1
Освобождение от египетски плен (1:1-15:21)
Израелският народ в Египет
1 Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд:
2 Рувим, Симеон, Левий и Иуда,
3 Исахар, Завулон и Вениамин,
4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.
5 А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Йосиф пък беше вече в Египет.
6 И умря Йосиф и всичките му братя и целият им род;
7 а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.
8 И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,
9 и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;
10 да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.
11 И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).
12 Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.
13 И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят
14 и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.
15 Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа,
16 и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее.
17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.
18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?
19 Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.
20 Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.
21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им.
22 Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.
2
Раждане на Моисей
1 Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе.
2 Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца;
3 но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг;
4 а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.
5 И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе.
6 Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.
7 Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?
8 Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.
9 Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.
10 И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Мойсей, защото, казваше, от вода го извадих.
Бягството на Моисей
11 След много време, когато Мойсей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).
12 И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.
13 На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?
14 А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Мойсей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.
15 И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Мойсей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.
16 Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора).
17 И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Мойсей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им.
18 Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес?
19 Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни).
20 Той рече на дъщерите си: а де е той? .Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб.
21 На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора.
22 Тя (зачена и) роди син, и (Мойсей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)
23 След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.
24 Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама,Исаака и Иакова.
25 И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.
3
Бог призовава Моисей
1 Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Вед нъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.
2 И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
3 Мойсей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4 Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!
5 И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
6 И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иако вов. Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
8 и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
9 И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.
10 И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.
11 Мойсей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви?
12 И рече (Бог); Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина.
13 И рече Мойсей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?
14 Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществу ващият (Йехова) ме прати при вас.
15 И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви. Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род.
16 Иди, събери старейте (на синовете) Израилеви и им кажи: Господ, Бог на отците ви. Бог Авраамов, (Бог) Исааков и (Бог) Иаковов, ми се яви и рече: споходих ви и видях, какво става с вас в Египет.
17 И още рече: ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци, в земя, дето тече мед и мляко.
18 И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти и старейте Израилеви при (фараона) египетския цар, и ще му кажете: Господ, Бог на евреите, ни е повикал; прочее, пусни ни на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.
19 Но Аз зная, че (фараонът) египетският цар не ще ви позволи да отидете, ако го не принуди силна ръка.
20 Тогава ще простра ръката Си и ще поразя Египет с всички Мои чудеса, които ще направя сред него; след това той ще ви пусне.
21 И ще покажа милост към тоя народ пред очите на египтяни; и кога тръгнете, ще тръгнете не с празни ръце:
22 всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни.
4
Моисей получава сила да прави чудеса
1 И отговори Мойсей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)
2 И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга.
3 Господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Мойсей побягна от нея.
4 И рече Господ Моисею: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му.
5 Това е, за да (ти) повярват, че ти се е явил Господ, Бог на отците им. Бог Авраамов. Бог Исааков и Бог Иаковов.
6 Рече му още Господ: тури си ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си, извади я (от пазухата си), и ето, ръката му бе побеляла от проказа, като сняг.
7 Рече (му още Господ): тури си пак ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си; и я извади от пазухата си, и ето, тя пак стана такава, каквото бе тялото му.
8 Ако ти не повярват и не послушат гласа на първата личба, те ще повярват на гласа на втората личба;
9 ако ли не повярват и на двете тия личби и не послушат гласа ти, вземи вода от реката и я излей на земята; и водата, взета от реката, ще стане кръв на земята.
10 И рече Мойсей Господу: о. Господи! аз не съм речовит, и такъв си бях и вчера и завчера, такъв си съм и откак почна да говориш с Твоя раб: аз говоря тежко и заеквам.
11 Господ рече (Моисею): кой е дал уста на човека? Кой го прави ням, или глух, или гледащ, или сляп? Не Аз ли. Господ (Бог)?
12 И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш.
13 (Мойсей) рече: Господи, прати другиго, когото можеш да пратиш.
14 И разпали се гневът Господен против Моисея, и Господ рече: нали имаш брат - левитина Аарона? Аз зная, че той може да говори (вместо тебе), и ето, той ще излезе да те посрещне и, като те види, ще се зарадва в сърцето си.
15 Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите.
16 И той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще му бъдеш вместо Бога.
17 И тая тояга (която бе обърната на змия) вземи в ръката си: с нея ти ще правиш личби.
Моисей се връща в Египет
18 Тогава Мойсей тръгна и се върна при тъста си Иотора и му рече: да ида и се върна при братята си, които са в Египет, за да видя, живи ли са още? Иотор отговори на Моисея: иди смиром. (След туй дълго време египетският цар бе умрял.)
19 И рече Господ Моисею в (земята) Мадиам: иди, върни се в Египет, защото умряха всички, които търсеха душата ти.
20 Тогава Мойсей взе жена си и синовете си, качи се на осел и тръгна за Египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.
21 Господ рече Моисею: кога тръгнеш и се върнеш в Египет, гледай д извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал на ръце; Аз пък ще ожесточа сърцето му, и той няма да отпусне народа.
22 Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син;
23 казвам ти: пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако го не пуснеш, ето, Аз ще убия първородния ти син.
24 По пътя, когато Мойсей беше на нощувка, случи се, че го срещна Господ и искаше да го умъртви.
25 Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и, като я хвърли при нозете Моисееви, рече; ти си ми кръвен жених.
26 И Господ си отиде от него. Тогава тя рече: кръвен жених - поради обрезанието.
27 А Господ рече на Аарона: иди и посрещни Моисея в пустинята. И той отиде, срещна го при Божията планина и го целуна.
28 И Мойсей разказа на Аарона всички думи на Господа, Който го прати, и всички личби, които му бе заповядал.
29 Тогава Мойсей и Аарон отидоха и събраха всички старей на синовете Израилеви;
30 и разказа (им) Аарон всички думи, които Господ бе казал на Моисея; а Мойсей извърши личбите пред очите на народа.
31 И повярва народът; и се зарадваха всички, че Господ споходил Израилевите синове и видял неволята им, па се наведоха и се поклониха.
5
Моисей и Аарон пред фараона
1 Подир това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.
2 Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.
3 Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.
4 Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.
5 И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.
6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:
7 не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;
8 а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;
9 да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.
10 Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам;
11 идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.
12 И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.
13 А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.
14 Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?
15 Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?
16 на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!
17 Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.
18 Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.
19 И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.
Божието обещание за избавление
20 И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,
21 и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.
22 Тогава Мойсей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?
23 защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.
6
1 И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си.
2 И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ.
3 Аз се явявах на Авраама, Исаака и Накова с името "Бог Всемогъщий"; а с името Си "Господ" не съм им се открил;
4 и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.
5 И Аз чух, как синовете Израилеви стенат, задето египтяни ги държат в робство, и си спомних за Моя завет.
6 Затова кажи на синовете Израилеви: Аз съм Господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби;
7 ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;
8 и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.
9 Мойсей обади това на синовете Израилеви; но те не послушаха Моисея от малодушие и поради тежката работа.
10 И каза пак Господ на Моисея и рече:
11 влез, кажи на фараона, египетския цар, да пусне синовете Израилеви от земята си.
12 А Мойсей отговори пред Господа и рече: ето, синовете Израилеви ме не слушат; как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз съм заеклив.
13 И говори Господ на Моисея и Аарона и им даде заповеди до синовете Израилеви и до фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египетската земя.
Родословие на Израелевите племена
14 Ето началниците на поколенията им: синове на Рувима, първороден син Израилев: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми: това са семейства Рувимови.
15 Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син на хананейката: това са семейства Симеонови.
16 Ето имената на синовете Левиеви според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота Левиев бяха сто трийсет и седем.
17 Синове Гирсонови: Ливни и Шимеи със семействата им.
18 Синове Каатови: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил. А годините на Каатовия живот бяха сто трийсет и три.
19 Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са семейства Левиеви според родовете им.
20 Амрам взе леля си Иохаведа за жена, и тя му роди Аарона и Моисея (и се стра им Мариам). А годините на живота Амрамов бяха сто трийсет и седем.
21 Синове Ицхарови: Корей, Нефег и Зихри.
22 Синове Узиилови: Мисаил, Елцафан и Ситри.
23 Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря Аминадавова, сестра Наасонова, и тя му роди Надава и Авиуда, Елеазара и Итама ра.
24 Синове Корееви: Асир, Елкана и Авиасаф: това са семейства Корееви.
25 Елеазар, син Ааронов, взе за жена една от дъщерите Футиилови, и тя му роди Финееса. Това са началниците на левитските поколения според семействата им.
26 Аарон и Мойсей, те са ония, на които Господ каза: изведете синовете Израилеви от Египетската земя според както са на дружини.
27 Те именно говориха на фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египет; това са Мойсей и Аарон.
Господ отново изпраща Моисей
28 И тъй, в онова време, когато Господ говори на Моисея в Египетската земя,
29 Господ каза на Моисея и рече: Аз съм Господ. Кажи на фараона, египетския цар, всичко, що ти казвам.
30 А Мойсей рече пред Господа" ами че аз съм заеклив, как ще ме послуша фараонът?
7
1 Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;
2 ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.
3 Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.
4 Фараонът няма да ви послуша,и Аз ще наложа ръката Си върху Египет и ще изведа Моето войнство, Моя народ, синовете Израилеви, от Египетската земя - с велики съдби.
5 Тогава (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ, когато простра ръката Си върху Египет и изведа синовете Израилеви изсред тях.
6 Мойсей и Аарон направиха: както им заповяда Господ, тъй направиха.
7 Мойсей беше на осемдесет, а (брат му) Аарон на осемдесет и три години, когато почнаха да говорят на фараона.
Десетте напасти, с които Бог поразява Египет
8 И каза Господ на Моисея и Аарона, като рече;
9 ако фараонът ви каже. сторете (личба или) чудо, ти кажи на (брат си) Аарона: вземи тоягата си и я хвърли (на земята) пред фараона (и пред служителите му), - тя ще стане на змия.
10 Мойсей и Аарон дойдоха при фара она (и при служителите му) и направиха така, както (им) заповяда Господ. И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, и тя стана на змия.
11 Тогава фараонът повика мъдреците (египетски) и магьосниците; и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си:
12 всеки от тях хвърли тоягата си, и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.
13 Фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и (им) бе говорил Господ.
14 И рече Господ на Моисея: кораво е сърцето на фараона: той не скланя да пусне народа.
15 Иди утре при фараона: ето, той ще излезе при водата, а ти застани на пътя му, при брега на реката, и тоягата, която се превръща в змия, вземи в ръката си,
16 и му речи: Господ, Бог на евреите, ме прати да ти кажа: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята; но ето, ти и досега не послуша.
17 Тъй казва Господ: по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв;
18 и рибата в реката ще измре, и реката ще се осмърди, и египтяни ще се гнусят да пият вода от реката.
19 И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: вземи тоягата си (в ръка) и простри ръката си върху водите на египтяни: върху реките им, върху потоците им, върху езерата им и върху всяко тяхно водовместилище, и ще се превърнат в кръв, и ще бъде кръв по цялата Египетска земя, и в дървени и каменни съдове.
20 Тогава Мойсей и Аарон направиха, както (им) заповяда Господ. И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв,
21 и рибата в реката измря, и реката се осмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя.
22 Но и влъхвите египетски направиха същото със своите магии. Сърцето на фараона се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.
23 Обърна се фараонът и отиде у дома си; сърцето му и от това не се трогна.
24 И всички египтяни взеха да копаят около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият вода от реката.
25 И се изминаха седем дена, откак Господ порази реката.
8
1 И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
2 а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето. Аз ще поразя цялата ти област с жаби:
3 и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в гвоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти;
4 и върху тебе и върху твоя народ, и върху всичките ти служители ще полазят жаби.
5 И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: простри си ръката с тоягата си върху реките, върху потоците и върху езерата, и изведи жаби по Египетската земя.
6 Аарон простря ръката си върху египетските води (и изведе жаби); и жабите излязоха, та покриха Египетската земя
7 Но и влъхвите (египетски) сториха същото с магиите си: изведоха жаби по Египетската земя.
8 Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: помолете се (за мене) на Господа да премахне жабите от мене и от народа ми, и аз ще пусна израилския народ да принесе жертва Господу.
9 Мойсей рече на фараона: определи ми сам, кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да се махнат жабите от тебе, (от твоя народ,) от къщите ти, и да останат само в реката.
10 Той рече: утре. Мойсей отговори: ще бъде според думата ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог;
11 и ще се отдръпнат жабите от тебе, от къщите ти (и от нивите), и от служителите ти, и от народа ти; само в реката ще останат.
12 Мойсей и Аарон излязоха от фараона, и Мойсей се помоли на Господа за жабите, които Той бе напратил върху фараона.
13 И стори Господ според думите на Моисея: жабите измряха в къщите, по дворовете и по нивите (им);
14 и събраха ги на купища, и земята се осмърди.
15 Като видя фараонът, че настана облекчение, ожесточи сърцето си, и ги не послуша, както бе казал Господ.
16 Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: простри (с ръка) тоягата си и удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата Египетска земя.
17 Така те и сториха: Аарон си простря ръката с тоягата си, удари земната пръст, и се явиха мушици по човеци и по добитък. Всичката земна пръст стана на мушици по цялата Египетска земя.
18 Помъчиха се тъй също и влъхвите да произведат мушици с магиите си, ала не можаха. И мушиците бяха по човеци и по добитък.
19 Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.
20 И рече Господ на Моисея: стани утре рано и се яви пред лицето на фараона. Ето, той ще отиде при водата, и ти му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба (в пустинята);
21 ако пък не пуснеш народа Ми, ето, Аз ще напратя върху тебе и върху твоите служители, и върху твоя народ и в твоите къщи песи мухи, и ще се напълнят къщите на египтяни и самата земя, на която живеят, с песи мухи;
22 и оня ден ще отделя земя Гесем, в която живее Моят народ, и там не ще има песи мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ (Бог) на (цялата) земя;
23 Аз ще поставя различие между Моя народ и твоя народ. Тая личба утре ще стане (на земята).
24 Тъй и направи Господ: налетяха много песи мухи във фараоновата къща, и в къщите на служителите му, и по цялата Египетска земя: земята гинеше от песите мухи.
25 Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: идете, принесете в тая земя жертва на (Господа) вашия Бог.
26 Но Мойсей рече: не можем стори това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяни: ако вземем да принасяме гнусна за египтяни жертва пред очите им, не ще ли ни убият с камъни?
27 Ние ще отидем в пустинята, на три дни път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както ни каже (Господ).
28 И отговори фараонът: ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене (на Господа).
29 Мойсей рече: ето, аз си отивам от тебе и ще се помоля на Господа (Бога), и песите мухи ще се махнат утре от фараона, и от служителите му, и от народа му; стига само фараонът да престане да ни мами, като не пуска народа да принесе жертва Господу.
30 Отиде си Мойсей от фараона и се помоли на Господа.
31 И Господ направи според думата на Моисея и премахна песите мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.
32 Но и тоя път фараонът ожесточи сърцето си и не пусна народа.
9
1 И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ,за да Ми извърши служба;
2 защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш,
3 ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху волове и овци - страшен мор ще настане.
4 И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре.
5 И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя.
6 И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от добитъка на синовете Израилеви нищо не умря.
7 Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа.
8 И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Мойсей на възбог пред очите на фараона (и служителите му);
9 и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя.
10 Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли на възбог, и гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък.
11 И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи имаше по влъхвите и по всички египтяни.
12 Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал Господ на Моисея.
13 И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
14 защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя;
15 понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята:
16 но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя.
17 Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, -
18 но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега.
19 Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат.
20 Ония фараонови служители, които. се уплашиха от думата Господня, прибраха бързо слугите си и стадата си в къщите;
21 а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето.
22 И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя.
23 И простря Мойсей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя;
24 беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена.
25 И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът).
26 Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град.
27 И пратифараонът,таповикаМоисеяи Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.
28 Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам.
29 Мойсей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня;
30 но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога.
31 Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе;
32 пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни.
33 Излезе Мойсей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята.
34 Като видя фараонът.че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му.
35 Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.
10
1 Тогава Господ каза на Моиеея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби
2 и да разказваш на сина си и на внука си онова, що сторих в Египет, и за Моите личби, които показах в него, и да знаете, че Аз съм Господ.
3 Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и му рекоха: тъй говори Господ, Бог на евреите: докога ще упорствуваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
4 а, ако не пуснеш народа Ми, ето, утре (по това време) Аз ще напратя скакалци в твоята (вяла) област.
5 Те ще покрият лицето на земята тъй, че не ще може да се види земята, и ще поядат у вас (всичко) останало (на земята), оцеляло от градушката; ще поядат също всички дървета, които растат у вас по полето,
6 и ще напълня твоите къщи, къщите на всичките ти служители и (всички) къщи на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откак живеят на земята дори доднес. (Мойсей) се обърна и си отиде от фараона.
7 Тогава служителите фараонови рекоха на фараона: докога ще ни мъчи тоя? Пусни тия люде; нека те извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не виждаш, че Египет загива?
8 И върнаха Моисея и Аарона при фараона, и (фараонът) им рече: идете, извършете служба на Господа, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?
9 Мойсей отговори: ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овците и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господа (нашия Бог).
10 (Фараонът) им рече: нека бъде тъй; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? видите ли, лошо намерение имате!
11 Не, идете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте. И ги изпъдиха от фараона.
12 Тогава Господ рече на Моисея: простри ръката си над Египетската земя, и нека нападнат скакалци в Египетската земя и поядат всичката земна трева (и всичките дървесни плодове), всичко, що е оцеляло от градушката.
13 И простря Мойсей тоягата си над Египетската земя, и Господ прати в тая земя източен вятър, който трая целия тоя ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър довея скакалците.
14 Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна в голямо множество: такива скакалци по-преди не е имало, и подир тях не ще има.
15 Те покриха лицето на цялата земя, тъй че земята не се виждаше, и поядоха всичката земна трева и всички дървесни плодове, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито на дървета, нито на полска трева по цялата Египетска земя.
16 Фараонът бързо повика Моисея и Аарона и рече: съгреших пред Господа, вашия Бог, и пред вас;
17 сега простете греха ми още тоя път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да дигне от мене тая смърт.
18 (Мойсей) си излезе от фараона и се помоли на Господа.
19 И даде Господ от противната страна западен, твърде силен вятър, и той дигна скакалците, та ги нахвърли в Червено море: не остана нито един скакалец в цялата Египетска страна.
20 Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.
21 И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа.
22 Мойсей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска земя три дни наред:
23 един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата на всички Израилеви синове беше видело.
24 Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас.
25 Но Мойсей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем на Господа, нашия Бог.
26 Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем, какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог).
27 И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.
28 И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш.
29 Мойсей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.
11
1 И рече Господ на Моисея: още една пораза ще пратя на фараона и на египтяни; след това той ще ви пусне оттука; и когато да (ви) пуща, с бързина ще ви изпъди оттука.
2 Внуши на народа (тайно), да поиска всеки от ближния си и всяка жена от ближната си сребърни и златни вещи (и дрехи).
3 И даде Господ, че народът (Му) намери милост пред очите на египтяни, (и те му даваха;) па и Мойсей беше велик в Египетската земя, пред очите на (фараона и) служителите фараонови и пред (целия) народ.
4 И рече Мойсей: тъй говори Господ: около полунощ Аз ще мина посред Египет,
5 и ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която е на мелницата, и всичко първородно от добитъка;
6 и ще бъде голям писък по цялата Египетска земя, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде;
7 а у Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито против добитък, за да познаете, каква разлика прави Господ между египтяни и между израилтяни.
8 Тогава ще дойдат всички тези твои служители при мене, ще ми се поклонят и ще рекат: излез ти и целият (ти) народ, който предвождаш. След това аз ще си изляза. И излезе (Мойсей) от фараона с гняв.
9 И рече Господ на Моисея: фараонът ви не послуша, за да се умножат (Моите личби и) Моите чудеса в Египетската земя.
10 Мойсей и Аарон направиха всички тия (личби и) чудеса пред фараона, но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове от земята си.
12
Пасха
1 Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки:
2 тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината.
3 Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд;
4 ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най-близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето.
5 Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите;
6 и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер.
7 И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат.
8 И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви.
9 Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето.
10 Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта.
11 А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня.
12 Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ.
13 А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя.
14 И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узаконение.
15 Седем дни яжте безквасен хляб; още от първия ден махнете кваса от къщите си, защото, който яде квасно от първия до седмия ден, тая душа ще бъде изтребена изсред Израиля.
16 В първия ден да имате свещено събрание, и в седмия ден свещено събрание: никаква работа да се не върши в тия дни, освен онова, което трябва всекиму за ядене; само това можете да вършите.
17 Да тачите празник Безквасници, защото в тоя ден Аз изведох вашите опълчения от Египетската земя, и да тачите тоя ден в родовете си като вечно узаконение.
18 От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец.
19 Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.
20 Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб.
21 Тогава свика Мойсей всички старей (на синовете) Израилеви и им рече: изберете и си вземете агнета, според челядите си, и заколете пасхата.
22 И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда, и помажете горния праг и двата спонеца на вратата с кръвта, що е в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта.
23 И ще мине Господ да поразява Египет, и, като види кръвта на горния праг и на двата спонеца. Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителя да влезе в къщите ви да поразява.
24 Пазете това като закон за себе си и за синовете си довеки.
25 Кога влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, пазете тая служба.
26 И кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба?
27 кажете (им): това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави. - Тогава народът се наведе и се поклони.
28 И отидоха синовете Израилеви и сториха: както Господ заповяда на Моисея и Аарона, тъй и направиха.
29 Около среднощ Господ порази всички първородни в Египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка.
30 И стана фараонът през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къта, дето да нямаше мъртвец.
31 Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;
32 вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.
33 И египтяни нудеха народа, за да го изкарат по-скоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.
34 И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.
35 И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи.
36 А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни.
37 И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
38 с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.
39 И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.
40 А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) преживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
41 След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
42 Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.
43 И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;
44 а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;
45 преселник и наемник не бива да яде от нея.
46 В една къща трябва . да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите й не трошете.
47 Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.
48 Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде:
49 един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас.
50 И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.
51 В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.
13
1 И рече Господ на Моисея, като каза:
2 посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те.
3 И рече Мойсей на народа: помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно:
4 днес излизате в месец авив.
5 И когато те въведе Господ (Бог твой) в земята на хананейци и хетейци, аморейци, евейци и иевусейци, (гергесейци и ферезейци,) за която Той се кле на твоите отци, че ще ти я даде - земя, дето тече мед и мляко, - извършвай тая служба в тоя месец.
6 Седем дена яж безквасен хляб, и в седмия ден да бъде празник Господу.
7 Безквасен хляб да ядеш седем дена, и да се не намира у тебе квасен хляб, и ни в едно твое място да се не намира у тебе квасно.
8 В оня ден извести на сина си и кажи: туй е заради онова, което Господ (Бог) ми направи, когато излязох от Египет.
9 И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен пред очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет,
10 Изпълнявай тая наредба в определеното време всяка година.
11 И кога те въведе Господ (Бог твой) в земята Ханаанска, както Той се кле на тебе и на отците ти, и ти я даде, -
12 отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу.
13 А всяко от ослите, което отваря (утроба), заменяй с агне; ако пък не го замениш, откупи го; и всяко първородно човеческо от синовете ти откупувай.
14 И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството;
15 защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородно човеческо до първородно от добитъка, - затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, отварящо утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам;
16 и това да бъде като знак на ръката ти и вместо превръзка над очите ти; защото със силна ръка ни изведе Господ от Египет.
17 А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
18 И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.
19 И взе Мойсей със себе си костите на Иосифа, защото (Йосиф) с клетва бе заклел синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви споходи, и вие изнесете със себе си костите ми оттука.
20 И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.
21 А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.
Изх 40,36 Втор 1,33 Пс 77,14 Пс 104,39 Неем 9,19 Прем 10,17 Прем 18,3 Ис 4,5 Йн 8,12 Йн 10,4
22 И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ.
14
Преминаване през Червено мо4Т
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.
3 И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.
4 Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.
5 Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?
6 (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;
7 и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.
8 И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.
9 И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пихахирот пред Ваал-Цефон.
10 И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето - египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,
11 и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?
Изх 16,2 Изх 17,3 Изх 15,24 Чис 11,1 Чис 14,2 Чис 20,2 Чис 21,4 Пс 77,40 Изх 5,21 Изх 6,9
12 Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по-добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.
13 Но Мойсей каза на народа: не бойте се, чакайте - и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;
14 Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.
15 И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;
16 а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.
17 Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.
19 И вдигна се Ангел Божий, който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;
20 и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на другите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.
21 Тогава Мойсей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.
22 И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.
23 Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.
24 И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.
25 И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.
26 И рече Господ на Моисея; простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.
27 И Мойсей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.
28 И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.
29 А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.
30 Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.
31 Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.
15
Победни песни на Моисей и Мариам
1 Тогава Мойсей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
2 Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.
3 Господ е силен воин. Йехова Му е името.
4 Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.
5 Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.
6 Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.
7 С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.
8 От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.
9 Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.
10 Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.
11 Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?
12 Ти простря десницата Си: земята ги погълна.
13 Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.
14 Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.
15 Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, паднаха в униние всички ханаански жители.
16 Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.
17 Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
18 Господ ще царува довеки и вечно.
19 Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.
20 И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире й излязоха всички жени с тимпани и хора.
21 И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
От Червено море до планината Хорив(15:22-18:27)
Водата в Мера
22 Тогава Мойсей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.
23 Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера.
24 И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?
25 (Мойсей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.
26 И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.
27 След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.
16
Манната и пъдпъдъците
1 И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.
2 И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,
3 и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
4 И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;
5 а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.
6 Тогава Мойсей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,
7 и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?
8 И каза Мойсей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.
9 И рече Мойсей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.
10 И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.
11 И Господ каза на Моисея, думайки:
12 Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
13 Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.
14 Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.
15 Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Мойсей им каза:това е хлябът, който ви даде Господ за храна;
16 ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си.
17 Тъй направиха Израилевите синове; събраха, кой много, кой малко.
18 И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който - малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.
19 И рече им Мойсей: никой да не оставя от това доутре.
20 Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Мойсей им се разсърди.
21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.
22 А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, - по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.
23 И (Мойсей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.
24 И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Мойсей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.
25 И рече Мойсей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;
26 шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: е тоя ден няма да го има.
27 Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.
28 И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена:нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.
30 И в седмия ден народът си почиваше.
31 Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.
32 И рече Мойсей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомор, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33 И каза Мойсей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомор мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.
34 И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.
35 Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 А гоморът е десета част от ефа.
17
Вода от канарата в Рафидим
1 И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.
2 И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Мойсей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
3 И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
4 Мойсей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
5 И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от старейте Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
6 ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Мойсей пред очите на старейте израилски.
7 И нарече това място с име; Маса и Мерива, поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?
8 И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим.
9 Мойсей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могилата, и Божията тояга ще бъде в ръката ми.
10 И стори Иисус, както му каза Мойсей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Мойсей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата.
11 И колчем дигнеше Мойсей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.
12 А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръцете му издигнати до залез-слънце.
13 И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча.
14 И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитци от поднебесието.
15 Тогава Мойсей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Йехова Виси,
16 понеже, каза той, ръка има върху престола Господен: Господ ще воюва против Амалика от рода в род.
18
Среща на Моисей с Йотор
1 Мадиамският свещеник Иотор, тъст Моисеев, чу за всичко, що Бог направи за Моисея и за Израиля, Своя народ, когато Господ изведе Израиля от Египет.
2 И Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, жената на Моисея, която Мойсей по-рано бе изпратил назад,
3 и двамата й синове: на единия името беше Гирсам, защото, казваше Мойсей:пришълец съм аз в чужда земя;
4 а на другия името беше Елиезер, защото (думаше той) Бог на моя баща ми беше помощник и ме избави от фараоновия меч.
5 И Моисеевият тъст Иотор дойде със синовете му и с жена му при Моисея в пустинята, дето се беше той разположил на стан при Божията планина,
6 и обади на Моисея: аз, твоят тъст Иотор, ида при тебе, иде и жена ти, и двамата й сина с нея.
7 Мойсей излезе да посрещне тъста си, и (му) се поклони, и го целуна, и, след като се поздравиха един други, влязоха в шатрата.
8 И разказа Мойсей на тъста си за всичко, що Господ стори с фараона и с (всички) египтяни за Израиля, и за всички мъчнотии, каквито те срещнаха по пътя, и как Господ ги избави (от ръцете на фараона и от ръцете на египтяни).
9 Иотор се зарадва за всички добрини, които Господ бе показал на Израиля, когато го избави от ръцете на египтяни (и от ръцете на фараона),
10 и каза Иотор: благословен да е Господ, Който ви избави от ръцете на египтяни и от фараоновата ръка, Който избави тоя народ изпод властта на египтяни;
11 сега аз познах, че Господ е по-велик от всички богове, тъкмо в онова, с което се те превъзнасяха пред израилтяните.
12 И Моисеевият тъст Иотор принесе всесъжение и жертви Богу; и дойде Аарон и всички Израилеви старейшини да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
13 На другия ден седна Мойсей да съди народа, и народът стоеше пред Моисея от сутрин до вечер.
14 И видя (Иотор) тъстът Моисеев всичко, що той правеше с народа, и каза:какво правиш ти с народа? защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?
15 Отговори Мойсей на тъста си: народът дохожда при мене да иска съд от Бога;
16 кога им се случи някоя работа, те идват при мене, и аз отсъждам помежду им и (им) явявам Божиите наредби и законите Му.
17 Но тъстът Моисеев му каза: тъй, както правиш, не е добре.
18 Ти ще измъчиш и себе си и народа, който е с тебе, защото много тежка е тая работа за тебе: ти самичък не можеш я върши;
19 затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет, и Бог ще бъде с тебе: бъди ти посредник пред Бога за народа и представяй на Бога работите (му);
20 учи ги на (Божиите) наредби и на законите (Му), и посочвай им пътя (Му), по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат;
21 а ти(си)избери измежду целия народ мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги) тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари);
22 нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще е по-леко, и те ще носят с тебе заедно товара;
23 ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и целият тоя народ ще си отива смиром на мястото.
24 И послуша Мойсей думите на тъста си и направи всичко, що (му) говори;
25 и избра Мойсей от целия Израил способни мъже и ги постави началници на народа, хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари),
26 и те съдеха народа във всяко време; за (всички) важни работи обаждаха на Моисея, а за всички малки работи съдеха сами.
27 И изпрати Мойсей тъста си, и той отиде в земята си.
19
Завет и Закон при планината Синай (19:1-40:38)
Израелтяните на планината Синай
1 В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.
2 И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.
3 А Мойсей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:
4 вие видяхте, що направих Аз на египтяни и как ви носих (като) на орлови криле, и ви доведох при Себе Си;
5 и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя,
6 и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет; това са думите, които ще кажеш на Израилевите синове.
7 И дойде Мойсей и повика старейте народни и им предложи всички тия думи, които му заповяда Господ.
8 И целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни). И Мойсей предаде Господу думите на народа.
9 Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Мойсей яви Господу думите на народа.
10 И рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си,
11 и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ;
12 и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт;
13 ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината.
14 Тогава слезе Мойсей от планината и дойде при народа, освети народа, и те опраха дрехите си.
15 И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.
16 На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери.
17 И изведе Мойсей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината.
18 А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше;
19 и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Мойсей говореше, и Бог му отговаряше с глас.
20 И слезе Господ на Синай планина, навръх планината, и повика Господ Моисея навръх планината, и Мойсей се качи.
21 И рече Господ на Моисея: слез и по ръчай на народа, да се не втурват към Господа да Го видят, за да не паднат мнозина от тях;
22 а свещениците, които се приближават към Господа (Бога), трябва да осветят себе си, за да ги не порази Господ.
23 Тогава Мойсей отговори на Господа: не може народът да се качи на Синай планина, понеже Ти ни изрично забрани, като каза: тегли черта около планината и я освети
24 И Господ му каза: иди, слез, после възлез заедно с Аарона; свещениците пък и народът да се не втурват да се качват при Господа, за да ги не порази (Господ).
25 И слезе Мойсей при народа и му разказа.
20
Десетте Божии заповеди
1 Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:
2 Аз съм Господ, Бог твой. Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
3 да нямаш други богове, освен Мене.
4 Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под зе мята;
5 не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
6 и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
7 Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
8 Помни съботния ден, за да го светиш;
Изх 23,12 Изх 31,12 Изх 34,21 Изх 35,1 Лев 19,3 Лев 23,3 Чис 15,32 Втор 5,12 2Пар 36,21 Лк 13,14
9 шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
10 а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, на дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
11 защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
12 Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
13 Не убивай.
14 Не прелюбодействувай.
15 Не кради.
16 Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
17 Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.
18 Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.
19 И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.
20 И каза Мойсей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.
21 И целият народ стоеше надалеч, а Мойсей влезе в мрака, дето беше Бог.
22 И каза Господ на Моисея: тъй кажи (на Иакововия дом и разгласи) на Израилевите синове вие видяхте, как Аз говорих с вас от небето;
23 не правете пред Мене сребърни богове, нито златни богове си правете:
24 направи Ми жертвеник от пръст и принасяй на него всесъженията си и мир ните си жертви, овците си и воловете си; на всяко място, дето туря Аз паметник на име то Си, ще дойда при тебе и ще те благословя.
25 Ако ли Ми направиш жертвеник от камъни, не го зидай от дялани; защото, щом туриш на тях сечивото си, ще ги оскверниш.
26 И да се не качваш по стъпала на жертвеника Ми, за да се не открие на него твоята голота.
21
Закон за робите
1 И ето законите, които ще им обявиш:
2 ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп;
3 ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него за едно и жена му;
4 ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата и да останат при господа ря и, а той да си излезе самичък;
5 но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, -
6 то господарят му да го'заведе пред боговете и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.
7 Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;
8 ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;
9 ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите;
10 ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.
11 Не направи лиза нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.
12 Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт;
13 но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата);
14 а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.
15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.
16 Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.
17 Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт.
18 Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,
19 то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.
20 А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;
21 но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.
22 Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;
23 ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.
26 Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;
27 и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.
28 Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен;
29 ако пък волът е бил бодлив от попреди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.
30 Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.
31 Син ли прободе, дъщеря ли прободе, - по тоя същи закон да се постъпва с него.
32 Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.
33 Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,
34 стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.
35 Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;
36 ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.
22
За собствеността
1 Ако някой открадне вол или овца и заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца.
2 Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;
3 но, ако е изгряло слънце над него, да му се иска кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;
4 ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.
5 Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете й да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети е най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.
6 Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.
7 Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;
8 ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.
9 За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.
10 Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, -
11 нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;
12 ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;
13 ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното:за разкъсаното той не плаща.
14 Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;
15 ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем.
Закон за посегателство над личността
16 Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да й даде вено (и да я вземе) за жена;
17 ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.
18 Врачка да се не оставя жива.
19 Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.
20 Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен.
21 Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя.
22 Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;
23 ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,
24 и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви - сираци.
25 Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.
26 Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,
27 защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.
28 Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.
29 Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си;
30 също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене.
31 И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте.
23
1 Не обръщай внимание на празен слух, не давай ръка на нечестивец, та да не станеш свидетел на неправда.
2 Не отивай след множеството да правиш зло, и не изказвай присъда, отстъпвайки от правдата поради множеството;
3 и към сиромаха не бъди пристрастен в съдбата му.
4 Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го;
5 ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него.
6 Не присъждай криво съдбата на твоя сиромах.
7 Отбягвай от неправда и не убивай невинния и правия, защото Аз няма да оправдая беззаконника.
8 Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите, и извръщат делото на правите.
9 Пришълец не обиждай (и го не притеснявай): вие знаете какво е у пришълеца на сърце, защото и сами бяхте пришълци в Египетската земя.
Закон за земята и съботата
10 Шест години сей земята си и събирай плодовете й,
11 а на седмата я оставяй да си почине, за да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си.
12 Шест дни върши работите си, а в седмия почивай, за да си отдъхне волът ти, и оселът ти, и да си почине синът на робинята ти и пришълецът.
13 Пазете всичко, що съм ви казал, и името на други богове не споменувайте; да се не чува то от устата ти.
Празници
14 Три пъти на година празнувай за Мене:
15 пази празник Безквасници; седем де на яж безквасен хляб, както ти заповядах, в определеното време на месец авив, защото в него месец ти излезе от Египет; и нека се не явява никой с празни ръце пред лицето Ми;
16 пази и празника на жънене първите плодове на твоя труд, които си посеял на нивата, и празника на събиране плодовете в края на годината, когато събереш от нивата своя труд.
17 Три пъти на година трябва да се явяват всички твои от мъжки пол пред лицето на Господа, Бога (твой).
18 (Кога изгоня езичниците от лицето ти и разширя твоите предели), не изливай кръвта от жертвата Ми върху квасен хляб, и тлъстината от празничната Ми жертва да се не оставя до сутринта.
19 Първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.
Обещания и наставления
20 Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си) да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм (ти) приготвил;
21 пази се пред лицето му и слушай гласа му; не му се опирай, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него.
22 (Ако слушаш гласа Ми, и изпълняваш всичко, що ти кажа, и запазиш завета Ми, вие ще Ми бъдете народ избран измежду всички племена, защото цялата земя е Моя; вие ще Ми бъдете царствено свещенство и свет народ. Тия думи кажи на Израилевите синове.) Ако слушаш гласа Ми и изпълняваш всичко, що (ти) кажа, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.
23 Кога тръгне пред тебе Моят Ангел и те отведе при аморейци, хетейци, ферезейци, хананейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, и Аз ги изтребя (от лицето ви),
24 недей се покланя на боговете им, недей им служи, и не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши;
25 служете на Господа, вашия Бог, и Той ще благослови хляба ти (и виното ти) и водата ти; и ще отстрани от вас болестите.
26 Пометници и бездеткини няма да има в земята ти; броя на дните ти ще направя пълен.
27 Ще пратя Моя ужас пред тебе, и ще докарам в смущение всеки народ, при който отидеш, и ще обръщам към тебе гърба на всички твои врагове;
28 ще пратя пред тебе стършели, и те ще погнат отпреде ти (аморейци) евейци, (иевусейци ) хананейци и хетейци;
29 няма да ги изгоня отпреде ти в една година, за да не запустее земята, и да се не размножат против тебе полските зверове;
30 малко по малко ще ги пропъждам от тебе, докле се размножиш и завладееш тая земя.
31 Ще прокарам границите ти от Червено море до Филистимско море и от пу стинята до (голямата) река (Ефрат), защото ще предам в ръцете ви жителите на тая земя, и ще ги пропъдиш отпреде си;
32 (не смесвай се и) не влизай в съюз ни с тях, ни е боговете им;
33 те не трябва да живеят в земята ти, за да те не вкарат в грях против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това ще бъде примка за тебе.
24
Потвърждаване на Завета
1 И каза Бог на Моисея: възлез при Господа ти и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви старей, и поклонете се (Господу) отдалеч;
2 нека само Мойсей се приближи до Господа, а те да се не приближават, и народът да не възлиза с него.
3 Мойсей дойде и повтори пред народа всички Господни думи и всички закони. И целият народ отговори в един глас, и рече:всичко, каквото е казал Господ, ще сторим (и ще сме послушни).
4 Тогава Мойсей написа всички думи Господни и, като стана сутринта рано, издигна под планината жертвеник и дванайсет камъка, според броя на дванайсетте Израилеви колена;
5 и прати момци от Израилевите синове, и те принесоха всесъжение и заклаха телци за мирна жертва Господу (Богу).
6 Мойсей взе половината кръв и я наля в чаши, а с другата половина поръси жертвеника;
7 и взе книгата на завета и прочете гласно пред народа, и те рекоха; всичко, каквото е казал Господ, ще сторим и ще бъдем послушни.
8 И взе Мойсей кръвта и поръси народа, като думаше: ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тия думи.
9 После възлезе Мойсей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви старей,
10 и видяха (местостоенето на) Бога Израилев; и под нозете Му имаше нещо като изделие от чист сапфир и ясно като самото небе.
11 И Бог не простря ръката Си върху избраните от Израилевите синове: те видяха (мястото на) Бога, и ядоха и пиха.
12 И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.
13 И стана Мойсей с Иисуса, своя служител, и възлезе Мойсей на Божията планина,
14 а на старейте каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях.
15 Мойсей възлезе на планината, и облак покри планината,
16 и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.
17 А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда.
18 Мойсей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Мойсей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.
25
Приноси и принадлежности на скинията
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене.
3 Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед,
4 вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина,
5 овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим,
6 елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво,
7 камък оникс и камъни за украшение на ефода и нагръдника.
8 И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им.
9 Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките й съдове - така да направите.
10 Направете ковчег от дърво ситим: дълъг два лакти и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина;
11 и обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; и направи отгоре около него златен (вит) венец;
12 и излей за него четири златни гривни и закрепи ги на четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна.
13 Направи от дърво ситим върлини и обкови ги с (чисто) злато;
14 и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях ковчегът;
15 върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от него.
16 А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам.
17 Направи също и очистилите от чисто злато: дълго два лакти и половина, и широко - лакът и половина;
18 и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на очистилището;
19 направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището;
20 и херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да гледат към очистилището.
21 И тури очистилището отгоре на ковчега, а в ковчега тури откровението, което ще ти дам;
22 там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на откровението, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на Израилевите синове.
23 И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,
24 и обкови я с чисто злато, а наоколо й направи златен (вит) венец;
25 наоколо й направи страници колкото една длан, и на страниците й направи златен венец наоколо;
26 и направи за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли при четирите й крака;
27 при страниците трябва да има гривни, за да се провират върлини, та да се носи с тях трапезата;
28 а върлините направи от дърво ситим и ги обкови с (чисто) злато, и с тях да се носи трапезата;
29 направи за нея и блюда, кадилници, чаши и шулци, за да се прави с тях възлияние; направи ги от чисто злато;
30 и полагай на трапезата хлябовете на предложението постоянно пред лицето Ми.
31 И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован; стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат от него;
32 от страните му да излизат шест вейки: три вейки от едната страна на светилника и три вейки от другата му страна;
33 три чашки като миндалов цвят, с ябълка и цветя, трябва да има на едната вейка, и три чашки като миндалов цвят на другата вейка, с ябълка и цветя: тъй да има на всички шест вейки, които излизат от светилника;
34 а на стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с ябълчици и цветя;
35 у шестте вейки, които излизат от стъблото на светилника, да има ябълчица под двете му вейки, и ябълчица под другите две вейки, и ябълчица под третите му две вейки (и на светилника четири чашки, като миндалов цвят);
36 ябълчиците и вейките им трябва от него да излизат; той трябва да бъде изкован цял-целеничък от чисто злато.
37 И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му;
38 и щипците му и пепелниците му (направи) от чисто злато;
39 от талант чисто злато да го направят с всички тия принадлежности.
40 Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината.
26
Наредби за построяване на скинията
1 А скинията направи от десет платнища препреден висон и синя, пурпурена и червена вълна, и по тях направи херувими изкусна работа;
2 дължината на всяко платнище да бъде двайсет и осем лакти, а широчината на всяко платнище - четири лакти: една мярка за всички платнища.
3 Петте платнища да бъдат съединени едно с друго, и петте други платнища съединени едно с друго.
4 Направи (им) сини петлици по ивата на първото платнище, в края, дето се съединяват двете половини; тъй направи и по ивата на последното платнище, дето се съединяват двете половини;
5 петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото; петлиците да се посрещат една с друга.
6 И направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и скинията ще бъде едно цяло.
7 Направи и платнища от козина, за да покриваш скинията; такива платнища направи единайсет;
8 едното платнище да бъде дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; това е едното платнище: една мярка да бъде за единайсетте платнища.
9 И съедини петте платнища отделно и шестте платнища отделно; шестото платнище откъм предната страна на скинията препъни одве.
10 Направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, за да се съедини то с другото, и петдесет петлици (направи) по ивата на другото платнище, за да се съедини с него;
11 направи петдесет медни кукички и тури кукичките в петлиците, и съедини покрива, за да бъде едно.
12 А излишъкът, който остава от платнищата на скинията, - половината от излишното платнище да бъде спусната на задната страна на скинията;
13 излишъкът пък от дължината на платнищата на скинията, - лакът от едната и лакът от другата страна, - да бъде спуснат отстрани на скинията от едната и от другата страна, за да я покрива.
14 И направи покривка за покрива от червено боядисани овнешки кожи и още една покривка от сини кожи за отгоре.
15 И направи от дърво ситим дъски за скинията, които да стоят прави:
16 десет лакти дълга (направи) дъската, и лакът и половина да е широка всяка тьска.
17 На всяка дъска (на краищата) да има по два зъба, един срещу друг: тъй направи с всички дъски на скинията.
18 Тъй направи дъските за скинията: двайсет дъски за южната страна към пладне,
19 и под двайсетте дъски направи четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба;
20 и двайсет дъски за другата страна към север,
21 и за тях - четирийсет подножки сребърни: две подножки (за двата й зъба) под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата й зъба);
22 а за задната страна на скинията към запад направи шест дъски,
23 и две дъски направи за ъглите на скинията откъм задната страна;
24 те трябва да бъдат съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй трябва да бъде с двете; те да бъдат за двата ъгла;
25 и тъй ще бъдат осем дъски, и за тях шестнайсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под Друга дъска (за двата й зъба).
26 Направи също върлини от дърво ситим, пет (върлини) за дъските на едната страна на скинията,
27 и пет върлини за дъските на другата страна на скинията, и пет върлини за дъските на задната страна отзад скинията, към запад;
28 а вътрешната върлина да минава по средата на дъските от единия край до другия;
29 дъските обкови със злато, гривните, за провиране на върлините, направи от злато, и върлините обкови със злато.
30 И въздигни скинията по образеца, що ти бе показан на планината.
31 И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон; на нея да бъдат направени херувими изкусна работа;
32 и окачи я на четири стълба от ситим, обковани със злато, със златни кукички, на четири сребърни подножки;
33 и окачи завесата на кукичките и внеси там зад завесата ковчега на откровението; и завесата ще ви отделя светилището от святая-святих.
34 И тури очистилището върху ковчега на откровението в святая-святих.
35 И тури трапезата извън завесата, и светилника - срещу трапезата отстрани на скинията към юг; а трапезата тури на северната страна (на скинията).
36 И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон везана работа;
37 направи за завесата пет стълба от ситим и ги обкови със злато; кукичките за тях да са златни; и излей за тях пет медни подножки.
27
Жертвеник и двор на скинията
1 И направи жертвеник от дърво ситим - дълъг пет лакти, широк пет лакти, та да е четвероъгълен, и висок три лакти.
2 И направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете да излизат от него; и го обкови с мед.
3 Направи за него котлета за изсипване в тях пепелта, и лопатки, и блюда, и вилици, и въгленици; всички съдове направи от мед.
4 Направи за него медна решетка като мрежа, а на мрежата, на четирите й ъгли, направи четири медни гривни;
5 и тури я в жертвеника отдолу, та да дойде мрежата до половината на жертвеника.
6 И направи върлини за жертвеника, върлини от дърво ситим, и ги обкови с мед;
7 и проври върлините в гривните, тъй че върлините да бъдат от двете страни на жертвеника, кога се носи.
8 Направи го празен отвътре, от дъски; както бе ти показано на планината, тъй да (го) направят.
9 Направи двор на скинията; от южната страна към пладне завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакти за едната страна;
10 стълбове за тях да има двайсет, и медни подложки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им да бъдат сребърни.
11 Тъй и откъм северната страна надлъж да има завеси, дълги сто лакти; стълбовете за тях да бъдат двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им (и подножките им) да бъдат сребърни.
12 А по широчината на двора от западна страна да има завеси дълги петдесет лакти; стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет.
13 По широнината на двора от предната страна към изток да има завеси, дълги петдесет лакти; (стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет).
14 От едната страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три;
15 и от другата страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три.
16 А за вратата на двора завесата да е дванайсет лакти (висока), от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, и подножките им - четири.
17 Всички стълбове около двора трябва да са съединени със сребърни скоби; кукичките им да са сребърни, а подножките им - медни.
18 Дължината на двора да бъде сто лакти, широчината навсякъде - петдесет, а височината - пет лакти; завесите да бъдат от препреден висон, а подножките на стълбовете - медни.
19 Всички принадлежности на скинията за всяка употреба в нея, и всички нейни колове, и всички дворни колове да са от мед.
20 И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист слей, изстискай от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога;
21 в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове.
28
Одежди на свещениците
1 И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове.
2 И направи свещени одежди на брата си Аарона, за слава и красота.
3 И кажи на всички мъдри по сърце, които съм изпълнил с дух на премъдрост (и разум), да направят на Аарона (свещени) одежди за посвещението му, та да Ми бъде свещеник.
4 Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод, горна риза, реснат хитон, кидар и пояс. Нека направят свещени одежди на брата ти Аарона, и на синовете му, за да Ми свещенствуват.
5 Да вземат злато, синя, пурпурена и червена вълна и висон,
6 и да направят ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон изкусна работа;
7 той трябва да има на двата си края два нарамника за свързване, за да се свързва.
8 И поясът на ефода, който е отгоре му, трябва да бъде еднаква с него работа, от (чисто) злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон.
9 И вземи два ониксови камъка и издълбай на тях имената на Израилевите синове:
10 шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху Другия камък, по реда на рождението им;
11 с помощта на резбар, който изрязва печати, издълбай на двата камъка имената на Израилевите синове; и вложи ги в златни гнезденца;
12 и тури тия два камъка върху нарамниците на ефода: това са камъни за спомен на Израилевите синове; и нека Аарон носи имената им пред Господа на двете си рамена за спомен.
13 И направи гнезденцата от (чисто) злато;
14 и (направи) две верижки от чисто злато, направи ги вити плетена работа; и прикрепи витите верижки за гнезденцата (на нарамниците им отпред).
15 Направи съдийски нагръдник изкусна работа; направи го също такава работа, както ефодът: от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон го направи;
16 той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк;
17 нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд - това е първи ред;
18 втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;
19 трети ред: опал, ахат и аметист;
20 четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.
21 Тия камъни трябва да бъдат дванайсет, според броя (на дванайсетте имена на Израилевите синове, на двете му рамена), според имената им (и според рождението им); на всеки трябва да бъде издълбано, като на печат, по едно име от броя на дванайсетте колена.
22 На нагръдника направи вити верижки плетена работа, от чисто злато;
23 и за нагръдника направи две халчици от злато и прикрепи двете (златни) халчици за двата края на нагръдника;
24 закачи двете плетени златни верижки за двете халчици по (двата) края на нагръдника,
25 а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и прикрепи към нарамниците на ефода откъм лицето му;
26 направи още две златни халчици и ги прикрепи към двата други края на нагръдника откъм оная страна, която е отвътре ефода;
27 направи и двете златни халчици и ги прикрепи към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединяват, над пояса на ефода;
28 и да вържат нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода.
29 И Аарон да носи имената на Израилевите синове върху съдийския нагръдник на сърцето си, кога влиза в светилището, за постоянен спомен пред Господа. (И тури върху съдийския нагръдник витите верижки, тури на двата края на нагръдника, и тури двете гнезденца върху двете рамена на нарамника откъм лицето.)
30 На съдийския нагръдник положи "урим" и "тумим", и те ще бъдат на Аароновото сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на сърцето си "съда" на Израилевите синове пред лицето Господне.
31 И направи горната риза за ефода цяла синя;
32 в средата й отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора й трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да се не дере;
33 по полите й направи ябълки от синя, пурпурена и червена прежда (и от препреден висон), наоколо по полите й; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между тях:
34 златно звънче и ябълка, златно звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза;
35 нея да носи Аарон, кога служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред лицето Господне и като излиза, за да не умре.
36 И направи гладка плочица от чисто злато, и издълбай на нея, както издълбават на печат: "Светиня Господня",
37 и я привържи със синя връвчица за кидара, за да бъде отпред на кидара;
38 тя да бъде на Аароновото чело, и да носи Аарон върху си недостатъците на приносите, които посвещават Израилевите си нове, и всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.
39 Направи хитона от висон и кидара от висон; направи и пояса везана работа;
40 направи и на Аароновите синове хитони, направи им пояси, и превръзки за главата им направи, за слава и красота,
41 и облечи с тях брата си Аарона и си новете му с него, и помажи ги, напълни ръцете им, и освети ги, за да Ми бъдат свещеници.
42 И направи им долна ленена дреха, за прикриване телесната им голота от кръста до пищелите,
43 и да ги носят Аарон и синовете му, кога влизат в скинията на събранието, или пристъпят към жертвеника да служат в светилището, за да не навлекат (върху си) грях и да не умрат. Това (да бъде) вечна наредба за него и за потомството му подир него.
29
Посвещаване на свещениците
1 Ето що трябва да извършиш над тях, за да ги посветиш за Мои свещеници: вземи един телец от воловете и два овена без недостатък,
2 и безквасни хлябове, и безквасни пити, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей от пшенично брашно да ги направиш;
3 и тури ги в една кошница и ги донеси в кошницата, заедно с телеца и двата овена.
4 Аарона пък и синовете му доведи при входа на скинията на събранието и ги умий с вода.
5 И вземи (свещените) одежди, и облечи Аарона с хитона и с горната риза, с ефода и с нагръдника, и препаши го с пояса връз ефода;
6 на главата му тури кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята;
7 и вземи помазен елей, и излей на главата му и го помажи.
8 Доведи и синовете му и облечи ги с хитони;
9 препаши ги с пояс, Аарона и синовете му, и тури им превръзки, та свещенството да им принадлежи според наредбата довеки; и напълни ръцете на Аарона и синовете му.
Видове жертви
10 След това докарай телеца пред скинията на събранието, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телеца (пред Господа при вратата на скинията на събранието);
11 и заколи телеца пред Господа при входа на скинията на събранието;
12 вземи кръв от телеца и тури с пръста си на роговете на жертвеника, а всичка (останала) кръв излей в основите на жертвеника;
13 вземи всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото от дроба, и двата бъбрека и тлъстината им, и тури на жертвеника да изгорят с пушек;
14 а месото от телеца, кожата му и нечистотиите му изгори на огън извън стана: това е жертва за грях.
15 След това вземи единия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;
16 заколи овена, вземи му кръвта и поръси жертвеника от всички страни,
17 разсечи овена на части, измий (във вода) вътрешностите му и пищелите му, и тури ги върху разсечените му части и върху главата му;
18 и изгори целия овен върху жертвеника; това е всесъжение Господу, благоухание приятно, жертва Господу.
19 Вземи и другия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;
20 заколи овена, вземи от кръвта му и тури върху крайчеца на дясното Аароново ухо и върху крайчеца на дясното ухо на синовете му, и върху палеца на дясната им ръка, и върху палеца на дясната им нога; и поръси с кръвта жертвеника от всички страни;
21 вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от помазния елей, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него, - и ще бъдат осветени, той и одеждите му, и синовете му и одеждите им с тях.
22 След това вземи от овена тлъстината и опашката, и тлъстината, която покрива вътрешностите, и булото от дроба и двата бъбрека и тлъстината по тях, дясната плешка (защото това е овен за връчване свещенство),
23 и един кръгъл хляб, една елейна питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа;
24 и сложи всичко връз ръцете на Аарона и връз ръцете на синовете му, и принеси това, с полюшване пред Господа;
25 и вземи ги от ръцете им и изгори върху жертвеника с всесъжението, за благоухание пред Господа: това е жертва Господу.
26 И вземи гърдите от овена на връчването, който е за Аарона, и донеси ги, с полюшване пред Господа, - и това ще бъде твой дял;
27 и освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на връчването, който е за Аарона и за синовете му, -
28 и това да бъде за Аарона и за синовете му вечен дял от Израилевите синове, понеже това е възношение; това възношение трябва да бъде от Израилевите синове при мирните жертви (на Израилевите синове); тяхното възношение трябва да бъде за Господа.
29 А свещените одежди, които са за Аарона, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да им се връчва свещенство;
30 седем дена да се облича с тях (великият) свещеник от синовете му, който го заместя и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището.
31 А овена на връчването вземи и 11 месото му свари на .свето място;
32 и нека Аарон и синовете му изяждат месото на тоя овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието,
33 понеже чрез това е извършено очистване, за да им бъде връчено свещенство и за да бъдат посветени; външен не бива да яде това, защото е светиня;
34 ако от месото на връчването и от хляба остане до сутринта, изгори тоя остатък на огъня; не трябва да се яде това, понеже е светиня.
35 И постъпи с Аарона и със синовете му във всичко тъй, както ти заповядах; седем дена наред пълни ръцете им.
36 И телец за грях принасяй всеки ден за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника, за очистване самия жертвеник, и помажи го, за да бъде осветен;
37 седем дена очиствай жертвеника, и освети го, и жертвеникът ще бъде велика светиня: всичко, що се допре до жертвеника, ще се освети.
38 Ето какво ще принасяш върху жертвеника: две шилета (без недостатък) всеки ден, постоянно (за всякогашна жертва);
39 едното шиле принасяй сутрин, а другото шиле принасяй вечер,
40 и една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт хин изстискай елей, а за възлияние - четвърт хин вино, за едното шиле;
41 другото шиле принасяй вечер: с брашнян принос, както утринния, и с такова също възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва Господу.
42 Това да бъде постоянно всесъжение в родовете ви при вратата на скинията на събранието пред Господа, дето ще ви се явявам, за да говоря с тебе;
43 там ще се явявам на Израилевите синове, и това място ще се освети с Моята слава.
44 И ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарона и синовете му, за да Ми свещенодействуват;
45 ще обитавам между Израилевите синове и ще им бъда Бог,
46 и ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египетската земя, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техен Бог.
30
Жертвеници и други принадлежности
1 И направи кадилен жертвеник, от дърво ситим го направи:
2 един лакът да бъде надлъж и един лакът нашир; той трябва да е четириъгълен; а на височина да е два лакти; от него да излизат роговете му;
3 обкови го с чисто злато, - горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо му златен венец;
4 под венеца му на двата негови ъгла направи две гривни от (чисто) злато; направи ги от двете му страни; в тях да се провират върлините, за да го носят с тях;
5 върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато.
6 И тури го пред завесата, която е пред ковчега на откровението, срещу очистилището, което е над ковчега на откровението, дето ще ти се явявам.
7 На него Аарон да кади благовонно кадиво; всяка сутрин,кога приготвя кандилцата, да кади с кадивото;
8 и кога Аарон пали кандилцата вечер, да кади с него; това е постоянно кадение пред Господа в родовете ви.
9 Не принасяйте на него никакво друго кадиво, ни всесъжение, ни хлебен принос, и възлияние не изливайте върху него.
10 Веднъж на година Аарон да извършва очищение над роговете му; с кръвта на очистителната жертва за грях да го очистя веднъж на година в родовете ви. Това е велика светиня пред Господа.
11 Говори Господ още на Моисея и каза:
12 преброявайки Израилевите синове, кога ги преглеждаш, нека всеки даде Господу откуп за душата си, при тяхното преброяване; и няма да бъде помежду им изтребителна пораза, кога ги преброяваш;
13 всеки, който идва за преброяване, трябва да дава половина сикла, свещена сикла; в тая сикла има двайсет гери: половината сикла е принос Господу;
14 всеки от двайсет години нагоре, който идва за преброяване, трябва да дава принос Господу;
15 богатият не по-много, и сиромахът не по малко от половина сикла трябва да дават принос Господу, за откуп на душите ви;
16 и вземи откупното сребро от Израилевите синове и употребявай го за служба в скинията на събранието; това ще бъде спомен за Израилевите синове пред Господа, за откуп на душите ви.
17 Говори още Господ на Моисея и каза:
18 направи за миене умивалник от мед и подножката му от мед, постави го между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;
19 нека Аарон и синовете му умиват на него ръцете си и нозете си;
20 кога влизат в скинията на събранието, нека се умиват с вода, за да не умрат; или, кога пристъпят към жертвеника за служба, за принасяне жертва Господу,
21 нека те умиват ръцете си и нозете си с вода, за да не умрат; това да им бъде вечна наредба, нему и на потомците му в родовете им.
22 Говори още Господ на Моисея и каза:
23 вземи си най-добри благовонни вещества: самоток смирна - петстотин сикли, благовонна канела, колко половината от това, сиреч, двеста и петдесет, благовонна тръстика - двеста и петдесет,
24 касия - петстотин сикли, според свещената сикла, и един хин маслинен елей;
25 и от това направи миро за свещено помазване, маст смесена по изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване;
26 и помажи с него скинията на събранието и ковчега (на скинията) на откровението,
27 трапезата и всичките й принадлежности, светилника и всичките му принадлежности и кадилния жертвеник,
28 жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;
29 освети ги, и ще бъдат велика светиня: всичко, що се допре до тях, ще се освети;
30 помажи и Аарона и синовете му и посвети ги, за да Ми бъдат свещеници.
31 А на Израилевите синове кажи: това да Ми бъде миро за свещено помазване в родовете ви;
32 тялото на други люде не бива да се помазва с него, и от същия състав не варете (за себе си) такова миро; то е светиня: светиня трябва да бъде за вас;
33 който направи такова миро, или който помаже с такова външен човек, да бъде изтребен от народа си.
34 Каза още Господ на Моисея: вземи си благовонни вещества: стакта, оних, миризлив халван и чист ливан, от всички по равно,
35 и направи от тях с изкуството на мироварец кадилна смес, стрита, чиста, света,
36 и счукай я ситно, и туряй от нея пред ковчега на откровението в скинията на събранието, дето ще ти се явявам: това ще бъде за вас велика светиня;
37 по тая смес приготвено кадиво не правете за себе си: то да ти бъде светиня за Господа;
38 който направи такова, за да кади с него, (тая душа) да бъде изтребена измежду народа си.
31
Строители на скинията
1 Говори още Господ на Моисея, думайки:
2 ето, Аз определих по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно;
3 и го изпълних с Дух Божий, с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство,
4 да работи със злато, сребро и мед (със синя, пурпурена и червена вълна и с препреден висон),
5 да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа;
6 и ето, давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Даново коляно, и в сърцето на всеки мъдър ще вложа мъдрост, за да направят всичко, що ти заповядах:
7 скинията на събранието и ковчега на откровението и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;
8 трапезата и (всички) нейни принадлежности;! светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;
9 жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;
10 служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещена служба;
11 помазния елей и благовонното кадиво за светилището - всичко тъй да направят, както Аз ти заповядах.
За съботата
12 Говори още Господ на Моисея и каза:
13 кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
14 Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си.
15 Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт.
16 Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет;
17 това е знак между Мене и Израилевите синове навеки, защото в шест дни Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и отдъхна.
18 И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.
32
Нарушаване на Завета - златното теле
1 Когато народът видя, че Мойсей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.
2 Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете.
3 И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона.
4 Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
5 Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа.
6 На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.
7 И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;
8 скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
9 И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;
10 и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.
11 Но Мойсей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка,
12 за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ;
13 спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение.
14 И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.
15 Тогава Мойсей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;
16 плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо.
17 И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана.
18 Но (Мойсей) отговори, това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят
19 И когато наближи до стана и видя телеца и хората, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;
20 и грабна телеца, който бяха напра вили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове.
21 И каза Мойсей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях?
22 Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен.
23 Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана.
24 Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец.
25 Мойсей видя, че тоя народ е необуз дан, понеже Аарон го бе допуснал до не обузданост за срам пред враговете му.
26 И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.
27 И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през етана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си
28 Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.
29 Защото Мойсей (им) бе казал" посветете днес ръцете си Господу, всеки един от вас, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение.
30 На другия ден Мойсей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.
31 Мойсей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;
32 прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал.
33 Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене.
34 И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им.
35 И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил
33
Възстановяване на Завета на Бога с Израел
1 И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам;
2 и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесеици,) евейци и иевусейци,
3 (и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ.
4 Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите.
5 Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас.
6 Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив.
7 А Мойсей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана.
8 И колчем Мойсей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията.
9 Когато пък Мойсей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея.
10 И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си.
11 Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията.
12 Мойсей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: "Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи";
13 и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.
14 (Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище.
15 Отговори Му (Мойсей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;
16 защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.
17 И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име.
18 (Мойсей) каза: покажи ми славата Си.
19 Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Йехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля.
20 И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив.
21 И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.
22 И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;
23 и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).
34
1 И каза Господ на Моисея: издялай си две каменни плочи като първите, (и възлез при Мене на планината,) и Аз ще напиша върху тия плочи думите, каквито бяха върху първите плочи, които ти строши;
2 и бъди готов за утре, и качи се утре на планина Синай и застани пред Мене там, навръх планината;
3 ала никой да не възлиза с тебе, и никой да се не вестяна по цялата планина; дори добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тая планина.
4 Тогава Мойсей изляла две каменни плочи като първите, стана сутринта рано, и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ; и взе в ръцете си двете каменни плочи.
5 И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и провъзгласи името на Йехова.
6 И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний,
7 Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода.
8 Мойсей веднага падна на земята и се поклони (Богу),
9 и каза: ако съм придобил благоволение в очите Ти, Господи, нека дойде Господ между нас; защото тоя народ е твърдоглав; прости беззаконията ни и греховете ни и направи нас Твое наследие.
10 Отговори (Господ на Моисея): ето, Аз сключвам завет: пред целия ти народ ще направя чудеса, каквито не са станали по цяла земя и у никой народ; и ще види целият народ, между който се намираш ти, делото Господне, защото страшно ще бъде онова, което Аз ще сторя за тебе;
11 пази това, що ти заповядвам сега: ето, Аз изпъждам от лицето ти аморейци, хананейци, хетейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци;
12 внимавай да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще идеш, за да не станат те примка посред вас.
13 Жертвениците им съборете, идолите им строшете, свещените им дъбрави изсечете (и изваянията на боговете им в огън изгорете),
14 защото не бива да се покланяш на Други бог, освен на Господа (Бога), понеже името Му е "ревнивец"; Той е Бог ревнивец.
15 Не влизай в съюз с жителите на оная земя, та, кога те блудствуват подир боговете си и принасят жертви на боговете си, да не поканят и тебе, и да не вкусиш от жертвите им;
16 и не взимай от дъщерите им жени за синовете си (и дъщерите си не давай за жени на синовете им), да не би дъщерите им, като блудствуват подир боговете си, да вкарат и синовете ти в блудство подир боговете им.
17 Не си прави излеяни богове.
18 Пази празника Безквасници: седем дена да ядеш, както съм ти заповядал, безквасен хляб в определеното време на месец авив, защото в месец авив излезе ти от Египет.
19 Всичко, що разтваря утроба, е Мое, както и всяко мъжко от целия ти добитък, от говеда и овци, що разтваря утроба.
20 А първородното от ослите заменявай с агне; ако ли го не замениш, откупи го; всички първородни от синовете ти откупвай; да се не явяват пред лицето Ми с празни ръце.
21 Шест дни работи, а в седмия ден си почивай; почивай си и през време на сеитба и жетва.
22 Празнувай празника на седмиците, празника на първите плодове от пшеничната жетва и празника на беритбата в края на годината;
23 три пъти на година всичкият ти мъжки пол да се явява пред лицето на Йехова, Господа Бога Израилев,
24 защото Аз ще разгоня народите от лицето ти и ще разширя границите ти, и никой няма да пожелае земята ти, ако се явяваш пред лицето на Господа, твоя Бог, три пъти на година.
25 Кръвта от жертвата Ми върху квасник не изливай, и жертвата на празник Пасха да не пренощува до сутринта.
26 Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.
27 Каза още Господ на Моисея: напи ши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам завет с тебе и с Израиля.
28 И престоя там (Мойсей) при Госпо да четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Мойсей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди.
29 Когато Мойсей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Мойсей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него.
30 Аарон и всички Израилеви синове видяха Моисея, и ето, лицето му светеше, и те се бояха да се приближат до него.
31 Тогава Мойсей ги повика, и дойдо ха при него Аарон и всички началници на народа, и Мойсей говори с тях.
32 След това се приближиха (до него) всички Израилеви синове, и той им предаде всичко, що му бе говорил Господ на Си най планина.
33 И когато Мойсей престана да говори с тях, турна на лицето си покривало.
34 А колчем Мойсей влезеше пред лицето на Господа да говори с Него, снимаше покривалото, докато излезеше; а като излезеше, разказваше пред Израилевите синове всичко, що бе заповядано (нему от Господа)
35 И видяха Израилевите синове, че Моисеевото лице свети, и Мойсей пак туряше покривалото на лицето си, докато влезеше да говори с Бога.
35
Построяване на скинията
1 И събра Мойсей цялото общество Израилеви синове и им каза: ето какво заповяда Господ да правите:
2 шест дена вършете работа, а седмият ден да бъде за вас свет, събота, почивка Господу: всеки, който върши тогава работа, да бъде предаден на смърт;
3 в съботен ден не кладете огън в никое от вашите жилища. (Аз съм Господ.)
4 Каза още Мойсей на цялото общество Израилеви синове: ето що заповяда Господ:
5 направете от това, що имате, принос Господу: всеки що му сърце дава, нека принесе принос Господу, злато, сребро, мед,
6 синя, пурпурена и червена вълна, висон (препреден) и козина,
7 овнешки червени кожи и сини кожи, и дърво ситим,
8 и елей за светилника, и аромати за помазен елей и за благовонно кадило,
9 камък оникс и камъни за влагане в ефода и нагръдника.
10 И всеки от вас, мъдър по сърце, нека дойде и направи всичко, що е заповядал Господ:
11 скинията, нейните платнища и горното й покривало, кукичките и дъските й, върлините и, стълбовете и и подножките й,
12 ковчега и върлините му, очистилището и завесата за преграда (и завесите на двора и стълбовете му, и смарагдовите камъни и тимяна и помазния елей),
13 трапезата и върлините и и всичките и принадлежности, и хлябовете на предложението,
14 и светилника за осветление с (всички) негови принадлежности, и кандилцата му и светилния елей,
15 и кадилния жертвеник, и върлините му, и помазния елей, и благовонното кадило, и завесата при входа на скинията,
16 жертвеника за всесъжение и медната му решетка, и върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножките му,
17 завесите на двора; стълбовете му и подножките им и завесата на дворния вход,
18 коловете на скинията и коловете на двора и въжата им,
19 служебните одежди за служба в светилището и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.
20 Тогава цялото общество Израилеви синове си отиде от Моисея.
21 И дохождаха всички, на които сърце теглеше към това, и всички, които духът разполагаше, и принасяха приноси Господу за сглобяване скинията на събранието и за всички при нея служби и за (всички) свещени одежди;
22 и дохождаха мъже с жените си, и всички, според колкото им сърце даваше, принасяха халчици, обеци, пръстени и нанизи, всякакви златни вещи, всеки, който само искаше да принесе злато Господу;
23 и всеки, който имаше синя, пурпурена и червена вълна, висон и козина, червени овнешки кожи, сини кожи, принасяше ги;
24 и всеки, който жертвуваше сребро, или мед, принасяше го дар Господу; и всеки, който имаше дърво ситим, принасяше го за всяка потреба на скинията;
25 и всички жени, мъдри по сърце, предяха с ръцете си и принасяха синя, пурпурена и червена прежда и висон;
26 и всички жени, на които сърце теглеше, и които умееха да предат, предяха козина;
27 а началниците принасяха ониксов камък и камъни за влагане в ефода и нагръдника,
28 също и елей за светилника и аромати за съставяне помазен елей и за благовонно кадило;
29 и всички мъже и жени от Израилевите синове, на които сърце теглеше да принасят за всяко нещо, което Господ чрез Моиеея заповяда да се направи, принасяха доброволен дар Господу.
30 И каза Мойсей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно,
31 и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство,
32 да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед,
33 и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия;
34 па вложи в неговото сърце и е сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново коляно, способност да учат други;
35 Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.
36
1 Тогава почна да работи Веселиил и Ахолиав и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост и разум, за да умеят да работят всякаква работа, потребна за светилището, както бе заповядал Господ.
2 И повика Мойсей Веселиила и Ахолиава и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост, и всички, на които сърце теглеше, да се заемат за работа и да работят.
3 И те взеха от Моисея всички приноси, които Израилевите синове бяха принесли, за (всички) потреби на светилището, за да работят. А в също време продължаваха още да носят при Моисея доброволни дарове всяка сутрин.
4 Тогава дойдоха всички мъдри по сърце, които приготвяха всякакви работи за светилището, всеки дойде от работата си, що работеше,
5 и говориха на Моисея, като казаха: народът принася много повече отколко е нужно за работите, които заповяда Господ да се направят.
6 И заповяда Мойсей, и обявиха в стана: ни мъж, ни жена да не правят вече нищо за принос в светилището; и народът престана да принася.
7 Имаше доста принесено за всякакви работи, които трябваше да се направят, дори оставаше и лишно.
8 Тогава всички мъдри по сърце, които се занимаваха с направа на скинията, приготвиха десет платнища от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна; и по тях направиха херувими изкусна работа;
9 дължината на всяко платнище беше двайсет и осем лакти, и широчината на всяко платнище четири лакти: всички платнища бяха една мярка.
10 И Веселиил съедини петте платнища едно с друго, и петте други платнища съедини едно с друго.
11 И направи сини петлици по ивата на едното платнище, дето то се съединява с другото; такива той направи и по ивата на последното платнище, за да го съедини с другото;
12 петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, дето то се съединява с другото; тия петлици се спосрещаха една с друга;
13 и направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и стана скинията едно цяло.
14 После направи платнища от козина за покриване скинията; такива платнища направи единайсет;
15 едното платнище беше дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; единайсетте платнища бяха една мярка.
16 И съедини пет платнища отделно и шест платнища отделно.
17 И направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, дето се съединява с другото, и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото;
18 и направи петдесет медни кукички, за да съединяват покрива, та да стане едно цяло.
19 И направи за скинията покривка от червено боядисани овнешки кожи и покривало за отгоре от сини кожи.
20 И направи от дърво ситим дъски за скинията, за да стоят право:
21 всяка дъска беше десет лакти дълга, а един и половина лакът широка;
22 всяка дъска имаше по два зъба, един срещу друг: тъй направи той с всички дъски на скинията.
23 И направи за скинията двайсет такива дъски за южната страна;
24 направи и четирийсет сребърни подножки под двайсетте дъски: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба.
25 И за другата страна на скннията към север направи двайсет дъски
26 и четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска.
27 А за задната страна на скинията, към запад, направи шест дъски;
28 направи и две дъски за ъгъла в скинията на задната страна;
29 и те бяха съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна: тъй направи той с тях двете на двата ъгъла;
30 и тъй, имаше осем дъски и шестнайсет сребърни подножки, по две подножки под всяка дъска.
31 И направи върлини от дърво ситим: пет за дъските от едната страна на скинията,
32 пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната страна на скинията.
33 И направи вътрешната върлина да минава през средата на дъските от единия край до другия;
34 а дъските обкова със злато, и гривните, в които се провират върлините, направи от злато, и върлините обкова със злато.
35 И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, и по нея направи херувими изкусна работа;
36 и направи за нея четири стълба от ситим и ги обкова със злато; направи и златни кукички, и изля за стълбовете четири сребърни подножки.
37 И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа,
38 и пет стълба за нея с кукички; и обкова върховете им и скобите им със злато и изля пет медни подножки.
37
1 И направи Веселиил ковчег от дърво ситим: дължината му беше два лакти и половина, широчината му - лакът и половина, и височината му - лакът и половина;
2 и го обкова отвътре и отвън с чисто злато и наоколо му направи златен венец;
3 и изля за него четири златни гривни, за четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, и две гривни на другата му страна.
4 И направи върлини от дърво ситим и ги обкова със злато;
5 и провря върлините в гривните, отстрани на ковчега, за да се носи ковчегът.
6 И направи очистилище от чисто злато: дължината му беше два лакти и половина, а широчината му - лакът и половина.
7 И направи два херувима от злато; изковани ги направи на двата края на очистилището,
8 единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край: направи херувимите да се издават от двата края на очистил ището.
9 И херувимите бяха с разперени крила отгоре, като покриваха с крилата си очистилището, а лицата им бяха едно срещу друго; лицата на херувимите гледаха към очистилището.
10 И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,
11 и я обкова с чисто злато, и наоколо й направи златен венец;
12 и наоколо й направи страници колкото една длан, а по страниците й направи златен венец.
13 И изля за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли, при четирите й крака;
14 и при страниците имаше гривни, за да се провират върлините за носене на трапезата.
15 И направи върлини от дърво ситим за носене на трапезата и ги покри със злато.
16 После направи от чисто злато съдове, отредени за трапезата: блюда, кадилници, шулци и чаши, за да се прави възлияние с тях.
17 И направи светилник от чисто злато; кована работа направи светилника; стъблата му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му излизаха от него;
18 от страните му излизаха шест вейки: три вейки на светилника от едната му страна, и три вейки на светилника от другата му страна;
19 три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на една вейка; и три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на друга вейка; тъй имаше на всички шест вейки, които излизаха от светилника.
20 А на стъблото на светилника имаше четири чашки като миндалов цвят с ябълчици и цветя:
21 на шестте вейки, които излизаха от него, имаше една ябълчица под първите две вейки, една ябълчица под вторите две вейки, и пак една ябълчица под третите две вейки;
22 ябълчиците и вейките им излизаха от него; той беше изкован цял-целеничък от чисто злато.
23 И направи му седем кандилца, а също и щипци и пепелници за него от чисто злато;
24 направи го с всичките му принадлежности от един талант чисто злато.
25 И направи кадилния жертвеник от дърво ситим: лакът дълъг и лакът широк, четириъгълен, два лакти висок; от него излизаха роговете му;
26 и го обкова с чисто злато: горната му част и страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо златен венец;
27 под венеца му на двата негови ъгла направи две златни гривни, направи ги от двете му страни, за да провира в тях върлините, та да се носи;
28 върлините направи от дърво ситим и ги обкова със злато.
29 И направи миро за свещено помазване и благовонно кадиво, чисто, с изкуството на мироварец.
38
1 И направи жертвеника на всесъжението от дърво ситим, пет лакти дълъг и пет лакти широк, четириъгълен, и три лакти висок;
2 и направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете излизаха от него, и го обкова с мед.
3 И направи всички принадлежности на жертвеника: котлета, лопатки, чаши, вилици и въгленици; всичките му принадлежности направи от мед.
4 И направи за жертвеника медна решетка като мрежа, и я тури в него отдолу до половината му;
5 и направи четири гривни на четирите ъгли на медната решетка, за да се провират върлините.
6 И направи върлините от дърво ситим, и ги обкова с мед,
7 и провря върлините в гривните отстрани на жертвеника, за да го носят с тях; направи го от дъски, празен отвътре.
8 И направи умивалника от мед и подножката му от мед с изящни изображения, които красяха входа на скинията на събранието.
9 Направи и двора: от южната страна, към пладне, завесите му бяха от препреден висон, сто лакти дълги;
10 стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.
11 И откъм северната страна завесите бяха сто лакти; стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите бяха от сребро.
12 И откъм западната страна завесите бяха петдесет лакти: стълбове за тях имаше десет, и подножки - десет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.
13 И от предната страна към изток завесите бяха петдесет лакти.
14 За едната страна на дворните врата завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три.
15 И за другата страна (от двете страни на дворната врата) завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три.
16 Всички завеси в двора наоколо бяха от препреден висон,
17 а подножките на стълбовете - от мед; кукичките на стълбовете и скобите им - от сребро; а върховете им бяха обковани със сребро, и всички стълбове на двора бяха съединени със сребърни връзки.
18 А завесата на дворните врата бе везана работа от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, навсякъде дълга двайсет лакти, висока пет лакти, както и завесите на двора;
19 и стълбове за тях имаше четири, и медни подножки - четири; кукичките им бяха сребърни, а върховете им - обковани със сребро, и скобите им сребърни.
20 Всички колове около скинията и двора бяха медни.
21 Ето изброено онова, що бе употребено за скинията на откровението и направено по заповед на Моисея чрез левитите, под надзора на Итамара, син на свещеник Аарона.
22 А всичко, що Господ заповяда на Моисея, направи Веселиил, син на Урия, син Оров, от Иудино коляно,
23 и с него Ахолиав, син Ахисамахов, от Даново коляно, резбар, изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат.
24 Всичкото злато, употребено в работа за всички принадлежности на светилището, злато, принесено в дар, беше двайсет и девет таланта и седемстотин и трийсет сикли, свещени сикли;
25 а среброто от преброените лица на обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли, свещени сикли:
26 по половина сикла на човек, пресметнато според свещената сикла, от всекиго, който идва за преброяване, от двайсет години и нагоре, именно, от шестстотин и три хиляди и петстотин и петдесет души.
27 Сто таланта сребро бе употребено за изливане подножките на светилището и подножките на завесите; сто подножки от сто таланта, по талант за подножка;
28 а от хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли той направи кукички за стълбовете и обкова върховете им и направи за тях скоби.
29 А принесената в дар мед беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикли;
30 от нея той направи подножки за стълбовете при входа в скинията на свидетелството, и меден жертвеник, и медна решетка за него, и всички съдове на жертвеника,
31 и подножките за стълбовете на целия двор и подножките за стълбовете на дворните врата, и всички колове на скинията и всички колове около двора.
39
Одежди за първосвещеника Аарон и синовете му
1 А от синя, пурпурена и червена вълна направиха служебни одежди за служене в светилището; направиха и свещени одежди за Аарона, както бе заповядал Господ на Моисея.
2 И направи ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:
3 изковаха листи от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурените, червените и висоновите нишки, - всичко изкусна работа;
4 и направиха му нарамници за свързване; той беше свързан на двата си края.
5 И поясът на ефода, който беше отгоре му, еднаква с него работа, бе направен от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон, както бе заповядал Господ на Моисея.
6 И изработиха ониксови камъни, и ги вложиха в златни гнезденца и издълбаха на тях имената на Израилевите синове, както се дълбае на печат;
7 и ги вложи в нарамниците на ефода, за спомен на Израилевите синове, както бе заповядал Господ на Моисея.
