1
Първа реч на Моисей към Израел (1:1-4:43)
Божието водителство от Хорив до Кадис
1 Това са думите, що говори Мойсей на всички израилтяни отсам Йордан в пустинята, на равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел, Лаван, Асирот и Дизагав;
2 а от Хорив, по пътя от планина Сеир, до Кадес-Варни има само единайсет дена път.
3 На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Мойсей на (всички) синове Израилеви всичко, що му бе заповядал Господ за тях.
4 След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон, и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот, в Едрея,
5 отсам Йордан, в земята Моавска, Мойсей почна да обяснява тоя закон и каза:
6 Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина;
7 обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска, и към Ливан, дори до голямата река, река Ефрат;
8 ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.
9 И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя;
10 Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни;
11 Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил!
12 Как ще нося сам теглилата ви, бремената ви и разприте ви?
13 Изберете си според вашите колена мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ви ги поставя за началници.
14 Вие ми отговорихте тогава и рекохте: добро нещо казваш да направим.
15 И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена.
16 И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец;
17 в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
18 И в онова време дадох ви заповед за всичко, що трябва да вършите.
19 И тръгнахме от Хорив, и вървяхме по цялата тая велика и страшна пустиня, която видяхме, по пътя за Аморейската планина, както бе заповядал Господ, Бог наш, и пристигнахме в Кадес-Варни.
20 Тогава аз ви казах: вие пристигнахте при Аморейската планина, която Господ, Бог наш, ни дава;
21 ето. Господ, Бог твой, ти дава тая земя, върви, вземи я във владение, както ти бе говорил Господ, Бог на твоите отци, не бой се и не се страхувай.
22 Но вие всички дойдохте при мене и казахте: нека изпратим пред нас люде, да ни обгледат земята и да ни донесат известие за пътя, по който ще вървим, и за градовете, в които ще отидем.
23 Допаднаха ми тия думи, и аз взех измежду вас дванайсет души, по един човек от (всяко) коляно.
24 Те тръгнаха, възлязоха на планината, дойдоха до долина Есхол и я обгледаха;
25 па взеха в ръце си плодове от земята, донесоха ни, и ни известиха, като казаха: добра е земята, която Господ, Бог наш, ни дава.
26 Но вие не рачихте да вървите и се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог,
27 и роптахте в шатрите си, като казвахте: Господ, от омраза към нас, ни изведе от земята Египетска, за да ни предаде в ръцете на аморейци и да ни изтреби;
28 къде ще вървим? нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: оня народ е по-голям (по-многоброен) и по-едър от нас, там градовете са големи и с укрепления до небеса, па и синовете Енакови видяхме там.
29 Тогава аз ви казах: не се страхувайте и не се бойте от тях;
30 Господ, Бог ваш, върви пред вас; Той ще се сражава за вас, както направи с вас в Египет, пред очите ви,
31 и в тая пустиня, дето, както ти видя, Господ, Бог твой, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докле стигнахте на това място.
Деян 13,18 Втор 7,6 Втор 14,1 Втор 32,6 Изх 4,22 Ос 11,1 Ис 63,16 Иер 31,9 Мал 2,10 Прем 18,13
32 Но и при това вие не вярвахте на Господа, вашия Бог,
33 Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, дето да се спрете - нощем в огън, за да ви посочва пътя, по който да вървите, а денем в облак.
34 И когато Господ (Бог) чу думите ви, разгневи се, и се закле, като каза:
35 никой от тия хора, от тоя зъл род, няма да види добрата земя, за която се клех, че ще дам на отците ви;
36 само Халев, Иефониев син, ще я види; нему ще дам земята, по която е ходил, и на синовете му, задето се покоряваше Господу.
37 Господ се разгневи и на мене заради вас, като каза: и ти няма да влезеш там;
38 Иисус, син Навинов, който е при тебе, той ще влезе там; него подкрепи, понеже той ще въведе Израиля, за да я владее;
39 децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка за враговете, и синовете ви, които засега не знаят ни добро, ни зло, те ще влязат там, тям ще я дам, и те ще я завладеят;
40 а вие се обърнете и тръгнете за пустинята по пътя към Червено море.
41 Вие отговорихте тогава и ми казахте: съгрешихме пред Господа (нашия Бог); ще вървим и ще се сразим, както ни бе заповядал Господ, Бог наш. И вие препасахте всеки бойното си оръжие, и безразсъдно се решихте да възлезете на планината.
42 Но Господ ми рече-кажи им:не възлизайте и не се сражавайте, защото Мен Ме няма помежду ви, та да ви не разбият враговете ви.
43 И аз ви казах това, но вие ме не послушахте и се възпротивихте на Господнята заповед и с упорството си възлязохте на планината.
44 Тогава излезе срещу вас Аморей, който живееше на оная планина, и погнаха ви така, както правят пчелите, и ви разбиваха от Сеир дори до Хорма.
45 Вие се върнахте и плакахте пред Господа, ала Господ не чу плача ви и ви не послуша.
46 И прекарахте в Кадес много време, - колкото време вие бяхте там.
2
Години на странстване в пустинята
1 Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.
2 И Господ ми рече, думайки:
3 доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север.
4 Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се
5 да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее.
6 Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;
7 защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, закриляше те, докле пътуваше ти по тая велика (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше.
8 И минахме покрай нашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав.
9 И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят.
10 По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци,
11 и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;
12 а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, - тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ.
13 И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред.
14 Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог);
15 пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.
16 А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,
17 Господ ми каза, думайки:
18 ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,
19 и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят;
20 тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;
21 те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им,
22 както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;
23 и авейци. които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им.
24 Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;
25 от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.
26 И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат:
27 позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;
28 храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина-
29 тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Йордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.
30 Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.
31 И рече ми Господ: ето. Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му.
32 И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;
33 и го предаде Господ, Бог наш, (в ръцете ни,) и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;
34 тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;
35 само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.
36 От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).
37 Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.
3
1 И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан, и излезе на бой срещу нас васанският цар Ог с целия си народ, при Едрея.
2 И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
3 И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански, и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.
4 Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов, царството на Ога васански.
5 Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.
6 И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски, като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;
7 а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.
8 И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Йордан, от поток Арнон до планина Ермон, -
9 сидонци казват на Ермон Сйрион, а аморейци го наричат Сенир, -
10 всички градове на равнината, цял Галаад и цял Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ога васански;
11 защото само васанският цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк - четири лакти, мъжки лакти.
12 Тогава превзехме тая земя,като почнеш от Ароир, който е при поток Арнон; а половината от планина Галаад с градовете й предадох на Рувимовото и Гадовото колена:
13 остатъкът пък от Галаад и цял Васан, царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов, с цял Васан. (Тя се нарича земя на рефаими.)
14 Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов до пределите Гесурски и Маахски, и нарече Васан, по своето име, Иаирови селища, както и доднес;
15 на Махира дадох Галаад;
16 а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и предела, до поток Иавок, предела на Амоновите синове,
17 тъй също равнината и Йордан, който е и предел, от Кинерет до морето на равнината, Солено море, при полите на планина Фасга към изток.
18 Тогава ви дадох и заповед, думайки: Господ, Бог ваш, ви даде да владеете тая земя; всички способни за война, след като се въоръжите, вървете пред братята си, Израилевите синове;
19 само жените ви, децата ви и добитъкът ви (понеже зная, че имате много добитък), нека останат в градовете ви, които съм ви дал,
20 докле Господ (Бог) не даде покой на вашите братя, както на вас, и докле и те не наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава отвъд Йордан; тогава завърнете се всякой в своето наследие, което съм ви дал.
21 А на Иисуса заповядах в онова време, думайки: очите ти видяха всичко, което Господ, Бог ваш, стори с тия двама царе; същото ще стори Господ и с всички царства, през които ще минаваш;
22 не бойте се от тях, защото Господ, Бог ваш. Сам се сражава за вас.
23 И молих се Господу в онова време, думайки:
24 Владико Господи, Ти почна да показваш на Твоя раб величието Си (и силата Си) и крепката Си ръка (и високата мишца); та има ли някой бог на небето, или на земята, който би могъл да прави такива дела, като Твоите, и с такава мощ, като Твоята?
25 Дай ми да мина и да видя оная хубава земя отвъд Йордан и оная прекрасна планинска страна и Ливан.
26 Но Господ ми беше гневен заради вас и ме не послуша, и ми рече Господ: стига, занапред да ми не говориш вече за това;
27 възлез навръх Фасга и дигни очи към морето и към север, към юг и към изток, погледни с очи, защото няма да преминеш този Йордан;
28 и дай на Иисуса наставление, подкрепи го и го утвърди: защото той ще предвожда тоя народ и той ще им подели на дялове земята (цяла), на която ти ще погледнеш.
29 И спряхме се в долината срещу Бет-Фегор.
4
Увещания на Моисей за послушание към Бога
1 И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи (и да се размножавате) и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава (в наследство);
2 не прибавяйте към това, което ви заповядвам, и не отбавяйте от него; пазете заповедите на Господа, вашия Бог, които аз (днес) ви заповядвам.
3 Очите ви видяха (всичко), което Господ (Бог наш) стори с Ваал-Фегора; защото Господ, Бог твой, изтреби из средата ти всекиго, който бе последвал Ваал-Фегора;
4 а вие, които сте се прилепили към Господа, вашия Бог, всички сте живи доднес.
5 Ето, научих ви на наредбите и законите, както ми заповяда Господ, Бог мой, за да постъпвате тъй в земята, в която влизате, за да я завладеете.
6 И тъй, пазете и изпълнявайте ги, защото в това е вашата мъдрост и вашият разум пред очите на народите, които, като чуят за всички тия наредби, ще кажат: само тоя велик народ е мъдър и разумен народ.
7 Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем?
8 И има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, както целият тоя закон, който ви предлагам днес?
9 Само пази се и грижливо варди душата си, за да не забравиш делата, що ги видяха твоите очи, и те да не излизат от сърцето ти през всички дни на твоя живот, и обади за тях на синовете си и на внуците си,
10 за оня ден, когато ти стоеше пред Господа, твоя Бог, при Хорив, (в деня на събранието,) и когато ми каза Господ: събери при Мене народа, и Аз ще им възвестя Моите думи, от които ще се научат да се боят от Мене през всички дни на своя земен живот и ще научат синовете си.
11 Вие се приближихте и се спряхте под планината, а планината гореше в огън до самите небеса; и имаше тъмнина, облак и мрак.
12 И Господ ви говори (на планината) изсред огъня; гласа на думите (Му) чухте, но образ не видяхте, а чухте само глас.
13 И Той ви яви завета Си, който ви заповяда да изпълнявате, десетословието, и го написа на две каменни скрижали.
14 Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в земята, в която влизате, за да я завладеете.
15 Дръжте твърдо в душите си, че вие не видяхте никакъв образ в оня ден, когато Господ ви говори на (планина) Хорив изсред огъня,
16 да не би да се развратите и си направите дялан образ, лик на някой кумир, който да представя мъж или жена,
17 лик на някой добитък, който е на земята, лик на някоя птица крилата, която хвърка под небесата,
18 лик на някой (гад), който пълзи по земята, лик на някоя риба, която е във водите по-долу от земята;
19 и да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всички народи под цялото небе.
20 А вас Господ (Бог) взе и ви изведе из желязната пещ, из Египет, та да бъдете народ за Негов дял, както е това днес.
21 И Господ (Бог) се разгневи на мене заради вас и се закле, че няма да премина Йордан и няма да вляза в оная хубава земя, която Господ, Бог твой, ти дава за дял.
22 Аз ще умра в тая земя, без да премина Йордан, а вие ще преминете и ще завладеете оная хубава земя.
23 Гледайте, да не забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и да си не правите кумири, които да изобразяват нещо, както ти заповяда Господ, Бог твой;
24 понеже Господ, Бог твой, е огън, който пояжда, Бог ревнител.
25 Ако пък ти се родят синове и внуци, и, като поживеете дълго на земята, се развратите и направите дялан образ, който да изобразява нещо, и направите това зло пред очите на Господа, вашия Бог, и Го разгневите,
26 то призовавам днес вам за свидетели небето и земята, че скоро ще изгубите оная земя, която отивате да наследите отвъд Йордан; няма да останете в нея задълго, а ще загинете.
27 И ще ви разпилее Господ по (всички) народи, и ще останете малко на брой между народите, при които Господ ще ви отведе;
28 там ще служите на (други) богове, които ръка човешка е направила от дърво и камък, които не виждат и не чуват, не ядат, и не помирисват.
29 Но когато там потърсиш Господа, твоя Бог, ще (Го) намериш, ако Го търсиш от все сърце и душа.
30 Кога изпаднеш в скръб, и кога всичко това с време те постигне, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му.
31 Господ, Бог твой, е Бог (благ и) милосърден; Той не ще те остави, не ще те погуби и не ще забрави завета с твоите отци, който им е с клетва утвърдил.
32 Защото, разпитай" за предишните времена, които са били преди тебе, от оня ден, когато Бог сътвори човека на земята, и от единия край на небето до другия: бивало ли е нещо такова, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?
33 чувал ли е (някой) народ гласа на (живия) Бог, Който да говори изсред огъня, както ти си чувал, и останал ли е жив?
34 или опитвал ли се е някой бог да отиде и си вземе народ изсред друг народ чрез порази, личби и чудеса, чрез война, и с яка ръка, с висока мишца и с' големи ужаси, както направи за вас Господ, Бог ваш, в Египет пред твоите очи?
35 На тебе е дадено да видиш това, за да знаеш, че само Господ (Бог твой) е Бог, (и) няма друг, освен Него.
36 От небето Той ти даде да чуеш гласа Му, за да те научи, а на земята ти показа Своя велик огън, и ти слуша думите Му изсред огъня;
37 и понеже Той обикна твоите отци и избра (вас), потомството им след тях, то изведе те Сам с голямата Си сила из Египет,
38 за да прогони отпреде ти народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе и да ти даде земята им в наследство, както това сега се види.
39 И тъй, знай сега и запечатай в сърцето си, че Господ (Бог твой) е Бог на небето горе и на земята долу, (и) няма друг (освен Него);
40 и пази наредбите Му и заповедите Му, които ти сега заповядвам, за да бъде добре на теб и на твоите синове след теб и да останеш задълго в оная земя, която Господ, Бог твой, ти дава завинаги.
41 Тогава Мойсей отдели три града отсам Йордан, откъм изгрев слънце,
42 за да избягва там убиец, който неволно убие ближния си, без да му е бил враг нито вчера, нито завчера, и, като избяга в един от тия градове, да остане жив:
43 Бецер в пустинята, на равнината в коляното Рувимово, и Рамот в Галаад, в коляното Гадово, и Голан във Васан, в коляното Манасиево.
Втора реч на Моисей(4:44-26:19)
Синайският Завет и Десетте Божии заповеди
44 Това е законът, който Мойсей предложи на синовете Израилеви;
45 това са заповедите, наредбите и законите, които Мойсей изрече на синовете Израилеви (в пустинята), след като бяха излезли из Египет,
46 отсам Йордан, в долината срещу Бет-Фегор, в земята на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон и когото Мойсей разби със синовете Израилеви, след като бяха излезли из Египет.
47 Тогава те завладяха неговата земя и земята на васанския цар Ога, двамата аморейски царе, която е отсам Йордан, откъм изгрев-слънце,
48 от Ароер, на брега на поток Арнон, до планина Сион, тя е и Ермон,
49 и цялата равнина отсам Йордан към изток, до самото море на равнината при полите на Фасга.
5
1 Тогава Мойсей свика цял Израил и им каза: слушай, Израилю, наредбите и законите, които ще изрека днес в ушите ви, научете ги и залягайте да ги изпълнявате.
2 Господ, Бог наш, сключи с нас завет на Хорив.
3 Тоя завет Господ сключи не с нашите отци, а с нас, които сме тука днес всички живи.
4 Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня:
5 аз пък стоях между Господа и между вас в онова време, за да ви предавам думите Господни, понеже вие се бояхте от огъня и не възлязохте на планината. Той тогава каза:
6 Аз съм Господ, Бог твой. Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
7 да нямаш други богове пред лицето Ми.
8 Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята,
9 не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят,
10 и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
11 Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.
12 Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой;
13 шест дена работи и върши всичките си работи,
14 а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти;
15 и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш).
16 Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой.
17 Не убивай.
18 Не прелюбодействувай.
19 Не кради.
20 Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
21 Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти.
22 Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде.
23 И когато чухте гласа изсред мрака, и планината гореше в огън, вие се приближихте до мене, всички началници на вашите колена и старейте ваши,
24 и казаха: ето, показа ни Господ, Бог наш, славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и тоя остава жив;
25 но защо сега да умираме? защото тоя голям огън ще ни погълне; ако пак чуем гласа на Господа, нашия Бог, ще умрем;
26 защото има ли някаква плът, която да е чувала, както ние, гласа на живия Бог, Който говори изсред огъня, и да е останала жива?
27 пристъпи ти и слушай всичко, що (ти) каже Господ, Бог наш, и ни разказвай всичко, каквото ти каже Господ, Бог наш, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.
28 И Господ чу вашите думи, как се разговаряхте с мене, и каза ми Господ: чух думите на твоя народ, които ти говориха; всичко, що говориха, е добро;
29 о, да имаха те такова сърце, та да се бояха от Мене и да спазваха всичките Ми заповеди през всички дни, за да бъде добре тям и на синовете им, вовеки!
30 иди им кажи: "върнете се в шатрите си",
31 а ти остани тук с Мене, и Аз ще ти изрека всички заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш, да постъпват (тъй) в оная земя, която им давам за владение.
32 Гледайте да постъпвате тъй, както ви заповяда Господ, Бог ваш; не се отбивайте ни надясно, ни наляво;
33 ходете по пътя, по който ви заповяда Господ, Бог ваш, за да бъдете живи и да ви бъде добре и да преживеете дълго време в оная земя, която ще получите за владение.
6
Великатазаповед
1 Това са заповедите, наредбите и законите, на които заповяда Господ, Бог ваш, да ви науча, за да постъпвате (тъй) в оная земя, в която отивате да я завладеете;
2 та да се боиш от Господа, твоя Бог, и всичките Му наредби и заповедите Му, които (днес) ти заповядвам, да пазиш ти и синовете ти и внуците ти през всички дни на живота ти, за да живееш дълго.
3 И тъй, слушай, Израилю, и залягай да изпълниш това, за да ти бъде добре, и да се размножите твърде много, както Господ, Бог на твоите отци,бе ти говорил,(че ще ти даде) земя, дето тече мед и мляко. (Тия са наредбите и законите, които запо' вяда Господ Бог на синовете Израилеви в пустинята, след като излязоха из Египетската земя.)
4 Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един;
5 обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили.
6 Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти);
7 и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш;
8 и завържи ги на ръката си за знак, и да бъдат те превръзка над очите ти,
9 и напиши ги върху спонците на къщата си и върху вратите си.
10 Когато пък те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, за която Той се кле на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да ти даде с големи и хубави градове, които ти не си градил,
11 и с къщи, пълни с всяко добро, които ти не си пълнил, и с кладенци изкопани, които ти не си копал, с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш,
12 тогава пази се,да не(се измами сърцето ти и да) забравиш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.
13 Бой се от Господа, твоя Бог, и (само) Нему служи, (и към Него се прилепи) и в Негово име се кълни.
14 Не отивайте след други богове, богове на ония народи, които ще бъдат около вас;
15 защото Господ, Бог твой. Който е посред тебе, е Бог ревнител, за да се не разпали гневът на Господа, твоя Бог, против тебе, и да те не изтреби Той от лицето на земята.
16 Не изкушавайте Господа, вашия Бог, както Го изкушавахте в Маса.
17 Пазете здраво заповедите на Господа, вашия Бог, и законите Му и наредбите, които Той ти заповяда;
18 и върши каквото е право и добро пред очите на Господа (твоя Бог), за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, която Господ с клетва обеща на твоите отци,
19 и Той да прогони всички твои врагове от лицето ти, както говори Господ.
20 Ако един ден син ти те попита, думайки: "какво значат тия заповеди, наредби и закони, които ви заповяда Господ, Бог ваш?"
21 ти кажи на сина си: "ние бяхме роби на фараона в Египет, но Господ (Бог) ни изведе из Египет с крепка ръка (и висока мишца),
22 и показа Господ (Бог) големи личби, чудеса и порази над Египет, над фараона и над целия му дом (и над войската му), пред нашите очи;
23 а нас изведе оттам (Господ, Бог наш), за да ни въведе и ни даде земята, за която (Господ, Бог наш) се кле на нашите отци (да ни даде);
24 и заповяда ни Господ да изпълняваме всички тия наредби, да се боим от Господа, нашия Бог, за да ни бъде добре през всички дни, за да запазим живота си, както и сега;
25 и в това ще бъде нашата праведност, ако се стараем да изпълняваме всички тия заповеди (на закона) пред Господа, нашия Бог, както ни Той заповяда."
7
Израел - Божият народ
1 Когато Господ, Бог твой, те въведе в земята, в която ти отиваш, за да я завладееш, и изгони отпреде ти многобройните народи: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци, - седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе,
2 и ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, - тогава предай ги на заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади;
3 и се не сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не вземай за сина си;
4 защото те ще отвърнат синовете ти от Мене, за да служат на други богове, и тогава ще се разпали върху вас гневът на Господа, и Той скоро ще те изтреби.
5 Но постъпете с тях тъй: жертвениците им разрушете, стълбовете им разбийте и дъбравите им изсечете и истуканите (на боговете) им с огън изгорете;
6 защото ти си свет народ на Господа, твоя Бог: тебе избра Господ, Бог твой, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всички народи, които са на земята.
7 Не затуй, че сте по-многобройни от всички народи, ви прие Господ и ви избра, - понеже вие сте по-малобройни от всички народи, -
8 а защото Господ ви обича и за да запази клетвата, с която Той се бе клел на отците ви, изведе ви Господ с твърда ръка (и висока мишца) и те освободи от дома на робството, от ръката на фараона, египетския цар.
9 И тъй, знай, че Господ, Бог твой, е Бог, Бог верен. Който пази до хиляди поколения (Своя) завет и милост към тия, които Го обичат и пазят заповедите Му,
10 и на тия, които Го мразят, въздава в лицето им, като ги погубва; Той не забавя Да въздаде лично на оногова, който Го мрази.
11 И тъй, пази заповедите, наредбите и законите, които днес ти заповядвам да изпълняваш.
12 И ако слушате тия закони и ги пазите и изпълнявате. Господ, Бог твой, ще пази завет и милост към тебе, както Той се кле на твоите отци,
13 ще те обикне, ще те благослови, ще те размножи и ще благослови плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти, дървеното ти масло, раждането от едрия ти добитък и от стадата на овците ти, в оная земя, за която Той се кле на твоите отци да ти даде;
14 благословен ще бъдеш повече от всички народи: няма да има ни безплоден, ни безплодна, нито у тебе, нито между добитъка ти;
15 и ще отстрани от тебе Господ (Бог твой) всяка немощ, и никакви люти египетски болести, (които ти видя и) които ти знаеш, няма да напрати върху ти, а ще ги напрати на всички, които те мразят;
16 и ще изтребиш всички народи, които Господ, Бог твой, ти дава: да ги не пощади окото ти; и не служи на боговете им, понеже това е примка за тебе.
17 Ако кажеш в сърцето си: "тия народи са по-многобройни от мене, как мога ги изгони?" -
18 не бой се от тях, припомни си, какво направи Господ, Бог твой, с фараона и с целия Египет,
19 припомни си ония големи изпитни, които видяха очите ти, (големите) личби, чудеса и силната ръка и високата мишца, с които те изведе Господ, Бог твой; същото ще стори Господ, Бог твой, с всички народи, от които ти се боиш;
20 и стършели ще напрати Господ, Бог твой, върху тях, докле не погинат останалите и скрилите се отпреде ти;
21 не се страхувай от тях, понеже Господ, Бог твой, е посред тебе. Бог великий и страшний.
22 И Господ, Бог твой, ще прогонва пред тебе тия народи малко по малко; ти скоро не можеш ги изтреби, за да не (стане земята пуста и) се умножат срещу тебе полските зверове;
23 но ще ти ги предаде Господ, Бог твой, и ще ги докара в голямо смущение, тъй че те ще загинат;
24 и ще предаде царете им в твоите ръце, и ти ще изтребиш името им от поднебесието: никой няма да устои срещу тебе, докле ги не изкорениш.
25 Кумирите на боговете им с огън изгорете; да ти се не поревне да си вземеш сребро или злато, които са на тях, за да не бъде това за тебе примка, понеже това е гнусота за Господа, твоя Бог;
26 и не внасяй гнусотата в дома си, за да не подпаднеш под клетва, както тя; отвръщай се от това и се гнуси от него, понеже то е заклето.
8
Призив за подчинение на Бога
1 Всички заповеди, които ви днес заповядвам, залягайте да изпълнявате, за да бъдете живи и да се множите, и да отидете и завладеете (добрата) земя, която Господ (Бог) с клетва бе обещал на вашите отци.
2 И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, по пустинята ето вече четирийсет години, за да те смири, да те изпита и узнае, какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му, или не;
3 той те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана, която ти не знаеше, не знаеха и твоите бащи, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко (слово), което излиза из устата на Господа;
4 дрехата ти не овехтя на тебе, и ногата ти не отече, ето вече четирийсет години.
5 И знай в сърцето си, че Господ, Бог твой, те учи, както човек учи сина си.
6 Затова, пази заповедите на Господа, твоя Бог, като ходиш по пътищата Му и като се боиш от Него.
7 Защото Господ, Бог твой, те води в добра земя, в земя, дето из долини и планини извират водни потоци, извори и езера,
8 в земя, (дето) има жито, ечемик, лозя, смоковници и нарове; в земя, дето има маслинени дървета и мед;
9 в земя, в която ще ядеш хляба си без оскъдност и от нищо няма да имаш нужда, - в земя, дето камъните са желязо, и от планините на която ще копаеш мед.
10 И кога ядеш и бъдеш сит, благославяй Господа, твоя Бог, за добрата земя, която ти е дал.
11 Гледай да не забравиш Господа, твоя Бог, не спазвайки заповедите Му, законите Му и наредбите Му, които днес ти заповядвам.
12 Кога ядеш и бъдеш сит, и съградиш хубави къщи и живееш (в тях),
13 кога имаш много едър и дребен добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, -
14 гледай да се не възгордее сърцето ти, и да не забравиш Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;
15 Който те прекара по голямата и страшна пустиня, дето има змии, василиски, скорпии и сухи места, в които няма вода; Който ти изкара (извор) вода из най-твърда скала,
16 храни те в пустинята с мана, която (ти не знаеше и) твоите бащи не знаеха, за да те смири и те изпита, та да ти стори отсетне добро,
17 и за да не кажеш в сърцето си: "моята сила и якостта на моята ръка ми придобиха това богатство",
18 но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той ти даде сила да придобиваш богатство, за да изпълни, както днес. Своя завет, който с клетва бе утвърдил на твоите отци.
19 Ако пък забравиш Господа, твоя Бог, и тръгнеш след други богове, като им послужиш и им се покланяш, кълна ви се днес (в небето и земята), че ще загинете;
20 както народите, които Господ (Бог) изтребва отпреде ви, тъй ще загинете и вие, задето не сте послушали гласа на Господа, вашия Бог.
9
Неподчинението на Израел
1 Слушай, Израилю: ти сега отиваш отвъд Йордан да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи, с укрепления до небеса,
2 народ (голям), многоброен и едър, Енаковите синове, за които знаеш и си чувал: "кой ще устои срещу Енаковите синове?"
3 Но сега знай, че Господ, Бог твой, върви пред тебе като огън, който пояжда: Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе, и ти ще ги изгониш и погубиш, както ти говори Господ.
4 Когато ще ги изгонва Господ, Бог твой, отпреде ти, не казвай в сърцето си: "за моята праведност ме доведе Господ да завладея тая (добра) земя", защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва отпреде ти;
5 не за праведността си и не за правотата на сърцето си ти отиваш да наследиш земята им, а поради нечестието (и беззаконията) на тия народи Господ, Бог твой, ги изгони отпреде ти, и за да изпълни думата, с която се кле Господ на твоите отци Авраама, Исаака и Иакова;
6 затова знай (сега), че не за праведността ти Господ, Бог твой, ти дава да завладееш тая добра земя, - понеже ти си народ твърдоглав.
7 Помни, не забравяй, колко си гневил Господа, твоя Бог, в пустинята: от самия оня ден, когато излязохте из Египетската земя, та докато пристигнахте на това място, вие се противихте на Господа.
8 И при Хорив вие раздразнихте Господа, и се разгневи Господ на вас, тъй че искаше да ви изтреби,
9 когато аз възлязох на планината, за да приема каменните скрижали, скрижалите на завета, който Господ бе сключил с вас; и прекарах на планината четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих;
10 и даде ми Господ двете каменни скрижали, написани с Божия пръст, а на тях (написани бяха) всички думи, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието.
11 След като изминаха четирийсет дена и четирийсет нощи, Господ ми даде двете каменни скрижали, скрижалите на завета,
12 и ми рече Господ: стани, върви по-скоро оттука, защото твоят народ, който ти изведе из Египет, се разврати: скоро се те отклониха от пътя, който им бях заповядал; те си направиха излян истукан.
13 И рече ми Господ: (Аз ти говорих веднъж и дваж:) виждам тоя народ, ето, той е народ твърдоглав;
14 остави Ме да ги изтребя и да излича името им из поднебесието, а от тебе да произведа народ (по-голям), по-силен и по-многоброен от тях.
15 Аз се обърнах и слязох от планината, а планината гореше в огън; двете скрижали на завета бяха в двете ми ръце;
16 и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, направили си бяхте излян телец, и скоро се бяхте отклонили от пътя, който ви бе заповядал Господ (да държите);
17 тогава взех двете скрижали, хвърлих ги от ръцете си, та ги разбих пред очите ви.
18 И припаднах (пак) пред Господа, молих се, както по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих, за всичките ви грехове, с които съгрешихте, като направихте зло пред Господа (вашия Бог) и Го разгневихте;
19 защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ се разгневи на вас и искаше да ви погуби. И Господ ме послуша и тоя път.
20 И на Аарона се силно разгневи Господ и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарона.
21 А греха ви, що сторихте, - телеца - взех, изгорих го в огъня, счуках го и цял (го) стрих тъй, че стана на ситен прах, и аз хвърлих тоя прах в потока, който течеше от планината.
22 И в Тавер, в Маса и в Киброт-Хатаава вие раздразнихте Господа (вашия Бог).
23 И когато Господ ви пращаше от Кадес-Варни, с думите: вървете, завладейте земята, която ви давам, - вие се възпротивихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.
24 Вие си бяхте непокорни на Господа още от оня ден, откогато ви познавам.
25 И като припаднах на молба пред Господа, молих Го през четирийсет дена и четирийсет нощи, понеже Господ искаше да ви погуби;
26 молих се Господу и казах: Владико Господи, (Царю на боговете,) не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието на Своята (сила), който Ти изведе из Египет с яка ръка (и с високата Си мишца);
27 спомни Си за Твоите раби Авраама, Исаака и Иакова (на които си се клел в Себе Си); не гледай ожесточението на тоя народ, нито нечестието му, нито греховете му,
28 за да не би (жителите) на оная земя, отдето ни изведе, да кажат: "Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал, и от омраза към тях изведе ги, за да ги погуби в пустинята";
29 а пък те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе (из Египетската земя) с великата Си сила и високата Си мишца.
10
Повторно получаване на заповедите
1 Тогава Господ ми рече: издялай си две каменни скрижали, подобни на първите, и възлез при Мене на планината, и си направи дървен ковчег;
2 и Аз ще напиша на скрижалите ония думи, що бяха на предишните скрижали, които ти разби; и ги положи в ковчега.
3 Направих ковчег от дърво ситим, и издялах две каменни скрижали, като предишните, па отидох на планината с двете скрижали в ръце.
4 И написа Той на скрижалите, както бе написано по-напред, ония десет заповеди, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието, и ми ги предаде Господ.
5 Аз се обърнах и слязох от планината и положих скрижалите в ковчега, който бях направил, за да бъдат те там, както ми заповяда Господ.
6 След това тръгнаха синовете Израилеви от Беерот-Бене-Яакан за Мозер; там Аарон умря и биде там погребан, а вместо него стана свещеник син му Елеазар.
7 Оттам отидоха в Гудгод, от Гудгод в Иотвата, в земята с водни потоци.
8 Тогава Господ отдели Левиевото коляно, за да носи ковчега на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му служи, (и да се моли) и да благославя с името Му, както бива това и доднес;
9 поради това левитите нямат част и дял с братята си: Сам Господ е техен дял, както им бе говорил Господ, Бог твой.
10 И престоях на планината, както и по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи; Господ ме послуша и тоя път, (и) не поиска Господ да те погуби;
11 и Господ ми рече: стани, тръгни на път пред (тоя) народ; нека отидат и завладеят земята, за която се бях клел на отците им да им я дам.
12 И тъй, Израилю, какво иска от тебе Господ, Бог твой? Само да се боиш от Господа, твоя Бог, да ходиш по всичките Му пътища, да Го обичаш, и да служиш на Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа,
13 да пазиш заповедите на Господа (твоя Бог) и наредбите Му, които днес ти заповядвам, за да ти бъде добре.
14 Ето, небето и небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, е на Господа, твоя Бог;
15 но само твоите отци е приел Господ и ги е обикнал, и е избрал вас, тяхното семе подир тях, от всички народи, както видиш днес.
16 И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си и занапред не бъдете твърдоглави;
17 защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите. Бог велик, силен и страшен. Който не гледа на лице и не взема дарове,
18 Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло.
19 Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в Египетската земя.
20 Бой се от Господа, твоя Бог, (и само) Нему служи, към Него се привържи и в Негово име се кълни:
21 Той е твоя похвала, Той е твой Бог, Който направи с тебе ония велики и страшни дела, каквито видяха очите ти:
22 твоите отци дойдоха в Египет седемдесет (и пет) души, а сега Господ, Бог твой, те е направил многоброен като звездите небесни.
11
Заключително послание на Моисей
1 И тъй, обичай Господа, твоя Бог, и пази, каквото е заповядал да пазиш, - и наредбите Му, и законите Му, и заповедите Му през всички дни.
2 Припомнете си сега, - понеже аз говоря не със синовете ви, които не знаят и не са видели наказанията от Господа, вашия Бог, - Неговото величие. Неговата яка ръка и високата Му мишца,
3 личбите Му и делата Му, които Той стори сред Египет с фараона, египетски цар, и с цялата му земя,
4 и какво Той направи с египетската войска, с конете и колесниците, които Той потопи във водите на Червено море, когато те ви гонеха, - и Господ (Бог) ги погуби дори доднес, -
5 и какво стори Той за вас в пустинята, докле дойдете до това място,
6 и какво стори Той с Датана и Авирона, синове на Елиава, син Рувимов, когато земята разтвори уста и сред цял Израил погълна тях и челядите им, и шатрите им и целия имот, който имаха;
7 защото вашите очи видяха всички тия велики дела на Господа, които Той стори.
8 И тъй, пазете всичките (Му) заповеди, които ви заповядвам днес, за да (бъдете живи), да заякнете, да отидете и да завладеете земята, за която преминавате (отвъд Йордан) да я завладеете;
9 и да живеете дълго време в оная земя, за която Господ се кле на отците ви да я даде тям и на семето им, в земята, в която тече мед и мляко.
10 Защото земята, в която отиваш да я завладееш, не е като Египетската земя, из която излязохте, дето ти, като посееше семето си, напояваше (я) с нозете си, като зеленчукова градина;
11 но земята, за която отивате, за да я завладеете, е земя с планини и долини, и се пои с вода от небесния дъжд, -
12 земя, за която Господ, Бог твой, се грижи: очите на Господа, твоя Бог, непрестанно са върху нея, от начало на годината и до края на годината.
13 Ако слушате заповедите Му, които ви заповядвам днес, ако обичате Господа, вашия Бог, и Му служите от все сърце и душа,
14 Той ще даде на земята ви дъжд навреме, ран и късен, и ти ще събереш житото си, виното си и дървеното си масло;
15 ще даде трева на полето ти за твоя добитък, и ти ще ядеш и ще бъдеш сит.
16 Пазете се, да се не прелъсти сърцето ви, да се не отклоните и да не служите на други богове и да им се не покланяте;
17 защото тогава ще се разпали гневът на Господа върху вас, и Той ще заключи небето, и няма да има дъжд, и земята няма да произведе плодовете си, и вие ще изчезнете скоро от добрата земя, която Господ ви дава.
18 И тъй, вложете тия Негови думи в сърцето си и в душата си, завържете ги на ръката си за знак, и да бъдат те завръзка над очите ви;
19 и учете синовете си на тях, като приказвате за тях, кога седиш вкъщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш;
20 и напиши ги върху спонците на къщата си и на вратите си,
21 за да бъдат толкова много вашите дни и дните на децата ви в оная земя, която Господ се кле да даде на отците ви, колкото дни небето ще бъде над земята.
22 Защото, ако пазите всички тия заповеди, които ви заповядвам да изпълнявате, ако обичате Господа, вашия Бог, ако ходите по всичките Му пътища и се привързвате към Него,
23 то Господ ще изгони всички тия народи отпреде ви, и вие ще завладеете народи, които са по-големи и по-силни от вас;
24 всяко място, на което стъпи ногата ви, ще бъде ваше: вашите предели ще бъдат от пустинята и Ливан, от реката, река Ефрат, дори до морето, що е на запад.
25 Никой няма да устои срещу вас: Господ, Бог ваш, ще напрати страх и трепет пред вас върху всяка земя, на която стъпите, както Той ви говори.
26 Ето, аз ви предлагам днес благословия и проклятие:
27 благословия - ако послушате заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам днес,
28 а проклятие - ако не послушате заповедите на Господа, вашия Бог, и се отклоните от пътя, който ви заповядвам днес, и тръгнете подир други богове, които не знаете.
29 Кога те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, в която отиваш да я завладееш, тогава произнеси благословия от планина Гаризим, а проклятие от планина Гевал:
30 ето ги тия планини отвъд Йордан, по пътя към залез-слънце, в земята на хананейци, живеещи в равнината, срещу Галгал, близо до дъбрава Море.
31 Защото вие преминавате Йордан, за да отидете да завладеете земята, която ви дава Господ, Бог ваш, (като дял завинаги) и ще я завладеете и ще живеете в нея.
32 И тъй, залягайте да пазите всичките (Му) наредби и закони, които ви предлагам днес.
12
За истинското поклонение на Бога
1 Ето наредбите и законите, които сте длъжни грижливо да изпълнявате в земята, която Господ, Бог на твоите отци, ти дава да владееш, през всички дни, през които ще живеете в оная земя.
2 Разорете всички места, дето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високи планини и хълмове и под всяко клончесто дърво;
3 разрушете жертвениците им и съборете стълбовете им, изгорете с огън дъбравите им и строшете истуканите на боговете им, затрийте и името им от онова място.
4 Не това вие трябва да правите за Господа, вашия Бог;
5 но обръщайте се към онова място, което Господ, Бог ваш, избере от всичките ви колена, за да пребъдва там името Му, и там отивайте,
6 там принасяйте своите всесъжения, жертви, десетък, и възношението на ръцете си, и своите оброци, доброволни приноси (и мирните си жертви), и първородните от едрия си и дребен добитък;
7 и там яжте пред Господа, вашия Бог, и веселете се вие и вашите челяди за всичко, приготвено от ръцете ви, с което те е благословил Господ, Бог твой.
8 Там не бива да правите всичко, както сега тук правим, - всеки, каквото му се струва за право;
9 защото сега не сте още влезли в мястото на покоя и в дела, който Господ, Бог твой, ти дава.
10 Но кога преминете Йордан и се заселите в земята, която Господ, Бог ваш, ви дава за дял, и кога ви успокои от всички ваши врагове, които ви окръжават, и заживеете безопасно,
11 тогава, в онова място, що избере Господ, Бог ваш, за да пребъдва там името Му, там принасяйте всичко, що ви заповядвам (днес): своите всесъжения, жертви, десетъци, възношението на ръцете си и всичко, що сте по оброк избрали и обещали на Господа, (вашия Бог);
12 и веселете се пред Господа, вашия Бог, вие и вашите синове, дъщери, роби, робини, и левитинът, който е посред жилищата ви, понеже той няма част и дял с вас.
13 Гледай да не принасяш всесъженията си на всяко място, което видиш,
14 а само на онова място принасяй всесъжението си, което Господ (Бог твой) избере в едно от твоите колена, и прави всичко, що ти заповядвам (днес).
15 Обаче, кога и да пожелае душата ти, можеш да колиш и да ядеш, по благословение от Господа, твоя Бог, месо, което ти е дал Той, във всичките си жилища: нечист и чист може да яде това, както ще яде сърна и елен;
16 само кръв не яжте, изливайте я на земята като вода.
17 Не бива да ядеш в жилищата си десетъка от твое жито, твое вино и твое дървено масло, както и първородните от едрия ти и дребния ти добитък и от всичките ти оброци, които си обещал, и от доброволните ти приноси, и възношенията на ръцете ти;
18 но яж (само) това пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Господ, Бог твой, - ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът (и пришълецът), който е в жилищата ти, и весели се пред Господа, твоя Бог, за всичко, що е приготвено от ръцете ти.
19 Гледай, никога да не изоставяш левитина през дните, (които ще живееш) в земята си.
20 Кога разшири Господ, Бог твой, пределите ти, както ти бе говорил, и ти кажеш: "да поям месо", защото душата ти ще пожелае да яде месо, - тогава яж месо, колкото ти душа пожелае.
21 Ако бъде далеч от тебе мястото, което ще избере Господ, Бог твой, за да пребъдва името Му там, то коли от едрия и дребния си добитък, който ти е дал Господ (Бог твой), както ти заповядах, и яж в жилищата си, колкото ти душа пожелае;
22 но яж ги тъй, както се яде сърна и елен; нечист, както и чист (у тебе) могат да ядат това.
23 Само гледай строго, да се не яде кръв, защото кръвта е душа: не яж душата заедно с месото;
24 не яж я: изливай я на земята като вода;
25 не яж я, за да бъде добре на тебе и на твоите деца след тебе (вовеки), ако вършиш (добро и) справедливо пред очите на Господа (твоя Бог).
26 Само светините си, каквито ще имаш, и оброците си донасяй, и дохождай на мястото, което избере Господ (Бог твой, за да се призовава там името Му);
27 па извършвай всесъженията си, месо и кръв, върху жертвеника на Господа, твоя Бог: но кръвта от другите твои жертви трябва да бъде изливана при жертвеника на Господа, твоя Бог, а месото яж.
28 Слушай и изпълнявай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на твоите деца след тебе вовеки, ако вършиш добро и угодно пред Господа, твоя Бог.
29 Кога Господ, Бог твой, изтреби от лицето ти народите, които отиваш да завладееш, и, като ги завладееш, се заселиш в земята им,
30 пази се, да се не впримчиш, като тръгнеш подире им, след като бъдат изтребени отпреде ти, и да не търсиш боговете им, думайки: "както са служили тия народи на боговете си, тъй ще правя и аз";
31 недей прави тъй на Господа, твоя Бог, понеже всичко, от което се гнуси Господ, което Той мрази, те правят на своите богове: те и синовете си и дъщерите си изгарят на огън за своите богове.
32 Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядвам; не прибавяй към него и не отбавяй от него.
13
Изпитване на лъжепророците
1 Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо,
2 и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: "да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим", -
3 ти не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец; понеже чрез това Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа.
4 Господа, вашия Бог, последвайте, от Него се бойте, заповедите Му спазвайте и гласа Му слушайте, и Нему служете и към Него се привързвайте.
5 А оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт, задето ви е надумвал да отстъпите от Господа, вашия Бог, Който ви изведе из Египетската земя и те избави от дома на робството, защото е искал да те отклони от пътя, по който Господ, Бог твой, ти бе заповядал да вървиш; тъй изтреби злото из средата си.
6 Ако тайно те надумва брат ти, (бащиният ти син или) майчиният ти син, или син ти, или дъщеря ти, или твоята обична жена, или приятелят ти, който е за тебе както душата ти, като казва: "да вървим и да служим на други богове, които не познаваше ти и твоите отци",
7 на боговете на ония народи, които са около ти, близки до тебе или далечни от тебе, от единия край на земята до другия, -
8 не се съгласявай с него и не го слушай; и да се не смили окото ти над него, не го жалей и не го прикривай,
9 но го убий; нека първом твоята ръка бъде върху него, за да го убие, - а сетне ръцете на целия народ;
10 убий го с камъни, да умре; понеже той се е опитвал да те отвърне от Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;
11 цял Израил ще чуе това и ще се побои, и няма занапред да прави сред тебе такова зло.
12 Ако чуеш за някой от градовете ти, които Господ, Бог твой, ти дава за живеене,
13 че са се появили в него нечестиви люде изсред тебе и съблазнили жителите на техния град, думайки: "хайде да служим на други богове, които вие не познавате", -
14 ти издири, разпитай и разузнай добре; и ако това е чиста истина, че е сторена такава мръсотия сред тебе,
15 погуби жителите на оня град с острието на меча, предай на заклятие него и всичко, що е в него, и добитъка му погуби с острието на меча;
16 а всичката плячка от него събери насред стъгдата му и изгори с огън града и цялата плячка от него за всесъжение на Господа, твоя Бог, и да бъде той вечно в развалини, никога отново да се не съгражда.
17 Нищо от заклетото да не прилепне по ръката ти, за да укроти Господ яростта на гнева Си, да ти даде милост, да те прости, и да те размножи (както ти бе говорил), както се бе клел на отците ти,
18 щом слушаш гласа на Господа, твоя Бог, спазвайки всичките Му заповеди, които сега ти заповядвам, и вършейки (добро и) угодно пред очите на Господа, твоя Бог.
14
Наредба за чистите и нечистите животни и за десятъка
1 Вие сте синове на Господа, вашия Бог; не правете резки по тялото си и не стрижете косата над очите си за умряло;
2 защото ти си свет народ за Господа, твоя Бог, и Господ тебе избра да бъдеш Негов собствен народ от всички народи, които са на земята.
3 Не яж нищо нечисто.
4 Ето какъв добитък можете да ядете: волове, овци, кози,
5 елен, сърна, бивол, кошута, зубър, орикс, жираф.
6 Всеки добитък, който има раздвоени копита и на двете копита дълбок разрез, и който добитък преживя, него яжте.
7 От ония, които преживят и имат раздвоени копита с дълбок разрез, не яжте само: камила, заек и скокливата мишка, защото макар те и да преживят, но техните копита са нераздвоени: те са нечисти за вас;
8 и свинята, защото копитата й са раздвоени, ала не преживя: тя е нечиста за вас; месото им не яжте и до труповете им се не допирайте.
9 От всички водни животни яжте всички ония, които имат перки и люспи;
10 а всички, които нямат перки и люспи, не яжте: това е нечисто за вас.
11 Всяка чиста птица яжте;
12 но от тях не бива да ядете тия: орел, гриф, морски орел,
13 пиляк, сокол, лешояд с породата им,
14 всякакъв гарван с породата му,
15 камилска птица, кукумявка, чайка, ястреб с породата му,
16 бухал, ибис, лебед,
17 пеликан, сип, рибар,
18 щъркел, гушавец с породата му, папуняк и прилеп.
19 Всички крилати влечуги нечисти са за вас, не (ги) яжте.
20 Всяка чиста птица яжте.
21 Не яжте никаква мърша; дай я на чужденеца, който е в твоите жилища, нека той я яде, или продай му (я), защото ти си народ свет за Господа, твоя Бог. Не вари яре в млякото на майка му.
22 Отделяй десетъка от цялото произведение на семената си, което ражда нивата (ти) всяка година
23 и яж пред Господа, твоя Бог, на мястото, което Той избере, за да пребъдва името Му там; (донасяй) десетъка от житото си, от виното си и дървеното си масло, и първородните от едрия си и дребен добитък, за да се научиш да се боиш от Господа, твоя Бог, през всички дни.
24 Ако ли пътят ти е дълъг, тъй че не можеш да носиш това, понеже далеч е от тебе мястото, което ще избере Господ, Бог твой, за да тури там името Си, и Господ, Бог твой, те е благословил,
25 то размени това на сребро и вземи среброто в ръка и иди на мястото, което ще избере Господ, Бог твой;
26 и с тия пари накупи всичко, що ти душа пожелае, волове, овци, вино, сикер и всичко, що ти душа пожелае; и яж там пред Господа, твоя Бог, и весели се ти и челядта ти.
27 И левитина, който е в жилищата ти, не изоставяй, понеже той няма част и дял с тебе.
28 В края на всеки три години отдели всички десетъци от произведенията си през последната година и тури (това) в жилищата си;
29 и нека левитинът дойде, понеже той няма част и дял с тебе, и пришълецът и сирачето и вдовицата, които са в твоите жилища, и нека ядат и се насищат, за да те благослови Господ, Бог твой, във всяка работа, която ще вършат ръцете ти.
15
Наредба за робите и бедните
1 В седмата година опрощавай.
2 Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем на ближния си, да опрости дълга и да го не дири от ближния си, или от брата си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа (твоя Бог);
3 от чужденец дири, а каквото имаш твое у брата си, опрости му го,
4 за да няма у тебе сиромах; защото Господ ще те благослови в оная земя, която Господ, Бог твой, ти дава като дял, за да я получиш в наследство,
5 стига само да слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и грижливо да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам;
6 защото Господ, Бог твой, ще те благослови, както ти е говорил, и ти ще даваш назаем на много народи, а сам няма да вземаш назаем; и ще владееш над много народи, а над тебе няма да владеят.
7 Ако пък имаш някой брат сиромах в едно от твоите жилища, в земята си, която Господ, Бог твой, ти дава, не ожесточавай сърцето си и не стискай ръката си пред твоя брат сиромах,
8 но отвори му ръката си и дай му назаем, колкото му трябва, според нуждата му;
9 пази се, да не влезе в сърцето ти беззаконна мисъл: "наближава седмата година, година на опрощаването", и да не би окото ти да стане от това немилостиво спрямо твоя брат сиромах, и ти да му откажеш; защото той ще викне против тебе пред Господа, и ще падне върху ти (голям) грях;
10 дай му (и заеми му, колкото иска, и колкото му трябва), и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти;
11 защото сиромаси ще има винаги в земята (ти); затова ти и заповядвам: отваряй ръката си за твоя брат, за твоя беден и твоя сиромах в земята ти.
12 Ако ти се продаде твоят брат, евреин, или еврейка, той трябва шест години да ти бъде роб, а на седмата година го отпусни на свобода;
13 кога пък го отпущаш на свобода, не отпущай го с празни ръце,
14 но го дари с нещо от стадата си, от гумното си и от лина си: дай му, с каквото те е благословил Господ, Бог твой;
15 помни, че (и) ти беше роб в Египетската земя, и Господ, Бог твой, те избави, ето защо ти и заповядвам днес това.
16 Каже ли ти пък: "не искам да си изляза от тебе, понеже обичам тебе и дома ти", защото му е добре у тебе,
17 вземи шило и му промуши ухото на вратата; и той ще ти бъде роб навеки. Тъй постъпвай и с робинята си.
18 Да ти се не види тежко, задето си длъжен да го отпуснеш на свобода, понеже той ти е изработил през шестте години двойно повече, отколкото платен наемник, и Господ, Бог твой, ще те благослови във всичко, каквото и да правиш.
19 Всяко мъжко първородно, което се роди от едрия ти и дребния добитък, посвещавай на Господа, твоя Бог: не работи с първородния си вол и не стрижи първородно от дребния си добитък;
20 това изяждай ти и челядта ти пред Господа, твоя Бог, всяка година, на мястото, което избере Господ (Бог твой);
21 ако пък то бъде с недостатък, хромо или сляпо, (или) с друг някой недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, твоя Бог,
22 но в жилищата си го яж; нечист и чист (може да яде), както ще яде сърна и елен;
23 само кръвта му не яж: изливай я на земята като вода.
16
Наредба за празницит_
1 Наблюдавай месец авив и извършвай Пасха на Господа, твоя Бог, защото в месец авив те изведе Господ, Бог твой, из Египет нощем.
2 И коли пасха на Господа, твоя Бог, от Дребен и едър добитък, на мястото, което ще избере Господ, за да пребъдва там името Му.
3 Не яж с нея квасно: седем дена яж с нея безквасни хлябове, хлябовете на неволята, понеже набързо ти излезе из Египетската земя, за да помниш през всички дни на живота си деня, когато излезе из Египетската земя;
4 нищо квасно не бива да имаш при себе си в цялото твое владение през седем дена, и от месото, което си принесъл в жертва вечерта на първия ден, нищо не бива да остане до сутринта.
5 Не можеш да колиш пасха в кое и да е в твоите жилища, които Господ, Бог твой, ще ти даде:
6 а само на онова място, което избере Господ, Бог твой, за да пребъдва там името Му, коли пасха вечер, при залез-слънце, в същото онова време, в което ти излезе из Египет;
7 и опечи и изяж на онова място, което избере Господ, Бог твой, а на другия ден можеш да се върнеш и да влезеш в шатрите си.
8 Шест дена яж безквасни хлябове, а седмия ден е отдание на празника на Господа, твоя Бог; не върши никаква работа.
9 Отброй си седем седмици: почни да броиш седемте седмици, откогато сложиш сърп на жетвата;
10 тогава празнувай празника Седмици на Господа, твоя Бог, според както ти ръка дава, колкото можеш от това, с което те е благословил Господ, Бог твой;
11 и весели се пред Господа, твоя Бог, ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът, който е в жилищата ти, и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са среди тебе, на мястото, което избере Господ, Бог твой, за да пребъдва там името Му;
12 помни, че ти беше роб в Египет, и спазвай и изпълнявай тия наредби.
13 Седем дена празнувай празника Шатри, след като прибереш храната от гумното си и виното от жлеба си;
14 и весели се в празника си ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са в жилищата ти;
15 седем дена празнувай за Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Господ, Бог твой (за да се призовава там името Му); понеже ще те благослови Господ, Бог твой, във всичките ти произведения и във всяка работа на ръцете ти, и ти само ще се веселиш.
16 Три пъти на година всяко мъжко трябва да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника Безквасници, в празника Седмици и в празника Шатри; и никой не бива да се явява пред Господа с празни ръце,
17 но всеки с дар в ръка, според благословението на Господа, твоя Бог, каквото ти е дал Той.
Наредби за правосъдието и идолопоклонството
18 Във всичките си жилища, които Господ,Бог твой,ти даде,постави си съдии и надзиратели според колената си, за да съдят народа с праведна съдба;
19 не извъртай закона, не гледай на лице и не взимай дарове, понеже даровете заслепяват очите на мъдрите и изопачават делото на правите;
20 правда, правда търси, за да бъдеш жив и да завладееш земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
21 Не си посаждай дъбрава от какви и да било дървета при жертвеника на Господа, твоя Бог, който ще си издигнеш;
22 и не си поставяй стълб, понеже това мрази Господ, Бог твой.
17
1 Не принасяй в жертва на Господа, твоя Бог, вол, или овца, която има повреда, или някакъв недостатък, понеже това е гнусота пред Господа, твоя Бог.
2 Ако се намери среди тебе в някое от твоите жилища, що Господ, Бог твой, ти дава, мъж или жена, които да сторят зло пред Господа, твоя Бог, като престъпят завета Му,
3 па тръгнат и почнат да служат на други богове, и се поклонят тям, или на слънцето, или на месечината, или на всичкото небесно войнство, каквото аз не съм заповядал,
4 и ти бъде обадено, и ти чуеш,-то разузнай добре; и ако това е чиста истина, ако е сторена тая гнусота в Израиля, -
5 изведи оня мъж, или оная жена, които са сторили това зло, при вратата си и ги пребий с камъни, да умрат.
6 По думите на двама или на трима свидетели осъденият на смърт трябва да умре: не бива да се погубва по думите само на един свидетел;
7 първом ръката на свидетелите трябва да падне върху него, за да бъде убит, после ръката на целия народ: тъй изтребвай злото из средата си.
8 Ако по някое дело бъде мъчно за тебе да разсъдиш между кръв и кръв, между съд и съд, между удар и удар, и мненията не бъдат съгласни при вратата ти,-стани и възлез на мястото, което избере Господ, Бог твой, (за да бъде призовавано името Му там,)
9 и дойди при свещениците левити и при съдията, който се случи в ония дни, попитай ги, и те ще ти кажат, как да разсъдиш;
10 и постъпи, според както ти кажат на мястото, което избере Господ (Бог твой, за да бъде призовано името Му там), и гледай да изпълниш всичко, на каквото те научат;
11 според закона, на който те научат, и според присъдата, която ти произнесат, постъпи и не се отклонявай ни надясно, ни наляво от онова, що ти кажат те.