8 И направи нагръдник изкусна работа, също такава работа като ефода, от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:
9 той бе четириъгълен; нагръдника направиха двоен, една педя дълъг и една педя широк, той беше двоен;
10 и наредиха по него четири реда камъни; наред: рубин, топаз, изумруд, - това е първи ред;
11 втори ред: антракс, сапфир и елмаз;
12 трети ред: опал, ахат и аметист;
13 четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца.
14 Камъните бяха според броя на имената на Израилевите синове: те бяха дванайсет, според броя на имената им, и на всеки от тях беше издълбано, като на печат, по едно име, за дванайсетте колена.
15 На нагръдника направиха вити верижки плетена работа от чисто злато;
16 и направиха две златни гнезденца и две златни халчици и прикрепиха двете халчици за двата края на нагръдника;
17 и закачиха двете плетени златни верижки за двете халчици по краищата на нагръдника,
18 а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги прикрепиха към нарамниците на ефода откъм лицето му;
19 направиха още две златни халчици и прикрепиха към двата други края на нагръдника върху ръба, към ефода, отвътре;
20 и направиха още две златни халчици и ги прикрепиха към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединява над пояса на ефода;
21 и вързаха нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връвчица от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Моисея.
22 И за ефода направи горна риза, тъкана, цяла от синя вълна,
23 и в средата на горната риза направи отвор, като отвора на броня, и наоколо му обшивка, за да се не съдира;
24 по полите на горната риза направиха ябълки от синя, пурпурена и червена вълна;
25 и направиха звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между ябълките наоколо по полите на горната риза:
26 звънче и ябълка, звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза за служене, както Господ бе заповядал на Моисея.
27 И направиха за Аарона и за синовете му тъкани хитони от висон,
28 и кидар от висон, и превръзки за глава от висон, и долна ленена дреха от препреден висон,
29 и пояс от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна, везана работа, както Господ бе заповядал на Моисея.
30 И направиха гладка плочица, венец на светинята, от чисто злато, и издълбаха на нея писмо, както издълбават на печат: "Светиня Господня";
31 и вързаха за нея синя вълнена връвчица, та да се връзва о кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Моисея.
32 Тъй се свърши цялата работа за скинията на събранието, и Израилевите синове направиха всичко: както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха.
33 И донесоха при Моисея скинията, покривката и всичките й принадлежности, кукичките й, дъските й, върлините й, стълбовете й и подножките й,
34 покривката от овнешки червени кожи и покривката от сини кожи и завесата, която закриваше,
35 ковчега на откровението и върлините му и очистилището,
36 трапезата с всичките й принадлежности и хлябовете на предложението,
37 светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, и светилния елей,
38 златния жертвеник и помазния елей, ароматите за кадиво и завесата за входа на скинията,
39 медния жертвеник и медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му,
40 дворните завеси, стълбовете и подножките, завесата на дворните врата, въжата и коловете и всички потребни вещи за служене в скинията на събранието,
41 служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.
42 Както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха Израилевите синове всички тия работи.
43 И видя Мойсей цялата работа, и ето, те я направиха: както бе заповядал Господ, тъй я и направиха. И Мойсей ги благослови.
40
Установяване и освещаване на скинията
1 Говори още Господ на Моисея и каза:
2 в първия месец, на първия ден от месеца, сглоби скинията на събранието
3 и тури в нея ковчега на откровението и покрий ковчега със завеса;
4 внеси трапезата и нареди на нея това, що е за нареждане, внеси светилника и постави му кандилцата;
5 постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на откровението и окачи завесата при входа на скинията (на събранието);
6 постави и жертвеника на всесъжението пред входа на скинията на събранието;
7 постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;
8 огради двор наоколо и окачи на дворните врата завесата.
9 И вземи помазния елей, помажи скинията и всичко, що е в нея, и освети нея и всичките й принадлежности, и ще бъде света;
10 помажи жертвеника на всесъжението и всичките му принадлежности и освети жертвеника, и жертвеникът ще бъде голяма светиня;
11 и помажи умивалника и подножката му и го освети.
12 След това доведи Аарона и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода;
13 облечи Аарона в свещените одежди, помажи го и го освети, за да Ми бъде свещеник.
14 Доведи и синовете му, и ги облечи с хитони,
15 и помажи ги, както помаза баща им, за да Ми бъдат свещеници, и помазването им ще ги освети за вечно свещенство в поколенията им.
16 И Мойсей стори всичко: както му бе Господ заповядал, тъй и стори.
17 В първия месец на втората година (подир излизането им от Египет), в първия ден на месеца, бе сглобена скинията.
18 И сглоби Мойсей скинията, тури подножките й, постави дъските й, намести върлините, изправи стълбовете й,
19 разпъна покривката над скинията и тури покривалото върху покривката, както Господ бе заповядал на Моисея.
20 И взе та тури откровението в ковчега, и провря върлините е гривните на ковчега и тури върху ковчега очистилището;
21 внесе ковчега в скинията, окачи завесата и закри ковчега на откровението, както Господ бе заповядал на Моисея.
22 Постави трапезата в скинията на събранието, към северната страна на скинията, извън завесата,
23 наслага на нея ред хлябове пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.
24 Той постави светилника в скинията на събранието срещу трапезата, на южната страна на скинията,
25 и тури кандилцата (му) пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.
26 Постави златния жертвеник в скинията на събранието пред завесата,
27 и тури на него да гори благовонно кадиво, както Господ бе заповядал на Моисея.
28 Окачи завеса при входа на скинията;
29 постави и жертвеника на всесъжението при входа на скинията на събранието и принесе на него всесъжение и хлебен принос, както Господ бе заповядал на Моисея.
30 Постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и наля в него вода за миене,
31 и от него Мойсей и Аарон и синовете му миеха ръцете си и нозете си:
32 колчем влизаха в скинията на събранието и се доближаваха до жертвеника (да служат), умиваха се (от него), както Господ бе заповядал на Моисея.
33 И огради двор наоколо скинията и жертвеника и окачи завесата на дворните врата. Тъй свърши Мойсей работа га.
34 Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията;
35 и Мойсей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията.
36 Колчем се дигнеше облакът от скинията, Израилевите синове потегляха през всичките си пътувания;
37 ако се не дигнеше облакът, те не тръгваха, докле се не дигне;
38 защото облакът Господен стоеше над скинията денем, а нощем имаше над нея огън пред очите на целия дом Израилев през всичките им пътувания.
1
1 След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, -
2 той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе.
3 И достигна до краищата на земята, като взе плячка от много народи; смълча се земята пред него; той се въздигна, и се възгордя сърцето му.
4 Той събра твърде много силна войска и владя над области, народи и владетели, и те му станаха поданици.
5 След това той легна на постелка и, като почувствува, че умира,
6 повика знатните свои слуги, възпитани заедно с него от младост, и им раздели царството си още приживе.
7 Александър царува дванайсет години и умря.
8 И господаруваха слугите му всеки в своето място.
9 И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята.
10 От тях излезе коренът на греха - Антиох Епифан, син на цар Антиоха, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство.
11 В ония дни излязоха из Израиля беззаконни синове и убеждаваха мнозина, ду. майки: да идем и да свържем съюз с околните народи, защото, откато се отделихме от тях, ни постигнаха много бедствия.
12 И понравиха им се тия думи в техните очи.
13 Неколцина от народа пожелаха и отидоха при царя; и той им даде право да извършват езическите наредби.
14 Те построиха в Йерусалим училище според езическия обичай,
15 установиха у себе си необрязване, отстъпиха от светия завет, съединиха се с езичниците и се продадоха, за да правят зло.
16 Когато Антиох видя, че царството заякна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства,
17 и навлезе в Египет със силно опълчение, с колесници и слонове, с ездачи и много кораби.
18 Той влезе в бой с Птоломея, египетски цар; уплаши се Птоломей от лицето му и удари на бяг, и паднаха много ранени.
19 И завладяха те укрепените градове в Египетската земя.
20 След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Йерусалим със силно опълчение;
21 влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове,
22 трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра.
23 Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.
24 И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост.
25 Поради това биде голям плач в Израиля - по всичките му места.
26 Стенеха началници и старейшини, изнемогнаха девици и младежи, и се измени женската красота.
27 Всеки младоженец се предаваше на плач, и тази, която седеше в брачната стая, беше в скръб.
28 Затрепери земята за обитателите си, и целият дом на Иакова се облече в срам.
29 След като се изминаха две години, царят прати началника на данъците в градовете на Иуда, и тоя дойде в Йерусалим с голяма тълпа;
30 коварно им говори миролюбиви думи, и те му повярваха; но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ израилски;
31 взе плячка от града, изгори самия град с огън и разруши къщите му и стените му наоколо.
32 Отведоха в плен жени и деца и завладяха добитъка.
33 Обградиха Давидовия град е голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост.
34 И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея;
35 приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и станаха голяма примка.
36 И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля.
37 Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха.
38 А жителите на Йерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд за своя род, и децата му го оставиха.
39 Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му - на укор, честта му - на унижение.
40 Наспоред славата му се увеличи безчестието му, и величието му се обърна в печал.
41 Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ,
42 и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя.
43 И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
44 Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Йерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя:
45 да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците,
46 да оскверняват светилището и светиите,
47 да градят жертвеници, храмове и идолски калища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
48 да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия,
49 та да забравят закона и да изменят всички постановления.
50 Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт.
51 Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град.
52 И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, - и извършиха зло на земята;
53 и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище.
54 В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници,
55 а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение;
56 книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън;
57 у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт.
58 Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете.
59 И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
60 те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си,
61 младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване.
62 Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто,
63 и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, - и умираха.
64 И биде твърде голям гняв над Израиля.
2
1 В ония дни въстана Мататия, син на Йоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Йерусалим; той живееше в Модин.
2 Той имаше пет сина: Йоан, който се наричаше още Гадис,
3 Симон, наричан Таси,
4 Иуда, който се наричаше още Макавей,
5 Елеазар, наричан Аваран, и Ионатан, наричан Апфус.
6 Като видя богохулствата, които станаха в Иудея и в Йерусалим,
7 той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището - в ръцете на чужденци?
8 Храмът му стана като безчестен мъж,
9 скъпоценните му съдове са отнесени в плен, кърмачетата му избити на улиците, младежите му паднаха от вражески меч.
10 Кой народ не е завзимал царството му и не е завладявал плячката му?
11 Всичкото му украшение е отнето; от свободен той стана роб.
12 И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха.
13 За какво още да живеем?
14 И раздра Мататия и синовете му дрехите си, и се облякоха във вретища и горко плакаха.
15 И дойдоха от царя и град Модин люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви.
16 И мнозина от Израиля се прилепиха към тях; а Мататия и синовете му утраяха.
17 И отговориха дошлите от царя и казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя.
18 Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Йерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове.
19 Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му,
20 но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според завета на нашите бащи.
21 Пази Боже, да оставим закона и постановленията!
22 Не ще послушаме думите на царя - да отстъпим от нашето богослужение надясно или наляво.
23 Когато той престана да говори тия думи, приближи се мъж иудеянин пред очите на всички, за да принесе според царската заповед идолска жертва върху жертвеника, който беше в Модин.
24 Като видя това, Мататия възревнува, затрепери вътрешността му, яростта му пламна зарад закона, и, като се притече, той го уби при жертвеника.
25 И в същото време уби царския човек, който принуждаваше да принасят жертва, и разруши жертвеника.
26 И възревнува той за закона, както това направи Финеес със Замврия, син на Салома.
27 И възкликна Мататия в града с висок глас: всеки, който милее за закона и стои в завета, да тръгне след мене!
28 И побягна сам и синовете му в планините, като оставиха всичко, което имаха в града.
29 Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там,
30 те сами, и синовете им, и жените им, и добитъкът им, защото се умножиха върху тях бедите.
31 И съобщено биде на царските човеци и на войската, която се намираше в Йерусалим, Давидовия град, че някои човеци нарушили царската заповед и избягали в скришни места в пустинята.
32 И спуснаха се след тях много люде, настигнаха ги, опълчиха се против тях и се наредиха за сражение в съботен ден,
33 и казаха им: сега още може; излезте и направете, което заповяда царят, и ще останете живи.
34 Но те отговориха: не ще излезем и не ще направим, което заповяда царят, не ще оскверним съботния ден.
35 Тогава веднага почнаха сражение против тях.
36 Но те не им отговаряха, нито дори камък хвърлиха върху тях, нито заградиха тайните си убежища,
37 и казаха: всички ще измрем невинни: небе и земя са свидетели за нас, че вие несправедливо ни погубвате.
38 Нападаха върху тях в съботни дни, и загинаха и те, и жените им, и децата им с добитъка им-до хиляда души.
39 Когато узна това Мататия и приятелите му, горко ги оплакаха.
40 И говориха един другиму: ако всички ние постъпваме тъй, както постъпиха тия наши братя, и не се сражаваме с езичниците за нашия живот и за нашите наредби, те скоро ще ни изтребят от земята.
41 И решиха те в оня ден и рекоха: който и да излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в тайните убежища.
42 Тогава се събраха при тях много иудеи от Израиля, яки по сила, всички верни на закона.
43 И всички, които бягаха от бедствия, се присъединиха към тях и ;им станаха подкрепа.
44 Тъй съставиха те войска и поразяваха в гнева си нечестивците и в яростта си беззаконните мъже; останалите пък бягаха да се спасят при езичниците.
45 И обикаляше наоколо Мататия и приятелите му, и разрушаваха жертвениците.
46 И без страх обрязваха необрязаните деца, колкото намериха в Израилските предели;
47 и преследваха синовете на гордостта, и в техни ръце делото тръгна успешно.
48 Тъй бранеха те закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешник да възтържествува.
49 Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв.
50 Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци.
51 Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име.
52 Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност?
53 Йосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет.
54 Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство.
55 Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля.
56 Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство.
57 Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството.
58 Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето.
59 Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка.
60 Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти.
61 И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят.
62 Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи.
63 Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.
64 Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите.
65 Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща.
66 А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.
67 И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ:
68 отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона.
69 След това ги благослови и се прибра при бащите си.
70 И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака.
3
1 И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.
2 И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.
3 Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;
4 той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;
5 той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.
6 И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.
7 Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;
8 премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;
9 прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.
10 Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария - многобройна войска, за да воюва против Израиля.
11 Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.
12 И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.
13 И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,
14 и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и е тия, които са с него заедно и които презират царската дума.
15 И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.
16 Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,
17 които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.
18 Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика - мнозина ли да спаси, или малцина;
19 защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.
20 Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;
21 а ние се бием за нашите души и за нашите закони.
22 Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.
23 Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.
24 И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.
25 И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.
26 Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.
27 А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си - твърде силно пълчище;
28 отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.
29 Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време.
30 И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе.
31 Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.
32 А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род,
33 също и възпитанието на сина си Антиоха, - доде се той завърне;
34 и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Йерусалим, -
35 да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Йерусалим, да изтреби паметта им от онова място
36 и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им.
37 Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни.
38 Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя,
39 и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят.
40 Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум.
41 Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи.
42 Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.
43 И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята.
44 И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление.
45 Йерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра.
46 И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Йерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа.
47 И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си;
48 разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли,
49 и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си,
50 и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем?
51 Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение.
52 И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас.
53 Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш?
54 И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.
55 След това Иуда тури вождове на народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
56 И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си.
57 Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум.
58 И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня.
59 Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята.
60 А каквато е волята на небето, тъй да бъде!
4
1 И взе Горгий пет хиляди мъже и хиляда отбор конници, и пълчището тръгна през нощта,
2 за да нападне опълчението на иудеите и внезапно да ги разбие; а ония, които живееха в крепостта, му служеха за водачи.
3 Чу Иуда и излезе сам и храбрите мъже, за да разбият царската войска в Емаум,
4 докле още неприятелските сили бяха далеч от етана.
5 И дойде Горгий в стана на Иуда нощя и никого не намери, и дири ги по планините, защото казваше: те бягат от нас.
6 А на разсъмване Иуда се яви в равнината с три хиляди мъже, но те нямаха ни щитове, ни мечове, както това желаеха.
7 Когато видяха силното и въоръжено пълчише на езичниците и окръжаващата го конница, обучени за война,
8 Иуда каза на мъжете, що бяха с него: не бойте се от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение.
9 Спомнете си, как се спасиха нашите отци в Червено море, когато фараонът ги гонеше с войска.
10 И сега да извикаме към небето; може би. Бог ще се умилостиви над нас, като си спомни завета с нашите отци, и ще смаже сега това пълчище пред наше лице;
11 и всички езичници ще познаят, че има Избавител и Спасител на Израиля.
12 Другоплеменниците подигнаха очи и видяха, че идат против тях,
13 и излязоха из стана, за да се бият; а тия, що бяха с Иуда, затръбиха,
14 и се удариха, и езичниците бидоха разбити и побягнаха в равнината,
15 а всички останали паднаха от меч; и гониха ги до Газер и до равнините на Идумея, Азот и Иамния, и паднаха от тях до три хиляди мъже.
16 Тогава Иуда се върна с войската си от преследването им,
17 и каза на народа: не налитайте на плячка, защото още война ни чака;
18 Горгий и войската му са в планината близо до нас; сега дръжте се против нашите врагове и сражавайте се с тях, а после смело ще вземете плячка.
19 Докле още Иуда говореше това, показа се една тълпа, която излизаше из планината.
20 И видя той, че ги принудиха на бяг и че палят стана; защото издигащият се дим показваше, що бе станало.
21 Когато те видяха това, много се изплашиха; а като видяха в равнината и войската на Иуда, готова за бой,
22 всички побягнаха в земята на Другоплеменниците.
23 Тогава Иуда се обърна да плячкосва стана, и взеха много злато и сребро, хиацинтови и багрени дрехи, и голямо богатство.
24 И като се връщаха, възпяваха и благославяха Господа Небесни, защото Той е благ, и милостта Му е вовеки.
25 И биде в оня ден голямо спасение на Израиля.
26 Оцелелите пък другоплеменници дойдоха при Лисия и му известиха за всичко станало.
27 Той, като чу, падна в униние и се наскърби, че не се случи с Израиля това, което искаше, и не излезе това, що му бе заповядал царят.
28 И на следната година Лисий събра шейсет хиляди отбор мъже и пет хиляди ездачи, за да ги победи.
29 Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура; а Иуда ги посрещна с десет хиляди мъже.
30 Като видя силното пълчище, той се помоли и каза: благословен си Ти, Спасителю на Израиля, Който си сломил нападението на силния с ръката на Твоя раб Давида и предаде полка на другоплеменниците в ръцете на Сауловия син Ионатана и на неговия оръженосец.
31 Предай тая войска в ръцете на Твоя народ - Израиля, и нека се посрамят в силата и в конницата си;
32 напрати върху тях страх и сломи дързостта на силата им; нека бъдат съсипани чрез своето поражение;
33 свали ги с меча на тия, които Те обичат, та нека Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.
34 И удариха се те, и от войската на Лисия паднаха до пет хиляди мъже, паднаха пред тях.
35 Лисий, като видя бягането на войската си и храбростта на войниците на Иуда, и че те са готови или да живеят, или да умрат юнашки, тръгна за Антиохия, набра чужденци и, като увеличи предишната си войска, мислеше изново да нападне Иудея.
36 Иуда пък и братята му казаха: ето, нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възобновим светилището.
37 Тогава се събра цялото опълчение и се изкачиха на планина Сион.
38 И намериха светилището опустошено, жертвеникът осквернен, вратите изгорени, а в притворите, както в гора или в някоя планина, - пораснали растения, и скривалищата разрушени.
39 И раздраха дрехите си, горко плакаха, посипаха с пепел главите си,
40 паднаха ничком и тръбиха с вестителни тръби и викаха към небето.
41 Тогава Иуда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището.
42 И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона.
43 Те очистиха светилището, и оскверйените камъни изнесоха в нечисто място.
44 После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията.
45 И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника;
46 камъните натуриха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отговори за тях;
47 взеха цели камъни, според закона, и построиха нов жертвеник, като предишния;
48 после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите;
49 направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза;
50 разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма;
51 туриха на трапезата хлябове, закачиха завесите и свършиха всички работи, които предприеха.
52 В двайсет и петия ден на деветия месец - това е месец хаслев - в сто четирийсет и осмата година, станаха доста рано
53 и принесоха жертва според закона върху новонаправения жертвеник за всесъжения.
54 Тогава, в самия онзи ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, се възобнови той с песни, с цитри, гусли и кимвали.
55 И целият народ падна ничком, и се молеха и изпращаха благодарност към небето Ономува, Който им помогна.
56 Тъй осем дена извършваха с веселба възобновяването на жертвеника, принасяха всесъжения и възнасяха жертви за спасение и за хвала.
57 И украсиха предната страна на храма със златни венци и щитове, възобновиха вратата и скривалищата и направиха за тях двери.
58 И биде твърде голяма радост у народа, и премахнаха се хулите на езичниците.
59 И нареди Иуда и братята му и цялото събрание на Израиля, щото дните за обновата на жертвеника да се празнуват с веселие и радост в свое време, всяка година осем дена, от двайсетия ден на месец хаслев.
60 В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, като дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.
61 И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейната закрила укрепиха Ветсура, щото народът да има крепост против Идумея.
5
1 Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището обновено, както преди, силно възнегодуваха;
2 и решиха да изтребят Иакововия род, който живееше между тях, и почнаха да убиват и изтребват людете от тоя народ.
3 Тогава Иуда се опълчи против синовете на Исава в Идумея, в Акравим, понеже те държаха в обсада Израиля, нанесе им голямо поражение, смири ги и взе плячката им.
4 Спомни си той и за злобата на синовете Веанови, които бяха за народа примка и препънка, като му правеха засади по пътищата.
5 Макар те да се затвориха от него в кулите, но той се опълчи против тях, предаде ги на заклятие и изгори с огън кулитеим с всички, които бяха вътре.
6 След това той премина при синовете на Амона и срещна силна войска и многоброен народ и Тимотея, техния предводител.
7 Той има с тях много сражения, и те бидоха разбити пред лицето му; той ги изби;
8 взе Иазер и заселищата му и се върна в Иудея.
9 Тогава езичниците, които живееха в Галаад, се събраха срещу израилтяните, които се намираха в техните предели, за да ги избият, но те бягаха в крепостта Датема.
10 И пратиха писма до Иуда и до братята му и казаха: събраха се против нас окръжаващите ни езичници, за да ни изтребят,
11 и се готвят да дойдат да нападнат крепостта, в която избягахме, и Тимотей предвожда войската им.
12 Дойди, прочее, и ни избави от ръцете им; защото мнозина от нас загинаха,
13 и всички наши братя, които бяха в пределите на Тов, са на смърт предадени, а жените им, децата им и имотите взеха в плен, и погубиха там около хиляда мъже.
14 Още четяха тия писма, и ето, пристигнаха други вестители из Галилея с раздрани дрехи, носейки такова известие:
15 "събраха се против нас от Птолемаида и от Тир и Сидон из цяла езическа Галилея, за да ни погубят".
16 Когато Иуда и народът чуха тия думи, събра се голямо събрание, за да се съветват, що да направят за тия братя, които се намират в бедствие и се заплашват от езичниците с война.
17 Тогава Иуда каза на брата си Симона: избери си мъже и иди, та защити твоите братя в Галилея; аз пък и брат ми Ионатан ще идем в Галаад.
18 И остави той Иосифа, син Захариев, и Азария за началници над народа с останалата в Иудея войска, за да пазят.
19 И даде им заповед, като каза: управлявайте тоя народ, но не почвайте война срещу езичниците, доде не се завърнем.
20 На Симона отделиха за похода в Галилея три хиляди мъже, на Иуда пък, в Галаад, - осем хиляди мъже.
21 И отиде Симон в Галилея и направи много сражения с езичниците и ги разби.
22 Той ги гони до портите на Птолемаида, и паднаха от езичниците до три хиляди мъже, и той взе плячката им.
23 Също взе със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати (иудеи) с жените и с децата и с целия им имот и ги доведе в Иудея с голяма радост.
24 А Иуда Макавей и брат му Ионатан минаха Йордан и изходиха тридневен път в пустинята.
25 Срещнаха ги навутейци, приеха ги мирно и им разказаха всичко станало с братята им в Галаад,
26 че мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим - всички тия градове са укрепени и големи, -
27 че и в другите градове на Галаад се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден.
28 Затова Иуда с войската си веднага се упъти в пустинята към Восор, превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и го изгори с огън;
29 а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението.
30 Когато настана утро и подигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него.
31 Видя Иуда, че се почна битката, и писъци от града се издигаха до небето като звук от тръбите и голям вик,
32 и каза на войниците: "бийте се сега за вашите братя".
33 Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва;
34 и Тимотеевата войска позна, че това е Макавей, и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже.
35 Тогава той се върна в Масфа, обсади - и я превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката й и я с огън изгори;
36 оттам тръгна и превзе той Хасфон, Макед, Восор и другите галаадски градове.
37 След тия събития Тимотей събра друга войска и се разположи на стан при Рафон отвъд потока.
38 Тогава Иуда прати да видят войската; и известиха му и казаха: "събрали са се при него всички околни нам езичници - твърде многобройна сила,
39 и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока, готови да идат против тебе на война". И отиде Иуда срещу тях.
40 Когато Иуда и войската му се приближаваха до водния поток, Тимотей каза на своите началници: "ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му, защото той ще ни надвие.
41 Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд потока, ние ще преминем към него и ще го надвием".
42 Щом Иуда дойде до водния поток, тури при потока народни писари и им заповяда, думайки: "не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение".
43 И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници - хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим.
44 Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим и не можа вече да противостои на Иуда.
45 След това Иуда събра всички израилтяни, които се намираха в Галаад, от малък до голям - и жените им, и децата им, и имота, - доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската земя.
46 И дойдоха до Ефрон. Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни наляво; трябваше да се мине през него,
47 а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни.
48 Иуда им прати миролюбиво предложение: "ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем". Но те не искаха да му отворят.
49 Тогава Иуда заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, -
50 и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му.
51 И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите.
52 И минаха през Йордан в голямата равнина срещу Ветсан.
53 И събираше Иуда останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в Иудейската земя.
54 И възкачиха се на планина Сион с веселие и радост и принесоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха с мир.
55 В ония дни, когато Иуда и Ионатан се намираха в Галаад, а брат му Симон - в Галилея, пред Птолемаида,
56 чуха Йосиф, син Захариев, и Азарий, военачалници, за славните военни подвизи, извършени от тях,
57 и казаха: "да си създадем и ние име; да идем да воюваме с околните нам езичници".
58 Тъй обявиха те на войската, що беше при тях, и отидоха против Иамния.
59 И излезе из града Горгий и войниците му против тях на бой.
60 И като удариха на бяг, Йосиф и Азарий бяха гонени до пределите на Иудея; и паднаха тоя ден от израилския народ до две хиляди мъже.
61 И стана голяма смутня в израилския народ, защото, мислейки да покажат храброст, не послушаха Иуда и братята му;
62 защото те не бяха от семето на тия мъже, в чиито ръце бе предоставено спасението на Израиля.
63 Но мъжът Иуда и братята му твърде много се прославиха пред цял Израил и пред всички народи, дето само се чуваше името им, -
64 и събираха се при тях да им честитяват.
65 След това излезе Иуда и братята му и воюваха против синовете на Исава в земята, която лежи на юг, и разби Хеврон и заселищата му, разруши укреплението му и изгори кулите му около него.
66 След това се дигна да отиде в земята на другоплеменниците и мина през Самария.
67 Него ден паднаха в бой свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха излезли на война.
68 И отби се Иуда в Азот, земята на Другоплеменниците, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на боговете им, взе плячка от градовете и се върна в Иудейската земя.
6
1 Между това цар Антиох, като минаваше през горните области, узна, че има в Персия град, на име Елимаис, прочут с богатство, със сребро и злато,
2 и в него - храм, твърде богат, и че там има златни покривки, брони и оръжия, оставени от Александра, син на Филипа, македонски цар, който пръв се възцари над елините.
3 И той дойде и се мъчеше да превземе тоя град и да го ограби, но не можа, защото гражданите узнаха намерението му.
4 Те се дигнаха против него с войска, и той побягна оттам с голяма скръб и отиде във Вавилон.
5 Тогава в Персия дойде някой си при него и извести, че пълчищата, които бяха ходили з земята на Иуда, са разбити,
6 че Лисий вървял със силна войска най-напред от всички, но бил разбит от иудеите, и те се усилили и с оръжие, и с войска, и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски,
7 и че разрушили гнусотията, която той бе въздигнал над жертвеника в Йерусалим, а светилището, както по-преди, обградили с високи стени, също и Ветсура, негов град.
8 Когато чу царят тия думи, силно се уплаши и се разтревожи, падна в легло и изнемощя от скръб, защото не му се сбъдна това, що желаеше.
9 И много дни прекара там той, защото в него се подновяваше голямата скръб; той мислеше, че умира.
10 Тогава свика всичките си приятели и им каза: "избяга сънят от очите ми, и сърцето ми изнемогна от скръб.
11 И казах в сърце си: до каква скръб дойдох аз, и колко голямо е смущението, в което сега се намирам! А бях аз полезен и любим в моето владение.
12 Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Йерусалим, и как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и пращах да изтребват напразно обитателите на Иудея.
13 Сега познах, че заради това ме постигнаха тия беди, - и ето, аз загивам от голяма скръб в чужда земя".
14 И повика Филипа, едного от своите приятели, и го тури управител над цялото си царство;
15 даде му корона, царската си дреха и пръстен, за да ръководи сина му Антиоха, и да го възпитава за царуване.
16 И умря цар Антиох в сто четирийсет и деветата година.
17 Когато Лисий узна, че царят умря, тури вместо него на царството сина му Антиоха, когото бе възпитавал в младостта му, и му даде име Евпатор.
18 Между това намиращите се в крепостта притискаха Израиля около светилището и винаги се стараеха да му пакостят, а на езичниците да служат за опора;
19 тогава Иуда реши да ги изгони - и свика цял народ, за да ги обсади.
20 Всички се събраха и ги обсадиха в сто и петдесетата година, и поставиха срещу тях стрелометни оръдия и машини.
21 Но някои от обсадените излязоха, и към тях се присъединиха някои от нечестивите израилтяни;
22 отидоха те при царя и казаха: "докога ти не ще отсъдиш и не ще отмъстиш за нашите братя?
23 Ние се съгласихме да служим на баща ти, да ходим по заповедите му и да изпълняваме неговите повели;
24 а синовете на нашия народ обсадиха крепостта и заради това се отстраняват от нас, и когото от нас намерят, умъртвяват и нашите имущества разграбват;
25 и не само връз нас простряха ръка, но и върху всички наши предели.
26 И ето, те сега обсадиха крепостта в Йерусалим, за да я превземат, а светилището и Ветсура укрепиха.
27 Ако не побързаш да ги изпревариш, те ще направят повече от това, и тогава не ще можеш да ги удържиш".
28 Като чу това, царят се разгневи и събра всичките си приятели, началниците на войската си и началниците на конницата;
29 дойдоха при него наемни войски и из другите царства и от морските острови,
30 тъй че броят на войските му беше: сто хиляди пешаци, двайсет хиляди ездачи и трийсет и два слона, обучени на война.
31 След това минаха през Идумея, разположиха се на стан срещу Ветсура и се биха много дни и устроиха машини; но те излязоха и ги изгориха с огън и се удариха мъжки.
32 Тогава Иуда отстъпи от крепостта и разположи стан във Ветсахар, срещу царския стан.
33 А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар; приготвиха се войските за бой и затръбиха с тръби.
34 На слоновете показваха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка,
35 разделиха тия животни на чети и присъединиха при всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите; освен това бидоха назначени при всеки слон по петстотин отбор ездачи;
36 те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него.
37 При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях - по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му.
38 Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места.
39 Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила.
40 Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а друга - по ниските места, - и вървяха те твърдо и стройно.
41 И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна.
42 И влезе Иуда и войската му в сражение, - и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже.
43 Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят;
44 той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име:
45 смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък;
46 и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там.
47 Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях.
48 Царските пък войски отидоха срещу тях против Йерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион.
49 И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята.
50 Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.
51 След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни.
52 Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни;
53 храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас;
54 при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място.
55 Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха,
56 се върнал от Персия и Мидия и с него - войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството.
57 Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: "ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството.
58 Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ,
59 и да ги оставим да постъпват според техните закони, както по-преди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това".
60 И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха;
61 и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта.
62 И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо.
63 После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града.
7
1 В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари.
2 А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него.
3 Той узна това и каза: "не показвайте ми лицата им".
4 Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство.
5 И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше;
6 и пред царя те обвиняваха народа и казваха: "Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни.
7 Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат".
8 Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя.
9 Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.
10 Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение.
11 Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.
12 А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост.
13 Първи от Израилевите синове бяха асидеите; те искаха от тях мир,
14 защото казваха: "свещеник от Аароновото племе дойде с войската и не ще ни обиди".
15 И той говори с тях мирно и им се закле, като каза: "няма да направим зло вам и на вашите приятели".
16 И те му повярваха, а той хвана от тях шейсет мъже и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието:
17 телата на Твоите светии и кръвта им проляха около Йерусалим, и нямаше кой да ги погребе.
18 И нападна страх и ужас от тях върху целия народ, и говореха: "няма у тях истина и правда, защото нарушиха наредбата и клетвата, с която се клеха".
19 Тогава Вакхид отстъпи от Йерусалим и разположи стана при Визет, и прати та хвана мнозина от избягалите от него мъже, и неколцина от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец.
20 После, като предаде страната Алкиму и като му остави войска за помощ, Вакхид се отправи към царя.
21 Алким пък се домогваше до първо-свещенство.
22 И събраха се при него всички, които бунтуваха своя народ, завладяха Иудейската земя и нанесоха голямо поражение в Израиля.
23 И видя Иуда всичкото зло, което Алким с другарите си причини на Израилевите синове - повече нежели езичниците -
24 и, като обиколи всички предели на Иудея, отмъсти на отстъпниците, и те престанаха да влизат в тая страна.
25 Когато пък Алким видя, че Иуда и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини.
26 Тогава царят изпрати Никанора, едного от своите славни вождове, ненавистник и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ.
27 Никанор, като дойде в Йерусалим с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение:
28 "да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром".
29 И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда.
30 Иуда узна, че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му.
31 Когато Никанор узна, че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама.
32 И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже, а останалите избягаха в Давидовия град.
33 След това Никанор възлезе на планина Сион; и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбно и да му покажат всесъжението, което се принася за царя.
34 Но той им се присмя, наруга ги и ги оскверни, говори високомерно,
35 и, като се закле гневно, каза: "ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом"; и отиде си много разгневен.
36 А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха:
37 "Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ.
38 Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго".
39 И излезе Никанор от Йерусалим и се разположи на стан при Веторон, и дойде при него сирийска войска.
40 А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза:
41 "Господи! когато пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди.
42 Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им".
43 И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар, и разбита биде войската на Никанора; и той пръв падна в сражението.
44 Когато пък войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг.
45 И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира, и тръбиха след тях с вестителни тръби.
46 И излизаха из всички околни иудейски селища и ги заграждаха, - и те, като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях.
47 И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Йерусалим.
48 Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие;
49 и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар.
50 И успокои се Иудейската земя за някое време.
8
1 Иуда чу за славата на римляни, че те са могъщи и силни и благосклонно приемат всички, които към тях се обръщат, и, който и да е отивал при тях, с всекиго те свързвали приятелство.
2 А че те са могъщи и силни, - разказваха му за техните войни, за юнашките подвизи, които те показали над галатяни, как ги били покорили и направили поданици;
3 също и за онова, що били направили те в Испанската страна, за да завладеят тамошните сребърни и златни рудници,
4 и със своето благоразумие и твърдост завладели всички предели, макар оная земя и да била доста далеч от тях, също и за царете, които дохождали против тях от край-земя, и те ги сломили и им нанесли голямо поражение, а останалите им плащат ежегодно данък;
5 те също разбили на война и покорили Филипа и Персея, китийски цар, и другите, които въстанали против тях;
6 и Антиоха, великия цар на Азия, който бе излязъл против тях на война със сто и двайсет слона, с конница, с колесници и с доста многобройна войска, и го бяха разбили,
7 те го хванали жив и го принудили да им плаща голям данък - както той, тъй и следващите след него царе, - да даде заложници и да допусне дележ,
8 а Индийската страна и Мидия, Лидия и другите по-добри негови области ги взели от него и ги дали на цар Евмений;
9 и за онова, как елините били намислили да дойдат и да ги изтребят,
10 но това намерение те узнали и пратили против тях един военачалник и воювали срещу тях,-и мнозина от тях паднали убити, взели в плен жените им и децата им и ги ограбили, завладели земята им, съборили крепостите им и ги покорили до тоя ден;
11 и други царства и острови, които някога били въставали против тях, те разорили и покорили;
12 а с приятелите си и с ония, които им се доверявали, те живеели в приятелство, и завладели царства близки и далечни, и всички, които чули името им, се бояли от тях.
13 Ако поискат да помогнат някому да се възцари, той царува, и когото искат, сменяват; и те се твърде въздигнали;
14 но при все това никой от тях не турял на себе си корона и не се обличал в порфира, за да се големее с нея.
15 Те си съставили съвет, и постоянно всеки ден триста и двайсет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоустройство;
16 и всяка година на един човек поверяват началството над себе си и господаруването над цялата тяхна земя, и всички слушат едното, и няма между тях ни завист, ни ревнуване.
17 Тогава Иуда избра Евполема, син на Йоана, Акосов син, и Иасона, Елеазаров син, и ги прати в Рим, да свържат с тях приятелство и съюз
18 и да свалят от тях игото, защото те виждат, че Елинското царство иска да пороби Израиля.
19 И тъй, те тръгнаха за Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, и влязоха в събранието на съвета, пристъпиха и казаха:
20 "Иуда Макавей и братята му и целият иудейски народ ни пратиха при вас, за да свържем с вас съюз и мир, и да впишете нас в числото на вашите съратници и приятели".
21 И поправиха им се тия думи.
22 И ето препис от посланието, което в отговор написаха на медни дъски и пратиха в Йерусалим, за да им бъде там паметник за мир и съюз:
23 "Да добруват вечно римляни и народ иудейски по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях!
24 Ако настане война по-напред у римляни, или у всички техни съюзници във всички техни владения,
25 то иудейският народ е длъжен да им окаже от все сърце помощ във войната, както го изисква времето;
26 и на воюващите не ще дават, нито доставят ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби, защото тъй желаят римляните; те са длъжни да изпълняват своето задължение, без да получават нещо.
27 Също тъй, ако по-напред избухне война у иудейския народ, римляните от душа ще им помагат във войната, както го изисква времето;
28 и на ония, които помагат във войната, не ще дават ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби: тъй желае Рим; те са длъжни да изпълняват своите задължения, и то - без измама."
29 На такива условия свързаха римляните мир с иудейския народ.
30 Ако пък след тия условия едните и другите насилят да прибавят или смалят нещо, нека го направят по тяхното общо желание, и това, което те прибавят или изхвърлят, ще има сила.
31 А за това зло, което цар Димитрий прави на иудеите, ние му писахме тъй: "защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници - иудеите?
32 Ако те още се обърнат към нас с жалба против тебе, ние ще им окажем справедливост и ще воюваме против тебе по море и по суша".
9
1 Когато Димитрий чу, че Никанор и - войниците му паднали в сражението, повторно прати Вакхида и Алкима в Иудейската земя и с тях - дясното крило.
2 Те тръгнаха по пътя за Галгал и се разположиха на стан при Месалот, който е в Арвили, и, като го завладяха, погубиха много люде.
3 В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Йерусалим,
4 но станаха и отидоха към Верея с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници.
5 А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него - три хиляди отбор мъже.
6 Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже.
7 Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере.
8 Той се наскърби и каза на останалите: "да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях".
9 Но те го раздумваха и говореха: "ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, - сега сме малко".
10 Но Иуда каза: "не, да не стане това с мене - да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава".
11 Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници.
12 Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби.
13 Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта.
14 Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, -
15 и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина.
16 Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад.
17 Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна;
18 падна и Иуда, а другите удариха на бяг.
19 А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин.
20 Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха:
21 "как падна силният, който спасяваше Израиля!"
22 Другите пък дела на Иуда, сраженията, храбрите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.
23 А след смъртта на Иуда по всички израилски предели се появиха люде беззаконни, и се подигнаха всички, които вършеха неправда.
24 В същите дни настана твърде голям глад, и страната се прилепи към тях.
25 Тогава избра Вакхид нечестивите мъже и ги тури началници на страната:
26 те разпитваха и диреха приятелите на Иуда и ги довеждаха при Вакхида, а той им отмъщаваше и се подиграваше с тях.
27 И биде голяма скръб в Израиля, каквато не е била от оня ден, откак се не видя у тях пророк.
28 Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана:
29 "откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете и Вакхида и против враговете на нашия народ.
30 Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война".
31 Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си.
32 Вакхид се научи за това и диреше да го убие.
33 Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му, и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустиня Текое и се разположиха на стан при водите на езеро Асфар.
34 Вакхид, като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Йордан.
35 А Ионатан проводи брата си предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите, да съберат у тях много храни.
36 Но из Мидава излязоха Иамвриевите синове и хванаха Йоана и всичко, що той имаше, и избягаха.
37 След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански велможи.
38 Тогава си спомниха те за брата си Йоана, излязоха и се скриха в подслона на планината.
39 Като подигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикя; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещат с тъпани и свирки и с много оръжия.
40 Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засадата и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка.
41 И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки - в плач.
42 Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Йордан.
43 Чу това Вакхид и един съботен ден дойде при бреговете на Йордан с голяма войска.
44 Тогава Ионатан каза на людете си: "нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера.
45 Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Йордан е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място, накъде да се отместим.
46 Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове".
47 И почна се сражение. Ионатан протегна ръка, за да удари Вакхида, но оня се отмести назад от него.
48 Ионатан и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Йордан и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Йордан.
49 И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже.
50 Вакхид се върна в Йерусалим и построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон, Емаум и Веторон, Ветил и Тамната във Фаратон, и Тефон - с високи стени, порти и ключалки;
51 и тури в тях стража, за да враждува против Израиля.
52 Укрепи също и град Ветсура, Газара и крепостта, като остави в тях войска с храни,
53 и взе заложници - синовете на вождовете на страната - и ги тури под стража в иерусалимската крепост.
54 В сто петдесет и третата година, във втория месец, заповяда Алким да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и да разрушат делото на пророците; и почна вече да разрушава.
55 Но в същото време Алким получи удар, и се спряха предприятията му; устата му се оковаха, той онемя и не можеше повече да промълви ни дума и да се разпореди за дома си.
56 И умря тогава Алким в тежки мъки.
57 Когато Вакхид узна, че Алким е умрял, върна се при царя, и Иудейската земя остана две години спокойна.
58 Тогава всички беззаконници се съвещаваха и говореха: "ето, Ионатан и тия, що са с него, живеят безопасно и спокойно; да доведем сега Вакхида, и той ще ги хване всички в една нощ".
59 Отидоха и тъй го съветваха.
60 Той се реши да тръгне с голяма войска и прати тайно писма до всички свои съюзници, които се намираха в Иудея, да хванат Ионатана и тия, що са с него; но те не можаха, защото узнаха техните замисли.
61 И хванаха от мъжете на оная страна, виновници за туй злодейство, до петдесет човека, и ги убиха.
62 След това Ионатан, Симон и ония, които бяха с тях, се отдалечиха във Ветваси, в пустинята, и възобновиха разрушението там и укрепиха град.
63 Вакхид, като узна това, събра цялата си войска, извести и на ония, които се намираха в Иудея,
64 и дойде, та обсади Ветваси, и се сражаваха против него много дни, като постави машини.
65 Ионатан пък остави в града брата си Симона, а сам излезе по страната с неголяма войска,
66 порази в шатрите им Одоаарина и братята му, както и синовете на Фасирона, и почна да убива и да настъпва със сила.
67 Тогава Симон и ония, що бяха с него, излязоха от града и изгориха машините,
68 биха се против Вакхида и го разбиха; с това те много го натъжиха, защото кроежите му и походът отиде напразно.
69 Много се разгневи той на беззаконните мъже, които го бяха съветвали да иде в тая страна, и мнозина от тях умъртви, и реши да се върне в земята си.
70 Като узна това, Ионатан прати при него старейшини, за да свържат с него мир, и да им върне пленените.
71 Той прие това, направи според думите му и се закле да му не причинява никакво зло през целия си живот,
72 и върна му пленниците, които попреди бе пленил в Иудейската земя, върна се в своята земя и не дохожда вече в техните предели.
73 И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля.
10
1 В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там.
2 Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие.
3 Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае,
4 защото си казваше: "да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас:
5 тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му".
6 И той му даде власт да събира войска и да приготвя оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта.
7 Ионатан дойде в Йерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта;
8 и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска;
9 а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им.
10 Ионатан живееше в Йерусалим и почна да строи и да възобновява града,
11 като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй.
12 Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха:
13 всеки остави мястото си и отиде в своята земя.
14 Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище.
15 И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха.
16 Тогава той каза: "ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник".
17 И написа и му прати писмо с тия думи:
18 "цар Александър до брата Ионатана - поздрав.
19 Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел.
20 Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас".
21 Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия.
22 Чу това Димитрий, огорчи се и каза:
23 "какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка?
24 Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ".
25 И прати им писмо с такива думи: "цар Димитрий до иудейския народ - поздрав.
26 Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове.
27 Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас:
28 ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове.
29 А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците;
30 и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена.
31 И Йерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му.
32 Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят;
33 и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си.
34 Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни - три дена пред празника и три дена след празника - всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство.
35 Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа.
36 И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски.
37 И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя.
38 И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника.
39 Птолемаида с окръга й подарявам на светилището в Йерусалим за издръжки, потребни на светилището;
40 аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти.
41 И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма.
42 Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници.
43 И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство.
44 За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии.
45 И за построяване стените на Йерусалим и укреплението им наоколо - разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея".
46 Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ги повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил,
47 и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, - и му помагаха във войните през всички дни.
48 Цар Александър събра голяма вой, ска и се опълчи против Димитрия.
49 И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви;
50 той твърде настойчиво продължи битката до заникслънце, - и падна Димитрий в тоя ден.
51 След това Александър прати пратеници при Птоломея, египетски цар, с такива думи:
52 "аз се върнах в земята на моето царство и седнах на престола на моите бащи, взех върховната власт, съкруших Димитрия и завладях нашата страна.
53 Аз влязох с него в сражение, разбихме него и войската му и седнахме на престола на неговото царство.
54 Прочее, да свържем сега приятелство между нас, и дай ми дъщеря си за жена, и да ти стана зет и ще дам на тебе и ней дарове, достойни за тебе".
55 И отговори Птоломей тъй: "щастлив е денят, в който ти се върна в земята на твоите бащи и седна на престола на царството им.
56 Сега ще изпълня за тебе това, що ми писа, само дойди при мене в Птолемаида, да се видим един с друг, и ще се сродя с тебе, както рече".
57 И тръгна Птоломей от Египет, сам и Клеопатра, дъщеря му, и дойдоха в Птолемаида в сто шейсет и втората година.
58 Цар Александър го посрещна, и той му даде Клеопатра, дъщеря си, и направи сватбата й в Птолемаида с голям блясък, както прилича на царе.
59 Цар Александър писа също на Ионатана, за да излезе да го посрещне.
60 Ионатан отиде в Птолемаида с разкош, представи се на двамата царе и надари със сребро и злато и много дарове тях и приближените им, и спечели благоволението им.
61 Тогава се събраха против него мъже зловредни, мъже беззаконни изсред Израиля, за да го оклеветят; но царят не обърна внимание на тях.
62 И заповяда царят да съблекат на Ионатана дрехите и да го облекат в порфира, - и тъй направиха.
63 След това царят го тури при себе си и каза на своите управители: "излезте с него всред града и разгласете, щото никой да не смее да го клевети в нищо и никой да Го не тревожи с никаква работа".
64 Когато клеветниците видяха славата му, как той биде провъзгласяван и как биде облечен в порфира, всички се разбягаха.
65 Тъй го прослави царят и го вписа в числото на първите приятели, като го назначи военачалник и областен управител.
66 И върна се Ионатан в Йерусалим с мир и радост.
67 Но в сто шейсет и петата година дойде от Крит Димитрий, син на Димитрия, в земята на бащите си.
68 Като чу това, цар Александър твърде се огорчи и се върна в Антиохия.
69 И тури Димитрий за военачалник Аполония, управител на Келе-Сирия; тоя събра голяма войска, разположи стана си при Иамния и прати, та казаха на първосвещеник Ионатана:
70 "само ти един се превъзнасяш над нас, а пък аз се изложих на присмех и срам чрез тебе. Защо ни противостоиш в планините?
71 Ако се надяваш на твоите военни сили, слез при нас в равнината, и там ще си премерим силите, защото с мене е войската на градовете.
72 Попитай и узнай, кой съм аз и другите, които ми помагат, и ще ти кажат: не е възможно да устоите пред нашето лице, защото дваж бидоха прогонвани в своята земя твоите бащи.
73 И сега против такава конница и такава войска ти не можеш устоя в равнината, дето няма ни камъни, ни теснини, ни място за убежище".
74 Когато Ионатан изслуша тия Аполониеви думи, ободри се духом, избра десет хиляди мъже, излезе из Йерусалим, а брат му Симон се присъедини към него, за да му помага.
75 И разположи стан при Иопия; но не можеха да влязат в града, защото в Иопия беше Аполониевата стража; и те почнаха да воюват против нея.
76 Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия.
77 Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея.
78 Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските.
79 В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях;
80 но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта;
81 народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха.
82 Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг.
83 Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят.
84 Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.
85 Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже.
86 Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест.
87 И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Йерусалим, с много плячка.
88 Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана,
89 като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област.
11
1 Между това египетският цар, като събра войска многобройна като пясъка на морския бряг, и много кораби, домогваше се да завладее с хитрост Александровото царство и да го присъедини към своето царство.
2 Той дойде в Сирия с миролюбиви речи, и жителите му отваряха градовете и го посрещаха, понеже цар Александър бе заповядал да го посрещат, защото му беше тъст.
3 Когато пък Птоломей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража.
4 Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му,
5 също разказаха на царя всичко, което Ионатан бе направил, като се оплакваха от него; но царят премълча.
6 Тогава Ионатан излезе и посрещна с почит царя в Иопия: поздравиха се един друг и пренощуваха там.
7 Ионатан изпроводи царя до реката, която се нарича Елевтера, и после се върна в Йерусалим.
8 Цар Птоломей пък завладя градовете по морския бряг до приморска Селевкия и кроеше лоши планове против Александра.
9 И прати пратеници при цар Димитрия да кажат: "дойди тук да свържем помежду си съюз, и аз ще ти дам дъщеря си, която Александър има, и ти ще царуваш в царството на твоя баща.
10 Аз се кая, задето му дадох дъщеря си, защото той иска да ме убие".
11 Тъй го клеветеше, защото сам се домогваше до неговото царство.
12 И, като отне от него дъщеря си, даде я на Димитрия и стана чужд за Александра, - и появи се враждата им.
13 И влезе Птоломей в Антиохия и тури на главата си две корони - на Азия и на Египет.
14 В това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите на тия места въставаха против него.
15 Като чу това, Александър отиде да воюва против него; тогава Птоломей изведе войската си, посрещна го с голяма сила и го обърна на бяг.
16 И бяга Александър в Арабия, за да се скрие там; цар Птоломей пък се въздигна.
17 Завдиил, арабиец, отсече главата на Александра и я прати на Птоломея.
18 А цар Птоломей умря на третия ден, и жителите в крепостите изтребиха останалите негови войски в крепостите.
19 И възцари се Димитрий в сто шейсет и седмата година.
20 С ония дни Ионатан събра иудеите, за да завладеят иерусалимската крепост, и постави пред нея много машини.
21 Но някои, които ненавиждаха своя народ, отстъпници от закона, отидоха при царя и обадиха, че Ионатан обсажда крепостта.
22 Когато той чу това, разгневи се, бързо се приготви и тръгна за Птолемаида, като писа на Ионатана да не обсажда крепостта, а колкото е възможно по- скоро да иде да го посрещне в Птолемаида, за да се разговорят.
23 Но Ионатан, като изслуша това, заповяда да се продължава обсадата и, след като избра някои от израилските старейшини и от свещениците, реши да се изложи на опасност.
24 Взе сребро и злато, дрехи и много други дарове, та отиде при царя в Птолемаида и спечели благоволението му.
25 И макар някои отстъпници от тоя народ да го клеветеха,
26 царят постъпи с него тъй, както постъпиха с него предшествениците му, иго въздигна пред всички свои приятели,
27 като утвърди за него първосвещенството и други почетни отличия, каквито той имаше по-преди, и го направи един от първите свои приятели.
28 Ионатан помоли царя да освободи от данъци Иудея, трите области и Самария и му обеща триста таланта.
29 Царът се съгласи и за всичко това написа на Ионатана писмо с такова съдържание:
30 "Цар Димитрий до брат Ионатана и до иудейския народ - поздрав.
31 Препис от писмото, което ние писахме за вас до Ластена, нашия сродник, пращаме и вам, за да знаете.
32 Цар Димитрий до баща си Ластена - поздрав.
33 На иудейския народ - наши приятели, които вярно изпълняват своите към нас задължения, благоразсъдихме да окажем благодеяние за тяхното към нас добро разположение.
34 Прочее, ние им утвърдяваме както пределите на Иудея, тъй и трите области: Аферема, Лида и Раматем, които са присъединени към Иудея от Самария. За всички ония, които принасят жертви в Йерусалим, отменяваме царското право, което по-преди царят ежегодно получаваше от произведенията на земята им и от плодовете на дървесата;
35 и всичко друго, що принадлежи нам от десятъка и от данъците, приходите от солените езера и данъка за венците, който нам принадлежи - отсега всичко напълно им отстъпяме.
36 И от това нищо не ще бъде отменено отсега и завинаги.
37 И тъй, потрудете се да направите препис от това, и нека бъде предаден на Ионатана и да се положи в светата планина на известно място".
38 Като видя цар Димитрий, че земята се умири пред него, и нищо не му се противи, разпусна всичките си войски, всекиго в своето място, освен чуждоземните войски, които той бе наел от островите на чуждите народи, поради което всички войски на бащите му го мразеха.
39 Трифон, един от предишните привърженици на Александра, като видя, че всички войски роптаят против Димитрия, отиде при Емалкуя Арабиеца, който бе възпитавал Антиоха, малолетния Александров син,
40 и настояваше да му го даде, за да го направи цар вместо баща му; той му разказа за всичко, което извърши Димитрий, и за враждебността, която имат към него войските му, и преседя там много дни.
41 Тогава Ионатан прати до цар Димитрия, да изведе оставените от него в иерусалимската крепост и в укрепленията, защото те нападаха Израиля.
42 Димитрий прати да кажат на Ионатана: "не само това ще направя за тебе и за твоя народ, но и ще почета тебе и твоя народ с голяма чест, щом ми се представи благоприятно време.
43 Сега пък ти справедливо ще постъпиш, ако ми пратиш помощ в люде за войната, защото се отметнаха от мене всички мои войски".
44 И прати му Ионатан в Антиохия три хиляди храбри мъже; те дойдоха при царя, и се зарадва царят за тяхното дохождане.
45 А гражданите се събраха всред града до сто и двайсет хиляди души и искаха да убият царя.
46 Но царят побягна в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града, и почнаха да го обсаждат.
47 Тогава царят повика на помощ иудеите, и всички те начаса се събраха при него и веднага се пръснаха из града, като умъртвиха в оня ден в града до сто хиляди
48 и запалиха града; те взеха в оня ден много плячка и спасиха царя.
49 И видяха гражданите, че иудеите завладяха града, както искаха, отпаднаха духом и почнаха да викат към царя, да го молят и казват:
50 "прости ни, и нека престанат иудеите да нападат нас и града".
51 Така те сложиха оръжие и свързаха мир. А иудеите се прославиха пред царя и пред всички в царството му и се върнаха в Йерусалим с голяма плячка.
52 И седна цар Димитрий на престола на своето царство, и се умири земята пред него.
53 Но той излъга във всичко, което обеща, и изневери на Ионатана; не отплати за стореното му добро и много го оскърби.
54 След това Трифон се върна, и с него - Антиох, още доста млад; Антиох се възцари и възложи на себе си корона.
55 Тогава се събраха при него всички войски, които Димитрий разпусна, и почнаха да воюват с него; той удари на бяг и биде победен.
56 А Трифон взе слоновете и завладя Антиохия.
57 Младият Антиох писа на Ионатана, като казваше; "предоставям ти първосвещенството и те турям над четирите области, и ти ще бъдеш в числото на царските приятели".
58 И прати му златни съдове и покъщнина, даде му право да пие из златни съдове и да носи порфира и златна тока,
59 а брата му Симона тури военачалник на земите от Тирската област до пределите на Египет.
60 Ионатан излезе в поход и минаваше по оттатъшната страна на реката (Йордан) и по градовете; при него се събраха на помощ всички сирийски войски; той дойде в Аскалон, и жителите на града го посрещнаха с чест.
61 Оттам отиде той в Газа, но жителите на Газа се затвориха. Той обсади града, изгори с огън предградията му и ги опустоши.
62 Тогава жителите на Газа помолиха Ионатана, и той се придобри с тях, само че взе заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Йерусалим; след това премина страната до Дамаск.
63 Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната,
64 и отиде насреща им, а брата си Симона остави в страната.
65 Симон разположи стана си при Ветсура, обсажда я много дни и я затвори.
66 Обсадените го молиха за мир, и той се съгласи, но ги изгони оттам, завладя града и тури в него стража.
67 А Ионатан и войската му разположиха стан при Генисаретските води и рано сутринта дойдоха в равнина Насор.
68 И ето, войската на другоплеменниците се срещна с него на равни' ата, като бе оставила срещу него засада в планините, сама пък отиваше към него от противоположната страна.
69 И излязоха из местата си ония, що бяха в засадата, и почнаха да се сражават; тогава всички, що бяха с Ионатана, удариха на бяг,
70 и ни един от тях не остана, освен Мататий, Авесаломов син, и Иуда, Халфиев син, - началници на военните отреди.
71 Ионатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се моли.
72 След това се върна да се сражава с тях и ги разби, и те бягаха.
73 Тогава ония, които бяха побягнали от него, като видяха това, върнаха се и заедно с него ги преследваха до Кадис, до самия им стан, и там се спряха.
74 В оня ден от другоплеменниците паднаха до три хиляди мъже; Ионатан се върна в Йерусалим.
12
1 Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните;
2 и до спартанците и в други места прати писма за същото.
3 Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: "първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди".
4 И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.
5 Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:
6 "първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци - поздрав.
7 Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.
8 Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.
9 Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, -
10 решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.
11 Ние непрестанно във всяко време - както в празници, тъй и в другите установени дни - си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.
12 Ние се радваме за вашата слава;
13 нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.
14 Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,
15 защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.
16 Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.
17 Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и е вас нашето братство.
18 И вие добре ще направите да ни отговорите на тях".
19 Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):
20 "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
21 Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.
22 Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.
23 Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това".
24 Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,
25 и излезе от Йерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.
26 Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.
27 Затуй.щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.
28 Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.
29 Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.
30 И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.
31 Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведен, разби ги и взе плячката им.
32 После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.
33 А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Попия и я завладя,
34 защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, и тури там стража, за да я пази.
35 Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,
36 да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града - тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.
37 Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.
38 А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.
39 В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,
40 но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.
41 Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.
42 Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се, да дигне връз него ръка,
43 и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.
44 После каза на Ионатана: "защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?
45 Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук".
46 Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;
47 със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.
48 Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.
49 Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.
50 Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.
51 Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,
52 а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.
53 Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: "сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет".
13
1 Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори,
2 и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Йерусалим и събра народа,
3 ободряваше ги и казваше им; "сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме.
4 Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам.
5 И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя.
6 Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят".
7 И разпали се духът на народа, щом чу тия думи;
8 и отговориха с висок глас, като казаха: "ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат.
9 Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим".
10 Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Йерусалим и от всички страни го укрепи.
11 После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там.
12 Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража.
13 Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината.
14 Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат:
15 "за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме.
16 Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, - и ние ще го пуснем".
17 Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа,
18 който би казал: "заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина".
19 И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана.
20 След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше.
21 А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни.
22 Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад.
23 Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там.
24 След това Трифон се върна и отиде в земята си.
25 Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци.
26 И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни.
27 Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч;
28 той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя;
29 направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете - пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията - изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха.
30 Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес.
31 Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби,
32 възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята.
33 А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни.
34 След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски.
35 Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо:
36 "Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ - поздрав.
37 Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците.
38 И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам.
39 Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Йерусалим, вече не ще се взима.
40 И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас".
41 В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците,
42 и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: "в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите".
43 В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя;
44 а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут.
45 Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади,
46 думайки: "постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост".
47 И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии.
48 След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си.
49 А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад.
50 Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.
51 Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля.
52 И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него.
53 Симон видя, че син му Йоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара.
14
1 В сто седемдесет и втората година цар Димитрий събра войските си и отиде в Мидия да получи помощ за войната против Трифона.
2 Но Арсак, цар персийски и мидийски, като чу, че Димитрий дошъл в пределите му, прати едного от военачалниците си да го хване жив.
3 Военачалникът отиде, разби войската на Димитрия, хвана го и доведе при Арсака, който го затвори в тъмница.
4 И имаше мир в Иудейската земя през всички дни на Симона; той се грижеше за доброто на своя народ, и доволни бяха от неговата власт и слава през всички дни.
5 При всичката своя слава той взе още Иопия за пристанище и отвори вход към морските острови,
6 разшири пределите на своя народ и завладя оная страна.
7 Той събра много пленници и господаруваше над Газара, Ветсура и над крепостта, очисти я от осквернения, и нямаше кой да му се противи.
8 Иудеите спокойно обработваха земята си, и земята даваше своите произведения, и полските дървеса - своя плод.
9 Старци, насядали по улиците, се съвещаваха всички за обща полза, и младежите се обличаха разкошно и във военни дрехи.
10 На градовете той доставяше храна и ги правеше укрепени места, тъй че славното му име се произнасяше до край-земя.
11 Той затвърди мира в страната, - и радваше се Израил с голяма радост.
12 Всеки седеше под лозата си и под смоковницата си, и никой не ги заплашваше.
13 Никой не остана на земята, който да воюва против тях, и в ония дни царете се смириха.
14 Той подкрепяше всички бедни в народа си, изискваше да се изпълнява законът и изтребваше всеки беззаконник и злодеец;
15 украси светилището и умножи свещените съдове.
16 Когато дойде слух до Рим и до Спарта, че Ионатан умрял, те твърде се нажалиха.
17 Когато пък чуха, че брат му Симон станал вместо него първосвещеник и господарува над страната и над градовете в нея,
18 написаха му на медни дъски, да възобнови с тях приятелството и съюза, свързан от тях с братята му Иуда и Ионатана.
19 Те бидоха прочетени в Йерусалим пред събранието.
20 Ето препис от писмата, пратени от спартанците: "спартанските началници и градът до Симона първосвещеника, до старейшините и свещениците и до целия иудейски народ, наши братя - поздрав.
21 Пратениците, пратени до нашия народ, разказаха ни за вашата слава и чест, и се зарадвахме, когато те пристигнаха,
22 и записахме казаното от тях в народния съвет тъй: Нуминий, син на Антиоха, и Антипатър, син на Иасона, иудейски пратеници, дойдоха при нас да възобновят приятелството си с нас, -
23 и угодно биде на народа да приеме с чест тия мъже и да впише думите им в отворените народни книги за спомен на спартанския народ. А препис от това направихме за първосвещеник Симона".
24 След това Симон прати Нуминия в Рим с голям златен щит, на тегло хиляда мини, за да свърже с тях съюз.
25 Когато народът чу това, каза: "каква благодарност да отдадем на Симона и на неговите синове?
26 Защото той се твърдо държа и братята му и домът на баща му, и отблъснаха враговете на Израиля и му дадоха свобода".
27 И записаха това на медни дъски и ги туриха на стълбове на планина Сион. Ето препис от написаното: "в осемнайсетия ден на елул, на сто седемдесет и втората година, - това беше третата година при първосвещеник Симона, -
28 в Сарамели, в голямото събрание на свещениците, на народа и на князете народни и на старейшините на страната, ни се обяви:
29 тъй като много пъти ставаха войни в тая страна, Симон, син на Мататия, син от синовете на Иарива, и братята му, като се излагаха на опасност, противостояха срещу враговете на своя народ, за да запазят светилището му и закона, и с голяма слава прославиха своя народ.
30 Ионатан събра народа си и стана негов първосвещеник, когато той се прибра при отците си,
31 и враговете им намислиха да навлязат в тяхната страна, за да я разорят и да турят ръка на светилището им,
32 тогава се издигна Симон и воюва за своя народ; той изхарчи много собствени пари, като снабдяваше храбрите мъже на своя народ с оръжие и им даваше заплата.
33 Той укрепи иудейските градове и Ветсура, що е на границите на Иудея, дето по-преди се намираха оръжията на неприятелите, и тури там стража от иудеи;
34 също укрепи Иопия при морето и Газара, що е на пределите на Азот, в която по-преди живееха врагове; и засели там иудеи, като снабди тия места с всичко, що им беше нужно за тяхното подигане.
35 И видя народът работите на Симона и славата, която се стараеше да спечели за своя народ, и го постави свой началник и първосвещеник, задето направи всичко това, и зарад справедливостта и верността, която той спазваше към своето племе, като всякак се стараеше да въздига своя народ.
36 В негови дни с ръцете му успешно бидоха изгонени из страната езичниците и ония, които завзимаха Давидовия град в Йерусалим, и, като си бяха построили крепост, излизаха из нея, оскверняваха всичко около светилището и много вредеха на светинята.
37 Той засели в нея иудеи, укрепи я за безопасност на страната и на града и издигна иерусалимските стени.
38 Затова и цар Димитрий му утвърди първосвещенството,
39 причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.
40 Защото той чу, че римляните нарекли иудеите приятели, съюзници и братя и с чест приели Симоновите пратеници;
41 че иудеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги - докато се издигне верният Пророк;
42 да им стане военачалник и да се грижи за светиите, да ги назначава на работа в храма, над областта, над оръжията и над крепостите;
43 да се грижи за светилището, и всички да го слушат; всички договори в страната да се пишат на негово име, да се облича той в порфира и да носи златни украшения.
44 И никому от народа и от свещениците да не бъде позволено да отмени нещо от това или да противоречи на думите му, или пък без него да свиква събрание в страната, да се облича в порфира и да носи златна тока.
45 А който направи нещо против това или отмени нещо от това, ще бъде виновен".
46 И се съгласи целият народ да се подчини на Симона и да постъпва според тия думи.
47 Симон прие и се съгласи да бъде първосвещеник, военачалник и управител на иудеите и на свещениците и да владее над всички.
48 Тогава решиха да напишат това писмо на медни дъски и да ги турят в оградата на храма на видно място,
49 а препис от тях да турят в скривалището, за да го има Симон и синовете му.
15
1 Антиох, син на цар Димитрия, прати писма от морските острови до Симона, великия свещеник и управител на иудейския народ, и до целия народ.
2 Те имаха това съдържание: "цар Антиох до Симона, първосвещеник и управител на народа, и до иудейския народ - поздрав.
3 Понеже зловредни люде завладяха царството на нашите бащи, аз намислих да възвърна царството, за да го възстановя, както беше преди. Затова събрах голяма войска и приготвих военни кораби
4 и реших да обходя страната, за да накажа ония, които я опустошиха и разориха много градове в царството.
5 Оставам сега на тебе всички данъци, които ти отстъпяха царете преди мене, и другите дарове, които те ти отстъпяха;
6 позволявам ти да сечеш свои монети в твоята страна.
7 Йерусалим и светилището нека бъдат свободни; и всички оръжия, които приготви, и крепостите, които построи и които владееш, нека останат у тебе.
8 И всеки царски дълг и бъдещите царски дългове отсега и завинаги нека ти бъдат простени.
9 Кога пък завладеем нашето царство, тогава ще почетем тебе, твоя народ и храма с голяма чест, та вашата слава да се разнесе по цяла земя".
10 В сто седемдесет и четвъртата година влезе Антиох в земята на бащите си, и се събраха при него всички войски, тъй че останалите при Трифона бяха малко.
11 Цар Антиох го преследва, и той побягна в Дора, която е при морето,
12 защото видя, че се струпаха върху му беди, и го напуснаха войските.
13 Тогава Антиох дойде в Дора със сто и двайсет хиляди войници и осем хиляди конница;
14 той обкръжи града откъм суша, и корабите приближиха от морето, и притесняваше града откъм суша и море, като не даваше никому ни да излезе, ни да влезе.
15 Тогава дойдоха от Рим Нуминий и придружаващите го-с писма до царете и до страните; писмата съдържаха това:
16 "Левкий, римски консул, до цар Птоломея - поздрав.
17 Дойдоха при нас иудейските пратеници, наши приятели и съюзници, пратени от първосвещеник Симона и от иудейския народ, за да възобновят отдавнашното приятелство и съюз,
18 и донесоха златен щит от хиляда мини.
19 И тъй, ние намерихме за добре да пишем до царете и до страните, да не им причиняват зло и да не воюват против тях, против градовете им и страната им, и да не помагат на ония, които воюват против тях.
20 Ние решихме да приемем от тях щита.
21 Прочее, ако някои зловредни люде са побягнали при вас от тяхната страна, - предайте ги на първосвещеник Симона, за да ги накаже според техния закон".
22 Същото писа той на цар Димитрия и Атала, на Ариарафа и Арсака,
23 и до всички области: Сампсама и Спарта, Делос и Минд, Сикион и Кария, Самос и Памфилия, Ликия и Халикарнас, Родос и Фасилида, Кос и Сида, Арад и Гортина, Книда, Кипър и Кириния.
24 Препис от тия писма пратиха на първосвещеник Симона.
25 Цар Антиох пък обсади вторично Дора, като я нападаше от всички страни и поставяше машини, и тъй загради Трифона, че тоя не можеше ни да влезе, ни да излезе.
26 Симон му изпрати на помощ две хиляди отбор мъже, сребро и злато, и доста припаси;
27 но той не прие това, отхвърли всичко, за което се бе условил по-преди с него, и се отчужди от него.
28 И прати при него Атиновия, едного от своите приятели, да води преговори с него и да каже: "вие владеете Иопия, Газара и иерусалимската крепост - градове в моето царство;
29 вие опустошихте техните предели, причинихте голяма злочестина в земята и завладяхте много места в моето царство.
30 Предайте, прочее, сега градовете, които взехте, и данъците от тия места, които владеете извън иудейските предели.
31 Ако ли не, дайте вместо тях петстотин таланта сребро; а за опустошението, което извършихте, и за данъците от градовете - други петстотин таланта; ако пък не дадете, ние ще дойдем и ще воюваме с вас".
32 И дойде в Йерусалим Атиновий, приятелят на царя, и, като видя славата на Симона и скривалището със златни и сребърни предмети и околното великолепие, учуди се и му обади думите на царя.
33 В отговор Симон му каза: "ние нито чужда земя взехме, нито господаруваме над чужди, но владеем наследството от нашите бащи, което нашите врагове някогаш неправедно присвоиха.
34 Ние пък, като намерихме сгодно време, пак си възвърнахме наследството на нашите бащи.
35 Колкото се отнася до Иопия и Газара, които ти искаш, то те сами причиниха много зло на народа в нашата страна; за тях ще дадем сто таланта". На това Атиновий нищо не отговори,
36 но ядосан се върна при царя и му предаде тия думи; разказа му също за славата на Симона и за всичко, което бе видял, и царят се много разгневи.
37 Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.
38 Тогава царят направи Кендевея военачалник на крайморската страна и му предаде пешите и конните войски;
39 той му заповяда да се опълчи против Иудея, заповяда му да построи Кедрон и да укрепи портите, а също и как да воюва с народа; сам пък царят се спусна подир Трифона.
40 Кендевей дойде в Иамния и почна да предизвиква народа на бой, да нахлува в Иудея, да пленява народа и да убива;
41 той построи Кедрон и разположи там конница и войска, та те, като излизат оттам, да обикалят иудейските пътища, както му бе заповядал царят.
16
1 Иоан се върна из Газара и разказа на баща си Симона това, което Кендевей вършеше.
2 Тогава Симон повика двамата си по-стари сина, Иуда и Йоана, и им каза: "аз, моите братя и домът на баща ми воювахме против враговете на Израиля от младост до днес и много пъти с нашите ръце успешно спасявахме Израиля.
3 Но ето, аз остарях, а вие по Божия милост се намирате в цветуща възраст: застъпете моето място и на брата ми, идете и се сражавайте за нашия народ, и небесната помощ да бъде с вас".
4 И избра Симон из страната двайсет хиляди войници и конници, които тръгнаха против Кендевея и пренощуваха в Модин.
5 Като станаха сутринта, излязоха на равнината, и ето - насреща им многобройна войска, пеши и конни, и между тях имаше поток.
6 И дигна се той (Йоан) против тях сам и народът му и, като видя, че народът се бои да мине потока, мина пръв; видяха това войниците и минаха след него.
7 След това той раздели народа, като тури конницата между пехотата; а неприятелската конница беше твърде многобройна.
8 Щом затръбиха със свещените тръби, Кендевей удари на бяг и войската му; от тях паднаха много ранени, а останалите избягаха в крепостта.
9 Тогава биде ранен Иуда, брат на Йоана; но Йоан ги гони, докле дойде в Кедрон, който Кендевей бе построил.
10 Те побягнаха в кулите, които се намираха в областта на Азот, но Йоан запали с огън кулите, и загинаха от побягналите до две хиляди мъже; след това той се върна с мир в Иудейската земя.
11 Птоломей пък, син на Авува, биде поставен началник на Иерихонската равнина и притежаваше много сребро и злато,
12 защото беше зет на първосвещеника.
13 Но сърцето му се възгордя, и той поиска да завладее страната, като замисляше чрез коварство да погуби Симона и синовете му.
14 Между туй Симон, като посещаваше градовете на страната и се грижеше за нуждите им, дойде в Иерихон, - сам той и синовете му Мататия и Иуда, в сто седемдесет и седмата година, в единайсетия месец; това е месец сават.
15 Синът на Авува с коварство ги прие любезно в неголямата крепост, която се нарича Док, от него съградена, и направи им голям пир; там бе скрил мъже.
16 И когато Симон и синовете му се опиха, стана Птоломей и тия, що бяха с него, взеха оръжията си и, като влязоха при Симона във време на пира, убиха него, двамата му сина и някои от неговите служители.
17 Тъй извърши той голямо вероломство и отвърна зло за добро.
18 Птоломей писа за това до царя и поиска от него да му прати войска на помощ, а той да му предаде страната и градовете.
19 В същото време той прати в Газара мъже да убият Йоана, а до хилядоначалниците прати писма да дойдат при него, за да им даде сребро, злато и подаръци;
20 а други прати да завладеят Йерусалим и храмовата планина.
21 Но някой се затече при Йоана в Газара и му извести, че баща му и братята му са погубени и че Птоломей пратил да уби ят и него.
22 Като чу това, Йоан се доста смути; той хвана мъжете, които бяха дошли да го погубят, и ги уби, защото бе узнал, че искат него да погубят,
23 Другите пък Иоанови дела: войните му, мъжествените му подвизи, славно извършени, съграждането на стените от него и другите му дела -
24 ето, те са описани в дневника на неговото първоевещенствуване, от времето, когато той стана първосвещеник след баща си.
1
1 До братята иудеи в Египет - поздрав. Братята иудеи в Йерусалим и в цялата Иудеиска страна ви желаят честит мир.
2 Да ви даде Бог добро и да спомни завета Си с верните Свои раби: Авраама, Исаака и Накова!
3 Да даде на всички ви сърце, за да Го почитате и да изпълнявате волята Му от все сърце и усърдна душа!
4 Да открие сърцето ви за Своя закон и повеления и да дарува мир!
5 Да чуе молитвите ви, да бъде милостив към вас и да не ви остави във време на бедствие!
6 Тъй сега ние се молим за вас.
7 В царуването на Димитрия, в сто шейсет и деветата година, ние, иудеите, бяхме ви писали в скръб и страдания, що ни постигнаха в ония години, когато Иасон и съмишлениците му бяха се отметнали от светата земя и царството,
8 бяха изгорили вратата и пролели невинна кръв. Тогава ние се молихме Господу и бяхме послушани; принасяхме жертви и семидал, палихме светилници и предлагахме хлябове.
9 И сега празнувайте си празник Шатри през месец хаслев.
10 В сто осемдесет и осмата година живеещите в Йерусалим и в Иудея, старейшините и Иуда - до Аристовула, учител на цар Птоломея, който произхожда от рода на помазаните свещеници, и до живеещите в Египет иудеи - поздрав и привет.
11 Избавени с помощта на Бога от много опасности, ние Му благодарим тържествено, задето можахме да се противопоставим на царя,
12 понеже Той прогони ония, които се бяха опълчили против светия град.
13 Защото, когато царят дойде в Персия и с него войската, която се смяташе непобедима, те бидоха поразени в храма на Нанея чрез измама, с която си послужиха жреците Нанеини.
14 Именно, Антиох, под предлог, че иска да се ожени за нея, дойде на онова място с другарите си, за да вземе парите като вено;
15 жреците Нанеини предложиха парите, и Антиох влезе с неколцина души вътре в храма; щом влезе Антиох, жреците заключиха храма
16 и, като отвориха тайния отвор на свода, взеха да хвърлят камъни и убиха предводителя, както и ония, които бяха с него, разсякоха ги на късове и, след като им отсякоха главите, хвърлиха ги на ония, които бяха вън.
17 За всичко това благословен да бъде нашият Бог, Който предаде нечестивците!
18 И тъй, като имаме намерение в двайсет и петия ден на хаслев да празнуваме очищението на храма, счетохме за нужно да ви обадим, та и вие да празнувате празник Шатри и празника на огъня, установен от Неемия, когато той, след като съгради храма и жертвеника, принесе жертва.
19 Защото, когато бащите ни били отведени в Персия, благочестивите свещеници взели тайно огън от жертвеника, скрили го в дълбочината на кладенеца, който имал сухо дъно, и така го покрили, че никой не е могъл да открие това място.
20 А след като минали много години, когато било угодно Богу, Неемия, преводен от персийския цар, пратил за тоя огън потомците на ония свещеници, които го били скрили. А когато обадили, че не намерили огън, а само гъста вода,
21 той им заповядал да начерпят и да донесат от нея; и когато след това били приготвени жертви, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тая вода дървата и сложеното върху тях.
22 Като направили това, и дошло време да огрее слънцето, което преди било закрито от облаци, разпалил се такъв голям огън, че всички се почудили.
23 А свещениците и всички други, докато горяла жертвата, извършвали молитва; Ионатан захващал, а другите заедно с Неемия припявали.
24 Молитвата била такава: "Господи, Господи Боже, Създателю на всички, страшний и силний, праведний и милостивий, едничък Цар и благодетел,
25 едничък подател на всичко, едничък праведен, всемогъщ и вечен. Който избавяш Израиля от всякакво зло. Който си избрал отците и си ги осветил!
26 Приеми тая жертва за целия Твой народ Израиля, запази тоя Твой дял и го освети;
27 събери нас, пръснатите, освободи ония, които робуват на езичници, погледни милостно на унизените и презрените, та да познаят езичниците, че Ти си наш Бог;
28 накажи ония, които ни угнетяват и надменно наскърбяват;
29 посели Твоя народ на светото Твое място, както е казал Мойсей."
30 Свещениците в това време пели тържествени песни.
31 А когато жертвата била изгорена, Неемия заповядал да полеят с останалата вода големи камъни.
32 Щом извършили това, избухнал пламък, но от светлината, която изгряла от жертвеника, той изчезнал.
33 Когато станало известно това събитие и било обадено на персийския цар, че в онова място, гдето преселените свещеници били скрили огън, се намерила вода, с която Неемия и тези, които били с него, осветили жертвеника, -
34 царят, след изследване работата, оградил това място като свещено.
35 И на ония, към които благоволил, царят раздавал много дарове, които сам получавал.
36 Ония, които били с Неемия, нарекли това място Нетар, което значи: очищение; мнозина пък го наричат Нетай.
2
1 В записките на пророк Иеремия се говори, че той бил заповядал на преселяваните да вземат от огъня, както погоре е казано,
2 и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им.
3 Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си.
4 Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Мойсей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие.
5 Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа.
6 Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят.
7 А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ.
8 Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.
9 Говори се също и това, как Соломон, изпълнен с премъдрост, принесъл жертва за обнова и за довършване на храма.
10 Както Мойсей се молил Господу, и слязъл огън от небето и погълнал жертвата, тъй и Соломон се молил, и слезлият огън погълнал всесъженията.
11 Мойсей тогава казал: "понеже жертвата за грях не е употребена за ядене, огън я погълна".
12 Соломон също тъй празнувал осем дена.
13 Разказва се също в записките и споменните книги на Неемия, как той, като съставял библиотека, събрал разказите за царете, пророците и за Давида и писмата на царете за свещените приноси.
14 Също тъй и Иуда събра всичко, разпиляно поради станалата у нас война, и сега то е у нас.
15 Затова, ако имате нужда от това, пратете люде да ви го донесат.
16 Имайки намерение да празнуваме Очищение, ние ви писахме за това; прочее, добре ще сторите и вие, ако празнувате тия дни.
17 А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище,
18 както бе обещал в закона, Той скоро - надяваме се Нему - ще ни помилва и събере от поднебесието в светото място.
19 Защото Той ни избави от големи беди и очисти мястото.
20 А за делата на Иуда Макавея и на братята му, за очищението на великия храм и обновата на жертвеника,
21 също за войните против Антиоха Епифана и против сина му Евпатора,
22 и за явленията от небето, показани на ония, които се подвизаваха за иудеите толкова ревностно, че, макар да бяха малобройни, завладяваха цялата страна и гонеха многобройни тълпи неприятели,
23 възвърнаха си славния в цяла вселена храм, освободиха града и възстановиха законите, които клоняха към пропадане, когато Господ с голямо енизхождение се смили над тях, -
24 всичко това, изложено от Иасона Киринейски в пет книги, ние ще се опитаме да опишем накратко в една книга.