12 А който постъпи тъй дръзко, че не послуша свещеника, който е там на служба пред Господа, твоя Бог, или съдията (който се случи в ония дни), той трябва да умре, - тъй изтребвай злото от Израиля;
13 и целият народ ще чуе, ще се уплаши, и занапред няма да постъпва дръзко.
Избор на цар
14 Кога дойдеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, и кажеш: "ще си поставя цар, както другите околни народи", -
15 постави си цар, когото Господ, Бог твой, избере; постави си цар измежду братята си; не бива да си поставяш (за цар) чужденец, който не е твой брат.
16 Само да не умножава конете си и да не върне народа в Египет, за да умножи конете си, понеже Господ ви каза: "не се връщайте вече по тоя път";
17 и да не умножава жените си, за да не се разврати сърцето му, и да не трупа сребро и злато извънмерно.
18 А когато седне на царския си престол, нека си снеме препис на тоя закон от книгата, която се намира у свещениците левити,
19 и нека той да бъде у него и нека го чете през целия си живот, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, и да заляга да изпълнява всички думи на тоя закон и тия наредби;
20 за да се не разгордява сърцето му пред неговите братя, и да се не отклонява от закона ни надясно, ни наляво, за да остане за дълги дни на царството си той и синовете му среди Израиля.
18
Наредби за свещениците и пророците
1 За свещениците левити, за цялото коляно Левиево, няма да има част и дял с Израиля: те трябва да се хранят от жертвите за Господа и от Неговата част;
2 дял за него няма да има между братята му: Сам Господ е негов дял, както му Той говори.
3 Ето какво трябва да бъде отредено за свещениците от народа, от ония, които принасят в жертва волове или овци: трябва да се дава на свещеника плешката, челюстите и кормината;
4 давай му тъй също начатъка от житото си, от виното си и елея си, и първата вълна от овците си,
5 понеже Господ, Бог твой, го избра от всички твои колена да предстои (пред Господа, твоя Бог), да служи(и благославя) в името на Господа, той и синовете му през всички дни.
6 И ако левитин дойде из някое от твоите жилища, из цялата земя на Израилевите (синове), дето той е живял, и по желание на душата си дойде на мястото, което избере Господ,
7 и почне да служи в името на Господа, своя Бог, както и всички негови братя левити, които стоят там пред Господа,
8 нека те се ползуват с еднаква част, освен полученото от продажбата на бащиния имот.
9 Кога влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи;
10 не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник,
11 омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви;
12 защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти.
13 Бъди непорочен пред Господа, твоя Бог;
14 защото тия народи, които ти изгонваш, слушат гадателите и предсказвачите, а това Господ, Бог твой, не ти е дал.
15 Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, - Него слушайте, -
16 понеже ти моли Господа, твоя Бог, при Хорив в деня на събранието, думайки: да не чуя занапред гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.
17 И рече ми Господ: добро е това, що (ти) са казали;
18 Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам;
19 а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка.
20 Който пък пророк се осмели да говори от Мое име, каквото не съм му заповядал да говори, и който говори от име на други богове, такъв пророк да бъде погубен.
21 Но ще кажеш в сърцето си: как ще узнаем думите, които Господ не е говорил?
22 Ето как ще узнаете: ако пророкът говори от името на Господа, и думите му се не сбъднат и не изпълнят, то Господ не е говорил тия думи, а ги е говорил пророкът по своя дързост - и не бой се от него.
19
Правосъдие за престъпления
1 Кога Господ, Бог твой, изтреби народите, земята на които ти дава Господ, Бог твой, и ти я наследиш след тях и се заселиш в градовете им и къщите им,
2 тогава отдели си три града всред земята си, която Господ, Бог твой, ти дава да я владееш;
3 направи си път и раздели на три части всичката си земя, която Господ, Бог твой, ти дава за дял; те да служат убежище за всеки убиец.
4 А ето какъв убиец може да забегне там и да си остане жив: който убие ближния си без умисъл, без да му е бил враг вчера, ни завчера;
5 който отиде с другаря си в гората да сече дърва, и замахне ръката му с брадвата, за да отсече дърво, и отскочи желязото от топоришката, улучи другаря му, и той умре, - такъв нека забегне в един от ония градове, за да остане жив,
6 да не би отмъстителят за кръв с кипнало сърце да погне убиеца и да го настигне, ако пътят бъде дълъг, и го убие, а пък той не бива да се осъжда на смърт, понеже не му е бил враг вчера, ни завчера;
7 затова ти и дадох заповед, като казах: отдели си три града.
8 Кога пък Господ, Бог твой, разшири твоите граници, както бе се клел на отците ти, и ти даде всичката земя, която бе обещал на отците ти,
9 ако залягаш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш Господа, твоя Бог, и вървиш по Неговите пътища през всички дни, - тогава към тия три града прибави още три града,
10 за да се не пролива невинна кръв всред земята ти, която ти дава Господ, Бог твой, за дял, и да няма върху тебе (вина) за кръв.
11 Но ако някой (среди тебе) бъде враг на ближния си и го причака, и се спусне върху него и го бие тъй, че умре, и забегне в един от ония градове,
12 старейте на града му да пратят, да го вземат оттам и да го предадат в ръцете на отмъстителя за кръвта, за да умре.
13 Да го не пощади окото ти; измий от Израиля кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.
14 Не преместяй междата на ближния си, поставена от прадедите в твоя дял, що ти се е паднал в земята, която Господ, Бог твой, ти дава да владееш.
15 Не е достатъчно един свидетел против някого в някоя вина, и в какво да е престъпление или в някой грях, с който той съгреши: при думите на двама свидетели, или при думите на трима свидетели става (всяко) дело.
16 Ако против някого излезе несправедлив свидетел, като го обвинява в престъпление,
17 нека и двоицата,които се съдят, предстанат пред Господа, пред свещениците и пред съдиите, които ще се случат през ония дни;
18 съдиите са длъжни добре да изследват, и ако оня свидетел е лъжлив свидетел, лъжливо свидетелствува против брата си,
19 направете му това, каквото е бил намислил да направи на брата си: тъй изтребвай злото от средата си.
20 И другите ще чуят, и ще се уплашат, и няма занапред да правят такова зло среди тебе.
21 Да (го) не пощади окото ти: душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.)
20
Военни закони
1 Кога излезеш на бой срещу врага си и видиш коне и колесници (и) народ повече отколкото ти имаш, не се плаши от тях, понеже Господ, Бог твой. Който те изведе из Египетската земя, е с тебе.
2 Кога пък влизате в битка, нека свещеникът се приближи и заговори към народа,
3 и му каже: слушай, Израилю, вие днес влизате в битка с вашите врагове, да не отслабва сърцето ви, не бойте се, не се смущавайте и не се ужасявайте от тях,
4 понеже Господ, Бог ваш, върви с вас, за да се срази за вас с вашите врагове (и) да ви спаси.
5 Надзорниците пък нека обявят на народа, като кажат: който е съградил нова къща и не се е настанил в нея, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката, и друг да се настани в нея;
6 и който е насадил лозе и не го е брал, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката, и друг да го обере;
7 и който се е сгодил и не се е оженил, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката, и друг да вземе жена му.
8 Надзорниците да обявят още на народа и да кажат: който е страхлив и малодушен, нека си иде и се върне у дома си, да не би да направи страхливи сърцата на братята си, както своето сърце.
9 След като надзорниците кажат всичко това на народа, да се поставят военни началници за главатари над народа.
10 Кога приближиш до някой град, за да го превземеш, предложи му мир.
11 Ако се съгласи на мир с тебе и ти отвори порти, целият народ, който се намира в него, ще ти плаща данък и ще ти работи.
12 Ако пък се не съгласи на мир с тебе и воюва с тебе, обсади го
13 и, когато Господ, Бе г твой, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всичко мъжко в него;
14 само жените, децата, добитъка и всичко, що има в града, всичката му плячка вземи за себе си и се ползувай от плячката на враговете си, които Господ, Бог твой, ти е предал.
15 Тъй прави с всички градове, които са от тебе твърде далеч, които не са градове на тия народи.
16 Но в градовете на тия народи, които Господ, Бог твой, ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа,
17 а предай ги на заклятие: хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци (и гергесейци), както ти бе заповядал Господ, Бог твой,
18 за да ви не научат да правите също такива гнусотии, каквито са правили те за своите богове, та да не грешите и вие пред Господа, вашия Бог.
19 Кога обсаждаш дълго време (някой) град, за да го превземеш и завладееш, не сечи дърветата му, които служат за храна, и не опустошавай околностите, понеже дървото в полето не е човек, за да убегне от тебе в крепостта;
20 само ония дървета, за които знаеш, че не дават никаква храна, можеш да повреждаш и сечеш и да правиш укрепления срещу града, който се бие с тебе, докле го покориш.
21
Различни постановления и правила
1 Ако в земята, която Господ, Бог твой, ти дава да владееш, се намери убит, прострян на полето, и не се знае, кой го е убил,
2 нека излязат твоите старейшини и съдии и да измерят разстоянието от убития до градовете наоколо;
3 и старейте на града, що е най-близо до убития, нека вземат телица, с която не е работено, (и) която не е носила хомот,
4 и нека старейте на оня град отведат тая телица в пуст, неразработен и незасяван дол, и там в дола да заколят телицата;
5 и да дойдат свещениците, синовете Левиеви, (понеже Господ, Бог твой, ги избра да му служат и да благославят от името на Господа, и по думата им да се отсъжда всяка разпра и всяка причинена вреда,)
6 и всичките старей от оня град, най-близките до убития, нека умият ръцете си над (главата на) закланата в дола телица,
7 да обявят и кажат: наши ръце не проляха тая кръв и наши очи не видяха;
8 очисти народа Си, Израиля, който Ти, Господи, освободи (из Египетската земя), и не вменявай на народа Си, Израиля, невинна кръв. И те ще се очистят от кръвта.
9 Тъй трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, ако искаш да вършиш (добро) и право пред Господа (твоя Бог).
10 Кога излезеш на бой против враговете си, и Господ, Бог твой, ги предаде в ръцете ти, и ти ги плениш,
11 па видиш между пленените хубавица жена, и я обикнеш, и поискаш да си я вземеш за жена,
12 заведи я у дома си, и нека тя остриже главата си и изреже ноктите си,
13 да съблече робинските си дрехи, да живее у дома ти, и да оплаква баща си и майка си цял месец; след това можеш да влезеш при нея, да й станеш мъж, и тя да ти бъде жена.
14 Ако пък отпосле тя ти се не нрави, отпусни я, накъдето поиска, ала не я продавай за сребро, нито я прави робиня, защото ти си я унизил.
15 Ако някой има две жени - една обична, а друга необична, и му народят синове както обичната, тъй и необичната, и първородният бъде син на необичната, -
16 то, кога дели имота си между синовете си, той не може да даде първенство на сина от обичната жена пред първородния син на необичната;
17 но той е длъжен да признае за първороден сина от необичната (и) да му даде двоен дял от всичкия си имот, понеже той е начатък на силата му; нему се пада правото на първородство.
18 Ако някой има буен и непокорен син, който не слуша гласа на баща си и гласа на майка си, и те са го наказвали, но той ги не слуша, -
19 то нека баща му и майка му го вземат и го заведат при старейте на града си и при вратите на своето местопребивалище
20 и да кажат на старейте от своя град: "тоя наш син е буен и непокорен, не слуша думите ни, прахосник е и пияница";
21 тогава всички жители на града му нека го пребият с камъни до смърт: тъй изтребвай злото изсред тебе, и всички израилтяни ще чуят и ще се побоят.
22 Ако някой извърши престъпление, достойно за смърт, и бъде умъртвен, и ти го обесиш на дърво,
23 тялото му не бива да пренощува на дървото, а го погреби в същия ден, защото проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво), и не осквернявай земята си, която Господ, Бог твой, ти дава за дял.
22
1 Кога видиш вола на брата си или овцата му загубени, не ги оставяй, а ги закарай на брата си;
2 ако пък не бъде близо до тебе брат ти, или го не знаеш, прибери ги у дома си, и нека стоят у тебе, докато брат ти ги потърси, и тогава му ги върни;
3 тъй постъпвай с осела му, тъй постъпвай с дрехите му, тъй постъпвай с всяка изгубена вещ на брата си, която той изгуби, а ти я намериш: от това не бива да се отклоняваш.
4 Кога видиш осела на брата си или вола му, паднали на пътя, не ги оставяй, а ги дигни с него наедно.
5 Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог.
6 Ако ти намериш по пътя си птиче гнездо на някое дърво или на земята, с птиченца или яйца, и майката седи на птиченцата или на яйцата, не вземай майката наедно с малките:
7 майката пусни, а малките вземи, за да ти бъде добре, и да ти се продължат дните.
8 Кога градиш нова къща, направи около покрива си ограда, за да не би ако падне някой от нея, да навлечеш кръв върху къщата си.
9 Не засявай лозето си с два рода семена, за да не предадеш на заклятие рожбата от семената, които ти ще посееш и плода на лозето (си).
10 Не ори с вол и осел наедно.
11 Не обличай дреха, тъкана смесено от вълна и лен наедно.
12 Направи си ресни в четирите краища на наметалото си, с което се намяташ.
13 Ако някой вземе жена, и влезе при нея, и я намрази,
14 па я набедява в порочни дела и пусне лоши думи за нея, и каже: "взех тая жена, влязох при нея, и не я намерих девица ,
15 то бащата на момата и майка й нека вземат и изнесат девствените белези на момата пред градските старей при портите;
16 и бащата на момата да каже на старейте: дадох дъщеря си за жена на тоя човек, а (сега) той я намрази,
17 и ето, набедява (я) в порочни дела, като казва: "не намерих дъщеря ти девица"; но ето девствените белези на дъщеря ми. И да разгънат долната дреха пред градските старей.
18 Тогава градските старей да уловят мъжа и да го накажат,
19 и да го глобят със сто сикли сребро, което да дадат на моминия баща, задето оня е пуснал лоши думи за израилска девица; тя пък да си остане негова жена, и той да не може да се разведе с нея през цял живот.
20 Ако ли казаното излезе истина, и момата не бъде намерена девица,
21 то нека доведат момата при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт, понеже е извършила срамно нещо у Израиля, като с блудствувала в бащината си къща: тъй изтребвай злото изсред себе си.
22 Ако някой се хване да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт: и мъжът, който е лежал с жената, и жената: тъй изтребвай злото от Израиля.
23 Ако някоя млада девица бъде сгодена за мъж, и някой я срещне в града и легне с нея,
24 то и двамата доведете при вратата на оня град и ги пребийте с камъни до смърт: момата, задето не е викала в града, а мъжът, задето е опорочил жената на ближния си: тъй изтребвай злото изсред себе си.
25 Ако пък някой срещне на полето мома сгодена, па я хване и легне с нея, да бъде погубен само мъжът, който е лежал с нея,
26 а на момата недей прави нищо; у момата няма грях за смърт: това е едно и същото, като някой да станеше върху ближния си и да го убиеше;
27 защото той я срещнал на полето, та сгодената мома и да е викала, не е имало кой да я спаси.
28 Ако някой срещне девица несгодена, па я хване и легне с нея и ги заварят, -
29 то оня, който е лежал с нея, трябва да даде на моминия баща петдесет (сикли) сребро, а тя да бъде негова жена, понеже той я опорочил; през целия си живот той не може да се разведе с нея.
30 Никой не трябва да взема жената на баща си и да открива края на бащината си завивка.
23
1 Оня, който е оскопен или му е отрязан детеродният член, не бива да влиза в обществото Господне.
2 Син на блудница не бива да влиза в обществото Господне, ни десетото му коляно не бива да влиза в обществото Господне.
3 Амонитец и моавитец не бива да влиза в обществото Господне, ни десетото им коляно не бива да влиза в обществото Господне довека,
4 защото те ви не посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато бяхте излезли от Египет, и защото наеха против тебе Валаама, Веоровия син, от Петор Месопотамски, за да те прокълне;
5 но Господ, Бог твой, не рачи да слуша Валаама и обърна Господ, Бог твой, клетвата му в благословия за тебе, понеже Господ, Бог твой, те обича;
6 не им пожелавай ни мир, ни щастие през всички твои дни довека.
7 Не се гнуси от идумеец, понеже той е твой брат; не се гнуси от египтянин, понеже ти беше пришълец в земята му;
8 деца, родени от тях, на трето коляно, могат да влязат в обществото Господне.
9 Кога отиваш на бой против враговете си, пази се от всичко лошо.
10 Ако у тебе бъде някой нечист от случилото (му) се през нощта, той трябва да излезе вън от стана и да не влиза в стана,
11 а надвечер да умие (тялото си) с вода, и след залез-слънце може да влезе в стана.
12 Ти трябва да имаш място вън от стана, дето да ходиш за себе си;
13 освен оръжието си, трябва да имаш лопатка; и кога да клекнеш вън от стана, изкопай с нея (яма) и пак зарови (с нея) поганта;
14 понеже Господ, Бог твой, ходи из стана ти, за да те избавя и да предава враговете ти (в твоите ръце); затова станът ти трябва да бъде свет, за да не види Той у тебе нещо нечисто и да се не отдръпне от тебе.
15 Не предавай роб на господаря му, кога избяга при тебе от господаря си;
16 нека живее у тебе, между вас (нека живее) на място, което си избере, в някое от твоите жилища, дето му се иска; не го притеснявай.
17 Блудница от Израилевите дъщери да няма, и блудник от Израилевите синове да няма.
18 В дома на Господа, твоя Бог, не внасяй блуднишка плата, нито цена от псе, срещу никакъв оброк, понеже едното и другото е гнусота пред Господа, твоя Бог.
19 Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва;
20 на чужденец давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш.
21 Ако дадеш оброк на Господа, твоя Бог, незабавно го изпълни, защото Господ, Бог твой, ще го изиска от тебе, и върху тебе ще легне грях;
22 ако пък не си дал оброк, не ще имаш грях.
23 Каквото излезе от устата ти, спазвай и изпълнявай тъй, както си обрекъл на Господа, твоя Бог, и доброволно си казал с устата си.
24 Кога влезеш в лозето на ближния си, можеш да ядеш грозде до насита, колкото ти душа иска, но в съдината си не туряй.
25 Кога влезеш в нивата на ближния си, късай класове с ръце, но не жъни със сърп нивата на ближния си.
24
1 Ако някой вземе жена и й стане мъж, но тя не добие благоволение в очите му, понеже той намира в нея нещо противно, и й напише разводно писмо, даде й го в ръце, и я изпрати от къщата си,
2 и тя излезе от къщата му, па отиде и се омъжи за другиго,
3 но и тоя мъж я намрази и й напише разводно писмо, даде й го в ръце, и я изпрати от къщата си, или пък тоя последният мъж, който я е взел за жена, умре, -
4 то първият й мъж, който я бе напуснал, не може пак да я вземе за жена, след като тя е осквернена, понеже това е гнусно пред Господа (твоя Бог); не мърси земята, която ти даде Господ, Бог твой, за дял.
5 Кога някой наскоро се е женил, да не отива на война, и не бива да му се възлага нищо; нека той остава свободен у дома си през цяла година и да весели жена си, която е взел.
6 Никой не бива да вземе в залог и горния и долния мелнични камъни, понеже такъв взема душа в залог.
7 Ако се хване някой да е откраднал някого от братята си, от Израилевите синове, и го е поробил и продал, такъв крадец трябва да бъде предаден на смърт: тъй изтребвай злото изсред себе си.
8 Гледай при болестта проказа да пазиш грижливо и да изпълняваш целия (закон), на който ще ви научат свещениците левити; изпълнявай грижливо, що съм им заповядал;
9 помни, какво Господ, Бог твой, направи на Мариам по пътя, когато бяхте излезли от Египет.
10 Кога заемеш на ближния си нещо, не отивай при него у дома му, за да вземеш от него залог,
11 а почакай вън, и оня, комуто си дал назаем, ще ти изнесе залога си вън;
12 ако пък той бъде сиромах, недей си ляга да спиш със залога му:
13 върни му залога при залез-слънце, за да легне да спи с дрехата си и да те благославя; това ще ти се сметне за праведност пред Господа, твоя Бог.
14 Не онеправдавай бедния и сиромах наемник от твоите братя или пришълци, които са в земята ти, в жилищата ти;
15 предай му заплатата в същия ден, преди слънце да залезе, понеже той е беден, и душата му я ожида, та да не викне против тебе към Господа, и да не легне грях върху тебе.
16 Бащите да не бъдат наказвани със смърт за децата, и децата да не бъдат наказвани със смърт за бащите; всеки да бъде наказван със смърт за своя грях.
17 Не изопачавай съдбата на пришълец, сирак (и вдовица), и от вдовица не вземай дреха в залог;
18 помни, че и ти беше роб в Египет, и Господ (Бог твой) те освободи оттам: затуй ти и заповядвам да правиш това.
19 Кога жънеш на нивата си и забравиш сноп на нивата, не се връщай да го вземеш: нека остане за пришълец, (сиромах) сирак и вдовица, за да те благослови Господ. Бог твой, във всички работи на ръцете ти.
20 Кога береш маслините си, не дообирай клоните: нека остане за пришълец, сирак и вдовица. (Помни, че ти беше роб в Египетската земя: затуй ти и заповядвам да правиш това.)
21 Кога береш лозето Си, не дообирай това, що остане след тебе: нека остане за пришълец, сирак и вдовица;
22 и помни, че ти беше роб в Египетската земя: затуй ти и заповядвам да правиш това.
25
1 Кога има разпра между човеци, нека ги доведат в съда и да ги отсъдят: правия да оправдаят, а виновния да осъдят;
2 и ако виновният заслужава бой, съдията да заповяда да го прострат и да му сложат пред него според вината му няколко броени удара.
3 Може да му се сложат четирийсет удара, но не повече, да не би твоят брат от много удари да бъде обезобразен пред очите ти.
4 Не вързвай устата на вол, кога вършее.
5 Кога братя живеят наедно, и един от тях умре без син, жената на умрелия не бива да се омъжи за външен човек, но девер й трябва да влезе при нея, да я вземе за жена и да живее с нея, -
6 и първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия брат, за да се не затрие името му в Израиля.
7 Ако пък той не поиска да вземе снаха си, снаха му да отиде при портите пред старейте и да каже: "девер ми не иска да въздигне името на брата си в Израиля, не ще да се ожени за мене";
8 тогава старейте на града му да го повикат и да го придумват, и ако той стане и каже: "не искам да я взема",
9 нека снаха му дойде при него пред очите на старейте, да събуе обувката от ногата му, да го заплюе в лицето и каже: "тъй се постъпва с човек, който не съзижда дома на брата си (в Израиля)";
10 и ще му извадят име в Израиля: дом на събутия.
11 Кога се бият помежду си мъже, и жената на едного (от тях) се приближи да отърве мъжа си от оногова, който го бие, и, като простре ръката си, улови го за срамотите,
12 отсечи й ръката: да (я) не пожали окото ти.
13 В торбата си не бива да имаш двояки теглилки, тежки и леки;
14 в къщата си да нямаш двояка ефа, голяма и малка;
15 теглилки да имаш точни и верни, и ефа да имаш точна и вярна, за да ти се продължат дните на земята, която Господ, Бог твой, ти дава (за дял);
16 понеже гнусен е пред Господа, твоя Бог, всеки, който върши неправда.
17 Помни, как постъпи с тебе Амалик по пътя, когато бяхте излезли от Египет;
18 как той те посрещна по пътя и погуби всички запрели подире ти от умора, когато ти беше уморен и изнемощял, и той се не побоя от Бога.
19 И тъй, кога Господ, Бог твой, те успокои от всички твои врагове отвред на земята, която Господ, Бог твой, ти дава за дял да я завладееш, затрий спомена за Амалика под небето; да не забравяш.
26
1 Кога дойдеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава за дял, и я завладееш и се поселиш в нея,
2 вземи първоберките от всички земни плодове, що събереш от земята си, която Господ, Бог твой, ти дава, тури ги в кошница, и иди на мястото, което Господ, Бог твой, избере, за да пребъдва името Му там;
3 па иди при свещеника, който се случи в ония дни, и му кажи: днес изповядвам пред Господа, твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се кле на отците ни да ни я даде.
4 Свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред жертвеника на Господа, твоя Бог.
5 Ти пък отговаряй и кажи пред Господа, твоя Бог: моят отец беше странствуващ арамеец, отиде в Египет и се засели там с неколцина човеци, и от него произлезе там народ велик, силен и многоброен;
6 египтяни постъпваха лошо с нас, притесняваха ни и ни налагаха тежка работа;
7 тогава ние се оплакахме на Господа, Бога на нашите отци, и Господ чу нашите вопли и видя бедите ни, мъките ни и неволите ни;
8 и Господ ни изведе из Египет (Сам с великата Си сила и) със силна ръка и с простряна мишца, с голям ужас, с личби и чудеса,
9 доведе ни на това място и ни даде тая земя, земя, в която тече мед и мляко.
10 И тъй, ето, донесох първоберките от плодовете на земята, която Ти, Господи, ми даде (на земята, дето тече мед и мляко). Тури това пред Господа, твоя Бог, поклони се пред Господа, твоя Бог,
11 и весели се за всички блага, които Господ, Бог твой, даде на теб и на дома ти, ти и левитинът и пришълецът, който бъде у тебе.
12 Кога отделиш всички десетъци от произведенията (на земята) си в третата година, година на десетъците, и раздадеш на левитин, на пришълец, на сираче и вдовица, за да ядат в твоите жилища и да се насищат,
13 тогава кажи пред Господа, твоя Бог: изпосъбрах всичко, що е свето в къщата (ми), и го раздадох на левитин, пришълец, сираче и вдовица, според всички Твои заповеди, които си ми дал: аз не престъпих Твоите заповеди и ги не забравих;
14 в скръбта си не ядох от него, нито отделих от него за нечиста потреба, нито давах от него за умряло; послушах гласа на Господа, моя Бог, изпълних всичко, що ми Ти заповяда;
15 погледни от светото Си живелище, от небесата, и благослови народа Си, Израиля, и земята, която ни даде, както си се клел на отците ни, (да ни дадеш) земя, в която тече мед и мляко.
Заповновяване на Завета (27:1-30:20)
16 Днес Господ, Бог твой, ти заповядва да изпълняваш (всички) тия наредби и закони: спазвай и изпълнявай ги от всичкото си сърце и от всичката си душа.
17 Днес си рекъл на Господа, че Той ще бъде твой Бог, че ти ще ходиш по пътищата Му и ще пазиш наредбите Му, заповедите Му и законите Му и ще слушаш гласа Му;
18 и Господ ти обеща днес, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както бе ти говорил, ако пазиш всичките Му заповеди,
19 и че Той ще те постави по-горе от всички народи, които е сътворил, в почит, слава и великолепие, и че ти ще бъдеш свет народ на Господа, твоя Бог, както бе Той говорил.
27
Па18_ник и жертвеник на планината Гевал
1 Тогава Мойсей със старейшините на Израилевите (синове) заповяда на народа, като каза: изпълнявайте всички заповеди, които ви заповядвам днес.
2 И кога преминеш отвъд Йордан в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар;
3 и напиши на тия (камъни) всички думи на тоя закон, кога преминеш (Йордан), за да влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, в земята, дето тече мед и мляко, както ти бе говорил Господ, Бог на твоите отци.
4 Кога преминете Йордан, поставете ония камъни, както ви заповядвам днес, на планина Гевал и ги измажете с вар;
5 и съгради там жертвеник на Господа, твоя Бог, жертвеник от камъни, без да допреш до тях желязо;
6 жертвеника на Господа, твоя Бог, съгради от цели камъни, и възнасяй върху него всесъжение на Господа, твоя Бог,
7 и принасяй мирни жертви, и яж (и се насищай) там, и весели се пред Господа, твоя Бог;
8 и върху тия камъни напиши твърде ясно всички думи на тоя закон.
9 Тогава Мойсей със свещениците левити рече към целия Израил, думайки: внимавай и слушай, Израилю: ти днес стана народ на Господа, твоя Бог.
10 И тъй, слушай гласа на Господа, твоя Бог, и изпълнявай (всички) Негови заповеди и наредби, които ти заповядвам днес.
11 В същия ден заповяда Мойсей на народа, като каза:
12 кога преминете Йордан, тия трябва да застанат на планина Гаризим, за да благословят народа: Симеон, Левий, Иуда, Исахар, Йосиф и Вениамин;
13 а тия трябва да застанат на планина Гевал, за да изрекат проклятие: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим.
14 Левитите да възвестят и кажат на всички израилтяни с висок глас:
15 проклет да е, който направи издялан или излят кумир, гнусота пред Господа, работа на художнически ръце, и го тури в тайно място! Целият народ да се обади и каже: амин.
16 Проклет да е, който хули баща си или майка си! И целият народ да каже: амин.
17 Проклет да е, който отместя междата на ближния си! И целият народ да каже: амин.
18 Проклет да е, който отбива слепия от пътя! И целият народ да каже: амин.
19 Проклет да е, който криво съди пришълец, сираче и вдовица! И целият народ да каже: амин.
20 Проклет да е, който легне с жената на баща си, защото той е открил края на бащината си завивка! И целият народ да каже: амин.
21 Проклет да е, който легне с какъв и да било добитък! И целият народ да каже: амин.
22 Проклет да е, който легне със сестра си, с бащина си дъщеря, или с майчина си дъщеря! И целият народ да каже: амин.
23 Проклет да е, който легне с тъща си! И целият народ да каже: амин. (Проклет да е, който легне със сестрата на жена си! И целият народ да каже: амин.)
24 Проклет да е, който убива тайно ближния си! И целият народ да каже: амин.
25 Проклет да е, който взема подкуп, за да погуби душа и да пролее кръв невинна! И целият народ да каже: амин.
26 Проклет да е (всеки), който не изпълни (всички) думи на тоя закон и не постъпи според тях! И целият народ да каже: амин.
28
Благословения за послушание и проклятия за непослушание
1 След като преминете (отвъд Йордан, в земята, която Господ, Бог ваш, ви дава), ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и грижливо изпълняваш всичките му заповеди, които ти заповядвам днес, то Господ, Бог твой, ще те постави по-горе от всички народи на земята;
2 и ще слязат върху тебе всички тия благословения и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог.
3 Благословен ще бъдеш в града и благословен на полето.
4 Благословен ще бъде плодът на твоята утроба, и плодът на земята ти, и плодът на добитъка ти, и плодът на воловете ти, и плодът на овците ти.
5 Благословени ще бъдат твоите житници и клетове.
6 Благословен ще бъдеш, кога влизаш, и благословен - кога излизаш.
7 Господ ще порази отпреде ти твоите врагове, които въстават против тебе; по един път ще нахлуят те против тебе, а по седем пътища ще побягнат от тебе.
8 Господ ще ти прати благословение върху твоите житници и върху всяка работа на твоите ръце; и ще те благослови на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
9 Господ (Бог твой) ще те постави за Свой свет народ, както бе се клел на тебе (и на отците ти), ако спазваш заповедите на Господа, твоя Бог, и ходиш по пътищата Му;
10 тогава ще видят всички народи на земята, че името на Господа (твоя Бог) е дадено на тебе, и ще се уплашат от тебе.
11 И Господ (Бог твой) ще ти даде изобилие във всички блага, в плода на твоята утроба, в плода на добитъка ти и в плода на нивите ти на земята, за която Господ бе се клел на твоите отци да ти даде.
12 Господ ще ти отвори добрата Си съкровищница, небето, за да дава то навреме дъжд на земята ти и да благославя всички работи на ръцете ти: и ще даваш назаем на много народи, а сам не ще вземаш назаем (и ще владееш над много народи, а те над тебе не ще владеят).
13 Господ (Бог твой) ще те направи глава, а не опашка, и ще бъдеш само на високо, а не на ниско, ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог, които ти заповядвам днес да пазиш и изпълняваш,
14 и ако не отстъпиш от всички думи, които ти заповядвам днес, ни надясно, ни наляво, и не тръгнеш подир други богове да им служиш.
15 Ако пък не слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и не залягаш да изпълняваш всички Негови заповеди и наредби, които ти заповядвам днес, ще дойдат върху тебе и ще те сполетят всички тия проклятия.
16 Проклет (ще бъдеш) в града и проклет (ще бъдеш) на полето.
17 Проклети (ще бъдат) твоите житници и твоите клетове.
18 Проклет (ще бъде) плодът на утробата ти и плодът на земята ти, плодът на воловете ти и плодът на овците ти.
19 Проклет (ще бъдеш), кога влизаш, и проклет, кога излизаш.
20 Господ ще прати върху ти проклятие, размирие и злополука във всяка работа на ръцете ти, каквато и да вършиш, докле бъдеш изтребен, - и ти скоро ще загинеш заради злите си дела, защото си Ме оставил.
21 Господ ще напрати върху ти мор, докле те изтреби от земята, в която отиваш да я владееш.
22 Ще те порази Господ с изтощение и огница, с треска и възпаление, със суша, горещ вятър и главня по житата, и те ще те преследват, докато загинеш.
23 И небето над главата ти ще стане на мед, а земята под тебе - на желязо;
24 вместо дъжд Господ ще даде на земята ти пепел, и прах от небето ще пада, ще пада върху теб, (докле те погуби и) докле бъдеш изтребен.'
25 Господ ще те предаде на враговете ти, за да те поразят; по един път ще излезеш против тях, а по седем пътища ще побегнеш от тях; и ще бъдеш разпилян по всички земни царства.
26 Твоите трупове ще станат храна на всички птици небесни и на зверовете, и не ще има кой да ги пропъди.
27 Ще те порази Господ с египетска проказа, хеморои, краста и сърбеж, от които не ще можеш да се изцериш;
28 ще те порази Господ с лудост, слепота и вцепеняване на сърцето.
29 И ще ходиш пипнешком по пладне, както слепец ходи пипнешком в тъмнина, не ще имаш сполука в пътищата си, и ще бъдеш всеки ден притесняван и ограбван, и не ще има кой да те защити.
30 За жена ще се сгодиш, и друг ще спи с нея; къща ще съградиш, и не ще живееш в нея; лозе ще насадиш, и не ще го обереш.
31 Вола ти пред тебе ще заколят, и не ще го ядеш; осела ти ще отнемат, и не ще ти го върнат; овците ти ще бъдат дадени на враговете ти и не ще има кой да те защити.
32 Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ; очите ти ще гледат и всеки ден ще чезнат за тях, и не ще имаш сила в ръцете си.
33 Плодовете на земята ти и всичкия ти труд ще яде народ, който ти не знаеш: и ще бъдеш само притесняван и измъчван през всички дни.
34 И ще полудееш от това, което видят очите ти.
35 Ще те порази Господ с лоша проказа в коленете и пищялите, от която не ще можеш се изцери, от стъпалото на ногата ти до самото теме (на главата) ти.
36 Господ ще отведе тебе и царя ти, когото ще си поставиш, при народ, който не си знаел ни ти, нито отците ти, и там ще служиш на други богове, дървени и каменни;
37 и ще станеш за чудо, приказ и гавра на всички народи, при които Господ (Бог) те отведе.
38 Много семе ще хвърлиш в нивата, а малко ще събереш, защото ще го изядат скакалци.
39 Лозя ще садиш и работиш, а вино няма да пиеш и няма да (ги) береш, защото червей ще ги изпояде.
40 Маслини ще имаш във всичките си предели, но с дървено масло няма да се помажеш, понеже маслините ти ще окапят.
41 Синове и дъщери ще родиш, но те няма да останат при тебе, защото в плен ще отидат.
42 Всички твои дървета и плодовете на земята ти главня ще погуби.
43 Пришълецът, който е среди тебе, ще се издига над тебе по-високо и по-високо, а ти ще се спущаш по-ниско и по-ниско;
44 той ще ти дава назаем, а ти няма да му даваш назаем; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.
45 Ще дойдат върху ти всички тия клетви, ще те гонят и ще те стигнат, докле бъдеш погубен, задето не послуша гласа на Господа, твоя Бог, и не спази Неговите заповеди и наредби, които бе ти заповядал;
46 те ще бъдат върху тебе и твоето потомство личба и чудо довека.
47 Задето ти не служи на Господа, твоя Бог, с весело и радо сърце, при изобилие от всичко,
48 ти ще служиш на врага си, когото ще ти напрати Господ (Бог твой) в глад и жажда, в голота и във всякаква оскъда; той ще надене на шията ти железен хомот, докато те смаже.
49 Ще прати Господ против тебе народ отдалеч, от край-земя; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш,
50 народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, ни младо да пожали;
51 и ще изпояде той плода от добитъка ти и плода от земята ти, докле те разори, тъй че не ще ти остави ни жито, ни вино, ни елей, ни плода от говедата ти, нито плода от овците ти, докле те не погуби;
52 и ще те обсажда във всички твои градове, докле разруши в цялата ти земя твоите високи и яки стени, на които ти се надяваш; и ще те обсажда във всичките ти градове по цялата ти земя, която Господ, Бог твой, ти даде.
53 В оная обсада и стеснение, в които твоят враг ще те постави, ти ще ядеш плода на утробата си, плътта на синовете и дъщерите си, които Господ, Бог твой, ти е дал.
54 Изнеженият мъж, който е живял между вас в голям разкош, с безжалостно око ще гледа на брата си, на обичната си жена и на другите си деца, които биха му останали,
55 и не ще даде нито на едного от тях плът от децата си, които той ще яде, защото не ще му остане нищо друго в обсадата и в стеснението, в което ще те постави врагът ти във всички твои градове.
56 (Жена,) изтънчена и изнежена между вас, която от разкош и изнеженост никога с нога не е стъпала на земята, с безжалостно око ще гледа на обичния си мъж, на сина си, дъщеря си,
57 и няма да им даде последъка, който излиза измежду нозете й, и децата, които би родила; защото, при оскъдата на всичко, тя ще ги яде тайно, в обсадата и стеснението, в което ще те стесни врагът ти в твоите градове.
58 Ако не залягаш да изпълняваш всички думи на тоя закон, писани в тая книга, и се не боиш от това славно и страшно име на Господа, твоя Бог,
59 Господ ще порази тебе и твоето потомство с необикновени порази, с порази големи и трайни, и с болести лоши и трайни;
60 и ще навлече върху тебе всички (лоши) порази египетски, от които се боеше, и те ще прилепнат на тебе;
61 и всяка болест и всяка пораза, ненаписана (и всяка написана) в книгата на тоя закон. Господ ще напрати върху тебе, докле бъдеш изтребен;
62 и ще останете малцина вие, които по множество бяхте колкото звездите небесни, понеже не слушахте гласа на Господа, вашия Бог.
63 И както Господ се радваше, когато ви правеше добро и ви умножаваше, тъй ще се радва Господ, когато ще ви погубва и изтребява, и ще бъдете изгонени от земята, в която ти отиваш, за да я владееш.
64 И ще те разпилее Господ (Бог твой) по всички народи, от край-земя до край-земя, и там ще служиш на други богове, които не си знаел нито ти, нито отците ти, на дърво и на камък ще служиш.
65 Но и между тия народи няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там Господ ще направи сърцето ти да трепери, очите ти да чезнат и душата ти да гине;
66 животът ти ще виси пред тебе, ще трепериш денем и нощем и няма да бъдеш уверен за живота си;
67 от трепета на сърцето си, който ще те обхване, и от това, което ще виждат очите ти, сутрин ще казваш: "о, дано да се мръкнеше!" а вечер ще казваш: "о, дано да се съмнеше!"
68 И Господ ще те върне в Египет на кораби по оня път, за който ти казах: "ти няма вече да го видиш"; и там ще се продавате на враговете си като роби и робини, и не ще има кой да ви купи.
29
Божият завет с Израел в Моавската земя
1 Това са думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да сключи със синовете Израилеви в Моавската земя, освен завета, който Господ сключи с тях на Хорив.
2 Тогава Мойсей свика всички синове Израилеви и им каза: вие видяхте всичко, що стори Господ пред очите ви в Египетската земя с фараона и с всичките му служители и с цялата му земя:
3 големите язви, които видяха очите ти, и големите личби и чудеса (силната ръка и простряната мишца);
4 но и доднес Господ (Бог) ви не даде сърце да разумеете, очи да видите, и уши да чувате.
5 Четирийсет години ви водих по пустинята, и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви се не скъсаха на нозете ви;
6 хляб не ядохте, вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
7 И кога дойдохте на това място, излезе на бой срещу нас есевонският цар Сихон и васанският цар Ог, за да се сразят с нас, и ние ги надвихме;
8 и взехме земята им и я дадохме в дял на Рувимовото и Гадово колена и на половината Манасиево коляно.
9 Пазете прочее (всичките) думи на тоя завет и ги изпълнявайте, за да имате сполука във всичко, що вършите.
10 Всички вие стоите днес пред лицето на Господа, вашия Бог, коленоначалниците ви, старейшините ви, (съдиите ви,) надзорниците ви, всички израилтяни,
11 децата ви, жените ви и пришълците, които са в стана ви, от дърваря ти до водаря ти,
12 за да влезеш в завета на Господа, твоя Бог, и в клетвения договор с Него, който Господ, Бог твой, днес сключва с тебе,
13 за да те направи днес Свой народ, и да ти бъде Бог, както ти бе говорил и както се бе клел на отците ти Авраама, Исаака и Накова.
14 Не само на вас еднички завещавам тоя завет и тоя клетвен договор,
15 но както на тия, които днес тука стоят с нас пред лицето на Господа, нашия Бог, тъй и на ония, които не са днес тука с нас.
16 Защото вие знаете, как живяхме в Египетската земя и как вървяхме посред народите, през които минахте,
17 и видяхте гнусотиите им и кумирите им, дървени и каменни, сребърни и златни, които са у тях.
18 Да няма помежду ви мъж или жена, род или коляно, чието сърце би се отклонило сега от Господа, нашия Бог, та да иде да служи на боговете на ония народи; да няма между вас корен, който да дава пелин и отрова,
19 такъв човек, който, като чуе думите на тая клетва, да се похвали в сърцето си и каже: "добре ще ми бъде, макар че ще ходя по прищевките на сърцето си"; тъй ще пропадне ситият заедно с гладния;
20 на такъв няма да прости Господ, но веднага гневът на Господа и яростта Му ще се разпалят против оня човек, и върху него ще падне всичката клетва (на тоя завет), написана в тая книга (на закона), и Господ ще заличи името му под небето;
21 и ще го отдели Господ от всички колена Израилеви за погубване, според всички клетви на завета, написани в тая книга на закона.
22 Тогава послешното поколение, децата ви, които ще настанат след вас, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят поразията на тая земя и болестите, които Господ е напратил върху й, ще кажат:
23 жупел и сол, пожарище е цялата земя; не я засяват, нито ражда, нито никне върху нея някаква трева, както след разорението на Содом, Гомора.Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и яростта Си.
24 Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му!
25 И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
26 и отидоха да служат на други богове и да им се покланят, на богове, които те не знаеха, и които Той не бе им отреждал:
27 поради това се разпали гневът на Господа върху тая земя, и Той папрати върху й всички клетви (на завета), написани в тая книга (на закона),
28 и затри ги Господ от земята им в гняв, ярост и голяма лютина, и ги изхвърли на друга земя, както днес виждаме.
29 Което е тайно, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно - нам и на синовете ни довека, за да изпълняваме всички думи на тоя закон.
30
Условия за възстановяване и благословение
1 Кога се сбъднат върху тебе всички тия думи - благословиите и клетвите, които ти изложих, и ги вземеш присърце посред всички народи, между които ще те разпилее Господ, Бог твой,
2 и от всичкото си сърце и от всичката си душа се обърнеш към Господа, твоя Бог, и послушаш гласа Му, ти и синовете ти, както ти заповядвам днес, -
3 тогава Господ, Бог твой, ще възвърне твоите пленници, ще се смили над тебе, и пак ще те събере от всички народи, между които ще те разпилее Господ, Бог твой.
4 Макар и да бъдеш разпилян (от край-небе) до край-небе, и оттам ще те събере Господ, Бог твой, и оттам ще те вземе,
5 и (оттам) ще те доведе Господ, Бог твой, в земята, която са владели твоите отци, и ще я наследиш, и ще ти стори Господ добро и ще те размножи повече от отците ти;
6 и ще обреже Господ, Бог твой, сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа, за да живееш;
7 тогава Господ, Бог твой, ще обърне всички тия клетви върху враговете ти и върху ония, които те мразят и които са те гонили,
8 а ти ще се обърнеш и ще слушаш гласа на Господа (твоя Бог), и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които ти заповядвам днес;
9 и ще те благослови Господ, Бог твой, с изобилие във всяка работа на ръцете ти, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти, в плода на земята ти; защото Господ (Бог твой) ще се радва отново на тебе, като ти прави добро, както се е радвал на отците ти,
10 само ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, като спазваш (и изпълняваш всичките) Му заповеди и наредби (и законите Му), написани в тая книга на закона, и ако се обърнеш към Господа, твоя Бог, с всичкото си сърце и с всичката си душа.
11 Защото тая заповед, която ти днес давам, не е тежка за тебе, нито е далечна;
12 тя не е на небето, за да може да се каже: "кой би възлязъл за нас на небето и би ни я донесъл и дал да я чуем, та да я изпълним?"
13 нито е през-море, за да може да се каже: "кой би отишъл за нас през-море и би ни я донесъл и дал да я чуем, та да я изпълним?"
14 но това слово е твърде близо до тебе: то е в устата ти и в сърцето ти, за да го изпълняваш.
15 Ето, аз днес ти предложих живот и добро, смърт и зло.
16 (Ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог,) които ти днес давам, - да обичаш Господа, твоя Бог, да ходиш по (всичките) Му пътища и изпълняваш заповедите, наредбите и законите Му, - то ще живееш и ще се размножиш, и Господ, Бог твой, ще те благослови в земята, в която отиваш, за да я завладееш;
17 ако пък се отвърне сърцето ти, и не слушаш, и побъркаш, и почнеш да се покланяш на други богове и им служиш,
18 то, обаждам ви днес, че ще загинете и не ще останете дълго на земята, (която Господ, Бог твой, ти дава,) за която преминавате Йордан, да я завладеете.
19 За свидетели пред вас призовавам днес небето и земята: живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти,
20 да обичаш Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да се привързваш към Него, защото в това е твоят живот и дългоденствие; така ти ще пребъдваш на земята, която Господ (Бог) с клетва бе обещал на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да им я даде.
31
Предсмъртни слова на Моисей
1 Тогава Мойсей отиде и говори тия думи на всички синове Израилеви,
2 и им рече: сега съм на сто и двайсет години; не мога вече да излизам и влизам, и Господ ми каза: "ти няма да преминеш този Йордан";
3 Господ, Бог твой, Сам ще тръгне пред тебе; Той ще изтреби тия народи отпред тебе, и ти ще ги завладееш; Иисус ще тръгне пред тебе, както говори Господ;
4 и ще постъпи Господ с тях тъй, както постъпи със Сихона и Ога, царе аморейски, (които бяха отсам Йордан) и със земите им, които Той съсипа;
5 ще ви ги предаде Господ, и вие ще постъпите с тях според всички заповеди, които съм ви дал;
6 бъдете твърди и храбри, не се бойте, (не се ужасявайте) нито се страхувайте от тях, защото Господ, Бог твой. Сам ще тръгне с тебе, (и) няма да отстъпи от тебе и няма да те остави.
7 Тогава Мойсей повика Иисуса и пред всички израилтяни му каза: бъди твърд и юначен, защото ти ще влезеш с тоя народ в земята, която Господ се кле на отците му да му я даде, и ти ще му я разделиш на дялове;
8 Сам Господ ще тръгне пред тебе. Сам ще бъде с тебе, няма да отстъпи от тебе и няма да те остави: не бой се и не се ужасявай.
9 И написа Моисейтоя закон и го предаде на свещениците, синовете Левиеви, които носеха ковчега на завета Господен, и на всички старейшини (синове) Израилеви.
10 И завеща им Мойсей и каза: след седем години, в годината на опрощаването, в празника Шатри,
11 когато цял Израил дойде да се яви пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере (Господ), чети на глас тоя закон пред целия Израил;
12 събери народа, мъже, жени, деца и пришълците си, които се намерят в градовете ви, за да слушат и се научат да се боят от Господа, вашия Бог, и да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;
13 и синовете им, които не знаят това, ще чуят и ще се научат да се боят от Господа, вашия Бог, през всички дни, докле живеете в земята, за която преминавате Йордан да я завладеете.
14 И каза Господ на Моисея: ето, твоите дни се приближиха към смъртта; повикай Иисуса, и застанете при (входа на) скинията на събранието, и Аз ще му дам наставление. И дойде Мойсей с Иисуса, и застанаха при (входа на) скинията на събранието.
15 И в скинията Господ се яви в облачен стълб, и застана облачният стълб при входа на скинията (на събранието).
16 И каза Господ на Моисея: ето, ти ще се прибереш при отците си, а тоя народ ще почне да върви блудно подир чуждите богове на оная земя, в която отива, ще Ме остави, и ще наруши завета Ми, който съм сключил с него;
17 и ще се разпали гневът Ми против него в оня ден, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях, и той ще бъде изтребен, и ще го сполетят много злини и скърби, и ще каже в оня ден: "дали затова ме сполетяха тия злини, задето (Господ) Бог мой не е среди мене?"
18 и Аз ще скрия лицето Си (от него) в оня ден за всичките му беззакония, които той ще направи, като се обърне към други богове.
19 И тъй, напишете си (думите на) тая песен, научи синовете Израилеви на нея и вложи я в устата им, за да Ми бъде тая песен свидетелство против синовете Израилеви;
20 защото Аз ще ги въведа в (добра) земя, дето тече мед и мляко, както се клех на отците им; те ще ядат, ще се насищат и ще затлъстеят, ще се обърнат към други богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят и ще нарушат завета Ми (който им Аз завещах);
21 и когато ги сполетят много злини и скърби, тая песен ще бъде против тях като свидетелство, понеже тя няма да излезе (от устата им и) от устата на потомството им. Аз им зная мислите, които имат сега, преди още да съм ги въвел в (добрата) земя, за която се клех (на отците им).
22 И в оня ден написа Мойсей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.
23 И заповяда Господ на Иисуса, сина Навинов, и (му) каза: бъди твърд и юначен, защото ти ще въведеш синовете Израилеви в земята, за която им се клех, и Аз ще бъда с тебе.
24 А когато Мойсей написа в книгата всички думи на тоя закон докрая,
25 заповяда на левитите, които носеха ковчега на завета Господен, като каза:
26 вземете тая книга на закона и я турете отдясно ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и тя ще бъде там като свидетелство против тебе:
27 защото аз зная твоето упорство и твърдоглавие; ето и сега, когато живея с вас, вие сте упорити пред Господа; колко повече след смъртта ми?
28 Съберете при мене всички ваши коленоначалници (и съдиите си) и надзорниците си, и аз ще им кажа гласно тия думи и ще призова в свидетелство против тях небето и земята;
29 защото зная, че след смъртта ми вие ще се развратите и ще се отклоните от пътя, който ви завещах, и по-сетне ще ви сполетят злини, задето ще правите зло пред Господа (Бога), като Го дразните с работите на ръцете си.
30 И Мойсей изрече гласно пред цялото израилско събрание думите на тая песен докрай:
32
Песента на Моисей
1 Внимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми.
2 Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми, като дребен дъждец по злакове, като проливен дъжд по трева!
3 Името Господне ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!
4 Той е твърдиня; делата Му са съвършени, и всичките Му пътища са праведни; Бог е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен;
5 но те се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратен.
6 Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Не е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди?
7 Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си-и той ще ти обади, старците си - и те ще ти кажат.
8 Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви;
9 защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял.
10 Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си;
11 както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си,
12 тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог.
13 Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала,
14 с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде.
15 И (яде Иаков и) затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, презря твърдинята на спасението си.
16 С чужди богове Го раздразниха и с гнусотиите (си) Го разгневиха:
17 принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на богове нови, дошли от съседите, и за които отците ви не помисляха.
18 А Застъпника, Който те е родил, ти остави, и Бога, Който те е създал, забрави.
19 Господ видя (и се разгневи) и в гнева отхвърли синовете Си и дъщерите Си,
20 и рече: "ще скрия лицето Си от тях (и) ще видя, какъв ще бъде краят им: понеже те са род развратен, деца, в които няма вяра;
21 те Ме раздразниха не с бог, а със своите идоли Ме оскърбиха: и Аз ще ги раздразня не с народ, с народ неразбран ще ги оскърбя;
22 защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен, изпояжда земята и плодовете й и опалва основите планински;
23 ще напратя върху им беди и ще из хвърля срещу тях стрелите Си:
24 те ще изнемощеят от глад, ще бъдат изтребени от огница и люта зараза, и ще напратя върху им зверски зъби и отрова от земни влечуги;
25 отвън ще ги погубва меч, а в къщите им - ужас, като поразява и момък и мома, и дете бозайниче и побелял старец.
26 Аз бих казал: ще ги разпилея и ще излича спомена им между човеците;
27 но отложих това поради озлобението на враговете, да не би враговете му да се възгордеят и кажат: "нашата ръка е висока, и не Господ направи всичко това".
28 Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум.
29 О, да бяха разсадили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях!
30 как би могъл един да гони хиляда, а двама да прогонят десет хиляди, ако техният Застъпник не би ги предал, и Господ не би ги дал!
31 Защото техният застъпник не е като нашия Застъпник; самите ни врагове са съдии в това.
32 Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморски полета: гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви;
33 виното им е змейска отрова и пагубна аспидна отрова.
34 Не е ли скрито това у Мене? Не е ли запечатано в Моите скривалища?
35 Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загниването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях.
36 Но Господ ще съди Своя народ и ще се смили над рабите Си, кога види, че ръката им е отслабнала, и че няма вече нито затворени, нито останали вън.
37 Тогава ще каже (Господ): де са боговете им, крепостта, на която те се надяваха,
38 които ядяха тлъстина от жертвите им (и) пиеха вино от възлиянията им? Нека станат и ви помогнат, нека ви бъдат те закрила!
39 Вижте сега, (вижте,) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми.
40 Ще издигна към небето ръката Си и (кълна се в десницата Си и) казвам: жив съм довека!
41 Кога изостря бляскавия Си меч, и ръката Ми приеме съд, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на ония, които Ме мразят;
42 ще напоя стрелите Си с кръв, и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.
43 (Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии.) Веселете се, езичници, с Неговия народ (и да укрепват всички синове Божии)! Защото Той ще отмъсти за кръвта на рабите Си, ще отмъсти на враговете Си, (и ще отплати на ония, които Го мразят) и ще очисти (Господ) земята Си и народа Си!
44 (И оня ден написа Мойсей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.) И дойде Мойсей (при народа) и изрече гласно всички думи на тая песен пред народа, той и Иисус, син Навинов.
45 След като Мойсей изрече всички тия думи пред целия Израил,
46 каза им: вложете в сърцето си всички думи, които ви днес изрекох, и ги завещайте на децата си, за да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;
47 защото това не са за вас празни думи, а ваш живот, и чрез тях ще живеете дълго време на земята, за която отивате през Йордан да я завладеете.
Господ призовава Моисей на планината Нево
48 И в оня същи ден говори Господ на Моисея и каза:
49 възкачи се на тая планина Аварим, на планина Нево, в Моавската земя, срещу Иерихон, и погледни Ханаанската земя, която давам за владение на синовете Израилеви;
50 и умри на планината, на която ще се възкачиш, и се прибери при народа си, както умря брат ти Аарон, на планина Ор, и се прибра при народа си,
51 задето съгрешихте против Мене среди синовете Израилеви при водите на Мерива в Кадес, в пустиня Син, защото не почетохте светостта Ми среди синовете Израилеви;
52 пред себе си ти ще видиш земята, ала няма да влезеш там, - в земята, която давам на синовете Израилеви.
33
Моисей благославя Израелевите племена
1 Ето благословията, с която Мойсей, човек Божий, благослови синовете Израилеви пред смъртта си.
2 Той каза: Господ дойде от Синай, откри им се от Сеир, възсия от планина Фаран и вървеше с десетки хиляди светии; отдясно Му беше огънят на закона.
3 Наистина Той обича народа (Си); всички негови светии са в Твои ръце, и те паднаха при Твоите стъпки, за да възприемат думите Ти.