25 Защото, имайки предвид многото числа и мъчнотията, произлизаща от обилния материал, за ония, които желаят да се занимават с исторически разкази,
26 ние се погрижихме да доставим душевна поука на желаещите да четат, облекчение на ония, които искат да помнят, и полза на всички, които биха чели,
27 макар че за нас, които взехме върху си труд да съкратяваме, това не е лека работа, а иска напрягане и внимание,
28 както не е лесно за оногова, който урежда гощавка и желае полза за другите. Но, имайки предвид благодарността на мнозина, ние приемаме на драго сърце върху си тоя труд,
29 като предоставяме на историка да изложи точно подробностите и като залягаме да следваме правилата за съкратено изложение.
30 Защото, както строител на нова къща трябва да се грижи за целия строеж, а оня, който ще се занимава с резба и живопис, трябва да гледа само какво е нужно за украшение, тъй мислим и ние за себе си.
31 Да се вдълбочава и говори за всичко и да изследва всяка особеност - това е свойствено на първичния историкописател.
32 А ономува, който прави съкращения, трябва да бъде предоставено да следва само краткостта на речта и да избягва подробни издирвания.
33 И тъй, според казаното, да наченем сега разказа, защото не е разумно да увеличаваме предговора към историята, а самата история да съкращаваме.
3
1 Когато в светия град живееха още в пълен мир, и грижливо се пазеха законите поради благочестието и отвръщането от зло на първосвещеник Ония,
2 имаше случаи, че и самите царе почитаха това място и прославяха светилището с отлични дарове,
3 тъй че и Селевк, азийски цар, даваше от своите приходи за всички разноски, потребни за жертвена служба.
4 Но някой си Симон, от Вениаминово коляно, поставен за предстоятел на храма, влязъл в препирня с първосвещеника по наредбите на градското тържище.
5 И понеже не можал да преодолее над Ония, отишъл при Аполония, син Трасеев, който бил по онова време военачалник на Келе-Сирия и Финикия,
6 та му обадил, че иерусалимската съкровищница е пълна с безбройни богатства, че е натрупано там безбройно множество пари, ненужни за жертвоприношения, и че всичко това може да падне във владение на царя.
7 Аполоний пък, като се видял с царя, обадил му за казаните богатства, а тоя отредил Илиодора, поставен над държавните работи, пратил го и заповядал да изнесат казаните съкровища.
8 Илиодор веднага тръгнал на път, под предлог да прегледа градовете на КелеСирия и Финикия, а всъщност - за да изпълни царевата воля.
9 Като стигнал в Йерусалим и бил дружелюбно приет от първосвещеника на града, той му съобщил за обаденото и казал, защо е дошъл, като го и попитал; наистина ли е всичко тъй?
10 Макар първосвещеникът да му казал, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене,
11 и отчасти на Хиркана, Товиев син, твърде знатен мъж, а не тъй, както е клеветил нечестивецът Симон, и че има всичко четиристотин таланта сребро и двеста злато
12 и че никак не бива да се огорчават ония, които са се ослонили на светото място, на уважението и неприкосновеността на почитания в цяла вселена храм,
13 Илиодор, който имаше царска заповед, все пак говореше решително, че това трябва да бъде прибрано в царската хазна.
14 Той определи ден, и, когато влезе да направи преглед на това, в целия град настана голямо вълнение.
15 Свещениците в свещени одежди падаха пред жертвеника и викаха към небето, щото Онзи, Който е дал закон да се поверява на светилището имот, да го запази цял на ония, които са го поверили.
16 Който видеше лицето на първосвещеника, усещаше душевен потрес; защото видът му и промененият цвят на лицето показваше неговото душевно смущение.
17 Него го обзе ужас, и цялото му тяло затрепери, та за ония, които го гледаха, ставаше явна скръбта на сърцето му.
18 Някои наизлязоха вкупом из къщите да се молят всенародно, защото на свещеното място предстоеше да претърпи поругание:
19 жените, опасани през гърдите с вретища, ходеха на тълпи по улиците; девойки, дотогава чувани и вардени, бягаха едни към портите, други по стените, други пък гледаха през прозорците,
20 а всички протягаха ръце към небето и се молеха.
21 Трогателно беше да гледаш, как народът падаше на тълпи ничком, а крайно смутеният първосвещеник стоеше и чакаше.
22 Те се молеха на Вседържителя Бога да запази на поверителите в цялост повереното.
23 А Илиодор вършеше предрешеното.
24 Но когато влезе с въоръжени люде в съкровищницата. Господ на отците и Владиката на всяка власт показа голяма личба: всички, които се осмелиха да влязат с него, бяха поразени от страх пред Божията сила и паднаха в немощ и ужас,
25 защото тям се яви кон със страшен ездач, покрит с прекрасно покривало; като се устреми, конят удари Илиодора с предните си копита; а възседналият на него като че имаше златно всеоръжие.
26 Явиха му се и други двама юноши, с превъзходна сила, прекрасни наглед, благолепно облечени, които, застанали от едната и другата страна, бичуваха го непрестанно и му нанасяха много рани.
27 Когато той внезапно падна на земята и биде обзет от дълбока тъма, дигнаха го и го сложиха на носилка.
28 Оногова, който с голяма свита и телохранители току-що бе влязъл в речената съкровищница, изнесоха го безпомощен, ясно познал Божието всемогъщество.
29 Чрез Божествена сила той биде повален безгласен и лишен от всяка надежда за спасение.
30 А те благословиха Господа, Който прослави Своето жилище; и храмът, който преди малко беше изпълнен със страх и смут, с появата на Господа Вседържителя се изпълни с радост и веселие.
31 Тогава някои от близките на Илиодора помолиха Ония да призове Всевишния, за да дарува живот на лежащия вече на издъхване.
32 Първосвещеникът, като се боеше, да не помисли царят, че иудеите са извършили някакво злодеяние против Илиодора, принесе жертва за негово спасение.
33 Когато първосвещеникът принасяше умилостивна жертва, същите юноши пак се явиха на Илиодора, натруфени със същите одежди, и, като застанаха пред него, казаха му: "въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото поради него Господ ти дари живота;
34 а ти, наказан от Бога, прогласявай на всички Неговата велика сила". Като казаха това, те изчезнаха.
35 А Илиодор, след като принесе жертва Господу и обеща големи оброци на Оногова, Който му запази живота, поблагодари на Ония и се върна с войската при царя,
36 като свидетелствуваше пред всички за делата на Великия Бог, които видя с очите си.
37 А когато царят попита Илиодора, кой би бил способен да бъде пратен пак в Йерусалим, тоя отговори:
38 "ако имаш някакъв враг или противник на твоето управление, прати го там и ще го посрещнеш наказан, ако само остане жив, защото на онова място наистина има някаква сила Божия:
39 Онзи, Който обитава на небето, е страж и защитник на това място, и дохождащите със зъл умисъл Той поразява и погубва".
40 Това именно се случи с Илиодора, и тъй биде спасена храмовата съкровищница.
4
1 А гореказаният Симон, който стана предател на съкровищата и на отечеството, клеветеше Ония, че уж той сам подбутвал Илиодора и бил виновник на злините.
2 Благодетеля на града, пристойника на сънародниците си и ревнителя на законите се осмеляваше той да нарича противник на правителството.
3 И когато враждата стигна дотам, че чрез едного от доверените на Симона люде взеха да се вършат убийства,
4 Ония, като видя, че борбата е опасна, и че Аполоний, като военачалник на Келе-Сирия и Финикия, вилнее, увеличавайки злобата на Симона, -
5 отиде при царя, ала не като обвинител на съграждани, а имайки предвид ползата на всекиго и на целия народ.
6 Защото той виждаше, че без царска грижа не е възможно да се уредят мирно работите, и Симон не ще се остави от безумието си.
7 Но след смъртта на Селевка, когато Антиох, наречен Епифан, получи царството, Иасон, Ониев брат, се домогваше да получи свещеноначалство,
8 като обещал на царя при едно свиждане триста и шейсет таланта сребро, и от някои други приходи - осемдесет таланта.
9 Освен това, обещал да подпише още сто и петдесет таланта, ако му бъде позволено да уреди с негова власт училище за телесно упражнение на юноши и да записва иерусалимците за антиохийци.
10 Когато царят се съгласи и той получи власт, веднага начена да скланя еднородните си към елински нрави.
11 Той отхвърли човеколюбно дадените на иудеите царски правдини, човеколюбно дадени на иудеите по ходатайство на Йоана, Евполемов баща, който ходи като пратеник при римляните за дружба и съюз; нарушавайки законните устави, той въвеждаше противни на закона обичаи.
12 Охотно построи той под самата крепост училище за телесно упражнение на юноши и, като привличаше по-хубавите от тях, подвеждаше ги под срамна стряха.
13 Тъй се яви наклонност към елинизъм и сближение с другородците вследствие на безмерното нечестие на Иасона, тоя безбожник, а не първосвещеник,
14 тъй че свещениците престанаха да бъдат ревностни към службата при жертвеника и, като презираха храма и немаряха за жертвите, бързаха да взимат участие в противни на закона игри в арената по знак чрез хвърляне диск.
15 За нищо те не смятаха онова, що бащите им почитаха; само онова, що елините почитаха, признаваха за най-добро.
16 Затова ги постигна тежко наказание, и ония самите, на които подражаваха в начина на живота и искаха по всичко там да се оприличат, станаха техни врагове и мъчители;
17 защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божествените закони, както показва настаналото след това време.
18 Когато се празнуваха в Тир петгодишните игри, и царят присъствуваше там,
19 нечестивият Иасон прати зрители антиохийци от Йерусалим да занесат триста драхми сребро за жертва на Херкулеса; но сами ония, които ги занесоха, молиха да не ги употребяват за жертва, понеже смятаха това за неприлично, а да ги отредят за други разноски;
20 и тъй, той прати тия пари за жертва на Херкулеса от негово име, а приносителите ги обърнаха за направа на вселени кораби.
21 Когато сетне Аполоний, син Менестеев, биде пратен в Египет по случай възцаряването на цар Птоломея Филометора, Антиох го заподозря във враждебност към себе си и гледаше да се осигури против него; затова, като се упъти към Иопия, той дойде в Йерусалим.
22 Приет великолепно от Иасона и от града, той влезе, посрещнат с факли и възклицания, и оттам тръгна с войска за Финикия.
23 След три години Иоасон прати Менелая, брат на гореказания Симона, за да занесе на царя парите и да докладва за някои нужни работи.
24 Тоя пък, като се представи на царя и поласка властта му, заграби си свещеноначалството, като наддаде триста таланта сребро над Иасона.
25 Като получи заповеди от царя, върна се, без да донесе със себе си нещо достойно за първосвещеник, освен гняв на жесток тиранин и ярост на див звяр.
26 Тъй Иасон, който излъга брата си, биде излъган от другиго, и се отстрани като изгнаник в Амонитската земя.
27 Менелай пък получи власт, ала съвсем нехаеше за обещаните на царя пари, макар началникът на градската крепост, Сострат, и да ги изискваше,
28 понеже той събираше данъците; по тая причина и двамата бидоха повикани от царя.
29 Менелай остави за приемник на първосвещенството брата си Лисимаха, а Сострат - Кратита, началник на кипряните.
30 В онова време, когато това ставаше, въстанаха тарсянди и малотяни, задето ги бяха дали подарък на царската наложница Антиохида.
31 Затова царят замина бързо, за да уреди работите, като остави за свой наместник Андроника, един от почетните сановници.
32 Тогава Менелай, като мислеше да се възползува от благоприятния случай, задигна от храма някои съдове и ги подари Андронику, а други продаде в Тир и околните градове.
33 Като узнал и се уверил за това, Ония го изобличил и се отстранил в безопасно място - в Дафна, що е до Антиохия.
34 Затова Менелай, като намерил насаме Андроника, молил го да убие Ония; Андроник отишъл при Ония, и, като го уверил коварно с даване ръка и клетва, макар да бил заподозрян, убедил го да излезе от убежището и тозчас го убил, без срам пред правдата.
35 От това се раздразниха не само иудеите, но и много други народи, и негодуваха поради беззаконието убийство на тоя мъж.
36 А когато царят се върна от киликийските предели, иудеите в града и възнегодувалите елини му обадиха, че Ония е убит безвинно.
37 Антиох, огорчен душевно и покъртен от съжаление, оплакваше добродетелите и голямото благочестие на умрелия,
38 и в яда си против Андроника съблече веднага от него багреницата, съдра му дрехите и заповяда да го водят по цял град и на същото място, дето той бе злодейски убил Ония, да погубят и него - убиеца; така Господ му въздаде заслужено наказание.
39 А когато Лисимах, с изволение на Менелая, извърши в града много светотатства, и се разнесе мълва за това, народът се дигна против Лисимаха, защото много златни съдове бяха откраднати.
40 След като разгневеният народ въстана, Лисимах въоръжи до три хиляди души и почна беззаконие насилие под водителство на един тиранин, стар на години и не по-малко застарял в безумие.
41 Като видяха насилията на Лисимаха, едни грабнаха камъни, други дебели колове, а други грабчеха от земята пръст и всичко заедно хвърляха върху хората на Лисимаха,
42 тъй че много от тях раниха, други убиха и всичките ги натириха в бяг, а самия светотатец убиха при съкровищницата.
43 За това нещо имаше съд над Менелая.
44 Когато царят дойде в Тир, трима, пратени от събранието на старейшините, мъже му поднесоха жалба.
45 Менелай, вече хванат, обеща на Птоломея, син Дорименов, много пари, ако се застъпи за него пред царя.
46 И Птоломей, като повика царя в притвора, уж да си почине, изопачи делото.
47 Менелая, виновник на всичкото зло, царят освободи от обвинение, а нещастните, които, ако да бяха говорили и пред скити, щяха да бъдат пуснати оправдани, осъди на смърт.
48 И тъй, бързо претърпяха неправедно наказание ония, които се застъпваха за града, народа и свещените съдове.
49 Тиряните, негодувайки против това, щедро дадоха нужното за погребението им.
50 А Менелай, поради алчността на началствуващите, удържа си властта и, възрастяйки в злоба, стана жесток враг на гражданите.
5
1 Около това време Антиох предприе друг поход в Египет.
2 Случи се, че над целия град почти през четирийсет дена се виждаха във въздуха конници в златни дрехи и въоръжени с копия, подобно на войници,
3 стройни чети конници, нападения отстъпвания от една и друга страна, обръщане на щитове, множество копия и замахи с мечове, хвърляне стрели, блясък на златна обружа и всякакъв вид оръжие.
4 Затова всички се молеха, това явление да бъде за добро.
5 Когато след това се разнесе мълва, че уж Антиох умрял, Иасон събра не по-малко от хиляда души и нападна внезапно на града; щом се качиха на стените, и градът биде превзет, Менелай побягна в крепостта.
6 А Иасон без пощада лееше кърви между своите съграждани, без да мисли, че успех против еднородни е най-голяма злочестина, и си въобразяваше, че спечели победа над врагове, а не над еднородни.
7 Впрочем, той не стигна до началство, а край на злите му замисли беше туй, че той позорно като беглец отиде пак в Амонитската земя.
8 Краят на злобния му живот беше това, че, обвинен пред арабийския владетел Арета, той бягаше от град на град, от всички гонен и мразен, като отстъпник от законите, и, презиран като враг на отечество и на съграждани, биде изгонен в Египет.
9 Оня, който изгони толкова много люде из отечеството, сам загина в чужда страна, като отиде при лакедемонците с надежда да намери у тях прибежище, поради сродния си произход.
10 Оня, който бе оставил мнозина без погребение, сам остана неоплакан и неудостоен ни с погребение, ни с отечествен гроб.
11 Когато царят се научи за всичко станало, помисли, че Иудея се отмята от него; дигна се от Египет с разсвирепяла душа и превзе града с въоръжена ръка.
12 Той заповяда на войниците да бият безпощадно всички, които се случат, и да убиват ония, които се крият по къщите.
13 Тъй избиха млади и стари, умъртвиха мъже, жени и деца, заклаха девици и младенци.
14 В три дни загинаха осемдесет хиляди: четирийсет хиляди паднаха от ръката на убийците, а не по-малко от убитите имаше продадени.
15 Но и от това незадоволен, той дръзна да влезе в най-светия по цяла земя храм, имайки за водач Менелая, тоя предател на закони и отечество.
16 Той вземаше с мръсни ръце свещените съдове и други вещи, подарени от други царе за възвеличаване, слава и чест на светото място, грабеше ги с нечестиви ръце и ги раздаваше.
17 Възгордя се Антиох в мислите си, не разбирайки, че Господ за кратко време се бе разгневил поради греховете на обитаващите в града, за което това място без пригледване остана.
18 Да не бяха те отрупани с много грехове, то като Илиодора, който бе пратен от цар Селевка да прегледа съкровищницата, и той, щом би се втурнал, би бил веднага наказан и би се оставил от дързостта си.
19 Но Господ е избрал не за мястото народа, а за народа - това място.
20 Затова и самото място, след като стана причастие в сполетелите народа злочестини, взе дял от Божиите добрини и, макар да беше напуснато от Всемогъщия в гняв, пак, с умилостивение на Върховния Владика, се въздигна в цялата си слава.
21 И тъй, Антиох, като задигна от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттегли в Антиохия, мислейки, в своята гордост, че е възможно да се направи земята плавателна и морето сухопътно.
22 Между това той остави надзорници да угнетяват народа, в Йерусалим - Филипа, родом фригиец, а по нрав по-жесток и от оногова, който го е поставил,
23 а в Гаризин - Андроника, и още Менелая, който надмина другите по злоба към жителите и беше враждебно настроен към иудейските граждани.
24 Той проводи виновника на нечестието - Аполония, с двайсет и две хиляди души войска, като заповяда да избият всички възрастни, а жените и децата да продават.
25 Когато дойде в Йерусалим, той престорено пази мир; чака до светия съботен ден и, като издебна иудеите във време на празничната почивка, заповяда на людете си да се въоръжат.
26 Всички, които бяха излезли да гледат, той изби и, като се втурна с войската в града, изкла много народ.
27 А Иуда Макавей, десети от рода си, се отстрани в пустинята и живееше със своите привърженици по планините като зверовете, хранейки се с трева, за да не стане причастник в осквернението.
6
1 След някое време царят прати един старец атинянин да принуждава иудеите да отстъпят от отеческите закони и да не живеят по законите Божии,
2 а тъй също да осквернят иерусалимския храм и да го нарекат храм на Юпитера Олимпийски, а храма в Гаризин, понеже жителите на това място са пришълци, - храм на Юпитера странноприемника.
3 Тежко и нетърпимо беше за народа настаналото бедствие.
4 Храмът се напълни с любодейство и безчиние от страна на езичниците, които, имайки работа с блудници, се събираха с жени и в най-светите притвори и внасяха вътре непозволени вещи.
5 И жертвеникът се напълни с гнусотии и запретени от закона вещи.
6 Не можеше ни събота да се пази, ни отечески празник да се тачи, ни дори да се наричаш иудеин.
7 Всеки месец, на рождения царев ден, с тежко насилие водеха иудеите на идолски жертви, а на Дионисовия празник ги принуждаваха да ходят с бръшлянови венци в тържествено шествие в чест на Диониса.
8 Такава заповед, по насъскване от Птоломея, бе дадена и на съседните елински градове, да действуват и те против иудеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви;
9 а ония, които се не съгласяваха да прохождат към елинските обичаи, ги убиваха. Тогава именно можеше да се види същинско бедствие.
10 Две жени бяха обвинени, че обрязали децата си; затова вързаха младенците о ненките им и, след като ги прекараха пред народа по града, хвърлиха ги от стената.
11 Други бягаха по ближните пещери, за да празнуват тайно седмия ден, но, бидейки обадени на Филипа, бидоха изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятаха за грешно да се защищават.
12 Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да разберат, че тия страдания служат не за погубване, а за вразумяване на нашия род.
13 Защото самото това, дето на нечестивците се не дава много време, а скоро се подлагат на наказание, е знак за голямо благодеяние.
14 Защото Господ не чака нас тъй дълготърпеливо, както другите народи, които наказва, кога натрупат много грехове; с нас не тъй постъпва Той,
15 а ни наказва, преди да достигнем върха на греховете.
16 Той никога не отдалечава от нас милостта Си и, наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.
17 Впрочем, нека това бъде казано нам за памет. След тия малко думи да си дойдем на разказа.
18 Имаше някой си Елеазар, от първите книжници, мъж вече остарял, но твърде красив наглед. Него го принуждаваха, като му разтваряха устата, да яде свинско месо.
19 Предпочитайки славна смърт пред опозорен живот, той доброволно се даде да го мъчат и плюеше,
20 както трябваше да правят всички, решени да противостоят, нежели от любов към живота да ядат това, що не е позволено.
21 Тогава поставените при беззаконието жертвоприношение, които познаваха тоя мъж от давно време, повикаха го и насаме го убеждаваха да принесе от него самия приготвено месо, което би могъл да употреби, и да се престори, че уж яде отреденото от царя жертвено месо,
22 та чрез това да се избави от смърт и по старото с тях другарство да се възползува от тяхното човеколюбие.
23 Но той, утвърден в добра мисъл, достойна за неговата възраст и почтена старост, за постигнатата от него славна седина, за благочестивото от детинство възпитание, а най-вече - за светия и от Бога даден закон, отговори и каза: "веднага да ме предадат на смърт,
24 защото недостойно е за нашата възраст да лицемерим, да не би много млади, като узнаят, че деветдесетгодишният Елеазар преминал в езичество,
25 и те, поради моето лицемерие, заради краткия и нищожен живот, да паднат чрез мене в заблуда; е това аз бих нанесъл безчестие и петно на старостта си.
26 И да бих се избавил от людски мъки в сегашно време, аз не бих избягнал десницата на Всемогъщия ни в тоя живот, ни след смъртта.
27 Затова, разделяйки се сега храбро с живота, аз ще се покажа достоен за старостта,
28 а на младите ще оставя добър пример охотно и доблестно да отиват на смърт за многопочетните и свети закони". Щом каза това, той веднага отиде на мъчение.
29 Тогава и ония, които го водеха, измениха изказаното му малко преди това доброжелателство в омраза поради гореказаните думи, понеже ги сметнаха за безумие.
30 Готвейки се вече да умре под ударите, той изпъшка и рече: "На Господа, Който има съвършено знание, е известно, че аз, имайки възможност да се избавя от смърт, приемам с бичувано тяло люти страдания, а с душа охотно ги търпя от страх пред Него".
31 Тъй свърши той живота си, като остави в смъртта си не само за юноши, но и за твърде много от народа, пример за доблест и паметник за добродетел.
7
1 Тъй също бяха хванати седем братя с майка им и принуждавани бяха от царя да ядат непозволено свинско месо, като ги мъчеха с бичове и жили.
2 Един от тях, като взе пръв думата, каза: "за какво искаш да питаш, или какво искаш да узнаеш от нас? Ние сме готови по-скоро да умрем, нежели да пристъпим отеческите закони".
3 Тогава царят се силно разгневи и заповяда да нагорещят тави и котли.
4 Като ги нагорещиха, веднага заповяда да отрежат езика на оногова, който пръв заговори, и, като одерат кожата му, да отсекат членовете му пред очите на другите братя и майка им.
5 Лишения от всички членове, но още дишащ, заповяда да занесат на кладата и да го опекат на тава, а когато от тавата се разпростираше силна миризма, те заедно с майка си се увещаваха един други да претърпят мъжествено смъртта, думайки:
6 "Господ Бог вижда и наистина ще се умилостиви над нас, както е Мойсей възвестил в песента си пред народа: ще се умилостиви и над Своите раби".
7 Като умря първият, изведоха на поругание втория и, като му одраха кожата от главата заедно с космите, питаха го, ще яде ли, преди да са мъчили по части тялото му?
8 А той,отговаряйки на бащин език, каза: "не". Затова и той претърпя същите мъки, както първият.
9 Бидейки при последен издих, каза: "ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони",
10 След това биде изложен на поругание третият и, когато му поискаха езика, той го веднага подаде, като без страх протегна и ръце,
11 и каза сърдечно: "от Небето съм ги получил и за Неговите закони ги не жаля и се надявам да ги получа пак от Него".
12 Сам царят и ония, които бяха с него, се смаяха при тая смелост на младежа, който не смяташе за нищо страданията.
13 Когато свърши и тоя, по същия начин терзаха и мъчиха и четвъртия.
14 Като наближаваше да умре, той говореше тъй: "за оногова, който умира от човеци, въжделено е да възлага надежда на Бога, че Той пак ще го оживи; но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот".
15 След това доведоха и замъчиха петия.
16 Той погледна царя и каза: "имайки власт над людете, ти, сам подложен на тление, правиш, каквото щеш, ала не мисли, че нашият род е изоставен от Бога.
17 Почакай, и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже тебе и твоето семе".
18 След това доведоха шестия, който, готвейки се за смърт, каза: "не заблуждавай се напразно: ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред Бога нашего; ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща.
19 Ала не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога".
20 Но най-достойна за учудване и за славна памет беше майката, която, гледайки, как седемте й синове бяха умъртвени в един ден, благодушно търпеше това с надежда на Господа.
21 Изпълнена с доблестни чувства и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчаваше всекиго от тях на бащин език и им думаше:
22 "аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго.
23 Затова Творецът на света. Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони".
24 Антиох пък, мислейки, че го презират, и схващайки тия думи за свое поругание, убеждаваше най-младия, който още оставаше, не само с думи, но и с клетвени уверения, че ще го направи богат и честит, ако отстъпи от отеческите закони, че ще го има за приятел и ще му повери почетни длъжности.
25 Но понеже момъкът никак не чуваше, царят повика майка му и я убеждаваше да посъветва сина си да се запази.
26 След много убеждаване тя се съгласи да придума сина си.
27 Но, като се наведе към него и смеейки се на жестокия мъчител, тя говореше тъй на бащин език: "синко, смили се над мене, която съм те девет месеци в утроба носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала.
28 Моля те, синко, погледай небето и земята и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо, и че тъй е произлязъл и човешкият род.
29 Не бой се от тоя убиец, а бъди достоен за братята си и приеми смърт, за да те придобия пак по милост Божия с твоите братя".
30 Докле още говореше тя, момъкът каза: "какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Моисея.
31 А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце.
32 Ние страдаме за греховете си.
33 Ако за вразумяване и наказание наше живият Господ ни се е разгневил за малко време. Той пак ще се смили над рабите Си;
34 а ти, нечестиви и най-престъпни от всички люде, не гордей се напразно, надигайки се с лъжливи надежди, че ще дигнеш ръка против рабите Му;
35 защото не си още избягнал от съда на Всемогъщия и Всевидещия Бог.
36 Нашите братя, като претърпяха сега кратки мъки, по Божия завет, получиха вечен живот, а ти по Божия съд ще претърпиш справедливо наказание за твоята гордост.
37 Аз пък, както и братята ми, предавам душа и тяло за отеческите закони, призовавайки Бога да се смили скоро над народа, а ти сред изпитания и мъки да изповядаш, че едничък Той е Бог,
38 и с мене и братята ми да се свърши гневът на Всемогъщия, справедливо паднал върху целия наш народ".
39 Тогава ядосаният цар постъпи с него още по-жестоко, отколкото с другите, негодувайки заради подигравката.
40 Тъй и тоя свърши живота си чист, осланяйки се всецяло на Господа.
41 След синовете умря и майката.
42 За идолските жертви и за необикновените мъки се каза доста.
8
1 Между това Иуда Макавей и ония, които бяха с него, влизайки тайно в селата, свикаха роднините и, приемайки останалите в иудейство, събраха до шест хиляди мъже.
2 Те викаха към Господа, да погледне милостно към тъпкания от всички народ и да се смили над храма, осквернен от нечестивци;
3 да помилва разорения град, който насмалко щеше да бъде сравнен със земята, и да чуе викащата към Него кръв;
4 да си спомни за беззаконието погубване невинни младенци и за изказаните хули върху името Му и да възнегодува против злите.
5 Като се окръжи с множество, Макавей стана непобедим за езичниците, щом гневът Господен се обърна на милост.
6 Нападайки внезапно на градове и села, той ги палеше и, като заемаше сгодни места, победи много врагове, обръщайки ги в бягство.
7 За такива предприятия той си избираше най-вече нощта за помощник и навред се приказваше за неговата храброст.
8 Филип, като гледаше, че тоя мъж малко по малко придобива сила и често има сполука в работите, писа на Птоломея, военачалник на Келе-Сирия и Финикия, да помогне на царевите работи.
9 А той незабавно избра Никанора, Патроклов син, един от първите му приятели, и го прати, като му подчини не по-малко от двайсет хиляди души разни народности, за да изтреби целия род иудейски; към него присъедини и военачалник Горгия, опитен във военните работи.
10 Никанор нареди: данъкът две хиляди таланта, който царят дължеше на римляните, да допълни от Продан на пленените иудеи.
11 Затова прати веднага до приморските градове, канейки ги да купуват иудеи за роби и обещавайки да доставя по деветдесет пленника за един талант, ала не чакаше той онова отмъщение, което беше готово да падне върху му от Всемогъщия.
12 На Иуда бе обадено за идването Никанорово, и когато той съобщи на ония, които бяха с него, за пристигналата войска,
13 страхливите и невярващите, че Господ ще въздаде, се разбягаха, като оставиха местата си.
14 Други пък продаваха всичко, останало у тях, и молеха Господа да избави тях, продадени от нечестивия Никанор преди битката,
15 ако не заради тях, то заради завета с отците им и нареченото тям свето и славно Негово име.
16 Тогава Макавей събра ония, които бяха с него, наброй шест хиляди мъже, и ги увещаваше да се не боят от враговете и да се не плашат от множеството езичници, без право идещи против тях, а храбро да се бият,
17 имайки пред очи престъпната обида, нанесена от тях на светото място, разорението на поругания град и нарушението на праотеческите наредби.
18 Защото, казваше той, те се надяват на оръжие и на смелост, а ние се надяваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да свали и тия, които идат против нас, и целия свят.
19 Той им разказа и за подкрепата, която са получавали техните прадеди, и как при Сенахирима били погубени сто осемдесет и пет хиляди души,
20 и за битката във Вавилон против галатите, как те дошли на война само осем хиляди наброй с четири хиляди македонци, и когато македонците се разколебали, тия осем хиляди погубили сто и двайсет хиляди, с помощ от небето, и получили голяма плячка.
21 С такива разкази като ги направи безстрашни и готови да умрат за законите и отечеството, той раздели войската на четири части,
22 като назначи за началници на всяка част своите братя: Симона, Иосифа и Ионатана, и подчини всекиму по хиляда и петстотин души.
23 След това заповяда на Елеазара да чете свещената книга и, като обнадежди с Божия помощ, сам взе предводителството над предната част и влезе в битка с Никанора.
24 Понеже помощник им беше Всемогъщият, те избиха повече от девет хиляди неприятели, и по-голямата част от Никаноровата войска раниха и осакатиха, а всички останали обърнаха в бяг.
25 Взеха и парите от дошлите да ги купуват, гониха ги на голямо разстояние и се върнаха, бидейки спрени от времето.
26 Защото тоя ден беше пред събота; затова и не продължаваха да ги гонят.
27 А като събраха след тях оръжието и снеха от враговете обружата, те празнуваха събота усърдно, благодарейки и прославяйки Господа, Който ги спаси оня ден и начена да им показва Своето милосърдие.
28 След съботата отделиха от плячката, - за сакати, вдовици и сираци, а останалото разделиха между себе си и децата си.
29 Като свършиха това, наредиха обществена молитва и молеха милосърдния Господ напълно да се примири с рабите Си.
30 А от ония, които под началството на Тимотея и Вакхида нападаха съвместно, те избиха повече от двайсет хиляди и лесно завладяха високите крепости; те поделиха твърде много плячка по равни части между себе си, между сакати, сираци, вдовици и още между старейшините.
31 Като събраха след тях оръжието, грижливо наредиха всичко на сгодни места, а останалата плячка занесоха в Йерусалим.
32 Убиха и предводителя на Тимотеевите войски, най-нечестивия човек, който бе причинил много беди на иудеите.
33 След това, празнувайки победата в своето отечество, те изгориха Калистена и някои други, които бяха изгорили свещените врата и побягнали в една къща; тъй че тия претърпяха достойно наказание за своето нечестие.
34 А най-престъпният Никанор, който беше довел хиляда купци да купуват иудеи,
35 с Божия помощ биде посрамен от ония, които смяташе за нищо, и като съблече богатите дрехи, под вид на избягал роб, отиде през вътрешните земи самичък в Антиохия, крайно огорчен от поражението на войската.
36 Оня, който се бе наел да достави данък на римляните от пленници в Йерусалим, обяви, че иудеите имат Бога за защитник, и затова остават невредими, понеже се покоряват на установените от Бога закони.
9
1 Около това време Антиох се връщаше безславно от персийските предели.
2 Защото той бе влязъл в тъй наречения Персепол и бе опитал да ограби храма и завладее града. Затова народът се стекъл и грабнал оръжие, и Антиох, погнат от жителите, трябваше срамно да се върне назад.
3 Когато се намираше близо до Екбатана, обадиха му, какво се бе случило с Никанора и с Тимотея.
4 Пламнал от яд, той намисли да отмъсти на иудеите за обидата от ония, които го бяха прогонили; затова той заповяда на колесничаря безпрестанно да кара и да ускорява пътя, а. Небесният съд вече го следваше. Защото той с високомерие бе казал: "гробище за иудеите ще направя Йерусалим, кога отида там".
5 Но Всевидещият Господ, Бог Израилев, го порази с неизлечима и невидима язва: щом изрече тия думи, хвана го нетърпима болка в корема и люти вътрешни мъки;
6 и съвършено заслужено, защото той мъчеше утробите на други с много и необикновени мъки.
7 Но той никак се не остави от гордостта си, а още повече изпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост против иудеите, силеше да карат бързо, когато изведнъж падна от колесницата, която вървеше бързо, и с тежкото падане повреди всичките си телесни членове.
8 И оня, който мислеше с над човешката си гордост да заповядва на морските вълни, който мислеше на къпони да претегли планинските височини, биде повален на земята и носен на носилка, показвайки явно на всички Божията сила;
9 от тялото на тоя нечестивец запъкаха червеи, и сред болки и страдания още приживе му окапаха месата; а смрад и воня от него се не търпяха по цялата войска.
10 И тогова, който преди малко мечтаеше да се допре до небесните звезди, не можеше никой да носи от нетърпимата воня.
11 Сега именно, бидейки съкрушен, начена да оставя голямото си високомерие и да идва в познание, когато по Божие наказание мъките му се усилваха всяка минута.
12 Като не можеше и сам да търпи вонята си, той говореше тъй: "право е човек да се покорява на Бога и, бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде равен с Бога".
13 Нечестивецът се молеше на Господа, Който не можеше вече да го обича, и думаше:
14 "Светият град, който бързах да сравня със земята и да обърна на гробище, обявявам свободен;
15 иудеите, които кроях да не удостоявам дори с погребение, а да ги хвърлям заедно с децата им на грабливи птици и зверове, всички ще направя равни с атинци;
16 светия храм, който преди ограбих, ще украся с най-отлични дарове, ще върна всички свещени съдове, и то в по-голямо количество, и нужните разноски за жертви ще давам от моите приходи;
17 освен това, ще стана сам иудеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам силата Божия".
18 Но когато болките никак се не намаляваха, защото беше дошъл върху него праведният Божий съд, той, отчаян в себе си, писа до иудеите писмо, което имаше вид на молба, с това съдържание:
19 "цар и военачалник Антиох - на добрите свои съграждани иудеи праща привет, поздрав и благопожелание!
20 Ако сте здрави с децата си, и ако работите ви отиват по ваше желание, аз въздавам Богу най-голяма благодарност, възлагайки надежда на небето.
21 Но аз лежа болен и с любов си спомням за вашата почит и благоразположение към мене. На връщане от персийските предели, паднал тежко болен, аз намерих за нужно да се погрижа за общата безопасност на всички.
22 Макар и да се не отчайвам в себе си и да имам пълна надежда да се освободя от болестта,
23 но, като зная, че баща ми, когато воюваше в горните страни, беше си обявил приемник,
24 та, ако се случи нещо неочаквано, или се яви някаква несгода, жителите на страната да знаят, кому е оставено управлението и да се не смущават;
25 освен това, забелязвайки, че околните и съседни с нашата държава владетели гледат времето и чакат, какъв ще бъде изходът, аз назначих за цар сина си Антиоха, когото през време на походите по горните страни съм често вече препоръчвал и представял на повечето от вас; и на него писах същото.
26 И тъй, убеждавам ви и моля, като помните моите благодеяния изобщо и частно, да запазите сегашното ваше благоразположение към мене и към сина ми.
27 Защото аз съм уверен, че той, следвайки по моето желание, ще се отнася с вас милостиво и човеколюбиво".
28 Тъй тоя човекоубиец и богохулник, като претърпя най-тежки мъки, каквито бе причинявал на други, свърши живота си в чужда страна, в планините, с най-жалка смърт.
29 Тялото му пренесе Филип, негов съвъзпитаник, който, от страх пред Антиоховия син, отиде при Птоломея Филопатора в Египет.
10
1 А Макавей и които бяха с него, под водителство на Господа, пак заеха храма и града,
2 а построените от инородци на стъгдата жертвеници и калища събориха.
3 Като очистиха храма, въздигнаха друг жертвеник; като разпалиха камъни и взеха от тях огън, принесоха жертва след двегодишно прекъсване, направиха кадилница и светилници и положиха хлябове на предложението.
4 Като направиха всичко това, те се молиха на Господа, падайки ничком, да не изпадат вече в такива неволи; ако пък някога и съгрешат, Той да ги накаже милостиво, а да ги не предава на богохулни и жестоки езичници.
5 В същия ден, в който беше осквернен храмът от иноплеменниците, стана и очистването на храма, на двайсет и петия ден от същия месец хаслев.
6 И прекараха те във веселие осем дена, както прилича на празник Шатри, спомняйки си, как преди малко са прекарвали същия празник Шатри по планини и пещери като зверове.
7 Затова те с тояги, обвити с бръшлян, и с цъфнали клончета и палми възнасяха хвалебни песни към Оногова, Който спомогна да се очисти мястото Му.
8 И с общо решение и заповед наредиха - целият иудейски народ да празнува тия дни всяка година.
9 Такъв беше краят на Антиоха, наричан Епифан.
10 Сега ще изложим, какво стана при Антиоха Евпатора, сина на тоя нечестивец, като се ограничим само с бедствията от войните.
11 Като прие царството, той предаде управлението на някого си Лисия, главен военачалник на Келе-Сирия и Финикия.
12 Защото Птоломей, наричан Макрон, намери за по-добре да пази справедливост към иудеите, след извършените към тях несправедливости, и гледаше да свършва работите с тях мирно.
13 Затова той биде наклеветен от любимците пред Евпатора и, слушайки навред да го наричат предател, задето оставил поверения му от Филометора Кипър и преминал към Антиоха Епифана, и нямайки почетна власт, от скръб той се отрови и тъй свърши живота си.
14 А Горгий, като стана военачалник в ония места, държеше наемни войски и непрестанно водеше война с иудеите.
15 Заедно с него и идумеите, които владееха сгодни укрепления, безпокояха иудеите и, приемайки при себе си изгонените из Йерусалим, предприемаха войни.
16 А ония, които бяха с Макавея, извършвайки молитви и молейки Бога да им бъде помощник във войната, втурнаха се върху укрепленията на идумейците.
17 И като ги нападнаха силно, завладяха ония места, отмъстиха на всички, които се сражаваха по стените, затриваха всички, които им се случваха насреща, и избиха не по-малко от двайсет хиляди.
18 Не по-малко от девет хиляди побягнаха в две твърде яки кули, снабдени с всичко против обсада.
19 Като остави Симона и Иосифа, а също и Закхея с доста люде, за да ги обсаждат, Макавей сам отиде на такива места, дето беше повече потребен.
20 А ония, които бяха със Симона, бидейки сребролюбци, оставиха се на някои от намиращите се в кулите да ги подкупят; и, като получиха седемдесет хиляди драхми, позволиха на някои да избягат.
21 Когато обадиха на Макавея за станалото, той събра народните водители и пред тях ги укоряваше, че за сребро продали братята си, като пуснали враговете им против тях.
22 Тия именно люде, които бяха станали предатели, той предаде на смърт и веднага завладя двете кули.
23 Имайки постоянно успех в оръжието, което беше в ръцете му, той погуби в тия две укрепления повече от двайсет хиляди души.
24 А Тимотей, преди победен от иудеите, събра твърде многобройна войска от чужденци, събра и немалко конници от Азия и се яви в Иудея с цел да я завладее.
25 Когато се приближи, тия, които бяха с Макавея, обърнаха се с молитва към Бога, като посипаха с пръст главите си и като се опасаха с вретища през кръста.
26 Падайки ничком при подножието на жертвеника, те Го молеха да бъде милостив към тях, да бъде враг на враговете им и противник на противниците, както казва законът.
27 Като свършиха молитвата, взеха оръжието и отидоха далеч от града; а като се приближиха до неприятелите, спряха се.
28 Щом начена слънце да изгрява, едните и другите влязоха в бой: едните, при своята храброст, имайки залог за успех и победа упованието в Господа, другите - поставяйки яростта за предводител на боя.
29 Когато настана упорна битка, на противниците се показаха от небето пет величествени мъже на коне със златни юзди, и двама от тях предвождаха иудеите:
30 те взеха Макавея помежду си и, закривайки го със своята обружа, запазваха го невредим, а на противниците хвърляха стрели и мълнии, тъй че те, забъркани от заслепеност и слисани от страх, сами се убиваха.
31 Избити бяха двайсет хиляди и петстотин пешаци и шестстотин конници.
32 Сам Тимотей побягна в крепостта, наречена Газара, твърде яка и намираща се под началството на Херея.
33 Макавей и които бяха с него весело обсаждаха тая крепост четири дена.
34 А ония, които бяха в крепостта, уверени, че това място е непристъпно, твърде много злословеха и говореха хулни думи.
35 Призори на петия ден двайсет младежи от Макавеевите люде, пламнали от гняв поради тия злословия, нахвърлиха се храбро върху стената и със зверска ярост убиваха всекиго, който им се паднеше.
36 В смущението хвърлиха се и други върху ония, които бяха вътре, палеха кулите и, като накладоха клади, горяха живи хулителите; други разбиваха портите и, като пуснаха през тях останалата войска, завладяха града.
37 А Тимотея, който се бе скрил в един трап, убиха, както и брата му Херея и Аполофана.
38 Като свършиха това, с песни и славословия поблагодариха на Господа, Който тъй много облагодетелствува Израиля и им дарува победа.
11
1 След твърде малко време Лисий, настойник и сродник царев, наместник царски, с голямо огорчение понасяйки това, що се случи,
2 събра до осемдесет хиляди пехота и цялата конница и потегли против иудеите, с намерение да направи от града им живелище за елини,
3 храма да обложи с данък, както другите езически капища, а свещеноначалството да направи всяка година да се продава.
4 Никак не помисли той за Божията сила, понеже се надяваше на десетките хиляди пешаци, на хилядите конници и на осемдесетте слона.
5 Като навлезе в Иудея и наближи до укрепеното място Ветсур, който бе на пет стадии от Йерусалим, обсади го.
6 Като се научиха Макавей и неговите, че той обсажда крепостите, с плач и сълзи заедно молеха Господа, да проводи добър Ангел за спасение на Израиля.
7 А сам Макавей, като грабна пръв оръжието, убеждаваше другите заедно с него, излагайки се на опасност, да помогнат на братята; и те веднага драговолно излязоха с него на поход.
8 Като наближиха до Йерусалим, веднага им се яви за предводител конник в бяла дреха, на когото звякаше златно оръжие.
9 Всички заедно благодариха на милосърдния Бог и се укрепиха духом, готови да съкрушат не само човеци, но и люти зверове и дори железни стени.
10 Тъй отидоха те под закрила на небесния съратник, с милост Господня към тях.
11 Като лъвове се хвърлиха те върху неприятелите и убиха от тях единайсет хиляди пешаци и хиляда и шестстотин конници, а всички други обърнаха в бяг.
12 Повечето от тях, бидейки ранени, се спасяваха съвсем голи, и само Лисий се спаси чрез срамно бягство.
13 Но, бидейки небезразсъден и обсъждайки в себе си случилото се с него поражение, разбра, че евреите са непобедими, защото Всемогъщият Бог им съратствува; затова прати до тях
14 да ги уверят, че той се съгласява на всички законни искания и ще убеди царя да бъде техен приятел.
15 Макавей, имайки предвид само ползата, съгласи се на всичко, що предявяваше Лисий; защото царят одобри всичко, що Макавей предложи на Лисия в писмо досежно иудеите.
16 А писмото, писано от Лисия до иудеите, беше с това съдържание: "Лисий до иудейския народ - поздрав.
17 Пратените от вас Йоан и Авесалом, като предадоха подписания отговор, застъпиха се за това, що беше писано в него.
18 И тъй, каквото трябваше да се докладва на царя, обясних, и каквото можеше да се приеме, на това той се съгласи.
19 Затова, ако пазите добро разположение към правителството, ще се постарая и занапред да ви помагам за добро.
20 За подробностите пък поръчах както на вашите, тъй и на моите пратеници да водят преговори с вас.
21 Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, месец диоскоринтий, двайсет и четвъртий ден".
22 А писмото на царя имаше това съдържание: "цар Антиох до брата Лисия - поздрав.
23 От онова време, откак баща ми отиде при боговете, нашето желание е, поданиците на царството да остават необезпокоявани при извършване своите работи.
24 Но когато чухме, че иудеите се не съгласяват с предприетото от баща ми нововъведение на елински обичаи, а предпочитат своите си наредби, и затова молят да им бъде позволено да пазят своите си закони,
25 то, желаейки и този народ да не бъде обезпокояван, нареждам, щото храмът им да бъде възстановен, и те да си живеят по обичая на дедите си.
26 Затова добре ще сториш, ако пратиш до тях и сключиш мир с тях, та като знаят нашите намерения, да кротуват и да се занимават весело с работите си".
27 А към народа царевото писмо беше такова: "цар Антиох до иудейските старейшини и до другите иудеи - поздрав.
28 Ако сте здрави, това ви и желаем; и ние сме здрави.
29 Менелай ни обади, че вие желаете да се срещате с вашите, които са у нас.
30 Затова на ония, които ще идат до трийсетия ден на месец ксантик, давам дясна ръка за уверение на тяхната безопасност;
31 иудеите могат да употребяват своя храна и да си пазят законите, както и преди, и никой от тях няма да бъде обезпокояван за минали грешки.
32 Аз проводих до вас Менелая, за да ви успокои.
33 Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден от месец ксантик".
34 Проводиха до тях писмо и римляните със следното съдържание: "Квинт Мемий и Тит Манлий, старейшини римски, до иудейския народ - поздрав.
35 Каквото ви е отстъпил Лисий, царев сродник, това и ние потвърждаваме.
36 А за това, що е той признал за нужно да докладва на царя, като размислите, пратете незабавно някого, за да можем да сторим, каквото е за вас потребно, защото ние тръгваме за Антиохия.
37 Затова побързайте и пратете някого, за да знаем и ние, на какво сте мнение.
38 Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден на ксантик".
12
1 Като се свършиха тия спогодби, Лисий отиде при царя, и иудеите се заловиха със земеделие.
2 Но местните военачалници Тимотей и Аполоний, син Генеев, Иероним и Димофон, а още и Никанор, кипърски началник, не им даваха да заживеят в мир и безопасност.
3 Иопийци пък извършиха такова безбожно дело: поканиха живеещите с тях иудеи с жените и децата си да влязат в приготвените от тях ладии, като че нямаха против тях никакво зло намерение.
4 А когато иудеите се съгласиха, понеже желаеха да запазят мир, и нямаха никакво подозрение, тогава, по обща присъда на града, иопийци, като отплуваха, издавиха ги - не помалко от двеста души.
5 Като узна Иуда за тая жестокост, извършена над еднородни, обади за това на ония, които бяха с него,
6 и, като повика праведния Съдия Бога, отиде против мръсните убийци на братята му, запали нощем пристанището и изгори ладиите, а побягналите в тях погуби.
7 А понеже това място беше затворено, той си отиде, с намерение пак да дойде и да изтреби всички иопийски граждани.
8 Като се научи пък, че и жителите на Иамния искат по същия начин да постъпят с живеещите там иудеи,
9 той нападна нощем и иамнийци и им запали пристанището с корабите, тъй че пламъкът се виждаше от Йерусалим - на двеста и четирийсет стадии.
10 А когато се отдалечиха оттам на девет стадии, отивайки против Тимотея, нападнаха ги араби, не по-малко от пет хиляди и петстотин конници.
11 Битката беше жестока, и когато ония, които бяха с Иуда, с Божия помощ сдържаха победа, то победените номади араби молиха Иуда за мир, обещавайки да им доставят добитък, па и с друго да им бъдат полезни.
12 Иуда, като виждаше, че те наистина могат да им бъдат в много неща полезни, съгласи се да сключи мир с тях; а като сключи мир, те си отидоха в шатрите.
13 Той нападна още на един град с укрепен мост, ограден със стена и населен с разни народи; градът се наричаше Каспин.
14 Жителите, надявайки се на яките стени и на събраните в запас храни, постъпиха твърде дръзко, като злословеха ония, които бяха с Иуда, богохулствуваха и говореха неприлични думи.
15 Но ония, що бяха с Иуда, като призоваха на помощ Великия световен Владика, Който без стенобойни машини и оръдия разруши Иерихон във време на Иисуса, зверски се нахвърлиха върху стените.
16 С помощта Божия те превзеха града и извършиха безбройни убийства, тъй че близкото езеро, широко две стадии, изглеждаше като че с кръв пълно.
17 Като отидоха оттам на седемстотин и петдесет стадии, дойдоха в Харан, при иудеите, наречени тувиини;
18 ала не завариха там Тимотея, който, без да стори нещо, се отдалечил от тая страна, като оставил впрочем на едно място твърде силна стража.
19 Затова Доситей и Сосипатър, двама от Макавеевите предводители, отидоха и избиха оставените от Тимотея в крепостта човеци, повече от десет хиляди.
20 Тогава Макавей, като раздели войската си на части, постави ги над тия части и удари на Тимотея,който имаше със себе си сто и двайсет хиляди пешаци и хиляда и петстотин конници.
21 Като узна Тимотей, че Иуда се приближава, отпрати жените и децата и другия обоз в тъй наречения Карнион, понеже тая крепост беше несгодна за обсада и непристъпна поради теснотата на цялата местност.
22 Но щом се показа първият отряд на Иуда, страх нападна враговете и ужас ги обзе пред появата на Всевидещия: те удариха на бяг, втурвайки се един насам, друг нататък, тъй че повечето биваха убивани от своите, пронизвайки се взаимно с'острите си мечове.
23 Иуда настойчиво продължаваше да гони, да убива беззаконните, и погуби трийсет хиляди души.
24 Сам Тимотей падна в ръцете на ония, що бяха с Доситея и Сосипатра, и с голяма хитрина молеше да го пуснат жив, защото при него се намирали родителите и братята на много (иудеи), и на някои братя, и те не ще бъдат пощадени, ако той умре.
25 След като с много думи ги увери в обещанието си, че ще ги върне непокътнати, те го пуснаха, за да избавят братята си.
26 След това Иуда отиде против Карниона и Атаргатиона и погуби двайсет и пет хиляди души.
27 След победата над тях и поражението Иуда потегли против укрепения град Ефрон, дето пребиваваше Лисий и много разноплеменни: силни младежи стояха пред стените и се сражаваха упорито; там се намираха големи запаси оръдия и стрели.
28 Но те, като повикаха на помощ Всесилния, Който с мощта Си съкрушава вражеските сили, завладяха тоя град и избиха жителите му до двайсет и пет хиляди.
29 Като се дигнаха оттам, те се нахвърлиха върху града на скитите, който беше на шестстотин стадии от Йерусалим.
30 Но понеже живеещите там иудеи свидетелствуваха за доброто разположение на скитските жители към тях и за кротките обноски с тях през неволни времена,
31 то, като им поблагодариха и ги помолиха и занапред да бъдат благосклонни към техния род, те тръгнаха за Йерусалим, защото наближаваше празникът на Седмиците.
32 След празника, наречен Петдесетница, отидоха против Горгия, военачалник на Идумея.
33 А Иуда излезе с три хиляди пешаци и четиристотин конници.
34 Като влязоха в битка, случи се тъй, че паднаха малко от иудеите.
35 А Доситей, който беше под началство на Вакинора, конник, юнак, хвана Горгия и, като го сграбчи за клашника, повлече го силно, за да плени проклетника жив; но един от тракийските конници долетя върху него, отсече му рамото, и Горгий побягна в Мариса.
36 А когато от дълго сражение изнемощяха тия, които бяха с Ездрина, Иуда призова на помощ Господа, да бъде Той началник - вожд в битката.
37 Като запя песнопения на бащин език с висок глас, той извика и неочаквано се нахвърли върху ония, които бяха с Горгия, и ги обърна в бяг.
38 След това Иуда взе войската и потегли за град Адолам, и понеже наближаваше седмият ден, очистиха се по обичая и отпразнуваха събота.
39 На другия ден Иудините човеци отидоха, според както го искаше дългът, да пренесат телата на падналите и ги положат заедно с роднините в отеческите гробници.
40 И намериха под хитона на всекиго от умрелите вещи, посветени на иамнийските идоли, каквото законът забранява на иудеите; и стана за всички явно, защо са загинали.
41 Затова всички прославиха праведния Съдия Господа, Който открива скритото,
42 и захванаха молитва, молейки да бъде съвсем изгладен стореният грях; а доблестният Иуда увещаваше народа да се пази от грехове, виждайки с очите си, какво се бе случило по вина на падналите.
43 А като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Йерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение;
44 защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите.
45 Но той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.
13
1 На сто четириисет и деветата година дойде слух до ония, които бяха с Иуда, че Антиох Евпатор иде против Иудея с голяма войска,
2 и с него - Лисий, настойник и държавен управник, и у всекиго - елинска войска: сто и десет хиляди пешаци, пет хиляди и триста конници, двайсет и два слона и триста колесници с коси.
3 Към тях се присъединил и Менелай, подбуждайки с голяма преструвка Антиоха, не за да спаси отечеството, а с надежда да получи началството.
4 Но Царят на царете подигна гнева на Антиоха против престъпника, и когато Лисий обясни, че Менелай бил виновник на всички злини, той заповядал да го отведат в Берия и по тамошния обичай да го погубят.
5 В онова място се намира кула петдесет лакти, пълна с пепел; в нея имаше един уред, който се обръщаше кръгом и се : спускаше в пепелта.
6 Там винаги хвърлят за погубване виновния в светотатство или оногова, който е прекрачил мярата на други злини.
7 С такава смърт се падна на тоя нечестив Менелай да умре и да не бъде погребан в земята, - и твърде справедливо.
8 Защото, след като бе извършил много грехове против Господния олтар, чиито огън и пепел бяха свети, в пепел и намери смъртта си.
9 Между това царят, ожесточен в своите замисли, продължаваше похода, с намерение да причини на иудеите бедствия по-лоши от ония, които бяха при баща му.
10 Като узна за това Иуда, поръча народу денем и нощем да призовава Господа, щото Той и сега, както преди, да им яви помощта Си при тая опасност, за тях да бъдат лишени от закон, от отечество и от светия храм,
11 и да не остави народа, едва поуспокоен, да го поробят злохулни езичници.
12 Всички единодушно изпълниха това и три дни наред с плач и пост и коленопреклонно се молиха непрестанно на милосърдния Господ; тогава Иуда, като ги насърчи, поръча им да бъдат готови.
13 А като остана със старейшините насаме, държа съвет и реши, преди царската войска да влезе в Иудея и да превземе града, да излезе и да свърши делото с Господня помощ.
14 Като предостави да се грижи за делото Създателят на света и насърчи ония, които бяха с него, да се бият храбро - до смърт - за законите, храма, града, отечеството и гражданските права, той разположи войската около Модин.
15 След като даде на тия, които бяха с него, условна кличка "Божия победа", спусна се с отбор силни младежи нощем върху царската шатра, уби от войската до четири хиляди души и, освен това - най-големия слон заедно с войниците на него.
16 Най-после, като вселиха във войската страх и смущение, те благополучно се оттеглиха.
17 Това стана на разсъмване, при Господня закрила.
18 А царят, като узна от опит храбростта на иудеите, опита се да завладее местата с хитрост.
19 Той приближи до Ветсура, яка иудейска крепост, но беше обърнат в бяг и претърпя поражение и загуби;
20 а Иуда провеждаше на ония, що бяха в крепостта, всичко потребно.
21 Някой си Родок от иудейската войска обади на неприятелите за тая тайна, но биде намерен, хванат и затворен.
22 Втори път влезе царят в преговори с ветсурските жители, даде им десница и те му подадоха, оттегли се и се обърна против ония, що бяха с Иуда, ала биде победен.
23 А като се научи, че Филип, който бе оставен за управител в Антиохия, се отметнал, той се смути; почна да води преговори с иудеите, подчини се и се кле да изпълни всички справедливи искания; след това се примири с тях и принесе жертва, почете храма и показа милост към града,
24 прие Макавея и го постави за военачалник от Птолемаида дори до Герин.
25 След това отиде в Птолемаида: птолемаидци бяха недоволни от договора, негодуваха против условията и искаха да ги отменят.
26 А Лисий, като се възкачи на съдийското място, защищаваше се, както можеше, придума народа, укроти го, направи го благосклонен и тръгна за Антиохия. Тъй се свърши походът и връщането на царя.
14
1 След три години дойде слух до Иуда и до ония, що бяха с него, че Димитрий, Селевков син, доплувал до Триполското пристанище със силна войска, сухопътна и морска,
2 и, като превзел страната, убил Антиоха и настойника му Лисия.
3 А някой си Алким, който по-преди бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил, като размислил, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник,
4 в сто петдесет и първата година дойде при цар Димитрия, донесе му златен венец и палма, а още и маслинени клончета, които се смятаха за принадлежности на храма; в тоя ден Алким нищо не предприе.
5 А щом улучи време, благоприятно за безумния му замисъл, когато бе повикан от Димитрия в събранието на съвета и попитай, в какво разположение и настроение се намират иудеите, той отговори на това:
6 "тъй наречените иудеи асидеи, чийто вожд е Иуда Макавей, поддържат война и дигат бунтове, като не дават на царството да достигне благосъстояние.
7 Затова аз, лишен от честта на дедите ми, сиреч от свещеноначалство, дойдох сега тука,
8 първо, защото искрено милея за това, що е царево, и второ, защото имам предвид моите съграждани; и наистина, от безразсъдъка на тия люде немалко страда целият наш народ.
9 А ти, царю, след като узна за всичко това, погрижи се за страната и за угнетения наш род според достъпното за всички твое човеколюбие:
10 докле има Иуда, не може да има мир".
11 Когато изказа това, другите съветници, които имаха неприязън към Иуда, още повече възбудиха Димитрия.
12 Той веднага повика Никанора, под чиято ръка бяха слоновете, и, като го назначи за военачалник в Иудея, проводи го
13 със заповед да погуби Иуда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алкима да постави за първосвещеник на великия храм.
14 Тогава езичниците, които бяха побягнали из Иудея от Иуда, на тълпи се събираха при Никанора, гледайки на злочестията и неволите иудейски като на свое благоденствие.
15 А иудеите, като чуха за Никаноровия поход и за присъединяването към него на езичниците, посипаха си с пръст главите и се молеха Ономува, Който е определил довека Своя народ и винаги явно защищавал Своя дял.
16 По заповед на своя вожд те бързо се дигнаха оттам и се срещнаха с тях при село Десау.
17 Симон, брат Иудин, излезе на бой с Никанора, но скоро, поради внезапно нападение от неприятелите, претърпя леко поражение.
18 Впрочем Никанор, като чу колко храбри и колко смели в битките за отечеството са ония, които бяха с Иуда, побоя се да реши делото чрез кръвопролитие;
19 затова той прати Посидония, Теодота и Мататия да сключат с иудеите мир.
20 След дълго разсъждение върху това и, след като вождът съобщи за това на народа, всички проявиха единодушие и се съгласиха за спогодба.
21 Те определиха ден, в който трябваше да се съберат насаме; и, когато денят дойде, поставиха за всекиго особено седалище.
22 А Иуда постави на сгодни места въоръжени люде да бъдат готови, да не би от страна на неприятелите внезапно да последва някакво злодейство. Съвещанието стана мирно.
23 Никанор престоя в Йерусалим няколко време, без да стори нещо лошо, и разпусна събрания народ.
24 Той постоянно имаше Иуда със себе си и беше душевно разположен към тоя мъж:
25 убеди го да се ожени, за да има деца. Иуда се ожени, успокои се и се наслаждаваше на живота.
26 Алким пък, като гледаше взаимното им разположение и сключения помежду им съюз, окопити се, отиде при Димитрия и каза, че Никанор има враждебни към царството намерения, защото назначил Иуда, зломишленик на царството, за свой приемник.
27 Царят, разгневен и раздразнен от клеветите на тоя злодей, писа на Никанора, че е твърде недоволен от такъв договор, и поръча да изпратят веднага Макавея окован в Антиохия.
28 Като узна това Никанор, смути се; той беше огорчен, задето трябваше да отблъсне установения съюз с един човек, който не беше сторил нищо несправедливо.
29 Но понеже не биваше да се противи на царя, той дебнеше удобен случай да изпълни това с хитрост.
30 А Макавей, като забеляза, че Никанор почна да се отнася с него по-строго и в обикновените срещи стана по-груб, и като заключи, че не от добро иде тая грубост, събра немалък брой от намиращите се при него и се скри от Никанора.
31 Когато последният узна, че Иуда изкусно го надхитрил, отиде във великия и свет храм, когато свещениците принасяха установените жертви, и заповяда да му предадат тоя мъж.
32 А когато те с клетва твърдяха, че не знаят, де се намира оня, когото търси,
33 той протегна дясна ръка към храма, закле се и каза: "ако не ми дадете Иуда вързан, тоя храм Божий ще сравня със земята, ще разоря жертвеника и ще въздигна тука славен храм на Диониса".
34 Каза това и си отиде. А свещениците, простирайки ръце към небето, молеха всякогашния Защитник на нашия народ и думаха:
35 "Ти, Господи, Който от нищо нямаш нужда, си благоволил тоя храм да бъде място за Твое обитаване помежду ни.
36 И сега. Светии Господи на всяка светиня, запази навеки неосквернен тоя недавна очистен дом и затвори неправедните уста".
37 На Никанора посочиха някого си Разиса от иерусалимските старейшини като приятел на гражданите, който имаше твърде добра слава и за своето доброжелателство биде наречен баща на иудеите;
38 в предишните смутни времена той беше откъм страната на иудейството и от все сърце даваше за иудейството и тяло и душа.
39 Никанор, като желаеше да покаже, каква омраза питае против иудеите, прати повече от петстотин войници да го хванат,
40 понеже мислеше, че, като го залови, ще им причини нещастие.
41 А когато тълпата щеше да превземе кулата и насиляше дворните врата, когато вече бе заповядано да донесат огън, за да запалят вратата, той, намирайки се в неизбежна опасност да бъде хванат, се прободе с меч,
42 като предпочиташе доблестно да умре, нежели да падне в ръце на беззаконници и недостойно да обезчести благородството си.
43 Но, понеже ударът от бързина излезе несполучлив, а тълпите вече се вмъкваха във вратата, той се затече смело на стената и храбро се хвърли от нея върху тълпата народ.
44 А когато стоещите бързо се отместиха, и остана празно пространство, той падна помежду им в средата.
45 Дишайки още и пламнал от негодуваме, без да гледа кръвта, която се лееше като ручей, и тежките рани, той стана и, като потърча през тълпата народ, спря се на една стръмна скала.
46 Когато вече съвсем му изтичаше кръвта, той си изтръгна вътрешностите, сграбчи ги с две ръце и ги хвърли в тълпата, молейки Господаря на живота и духа пак да му даде живот и дишане; така свърши той живота си.
15
1 Като се научи Никанор, че людете на Иуда се намират в Самарийската страна, той намисли, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден.
2 А когато иудеите, които принудени го придружаваха, казваха: "не ги погубвай тъй жестоко и безчовечно, въздай чест на деня. осветен от Всевидещия", -
3 тоя нечестивец попита: "нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботен ден?"
4 И когато те отговориха: "има жив Господ, Владика Небесни, Който е заповядал да се почита седмият ден", -
5 той каза: "аз пък съм земен господар, който заповядва да се вземе оръжие и да се изпълни царската служба". При все това той не успя да изпълни своя престъпен кроеж.
6 Надигайки се с голяма гордост, Никанор мислеше да удържи всеобща победа над ония, що бяха с Иуда.
7 А Макавей не преставаше да се надява с увереност, че ще получи помощ от Господи.
8 Той убеждаваше ония, що бяха с него, да се не плашат от нападението на езичниците, а като си спомнят оказаната им по-рано от небето помощ, и сега да чакат за себе си победа и помощ от Вседържителя.
9 Утешавайки ги с обещанията на закона и на пророците, припомняйки им подвизите, що са те извършили, той ги одушеви с храброст.
10 Като възбуждаше духа им, той ги убеждаваше, посочвайки им вероломството на езичниците и нарушената от тях клетва.
11 Той въоръжи всекиго не толкова с яки щитове и копия, колкото с убедителни добри думи, и при това зарадва всички, като им разказа един твърде за вярване сън.
12 Съновидението му беше такова: той видял Ония, бивш първосвещеник, мъж честен и добър, почтен на вид, кротък по нрав, сладкодумен, който от детинство бе ревностно усвоил всичко, що досягаше добродетелта, - видял го, че с прострени ръце се моли за целия народ иудейски.
13 След това се явил друг мъж, украсен със седини и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие.
14 И Ония казал: "този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който се много моли за народа и за светия град".
15 Тогава Иеремия протегнал дясна ръка и дал на Иуда златен меч и, като го подавал, казал:
16 "вземи тоя свет меч, дар от Бога; с него ще сломиш враговете".
17 Утешени с тия толкова добри думи на Иуда, които можеха да възбуждат към мъжество и да укрепяват сърцата на младите, иудеите решиха да се не разполагат на стан, а смело да нападнат и, като влязат в битка с пълна храброст, да решат делото, защото градът и светинята и храмът се намираха в опасност.
18 Борбата за жени и деца за братя и роднини им се струваше по-маловажна работа; най-много и предимно се бояха за светия храм.
19 Ония, които останаха в града, тъй също немалко се безпокояха; те се тревожеха поради битката, която щеше да стане на полето.
20 И тъй, когато всички чакаха, че приближава решението на делото, когато неприятелите се съединиха и войската беше наредена, когато слоновете бяха наместени на съответните места и конницата разположена от двете страни, -
21 Макавей, като видя приближаването на многобройна войска, пъстротата на приготвеното оръжие, свирепите зверове, дигна ръце към небето и викаше Господа, Който прави чудеса и всичко вижда, знаейки, че не с оръжие се сдържа победа, а Сам Оня, според както Му е угодно, дарува победа на достойните.
22 В молитвата си говореше тъй: "Ти, Господи, при иудейския цар Езекия прати Ангел, - и той порази от полка Сенахиримов сто осемдесет и пет хиляди.
23 И сега. Господи на небесата, прати добрия Ангел пред нас за страх и трепет на вразите.
24 Със силната Твоя мишца да бъдат поразени ония, които са дошли с хулене върху светия Твой народ". С това той свърши.
25 Ония, що бяха с Никанора, вървяха с тръбен звук и викове;
26 а ония, що бяха с Иуда, с молитва на уста влизаха в битка с неприятелите.
27 Сражавайки се с ръце и молейки се Богу от сърце, те избиха не по-малко от трийсет и пет хиляди и твърде се зарадваха от явната помощ Божия.
28 Като свършиха работата и се връщаха радостно, чуха, че Никанор паднал с цялата си обружа.
29 Щом утихна вик и шум, възхвалиха Господа на бащин език.
30 Тогава Иуда, пръв поборник телом и духом за своите съграждани, който бе посветил най-добрите си години за еднородните, поръча да отсекат главата Никанорова и ръката с плешката и да ги отнесат в Йерусалим.
31 Като стигна там, повика еднородните и постави пред жертвениците свещеници; повика и ония, които бяха в крепостта,
32 и, като показа главата на мръсния Никанора и ръката на злохулника, която той простираше към светия дом на Вседържителя и се превъзнасяше,
33 поръча да отрежат езика на нечестивия Никанора, да го раздробят и разхвърлят на птиците, а ръката на тоя безумец да окачат срещу храма.
34 Тогава всички, обръщайки се към небето, прославяха Господа, Който показа помощ, и думаха: "благословен Оня, Който запази неосквернено Своето място!"
35 А главата Никанорова той окачи на крепостта - да бъде за всички видима и ясна личба на Господнята помощ.
36 И всички с общо решение наредиха: никога да не оставят без тържество тоя ден, а да тачат като празник тринайсетия ден на дванайсетия месец, наречен по сирски адар, ден преди Мардохеев ден.
37 Тъй се свърши работата с Никанора; и понеже от онова време градът остана в еврейска власт, затова и ще свърша тука моето слово.
38 Ако съм го изложил хубаво и задоволително, това съм и желал; ако пък - слабо и посредствено, то аз съм направил, каквото е било по силите ми.
39 Не е сладко да пиеш отделно вино и веднага отделно вода; но вино смесено с вода е сладко и доставя наслада; тъй и съставът на едно съчинение занимава приятно слуха на ония, които биха го чели, ако е съразмерен. С това и свършвам.
1
Въведение (1:1-2:13)
Благоденствието на праведния Йов
1 Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.
2 И родиха му се седем сина и три дъщери.
3 Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.
4 Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях.
5 Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.
Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.
7 И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
8 И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.
9 Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?
10 Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята;
11 но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?
12 И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. - И отиде си Сатаната от лицето Господне.
13 Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.
14 И ето, дохожда вестител при Иова и казва:
15 воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.
16 Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.
17 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стькмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
18 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;
19 ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.
20 Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони
21 и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!
22 Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.
2
1 Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.
2 И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
3 И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
4 Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;
5 но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, - ще ли Те благослови?
6 И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.
7 Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа - от ходилата на нозете му до самото му теме.
8 И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).
9 И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!
10 Но той й рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? - Във всичко това Иов не съгреши с устата си.
11 Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават.
12 И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.
13 И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.
3
Диалози между Йов и тримата му приятели (3:1-31:40)
Монолог на Йов - голямата скръб на невинно страдащия
1 След това отвори Иов уста и прокле деня си.
2 Па начена Иов и рече:
3 да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
4 Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!
5 Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!
6 Оная нощ, - тъмнина да я обладае, Да се не сметне между дните на годината, Да не влезе в броя на месеците!
7 О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
8 Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
9 Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
11 Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
12 Защо са ме колене приели? Защо ми с трябвало да суча гърди?
13 Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
14 заедно с царе и съветници земни, които застройваха пустини за себе си,
15 или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
16 или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
17 Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
18 Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
19 Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
20 Защо е дадено на злочестника светлина, и живот - на огорчените душевно,
21 които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
22 биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
23 За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
24 Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
25 защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
26 Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
4
Никой не страда невинен
1 И отговори Елифаз Теманец и рече:
2 ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3 Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4 твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5 А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6 Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища - твое упование?
7 Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8 Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;
9 от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10 Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11 силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13 Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14 мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16 Той застана, - но аз не разпознах образа му, - само облик беше пред очите ми; тихо веене, - и аз чувам глас:
17 човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18 Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19 толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20 Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
5
1 Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?
2 Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.
3 Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.
4 Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.
5 Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.
6 Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;
7 ала човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре.
Увещание за обръщане към Бога
8 Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,
9 Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,
10 дава дъжд на земята и праща вода на полетата;
11 унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.
12 Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.
13 Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:
14 денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15 Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.
16 И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.
17 Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,
18 защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.
19 В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.
20 Във време на глад ще те избави от смърт, и на война - от силата на меча.
21 От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.
22 На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш,
23 защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.
24 И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.
25 И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти - като трева на земята.
26 Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.
27 Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.
6
Безпричинно обвинение
1 Отговори Иов и рече:
2 о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!
3 То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.
4 Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.
5 Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?
6 Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?
7 До което душата ми не искаше да се Допре, то е моя гнусна храна.
8 О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!
9 О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!
10 Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.
11 Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?
12 Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?
13 Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?
14 Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.
15 Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,
16 които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.
17 Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18 Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;
19 поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,
20 но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.
21 Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.
22 Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;
23 избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.
25 Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?
26 Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.
27 Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.
28 Но моля ви, погледнете ме: ше говоря ли лъжа пред ваше лице?
29 Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, - правдата е моя.
30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?
7
1 Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,
3 тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.
4 Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.
5 Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.
Молитва на Йов към Бога
6 Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.
7 Спомни си, че животът ми е ду хване, че окото ми не ще се върне да види добро.
8 Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, - а мен няма.
9 Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,
10 не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.
11 Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.
12 Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?
13 Кога си помисля: "моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми",
14 Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;
15 н душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.
16 Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.
17 Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,
18 посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?
19 Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?
20 Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?
21 И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.
8
1 Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2 дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!
3 Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата?
4 Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.
5 Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя,
6 и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.
7 И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.
8 Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи;
9 а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка.
10 Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:
11 никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода?
12 Още е в своята преснета и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева.
13 Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне;
14 надеждата му е подкосена, и увереността му - мрежа паякова.
15 Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи.
16 Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му;
17 в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват.
18 Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало!
19 Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други.
20 Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците.
21 Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.
22 Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.
9
Съзнание за грях
1 Отговори Иов и рече:
2 наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.
4 Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?
5 Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;
6 поместя земята от мястото й,и стълбовете й треперят;
7 каже на слънцето, - и то не изгрява, и на звездите туря печат.
8 Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;
9 сътворил е Ас, Кесил и Хима и скривалищата южни;
10 върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.
11 Ето, Той ще мине пред мен, и аз не Ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.
12 Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой Ще Му каже: какво вършиш?
13 Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.
14 Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?
15 Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.
16 Да бях извикал, и Той ми отговореше, - не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня,
17 Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми,
18 не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини.
19 Ако е дума за сила. Той е могъщ; ако ли пък - за съд, кой ще ме изправи пред Него?
20 Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен.
21 Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си.
22 Вей ъдио", здлоьа тазял, ча Той погубва и непорочния, и виновния.
23 Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива.
24 Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е?
25 Дните ми са по-бързи от бързоходец, - бягат, не виждат добро,
26 летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка.
27 Ако си кажа: "ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря",
28 то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен.
29 Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам?
30 Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си,
31 и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
33 Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.
34 Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, -
35 тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.
10
Бог - Творец и Промислител
1 Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.
2 Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?
3 Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?
4 Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?
5 Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,
6 та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,
7 ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?
8 Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, - и Ти ме погубваш?
9 Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?
10 Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,
11 с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,
12 живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?
13 Но и това Ти криеше в сърцето Си, - зная, че това беше у Тебе, -
14 че, ако съгреша. Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.
15 Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:
16 то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.
17 Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.
18 И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;
19 о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!
20 Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,
21 преди да отида, - та да се не върна вече, - в страната на тъмата и смъртната сянка,
22 в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.
11
Йов трябва да се смири
1 Отговори Софар Наамец и рече:
2 нима на много думи не може да се даде отговор, и нима многоречивият човек е прав?
3 Твоето празнословие ще накара ли човеците да мълчат, за да се присмиваш ти, и да няма кой да те посрами?
4 Ти рече: съждението ми е вярно, и аз съм чист в Твоите очи.
5 О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе
6 и ти откриеше тайните на мъдростта, че теб ти се пада двойно повече да понесеш! И тъй, знай, че Бог за тебе предаде на забрава някои от твоите беззакония.
7 Можеш ли ти с изследване намери Бога? Можеш ли съвършено постигна Вседържителя?
8 Той е по-висок от небесата, - какво можеш стори? По-дълбоко от преизподнята, - какво можеш узна?
9 По-дълга от земята е мярката Му и по-широка от морето.
10 Ако Той мине и заключи някого в окови и го извади на съд, то кой ще Го отклони?
11 Защото Той знае лъжците и вижда беззаконието; ще ли го остави без внимание?
12 Но суетният човек умува, макар и човек да се ражда като диво осле.
13 Ако насочиш сърцето си и простреш към Него ръце,
14 и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри,
15 то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.
16 Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея.
17 И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро.
18 И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден, и можеш да спиш безопасно.
19 Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват.
20 А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.
12
Отхвърляне на обвиненията с вяра във всемогъщия Бог
1 Отговори Иов и рече:
2 наистина, само вие сте човеци, и с вас ще умре мъдростта!
3 И у мене има сърце, както у вас; не съм по-долен от вас; и кой не знае това същото?
4 За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, - за присмех е праведният, непорочният човек.
5 Тъй е презрян, според мислите на седещия в покой, светилникът, приготвен за онези, чиито нозе се препъват.
6 Спокойни са шатрите на крадците и безопасни на дразнещите Бога, които своя бог виждат в ръцете си.
7 И наистина: попитай добитъка, и ще те научи; попитай небесната птица, и ще ти яви;
8 или поговори със земята, и ще те поучи, ще ти кажат и морските риби.
9 Кой във всичко това не ще узнае, че ръката на Господа е сътворила това?
10 В Негова ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът.
11 Нали ухото разбира думите, и нали езикът разпознава вкуса на храната?
12 У старците има мъдрост, и у дълголетните - разум.
13 У Него има мъдрост и сила. Негови са решение и разум.
14 Което Той събори, няма да се съгради; когото Той заключи, няма да се освободи.
15 Да спре водите, и всичко ще изсъхне; да ги пусне, и земята ще разрушат.
16 У Него има сила и мъдрост, пред Него е тоя, който се заблуждава, и онзи, който въвежда в заблуждение.
17 Той привежда съветниците в необмисленост и прави съдиите глупави.
18 Той лишава царе от власт и обвързва с въже кръста им;
19 князе лишава от достойнство и храбри поваля;
20 отнема езика на високомерни и лишава от разум старци;
21 покрива със срам славни и разслабя силата на мощни;
22 открива дълбокото и сред тъмата и изважда на видело смъртната сянка;
23 множи народите и ги изтребва; разпръсва народите и ги събира;
24 лишава от ум главатарите на земните народи и ги оставя да се скитат в пустинята, дето няма път:
25 пипнешком ходят те в тъмата, без светило, и политат като пияни.
13
Против самоуверената мъдрост и в защита на собствената правота на Йов
1 Ето, всичко това окото ми видя, ухото ми чу и забележи за себе си.
2 Колкото знаете вие, зная и аз: не съм по-долу от вас.
3 Но аз към Вседържителя бих искал да говоря, желал бих с Бога да се препирам.
4 А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари.
5 О, да бяхте само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост.
6 Изслушайте моите разсъждения и вникнете във възражението на устата ми.
7 Трябваше ли да говорите заради Бога неправда и заради Него да говорите лъжа?
8 Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и за Бога тъй да се препирате?
9 Добре ли ще бъде, кога Той ви изпитва? Ще Го измамите ли, както измамват човек?
10 Той ще ви строго накаже, ако и скришно лицемерите.
11 Нима величието Му не ви плаши, и страх от Него не ви обзема?
12 Вашите напомняния приличат на пепел; вашите огради са огради глинени.
13 Млъкнете пред мен, и аз ще говоря, каквото и да ме постигне.
14 За какво ми е да си хапя тялото със зъби и да си турям душата в ръка?
15 Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.
16 И това ми е вече за оправдание, понеже лицемер не ще се яви пред лицето Му.
17 Изслушайте внимателно думите ми и обясненията ми с ушите си.
18 Ето, започнах съдба; зная, че ще бъда прав.
19 Кой е в сила да ми надвие? Защото тогава ще млъкна и ще изпусна дух.
20 Само две неща не прави с мене, и тогава аз не ще се укривам от Твоето лице;
21 отмахни от мене ръката Си, и Твоят ужас да ме не разтърсва.
22 Тогава викай, и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми отговаряй.
23 Колко са пороците и греховете ми? Покажи ми беззаконието ми и греха ми.
24 За какво скриваш лицето Си и ме считаш Твой враг?
25 Не мачкаш ли Ти откъснат лист, и не гониш ли суха сламчица?
26 Защото Ти пишеш против мене горчила и ми вменяваш греховете на младостта ми,
27 туряш в клада нозете ми и дебнеш всичките ми пътища, - тичаш по дирите на нозете ми,
28 подир мене, който тлея като гнилеж, като дреха, сядена от молец.
14
Призивът на Йов към Бога
1 Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тьги:
2 като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.
3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?
4 Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.
5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,
6 отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:
8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,
9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.
10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?
11 Изтичат водите из езерото, и реката пресекна и пресъхва:
12 тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.
13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!
14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.
15 Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;
16 защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;
17 в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.
18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;
19 водата излизва камъните; разливът й отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.
20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.
21 На почит ли са децата му - той не знае; унижени ли са - той не забелязва;
22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.
15
Йов обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия
1 Отговори Елифаз Теманец и рече:
2 ще отговаря ли мъдрият с празни знания и ще пълни ли корема си с горещ вятър.
3 ще се оправдава ли с безполезни думи и с реч, нямаща никаква сила?
4 Ти пък забрави и страха и за малко нещо смяташ речта към Бога.
5 Твоето нечестие тъй е настроило устата ти, и ти си избрал езика на лукавите.
6 Тебе те обвиняват устата ти, а не аз, и езикът ти говори против тебе.
7 Нима ти си първият роден от човек и преди хълмовете създаден?
8 Нима си слушал решението Божие и си придобил мъдрост?
9 Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разумяваш ти, което да го няма и у нас?
10 Помежду ни има и беловлас, и старец, който по дни надминава баща ти.
11 Нима са малко нещо за тебе Божиите утешения? И това ли ти е неизвестно?
12 Към какво те блазни сърцето ти, и към какво тъй гордо гледаш?
13 Защо устремяваш против Бога духа си и с устата си произнасяш такива думи?
14 Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен?
15 Ето, Той и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти в Неговите очи:
16 толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода.