4 Мойсей ни даде закон, наследие за народа на Иакова.
5 И той беше цар израилски, когато се събираха народните главатари заедно с Израилевите колена.
6 Да живее Рувим и да не умира, и (Симеон) да бъде многоброен!
7 А за Иуда каза това: чуй. Господи, гласа на Иуда и доведи го при народа му; да се защити с ръцете си, а Ти бъди помощник против враговете му.
8 И за Левия каза: Твоят "тумим" и "урим" е на светия Ти мъж, когото Ти изкуси в Маса, с когото Ти се препира при водите на Мерива,
9 който казва за баща си и майка си: "аз на тях не гледам", и братята си не признава, и синовете си не знае; понеже те, левитите, държат думите Ти и спазват завета Ти,
10 учат Иакова на Твоите закони, и Израиля на Твоите заповеди, поставят кадиво пред лицето Ти и всесъжение на жертвеника Ти;
11 благослови, Господи, силата му и бъди благосклонен към работата на ръцете му, порази чреслата на ония, които въстават против него и които го мразят, за да не могат се подигна.
12 За Вениамина каза: когото Господ обича, той живее у Него безопасно, (Бог) го закриля винаги, и той почива на плещите Му.
13 За Иосифа каза: да благослови Господ земята му с многожелани дарове небесни, с роса и с дарове на бездната, що долу лежи,
14 с многожелани плодове от слънцето и многожелани плодове от месечината,
15 с превъзходни произведения на старите планини и многожеланите дарове от вечните хълмове,
16 и с многожеланите дарове от земята и от всичко, що я пълни; благословията на Оногова, Който се яви в храстето, да слезе върху главата на Иосифа и върху темето на найдобрия му брат:
17 якостта му е като на първородно теле, и рогата му са като рога на бивол; с тях ще избоде всички народи до край-земя: това са десетките хиляди Ефремови, това са хилядите Манасиеви.
18 За Завулона каза: весели се, Завулоне, в своите пътища, и ти, Исахаре, в своите шатри;
19 те свикват народа на планината, там колят законни жертви, понеже те се хранят от богатството на морето и от съкровищата, скрити в пясъка.
20 За Гада каза: благословен да бъде, който разшири Гада; той почива като лъв и съкрушава мишца и глава;
21 той си избра начатька на земята, там бе почетен с дял от законодателя, и дойде с народните главатари, и изпълни правдата Господня и съда с Израиля.
22 За Дана каза: Дан е млад лъв, който избягва из Васан.
23 За Нефталима каза: Нефталим е сит с благоволение и изпълнен с благословение Господне; морето и юг са негови владения.
24 За Асира каза: благословен е между синовете Асир, той ще бъде обичен на братята си и в дървено масло ще потопи ногата си;
25 желязо и мед са ти заверки; като дните ти ще се умножава твоето богатство.
26 Няма подобен на Бога Израилев, Който в славата Си се понесе по небесата и по облаци, теб на помощ;
27 древният Бог е (твое) прибежище, и (ти) си под вечни мишци; Той ще прогони враговете пред тебе и ще каже: изтребвай!
28 Израил живее безопасно, сам; окото на Иакова вижда пред себе си земя, изобилна с жито и вино, и небесата му пущат роса.
29 Блажен си ти, Израилю! Кой е като тебе, народ пазен от Господа, Който ти е щит закрилник и меч на славата ти? Твоите врагове ти се подмилкват, и ти тъпчеш вратовете им.
34
Смъртта на Моисей
1 Тогава Мойсей се възкачи от равнините Моавски на планина Нево, навръх Фасга, срещу Иерихон, и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан,
2 и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,
3 и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.
4 И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, Думайки: "на твоето семе ще я дам"; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.
5 И умря там Мойсей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;
6 и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Ветфегор, и дори доднес никой не знае де е погребан.
7 Мойсей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.
8 И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски(при Йордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.
9 И Иисус, син Навинов, изпълни се с дух на премъдрост, защото Мойсей бе възложил върху него ръцете си, и му се покоряваха синовете Израилеви и правеха тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.
10 И в Израиля нямаше вече такъв пророк, като Моисея, когото Господ знаеше лице с лице,
11 и по всички личби и чудеса, за които го бе пратил Господ да извърши в Египетската земя над фараона, над всичките му служители и над цялата му земя,
12 и по силната ръка и по големите чудеса, които Мойсей извърши пред очите на цял Израил.
1
1 Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
3 Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
5 Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
6 Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
9 Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
11 Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.
12 А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
16 Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
17 И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.
Рождението на Исус Христос
18 А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19 А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20 Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21 тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23 "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.
24 Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25 И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
2
Поклонението на мъдреците
1 А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха:
2 де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3 Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него.
4 И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5 А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6 "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7 Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8 и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9 Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10 А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11 И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12 И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
13 А след като си отидоха, ето. Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
14 Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
15 и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".
Избиването на младенците
16 Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
17 Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:
18 "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".
Завръщането от Египет
19 А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
20 и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
21 Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
22 Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
23 и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
3
Проповедта на Йоан Кръстител
1 В ония дни дохожда Йоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня
2 и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
3 Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му".
4 А сам Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.
5 Тогава Йерусалим и цяла Иудея, и цяла Йорданска околност излизаха при него
6 и се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
7 И като видя Йоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
8 Сторете, прочее, плод достоен за покаяние
9 и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;
10 и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;
11 аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;
12 лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.
Кръщението на Исус Христос
13 Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.
14 А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?
15 Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска.
16 И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
17 И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
4
Изкушението в пустинята
1 Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
2 и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.
3 И приближи се до Него изкусителят м рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.
4 А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста".
5 Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха,
6 и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си".
7 Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".
8 Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,
9 и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
10 Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".
11 Тогава дяволът Го оставя, и ето. Ангели дойдоха и Му служеха.
Началото на служението на Исус Христос
12 А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея;
13 и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови,
14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
15 "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея,
16 народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".
17 Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
Призоваването на галилейските рибари
18 И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;
19 и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.
20 И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.
21 Оттам като отиде по-нататьк, видя други двама братя. Накова Зеведеева и брата му Йоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.
22 Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.
23 И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
24 И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
25 И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Йерусалим и Иудея и изотвъд Йордан.
5
Проповедта на планината 5:1-7:29
Блаженствата
1 Като видя народа. Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
2 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
3 блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
4 Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
10 Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
11 Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
12 Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
13 Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
14 Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
15 Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
16 Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
Исус Христос и законът
17 Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
18 Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, Докато всичко не се сбъдне.
19 И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
20 Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
21 Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда".
22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака", виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена.
23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
25 Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
26 истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант.
27 Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай".
28 Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29 И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
31 Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо".
32 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
33 Слушали сте още,-че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си".
34 Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
35 ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Йерусалим, защото е град на великия Цар;
36 ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37 Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
38 Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".
39 Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната Дреха.
41 И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42 Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43 Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".
44 Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45 за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46 Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
6
За милостинята
1 Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2 И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерните по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3 А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4 та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
За молитвата
5 И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
6 А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
7 А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословното си ще бъдат чути;
8 прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
9 А молете се тъй: Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
11 насъщния ни хляб дай ни днес;
12 и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13 и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
14 Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15 ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
16 Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
17 А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си,
18 та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
Съкровища на небето
19 Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
20 но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
21 защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
22 Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23 ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24 Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
Упование на Бога или грижи за земното
25 Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26 Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27 Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28 Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29 а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30 и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31 И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32 Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33 Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
34 И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.
7
Да не осъждаме ближния
1 Не съдете, за да не бъдете съдени;
2 защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
3 А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4 Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
За молитвата
5 Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
6 Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.
7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
8 защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
9 Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,
10 и кога поиска риба, да му даде змия?
11 И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри деяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?
12 Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.
Двата пътя
13 Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
14 защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.
Предпазване от лъжеучители
15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители:
16 по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?
17 Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове:
18 не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.
20 И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
Опасност от лъжливо изповядване
21 Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.
22 Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?
23 И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
24 И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;
25 и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.
26 А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27 и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването и беше голямо.
28 И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му,
29 защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).
8
Чудесата на Исус Христос
1 А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.
2 И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
3 Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата.
4 И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Мойсей, тям за свидетелство.
5 А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:
6 Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
7 Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.
8 А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;
9 защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
10 Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
11 И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Накова в царството небесно,
12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13 И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.
Излекуване на тъщата на Петър
14 Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница,
15 и допря се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше.
16 А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни,
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите".
18 И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.
19 Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
20 А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
21 Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22 Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
Укротяване на бурята
23 И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
24 И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
25 Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
26 А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
27 А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
Изгонване на бесове
28 И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
29 И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
30 А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
31 И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
32 И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
33 А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
34 И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
9
Излекуване на парализирания
1 Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
2 И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
3 Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
4 А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
5 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
6 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
7 И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
8 А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
Призоваване на Матей
9 Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.
10 И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.
11 Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?
12 А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
13 идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Относно поста
14 Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?
15 А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.
16 И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно.
17 Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.
Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
18 Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее.
19 И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.
20 И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,
21 защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.
23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,
24 рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.
25 А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.
26 И разчу се това по цялата оная земя.
Излекуване на двама слепи
27 Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давилов!
28 А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече; вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да. Господи!
29 Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
30 И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
31 А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
32 Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33 И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
34 А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
35 И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
36 Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.
37 Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,
38 затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
10
Призоваване на дванадесетте ученици
1 И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.
2 А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Йоан, негов брат,
3 Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,
4 Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.
5 Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
6 а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;
7 и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;
8 болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
9 Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,
10 ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.
12 А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
13 И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
14 Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
15 Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.
16 Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.
17 Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,
18 и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.
19 И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;
20 защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.
21 И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;
22 и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.
23 А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.
24 Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:
25 доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?
26 И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.
27 Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.
28 И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.
29 Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;
30 а вам и космите на главата са всички преброени;
31 не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.
32 И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен;
33 а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.
34 Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;
35 защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.
36 И врагове на човека са неговите домашни.
37 Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
38 и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
39 Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.
40 Който приема вас. Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;
41 който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.
42 И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
11
Свидетелството на Исус Христос за Йоан
1 И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.
2 А Йоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици
3 и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
4 Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате:
5 слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;
6 и блажен оня, който се не съблазни поради Мене.
7 А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Йоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
8 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.
9 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
10 Защото този е, за когото е писано: "ето. Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
11 Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.
12 А от дните на Йоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;
13 защото всички пророци и законът бяха пророкували до Йоана.
14 И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:
15 който има уши да слуша, нека слуша!
16 А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си
17 и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
18 Защото дойде Йоан, който ви яде, ни пие, а казват: бяс има.
19 Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.
Горко на непокаялите се градове
20 Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.
21 Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел;
22 но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам.
23 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше н до днешен ден да остане;
24 но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе.
Отец се открива чрез Сина
25 В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;
26 тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
27 Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
28 Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
29 вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
30 защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
12
Исус - Господар на съботата
1 По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.
2 Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не с позволено да се върши в събота.
3 А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
4 Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?
6 Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;
7 и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните;
8 защото Син Човеческий е господар и на съботата.
Изцеление в събота
9 И като отмина оттам, дойде в синагогата им.
10 И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота?
11 А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?
12 Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро.
13 Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам.
Пророчеството за Христос
15 И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери,
16 и запрети им да разгласяват за Него,
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
18 "ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд;
19 няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата;
20 преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа;
21 и народите ще се уповават на Неговото име."
Божествената власт на Исус Христос
22 Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.
23 И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давилов?
24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.
25 Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.
26 И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?
27 И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
28 Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.
29 Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.
30 Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31 Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
32 и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
За дървото и неговите плодове
33 Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.
34 Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.
35 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:
37 защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.
Знамението на пророк Йона
38 Тогава някои от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе.
39 Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона;
40 защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
41 Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се по-каяха от проповедта на Йона; а ето, тук има повече от Йона.
42 Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
Завръщане на нечистия дух
43 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира;
44 тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена;
45 тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род.
Майката и братята на Исус Христос
46 И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него.
47 И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.
48 А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми?
49 И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя;
50 защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.
13
Притчи за Небесното царство
1 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
3 И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място,дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
9 Който има уши да слуша, нека слуша!
10 И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?
11 А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;
12 защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;
13 затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;
14 и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;
15 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".
16 Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват;
17 защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.
18 Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:
19 при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеялото в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
20 А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
21 ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазнява.
22 А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.
23 Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.
Притча за житото и плевелите
24 Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
25 и когато човеците спяха, дойде врагът му н посея между житото плевели, па си отвдв;
26 а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
27 И като дойдоха слугите на стопани на, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
28 А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
29 Но той рече; не, за да не би, като скубете плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
30 оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
31 Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,
32 което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.
Притча за кваса
33 Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
34 Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,
35 за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира".
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.
37 А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;
38 нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;
39 врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:
41 ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
43 тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!
Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44 Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.
45 Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,
46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.
Притча за мрежата
47 Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,
48 която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.
49 Тъй ще бъде при свършеха на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51 И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да. Господи!
52 А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.
Исус Христос - отхвърлен от Назарет
53 И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.
54 А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?
55 Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Носия, Симон и Иуда?
56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?
57 И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.
58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.
14
Посичането на Йоан Кръстител
1 В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
2 и рече на своите служещи: това е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
3 Защото Ирод, като хвана Йоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
4 понеже Йоан му казваше: не бива да я имаш.
5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
7 затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска.
8 А тя, получена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат.
10 И проводи, та отсякоха главата на Йоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, диунаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
13 Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15 А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17 А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Той рече: донесете Ми ги тука.
19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
Исус Христос ходи по водата
22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
23 И като разпусна народа. Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
34 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.
36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.
15
Кое прави човека нечист
1 Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:
2 защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
3 А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
4 Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".
5 А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, -
6 той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
7 Лицемерни, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
8 "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
9 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки".
10 И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте;
11 не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
13 А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
14 оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
15 А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
16 Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
17 Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
18 А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
19 защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
20 това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
Вярата на една езичница и изцеляване на множество болни
21 И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
Исус Христос ходи по водата
22 И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме. Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
24 А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
25 Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
26 А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
27 Тя каза: да. Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.
29 Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30 И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
31 тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
Нахранване на четири хиляди души
32 А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
33 И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34 Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35 Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
16
Исус упреква фарисеите
1 Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.
2 А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено;
3 а сутрин - днес ще има буря, защото небето е тъмнобагрено. Лицемерни, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?
4 Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона. И като ги остави, отмина.
5 Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.
6 Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски.
7 А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.
8 Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?
9 Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте?
10 Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте?
11 Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?
12 Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.
Петър изповядва вярата в Исус Христос
13 А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?
14 Те отговориха: едни - за Йоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.
15 Той им рече: а вие за кого Ме мислите?
16 Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
17 Тогава Иисус отговори и му рече; блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;
18 и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;
19 и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.
Христос предсказва Своята смърт и възкресение
21 Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от старейте, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
22 И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.
23 А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.
24 Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;
25 защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери;
26 защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
27 Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
28 Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.
17
Преображението на Исус Христос
1 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Накова и Йоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
2 и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
3 И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него.
4 Тогава Петър отговори Иисусу и рече; Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
5 Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
6 И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
7 Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
8 А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
10 А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
11 Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;
12 но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.
13 Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоана Кръстителя.
Изцеляването на бесноватия младеж
14 Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него
15 и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;
16 водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.
17 А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.
18 И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.
19 Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
20 А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
21 Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
22 А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,
23 и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.
Данъкът за храма
24 А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма?
25 Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?
26 Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;
27 но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като й разтвориш устата, ще намериш статир; вземи го и дай им за Мене и за себе си.
18
Проповед за децата
1 В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2 И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3 и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
4 и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
5 и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
6 а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
7 Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.
8 Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
9 и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.
10 Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
11 Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.
Притча за загубената овца
12 Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?
13 И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.
14 Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.
Прощаването на брата
15 Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;
16 ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;
17 ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.
18 Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
19 Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;
20 защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.
21 Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?
22 Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23 Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.
24 Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;
25 а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;
26 тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
27 А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
28 Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;
29 тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;
30 но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
32 Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;
33 не трябваше пи и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
34 И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
35 Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.
19
Исус отново в Юдея
1 Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Йордан.
2 Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.
За брака
3 И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?
4 Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:
5 "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"?
6 Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
7 Те Му казват: защо тогава Мойсей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?
8 Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Мойсей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;
9 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.
10 Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.
11 А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;
12 защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.
Исус Христос благославя децата
13 Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.
14 Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.
15 И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.
Богатство и вечен живот
16 И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
17 А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
18 Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;
19 почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
20 Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
21 Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
22 Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23 А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;
24 и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
25 Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?
26 А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
27 Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?
28 А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при паки-битието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;
29 и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.
30 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.
20
Притча за работниците на лозето
1 Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2 и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3 като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4 па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5 Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,
6 А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7 Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8 А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9 И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11 и като получиха, зароптаха против стопанина
12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13 А той отговори и рече на едното от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16 Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.
Трето предсказание за страданията и възкресението
17 И като възлизаше Иисус за Йерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:
18 ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;
19 и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.
Искането на Зеведеевите синове
20 Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.
21 А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.
22 Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.
23 И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.
24 И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.
25 А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
26 между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
27 и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,
28 както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Изцеляване на двама слепци в Йерихон
29 И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.
30 И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни. Господи, Сине Давидов!
31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
32 Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?
33 Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.
21
Влизането на Исус Христос в Йерусалим
1 И когато наближиха до Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
2 като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
3 и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
4 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
5 "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".
6 Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
7 докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
8 А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
9 а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!
10 И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
11 А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
Изгонването на търговците от храма
12 И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
13 и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
14 И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.
15 А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
16 и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?
17 И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
Безплодната смокиня
18 А на утринта, връщайки се в града, огладня;
19 и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.
20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?
21 А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде;
22 и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.
За властта на Исус Христос
23 И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и старейте народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?
24 Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:
25 кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?
26 Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Йоана за пророк.
27 И отговориха Йисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
Притча за двамата сина
28 А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.
29 Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.
30 И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;
32 защото дойде при вас Йоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
Притча за злите земеделци
33 Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35 А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят о г сина ми.
38 Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39 И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42 Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?
43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;
44 и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.
22
Притча за царската сватба
1 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2 царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
7 Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14 защото мнозина са звани, а малцина избрани.
За плащането на данъка
15 Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
16 И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
17 затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
18 Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушачате, лицемерни?
19 покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
20 И казва им: чий е този образ и надпис?
21 Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
22 И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23 В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:
24 Учителю, Мойсей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
25 у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;
26 също и вторият, третият, дори до седмия;
27 а след всички умря и жената;
28 и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.
29 Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;
30 защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:
32 "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
33 И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
Най-голямата заповед
34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
35 И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37 А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твосго, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38 тази е първа и най-голяма заповед;
39 а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
Исус Христос и Давид
41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42 какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44 "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
23
За фарисеите
1 Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си
2 и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,
3 затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:
4 връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;
5 и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си;
6 обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,
7 и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю!
8 А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя;
9 и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;
10 и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос.
11 Но по-големият между вас да ви бъде слуга;
12 защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
Изобличение на книжниците и фарисеите
13 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.
14 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.
15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.
16 Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
17 Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?
18 Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
19 Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?
20 И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;
21 и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;
22 и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.
23 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
24 Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.
26 Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.
27 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;
28 тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
29 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните
30 и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
31 с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;
32 допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
33 Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?
Оплакването на Йерусалим
34 Затова, ето. Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпиете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,
35 за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
36 Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.
37 Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
38 Ето, оставя се вам домът ви пуст.
39 Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!
24
Пророчеството за разрушаването на храма и края на света
1 И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.
2 А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
3 И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?
4 А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;
5 защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.
6 Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят.
7 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове;
8 а всичко това е начало на болки.
9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.
10 Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят;
11 много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина;
12 и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;
13 а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
14 И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
15 И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира),
16 тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
17 който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си;
18 и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
19 Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
20 Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота;
21 защото тогава ще бъде голяма скръб. каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде.
22 И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни.
23 Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е-не вярвайте;
24 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
25 Ето, казах ви отнапред.
26 И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте;
27 защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;
28 защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.
29 И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;
30 тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;
31 и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.
32 От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
33 тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.
34 Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
35 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
Второто пришествие на Исус Христос
36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;
37 но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
38 защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега,
39 и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
40 тогава двама ще бъдат на нива;'единия взимат, другия оставят;
41 две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.
42 И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
43 Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
44 Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
45 А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
46 Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
47 истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
48 Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, -
49 па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, -
50 господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,
51 и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерните; там ше бъде плач и скърцане със зъби.
25
Притча за десетте девици
1 Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
2 пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4 а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5 и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6 А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7 Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8 а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
9 Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
10 А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
11 После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
12 А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
13 И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
Притча за талантите
14 Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15 и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16 Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17 също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18 а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20 И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21 Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23 Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26 А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27 затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28 вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29 защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30 а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач. и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Предстоящият съд
31 А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32 и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33 и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
34 Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35 защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36 гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37 Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38 Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39 Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40 А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41 Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42 защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43 странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44 Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45 Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46 И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.
26
Заговорът за убийството на Исус Христос
1 Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:
2 знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.
3 Тогава първосвещениците и книжниците и старейте народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,
4 и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;
5 но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.
Помазването на Исус Христос във Витания
6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,
7 приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.
8 Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:
9 защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.
10 Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
11 защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;
12 като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
13 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
Предателството на Юда
14 Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците
15 и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.
16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Тайната вечеря
17 А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
20 А когато се свечери. Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;
21 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;
22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз. Господи?
23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
24 прочее. Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
26 И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
31 Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото".
32 А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34 Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.
В Гетсиманската градина
36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците; поселете тука, докле ида там да се помоля.
37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;
46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
Залавянето на Исус
47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и старейте народни.
48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.
50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.
51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
52 Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;
53 или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?
54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?
55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.
56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
Исус Христос на съд пред Синедриона
57 А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и старейте.
58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.
59 А първосвещениците и старейте и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,
60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели
61 и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.
62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?
63 Но Ииеус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?
64 Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!
66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.
67 Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници
68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?
Отричането на Петър
69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.
70 Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.
71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.
72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.
73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.
74 Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.
75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
27
Исус пред Пилат
1 А когато се съмна, всички първосвещеници и старей народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;
2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.
3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и старейте,
4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;
9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,
10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и старейте. Той нищо не отговаряше.
13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.
17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?
18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
20 Но първосвещениците и старейте надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.
21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.
22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
Издевателството на войниците
27 След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29 и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
Разпъването и кръстната смърт на Исус Христос
32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
35 А след като Го разпнаха, разделиха Дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха Дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";
36 и седяха, та Го пазеха там;
37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а Другият отляво.
39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и старейте и фарисеите се присмиваха и думаха:
42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Накова и Носия, и майката на Зеведеевите синове.
57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;
58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;
59 а Йосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница
60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата
63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;
64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.
66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
28
Възкресението на Исус Христос
1 И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
2 И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;
3 видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг;
4 и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.
5 Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;
6 няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,
7 и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.
8 И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.
9 А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;
10 тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.
11 Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.
12 И тия, като се събраха със старейте и се съветваха, дадоха на войниците доста пари
13 и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме,
14 и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.
15 А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.
16 А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;
17 и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,
20 и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
1
Коментари за този стих във форумаПроповедта на Йоан Кръстител
1 Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
2 както е писано у пророците: "ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
3 "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
4 Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
5 И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
6 А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
7 И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
8 аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
Кръщението на Исус Христос и изкушението
9 И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан.
10 И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.
11 И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.
12 Веднага след това Духът Го извежда в пустинята.
13 И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушавай от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха.
Начало на служението на Исус Христос и призоваването на първите апостоли
14 А след като бе предаден Йоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие,
15 казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.
16 А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари.
17 И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци.
18 И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него.
19 И като отмина малко. Той видя Накова Зеведеев и брата му Йоана, също в кораб, да кърпят мрежите си;
20 и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него.
21 След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше.
22 И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.
23 Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза:
24 о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий.
25 Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него!
26 Тогава нечистият дух, като го отърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.
27 И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват?
28 И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска.
Излекуването на тъщата на Петър и на други болни
29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Накова и Йоана в къщата на Симона и Андрея.
30 А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея.
31 Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше.
32 А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс.
33 И целият град се бе събрал пред вратата.
34 И Той изцери мнозина, които стра даха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос.
35 А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, в там се молеше.
36 Симон и ония, които бяха с Него, притьрчаха подире Му;
37 и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят.
38 Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл.
39 И проповядваше в синагогите им по Цяла Галилея и изгонваше бесовете.
40 Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти.
41 А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!
42 След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист.
43 И като го изгледа строго, Иисусначаса го отпрати,
44 и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Мойсей, тям за свидетелство.
45 А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде.
2
Излекуване на парализирания в Капернаум
1 След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.
2 Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
3 И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица.
4 и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
5 Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:
7 какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
8 Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?
10 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):
11 тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
12 Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.
Призоваването на бирника Левий и общуването с грешници
13 И излезе Иисус пак край морето; и всичкият народ дохождаше при Него, и Той ги поучаваше.
14 Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него.
15 И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.
16 Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?
17 Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Относно поста и съботата
18 Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят?
19 Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят;
20 но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
21 Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопри шитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно.
22 Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.
23 И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.
24 А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?
25 Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?
26 Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
27 И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:
28 тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.
3
Излекуване в събота на човек с изсъхнала ръка
1 И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.
2 И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.
3 А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.
4 Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.
5 И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.
6 Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят.
7 А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,
8 Йерусалим, Идумея и изотвъд Йордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.
9 И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;
10 понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.
11 И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!
12 Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.
Избиране на дванадесетте ученици
13 После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
14 И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,
15 и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;
16 и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;
17 Иакова Зеведеева и Йоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гръма;
18 Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит
19 и Иуда Искариотски, който Го и предаде.
Божествената власт на Исус Христос
20 И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.
21 И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.
22 А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
23 И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?
24 Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;
25 и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;
26 и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя; дошъл е краят му.
27 Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.
28 Истина ви казвам; на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
29 но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.
30 Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.
Майката и братята на Исус Христос
31 И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.
32 Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.
33 Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?
34 И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;
35 защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.
4
Притча за сеяча
1 И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ. Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
2 И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
3 слушайте: ето, излезе сеяч да сее;
4 и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;
6 а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.
8 И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.
9 И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!
10 А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.
11 И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;
12 за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
13 И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?
14 Сеячът сее словото.
15 Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.
16 Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,
17 ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.
18 Посеяното в тръни означава слушащите словото,
19 но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. I
20 А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.
Светилото и светилникът
21 И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?
22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.
23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
24 И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.
25 Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.
Божието Царство е като посято семе, което израства само
26 И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,
27 и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.
28 Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;
29 а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.
Притча за синаповото зърно
30 И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?
31 То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;
32 а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.
33 И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
Исус укротява бурята
35 Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.
36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.
37 И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.
38 А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?
39 И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.
40 И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!
41 И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?
5
Обхванатият от нечист дух в Гадара
1 И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;
3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;
4 защото много пъти бе сковавай с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;
6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!
8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.
9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.
10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.
11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.
12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.
13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.
14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.
15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.
17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.
18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.
19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.
Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21 Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.
22 И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
23 и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху и ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.
24 Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.
25 Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,
26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле,
27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;
28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.
29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.
30 А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.
33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
36 Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.
37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Йоана, брат Иаковов.
38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.
39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
41 И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!
42 Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.
43 И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.
6
Исус отново в Назарет
1 Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.
2 Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?
3 Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите^ Му? И падаха в съблазън поради Него.
4 А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.
5 И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.
6 И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.
Изпращането на дванадесетте ученици
7 Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
8 И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
9 но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
10 И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си .отидете оттам.
11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
12 Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
13 изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.
Убиването на Йоан Кръстител
14 Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.
15 Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.
16 А Ирод, като чу, каза: това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.
17 Защото сам Ирод бе проводил да хванат Йоана и го свърза в тъмницата, заради Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея.
18 Защото Йоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.
19 А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.
20 Защото Ирод се страхуваше от Йоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.
21 И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на старейте галилейски,
22 дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.
23 И закле й се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, - дори и половината си царство.
24 А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Йоана Кръстителя.
25 И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
26 Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже.
27 И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.
28 А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.
29 Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30 И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.
31 Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.
32 И отидоха с кораб в уединено място насаме.
33 Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.
34 Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.
35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Нега н казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;
36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.
37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.
39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.
40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.
41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.
42 И ядоха всички, и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.
Исус Христос ходи по водата
45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.
47 Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.
48 И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.
49 Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се описаха и чудеха в себе си.
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.
Излекуване на болни в Генисаретските околности
53 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.
54 Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,
55 бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.
56 И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.
7
Порицание на фарисеите
1 Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим,
2 и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.
3 Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;
4 и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.
5 След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?
6 Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
7 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески."
8 Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.
9 И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.
10 Защото Мойсей е казал: "почитай баща си и майка си", и, "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".