17 Аз ще ти говоря, слушай ме; ще ти разкажа, което съм видял,
18 което са слушали мъдрите и не са скрили слушаното от бащите си,
19 на които само е била дадена земята, и между които чужденец не е ходил.
20 Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни, и броят на годините е скрит от потисника;
21 звук от ужаси в ушите му; посред мир пагубник налита върху му.
22 Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч.
23 За късче хляб скита се навред; знае, че вече е готов, в ръцете му е денят на тъмата.
24 Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка,
25 задето е вдигал против Бога ръка и се е противил на Вседържителя,
26 спускал се против Него с горда шия, под дебелите си щитове;
27 защото си е покрил лицето с маста си и си е затлъстял бедрата.
28 И той се заселва в разорени градове, в къщи, дето се не живее, обречени на развал.
29 Той не ще пребъде богат, и имотът му не ще оцелее, нито притежанието му ще се разшири по земята.
30 Не ще избегне от тъмата; пламък ще изсуши младочките му, и с духване от устата си ще го увлече.
31 Заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му.
32 Той умира не в деня си, и ветвите му не ще се зеленеят.
33 Ще хвърли той като лоза неузрялото си грозде, и като маслина ще отърси цвета си.
34 Тъй ще опустее домът на нечестивия, и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.
35 Той зачена зло и роди лъжа, и утробата му приготвя измама.
16
Срещу заблудата на приятелите - чистата съвест
1 Отговори Иов и рече:
2 слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!
3 Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?
4 И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;
5 подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.
6 Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?
7 Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.
8 Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.
9 Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.
10 Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.
11 Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.
12 Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.
13 Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,
14 пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.
15 Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.
16 Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,
17 макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.
18 Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.
19 И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!
20 Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.
21 О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!
22 Защото краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен.
17
Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му
1 Дишането ми отслабна; дните ми гаснат; гробища отпреде ми.
2 Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.
3 Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене.
4 Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.
5 Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.
6 Той ме направи притча за народа и гаврило за него.
7 Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.
8 Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.
9 Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.
10 Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.
11 Дните ми преминаха: мислите ми - притежание на сърцето ми - са разбити.
12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.
13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;
14 на гроба ще река: ти си ми баща, на червея - ти си ми майка и сестра.
15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?
16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.
18
Неизбежната гибел на нечестивците
1 Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2 кога най-сетне ще турите край на такива думи? Обмислете, па после щем говори.
3 Защо да се смятаме за животни и да бъдем унижени в собствените ви очи?
4 О ти, който в гнева си късаш душата си! Нима зарад тебе ще запустее земята, и скалата ще се дигне от мястото си?
5 Да, светлината у беззаконника ще угасне, и искра от огъня му не ще остане.
6 Светлината ще потъмнее в шатрата му, и светилото му ще угасне над нея.
7 Стъпките на силата му ще се скратят, и собственият му кроеж ще го събори,
8 защото ще попадне в мрежа с нозете си и по клопки ще ходи.
9 Примка ще впримчи ногата му, и грабител ще го улови.
10 Скришом са заложени за него по земята примки и клюси по пътя.
11 Ужаси ще го плашат отвред и ще го накарат да се мята насам-нататък.
12 От глада ще се изтощи силата му, и гибелта е готова, отстрани до него.
13 Ще изпояде уловете на тялото му, ще изпояде уловете му първородният на смъртта.
14 От шатрата му ще бъде прокудена неговата надежда, и това ще го свали при царя на ужасите.
15 Ще се заселят в шатрата му, понеже тя вече не е негова: жилището му ще бъде посипано със сяра.
16 Отдолу ще изсъхнат корените му, и отгоре ще увяхнат ветвите му.
17 Споменът за него ще изчезне от земята, и на стъгдата не ще има името му.
18 Ще го изгонят от светлината в тъмата и ще го заличат от лицето на земята.
19 Ни син негов, ни внук не ще има у народа му, и никой не ще остане в неговите жилища.
20 За деня му ще се ужасят потомците, и съвременниците ще бъдат обзети от трепет.
21 Такива са жилищата на беззаконника, и такова е мястото на оногова, който не познава Бога.
19
Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител
1 Отговори Иов и рече:
2 докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи?
3 Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате.
4 Ако съм и наистина прегрешил, прегрешението ми си остава за мене.
5 Ако пък искате да ми се големеете и да ме укорите с моя позор,
6 знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота.
7 Ето, аз викам: неправда! и никой не слуша; крещя, и съд няма.
8 Той ми прегради пътя, и не мога да премина, и върху пътеките ми спусна тъма.
9 Свлече от мене славата ми и сне венеца от главата ми.
10 Отвред ме разсипа, и аз отивам; и като дърво изтръгна Той надеждата ми.
11 Разпали гнева Си против мене и ме счита между Своите врагове.
12 Полковете Му дойдоха заедно, запътиха се към мене и се разположиха около шатрата ми.
13 Братята ми Той отдалечи от мене, и онези, които ме познават, странят от мен.
14 Напуснаха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми.
15 Намерилите подслон в къщата ми и слугините ми смятат ме за чужд; външен станах в техни очи.
16 Викам слугата си, и той се не отзовава; с устата си трябва да го моля.
17 Дъхът ми дотегна на жена ми, и аз трябва да я моля зарад децата на утробата си.
18 Дори малките деца ме презират: подигна се, и те се гаврят с мене.
19 От мене се гнусят всичките ми най-верни приятели, и онези, които обичах, се обърнаха против мене.
20 Костите ми прилепнаха о кожата ми и плътта ми, и аз останах с кожа само около зъбите си.
21 Смилете се, смилете се над мене, вие, приятели мои, - защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо и вие ме гоните, както Бог, и с плътта ми не можете да се наситите?
23 О, да бяха думите ми написани! Да бяха на книга начертани
24 с желязно длето и с олово, - да бяха на вечни времена върху камък издълбани!
25 Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа,
26 и аз в плътта си ще видя Бога.
27 Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!
28 Вам се падаше да кажете: защо го гоним? Като че коренът на злото е в мене намерен.
29 Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда, и знайте, че има съд.
20
Нетрайното щастие и наказанието на нечестивците
1 Отговори Софар Наамец и рече:
2 размишленията ми ме подбуждат да отговарям, и аз бързам да ги изкажа.
3 Срамен укор чух за мене, и духът на моя разум ще отговори за мене.
4 Нима не знаеш ти, че от памтивека, - от когато човек е поставен на земята, -
5 веселието на беззаконниците е кратковременно, и радостта на лицемереца е мигновена?
6 И до небеса да се издигне величието му, и до облаците да се допира главата му,
7 той завинаги пропада, както мръсотиите му; които са го видели, ще кажат: де е той?
8 Като сън ще отлети, и не ще го намерят; и като нощно видение ще изчезне.
9 Което око го е видяло, не ще го вече види, и мястото му няма вече да го забележи.
10 Синовете му ще се подмилкват на сиромаси, и ръцете му ще върнат, каквото е ограбил.
11 Костите му са пълни с греховете на младините му, и с него ще легнат те в пръстта.
12 Ако злото е сладко в устата му, и той го крие под езика си,
13 пази и го не хвърля, а го държи в устата си, -
14 то тая негова храна в утробата му ще се превърне на аспидова жлъчка вътре в него.
15 Ще изблюва имота, що е гълтал: Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Змийна отрова смучи той; езикът на ехидна ще го умъртви.
17 Няма да види потоци и реки от мед и мляко.
18 Спечеленото с труд ще върне, не ще погълне; според имота му ще стане и разплатата му, а той не ще се зарадва.
19 Защото гнетеше, напъждаше сиромаси; заграбваше къщи, които не беше градил;
20 не знаеше ситост в корема си, и в жаждата си нищо не щадеше.
21 Нищо се не отърваше от лакомията му, затова и щастието му не ще утрае.
22 При пълно изобилие, нему ще е тясно; всяка ръка на обидения ще се подигне върху него.
23 Кога има с какво да напълни корема му. Той ще проводи върху него яростта на Своя гняв и ще изсипе като дъжд върху му болести в плътта му.
24 Побегне ли от желязното оръжие, - меден лък ще го прониже;
25 ще вземе да вади стрелата, - и тя ще излезе из тялото, ще излезе с бляскавия си връх през жлъчката му; ужасите на смъртта ще връхлетят върху него!
26 Всичко мрачно е скрито в него; ще го гори огън, от никого нераздухван; зло ще постигне и останалото в шатрата му.
27 Небето ще открие беззаконието му, и земята ще въстане против него.
28 Ще изчезне богатството на къщата му; всичко ще се разпилее в деня на гнева Му.
29 Ето участта на беззаконния човек от Бога и наследието, определено нему от Вседържителя!
21
Временното благополучие на нечестивите и възмездието им
1 Иов отговори и рече:
2 изслушайте внимателно речта ми; това ще ми бъде утеха от вас.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; а после, откак поговоря, присмивайте се.
4 Нима към човек ми е думата? Та как да не бъда малодушен?
5 Погледнете ме и се ужасете, па турете пръст на уста.
6 Спомня ли си само, - изтръпвам, и трепет обзема тялото ми.
7 Защо беззаконниците живеят, достигат старост, па и по сила са яки?
8 Децата им са с тях пред лицето им, и внуците им са пред очите им.
9 Къщите им са в мир и без страх, и жезълът Божий не е върху тях.
10 Бикът им оплодотворява и не пропуща, кравата им зачева и не помята.
11 Отпущат малките си като стадо, и децата им скачат.
12 Провикват се при тимпани и гусли и веселят се при пищелки;
13 прекарват дните си в щастие и в един миг слизат в преизподнята.
14 А между това казват Богу: отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!
15 Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?
16 Виждаш, щастието им не е от техните ръце. - Далеч от мене съветът на нечестивите!
17 Често ли угасва светилото у беззаконниците и ги налита беда, а Той в гнева Си ги надарява със страдания?
18 Те трябва да бъдат като сламка пред вятъра и като плява, завявана от вихрушка.
19 Ще кажеш: Бог пази злочестината му за неговите деца. - Нека въздаде Той на самия него, за да знае той това.
20 Нека очите му видят злочестината му, и нека сам пие от гнева Вседържителев.
21 Защото, какво го е грижа за дома му после него, кога броят на месеците му се свърши?
22 Но Бога ли ще учим на мъдрост, когато Той съди и горните?
23 Един умира в най-пълни сили, съвсем спокоен и мирен;
24 вътрешностите му са пълни с мас и костите му напоени с мозък.
25 Друг пък умира с огорчена душа, без да е вкусил добро.
26 И те наедно ще лежат в пръстта, и червеи ще ги покрият.
27 Зная вашите мисли и хитрини, които кроите против мене.
28 Ще кажете: де е княжевият дом, и де е шатрата, в която са живели беззаконниците?
29 Нима не сте разпитвали пътешественици и не сте запознати с техните наблюдения,
30 че в ден на погибел злодеецът бива пощаден; в ден на гняв отвежда се настрани?
31 Кой ще му покаже пред лицето неговия път и кой ще му отвърне за онова, що е вършил той?
32 Съпровождат го до гробищата и на гроба му поставят стража.
33 Долинските буци за него са сладки, и след него върви тълпа люде, а вървещите пред него чет нямат.
34 Как тогава желаете да ме утешавате със суета? В отговорите ви остава само лъжа.
22
Греховете на Йов изискват покаяние
1 Отговори Елифаз Теманец и рече:
2 нима човек може да докара полза Богу? Разумният докарва полза на себе си.
3 Каква наслада е за Вседържителя, че ти си праведен? И ще има ли облага за Него, задето държиш непорочни своите пътища?
4 Нима Той, страхувайки се от тебе, ще влезе в борба с тебе, ще отиде да се съди с тебе?
5 Наистина, твоята злоба е голяма, и беззаконията ти край нямат.
6 Наистина, ти взимаше залози от братята си за нищо и на полуголи събличаше дрехите.
7 На измъчен от жажда не даваше вода, за да се напие, и на гладен хляб отказваше;
8 а на силен човек даваше земя, и знатният се заселяше в нея.
9 Вдовици отпращаше без нищо, и сираци оставяше с празни ръце.
10 Затова наоколо ти има примки, и неочакван ужас те смути,
11 или тъма, в която нищо не виждаш, и голяма вода те покри.
12 Бог не е ли по-високо от небесата? Погледни горе звездите, колко високо са те!
13 И ти казваш: какво знае Бог? Може ли Той да съди през мрак?
14 Облаците са Негова завеса, тъй че Той не вижда, а ходи само по небесния кръг.
15 Нима ти се държиш о пътя на древните, по който са ходили беззаконниците,
16 които преждевременно са били изтребени, когато водата се разляла под основите им?
17 Те казвали Богу: отстрани се от нас! И какво ще им стори Вседържителят?
18 А Той пълнеше с блага къщите им. - Но далеч от мен съветът на нечестивите.
19 Виждаха праведниците и се радваха, а непорочният им се присмиваше:
20 нашият враг е изтребен, а останалото след тях огън изгори.
21 Сближи се с Него - и спокоен ще бъдеш; чрез това ще ти дойде добро.
22 Приеми от устата Му закона и вложи думите Му в сърцето си.
23 Ако се обърнеш към Вседържителя, отново ще се наредиш, ще отмахнеш беззаконието от шатрата си
24 и ще хвърляш в праха бляскав метал, и в камъните поточни - офирско злато.
25 И Вседържителят ще бъде за тебе твое злато и бляскаво сребро;
26 защото тогава ще се радваш за Вседържителя и ще подигнеш лице към Бога.
27 Ще Му се молиш, и Той ще те чуе, и ти ще изпълниш оброците си.
28 Ще сториш намерение, и то ще се изпълни, и над твоите пътища ще свети светлина.
29 Кога някой бъде унизен, ще кажеш: нагоре! и Той ще спаси оногова с наведеното лице,
30 ще избави и виновния, и тоя ще се спаси чрез чистотата на твоите ръце.
23
Отговор на Йов към Елифаз: "Да бих знаел къде да намеря Бога!"
1 Отговори Иов и рече:
2 дори и сега речта ми е горчива: страданията ми са по-тежки от охканията ми.
3 О, да знаех де да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му!
4 Изложил бих пред Него моето дело и напълнил бих устата си с оправдание;
5 узнал бих думите, с които Той ще ми отговори, и разбрал бих, какво ще ми каже.
6 Нима Той в пълна мощ би взел да се бори с мене? О, не! Стига само Той да обърнеше внимание на мене.
7 Тогава праведник би могъл да се бори с Него, - и аз винаги бих получил свобода от моя Съдия.
8 Но ето, аз вървя напред - и Него Го няма, назад - и Го не намирам;
9 върши ли Той нещо на лява страна, аз не виждам; крие ли се на дясна, не съзирам.
10 Но Той знае пътя ми; нека ме изпита, - ще изляза като злато.
11 Ногата ми здраво се държи о пътеките Му; пътищата Му пазих и не се отклонявах.
12 От заповедите на устата Му не отстъпих; думите на устата Му пазих повече, отколкото моите правила.
13 Но Той е твърд; кой ще Го отклони? Той върши каквото иска душата Му.
14 Така, Той ще изпълни отреденото за мене, и подобно на това у Него има много.
15 Поради това аз треперя пред лицето Му; размишлявам - и се плаша от Него.
16 Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши.
17 Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!
24
Силните не питат за Божията воля
1 Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?
2 Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си;
3 от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;
4 сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.
5 Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата
6 жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца;
7 нощуват голи без покрив и без облекло на студ;
8 биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;
9 отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;
10 карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове;
11 между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в ликове и жадуват.
12 В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това.
Слово срещу противниците на светлината
13 Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата й и не ходят по пътеките й.
14 На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.
15 И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, - и затуля лице.
16 В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.
17 Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.
18 Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята.
19 Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята - грешниците.
20 Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,
21 който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.
22 Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.
23 А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.
24 Вдигнаха се високо, - и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват.
25 Ако това не е тъй, - кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?
25
Възхвала на Божието всемогъщество
1 Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2 власт и страх са у Него; Той твори мир в Своите висини!
3 Имат ли брой Неговите войнства? И върху кого не изгрява светлината Му?
4 И как може човек да бъде прав пред Бога, и как да бъде чист роденият от жена?
5 Ето, дори месечината, и тя не е светла, и звездите са нечисти пред очите Му.
6 Толкоз по-малко човек, който е червей, и син човешки, който е молец.
26
Колко велик и мощен е Бог
1 Отговори Иов и рече:
2 как помогна ти на безсилния, поддържа мишцата на слабия!
3 Какъв съвет даде ти на немъдрия и как напълно обясни, работата.
4 Кому говори тия думи, и чий дух излизаше из тебе?
5 Рефаимите треперят под водите, и под живеещите в тях.
6 Преизподнята е открита пред Него, и няма покривало за Авадона.
7 Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо.
8 Той заключва водите в облаците Си, и облакът под тях се не разтваря.
9 Поставил е престола Си и е прострял над него Своя облак.
10 Прокарал е черта над водната повърхност, до предела между светлината и тъмата.
11 Стълбовете небесни треперят и се Ужасяват от Неговите трясъци.
12 Със силата Си вълнува морето и с разума Си поразява дързостта му.
13 Неговият Дух е дал великолепието на небето; ръката Му е създала бързата скорпия.
14 Ето, това са части от пътищата Му; и колко малко сме слушали за Него! А кой може разумя гърма на Неговата мощ?
27
Убеденост на Йов, че съвестта му е чиста и че той познава Божията мощ
1 Продължи Иов възвишената си реч и каза:
2 жив е Бог, Който ме лиши от съд, и Вседържителят, Който огорчи душата ми,
3 че, докле още диханието ми е в мене и Духът Божий в ноздрите ми,
4 устата ми не ще проговорят неправда, и езикът ми не ще произнесе лъжа!
5 Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност.
6 Здраво държах правдата си и не ще я отпусна; не ще ме укори сърцето ми през всичките ми дни.
7 Врагът ми ще бъде като нечестивец, и въставащият против мене - като беззаконник.
8 Защото, каква надежда за лицемереца, когато Бог вземе, когато изтръгне душата му?
9 Ще чуе ли Бог вика му, кога го сполети беда?
10 Ще се утешава ли той с Вседържителя и ще призовава ли Бога във всяко време?
11 Ще ви явя, какво има в ръката Божия; не ще.скрия,какво има у Вседържителя.
12 Ето, всички вие сами видяхте; и за какво толкоз празнословите?
13 Ето участта от Бога за беззаконника и наследието, което потисниците получават от Вседържителя.
14 Ако синовете му се умножават, ще бъдат под меч; и потомците му не ще се наситят с хляб.
15 Останалите след него смъртта ще свали в гроб, и вдовиците им няма да плачат.
16 Да натрупа и купища сребро, колкото пръстта, и да приготви дрехи, колкото калта,
17 той ще приготви, ала ще се облича праведникът, и безпорочният ще получи среброто за свой дял.
18 Гради си къща като молец и като пъдар си прави колиба;
19 ляга да спи богат, и не се дига такъв; отваря очи, и не е вече онзи.
20 Ужаси като голяма вода ще го постигнат; нощем ще го грабне буря.
21 Ще го дигне източен вятър и понесе, и бързо ще литне с него.
22 Ще налети върху му и не ще го пожали, колкото и да се сили да избегне от ръцете му.
23 Ще плеснат ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му!
28
Прослава на мъдростта; тя е непостижима за човека
1 Тъй! среброто си има изходна жила, и златото - място, дето го плавят.
2 Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.
3 Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.
4 Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.
5 Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.
6 Камъните й са място за сапфир, и в нея златни зрънца.
7 Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;
8 лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.
9 На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;
10 в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;
11 възпира течението на реките и скритото изважда на видело.
12 Но де се намира мъдростта, н де е мястото на разума?
13 Не знае човек цената й, и тя не се намира по земята на живите.
14 Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.
15 Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;
16 тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;
17 не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.
18 А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.
19 С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.
20 Откъде, прочее, излиза мъдростта? И де е мястото на разума?
21 Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.
22 Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.
23 Бог знае пътя й, и Той познава . мястото й.
24 Защото Той гледа докрай земя и вижда под цялото небе.
25 Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,
26 когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,
27 тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита
28 и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.
29
Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
1 И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2 о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3 когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4 както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5 когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6 когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7 Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, -
8 младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9 князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11 Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12 защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
13 Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14 Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
15 Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
16 за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
17 На беззаконника трошех челюстите я из зъбите му изтръгвах откраднатото.
18 И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много - като пясъка;
19 коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
20 славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
21 Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.
22 След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.
23 Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24 Случваше се, усмихна им се, - те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.
25 Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.
30
Сегашното бедствено положение е незаслужено
1 А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.
2 И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.
3 Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;
4 късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.
5 Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,
6 за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.
7 Реват между храстите, врат се под тръните.
8 Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!
9 Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.
10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.
11 Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.
12 Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.
13 А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.
14 Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.
15 Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.
16 И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
17 Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
18 С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
19 Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
20 Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, - стоя, а Ти само ме гледаш.
21 Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
22 Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
23 Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
24 Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
25 Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26 Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
27 Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
28 Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
29 Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
30 Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
31 И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми - глас плачевен.
31
Клетвата на Йов
1 Завет направих с очите си да не помислям за девица.
2 Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседьржителят от небесата?
3 Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4 Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5 Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, -
6 нека ме претеглят с къпоните на правдата., и Бог ще узнае моята непорочност.
7 Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8 нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9 Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, -
10 нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11 защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12 това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13 Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14 какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15 Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16 Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17 Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18 Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19 Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, -
20 чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21 Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22 нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23 защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
24 Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?
25 Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?
26 Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,
27 прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?
28 Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото е такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.
29 Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?
30 Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.
31 Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
32 Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.
33 Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,
34 щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35 О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;
36 щях да ги нося на раменете си и Щях да ги възлагам като венец;
37 щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.
38 Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,
39 ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,
40 нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик - къклица. Думите Иовови се свършиха.
32
Речи на Елиу (32:1-37:24)
Въведение
1 Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Нова, защото той беше прав пред очите си,
2 разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;
3 а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.
4 Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.
5 А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.
Негодуванието на Елиу
6 И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение.
7 Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост.
8 Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява.
9 Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда.
10 Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.
11 Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете.
12 Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му.
13 Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек.
14 Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи.
15 Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят.
16 И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече,
17 тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз.
18 Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави.
19 Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.
21 Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская,
22 защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.
33
Бог допуска страданието
1 И тъй, слушай, Иове, речите ми и внимавай върху всичките ми думи.
2 Ето, отварям устата си, езикът ми говори в гърлото ми.
3 Думите ми са от искреност на сърцето ми, и устата ми ще произнесат чисто знание.
4 Дух Божий ме е създал, и диханието Вседържителево ми е дало живот.
5 Ако можеш, отговаряй ми и застани пред мен.
6 Ето ме мене, според твоето желание, вместо Бога. И аз съм направен от кал;
7 поради това страхът пред мене не може да те смути, и ръката ми не ще бъде тежка за тебе.
8 Ти ми говори на ухото, и аз чух звука на думите:
9 "чист съм, без порок, невинен съм, и в мене няма неправда;
10 а Той намери обвинение против мене и ме смята за Свой противник;
11 нозете ми тури в клада, наглежда всичките ми пътища."
12 Ето, в това ти не си прав, отговарям ти, защото Бог е по-горе от човека.
13 За какво ти е да се бориш с Него? Той не дава сметка за никакви Свои дела.
14 Бог говори веднаж и, ако това не забележат, още веднаж:
15 на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото.
16 Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление,
17 за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта,
18 за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч.
19 Или бива вразумявай с болест на постелката си и с люта болка във всичките си кости, -
20 и животът му се отвръща от хляба, и душата му-от обичната храна.
21 Плътта на него изчезва, тъй че не се вижда; костите му, които се не виждат, се подават.
22 Душата му се приближава към гроба, и животът му - към смъртта.
23 Ако има у него Ангел-наставник един от хиляда, за да показва на човека правия му път, -
24 Бог ще се умилостиви над него и ще каже: освободи го от гроба; Аз намерих откуп.
25 Тогава тялото му ще се освежи повече, отколкото на младини; той ще се върне към дните на младините си.
26 Ще се моли Богу, и Той ще бъде милостив към него; с радост поглежда лицето му и възвръща на човека праведността му.
27 Той ще гледа людете и ще казва: "грешил съм и кривил съм правдата, и не ми е въздадено;
28 Той освободи душата ми от гроба, и животът ми вижда светлина."
29 Ето, всичко това Бог върши два-три пъти с човека,
30 за да отведе душата му от гроба и да го просвети със светлината на живите.
31 Внимавай, Иове, слушай ме, мълчи, и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговаряй; говори, защото желал бих да се оправдаеш;
33 ако ли не, то слушай ме: мълчи, и аз ще те науча на мъдрост.
34
Бог е справедлив
1 Продължи Елиуй и рече:
2 изслушайте, мъдри, речта ми, и приклонете ухо към мене, разумни!
3 Защото ухото разбира думите, както небцето различава вкуса на храната.
4 Нека разсъдим между себе си и разпознаем, що е добро.
5 Ето, Иов каза: "аз съм прав, ала Бог ме лиши от съд.
6 Трябва ли аз да лъжа против своята правда? Раната ми е неизцерима -рана без вина."
7 Има ли човек като Нова, който пие подигравките като вода,
8 другарува с ония, които вършат беззаконие, и ходи с нечестивци?
9 Защото той бе рекъл: няма полза за човека да угажда Богу.
10 И тъй, чуйте ме, мъже разумни! Не може да има у Бога неправда или у Вседържителя неправосъдие,
11 защото Той постъпя с човек според Делата му и въздава на мъж според пътищата му.
12 Наистина, Бог не върши неправда, и Вседържителят не извършва съд.
13 Кой, освен Него, промишлява за земята? И кой управлява цяла вселена?
14 Ако Той обърнеше сърцето Си към Себе Си и вземеше при Себе Си нейния дух и нейното дихание, -
15 завчас щеше да погине всяка плът, и човек щеше да се върне в праха.
16 И тъй, ако имаш разум, слушай това и внимавай на думите ми.
17 Който мрази правдата, може ли да господарува? И можеш ли ти обвини Всеправедния?
18 Може ли да се каже на царя: ти си нечестивец, и на князете: вие сте беззаконници?
19 Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички тия са дело на ръката Му.
20 Те умират внезапно, по среднощ народът ще се възмути, и те изчезват; и изпъждат силните не със сила.
21 Защото Неговите очи са над .пътищата на човека, и Той вижда всичките му крачки.
22 Няма тъма, нито смъртна сянка, дето биха могли да се укрият ония, които вършат беззаконие.
23 Затова Той не иска вече от човека, да отиде на съд с Бога.
24 Той съкрушава силните без изследване и туря други на техните места,
25 защото Той прави известни техните дела и ги събаря нощем, и те биват изтребени.
26 Той ги поразява като беззакония люде пред очите на другите,
27 задето те са се отвърнали от Него и не са разбрали Неговите пътища,
28 тъй че дойде до Него викът на бедните, и Той чу стенанието на угнетените.
29 Даде ли Той тишина, кой може я смути? Скрие ли лицето Си, кой може Го видя? било то за народа, или за един човек,
30 за да не царува лицемерецът народу за съблазън.
31 Към Бога трябва да се казва: "претърпях, няма вече да греша.
32 А което аз не зная, научи ме; и ако съм направил беззаконие, няма вече да правя."
33 По твоето ли разбиране трябва Той да въздава? И понеже ти отхвърляш, на тебе остава да избираш, а не мене; говори каквото знаеш.
34 Умните люде ще ми кажат, и мъдрият мъж, който ме е слушал:
35 Иов умно не говори, и думите му нямат смисъл.
36 Желал бих, Иов напълно да бъде изпитан, според отговорите му, които са свойствени на нечестиви люде.
37 Инак, към греха си той ще прибави отстъпление, ще ръкопляска между нас и още по-много ще наговори против Бога.
35
Никой не може да се сравни с Бога!
1 Продължи Елиуй и рече:
2 намираш ли справедливо това, що каза: "аз съм по-прав от Бога"?
3 Ти каза: "каква полза за мен? и каква печалба бих имал повече, ако бих и грешил?"
4 Аз ще отговоря на тебе и на твоите приятели:
5 погледни на небето и виж; взри се в облаците, те са по-високо от тебе.
6 Ако ти грешиш, какво правиш Нему? И ако престъпленията ти се умножават, какво причиняваш Нему?
7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво Той получава от ръката ти?
8 Твоето нечестив се отнася към човек като тебе, и твоята праведност към човешки син.
9 От многото притеснители пъшкат притесняваните и от ръцете на силните пищят;
10 но никой не казва: де е Бог, моят Творец, Който дава песни нощем,
11 Който ни научава повече от земните добитъци и ни вразумява повече от небесните птици?
12 Там те пищят, и Той им не отговаря поради гордостта на лошите люде.
13 Ала не е истина, че Бог не чува, и Вседържителят не гледа това.
14 Макар и да казваш, че Го не видиш, но съдът е пред Него, и - очаквай го.
15 Но сега, понеже гневът Му не го посети, и той го не опита във всичката строгост,
16 затова Иов отвори лекомислено устата си и безразсъдно пръска думи.
36
Бог е справедлив съдия
1 Продължи Елиуй и рече:
2 почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога.
3 Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост,
4 защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията.
5 Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце;
6 Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото:
7 не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат.
8 Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,
9 Той им посочваделата им и беззаконията им, понеже са се умножили,
10 и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието.
11 Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост;
12 ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.
13 Но лицемерните хранят в сърцето са гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;
14 затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници.
15 Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото.
16 И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слагалото на трапезата ти би било пълно с тлъстина;
17 но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб.
18 Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави.
19 Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, - нито на златото, нито на какво и да е съкровище.
20 Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си.
21 Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието.
Химн на всесилната Божия мъдрост
22 Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник?
23 Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо?
24 Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат.
25 Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч.
26 Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим.
27 Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд;
28 капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците.
29 Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му?
30 Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно.
31 Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие.
32 Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва й кого да удари.
33 Трясъкът й дава да се знае за нея; Добитъкът тъй също усеща, какво става.
37
1 И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.
2 Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.
3 Под цялото небе се прописа гърмежът Му, и светкавицата Му - до краищата на земята.
4 След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.
5 Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.
6 Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.
7 Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.
8 Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.
9 От юг иде буря, от север - студ.
10 От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.
11 Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,
12 и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.
13 Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.
14 Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.
15 Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?
16 Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършсния в знанието?
17 Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?
18 Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?
19 Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.
20 Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?
21 Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.
22 Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.
23 Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.
24 Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!
38
Божието слово към Йов (38:1-42:6)
Бог - Творец на вселената
1 Когато Елиуй престана да говори,) Господ отговори на Иова из бурята и
2 кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл?
3 Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай:
4 де беше ти, когато полагах основите на земята? - кажи, ако знаеш.
5 Кой й определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето?
6 На какво са закрепени основите й, или кой положи крайъгълния й камък,
7 при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба,
9 когато облаците направих негово облекло и мъглата - негови пелени,
10 и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата,
11 и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни?
12 Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото й,
13 за да обгърне тя краищата на земята н да изтърси от нея нечестивците,
14 за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло,
15 да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка?
Божията мъдрост, вложена в творението, е недостъпна за човека
16 Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната?
17 Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка?
18 Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това.
19 Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата?
20 Ти трябва да си стигал до границите и и знаеш пътеките към дома й.
21 Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям.
22 Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката,
23 които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?
24 По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята?
25 Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици,
26 за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек,
27 за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват?
28 Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата?
29 Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, - кой го ражда?
30 Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва.
31 Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил?
32 Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата й?
33 Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята?
34 Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?
35 Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни?
36 Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума?
37 Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето,
38 когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват?
39 Ти ли ловиш плячка за лъвицата И] насищаш лъвчетата,
40 когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада?
41 Кой приготвя на враната храната й, кога пиленцата й, скитайки се без храна, викат към Бога?
39
1 Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?
2 Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?
3 Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;
4 децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.
5 Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,
6 на което съм отредил степта за къща и солниците - за жилище?
7 Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,
8 дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.
9 Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?
10 Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?
11 Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?
12 Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?
13 Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?
14 Тя оставя яйцата си на земята и ги Топли на пясъка,
15 и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;
16 жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът й ще отиде напразно,
17 защото Бог не й е дал мъдрост и не я е надарил с разум;
18 а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.
19 Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?
20 Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,
21 рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;
22 смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;
23 кънти тул над него, блещи копие и сулица;
24 в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;
25 щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.
26 Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?
27 По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?
28 Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;
29 оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;
30 пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.
31 Продължи Господ и рече на Иова:
32 който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.
33 Отговори Иов Господу и рече:
34 ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.
35 Веднъж говорих, - сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.
40
Изящното дело Божие
1 Отговори Господ на Иова из бурята и рече:
2 препаши като мъж кръста си: Аз ще те питам, а ти Ми обяснявай.
3 Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш?
4 Такава ли е твоята мишца, както на Бога? И можеш ли като Него да загърмиш с глас?
5 Украси се тогази с величие и слава, облечи се в блясък и великолепие;
6 излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири;
7 погледни всички високомерни и ги унизи, и съсипи нечестивите на местата им;
8 зарови ги всички в земята и покрий лицата им с тъма.
9 Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява.
10 Ето бегемотьт, който съм създал, както и тебе; той яде трева като вол;
11 ето, неговата сила е в бедрата му, и якостта му-в мишците на корема му;
12 размахва опашката си като кедър; а жилите на бедрата му са преплетени;
13 краката му са като медни тръби; костите му са като железни пръти;
14 това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча Си до него;
15 планините му принасят храна, и там всички полски зверове играят;
16 той си ляга под сенчестите дървета, под покрива на тръстиката и в блатата;
17 сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите край потоците го окръжават;
18 ето, той пие от реката и не бърза; остава си спокоен, ако ще би Йордан да хлуйне към устата му.
19 Ще го хване ли някой открито и ще продупчи ли носа му с кука?
20 Можеш ли извлече с въдица левиатана и с връв да го вържеш за езика?
21 Ще вденеш ли халка в ноздрите му? Ще прободеш ли с шило челюстта му?
22 Ще ли ти се много моли и ще ли ти говори кротко?
23 Ще направи ли договор с тебе, ще го вземеш ли завинаги като свой роб?
24 Ще се забавляваш ли с него като с птичка, и ще го вържеш ли зарад момиченцата си?
25 Ще го продават ли другарите по лов, ще го делят ли между хананейските търговци?
26 Можеш ли промуши кожата му с копие и главата му с рибарска вила?
27 Тури на него ръката си и помни за борбата: занапред не ще посмееш.
41
1 Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед?
2 Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?
3 Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
4 Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.
5 Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?
6 Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо - ужас,
7 яките му щитове - великолепие; те са скрепени като с твърд печат;
8 един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;
9 един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.
10 Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;
11 от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;
12 от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел.
13 Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза.
14 На врата му сила обитава, и пред него ужас тича.
15 Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат.
16 Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък.
17 Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.
18 Който меч се допре о него,не удържа, "е Удържа ни копие, ни сулица, ни броня.
19 Желязото смята за слама, медта - за гнило дърво.
20 Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него.
21 Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее.
22 Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта.
23 Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас;
24 отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява.
25 На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен;
26 на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.
42
Йов се смирява пред Бога
1 Отговори Иов на Господа и рече:
2 зная, че Ти всичко можеш, и че намерението Ти не може да бъде спряно.
3 Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех.
4 Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми.
5 Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат;
6 затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел.
Заключение (42:7-17)
Господ порицава тримата приятели на Йов, който се моли за тях
7 И отподир, след като Господ изговори на Иова тия думи, каза на Елифаза Теманеца: разпали се гневът Ми против тебе и против двамата твои другари, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.
8 Затова, вземете със себе си седем телеца и седем овена, па идете при Моя раб Иова и пренесете за себе си жертва; и Моят раб Иов ще се помоли за вас, защото само неговото лице ще приема, за да ви не отхвърля, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.
9 И отидоха Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец, и сториха, както Господ им заповяда, - и Господ прие лицето Иовово.
Господ отново дарява на Йов благополучие
10 И върна Господ Иову загубата, когато той се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно повече от онова, що имаше по-преди.
11 Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри и всичките му напрежни познайници, та ядоха с него хляб в къщата му и тъжиха с него, и утешаваха го за всичкото зло, що Господ му бе напратил, и дадоха му всякой по кесита и по златен пръстен.
12 И благослови Бог последните дни на Иова повече от напрежните: той имаше четиринайсет хиляди дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда рала волове и хиляда ослици.
13 Имаше и седем сина и три дъщери.
14 И нарече първата Емима, втората - Касия, а третата - Керенхапух.
15 И нямаше по цялата земя такива хубави жени, както Иововите дъщери, и баща им даде тям наследство между братята им.
16 После това Иов живя сто и четирийсет години, и видя синове и внуци до четвърто коляно.
17 И умря Иов стар и сит на живот.
1
Двата пътя
1 Псалом Давидов. Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
2 а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!
3 И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
4 Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).
5 Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците - в събранието на праведните.
6 Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.
2
Избраният от Бога цар - Божият Помазаник
1 Псалом Давидов. Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против неговия Помазаник.
3 "Да разкъсаме казват техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови."
4 Оня, Който живее на небесата, ще се насмее. Господ ще ги поругае.
5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
6 "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
7 ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих
8 искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до крайземя - за Твое владение.
9 Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд."
10 И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
12 Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.
3
Утринна молитва на преследвания праведник
1 Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;
2 мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.
3 Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
4 С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.
5 Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
6 Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.
7 Стани, Господи! спаси ме. Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
8 От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
4
Вечерна молитва на праведника
1 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Давидов.
2 Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми.
3 Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?
4 Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.
5 Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.
6 Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.
7 Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!
8 Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и слей).
9 Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
5
Утринна молитва за защита
1 Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов.
2 Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.
3 Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.
4 Господи, чуй рано гласа ми, - на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,
5 защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;
6 нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.
7 Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.
8 Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.
9 Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.
10 Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им - отворен гроб, с езика си лъстят.
11 Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестно, защото се дигнаха против Тебе.
12 И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.
13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.
6
Молитва на каещия се грешник
1 Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.
2 Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
3 Помилуй ме. Господи, защото съм немощен; изцели ме. Господи, защото костите ми са потресени;
4 потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
5 Обърни се. Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
6 защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
7 Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
8 Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
9 Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
10 Господ чу молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
11 Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.
7
Моята защита е в Бога
1 Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно.
2 Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;
3 да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).
4 Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,
5 ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, -
6 нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, -
8 множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.
9 Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.
10 Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!
11 Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.
12 Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;
13 ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,
14 приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.
15 Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.
16 Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;
17 злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му.
18 Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.
8
Божията слава и човешкото достойнство
1 Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
2 Господи. Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
3 Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
4 Кога гледам Твоите небеса - дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
5 що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
6 Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
7 поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
8 овци и волове всички, а също и зверовете полски,
9 птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
10 Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!
9
Вяра в Божията справедливост
1 Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
2 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
3 ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола. Съднико праведний.
6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
9 и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
10 И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
13 защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, - Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
16 Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
18 Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога.
19 Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
21 Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: "не дири сметка"; във всички си помисли дума: "няма Бог!"
26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
27 дума в сърце си: "няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи".
28 Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му - мъчение и пагуба;
29 седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;
30 причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;
31 прегъва се, приляга - и сиромасите падат в силните му нокти;
32 дума в сърце си: "Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види."
33 Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.
34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: "Ти няма да търсиш сметка"?
35 Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.
36 Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.
37 Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.
38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,
39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.
10
Молитва на упование в Бога
1 Началнику на хора. Псалом Давидов. На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: "отлети на вашата планина като птица"?
2 Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце.
3 Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?
4 Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове.
5 Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника.
6 Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата,
7 защото Господ е праведен, - обича правда; лицето Му гледа праведника.
11
Молитва във време на беда
1 Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов. Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.
3 Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.
4 Господ ще изтреби всички лъстиви Уста, високомерния език,
5 ония, които думат: "с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?"
6 Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.
7 Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.
8 Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.
9 Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.
12
Увереност в Божията милост
1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
2 Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
5 да не каже врагът ми: "надвих му". Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6 Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).
13
Човекът без Бога
1 Началнику на хора. Псалом Давидов. Рече безумец в сърце си: "няма Бог". - Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.
2 Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
3 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.
4 Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?
5 Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.
6 Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.
7 "Кой ще даде от Сион спасение Израилю!" Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.
14
Кой може да бъде в Божието присъствие
1 Псалом Давидов. Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
2 Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
3 който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
4 оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
5 който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.
15
Молитва на упование в Бога
1 Давидова песен. Пази ме. Боже, защото на Тебе се уповавам.
2 Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
3 Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници - към тях е всичкото ми желание.
4 Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
5 Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
6 Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
8 Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
9 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
10 защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление.
11 Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
16
Невинният праведник е под Божията закрила
1 Молитва Давидова. Чуй Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжлива уста.
2 От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
3 Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
4 В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
5 Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
6 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
7 Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
8 пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
9 от лицето на нечестивците, които ме нападат, - от враговете на душата ми, които ме окръжават:
10 те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
11 Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
12 Те са като лъв, който жадува за плячка, - като лъвче, което стои на потайни места.
13 Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с мечаСи душата ми от нечестивеца;
14 чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
15 Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
17
Хвалебна песен за избавление от неприятели
1 Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
2 Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3 Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6 вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7 В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8 Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9 дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
10 Наведе Той небесата и слезе, - и мрак под нозете Му.
11 И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
12 И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си - водния мрак, въздушните облаци.
13 От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
14 Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
15 Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии - и ги разсипа.
16 И явиха се водни извори, и се раз твориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
17 Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
18 избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
19 В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
20 Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
21 Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
22 защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
23 защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
24 Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
25 и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
26 С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек - искрено,
27 с чист - чисто, а с лукав - според неговото лукавство,
28 защото Ти спасяваш угнетенитс люде, а надменните очи унижаваш.
29 Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
30 С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
31 Бог! - Непорочен е Неговият шт, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
32 Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
34 прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
35 учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
36 Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоят"а десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
37 Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
38 Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
39 поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
40 защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
41 Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
42 те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, - ала Той ги не слуша;
43 разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
44 Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
45 само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
46 другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
47 Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
48 Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
50 Затова ще Те славя между друго-родците и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.
18
Божията слава в Творението и Словото Му
1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
2 Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5 Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7 от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8 Законът на Господа е съвършен - укрепява душата; откровението Господне е вярно - простите прави мъдри.
9 Господните повеления са праведни - веселят сърцето; Господнята заповед е светла - просветлява очите.
10 Страхът Господен е чист - пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина - всички са праведни;
11 те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вошен мед;
12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15 Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
19
Молитва за помощ в скръбен ден
1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
2 Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
3 Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
4 Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
5 Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
6 Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
7 Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
8 Едни - с колесници, други - с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
9 те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!
20
Хвалебна песен за Божията победа
1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
2 Господи! с Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
3 Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
4 защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
5 Той иска от Тебе живот; Ти му даде Дълголетие във век века.
6 Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
7 Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
8 защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
9 Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
10 Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
11 Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им - изсред човешките синове,
12 защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
13 Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
14 Издигни се. Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
21
Страдание и радост
1 Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
2 Боже мой. Боже мой! (чуй ме;) защо си - ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
3 Боже мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира.
4 Но Ти, Светии, живееш посред славословията на Израиля.
5 На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
7 Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
8 Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
9 "Той се уповаваше на Господа,яека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден".
10 Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
11 Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
12 Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
13 Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
14 разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
15 Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
16 Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
17 Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
18 Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
19 делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
21 избави от меч живота ми, и от псета - самотната ми душа;
22 спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
23 Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
24 Вие, които се боите от Господа,възхвалете. Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
25 защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
26 За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
27 Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
28 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
29 защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
30 Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
31 Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
32 ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.
22
Господ е Пастир мой
1 Псалом Давидов. Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2 Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
3 подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
4 Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
5 Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6 Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
23
Царят на славата
1 Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.) Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
2 защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
3 Кой ще възлезе на планината "Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
4 Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), -
5 той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
6 Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
7 Подигнете, порти, горнището си, поДигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
8 Кой е тоя Цар на славата? - Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
9 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е тоя Цар на славата? - Господ на силите. Той е Цар на славата.
24
Молитва за ръководство и защита
1 Псалом Давидов. Към Тебе, Господи, въздигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми,
3 да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.
4 Покажи ми. Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки.
5 Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.
6 Спомни си Твоите щедрости. Господи, и Твоите милости, защото са отвека.
7 Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй; по милостта Си спомни си за мене, по Твоята благост, Господи!
8 Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя,
9 насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.
10 Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му.
11 Заради твоето име, Господи, прости греха ми, защото е голям.
12 Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере.
13 Неговата душа ще пребъде в добро, и неговото семе ще наследи земята.
14 Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет.
15 Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми.
16 Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен.
17 Скърбите на сърцето ми се умножиха; извади ме из моите беди.
18 Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове.
19 Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят.
20 Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.
21 Непорочност и правота да ме пазят, защото на Тебе се надявам.
22 Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби.
25
Молитва за избавление
1 Псалом Давидов. Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя.
2 Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешности и моето сърце;
3 защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина,
4 с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида;
5 намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да седна;
6 ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи,
7 за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса.
8 Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.
9 Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници,
10 в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи.
11 Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме.
12 Ногата ми стои на прав път; в събранията ще благославям Господа.
26
Твърда надежда в Бога
1 Псалом Давидов. (Преди помазването.) Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
2 Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат.
3 И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.
4 Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
5 защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
6 Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.
7 Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме.
8 Сърцето ми повтаря Твоите думи: "търсете лицето Ми"; и аз ще търся лицето ти. Господи.
9 Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
10 Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.
11 Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
12 не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.
13 Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
14 Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!
27
Молитва за помощ
1 Псалом Давидов. Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7 Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8 Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
28
Божието величие в природата
1 Псалом Давидов. (Кога се завършва празник Шатри.) Въздайте Господу, синове Божии, ,въздайте Господу слава и чест,
2 въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище.
3 Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата. Господ загърмя над голечите води.
4 Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен.
5 Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански
6 и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион - като млад еднорог.
7 Гласът Господен секне огнен пламък.
8 Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес.
9 Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава.
10 Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки.
11 Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.
29
Благодарност за избавление
1 Псалом Давидов; песен при обновяване дома.
2 Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
4 Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
5 Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
6 защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин - радост.
7 И аз си думах в своята доброчестина; няма да се поколебая навеки.
8 По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
9 Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
10 "каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!"
12 И Ти обърна тъгата ми в ликуваме, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
13 за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
30
Молитва на скърбящия праведник
1 Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)
2 На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдини, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
5 Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
6 В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял. Господи, Боже на истината.
7 Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
9 и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
10 Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
11 Изнури се от скръб животът ми, и годините ми - от въздишки;от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
12 От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
14 защото слушам злоречието на мнозина; отвред - ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
15 Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
16 Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
17 Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
18 Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
19 Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
20 Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
21 Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
22 Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
23 В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
24 Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
25 Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!
31
Покаяние и прощение
1 Псалом Давидов. Учение. Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!
2 Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!
3 Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,
4 защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.
5 Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми.
6 Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.
7 Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.
8 "Ще те вразумя - казва Бог, - ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе."
9 "Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват."
10 Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.
32
Възхвала на всемогъщия Бог
1 (Псалом Давидов) Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.
2 Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;
3 пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,
4 защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.
5 Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.
6 Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му цялото им войнство.
7 Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.
8 Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,
9 защото Той рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви.
10 Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).
11 А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.
12 Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!
13 От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;
14 от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:
15 на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.
16 Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.
17 Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.
18 Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,
19 че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.
20 Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;
21 за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.
22 Да бъде милостта Ти над нас. Господи, според както Ти се уповаваме.
33
Прослава на Божията добрина
1 Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
2 Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3 С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4 Величайте Господа с мене,и да възхвалим името Му заедно.
5 Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6 Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7 Ето, сиромахът викна, - и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8 Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9 Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10 Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11 Лъвчетата бедствуват и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12 Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13 Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14 Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15 нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16 Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18 Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19 Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20 Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21 Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22 Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
23 Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.
34
Молитва за помощ
1 Псалом Давидов. Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
4 В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестно, които ми мислят зло;
5 да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
7 защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
8 Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва в Господа, Ще се весели за спасението от Него.
10 Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
11 Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
15 А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа - от тия лъвове.
18 Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
19 за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
21 разтварят уста против мене; говорят: "добре! добре! окото ни видя".
22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
23 Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба. Боже мой и Господи мой!
24 Съди ме по Твоята правда. Господи, Боже мой, та да не тържествуват те .над мене;
25 да не казват в сърцето си: "добре! (добре!) тъкмо по душата ни!" Да не казват: "погълнахме го".
26 В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
27 Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.
35
Божията добрина и справедливост
1 Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.
2 Нечестното на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
3 защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;
4 думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
5 на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.
6 Господи, Твоята милост е до небесата. Твоята истина - до облаците!
7 Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби - велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!
8 Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:
9 те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;
10 защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.
36
Мъдър живот сред поквара
1 Псалом Давидов. Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие,
2 защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват.
3 Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината.
4 Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
5 Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той ще извърши
6 и ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост - като пладнина.
7 Покори се на Господа и Нему се надявай. Не ревнувай на оня, който успява в пътя си, на човек, който лукавствува.
8 Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло,
9 защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
10 Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще погледнеш на мястото му, и - няма го.
11 А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир.
12 Нечестивецът замисля зло против праведника и скърца зъби против него,
13 а Господ се надсмива над него, защото вижда, че денят му иде.
14 Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път;
15 мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят.
16 Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци,
17 защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя.
18 Господ знае дните на непорочните, и тяхното притежание ще пребъде вечно:
19 в усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити;
20 а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат.
21 Нечестивецът взема в заем и не връща, а праведникът се смилява и дава,
22 защото благословените от Бога ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23 Господ укрепи стъпките на такъв човек и благоволи към неговите пътища:
24 кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка.
25 Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят:
26 той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено.
27 Избягвай злото и върши добро, и ще живееш вечно
28 защото Господ обича правдата и не оставя Своите светии; те вечно ще бъдат запазени; (а беззаконниците ще бъдат изхвърлени) и потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 Праведниците ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.
30 Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда.
31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят.
32 Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви;
33 но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден.
34 Уповавай се на Господа и се дръж о Неговите пътища: и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш.
35 Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво;
36 но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам.
37 Наблюдавай непорочния и гледай праведника, защото бъднината на такъв човек е мир;
38 а беззаконниците всички ще бъдат изтребени; бъднината на нечестивците е гибел.
39 От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време;
40 и ще им помогне Господ и ще ги избави; ще ги избави от нечестивците и ще ги спаси, защото Нему се уповават.
37
Молитва за покаяние
1 Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
2 Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3 защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5 защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7 Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
10 Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
11 Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, - и нея няма у мене.
12 Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
13 А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
14 аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
15 и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
17 И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
18 Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
19 Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
20 А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
21 и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
22 Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
23 побързай ми на помощ. Господи, Спасителю мой!
38
Молитва във време на скръб и изпитание
1 Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.
2 Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
3 Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
4 Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
5 кажи ми. Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
6 Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
7 Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
8 И сега какво да очаквам. Господи? надеждата ми е на Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
10 Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Твоите удари аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Ако чрез изобличения наказващ човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
13 Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
14 Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
39
Молитва на възхвала и упование
1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
2 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
3 извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
4 и вложи в устата ми нова песен - хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
5 Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас - кой ще се уподоби на Тебе! - бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
7 Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите; всесъжение и жертва за грях не поиска.
8 Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
9 желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
10 Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
13 защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
14 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
15 Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
16 Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: "добре, добре!"
17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
18 Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
40
Блажен е милостивият
1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
2 Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.
3 Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му. Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми. Боже, копнее за Тебе!
4 Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.
5 Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
6 Враговете ми говорят зло за мене: "кога ще умре, и кога ще загине името му?"
7 И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.
8 Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:
9 "законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане."
10 Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.
11 А Ти, Господи, помилуй ме, изпра ви ме, и аз ще им въздам.
12 По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,
13 а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.
14 Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!
41
Печал и утеха за благочестивия
1 Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
2 Както кошута жадува за водни потоци, тъй душата ми, Боже, копнее за тебе.
3 Душата ми жадува за Бога силний, живий; кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де с твоят Бог?
5 Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдно, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Йорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8 Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9 Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10 Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
42
Молитва за защита
1 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2 защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3 Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя. Боже, Боже мой!
5 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
43
Молитва за победа в Божието име
1 Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
2 Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Накова.
6 С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стьпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни? '
26 Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
44
Величието на Царя и красотата на невястата Му
1 Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта.
2 Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря; моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.
3 Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.
4 Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!
5 И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.
6 Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, - те са в сърцето на Царевите врагове.
7 Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
8 Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова. Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.
9 Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.
10 Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.
11 Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
12 И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
13 И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
14 Всичката слава на царската дъщеря е вътре; нейната дреха е със злато везана;
15 в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
16 довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
17 Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
18 Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.
45
Господ е с нас
1 Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен.
2 Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,
3 затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
4 Нека бучат и се политат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
5 Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
6 Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
7 Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
8 Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
9 Дойдете и вижте делата на Господа, - какви опустошения направи Той по земята:
10 прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
11 Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
12 Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
46
Бог е най-великият Цар
1 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
2 Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
3 защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
4 покори нам под нозете ни народи и племена;
5 избра за нас нашето наследие, красотата на Накова, когото възлюби.
6 Бог възлезе при възклицания. Господ вьзлезе при тръбен звук.
7 Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
9 Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
10 князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.
47
Божият град Сион
1 Песен. Псалом. От Кореевите синове.
2 Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.
3 Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната й страна е градът на великия Цар.
4 В неговите жилища Бог е познат като застъпник:
5 защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;
6 видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;
7 страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;
8 с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.
9 Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.
10 Ние размишлявахме, Боже, за Твоят" благост сред Твоя храм.
11 Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.
12 Да се весели планина Сион, (и) да се Радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).
13 Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:
14 обърнете сърцето си към неговите Укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,
15 защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.
48
Глупостта на уповаващите на богатства
1 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
2 Чуйте това, всички народи; внимавай те в това всички, които живеете по вселената:
3 и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4 Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание.
5 Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6 "защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?"
7 Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8 човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9 скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10 щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11 Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват н оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13 Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14 Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15 Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги ,пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16 Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17 Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18 защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19 макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20 той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21 Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.
49
Истинско поклонение на Бога
1 Псалом на Асафа. Бог на боговете. Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
2 От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
3 иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него - всепоядащ огън, и около Него - силна буря.
4 Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
5 съберете при Мене Моите светии, коиго при жертва са встъпили в завет с Мене.
6 И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
7 Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
8 Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
9 няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
10 защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
11 познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
12 Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
13 Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
14 Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
15 и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
16 А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
17 а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
18 кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
19 устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
20 седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
21 ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
22 Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, - и не ще има избавител.
23 Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.
50
Покаен псалом - изповед и опрощение
1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
2 когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
3 Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
4 Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
5 защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
6 Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
7 Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
8 Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
9 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
10 Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
11 Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
12 Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
13 Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
14 Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
15 Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
16 Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
17 Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
18 защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
19 Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
20 Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
21 тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
51
Божието осъждение и милост
1 Началнику на хора. Учение Давидово.
2 когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.
3 Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
4 езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
5 ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
6 ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
7 затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти - из земята на живите.
8 Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
9 ето човек, който не полагаше в Бога своята сила. а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
10 Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
11 Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.
52
Човекът без Бога
1 Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово.
2 Рече безумец в сърцето си: "няма Бог". Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
3 Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
4 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
5 Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
6 Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
7 Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.
53
Молитва за защита от врагове
1 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
2 когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?
3 Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
4 Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
5 защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
6 Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
7 На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
8 С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
9 защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.
54
Молитва на предаден от приятели
1 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
2 Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
3 послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
4 от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
6 страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
7 И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
8 далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
9 побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
10 Разстрои, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
11 денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
12 всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
13 защото, да би ме враг хулил, - това бих понесъл; да би ми се противник големеел, - от него бих се скрил;
14 но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, - мой приятел и мой близък,
15 с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
16 Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
17 Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
18 Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
19 ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
20 Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
21 простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
22 устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от слей, но те са голи мечове.
23 Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
24 Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров; кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.
55
Упование в Бога за избавление
1 Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет.
2 Помилуй ме. Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден, притеснява ме.
3 Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
4 Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
5 При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
6 Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
7 събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
8 Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
9 У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе - не са ли те в Твоята книга?
10 Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
11 При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
12 На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
13 Върху мене лежат. Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
14 защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми - от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.
56
Молитва за помощ
1 Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата.
2 Помилуй ме. Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
3 Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
4 Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост я Своята истина.
5 Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
6 Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
7 Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
8 Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
9 Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
10 Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
11 защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците - Твоята истина.
12 Бъди превъзнесен по-високо от небесата. Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.
57
Божествен съд над земните съдии
1 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
2 Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши. Господи, челюстите на лъвовете!
8 Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени. Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово,и обгорено.
11 Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
58
Молитва за избавление
1 Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
2 Избави ме от враговете ми. Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4 защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна. Господи;
5 без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6 Ти, Господи, Боже на силите. Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едното от нечестивите беззаконници;
7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8 ето, изригнат хули с езика си; в устата им мечове, "защото, - мислят си те, - кой слуша?"
9 Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10 Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги. Господи, Защитниче наш.
13 Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14 Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Накова до краищата на земята.
15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16 нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17 Аз, пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
59
Молитва за избавление на Израел
1 Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване.
2 когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иоав, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.
3 Боже! Ти ни отхвърли. Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
4 Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
5 Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
6 Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
7 за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
8 Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
11 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече. Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.
60
Молитва за духовно укрепване
1 Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов.
2 Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;
3 от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,
4 защото Ти си мое прибежище. Ти си крепка защита против врага.
5 Нека живея вечно в Твоето жилище и Да си почивам под подслона на Твоите криле,
6 защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.
7 Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,
8 да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.
9 И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.
61
Увереност в Божията защита
1 Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
2 Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3 Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4 Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5 Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7 Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9 Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10 Синовете човешки са само суета; синовете велможки - лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11 Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13 и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
62
Копнеж по Бога
1 Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
2 Боже, Ти си Бог мой. Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
3 за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
6 Като с тлъстина и с дървено маело се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
7 Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
8 защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
9 към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
10 А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
12 А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
63
Молитва за защита
1 Началнику на хора. Псалом Давидов.
2 Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;
3 укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,
4 които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си - язвителните си думи,
5 за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.
6 Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?
7 Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.
8 Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;
9 с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.
10 И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.
11 А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.
64
Божията сила и благост
1 Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене.
2 Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и - Тебе ще се даде оброк (в Йерусалим).
3 Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът.
4 Беззаконията дела ме надделяха; Ти Ще очистиш нашите престъпления.
5 Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.
6 Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в моРето,
7 Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан,
8 Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите!
9 И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят.
10 Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата й и обилно я обогатяваш: поточът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил;
11 напояваш браздите й, уравняваш буците й, смекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци;
12 увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина,
13 изпускат върху пустинните пасбища. и хълмовете се опасват с радост;
14 ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.
65
Хвалебна и благодарствена песен
1 Началнику на хора. Песен. Възкликни към Бога, цяла земьо!
2 Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала.
3 Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове.
4 Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)!
5 Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.
6 Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него.
7 Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.
8 Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала.
9 Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни.
10 Ти ни изпита. Боже, претопи ни, както се сребро претапя.
11 Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни,
12 постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.
13 Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци,
14 които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб.
15 Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли.
16 Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ек разкажа, какво стори Той за душата ми.
17 Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си.
18 Да бях видял беззаконие в сърцето си. Господ не би ме послушал.
19 Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми.
20 Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!
66
Молитва за благословение на всички народи
1 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.
2 Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,
3 за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.
4 Да Те възхвалят народите. Боже; да Те възхвалят всички народи.
5 Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.
6 Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
7 Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.
8 Да ни благослови Бог, и да се у боят от Него всички земни краища.
67
Величието на Бога
1 Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен.
2 Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
3 Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие.
4 А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост.
5 Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му.
6 Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище.
7 Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойната пустиня.
8 Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шевствуваше през пустинята.
9 земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай - от лицето на Бога, на Бога Израилев.
10 Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.
11 Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.
12 Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.
13 Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката.
14 След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата - с чисто злато;
15 когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон.
16 Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска!
17 защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?
18 Божиите колесници са безброй хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището.
19 Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.
20 Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.
21 Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.
22 Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония.
23 Господ рече: от Васан ще ги върна, Ще ги изведа из морската дълбина,
24 за да потопиш ти ногата си, и твоите псета - езика си, в кръвта на враговете.
25 Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята:
26 отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата - девици с тимпани:
27 "в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!"
28 Там беше Вениамин малкият - техен княз; князете Иудини - техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови.
29 Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас!
30 Заради Твоя храм в Йерусалим царете ще Ти принесат дарове.
31 Укроти звяра в тръстиката, волското стадо - всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни.
32 Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога.
33 Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа,
34 Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Сн глас.
35 Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество - на облаците.
36 Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев - Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!
68
Плач за помощ в скърби
1 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
2 Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
3 Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
5 Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят. Боже Израилев,
8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
10 защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;
12 и обличам вместо дреха вретище, - и им ставам за приказ;
13 за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.
14 Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;
15 извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;
16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.
17 Чуй ме. Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;
18 не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;
19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.
20 Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са нред Тебе.
21 Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, - утешители, ала не намирам.
22 И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
23 Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка - примка;
24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;
25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;
26 жилището им да запустее, и в шатритр им да няма кой да живее,
27 защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.
28 Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;
29 да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.
30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ. Боже, да ме въздигне.
31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,
32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.
33 Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,
34 защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.
35 Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;
36 защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;
37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.
69
Зов за помощ в беда
1 Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен.
2 Побързай. Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.
3 В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!
4 Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре!
5 Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог!
6 Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя Избавител мой! Господи, не се забавяй!
70
Молитва на преклонни години
1 На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека.
2 Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.
3 Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил Да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.
4 Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,
5 защото Ти си моя надежда. Господи Боже, мое упование от младините ми.
6 На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.
7 За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.
8 Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.
9 Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,
10 защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,
11 думайки: "оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави.
12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!
13 Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!
14 Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.
16 Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда - само Твоята.
17 Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.
18 И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи - Твоята мощ.
19 Твоята правда. Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?
20 Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.
21 Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).
22 И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина. Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!
23 Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;
24 и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.
71
Молитва за царя
1 За Соломона. (Псалом Давидов.) Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,
2 за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;
3 планините да донесат мир на людете, и хълмовете - правда;
4 да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника,
5 и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.
6 Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада, като капки, оросяващи земята;
7 в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;
8 той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята;
9 пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
10 царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;
11 и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;
12 защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
13 Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;
14 от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;
15 и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;
16 ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;
17 неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.
18 Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;
19 благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.
72
Правосъдието на Бога
1 Псалом Асафов. Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
2 Пък аз - безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, -
3 аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
7 изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
9 дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода е пълна чаша
11 и казват: "как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?"
12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
13 (И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, - то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
18 Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
19 Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
20 Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
22 аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
23 Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
26 Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
27 Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребиш всекиго, който отстъпва от Тебе.
28 А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
73
Молитва за избавление на народа
1 Учение Асафово. Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
2 Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
3 Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
4 Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
5 изглеждаха като някой, който дига брадва върху оплетените на дърво клони;
6 и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
7 предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
8 рекоха в сърцето си: "да ги разорим съвсем", - и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
10 Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
11 Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
12 Боже, Царю мой отвека. Който извършваш спасение сред земята!
13 Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
14 Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
15 Ти пресече извори и потоци. Ти пресуши буйни реки.
16 Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
17 Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
18 Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
19 Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
20 Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
21 Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
22 Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
23 не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
74
Бог е съдия
1 Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.
2 Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.
3 "Кога избера време. Аз ще извърша съд по правда.
4 Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете й."
5 Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,
6 не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,
7 защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,
8 но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;
9 защото чашата е в ръката на Господа, виното - пълна смес - кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.
10 Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,
11 ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.
75
Бог е победител
1 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен.
2 Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.
3 В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание - на Сион.
4 Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.
5 Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.
6 Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.
7 От Твоята заплаха. Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.
8 Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?
9 Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,
10 когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.
11 И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.
12 Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:
13 Той укротява духа на князете, Той с страшен за земните царе.
76
Утеха във време на беда
1 Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.
2 Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.
3 В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.
4 Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.
5 Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.
6 Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;
7 припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:
8 нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?
9 нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?
10 нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?
11 И си казах: ето моята тъга - десницата на Всевишния се е изменила.
12 Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;
13 ще вниквам във всички Твои дела и Ще размислям за Твоите велики деяния.
14 Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!
15 Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;
16 Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Накова и на Иосифа.
17 Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.
18 Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.
19 Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.
20 Твоят път в морето. Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.
21 Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.
77
Бог и Неговият народ
1 Учение Асафово. Слушай народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, -
7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
8 и да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
14 денем ги водис облак, а цяла нощ - с огнена светлина;
15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
19 говореха против Бога и казаха: "може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?"
20 Ето, Той удари в камък - и рукнаха води, потекоха ручеи. "Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?"
21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Накова, и гняв се подигна против Израиля,
22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан - Своите чудеса
44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци;
47 лозята им уби с град и смоковниците им - със слана;
48 добитъка им порази с градушка и стадата им-с гръмотевици;
49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;
50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие и засели Израилевите колена в шатрите им.
56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
58 огорчаваха Го със своите оброчиЩа, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
60 отритна жилището в Силом, скиничта, в която обитаваше Той между човеците;
61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага;
62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
63 Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
66 и порази враговете му в тила, преДаде ги на вечен срам;
67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
71 и изсред дойницитего доведе да пасе Неговия народ - Накова, и Неговото наследие Израиля.
72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
78
Плач за разрушаването на Йерусалим
1 Псалом Асафов. Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Йерусалим обърнаха на развалини;
2 труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии - на земните зверове;
3 проляха кръвта им като вода около Йерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.
4 Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.
5 Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?
6 Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,
7 защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.
8 Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.
9 Помогни ни. Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!
10 Защо езичниците да казват: "де е техният Бог?" Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.
11 Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
12 Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.
13 А ние. Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.
79
Молитва за Израел за избавление от бедствия
1 Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.
2 Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!
3 Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.
4 Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
5 Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?
6 Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;
7 направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;
8 Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!
9 Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;
10 очисти за нея място, закрепи корените й, и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката й, и клоните й са като кедри Божии;
12 тя пусна клони до морето и младочки до реката.
13 Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?
14 Горският глиган я подрива и полският звяря обгризва.
15 Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;
16 опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,
19 и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.
20 Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
80
Божията благост и упорство на Израел
1 Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.
2 Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;
3 вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;
4 тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,
5 защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.
6 Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:
7 "Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.
8 В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.
9 Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!
10 Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.
11 Аз съм Господ, Бог твой. Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня."
12 Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;
13 затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.
14 О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!
15 щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, -
16 ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;
17 щях да ги храня с тлъста пшеница и Щях да ги насищам с мед от скала.
81
Божий съд за несправедливите съдии
1 Псалом Асафов. Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:
2 докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?
3 Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;
4 отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
5 Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.
6 Аз рекох: вие сте богове, вие сте всичст синове на Всевишния;
7 но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.
8 Дигни се. Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.
82
Молитва за победа над враговете
1 Песен. Псалом Асафов.
2 Боже, не премълчавай, не бъди бези мълвен! Не оставай в покой. Боже,
3 защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;
4 против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;
5 казаха: "да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил."
6 Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:
7 селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;
8 Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.
9 Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.
10 Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,
11 които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.
12 Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,
13 които казаха: "да си вземем за владение Божиите селища".
14 Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.
15 Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,
16 тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;
17 изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име. Господи!
18 Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,
19 и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.
83
Копнеж по Божия дом
1 Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом.
2 Колко са мили Твоите жилища. Господи на силите!
3 Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.
4 И птичка си намира жилище, и лястовица-гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!
5 Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.
6 Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.
7 Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;
8 минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.
9 Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!
10 Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!
11 Защото един ден в Твоите двори е подобър от хиляда дни. Желая подобре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.
12 Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.
13 Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!
84
Молитва за благословение на Божия народ
1 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
2 Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Накова;
3 Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,
4 дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.
6 Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?
7 Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?
8 Яви ни Твоята милост. Господи, и ни дари Твоето спасение.
9 Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
10 Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
11 Милост и истина ще се срещнат правда и мир ще се целунат;
12 истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
13 и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;
14 правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.
85
Молитва за помощ
1 Молитва Давидова. Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
3 Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
4 Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си
5 защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
6 Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
7 В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
8 Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
9 Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
10 защото Ти си велик и вършиш чудеса, - Ти, Боже, едничък Ти!
11 Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз Ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
12 Ще Те възхвалям. Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
13 защото Твоята милост към мене е Голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
14 Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
15 Но Ти, Господи, Боже, Който си щеДър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
16 милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
17 покажи ми личби за добро, та да виДят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
86
Възхвала на Йерусалим
1 От Кореевите синове. Псалом. Песен.
2 Основите му са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.
3 Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.
4 Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия - ще кажат: едикой си се там роди.
5 А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.
6 Кога се преброяват народите. Господ ще напише: едикой си там се роди.
7 И които пеят, и които свирят, повтарят: всичките ми извори са в тебе.
87
Молитва за спасяване от смъртна опасност
1 Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
2 Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
3 да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
4 защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
5 Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
6 хвърлен между мъртвите, - като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
7 Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
8 Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
9 Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
11 Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
12 Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина - в мястото на тлението?
13 нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата - Твоята правда?
14 Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
15 Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
16 Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
17 Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
18 всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
19 Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат.
88
Божият завет с Давид и скърбите на Израел
1 Учение на Етама Езрахита.
2 Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
4 "Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол."
6 И небесата ще прославят. Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
7 Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
9 Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? Й Твоята истина е около Тебе.
10 Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му. Ти ги укротяваш.
11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си.
12 Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
13 Север и юг Ти си създал; Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
15 Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
18 защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
19 От Господа е нашият щит и от Светия Израилев - нашият цар.
20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: "Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
21 Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
22 Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
23 Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
26 И ще туря над морето ръката му, и над реките - десницата му.
27 Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
28 И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
30 И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, - като дните на небето.
31 Ако синовете му оставят Моя закон ч не ходят по Моите заповеди;
32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
33 ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари - тяхната неправда;
34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
35 Няма да наруша Моя завет и няма Да променя това, що е излязло из устата Ми.
36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давида?
37 Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
38 навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата."
39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
40 пренебрегна завета с Твоя раб, хвърчи наземи венеца му;
41 разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
42 Грабят го всички, които минават по пътя;той стана за присмех на своите съседи.
43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
46 съкрати дните на младините му и го покри със срам.
47 Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
49 Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
50 Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
51 Спомни си. Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.
89
Божията справедливост и човешката ограниченост
1 Молитва на човека Божий Моисея.
2 Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 Преди още да се родят планините. Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, - като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито - пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе - Твоята ярост?
12 Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се. Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава - върху синовете им;
17 и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
90
Под покрива на Всевишния
1 Хвалебна песен Давидова. Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
2 и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой. Комуто се уповавам!
3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
4 с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
5 Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
7 До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
8 само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
9 Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
11 защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
12 ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
13 аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
14 "Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
15 Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
16 ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение."
91
Възхвала на Господнята благост
1 Псалом. Песен за съботния ден.
2 Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,
3 да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина - нощем,
4 на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.
5 Защото Ти ме развесели. Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.
6 Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!
7 Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това.
8 Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят за да изчезнат завинаги, -
9 Ти, Господи, си висок навеки!
10 Защото, ето. Твоите врагове, Господи, - ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;
11 а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;
12 и окото ми гледа на моите врагове, и Ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.
13 Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.
14 Насадени в дома Господен, те цъфтят в дверите на Бога нашето;
15 те и на старост са плодовити, сочни и свежи,
16 за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него..
92
Величието на Господа
1 Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.) Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
2 Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.
3 Издигат реките. Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.
4 Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.
5 Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.
93
Бог - Съдия над всички
1 Псалом Давидов, за четвъртия ден на седмицата. Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.
2 Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите.
3 Докога нечестивите. Господи, докога нечестивите ще тържествуват?
4 Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие;
5 тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие;
6 вдовица и пришълец убиват и сираци погубват,
7 и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае.
8 Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи?
9 Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види?
10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?
11 Господ знае човешките мисли, че те са суетни.
12 Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон,
13 за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма!
14 Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие.
15 Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце.
16 Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие?
17 Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието.
18 Когато казвах: ногата ми се колебае, - Твоята милост, Господи, ме подкрепяше.
19 Кога се умножават моите скърби в сърцето ми. Твоите утешения услаждат душата ми.
20 Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие?
21 На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв.
22 Но Господ е моя защита и Бог мой - твърдиняна моето прибежище,
23 и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.
94
Възхвала на Бога - Творец и Спасител
1 Хвалебна песен Давидова. Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдината на спасението ни;
2 да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,
3 защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.
4 В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;
5 Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.
6 Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;
7 защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:
8 "не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
9 дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.
10 Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,
11 и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище."
95
Поклонение пред Господа
1 Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен. Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;
3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена - чудесата Му;
4 защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
5 Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори..
6 Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие - в светилището Му.
7 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;
8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;
9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
10 Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.
11 Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;
12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета
13 пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите - по Своята истина.
96
Царството и величието на Господа
1 Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му. Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови.
2 Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му.
3 Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му.
4 Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери.
5 Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на Пяла земя.
6 Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава.
7 Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове!
8 Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Гостоди,
9 защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове.
10 Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя.
11 Светлина свети над праведника, и на правите по сърце - веселие.
12 Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му.
97
Бог - справедливият Съдия на вселената
1 Псалом (Давидов). Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. Неговата десница и Неговата света мишца Му доставиха победа.
2 Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда.
3 Спомни си Той Своята милост (към Накова) и верността Си към Израилевия дом. Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.
4 Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте;
5 пейте Господу с гусли, с гусли и с глас псаломски;
6 при звука на тръби и рог тържествувайте пред Царя Господа.
7 Да шуми морето и онова, що го изпълня, вселената и които живеят в нея;
8 да ръкопляскат реките, да ликуват с тях планините
9 пред лицето на Господа, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената праведно, и народите - вярно.
98
Възхвала на всесвятия Бог
1 Псалом Давидов. Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята!
2 Велик е Господ на Сион и високо е Той над всички народи.
3 Да славят Твоето велико и страшно име: то е свето!
4 И могъществото царево обича съд. Ти утвърди справедливостта; съд и правда Ти извърши у Иакова.
5 Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето!
6 Мойсей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше.
7 В облачен стълб Той им говореше; те пазеха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал.
8 Господи, Боже наш! Ти ги слушаше; Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за делата им.
9 Величайте Господа, Бога нашето, и се покланяйте на светата Негова планина, защото свет е Господ, Бог наш.
99
Призив за славословие към Бога
1 Хвалебен псалом (Давидов). Възкликнете Господу, цяла земьо!
2 Служете Господу с веселие; идете пред лицето Му с възклицание!
3 Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови - Негов народ и овци от Неговото паство.
4 Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори - с хваление. Славете Го, благославяйте името Му,
5 защото Господ е благ: Неговата милост е вечна, и Неговата истина е в род и род.
100
Стремеж към непорочност
1 Псалом Давидов. Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея.
2 Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.
3 Няма да сложа пред очите си нищо беззаконие; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.
4 Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.
5 Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.
6 Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.
7 Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.
101
Молитва на страдащия
1 Молитва на страдалец, кога унива и изпива пред Господа скръбта си.
2 Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!
3 Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;
4 защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;
5 сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;
6 от гласа на моите въздишания кости ми прилепнаха о плътта ми.
7 Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
8 не спя и седя като самотна птица на покрив.
9 Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.
10 Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,
11 поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.
12 Дните ми са като преклонна сянка, и изсъхнах като трева.
13 А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.
14 Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, - защото дойде време;
15 защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.
16 Народите ще се у боят от името на Господа, и всички земни царе - от Твоята слава.
17 Защото Господ ще съгради Сион и Ще се яви в славата Си;
18 ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.
19 Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,
21 за да чуе стоновете на затворници! да освободи синовете на смъртта,
22 за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Йерусалим,
23 когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.
24 Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.
25 Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
26 В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
27 те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, - и ще се изменят;
28 но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.
102
Възхвала на Божията милост
1 Псалом Давидов. Благославяй, душо моя. Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
2 Благославяй, душо моя. Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
3 Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
4 избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
5 насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
6 Господ дава правда и съд на всички обидени.
7 Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове - Своите дела.
8 Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
9 Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
10 Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
11 защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
12 колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
13 както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
14 Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
15 Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той:
16 понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
17 А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
18 и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
20 Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
21 благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
22 благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя. Господа!
103
Възхвала на Създателя
1 Псалом Давидов за сътворението на света. Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой. Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 Ти правиш ветровете Свои Ангели огнените пламъци - Свои служители.
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини - на сърните; каменните скали - убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо;
29 скриваш лицето Си - объркват се, отнимаш духа им - умират и в пръстта си се връщат;
30 пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 Да изчезнат грешниците от земята, И да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
104
Бог и Неговият народ
1 Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;
2 възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.
3 Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.
5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,
6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.
7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.
8 Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,
9 що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,
10 и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,
11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.
12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея
13 и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, -
14 никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:
15 "не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло."
16 И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.
17 Прати пред тях човек; за роб биде продаден Йосиф.
18 Стегнаха в окови возете му; в желязо се намери душата му,
19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.
20 Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;
21 постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,
22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.
23 Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.
24 И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.
25 Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство - против рабите Му.
26 Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.
27 Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.
28 Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.
29 Превърна водата им в кръв и измори рибата им.
30 Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.
31 Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.
32 Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,
33 и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.
34 Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;
35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.
36 И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.
37 И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.
38 Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.
39 Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.
40 Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.
41 Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,
42 защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,
43 и изведе Своя народ в радост. Своите избрани във веселие,
44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,
45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!
105
Божията милост към Неговия народ
1 Алилуия. Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
2 Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
3 Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
4 Спомни си за мене. Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
5 за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
6 Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
7 Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
9 Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
10 и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
11 Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
13 Но скоро забравиха делата Му, не Дочакаха Неговото решение;
14 увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
16 И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
17 Разтвори се земята, погълна Датача и покри сбирщината Авиронова.
18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
19 Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
20 и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
23 И щеше да ги изтреби, ако Мойсей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
24 И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
25 и роптаеха в шатрите си, не слуша гласа Господен.
26 И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
28 Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
30 Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
31 И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
32 И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Мойсей пострада заради тях,
33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
34 Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
35 но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
36 служиха на техните истукани, конто бяха примка за тях,
37 и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40 И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
45 и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
47 Спаси ни. Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
48 Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!
106
Възхвала на Божията добрина
1 Алилуия. Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
2 Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
3 и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
4 Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
6 Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
7 и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
8 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
9 защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
10 Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11 защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12 Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14 изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16 защото Той строши медните порти и сломи железните заверки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
18 от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
20 прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
21 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
22 Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
23 Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води
24 виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
25 Той каже - и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
26 възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
27 те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
28 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
29 Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
30 И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
31 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
32 Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
33 Той превръща реки в пустиня, и водни извори - в суша,
34 земя плодородна в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
35 Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица - във водни извори;
36 и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
37 засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
38 Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
39 Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, -
40 Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
41 А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
42 Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
43 Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.
107
Бог избавя Своите възлюбени
1 Песен. Псалом Давидов.
2 Готово с сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.
3 Събуди се, псалтире и гусло! Ше стана рано.
4 Ще Те славя. Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,
5 защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците - Твоята истина.
6 Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;
7 за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.
8 Бог каза в Своето светилище: "ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам."
11 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 Не Ти ли. Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.
108
Молитва за избавление от неприятели
1 Началнику на хора. Псалом Давидов. Боже на моята хвала! недей премълчава,
2 защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4 за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5 връщат ми зло за добро, омраза - за любов.
6 Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8 дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9 децата му да бъдат сираци, а жена му - вдовица;
10 децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11 заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13 потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
14 да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;
15 винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;
16 задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;
17 обикна проклятието, - то и ще падне върху него; не пожела благословението, - то и ще се отдалечи от него;
18 да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло - в неговите кости;
19 да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.
20 Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.
21 А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,
22 защото съм беден и сиромах,и сърцето е наранено в мене.
23 Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.
24 Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.
25 Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).
26 Помогни ми. Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,
27 да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.
28 Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.
29 Да се облекат с безчестно моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.
30 И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,
31 защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.
109
Свещенството и властта на Месия
1 Псалом Давидов. Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.
2 Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.
3 В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение.
4 Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.
5 Господ е Тебе отдясно. Той в деня на гнева Си ще порази царете;
6 ще извърши съд над народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши главата, що владее в широката земя.
7 По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава.
110
Прослава на Божиите дела
1 Алилуия. Ще (Те) славя. Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.
2 Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат.
3 Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно.
4 Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.
5 Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет.
6 Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие.
7 Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни,
8 твърди отвека довека, основани върху истина и правота.
9 Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!
10 Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички,които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.
111
Божието благословение за праведните
1 Алилуия. Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.
2 Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.
3 Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
4 В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.
5 Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.
6 Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.
7 От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.
8 Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.
9 Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог Ще се възвиси в слава.
10 Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.
112
Възхвала на името Господне
1 Алилуия. Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне.
2 Да бъде благословено името Господне отсега и довека.
3 От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.
4 Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.
5 Кой е като Господа, Бога наш. Който живее във висините,
6 наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;
7 из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,
8 за да го постави с князете, с князете на народа му;
9 неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!
113
Благоговение пред присъствието Господне
1 Алилуия. Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов - от другоплеменен народ.
2 Иуда стана Божия светиня, Израил - Божие владение.
3 Морето видя и побягна; Йордан назад се върна.
4 Планините скачаха като овни, и хълмовете - като агнета.
5 Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
6 Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
7 Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
8 Който превръща скалата във водно езеро и камъка - във воден извор.
9 Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
10 Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
11 Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
12 А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
13 Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
14 имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
15 ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
16 Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
17 (Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
18 Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
19 Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
20 Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
21 благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
22 Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
23 Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
24 Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
25 Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
26 а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.
114
Единственият истински Бог
1 Алилуия. Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;
2 наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.
4 Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.
5 Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.
6 Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.
7 Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.
8 Ти избави душата ми от смърт, очите ми - от сълзи, и нозете ми - от препъване.
9 Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
115
Благодарност към Бога за избавлението
1 Алилуия. Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
2 В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
3 Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?
4 Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.
5 Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
6 Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
7 О, Господи, аз сьм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите окови.
8 Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.
9 Моите оброци ще дам Господу пред Целия Негов народ,
10 в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.
116
Призив за възхвала
1 Алилуия. Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена;
2 защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.
117
Благодарствена молитва за победа
1 Алилуия. Славете Господа, защото Той с благ, защото милостта Му е вечна.
2 Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
3 Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
4 Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
5 В утеснението си викнах към Господа, - и Господ ме послуша и на простор ме изведе.
6 Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?
7 Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове.
8 По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек.
9 По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих;
11 обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
12 Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.
13 Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи.
14 Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение.
15 Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила!
16 Десницата Господня с висока, десницата Господня твори сила!
17 Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
18 Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде.
19 Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа.
20 Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.
21 Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение.
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа, и е дивно в очите ни.
24 Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.
25 О, Господи, спаси! о. Господи, спомогни!
26 Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.)
29 Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
118
Законът Господен
1 Алилуия. Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.
2 Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.
3 Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища.
4 Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди.
5 О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави!