11 А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, -
12 такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,
13 като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.
Кое прави човека нечист
14 И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:
15 нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.
16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
17 И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?
19 Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.
20 Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.
21 Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
22 кражби, користолюбие (обиди,), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.
23 Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.
Вярата на една езичница
24 И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
25 Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
26 а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й.
27 Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
28 А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
29 И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
30 И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката.
Изцеление на глухонемия
31 Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
32 И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.
33 Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.
35 И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
36 И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
37 И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
8
Нахранване на четири хиляди души
Фарисеите искат знамения
1 В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:.
2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.
3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
4 Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?
5 И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.
6 Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.
7 Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.
8 И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.
9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
10 И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
11 И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.
13 И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.
14 При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.
15 А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.
16 И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.
17 А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?
18 Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.
20 А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.
21 И рече им: как не разбирате?
Изцеляване на слепеца във Витсаида
22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него.
23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
Петър изповядва вярата в Исус Христос
27 И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
28 Те отговориха: едни - за Йоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците.
29 Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
31 И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
Следване на Исус Христос със себеотрицание
34 И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38 Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
9
Преображението на Исус Христос
1 И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
2 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Йоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях.
3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.
4 И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.
5 Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
6 Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.
7 И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!
8 И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса.
9 А когато слизаха от планината. Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите.
10 И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите?
11 И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
12 Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен.
13 Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.
Излекуването на бесноватия младеж
14 Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях.
15 Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го.
16 Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?
17 Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
18 дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
19 Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
20 И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
21 И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
22 и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
23 Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
24 И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.
25 А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
26 И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
28 И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
29 Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
30 Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
31 Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
32 Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.
Наставление за смирение
33 Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?
34 Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.
35 И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.
36 И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:
37 който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
“Който не е против нас, той е на наша страна”
38 Тогава Йоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.
39 А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.
40 Защото, който не е против вас, той е за вас.
41 И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
42 А който съблазни едното от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.
43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,
44 дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
45 И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,
46 дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
47 И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,
48 дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
49 Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.
50 Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.
10
Брак и развод
1 Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Йорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
2 Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Мойсей?
4 А те казаха: Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.
5 Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.
6 Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.
7 Затова ще остави човек баща си и майка си
8 и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.
9 И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
10 Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.
11 Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;
12 и ако жена напусне мъжа си, в се омъжи за друг, прелюбодействува.
Исус Христос благославя децата
13 И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.
14 Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
15 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.
16 И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.
17 А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
18 Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
19 Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.
20 А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.
21 Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.
22 А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23 И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!
24 А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
27 Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,
30 и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен.
31 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.
Предсказание за страданията и възкресението
32 Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
33 ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;
34 и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
Искането на Зеведеевите синове за първенство
35 Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
36 Той ги попита: какво искате да ви сторя?
37 Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти.
38 Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
41 И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Накова и Йоана.
42 А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
43 Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
44 и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
45 Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Изцеляването на слепия Вартимей
46 След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.
47 И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!
48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
49 Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.
50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.
51 И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам. Учителю!
52 Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.
11
Тържественото влизане на Исус в Йерусалим
1 Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеон ската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
7 И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
8 А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
9 И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
10 Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
11 И влезе Иисус в Йерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
Безплодната смокиня
12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
14 И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.
Изгонването на търговците от храма
15 Дойдоха в Йерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
16 и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
17 И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
18 Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
19 А когато се стъмни. Той излезе вън от града.
Силата на вярата
20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
22 Иисус им отговори и рече:
23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24 Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
25 И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.
26 Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.
За властта на Исус Христос
27 И дойдоха пак в Йерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и старейте
28 и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?
29 А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.
30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.
31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
32 Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Йоан наистина беше пророк.
33 И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
12
Притча за злите земеделци
1 И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
2 И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
3 А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
4 Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.
5 Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.
6 А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.
7 Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
9 Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
10 Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
11 това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?
12 И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.
За плащането на данъка на императора
13 И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.
14 Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице. а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?
15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.
16 И ге донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.
17 Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.
За възкресението на мъртвите
18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
19 Учителю, Мойсей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.
20 Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.
21 Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.
22 Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената,
23 И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.
24 Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?
25 Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.
26 А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"?
27 Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.
Най-голямата заповед
28 Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?
29 А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
30 и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.
31 Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма.
32 Книжникът Му рече: добре. Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;
33 и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.
34 Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.
Исус Христос и Давид
35 Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?
36 Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
37 И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.
38 И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,
39 предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.
40 Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.
Лептата на бедната вдовица
41 И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.
42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43 Като повика учениците Си, Иисус им рече; истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;
44 защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.
13
Пророчеството за разрушаването на храма и края на света
1 И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!
2 Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
3 И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Йоан и Андрей:
4 кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?
5 Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.
6 Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.
7 А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.
8 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.
9 Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
10 И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.
11 Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светии.
12 И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
14 А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
15 и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;
16 и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
17 Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
18 Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.
19 Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.
20 И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.
21 Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте.
22 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
23 А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.
Идването на Човешкия Син в слава
24 Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,
25 и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.
26 Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
27 И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.
28 Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
29 тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.
30 Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
31 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
32 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.
33 Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете,кога ще настане времето.
34 То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.
35 И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
36 та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
37 А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!
14
Заговорът за убийството на Исус Христос
1 След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.
3 И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен иард, и, като счупи алабастрения съд, възлизаше върху главата Му.
4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?
5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.
6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.
8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
Предателството на Юда
10 Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.
11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.
Тайната вечеря
12 В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.
14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.
17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
18 И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
22 И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.
24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.
25 Истина ви казвам; Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.
26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
27 И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците".
28 Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не.
30 Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
Предсказанието на Исус Христос за отричането на ап. Петър
31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.
Молитва в Гетсиманската градина
32 Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; й Той казва на учениците Си: поселете тук, докле се помоля.
33 И взима със Себе Си Петра, Накова и Йоана; и почна да се ужасява и да тъгува.
34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
36 и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.
40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.
41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.
42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
Залавянето на Исус Христос
43 И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и старейте.
44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна. Той е; хванете Го и водете зорко.
45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна.
46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.
47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.
49 Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.
52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.
Исус Христос на съд пред Синедриона52__
53 И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, старей и книжници.
54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.
55 А първосвещениците и целият синсдрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.
57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
58 чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.
60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
62 Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.
65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.
Отричането на ап. Петър
66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника
67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.
68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.
69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
72 Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.
15
Исус пред Пилат
1 Веднага заранта първосвещениците със старейте и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
2 Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.
3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща,
4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе.
5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.
6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.
7 Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.
8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.
9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?
10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.
11 Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре. Варава.
12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?
13 Те отново закрещяха: разпни Го!
14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!
15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
Исус с трънен венец
16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
17 и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.'
20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
Разпятието
21 И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
22 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
25 Беше третият час, и Го разпнаха.
26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.
27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.
28 И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".
29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,
30 спаси Себе Си и слез от кръста!
31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.
32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.
34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.
36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.
39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Йерусалим.
Погребението на Исус
42 И когато вече мръкна, - понеже беше петък, сиреч, срещу събота, -
43 дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?
45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.
46 А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.
47 А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
16
Възкресението на Исус Христос
1 След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце,
3 и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
4 И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
5 Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.
6 А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.
7 Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
8 И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
9 Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10 Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11 но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12 След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13 И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14 Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15 И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17 А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18 ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
Възнесението на Исус
19 А след разговора с тях. Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20 Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
1
Предсказанието за рождението на Йоан Кръстител
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, -
3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
5 В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9 по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, -
11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан;
14 и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
Благовещение
26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27 при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30 И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31 и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35 Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
Посещението на Мария при Елисавета
39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43 И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
46 И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
50 и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
51 Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
52 свали силни от престоли и въздигна смирени;
53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
54 взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, -
55 както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека.
56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
Рождението на Йоан Кръстител
57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.
58 И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.
59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Йоан.
61 И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.
63 Той поиска дъсчица и написа: Йоан му е името. И всички се почудиха.
64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.
66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.
67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
68 благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ
69 и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,
70 (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) -
71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;
72 за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, -
73 клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
74 за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,
75 безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.
76 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,
77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,
78 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,
79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
2
Рождението на Исус Христос
1 През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя.
2 Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.
3 И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
4 Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давилов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давилов,
5 за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
6 А когато бяха те там, дойде й време да роди;
7 и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата.
8 В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.
9 И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.
10 И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
11 защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
12 и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
13 И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше:
14 слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
15 Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
16 И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.
17 А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.
18 И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
19 А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
20 И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.
21 Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
Представянето на Исус Христос в храма
22 А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа,
23 както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;
24 и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
25 Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светии беше върху него.
26 Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
27 И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,
28 той Го прегърна, благослови Бога и рече:
29 сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;
30 защото очите ми видяха Твоето спасение,
31 що си приготвил пред лицето на всички народи, -
32 светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
33 А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.
34 И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия,
35 и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.
36 Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе преживяла с мъжа си седем години след девството си;
37 тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
38 И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим.
39 И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.
40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.
Дванайсетгодишният Исус в храма
41 Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празник Пасха.
42 И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Йерусалим по обичая на празника;
43 а когато се връщаха, след свършване на празничните дни. Отрокът Иисус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му.
44 Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;
45 и като Го не намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.
46 Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;
47 всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.
48 И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.
49 Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?
50 Но те не разбраха казаните от Него думи.
51 Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
52 Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.
3
Проповедта на Йоан Кръстител
1 А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, - четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний - четвъртовластник над Авилиния,
2 при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята.
3 И той обиколи цялата страна около Йордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове,
4 както е писано в книгата с речите напророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;
5 всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;
6 и всяка плът ще види спасението Божие".
7 Йоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
8 Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.
9 И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.
10 И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?
11 Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.
12 Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?
13 А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
14 Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.
15 Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Йоана, дали не е той Христос,
16 Йоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.
17 Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.
18 Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.
19 А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод,
20 прибави към всичко друго и това, че затвори Йоана в тъмница.
Кръщението на Исус Христос
21 А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето,
22 и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!
23 Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Йосифов, Илиев,
24 Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Йосифов,
25 Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев,
26 Маатов, Мататиев, Семеиев, Йосифов, Иудин,
27 Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев,
28 Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров,
29 Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин,
30 Симеонов, Иудин, Йосифов, Ионанов, Елиакимов,
31 Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов. Давилов,
32 Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов,
33 Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин,
34 Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров,
35 Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин,
36 Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов,
37 Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов,
38 Еносов, Ситов, Адамов, Божий.
4
Изкушаването на Исус в пустинята
1 Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Йордан, и поведен беше от Духа в пустинята;
2 там Той биде изкушавай четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.
3 И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.
4 А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.
5 И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.
6 И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;
7 ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е; "Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи".
9 И заведе Го в Йерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;
10 защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;
11 и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си".
12 Иисус му отговори и рече: казано е: "няма да изкусиш Господа, Бога твосго".
13 И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.
Начало на служението в Галилея
14 И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.
15 Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.
16 И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.
17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
18 "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,
19 да проповядвам благоприятната Господня година".
20 И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.
21 И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.
22 И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
24 И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
25 Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;
27 тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.
28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;
29 и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
30 Но Той премина посред тях в си отиде,
Излекуването на обладания от нечист дух в Капернаум
31 и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.
32 И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.
33 В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:
34 о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.
35 Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.
36 И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 И се разнесе слух за Него по всички околни места.
Излекуването на тъщата на Петър и на други болни
38 След като излезе от синагогата. Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.
39 Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.
40 А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.
41 Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.
42 А когато настана ден. Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.
43 Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.
44 И проповядваше в синагогите галилейски.
5
Призоваването на първите ученици
1 Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2 видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3 Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4 А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5 Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6 Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7 И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8 Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9 Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10 тъй също и Накова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11 И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
Излекуването на прокажения
12 Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
13 Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него.
14 И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Мойсей, тям за свидетелство.
15 Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си.
16 А Той отиваше в самотни места и се молеше.
Излекуването на парализирания
17 Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Йерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, -
18 ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;
19 и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.
20 И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.
21 Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
24 Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения); тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.
25 И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
Призоваването на бирника Левий
27 След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене.
28 И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него.
29 И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.
30 А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници?
31 А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
32 не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Исус отговаря на книжниците и фарисеите
33 А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?
34 Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът?
35 Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
36 При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата.
37 И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят;
38 но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.
39 И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.
6
Исус и съботата
1 В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.
2 А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?
3 Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
4 Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?
5 И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.
Изцеляването на човека с изсъхналата ръка
6 Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.
7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.
8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.
10 И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.
11 А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.
Избиране на дванадесетте апостоли
12 През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли,,и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:
14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Накова и Йоана, Филипа и Вартоломея,
15 Матся и Тома, Накова Алфеев и Симона, наричан Зилот,
16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.
17 И като слезе заедно с тях. Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Йерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
18 бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
19 И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
Блаженствата
20 И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23 Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.
24 Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.
25 Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.
26 Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.
Любовта към враговете
27 Но вам, които слушате, казвам; обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
28 благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
29 На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
30 Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.
31 И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
32 И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
35 Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към Злите.
36 И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
Отношението към ближния
37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
38 давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, отърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
39 Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?
42 Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
Всяко дърво се познава по своя плод
43 Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.
45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
46 И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?
47 Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.
48 Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
49 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.
7
Излекуването на слугата на стотника
1 Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше. Той влезе в Капернаум.
2 Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране.
3 Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските старей, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му.
4 И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това,
5 защото обича народа ни, и синагога та той ни построи.
6 Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;
7 затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
9 Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
10 Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
Възкресяването на сина на вдовицата от Наин
11 На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.
12 А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.
13 Като я видя Господ, смиля се над нея и рече и: не плачи.
14 И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!
15 Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.
16 И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.
17 Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.
Исус Христос и Йоан Кръстител
18 И известиха на Йоана неговите ученици за всичко това.
19 Йоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
20 А те, като дойдоха при Него, рекоха; Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
21 А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
22 И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
23 и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
24 След като заминаха изпратените от Йоана, Той почна да говори към народа за Йоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 Този е, за когото е писано: "ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
28 Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
29 И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Йоана;
30 а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.
31 Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат?
32 Те приличат на деца, които седят ма тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
33 Защото дойде Йоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.
34 Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.
35 И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.
Исус Христос и грешницата
36 Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38 и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39 Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае,коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40 Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи. Учителю!
41 Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет;
42 но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43 Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44 И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозеге Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47 Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50 А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
8
Притча за сеяча
1 След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,
2 и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 и Йоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.
4 А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
5 излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
6 а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
7 други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
8 а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
9 А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?
10 Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
11 Тая притча значи: семето е словото Божие;
12 а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;
13 а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;
14 а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;
15 а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Светилото и светилникът
16 И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
17 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18 Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
Майката и братята на Исус
19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
20 И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
Укротяването на бурята
22 Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.
23 Когато плуваха. Той заспа. На езерото се политна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
24 Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.
25 Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?
Излекуването на обладания от бесове
26 И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27 А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
28 Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
29 Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъйчсговързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
30 Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
32 А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
33 Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
35 И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
36 А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
37 И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
38 Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
39 върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Възкресяването на дъщерята на Яир
40 А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.
41 И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,
42 защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
43 И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едното,
44 приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението и престана.
45 И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
46 Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
48 А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
49 Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
50 Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
51 А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Накова, и на бащата и майката на момичето.
52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.
53 И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
54 А Той, като отпрати всички навън я хвана за ръка, извика: момиче, стани!
55 И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде.
56 И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.
9
Изпращането на дванадесетте апостоли
1 А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,
2 и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.
3 И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;
4 и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте напът;
5 и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях.
6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
7 Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;
8 други пък - че Илия се явил, а някои - че един от старовремските пророци е възкръснал.
9 И рече Ирод: Йоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го видя.
Нахранването на пет хиляди души
10 Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; я Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида.
11 Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.
13 Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, - освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.
14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.
15 И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.
16 А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
17 И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи - дванайсет коша.
Петър изповядва кой е Исус
18 По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
19 Те отговориха и рекоха: едни - за Йоана Кръстителя, други - за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.
20 Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.
21 Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,
22 като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
Следване на Исус Христос
23 А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.
25 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?
26 Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
27 Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
Преображение
28 Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Йоана и Накова, възлезе на планината да се помоли.
29 И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30 И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия;
31 като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим.
32 А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
34 Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35 И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36 И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
Изцелението на бесноватия младеж
37 А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.
38 И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:
39 прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;
40 аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.
41 Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
42 А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.
43 И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:
Предсказание за съда
44 вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.
45 Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям.
47 А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,
48 и рече им: който приеме това дете в Мое име. Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
“Който не е против вас, е на ваша страна”
49 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.
50 Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.
На път за Йерусалим. Негостоприемството на самаряните
51 А когато се приближаваха дните да бъде взет от света. Той се обърна към пътя за Йерусалим;
52 и изпрати пред Себе Си вестители;те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;
53 но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим.
54 Като видяха това учениците Му Иаков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
55 Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;
56 защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.
Какви трябва да са последователите на Исус Христос
57 И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.
58 Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
59 Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
60 Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.
61 А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.
62 Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.
10
Изпращането на седемдесет ученици
1 След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2 и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3 Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4 Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6 И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7 и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прохождайте от къща в къща.
8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9 изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11 и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12 Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
Упреци към непокаялите се градове
13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
14 обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам.
15 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
16 Който вас слуша. Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
17 Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
18 А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
19 ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;
20 обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е. Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
22 И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.
23 И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.
24 Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.
Най-голямата заповед
25 И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
26 А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
27 Той отговори и рече; "Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".
28 Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
Притча за добрия самарянин
29 Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?
30 Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31 Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
32 Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
33 Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,
34 и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
36 И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
37 Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.
При Марта и Мария
38 И както вървяха. Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41 Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
11
Учението на Исус за молитвата
1 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.
2 А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
3 насъщния ни хляб давай ни всеки ден;
4 и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
5 И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,
6 защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;
7 а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, -
8 казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.
9 И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
11 И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, око поиска риба, ще му даде змия вместо риба?
12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
13 И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри деяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат?
Божествената власт на Исус Христос
14 Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.
15 А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.
16 А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
17 Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;
18 ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.
19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
20 Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.
21 Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;
22 когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.
23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.
24 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох,
25 и като дойде, намира я пометена • наредена;
26 тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
Истинското блаженство
27 А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28 А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Знамението на пророк Йона
29 Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона;
30 защото, както Йона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.
31 Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
32 Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона; а ето, тук има повече от Йона.
Светлината на тялото
33 Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на Светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
34 Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;
35 и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.
36 Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние.
Исус осъжда фарисеите и законоучителите
37 И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.
38 А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.
39 Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.
40 Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?
41 Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.
42 Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
43 Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата.
44 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.
45 На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това. Ти и нас обиждаш.
46 Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.
47 Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,
48 с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.
49 Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят,
50 за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,
51 от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род.
52 Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.
53 И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,
54 като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.
12
Предпазване от лицемерието
1 Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други. Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае;
3 затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.
4 А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят;
5 но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте.
6 Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога.
7 А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни.
8 И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;
9 а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели.
10 И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.
11 А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете;
12 защото Дух Светии ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
13 Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството.
14 А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?
15 При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои е това да преумножава имотите си.
16 И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;
17 и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
18 И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
19 и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
20 Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
21 Тъй бива с тогава, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.
22 И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:
23 душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото.
24 Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!
25 Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?
26 И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?
27 Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.
28 И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ. Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!
29 Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте,
30 защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това;
31 но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.
32 Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.
33 Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;
34 защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Притча за верните слуги
35 Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;
36 и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.
37 Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.
38 И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.
39 Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
40 Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
41 Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички?
42 А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?
43 Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
44 истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
45 Ако пък оня слуга каже в сърцето си; скоро няма да дойде господарят ми, н почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, -
46 господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните.
47 А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много;
48 който пък не е знаял м е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.
Христос - причина за разделение
49 Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!
50 С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!
51 Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла;
52 защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима;
53 баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.
54 Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тоз час казвате: дъжд ще вали; тъй и бива;
55 а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива.
56 Лицемерни, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате?
57 А защо и сами от себе си не съдите, що е право?
58 Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница;
59 казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.
13
Призив за покаяние
1 В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.
2 Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?
3 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
4 Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?
5 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
Притча за безплодната смокиня
6 И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;
7 и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?
8 Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,
9 и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.
10 В една от синагогите Той поучаваше в събота;
11 и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
12 Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си!
13 И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
14 При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
15 Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
16 А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
17 И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Притча за синаповото зърно и кваса
18 А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
20 И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?
21 Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
Тясната врата
22 И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Йерусалим.
23 А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
24 подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
25 След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. -
26 тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
27 И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.
29 И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.
30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
Христос плаче за Йерусалим
31 В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.
32 И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;
33 но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Йерусалим.
34 Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
35 Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!
14
Христос изцелява в събота
1 Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;
2 и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.
3 Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?
4 Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.
5 След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?
6 И не можаха да Му отговорят на това.
За гостите и домакините
7 А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:
8 кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,
9 и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.
10 Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;
11 защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
12 А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата.
13 Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,
14 и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.
Притча за поканените на голямата вечеря
15 Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!
16 А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
17 и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
18 И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
19 Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
20 Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21 И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
22 И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
23 И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24 Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.
Изисквания към учениците
25 С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:
26 ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;
27 и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването и,
29 та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,
30 и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?
31 Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?
32 Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир
33 Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.
34 Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена?
35 Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!
15
Притча за изгубената овца
1 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
3 Но Иисус им каза тая притча:
4 кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
5 А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
6 и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
7 Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ; се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Притча за изгубената драхма
8 Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
9 А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
10 Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.
Притча за блудния син
11 И още каза: един човек имаше двама сина;
12 и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13 Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14 А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15 и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16 и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17 А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18 Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19 и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26 и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27 Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29 Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31 А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32 а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
16
Притча за нечестния управител
1 А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;
2 и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.
3 Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;
4 сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.
5 И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?
6 Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.
7 После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.
8 И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.
9 И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.
10 Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
Законът и Божието царство
14 Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.
15 Той им рече; вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.
16 Законът и пророците бяха до Йоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.
17 Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.
18 Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.
Притча за богаташа и бедния Лазар
19 Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво.
20 Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
21 и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
22 Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
23 и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
25 Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
29 Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
30 А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се по-каят.
31 Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
17
За прощението
1 Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:
2 за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.
3 Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;
4 и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се - прости му.
5 И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.
6 А Господ рече: да имахте вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.
7 Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;
8 няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?
9 Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.
10 Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.
Излекуването на десетте прокажени
11 Като отиваше за Йерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.
12 И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
13 и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
14 Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
15 А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
16 и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше. самарянин.
17 Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
18 Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
19 И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.
За идването на Божието царство
20 А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,
21 и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.
22 И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;
23 и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, - не ходете и не дирете;
24 понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.
25 Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.
26 И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:
27 ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.
28 Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;
29 но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;
30 тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.
31 В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.
32 Спомняйте си Лотовата жена.
33 Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.
34 Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;
35 две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;
36 двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.
37 На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.
18
Притча за неправедния съдия
1 Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.
3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
7 Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
9 Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11 Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14 Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Исус Христос благославя децата
15 Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
16 Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
За опасностите от богатството
18 И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20 знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22 Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24 Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28 Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
Трето предсказание за страданията и възкресението
31 И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Йерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:
32 понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
Излекуването на слепия в Йерихон
35 А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
19
Обръщението на Закхей
1 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
2 И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
3 искаше да види Ииеуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
4 и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
6 И той бързо слезе и Го прие с радост.
7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8 А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
10 понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
Притча за десетте слуги
11 А когато те слушаха това, прибави една притча, понеже Той беше близо до Йерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, -
12 и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: търгувайте, докле се завърна.
14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
15 И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
16 Дойде първият и рече: господари, твоята мина припечели десет мини.
17 И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
20 Дойде и друг и рече: господари, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
22 Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
26 Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
27 а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
28 Като каза това. Той тръгна по-нататьк, възлизайки за Йерусалим.
Тържественото влизане в Йерусалим
29 И когато наближи до Витфагия и Виталия, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
30 и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
31 И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
32 Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
34 Те отговориха: то е потребно Господу.
35 И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
36 И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
37 А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
38 като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
39 И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
40 Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
41 И когато се приближи и видя града, заплака за него
42 и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
43 понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
44 и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
45 И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
Изгонването на търговците от храма
46 и им казваше: писано е: "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,
48 и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.
20
За властта на Исус Христос
1 В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със старейте
2 и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
3 Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
4 кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
5 А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
6 Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Йоан бе пророк.
7 И отговориха: не знаем, откъде беше.
8 Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
Притча за злите земеделци
9 И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
14 Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
15 И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
17 Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
За плащането на данък на императора
20 И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
25 Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
За възкресението на мъртвите
27 Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Учителю, Мойсей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31 взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32 след всички умря и жената;
33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37 А че мъртвите ще възкръснат, и Мойсей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
40 И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
41 как казват, че Христос е син Давидов?
42 А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему; седи от дясната Ми страна,
43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
46 пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,
47 които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
21
Лептата на бедната вдовица
1 А като подигна очи, Той видя богатите, които пускаха своите приноси в съкровищницата;
2 видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти,
3 и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички;
4 защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше.
Предсказание за разрушаването на храма, войни и бедствия
5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси. Той рече:
6 ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат.
7 И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това?
8 А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им.
9 А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят.
10 Тогава им рече: ще въстане нароя против народ, и царство против царство;
11 на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето.
12 А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
13 а това ще бъде вам за свидетелство.
14 И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,
15 понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници,
16 Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;
17 и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;
18 но и косъм от главата ви няма да загине;
19 с търпението си спасявайте душите си.
Предсказание за разрушаването на Йерусалим
20 А кога видите Йерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустявалото му;
21 тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него,
22 защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано.
23 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ;
24 и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.
Идването на Човешкия Син
25 И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение;
26 тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят,
27 и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
28 А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.
Призоваване към бодърстване
29 И каза им притча: погледнете смоковницата и всички дървета:
30 кога вече покарат, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лято.
31 Тъй, и кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо царството Божие.
32 Истина ви казвам, няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
33 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
34 Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавали с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;
35 защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице;
36 и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.
37 Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска.
38 И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.
22
Предателството на Юда
1 Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;
2 а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.
3 И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.
4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.
5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;
6 и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.
Тайната вечеря
7 И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
8 и прати Иисус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
9 А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
10 Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
12 И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
13 Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
14 И когато настана часът. Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
15 и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
16 понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
17 И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
18 защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дояде царството Божие.
19 И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
21 Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
22 прочее. Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
Спорът за първенство сред учениците
24 А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
25 А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
26 а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
27 Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
28 Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
29 и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
30 за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
Предсказанието за отричането на Петър
31 И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
32 но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
34 Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
Подготовката на учениците за идващите събития
35 И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
37 защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
Исус Христос в Гетсиманската градина
39 И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
40 А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше"
42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
Залавянето на Исус Христос
47 Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна. Той е.
48 А Иисус му рече: Иудо, с целуваме ли предаваш Сина Човечески?
49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изпери го.
52 А на първосвещениците и началниците на храма и на старейте, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
Отричането на ап. Петър
54 Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.
55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна; човече, не съм.
59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
61 Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И като излезе вън, горко плака.
Обругаването на Исус Христос
63 Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
65 И много други хули казваха против Него.
Исус Христос пред Синедриона
66 А щом се съмна, събраха се старейте народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;
67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;
68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;
69 отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.
70 И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.
71 А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.
23
Исус Христос при Пилат
1 И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
2 и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
3 А Пипат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
Изпращането на Исус Христос при Ирод
6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Йерусалим.
8 А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
Осъждането на Исус Христос на смърт
13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
14 каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
18 Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
21 Но те крещяха: разпни Го, разпни!
22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
24 И Пилат реши да бъде, според както искат те,
25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
Разпъването на Исус Христос
26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
Кръстната смърт на Исус Христос
44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина. Тоя Човек е бил праведник.
48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му
50 И ето, някой си, на име Йосиф, съветник, човек добър и справедлив,
51 - той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
56 и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
24
Възкресението на Исус Христос
1 А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2 ала намериха камъка отвален от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6 Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7 говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8 И спомниха си думите Му.
9 И като се върнаха от гроба,обадиха всичко това на единайсетте и на всички Други.
10 Те бяха Магдалина Мария, и Йоана, и Мария, майка на Накова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12 Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13 В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Йерусалим,
14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19 И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21 а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25 Тогава Той им рече; о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33 И в същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36 Когато те приказваха за това. Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете.
41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха. Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
43 И като взе, яде пред тях.
44 И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
45 Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
46 и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Йерусалим;
48 а вие сте свидетели за това;
49 и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
Възнесението на Исус Христос
50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
51 И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
52 Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост.
53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
1
Исус Христос - Светлината на света
1 В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2 То беше в начало у Бога.