6 Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди:
7 славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда.
8 Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем.
9 Как момък ще запази в чистота пътя си? - Като пази себе си според Твоето слово.
10 От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди.
11 Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе.
12 Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби.
13 С уста разгласях всички съдби от Твоите уста.
14 В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.
15 Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.
16 Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.
17 Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.
18 Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.
19 Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.
20 Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.
21 Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.
23 Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.
24 Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) - мои съветници.
25 Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.
26 Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.
27 Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.
28 Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.
30 Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби.
31 Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя.
32 Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми.
33 Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай.
34 Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце.
35 Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах.
36 Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист.
37 Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път.
38 Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе.
39 Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри.
40 Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда.
41 Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти,
42 и аз ще дам отговор на тоя, който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово.
43 Не отнемай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби
44 и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков;
45 ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди;
46 ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя;
47 ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил;
48 ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби.
49 Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда.
50 Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява.
51 Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах.
53 Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон.
54 Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване.
55 Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон.
56 Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди.
57 Мой дял е. Господи, - казах си, - да спазвам Твоите думи.
58 Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово.
59 Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения.
60 Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди.
61 Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон.
62 По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби.
63 Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди.
64 С Твоята милост. Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби.
65 Добро си сторил. Господи, на Твоя раб по Твоето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди.
67 Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово.
68 Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби.
69 Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди.
70 Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон.
71 Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби.
72 Законът на Твоите уста е за мене по-добър от хиляда късове злато и сребро.
73 Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди.
74 Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово.
75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа.
76 Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб.
77 Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха.
78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди.
79 Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения.
80 Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя.
81 Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово.
82 Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш?
83 Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих.
84 Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители?
85 Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон.
86 Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми;
87 без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди.
88 По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста.
89 Твоето слово. Господи, е навеки утвърдено на небесата;
90 Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои.
91 Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи.
92 Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си.
93 Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш.
94 Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди.
95 Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения.
96 Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка.
97 Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него.
98 С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене.
99 Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.
100 Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди.
101 Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово.
102 От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш.
103 Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми.
104 Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път.
105 Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми.
106 Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня.
107 Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово.
108 Затова благоволи. Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби.
109 Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям.
110 Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми.
112 Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай.
113 Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам.
114 Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам.
115 Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми;
117 подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам.
118 Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа.
119 Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения.
120 От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя.
121 Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители.
122 Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите.
123 Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда.
124 Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения.
126 Време е Господ да действува: Твоя закон разориха.
127 Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато.
128 Всички Твои заповеди - всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя.
129 Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази.
130 Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите.
131 Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди.
132 Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име.
133 Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие;
134 избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди;
135 осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави.
136 Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон.
137 Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби.
138 Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина.
139 Ревността ми ме яде, защото враговете ми забравиха Твоите слова.
140 Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна.
141 Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям.
142 Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина.
143 Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха.
144 Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея.
145 Викам от все сърце: чуй ме, Господи, - и ще спазя Твоите устави.
146 Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения.
147 Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам.
148 Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово.
149 Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме.
150 Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон.
151 Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина.
152 Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки.
153 Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон.
154 Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме.
155 Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби.
156 Много са Твоите щедрости. Господи, по Твоя съд оживи ме.
157 Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам.
158 Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово.
159 Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме.
160 Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.
161 Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово.
162 Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба.
163 Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам.
164 Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда.
165 Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване.
166 Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам.
167 Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам.
168 Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе.
169 Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово.
170 Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово.
171 Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави.
172 Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни.
173 Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах.
174 Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха.
175 Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат.
176 Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.
119
Молитва за избавление
1 Песен на възлизаме. Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.
2 Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.
3 Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? -
4 Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.
5 Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.
6 Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.
7 Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.
120
Помощ от Господа
1 Песен на възлизане. Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.
2 Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.
3 Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;
4 не дреме и не спи. Който пази Израиля.
5 Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.
6 Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.
7 Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).
8 Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.
121
Молитва за мир в Йерусалим
1 Песен на възлизане. Давидова. Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти Иерусалиме, -
3 Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
4 където възлизат колената. Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
5 Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
6 Искайте мир за Йерусалим: да добруват ония, които те обичат!
7 Да бъде мир в твоите стени, добруване - в твоите чертози.
8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
9 Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
122
Молитва за освобождение
1 Песен на възлизане. Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
2 Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята - към ръката на господарката й, тъй и нашите очи - към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
3 Помилуй нас. Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
4 доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.
123
Господ - защитник на Своя народ
1 Песен на възлизане. Давидова. Ако не беше Господ с нас, - нека каже Израил, -
2 ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, -
3 живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
4 води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, -
5 бурни води биха преминали над нашата душа.
6 Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
8 Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.
124
Божият народ в безопасност
1 Песен на възлизане. Който се надява Господу, е като планина Сион, - няма да се помръдне: той пребъдва вечно.
2 Планините са около Йерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.
3 Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.
4 Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.
5 А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
125
Благодарност за Божието избавление
1 Песен на възлизане. Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:
2 тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни-с пение; тогава между народите се говореше: "велико нещо извърши Господ над тях!"
3 Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.
4 Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.
5 Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.
6 Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.
126
Децата - награда от Господа
1 Песен на възлизане. Соломонова. Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
2 Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.
3 Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.
4 Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.
5 Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
127
Семейство, благословено от Господа
1 Песен на възлизане. Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!
2 Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!
3 Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти - като маслинени клони около твоята трапеза:
4 тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!
5 Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Йерусалим през всички дни на живота си;
6 ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!
128
Срещу враговете на Израел
1 Песен на възлизане. Много са ме притеснявали още от младини - нека каже Израил;
2 много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили.
3 По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.
4 Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците.
5 Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!
6 Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,
7 с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач - шепата си;
8 и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!
129
олитва за помощ
1 Песен на възлизане. От дън душа викам към Тебе, Господи.
2 Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.
3 Господи, ако Ти забелязваш беззаконията - кой ще устои. Господи?
4 Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.
5 Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.
6 Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража - утрото, много повече, отколкото стража - утрото.
7 Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,
8 и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.
130
Молитва за смирено упование
1 Песен на възлизане. Давидова. Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
2 Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини пфди? Душата ми беше в мене като дете от Пфди отбито.
3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
131
Божият ковчег на Завета
1 Песен на възлизане. Спомни си. Господи, Давида и всичката му тъга:
2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
3 "няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
4 няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
5 докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов."
6 Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
7 Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
8 Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
10 Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
11 Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
13 Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
14 "Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
15 Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
16 свещениците му ще облека в спасе' ние, и светиите му с радост ще се зарадват.
17 Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на^Моя помазаник.
18 Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.
132
Възхвала на братската любов
1 Песен на възлизане. Давидова. Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
2 Го е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
3 като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.
133
Призив към прослава на Господа
1 Песен на възлизане. Блгословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дверите на дома на нашия Бог).
2 Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!
3 Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.
134
Хвалебен химн за Господните дела
1 Алилуия. Хвалете името Господне, хвалете раби Господни,
2 които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.
3 Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно,
4 защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние.
5 Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове.
6 Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни;
7 издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища.
8 Той порази първородните в Египет от човек до добитък,
9 прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби,
10 порази много народи и изтреби силни царе:
11 Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански;
12 и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля.
13 Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род.
14 Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби.
15 Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце:
16 имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат;
17 имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане.
18 Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.
19 Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа!
20 Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа!
21 Благословен от Сион Господ, Който живее в Йерусалим! Алилуия.
135
Благодарствен химн за Божията милост
1 Алилуия. Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
2 Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
4 Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
5 Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
6 Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
7 Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
8 слънцето - да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
9 луната и звездите - да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
10 Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
11 и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
12 с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
13 Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
14 и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
15 и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
16 Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
17 Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
18 и уби силни царе, защото е вехна милостта Му;
19 Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
20 и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
21 и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
22 за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
23 Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
24 и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
25 дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
26 Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.
136
Песен на заточениците във Вавилон
1 При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме кога си спомняхме за Сион;
2 на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
3 Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители - веселие: попейте ни песни сионски.
4 Как да пеем Господня песен на чужда земя?
5 Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми;
6 нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Йерусалим начело на моето веселие.
7 Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Йерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
8 Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
9 Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
137
Възхвала на Божията вярност и милост
1 (Давидов.) Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете, (задето послуша всички думи на устата ми;)
2 покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си повисоко от всяко Твое име.
3 В деня, когато повиках. Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
6 Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
7 Ако тръгна посред злополуки - Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
138
Божието неограничено знание и грижа
1 Началнику на хора. Псалом Давидов. Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2 Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3 Ходя ли, почивам ли - Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6 Дивно е за мене (Твоето) знание, - то е високо, не мога да го постигна!
7 Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8 Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти.
9 Взема ли крилете на зората и се преселя на крайморе, -
10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11 Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12 но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата - като светлина.
13 Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14 Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15 Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16 Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли. Боже, и колко е голям техният брой!
18 Да ги изброявам ли, - но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19 О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21 Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22 С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23 Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24 и виж, дали не съм на опасен път,' и ме насочи във вечен път.
139
Молитва за защита от нечестиви
1 Псалом. Началнику на хора. Псалом Давидов.
2 Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:
3 те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;
4 изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.
5 Запази ме. Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.
6 Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.
7 Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.
8 Господи, Господи, Сяло на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.
9 Не давай. Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл; той ще се възгордее.
10 Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.
11 Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.
12 Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.
13 Зная, че Господ ще извърши съд за Угеетените и правда за бедните.
14 Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.
140
Молитва на верния в скръбен ден
1 Псалом Давидов. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
2 Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми - като вечерна жертва.
3 Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
4 не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззакочие, и да не вкуся от техните сласти.
5 Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
6 Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
7 Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
8 Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
9 Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
10 Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.
141
Молитва за помощ в изпитания
1 Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;
2 излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.
3 Когато изнемогваше духът ми. Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.
4 Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.
5 Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.
6 Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.
7 Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.
142
Молитва за помощ
1 Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома). Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
2 и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
3 Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, -
4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
5 Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
6 Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
7 Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.
8 Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам. Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.
9 Избави ме. Господи, от моите врагове; към Тебе прибягвам.
10 Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
11 Заради Твоето име. Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми
12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.
143
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог
1 От Давида (против Голиата). Благословен Господ, моя твърдини, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,
2 моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, - и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.
3 Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?
4 Човек е като дъх; дните му - като преклонна сянка.
5 Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;
6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрои;
7 простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,
8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.
9 Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,
10 Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.
11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.
12 Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери - като изкусно изваяни стълбове в палати.
13 Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;
14 да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.
15 Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!
144
Възхвала на Божието царство
1 (Давидова хвала.) Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.
2 Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.
3 Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.
4 Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.
5 Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.
6 Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.
7 Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.
8 Щедър и милостив е Господ, дълготьрпелив и многомилостив.
9 Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.
10 Да Те славят, Господи, всички Твои Дела, и да Те благославят Твоите светии;
11 да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,
12 та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.
13 Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)
14 Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.
15 Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;
16 отваряш ръката Си и насищаш всич•ю, що живее по благоволение.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.
18 Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.
19 Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.
20 Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.
21 Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.
145
Възхвала на Бога Спасител
1 Алилуия. Душо моя, хвали Господа!
2 Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.
3 Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
4 Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.
5 Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
6 Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях. Който вечно пази вярност,
7 върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,
8 Господ отваря очите на слепи. Господ изправя прегърбени. Господ обича праведни.
9 Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.
10 Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.
146
Химн на Божието величие
1 Алилуия. Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, - хвала достойна.
2 Господ съзижда Йерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
3 Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
4 изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
5 Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му - неизмерим.
6 Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
11 Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
147
Божието величие
1 Алилуия. Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
2 защото Той укрепява заверките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
3 утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
4 праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
5 дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
6 хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
7 Пратисловото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
8 Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби - Израилю.
9 На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
148
Цялата вселена да хвали Господа
1 Алилуия. Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
2 Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
4 Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
5 Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза - и се създадоха,) заповяда - и се сътвориха;
6 постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
7 Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
8 огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
9 планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
11 земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
12 момци и девойки, старци и деца -
13 всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
14 Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
149
Хвалебна песен
1 Алилуия. Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.
2 Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.
3 Да хвалят името Му с хора, с тимпан и гусли да Му пеят,
4 защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.
5 Да тържествуват 'светиите в слава, Да се радват върху леглата си.
6 Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
7 за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,
8 да връзват техните царе във вериги и техните велможи - в окови железни,
9 да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.
150
Хвалете Господа
1 Алилуия. Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.
2 Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.
3 Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
4 Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи.
5 Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.
6 Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.
1
Притчите - мъдрост и поука
1 Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
2 за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
3 за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
4 да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост.
5 Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
7 Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
8 Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
9 защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
10 Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
11 ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
12 жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
13 да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
14 ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни",
15 синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
16 защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
17 не напразно се разпъва мрежа пред птици.
18 Но те правят засада против кръвта ей, дебнат против душите си.
19 Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
Призивът на мъдростта
20 Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
21 проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:
22 "докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?
23 Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.
24 Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;
25 и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.
26 Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,
27 кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.
28 Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.
29 Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;
30 задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,
31 затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.
32 Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;
33 но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."
2
Наградата на мъдростта
1 Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми,
2 тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление;
3 ако призоваваш знанието и викаш към разума;
4 ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, -
5 ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога.
6 Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум;
7 Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно;
8 Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии.
9 Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека.
10 Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти,
11 тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди,
12 за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа,
13 от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища;
14 от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала,
15 чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки;
16 за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си,
17 която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог.
18 Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци;
19 никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота.
20 Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните;
21 защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея;
22 а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.
3
Съвет към младите хора
1 Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди;
2 защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир.
3 Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, -
4 и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците.
5 Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум.
6 Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки.
7 Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото:
8 това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости.
9 Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, -
10 и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите ликове ще преливат от мъст.
11 Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение;
12 защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.
13 Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, -
14 защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато:
15 тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея.
16 В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;)
17 пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни.
18 Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.
19 Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата;
20 чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса.
21 Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, -
22 и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.
23 Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне.
24 Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен.
25 Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци;
26 защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка.
27 Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори.
28 Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.)
29 Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе.
30 Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло.
31 Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му;
32 защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение.
33 Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя.
34 Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.
35 Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.
4
Ползата от мъдростта
1 Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите,
2 защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед.
3 Защото и аз бях син на баща си нежно любим и едничък на майка си;
4 и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей.
5 Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди.
7 Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.
8 Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя Ще те прослави, ако се към нея прилепиш,
9 ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона.
10 Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота.
11 Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.
12 Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш.
13 Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот.
14 Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите;
15 остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини;
16 защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение;
17 защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж.
18 Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне.
19 А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат.
20 Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми;
21 да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си:
22 защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.
23 От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.
24 Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи.
25 Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе.
26 Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки.
27 Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото
28 (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.
29 Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).
5
Предпазване от съблазън
1 Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми,
2 за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;)
3 защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло;
4 но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч;
5 нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята.
6 Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш.
7 И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми.
8 Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й,
9 за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител;
10 за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща.
11 И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, -
12 и ще кажеш: "защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение,
13 защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си:
14 безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!"
15 Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.
16 Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите;
17 нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе.
18 Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост,
19 с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно.
20 И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда?
21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки.
22 Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат:
23 той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.
6
Съвети за избягване на грехове
1 Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,
2 ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.
3 Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
4 не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,
5 спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.
6 Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
7 Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;
8 но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)
9 Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?
10 Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:
11 и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)
12 Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,
13 намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;
14 в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.
15 Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление.
16 Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му:
17 очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
18 сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
19 лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.
Предпазване от прелюбодеяние
20 Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
21 вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
22 Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли ще приказват с тебе:
23 защото заповедта е светило, и поуката светлина, и назидателните поуки - път към живота,
24 за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
25 Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,
26 защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.
27 Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
28 Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?
29 Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който допре до нея, няма да остане без вина.
30 Не прощават на крадеца, ако краде Да насити душата си, кога е гладен;
31 хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.
32 Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
33 бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,
34 защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,
35 няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.
7
Не се съблазнявай
1 Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
2 Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.
4 Кажи на мъдростта: "ти ми си сестра!" и наречи разума твой сродник,
5 за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.
6 Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,
7 и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,
8 който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,
9 по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.
10 И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,
11 бъбрива и необуздана, нозете и се не спират вкъщи:
12 ту на улицата, ту по стьгдите и при всеки ъгъл залага примки.
13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;
14 "мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;
15 затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих - те;
16 с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;
17 спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;
18 дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,
19 защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;
20 кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние."
21 С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.
22 Веднага той тръгна подире й, както вол отива на клане (и както псе - на верига), както елен - на изстрел,
23 докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.
24 И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
25 Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките й,
26 защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:
27 нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.
8
Призив на мъдростта
1 Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?
2 Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;
3 тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:
4 "към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!
5 Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, - на разум.
6 Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;
7 защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;
8 всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;
9 те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.
10 Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;
11 защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.
12 Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.
13 Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.
14 Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.
15 Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;
16 чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.
17 Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;
18 у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;
19 плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.
20 Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,
21 за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)
22 Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
23 отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
24 Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
25 Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
26 когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
27 Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
28 когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната
29 когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, -
30 аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
31 веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.
32 И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища!
33 Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.
34 Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми!
35 Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;
36 а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат."
9
Мъдрост и глупост
1 Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2 закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3 проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4 "който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5 "дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6 оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
7 Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца петно.
8 Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9 дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10 Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11 защото чрез мене ще ти се умножат Дните, и ще ти се прибавят години живот.
12 (Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.)
13 Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира,
14 сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града,
15 за да вика минувачите, които си вървят право по пътя:
16 "който е глупав, да свърне тука", н на малоумния казва:
17 "крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен".
18 И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.)
10
Първи сборник с мъдрости на Соломон (10:1-22:16)
Праведният и нечестивият
1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.
2 Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя.
3 Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне.
4 Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява.
5 Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син.
6 Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните.
7 Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно.
8 Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне.
9 Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан.
10 Който намигна с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне.
11 Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните.
12 Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове.
13 В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка.
14 Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел.
15 Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия.
16 Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях.
17 Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се.
18 Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав.
19 При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен.
20 Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество.
21 Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.
22 Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.
23 За глупеца да върши нещо престъпно е като забава, а на разумния човек е свойствена мъдростта.
24 От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни.
25 Както вихър минава, тъй и нечестивецът ще изчезне; а праведникът е върху вечни основи.
26 Каквото е оцет за зъби и дим за очи, това е и ленивецът за ония, които го пращат.
27 Страхът Господен придава дни, а годините на нечестивците ще се скратят.
28 Очакванието на праведниците е радост, а надеждата на нечестивците ще загине.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния и страх за ония, които вършат беззаконие.
30 Праведникът не ще се поколебае вовеки, а нечестивците не ще живеят дълго на земята.
31 От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен.
32 Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.
11
Щедрите стават по-богати
1 Неверни къпони са гнусотапред Господа, а право теглене е Нему угодно.
2 Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)
3 Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.
4 Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.
5 Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.
6 Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.
7 Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.
8 Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада е нея нечестивецът.
9 Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.
10 Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.
11 С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
12 Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
13 Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата.
14 Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува.
15 Който поръчителствува за другиго, зло си докарва, а който мрази поръчителство, е в безопасност.
16 Добронравна жена придобива слава (за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие. Ленивците са немотии), а трудолюбивите придобиват богатство.
17 Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си.
18 Нечестивият върши нетрайна работа, а на оня, който сее правда, наградата е истинска.
19 Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.
20 Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.
21 Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.
22 Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна.
23 Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.
24 Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.
25 Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен.
26 Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение.
27 Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.
28 Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.
29 Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.
30 Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.
31 Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.
12
В пътя на правдата има живот
1 Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е.
2 Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.
3 Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.
4 Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.
5 Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство.
6 Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.
7 Злочестина докосне ли нечестивците, те изчезват, а домът на праведните си стои.
8 Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение.
9 По добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб.
10 Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко.
11 Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.)
12 Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд.
13 Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.)
14 От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му.
15 Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър.
16 Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.
17 Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама.
18 Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.
19 Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг.
20 В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците - радост.
21 На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини.
22 Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.
23 Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.
24 Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.
25 Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.
26 Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.
27 Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.
28 В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.
13
Богатство, придобито с измама, се загубва
1 Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
2 От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
3 Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
4 Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
5 Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
6 Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
7 Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
8 С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
9 Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
10 От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.
11 Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.
12 Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като Дърво за живот.
13 Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.
14 (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)
15 Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
16 Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.
17 Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.
18 Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.
19 Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
20 Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
21 Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
22 Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
23 Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
24 Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
25 Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
26 Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.
14
Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния
1 Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
2 Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
3 В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
4 Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5 Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6 Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
7 Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
8 Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
9 Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
10 Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
11 Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
12 Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
13 И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
14 Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите.
15 Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
16 Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
17 Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
18 Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19 Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.
20 Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
21 Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
22 Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
23 От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.
24 Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
25 Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
26 В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
27 Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
28 В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
29 У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
30 Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
31 Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
32 За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
34 Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
35 Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.
15
Езикът и сърцето на мъдрите
1 (Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.
2 На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.
3 Очите Господни са на всяко място; те виждат лошите и добрите.
4 Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.
5 Глупав нехае към бащина си поука; а който слуша изобличения, благоразумен е. (В многото правда има голяма сила, а нечестивците ще бъдат изкоренени от земята.)
6 В къщата на праведника - обилни съкровища, а в печалбата на нечестивеца разсипия.
7 На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
8 На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
9 На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.
10 Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.
11 Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки.
12 Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
13 Весело сърце прави лицето весело а при сърдечна скръб духът отпада.
14 На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
15 На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.
16 По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.
17 По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.
18 Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.
19 Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.
20 Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.
21 За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.
22 Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.
23 Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана овреме!
24 За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.
25 Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи.
26 Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему.
27 Користолюбивият ще разсипе своя Дом, а който мрази подаръци, ще живее.
28 Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.)
29 Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните.
30 Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои.
31 Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.
32 Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.
33 Страхът Господен учи на мъдрост, и "Ред славата върви смирение.
16
Господ и пътищата на човека
1 Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.
2 Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.
3 Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.
4 Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.
5 Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е поугодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)
6 С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.
7 Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.
8 Подобре малко с правда, нежели много печалби с неправда.
9 Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.
10 В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.
11 Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.
12 Беззаконие дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.
13 Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.
14 Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.
15 В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.
16 Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.
17 Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.
18 Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост.
19 По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.
20 Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.
21 Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.
22 Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.
23 Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.
24 Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.
25 Има пътища, които се струват човску прави, но краят им е път към смъртта.
26 Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.
27 Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън.
28 Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.
29 Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;
30 замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).
31 Седина в пътя на правдата е венец на слава.
32 Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.
33 Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.
17
Праведни и нечестиви уста
1 По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
2 Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
3 Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва.
4 Злосторник се вслушва в беззакония уста, лъжец слуша пагубен език.
5 Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
6 Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
7 На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста.
8 Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
9 Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
10 На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
11 Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
12 По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
Мъдрост в поведението
13 Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
14 Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
15 Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа.
16 За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
17 Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18 Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19 Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20 Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21 Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22 Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23 Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25 Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26 Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27 Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28 И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.
18
Славата на мъдрия и позорът на глупеца
1 Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
2 Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
3 С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.
4 Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
5 Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
6 Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.
7 Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
8 (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)
9 Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.
10 Нехайният в работата си е брат на разсипника.
11 Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.
12 Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.
13 Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.
14 Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.
15 Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи?
16 Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.
17 Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.
18 Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.
19 Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.
20 Озлобен брат е по-непристьпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.
21 От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.
22 Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.
23 Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодеика, безумен е и нечестив.)
24 Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.
25 Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбна; бива приятел по-привързан и от брат.
19
Богатство и бедност
1 По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.
2 Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.
3 Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.
4 Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.
5 Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.
6 Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.
7 Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но-и това няма.
8 Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.
9 Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.
10 На глупец не прилича разкош, още повече на роб - да господарува над князе.
11 Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.
12 Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му - като роса по трева.
13 Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.
14 Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена - от Господа.
15 Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.
16 Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
17 Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
Мъдри съвети към младите хора
18 Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
19 Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
20 Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
21 В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
22 Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
23 Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
24 Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
25 Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
26 Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.
27 Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.
28 Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.
20
Непорочността на праведния
1 Виното е присмехулко, сикерът - размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
2 Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
3 Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
4 Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото - и няма нищо.
5 Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
6 Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
7 Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
8 Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
9 Кой може каза: "очистих сърцето си, чист съм от греха си"?
10 Нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа.
11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
12 Ухо, което слуша, и око, което гледа, - и едното и другото е Господ създал.
13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
14 "Лошо е, лошо е", казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
Заграбеното богатство
15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
16 Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълват.
18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.
19 Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
20 Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
22 Не казвай: "ще отвърна за злото"; остави на Господа, и Той ще те запази.
23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
24 Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
25 Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
26 Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
28 Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
29 Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци - седината.
30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
21
Съкровищата на нечестивеца и на мъдрия
1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потопите водни: Той го насочва, накъдето поиска.
2 Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата.
3 Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.
4 Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.
5 Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.
6 Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.
7 Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.
8 Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави.
9 По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща.
10 Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.
11 Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.
12 Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.
13 Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят.
14 Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха - силна ярост.
15 Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.
16 Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.
17 Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият - за простодушния.
19 По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена.
20 Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.
21 Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.
22 Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали.
23 Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.
24 Горделивият злодей - името му е кощунник - действува в пламъка на гордостта.
25 Гладът на мързеливеца ще го убие защото ръцете му се отказват да работят;
26 той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
27 Жертвата на нечестивите е гнусота най-вече кога я принасят с лукавство.
28 Лъжесвидетелят ще загине, а човек който говори, каквото знае, ще говори винаги.
29 Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.
30 Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа.
31 Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.
22
Ценността на доброто име
1 По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
2 Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
3 Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
4 Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.
5 По пътя на коварния - тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.
6 Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.
7 Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.
8 Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)
9 Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)
10 Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.
11 Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.
12 Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестьпник Той събаря.
13 Ленивецът казва: "лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!"
14 Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той Ще падне в нея.
15 Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка Ще я махне от него.
16 Който уврежда сиромаха, за да Умножи богатството си, и който дава на богатия, - ще осиромашее.
Сборник с притчи на други мъдреци (22:17-24:34)
17 Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;
18 защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.
19 За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.
20 Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,
21 за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провеждат.
22 Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите,
23 защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.
24 Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,
25 за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.
26 Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:
27 ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?
28 Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.
29 Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.
23
Срещу лакомията на чревоугодника
1 Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти,
2 и тури преграда на гърлото си, ако си лаком.
3 Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна.
4 Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли.
5 Ще устремиш очи към него, и - вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето.
6 Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби;
7 защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; "яж и пий", ти казва, но сърцето му не е с тебе.
8 Залъка, който си изял, ще изплюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш.
9 В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи.
10 Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай;
11 защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе.
12 Насочи сърцето си към учение и ушите си - към умни думи.
13 Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;
14 ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята.
15 Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва;
16 ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право.
17 Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен;
18 защото има бъдника, и твоята надежда не е изгубена.
19 Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.
20 Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, -
21 защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи.
22 Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее.
23 Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум.
24 Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се.
25 Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила.
26 Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, -
27 защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена - тесен кладенец;
28 тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците.
29 У кого - ах? у кого - ох? у кого - караница? у кого - скръб? у кого - рани без причина? у кого - зачервени очи?
30 У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино.
31 Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;
32 отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида;
33 очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно;
34 и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.
35 (И ще кажеш:) "Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото."
24
1 Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,
2 защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.
3 С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,
4 и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.
5 Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,
6 затова с обмисляне води войната си, и успех ще има при много съвещания.
7 Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите.
8 Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик.
9 Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците.
10 Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата.
11 Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване.
12 Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти знае това и ще отдаде на човека според делата му.
13 Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:
14 такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бьднина, и твоята надежда не е изгубена.
15 Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошавай мястото на покоя му,
16 защото седем пъти ще падне праведник - и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел.
17 Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне.
18 Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си.
19 Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци,
20 защото злият няма бъднина, - светилото на нечестивците ще угасне.
21 Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се на събирай,
22 защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, - и бедата от тях двамата кой ще предузнае?
23 Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие.
24 Който казва на виновния: "прав си", него народите ще проклинат, него племената ще мразят;
25 а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение.
26 В уста целува оня, който отговаря с верни думи.
27 Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.
28 Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?
29 Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.
30 Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;
31 и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.
32 И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:
33 "малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, -
34 и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти - като въоръжен човек."
25
Втори сборник с мъдрости на Соломон (25:1-29:27)
Пред лицето на царя
1 И това са притчи Соломонови, които ги събраха човеците на иудейския цар Езекия.
2 Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите.
3 Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.
4 Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря;
5 отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда.
6 Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;
7 защото по-добре е кога ти кажат: "дойди тука по-нависоко", отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.
8 Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?
9 Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,
10 за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестното ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)
11 Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.
12 Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.
13 Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар.
14 Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.
Правила за живот и отношението към врага
15 Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.
16 Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.
17 Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.
18 Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си.
19 Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.
20 Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей - дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)
21 Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода;
22 защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде.
23 Северен вятър дъжд причинява, а таен език - недоволни лица.
24 По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща.
25 Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.
26 Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.
27 Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.
28 Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.
26
Безумният и неговото безумие
1 Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец.
2 Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, - тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне.
3 Бич за кон, юзда - за осел, а тояга - за глупци.
4 Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему;
5 не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да се не помисли за мъдър.
6 Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.
7 Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.
8 Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.
9 Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.
10 Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава.
11 Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.
12 Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.
Ленивият човек и лъжливият език
13 Ленивецът казва: "лъв на пътя! лъв по стъгдите!"
14 Врата се върти на куките си, а ленивец - на леглото си.
15 Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си.
16 Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят.
17 Кой! оминувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши.
18 Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт,
19 тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: "аз се само пошегувах".
20 Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихна.
21 Въглищата - за жар, и дървата - за огън, а свадлив човек - крамоли да разпалва.
22 Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата.
23 Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.
24 С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои.
25 Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии.
26 Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно.
27 Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.
28 Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение.
27
Мъдростта и човешките недостатъци
1 Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.
2 Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не езикът ти.
3 Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.
4 Лют е гневът, неукротима - яростта; но кой ще устои против ревнивостта?
5 По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.
6 Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.
7 Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.
8 Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.
9 Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.
10 Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.
11 Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, - и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.
12 Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.
13 Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
14 Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.
15 Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:
16 който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само се обажда.
Неудовлетвореността на човека
17 Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.
18 Който варди смоковницата, ще яде плодовете й, и който пази господаря си, почетен ще бъде.
19 Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.
20 Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)
21 Каквото е пота за сребро, горнило - за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)
22 Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.
23 Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;
24 защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?
25 Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.
26 Овците са тебе за облекло, и козлите - за купуване ниви.
27 И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.
28
Нечестиви и праведници - възмездие и награда
1 Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв.
2 Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна.
3 Човек сиромах и притеснител на слабите е също като проливен дъжд, който завлича храните.
4 Отстъпниците от закона хвалят нечестивците, а които пазят закона, негодуват против тях.
5 Лошите люде не разбират от справедливост, а ония, които търсят Господа, всичко разбират.
6 По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели оня, който криви своите пътища, макар и да е богат.
7 Който пази закона, е разумен син, а който се събира с разсипници, посрамя баща си.
8 Който умножава имота си чрез корист и лихва, той го събира за добротвореца на бедните
9 Който отклонява ухото си да не слуша закона, на такъв и молитвата е гнусота.
10 Който отклонява праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а непорочните ще наследят добро.
11 Богат човек се има за мъдрец, обаче умен сиромах ще го изобличи.
12 Кога праведници тържествуват, голяма слава е, но кога нечестивци се въздигат, човеците се крият.
13 Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван.
14 Блажен е оня човек, който винаги пребъдва в благоговение; а който ожесточава сърцето си, ще падне в беда.
15 Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ.
16 Неразумен управник върши много притеснения, а който мрази корист, ще има дълги дни.
17 Човек, виновен за проливане човешка кръв, ще бяга до гроб, за да го някой не хване.
18 Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища, ще падне на един от тях.
19 Който си работи земята, ще се насища с хляб, а който подражава на празните, ще се насити с беднотия.
20 Верен човек ще бъде много благославян, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.
21 Не е добро да си лицеприятен; такъв човек и за късче хляб ще извърши неправда.
22 Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне.
23 Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае.
24 Който окрадва баща си и майка си и казва "това не е грях", той е съучастник на грабители.
25 Горделивият разпаля крамола, а който се надява Господу, ще добрува.
26 Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.
27 Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван.
28 Кога нечестивци се въздигат, човеците се крият, а кога падат, праведниците се умножават.
29
Възхвала на правосъдието и проклятие на нечестието
1 Човек, който, бидейки изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще се съкруши, и не ще има за него изцеление.
2 Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият госпо-дарува, народът пъшка.
3 Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, • имот разпилява.
4 Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я.
5 Човек, който ласкае приятеля си, залага примка за нозете му.
6 Грехът на лошия човек е примка за него, а праведникът се весели и се радва.
7 Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото.
8 Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта.
9 Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, - няма покой.
10 Кръвожадните човеци мразят непорочния, а праведните се грижат за неговия живот.
11 Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа.
12 Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви.
13 Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите.
14 Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги.
15 Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си.
16 Кога се умножават нечестивците, умножава се беззаконието; но праведниците ще видят тяхното падение.
17 Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти.
18 Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е.
19 Роб с думи няма да се научи, защото, и да ги разбира, не слуша.
20 Видял ли си човек недомислен в думите си? Повече се надявай на глупец, нежели нему.
21 Ако ласкаво държиш роб от детинство, отпосле ще поиска да ти стане син.
22 Гневлив човек подига крамоли, а сприхав много греши.
23 Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.
24 Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.
25 Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност.
26 Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа.
27 Неправеден човек е гнусота за праведниците, а гнусота за нечестивеца е оня, който ходи по правия
30
Поучения на Агур и на цар Лемуил (30:1-31:31)
Мъдри слова на Агур
1 Думи на Иакеевия син Агура. Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила път. Укала :
2 Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,
3 не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.
4 Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?
5 Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.
6 Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.
7 За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра;
8 суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, - храни ме с насъщния хляб,
9 да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: "кой е Господ?" и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.
10 Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.
11 Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.
12 Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.
13 Има род - о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!
14 Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите - ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотиите между людете.
15 Ненаситността има две дъщери: "давай, давай!" Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат "стига!" -
16 преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: "стига!"
17 Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!
18 Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:
19 път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.
20 Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: "нищо лошо не съм сторила".
21 От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:
22 от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,
23 от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.
24 Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:
25 мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната;
26 хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала;
27 скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;
28 паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.
29 Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:
30 лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;
31 конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.
32 Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;
33 защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.
31
Мъдри слова на цар Лемуил
1 Думи на цар Лемуила. Поука, с която го е поучила майка му:
2 Какво, синко, какво, сине на утробата ми? какво, сине на оброците ми?
3 Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват.
4 Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе - сикер,
5 за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените.
6 Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа;
7 нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си.
8 Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.
9 Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.
Възхвала на добродетелната жена
10 Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
11 сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
12 тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
13 Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
14 Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
15 Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
16 Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
17 Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.
18 Тя чувствува, че занятието и е добро, и светилото й не гасне нощем.
19 Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.
20 Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
21 Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.
22 Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
23 Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
24 Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
25 Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
26 С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
27 Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
28 Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали:
29 "много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички".
30 Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.
31 Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!
1
Всичко е суета
1 Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2 Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
3 Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4 Род прохожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5 Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7 Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8 За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9 Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
10 Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11 Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
В търсене смисъла на живота
12 Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Йерусалим;
13 и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14 Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
15 Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
16 Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Йерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
17 И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
18 защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
2
1 Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!
2 За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?
3 Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.
4 Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,
5 уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;
6 направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;
7 придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Йерусалим;
8 събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.
9 И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Йерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.
10 Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.
11 И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
12 Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
13 И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
14 на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
15 И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
17 Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
18 И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.
19 И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!
20 Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -
21 защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!
22 Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!
24 Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
25 защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!
3
Определеният от Бога порядък на живота
1 Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2 време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3 време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4 време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5 време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6 време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7 време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8 време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
9 Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
10 Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
11 Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
12 Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13 И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.
14 Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
15 Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.,
16 И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
Изводи за живота
17 И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18 Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19 защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже всичко е суета!
20 Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21 Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22 И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?
4
1 Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.
2 И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;
3 а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.
4 Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
5 Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.
6 По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.
7 Обърнах се и видях друга суета под слънцето:
8 човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. "За кого ли пък - казва той - се трудя и лишавам от блага душата си?" - И това е суета и нехубава работа.
9 По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.
10 Защото, ако падне единият, другият Ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.
11 Също, кога лежат двама, топло им е; а един - как ще се сгрее?
12 И ,ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.
13 По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не Умее да приема съвети;
14 защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.
15 Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.
16 Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър!
17 Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо.
5
Благоговение пред Бога
1 Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.
2 Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.
3 Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.
4 По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.
5 Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): "това е грешка". Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?
6 Защото в многото сънища, както и в многото думи - много суета; но ти се бой от Бога.
7 Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях - още по-висок;
8 а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.
9 Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!
Отношение към богатството
10 Увеличава се имотът - увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?
11 Сладък е сънят за оногова, който се труди, - ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.
12 Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
13 А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.
14 Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.
15 И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?
16 А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчавай и ядосвай.
17 Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.
18 И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар.
19 Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.
6
Суетата на честолюбието и желанията
1 Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:
2 Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!
3 Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е почестито от него,
4 защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.
5 То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.
6 А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?
7 Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.
8 А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите?
9 По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.
10 Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.
11 Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?
12 Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?
7
Съвети за благоразумие
1 Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден - от рожден ден.
2 По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.
3 Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.
4 На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето - в къща, дето се веселят.
5 По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;
6 защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!
7 Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.
8 Краят на една работа е по-добър от началото й; търпелив е по-добър от високомерен.
9 Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.
10 Не думай: "защо прежните дни били по-добри от сегашните?", защото не от ум питаш за това.
11 Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;
12 защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.
13 Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?
14 В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.
15 Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.
16 Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?
17 Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?
18 Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19 Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.
20 Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;
21 затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;
22 защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.
23 Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: "ще бъда мъдър", но мъдростта е далеко от мене.
24 Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?
25 Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, -
26 и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й - примка, ръцете й - окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.
27 Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.
28 Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? - Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.
29 Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.
8
Целесъобразност в несъвършения свят
1 Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.
2 Аз казвам: пази царската дума, и то - поради клетвата пред Бога.
3 Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.
4 Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?
5 Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;
6 защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,
7 дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това - кой ще му каже?
8 Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.
9 Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.
10 Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!
11 Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.
12 Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;
13 а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.
14 Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
15 И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.
16 Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем,
17 тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
9
Живот, използван по мъдър начин
1 Към всичко това обърнах сърцето си за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
2 За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
3 Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
4 Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре нежели мъртъв лъв.
5 Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
6 и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
7 И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.
8 Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги слей на главата ти.
9 През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.
10 Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11 Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12 Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13 Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14 малък град, и в него малко човеци; Дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15 ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16 И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17 Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18 Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.
10
Превратност на всичко земно и вредата от глупостта
1 Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.
2 Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия - наляво.
3 По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
4 Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
5 Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:
6 невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.
7 Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.
8 Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.
9 Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.
10 Ако се притъпи брадвата, и ако острието й не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.
11 Ако змия ухапе преди обвиването й, то за обайника няма полза.
12 Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;
13 първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му - безумие.
14 Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?
15 Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.
16 Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!
17 Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!
18 От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.
19 Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.
20 Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата година да обади твоята реч.
11
Духовният живот на мъдреца
1 Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.
2 Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.
3 Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.
4 Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.
5 Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.
6 Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.
7 Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.
8 Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!
Суетата на младостта
9 Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.
10 Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.
12
Истинският смисъл на живота е Бог
1 И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: "няма за мене наслада в тях";
2 докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;
3 докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;
4 кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;
5 кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;
6 докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.
7 И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!
Заключение: живот в светлината на вечността
9 Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва, изучва и състави много притчи.
10 Еклисиаст гледа да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.
11 Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.
12 А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото.
13 Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;
14 защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.
1
Песен за любовта (1:1-2:7)
Първа песен
1 Вьзлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
2 От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
3 Влечи ме, ще се затечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
4 Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
Призив към йерусалимските дъщери и към възлюбения
5 Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя - моето собствено лозе не запазих.
6 Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
7 Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
Разговор между обичащите се
8 Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
9 Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия - с огърлиците;
10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.
12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
13 Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
14 Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е - зеленина.
16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни - кипариси.
2
За любовта всичко е прекрасно
1 Вьзлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
2 Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
3 Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката й обичам да седя, и плодовете й са сладки за гърлото ми.
4 Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
6 Лявата му ръка ми е под главата, а Дясната ме прегръща.
7 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
Втора песен (2:8-3:5)
Красотата на любовта
8 Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
9 Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
10 Моят възлюбен ми заговори: "стани, моя мила, моя хубавице, излез!
11 Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
12 цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
13 смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
14 Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето м, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът та е сладък, и лицето ти приятно.
15 Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са Цъфнали."
16 Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък - нему; той пасе между кринове.
17 Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.
3
Нощни размисли
1 Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
2 Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
3 Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли - попитах ги - оногова, когото обича душата ми?
4 Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
5 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
Трета песен (3:6-5:1)
Годеникът идва
6 Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
7 Ето неговият одър - на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
8 Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
9 Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
10 стълбците й е направил от сребро, облегалата й от злато, седалото й от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
11 Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
4
Хубава си, любима моя
1 Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
2 зъбите ти - като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
3 устните ти - като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
4 шията ти - като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове - все щитове на юнаци;
5 двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
6 Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
7 Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
8 Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
9 Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
10 О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
11 Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
12 Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
13 твоите разсадници са градина с нарове,с най-хубави плодове, кипери с нарди,
14 нард и шафран, тръстика и дьрчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
15 ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
16 Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове.
5
1 Възлюбеният.Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!
Четвърта песен (5:2-6:3)
Нощен блян
2 Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми - с нощна влага.
3 Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете ой, как да ги калям?
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.
5 Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.
6 Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
7 Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.
Помогнете ми да го намеря!
8 Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.
9 Хор. С какво е твоят възлюбен по-Добър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?
10 Възлюбената. Моят възлюбен е бял И румен, личен между десет хиляди други;
11 главата му - чисто злато; къдрите чу - вълнисти, черни като врана;
12 очите му - като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;
13 бузите му - ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му - крин, от който капе чиста смирна;
14 ръцете му - златни валяци, обсипани с топази; коремът му - като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;
15 нозете му - мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;
16 устата му - сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.
6
1 Хор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.
2 Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.
3 Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен - на мене; той пасе между криновете.
Пета песен (6:4-8:4)
В очакване
4 Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Йерусалим, страшна като войнство със знамена.
5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.
6 Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;
7 твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.
8 Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,
9 но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:
10 "Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?"
11 Слязох в ореховата градина да погледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?
12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.
7
Песен на истинската любов
1 Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?
2 Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;
3 коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти - купен пшеница, обиколен с кринове;
4 двете твои ненки - като две яренца, сърнински близначета;
5 шията ти - като стълб от слонова кост; очите ти - Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти - ливанска кула, обърната към Дамаск;
6 главата ти на тебе - като Кармил; и косата на главата ти - като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.
7 Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
8 Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки - на гроздове.
9 Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните й; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри - като мирис от ябълка;
10 устата ти са като най-добро вино. - Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.
11 Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.
12 Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;
13 утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
14 Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!
8
Да ми беше ти като брат
1 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
2 Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
3 Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
4 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
Шеста песен (8:5-14)
Зов и отговор
5 Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
6 Положи ме като печат на сърцето си като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7 Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11 Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
12 Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста - за пазачите на плодовете му.
13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14 Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!
1
1 Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със сърдечна простота Го търсете,
2 защото Него намират ония, които Го не изкушават, и се не явява на ония, които не вярват в Него.
3 Защото неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните.
4 В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха;
5 защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда.
6 Човеколюбивият дух е премъдрост и няма да остави ненаказан оногова, който богохулствува с уста, защото Бог е свидетел на вътрешните му чувства, истинен зрител на сърцето му и слушател на езика му.
7 Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума.
8 Затова, никой, който говори неправда, не ще се укрие, и не ще го отмине изобличителният съд.
9 Защото помислите на нечестивеца ще бъдат изпитвани, и думите му ще възлязат при Господа да изобличат беззаконията му,
10 понеже ухото на ревността чува всичко, и ропотьт няма да се скрие.
11 Затова пазете се от безполезен ропот и вардете се от злодумство на езика, защото дори тайна дума не ще мине току-тъй, а клеветни уста убиват душата.
12 Не ускорявайте смъртта със заблужденията на живота си и не привличайте си гибел с делата на ръцете си.
13 Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите,
14 защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята.
15 Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт;
16 нечестивите я привлякоха с ръце и думи, счетоха я за приятел и изнемогнаха, и сключиха съюз с нея, защото са достойни да бъдат неин дял.
2
1 Които умуват криво, думаха в себе си: кратък и печален е нашият живот, и човек не може се избави от смъртта, и никой не познава такъв, който да е освободил някого от ада.
2 Ние сме случайно родени и отпосле ще бъдем като че не сме били: диханието в ноздрите ни е дим, и думата - искра в движението на сърцето ни.
3 Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах, и духът ще се разпилее като рядък въздух;
4 и с време ще се забрави името ни, и никой няма да си спомни за делата ни; и животът ни ще премине като следа от облак, и ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето и отежняла от топлината му.
5 Защото животът ни е като кога сянка премине, и няма за нас връщане от смъртта: положен е печат и никой се не връща.
6 Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползува ме от тоя свят като от младостта:
7 да се наситим със скъпоценно вино и благоухания, и пролетният цвят на живота да ни не отмине;
8 да се увенчаем с рози, преди да са увяхнали;
9 никой от нас да се не лишава от участие в нашата наслада; вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий.
10 Да притесняваме сиромаха праведник, да не пожалим вдовици, и да се не срамим от многогодишните седини на старец.
11 Силата ни да бъде закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно.
12 Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание.
13 обявява се за такъв, който има по знание за Бога, и нарича себе си син на Го спода,
14 пред нас той е изобличение на нашите помисли
15 Тежко ни е и да го гледаме, защото неговият живот не е като живота на другите, и пътищата му се различават от нашите.
16 Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща.
17 Да видим, прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му;
18 защото, ако тоя праведник е син Божий. Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете.
19 Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му;
20 да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него.
21 Тъй умуваха те, и се измамиха; за щото злобата им ги беше заслепила,
22 и те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души
23 Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие
24 ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял.
3
1 А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2 В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3 и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир
4 Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5 И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6 Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7 Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8 Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9 Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
10 А нечестивците, както са умували, тъй и ще понесат наказание, задето са презрели праведника и отстъпили от Господа.
11 Защото, които презират мъдрост и поука, са нещастни, и тяхната надежда е суетна, и трудовете - безплодни, и делата - безполезни.
12 Жените им са несмислени и децата им лоши, проклет е родът им.
13 Блажена е оная бездеткиня, която не се е осквернила, която не е познала беззаконна постеля: тя ще получи плод, кога се награждават светите души.
14 Блажен е и скопецът, който не е сторил беззаконие с ръка и не е помислил лошо против Господа, защото нему ще се даде особена благодат на вярата и най-приятен дял в Господния храм.
15 Плодът на добрите трудове е славен, и коренът на мъдростта - неподвижен.
16 Децата на прелюбодейците ще бъдат несъвършени, и семето от беззаконна постеля ще изчезне.
17 Макар и да бъдат дълговечни, няма да ги смятат за нищо, и късната им старост ще бъде без почит.
18 Ако пък умрат скоро, не ще имат надежда и утеха на съдния ден;
19 защото ужасен е краят на неправедния род.
4
1 По-добре е бездетство с добродетел, защото споменът за нея е безсмъртен: тя се признава и от Бога, и от людете.
2 Кога е тука, подражават й, а кога си отиде, стремят се към нея; и във вечността тя тържествува увенчана, като удържала победа чрез непорочни подвизи.
3 А плодородното множество нечестивци не ще принесе полза, и прелюбодейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда основа;
4 и макар за малко време да се раззеленяват по клоните, но като няма твърдост, ще се разклатят от вятъра и от напора на ветровете ще бъдат изкоренени;
5 крехките клони ще се пречупят, и плодът им ще бъде безполезен, неузрял за храна и негоден за нищо;
6 защото деца, раждани от незаконни съжителства, са свидетели на разврат против родителите при разпита им.
7 А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8 защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9 Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10 Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11 грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12 Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13 Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14 защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и. не помислиха,
15 че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
16 Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост - дълговечната старост на неправедника;
17 защото те ще видят свършека на мъдрия и не ще разберат, какво е отредил Господ за него и защо го е поставил в безопасност;
18 те ще видят и ще го унижат, но Господ ще им се насмее;
19 и след това ще бъдат безчестен труп и позор между умрелите навеки, защото Той ще ги повали да паднат ничком безгласно, - ще ги разтърси от основи, и те най-сетне ще запустеят, ще бъдат в скърби, и споменът им ще загине;
20 съзнавайки греховете си, те ще застанат със страх, и техните беззакония ще ги осъдят в лицето им.
5
1 Тогава праведникът ще застане с голяма смелост пред лицето на ония, които са го оскърбявали и презирали неговите подвизи;
2 а те, като видят, ще се смутят от голям страх и ще се слисат от неочакваното негово спасение
3 и, като се разкайват и въздишат от притеснение на духа, ще думат в себе си: това е оня същият, който беше някога си за присмех и за приказна гавра помежду ни.
4 Безумни, ние смятахме живота му за лудост и смъртта му - безчестна!
5 А как е причислен към Божиите синове, и жребият му е със светиите?
6 И тъй, ние сме се отклонили от пътя на истината, и светлината на правдата не ни е светила, и слънце не ни е озарявало.
7 Ние се изпълнихме с беззаконни и гибелни дела, ходихме по непреходни пустини, а Господния път не познахме.
8 Какво полза ни принесе високомерието, и какво ни даде богатството с пустославие?
9 Всичко това премина като сянка и като бързолетна мълва.
10 Както кога мине кораб по развълнувана вода, не може да се намери дирята, ни пътя на дъното му във вълните;
11 или както от летяща по въздуха птица не остава никакъв белег от нейния път, но лекият въздух, ударян с крилата и разсичан от бързото движение, бива преминат от движещите се крила, и след това не остава никакъв знак, че е минато по него;
12 или както от стрела, пусната в луча, разделеният въздух веднага пак се събира, тъй че не може се позна, през къде е минала тя;
13 тъй и ние се родихме и умряхме, и не можахме да покажем никакъв знак на добродетел, а се изтощихме в нашето беззаконие.
14 Защото надеждата на нечестивеца изчезва като прах, отнасян от вятъра, и като ситен скреж, разнасян от бурята, и като дим, развявай от вятъра, и преминава като спомен за еднодневен гост.
15 А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16 Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17 Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18 ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19 ще вземе за непобедим щит - светостта;
20 строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21 Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в луната,
22 и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23 ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24 Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
6
1 Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2 Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3 От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
4 Защото вие, бидейки служители на царството Му, не съдихте право, не пазихте закона и не постъпяхте по Божията воля.
5 Страшно и скоро ще ви се яви Той, - и съдът над управниците е строг,
6 защото малкият заслужава милост, а силните ще бъдат силно мъчени.
7 Господ на всички няма да се уплаши от лице и не ще се побои от величие, защото Той е сътворил и малък и велик и еднакво премисля за всички;
8 но управниците ги очаква строго изпитание.
9 И тъй, към вас, царе, са думите ми, за да се научите на премъдрост и да не падате.
10 Защото, които свето пазят светото, ще се осветят, и които са се научили на това, ще намерят оправдание.
11 Затова пожелайте силно думите ми, обикнете ги и научете се.
12 Премъдростта е светла и не повяхва, и които я обичат, лесно я виждат, които я търсят, намират я;
13 тя дори преваря ония, които искат да я познаят.
14 Който я търси от ранно утро, няма да се умори, защото ще я намери да седи пред вратата му.
15 Да се мисли за нея вече е съвършенство на разума, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи,
16 защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява на пътищата, и при всяка мисъл се среща с тях.
17 Нейно начало е най-искреното желание да се учиш,
18 а грижата да се учиш е любов; любовта пък е да пазиш законите й; а да пазиш законите е залог за безсмъртие,
19 а безсмъртието приближава към Бога;
20 затова стремеж към премъдрост възвежда до царство.
21 И тъй, владетели на народите, ако ви се услаждат престоли и скиптри, почтете премъдростта, за да царувате довека.
22 А какво е премъдрост и как е произлязла тя, ще обадя,
23 и няма да скрия от вас тайните, а ще изследвам от самото раждане,
24 и ще открия нейното познаване, и не ще отмина от истината;
25 и не ще тръгна заедно с чезнещия от завист, защото такъв няма да има дял с премъдростта.
26 Многото мъдри са спасение за света; и разумен цар е добруване за народа.
27 Затова, учете се от думите ми, и ще придобиете полза.
7
1 И аз съм човек смъртен, подобен на всички, потомък на първосъздадения, земнородения.
2 И аз бидох образуван в плът у майчина утроба през десет месеца, като се сгъстих в кръв от семето мъжево и от усладата, съединена със сън.
3 И аз, като се родих, задишах общия въздух и паднах на тая същата земя, първи глас издадох с плач, както всички;
4 отхраниха ме в пелени и с грижи,
5 защото ни един цар другояче не се е родил:
6 един за всички е входът в живота, и еднакъв е изходът.
7 Затова се молих - и биде ми дарувай разум, виках - и слезе върху ми дух на премъдрост.
8 Аз предпочетох мъдростта пред скиптри и престоли и богатството смятах за нищо пред нея;
9 драгоценния камък не сравних с нея, защото пред нея всичкото злато е нищожен пясък, а среброто е кал в сравнение е нея.
10 Аз я обикнах повече от здраве и хубост и в избора предпочетох нея пред светлината, защото нейната светлина не угасва.
11 А заедно с нея дойдоха при мене всички блага и безбройно богатство чрез ръцете й;
12 аз се радвах на всички тия блага, защото премъдростта ме ръководеше, ала не знаех, че тя е тяхна виновница.
13 Без хитрост се научих, и без завист предавам, не скривам богатството й,
14 защото тя е неизчерпно съкровище за людете; ползувайки се от нея, те влизат в съдружие с Бога чрез даровете на учението.
15 Дано Бог ми дадеше да говоря, според както разбирам, и да мисля достойно за даруваното, понеже Той е ръководител към мъдрост и изправител на мъдрите.
16 Защото в Негова ръка сме и ние, и нашите думи, и всяко разбиране и изкуство да се работи.
17 Сам Той ми дарува истинско познание на това, що съществува, за да позная строежа на света и действието на стихиите,
18 началото, края и средата на времената, повратните смени и измененията на времената,
19 годишните кръгове и положението на звездите,
20 природата на животните и свойствата на зверовете, стремежа на ветровете и мислите на людете, отликите на растенията и силата на корените.
21 Познах всичко, и скрито и явно, защото ме научи премъдростта, художница на всичко.
22 Тя е дух разумен, свет, единороден, многочастен, тънък, лесноподвижен, светъл, чист, ясен, безвреден, добролюбив, бърз, неудържим,
23 благодетелен, човеколюбив, твърд, непоколебим, спокоен, безпечален, всевиждащ и проникващ всички умни,чисти, най-тънки духове.
24 Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква.
25 Тя е дихание на Божията сила и чист излив на славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея.
26 Тя е отраз на вечната светлина, чисто огледало на действието на Бога и образ на благостта Му.
27 Едничка е тя, но всичко може и, пребъдвайки сама в себе си, всичко подновява и, минавайки от рода в род у светите души, приготвя Божиите приятели и пророци;
28 защото Бог никого не обича, освен оногова, който живее с премъдростта.
29 Тя е по-хубава от слънцето и превъзхожда множеството звезди; в сравнение със светлината тя е по-горе;
30 защото светлината се сменява с нощта, а на премъдростта не надвива злобата.
8
1 Тя бързо се разпростира от единия край до другия и урежда всичко за полза.
2 Аз я обикнах и потърсих от младини, и пожелах да си я взема за невеста и станах любител на хубостта й.
3 Тя въздига благородството си с това, че живее заедно с Бога, и Владетелят над всички я е обикнал:
4 тя е посветена в тайните на Божия УМ и е избирателка на делата Му.
5 Ако богатството е многожелана придобивка в живота, то кое е по-богато от премъдростта, която всичко върши?
6 Ако благоразумието върши много, то кой художник е по-добър от нея?
7 Ако някой обича праведност, - плодовете й са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота.
8 Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучва бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената.
9 Затова намислих да я взема в съжителство с мене си, като зная, че тя ще ми бъде съветница на добро и утеха в грижи и скърби.
10 Чрез нея ще имам слава у народа и чест пред старейте, макар и юноша;
11 ще се покажа проницателен в съд, и в очите на силните ще заслужа учудване.
12 Кога мълча, те ще чакат, и кога заговоря, ще внимават, и кога продължа речта си, ще турят ръка на уста.
13 Чрез нея ще постигна безсмъртие и ще оставя вечен помен на ония, които бъдат след мене.
14 Ще управлявам народи, и ще ми се покоряват племена;
15 ще се уплашат от мене, кога чуят за мене страшни тирани; между народа ще съм добър и на война - храбър.
16 Като дойда у дома си, ще се успокоя с нея, защото в нейните обноски няма грубост, нито в съжителството с нея - скръб, а радост и веселие.
17 Размисляйки за това в себе си и обмисляйки в сърцето си, че в родство с премъдростта има безсмъртие,
18 и в дружба с нея - добра наслада, и в трудовете на ръцете й - неоскъдно богатство, и в разговор с нея - разум, и в общение с думите й - добра слава, - аз ходих и търсих, как да я взема за себе си.
19 Аз бях даровито дете и получил бях добра душа;
20 при това, бидейки добър, влязох и в чисто тяло.
21 Като разбрах, че иначе не мога я овладя, освен ако Бог дари, - и че беше работа на разума, да се познае, чий е тоя дар, - аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце:
9
1 Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си
2 и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари
3 и да управлява света свето и справедливо, и с душевна правота да върши съд!
4 Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си,
5 защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони.
6 Та и да беше някой съвършен между синовете човешки, без Твоята премъдрост той ще бъде признат за нищо.
7 Ти ме избра за цар на Твоя народ и за съдия на Твоите синове и дъщери;
8 Ти каза да съградя храм на Твоята света планина и олтар в града на Твоето обиталище, по подобие на светата скиния, която изпървом Ти бе приготвил.
9 С Тебе е премъдростта, която знае делата Ти и е била там, когато си правил света, и знае, какво е угодно пред очите Ти и какво е право според Твоите заповеди;
10 прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе;
11 защото тя всичко знае и разбира и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си;
12 и делата ми ще бъдат благоприятни, и ще съдя народа Ти справедливо и ще бъда достоен за престола на баща си.
13 Защото, кой човек може да познае Божиите намерения? или кой може разбра, какво е угодно Господу?
14 Нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли,
15 защото тленното тяло тежнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум.
16 Ние едва можем да постигнем и това, що е на земята, и с мъка разбираме това, що е наръки, а какво е на небесата - кой е изследвал?
17 А волята Ти кой би познал, ако не беше дарувал премъдрост и не беше пратил отгоре Твоя Свети Дух?
18 И тъй, пътищата на земните жители се оправиха, и людете се научиха на това, що е Тебе угодно,
19 и се спасиха чрез премъдростта.
10
1 Тя е запазила първосъздадения отец на света, който беше сътворен самичък, и го е избавила от собственото му падение:
2 тя му е дала сила да владее над всичко.
3 А отстъпилият от нея неправедник в своя гняв загина от братоубийствена ярост.
4 Пак премъдростта заради него спаси земята, когато беше потопявана, като запази праведника чрез малко дърво.
5 Пак тя между народите, смесени в единомислие за зло, намери праведника и го заварди безукорен пред Бога, и го запази твърд в нежността му към сина.
6 Тя през време, когато загиваха нечестивците, спаси праведника, който избягна огъня, паднал върху пет града,
7 от които за свидетелство на нечестието остана да се дими пуста земя и растения, принасящи безвреме плод, и за паметник на невярна душа е солният стълб, който там стои.
8 Защото те, като презряха премъдростта, не само че повредиха на себе си, задето не познаха доброто, но и оставиха на живите спомен за безумието си, за да не могат скри това, в което се бяха заблудили.
9 А премъдростта спаси от неволя ония, които й служеха.
10 Тя учеше на прави пътища побягналия от братов гняв праведник, показа му царството Божие и му дарува знанието на светиите, помагаше му в огорчения и обилно награди трудовете му.
11 Когато от користолюбие го увреждаха, тя застана пред него и го обогати,
12 запази го от враговете и го тури в безопасност пред ония, които коварствуваха против него, и в силната борба му даде победа, за да знае, че от всичко най-силно е благочестието.
13 Тя не остави продадения праведник, а го спаси от грях:
14 тя слиза с него в ямата, не го остави и в окови, и сетне му донесе царски скиптър и власт над ония, които го угнетяваха, показа, че са лъжци тия, що го обвиняваха, и му дари вечна слава.
15 Тя освободи светия народ и непорочното семе от народи притеснители,
16 влезе в душата на Господния служител и се опълчи против страшните царе с чудеса и личби.
17 Тя възнагради светиите за трудовете им, води ги по чуден път; и денем им беше закрила, а нощем - звездна светлина.
18 Тя ги преведе през Червено море и ги прекара през голяма вода,
19 а враговете им издави и ги изхвърли из дълбинето на бездната.
20 И тъй, праведниците завладяха оръжието на нечестивците и възпяха Твоето свето име, Господи, и единодушно прославиха Твоята победна ръка,
21 защото премъдростта отвори на неми устата и направи разбрани детските езици.
11
1 Тя уреди работите им чрез ръката на светия пророк;
2 те минаха през необитаема пустиня и поставиха шатри на непреходни места;
3 опълчиха се против неприятели и отмъстиха на врагове;
4 замъчи ги жажда, и те повикаха към Тебе, и дадена им бе вода от стръмна скала и утоление на жаждата - от твърд камък.
5 Защото, с каквото бяха наказани враговете им,
6 с такова те, намирайки се в нужда, бидоха облагодетелствувани:
7 вместо извор на постоянно течаща река, размътена с воняща кръв,
8 за изобличение на детеубийствената им заповед. Ти неочаквано им даде обилна вода,
9 като показа тогава чрез жаждата, как Ти бе наказал противниците им.
10 Защото, когато бяха изпитвани, ако и да се подлагаха на милостиво вразумение, тогава познаха, как са се мъчили съдените в гняв нечестивци;
11 защото тях Ти изпитваше като баща, поучавайки, а ония - като гневен цар, осъждайки измъчи.
12 И които не бяха там, и които бяха, еднакво пострадаха:
13 тях постигна двойна скръб и охкане от спомена за миналото.
14 Те, когато чуха, че чрез техните наказания ония бидоха облагодетелствувани, познаха Господа.
15 От Когото преди, като от отхвърлен, се отрекоха с хули, Томува подир събитията се чудеха, след като претърпяха нееднаква с праведните жажда.
16 А за неразумните помисли на тяхната неправда, по които в заблуда служеха на безсловесни влечуги и презрени чудовища, Ти за наказание напрати върху им множество безсловесни животни,
17 за да познаят, че с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван.
18 Не беше невъзможно за всемощната Ти ръка, която създаде тоя свят от безобразно вещество, да напратиш върху им множество мечки и свирепи лъвове,
19 или неизвестни новосъздадени люти зверове, или дишащи огнен дъх, или изхвърлящи кълба дим, или изпускащи из очи ужасни искри,
20 които не само че би могли с повреди да ги изтребят, но по ужасен начин да ги погубят.
21 Па и без това те можеха да погинат с едно духване, преследвани с правосъдие и разпилявани с духа на Твоята сила; но Ти си наредил всичко с мяра, брой и тегло.
22 Защото голяма сила винаги е присъща Тебе, и кой ще се опълчи против силата на Твоята мишца?
23 Цял свят е пред Тебе като залюлени къпони, или като капка утринна роса, що пада на земята.
24 Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние.
25 Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил.
26 И как можеше да пребъдва нещо, ако Ти не искаше? Или как би се запазило това, що не е повикано от Тебе?
27 Но Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!
12
1 Твоят нетленен Дух пребъдва у всичко.
2 Затова Ти малко по малко изобличаваш заблудилите се и, като им напомняш, в какво съгрешават, вразумяваш ги, та, като отстъпят от злото, да повярват в Тебе, Господи!
3 И тъй, като се погнуси от древните жители на Твоята света земя,
4 които вършеха омразни врачовни дела и нечестиви жертвоприношения,
5 от безжалостните убийци на деца и от ония, които на жертвени гощавки унищожаваха дробинета от човешката плът и кръв в тайни събрания,
6 и от родителите, които убиваха безпомощни души, - Ти поиска да ги погубиш чрез ръцете на отците ни,
7 та земята, най-драгоценна от всичко Твое, да приеме достойното население от Божии чеда.
8 Но и тях, като люде. Ти щади, като напрати стършели - предтечи на Твоето войнство, за да ги изтребват полека-лека.
9 Макар че не беше невъзможно за Тебе да подчиниш чрез война нечестивите под праведните, или да ги изтребиш със страшни зверове или със страшна дума наведнъж;
10 но Ти, наказвайки ги полекалека, даваше място на покаянието, макар да знаеше, че племето им е нехелито, и злото им е вродено, и мисълта им няма да се измени довека.
11 Защото семето им беше открай проклето, и не от страх пред някого Ти оставяше греховете им ненаказани.
12 Защото, кой ще каже: "какво стори Ти?" или кой ще се опълчи против Твоя съд? и кой ще Те обвини, че си погубил народи, които си Ти сътворил? Или кой защитник ще дойде при Тебе с ходатайство за неправедни люде?
13 Защото, освен Тебе, няма Бог, Който да се грижи за всички, за да Ти доказва, че си съдил несправедливо.
14 Ни цар, ни властелин не е в сила да се яви пред Твоите очи за ония, които си погубил.
15 Бидейки праведен. Ти всичко праведно управляваш, като считаш за несвойствено на Твоята сила да осъдиш оногова, който не заслужава наказание.
16 Защото Твоята сила е начало на правдата, и самото това, че владееш над всички. Те разполага да щадиш всички.
17 Ти показваш силата Си на ония, които не вярват на Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на ония, които Те не признават;
18 но, като обладаваш сила, Ти съдиш снизходително и ни управляваш с голяма милост, защото Твоето могъщество е винаги в Твоята воля.
19 Но с такива дела Ти поучаваше Твоя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и внушаваше на Твоите синове блага надежда, че даваш време за покаяние от грехове.
20 Защото, ако враговете на Твоите синове, макар и виновни за смърт, си наказвал е такова снизхождение и пощада, давайки им време и възможност да се освободят от злото,
21 то с какво внимание си съдил Твоите синове, на чиито отци беше дал клетва и завет за благи обещания!
22 И тъй, вразумявайки ни. Ти наказваш нашите врагове хилядократно, та, кога ние съдим, да мислим за Твоята благост, и кога нас съдят, да чакаме помилване.
23 Затова и ония нечестивци, които прекарваха живота си неразумно, Ти измъчваше с техните собствени гнусотии,
24 защото те се бяха много далеч отбили в пътищата на заблудата, мамейки се като глупави деца и почитайки за богове ония животни, които дори у враговете бяха презрени.
25 Затова като на глупави деца за присмех им прати и наказание.
26 Но, понеже се не вразумиха от изобличителния присмех, те изпитваха заслужения Божий съд.
27 Защото, като видяха онова същото, що те сами търпяха с негодуване, върху ония, които смятаха за богове и чрез които биваха наказвани, те познаха истиннаго Бога, Когото преди се отказваха да познават;
28 затова и дойде върху тях крайно осъждане.
13
1 Наистина суетни са по природа всички люде, които не са имали познание за Бога, които от видимите съвършенства не са могли да познаят вечно Съществуващия и, гледайки делата, не са познали Виновника,
2 а почитали за богове, управляващи света, - или огъня, или вятъра, или подвижния въздух, или звездния кръг, или бурната вода, или небесните светила.
3 Ако, пленявайки се от тяхната хубост, те са ги почитали за богове, те трябваше да познаят, колко по-добър от тях е Господ, защото Той, Виновникът на хубавото, ги е създал.
4 Ако пък са се чудели на силата и действието им, те трябваше от тях да узнаят, колко по-мощен е Онзи, Който ги е сътворил;
5 защото от величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие.
6 Те впрочем по-малко заслужават укор, защото се заблуждават, може би, търсейки Бога и желаейки да Го намерят;
7 защото, като се обръщат към делата Му, те изследват и се убеждават с око, че всичко видимо е прекрасно.
8 Ала и те не са за извинение:
9 ако са могли толкова да разберат, че са били в сила да изследват временния свят, защо не са веднага намерили неговия Господ?
10 Но по-окаяни са и надеждите си вьзлагат на бездушни твари ония, които наричат богове изделията на човешки ръце - злато и сребро, художнишки изделия, образи на животни, или непотребен камък, изделие на отдавнашна ръка.
11 Или пък някой дърводелец отсече сгодно дърво, обели изкусно кората му и, като издяла хубаво, направи от него съдина, полезна за употреба в живота,
12 а обрезките от работата употреби за приготвяне храна и се нахрани;
13 но една обрезка, за нищо негодна, дърво криво и чепесто, вземе и грижливо закръгли в свободно време, издяла го с веща опитност, и го оприличи на човешки образ,
14 или го направи да прилича на какво годе долно животно, намаже го с киновар, обагри го с боя, заглади му всеки недостатък
15 и, като приготви достойно за него място, окачи го на стената, след като го закрепи с желязо.
16 И тъй, за да не падне изделието му, той се погрижва отнапред, като знае, че то само на себе си не може да помогне, защото е кумир и има нужда от помощ.
17 А молейки се пред него за своя имот, женитба и деца, той се не срамува да говори на бездушно
18 и да се обръща за здраве към немощно, да проси живот от мъртво и за помощ да моли досущ неспособно, за пътуване - което не може да стъпи,
19 за печалба, за работа и за успех на ръцете - което съвсем не може да работи с ръце, да моли за сила най-безсилното.
14
1 Още: друг някой готвейки се да плува и преплува свирепи вълни, призовава на помощ дърво по-слабо и от кораба, който го носи;
2 защото стремеж към печалба е измислил кораба, а художник изкусно го е направил,
3 обаче кораба у правя Твоят промисъл, Отче, понеже Ти си дал и пътя по море и безопасната пътека по вълните,
4 показвайки, че Ти можеш от всичко да избавяш, макар да тръгне някой по море и без опитност.
5 Ти искаш да не бъдат напразно делата на Твоята премъдрост; затова людете поверяват живота си на най-малко дърво и се избавят, минавайки с ладия по вълните.
6 Защото и в начало, когато бяха погубвани гордите исполини, надеждата на света, насочвана от Твоя ръка, като прибягна към кораба, остави на света семе за род.
7 Благословено е дървото, чрез което правда се върши!
8 А това ръкотворно е проклето, и то, и оня, който го е направил, - задето го е направил; и това тленно е наречено бог.
9 Защото еднакво са омразни Богу - и нечестивецът, и нечестието му;
10 и направеното заедно с оногова, който го е направил, ще бъде наказано.
11 Затова и за езическите идоли ще има съд; понеже те станаха гнусота между Божиите създания, съблазън за човешките души и мрежи за нозете на неразумните.
12 Защото измислията на идоли е начало на блуд, и изнамирането им - разтле-ние на живота.
13 Изпървом не ги е имало, па и няма да ги има довека.
14 Те дойдоха в света по човеческо пустославие, затова им е отсъден близък край.
15 Баща, измъчван от тежка скръб за безвреме умрял син, след като му направил образ като на вече мъртъв човек, почнал отпосле да го почита за бог и на подчинените си предал тайнства и жертвоприношения.
16 После, затвърдилият се с време тоя нечестив обичай бил пазен като закон, и по заповед на властниците изваяното било почитано за божество.
17 Когото пък людете не могли да почитат лично поради далечното му жителство, те изображавали неговото отдалечено лице: правили видим образ на почитания цар, та с това усърдие да поласкаят отсъствуващия като присъструващ.
18 А за усилване почитта I от страна на ония, които го не познават, спомагало залягането на художника,
19 понеже той, от желание, може би, да угоди на властника, потрудил се чрез изкуството да направи подобието по-хубаво;
20 а народът, увлечен от хубостта на изработката, признал сега за божество оногова, който малко преди това е бил почитан като човек.
21 И това биваше съблазън за людете, понеже те, покорявайки се било на злочеетие, било на тиранство, придавали на камъни и дървета несъобщимото Име.
22 Отпосле не им стигаше да се заблуждават в познанието за Бога, но живеейки в голяма невежествена борба, наричат това голямо зло - мир.
23 Извършвайки било детеубийствени жертви, било скришни тайнства, било заети от чужди обичаи бесни гощавки,
24 те не пазят ни живот, ни чисти бракове, но един другиго или коварно убиват, или с прелюбодейство оскърбяват.
25 А всички тях без разлика обладава кръвнина и убийство, грабеж и коварство, разтление, вероломство, бунт, клетвопрестъпност, разграбване имоти,
26 забравяне благодарност, омърсяване души, извращаване на половете, безчинство в браковете, прелюбодейство и безпътност.
27 Служенето на идоли, недостойни да се именуват, е начало и причина, и край на всяко зло,
28 понеже служещите им или във веселбите си беснуват, или пророчествуват лъжа, или живеят беззаконно, или бързо нарушават клетва.
29 Надявайки се на бездушни идоли, те не мислят, че ще бъдат наказани, задето несправедливо се кълнат.
30 Но за едното и за другото ще дойде върху им осъда - и задето са мислили нечестиво за Бога, обръщайки се към идолите, и задето са се лъжовно клели, коварно презирайки светото.
31 Защото не силата на ония, в които се кълнат, а съдът над съгрешилите следва винаги подир престъплението на неправедните.
15
1 Но Ти, Боже наш, си благ и истинен, дълготърпелив и всичко управляваш милостиво.
2 Ако и да грешим, ние сме Твои и признаваме властта Ти; но ние няма да грешим, като знаем, че сме признати за Твои.
3 Да Те познава някой е пълна праведност, да признава властта Ти - корен на безсмъртие.
4 Нас не примамва лукавата човешка измислия, нито безплодния художнишки труд - образи, изпъстрени с различни багри,
5 погледът върху които възбужда у безумните пощявка и пожелание към бездушния вид на мъртвия образ.
6 И които ги правят, и които ги желаят, и които ги почитат, са любители на злото, достойни за такива надежди.
7 Грънчарят гнете меката глина и грижливо изработва всякакви съдини за наша потреба; от една и съща глина изработва съдове и за чиста и за нечиста потреба - все еднакво; а за какво се употребява всеки от тях, - съди същият грънчар.
8 И суетният труженик работи от същата глина суетен бог, когато неотдавна и той сам се е родил от земя и скоро ще иде пак там, отдето е взет, и ще се дири от него дългът на душата му.
9 Но той се не грижи за това, че е длъжен много да се труди, нито за това, че животът му е кратък; той се надпреваря с художници на златни и сребърни изделия и подражава на мелничари и смята за слава, че върши гнусотии.
10 Сърцето му е пепел, надеждата му е по-нищожна от пръст, и животът му е по-презрян от кал;
11 защото той не е познал Оногова, Който го е сътворил. Който му е духнал деятелна душа и Който му е вдъхнал дух за живот.
12 Те смятат нашия живот за забавка и живеенето ни за печалбена търговия, защото казват, че трябва отдето и да е да се извлече печалба, та ако ще би и от злото.
13 Впрочем, такъв знае по-добре от всички, че греши, правейки от пръстено вещество кални съдини и образи.
14 Ала най-неразумни от всички и победни по ум и от самите кърмачета са враговете на Твоя народ, които го угнетяват,
15 защото те смятат за богове всички езически идоли, които не употребяват нито очи за гледане, нито ноздри за вдишване въздух, ни уши за слушане, ни пръсти на ръцете за пипане, и чиито нозе са негодни за ходене.
16 Макар човек и да ги е направил, и да ги е образувал такъв, който е заел своя дух, ала ни един човек не може да направи бог, подобен на себе си.
17 Бидейки смъртен, той с нечестиви ръце мъртво прави, затова той стои по-горе от своите божества, защото той е живял, а те - никога.
18 Освен това, те почитат най-гнуснави животни, които по безсмислие са сравнително най-лоши от всички.
19 Те дори не са хубави наглед като други животни, за да могат да привлекат към себе си, но са лишени и от одобрението Божие, и от Неговата благословия.
16
1 Затова те бяха достойно наказани чрез подобни животни и измъчвани от много чудовища.
2 Вместо такова наказание. Ти правеше добро на Твоя народ: за да им задоволиш прищевките. Ти им приготви за ядене необикновена храна - пъдпъдъци,
3 та ония, измъчвани от глад, зарад гнуснавия вид на напратения гад, да се отказват и от естествената потреба за храна, а тия, претърпели за кратко време оскъдност, да вкусят необикновена храна.
4 Защото върху ония притеснители трябваше да дойде неотвратна оскъдност, а на тия трябваше само да се покаже, как са се мъчили враговете им.
5 И след като ги постигна ужасната зверска ярост и биваха погубвани чрез ухапване от отровни змии. Твоят гняв не отиде докрай.
6 Но те бяха смутени за кратко време, за да се вразумят, като получиха личба за спасение, за да си спомнят заповедта на Твоя закон,
7 защото, който се обръщаше, биваше изцерявай не чрез онова, в каквото вперяше очи, а чрез Тебе, Спасителя на всички.
8 И с това Ти показа на враговете наши, че Ти си. Който избавяш от всяко зло:
9 защото те биваха убивани чрез ухапване от скакалци и мухи, и не се намери лекарство за душите им, понеже бяха заслужили да бъдат мъчени от тях.
10 А на Твоите синове не надделяха и зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцери.
11 Макар и да бяха ухапвани, за да им се напомнят Твоите думи, те скоро биваха изцерявани, та, като паднат в дълбока забрава, да се не лишат от Твоето благодеяние.
12 Ни билки, ни пластири ги лекуваха, а Твоята всеизцеряваща дума, Господи!
13 Ти имаш власт над живота и над смъртта и сваляш до портите адови и пак въздигаш.
14 Човек по своята злоба убива, ала не може да върне излезлия дух и не може да повика взетата душа.
15 А от Твоята ръка не. може да се избегне,
16 защото нечестивците, отрекли се да Те познаят, са наказани със силата на Твоята мишца, бидейки преследвани с необикновени дъждове, градушки и неотвратни бури и изтребвани с огън.
17 Ала най-чудно беше това, че огънят показваше по-силно действие всред вода всегасеща, защото самият свят е поборник за праведните.
18 Понякога пламъкът преставаше, за да не изгори животните, напратени върху нечестивците, та тия, като видят това, да познаят, че ги преследва съд Божий.
19 А понякога и сред водата пареше по-силно от огън, за да изтреби произведенията на неправедната земя.
20 Вместо това Ти храни Твоя народ с ангелска храна и, без да се трудят, прати им от небето готов хляб, който имаше всякакви приятности всекиму по вкуса.
21 Защото свойството на Твоята храна показваше любовта Ти към децата и, за да задоволи желанието на който яде, изменяваше се според вкуса на всекиго.
22 А снегът и ледът издържаха огъня и не се топяха, за да познаят, че огънят, който гори в градушка и блещи в дъжд, изтребяше плодовете на техните врагове.
23 Ала същият огън, за да се нахранят праведните, губеше силата си.
24 Защото тварите, служейки на Тебе, Твореца, усърдствуват за наказание на нечестивците и утихват за доброто на вярващите в Тебе.
25 Затова и тогава те, изменяйки се във всичко, покоряваха се на Твоята всички хранеща благодат - по желание на нуждаещите се,
26 та Твоите синове, които си обикнал, Господи, да познаят, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово запазва вярващите в Тебе.
27 Защото онова, що се не поврежда от огън, щом се нагрееше от слаби слънчеви лъчи, веднага се разтапяше,
28 за да бъде известно, че трябва да изпреваряме слънцето с благодарство към Тебе, и обръщайки се към изтока на светлината, Тебе да се кланяме.
29 Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода.
17
1 Велики и непостижими са Твоите съдби, затова непоучени души паднаха в заблуда.
2 Защото беззаконните, затворници на тъмата и пленници на дългата нощ, които бяха намислили да притесняват светия народ, като се затвориха в къщите, криеха се от вечния Промисъл.
3 Мислейки да се укрият в тайни грехове, те, под тъмния покрив на забравата, се разпиляха, силно плашени и смущавани от призраци,
4 защото и най-скритото място, което ги затваряше, не ги избавяше от страха, но страшни звукове около им ги докарваха в смущение, явяваха се и свирепи чудовища с грозни лица.
5 И никаква сила огнена не можеше да озари, нито светлият блясък на звездите не беше в сила да осветли тая мрачна нощ.
6 Явяваха им се, тъй от само себе си, запалени клади, пълни с ужас, и те от страх пред невидимото - от призрака, си представяха видимото още по-грозно.
7 Паднаха лъготните на вълшебното изкуство, и хвалбите с мъдрост се изложиха на присмех,
8 защото, които се бяха обещали да прогонят от страдната душа ужасите и страховете, сами страдаха от позорна страхливост.
9 И макар уж да се не плашеха от никакви страхове, но, преследвани от вилнението на отровните зверове и свистенето на влечугите, те чезнеха от страх, като се бояха да погледнат дори въздуха, от който никъде не може да се избяга,
10 защото осъжданото по собствено свидетелство нечестие бива страхливо и, гонено от съвестта, винаги измисля ужаси.
11 Страх не е нищо друго, освен лишение от помощ, която би дал разсъдъкът.
12 Колкото по-малка е вътрешната надежда, толкова по-голяма се представя неизвестната причина, която произвежда мъката.
13 И те в тая наистина непоносима и от дълбините на неизтърпимия ад излязла нощ, готвейки се да заспят обикновен сън,
14 ту бивали тревожени от страшни призраци, ту разслабвани от душевно униние, понеже ги нападал внезапен и неочакван страх.
15 И тъй, де който бил тогава застигнат, ставал пленник и бил затварян в тая без окови тъмница.
16 Бил той земеделец, или пастир, или работещ в пустинята, всякой, щом бивал застигнат, подлагал се на тая неизбежна съдба,
17 защото всички бяха свързани с едни неотключни окови на тъмата. Вятър ли фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, вода ли тече силно и бързо, или камъни се въргалят с голям трясък,
18 скокливи животни ли тичат, та се не виждат, или най-свирепи зверове рикат, или пък се раздава ехо от планински дълбини, - всичко това ги ужасяваше и омаломощаваше.
19 Защото цял свят беше осветляван с ясна светлина и си гледаше без пречка работите;
20 а само над тях беше простряна тежка нощ, образът на тъмата, която някога ще ги обгърне; ала сами за себе си те бяха по-дотегливи и от тъмата.
18
1 А за Твоите светии имаше най-голяма светлина. И ония, слушайки гласа им, а невиждайки образа, ги наричаха блажени, защото не страдаха.
2 А задето, бидейки по-рано обиждани от тях, не им отмъщаваха, те благодаряха и молеха за прошка, че са ги карали да страдат.