3 Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4 В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5 И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6 Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан;
7 той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8 Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
Бог се въплътява
9 Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
10 В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11 Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12 А на всички ония, които Го приеха - на вярващите в Неговото име - даде възможност да станат чеда Божии;
13 те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
14 И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
15 Йоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
16 И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
17 защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
18 Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
Свидетелството
19 И това е свидетелството на Йоана, когато иудеите проводиха от Йерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?
20 Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.
21 И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не.
22 Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?
23 Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята; оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия.
24 А пратените бяха измежду фарисеите;
25 те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?
26 Йоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
27 Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
28 Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше.
29 На другия ден Йоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.
30 Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше понапред от мене.
31 Аз Го не познавах; но, за да стане Той явeн на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
32 И свидетелствуваше Йоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
33 Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е. Който кръщава с Дух Светий.
34 И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
Първите апостоли
35 На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му.
36 И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
37 Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.
38 А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?
39 Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
40 Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Йоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);
42 и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър - камък).
43 На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
44 А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
45 Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
46 А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
47 Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48 Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
49 Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
50 Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
51 И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
2
Сватбата в Кана Галилейска
1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.
2 Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.
3 И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.
4 Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.
5 Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.
6 Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.
7 Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.
8 Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.
9 А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца
10 и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.
11 Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
12 След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни.
Очистването на храма
13 Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Йерусалим
14 и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали.
15 И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури;
16 и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.
17 Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: "ревността за Твоя дом Ме изяде".
18 А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?
19 Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.
20 А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?
21 Той обаче говореше за храма на тялото Си.
22 А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.
23 И когато беше в Йерусалим на празник Пасха, мнозина, като гледаха чудесата, които Той правеше, повярваха в Неговото име.
24 Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички,
25 и нямаше нужда някой да засвидетелствува за човека, понеже Сам знаеше, що има в човека.
3
Беседата с Никодим
1 Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.
2 Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.
3 Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.
4 Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
5 Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6 роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.
8 Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.
9 Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?
10 Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?
11 Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.
12 Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?
13 Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
14 И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
15 та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
16 Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17 Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.
19 Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.
20 Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
21 А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.
22 След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.
23 А Йоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;
24 защото Йоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 Тогава между Йоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.
26 И дойдоха при Йоана и му рекоха: рави. Оня, Който беше с тебе отвъд Йордан и за Когото ти свидетелствува, ето. Той кръщава, и всички отиват при Него.
27 Йоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.
28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.
30 Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.
31 Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето. Той е над всички.
32 И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.
33 Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.
34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.
35 Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.
36 Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.
4
1 Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Йоана придобива ученици и кръщава,
2 - макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му -
3 остави Иудея и отиде пак в Галилея.
4 А трябваше да мине Той през Самария.
5 И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа.
6 Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
10 Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
13 Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
16 Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш;
18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
20 Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
21 Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца.
22 Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
24 Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
26 Иисус й казва: Аз съм. Който говоря с тебе.
27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:
29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?
30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него.
31 Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!
32 Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.
33 Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?
34 Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35 Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.
36 Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.
37 Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.
38 Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
39 И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.
40 Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.
41 И още по-много народ повярва поради словото Му.
42 А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.
Исус Христос изцелява сина на царски чиновник
43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.
44 Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет.
45 Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Йерусалим на празника - понеже и те бяха ходили на празника.
46 И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
48 А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.
49 Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.
50 Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.
51 Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.
52 А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огнищата.
53 Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.
5
Изцеляването на Витесда
1 Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим.
2 А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора;
3 в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
4 защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
5 Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
6 Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?
7 Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
8 Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.
9 И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.
10 Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.
11 Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.
12 Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?
13 Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
14 След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е. Който го изцери.
16 Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота.
17 А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.
18 Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу.
Божествената власт на Сина и Неговите дела
19 На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.
21 Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.
22 Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,
23 та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25 Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27 и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29 и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
Свидетелства за Исус Христос и Неговите дела
30 Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.
32 Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.
33 Вие бяхте пратени при Йоана, и той засвидетелствува за истината.
34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.
35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.
36 Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
37 И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;
38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.
39 Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен: И те са, които свидетелствуват за Мене.
40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 От човеци слава не приемам,
42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.
43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.
44 Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?
45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител - Мойсей, на когото се вие уповавате.
46 Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?
6
Нахранването на пет хиляди души
1 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.
2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4 И приближаваше Пасха, празникът иудейски.
5 А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори; тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13 И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14 Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
Исус Христос ходи по водата
16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17 и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19 И когато бяха преплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20 Но Той им рече; Аз съм; не бойте се!
21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
Исус Христос - хлябът на живота
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господното благословение.
24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?
26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
28 Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
29 Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
31 Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат".
32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34 А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35 Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
38 защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
39 А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42 И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 У пророците е писано: "и ще бъдат всички от Бога научени". Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
46 Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
53 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
62 Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?
63 Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
64 Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
65 И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
Изповедта на Петър
67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
69 и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
70 Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
7
1 После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.
2 Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.
3 Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
4 Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
5 Защото нито братята Му вярваха в Него.
6 На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
7 Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
8 Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
9 Това като им каза, остана си в Галилея.
Исус Христос на празника Шатроразпъване в Йерусалим
10 Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
11 А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
12 И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
13 Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.
14 Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15 И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16 Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17 който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19 Не даде ли ви Мойсей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21 Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22 Мойсей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23 Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, - на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24 Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25 Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26 Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27 Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28 Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29 Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30 Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.
31 И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
32 Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
33 А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
34 ще Ме търсите, и не ше Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
36 Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
Исус Христос - Извор на живата вода
37 А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38 Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39 Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светии още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
Разделението сред народа относно Исус Христос
40 Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
41 Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
42 Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
43 И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
44 А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
45 Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха; защо Го не доведохте?
46 Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
47 Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
48 Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
49 Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
50 Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
51 осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
52 Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
53 И всеки си отиде у дома си.
8
Исус Христос прощава на прелюбодейката
1 А Иисус отиде на Елеонската планина.
2 И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,
4 рекоха Му; Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;
5 а Мойсей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
6 Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
7 А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9 А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
11 Тя отговори: никой. Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.
Исус Христос - Светлината на света
12 Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.
13 Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.
14 Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.
17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.
18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.
20 Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.
21 И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.
22 Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?
23 Той им рече: вие сте от долните. Аз съм от горните; вие сте от тоя свят. Аз не съм от тоя свят.
24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.
25 Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.
26 Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.
27 Не разбраха, че им говореше за Отца.
28 А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.
29 Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.
30 Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
31 Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,
32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?
34 Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.
35 А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.
36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.
38 Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.
39 Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.
41 Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме. Бога.
42 Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.
43 Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.
44 Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.
45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.
46 Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?
47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
Исус Христос и Авраам
48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?
49 Иисус отговори; в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.
50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.
52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.
53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?
54 Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,
55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.
56 Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.
57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама?
58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.
9
Изцеляването на слепородения
1 И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2 Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4 Аз трябва да върша делата на Тогова. Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи,
5 Докле съм в света, светлина съм на света.
6 Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7 и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8 А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10 Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11 Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12 Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13 Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14 А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15 Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16 Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
17 Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
18 Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19 и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20 Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22 Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
23 Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24 Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25 Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
30 Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31 Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
32 Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
33 Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34 Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35 Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36 Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37 Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе. Той е.
38 А той рече: вярвам. Господи! И Му се поклони.
39 А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
40 Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
41 Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.
10
Исус Христос - добрият Пастир
1 Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2 а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3 нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4 и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5 подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6 Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
7 Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8 Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9 Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
10 Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11 Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12 а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13 Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14 Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15 Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
16 Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
Йн 5,25 Йн 11,52 Йн 18,37 Иер 23,3 Иер 31,10 Еф 2,14 Еф 4,4 Иез 34,23 Иез 37,22 Мих 2,13
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
18 Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.
19 Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.
20 И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
21 Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
Исус - Божий Син
22 И настана тогава в Йерусалим празник Обновение, и зима беше.
23 И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
24 Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
25 Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
26 Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
28 и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
29 Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
30 Аз и Отец едно сме.
31 Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
32 Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?
33 Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.
34 Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"?
35 Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
36 на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?
37 Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;
38 ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.
39 Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им
40 и отиде пак отвъд Йордан, на мястото, дето по-преди Йоан кръщаваше, и остана там.
41 Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Йоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Йоан бил казал за Него, било истинско.
42 И мнозина там повярваха в Него.
11
Възкресението на Лазар
1 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта.
2 (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
4 Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
5 А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.
6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
8 Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
9 Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
10 а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
18 А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии;
19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23 Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.
24 Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25 Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26 И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27 Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.
32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Иисус се просълзи.
36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37 Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40 Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
Заговорът за убийството на Исус Христос
45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
47 Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
50 нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52 и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
53 От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
55 Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Йерусалим пред Пасха, за да се очистят.
56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.
12
Помазването на Исус Христос във Витания
1 Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
2 Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
3 Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
4 Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
5 защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
6 Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
7 А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
8 Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
Тържественото влизане в Йерусалим
12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим,
13 взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15 "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".
16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
Елините искат да видят Исус Христос
20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
25 Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
26 Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
Исус Христос говори за Своята смърт
27 Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
31 Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
32 И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
34 Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
38 за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?"
39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
40 "Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря".
41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
46 Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
47 И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя,защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати. Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.
50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.
13
Тайната вечеря
1 Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света. Той ги възлюби докрай.
2 И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,
3 Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
5 после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.
6 Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
7 Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
8 Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
11 Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
12 А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
15 Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
16 Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
17 Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.
18 Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: "който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си".
19 Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз.
20 Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя. Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.
Исус предсказва, че ще бъде предаден
21 Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.
23 А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.
24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.
25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?
26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.
28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.
29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или - да раздаде нещо на сиромаси.
30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.
Новата заповед за любовта
31 Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.
32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
33 Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
34 Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.
Исус предсказва отричането на Петър
36 Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.
37 Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.
38 Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.
14
Исус Христос - пътят и истината, и животът
1 Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.
2 В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.
3 И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.
4 А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.
5 Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?
6 Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
7 Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.
8 Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни.
9 Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?
10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.
11 Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.
12 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.
13 И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое име. Аз ще го направя.
Обещание за изпращане на Святия Дух
15 Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.
16 И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,
17 Духът на истината. Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.
18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.
20 В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.
21 Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.
22 Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?
23 Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.
24 Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.
25 Това ви казах, бидейки с вас.
26 А Утешителят, Дух Светии, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.
27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.
28 Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.
29 И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате.
30 Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.
31 Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.
15
Исус Христос - истинската лоза
1 Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.
2 Всяка пръчка у Мене, която не дава плод. Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
3 Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.
4 Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
5 Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
6 Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.
7 Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.
8 С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.
9 Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.
10 Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.
11 Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.
12 Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.
13 Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.
15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.
16 Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
17 Това ви заповядвам: да любите един другиго.
Омразата на света към Христовите последователи
18 Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19 Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20 Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.
21 Но всичко това ще ви сторят заради Моею име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.
22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си,
23 Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.
24 Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.
25 Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.
26 А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27 а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.
16
Делото на Святия Дух
1 Това ви казах, за да се не съблазните.
2 Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.
3 И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене.
4 Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.
5 А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш?
6 Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга.
7 Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;
8 и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9 за грях, че не вярват в Мене;
10 за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;
11 а за съд, че князът на тоя свят е осъден.
12 Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.
13 А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.
14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.
15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.
Скръбта ще се обърне в радост
16 Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.
17 Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?
18 И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори.
19 Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.
21 Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
22 Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;
23 и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.
24 Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
Исус Христос победи света
25 Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.
26 Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;
27 защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.
28 Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.
29 Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.
30 Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.
31 Отговори им Иисус: сега ли вярвате?
32 Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.
33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.
17
Първосвещеническата молитва на Исус Христос
1 Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът:прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
2 според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
3 А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
4 Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
5 И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
6 Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
7 Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
8 защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
9 Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
10 И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
11 Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12 Когато бях с тях на света. Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.
13 А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
14 Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.
16 Те не са от света, както и Аз не съм от него.
17 Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.
18 Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;
19 и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,
21 да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;
23 Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.
24 Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
25 Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;
26 и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.
18
Залавянето на Исус Христос
1 Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
9 за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих".
10 А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
Съдът пред първосвещениците. Отричането на Петър
13 и отведоха Го първом при Ана; за щото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
14 А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
17 Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
Исус Христос на съд пред Пилат
18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвсщеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
20 Иисус му отговори; Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
22 Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
23 Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш?
24 Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
26 Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
27 Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
28 Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
32 за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
33 Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
36 Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
37 А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
39 Но у вас има обичай, да ви пускам едното за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
40 Тогава пак закрешяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.
19
Разпъване, смърт и погребение на Исус Христос
1 Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
2 И войниците, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,
3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.
4 Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.
5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!
6 А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпнй Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.
7 Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
9 И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.
10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
11 Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.
13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.
14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!
15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.
16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.
17 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;
18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса.
19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей. Цар Иудейски.
20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.
22 Пилат отговори; каквото писах, писах.
23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.
24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: "разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие. Тъй направиха войниците.
25 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
31 И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.
32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши".
37 И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха".
38 След това Йосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пипат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.
39 Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.
41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.
20
Възкресението на Исус Христос
1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3 Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4 И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5 И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе е гроба.
6 След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7 пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9 защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10 Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Христос се явява на Мария Магдалена
11 А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12 и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13 И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14 Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15 Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16 Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17 Иисус й казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18 Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
19 А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20 И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22 И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23 На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
24 А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
25 Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27 После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ.
28 Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
30 И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
31 А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
21
Явяване на възкръсналия Исус Христос при Тивериадското езеро
1 След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море, А се яви тъй:
2 бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.
4 А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.
5 Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.
6 А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
7 Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
8 А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
9 А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
10 Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.
11 Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
12 Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.
13 Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.
14 Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
Исус Христос и Петър
15 А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16 Казва му пак втори път; Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17 Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, задето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18 Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19 А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20 А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21 Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22 Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23 И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща й ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25 Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
1
1 Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи
2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостоли те, които бе избрал,
3 на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
4 и като се събираше с тях. Той им заповяда - не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;
5 защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии
Възнесението на Исус Христос
6 Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки в това ли време. Господи, възстановяваш царството Израилево?
7 А Той им отговори не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт,
8 но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя.
9 И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
11 и рекоха, мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето
Избирането на Матия за апостол
12 Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим колкото един съботен път.
13 И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов
14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече
16 (а бяха се събрали около сто и двайсет души) мъже братя! Трябваше да се из пълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давилови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,
17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба,
18 но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.
20 Защото в книгата на Псалмите е писано: "жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него", и: "достойнството му друг да вземе".
21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,
22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.
23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Магия;
24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едното, когото си избрал,
25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.
26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.
2
Святият Дух слиза върху апостолите
1 Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
2 И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
3 И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
4 И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
5 А в Йерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
6 Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
7 И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
8 А как слушаме всички своя си роден говор?
9 Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
10 на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити,
11 критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
12 Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?
13 А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.
Проповедта на апостол Петър
14 Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Йерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:
15 тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;
16 но това е реченото чрез пророк Иоиля:
17 "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;
18 и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.
19 И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.
20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
21 И тогава всеки, който..призове името Господне, ще се спаси".
22 Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,
23 Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници. Го убихте;
24 но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
25 Защото Давид казва за Него: "винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.
26 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.
27 Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
28 Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си".
29 Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
30 А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,
31 предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
32 Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
33 И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
34 Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
35 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
36 И тъй, нека наздраве знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте. Бог направи Господ и Христос.
37 Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
38 А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
40 И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
Животът в първата християнска община
42 И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
43 Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите е Йерусалим.
44 А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;
45 продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.
46 И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
47 като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.
3
Излекуването на един куц човек
1 Петър и Йоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.
2 Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;
3 той, като видя Петра и Йоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.
4 А Петър се вгледа в него заедно с Йоана и рече: погледни ни!
5 И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
6 Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!
7 И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,
8 и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.
9 И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;
10 и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.
Проповедта на Петър в храма
11 И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Йоана, то целият народ ужасен се стече при тях в притвора, наречен Соломонов.
12 Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи?
13 Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова. Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец,
15 а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.
16 И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.
17 Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание;
18 а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.
19 И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,
20 за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа,
21 Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека.
22 Мойсей бе казал на отците: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже;
23 и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа".
24 И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни.
25 Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: "и в твоето,семе ще бъдат благословени всички земни племена".
26 Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, найнапред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.
4
Апостолите Петър и Йоан пред Синедриона
1 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2 които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден се събраха в Йерусалим техните началници, старей и книжници,
6 първосвещеник Ана и Каиафа, Йоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8 Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече; началници народни и стареи израилски!
9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте. Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12 защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
13 А като виждаха смелостта на Петра и Йоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19 Но Петър и Йоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога;
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и старейте.
24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико. Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25 Ти си. Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник".
27 Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
28 за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
29 И сега. Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дрьзновение да говорят Твоето слово,
30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31 И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светии и с дръзновение говореха словото Божие.
Общата собственост на благата при първите християни
32 А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
5
Анания и Сапфира
1 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
3 Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
9 Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
Други чудеса на апостолите
12 А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
14 А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
16 Стичаха се в Йерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
Апостолите пред Синедриона
17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
20 идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички старей измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
28 не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Йерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
29 А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
30 Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
31 Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
32 За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светии, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
Съветът на Гамалиил
34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
36 Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че с нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
37 След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
38 И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
39 ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
41 А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.
42 И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.
6
Избирането на седемте дякони
1 В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
2 Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
3 Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светии и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
4 а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
5 Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,
6 които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
7 И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Йерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
Стефан на съд пред Синедриона
8 А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
9 Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
10 ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
11 Тогава получиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
12 И подбудиха народа, старейте и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
13 И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
14 защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Мойсей.
15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.
7
Защитната реч на Стефан
1 Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
2 А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
3 и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
4 Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт. Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
6 И говори Бог така: "потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.
7 Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място".
8 И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък - дванайсетте патриарси.
9 Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,
10 избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.
11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.
12 А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.
13 А когато отидоха втори път, Йосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.
14 Йосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род - седемдесет и пет души.
15 Иаков слезе в Египет, и се помина там - той и бащите ни;
16 и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски.
17 И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,
18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;
19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20 В това време се роди Мойсей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
21 А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.
22 И научен биде Мойсей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.
23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.
24 И като видя, че обиждат едното от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.
26 На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: "мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?"
27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: "кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?"
29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.
30 Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.
31 Мойсей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:
32 "Аз съм Бог на твоите отци. Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов". Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 А Господ му каза: "събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.
34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега доили, ще те пратя в Египет".
35 Тоя Мойсей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: "кой те е поставил началник и съдия", - него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.
36 Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.
37 Това е онзи Мойсей, който бе казал на синовете Израилеви: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате".
38 Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,
39 и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
40 като рекоха на Аарона: "направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Мойсей, който ни изведе из Египетската земя".
41 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
42 А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: "доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
43 Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон".
44 Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
45 Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
46 който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковоа.
47 А Соломон Му построи дом.
48 Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 "небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50 Нали Моята ръка направи всичко това?"
51 Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52 Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, -
53 вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
Убиването на Стефан с камъни
54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55 А Стефан, изпълнен с Дух Светии, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58 и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59 и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60 И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
8
Преследването на църквата в Йерусалим
1 А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Йерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
3 Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
Филип в Самария
4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
7 нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
8 И голяма радост биде в оня град.
Симон магьосника
9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия.
11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
12 Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
14 Като чуха апостолите, които бяха в Йерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Йоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светии.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светии се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Йерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
Филип и етиопецът
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.
27 Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. "
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята".
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата. Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
9
Обръщението на Савел
1 А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
2 та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Йерусалим.
3 Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
4 и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
5 А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
6 Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече; стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.
7 А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.
8 Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.
9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!
11 А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,
12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.
13 Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим;
14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.
15 Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.
17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус.Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светии.
18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;
Проповедта на Савел в Дамаск
19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.
21 И всички, които слушаха, се чудеха и думаха; не е ли тоя, който гонеше в Йерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?
22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
24 но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
Савел в Йерусалим
26 А като пристигна в Йерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27 Но Варнава, като то взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Йерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.
32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
Възкресяването на Тавита
36 В Попия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41 Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
10
Петър и стотникът Корнилий
1 Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,
2 мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.
3 Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!
4 А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.
5 И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:
6 той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
7 Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,
8 и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.
10 И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,
11 и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;
12 в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.
13 И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!
14 А Петър рече: не. Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
15 И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
16 Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.
17 И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата
18 и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?
19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.
20 Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
21 Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?
22 А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светии откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.
23 Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
24 На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
25 Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
26 А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
27 И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
28 И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
29 Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
30 Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
31 и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
32 И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
33 Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
Проповедта на Петър в дома на Корнилий
34 Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
35 но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
36 Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Ии-суса Христа, Който е Господ на всички.
37 Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Йоан:
38 как Бог помаза с Дух Светии и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
39 И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Йерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява -
41 не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
42 И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
43 За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
Езичници приемат Святия Дух
44 Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светии слезе върху всички, които слушаха словото.
45 А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;
46 защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
47 може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светии, както и ние?
48 И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.
11
Петър говори пред църквата в Йерусалим
1 Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие.
2 И когато Петър възлезе в Йерусалим, обрязаните му натякваха,
3 думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях.
4 А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки:
5 аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, слушано от небето за четирите краища, и приближи до мене.
6 Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни.
7 И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж!
8 Пък аз казах: не. Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми.
9 А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
10 Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.
11 И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене.
12 А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек.
13 Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светии), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър;
14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
15 И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светии, както и върху нас отначало.
16 Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: "Йоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светии".
17 Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?
18 Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.
Църквата в Антиохия
19 А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.
20 Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.
21 И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.
22 Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
23 Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,
24 защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светии и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.
25 Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.
26 Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.
27 През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Йерусалим.
28 И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия.
29 Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;
30 това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.
12
Убийството на Яков и залавянето на Петър
1 В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,
2 и уби с меч Накова, брата Иоанов.
3 А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, -
4 и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.
5 И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а е това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.
Освобождаването на Петър
6 А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
7 И ето. Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.
8 Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата -и и върви след мене!
9 Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.
10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врата, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.
11 Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иро-дови и от всичко, що иудейският народ очакваше.
12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.
13 Когато Петър почука на пътните врата, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.
14 И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.
15 А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.
16 В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.
17 А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.
18 Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.
19 А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.
Смъртта на Ирод Агрипа Първи
20 Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.
21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;
22 а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.
23 Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.
24 А словото Божие растеше и се разпространяваше.
25 Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Йерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Йоана, наречен Марко.
13
Първото пътуване на Павел (13:1-14:28)
Изпращането на апостолите Савел и Варнава
1 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.
2 Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги признал.
3 Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.
Апостолите Савел и Варнава в Кипър
4 И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.
5 И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Йоана за прислужник.
6 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,
7 който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.
8 А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед
10 и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?
11 И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.
12 Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.
Проповедта в Антиохия Писидийска
13 Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.
14 А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.
16 Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!
17 Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,
18 и около четирийсет години време ги храни в пустинята;
19 и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;
20 а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.
21 После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.
22 Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: "намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания".
23 От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,
24 след като Йоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израялски.
25 А когато Йоан свършваше своето поприще, думаше: "за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете".
26 Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.
27 Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;
28 и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.
29 А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.
30 Но Бог Го възкреси от мъртвите;
31 през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. ,
32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,
33 както и във втория псалом е писано: "Син Мой си Ти: Аз днес Те родих".
34 А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй; "ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида".
35 Затова и на друго място казва: "не ще дадеш на Твоя Светия да види тление".
36 Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,
37 но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.
38 И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;
39 и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.
40 Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:
41 "вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой".
42 На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.
43 А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
44 На следната събота токуречи целият град се събра да чуе словото Божие.
45 Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.
46 Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.
47 Защото Господ тъй ни заповяда: "поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя"
48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.
49 И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.
50 Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.
51 Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.
52 А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светии.
14
Павел и Варнава в Икония
1 В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.
2 А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.
3 Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за еловото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.
4 А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други - с апостолите.
5 Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,
6 те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
7 и там благовестяха.
Апостолите в Листра
8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
9 Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
10 каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
11 А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
13 А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
14 Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
15 мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето в земята, морето и всичко, що е в тях,
16 Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
17 макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
18 И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
19 дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.
20 А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.
Завръщането в Антиохия Сирийска
21 След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
22 като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.
Деян 11,23 Деян 13,43 Деян 15,32 Мат 10,22 Мат 24,13 Рим 5,3 2Сол 1,4 2Тим 2,12 2Тим 3,12 Евр 10,36
23 А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дой доха в Памфилия;
25 и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;
26 а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.
27 Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.
28 И там стояха немалко време с учениците.
15
Спорът в Антиохия
1 А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим.
3 Те прочее, изпроводели от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя,
4 А като пристигнаха в Йерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
Апостолският събор в Йерусалим
6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
7 След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
8 и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светии, както и нам;
9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
10 Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
11 Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
13 А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
14 Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
15 и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
16 "след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давилова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
17 за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това".
18 Познати са Богу отвека всичките Му дела.
19 Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
20 но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
21 Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
Решенията на събора
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
23 като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
25 ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
27 И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
29 да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото,
31 А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
32 Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
33 След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
34 Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Йерусалим.
35 Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.
Начало на второто пришествие
36 След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.
37 Варнава изказа мнение да вземат със себе си Йоана, наричан Марко.
38 Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.
39 От това се "породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;
40 а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,
41 и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.
16
Павел взима Тимотей за спътник
1 Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;
2 тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.
3 Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.
4 И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим.
5 И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.
Павел отива в Европа
6 Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.
7 Д като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.
8 И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.
9 През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
Проповедта във Филипи
11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол,
12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.
15 А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.
Апостолите Павел и Сила в затвора
16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18 Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19 Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
22 Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26 Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31 А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни .ония човеци.
36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.
37 Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.
38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.
40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
17
Апостолите в Солун
1 Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.
2 Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,
3 като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.
4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
5 Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.
6 А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;
7 тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус.
8 И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.
9 Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.
Апостолите в Берия
10 А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.
11 Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.
12 И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.
13 Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.
14 Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.
15 Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.
Павел в Атина
16 Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.
17 И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.
18 А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: "какво иска да каже тоя празнословец?" а други: "види се, той проповядва за чужди божества", защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.
19 И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?
20 Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.
21 А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново.
22 Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.
23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее. Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.
24 Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
25 нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.
26 Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,
27 за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:
28 защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворни са казали: "Негов сме и род".
29 И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък - на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.
30 Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;
31 защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.
32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.
33 И тъй, Павел излезе из средата им.
34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях, беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.
18
Павел в Коринт
1 След това Павел остави Атина и дойде в Коринт;
2 и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях;
3 и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри.
4 И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.
5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос.
6 Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви - върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците.
7 И като се дигна оттам,дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата.
8 А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха. •
9 И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай,
10 защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град.
11 Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.
12 А когато Галион беше проконсул в Ахаия.иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,
13 като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.
14 И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;
15 но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.
16 И ги напъди от съдилището.
17 Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това.
Завръщането в Антиохия. Начало на третото пътешествие
18 Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк.
19 Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.
20 А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,
21 а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Йерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.
22 Като слезе в Кесария, ходи в Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
23 След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
Аполос в Ефес
24 И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.
25 Той беше наставел в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение.
26 Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.
27 А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,
28 защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
19
Синовете на Скева
1 Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
2 каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии.
3 Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
4 Павел каза: Йоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
6 И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светии, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
7 Всички бяха около дванайсет души.
8 А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
9 Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.
10 Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.
Синовете на Скева
11 А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,
12 тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.
13 Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.
14 Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.
15 А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?
16 И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.
17 Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.
18 И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
19 А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.
20 Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.
Размириците в Ефес
21 А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Йерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.
22 И прати в Македония двама от ония, които му служеха - Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.
23 В онова време биде голям смут за пътя Господен:
24 някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,
25 като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;
26 а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.
27 Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.
28 Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!
29 И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.
31 Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.
32 И тъй, едни крещяха едно, други - друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.
33 По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.
34 Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!
35 А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Бфес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?
36 Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.
37 А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.
38 Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.
39 Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.
40 Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.
20
Павел в Македония и Гърция
1 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
2 а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
5 Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
Възкресяването на Евтих
7 И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
12 В туй време доведоха момчето жи90, и немалко се утешиха.
Пътуването към Милит
13 Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
16 защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Йерусалим за деня Петдесетница.
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17 А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
18 И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
19 служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
20 как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
21 като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
22 И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там -
23 освен онова, което Дух Светии свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
24 Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
25 И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
26 Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
27 защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
28 Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
29 Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
30 па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
31 Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
32 А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
34 сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
35 С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима.
36 Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37 Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
38 наскърбени наймного от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.
21
Пътуването към Йерусалим
1 А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;
2 и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.
3 След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.
4 И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Йерусалим.
5 А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.
6 И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.
7 А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
8 А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.
9 Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10 Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,
11 и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Йерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.
12 Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Йерусалим.
13 Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господа Иисуса.
14 А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!
15 След тия дни се приготвихме и възлязохме в Йерусалим.
16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.
Апостол Павел при Яков
17 Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.
18 На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.
19 И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.
20 А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.
21 А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.
22 И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.
23 Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.
24 Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона.
25 А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство.
26 Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе завсекиго едного от тях принос.
Залавянето на Павел
27 А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,
28 викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място.
29 Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.
30 Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени.
31 И когато искаха да то убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Йерусалим се е побунил;
32 а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;
33 тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил?