3 Вместо това. Ти им даде за показалец по незнайния път огнесветъл стълб, а за честито странствуване - безвредно слънце.
4 Защото те бяха заслужили да бъдат лишени от светлина и затворени в тъма, понеже държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да се даде на света нетленната светлина на закона.
5 Когато решиха да избият децата на светите люде, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца и тях самите всички погуби в голямата вода.
6 Оная нощ беше предизвестена на отците ни, та, като знаеха наздраве обещанията, на които вярваха, да си бъдат спокойни.
7 И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, тъй и загинването на враговете,
8 защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призвал.
9 Светите деца на добрите извършваха тайно жертвоприношението и единомислено наредиха с божествен закон, щото светите люде еднакво да участвуват в едни и същи блага и опасности, когато отците вече пееха похвали.
10 От противната пък страна отекваше нестройният вик на враговете, и се разнасяше жалният писък над оплакваните деца.
11 С еднакъв съд беше наказан робът с господаря, и простият човек търпеше едно и също с царя:
12 всички изобщо имаха безброй мъртъвци, умрели от еднаква смърт; и живите не стигаха за погребение, защото в един миг биде погубено цялото им най-мило поколение.
13 И които не вярваха на нищо поради магиите, при погубване първенците признаха, че тоя народ е син Божий,
14 защото, когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата,
15 слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин.
16 Тя носеше остър меч - Твоята неизменна заповед, и, като се спря, напълни всичко със смърт: тя се допираше до небето и ходеше по земята.
17 Тогава изведнъж силно ги смутиха сънни призраци и настъпиха неочаквани ужаси;
18 и бидейки поразявани - един тук, други там, полуумрелият обаждаше причината, по която умира,
19 защото сънищата, които ги бяха смутили, им показаха отнапред това, - за да не погинат, без да знаят, за какво търпят зло.
20 Макар смъртното изкушение да докосна и праведните, и много от тях да загинаха в пустинята, ала дълго не трая тоя гняв,
21 защото непорочният мъж побърза да ги защити; като принесе оръжието на службата си, молитва и кадилно омилостивение, той въстана против гнева и тури край на бедствието, като показа с това, че той е Твой слуга.
22 Той победи изтребителя не с телесна сила и не с действие на оръжието, а със слово покори наказвача, като спомни клетвите и заветите на отците.
23 Защото, когато вече на купища лежаха мъртви един връз друг, той застана насред, спря гнева и му пресече пътя към живите.
24 На неговия подир беше целият свят, и славните имена на отците бяха изрязани върху камъните в четири реда, и Твоето величие - върху диадемата на главата му.
25 Пред това изтребителят отстъпи и се уплаши от него, защото стигаше само това гневно изпитание.
19
1 А над нечестивите тежнееше докрай безмилостният гняв, защото Той предвидя и бъдните им дела,
2 че те, след като им позволиха да си тръгнат и като ги изпратиха бързо, ще се разкаят и ще ги спогнат;
3 защото, намирайки се още в тъга и плачейки над гробовете на умрелите, те прегърнаха друг безумен помисъл и преследваха като бежанци ония, които бяха с молба отпратили.
4 А към тоя край ги влечеше съдбата, която бяха заслужили, и тя навея забрава върху станалото, за да допълнят наказанието, което им не стигаше при техните мъки,
5 и Твоят народ да извърши славно пътуване, а те да си намерят необикновена смърт.
6 Защото цялата твар изново се преобрази свише в своята природа, покорявайки се на особени заповеди, та синовете Ти да се запазят невредими.
7 Яви се облак, който засеняше стана, а дето имаше преди вода, показа се суха земя: от Червено море - безпрепятствен път, и от бурната бездна - зелена долина.
8 Закриляни от Твоя ръка, те преминаха по нея с целия народ, гледайки дивни чудеса.
9 Те пасяха като коне и скачаха като агънца, славейки Тебе, Господи, техен Избавител;
10 защото още помнеха, какво се бе случило, докле пребиваваха там, как земята, вместо да роди други животни, произведе скнипи, и реката вместо риби изхвърли множество жаби.
11 А после те видяха и нов род птици, когато, увлечени в пощевки, молеха за сладка храна;
12 защото за тяхна утеха долетяха от морето пъдпъдъци, а грешните постигна наказание с личби, станали чрез гръмовна сила. Те справедливо страдаха поради злобата си,
13 понеже имаха по-силна омраза към другоземците: някои не приемаха непознати чужденци, а тия заробваха благодетелните пришълци.
14 Не само това, но и съд ще има над тях, задето ония приемаха враждебно чужденците,
15 а тия, като приеха с радост отпосле вече ползувалите се с еднакви права, почнаха да ги притесняват с ужасна робия.
16 Затова бидоха поразени със слепота, както ония някога си при вратата на праведника, когато, обгърнати с гъста тъма, всеки търсеше входа на вратата му.
17 Самите стихии се измениха, както в арфата звуковете изменяват своя характер, като си остават винаги същите звукове; това може да се забележи чрез грижливо наблюдение на миналото.
18 Защото земните животни се променяха на водни, а плаващите във водите излизаха на суша.
19 Огънят задържаше във вода силата си, а водата губеше свойството си да гаси;
20 пламъкът, наопаки, не повреждаше телата на бродещите лесноразрушими животни, и не топеше леснотопимия снеговиден род небесна храна.
21 Тъй, Господи, във всичко Ти възвеличи и прослави Своя народ, и го не остави, а на всяко време и на всяко място пребъдваше с него.
1
1 Всяка премъдрост е от Господа и с Него пребъдва вовеки.
2 Кой ще изброи морския пясък, дъждовните капки и дните на вечността?
3 Кой ще изследва височината на небето и ширината на земята, бездната и премъдростта?
4 От всичко най-напред е произлязла премъдростта, и разбирането на мъдростта е отвека.
5 Извор на премъдростта е словото на Бога Всевишни, и нейните шествия са вечни заповеди.
6 Кому е открит коренът на премъдростта? и кой е познал нейното изкуство?
7 Един е премъдър, твърде страшен - седещият на Своя престол Господ.
8 Той я произведе и видя, измери я
9 и я изля върху всичките Си дела
10 и върху всяка плът наспоред Своя дар, и най-вече надари с нея ония, които Го обичат.
11 Страхът Господен е слава и чест, веселие и венец на радостта.
12 Страхът Господен ще услади сърцето и ще даде веселие, радост и дългоденствие.
13 Ономува, който се бои от Господа, добре ще бъде най-накрай, и в деня на смъртта си ще получи благословение. Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта.
14 Любовта към Господа е славна премъдрост, и към които Той благоволи, разделя я по Свое усмотрение.
15 Начало на премъдростта е да се боиш от Бога, и с верните тя се образува заедно в утробата. Между човеците тя си е утвърдила вечно основание и на тяхното семе ще се довери.
16 Пълнота на премъдростта е да се боиш от Господа; тя напоява човеците с плодовете си:
17 цялата им къща ще напълни с всичко, що желаят, и клетовете им - със своите произведения.
18 Венец на премъдростта е страхът Господен, който произвежда мир и невредимо здраве; но едното и другото са дарове от Бога, Който разпространява славата на ония, що Го обичат.
19 Той я видя и измери, проля като дъжд разбиране и разумно знание и възвиси славата на ония, които я притежават.
20 Корен на премъдростта е да се боиш от Господа, а нейните клони са дългоденствие.
21 Страхът Господен отпъжда греховете; а който няма страх, не може да се оправдае.
22 Несправедлив гняв не може да бъде оправдан, защото самото движение на гнева е падение за човека.
23 Търпеливият до време ще се удържи и после се възнаграждава с веселие.
24 До време той ще скрие думите си и устата на верните ще разкажат за неговото благоразумие.
25 В съкровищницата на премъдростта са притчите на разума, а на грешника страхът Господен е омразен.
26 Ако желаеш премъдростта, пази заповедите, и Господ ще ти я даде,
27 защото премъдрост и знание е страхът пред Господа, и благоугода Нему е вярата и кротостта.
28 Не бъди недоверчив към страха пред Господа и не пристъпвай към Него с раздвоено сърце.
29 Недей лицемери пред устата на другите и бъди внимателен към своите уста.
30 Не се надигай, за да не паднеш и да не навлечеш безчестие на душата си, защото Господ ще открие твоите тайни и ще те унизи сред събранието, задето не си пристъпил искрено към страха Господен, и задето сърцето ти е пълно с лукавство.
2
1 Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение:
2 оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога;
3 прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш.
4 Приемай на драго сърце всичко, що и да ти се случи и в промените на твоето унижение бъди търпелив,
5 защото златото се изпитва в огън, а угодните Богу люде - в горнилото на унижението.
6 Вярвай Му, и Той ще те защити; оправи пътищата си, и Нему се уповавай.
7 Вие, които се боите от Господа, очаквайте Неговите милости и не се отклонявайте от Него, за да не паднете.
8 Вие, които се боите от Господа, вярвайте Му, и наградата ви няма да пропадне.
9 Вие, които се боите от Господа, надявайте се за добро, за радост вечна и милости.
10 Погледнете на древните родове и вижте: кой е вярвал Господу, и е бил посрамен? или кой е пребъдвал в страха Му, и е бил оставен? или кой е викал към Него, и Той го е презрял?
11 Защото Господ е състрадателен и милостив, прощава греховете и спасява във време на скръб.
12 Горко на плашливи сърца и на ослабени ръце и на грешник, който ходи по две пътеки!
13 Горко на разслабено сърце! защото то не вярва, и за това не ще бъде защитено.
14 Горко вам, които сте изгубили търпение! какво ще правите, кога ви Господ посети?
15 Които се боят от Господа, не ще бъдат недоверчиви към думите Му, и които Го обичат, ще спазят Неговите пътища.
16 Които се боят от Господа, ще търсят Неговото благоволение, и които Го обичат, ще се наситят със закона.
17 Които се боят от Господа, ще приготвят сърцата си и ще смирят пред Него душите си, думайки:
18 да паднем в ръцете на Господа, а не в ръцете на човеци, защото каквото е Неговото величие, такава е и Неговата милост.
3
1 Деца, послушайте мене, който съм баща, и постъпвайте така, за да се спасите,
2 защото Господ е възвисил бащата над децата и е утвърдил майчин съд над синовете.
3 Който почита баща си, ще се очисти от грехове,
4 и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища.
5 Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут.
6 Който уважава баща си, ще дългоденствува, и който слуша Господа, ще успокои майка си.
7 Който се бои от Господа, ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили.
8 С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия,
9 защото бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа.
10 Не търси слава в безчестието на баща си, защото безчестието на баща ти за тебе не е слава.
11 Славата на човека е от честта на баща му, и майка в безславие е позор за децата.
12 Синко, прибери баща си в старостта му и не го огорчавай през живота му.
13 Ако и да е отслабнал по ум, имай снизхождение и го не пренебрегвай, кога си в пълна сила,
14 защото милосърдие към баща не ще бъде забравено; въпреки всичките ти грехове твоето благосъстояние ще се увеличи.
15 В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе: както лед от топлина, тъй и твоите грехове ще се разтопят.
16 Който остави баща си, той е също като богохулник, и проклет от Господа е оня, който дразни майка си.
17 Синко, карай работите си с кротост, и ще бъдеш обичан от човек богоугоден.
18 Колкото си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа.
19 Много има високи и славни, ала тайните се откриват на смирени,
20 защото голямо е могъществото на Господа, и Той от смирените се прославя.
21 Не търси това, що е за тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по-горе от твоите сили.
22 Каквото ти е заповядано, за него размисляй; защото не ти е нужно онова, що е скрито.
23 При многото си занятия за излишното не се грижи: тебе е открито твърде много от човешкото знание;
24 защото мнозина са въведени в заблуда от своите предположения, и лукави мечти са поколебали ума им.
25 Който обича опасност, ще падне в нея;
26 упорито сърце най-накрая зло ще изпати;
27 упорито сърце ще бъде обременено със скърби, и грешникът ще прибави грехове към грехове.
28 Изпитните не служат за лекарство на горделивия, защото лоша билка се е вкоренила в него.
29 Сърцето на разумния ще обмисли притчата, и ухо внимателно е желание на мъдрия.
30 Вода угася огнен пламък, и милостиня грехове очистя.
31 Който отплаща за благодеяния, той мисли за бъдещето и във време на падение ще намери опора.
4
1 Синко, не отказвай да пригледваш сиромаха и не измъчвай с очакване очите на нужделиви;
2 не н оскърбявай гладна душа и не огорчавай човека в неговата оскъдия;
3 не смущавай огорчено вече сърце и не отлагай да даваш на нужделив;
4 не отказвай на угнетен, който моли за помощ, и не отвръщай лице от сиромах;
5 не отвръщай очи от просещ и не давай на човека повод да те кълне;
6 защото, кога той в тъга на душата си те проклина. Оня, Който го е сътворил, ще чуе молбата му.
7 В събрание старай се да бъдеш приятен, и пред по-горни навеждай глава;
8 прикланяй ухо към сиромаха и отговаряй му засмяно, с кротост;
9 избавяй обиждания от ръката на оногова, който го обижда, и не бивай малодушен, кога съдиш;
10 на сираци бъди като баща, и на майка им - намясто мъж:
11 и ще бъдеш като син на Вишния, и Той ще те възлюби повече, нежели майка ти.
12 Премъдростта въздига синовете си и подкрепя ония, които я търсят:
13 който я обича, обича живота, и които я търсят от ранно утро, ще се изпълнят с радост;
14 който я владее, ще наследи слава, и, където и да отиде. Господ ще го благослови;
15 които ней служат, служат на Светия, и които нея обичат, тях Господ обича;
16 който я слуша, народи ще съди, и който й дава внимание, уверено ще живее;
17 който й се довери, ще я наследи, и потомците му ще я владеят;
18 защото изпървом тя ще тръгне с него по кривулести пътища, ще папрати върху него страх и боязън
19 и ще го мъчи със своето водене, докле се не увери в душата му и го не изпита със своите устави;
20 но после тя ще излезе при него на правия път, ще го зарадва
21 и ще му открие тайните си.
22 Кога кривне от пътя, тя го напуща и го отдава в ръцете на неговото падение.
23 Наблюдавай времето и пази се от зло -
24 и няма да се посрамиш за душата си:
25 има срам, който води към грях, и има срам, който е слава и благодат.
26 Не бивай лицеприятен против душата си и не се срамувай за твоя вреда.
27 Не задържай думата, кога тя може да помогне:
28 защото в думата се познава мъдростта, и в речта на езика - знанието.
29 Не противоречи на истината и срамувай се от невежеството си.
30 Не се срамувай да изповядваш греховете си и не възпирай течението на реката.
31 Не се подчинявай на глупав човек и не взимай страната на силния.
32 Подвизавай се до смърт за истината-и Господ Бог ще надвие за тебе.
33 Не бивай бърз на език, мързелив и нехаен в делата си.
34 Не бивай като лъв в къщата си и подозрителен към слугите си.
35 Да не бъде ръката ти протегната за взимане и свита за даване.
5
1 Не се облягай на имотите си и не казвай: "стигат ми, докле живея!"
2 Не отивай по влечението на душата си и на силата си, за да ходиш по пощевките на сърцето си,
3 и не казвай: "кой ще ми заповядва в работите ми?" - защото Господ бездруго ще отмъсти за твоята дързост.
4 Не казвай: "греших, и що ми стана?" - защото Господ е дълготърпелив.
5 Кога мислиш за умилостивение, не бивай безстрашен, за да не прибавяш грях към грях,
6 и не казвай: "Неговото милосърдие е голямо - Той ще прости многото ми грехове";
7 защото милосърдие и гняв са у Него, и яростта Му пребъдва върху грешниците.
8 Не се бави да се обърнеш към Господа и не отлагай от ден на ден:
9 защото неочаквано ще налети гняв Господен, и ти ще загинеш във време на отмъщението.
10 Не се облягай на неправедни имоти, защото те не ще ти принесат полза в деня на посещението.
11 Не отвявай при всеки вятър и не ходи по всяка пътека - такъв е двуезичният грешник.
12 Бъди твърд в убеждението си, и думата ти да бъде една.
13 Бъди бърз да слушаш и обмислено давай отговор.
14 Ако имаш знание, отговаряй на ближния, ако ли не, ръката ти да бъде на устата ти.
15 В думите е слава и безчестие, и езикът на човека бива за него падение.
16 Не минавай за клюкар и не клевети с езика си:
17 защото за крадец има срам, и за двуезичен - лош укор.
18 Не бивай неразумен ни в голямо, ни в малко.
6
1 От приятел не ставай враг, защото лошото име си получава за дял срам и позор, същото е и двуезичният грешник.
2 Не се превъзнасяй в помислите на душата си, за да не би душата ти да бъде разкъсана като вол;
3 ти ще изтребиш листата си и ще погубиш плодовете си, и ще останеш като сухо дърво.
4 Лукава душа погубва своя владетел и го прави гавра за враговете.
5 Сладки уста увеличават приятелите, и сладкодумен език увеличава дружелюбието.
6 Ония, които живеят в мир с тебе, нека бъдат мнозина, но съветник да ти бъде един от хилядата.
7 Ако искаш да придобиеш приятел, придобивай го след изпитване и не му се скоро доверявай.
8 Бива приятел в нужно за него време, и не остава с тебе в деня на твоята скръб;
9 бива приятел, който се превръща на враг и ще се скара за твое унижение.
10 Бива приятел, кога седи на трапезата ти, но не остава в деня на твоята скръб;
11 в твоето имение той ще бъде като тебе, и с твоите слуги ще се обръща дръзко;
12 но ако ти бъдеш унизен, той ще бъде против тебе и ще се скрие от лицето ти.
13 Бягай от враговете си и бъди внимателен с приятелите си.
14 Верен приятел - яка защита: който го е намерил, намерил е съкровище.
15 Верен приятел цена няма, и мярка няма неговата доброта.
16 Верен приятел е лекарство за живота, и които се боят от Господа, ще го намерят.
17 Който се бои от Господа, тъй насочва приятелството си, че, какъвто е сам той, такъв става и неговият приятел.
18 Синко, от младини се предай на учение, и до седини ще намериш мъдрост.
19 Пристъпвай към нея като орач и сеяч, и очаквай нейните добри плодове:
20 защото малко време ще се потрудиш за обработването й, и скоро ще ядеш плодовете й.
21 За невежи тя е твърде груба, и неразумният не остава с нея:
22 тя ще бъде върху му като тежък камък за изпития, и той не ще се забави да я хвърли.
23 Премъдростта отговаря на своето име и на малцина се открива.
24 Послушай, синко, и приеми моето мнение и не отхвърляй съвета ми.
25 Надени на нозете си нейните окови и на шията си - нейните вериги.
26 Подложи й рамото си, и носи я, и да ти не дотягат оковите й.
27 Приближи се до нея с цяла душа, и с всичка сила пази нейните пътища.
28 Изследвай и търси, и ще я познаеш и, завладееш ли я, не я напускай;
29 защото най-после ти ще намериш в нея успокоение, и тя ще се обърне в радост за тебе.
30 Нейните окови ще ти бъдат яка защита, и нейните вериги - славно облекло;
31 защото на нея има златно украшение, и веригите й са хиацинтови нишки.
32 Ти ще се облечеш с нея като с одежда на слава, и ще я възложиш на себе си като венец на радост.
33 Синко, ако я пожелаеш, ще се научиш, и ако й се предадеш с душата си, ще бъдеш за всичко способен.
34 Ако с любов я слушаш, ще я разбереш, и ако приклониш ухо, ще бъдеш мъдър.
35 Отивай в събранието на старците, и който е мъдър, към него се прилепи; обичай да слушаш всяка свещена повест, и разумните притчи да ти не отбягват.
36 Видиш ли разумен, подранявай при него, и нека ногата ти изтрива праговете на вратата му.
37 Размисляй за повелите на Господа и всякога се поучавай в Неговите заповеди: Той ще укрепи сърцето ти, и ще ти се даде да желаеш премъдрост.
7
1 Не прави зло, и зло не ще те постигне;
2 бягай от неправда, и тя ще се отклони от тебе.
3 Синко, не сей по браздите на неправдата, и не ще пожънеш от тях седморно повече.
4 Не искай от Господа власт, нито от Царя - почетно място.
5 Не се оправдавай пред Господа и не мъдрувай пред царя.
6 Не ламти да станеш съдия, да не би Да се покажеш безсилен да съкрушиш неправдата, да не би да се уплашиш някога от лицето на силния и да не хвърлиш сянка върху твоята правота.
7 Не греши против градското общество и не унижавай себе си пред народа.
8 Не притуряй грях към грях, защото нито за един не ще останеш ненаказан.
9 Не казвай: "Той ще погледне милостно към многото ми дарове и, кога ги принеса на Бога Вишни, Той ще ги приеме".
10 Не бивай малодушен в молитвата си и не се отказвай да даваш милостиня.
11 Не се присмивай на човек, който се намира в душевна тъга; защото има Кой да смирява и Кой да въздига.
12 Не измисляй лъжа против брата си, и не прави същото против приятел.
13 Не искай да говориш каква и да било лъжа; защото нейното повтаряне не ще послужи за добро.
14 В събрание от по-стари много не говори, и не повтаряй думите в молбата си.
15 Не се отвръщай от тежка работа и от земеделие, което е установено от Вишния.
16 Не се причислявай към множеството на грешниците.
17 Дълбоко смири душата си.
18 Помни, че гневът не закъснява,
19 че наказанието на нечестивия е огън и червей.
20 Не менявай приятел за съкровище, и еднокръвен брат - за офирско злато.
21 Не напущай умна и добра жена, защото нейното достойнство е по-драгоценно от злато.
22 Не обиждай слуга, който се труди усърдно, нито наемник, който ти е от душа предаден.
23 Нека душата ти обича разумния слуга, и му не отказвай свобода.
24 Имаш ли добитък, наглеждай го и, ако ти е полезен, имай го.
25 Имаш ли синове, учи ги и от детинство навеждай шията им.
26 Имаш ли дъщери, имай грижа за целомъдрието им и не им показвай весело лице.
27 Омъжи дъщеря, и ще направиш велико дело, и подари я на разумен мъж.
28 Имаш ли си жена по душа, не я пъди.
29 Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните болки на майка си.
30 Помни, че ти си роден от тях: и какво можеш им даде, както са дали те на тебе?
31 С всичката си душа благоговей пред Господа и уважавай Неговите свещеници:
32 с все сила обичай твоя Творец и не оставяй Неговите служители.
33 Бой се от Господа, и почитай свещеника и давай му частта, както ти е заповядано:
34 първоберки, и за грях, и дажбата плешка, и жертва за освещение, и първоберки за светиите.
35 И към сиромаха простирай ръката си, за да бъде благословията ти съвършена.
36 Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.
37 Не отбягвай плачещи, и тъжи с натъжени.
38 Не се лени да посещаваш болен, защото ти ще бъдеш обикнат за това.
39 Във всичките си работи помни за твоя край, и вовеки не ще съгрешиш.
8
Йов е лицемер
1 Не се сваждай с човек силен, за да не паднеш някога в ръцете му.
2 Не завеждай тъжба с богат човек, за да не вземе връх над тебе:
3 защото златото е мнозина погубило, и е скланяло сърцата на царе.
4 Не се препирай с човек, дързък на език, и не трупай дърва на огъня му.
5 Не се шегувай с невежа, за да се не изложат на безчестие твоите прадеди.
6 Не укорявай човек, който се обръща от грях: помни, че всички се намираме под епитимии.
7 Не презирай човека в старостта му, защото и ние стареем.
8 Не се радвай поради смъртта на човека, ако ще да ти е бил и най-враждебен: помни, че всички ще умрем.
9 Не бивай небрежен към разказите на мъдрите и упражнявай се в техните притчи;
10 защото от тях ще извлечеш поука и ще се научиш, как да служиш на силни.
11 Не отбягвай от разказите на старци, защото и те са се научили от бащите си,
12 и ти ще се научиш от тях на разсъдителност и - кога потрябва, какъв отговор да дадеш.
13 Не разпаляй въглищата на грешника, за да не изгориш от пламъка на огъня му,
14 и не въставай против безсрамника, за да не заседне като засада в устата ти.
15 Не давай заем на човек, който е по-силен от тебе; а дадеш ли, смятай, че си изгубил.
16 Не поръчителствувай вън от силите си; ако ли поръчителствуваш, грижи се като задължен да платиш.
17 Със съдия недей се съди, защото ще го съдят според неговата почет.
18 Със смел на път не тръгвай, за да ти не дотегне; защото той ще постъпя по свое си щение, и ти може да загинеш от неговата несмисленост.
19 Не започвай свада със сприхав и не минавай с него през пустиня; защото кръвта е нищо в неговите очи, и дето няма помощ, той ще те погуби.
20 Не се съветвай с глупав, защото той не може умълча за работата.
21 Пред чужд не върши нищо тайно, защото не знаеш, какво ще стори той.
22 Не откривай сърцето си на всеки човек, за да ти не отблагодари зле.
9
1 Не бъди ревнив към жената на сърцето си и не й давай лош урок против тебе самия.
2 Не отдавай на жена си твоята душа, за да не въстане против властта ти.
3 Не се срещай с развратна жена, за да не паднеш някак в нейните примки.
4 Не се заседявай дълго с певица, за да не бъдеш пленен от нейното изкуство.
5 Не се заглеждай в девица, за да се не съблазниш от нейните прелести.
6 Не отдавай на блудница душата си, за да не изгубиш наследството си.
7 Не обглеждай улиците на града и не скитай по пустите му места.
8 Отвръщай око от хубавица жена и не се заглеждай в чужда хубост.
9 Мнозина са се отбили от пътя чрез Женска хубост: от нея като огън се разпаля страстта.
10 С омъжена жена никак да не седиш и не оставай с нея на гощавка при вино,
11 за да се не склони душата ти към нея, и да се не подплъзнеш духом в погибел.
12 Не оставяй стар приятел, защото новият не може да се сравни с него:
13 нов приятел е също като ново вино: кога стане то старо, с наслада ще го пиеш.
14 Не завиждай на славата на грешник, защото не знаеш, какъв ще бъде краят му.
15 Не одобрявай това, що нечестивци одобряват; помни, че те до самия ад не ще се поправят.
16 Дръж се далеч от човек, който има власт да умъртвява, и не ще те смущава смъртен страх;
17 ако ли пък се сближаваш с него, - не обърквай, за да ти не отнеме живота:
18 знай, че посред примки ходиш и по зъберите на градски стени вървиш.
19 По силата си узнавай ближните и се съветвай с мъдрите.
20 Разсъждавай с разумни, и всяка твоя беседа да бъде в закона на Вишния.
21 С тебе да вечерят праведни мъже, и славата ти да бъде в страх Господен.
22 Изделието се хвали по ръката на художника, а управителят на народа се счита за мъдър по думите си.
23 В града се боят от дръзкия на език и мразят оногова, който не мисли, кога говори.
10
1 Мъдър управител учи народа си, и управлението на разумния бива добре уредено.
2 Какъвто е управителят на народа, такива са и които служат при него, и какъвто е началникът над града, такива са и всички, които живеят в него.
3 Непоучен цар погубва народа си, а при благоразумието на силните - град се урежда.
4 В ръката на Господа е властта над земята, и потребния човек Той навреме ще въздигне върху нея.
5 В ръката на Господа е напредъкът на човека, и върху лицето на книжника Той ще отпечата славата Си.
6 Не се гневи на ближния за всяко оскърбление и никого не оскърбявай с дела.
7 Гордостта е омразна и на Господа и на човеците, и е престъпна против Него и против тях.
8 Владетелството преминува от народ към народ поради неправди, обиди и користолюбие.
9 Защо се гордее земя и пепел?
10 И приживе се изхвърлят неговите вътрешности.
11 Дълга болест лекарят пренебрегва:
12 и ето, днес - цар, а утре - умира.
13 А кога човек умре, наследява влечуги, зверове и червеи.
14 Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец,
15 защото начало на греха е гордостта, и който е обладан от нея, изригва гнусота;
16 и затова Господ праща върху него страшни наказания и най-накрай го поваля.
17 Господ събаря престоли на властници и на мястото им поставя кротки.
18 Господ изтръгва с корен народите и на мястото им насажда смирени.
19 Господ опустошава страните на народите и ги разрушава до земни основи.
20 Той ги изсушава, погубва людете и изтребя от земята спомена за тях.
21 Гордостта не е сътворена за людете, ни гневната ярост - за ражданите от жени.
22 Почтено семе - кое е? - Човешкото семе. Почтено семе - кое е? - Ония, които се боят от Господа.
23 Безчестно семе - кое е? - Човешкото семе. Безчестно семе - кое е? - Ония, които престьпват заповедите.
24 Най-старият между братята е на почит у тях, тъй са и ония, които се боят от Господа, в Неговите очи.
25 Богат ли е някой и славен, или беден, похвала им е страхът Господен.
26 Несправедливо е умен сиромах да се безчести, и не бива грешен мъж да се прославя.
27 Почтени са велможата, съдията и владетелят, но няма измежду тях по-голям от оногова, който се бои от Господа.
28 На мъдър роб свободни ще служат, и разумен човек, бидейки поучавай от него, няма да роптае.
29 Не мъдрувай много, за да вършиш работата си, и не се хвали във време на нужда.
30 По-добър е оня, който се труди и си има всичко, нежели оня, който празен ходи и се хвали, но се нуждае за хляб.
31 Синко, с кротост прославяй душата си и въздавай й чест според нейното достойнство.
32 Кой ще оправдава оногова, който съгрешава против душата си? И кой ще хвали оногова, който позори живота си?
33 Сиромаха почитат заради познанията му, а богатия - заради богатството му;
34 а уважаваният в сиромашия колко повече ще бъде уважаван в богатство? А безславният в богатство колко по-безславен ще бъде в сиромашия?
11
1 Мъдростта на смирения ще издигне главата му и ще го постави посред велможите.
2 Не хвали човека за неговата хубост, и не се отвращавай от човека поради неговата външност.
3 Малка е пчелата между хвъркатите, но плодът й е най-добър от сладините.
4 Не се хвали с разкошно облекло и не се възгордявай в ден на слава: защото дивни са делата на Господа, и потаени са делата Му между човеците.
5 Много владетели са на земя седели, и оня, за когото не са мислили, е носил венец.
6 Мнозина силни са били изложени на крайно безчестие, и славни люде са били предадени в ръцете на други.
7 Преди да изследваш, не хули; първом узнай - и тогава укорявай.
8 Преди да изслушаш, не отговаряй, и всред реч не пресичай.
9 Не се препирай за работа, непотребна за тебе, и в съд на грешници не седи.
10 Синко, не се залавяй за много работа: при многото работи не ще останеш без вина. И, ако се впуснеш подир тях, няма да достигнеш и, отбягвайки, няма да се отървеш.
11 Някой се труди, напряга сили, бърза и - все повече остава назад.
12 Някой е слаб, нуждае се от помощ, безсилен е и е в голяма сиромашия;
13 но очите на Господа милостно са го погледнали за негово добро, и Той го е възправил от унижението му и е въздигнал главата му, и мнозина са се чудили, като са го гледали.
14 Добро и лошо, живот и смърт, сиромашия и богатство са от Господа.
15 Дарованието от Господа е определено за благочестивите, и Неговото благоволение ще им спомага вовеки.
16 Някой се обогатява със своята предпазливост и пестовност, и това е дял от неговата награда,
17 кога каже: "намерих покой и сега се наслаждавам от благата си".
18 И той не знае, колко време ще измине, докле ги остави на другите и умре.
19 Твърдо стой в твоя завет и пребъдвай в него и остарей в своята работа.
20 Не се чуди на делата на грешника, вярвай Господу и пребъдвай в работата си;
21 защото лесно е в очите на Господа скоро и неочаквано да обогати сиромаха.
22 Благословението от Господа е награда на благочестивия, и в скоро време той процъфтява чрез Неговото благословение.
23 Не думай: "какво ми трябва още? и какви още блага посем-сега мога да имам?"
24 Не казвай: "доста си имам, и какво зло посем-сега мога претърпя?"
25 В честити дни се злочестина забравя, и в злочести дни се доброчестина не спомня.
26 За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде човеку според делата му.
27 Минутното страдание прави да се забравят утехите, и при свършеха на човека се откриват делата му.
28 Преди смъртта никого не наричай благатък; - човек се познава в децата си.
29 Не води в къщата си всеки човек, защото у коварния козните са много.
30 Каквото е птица в клопка уловена, такова е сърцето на горделивия: той като съгледник поглежда падението;
31 като превръща доброто в зло, той крои козни и на избрани човеци лепва петно.
32 От искра огнена произлиза голяма жар, и грешен човек крои козни за кръв.
33 Пази се от злодеец, - защото той крои зло, - за да ти не лепне някога петно навеки.
34 Посели в къщата си чужд човек, и той ще те разстрои със смутове и ще те направи чужд за твоите.
12
1 Ако правиш добро, знай кому го правиш, и ще има благодарност за твоите добрини.
2 Прави добро на благочестив, и ще получиш отплата - ако не от него, то от Всевишния.
3 Няма добро за оногова, който постоянно се занимава със зло и който не дава милостиня.
4 Давай на благочестив и не помагай на грешник.
5 Прави добро на смирен и не давай на нечестив: затваряй от него хляба и не му давай, да не би чрез това да ти надделее;
6 защото ти би получил двойно зло за всичкото добро, което би му направил; защото и Всевишният мрази грешниците, а на нечестивци въздава отмъщение.
7 Давай на добър и не помагай на грешник.
8 Приятел се не познава в доброчестина, и враг се не скрива в злочестина.
9 Кога човек е честит, враговете му са в тъга, а кога е злочест, и приятелят му ще се отдели от него.
10 На врага си не вярвай вовеки, защото, както медта ръждясва, тъй - и неговата злоба:
11 ако и да се е смирил и да ходи наведен, бъди внимателен с душата си и пази се от него, - и ще бъдеш пред него като чисто огледало и ще узнаеш, че той не се е очистил докрай от ръждата;
12 не го туряй при себе си, да не би, като те събори, да заеме твоето място; не го туряй от дясната си страна, да не би някога да се домогва до твоето седалище, и ти най-напокон ще разбереш думите ми и със скръб ще си спомниш поуките ми.
13 Кой ще пожали ухапания обайник на змии и всички, които се приближават до диви зверове? Също и - оногова, който се сближава с грешник и става съучастник в неговите грехове:
14 за малко време той ще остане с тебе, но, ако се поколебаеш, не ще устои.
15 С уста си врагът ще те услади, но в сърце си крои да те хвърли в яма; с очи си врагът ще плаче, а кога намери случай, не ще се на кръв насити.
16 Нещастие ли те срещне, ти ще намериш врага там преди тебе,
17 и той, уж че желае да помогне, ще ти подложи крак;
18 ще кимва с глава и ще чупи ръце, много нещо ще шепне и ще измени лице.
13
1 Който се до катран допира, ще се очерни, и който с горделив общува, като него ще стане.
2 Не дигай товар по-тежък от силите си, и не общувай с оногова, който е по-силен и по-богат от тебе.
3 Какво общо между гърне и котел? Котелът ще го бутне, и то ще се строши.
4 Богаташът обидил, - и пак той заплашва; сиромахът обиден, - и пак той моли.
5 Ако му си полезен, ще те използува; ако пък осиромашееш, ще те остави.
6 Ако си заможен, ще живее с тебе и ще те изтощи, и сам няма да те съжали.
7 Станеш ли му потребен, - ще те ласкае, ще ти се усмихва и ще ти дава надежда, ще ти говори сладки думи и ще каже: не трябва ли ти нещо?
8 С гощавките си ще те засрами, докле, два-три пъти като те ограби, най-после се подиграе с тебе.
9 След това, като те зърне, ще се отбие от тебе и ще обърне глава, кога те срещне.
10 Внимавай да не бъдеш измамен
11 и да не бъдеш унижен в радостта си.
12 Кога те силен кани, - отбягвай, и той още повече ще те кани.
13 Не се увирай, за да те не отблъсват, и не стой много настрана, за да те не забравят.
14 Не си позволявай да говориш със силния като с равен на тебе, и твърде не вярвай на многото му думи: защото с дългия разговор той ще те изкушава и, уж шегувайки се, ще те изпитва.
15 Немилостив е към себе си онзи, който се не въздържа в думите си; такъв не ще се опази от обиди и окови.
16 Бъди предпазлив и твърде внимателен, защото ходиш с падението си.
17 Чуеш ли това в съня си, не заспивай.
18 През целия си живот обичай Господа и викай към Него за твоето спасение.
19 Всяко животно обича подобното на себе си, и всеки човек - ближния си.
20 Всяка плът се съединява по своя род, и човек се прилепя към подобния си.
21 Общува ли вълк с агне? Тъй и грешник не общува с благочестив.
22 Какъв мир има между хиена и куче? И какъв мир - между богат и сиромах?
23 Лов за лъвовете са дивите осли в пустинята, - тъй и сиромасите са пасбища за богати.
24 Смирението е отвратително за горделивия, - тъй и сиромахът е отвратителен за богатия.
25 Кога богат се разклати, поддържат го приятели; а кога сиромах падне, отблъсват го и приятели.
26 Кога богат изпадне в злочестина, у него има много помощници; глупост каза, - и го оправдаха.
27 Изпадне ли сиромах в злочестина, - Ще го и нахокат отгоре; каже ли нещо разумно, - не го и слушат.
28 Заговори богат, - и всички млъкват и възхвалят речта му до облаците;
29 заговори сиромах, - и казват: кой е тоя? и ако се спъне, съвсем ще го повалят.
30 Добро е онова богатство, в което няма грях, и лоша е сиромашията в устата на нечестивия.
31 Сърцето на човека изменя лицето му или на добро, или на лошо.
32 Признак на честито сърце е веселото лице, а измислянето притчи е съединено с напрегнато размишление.
14
1 Блажен е оня човек, който не е грешил с уста и не е бил ранен със скръбта на греха.
2 Блажен е, комуто душата го не осъжда и който не си е надеждата изгубил.
3 За скъперник човек не е добро богатството. И за какво е имотът на човек недоброжелателен?
4 Който събира, като отнима от душата си, той за други събира, и с неговите блага други ще се пресищат.
5 Който е лош за себе си, - за кого ще бъде добър? Такъв не ще има радост от имота си.
6 Няма по-лош от човек, който е към себе си недоброжелателен; и това е отплата за неговата злоба.
7 И да прави добро, прави го в забрава, а отпосле проявява злото си.
8 Лош е, който има завистливи очи, който отвръща лице и презира души.
9 Очите на сребролюбеца не се насищат с каква-годе част, и неправдата на лошия душа изсушава.
10 Лошо око дори и хляба завижда, и на трапезата си търпи оскъдия.
11 Синко, според състоянието си прави добро на себе си и приносите Господу достойно принасяй.
12 Помни, че смъртта не се бави, и заветът на ада не ти е открит:
13 преди да умреш, прави добро на приятел, и според силата си простирай си ръката и му давай.
14 Не се лишавай от добър ден, и част от доброто желание да те не отмине.
15 Нали на другите ще оставиш имотите си и плодовете от твоите усилия за дележ по жребие?
16 Давай и взимай, и утешавай душата си,
17 защото в ада не може се намери утеха.
18 Всяка плът като дреха овехтява; защото отвека е определено: бездруго ще умреш.
19 Както зелените листи на гъсто дърво - едни падат, а други израстват, тъй и родът от плът и кръв - един умира, а друг се ражда.
20 Всяка вещ, която е изложена на гниене, изчезва, и който я е направил, умира с нея.
21 Блажен е оня човек, който се упражнява в мъдрост и в своя разум се учи на свети неща.
22 Който размисля в сърцето си за нейните пътища, той получава разбиране и на нейните тайни.
23 Излизай подир нея като ловец и туряй засада на нейните пътища.
24 Който се накланя към прозорците и, ще послуша и при вратата й.
25 Който се навърта близо до къщата й, ще забие гвоздей и в стените й, ще постави шатрата си край нея и ще обитава в жилището на благата.
26 Той ще тури децата си под покрива й и ще има нощувката си под сянката й.
27 Ще се покрие с нея от пека и ще живее в славата й.
15
1 Който се бои от Господа, ще постъпя тъй, и твърдият в закона ще придобие мъдростта.
2 И тя ще го срещне като майка, и ще го приеме при себе си като целомъдра съпруга;
3 ще го нахрани с хляба на разума, и ще го напои с водата на мъдростта.
4 Той ще се опре о нея, и не ще се поколебае; ще се прилепи към нея, и не ще се посрами.
5 И тя ще го въздигне над ближните му, и сред събранието ще отвори устата му.
6 Той ще наследи веселие и венец на радостта и вечно име.
7 Неразумни люде не ще я постигнат, и грешници не ще я видят.
8 Тя е далеч от гордостта, и лъжливи люде не ще помислят за нея.
9 Неприятна е похвалата в устата на грешник, понеже не е пратена от Господа.
10 Похвала, произнесена с мъдрост, и Господ подпомага.
11 Не казвай: "заради Господа отстъпих", защото, което Той мрази, това не бива да правиш.
12 Не казвай: "Той ме въведе в заблуда", защото Той няма нужда от грешен човек.
13 Господ мрази всяка гнусота, и тя е неприятна на ония, които се боят от Него.
14 Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произведението му.
15 Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност.
16 Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка.
17 Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде.
18 Велика е премъдростта на Господа, силен е Той с могъщество и всичко вижда.
19 Очите Му са върху ония, които Му се боят, и Той знае всяко човешко дело.
20 Никому Той не е заповядал да постъпва нечестиво и никому не е дал позволение да греши.
16
1 Не желай множество нехвелити деца и не се радвай на синове нечестиви. Кога се те умножават, не им се радвай, ако в тях няма страх Господен.
2 Не се надявай на техния живот, нито се осланяй на тяхното множество.
3 По-добре един праведник, нежели хиляда грешници,
4 и по-добре да умреш бездетен, нежели да имаш деца нечестиви;
5 защото от един разумен ще се насели град, а племето на беззаконните ще опустее.
6 Много такива работи е видяло окото ми, и още повече е слушало ухото ми.
7 В сборище на грешници ще се разгори огън, както и у непокорен народ се е разгорявал гняв.
8 Бог се не умилостиви над древните исполини, които, надявайки се на силата си, станаха отстъпници;
9 не пощади и ония, които живееха в едно място с Лота, и от които се беше погнусил поради гордостта им;
10 не помилува погибелния народ, който се надигаше с греховете си,
11 също както и шестстотинте хиляди човеци, които се бяха съединили в своето жестокосърдие. И да беше само един непокорен, щеше да бъде за чудене, ако останеше ненаказан;
12 защото и милост и гняв са в Негова власт: Той е силен да помилува и да излее гняв.
13 Както е голяма милостта Му, тъй голямо е и изобличението Му. Той съди човека според делата му.
14 Не ще отбегне от Него грешник с грабеж, и търпението на благочестивия не Ще остане напразно.
15 На всяка милостиня Той ще даде място, всякой ще получи по делата си.
16 Не казвай: "ще се скрия от Господа; нима от високото ще си спомни някой за мене?
17 В множеството народ няма да ме забележат; защото, какво е моята душа в неизмеримото творение?
18 Ето, небето и небето на небесата е Божие, бездната и земята се клатят от Неговото посещение.
19 Еднакво се раздрусват от страх планините и основите земни, кога Той поглежда.
20 И това не може сърцето да разбере;
21 а пътищата Му кой ще постигне? Както вятърът, който човек не може да види, тъй и повечето Му дела са скрити.
22 Кой ще възвести за делата на Неговото правосъдие? или кой ще ги очаква? защото далеч е това определение."
23 Тъй мисли скудоумният; тъй глупаво размишлява и човек неразумен и който се заблуждава.
24 Слушай ме, синко, и се учи на знание, и със сърце си внимавай на думите ми.
25 Аз ти показвам обмислено учение и ти предавам точно знание.
26 По определение от Господа Неговите дела са отначало, и от сътворението им Той е разделил частите им.
27 Той е устроил делата Си навеки, и най-добрите блестят от рода в род. Те не гладуват, не се уморяват и не прекъсват действията си.
28 Ни едно не стеснява близкото до него,
29 и довеки те не ще се възпротивят на словото Му.
30 И след това Господ погледна на земята и я напълни със Своите блага.
31 Душата на всичко живо покри лицето и, и в нея всичко ще се възвърне.
17
1 Господ създаде човека от пръст, и пак го връща в нея.
2 Той даде на човеците определено число дни и време, и даде им власт над всичко, що е на нея.
3 Според природата им, облече ги в сила и ги сътвори по Свой образ,
4 и вложи във всяка плът страх към тях, за да владеят над зверове и птици.
5 Той им даде разум, език и очи, уши и сърца за разсъждаваме,
6 изпълни ги с проницателност на разума и им показа доброто и злото.
7 Той тури окото Си на сърцата им, за да им покаже величието на Своите дела,
8 та да прославят светото Му име и да разгласят величието на Неговите дела.
9 Той им прибави знание и даде им в наследство закон на живота;
10 постави вечен завет с тях и им показа Своите съдби.
11 Очите им видяха величието на славата, и ухото им чу славата на Неговия глас.
12 И каза им Той: пазете се от всяка неправда; и заповяда всекиму от тях, как да се отнася към ближния си.
13 Пътищата им са винаги пред Него, не ще се скрият от очите Му.
14 На всеки народ вожд постави,
15 а Израил е дял на Господа.
16 Всичките им дела са като слънце пред Него, и очите Му са винаги към техните пътища.
17 Не се укриха от Него техните неправди, и всичките им грехове са пред Господа.
18 Милостинята на човека е като печат у Него, и благодеянието на човека Той ще запази като зеница на око.
19 После Той ще стане и ще им въздаде, и дължимото тям ще възвърне върху главата им.
20 Но на ония, които се каят. Той е давал да се обърнат, и ония, които са отслабвали в търпението, е ободрявал.
21 Обърни се към Господа и остави греховете;
22 моли се пред Него и намали твоите препъвания.
23 Върни се при Всевишния, и се отвърни от неправдата и силно намрази гнусотата.
24 Кой ще възхваля Всевишния в ада, вместо ония, които живеят и Го прославят?
25 От мъртъв, като от несъществуващ, няма прослава:
26 живият и здравият ще възхвали Господа.
27 Колко голямо е милосърдието на Господа и примирението с ония, които се обръщат към Него!
28 Не може да бъде всичко у човека,
29 защото синът човешки не е безсмъртен.
30 Кое е по-светло от слънцето? Но и то се затъмнява. Също и плът и кръв за лошо ще помисли.
31 Силите на високите небеса Той Сам наблюдава, а всички люде са земя и пепел.
18
1 Всичко изобщо е създал Оня, Който живее вовеки; - един Господ е праведен.
2 Никому Той не е предоставил да изяснява делата Му.
3 И кой може да изследва великите Му дела?
4 Кой може измери силата на Неговото величие? И кой може също да изрече милостите Му?
5 Невъзможно е ни да се намалят, ни да се увеличат, и невъзможно е да се изследват дивните дела Господни.
6 Кога човек мисли, че свършва, той едва начева, и кога престане - дохожда в изумение.
7 Какво е човек и каква е неговата полза? Какво е неговото добро и какво - неговото зло?
8 Дните на човека са много, ако са сто години: както капка вода из морето или зрънце пясък, тъй малко са годините му в деня на вечността.
9 Затова Господ е дълготърпелив кьм людете и излива върху тях Своята милост.
10 Той вижда и знае, че краят им е твърде злочест,
11 и затова умножава Своите милости.
12 Милостта на човека е към неговия ближен, а милостта на Господа е върху всяка плът.
13 Той изобличава и вразумява, поучава и обръща като пастир своето стадо.
14 Той се смилява над ония, които се вразумяват и които усърдно се обръщат към Неговия закон.
15 Синко, кога вършиш добро, недей натяква, и при всеки подарък не оскърбявай с думи.
16 Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добро, нежели даяние.
17 Затова думата не стои ли по-високо от добро даяние? А у добродетелен човек има и едното и другото.
18 Глупавият немилосърдно укорява, и подаяние от неблагоразположен очи изсушава.
19 Преди да заговориш, обмисляй, и преди да се побелиш, грижи се за себе си.
20 Изпитвай себе си преди съда, и във време на посещение ще намериш милост.
21 Преди да почувствуваш слабост, смирявай се, и във време на грехове покажи обращение.
22 Нищо да ти не пречи да изпълниш оброк своевременно, и не отлагай пред самата смърт да се оправдаеш.
23 Преди да наченеш да се молиш, приготви се, и не бъди като човек, който изкушава Господа.
24 Припомняй си за гнева в смъртния ден и за времето на отмъщението, когато Господ отвърне лицето Си.
25 Във време на ситост припомняй си за гладно време, и в дни на богатство - за сиромашия и нужда.
26 От сутрин до вечер времето се менява, и всичко е скоротечно пред Господа.
27 Мъдър човек във всичко ще бъде предпазлив и в дни на грехове ще се удържи от безгрижност.
28 Всеки разумен ще познае премъдростта и ще въздаде хвала ономува, който я е намерил.
29 Разсъдливите на думи и сами се вразумяват, и изричат изпитани притчи.
30 Не ходи след твоите похоти и въздържай се от пожеланията си.
31 Ако доставяш на душата си това, що е приятно за прищевките, тя ще те направи гавра за враговете ти.
32 Не търси радост в голям разкош и не се привързвай към пиршества.
33 Гледай да не станеш сиромах, пирувайки със заети пари, когато в кесията ти няма нищо.
19
1 Работник, наклонен към пиянство, не ще се обогати, и оня, който счита за нищо малкото, малко по малко ще изпадне.
2 Вино и жени развратяват разумните, а който се свързва с блудници, ще стане още по-безочлив;
3 гнилеж и червеи ще го наследят, и дръзката душа ще бъде изтребена.
4 Който скоро се доверява, той е лекомислен, и който съгрешава, греши против душата си.
5 Който от сърце е предаден на удоволствия, ще бъде осъден, а който се противи на прищевки,'ще увенчае живота си.
6 Който обуздава език, ще живее мирно, и който мрази бъбрене, ще намали злото.
7 Никога не повтаряй дума, и нищо в тебе не ще се намали.
8 Ни на приятел, ни на неприятел не разказвай и, ако това не е грях за тебе, не откривай;
9 защото той ще те изслуша и ще се предпазва от тебе, и след време ще те намрази.
10 Чул ли си дума? - нека умре тя с тебе: не бой се, тя не ще те разкъса.
11 Глупав търпи от думата такава също мъка, както родилка - от младенеца.
12 Каквото е стрела, забита в бедро, същото е дума в сърцето на глупав.
13 Разпитай приятеля си, може би, той не е направил това; и ако е направил, нека занапред не прави.
14 Разпитай приятеля си, може би, той не е говорил това; и ако е говорил, нека го не повтаря.
15 Разпитай приятеля си, защото често се случва клевета.
16 Не вярвай на всяка дума.
17 Някой съгрешава с дума, но не от душа; и кой не е съгрешавал с езика си?
18 Разпитай ближния си, преди да го заплашваш, и дай място на закона на Всевишния. Всяка мъдрост е страх Господен, и във всяка мъдрост има изпълнение на закона.
19 Не е мъдрост да знаеш да правиш лошото. И разум няма, дето е сборище на грешници.
20 Има лукавство, и това е гнусота; има и неразумен, оскъден от мъдрост.
21 По-добре оскъден от знание, но богобоязлив, нежели богат със знание, а престъпник на закона.
22 Има хитрост изтънчена, но тя е беззаконна, има и който изопачава съд, за да произнесе присъда.
23 Има лукав, който ходи прегърбен, в униние, - но отвътре е пълен с коварство.
24 Той е навел лице и се преструва на глух, но той ще те превари там, дето и не мислиш.
25 И ако немощ му попречи да ти повреди, то ще ти направи зло, кога намери случай.
26 По вида се узнава човек, и по израза на лицето при среща се познава разумен.
27 Облеклото, хиленето и вървежът на човека показват неговото свойство.
28 Бива изобличение, ала не навреме, и бива че някой мълчи - и той е благоразумен.
20
1 Много по-добре е да изобличиш, нежели да се сърдиш тайно; и който е изобличен насаме, ще се предварди от вреда.
2 Колко е хубаво за изобличен да покаже разкаяние!
3 защото той ще избегне волен грях.
4 Каквото е скопец с пожелание да разтлее девица, такова е и оня, който произвежда съд с насилие.
5 Някой мълчи, - и се оказва мъдър; а някого мразят за много бъбрене.
6 Някой мълчи, защото няма що да отговаря; а някой мълчи, защото му знае времето.
7 Мъдър човек ще мълчи до време; а тщеславен и безразсъден време не чака.
8 Бъбрица омръзва, и който си присвоява право да говори, намразяват го.
9 Бива успех човеку за зло, а придобивка - при загуба.
10 Има даяние, което не ще ти бъде за полза, и има даяние, за което бива двойна отплата.
11 Има унижение за слава, а някой от унижение подига глава.
12 Някой с малко купува много и ще заплати за него седморно повече.
13 Мъдрият на дума става любезен, а любезностите на глупавите ще останат напразно.
14 Даяние от безумен не ще ти бъде за полза; защото у него, вместо едно, има много очи за вземане.
15 Много не ще даде, а много ще натяква, и ще разтвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска назад: такъв човек е омразен на Господа и на людете.
16 Глупавият казва: "нямам приятел, и няма благодарност за моите добрини. Които ми ядат хляба, лъстиви са на език."
17 Колко често и колцина ще му се присмиват!
18 Да се препънеш о земята е по-добре, нежели с език. И тъй скоро ще дойде падението на лошите.
19 Неприятен човек е басня не навреме: тя всякога ще бъде в устата на невежите.
20 Притча от устата на глупав е отвратителна, защото той не ще я каже навреме.
21 Някой се удържа от грях поради немотия, и в това въздържане той не се съкрушава.
22 Някой губи душата си поради страхливост, и я губи от лицеприятие към безумен.
23 Някой от срам дава обещание на приятел, и без причина спечелва си в него враг.
24 Лош порок у човека е лъжата; тя е винаги в устата на невежия.
25 По-добре крадец, нежели който постоянно говори лъжа; но те и двамата ще наследят погибел.
26 Поведението на лъжлив човек е безчестно, и позорът му е винаги с него.
27 Който мъдро говори, ще се издигне, и разумен човек ще се поправи на велможите.
28 Който обработва земята, ще увеличи купните си, и който угажда на велможи, Ще бъде помилуван в случай на неправда.
29 Гощавки и подаръци заслепяват очите на мъдрите и, както юзда в уста, спират изобличенията.
30 Скрита мъдрост и потаено съкровище каква полза от двете.
31 По-добре човек, който крие глупостта си, нежели човек, който крие мъдростта си.
21
1 Синко, ако си съгрешил, не притуряй повече грехове и за предишните се моли.
2 Бягай от грях като от змия; защото, ако се до него приближиш, ще те ухапе.
3 Зъбите му са лъвски зъби, които умъртвяват душите на людете.
4 Всяко беззаконие е като двуостър меч: за рана от него няма изцеление.
5 Заплахи и насилия опустошават богатството: тъй опустява и домът на горделивия.
6 Молба от устата на сиромах е само до ушите му; но съдът до него бързо се приближава.
7 Който мрази изобличение, върви по дирите на грешника, а който се бои от Господа, ще се обърне със сърце.
8 Силният на език отдалеч се познава; но разумният вижда, де се той препъва.
9 Който си прави къща с чужди пари, то е като оня, който събира камъни за гроба си.
10 Сборището на беззаконници е куп кълчищна дреб, и техният край е огнен пламък.
11 Пътят на грешниците е с камъни постлан, но на края му е адова пропаст.
12 Който пази закона, владее своите мисли,
13 и постъпване по страх Господен е мъдрост.
14 Който е неспособен, не ще се научи,
15 но има способност, която увеличава горчивината.
16 Знанието на мъдрия се увеличава като наводнение, и съветът му е като животен извор.
17 Сърцето на глупав е като разбита съдина и не удържа в себе си никакво знание.
18 Ако разумен чуе мъдра дума, похвалява я и я взима присърце. Чува я лекомислен, тя му се не поправя, и той я хвърля отзаде си.
19 Речта на глупав е като товар на път, а в устата на разумен намират приятност.
20 Речите на разумния ще ги търсят в събранието, и за думите му ще размислят в сърцата си.
21 Каквото е разорен дом, такова е мъдростта за глупавия, и знанието на неразумния - безсмислени думи.
22 Поуката е за безумни като окови на нозете и като вериги на дясна ръка.
23 Кога глупав се смее, издига гласа си, а благоразумен мъж едвам тихо се усмихва.
24 Поука за разумен е като златен накит и като драгоценно украшение на дясна ръка.
25 Ногата на глупав бърза за в чужда къща, но многоопитен човек ще се засрами от людете;
26 неразумен човек назърта през вратата вкъщи, а благовъзпитан ще се спре отвън;
27 невъзпитаност за един човек е да подслушва при вратата, а благоразумен ше се огорчи от такова безсрамие.
28 Устата на бъбрици разказват чужди работи, а думите на благоразумни се теглят на къпони.
29 Сърцето на глупавите е в техните уста, а устата на мъдрите са в тяхното сърце.
30 Кога нечестивец проклина сатана, той проклина душата си.
31 Клюкарът осквернява душата си и ще бъде мразен навред, дето и да живее.
22
1 Ленивият прилича на нечист камък: всякой ще освирка безславното му.
2 Ленивият прилича на волски тор: всякой, който го подигне, ще отърси ръка.
3 Раждането на невъзпитан син е срам за бащата, а дъщеря невъзпитана се ражда за унижение.
4 Разумна дъщеря ще си придобие мъж, а безсрамната е тъга за оня, който я е родил.
5 Безочливата позори баща и мъж, и от двамата ще бъде презирана.
6 Не навреме приказка е също, каквото музика във време на печал; а наказание и учене на мъдрост е прилично за всяко време.
7 Да поучаваш глупав е също, каквото да слепяш чирепчета, или да събуждаш заспал от дълбок сън.
8 Да разказваш нещо на глупав е също, каквото да разказваш на задрямал, който на свършека пита: какво?
9 Плачи над умрял, защото светлината е изчезнала за него; плачи и над глупав, защото разумът е изчезнал за него.
10 По-малко плачи над умрял, защото той се е успокоил, а лошият живот на глупав е по-лошо от смърт.
11 Плачи за умрял седем дена, а за глупав и нечестив - през всички дни на живота му.
12 С безразсъден много не говори, и при неразумен не ходи;
13 пази се от него, за да нямаш неприятности и да се не оцапаш от спречкване с него;
14 отклони се от него, - и ще намериш покой и не ще бъдеш огорчен от безумието му.
15 Що е по-тежко от олово? и какво е името му, ако не глупец?
16 По-леко е да понесеш пясък и сол и груда желязо, нежели безсмислен човек.
17 Както яко свързаните дървета на къщата не й дават да рухне при сътресение, тъй и утвърденото върху обмислен съвет сърце не ще се разклати във време на страх.
18 Утвърденото на разумно размишление сърце е като ваяно украшение върху издялана стена.
19 Подпорка, поставена нависоко, не Ще устои против вятъра:
20 тъй боязливо сърце, при глупаво размишление, не ще устои против страх.
21 Който нанася удар на окото, предизвиква сълзи, а който нанася удар на сърцето, възбужда болезнено чувство.
22 Който хвърля камък на птици, ще ги разпъди; а който хули приятел, ще скъса приятелство.
23 Ако си извадил меч срещу приятел, не се отчайвай, защото е възможно да се възвърне приятелството.
24 Ако си отворил уста против приятел, не бой се, защото е възможно помирение.
25 Само хула, гордост, издаване тайни и коварно злодейство могат да отпъдят всеки приятел.
26 Придобивай доверие у ближния, докле е сиромах, за да се радваш заедно с него, кога бъде богат;
27 оставай с него във време на скръб, за да имаш участие в наследието му.
28 Преди пламък в печката се явява пара и дим; тъй и преди кръвопролитие - свада.
29 Да браня приятел не ще се посрамя и от лицето му не ще се скрия;
30 ако пък ми се случи чрез него зло, то всеки, който чуе, ще се предпазва от него.
31 Кой ще ми даде стража за устата ми и печат на благоразумие върху устните ми, за да не падна чрез тях, и да ме не погуби езикът ми!
23
1 Господи, Отче и Владико на живота ми! Не ме оставяй на волята им и не ми давай да падна чрез тях.
2 Кой ще постави бич към помислите ми, и към сърцето ми - наставник на мъдрост, та да не щадят те прегрешенията ми и да не гледат през пръсти на техните заблуди;
3 та да се не умножават прегрешенията ми и да се не увеличават заблудите ми; за да не падна пред противниците, и да се не зарадва над мене врагът ми.
4 Господи, Отче и Боже на живота ми! Не давай да се възгордеят очите ми, и отмахни пожеланията от мене.
5 Пощевките на корема и сладострастието да ме не овладеят и не предавай ме на безсрамна душа.
6 Чуйте, деца, поука за устата: който я пази, не ще бъде уловен чрез устата си.
7 С тях ще бъде уловен грешникът, и злоречивият и горделивият ще се препънат чрез тях.
8 Не приучвай устата си към клетва
9 и не го прави навик да употребяваш при клетва името на Светия.
10 Защото, както роб, когото постоянно наказват, не се избавя от рани, тъй и който се кълне постоянно в името на Светия, не ще се очисти от грях.
11 Човек, който се често кълне, ще се изпълни с беззаконие, и от неговия дом бичът не ще отстъпи.
12 Ако той съгреши, - грехът му е върху него; и ако е нехаен, двойно ще съгреши;
13 и ако се е напразно клел, не ще се оправдае, и домът му ще се напълни със злочестини.
14 Има реч, облечена със смърт: да се не намери тя в наследието на Накова!
15 защото от благочестивите всичко това ще бъде отдалечено, и те не ще се забъркат в грехове.
16 Не приучвай устата си на груба неучтивост, защото при нея биват греховни думи.
17 Помни за баща си и майка си, кога седиш всред велможи,
18 та да се не забравиш пред тях и по навик да не направиш глупост и да не пожелаеш, че е щяло да бъде по-добре да се не раждаш, и да не прокълнеш деня на твоето рождение.
19 Човек, който навиква на хулни думи, няма да се научи през всичките си дни.
20 Две качества умножават греховете, а третото навлича гняв:
21 гореща душа като пламнал огън не ще угасне, докле се не изтощи;
22 човек, който блудодействува в тялото на своята плът, не ще престане, докле огънят не прегори.
23 На блудник е сладък всеки хляб: той не ще престане, докле не умре.
24 Човек, който съгрешава против своето легло, казва на душата си: "кой ме вижда?
25 наоколо ми тъмнина, стените ме закриват, и никой ме не вижда: от какво да се боя? Всевишният не ще си спомни греховете ми."
26 Той има страх само от човешки очи,
27 а не знае, че очите на Господа са десет хиляди пъти по-светли от слънцето
28 и гледат всички пътища човешки и проникват в скритите места.
29 Нему е било известно всичко, преди да е било сътворено, тъй както и след свършването.
30 Такъв човек ще бъде наказан на градските улици и ще бъде застигнат там, дето не е мислил.
31 Тъй и жена, която е оставила мъжа си и е произвела наследник от чужди мъж,
32 защото: първо, тя не се е покорила на закона на Всевишния, второ, съгрешила е против своя мъж, и трето, в блудство е прелюбодействувала и е произвела деца от чужди мъж.
33 Тя ще бъде изведена пред събранието, и за децата и ще има изследване.
34 Децата й не ще хванат корен, и клоните й не ще дадат плод.
35 Тя ще остави подире си спомен за проклятие, и позорът й не ще се изглади.
36 Които останат, ще разберат, че няма нищо по-добро от страха Господен, и няма нищо по-сладко от това - да внимаваме на заповедите Господни.
37 Голяма слава е да следваш Господа, а да бъдеш приет от Него е дългоденствие.
24
1 Премъдростта ще прослави себе си и между народа си ще бъде възхвалена.
2 В църквата на Всевишния тя ще отвори уста и пред Неговото войнство ще прослави себе си:
3 "аз излязох от устата на Всевишния и като облак покрих земята;
4 поставих шатра във висините, и престола си-в облачен стълб;
5 аз сама обходих небесния кръг и ходих в дълбинето на бездната;
6 във вълните морски и по цялата земя и във всеки народ и племе имах владение:
7 между всички тях дирих покой, и в чие наследие да се въдворя.
8 Тогава Създателят на всичко ми заповяда, и Оня, Който ме е създал, ми посочи спокойно жилище и рече:
9 посели се в Накова и приеми наследие в Израиля.
10 Преди вековете, в началото. Той ме произведе, и аз не ще се свърша довека.
11 Аз служих пред Него в светата скиния и тъй се утвърдих в Сион.
12 Той ми даде и покой във възлюбения град, и в Йерусалим е моята власт.
13 И аз се вкорених в прославения народ, в наследствения дял на Господа.
14 Възвисих се като кедър ливански и като кипарис на планините Ермонски;
15 възвисих се като палма в Енгади и като трендафилово храстие в Иерихон;
16 като гиздава маслина в долина и като явор се възвисих.
17 Като дарчин и аспалат издадох благоуханен мирис и като отбор смирна разпръснах благоухание,
18 като халвани, оникс и стакти и като благоухание от тамян в скинията.
19 Разпрострях клоните си като теревинт, и моите клони са клони на слава и благодат.
20 Аз съм като лоза, която ражда благодат, и цветовете ми са плод на слава и богатство.
21 Пристъпете към мене вие, които ме желаете, и се насищайте с плодовете ми;
22 защото, да си спомняш за мене е по-сладко от мед, и да ме владееш е по-приятно от медена пита.
23 Които ме ядат, повече ще огладняват, и които ме пият, повече ще ожъдняват.
24 Който ме слуша, не ще се посрами, и които се трудят с мене, не ще съгрешат.
25 Всичко това е книгата на завета на Бога Всевишни,
26 законът, който Мойсей заповяда като наследие на събранията Иаковови.
27 Той насища с мъдрост, както Фисон и Тигър в дни на новоплодие;
28 той изпълва с разум, както Ефрат и Йордан в дни на жетва;
29 той разлива учение, както светлината и както Гион през време на гроздобер.
30 Първият човек не достигна да я познае напълно; не ще я изследва също и последният;
31 защото мислите и са по-пълни от море, и намеренията й са по-дълбоки от голяма бездна.
32 И аз, като канал из река и като водопровод, излях се в рая.
33 Казах: ще полея градината си и ще напоя лехите си.
34 И ето, каналът ми стана река, и реката ми стана море.
35 И ще светя с учение като с утринна светлина, и надалеч ще го покажа;
36 и ще изливам учението като пророчество и ще го оставя във вечни родове."
37 Виждате, че аз съм се трудил не само за себе си, но и за всички, които дирят премъдрост.
25
1 Стри неща се украсих и станах хубава пред Господа и пред човеците:
2 единомислие между братя и любов между ближни, и жена и мъж, които живеят съгласно помежду си.
3 И три вида човеци намрази душата ми, и много ми е омразен техният живот:
4 горделив сиромах, лъжлив богаташ и старец прелюбодейник, ослабващ в разсъдъка.
5 Което не си събрал в младост, как можеш го придоби на старост?
6 Колко прилича на селяни да съдят и на старци - да умеят съвет да дават!
7 Колко хубава е мъдростта на старците, и колко прилича на почтени люде разсъдливост и съвет!
8 Венец на старците е многостранната опитност, и тяхна похвала е страхът Господен.
9 Девет помисли похвалих в сърцето си, а десетия ще изкажа с език:
10 това е човек, който се радва на деца и който през живота си вижда падението на враговете.
11 Блазе ономува, който живее с разумна жена, който не греши с език и не служи на недостоен за себе си.
12 Блазе ономува, който е придобил мъдрост и я предава в ушите на ония, които слушат.
13 Колко велик е оня, който е намерил премъдрост! но той не е по-високо от оногова, който се бои от Господа.
14 Страх Господен всичко надминава, и който го има - с кого може да бъде сравнен?
15 Всяка рана може да се понесе, само не рана сърдечна, и всяка злоба, само не женска злоба,
16 всяко нападение, само не нападение от ненавистници, и всяко отмъщение, само не отмъщение от врагове;
17 няма глава по-отровна от змийна глава, и няма ярост по-силна от вража ярост.
18 Скланям по-скоро да живея с лъв и змей, нежели да живея със зла жена.
19 Злобата на жена изменя погледа й и прави лицето й мрачно, като у мечка.
20 Ще седне мъж й между приятелите си и, като чуе за нея, горко ще въздъхне.
21 Всяка злоба е малка в сравнение със злобата на жена; жребият на грешника да падне върху нея.
22 Каквото е възлизане по пясък за нозете на старец, такова е свадлива жена за тих мъж.
23 Не се вглеждай в хубост женска и не пожелавай жена за похот.
24 Отвращение, стид и голям срам е, кога жена владее над мъжа си.
25 Унило сърце, тъжно лице и сърдечна рана е лошата жена.
26 Отпуснати ръце и разслабени колена е жена, която не ощастливи своя мъж.
27 От жена е началото на греха, и чрез нея всички умираме.
28 Не давай на вода изток, нито на зла жена - власт;
29 ако тя не ходи под твоя ръка, отсечи я от плътта си.
26
1 Честит е мъжът на добра жена, и броят на дните му е двоен.
2 Добродетелна жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му;
3 добра жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа;
4 с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело.
5 От три неща се плаши сърцето ми, а при четвъртото аз се моля:
6 от градско злословие, от разбунтувана тълпа и от смъртна клевета - всичко това е ужасно.
7 Сърдечна болка и тъга - това е жена, ревнива към друга жена,
8 и бичът на езика й, който към всички се прилепя.
9 Зла жена е волски хомот, който се движи насам и натам; който я взима, е също като оня, който хваща скорпия.
10 Голямо тегло е предадената на пиянство жена, и тя не ще скрие своя срам.
11 Жена, наклонна към блудство, се познава по дигането на очите и клепачите й.
12 Над безсрамна дъщеря постави яка стража, за да не би, като улучи слабост, да злоупотреби със себе си.
13 Пази се от безсрамно око и не се учудвай, ако то съгреши против тебе:
14 както мъченият от жажда пътник отваря уста и пие всяка близка вода,
15 тъй и тя сяда срещу всяка шатра и пред стрелата отваря колчан.
16 Любезността на жената ще успали мъжа й, и благоразумието й ще затлъстя костите му.
17 Кротка жена е дар от Господа, и благовъзпитана душа цена няма.
18 Срамежлива жена е благодат въз благодат,
19 и няма достойна мярка за въздържаната душа.
20 Каквото е възлязлото на височините Господни слънце,
21 това е хубостта на добра жена в наредбата на къщата й;
22 каквото е светилото, което свети върху светия светилник, това е хубостта на нейното лице в зряла възраст;
23 каквото са златни стълбове върху сребърни подложки, това са прекрасните й нозе върху яките й пети.
24 От две неща е скърбяло сърцето ми, а при третото се подигаше яд в мене:
25 ако войник търпи от немотия, и разумни човеци бъдат пренебрегнати,
26 и ако някой се обръща от праведност към грях; Господ ще приготви такъв за меч.
27 Търговец мъчно може да избегне от грешки, а кръчмар не ще се избави от грях.
27
1 Мнозина са грешили за маловажни работи, и който търси богатство, отвръща очи.
2 Дето се скрепяват камъни, се забива гвоздей: тъй и между продажба и купуване се вмъква грях.
3 Ако някой не се удържи грижливо в страх Господен, домът му скоро ще се разори.
4 При отсяване с решето остава смет: тъй и нечистотата на човека - при неговото разсъждение.
5 Глинени съдини се изпитват в пещ, а човека изпитват в разговора му.
6 Грижите за дървото се проявяват в неговия плод: тъй и в словото - помислите на човешкото сърце.
7 Преди беседа не хвали човека, защото тя е изпитание на людете.
8 Ако усърдно дириш правда, ще я намериш и ще се облечеш с нея като с великолепен подир,
9 Птиците се прибират при подобните си; тъй и истината се обръща към ония, които се упражняват в нея.
10 Както лъвът причаква плячката, тъй и греховете - ония, които вършат неправда.
11 Беседата на благочестивия е всякога мъдрост, а безумният се мени като месечината.
12 Всред неразумни не губи време, а го прекарвай постоянно всред благоразумни.
13 Беседата на глупавите е отвратителна, и смехът им е в греховна забрава.
14 Пустословието на ония, които се много кълнат, прави да настръхват космите, а препирнята им уши запушва.
15 Свадата на горделивите е кръвопролитие, и хулите им са нетърпими за слуха.
16 Който издава тайни, изгубва доверие и не ще намери приятел по душа.
17 Обичай приятеля и бъди му верен;
18 ако пък издадеш тайните му, не тичай вече подире му;
19 защото, както човек убива врага си, тъй и ти си убил приятелството на ближния;
20 и както ти би изпуснал из ръце птичка, тъй си изпуснал приятеля и не ще го хванеш;
21 не тичай подире му, защото той е далеч отишъл и избягал, както сърна от примка.
22 Рана може да се превърже, и подир свада е възможно помирение;
23 но който е издал тайни, той е изгубил надежда за помирение.
24 Който мига с око, той козни крои, и никой не ще го удържи от това;
25 пред твоите очи той ще говори сладко и ще се учудва на думите ти,
26 а после ще изкриви устата си и в думите ти ще открие съблазън;
27 много неща мразя, но не толкоз, колкото него; и Господ ще го намрази.
28 Който хвърля камък нагоре, хвърля го на главата си, и коварен удар ще разтвори рани.
29 Който копае яма, сам ще падне в нея, и който залага примка, сам ще се улови в нея.
30 Който прави зло, върху него ще се обърне, и той не ще узнае, откъде му е дошло;
31 присмех и укор от горделивите и отмъщение като лъв го причакват.
32 С примка ще бъдат уловени ония, които се радват за падението на благочестивите, и скръб ще ги изнури преди смъртта им.
33 Злоба и гняв - и двете са гнусота, и грешният мъж ще бъде от тях обладаван.
28
1 Отмъстителният ще получи отмъщение от Господа, Който не ще забрави греховете му.
2 Прости на ближния си обидата, и тогава, след като се помолиш, ще ти се простят греховете.
3 Човек към човека гняв има, а от Господа прошка проси;
4 към подобния на себе си човек той няма милосърдие, а се моли за своите грехове;
5 сам, бидейки плът, питае злоба: кой ще очисти греховете му?
6 Помни края и престани да враждуваш: помни изтлението и смъртта и пази заповедите;
7 помни заповедите и не бъди злобен към ближния;
8 помни завета на Всевишния и презирай невежеството.
9 Въздържай се от свада, и ще намалиш греховете:
10 защото раздразнителен човек разпаля свада; човек грешник ще смущава приятели и сее раздор между ония, които живеят в мир.
11 От каквото вещество е огънят, тъй и ще се разгори;
12 и каквато е силата на човека, такъв ще бъде и гневът му, и наспоред богатството ще се усили яростта му.
13 Гореща препирня огън разпаля, а гореща свада кръв пролива.
14 Ако подухаш искра, тя ще се разпали, ако пък плюнеш върху нея, ще угасне: едното и другото излиза от твоите уста.
15 Да бъдат проклети клюкар и двуезичник, защото те са погубили мнозина, които са живели в тишина;
16 трети език е поколебал мнозина и ги е изпъждал от народ към народ,
17 разорявал е укрепени градове и е струполясвал къщи на велможи;
18 трети език е изпъдил доблести жени и ги е лишил от трудовете им;
19 който го слуша, не ще намери покой и не ще живее в тишина.
20 Удар от бич резки прави, а удар от език кости троши;
21 мнозина са паднали от остър меч, но не толкоз, колкото са паднали от език;
22 честит, който се е укрил от него, който не е изпитвал яростта му, който не е мъкнал хомота му и не е бил свързан с веригите му;
23 защото хомотът му е хомот железен, и веригите му са вериги медни;
24 люта смърт е неговата смърт, и самият ад е по-добър от него.
25 Той не ще овладее благочестивите, и те не ще изгорят в неговия пламък;
26 които оставят Господа, ще паднат в него; в тях той ще се разгори и не ще угасне: той ще бъде проведен върху им като лъв, и като леопард ще ги изтреби.
27 Виж, огради имота си с тръни,
28 свържи среброто си и златото,
29 и за думите си направи теглилка и мярка, а за устата си - врата и ключалка.
30 Пази се да се не спънеш чрез тях и Да не паднеш пред ония, които кроят зло.
29
1 Който показва милост, дава назаем на ближния, и който го поддържа с ръката си, пази заповедите.
2 Давай назаем на ближния, кога има нужда, и сам овреме връщай на ближния.
3 Дръж си твърдо думата и бъди верен и във всяко време ще намериш потребното за тебе.
4 Мнозина са считали заема като находка и са причинили огорчение на ония, които са им помогнали.
5 Докле получи, ще целува ръката му и заради парите на ближния ще понижи глас;
6 а в срока за връщане ще провлича времето, ще отговаря тъжно и ще се оплаква от времената.
7 Ако бъде в състояние, то едвам половината ще донесе - и това ще му сметне като находка;
8 ако пък не бъде в състояние, заемодавецът се е лишил от парите си и без причина си е добил враг в него;
9 той ще му отплати с клетви и ругатни и вместо почит ще му въздаде безчестие.
10 Мнозина поради такова лукавство се отказват да дават назаем, боейки се да не претърпят напразно загуба.
11 Но към сиромаха бъди снизходителен и с милостинята си към него не закъснявай;
12 заради заповедта помогни на сиромаха и в нуждата му не го отпускай без нищо.
13 Пръскай сребро за брат и приятел и го не оставяй да ръждяса под камъка за погибел;
14 разполагай със съкровището си според заповедите на Всевишния, и то ще ти принесе полза повече, нежели златото;
15 заключи в плетовете си милостинята, и тя ще те избави от всяка злочестина:
16 тя ще те защити от врага по-добре, нежели як щит и твърдо копие.
17 Добрият човек ще поръчителствува за ближния, а оня, който е срам изгубил, ще го остави.
18 Не забравяй благодеянията на поръчителя, защото той е дал душата си за тебе.
19 Грешникът ще разстрои състоянието на поръчителя, и неблагодарният в душата ще остави избавителя си.
20 Поръчителството е причинило разорение на мнозина заможни люде и ги е разклатило като морска вълна;
21 силни мъже е изпъдило из къщите, и те са се скитали между чужди народи.
22 Грешник, който взема върху си поръчителство и който търси печалба, на съд ще го теглят.
23 Помагай на ближния според силата си и пази се, да не паднеш е същото.
24 Главна потреба за живота е вода и хляб, облекло и къща, която прикрива голотата.
25 По-добре сиромашки живот под дъсчен покрив, нежели разкошни гощавки в чужди къщи.
26 Бъди доволен с малко, както и с много.
27 Лош живот е да се скиташ от къща в къща, и дето се настаниш, не ще посмееш и уста да отвориш;
28 ще угостяваш и ще поиш без благодарност, па на това отгоре ще чуеш и горчивини:
29 "дойди тук, пришълецо, сложи трапеза и, ако има нещо у тебе, нахрани ме";
30 "отдръпни се, пришълецо, заради почетно лице: брат ми дойде на гости, къщата ми е нужна".
31 Тежък е за чувствителен човек укорът за подслон в къщата и натякванията за сторена услуга.
30
1 Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него.
2 Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него.
3 Който учи сина си, възбужда завист у врага, а пред приятели ще се радва за него.
4 Умря баща му-и сякаш не е умирал, защото е оставил подире си подобен на себе си;
5 приживе той го е гледал и се е утешавал, и при смъртта си не се е натъжил;
6 за врагове той е оставил в него отмъстител, а за приятели - такъв, който въздава благодарност.
7 Който глези син, ще му превързва раните, и при всеки негов вик ще се вълнува сърцето му.
8 Необязден кон бива упорит, а син, оставен на волята си, става дързък.
9 Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натьжи.
10 Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби.
11 Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумното му.
12 Навеждай врата му в младини и кърши ребрата му, докле е младо, за да не би, като стане упорито, да ти бъде непокорно.
13 Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки.
14 По-добре сиромах, здрав и крепък на сила, нежели богат с изнурено тяло;
15 здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство;
16 няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост;
17 по-добре смърт, нежели скръбен живот или постоянна болест.
18 Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб.
19 Каква полза за идола от жертвите? Той нито яде, нито може да мирише;
20 така гоненият от Господа,
21 като гледа с очи и като пъшка, прилича на скопец, който прегръща девица и въздиша.
22 Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност;
23 веселостта на сърцето е живот на човека, и радостта на мъжа е дългоденствие,
24 обичай душата си и утешавай сърцето си и отмахвай от себе си скръбта,
25 защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма.
26 Ревнивост и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост.
27 Открито и добро сърце се грижи и за саоето ядиво.
31
1 Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.
2 Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.
3 Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, - и в покой се насища със своите блага;
4 сиромахът се трудил при немотиите в живота - и в покой остава си оскъден.
5 Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.
6 Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;
7 то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран Ще бъде от него уловен.
8 Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.
9 Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.
10 Кой е бил изкушавай със злато - и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!
11 Кой е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил?
12 Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.
13 Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея
14 и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.
15 Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.
16 Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.
17 Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.
18 Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;
19 от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;
20 и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.
21 Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.
22 Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;
23 страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.
24 Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.
25 Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай - отпосле ще разбереш думите ми.
26 Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.
27 Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;
28 против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.
29 Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.
30 Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.
31 Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.
32 Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.
33 Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,
34 виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.
35 Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.
36 На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;
37 не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.
32
1 Ако са те поставили старейшина на гощавка, не се възгордявай; бъди между другите като един от тях:
2 погрижи се за тях и после седни. И кога изпълниш всичката си работа, заеми мястото си,
3 за да им се порадваш и за добрата разпоредба венец да получиш.
4 Разговора води ти, стареишино, - защото това на тебе прилича, -
5 с основно знание, и не забранявай музика.
6 Кога слушат, не протакай разговора и безвременно не мъдрувай.
7 Каквото е рубинов печат в златно украшение, такова е благозвучието на музика в гощавка при вино;
8 каквото е смарагдов печат в златна обнова, такова е приятността на песни при вкусно вино.
9 Кажи, момко, ако потрябва, само две думи, кога бъдеш запитан;
10 кажи главното, много в малко думи. Бъди като знаещ и, заедно с това, като умеещ да мълчи.
11 Всред велможи недей се равни с тях и, кога говори друг, ти много не говори.
12 Пред гръм иде светкавица, а пред срамежлив върви благоразположение.
13 Ставай навреме и не бъди последен; бързай дома и се не спирай.
14 Там се забавлявай и работи, каквото ти се нрави; ала не съгрешавай с горделива дума.
15 И затова благославяй Оногова, Който те е сътворил и Който те насища със Своите блага.
16 Който се бои от Господа, ще приеме поука, и които от ранно утро се обръщат към Него, ще придобият Неговото благоволение.
17 Който търси закона, ще се насити от него, а лицемерен ще се препъне о него.
18 Които се боят от Господа, ще намерят съд и като светлина ще разпалят правосъдието.
19 Грешен човек отбягва от изобличение и намира извинение, съгласно със своето желание.
20 Човек разсъдлив не пренебрегва размишление, а неразсъдлив и горд не трепва от страх и след като е направил нещо без размишление.
21 Без разсъждение не прави нищо, и кога направиш, не се разкайвай.
22 Не ходи по път, дето има развалини, за да се не спънеш о камък;
23 не се доверявай и на равен път; пази се дори и от децата си.
24 Във всяко дело вярвай на душата си; и това е пазене на заповедите.
25 Който вярва на закона, е внимателен към заповедите, и който се надява на Господа, не ще претърпи вреда.
33
1 Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави.
2 Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря.
3 Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим.
4 Приготви реч - и ще бъдеш изслушан, събери поуки - и отговаряй.
5 Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти.
6 Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти.
7 Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето?
8 Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници:
9 някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни.
10 И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя;
11 но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища:
12 едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им.
13 Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд.
14 Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта - живот, тъй и наспротив благочестивеца - грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго.
15 И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци,
16 и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец.
17 Разберете, че аз се трудих не за мече си само, а за всички, които търсят поука.
18 Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието:
19 ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот;
20 и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.
21 Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого;
22 защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си.
23 Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си.
24 При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство.
25 Кърма, тояга и товар - за осела; хляб, наказание и работа - за роба.
26 Занимавай роба с работа - и ще имаш покой; отслаби му ръцете - и той ще иска свобода.
27 Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб - вериги и рани;
28 употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща;
29 настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови.
30 Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение.
31 Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв;
32 ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си;
33 ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш?
34
1 Празни и лъжливи надежди има у безразсъден човек, и сънни бълнувания окриляват глупци.
2 Какъвто е оня, който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища.
3 Сънищата са досущ това, което е подобието на лице спрямо лице.
4 От нечисто какво може да бъде чисто, и от лъжливо какво може да бъде истинско?
5 Гадание, белези и сънища са суета, и сърцето се пълни с мечти като у родилка.
6 Ако не бъдат проведени от Всевишния за вразумяване, не ги взимай присърце.
7 Сънищата са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на тях, паднали са.
8 Законът се изпълнява без измама, и мъдростта в устата на верните се усъвършенствува.
9 Учен човек знае много, и многоопитен изказва знание.
10 Който не е имал опит, той малко знае; а който е странствувал, той е умножил знанието си.
11 Много видях в моето странствуване, и зная повече от това, колкото говоря.
12 Много пъти бях в опасност от смърт и се спасявах благодарение на опита.
13 Духът на ония, които се боят от Господа, ще живее, защото тяхната надежда е в Оногова, Който ги спасява.
14 Който се бои от Господа, от нищо не ще се уплаши и убои, защото Той е негова надежда.
15 Блажена е душата на оногова, който се бои от Господа! Кой го поддържа, и кой е негова опора?
16 Очите на Господа са върху ония, които Го обичат. Той е силна защита и яка опора, бранило от пек и бранило от пладнешки жар, предпаза от спъване и защита от падение;
17 Той възвисява душата и просвещава очите, дава изцеление, живот и благословение.
18 Който принася жертва от неправедна печалба, на такъв приносът е подигравка, и даровете на беззаконните са неблагоугодни;
19 Всевишният не благоволи към приносите на нечестиви и с много жертви не се умилостивява за техните грехове.
20 Каквото е оня, който закаля жертва син пред баща му, такова е и оня, който принася жертва от имота на сиромаси.
21 Хлябът на сиромасите е живот за тях; който го отнима, е кръвопиец.
22 Който отнима прехраната на ближен, убива го, и който лишава наемник от заплата, кръв пролива.
23 Кога един гради, а друг разваля, какво ще получат те за себе си, освен умора?
24 Кога един се моли, а друг проклина, кому гласа ще чуе Всемощният?
25 Ако някой се измие от осквернение с мъртъв и пак се допира до него, каква полза от умиването му?
26 Тъй е човек, който пости за греховете си и пак отива и прави същото; кой ще чуе молитвата му, и каква полза ще получи, задето се е смирявал?
35
1 Който пази закона, той умножава приносите; който се държи о заповедите, той принася жертва за спасение.
2 Който въздава благодарност, принася семидал; а който прави милостиня, принася хвалебна жертва.
3 Да благоугодим Господу, значи да отстъпваме от зло, и да Го умилостивяваме, значи да се отклоняваме от неправда.
4 Не се явявай пред лицето на Господа с празни ръце, защото всичко това е по заповед.
5 Приносът на праведния втлъстява олтара, и благоуханието му е пред Всевишния.
6 Жертвата на праведен мъж е благоприятна, и споменът за нея ще бъде незабравен.
7 С весело око прославяй Господа и не намалявай начатьците на трудовете си;
8 при всеки дар имай весело лице и с радост посвещавай десетината.
9 Давай на Всевишния според както Той дава, и с весело око - според колкото печелиш с ръката си;
10 защото Господ отплаща, и Той ще ти въздаде седморно.
11 Не намалявай даровете, защото Той не ще ги приеме; и не се надявай на неправедна жертва.
12 Защото Господ е съдия, и у Него няма лицеприятие:
13 Той не ще лицеприятетвува против сиромах и ще чуе молитвата на обиден;
14 Той не ще презре молбата на сирак, нито на вдовица, кога тя ще излива просбата си.
15 Не леят ли се сълзи по бузите на вдовицата, и не вика ли тя против оногова, който ги предизвиква?
16 Който служи Богу, ще бъде приет с благоволение, и молитвата му ще стигне до облаците.
17 Молитвата на смирен ще проникне през облаците, и той не ще се утеши, доде тя се не приближи до Бога,
18 и не ще отстъпи, докле Всевишният не погледне милостно, не разсади справедливо и не произнесе решение.
19 И Господ не ще закъснее и не ще понесе, докле не съкруши бедрата на немилосърдните;
20 Той ще въздава отмъщение и на народите, докле изтреби сборището на потисници и съкруши скиптрите на неправедни, -
21 докле въздаде човеку според делата му, и за делата на людете - според намеренията им,
22 докле извърши съд над Своя народ и ги зарадва със Своята милост.
23 Благовременна е милостта във време на скръб, както дъждовните облаци - във време на засуха.
36
1 Помилуй ни, Владико, Боже на всички, и милостно погледни,
2 и напрати върху всички народи Твоя страх.
3 Дигни ръката Си против чуждите народи, и нека те познаят Твоята мощ.
4 Както пред тях Ти яви светостта Си в нас, тъй и пред нас яви величието Си в тях, -
5 и нека те познаят, както ние познахме, че няма бог, освен Тебе, Господи!
6 Възобнови личбите и извърши нови чудеса;
7 прослави ръката и дясната Си мишца; подигни ярост и пролей гняв;
8 изтреби противника и унищожи врага;
9 ускори времето и спомни си клетвата, и нека възвестят за Твоите велики дела.
10 С яростта на огъня да бъде изтребен оня, който бяга от меч, и потисниците на Твоя народ да намерят гибел.
11 Съкруши главите на вражеските началници, които казват: "никого няма, освен нас!"
12 Събери всички колена Иаковови и ги направи Твое наследие, както е било изпървом.
13 Помилуй, Господи, народа, наречен на Твое име, и Израиля, когото Ти нарече първенец.
14 Умилостиви се над града на Твоята светиня, над Йерусалим, място на Твоя покой.
15 Напълни Сион с хвалата на Твоите обещания, и Твоя народ - със славата Си.
16 Дай свидетелство на ония, които отначало са били Твое достояние, и въздигни пророчества от Твое име.
17 Дай награда на ония, които се надяват на Тебе, и нека вярват на Твоите пророци.
18 Чуй, Господи, молитвата на Твоите раби, по благословението Аароново, за Твоя народ, -
19 и ще познаят всички, които живеят на земята, че Ти си Господ, Бог на вековете.
20 Стомахът приема в себе си всякаква храна, но има храна от храна по-добра:
21 гърлото различава ястия от дивеч, тъй и разумно сърце - лъжливи думи.
22 Лукаво сърце тъга причинява, но многоопитен човек ще му отплати.
23 Жена ще приеме всякакъв мъж, но има девица от девица по-добра:
24 хубостта на жената лице весели и от всичко най-желана е за мъжа;
25 ако на езика и има приветливост и кротост, нейният мъж излиза из реда на синовете човешки.
26 Който придобива жена, туря начало на имот, придобива според себе си помощник, опора на своето спокойствие.
27 Дето няма ограда, там имотът се разграбва; а който няма жена, въздиша, скитайки се;
28 защото, кой ще повярва на въоръжен разбойник, който скита из град в град?
29 Тъй и на човек, който няма постоянно жителство и който се спира за нощуване там, дето закъснее.
37
1 Всякой приятел може да каже: "и аз се сприятелих с него". Но има приятел само по име приятел.
2 Не е ли това скръб до смърт, кога приятел и другар се обръща на враг?
3 О, лоша мисъл! откъде се вмъкна да покриеш земята с коварство?
4 Приятел се радва, кога другарят е весел, а кога бъде в скръб, ще бъде против него.
5 Приятел помага на другар в работите му за стомаха, а в случай на война ще се хване за щит.
6 Не забравяй другаря в душата си и се сещай за него в твоето богатство.
7 Всеки съветник хвали своя съвет, но някой съветва за своя полза;
8 от съветник пази душата си и първом узнай, какво му е нужно; защото, може би, той ще съветва за самия себе си;
9 може би, той ще ти хвърли жребие и ще ти каже: "пътят ти е добър", а сам ще застане срещу тебе, за да види, какво ще се случи с тебе.
10 Не се съветвай с твой недоброжелател и от завистниците си крий своите намерения.
11 Не се съветвай с жена за нейната съперница, със страхливец - за война, с продавач - за размяна, с купувач - за продажба, със завистлив - за благодарност,
12 с немилосърден - за благотворителност, с ленивец - за всяко дело,
13 с годишен наемник - за свършека на работата, с ленив роб - за много работи.
14 На такива не се осланяй при никое съвещание,
15 но се сношавай всякога само с благочестив мъж, за когото узнаеш, че той пази заповедите Господни,
16 който с душата си ти е по душа и, в случай че паднеш, заедно с тебе ще поскъоби.
17 Дръж се о съвета на сърцето си, защото за тебе няма никой по-верен от него
18 душата на човека някога ще каже повече, нежели седем наблюдатели, стоещи на високо място за наблюдение.
19 Но при всичко това моли се на Всевишния, да насочи пътя ти в истината.
20 Началото на всяка работа е размишление, а преди всяко действие - съвет.
21 Израз на сърдечно изменение е лицето. Четири състояния се изразяват за него: добро и лошо, живот и смърт, - а винаги езикът господарува.
22 Някой човек е изкусен и мнозина учи, а за своята душа е безполезен.
23 Някой се изхитря в речите, а бива омразен, - такъв ще си остане без всяка прехрана;
24 защото не му е дадена от Господа благодат, и той е лишен от всяка мъдрост.
25 Някой е мъдър за душата си, и плодовете от знанието на устата му са надеждни.
26 Мъдър мъж поучава народа си, и плодовете от знанието му са надеждни.
27 Мъдър мъж ще изобилна с благословение, и всички, които го видят, ще го наричат блажен.
28 Животът на човека се определя с броя на дните, а дните на Израиля са безбройни.
29 Мъдрият придобива доверие у народа си, и името му ще живее вовеки.
30 Синко! през живота си изпитвай душата си и наблюдавай, кое за нея е вредно, и това не й давай;
31 защото не всичко е полезно за всички, и не всяка душа е разположена към всичко.
32 Не се пресищай с всякаква сладост и че се нахвърляй на всякакви ястия,
33 защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера;
34 от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота.
38
1 Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал,
2 и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар.
3 Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит.
4 Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.
5 Нали чрез дърво водата стана сладка, за да бъде позната Неговата сила?
6 Затова Той е дал на людете знание, за Да Го прославят в Неговите чудни дела:
7 с тях Той лекува човека и премахва болестта му.
8 Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.
9 Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели.
10 Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях.
11 Възнес благоухание и споменна жертва от семидал и направи тлъст принос, като да си вече на умиране;
12 и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен.
13 В някое време и в ръцете на лекарите има успех;
14 защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота.
15 Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!
16 Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подвъргнат на жестока злочестина.почни да плачеш;облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му;
17 горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, - и тогава утеши се от тъгата;
18 защото от тъга бива смърт, и сърдечна тъга сила изтощава.
19 Със злочестината пребъдва и тъга, и животът на сиромаха е тежък за сърцето.
20 Не предавай сърцето си на тъга, отдалечавай я от себе си, като си спомняш за края.
21 Не забравяй това, защото няма връщане, и нему не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш.
22 Спомни си за присъдата над мене, защото тя е също и над тебе: "мене вчера, а тебе днес."
23 С упокояване на мъртвия успокой и паметта му, и утеши се за него след изхода на душата му.
24 Книжовна мъдрост се придобива в благоприятно свободно време, и който си има малко занятия, може да придобие мъдрост.
25 Как може да стане мъдър оня, който борави с орало и се хвали с бич, кара волове и е зает с техни работи, и чийто разговор е само за юнци?
26 Сърцето му е заето с това, да прокарва бразди, и грижата му - за кърма на телиците.
27 Тъй и всякой дърводелец и зидар, който прекарва нощта като ден: който борави с резба, той заляга да направи формата разнообразна,
28 насочва сърцето си към това, щото изображението да има прилика, и грижата му е да завърши делото в съвършенство.
29 Тъй и ковачът, който седи при наковалнята и мисли за изделие от желязо: димът от огъня изнурява тялото му, и той се бори с горещината от пещта;
30 шумът от чука заглушава слуха му, и очите му са впити в образеца на съдината;
31 сърцето му се стреми да свърши делото, и грижата му е да го обработи в съвършенство.
32 Тъй и грънчарят, който седи над своята работа и с нозете си върти колелото,
33 който постоянно се грижи за работата си, и чиято работа е цяла изчислена:
34 с ръката си дава форма на глината, а с нозе смекчава коравината и;
35 той устремява сърцето си да свърши добре съдината, и грижата му е да очисти пещта.
36 Всички тия се надяват на ръцете си, и всякой се съвършенствува в своята работа;
37 без тях нито град се построява, нито жители се населяват и живеят в него;
38 и все пак в събрание тях не канят, на съдийско седалище не седят и не разсъждават за съдебни наредби, не произнасят оправдания и присъди и с притчи се не занимават;
39 но поддържат световния живот, и молитвата им е за успеха на тяхното художество.
39
1 Само оня, който посвещава душата си на размишление върху закона на Всевишния, ще дири мъдростта на всички древни и ще се упражнява в пророчествата:
2 той ще запомня разказите на видни мъже и ще се вдълбочава в тънките обрати на притчите;
3 ще изследва скрития смисъл на изреченията и ще се занимава със загадките на притчите;
4 ще прекарва служба между велможи и ще се явява пред управител;
5 ще пътува по земята на чужди народи, защото е опитал добро и зло между людете.
6 Сърцето си ще насочи към това, щото от ранно утро да се обръща към Господа, Който го е сътворил, и ще се моли пред Всевишния; ще отвори с молитва устата си и ще се моли за греховете си.
7 Ако на Господа Велики бъде угодно, той ще се изпълни с дух на разум,
8 ще изрича думи от своята мъдрост и в молитва ще прославя Господа;
9 ще оправя добре своята воля и ум и ще размишлява за тайните на Господа;
10 ще покаже мъдростта на своето учение и ще се хвали със закона на завета Господен.
11 Мнозина ще прославят знанието му, и той не ще бъде забравен довека;
12 споменът за него не ще загине, и името му ще живее от рода в род.
13 Народите ще прославят мъдростта му, и обществото ще възвестява хвалата му;
14 докле бъде жив, той ще придобие по-голяма слава, нежели хиляди човеци; а кога почине, ще я увеличи.
15 След като размислих още, ще ви разкажа, понеже съм пълен, както месечината в своята пълнота.
16 Изслушайте ме, благочестиви деца, и растете като трендафил, който расте на нива край поток;
17 издавайте благоухание като ливан,
18 цъфтете като крин, пръскайте благовоние и пейте песни;
19 благославяйте Господа във всички дела; величайте името Му и Го прославяйте с Неговата хвала,
20 с песни от уста и с гусли и, прославяйки, говорете тъй:
21 всички дела на Господа са твърде благотворни, и всяка Негова повеля ще се изпълни в свое време;
22 и не може да се каже: какво е това? за какво е това? защото всичко ще се открие в свое време.
23 По Негова дума стана водата като стог, и по дума на устата Му се явиха водните вместилища.
24 В Неговите повели е всичкото Му благоволение, и никой не може да намали тяхната спасителност.
25 Пред Него са делата на всяка плът, и невъзможно е да се укриеш от очите Му.
26 Той вижда от века във век, и няма нищо чудно пред Него.
27 Не може да се каже: какво е това? защо е това? защото всичко е създадено за своя употреба.
28 Неговото благословение покрива като река, и като поток напоява сушата.
29 Но и гнева Му изпитват народите, както някога Той бе превърнал водите в солни ща.
30 Пътищата Му за светиите са прави, а за беззаконните са препънки.
31 Отначало за добрите е създадено доброто, както за грешните - злото.
32 От всички потребности за живота на човека главни са: вода, огън, желязо, сол, пшенично брашно, мед, мляко, гроздов сок, масло и облекло;
33 всичко това служи за полза на благочестивите, а за грешниците може да се обърне във вреда.
34 Има ветрове, които са създадени за отмъщение и в яростта си усилят ударите си;
35 във време на устрема си те изливат сила и удовлетворяват яростта на Оногова, Който ги е създал.
36 Огън и градушка, глад и смърт - всичко това е създадено за отмъщение;
37 зъбите на зверовете, скорпиите, змиите и мечът, който отмъщава на нечестивите с гибел, -
38 ще се зарадват на повелята Му и ще бъдат готови на земята, кога потрябват, и в свое време не ще престъпят думите Му.
39 Затова аз от самото начало реших, обсъдих и оставих в писание,
40 че всички дела на Господа са прекрасни, и Той дарува всичко потребно в свое време;
41 и не може да се каже: "това е по-лошо от онова", защото всичко в свое време ще бъде признато за добро.
42 И тъй, от все сърце и с уста възпявайте и благославяйте името Господне.
40
1 Много трудове са отредени за всеки човек, и тежко е игото на синовете Адамови, от деня на излизане из утробата на майка им до деня на връщане при майката на всички.
2 Мисълта за очакваното и денят на смъртта произвеждат у тях размишления и страх в сърцето.
3 От седещия върху славен престол и до поваления на земята и в праха,
4 от носещия багреница и венец и до облечения в дрипи, -
5 всеки си има гняв и завист, смущение и безпокойство, и страх от смърт, омраза и разпра, и, кога почива на легло, нощният сън разстройва ума му.
6 Малко, току-речи съвсем няма той покой, и затова и насъне, както и денем, е нащрек:
7 бидейки смутен от сърдечните си мечти, както избягалият от бойното поле, във време на своята безопасност той се пробужда и не може да се начупи, че не е имало нищо страшно.
8 Това ако и да се случва с всяка плът, от човек до добитък, но у грешниците е седем пъти повече.
9 Смърт, убийство, свада, меч, беди, глад, съсипия и удари -
10 всичко това е за беззаконните; и потопът беше за тях.
11 Всичко, що е от земя, връща се в земята, и що е от вода, връща се в морето.
12 Всеки подкуп и несправедливост ще бъдат изтребени, и верността ще трае вовеки.
13 Имотите на неправедните като поток ще пресъхнат и като силен гръм при проливен дъжд ще изгърмят.
14 Който разтваря ръка, весел бива; а престъпниците - най-накрай ще загинат.
15 Потомците на нечестивци не ще умножат клоните, и нечистите корени са върху стръмна скала;
16 остриката при всяка вода и на речния бряг се покосява преди всяка друга трева.
17 Добротворството като рай е пълно с благословии, и милостинята пребъдва вовеки.
18 Животът на доволния от своята участ и на труженика е сладък; но превъзхожда двамината онзи, който намира съкровище.
19 Деца к съграждане град увековечават име, но по-горе от едното и другото се смята непорочната жена.
20 Вино и музика веселят сърцето, но по-добро от едното и другото е любов към мъдростта.
21 Свирка и гусла правят приятно пението, но по-добро от тях е приятният език.
22 Очите ти копнеят за приятност и хубост, но по-добро от едното и другото е зеленината на посевите.
23 Другар и приятел се срещат от време на време, но жена с мъжа си - всякога.
24 Братя и покровители са за в скръбно време, но по-сигурно от едните и другите спасява милостинята.
25 Злато и сребро утвърдяват стъпките, но по-надежден от едното и другото се признава добрият съвет.
26 Богатство и сила възвишават сърцето, но по-високо от това е страхът Господен:
27 в страха Господен недостиг няма, и няма нужда да се дири при него помощ;
28 страхът Господен е като благословен рай и закриля човека повече от всяка слава.
29 Синко, недей живя просешки живот: по-добре да умреш, нежели да просиш милостиня.
30 Който се заглежда в чужда трапеза, нему животът не е живот: той унижава душата си с чужди ястия;
31 но разумен и благовъзпитан човек ще се предпази от това.
32 В устата на безсрамен просенето милостиня ще се покаже сладко, но в утробата му ще се разпали огън.
41
1 О смърт! колко горчиво е да си спомня у за тебе човек, който спокойно си живее в своите владения,
2 човек, който с нищо не е огрижен и във всичко е честит и е още в сила да приема храна.
3 О, смърт! утешителна е твоята присъда за човек, който се нуждае и изнемогва,
4 за престарял и за отрупан с грижи за всичко, за оня, който няма надежда и е изгубил търпение.
5 Не бой се от смъртна присъда: спомни си за твоите прадеди и потомци. Това е присъда от Господа над всяка плът.
6 И тъй, защо се отвръщаш от онова, Що е благоугодно на Всевишния? десет ли, сто ли или хиляда години, -
7 в ада няма издирване за времето на живота.
8 Децата на грешници биват отвратителни деца и общуват с нечестивци.
9 Наследието на децата на грешници Ще загине, и заедно с племето им ще се разнася позор.
10 Нечестив баща ще бъде укоряван от децата, защото зарад него те търпят позор.
11 Горко ви, люде нечестиви, които сте оставили закона на Бога Всевишни!
12 Кога се раждате, раждате се за проклятие; и кога умирате, получавате за свой Дял проклятие.
13 Всичко, що е от земя, ще се върне в земята: тъй нечестивците от проклятие ще отидат в погибел.
14 Плачът на людете бива за техните тела, но на грешниците и недоброто име ще се изглади.
15 Грижи се за името, защото то ще пребъде с тебе по-дълго, нежели много хиляди злато;
16 за дните на добрия живот има брой, но доброто име пребъдва довека.
17 Деца, пазете поуката в мир; а скрита мъдрост и невидимо съкровище - каква полза от тях?
18 По-добре е човек, който крие глупостта си, нежели човек, който крие мъдростта си.
19 И тъй, срамувайте се от това, за което ще кажа:
20 защото не е добре да се пази всеки срам, и не всичко от всички се одобрява според истината.
21 Срамувайте се от блудство пред баща и майка, от лъжа - пред началник и господар;
22 от престъпление - пред съдия и княз, от беззаконие - пред събрание и народ;
23 от неправда - пред другар и приятел, от кражба - пред съседи:
24 срамувайте се от всичко това и пред истината на Бога и на Неговия завет. Срамувай се и от облягане на трапеза, от измама при заем и изплащане;
25 срамувай се да мълчиш пред ония, които поздравяват, да гледаш на разпътна жена, да отвръщаш лице от сродник,
26 да отнемаш дял и подарък, да помисляш за омъжена жена, да сподирваш слугинята си,
27 и не отивай при постелката и;
28 пред приятели се срамувай от хулни думи, - и, след като си дал, не натяквай,
29 срамувай се да повтаряш слухове и да разнасяш тайни думи. И ще бъдеш наистина срамежлив и ще придобиеш благоразположението на всеки човек.
42
1 Не се срамувай ето от какво и за лицеприятие не греши:
2 не се срамувай да изпълняваш точно закона на Всевишния и завета и съда, за да дадеш правосъдие на нечестивец,
3 да се препираш с другар и с чужденец и да даваш наследство на приятели;
4 не се срамувай от точност в теглилки и мерки, - много ли, малко ли печелиш,
5 от безпристрастие в купуване и продажба, от строго възпитание на децата и разкървяване реброто на лош слуга.
6 При лоша жена добре е да имаш печат, и дето има много ръце, там заключвай.
7 Ако нещо даваш, давай по сметка и с теглилка и върши всяко даване и вземане по запис.
8 Не се срамувай да вразумяваш неразумен и глупав и престарял, който се надваря с млади, - и ще бъдеш наистина благовъзпитан и ще заслужиш одобрение от всеки човек.
9 Дъщеря за бащата е постоянна тайна грижа; грижата за нея отпъжда съня: в младините й - да не би да процъфти, а след омъжването й - да не би да омръзне;
10 в моминството й -да не би да се оскверни и стане бременна в бащината си къща; след омъжване - да не би да наруши съпружеската вярност, и в съжителство с мъжа си - да не остане безплодна.
11 Над безсрамна дъщеря усили надзора, за да те не направи гавра на враговете, притча в града и укор в народа и да те не посрами пред обществото.
12 Не гледай на човешка хубост и не седи между жени:
13 защото, както из дрехите излиза молец, тъй и от жената - женско лукавство.
14 По-добре лош мъж, нежели ласкава жена, - жена, която посрамя до позор.
15 Ще спомена сега за делата на Господа и ще разкажа за това, което съм видял. По словото на Господа са се явили делата Му:
16 светлото слънце гледа на всичко, и цялото му действие е пълно със слава Господня.
17 И на светиите не е предоставил Господ да разгласят за всичките Му чудеса, които Господ Вседържител е утвърдил, за да стои вселената твърдо в Неговата слава.
18 Той прониква в бездната и сърцето и вижда всичките им гънки; защото Господ разбира всяко знание и вниква в личбите на века,
19 като възвестява минало и бъдеще и като открива дирите на скритото;
20 не Го отминува никой помисъл, и не ще се укрие от Него ни една дума.
21 Той е извършил великите дела на Своята премъдрост и пребъдва преди века и довека:
22 Той не се е уголемил, нито намалил, и не е искал никакъв съветник.
23 Колко са желани всичките Му дела, ако и да можем да ги видим само като искри!
24 Те всички живеят и пребъдват вовеки за всякакви потребности, и всички се покоряват Нему.
25 Те всички са двойни, едно спроти друго, и нищо не е сътворил Той несъвършено:
26 едно поддържа благото на друго, - и кой ще се насити да гледа славата Му?
43
1 Кой ще се насити да гледа величието на висотата, твърдта на чистотата, вида на небето в славно явление!
2 Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния!
3 На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои?
4 Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява.
5 Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си.
6 И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века:
7 по месечината определяме празника; светлината й се намалява, след като достигне пълнотата си;
8 месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си;
9 тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна;
10 тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини!
11 Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража.
12 Погледни дъгата - и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние!
13 С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния.
14 По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд.
15 Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици.
16 Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката;
17 от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър.
18 Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята.
19 Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци;
20 на хубавата му белина окото се Учудва, и пред валежа му сърцето се изумява.
21 И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест.
22 Духне северният студен вятър, - и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня.
23 А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата.
24 Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек.
25 С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови.
26 Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си:
27 защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища.
28 Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово.
29 Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко.
30 Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела.
31 Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество!
32 Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе;
33 и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете.
34 Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е?
35 Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му.
36 Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.
44
1 Да възхвалим сега славните мъже и отците на нашия род:
2 много славни дела Господ е явявал чрез тях със Своето величие отвека.
3 Това са били първенци в своите царства и прочути по сила мъже; те са давали разумни съвети, възвестявали са чрез пророчества;
4 те са били ръководители на народа в съвещания и книжно обучение.
5 Мъдри думи имало в тяхното учение; те изнамерили музикални напеви и чрез писмо са предали песните.
6 Люде богати, надарени със сила, те мирно живеели в своите жилища.
7 Те всички били уважавани между племената си и в своите дни са били за слава.
8 Между тях има такива, които са оставили след себе си име да разглася тяхната хвала; има и такива, за които не е останал спомен, които са изчезнали, като да не са съществували, и станали като да не са били, а след тях и децата им.
9 Но те са били мъже на милостта, чиито праведни дела се не забравят.
10 В тяхното семе пребъдва добро наследство; техните потомци са в заветите;
11 семето им ще устои, и децата им - поради тях;
12 семето им ще пребъде довека, и славата им не ще се изтреби;
13 телата им са погребани в мир, и имената им живеят в родовете;
14 народите ще разказват за тяхната мъдрост, а църквата ще разглася тяхната хвала.
15 Енох угоди Господу и биде взет на небето, като стана образ на покаяние за всички родове.
16 Ной биде намерен съвършен, праведен; във време на гнева той биде умилостивение;
17 затова той стана остатък на земята, когато беше потоп;
18 с него биде заключен вечен завет, че никоя плът не ще се изтреби вече чрез потоп.
19 Авраам е великият отец на много народи, и не е имало нему подобен по слава;
20 той запази закона на Всевишния и в завет беше с Него,
21 и върху своята плът утвърди завета и в изпитанието се показа верен;
22 затова Господ с клетва му обеща, че в неговото семе ще се благословят всички народи;
23 обеща да го умножи като праха на земята, и да възвиси семето му като звездите, и да им даде наследство от море до море и от реката до края на земята.
24 И на Исаака, заради баща му Авраама, Той тъй също потвърди благословението на всички люде и завета;
25 и то се спря върху главата на Иакова:
26 Той го щедро обсипа със Своите благословения и му даде наследие земята, отдели нейните дялове и ги раздели между дванайсетте колена,
27 и произведе от него мъж на милостта, който придоби любов в очите на всяка плът.
45
1 А тоя мъж бе възлюбеният от Бога и от човеците Мойсей, чиято памет е благословена.
2 Той го изравни по слава със светиите и го възвеличи с дела за страх на враговете;
3 Той с думата му прекратяваше чудесни личби, прославяше го пред лицето на царе, даваше чрез него заповеди към народа му и му показваше от Своята слава.
4 За неговата вярност и кротост Той го освети, избра Си го от всички люде,
5 удостои го да слуша Неговия глас, въведе го в мъгла
6 и му даде лице с лице заповеди, закон на живота и знания, за да научи Иакова на завета, и Израиля - на Неговите наредби.
7 Той възвиси Аарона, - нему подобен светия, брат негов, от Левиево коляно,
8 свърза с него вечен завет и му даде свещенство у народа; Той го благослови с особено украшение и го опаса с пояса на славата;
9 Той му надяна висше украшение и го облече с богати одежди, -
10 в долна дреха, с подир и ефод,
11 и го окръжи със златни ябълки и с твърде много звънчета, които да издават при ходенето му звук, та да направят да се слуша в храма звън за напомнюване на синовете на Неговия народ;
12 облече го със света дреха от злато и хиацинтова вълна и от препреден висон художествена работа, с думата на съда, с Урим и тумим, -
13 с червен плат - изкусна работа, с многоценни камъни, изрязани като печат, в златно кръжило, работа на каменорезец, с изрязани за спомен начертания на имена според броя на Израилевите колена;
14 на кидара му - златен венец, знак а светиня, слава на достойнство: величествено украшение, дело на изкуството, желано за очите.
15 Преди него не е имало това отвека:
16 който не принадлежал към неговото племе, не се обличал тъй, а само синовете му и потомците му през всички времена.
17 Жертвите им се принасят всеки ден винаги по два пъти.
18 Мойсей му ръце напълни и го помаза със свет елей:
19 нему и на неговото семе е отредено във вечен завет, през дните на небето, да служат Господу и заедно да свещенодействуват и да благославят народа Му с Неговото име;
20 Господ избра него от всички живи, да Му принася жертва, кадило и благоухание, за спомен, че се е умилостивил над Своя народ;
21 Той му даде Своите заповеди и власт в съдебни наредби, за да учи Иакова на откровения и да поучава Израиля в Неговия закон.
22 Против него въстанаха чужди, и му завидяха в пустинята людете, които се присъединиха към Датана и Авирона, и сбирщината на Корея в ярост и гняв;
23 Господ видя, и Нему биде неугодно това, и те загинаха от гневна ярост.
24 Той стори над тях чудо, като ги изтреби с пламъка на Своя огън.
25 И умножи славата на Аарона и му Даде наследие - отдели им първоберките от плодовете:
26 преди всичко приготви им хляб за насита, защото те ядат и Господните жертви, които Той даде нему и на семето му;
27 но той не бива да има наследие в земята на народа, и няма за него дял между народа, защото Той Сам е негов дял и наследие.
28 Също и Финеес, Елеазаров син, е трети по слава, защото бил ревностен към страха Господен и, когато отпаднал народът, устоял в добро разположение на душата си и умилостивил Господа към Израиля;
29 затова бил сключен с него мирен завет, за да бъде той предстоятел на светиите и на своя народ, та нему и на семето му да принадлежи достойнството на свещенството вовеки.
30 Както по завета с Давида, син на Иесея от Иудино коляно, царското наследие преминувало от син към син, тъй и наследието на свещенството принадлежало на Аарона и на семето му.
31 Нека Бог ни даде мъдрост в нашето сърце - да съдим народа Му справедливо, та да не погинат благата им, и тяхната слава да пребъде в родовете им.
46
1 Силен беше в битките Иисус Навин и беше приемник на Моисея в пророчествата.
2 Наспоред името си, той беше велик в спасението на Божиите избраници, когато отмъстяваше на въставалите врагове, за да въведе Израиля в наследието му.
3 Колко той се прослави, когато подигна ръцете си и простря меч срещу града!
4 Кой преди него тъй е стоял? Защото той води войни Господни.
5 Нали с негова ръка биде спряно слънцето, и един ден биде като два?
6 Той викна към Всевишния Владика, когато от всички страни го бяха притиснали врагове, - и Великият Господ го чу:
7 град от камъни с мощна сила Той хвърли върху враждебния народ и погуби противниците по склона на планината,
8 за да познаят езичниците всеоръжието на Иисуса Новина и че неговата война беше пред Господа, а той само следваше подир Всемогъщия.
9 И в дните на Моисея той извърши добро дело, той и Халев, Иефониев син, - с това, че те противостояха на враждуващите, удържаха народа от грях и уталожиха лошия ропот.
10 И те само двама от шестстотин хиляди пътуващи бяха спасени, за да въведат народа в наследие - в земята, дето тече мед и мляко.
11 И даде Господ на Халева сила, която се запази в него до старост, - за да възлезе на високото място на земята, и семето му получи наследие,
12 за да видят всички синове Израилеви, че е добро да се следва подир Господа.
13 Тъй и съдиите, всеки по своето име, - чието сърце се не заблуждаваше, и които не се отвръщаха от Господа, - споменът за тях да бъде с благословение!
14 Да процъфтят костите им от своето място,
15 и името им да премине към синовете им за тяхна прослава!
16 Възлюбеният от своя Господ Самуил, пророк Господен, основа царство и помаза царе за своя народ;
17 той съди народа по закона Господен, и Господ посети Иакова;
18 по своята вяра той беше истински пророк, и по думите му се познаваше верността на предвиждането.
19 Той викна към Всемогъщия Господ, когато враговете отвред го притискаха, и принесе в жертва агне млечниче,
20 и Господ изгърмя от небето и със силен шум направи да се чуе гласът Му;
21 и изтреби тирските вождове и всички князе филистимски.
22 Още преди времето на вечното свое успокоение той засвидетелствува пред Господа и Неговия помазаник: "имот, ни дори обувки, не съм взел от никого", и никой го не укори.
23 Той пророкува и след смъртта си, и предсказа на царя смъртта му, и в пророчество възвиси от земята гласа си, че ще бъде изтребен беззаконният народ.
47
1 После това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови.
2 Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.
3 Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета.
4 В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа,
5 когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата?
6 Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка - да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ.
7 Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава:
8 защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, - та дори доднес е съкрушил техния рог.
9 Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово;
10 от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател.
11 И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас.
12 Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име от ранно утро да огласяват светилището.
13 И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет к славен престол у Израиля.
14 После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито.
15 Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки.
16 Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум!
17 Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи;
18 името ти се пренесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир;
19 за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите.
20 В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев,
21 ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово.
22 Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби;
23 ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, - и те горко оплакваха твоето безумие, - че властта се раздели на Две, и от Ефрема произлезе непокорно царство.
24 Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил.
25 И Той даде на Иакова остатък и на Давида - корен от него.
26 И почина Соломон с отците си
27 и след себе си от своето семе остави на народа безумие,
28 скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет,
29 и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха.
30 И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си;
31 и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение.
48
1 И дигна се пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило.
2 Той напрати върху тях глад и с ревността си намали броя им;
3 със словото Господне той заключи небето и три пъти сваля огън.
4 Колко си се прославил ти, Илия, с твоите чудеса, и кой може с тебе да се сравни по слава!
5 Ти въздигна мъртъв от смъртта и ада със словото на Всевишния;
6 ти свали в погибел царе и знатни от леглото им;
7 ти слуша на Синай изобличение против тях и на Хорив - съд за отмъщение;
8 ти помаза царе за награда и пророци за твои приемници;
9 ти биде грабнат от огнен вихър на колесница с ощени коне;
10 ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, - преди да се е обърнал в ярост, - да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови.
11 Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, - и ние живот ще поживеем.
12 Илия биде скрит във вихрушка, - и Елисей се изпълни с неговия дух
13 и в своите дни пред княз не трепереше, и никой го не надмина;
14 нищо го не надделя, и след неговата смърт тялото му пророчествуваше.
15 И приживе вършеше той чудеса, и след смъртта делата му бяха чудни.
16 При всичко това народът се не покая, и не отстъпиха от греховете си, докле не бяха пленени от земята си и пръснати по цяла земя.
17 И остана твърде малко народ и един княз из дома Давидов.
18 Някои от тях вършеха, що бе угодно Богу, а някои умножаваха греховете.
19 Езекия укрепи града си и прекара в него вода, проби с желязо скалата и направи водоеми.
20 В негови дни нахлу Сенахирим и проводи при него Рабсака, който дигна ръка против Сион и много се големееше в гордостта си.
21 Тогава затрепериха сърцата и ръцете им, и те се мъчеха като родилки;
22 и викнаха те към милосърдния Господа, като простряха ръце към Него;
23 и Светият скоро ги чу от небето и ги избави с ръката на Исаия;
24 Той порази войската на асирийци и Неговият Ангел ги изтреби;
25 защото Езекия вършеше, което бе угодно Господу, и се държеше здраво о пътищата на отца си Давида, както бе заповядал пророк Исаия, велик и верен в своите видения.
26 В негови дни слънцето отстъпи назад, и той прибави живот на царя.
27 С великия си дух той прозря далечното бъдеще и утешаваше тъгуващите в Сион;
28 довека възвестяваше бъдещето и скритото, преди да се е то изпълнило.
49
1 Споменът за Иосия е като тамянов състав, приготвен с изкуство на мироварец;
2 във всяка уста той ще бъде сладък като мед и като музика при гощавка с вино.
3 Той действуваше успешно в обращението на народа и изтреби гнусотиите на беззаконието;
4 той насочи към Господа сърцето си и в дните на беззаконните утвърди благочестие.
5 Освен Давида, Езекия и Иосия, всички тежко съгрешиха,
6 защото оставиха закона на Всевишния; иудейските царе се прекратиха;
7 защото предадоха рога си на други и славата си - на чужд народ.
8 Избраният град на светинята беше изгорен, и улиците му опустошени, както бе предсказал Иеремия,
9 когото те оскърбяваха, макар че той още в утробата беше осветен за пророк, за да изкоренява, поразява и погубва, също както и да гради и насажда.
10 Иезекиил видя явлението на славата, която Бог му показа в херувимска колесница;
11 той напомняше за враговете под образ на дъжд и възвестяваше добро на ония, които изправяха пътищата си.
12 И дванайсетте пророци - да процъфтят костите им от своето място! - утешаваха Накова и спасяваха тяхната вярна надежда.
13 Как да възвеличим Зоровавеля? И той е като пръстен на дясна ръка;
14 също Иисус, син Иоседеков: те в своите дни построиха дом и възстановиха светия храм Господу, предназначен за вечна слава.
15 Велик е споменът и за Неемия, който ни въздигна падналите стени, тури врата и заворки и поднови разрушените ни къщи.
16 Не е имало на земята никого от сътворените, подобен на Еноха, - защото той биде дигнат от земята, -
17 и не се е родил такъв мъж като Иосифа, глава на братята, опора на народа, - и неговите кости бяха почетени.
18 Между човеците се прославиха Сим и Сит, но по-високо от всичко живо в творенията е Адам.
50
1 Симон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма:
2 от него бе турена основа за двойно възвишение - издигане висока ограда на храма;
3 в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море;
4 за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.
5 Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма!
6 Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си;
7 като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци;
8 като трендафилов цвят в пролетни Дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни;
9 като огън със смирна в кадилница,
10 като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни;
11 като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците.
12 Кога вземеше великолепната одежда и се облечеше в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището.
13 Също, кога вземеше жертваните части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, -
14 наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла,
15 и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля.
16 За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител,
17 той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар.
18 Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния.
19 Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни;
20 а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение,
21 и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, - и тъй завършваха те Нему службата.
22 Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име;
23 народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния.
24 И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела. Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост:
25 да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността;
26 да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави!
27 От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ:
28 това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.
29 Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си.
30 Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, - и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър;
31 ако пък ги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.
51
1 Молитва на Иисуса, син Сирахов. "Тебе ще прославя. Господи Царю, и Тебе ще възхваля, моя Бог Спасител; Твоето име ще прославя,
2 защото Ти ми беше покровител и помощник
3 и избави тялото ми от гибел и от примките на клеветнически език, от уста, които казват лъжа; беше ми помощник и против ония, които въстанаха против мене,
4 и ме избави, по голямата Си милост и заради името Си - от скръцнали зъби, готови да ме изядат,
5 от ръцете на ония, които дирят душата ми, от много скърби, които съм имал,
6 от огъня, който удушва от всяка страна, и отсред пламъка, в който не бях изгорял,
7 из дълбинето на отровата адова, от нечист език и лъжлива дума, от клевета на неправеден език пред царя.
8 Душата ми беше близо до смърт,
9 и животът ми беше близо до ада преизподни:
10 от всички страни ме окръжаваха, и нямаше кой да помогне, дирих с очи подкрепа от людете, ала нямаше.
11 И си спомних за Твоята, Господи, милост и за делата Ти отвека,
12 че Ти избавяш ония, които се Тебе надяват, и ги спасяваш от вражи ръце.
13 И възнесох от земята молбата си и се молих за избава от смърт:
14 викнах към Господа, Отца на моя Господ, за да ме не остави в скръбни дни, когато нямаше помощ от горделиви човеци.
15 Ще хваля името Ти непрестанно и ще възпявам в славословие, защото молитвата ми биде чута:
16 Ти ме спаси от гибел и ме избави от зло време.
17 Затова ще Те прославям и хваля и ще благославям името на Господа."
18 Бидейки още момче, преди да бях тръгнал да странствувам, открито търсех мъдрост в молитвата си:
19 пред храма съм се молил за нея и докрай ще я търся; като от вида на зреещо грозде
20 сърцето ми се радва от нея; ногата ми тръгна по прав път, аз вървях след нея от младини.
21 По малко навеждах ухо и я приемах - и намирах в нея много поуки за себе си:
22 аз напреднах в нея.
23 Ще въздам слава Ономува, Който ми дава мъдрост.
24 Аз се реших да я следвам, ревнувах за доброто - и няма да се посрамя.
25 Душата ми се подвизава заради нея, и в делата си бях точен;
26 простирах ръце към висинето и съзнавах моето невежество.
27 Насочих към нея душата си и от самото начало предадох й сърцето си -
28 и чрез чистота я достигнах; затова няма да бъда оставен от нея.
29 И подигна се моята вътрешност, за да я търси; затова спечелих добра печалба.
30 За награда Господ ми даде език, и с него ще Го хваля.
31 Приближете се до мене вие, ненаучени, и въдворете се в дома на учението,
32 защото вие се нуждаете от това, и Душите ви силно жадуват.
33 Аз отварям уста и казвам: придобивайте я без сребро;
34 подвийте врат под нейния хомот, и нека душата ви приема учение: него може наблизо да намерите.
35 Виждате с очите си: аз малко се потрудих - и си намерих голямо успокоение.
36 Придобивайте учение и за голямо количество сребро, - и вие ще придобиете много злато.
37 Да се радва душата ви за Неговата милост, и не се срамувайте да Го хвалите;
38 вършете работата си овреме, и Той овреме ще ви даде награда.
1
Божието обвинение срещу Израелевия народ
1 Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Йерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
2 Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
3 Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира.
4 Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад.
5 Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.
6 От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струни, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.
7 Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци.
8 И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.
9 Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.
10 Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!
11 За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.
12 Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дверите Ми?
13 Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!
14 Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.
15 И кога простирате ръце. Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
16 Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17 научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18 Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.
19 Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20 ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
21 Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци.
22 Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено;
23 твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.
24 Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си!
25 и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено;
26 и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица.
27 Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда;
28 а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени.
29 Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали;
30 защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода.
31 И силният ще бъде отрепка, а делото му искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.
2
Божият съд на земята и бъдещата слава
1 Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Йерусалим.
2 И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи.
3 И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Йерусалим - словото Господне.
4 И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война.
5 О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина.
6 Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци,
7 И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат.
8 Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили.
9 И преклони се човекът, и унизи се мъжът, - и Ти не ще им простиш.
10 Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие.
11 Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.
12 Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, -
13 против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански,
14 против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове,
15 против всяка висока кула и против всяка крепка стена,
16 против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения.
17 И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден,
18 и идолите съвсем ще изчезнат.
19 И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.
20 В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя,
21 за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.
22 Престанете да се надявате на човек, чието дихание е в ноздрите му, защото, какво знае той?
3
Наказанието на Йерусалим
1 Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Йерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа,
2 храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец,
3 петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател.
4 И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях.
5 И в народа един ще угнетява другиго, и всякой - своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак - пред велможа.
6 Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка.
7 А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа.
8 Тъй се е рушил Йерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава.
9 Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло.
10 Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си;
11 а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му.
12 Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш.
13 Дигна се Господ на съд, - и стои, за да съди народите.
14 Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;
15 защо притеснявате народа Ми и угнетявате сиромасите? казва Господ, Господ Саваот.
16 И каза Господ: задето дъщерите сионски се гордеят и ходят с вирнати шии и прелъстяват с погледи, и ситно стъпват и с верижки на нозете дрънкат, -
17 Господ ще оголи темето на дъщерите сионски, и ще открие Господ срамотата им;
18 в оня ден Господ ще отнеме хубавите верижки на нозете, всякакви звездички и лунички,
19 обеци, огърлици и ветрила, превези, гривни и пояси, съдовце с миризми и магийски висулки,
20 пръстени и брънки за нос,
21 горна дреха и долна, кърпици и кесийки,
22 светли тънки наметала, превръзки и покривала.
23 И вместо благовоние ще бъде зловоние, и вместо пояс ще бъде въже, и вместо накъдрени коси - плешивина, и вместо широко наметало - тясно вретище, вместо хубост - жигосване.
24 Мъжете ти ще паднат от меч, и юнаците ти-в битка.
25 И портите на столицата ще въздишат и плачат, и тя ще седи опустошена на земята.
4
Бъдещата слава на Сион
1 И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще кажат: свой хляб ще ядем и своя дреха ще носим, стига само да се наричаме с твое име, - снеми от нас позора.
2 В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната - във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви.
3 Тогава останалите на Сион и оцелелите в Йерусалим - всички, записани като живеещи в Йерусалим, ще се наричат свети,
4 кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Йерусалим из средата му с дух, който съди, и с Дух, който пали.
5 И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията й денем - облак и дим, а нощем - блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив.
6 И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд.
5
Притча за безплодното поле
1 Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина;
2 Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде.
3 И сега, жители иерусалимеки и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе.
4 Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде?
5 И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано;
6 и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, - и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.
7 Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда обичен Негов сад. И чака Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака правда - и ето - писък.
8 Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята.
Присъдата за греха на Юдея
9 В ушите ми Господ Саваот каза: тия многобройни домове ще бъдат пусти, тия големи и хубави къщи - без жители;
10 десет уврата лозе ще дадат един бат, и един хомер посяно семе едвам ще донесе една ефа.
11 Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалят с вино;
12 на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце.
13 Затова Моят народ неочаквано ще отиде в робство; неговите велможи ще гладуват и богаташите му ще се мъчат от жажда.
14 Затова преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си; и ще слезе там тяхната слава и богатство, шумът им и всичко, що ги весели.
15 И ще се разкае човекът, ще се смири мъжът, и очите на горделивците ще бъдат сведени надолу;
16 а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светии ще яви светостта Си в правда.
17 И овците ще си пасат на воля, и чужди ще се хранят с оставените тлъсти пасбища на богатите.
18 Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях - като с колеснични ремъци;
19 които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем!
20 Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!
21 Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си!
22 Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие,
23 които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното!
24 Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев.
25 Затова гневът на Господа ще се разпали против Неговия народ, и Той ще простре ръката Си против него и ще го порази тъй, че планините ще потреперят, и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му ще бъде още простряна.
26 И ще дигне знаме за далечни народи и ще даде знак на живеещия накрай земя, - и ето, той лесно и скоро ще дойде;
27 у него не ще има ни уморен, ни отмалял; ни един не ще задреме и не ще заспи; не ще се свали пояс от кръста му, и не ще се скъса ремък на обущата му;
28 стрелите му са изострени, и всичките му лъкове - изопнати; копитата на конете му са като кремъци, и колелата му - като вихър;
29 ревът му е като рев на лъвица; той рика като лъвче, и ще зареве, ще сграбчи плячката и отнесе, и никой не ще я отнеме.
30 И в оня ден ще зареве против него сякаш ревът на разярено море; и ще погледне той на земята, и ето - тъма и скръб, и светлината потъмняла в облаците.
6
Призоваване на Исая за пророк
1 В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.
2 Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.
3 И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!
4 И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.
5 И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
6 Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,
7 докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти-и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.
8 И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.
9 Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите.
10 Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.
11 И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.
12 И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.
13 И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен.
7
Пророчество за Емануил
1 В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Йерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят.
2 И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора.
3 И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,
4 и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев.,
5 Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки:
6 да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син.
7 Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне;
8 защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ;
9 и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени.
10 И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:
11 искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.
12 И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.
13 Тогава Ясаил рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?
14 Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
15 Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
16 Защото, преди младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тая земя, от която се ти плашиш, ще бъде оставена от двамата си царе.
17 Но Господ ще напрати върху тебе и върху народа ти и върху дома на отца ти дни, каквито не са дохождали, откак Ефрем се отдели от Иуда - ще напрати асирийския цар.
18 И ето, в него ден Господ ще даде знак на мухата, която е при устието на Египетската река, и на пчелата, която е в Асирийската земя, -
19 и ще долетят и ще заседнат те всички по запустели долини и по скални пещери, и по всички трънаци, и по всички дървета.
20 В него ден Господ ще обръсне с бръснач, нает от отвъд реката - чрез асирийския цар, главата и космите на нозете, ще снеме дори и брадата.
21 И в него ден, който храни крава и две овци,
22 поради изобилие на мляко, което те ще дадат, ще яде масло; с масло и мед ще се хранят всички, които са останали в тая земя.
23 И в него ден на всяко място, дето са расли хиляди лози за хиляди сребърници, ще бъде глог и трънак.
24 Със стрели и лъкове ще се ходи там, защото всичката земя ще бъде глог и трънаци.
25 И ни на една от планините, които са били разчиствани с търнокоп, не ще идеш, поради страх от глог и трънак: там ще изкарват говеда, и дребен добитък ще тъпче.
8
Предсказание за предстояща война
1 И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: магер-шелал-хаш-баз.
2 И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, -
3 и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз;
4 защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар.
5 И продължаваше Господ да ми говори и каза още:
6 задето тоя народ пренебрегва водите на Силоам, които текат тихо, и се възхищава от Рецина и от сина Ремалиев,
7 Господ ще напрати върху него бурните и големи води на реката - асирийския цар с всичката му слава; и ще се надигне тя във всичките си ръкави и ще излезе из всичките си брегове;
8 и ще нахлуе по Иудея, ще я наводни и високо ще се подигне - ще стигне до шия; и разпрострените й крила ще бъдат по целия шир на Твоята земя, Емануиле!
9 Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете!
10 Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!
11 Защото тъй ми говори Господ, държейки върху ми крепка ръка и внушавайки ми да не ходя по пътя на тоя народ, и рече:
12 "не наричайте заговор всичко онова, което тоя народ нарича заговор; и не се бойте от онова, от което се той бои, и не се страхувайте.
13 Господа Саваота - Него свето почитайте, и Той да е ваш страх, и Той - ваш трепет!
14 И ще бъде Той освещение и камък за препъване и скала за съблазън на двата дома Израилеви, примка и мрежа за жителите иерусалимски.
15 И мнозина от тях ще се препънат и ще паднат, ще се разбият и ще се заплетат в примката, и ще бъдат уловени.
16 Завържи свидетелството и запечатай откровението пред Моите ученици."
17 И тъй, аз се надявам на Господа, Който е скрил лицето Си от дома Иаковов, • и на Него се уповавам.
18 Ето, аз и децата, които ми даде Господ, сме като белези и поличби в Израиля от Господа Саваота, Който живее на Сион планина.
19 И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, - тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог? допитват ли се до мъртви за живи?
20 Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина.
21 И ще се скитат те по земята, жестоко угнетени и гладни; и във време на глада ще се лютят, ще хулят своя цар и своя Бог.
22 И ще се вгледат нагоре, и ще погледат към земята; и ето - скръб и мрак, гъста тъмнина; и ще бъдат хвърлени в тъмнината. Но не всякога ще има мрак там, дето сега той е сгъстен.
9
Пророчество за бъдещ цар - Месия
1 Предишното време унизи земята Завулонова и земята Нефталимова; но послешното - ще възвеличи крайморския път, отвъд Йорданската страна, езическа Галилея.
2 Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина.
3 Ти ще умножиш народа, ще увеличиш радостта му. Той ще се весели пред Тебе, както се веселят през жетва, както се радват при дележ на плячка.
4 Защото ярема, който му тежеше, и жезъла, който го поразяваше, и пръчката на неговия притеснител - Ти ще съкрушиш, както в деня на Мадиам.
5 Защото всяка войнишка обувка във време на война и дреха, обагрена с кръв, ще бъдат предадени на изгаряне, за храна на огъня.
6 Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.
7 Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.
Наказание на надменна Самария
8 Господ праща слово на Иакова, и то слиза върху Израиля,
9 за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват:
10 тухлите паднаха, - ще градим с дялани камъни; смоковниците са изсечени, - ще ги заменим с кедри.
11 И ще подигне Господ против него враговете на Рецина, и ще въоръжи неприятелите му:
12 сирийци откъм изток, а филистимци откъм запад; и ще гълтат Израиля с пълни уста. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му още е простряна.
13 Но народът не се обръща към'Оногова, Който го бие, и не прибягва към Господа Саваота.
14 И Господ ще отсече у Израиля глава и опашка, палма и тръстика, в един ден:
15 старец и велможа - това е главата; а пророклъжеучител е опашката. '
16 И вождовете на тоя народ ще го въведат в заблуда, и водените от тях ще загинат.
17 Затова Господ не ще се радва на момците му, и не ще се смили над сираците му и вдовиците му; защото те всички са лицемери и злодеи, и устата на всички говорят нечестиво. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му е още простряна.
18 Защото беззаконието като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъстаци, - и се подигат стълбове дим.
19 Яростта на Господа Саваота ще опали земята, и народът ще стане сякаш храна на огъня; човек не ще пожали брата си.
20 И ще секат надясно - и ще си останат гладни, и ще ядат наляво - и не ще се наситят; всякой ще яде плътта на своята мишца:
21 Манасия Ефрема, и Ефрем - Манасия, двамата заедно - Иуда. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.
10
1 Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения,
2 за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ, за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците.
3 И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? и де ще оставите богатството си?
4 Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.
Присъдата над Асирия
5 О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване!
6 Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал.
7 Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде - да разори и изтреби много народи.
8 Защото той ще каже: не са ли всички царе мои князе?
9 Халне не е ли, каквото и Кархемис? Емат не е ли, каквото и Арпад? Самария не е ли, каквото и Дамаск?
10 Понеже ръката ми завладя идолските царства, в които кумирите бяха повече, нежели в Йерусалим и Самария, -
11 то не ще ли направя същото с Йерусалим и с неговите изваяния, каквото направих със Самария и с нейните идоли?
12 И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Йерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи.
13 Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин,
14 и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна.
15 Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво!
16 Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън.
17 Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден;
18 и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира.
19 И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис.
20 И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.
21 Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни.
22 Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда;
23 защото решеното изтребление ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя.
24 Поради това тъй казва Господ, Господ Саваот: народе Мой, който живееш на Сион! Не бой се от Асура. Той ще те порази с жезъл и ще дигне пръчката си върху тебе, както Египет.
25 Още малко,твърде малко, - и Моят гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби.
26 И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скала Орив, или както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет.
27 И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му, от твоята шия, и яремът ще се сломи от тлъстина.
28 Той отива против Аиат, преминава Мигрон, трупа храните си в Михмас.
29 Те минават теснини; в Гева нощуват; Рама се тресе; Гива Саулова се разбяга.
30 Викай с глас, дъще Галимова; нека те чуе Лаис, бедний Анатоте!
31 Мадмена се разбяга, жителите на Гевим бързат да бягат.
32 Още един ден ще престои той в Нов; с ръка си заплашва планина Сион, Иерусалимския хълм.
33 Ето, Господ, Господ Саваот, със страшна сила ще откъсне клоните на дърветата, - и които се с ръст големеят, ще бъдат отсечени, високите - наземи съборени.
34 И горския гъстак Той ще изсече с желязо, - и Ливан ще падне от Всемогъщия.
11
Възвестяване на царство на мир
1 И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен;
2 и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие;
3 ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат.
4 Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца.
5 Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му - истината.
6 Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара.
7 Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола.
8 Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.
9 Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.
10 И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.
11 Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, - какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови.
12 И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища.
13 И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема.
14 И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици.
15 И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават.
16 Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.
12
Благодарствена песен за спасението
1 И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши.
2 Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.
3 Тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението,
4 и ще кажете в него ден: славете Господа, призовавайте името Му; разгласяйте между народите делата Му; напомняйте, че името Му е велико;
5 пейте Господу, защото Той е направил нещо велико - нека знаят това по цяла земя.
6 Весели се и радвай се, жителко Сионова, защото велик е посред тебе Светият Израилев.
13
Пророчество за падението на Вавилон
1 Пророчество за Вавилон, което изрече Исаия, син Амосов.
2 Дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти.
3 Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми.
4 Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска.
5 Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя.
6 Ридайте, защото денят Господен е близък, - иде като разрушителна сила от Всемогъщия.
7 Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи.
8 Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.
9 Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й.
10 Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си.
11 Аз ще накажа света за злото, и нечестивците - за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите;
12 ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете - по-скъпи от офирско злато.
13 Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.
14 Тогава всякой като подгонена сърна и като напуснати овци ще се обърне към народа си, и всякой ще побегне в земята си.
15 Но комуто се падне, ще бъде пронизан, и когото хванат, ще падне от меч.
16 И младенците им ще бъдат смазани пред очите им; къщите им ще бъдат разграбени, и жените им обезчестени.
17 Ето, Аз ще дигна против тях мидяните, които не ценят среброто и не ламтят за злато.
18 Техните лъкове ще поразят юношите и не ще пожалят плод в утроба; очите им няма да се смилят над деца.
19 И Вавилон, красота на царствата, гордост на халдейци, ще бъде съборен от Бога, както Содом и Гомора,
20 не ще се засели никога, и в него не ще има жители от рода в род; няма арабец да разпъне шатрата си, и овчари със стада там не ще пладнуват.
21 Но в него ще обитават зверове пустинни, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат.
22 Чакали ще вият в чертозите им, и хиени - в увеселителните домове.
14
1 Близко е времето му, и не ще закъснеят дните му; защото Господ ще помилва Иакова и пак ще обикне Израиля; ще ги засели в земята им, ще се присъединят към тях другоземци и ще се прилепят към дома Иаковов.
2 Ще ги вземат народите и ще ги заведат на мястото им; домът Израилев ще си ги присвои на земята Господня като роби и робини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее над своите потисници.
3 И в оня ден, кога Господ те отърве от скръбта ти, от страха и от тежкото робство, под което беше заробен,
4 ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: как изчезна мъчителят - пресече се тиранията!
5 Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите,
6 който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение.
7 Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост;
8 и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече.
9 Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им.
10 Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам.
11 Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка.
12 Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.
13 А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;
14 ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.
15 Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.
16 Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше,
17 вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете й, пленниците си не отпущаше по домовете им?
18 Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница;
19 а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, - ти си като тъпкан труп,
20 няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене.
21 Гответе клане за синовете му поради беззаконието на баща им, за да не въстанат и да не завладеят земята и да не напълнят вселената с неприятели.
22 И ще въстана против тях, казва Господ Саваот, и ще изтребя името на Вавилон и целия остатък - и син, и внук, казва Господ.
23 И ще го направя ежево владение и блато, ще го измета с изтребителна метла, казва Господ Саваот.
Пророчество за Асирия
24 С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,
25 за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им.
26 Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи,
27 защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне?
Пророчество за Филистимската земя
28 В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово:
29 недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей.
30 Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотиите ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.
31 Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища.
32 А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.
15
Пророчество за Моав
1 Пророчество за Моав. - Тъй! нощем ще бъде разорен Ар-Моав и унищожен; тъй! нощем ще бъде разорен Кир-Моав и унищожен!
2 Той възлиза към Байт и Дивон, възлиза на оброчището, за да плаче; Моав ридае над Нево и Медева; те всички са с остригани глави, всички с обръснати бради.
3 По улиците му се препасват с вретище; по покривите му и стъгдите всичко ридае, в сълзи тъне.
4 И пищи Есевон и Елеала; гласът им се чува дори до Иааца; след тях и войниците на Моав ридаят, душата му се вълнува в него.
5 Ридае сърцето ми за Моав; бягат от него към Сигор, до трета Егла; възлизат с плач на Лухит, по Хоронаимския път дигат страшен вик;
6 защото водите на Нимрим пресекнаха, ливади изсъхнаха, трева изгоря, - злач не остана;
7 затова те пренасят отвъд Арабийската река остатъците от имота и това, що са скътали;
8 защото писък се носи по всички предели на Моав, плачът му стига до Еглаим, плачът му стига до Беер-Елим;
9 защото водите на Димон се с кръв напълниха, и Аз ще напратя върху Димон още ново нещо, - лъвове върху избягалите от Моав и върху останалите в страната.
16
1 Пращайте агнета за владетеля на страната, пращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята Сионова;
2 защото дъщерите на Моав при Арнонските бродове ще бъдат подобни на скитница птица, изхвърлена от гнездото.
3 "Свикай съвет, вземи решение; засени ни със сянката си посред пладне като нощем, прикрий изпъдените, не издавай скитниците.
4 Нека поживеят у тебе моите изпъдени моавци; бъди им закрила от грабители: защото притеснителят - няма да го има, грабеж ще престане, потисници ще изчезнат от земята.
5 И престолът ще се утвърди с милост, и на него ще седне с вярност, в Давидовата шатра, съдия, който дири правда и се стреми към правосъдие."
6 "Слушали сме за гордостта на Моава, извънмерна гордост, за неговата надутост и високомерие и за неговото беснуване: неискрена е речта му."
7 Затова Моав ще заридае за Моав, - всички ще ридаят: стенете за крепостите на Кирхарешет: те са досущ съборени.
8 Есевонските полета се изтощиха, както и Севамското лозе; властителите на народите изтребиха най-добрите му лози, които достигаха до Иазер, разстилаха се по пустинята; младочките им се ширеха, преминаваха отвъд морето.
9 Поради това и аз ще плача за лозата Севамска с плача на Иазера, ще те обливам със сълзите си, Есевоне и Елеало; защото по твоя гроздобер и по твоята жетва няма вече шумна радост.
10 Изчезна от плодоносната земя радост и веселба, и по лозята не пеят, нито се радват; лозарят не тъпче грозде в ликове: Аз прекъснах веселбите.
11 Затова моята вътрешност стене за Моава като гусла, и сърцето ми за Кирхарешет.
12 Ако и да се яви Моав и до умора да се подвизава по оброчища, и да дойде при светилището си, за да се помоли, пак нищо не ще помогне.
13 Това е словото, което Господ бе отдавна изрекъл за Моава.
14 А сега тъй казва Господ: след три години, смятайки наемнишки години, величието на Моава ще бъде унижено с всичкото голямо многолюдство, и остатъкът ще бъде твърде малък и незначителен.
17
Пророчество за Дамаск и Самария
1 Пророчество за Дамаск. - Ето, Дамаск се изключва от броя на градовете, и ще бъде куп развалини.
2 Градовете Ароерски ще бъдат напуснати, - ще останат за стадата, които ще си почиват там, и не ще има кой да ги плаши.
3 Не ще има вече Ефремова крепост, ни Дамаско царство с останалата Сирия; с тях ще стане същото, каквото със славата на синовете Израилеви, казва Господ Саваот.
4 И в оня ден ще се намали славата на Иакова, и тлъстото му тяло ще омършавее.
5 Същото ще бъде, каквото подир събиране жито от жетваря, кога ръката му пожъне класовете, и кога съберат класовете в Рефаимска долина.
6 И ще останат у него, както бива при стръсване маслини, две-три зърна на самия връх, или четири-пет по плодните клончета, казва Господ, Бог Израилев.
7 В оня ден ще обърне човек погледа си към своя Творец, и очите му ще бъдат устремени към Светия Израилев;
8 и не ще обърне очи към жертвениците, дело на ръцете си, и не ще погледне това, що са направили пръстите му, кумирите на Астарта и Ваала.
9 В оня ден укрепените му градове ще бъдат като развалини в гори и по планински върхове, оставени пред синовете Израилеви, - и ще бъде пусто.
10 Защото ти забрави Бога на твоето спасение, и не си спомняше за скалата на твоето прибежище; затова ти си уредил увеселителни градини и си насадил пръчки от чужда лоза.
11 В деня, когато садеше, ти се грижеше насаденото да расте, и посеяното от тебе рано да цъфне; но в деня, кога събираш, ще има не куп жетва, а жестока скръб.
12 Уви! Шум от много народи! Шумят те, както море шуми. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.
13 Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши, - и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.
14 Вечер - и ето ужас! и преди утрото вече го няма. Такава е участта на нашите грабители, жребието на нашите разорители.
18
Пророчество за Етиопия
1 Горко на земята, която се осенява с криле отвъд Етиопските реки,
2 която праща пратеници по море и рогозени ладии по водите! Идете, бързи пратеници, при народ як и бодър, при народ страшен отначало доднес, при народ едър и всепотъпкващ, чиято земя реки пресичат.
3 Всички вие, които населявате вселената и живеете на земята, гледайте, кога се знаме дигне на планините, и слушайте, кога тръба затръби!
4 Защото, тъй ми каза Господ: Аз гледам спокойно от Своето жилище, както светла жега - подир дъжд, както облак роса - през жетвен пек.
5 Защото преди гроздобер, кога лозето процъфти, и гроздът захване да узрява. Той ще отреже с косер пръчките и ще ги отнеме, и ще окастри издънките.
6 И ще оставят всичко на грабливи планински птици и на полски зверове; и птици ще летуват там, а всички полски зверове там ще зимуват.
7 В онова време ще бъде принесен дар Господу Саваоту от народ як и бодър, от народ страшен отначало и доднес, от едър и потьпкващ народ, чиято земя реки пресичат, - при мястото, дето е името на Господа Саваота, върху Сион планина.
19
Пророчество за Египет
1 Пророчество за Египет. - Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето на Египет ще се стопи в него.
2 Ще въоръжа египтяни против египтяни, - и ще се бият брат против брата и приятел против приятеля, град с град, царство с царство.
3 И духът на Египет ще изнемогне в него, и ще разруша кроежите му, - и ще прибягнат те към идоли и магьосници, към извиквачи на мъртъвци и към гадатели.
4 И ще предам египтяни в ръцете на жесток владетел, и свиреп цар ще владее над тях - казва Господ, Господ Саваот.
5 И водите в морето ще изчезнат, и реката ще пресекне и изсъхне;
6 и реките ще спаднат, и каналите египетски ще станат маловодни и ще изсъхнат; рогоз и тръстика ще завяхнат.
7 Нивите край реката, по бреговете на реката, и всичко посеяно край реката, ще засъхне, ще бъде развеяно и ще изчезне.
8 И ще заплачат рибари, и ще ревнат всички, които хвърлят въдица в реката, и които поставят мрежа във водата, ще се отчаят;
9 и ще се смутят ония, които обработват лен и които тъкат бели платна;
10 и мрежите ще бъдат скъсани, и всички, които държат рибници за жива риба, духом ще отпаднат.
11 Да! обезумяха князете цоански; съветът на мъдрите фараонови съветници стана безсмислен. Как ще кажете фараону: аз съм син на мъдреците, син на древните царе?
12 Де са те? де са твоите мъдреци? нека те сега ти кажат; нека узнаят, какво Господ Саваот е определил за Египет.
13 Обезумяха князете цоански; измамиха се князете мемфиски, и свърнаха Египет от пътя главатарите на неговите племена.
14 Господ проводи в него шеметен дух, - и те въведоха Египет в заблуда във всичките му дела, също както пиян полита в бълвоча си.
15 И не ще има в Египет такова дело, което биха умели да извършат главата и опашката, палмата и тръстта.
16 В оня ден египтяни ще бъдат като жени, и ще затреперят и ще се уплашат от движението на ръката на Господа Саваота, която Той ще дигне върху тях.
17 Земята Иудина ще стане ужас за Египет; който си спомни за нея, той ще затрепери от решението на Господа Саваота, което Той е определил за него.
18 В оня ден пет града в Египетската земя ще говорят на ханаански език и ще се кълнат в Господа Саваота; единият ще се нарече град на слънцето.
19 В оня ден ще има жертвеник Господу всред Египетската земя, и паметник Господу - в нейните предели.
20 Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в Египетската земя, защото те ще викнат към Господа от потисниците, и Той ще им проводи спасител и застъпник, и ще ги избави.
21 И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят.
22 И ще порази Господ Египет, - ще порази и ще изцели: те ще се обърнат към Господа - и Той ще ги чуе и ще ги изцели.
23 В оня ден ще има широк път от Египет до Асирия; и Асур ще прихожда в Египет, и египтяни - в Асирия; и египтяни заедно с асирийци ще служат Господу.
24 В оня ден Израил ще бъде трети с Египет и с Асирия; благословение ще има посред земята,
25 която Господ Саваот ще благослови, думайки: благословен да е Моят народ - египтяни, и делото на ръцете Ми - асирийци, и наследието Ми - Израил.
20
1 В годината, когато Тартан дойде до Азот, бидейки пратен от асирийския цар Саргона, и воюва против Азот и го превзе, -
2 в това също време Господ каза на Исаия, Амосов син, тъй: иди и свали вретището от бедрата си и събуй своите обувки от нозете си. Тъй и направи: ходеше гол и бос.
3 И рече Господ: както рабът Ми Исаия ходи гол и бос три години, за знак и поличба към Египет и Етиопия, -
4 тъй асирийският цар ще поведе пленници из Египет и преселници из Етиопия, млади и стари, голи и боси и с възголени бедра, за срам на Египет.
5 Тогава ще се ужасят и засрамят поради Етиопия, тяхна надежда, и поради Египет, с който се хвалеха.
6 И ще кажат в оня ден жителите на оная страна: ето какви били ония, на които се надявахме и при които прибягвахме за помощ, за да се спасим от асирийския цар! И как щяхме да се спасим?
21
Пророчество за Вавилон
1 Пророчество за крайморската пустиня. - Както бурите се носят в южната страна, тъй иде то от пустинята, от страшната земя.
2 Страшно видение ми биде показано: грабител граби, опустошител опустошава; възлизай, Еламе, обсаждай, Мидио; на всички степания ще туря край.
3 От това бедрата ми треперят; мъки ме обзеха, както мъки на родилка. Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам.
4 Сърцето ми трепери, тръпки ме побиват; радостната ми нощ се превърна в ужас за мене.
5 Готвят трапеза, разстилат покривки, - ядат, пият. "Ставайте, князе, мажете щитове!"
6 Защото тъй ми рече Господ: иди, тури вардач: нека той обажда, какво види.
7 И видя той, че идат по двама ездачи на коне, ездачи на осли, ездачи на камили; и прилежно се той вслушваше с голямо внимание, -
8 и завика той като лъв: господарю мой, стоях на стража цял ден, и на мястото си оставах по цели нощи;
9 и ето, идат люде, ездачи на коне по двама. После той извика и рече: падна, падна Вавилон, и всички идоли на боговете му лежат разбити на земята.
10 О, мой овършан сине на моето гумно! Каквото чух от Господа Саваота, Бога Израилев, това ви и обадих.
Пророчество за Едом
11 Пророчество за Дума. Викат ми от Сеир: вардачо, кое време е през нощта? вардачо, кое време е?
12 Вардачът отговаря: наближава утро, но е още нощ. Ако настойчиво питате, обърнете се и дойдете.
Пророчество за Aрабия
13 Пророчество за Арабия. - В гората Арабийска нощувайте, кервани дедански.
14 Жители на Темайската земя, носете вода да посрещнете жадните; с хляб срещайте бежанците;
15 защото те бягат от мечове, от гол меч, от изопнат лък и от жестокостта на война.
16 Защото тъй ми каза Господ: още година, равна на наемнишка година, - и всичката слава на Кидар ще изчезне,
17 и у храбрите синове на Кидар ще останат немного лъкове: тъй казва Господ, Бог Израилев.
22
Пророчество за Йерусалим
1 Пророчество за долината на видението. - Що ти е, та си цял възлязъл на покрива?
2 Шумний граде, който се вълнуваш, граде, който ликуваш! Твоите избити не са с меч убити, нито са в битка умрели;
3 всички твои вождове бягаха заедно, но бяха вързани от стрелците; всички намерени у тебе са вързани заедно, колкото и далеч да бягаха.
4 Затова казвам: оставете ме, горко Ще плача; не силете се да ме утешавате, задето е разорена дъщерята на моя народ.
5 Защото е ден на смутня, потъпкване и бъркотия в долината на видението от Господа, Бога Саваота. Събарят стени, и викът стига до планината.
6 И Елам носи колчан; люде на колесници и ездачи, и град Кир открива щит.
7 И ето, най-добрите твои долини са пълни с колесници, и ездачи се наредиха срещу портите,
8 и снимат покривалото от Иудея; и ти в оня ден мяташ поглед към оръжницата в кедровия дом.
9 Но вие виждате, че са много проломите в стените на Давидовия град, и събирате вода в долния водоем;
10 отбелязвате къщи в Йерусалим и събаряте къщи, за да укрепите стените;
11 и правите между двете стени пазилище за водата от стария водоем. А на Тогова, Който прави това, не поглеждате, и не гледате Оногова, Който отдавна е определил това.
12 И Господ, Господ Саваот, ви вика в тоя ден да плачете и тъгувате, да се острижете и да се препашете с вретище.
13 Но ето, веселие и радост! Убиват волове и колят овни; ядат месо, пият вино и казват: "да ядем и да пием, защото утре ще умрем".
14 И откри ми в ушите Господ Саваот: няма да ви се прости това нечестие, докле не умрете, рече Господ, Господ Саваот.
15 Тъй рече Господ, Господ Саваот: върви, иди при оня царедворец, при Севна, началника на двореца (и му кажи):
16 що имаш и кого имаш тук, та си изсичаш тука гробница? - Той изсича за себе си гробница на височината, дяла си жилище в скалата.
17 Ето Господ ще те прехвърли, както силен човек хвърля, и ще те стисне на топка,
18 като те свие на свивка, ще те хвърли като топка в широка земя; там ти ще умреш, и там твоите великолепни колесници ще бъдат гавра за дома на твоя господар.
19 И ще те тласна от твоето място, и ще те свалят от твоето достойнство.
20 И в оня ден ще призова Моя раб Елиакима, Хелкиев син,
21 и ще го облека с твои дрехи и с твой пояс ще го опаша, и властта ти ще предам в ръцете му; и той ще бъде отец за жителите иерусалимски и за дома Иудин.
22 И ключа на Давидовия дом ще туря на раменете му; той ще отвори, и никой не ще затвори; той ще затвори, и никой не ще отвори.
23 И ще го крепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде като славно седалище за дома на отца си.
24 И на него ще виси цялата слава на бащиния му дом, на деца и внуци, на цялата покъщнина до последно свирало.
25 В оня ден, казва Господ Саваот, ще се поклати укрепеният на твърдо място гвоздей, ще бъде изваден и ще падне, и ще се изпотроши всичко, каквото виси на него; защото Господ казва.
23
Пророчество за Тир и Сидон
1 Пророчество за Тир. Ридайте тарсиски кораби, защото той е разрушен: няма къщи, няма кой да влиза в къщите. Туй им биде обадено от земята Китайска.
2 Млъкнете жители на острова, който пълнеха сидонски търговци, плаващи по море.
3 По големи води се привозваха в него житата на Сихор, жетва на голямата река, и той беше тържище на народите.
4 Засрами се, Сидоне; защото, ето що казва морето, морската крепост: като че не съм се мъчила с родилни мъки и не съм раждала и не съм отгледвала момци, нито отраствала моми.
5 Кога стигне вестта до египтяни, те ще потреперят, като чуят за Тир.
6 Преселяйте се в Тарсис, ридайте, жители на острова!
7 Това ли е вашият ликуващ град, комуто началото е от древни дни? Нозете му го носят, да се скита в страна далечна.
8 Кой определи това за Тир, който раздаваше венци, чиито купци бяха князе, а търговците му - най-чутовни на земята?
9 Господ Саваот определи това, за да посрами всяка горделива слава, за да унизи всички най-чутовни на земята.
10 Ходи по земята си, Тарсиска дъще, като реката: няма вече пречки.
11 Той простря ръка върху морето, потресе царства; Господ даде повеля за Ханаан - да съборят крепостите му,
12 и каза: няма вече да ликуваш, посрамена девица, дъще Сидонска! Стани, иди в Китим, но и там не ще имаш мира.
13 Ето земята на халдейци. Тоя народ по-преди го нямаше; Асур му тури начало от пустинни жители. Те издигат кулите си, събарят чертозите му, превръщат го в развалини.
14 Ридайте, кораби тарсиски, защото вашата крепост е разорена.
15 И в оня ден ще забравят Тир за седемдесет години, колкото дните на един цар. А след седемдесетте години с Тир ще стане същото, което пеят за блудницата:
16 "вземи китара, тръгни по града, блуднице забравена! Свири хубаво, пей много песни, за да си спомнят за тебе."
17 И ето, подир седемдесет години Господ ще посети Тир; и той пак ще вземе да получава печалбата си и ще блудствува с всички земни царства по цяла вселена.
18 Но търговията му и печалбата му ще бъдат посвещавали Господу; не ще бъдат затворени и отрупани в клетове, защото печалбата от търговията му ще преминава към живеещите пред лицето на Господа, за да ядат до насита и да имат трайни дрехи.
24
Божий съд над цялата земя
1 Ето, Господ опустошава земята и я прави безплодна; изменя вида й и разпръсва живеещите по нея.
2 И каквото бъде с народа, също - и със свещеника; каквото - със слугата, също - и с господаря му; каквото - със слугинята, също - и с господарката й; каквото-с купувача, също - и с продавача; каквото - с оногова, който взема назаем, също - и с оногова, който дава назаем; каквото - с оногова, който дава с лихва, също - и с оногова, който дава лихва.
3 Земята е опустошена докрай и е съвсем разграбела, защото Господ изрече това слово.
4 Тъгува, унила е земята; отпаднала, унила е вселената; отпаднали са ония, които се издигаха над народа на земята.
5 И земята е осквернена под жителите си, защото те престъпиха законите, измениха устава, нарушиха вечния завет.
6 Затова проклятие пояжда земята, и жителите й търпят наказание; затова са изгорени обитателите земни, и малко люде останаха.
7 Плаче сокът гроздов; боледува лозата; въздишат всички, които са се от сърце веселили.
8 Престана веселбата с тъпани; замлъкна шумът на веселящи се; утихнаха звуковете на гусли;
9 не пият вече вино с песни; горчив е сикерът за ония, които го пият.
10 Разрушен е запустелият град; всички къщи са затворени, не може да се влезе.
11 Плачат за вино по улиците; помрачи се всяка радост; изгонена е всяка веселба от земята.
12 В града остана една пустош, и портите се разпаднаха.
13 А посред земята, между народите, ще бъде същото, което бива, кога маслини стръсват, при баберки след гроздобер.
14 Те ще дигнат гласа си, ще възтържествуват във величието на Господа, гръмко ще възклицават от морето.
15 И тъй, славете Господа на изток, по островите морски - името на Господа, Бога Израилев.
16 От края на земята слушаме песен: "слава на Праведния!" И казах аз: горко ми! горко ми! тежко ми! злодеи злодействуват, и злодейски злодействуват злодеи.
17 Ужас, яма и клопка за тебе, жителю земний!
18 Тогава, който е побягнал от вика на ужаса, ще падне в яма; и който излезе от ямата, ще падне в клопка; защото прозорците от небесната височина ще се разтворят, и основите земни ще се раздрусат.
19 Земята се съкрушава, земята се разпада, земята е силно раздрусана.
20 Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието й тежи върху нея; тя ще падне - и вече няма да стане.
21 И в оня ден Господ ще посети вишнето войнство и земните царе на земята.
22 И ще бъдат събрани наедно като затворници в трап, ще бъдат заключени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани.
23 Тогава месечината ще се изчерви, и слънцето ще се засрами, кога Господ Саваот се възцари на Сион планина и в Йерусалим, и пред старейшините му ще бъде слава.
25
Възтържествуване на Божието царство
1 Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин.
2 Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен.
3 Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят;
4 защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.
5 Ти укроти буйството на враговете, както пек - в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът - от облачна сянка.
6 И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;
7 и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.
8 Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ.
9 И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!
10 Защото ръката на Господа ще почива върху тая планина, и Моав ще бъде отъпкан на мястото си, както се тъпче слама на бунище.
11 И макар и да простре сред него ръцете си, както плаващ ги простира да плава, но Бог ще унизи гордостта му, заедно с лукавството на ръцете му.
12 И ще събори, ще свали крепостта с твоите високи стени, ще повали наземи, в прах.
26
Господ - избавител на Израел
1 В оня ден ще бъде изпята в земята Иудина тая песен: градът ни е як, вместо стени и окоп Той ни е дал спасение.
2 Отворете портите; нека влезе праведният народ, който пази истината.
3 Твърдия по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава.
4 Уповавайте се Господу навеки, защото Господ Бог е вечна твърдиня:
5 Той събори ония, които живееха нависоко - високо стоещия град; повали го, повали на земята, хвърли го в прах.
6 Нога го тъпче, нозете на сиромаха, стъпките на бедните.
7 Пътят на праведника е прав; Ти уравняш неговата пътека.
8 И в пътя на Твоите съдби, Господи, ние се Тебе уповавахме; душата ни се стремеше към Твоето име и към спомена за Тебе.
9 С душата си се стремях към Тебе нощем, и с духа си ще Те диря във вътрешността си от ранни зори: защото, когато Твоите съдби се извършват на земята, тогава жителите на света се научават на правда.
10 Ако нечестив бъде помилуван, той няма да се научи на правда; - ще злодействува в земята на праведните и не ще поглежда на величието Господне.
11 Господи! Ръката Ти беше високо издигната, но те я не видяха; ще видят и ще се посрамят ония, които мразят Твоя народ; огън ще погълне Твоите врагове.
12 Господи! Ти ни даруваш мир, защото и всички наши дела Ти уреждаш за нас.
13 Господи, Боже наш! други господари, освен Тебе, са владели над нас; но чрез Тебе само ние славим Твоето име.
14 Мъртвите не ще оживеят; рефаимите не ще станат, защото Ти ги посети и изтреби, и унищожи всеки спомен за тях.
15 Ти умножи народа, Господи, умножи народа, - прослави Себе Си, разшири всички предели земни.
16 Господи! бидейки в беда, той Те търсеше; изливаше тихи молитви, кога го постигаше Твоето наказание.
17 Както непразна жена, кога да ражда, се мъчи, вика от болките си, тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.
18 Бяхме непразни, мъчехме се, - и раждахме сякаш вятър; спасение не доставихме на земята, и други жители на вселената се не появиха.
19 Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Събудете се и тържествувайте вие, повалените в прах; защото Твоята роса е роса на растенията, и земята ще изригне мъртъвците.
20 Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът;
21 защото ето. Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.
27
Възстановяване на Божието лозе - Израел
1 В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище.
2 В оня ден запейте за него - за обичното лозе:
3 Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него.
4 Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже е него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, -
5 освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене.
6 В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове.
7 Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха?
8 С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър.
9 И чрез това ще се заглади беззаконието на Накова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.
10 Защото укрепеният град ще запустее, жилищата ще бъдат напуснати и захвърлени като пустиня. Там теленце ще пасе, там ще лежи и ще обяжда клончетата му.
11 Кога клончетата му изсъхнат, ще ги счупят; жени ще дойдат и ще ги изгорят. Понеже тоя народ е безразсъден. Творецът му не ще го съжали, и Създателят му не ще го помилува.
12 Но в оня ден Господ ще разтърси всичко от голямата река до потока Египетски, и вие, синове Израилеви, ще бъдете събрани един до други;
13 и в него ден ще затръби голяма тръба, и ще дойдат изгубилите се в Асирийската земя и прокудените в Египетската земя и ще се поклонят Господу на светата планина в Йерусалим.
28
Предупреждение към Самария
1 Горко на венеца, с който се гордеят пияните ефремци! Горко на увяхналото цвете - неговото гиздаво украшение - цвете сред торната долина на замаяните от вино!
2 Ето, якият и силният у Господа като проливен дъжд с град, като пагубен вихър, като разляно наводнение от бурни води, със сила го повали наземи.
3 С нозе се тъпче венецът, с който се гордеят пияните ефремци.
4 И с увяхналото цвете - неговото гиздаво украшение - цвете сред торната долина, става същото, каквото бива със смокиня, рано узряла: щом някой я зърне, веднага я взима в ръка и я лапва.
5 В оня ден Господ Саваот ще бъде красив венец и славна корона за остатъка от Своя народ,
6 дух на правосъдие за седещия в съдилище и мъжество за ония, които отблъсват неприятеля до портите.
7 Но и тия се клатушкат от вино и объркват пътя си от сикер: свещеник и пророк се спъват от силни пития; победени са от вино, обезумели от сикер, във видение се бъркат, в съждение се спъват.
8 Защото всички трапези са пълни с гнусен бълвоч, няма чисто място.
9 А казват: "кого иска той да учи на знание? и кого да вразумява с проповед? Отбити от гръдно мляко ли, отделени от майчини гърди ли?
10 Защото всичко е заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко и там малко."
11 Затова с мънкащи уста и на чужди език ще говорят към тоя народ.
12 Говориха им: "ето - покой, дайте покой на отрудения, и ето - успокоение." Но те не искаха да слушат.
13 И стана у тях според словото Господне: заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко, там малко, - тъй че те ще отидат, ще паднат ничком и ще се разбият, ще паднат в примка и ще бъдат уловени.
14 И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Йерусалим.
15 Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", -
16 затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами.
17 И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.
18 И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете отъпкани.
19 Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас.
20 Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.
21 Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие.
22 И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.
23 Приклонете ухо и послушайте гласа ми; бъдете внимателни, и изслушайте речта ми.
24 Земеделецът винаги ли оре, за да посее, винаги ли бразди и брани земята си?
25 Не; като уравни лицето й, той сее милат, или пръсва кимион, или хвърля пшеница на редове, и ечемик в определеното място и редом с него лимец.
26 И на такъв ред го учи неговият Бог; Той го наставлява.
27 Защото не вършеят милат с диканя, нито вършечни колелета газят кимион, но с тояга очукват милата, и с тояга - кимиона.
28 Житото вършеят, но го не трошат; разкарват по него вършечни колелета с конете им, но го не смачкват.
29 И това става от Господа Саваота: чудни са Неговите съдби, велика е Неговата премъдрост!
29
Предупреждение към Юда и Йерусалим
1 Горко на Ариил, на град Ариил, дето живее Давид! Притурете година върху година; нека колят жертви.
2 Но Аз ще притисна Ариил; и ще има плач и тъгуване; и той ще остане при Мене като Ариил.
3 Ще се разположа на стан наоколо ти и ще те отесня с наблюдателна стража, и ще дигна против тебе укрепления.
4 И ще бъдеш унизен, ще говориш като изпод земята, и речта ти ще бъде глуха изпод праха, и гласът ти ще бъде като глас на коремоговорник, и речта ти ще шепне изпод праха.
5 Многото твои врагове ще бъдат като ситен прах, и пълчището потисници - като развявана плява; и това ще стане внезапно, в един миг.
6 Господ Саваот ще те посети с гръм и трус, и със силен глас, с буря и вихър, и с пламък от всепоядащ огън.
7 И като сън, като нощно съновидение ще бъде множеството от всички народи, които воюват против Ариил, и от всички, излезли против него и укрепленията му, и от ония, които са го етеснйли.
8 И както гладен сънува, че уж яде, но събужда се, и душата му е празна; и както жаден сънува, че уж пие, но събужда се, и ето мъчи се, и душата му жадува; същото ще бъде и с множеството от всички народи, които воюват против Сион планина.
9 Чудете се и се дивете: те ослепиха Другите, и сами ослепяха; те са пияни, ала не от вино, - политат, ала не от сикер;
10 защото Господ напрати върху ви Дух на успиване и затвори вашите очи, о пророци, и закри вашите глави, о ясновидци!
11 И всяко пророчество за вас е същото, каквото думите в запечатана книга, която подават ономува, който знае да чете книга, и казват: "прочети я"; и той отговаря: "не мога, защото е запечатана."
12 И дават книгата ономува, който не знае да чете, и казват: "прочети я"; и той отговаря: "не зная да чета."
13 И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди;
14 то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има.
15 Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае?
16 Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира?
17 Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора?
18 И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак.
19 И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев;
20 защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата,
21 които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия.
22 Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее.
23 Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.
24 Тогава духом блуждаещите ще познаят мъдростта, и непокорните ще се научат на послушание.
30
Срещу съюза с Египет
1 Горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без Мене, и сключват съюзи, но не по Моя Дух, за да прибавят грях към грях:
2 без да попитат устата Ми, отиват в Египет, за да се подкрепят със силата на фараона и да се укрият под сянката на Египет.
3 Но силата фараонова ще бъде срам за вас, и прибежището под сянката на Египет - безчестие;
4 защото князете му са вече в Цоан, и пратениците му са стигнали до Ханес.
5 Те всички ще бъдат посрамени заради народа, който е безполезен за тях; от него не ще има ни помощ, ни полза, - но срам и стид.
6 Натоварени животни отиват към юг, по земята на гнета и утеснението, отдето излизат лъвици и лъвове, аспиди и хвъркати змейове; те носят върху гръба на осли своите богатства и върху гърбиците на камили - своите съкровища към народ, който не ще им принесе полза.
7 Защото помощта от Египет ще бъде напразно и без полза; затова Аз им казах: тяхната сила е да седят спокойно.
8 Сега иди, начертай им това на дъсчица, и впиши го в книга, за да остане за в бъдеще, за всякога, навеки.
9 Защото това е народ размирен, деца лъжливи, деца, които не искат да слушат закона Господен,
10 които говорят на ясновидците: "престанете да предвиждате", и на пророците: "не ни пророкувайте правда, говорете ни ласкателно, предсказвайте що е приятно;
11 слезте от пътя, отбийте се от пътеката; отстранете от очите ни Светия Израилев."
12 Затова тъй казва Светият Израилев: понеже вие отхвърляте това слово, а се надявате на измама и неправда, и се облягате на това, -
13 то това беззаконие ще бъде за вас като надвиснала да падне пукнатина, която се е показала във висока стена, чието рухване ще настане внезапно, в един миг.
14 И Той ще я разломи, както чупят глинен съд, разбивайки го немилостиво, тъй че в окършлеците му да се не намери и чирепче, с което да се вземе огън от огнище, или да се гребне вода от водоем;
15 защото тъй казва Господ Бог, Светият Израилев: ако си оставахте на мястото и мирувахте, щяхте да се спасите; в тишина и упование е вашата сила; но вие не искахте
16 и казвахте: "не, ние на коне ще побегнем", - затова и ще бягате; "ние с бързи коне ще избягаме", - затова и които ви гонят, ще бъдат бързи.
17 От заплахата на едного хиляда ще бягат, от заплахата на петима ще бягате тъй, че вашият остатък ще бъде като почка на връх планина и като знаме на хълм.
18 И затова Господ не бърза да ви помилува.и затова още се сдържа,за да се смили над вас; защото Господ е Бог на правдата: блажени са всички, които се Нему уповават!
19 Народът ще живее на Сион в Йерусалим; ти няма много да плачеш, - Той ще те помилува, по гласа на твоя плач, и щом го чуе, - ще ти отговори.
20 И ще ви даде Господ хляб в скръб и вода в нужда; и твоите учители не ще се вече скриват, и очите ти ще виждат твоите учители;
21 ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: ето пътят, вървете по него!
22 Тогава ще смяташ за гнусота обкованите от твое сребро идоли и обкованите от твое злато истукани; ти ще ги хвърлиш като нечистота; ще им кажеш: махнете се оттука.
23 И Той ще даде дъжд върху твоето семе, с което ще засееш нивите, и хляб, що го ражда земята, и той ще бъде изобилен и сочен; стадата ти в оня ден ще пасат по широки пасбища.
24 И воловете и ослите, които обработват нивите, ще ядат посолена кърма, очистена с лопата и веячка.
25 И по всяка висока планина и по всеки издигнат хълм ще потекат вади, потоци вода, в деня на голямото поражение, кога паднат кулите.
26 И светлината на месечината ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето ще бъде седморно по-светла, отколкото светлината на седем дни, в оня ден, кога Господ обвърже раната на Своя народ и изцери нанесените му язви.
27 Ето, името на Господа иде отдалеч; гневът Му гори, и пламъкът Му е силен; устата Му са пълни с негодуване, и езикът Му е като огън, който пояжда;
28 диханието Му е като разлян поток, който се подига дори до шия, за да просее народите до изтощаване; и в челюстите на народите ще има юзда, която ще насочва към заблуда.
29 А у вас ще има песни, както през нощта на свещен празник, и веселие в сърцето, както у оногова, който отива със свирка на планината Господня, към твърдинята Израилева.
30 И ще загърми Господ с величествения Си глас и ще яви замаха на Своята мишца в силен гняв и в пламък на всепоядащ огън, в буря, в наводнение и в градушка от камъни.
31 Защото от гласа на Господа ще трепне Асур, с жезъл поразяван.
32 И всяко движение на определения нему жезъл, който Господ ще сочи против него, ще бъде с тимпани и китари, и Той ще иде на опустошителна война против него.
33 Защото Тофет отдавна вече е уреден; той е приготвен и за царя - дълбок и широк; в кладата му има много огън и дърва; духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали.
31
Бог ще защити Йерусалим
1 Горко на ония, които отиват в Египет за помощ, надяват се на коне и се осланят на колесници, защото били много, и на конници, защото били твърде силни, а на Светия Израилев не поглеждат и към Господа не прибягват!
2 Но премъдър е Той; и ще напрати бедствие, и не ще отмени думите Си; ще въстане против дома на нечестивците и против помощта на ония, които вършат беззаконие.
3 И египтяни са човеци, а не Бог; и конете им са плът, а не дух. И ще простре ръката Си Господ, и ще се препъне защитникът, и ще падне защищаваният, и всички наедно ще загинат.
4 Защото тъй ми каза Господ: както лъв, както лъвче, което реве над плячката си, макар много овчари да му викат, от вика им не ще трепне и на тяхното множество не ще отстъпи, - тъй Господ Саваот ще слезе да се срази за Сион планина и за нейния хълм.
5 Както птици - пиленцата, тъй Господ Саваот ще покрие Йерусалим, ще защити и избави, ще пожали и спаси.
6 Обърнете се към Оногова, от Когото сте толкова отстъпили, синове Израилеви!
7 В оня ден всякой човек ще отхвърли сребърните си идоли и златните си идоли, които ръцете ви направиха вам за грях.
8 И Асур ще падне не от човешки меч, и не човешки меч ще го премахне, - той ще избегне от меча, и момците му ще минат под данък.
9 И от страх той ще пробегне край крепостта си; и князете му ще се плашат от знаме, казва Господ, Чийто огън е на Сион и горнило - в Йерусалим.
32
Окончателното избавление и възстановяване на Израел
1 Ето, Царят ще царува по правда, и князете ще управляват по закон;
2 и всякой от тях ще бъде като защита от вятър и подслон за лошо време, като водни извори в степи, като сянка от висока скала в жадна земя.
3 И очите на виждащите не ще бъдат закривани, и ушите на слушащите ще внимават.
4 И сърцето на лекомислените ще умее да разсъждава; и гъгнивите ще говорят ясно.
5 Простака няма вече да наричат почтен, и за коварния няма да кажат, че е честен.
6 Защото простакът говори глупости, и сърцето му мисли за беззаконието, за да действува лицемерно и да произнася хула против Господа, да лишава от хляб душата на гладния и да отнима питието от жадния.
7 У коварния и средствата са гибелни: той крои примки, за да погуби сиромаха с лъжливи думи, макар сиромахът и да е прав.
8 А честният мисли за честното и твърдо стои във всичко, що е честно.
9 Жени безгрижни! станете, послушайте гласа ми; дъщери нехайни! приклонете слух към думите ми.
10 Още година и няколко дни, и ще се ужасите вие, безгрижни! защото гроздобер не ще има, и време за жетва не ще настане.
11 Стреснете се вие, безгрижни! ужасете се вие, нехайни! снемете дрехите, оголете се и кръст препашете.
12 Ще се бият в гърди за прекрасните полета, за родовитата лоза.
13 В земята на народа ми ще растат тръни и бодили, също и по всички увеселителни домове в ликуващия град;
14 защото чертозите ще бъдат оставени; шумният град ще бъде напуснат; Офел и кулата завинаги ще служат, вместо пещери, за прибежище на диви осли и на пасещи стада,
15 докле се не излее върху нас Дух свише, и пустинята не стане градина, а градината не почнат да считат за гора.
16 Тогава ще се въдвори съд в тая пустиня, и правосъдие ще пребъдва в плодоносното поле.
17 И дело на правдата ще бъде мирът, и плод на правосъдието - спокойствието и безопасността вовеки.
18 Тогава народът ми ще живее в мирни жилища и в безопасни селища и в покоищата на блажените.
19 И градушка ще вали върху гората, и градът ще слезе в долината.
20 Блажени вие, които сеете при всички води и които пращате там вол и осел.
33
Поражението на Асирия
1 Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят.
2 Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време.
3 От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената,
4 и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху й, както скакалци се нахвърлят.
5 Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда.
6 И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище.
7 Ето, техните юнаци крещят по уличите; пратениците за мир горко плачат.
8 Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, - за нищо не смята човеците.
9 Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.
10 Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна.
11 Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне.
12 И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън.
13 Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ.
14 Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: "кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?" -
15 Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвника, и затваря очи да не вижда злото, -
16 той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне.
Бъдещата слава на Йерусалим в дните на Месия
17 Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя;
18 само сърцето ти ще си спомня за ужасите: "де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?"
19 Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен.
20 Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Йерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете й никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата й не ще се скъса.
21 Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.
22 Защото Господ е наш съдия. Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси.
23 Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж.
24 И ни един от жителите не ще каже: "болен съм"; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията.
34
Възвестяване на Божия съд над Едом
1 Пристъпете, народи, слушайте и внимавайте, племена! Да слуша земята и всичко, що я пълни, вселената и всичко, що се в нея ражда!
2 Защото гневът на Господа е върху всички народи, яростта Му върху цялото им войнство. Той ги предаде на заклятие, отдаде ги на клане.
3 И техните убити ще бъдат разхвърляни, и от труповете им ще се дигне смрад, и планините ще разкиснат от техните кърви.
4 И ще изтлее цялото небесно войнство, и небесата ще се свият като книжен свитък; и цялото им войнство ще падне, както опада лист от лоза, както увяхнал лист - от смоковница.
5 Защото мечът Ми се опи на небесата; ето, за съд слиза той над Едом и над народа, когото предадох на заклятие.
6 Мечът Господен ще се насити с кръв, ще затлъстее от тлъстина, от агнешка и козя кръв, от тлъстината на овнешки бъбреци; защото Господ има жертва във Восор и голямо клане в земята Едомска.
7 И биволи ще паднат с тях и телета наедно с волове, и земята ще се опие от кръвта им, и прахът им ще затлъстее от тлъстина.
8 Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Сион.
9 И реките му ще се преобърнат на катран, и прахът му-в сяра, и земята му ще бъде запален катран:
10 няма да гасне ни денем, нито нощем; и димът й вечно ще възлиза, от рода в род ще остава запустяла; вовеки веков не ще мине никой по нея;
11 и ще я завладеят пеликани и ежове; бухали и гарвани ще се заселят в нея; и ще протегнат по нея връв за разорение и отвее за унищожение.
12 Никой не ще остане там от нейните знатни, когото биха повикали на царството, и всичките й князе ще бъдат нищо.
13 И дворците й ще обраснат с тръни, а твърдините й-с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, свърталище на камилоптици.
14 И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой.
15 Там ще свие гнездо хвърката змия, ще снася яйца, ще мъти малки и ще ги събира под сянката си; там и ястреби ще се събират един с други.
16 Намерете в книгата Господня и прочетете; ни едно от тия не ще отмине, и едно с друго не ще се замени. Защото сами Неговите уста заповядаха, и Сам Духът Му ще ги събере.
17 И Сам Той им хвърли жребие, и Неговата ръка им я раздели с мярка; вовеки те ще я владеят, из рода в род ще живеят на нея.
35
Благословението на Божия народ
1 Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин;
2 великолепно ще цъфти и ще се радва, ще тържествува и се весели; славата на Ливан ще й се даде, великолепието на Кармил и Сарон; те ще видят славата на Господа, величието на нашия Бог.
3 Укрепете ослабналите ръце и уякчете треперещите колена;
4 кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси.
5 Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат.
6 Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее; защото води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите.
7 И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя - във водни извори; в жилището на чакалите, дето те почиват, ще стане място за тръст и рогоз.
8 И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път; нечистият не ще ходи по него; но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят.
9 Лъв не ще има там, и лют звяр не ще възлезе по него; той няма да се намери там, а ще ходят изкупените.
10 И ще се върнат избавените от Господа, ще дойдат на Сион с радостно възклицание; и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие, а скръб и въздишка ще се отдалечат.
36
Асирийският цар Сенахирим - заплаха за Йерусалим
1 И в четиринайсетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим излезе против всички укрепени градове на Иудея и ги превзе.
2 Тогава асирийският цар проводи Рабсака с голяма войска от Лахис в Йерусалим при цар Езекия; и той се спря при водопровода на горния водоем по пътя за нивата на тецавичаря.
3 И излезе при него Елиаким, Хелкиев син, началник на двореца, и писарят Севна, и летописецът Иоах, Асафов син.
4 И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй казва великият цар, цар асирийски: какво е това упование, на което се ти уповаваш?
5 Аз мисля, че това са само празни думи, а за война са потребни съвет и сила: и тъй, на кого се ти уповаваш, че си се отметнал от мене?
6 Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая сломена тръст, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще я промуши. Такъв е фараонът, царят египетски, за всички, които се нему уповават.
7 Ако ли ми кажеш: уповаваме се на Господа, нашия Бог, - то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници отмени Езекия и каза на Иуда и на Йерусалим: "само пред тоя жертвеник се покланяйте"?
8 И тъй, влез в съюз с моя господар, царя асирийски; - ще ти дам две хиляди коня; можеш ли си достави ездачи за тях?
9 И как искаш да накараш да отстъпи вождът, един от най-малките раби на моя господар, надявайки се на Египет, зарад колесници и коне?
10 Та нима без воля Господня тръгнах аз против тая земя, за да я разоря? Господ ми каза: иди против тая земя и я разори.
11 Тогава Елиаким, Севна и Иоах казаха на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото ние разбираме, а не ни говори по иудейски, за да чуе народът, който е на стената.
12 И Рабсак рече: нима само при твоя господар и при тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, също и при людете, които седят по стените, за да ядат с вас поганта си и да пият мочта си.
13 И стана Рабсак и извика с висок глас по иудейски и рече: чуйте думите на великия цар, асирийския цар!
14 Тъй казва царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може ви спаси;
15 и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: "Господ ще ни спаси; тоя град няма да бъде отдаден в ръцете на царя асирийски."
16 Не слушайте Езекия, защото тъй говори царят асирийски: примирете се с мене и излезте пред мене, и нека всякой яде плода на лозето си и на смоковницата си, и нека всякой пие вода от своя кладенец,
17 докле не дойда и ви взема в такава също земя, каквато е и вашата земя, в земя на хляб и вино, в земя на плодове и лозя.
18 И тъй, да ви не мами Езекия, думайки; "Господ ще ни спаси". Боговете на народите спасиха ли, всякой своята земя, от ръката на асирийския цар?
19 Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим? Спасиха ли те Самария от моята ръка?
20 Кой от всички богове на тия земи спаси земята си от моята ръка? Та нима Господ ще спаси Йерусалим от моята ръка?
21 Но те мълчаха и не му отговаряха ни дума, защото от царя беше дадена повеля; не му отговаряйте.
22 Тогава отиде Елиаким, син Хелкиев, началник на двореца, и Севна, писарят, и Иоах, син Асафов, летописец, при Езекия, с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсака.
37
Божият отговор за Сенахирим
1 Щом цар Езекия чу това, раздра дрехите си и се покри с вретище, па отиде в дома Господен;
2 и проводи началника на двореца Елиакима, и писаря Севна, и старейте от свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия, сина Амосов.
3 И те му казаха: тъй казва Езекия: тоя ден е ден на скръб, наказание и посрама, защото младенците дойдоха до отвърстието на майчината утроба, но сила няма за раждане.
4 Може би. Господ, Бог твой, ще чуе думите на Рабсака, когото асирийският цар, негов господар, проводи да хули живия Бог и да ругае с думите, които чу Господ, Бог твой; затова възнес молитва за останалите, която са още живи.
5 И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.
6 И рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй казва Господ: не бой се от думите, които чу, с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.
7 Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе вест и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.
8 Тогава Рабеак се върна и намери асирийския цар да воюва против Лиана; защото бе чул, че господарят му се бе оттеглил от Лахис.
9 И чу той за Тирхака, царя етиопски; нему бяха казали: ето, той излезе да се удари с тебе. Като чу това, той проводи пратеници при Езекия, думайки:
10 тъй кажете на Езекия, царя иудейски: нека те не мами твоят Бог, Комуто се уповаваш, думайки: Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на царя асирийски.
11 Ето, ти си чул, какво сториха асирийските царе с всички земи, като туриха върху им заклятие; та ти ли ще оцелееш?
12 Боговете на народите, които бащите ми разориха, спасиха ли ги, спасиха ли Гозан и Харан, Рецеф и синовете на Еден, що са в Таласар?
13 Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, Ена и Ива?
14 И взе Езекия писмото от ръката на пратениците и го прочете, па отиде Езекия в дома Господен и го разгърна пред лицето Господне;
15 и помоли се Езекия пред лицето Господне и каза:
16 Господи Саваоте, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти едничък си Бог на всички земни царства; Ти си сътворил небето и земята.
17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и погледни, и чуй думите на Сенахирима, който проводи да хулят Тебе, живия Бог.
18 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха всички страни и земите им
19 и нахвърляха в огън боговете им; но това са били не богове, а изделие на човешки ръце, дърво и камък, затова ги и изтребиха.
20 И сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му; и ще узнаят всички земни царства, че Ти, Господи, едничък си Бог.
21 И проводи Исаия, син Амосов, до Езекия да кажат: тъй казва Господ, Бог Израилев: за което ти Ми се моли против Сенахирима, царя асирийски, -
22 ето словото, което Господ изрече за него: ще те презре, ще ти се присмее девицата, дъщерята Сионова, ще поклати след тебе глава дъщерята Иерусалимова.
23 Кого ти кореше и хулеше? и против кого възвиси глас и дигна тъй високо очите си? Против Светия Израилев.
24 Чрез рабите си ти кореше Господа, думайки: с множество мои колесници се изкачих навръх планините, върху ребрата на Ливан, изсякох високите му кедри, хубавите му кипариси, и стигнах на самия му връх, в дъбравата на неговата градина;
25 и разкопах и пих вода; и със стъпките на нозете си ще изсуша всички реки египетски.
26 Нима не си слушал, че Аз отдавна направих това, в древни дни го предначертах, а сега го изпълних с това, че ти опустошаваш яките градове, като ги превръщаш в купища развалини?
27 И жителите им изнемогнаха; треперят и остават в срам; станали са като трева в полето и нежен злак, като тревуляк по покриви и препламнало жито преди да е изкласило.
28 Ще седнеш ли, ще излезеш ли, или ще влезеш - Аз зная всичко, зная и дързостта ти против Мене.
29 За твоята дързост против Мене и за това, че твоята надутост дойде до ушите Ми, ще туря брънката Си в ноздрите ти и юздата Си-в устата ти, та ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.
30 И ето ти, Езекия, личба: яжте тая година израслото от падналото зърно, а на другата година - самораслото; на третата пък година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.
31 И оцелелият в дома Иудин остатък ще пусне пак корен долу и ще даде плод горе,
32 защото от Йерусалим ще произлезе остатъкът, и от Сион планина - спасеното. Това ще извърши ревността на Господа Саваота.
33 Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: "не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп:
34 по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ.
35 Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида."
36 Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела.
37 И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия.
38 И когато се кланяше в дома на своя бог Ниероха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.
38
Бог изцелява цар Езекия
1 В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш.
2 Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки:
3 "О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи." И силно заплака Езекия.
4 И биде слово Господне към Исаия и му бе казано:
5 иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години,
6 и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.
7 И ето ти личба от Господа, че Господ ще изпълни словото, което изрече.
8 Ето, ще върна десет стъпала назад слънчевата сянка, която мина по стъпалата Ахазови. И върна се слънцето десет стъпала по стъпалата, по които то слизаше.
9 Молитва на иудейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя от болестта:
10 "Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си.
11 Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света;
12 жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт.
13 Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт.
14 Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме.
15 Какво да кажа? Той ми каза, - Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си.
16 Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот.
17 Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.
18 Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина.
19 Живият, само живият ще Те прослави, както аз сега; баща ще възвести на децата Твоята истина.
20 Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот с&с звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен."
21 И рече Исаия: нека донесат пласт от смокини и да наложат с него цирея; и царят ще оздравее.
22 А Езекия рече: какво е личбата, че ще ходя в дома Господен?
39
Самоувереност на Езекия и предсказания за Вавилонския плен
1 В онова време вавилонският цар Меродах Валадан, син Валаданов, проводи до Езекия писмо и дарове, защото бе чул, че той бил болен и оздравял.
2 И зарадва се Езекия на пратениците и им показа своята съкровищница, среброто и златото, благоуханията и драгоценните мазила, цялата си оръжница и всичко, що се намираше в неговата съкровищница, - не остана нищо, което да им не покаже Езекия в дома си и в цялото си владение.
3 Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия и му рече: какво казаха тия човеци? и откъде са дошли при тебе? Езекия отговори: от далечна земя са дошли те при мене, от Вавилон.
4 И попита Исаия: какво видяха те в твоя дом? Езекия отговори: видяха всичко, що има в моя дом; нищо не остана в моята съкровищница, което да им не показах.
5 И рече Исаия на Езекия: изслушай словото на Господа Саваота:
6 ето, ще дойдат дни, и всичко, що има в дома ти и що са събрали отците ти до днес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, казва Господ.
7 И ще вземат от твоите синове, които ще произлязат от тебе, които ти ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.
8 И рече Езекия на Исаия: добро е словото Господне, което ти изрече; защото, прибави той, мир и добруване ще има през моите дни.
40
Утешителни слова с надежда за спасение
1 Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог;
2 говорете на Йерусалим, що му е по сърце, и възвестявайте му, че времето на неговата борба се изпълни, че за неправдата му е дадено удовлетворение, защото от ръката Господня получи двойно за всички свои грехове.
3 Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог;
4 всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки;
5 и ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това.
6 Гласът говори: разгласяй! и рече: какво да разгласям? - Всяка плът е трева, и всичката й красота е като полско цвете.
7 Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом Духне върху него духане от Господа: тъй и народът е трева.
8 Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно.
9 Възлез на висока планина, благовестителю Сионе! възвиси силно гласа си, благовестителю Иерусалиме! възвиси, не бой се, кажи на градовете Иудини: ето вашия Бог!
10 Ето, Господ Бог иде със сила, и мишцата Му - с власт. Ето, наградата Му е с Него, и отплатата Му е пред лицето Му.
11 Като пастир ще пасе Той своето стадо; агнетата ще взема Той на ръце и ще ги носи на гърдите Си, и ще води дойниците.
12 Кой е изчерпал водите с шепата си и с педя е измерил небесата, и е вместил в мяра праха земен и претеглил на теглилка планините и на къпони - хълмовете?
13 Кой е разумял Духа на Господа, и е бил Нему съветник и Го е учил?
14 С кого се Той съветва, и кой Го вразумява и Го поучава в пътя на правдата, и Го учи на знание и Му посочва пътя на мъдростта?
15 Ето, народите са като капка из ведро и се смятат като прашинка на къпони. Ето, островите Той подига като прашец.
16 И Ливан не стига за жертвен огън, и животните по него - за всесъжение.
17 Всички народи пред Него са като нищо, - за по-малко от нищо и от празнота ги счита Той.
18 И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите?
19 Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки.
20 А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо.
21 Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята?
22 Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене.
23 Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни.
24 Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява.
25 Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият.
26 Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на войнството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва.
27 А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: "пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог"?
28 Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим.
29 Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия.
30 Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат,
31 а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.
41
Бог обещава да възстанови Израел
1 Млъкнете пред Мене, острови, и нека народите обновят силите си; нека се приближат и кажат: да излезем вкупом на съд.
2 Кой въздигна от изток праведника, повика го да следва подире му, предаде му народи и покори царе? Той ги превърна с неговия меч на прах, с неговия лък на плява, от вятър развявана.
3 Той ги гони, върви спокойно по път, по който никога не бе ходил с нозете си.
4 Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият.
5 Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха;
6 всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се!
7 Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: "добра е"; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда.
8 А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, -
9 ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля,
10 не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда.
11 Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, - ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират.
12 Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо;
13 защото. Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: "не бой се, Аз ти помагам".
14 Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, - Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.
15 Ето, Аз те направих остра диканя, нова, назъбена; ти ще вършееш и стриваш планини, и хълмовете ще направиш като мекина.
16 Ти ще ги вееш, и вятър ще ги разнесе, и вихър ще ги развее; а ти ще се зарадваш у Господа, ще се хвалиш със Светия Израилев.
17 Сиромаси и немотии търсят вода, и няма; езикът им пресъхва от жажда: Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги оставя.
18 Ще отворя реки навръх планини, и извори сред долини; пустинята ще направя езеро и сухата земя - водни извори;
19 ще посадя в пустинята кедър, ситим, мирта и маслина; ще насадя в степите кипарис, явор и бук наедно,
20 за да видят и познаят, и да разгледат и разберат, че ръката Господня е направила това, и Светият Израилев е сътворил това.
21 Представете делото си, казва Господ; приведете доказателствата си, казва Царят Иаковов.
22 Нека представят и ни кажат, какво има да стане; нека възвестят нещо, преди да е станало, и ние ще вникнем с ума си и ще узнаем, как се е то свършило, или нека ни предскажат за бъдещето.
23 Кажете, какво има да стане в бъдеще, и ние ще знаем, че вие сте богове, или направете нещо добро, или лошо, за да се почудим и наедно с вас да видим.
24 Но вие сте нищо, и делото ви е нищожно; гнусота е оня, който ви избира.
25 Аз го въздигнах от север, и той ще дойде; от изгрев-слънце ще призовава името Ми и ще тъпче князете като кал, и ще ги мачка, както грънчар - глина.
26 Кой е възвестил за това отначало, за да знаем, и много по-отрано, за да можем да кажем: "наистина"? Но никой не е казал, никой не е възвестил, никой не е чувал вашите думи.
27 Аз пръв казах на Сион: ето го! и дадох на Йерусалим благовестник.
28 И тъй, Аз гледах, и нямаше никого, и между тях не се намери съветник, за да мога да ги попитам, и те да отговорят.
29 Ето, те всички са нищо, нищожни са и делата им: вятър и празнота са техните истукани.
42
Божият Слуга
1 Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и Той ще възвести съд на народите;
2 няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците;
3 пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина;
4 няма да ослабне, нито ще изнемогне, докле на земята не утвърди съд, и островите ще се уповават на Неговия закон.
5 Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея.
6 Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците,
7 за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница.
8 Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани.
9 Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя.
10 Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях.
11 Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински.
12 Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите.
13 Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си.
14 Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко;
15 ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша;
16 и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки - прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.
17 Тогава ще се обърнат назад и с голям срам ще се покрият ония, които се надяват на идоли, които казват на истукани: вие сте наши богове.
Падението на Израел
18 Слушайте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите.
19 Кой е тъй сляп, както е Моят раб, и глух, както е Моят вестител, когото проводих, кой е тъй сляп, както е възлюбеният, тъй сляп, както е рабът Господен?
20 Ти си видял много, ала не си забелязвал; ушите ти са били отворени, ала не си слушал.
21 Господу било угодно заради правдата Си да възвеличи и прослави закона.
22 Но това е народ разорен и разграбен; те всички са вързани в подземия и скрити в тъмници; станали са плячка, и няма избавител, ограбени са и никой не казва: върни го/
23 Кой от вас е приклонил ухо към това, кой е вникнал и го е изслушал за бъдещето?
24 Кой предаде Иакова на разорение и Израиля - на грабители? Не е ли Господ, против Когото грешихме? Те не искаха да ходят по пътищата Му, нито слушаха закона Му.
25 И Той изля върху им яростта на Своя гняв и жестокостта на войната: тя ги окръжи с пламък от вей страни, но те не забелязваха, и гореше в тях, но те не разбраха това със сърце.
43
Възстановяването на Израел
1 А сега тъй казва Господ, Който те е сътворил, Иакове, и Който те е устроил, Израилю: не бой се, защото Аз те изкупих, нарекох те по името ти; ти си Мой.
2 През води ли ще минаваш. Аз съм с тебе; през реки ли - те няма да те потопят; тръгнеш ли през огън, няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опърли.
3 Защото Аз съм Господ, Бог твой, Светият Израилев, твой Спасител; откуп за тебе дадох Египет; Етиопия и Савея дадох за тебе.
4 Понеже си скъп в очите Ми, многоценен, и Аз те възлюбих, то ще дам други човеци за тебе, и народи - за твоята душа.
5 Не бой се, защото Аз съм с тебе; от изток ще приведа твоето племе и от запад ще те събера.
6 На севера ще кажа: дай, и на юга: не задържай; води синовете Ми отдалеч и дъщерите Ми - от краищата земни,
7 всекиго, който се нарича с Мое име, когото съм сътворил за Моя прослава, образувал и устроил.
8 Изведи слепия народ, макар да има очи, и глухия, макар да има уши.
9 Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина!
10 А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има.
11 Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.
12 Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ;
13 от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?
14 Тъй казва Господ, вашият Изкупител. Светият Израилев; за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.
15 Аз съм Господ, ваш Светия, Творец на Израиля, ваш Цар.
16 Тъй казва Господ, Който отвори в морето път, в буйни води - пътека,
17 Който изведе колесници и коне, войска и сила; всички легнаха наедно, не станаха; угаснаха, като фитил изтляха.
18 Но вие си не спомняте прежното и за старото не помисляте.
19 Ето, Аз правя нещо ново; ей-сега ще се яви; нима и това не искате да знаете? ще прокарам път през степи, реки - през пустиня.
20 Полски зверове ще Ме прославят, чакали и камилски птици, защото ще дам вода в пустини, реки - в сухи степи, за да поя избрания Мой народ.
21 Тоя народ създадох за Себе Си; той ще разглася славата Ми.
22 А ти, Иакове, не си Ме призовавал; ти, Израилю, не си се трудил за Мене.
23 Не си Ми принасял своите агнета за всесъжение, нито си Ме почитал с жертвите си. Не съм те карал да Ми служиш с хлебни приноси и не съм те отегчавал с тамян.
24 Не си Ми купувал със сребро благовонна тръст, нито си Ме насищал с тлъстина от жертвите си; но с твоите грехове си Ме затруднявал; с твоите беззакония си Ме отегчавал.
25 Аз, Аз Сам изглаждам твоите престъпления заради Самаго Мене и греховете ти не ще спомена.
26 Припомни Ми; ще се съдим; говори, за да се оправдаеш.
27 Твоят праотец съгреши, и твоите ходатаи отстъпиха от Мене.
28 Затова предстоятелите на светилището лиших от свещенство, Иакова предадох на заклятие и Израиля - на поругание.
44
Обещанията на единия истински Бог
1 А сега слушай, Иакове, рабе Мой, и ти, Израилю, когото Аз избрах.
2 Тъй казва Господ, Който те създаде и те образува, Който ти помага от майчина утроба: не бой се, рабе Мой Иакове, и възлюбени (Израилю), когото Аз избрах;
3 защото ще излея вода върху жадува щото, и потоци върху изсъхналото; ще излея Духа Си върху твоето племе и благословението Си - върху твоите потомци.
4 И ще растат между трева като върби край водни потоци.
5 Един ще каже: "аз съм Господен", друг ще се назове с името на Иакова; а друг ще напише с ръката си: "аз съм Господен", и ще се нарече с името Израилево.
6 Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог;
7 защото, кой е като Мене? Нека той разкаже, да разгласи и поред да Ми представи всичко от онова време, когато устроих древния народ, или нека разгласят онова, що настъпва и което ще бъде.
8 Не бойте се и не се плашете: нали отдавна ти възвестих и предсказах? И вие сте Мои свидетели. Има ли бог освен Мене? Не, друга твърдиня никаква не зная.
9 Ония, които правят идоли, са всички нищожни, и техните най-любими не принасят никаква полза, и те сами са си свидетели в това. Те не виждат, нито разбират, и затова ще бъдат посрамени.
Безумството на идолопоклонниците
10 Кой е направил бог и е излял идол, що не принася никаква полза?
11 Всички участници в това ще бъдат посрамени, защото и самите художници са пак човеци; нека те всички се съберат и застанат; те ще се уплашат, и всички ще бъдат посрамени.
12 Ковачът прави топор от желязо и работи на въглища, с чукове го оглажда и се труди над него с яката си ръка дотолкова, че изгладнява и отмалява, не пие вода и изнемогва.
13 Дърводелецът (като отбере дърво) тегли по него линия, с островърхо оръдие го очертава, после го изработва с длето и го окръгля, и изкарва от него образ на хубав човек, за да го постави вкъщи.
14 Сече си кедри, взема бор и дъб, които си избира измежду горските дървета, сади ясен, който дъждът прави да расте.
15 И това служи на човека за топливо, и част от него употребява, да се топли, и кладе огън, и пече хляб. И пак от него прави бог и му се покланя, прави идол, и пада ничком пред него.
16 Част от дървото изгаря в огън, с друга част вари месо за ядиво, пече си печено и яде до насита, а също грее се и казва: "хубаво, сгрях се; усетих огън".
17 А от остатъците прави бог, свой идол, покланя му се, пада ничком пред него и му се моли и казва: "спаси ме, защото ти си мой бог".
18 Не знаят, нито разбират: Той им е затворил очите, за да не виждат, и сърцата им за да не разбират.
19 И не взима това на сърце си, нито има дотолкова знание и разум да каже: "половината му изгорих на огъня и на въглените му хляб опекох, сварих месо и ядох; а от остатъка му нима ще направя гнусота? нима ще се кланям на къс дърво?"
20 Той припка подир пепел; измаменото му сърце го е въвело в заблуда, и той не може да освободи душата си и да каже: не е ли измама туй, що е в дясната ми ръка?
Господ е Творец и Спасител
21 Помни това, Иакове и Израилю, защото ти си Мой раб; Аз те образувах; Мой раб си ти, Израилю, не Ме забравяй.
22 Ще излича като мъгла твоите беззакония и твоите грехове - като облак; обърни се към Мене, защото Аз те изкупих.
23 Тържествувайте, небеса, защото Господ направи това. Ликувайте, дълбини земни; шумете от радост, планини, гора и всички дървета в нея;защото Господ изкупи Иакова и ще се прослави в Израиля.
24 Тъй казва Господ, Който те е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворих, Сам прострях небесата и със силата Си разстлах земята,
25 Който правя нищожни личбите на лъжепророците и наяве изваждам безумието на магьосниците. Който пропъждам назад мъдреците и знанието им обръщам на глупост,
26 Който утвърждавам думата на Своя раб и привеждам в изпълнение изреченото от Моите пратеници, Който казвам на Йерусалим: "ти ще бъдеш заселен" и на градовете Иудини: "вие ще бъдете съградени, и развалините му Аз ще възстановя",
27 Който казвам на бездната: "изсъхни!" и реките ти Аз ще изсуша,
28 Който казвам за Кира: той е Мой пастир, и той ще изпълни всичката Ми воля и ще каже на Йерусалим: "ти ще бъдеш наново съграден!" и на храма: "ти ще бъдеш основан!"
45
Пророчество за персийския цар Кир като освободител
1 Тъй казва Господ на Своя помазаник Кира: държа те за дясната ръка, за да ти покоря народи, и ще снема поясите от бедрата на царе, за да ти се врати отварят, и порти не затварят.
2 Пред тебе ще вървя, планини ще уравням, медни врати ще разбивам и железни заверки ще троша;
3 и на тебе ще предам пазените на тъмно съкровища и скрити богатства, за да познаеш, че Аз съм Господ, Който те наричам по име, - Бог Израилев.
4 Заради Иакова, Моя раб, и Израиля, Моя избраник, Аз те нарекох по име, почетох те, ако и да Ме не познаваше.
5 Аз съм Господ, и няма друг; няма бог освен Мене; Аз те препасах, ако и да Ме не познаваше,
6 за да узнаят от изгрев-слънце и от запад, че няма друг освен Мене; Аз съм Господ, и няма друг.
Делото на Всемогъщия Бог сред народите
7 Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие. Аз, Господ, върша всичко това.
8 Росете, небеса, отгоре, и облаците да изливат правда; да се разтвори земята и да принася спасение, и да произрастя заедно правда. Аз, Господ, творя това.
9 Горко ономува, който се препира със Създателя си. Чиреп от земните чирепи! Ще каже ли глината грънчарю: "какво правиш?" и твоето дело ще каже ли за тебе: "той няма ръце"?
10 Горко ономува, който казва на баща си: защо си ме на света произвел? а на майка си: защо си ме родила?
11 Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми?
12 Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им войнство Аз дадох закон.
13 Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот.
14 Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог.
15 Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител.
16 Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли.
17 А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.
18 Защото тъй казва Господ, Който сътвори небесата, Той, Бог, Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори; Той я образува за живеене: Аз съм Господ, и няма друг,
19 Не тайно говорих Аз, не в тъмно място на земята; не казах на Иакововото племе: "напразно Ме дирите". Аз съм Господ, Който изрича правда, Който открива истината.
20 Съберете се и дойдете, приближете се всички, оцелели от народите. Неразбрани са ония, които носят дървения си идол и се молят на бог, който не спасява.
21 Обявете и кажете, като се посъветвате помежду си: кой е възвестил това от стари времена, отнапред е казал това? не Аз ли. Господ? и няма друг бог освен Мене, - Бог, праведен и Който да спасява, няма освен Мене.
22 Към Мене се обърнете, и ще бъдете спасени, всички краища земни, защото Аз съм Бог, и няма друг.
23 Кълна се в Мене Си: от устата Ми излиза правда, дума неизменна, че пред Мене ще се преклони всяко коляно, в Мене ще се кълне всеки език.
24 Само у Господа, ще казват за Мене, има правда и сила; При Него ще дойдат и ще се засрамят всички, които са враждували против Него.
25 Чрез Господа ще бъде оправдано и прославено цялото племе Израилево.
46
Съд над Вавилон и идолите му
1 Падна Вил, събори се Нево; истуканите им са върху добитък и товарни животни; вашият товар стана бреме за уморените животни.
2 Събориха се, паднаха наедно; не можаха да запазят ония, които ги носеха, и сами паднаха в плен.
3 Послушайте Ме, доме Иаковов и цял остатък от дома Израилев, които съм приел от утроба, които съм носил от майчин скут;
4 и до ваша старост Аз ще бъда същият, и до ваши седини ще ви нося; Аз ви създадох и ще ви нося, ще ви поддържам и пазя.
5 Кому ще Ме у подовите, с кого ще Ме сравните и на кого оприличите, за да си приличаме?
6 Изсипват злато из торбичка и претеглят сребно на къпони, па наемат златар, за да направи от него бог; кланят му се и ничком падат пред него;
7 дигат го на рамо, носят го и го турят на мястото му; той стои, от мястото си не се мърда; викат му, - той не отговаря, от беда не избавя.
8 Спомнете си това и покажете се мъже; вземете това присърце, отстъпници;
9 спомнете си, що е било по-преди, открай века, защото Аз съм Бог и няма друг бог и няма подобен на Мене.
10 Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от старо време онова, което още не е станало; казвам: Моят съвсг те се сбъдне, и всичко, що Ми е угодно, ще сторя.
11 Аз повиках орела от изток, от далечна страна, изпълнителя на Моето определение. Аз казах - и ще изпълня това; предначертах - и ще го сторя.
12 Послушайте Ме, жестокосърдни, вие, които сте далеч от правдата:
13 приближих Моята правда, - тя не е далеч, и спасението Ми не ще се забави; и ще дам на Сион спасение, на Израиля - Своята слава.
47
1 Слез и седни на праха, о девице, дъще Вавилонска; седи на земята: престол няма, дъще Халдейска, и занапред няма да те наричат нежна и разкошна.
2 Вземи хромели и мели брашно; свали булото си, запретни поли, разтопи крака, гази реки:
3 твоята голота ще се открие, и ще се виждат дори твоите срамоти. Ще отмъстя и никого не ще пожаля.
4 Нашият Изкупител - името Му е Господ Саваот - е Светият Израилев.
5 Седи мълком и прибери се в тъмнината, дъще Халлейска, защото занапред няма да те наричат господарка на царствата.
6 Аз се разгневих на Моя народ, унизих Моето наследие и ги предадох в твои ръце; а ти не им оказа милосърдие, на старец налага най-тежкото си иго.
7 И си казваше: "вечно ще бъда господарка", а на ум си не туряше това, не помисляше, какво ще бъде отпосле.
8 Но сега изслушай това, ти, изнежена, която живееш безгрижно, която си казваш в сърцето: "аз съм, и няма друга като мене: няма да седя вдовица, нито ще изпитам загуба на деца".
9 Но внезапно, в един ден ще те сполети едното и другото - загуба на деца и вдовство; в пълна мярка ще те сполетят те при всичкото множество на твоите вражби и голямата сила на твоите магии.
10 Защото ти се надяваше на злодейството си и казваше: "никой ме не види". Твоята мъдрост и твоето знание - те те отклониха от пътя, и ти си думаше в сърце: "аз съм, и няма никоя освен мене".
11 И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш, откъде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно щь те сполети гибел, за която и не мислиш.
12 Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, е които си се занимавала от младини: може би - ще си помогнеш, може би - ще устоиш.
13 Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи.
14 Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него.
15 Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява.
48
Наказание и възвръщане на Израел в Обетованата земя
1 Слушайте това, доме Иаковов, вие, които се наричате с името на Израиля и които сте произлезли от източника Иудин, които се кълнете в име Господне и изповядвате Бога Израилев, ако и не по истина и не по правда.
2 Защото те се наричат произлизащи от светия град и се осланят на Бога Израилев; Господ Саваот е името Му.
3 Предишното Аз отрано обаждах; из устата Ми излизаше то, и Аз го възвестявах и внезапно вършех, - и всичко се сбъдваше.
4 Аз знаех, че ти си упорит и че в твоята шия има железни жили, и лобът ти е меден;
5 затова ти и обаждах отрано, преди това да се е случило, и предвестявах ти, за да не кажеш: "моят идол направи това, и моят истукан и моят излян образ заповяда това да стане".
6 Ти си слушал - погледни всичко това! И нима не ще признаете това? А сега ти възвестявам нещо ново и съкровено, което ти не си знаел.
7 То се извърши сега, а не отдавна и не преди ден, и ти не си слушал за него, за да не кажеш: "ето! аз знаех това".
8 Ти не си и слушал, нито си знаел за това, и ухото ти по-напред не беше отворено; защото Аз знаех, че ти ще постъпиш вероломно, и от самата майчина утроба си наречен отстъпник.
9 Заради името Си отлагах Своя гняв и заради славата Си се сдържах да те не изтребя.
10 Ето, разтопих те, но не като сребро; изпитах те в горнилото на страданията.
11 Заради Себе Си, заради Самаго Себе Си върша това, - защото, какво похулване би било за името Ми! Славата Си не ще дам другиму.
12 Чуй Ме, Иакове и Израилю, повикан от Мене: Аз съм същият. Аз съм първият и Аз - последният.
13 Моята ръка основа земята, и Моята десница разпростря небесата; ще ги призова, - и те ще застанат наедно.
14 Съберете се всички и слушайте: кой измежду тях е предсказал това? Господ го възлюби, и той ще изпълни волята Му над Вавилон и ще яви мишцата Му над халдейци.
15 Аз, Аз казах, и го повиках; Аз го доведох, и пътят му ще бъде благополучен.
16 Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало съм говорил не тайно; от онова време, откак това става, Аз бях там; и сега Ме проводи Господ Бог и Неговият Дух.
17 Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ. Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш.
18 О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда - като морски вълни.
19 И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, - като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене.
20 Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: "Господ изкупи Своя раб Иакова".
21 И не жадуват те в пустините, през които ги води: Той им изтача вода от камък; разсича скала, - и леят се води.
22 А за нечестивците няма мира, казва Господ.
49
Божият Слуга и възстановяването на Израел
1 Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми;
2 и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше;
3 и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, - в Тебе ще се прославя.
4 Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми - у Моя Бог.
5 И сега казва Господ, Който още от утроба Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да се събере при Него Израил; Аз съм почетен в очите на Господа, и Бог Мой е Моя сила.
6 И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.
7 Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят - и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал.
8 Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия,
9 да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища;
10 не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.
11 И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати.
12 Ето, едни ще дойдат отдалеч; и ето - едни от север и от морето, а други - от земя Синим.
13 Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци.
14 А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави!
15 Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.
16 Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми.
17 Твоите синове ще побързат към тебе, а твоите разорители и опустошители ще си идат от тебе.
18 Дигни очи и погледни наоколо, - те всички се събират, идат към тебе. Жив съм Аз! - казва Господ, - с всички тях ще се облечеш като с накит и ще се премениш с тях като невеста.
19 Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята разорена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите, и ония, които те поглъщаха, ще си отидат от тебе.
20 Децата, които ще имаш, след като си изгубила напрежните, ще ти говорят гласно: "тясно е мястото за мене; отстъпи ми, за да мога да живея".
21 И ти ще кажеш в сърце си: кой ми ги роди? - аз бях бездетна и безплодна, откарана в плен и отдалечена; прочее, кой ги отхрани? - ето, аз си оставах сама; а те де бяха?
22 Тъй казва Господ Бог: ето, ще дигна ръката Си към народите, и ще издигна знамето Си пред племената, - и ще донесат синовете ти на ръце и дъщерите ти - на рамене.
23 И царе ще бъдат твои хранители, и техните царици ще бъдат твои кърмачки; с лице доземи ще ти се кланят и ще лижат праха от нозете ти, и ще узнаеш, че Аз съм Господ, че ония, които се надяват на Мене, няма да се посрамят.
24 Може ли да се отнеме плячка от силен, и могат ли да се отнемат пленници от победител?
25 Да! тъй казва Господ: и пленените от силния ще бъдат отнети, и плячката на тирана ще бъде отървана; защото Аз ще се боря с твоите противници, и ще избавя твоите синове;
26 и ще нахраня твоите притеснители със собствената им плът, и те ще бъдат упоени от своята кръв като от ново вино; и всяка плът ще узнае, че Аз съм Господ, твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.
50
Грехът на Израел и смирението на Божия Слуга
1 Тъй казва Господ: де е разводното писмо на майка ви, с което я напуснах? или на кого от Моите заемодавци ви продадох? Ето, вие сте продадени заради греховете си, и заради вашите престъпления майка ви е напусната.
2 Защо, когато дохождах,никого нямаше, и когато виках, никой не отговаряше? Нима ръката Ми се е скратила, та не може да избавя, или нямам сила да спасявам? Ето, със заплахата Си море пресушавам, превръщам реки в пустиня; рибите в тях гният от липса на вода и умират от жажда.
3 Аз обличам небесата с мрак и вретище правя тям за покров.
4 Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат.
5 Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад.
6 Гърба Си подложих на биещите, и страните Си - на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.
7 И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
8 Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене.
9 Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде.
10 Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог.
11 Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, - идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.
51
Утешителни слова към Израел
1 Послушайте Ме вие, които ламтите за правда, които търсите Господа! Погледнете на скалата, от която сте изсечени, и в дълбочината на трапа, из който сте извлечени.
2 Погледнете на Авраама, вашия отец, и на Сарра, която ви е родила, защото Аз повиках него едничкия и го благослових и го размножих.
3 Тъй, Господ ще утеши Сион, ще утеши всичките му развалини и ще направи пустините му като рай и степите му - като градина Господня; радост и веселие ще бъде в него, славословие и песнопение.
4 Послушайте Ме, народе Мой и племе Мое, приклонете ухо към Мене! защото от Мене ще излезе закон, и Моя съд ще туря за светлина на народите.
5 Моята правда е близка; Моето спасение изгрява, и Моята мишца ще съди народите; островите ще се уповават на Мене и ще се надяват на мишцата Ми.
6 Подигнете очи към небесата и погледнете на земята долу: защото небесата ще изчезнат като дим, и земята ще овехтее като дреха, и жителите й също ще измрат; а Моето спасение ще пребъде вечно, и правдата Ми няма да престане.
7 Послушайте Ме вие, които познавате правдата, народе, който в сърцето си имаш Моя закон! Не се бойте от укора на човеците, нито се страхувайте от злословието им.
8 Защото молец ще ги сяде като дреха, и червей ще ги изяде като вълна; а Моята правда ще пребъде вовеки, и Моето спасение - из рода в род.
9 Дигни се, дигни, облечи се в сила, мишце Господня! Дигни се, както в древни дни, в отдавнашни родове! Не съкруши ли ти Раава, не порази ли крокодила?
10 Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, превърна дълбините морски на път, за да преминат изкупените?
11 И ще се върнат избавените от Господа и ще дойдат на Сион с пение, и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие; скръб и въздишки ще изчезнат.
12 Аз, Аз Сам съм ваш Утешител. Кой си ти, та се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който е също, каквото е тревата,
13 и забравяш Господа, своя Творец, Който е прострял небесата и основал земята; и непрестанно, всеки ден се плашиш от яростта на притеснителя, като че той е готов да изтреби? Но де е яростта на притеснителя?
14 Скоро пленникът ще бъде освободен, и няма да умре в ямата, нито ще се нуждае от хляб.
15 Аз съм Господ твой, Който вълнува морето, та вълните му реват: Господ Саваот е името Му.
16 И Аз ще вложа Моите слова в устата ти, и със сянката на ръката Си ще те покрия, за да устроя небесата и да утвърдя земята и да кажа на Сион: "ти си Мой народ".
17 Събуди се, събуди се, стани, Иерусалиме, ти, който из ръката на Господа си изпил чашата на яростта Му, до дъно си изпил и пресушил опивалната чаша.
18 Измежду всички синове, от него родени, няма кой да го води, и измежду всички синове, от него отхранени, няма кой за ръка да го поддържи.
19 Тебе те постигнаха две беди, кой ще те пожали? - опустошение и изтреба, глад и меч: с кого да те утеша?
20 Синовете ти изнемогнаха, лежат по ъглите на всички улици, както сърна в примка, изпълнени с гняв Господен, със заплаха от твоя Бог.
21 И тъй, изслушай това ти, който си страдалец и пиян, ала не от вино.
22 Тъй казва Господ твой, Господ и Бог твой. Който отмъщава за Своя народ: ето, Аз вземам от ръката ти опивалната чаша, дрождието от чашата на Моята ярост: ти няма вече да ги пиеш,
23 и ще я дам в ръката на твоите мъчители, които ти казваха: "падни ничком, за да минем по тебе"; и ти правеше гърба си като земя и улица за минувачите.
52
1 Дигни се, дигни, облечи се в силата си, Сионе! Облечи се в дрехите на величието си, Иерусалиме, светии граде! защото отсега няма вече да влиза в тебе необрязан и нечист.
2 Отърси от себе си праха; стани, пленений Иерусалиме! Снеми веригите от врата си, пленена дъще Сионова!
3 защото тъй казва Господ: за нищо бяхте продадени, и без сребро ще бъдете откупени;
4 и още тъй казва Господ Бог: народът Ми ходи попреди в Египет, за да поживее там, и Асур го притесняваше без причина.
5 И сега какво имам тука? казва Господ, - народът Ми е взет даром, владетелите им беснеят, казва Господ, и постоянно, всеки ден, името Ми се хули.
6 Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме!
7 Колко прекрасни са върху планините нозете на благовестника, който възвестява мир, благовествува радост, проповядва спасение, който говори Сиону: "Бог твой се възцари!"
8 Ето гласа на твоите стражи! Те издигнаха глас, и всички наедно ликуват, защото с очите си виждат, че Господ се връща в Сион.
9 Тържествувайте, пейте наедно, развалини Иерусалимски, защото Господ утеши народа Си - изкупи Йерусалим.
10 Възпретна Господ светата Си мишца пред очите на всички народи, - и всички краища земни ще видят спасението на нашия Бог.
11 Идете си, идете си, излезте оттам: не се допирайте до нечисто; излезте из средата му, очистете се, вие, които носите съдовете Господни!
12 защото не ще излезете набързо и не ще побегнете; защото пред вас ще тръгне Господ, и Бог Израилев ще бъде отзаде ви стража.
Страданията и славата на Месия, Божия Слуга
13 Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.
14 Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него - толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му - повече, отколкото на синовете човешки, -
15 така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.
53
1 (Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?
2 Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.
3 Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.
4 Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
5 А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.
7 Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
8 От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.
9 Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.
10 Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.
11 С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.
12 Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.
54
Благословението на Израел чрез Божия Слуга
1 Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ.
2 Разшири мястото на шатрата си, разпусни покривите на жилищата си; недей се стеснява, - продължи въжата си и заякчи колците си;
3 защото ти ще се разпростреш надясно и наляво, и потомството ти ще завладее народи и ще насели опустошените градове.
4 Не бой се, защото няма да бъдеш посрамена; не се смущавай, защото няма да бъдеш поругана: ще забравиш посрамата на младостта си и няма вече да си спомняш безчестието на вдовството си.
5 Защото твоят Творец е твой съпруг; Господ Саваот е името Му, и твой изкупител е Светият Израилев; Той ще се нарече Бог на цяла земя.
6 Защото Господ те вика като жена, напусната и скърбяща духом, и като жена на младини, която е била отхвърлена, казва Бог твой.
7 За малко време те оставих, но с голяма милост ще те прибера.
8 В пламъка на гнева скрих от тебе лицето Си за кратко време, но с вечна милост ще те помилувам, казва твоят Изкупител Господ.
9 Защото това за Мене е като водите Ноеви; както се заклех, че водите Ноеви няма вече да дойдат на земята, тъй се заклех да ти се не гневя, нито да те укорявам.
10 Планини ще се поместят, и хълмове ще се поклатят, но Моята милост няма да отстъпи от тебе, и заветът на Моя мир няма да се поклати, казва милуващият тебе Господ.
11 Горкана,подхвърлена от буря, безутешница! Ето, Аз ще положа твоите камъни върху рубин и ще направя твоите основи от сапфири;
12 и ще направя твоите прозорци от рубини и твоите порти - от бисер, а цялата ти ограда - от драгоценни камъни.
13 И всички твои синове ще бъдат научени от Господа, и голям мир ще има между синовете ти.
14 Ти ще се утвърдиш с правда, далеч ще бъдеш от угнетение, понеже няма за какво да се боиш, далеч и от ужас, понеже той няма да се приближи до тебе.
15 Ето, ще се въоръжат против тебе, но това не е от Мене; който и да се въоръжи против тебе, ще падне.
16 Ето, Аз създадох ковача, който раздухва въглищата в огъня и произвежда сечиво за твоята работа, - и Аз създавам губител, който да изтребва.
17 Ни едно оръдие, направено против тебе, не ще има успех; и всеки език, който би се борил с тебе на съд, - ти ще обвиниш. Това е наследието на рабите Господни, тяхното оправдание от Мене, казва Господ.
55
Спасение чрез Божията благодат
1 Вие, които жадувате! дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата.
2 Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си - за онова, що не насища? Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви да се наслади с тлъстина.
3 Приклонете ухо и дойдете при Мене: послушайте, и душата ви ще бъде жива, - и ще ви дам завет вечен, неизменните милости, обещани Давиду.
4 Ето, Него дадох свидетел за народите, вожд и наставник на народите.
5 Ето, ти ще призовеш народ, който не си познавал, и народите, които не са те познавали, ще побързат при тебе, заради Господа, твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото Той те прослави.
6 Търсете Господа, когато може да Го намерите; призовавайте Го, когато е близо.
7 Нечестивецът да остави пътя си, и беззаконникът - помислите си, и да се обърне към Господа, нашия Бог, - и Той ще го помилува, защото е многомилостив.
8 Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ.
9 Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми - по-високо от вашите мисли.
10 Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде, -
11 тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил.
12 И тъй, вие ще излезете с веселие и ще бъдете изпроводени с мир; планини и хълмове ще пеят песен пред вас, и всички дървета в полето ще ви ръкопляскат.
13 Вместо трън ще израсте кипарис; вместо коприва ще израсте мирта; и това ще бъде за слава Господу, за личба вечна, несъкрушима.
56
Спасение за всички народи
1 Тъй казва Господ: пазете правосъдие и вършете правда; защото е близко Моето спасение и откровението на Моята правда.
2 Блажен е мъжът, който върши това, и синът човешки, който се здраво придържа о това, който пази съботата да я не оскверни и варди ръката си, да не върши никакво зло.
3 Синът на другоплеменника, който се е присъединил към Господа, да не казва: "Господ съвсем ме отдели от Своя народ", и скопецът да не казва: "ето, аз съм сухо дърво".
4 Защото тъй казва Господ за скопците: които пазят Моите съботи и избират, що е Мене угодно, и здраво се придържат о завета Ми, -
5 тям ще дам в дома Си и в стените Си място и име по-добро, нежели на синовете и дъщерите: ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено.
6 И синовете на другоплеменниците, които са се присъединили към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови раби - всички, които пазят съботата, да я не осквернят и здраво се придържат о завета Ми,
7 Аз ще заведа на светата Си планина и ще ги възрадвам в Моя дом за молитва: всесъженията им и жертвите им ще бъдат благоприятни върху Моя жертвеник, защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи.
8 Господ Бог, Който събира пръснатите израилтяни, казва: към събраните у Израиля ще събирам и други.
9 Дойдете да ядете вие, всички зверове полски, всички зверове горски!
10 Стражите им са всички слепи и неразбрани; те всички са неми псета, които не могат да лаят, които лежешком бълнуват, които обичат да спят.
11 И това са псета с жадна душа, които не знаят ситост; и това са пастири неразумни: всички, от първи до последни, гледат своя път, своята печалба;
12 дойдете, казват, ще доставя вино, и ще се напием със сикер; и утре ще бъде същото, каквото днес, дори и повече.
57
Срещу идолопоклонството и за силата на смирението
1 Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва.
2 Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си.
3 Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница!
4 Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа,
5 които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?
6 В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен?
7 На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва.
8 Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, - оглеждаш мястото.
9 Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята.
10 От дългия си път ти си се уморява но не си казвала: "надеждата е изгубена!" Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване.
11 А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене?
12 Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза.
Бог обещава помощ и изцеление
13 Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? - тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина.
14 И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ.
15 Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, - Светии е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.
16 Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил.
17 Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си.
18 Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят.
19 Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля.
20 А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал.
21 Мир няма за нечестивците, казва Бог мой.
58
За истинския пост
1 Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов - греховете му.
2 Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога:
3 "защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?" - Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове.
4 Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето.
5 Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден?
6 Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай;
7 раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий.
8 Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава.
9 Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително,
10 и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;
11 и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.
12 Тогава твоите потомци ще застроят вековни пустини: ти ще възстановиш основите на много поколения, и ще те наричат възстановител на развалини, възобновител на пътища за населението.
13 Ако заради съботата въздържиш ногата си да изпълнява прищевките ти в светия Мой ден, и ако наричаш съботата радост, свет ден Господен, чествуван, и ако я почетеш с това, да се не занимаваш с обикновените си работи, да угаждаш на прищевките си и да празнословиш, -
14 то ще имаш радост в Господа, и Аз ще те възкача на височини земни и ще ти дам да вкусиш наследието на Иакова, твоя отец: устата Господни изрекоха това.
59
Греховното състояние на Израел
1 Ето, ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спасява, и ухото Му не е натегнало, та да не може да слуша.
2 Но беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша.
3 Защото ръцете ви са осквернени с кръв, и пръстите ви-с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда.
4 Никой не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство;
5 мътят змийски яйца и тъкат паяжина: който изяде яйцата им - умира, ако пък ги стъпче - ехидна изпълзява.
6 Паяжините им ги не бива за дрехи, и те не ще се покрият с изделието си; делата им са дела неправедни, и насилието е в ръцете им.
7 Нозете им тичат към зло, и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им - мисли нечестиви; в пътеките им - опустошение и гибел.
8 Те не знаят пътя на мира, и в пътеките им няма съд; пътищата им са изкривени, и никой, който ходи по тях, не знае мир.
9 Затова е и далеч от нас съдът, и правосъдие не достига до нас: чакаме светлина, а то тъмнина, сияние, а ходим в мрак.
10 Пипаме стената като слепци, и ходим пипнешком като без очи; по пладне се препъваме като по мръкнало, между живите, сме като мъртви.
11 Всички ревем като мечки и стенем като гълъби, чакаме съд, и няма го, - спасение, но то е далеч от нас.
12 Защото престъпленията ни пред Тебе са многобройни, и греховете ни свидетелствуват против нас; защото с нас са престъпленията ни, и беззаконията си знаем.
13 Ние изневерихме и лъгахме пред Господа и отстъпихме от нашия Бог; говорихме клевета и изневяра, зачевахме и раждахме от сърцата си лъжливи думи.
14 И съдът отстъпи назад, и правдата застана надалеч, защото истината се спъна на стъгдата, и честността не можа да влезе.
15 И изчезна истината, и който се отдалечава от злото, подлага се на оскърбление. И Господ видя това, и на очите Му беше противно, че няма съд.
16 И видя, че нямаше човек, и чуди се, че нямаше застъпник; тогава Неговата мишца Му помогна, и правдата Му Го поддържа.
17 И надяна върху Си правдата като броня, и на главата Си - шлема на спасението; и се облече в ризата на отмъщението като в дреха, и покри Себе Си с ревност като с наметало.
18 Според каквато отплата заслужават, по тая мярка ще въздаде Той: на противниците Си-с ярост, на враговете Си - с отмъщение, на островите ще въздаде заслуженото.
19 И ще се уплашат на запад от името на Господа, и на изгрев-слънце - от славата Му. Ако врагът дойде като река, - духването Господне ще го пропъди.
20 И ще дойде Изкупител за Сион и за синовете Иаковови, които са се отвърнали от нечестие, казва Господ.
21 И ето завета Ми с тях, казва Господ: Духът Ми, Който е върху тебе, и думите Ми, които вложих в устата ти, не ще отстъпят от устата ти и от устата на потомството ти и от устата на потомците на твоето потомство, казва Господ, от сега и до века.
60
Славата на Йерусалим и на Божия народ
1 Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе.
2 Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе.
3 И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе.
4 Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят.
5 Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде.
6 Множество камили ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня.
7 Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава.
8 Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си?
9 Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях - среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави.
10 Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе.
11 И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.
12 Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.
13 Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, и Аз ще прославя подножието на нозете Си.
14 И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев.
15 Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род.
16 Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.
17 Вместо мед ще ти доставям злато, и вместо желязо - сребро, и вместо дървета - мед, и вместо камъни - желязо; и ще поставям мира за твой управител и правдата - за твои надзиратели.
18 Няма вече да се чуе насилие в земята ти, опустошение и разорение - в пределите ти; и стените си ще наричаш спасение и портите си - слава.
19 Няма вече слънцето да ти служи за дневна светлина, и сиянието на месечината - да ти свети; но Господ ще ти бъде вечна светлина, и Бог твой - твоя слава.
20 Не ще залезе вече твоето слънце, нито твоята месечина ще се скрие, защото Господ ще ти бъде вечна светлина, и ще се свършат дните на твоето тъгуване.
21 И народът ти цял ще бъде праведен, навеки ще наследи земята, - израстък от това, що съм посадил, дело на ръцете Ми, за Моя прослава.
22 От малкия ще произлязат хиляда и от най-слабия - силен народ. Аз, Господ, ще побързам да свърша това овреме.
61
Благата вест за спасение чрез Месия
1 Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница,
2 да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи,
3 да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач - елейна радост, вместо отпаднал дух - славна одежда; и ще ги нарекат силни с правда, сад на Господа за Негова слава.
4 И ще застроят вековни пустини, ще възстановят стари развалини и ще подновят разорени градове, запустели от отдавнашни родове.
5 Тогава ще дойдат другоземци и ще пасат стадата ви; синове на чуждестранни ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари.
6 А вие ще се наричате свещеници на Господа, - служители на нашия Бог ще ви наричат; ще се ползувате с имота на народите и ще се славите с тяхната слава.
7 Зарад посрамянето двойно ще ви бъде дадено; зарад похулването те ще се радват на своя дял, защото в земята си двойно ще получат; вечно веселие ще бъде у тях.
8 Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж с насилие, и ще им въздам награда по истина и ще поставя с тях вечен завет;
9 и семето им ще бъде известно между народите, и потомството им - всред племената; всички, които ги видят, ще познаят, че те са семе, от Господа благословено.
10 С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи.
11 Защото - както земята произвежда растенията си, и както градина отрастува посеяното в нея, - тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи.
62
Възстановяване и слава на Сион
1 Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Йерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му - като запалено светило.
2 И народите ще видят твоята правда, и всички царе - твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат.
3 И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона - върху дланта на твоя Бог.
4 Няма вече да те наричат "изоставен", нито земята ти вече ще наричат "пустиня", но ще те наричат "Мое благоволение към него", а земята ти "омъжена", защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава.
5 Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.
6 На стените ти, Иерусалиме, поставих стражи, които няма да млъкнат ни денем, ни нощем. О, вие, които напомняте за Господа, не млъквайте!
7 Не млъквайте пред Него, докле Той не възстанови и докле не направи Йерусалим слава на земята.
8 Господ се закле в десницата Си и в яката Си мишца: няма вече да дам твоето жито за храна на враговете ти, и синове на чужденци няма да пият виното ти, за което си се трудил;
9 но събирачите му ще го ядат и ще славят Господа, и берачите на гроздето ще пият виното му в дверите на Моето светилище.
10 Минавайте, минавайте през портите, приготвяйте път за народа! Равнете, равнете пътя, обирайте камъните, дигнете знаме за народите!
11 Ето, Господ обявява до край-земя: кажете на дъщерята Сионова: твоят Спасител иде; наградата Му е с Него, и отплатата Му - пред Него.
12 И ще ги нарекат свет народ, изкупен от Господа, а тебе ще нарекат търсен, град неизоставен.
63
Божията победа над народите
1 Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? - "Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам."
2 - Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди - като на оногова, който е жлеб тъпкал?
3 - "Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло;
4 защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана.
5 Аз гледах, - и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост - тя Ме подкрепи;
6 и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им."
7 Ще спомня милостите Господни и славата Господня за всичко, що Господ ни е дарувал, и великата Негова благост към дома Израилев, която му Той оказа по Своето милосърдие и по многото Си щедрости.
8 Той каза: "наистина, те са Мой народ, деца, които няма да слъжат", - и Той биде за тях Спасител.
9 Във всяка тяхна скръб Той ги не оставяше, и Ангелът на лицето Му ги спасяваше; по любовта Си и по благосърдието Си Той ги изкупи, взе и ги носи през всички древни дни.
10 Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях.
11 Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух,
12 Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;
13 Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха?
14 Както стадо слиза в долина, - Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име.
Молитва за милост и помощ
15 Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени.
16 Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: "Изкупител наш".
17 Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие.
18 Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потьпкаха Твоето светилище.
19 Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало.
64
1 О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти
2 като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.
3 Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, - планините се топяха от Твоето лице.
4 Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали е ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.
5 Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето. Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?
6 Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда - като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.
7 И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.
8 Но сега. Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти - наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.
9 Недей се гневи безмерно. Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.
10 Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Йерусалим е опустошен.
11 Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.
12 След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?
65
Божието наказание на непокорните
1 Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха: "ето Ме, ето Ме!" казвах на народ, който се не наричаше с Мое име.
2 Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли, -
3 към народ, който постоянно Ме оскърбява в лицето, принася жертви в дъбравите и пали тамян на чирепи,
4 седи в гробове и нощува в пещери; яде свинско месо, и в съдовете му има гнусно вариво;
5 който казва: "спри се, не се доближавай до мене, защото съм свет за тебе". Те са дим за обонянието Ми, - огън, който гори всеки ден.
6 Ето какво е написано пред лицето Ми: няма да премълча, но ще отплатя, ще отплатя в пазвата им
7 за техните беззакония, казва Господ, и заедно за беззаконията на бащите им, които кадяха тамян по планини, и по хълмове Ме хулеха, - и ще отмеря в пазвите им за техните прежни деяния.
8 Тъй казва Господ: кога в грозда има мъст, тогава казват: не го повреждай, защото в него има благословение; същото ще направя и за Моите раби, та всички да не погубя.
9 И ще произведа от Иакова семе, и от Иуда - наследник на Моите планини, и това ще наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми.
10 И Сарон ще бъде пасбище за овци, и долина Ахор - пладнище за говедата на Моя народ, който Ме подири.
11 А вас, които оставихте Господа, забравихте Моята света планина, готвите трапеза за Гада и разтваряте пълна чаша за Мени, -
12 вас обричам на меч, всички ще се наведете за клане, защото виках - и не отговаряхте, говорих - и не слушахте, но вършихте зло пред очите Ми и избирахте онова, каквото Ми беше неугодно.
13 Затова тъй казва Господ Бог: ето, рабите Ми ще ядат, а вие ще гладувате; рабите Ми ще пият, а вие ще се мъчите от жажда;
14 рабите Ми ще се веселят, а вие ще бъдете в срам; рабите Ми ще пеят от сърдечна радост, а вие ще пищите от сърдечна скръб и ще ридаете от съкрушен дух.
15 И ще оставите името си на Моите избрани за проклятие; и тебе ще убие Господ Бог, а рабите Си ще назове с друго име,
16 с което, който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината; и който се кълне на земята, ще се кълне в Бога на истината, - защото предишните скърби ще бъдат забравени и скрити от Моите очи.
17 Защото ето. Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменуват, нито наум ще дойдат.
18 А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя; защото ето, творя Йерусалим за веселие, и народа му - за радост.
19 И ще се радвам за Йерусалим и ще се веселя за Моя народ; и няма вече да се чува в него глас от плач и глас от писък.
20 Там няма да има вече малолетен и старец, който да не достига пълните си дни; защото стогодишник ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклеван.
21 И ще съграждат къщи и ще живеят в тях, ще садят лозя и ще ядат плодовете им.
22 Няма да градят, за да живее друг, няма да садят, за да яде друг; защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво, и Моите избрани дълго ще се ползуват с изделието на ръцете си.
23 Няма да се трудят напразно и да раждат деца за скръб; защото ще бъдат семе, благословено от Господа, и потомците им с тях.
24 И преди те да са повикали. Аз ще отговоря; те още ще говорят, и Аз вече ще ги чуя.
25 Вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна: те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми света планина, казва Господ.
66
Божият съд над народите
1 Тъй казва Господ: небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми; де тогава ще съградите дом за Мене, и де е мястото на Моя покой?
2 Защото всичко това е сътворила Моята ръка, и всичко това е Мое, казва Господ. А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово.
3 А (беззаконник,) който коли вол, е също, като който убива човек; който принася агне в жертва, е също, като който удушва куче; който принася семидал, е също, като който принася свинска кръв; който кади тамян (за спомен), е също, като който се моли на идол; и както те са избрали своите си пътища, и душата им намира удоволствие в гнусотиите им, -
4 тъй и Аз ще употребя тяхната измама и ще напратя върху им това, що е за тях ужасно; защото виках - и нямаше кой да отговаря, говорих - и те не слушаха, а вършеха зло пред очите Ми и избираха, каквото Ми беше неугодно.
5 Чуйте словото на Господа вие, които треперите пред словото Му: вашите братя, които ви мразят и които ви гонят за Моето име, казват: "нека Господ яви Себе Си в слава, и ние ще погледаме веселието ви". Но те ще бъдат посрамени.
6 Ето, шум из града, глас из храма, гласът на Господа, Който дава отплата на враговете Си.
7 Още не бе изпитала родилни мъки, и роди; преди да бяха настъпили болките й, роди син.
8 Кой е слушал такова нещо? Кой е виждал подобно на това? Възниквала ли е страна в един ден? Раждал ли се е народ отведнъж, както Сион: току-що се замъчил от родилни болки, - роди синовете си?
9 Ще докарам ли до раждане, и няма да дам да роди? казва Господ. Или давайки сила да роди, ще заключа ли утробата? казва Бог твой.
10 Развеселете се с Йерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него,
11 за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава.
12 Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите - като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят.
13 Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Йерусалим.
14 И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи.
15 Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си-с пламнал огън.
16 Защото Господ с огъня и с меча Си Ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа.
17 Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, - всички ще загинат, казва Господ.
18 Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19 И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава
20 и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, - на светата Ми планина, в Йерусалим, казва Господ, - също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд.
21 Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ.
22 Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви.
23 Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ.
24 И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.