34 От народа едни крещяха едно, други - друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.
35 А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;
36 защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!
37 Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?
38 та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници!
39 А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говорякъм народа.
40 А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:
22
Защитното слово на Павел
1 Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.
2 А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:
3 аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.
4 Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,
5 както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички старей, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Йерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.
6 Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.
7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
8 Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей. Когото ти гониш.
9 Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.
10 Тогава рекох: какво да правя. Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.
11 И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.
12 А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,
13 дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.
14 А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,
15 защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.
16 И сега що се бавиш?,Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.
17 А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, унесох се
18 и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
20 и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.
21 И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците.
Разговор с римския военачалник
22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!
23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.
25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?
26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.
27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.
28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.
29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.
Павел пред Синедриона
30 На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.
23
1 Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.
2 А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.
4 А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш".
6 А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!
7 Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото.
9 Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу.
10 И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.
11 През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Йерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.
Заговорът срещу Павел
12 А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.
13 Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.
14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.
15 Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.
16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.
17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.
19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?
20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.
21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.
22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.
Отвеждането на Павел в Цезарея
23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;
24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Написа и писмо с това съдържание:
26 Клавдий Лисий достопочтеному управители Феликсу праща поздрав.
27 Тогава човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.
28 И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им
29 и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.
30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!
31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.
32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.
33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.
34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:
35 ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.
24
Обвиненията срещу Павел
1 След пет дена слезе първосвещеник Анания със старейте и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.
2 А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:
3 винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи - у тоя народ добри сполуки.
4 Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.
5 Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,
6 който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;
7 но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,
8 като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.
9 И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.
Павел се защитава пред управителя Феликс
10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.
11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Йерусалим на поклонение.
12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,
13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.
14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,
15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.
16 Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.
17 След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.
18 При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,
19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.
20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, -
21 освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.
22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.
23 И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.
Павел пред Феликс и Друзила
24 След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.
25 А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а ога намеря време, ще те повикам.
26 При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.
27 Но, като изминаха две години, Феликса замести Порции Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.
25
Павел пред управителя Фест
1 А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Йерусалим.
2 Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла
3 и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Йерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.
4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.
5 И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.
6 И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.
7 Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Йерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря.
9 Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Йерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.
10 Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.
11 Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам.
12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.
Павел пред Агрипа и Верникия
13 След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.
14 И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,
15 за когото първосвещеницитс и старейте иудейски, когато аз бях в Йерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.
16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се зашити от обвинението.
17 И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;
18 обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;
19 те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса. Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
20 Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Йерусалим и там да бъде съден за това?
21 Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.
22 Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.
23 На сутринта, когато Агрипа и Вероника дойдоха, с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.
24 И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Йерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
25 Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.
26 Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.
27 Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.
26
Защитата на Павел пред Агрипа
1 Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:
2 честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,
3 а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.
4 Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Йерусалим, знаят всички иудеи;
5 те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;
6 а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,
7 което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.
8 Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?
9 Наистина, к аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;
10 това и сторих в Йерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;
11 и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
12 С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
13 посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.
14 Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
15 Аз рекох : кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,
17 като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,
18 да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наслсдис между осветените.
19 Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,
20 но първом на жителите в Дамаск и Йерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бота, като вършат дела, достойни за покаяние.
21 Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.
22 Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Мойсей, че щеше да стане,
23 именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.
24 Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.
25 А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.
26 Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.
27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.
28 Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.
29 А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови.
30 Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вероника и седящите с тях
31 и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.
32 И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.
27
Пътуването за Рим
1 Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.
2 Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.
4 Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,
5 и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.
7 И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.
8 И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.
9 Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше
10 и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12 И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.
Морската буря
13 Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.
14 Скоро обаче се политна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон.
15 Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.
16 И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;
17 като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт, свиха платната и тъй се носеха.
18 На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;
19 а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20 Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.
21 И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.
22 А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.
23 Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,
24 и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето. Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.
25 Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.
26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,
28 и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататьк, измериха пак и намериха петнайсет разтега.
29 И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.
30 А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.
32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.
33 И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34 Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата.
35 Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;
36 тогава се ободриха всички, та ядоха и те;
37 а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
38 А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.
Корабокрушението
39 Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.
40 И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.
41 Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните.
42 И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.
43 Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,
44 а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от .кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.
28
На остров Малта
1 И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.
2 Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбив: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.
4 Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек с наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.
5 Но той отърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
6 А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той с бог.
7 Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.
8 И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.
9 След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;
10 те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.
От Малта до Рим
11 След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите.
12 И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.
13 Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;
14 там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим.
15 Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.
16 Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.
Павел проповядва в Рим
17 След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
18 Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;
19 но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.
20 По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.
21 А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.
22 Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.
27 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".
23 И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в страноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.
24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
25 Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светии на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:
26 "иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,
28 И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.
29 Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.
30 Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,
31 като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.
1
Силата на Благовестието
1 Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
2 което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
3 за Своя Син (роден по плът от Давилово семе
4 и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашето,
5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
6 между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, -
7 благодат и мир от Бога Отца нашето и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.
8 Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
9 Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
10 и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
11 защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,
12 сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя.
13 Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
14 Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
15 тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
16 Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
17 Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".
18 Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;
19 тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
20 Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
21 Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърне се помрачи;
22 наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
23 и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, -
24 затова и Бог, според пехотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
25 те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
26 Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
27 също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
28 А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича,
29 бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
30 бидейки клюкари, клеветници, бо-гомразци, ругатели, горделивци, самохвал-ци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
31 безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32 Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
2
Божият съд за езичници и юдеи
1 И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2 А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.
3 Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?
4 Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?
5 Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,
6 Който ще въздаде всекиму според делата му:
7 живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
8 ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.
9 Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,
10 а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;
11 защото Бог не гледа на лице.
12 Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени
13 (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;
14 защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те^ без да имат закон, сами на себе са закон;
15 че делото на закона е написано в техните сърца, те показват е туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),
16 в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.
Юдеите и Моисеевият закон
17 Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с- Бога се хвалиш,
18 и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,
19 и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,
20 наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.
21 Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?
22 който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?
23 който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?
24 "Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано.
25 Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престьпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.
26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?
27 и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?
28 Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;
29 а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.
3
1 И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?
2 Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.
3 Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?
4 Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд".
5 Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?
6 Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?
7 Защото, ако истината Божия се въз-величава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?
8 Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
Пред Бога всички са грешни
9 И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
10 както е писано; "няма нито един праведен,
11 няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
12 всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма няма нито един".
13 "Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова;
14 устата им пълни с клетва и горчилка.
15 Нозете им бързи за проливане кръв;
16 пустош и неволя по техните пътища;
17 те не познаха пътя на мира.
18 Страх Божий няма пред очите им".
19 А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,
20 защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
21 А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
22 Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:
23 всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,
24 оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
25 Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прошението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,
26 за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.
27 Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.
28 И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.
29 Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;
30 защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.
31 И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.
4
Примерът на Авраам
1 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?
2 Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.
3 Защото, какво казва Писанието? - "Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание".
4 На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.
5 Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.
6 Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:
7 "блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;
8 блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
9 И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.
10 Кога биде вменена: след обрязване-то ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.
11 И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,
12 и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама. що имаше той преди обрязването си.
Вярата в Божието обещание
13 Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
15 защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
17 според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва. Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
18 Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти".
19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;
20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,
21 напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.
22 Затова му се вмени за праведност.
23 Но не само за него е писано, че му се е вменило,
24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашето,
25 предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
5
Мирът с Бога - основа за надеждата
1 И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа на-шего Иисуса Христа,
2 чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3 Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4 търпението - опитност, опитността - надежда,
5 а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светии.
6 Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7 За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8 Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9 Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10 Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
11 и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашето Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
Адам и Исус Христос
12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; -
13 защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон.
14 Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.
15 Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.
16 И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.
17 Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.
18 И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.
19 Защото, както чрез непослушание-то на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.
20 А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,
21 та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.
6
Мъртви за греха, живи за Христос
1 Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.
2 Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?
3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
4 И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
5 Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
6 като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
7 защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
8 Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
9 знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
10 Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
11 Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
12 И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;
13 и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата.
14 Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.
Истинската свобода
15 Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание?
17 Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.
18 А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.
19 Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.
20 Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.
21 А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
22 Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен.
23 Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
7
Вярващият в Исус Христос - свободен от Закона
1 Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?
2 Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
3 Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.
4 Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.
5 Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнаваш чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;
6 но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.
Човекът под властта на греха
7 Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай".
8 Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
9 Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,
10 пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,
11 защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12 Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра.
13 И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
14 Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
15 А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
16 Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
17 а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
18 Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
19 Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
20 А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
21 И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
22 Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,
23 но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
24 Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
25 Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.
8
Новият живот
1 И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,
2 защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.
3 Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,
4 та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.
5 Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно.
6 Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир;
7 защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.
8 А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.
9 Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.
10 Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.
11 Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то. Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.
12 И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;
13 защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,
14 понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;
15 защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!
16 Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.
17 Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
18 Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо е сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.
19 Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
20 защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,
21 с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
22 Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;
23 и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло.
24 Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25 Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26 Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.
27 А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.
28 При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;
29 защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.
30 А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил.
31 Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?
32 Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?
33 Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е. Който ги оправдава.
34 Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.
35 Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?
36 както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане".
37 Но във всичко това сдържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби.
38 Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще,
39 ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.
9
Божият избор остава
1 Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, -
2 че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;
3 молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,
4 които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;
5 техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
6 Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,
7 нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име".
8 Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.
9 Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син".
10 И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;
11 защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),
12 беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия",
13 както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих".
14 Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.
15 Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля".
16 И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.
17 Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя".
18 И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.
19 Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?
20 Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?
21 Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна?
22 Какво от туй. ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготьрпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?
23 и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,
24 помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?
25 както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената".
26 "И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог".
27 А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
28 защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята".
29 И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора".
Израел и Благовестието
30 Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.
31 А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.
32 Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,
33 както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".
10
Исус Христос - завършек на Закона
1 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.
2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.
3 Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,
4 понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
Спасението е за всички
5 Мойсей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него".
6 А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа,
7 "или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите.
8 Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме;
9 защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,
10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.
11 Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".
12 Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.
13 Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.
14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!"
16 Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?"
17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие.
18 Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им-до краищата на вселената".
19 Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Мойсей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ".
20 А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене".
21 За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".
11
Остатъкът от богоизбрания до Христа народ
1 И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
2 Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:
3 "Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата".
4 А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала".
5 Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.
6 Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.
7 Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,
8 както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден".
9 И Давид казва: "трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;
10 да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги".
Спасението на езичниците
11 Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
12 Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
13 На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,
14 та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.
15 Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
16 Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.
17 Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
18 то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе.
19 Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.
20 Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.
21 Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
22 Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдеш отсечен.
23 Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.
24 Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.
Спасението на целия Израел
25 Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
26 и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Си-он Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова".
27 "И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им".
28 Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
29 Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
30 Както и вие някога си бяхне непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
31 така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
33 О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
34 Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
35 Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.
12
Живот в служение на Бога
1 И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благо-угодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
2 и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
3 По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.
4 Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,
5 тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.
6 И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;
7 имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението;
8 наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце.
Правила за християнски живот
9 Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;
10 бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почит един към други;
11 в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;
12 бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни;
13 помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
14 благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
15 Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.
16 Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;
17 не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.
18 Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
19 Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ".
20 И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
21 Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
13
Задължения към властта
1 Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.
2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане.
3 Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея;
4 защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.
5 Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.
6 Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети.
7 И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък; комуто берия - берия; комуто страх - страх; комуто чест - чест.
Любовта е изпълнение на Божия закон
8 Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.
9 Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си.
10 Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.
11 И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.
12 Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.
13 Като в ден, да се държим благоприличие, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;
14 но облечете се в Господа нашего Ии-суса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в пехоти.
14
Да не съдим другите
1 Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
2 Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
3 Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
4 Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
5 Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
6 Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8 но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме.
9 Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
10 А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
11 Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога".
12 И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
Да не съблазняваме братята си
13 Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
14 Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.
15 Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.
16 Да се не хули, прочее, вашето добро.
17 Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
18 Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.
19 И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
20 Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;
21 по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.
22 Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.
23 А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
24 А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,
25 а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвесте-на на всички народи, за да се покоряват на вярата, -
26 на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.
15
Примерът на Исус Христос
1 Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:
2 всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.
3 Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене".
4 А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
5 А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,
6 та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.
7 Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.
8 И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците,
9 а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: "за това ще Те прославя. Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име".
10 И пак е казано: "развеселете се, езичници, с Неговия народ".
11 И пак: "хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи".
12 Исаия също казва: "ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите".
13 А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда.
Павел за дейността си като проповедник
14 И аз сам съм уверен за вас, братямои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго;
15 но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат
16 да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.
17 И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога,
18 защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело,
19 със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Йерусалим и околността дори до Илирик.
20 При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,
21 а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят".
22 Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас.
23 Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас,
24 кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се пона-радвам малко.
25 А сега отивам в Йерусалим, за да послужа на светиите,
26 защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Йерусалим.
27 Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага.
28 След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания.
29 А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.
30 Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога,
31 за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Йерусалим благоприятна на светиите,
32 та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас.
33 А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.
16
Поздрави
1 Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея:
2 приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене.
3 Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса
4 (които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.
5 Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия.
6 Поздравете Мариам, която се много труди за нас.
7 Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа.
8 Поздравете обичния ми в Господа Амплия.
9 Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия.
10 Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов.
11 Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа.
12 Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.
13 Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка.
14 Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя.
15 Поздравете Филолога и Юлия, Ни-рея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии.
16 Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.
Последни напътствия
17 Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях.
18 Защото такива служат не на Господа нашето Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.
19 Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото.
20 А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашето Иисуса Христа да бъде с вас! Амин.
21 Поздравяват ви сътрудникът ми Ти-мотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатьр.
22 Поздравявам ви в Господа и аз Тер-тий, който написах това послание.
23 Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник. Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт.
24 Благодатта на Господа нашето Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
1
Разделение в църквата на Коринт
1 Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен -
2 на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас -
3 благодат вам и мир от Бога Отца нашето и от Господа Иисуса Христа.
4 Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;
5 защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,
6 според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,
7 тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,
8 Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашето Иисуса Христа.
9 Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.
10 Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11 Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12 А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
13 Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14 Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криела и Гаия,
15 та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16 Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17 Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
Христос е Божията мъдрост и сила
18 Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а з? нас, които се спасяваме, е сила Божия.
19 Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните".
20 Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?
21 Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
22 Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,
23 а ние проповядваме Христа разпна-тия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,
24 пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;
25 защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.
26 Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
27 ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -
29 та никоя плът да се не похвали пред Бога.
30 От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,
31 та, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".
2
Проповед с дух и сила
1 И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;
2 защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;
3 и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет.
4 И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
5 та вярата ваша да се утвьрдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия.
Откриване на Божията мъдрост чрез Святия Дух
6 Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
7 а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,
8 която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.
9 Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".
10 А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии.
11 Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух.
12 Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;
13 това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.
14 Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
15 Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.
16 Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов,
3
Апостолите - сътрудници на Бога
1 И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа.
2 С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте,
3 понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
4 Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски?
5 Какво е, прочее, Павел? какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал?
6 Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте;
7 тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте.
8 Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.
9 Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива. Божие здание.
10 По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.
11 Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.
12 Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, -
13 на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.
14 И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.
15 А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.
16 Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?
17 Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.
18 Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър.
19 Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване".
20 И пак: "Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни".
21 И тъй, никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше:
22 било Павел, или Аполос, или Кифа, било свят или живот, или смърт, било сегашно, или бъдно, - всичко е ваше;
23 вие пък сте Христови, а Христос - Божий.
4
Примерът на апостолите
1 И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;
2 а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен.
3 Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.
4 Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.
5 Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.
6 Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за някого си.
7 Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?
8 Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!
9 Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10 Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11 Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12 и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13 хулени - молим се.. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14 Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15 Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16 Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
17 За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква.
18 Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас;
19 но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели;
20 защото царството Божие е не в думи, а в сила.
21 Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?
5
Осъждане на безнравствеността
1 Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена.
2 А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа!
3 Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, -
4 в името на Господа нашето Иисуса Христа, като бе съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, -
5 да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашето Иисуса Христа.
6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто?
7 Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас.
8 Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.
9 Писах ви в писмото си - да нямате общение с блудници;
10 и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабите-ли, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят.
11 Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете.
12 Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните?
13 Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си.
6
Християните и езическите съдилища
1 Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите?
2 Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи?
4 Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата.
5 За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си?
6 А брат с брата се съди, и то пред неверници!
7 Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-до-бре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
8 Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя.
9 Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници,
10 нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.
11 И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашето Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.
Призив за нравствена чистота
12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.
13 Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото.
14 Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.
15 Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да вземали членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!
16 Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът".
17 А който се съединява с Господа, един дух е с Него.
18 Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.
19 Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?
20 Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.
7
Брак и безбрачие
1 А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена.
2 Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
3 Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа.
4 Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.
5 Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.
6 Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.
7 Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак.
8 А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
9 Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
Заповед против развода
10 А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не разделя от мъж, -
11 ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си.
12 А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;
13 и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.
14 Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.
15 Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.
16 Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?
Спазване на заповедите
17 Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го с призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.
18 Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.
19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.
20 Всякой да си остава в званието, в което е призван.
21 Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.
22 Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.
23 Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.
24 Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.
Съвети към безбрачните
25 За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.
26 Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.
27 Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.
28 Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.
29 Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;
30 и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават;
31 и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.
32 Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу;
33 а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената.
34 Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си.
35 Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянни служене Господу безпрепятствено.
36 Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.
37 Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
38 Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.
39 Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
40 Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.
8
За яденето на идоложертвено_
1 Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.
3 Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.
4 - Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.
5 Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), -
6 ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
7 - Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.
8 Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9 Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.
10 Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?
11 И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.
12 А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.
13 Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.
9
Апостолът се отказва от правата си
1 Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?
2 Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.
3 Това е моята защита против ония, които ме осъждат
4 Нима нямаме власт да ядем и да пием?
5 Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?
8 Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?
9 Защото в Моисеевия закон е писано: "не вързвай устата на вол, който вършее". Нима за воловете се грижи Бог?
10 Или казва това главно за нас? - Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.
11 Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?
12 Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на. Христовото благовестие.
13 Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното?
14 Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 Но аз се не възползувах ни с едно от тия права; и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.
16 Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!
17 Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба.
18 А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.
19 Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях:
20 за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните;
21 за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон;
22 за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.
23 А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.
24 Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта.
25 Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те - за да получат тленен венец, а ние - нетленен.
26 Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух;
27 но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.
10
Предпазване от идолопоклонство
1 Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;
2 и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;
3 и всички ядоха една и съща духовна храна;
4 и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
5 Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.
6 А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.
7 Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: "народът седна да яде и да пие, па стана да играе".
8 Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.
9 Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.
10 Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
12 Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
13 Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
14 Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.
15 Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.
16 Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
17 Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.
18 Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?
19 Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?
20 Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
21 Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.
22 Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?
Свободата на християнина
23 Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
24 Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго.
25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;
26 защото "Господня е земята и онова, що я изпълня".
27 Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.
28 Но, ако някой ви каже: това е идол-ска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
29 Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?
30 Ако пък участвувам е яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.
32 Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,
33 както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.
11
Жените на богослужение
1 Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.
2 Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал.
3 Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог.
4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си;
5 и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната;
6 ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива.
7 И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа.
8 Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа;
9 и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа.
10 Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите.
11 Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа.
12 Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога.
13 Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава?
14 Нали и самата природа ви учи, че е безчестно за мъж, ако си оставя коса?
15 Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало.
16 Обаче, ако някой иска да се препи-ра, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии.
Подобаващо участие в Господнята вечеря и общите трапези
17 А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо.
18 Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам.
19 Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.
20 Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря;
21 защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива.
22 Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотии? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.
23 Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и
24 поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен.
25 Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен.
26 Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
28 Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
29 Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
30 Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.
31 Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени;
32 а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други.
34 Ако пък някой е гладен, нека яде вкъщи, за да се не събирате за осъждане. А останалото ще наредя, кога дойда.
12
Даровете на Святия Дух
1 А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете.
2 Знаете, че, когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, като да ви водеха.
3 Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Ии-суса Господ, освен чрез Духа Светаго.
4 Има различни дарби, ала Духът е един и същ;
5 има различни служби, ала Господ е един и същ;
6 има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички.
7 Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза;
8 защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;
9 едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух;
10 едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици.
11 Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска.
Едно тяло, съставено от много части
12 И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос.
13 Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени.
14 Защото и тялото не се състои от един член, а от много.
15 Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото?
16 И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото?
17 Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието?
18 Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно.
19 И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото?
20 А сега - много членове, пък едно тяло.
21 И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате.
22 Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни;
23 и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест;
24 и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благо-образните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест,
25 за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други.
26 И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.
27 Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове.
28 И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.
29 Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?
30 Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?
31 Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-пре-възходен.
13
Пътят на любовта
1 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2 Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3 И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4 Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5 не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6 на неправда се не радва, а се радва на истина;
7 всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9 Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10 но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12 Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
14
Използване на дарбите в богослужението
1 Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате.
2 Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
3 който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
4 Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
5 Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
6 А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?
7 И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?
8 Защото, ако Тръбата издаваше неопределен звук, кой; ще се готви за битка?
9 Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.
10 Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.
11 Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.
12 Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
15 И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум.
16 Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
17 Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
18 Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;
19 но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.
20 Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21 В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ".
22 Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23 Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, - не ще ли кажат, че сте полудели?
24 Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25 тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: "наистина, с вас е Бог".
Всичко да става с приличие и ред
26 И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, - всичко да става за поука.
27 Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-мно-го по трима, и то подред, а един да тълкува.
28 Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
29 Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;
30 но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.
31 Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.
32 И пророчески духове се покоряват на пророци;
33 защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
34 Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
35 Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.
36 Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?
37 Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.
38 А който не разбира, нека не разбира.
39 И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.
40 Всичко да става с приличие и ред.
15
Възкресението на Исус Христос
1 Напомням ви, братя. Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
2 чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестия, освен ако не сте напразно повярвали.
3 Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,
4 че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,
5 и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;
6 после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;
7 после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,
8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9 Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.
10 Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.
11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
Възкресението на мъртвите
12 И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?
13 А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал;
14 ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15 При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал;
16 защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал;
17 ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете;
18 тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.
19 И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.
20 Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатьк.
21 Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.
22 Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
23 но всеки по своя ред: начатьк е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;
24 а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
25 Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
26 А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,
27 защото "всичко покори под нозете Му"; а щом се казва, че "всичко е Нему покорено", очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.
28 Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
29 Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
30 Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?
31 Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.
32 Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
33 Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.
34 Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога - за ваш срам го казвам.
Възкресението на тялото
35 Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?
36 Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.
37 И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;
38 но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.
39 Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата.
40 Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
41 един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
42 Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;
43 сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила;
44 сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно
45 Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
46 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
47 Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
48 Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
49 и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
50 И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
51 Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
52 изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
53 защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие.
54 А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".
55 "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
56 Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57 Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа на-шего Иисуса Христа.
58 И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.
16
Помощи за християните в Юдея
1 А колкото до събиране милостиня за светиите, правете и вие тъй, както съм наредил в галатийските църкви:
2 във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня.
3 А кога дойда, които изберете вие, тях ще пратя с писма, за да занесат вашата милостиня в Йерусалим.
4 Ако пък се намери за добре да отида и аз, тогава ще дойдат с мене.
Планове за пътувания
5 Ще дойда при вас, след като пропътувам Македония, защото ще мина през Македония.
6 А може би да поостана при вас, дори и да презимувам, та вие да ме придружите навсякъде, където отида.
7 Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време.
8 А в Ефес ще остана до Петдесетница,
9 защото за мен се отвориха големи врата за много работа, и противниците са много.
10 Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз.
11 Прочее, никой да го не унизи, а го изпратете смиром, та да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12 А колкото за брат Аполоса, аз го молих много да дойде с братята при вас; но, навярно, не е било воля Божия да дойде сега, а ще дойде, кога му бъде удобно.
Последния наставления и поздрав
13 Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;
14 всичко у вас да става с любов.
15 Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатьк в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите;
16 покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди.
17 Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик: те запълниха вашето отсъствие,
18 защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива.
19 Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20 Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване.
21 Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно.
22 Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата.
23 Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас,
24 и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.
1
Благодарност към Бога
1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:
2 благодат вам и мир от Бога Отца на-шего и Господа Иисуса Христа.
3 Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,
4 Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;
7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.
8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
11 като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
Отлагане на посещението в Коринт
12 Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,
14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашето Иисуса Христа.
15 И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,
16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.
17 Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето "да", "да" да бъде и "не", "не"?
18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "да" и "не".
19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше "да" и "не", но в Него беше "да",
20 понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас.
21 А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;
22 Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.
23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
2
Прошка за наказания коринтянин
1 И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3 Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4 От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6 Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8 затова моля ви да покажете към него любов.
9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11 за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
Успехът на проповедта за Исус Христос
12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15 Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16 на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17 Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
3
Предимството на Новия Завет пред Стария Завет
1 Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
3 вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
4 Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
5 но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога:
6 Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
7 И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
8 то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
9 Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
10 И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
11 Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
12 Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
13 а не както Мойсей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
14 Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
15 И до днес, кога се чете Мойсей, покривало лежи на сърцето им.
16 Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
17 А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
18 А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
4
Божията помощ в делото на Благовестието
1 Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
2 но ние отхвърлихме скришните срамотии дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
3 Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
4 на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
5 Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
6 Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината. Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7 Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8 Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9 гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10 Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11 Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12 тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас.
13 А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14 като знаем, че Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15 Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16 Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17 Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18 като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.
5
Копнеж за вечното отечество
1 Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
2 Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
3 само да не би, и облечени, да се намерим голи.
4 Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.
5 Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.
6 И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
7 (понеже с вяра ходим, а не с виждане,)
8 имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
9 Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем е тялото, било кога го напускаме;
10 защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
Помирението с Бога чрез Христос
11 И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.
12 Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.
13 Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
14 Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.
15 А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.
16 Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
17 И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.
18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,
19 защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
20 И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!
21 Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
6
Белезите на апостолското служение
1 Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2 Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3 Ние никому с нищо не туряме пре-пънка, за да се не опорочи служението ни,
4 но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5 при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6 с чистота, със знание, с дълготърпе-ние, с благост, с Дух Светии, с нелицемерна любов,
7 със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8 при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9 за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10 огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
11 Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.
12 Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.
13 За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.
14 Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
15 Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?
16 Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ".
17 "Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема";
18 "и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.
7
1 И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
2 Поместете ни е сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.
3 Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.
4 Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.
5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове.
6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,
7 и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
8 Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.
9 Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.
10 Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.
11 Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.
12 И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.
13 Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,
14 и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;
15 и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.
8
Християнската взаимопомощ
1 Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,
2 че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие;
3 защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,
4 като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;
5 и това те направиха не както се на дявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;
6 затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.
7 Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.
8 Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.
9 Защото вие знаете милостта на , Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10 И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.
11 А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.
12 Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.
13 Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:
14 сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,
15 както е писано: "който е събрал много, не е имал излишък; и който" - малко, не е имал недостиг".
Изпращането на Тит в Коринт
16 Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас:
17 наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас.
18 С него изпратихме и един брат, по-хваляван по всички църкви за благовестието,
19 и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие,
20 като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи;
21 защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците.
22 Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас.
23 Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова.
24 И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.
9
Насърчение за събиране на помощи
1 А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,
2 защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахайя с приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.
3 А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,
4 та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.
5 Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.
6 С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8 А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9 както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно".
10 А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
12 Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
13 и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
14 и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.
15 Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
10
Апостолът в защита на своето служение
1 Сам аз. Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.
2 Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът.
3 Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме.
4 Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,
5 и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа,
6 и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.
7 На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.
8 Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.
9 Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, -
10 понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, -
11 такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.
12 Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.
13 Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.
14 Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;
15 ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,
16 тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.
17 "Който се хвали, с Господа да се хвали".
18 Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.
11
Апостол Павел и лъжеапостолите
1 О, да бяхте потьрпели малко моето безумие! Но и потърпете ме!
2 Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ек представя на Христа като чиста девица.
3 Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ек в Христа.
4 Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, - вие с право щяхте да го търпите.
5 Но аз мисля, че в нищо не съм по-до-лен от върховните апостоли;
6 ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни.
7 Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие?
8 Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах,
9 защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар.
10 По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски.
11 А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,
12 за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас.
13 Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.
14 И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,
15 та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.
Изпитанията на Павел
16 Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.
17 Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.
18 Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.
19 Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:
20 вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.
21 За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.
22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.
23 Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.
24 Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;
25 три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;
26 много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,
27 в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.
28 Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.
29 Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
30 Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.
31 Бог и Отец на Господа нашето Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
32 В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
12
Видения и откровения на апостола
1 Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
2 Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
3 И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
4 че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
5 С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.
6 Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.
7 И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта, ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
8 Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.
9 Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
10 Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.
Грижите на Павел за коринтяните
11 Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-до-лен от върховните апостоли, ако и да съм нищо.
12 Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили.
13 Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина.
14 Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата.
15 На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас.
16 Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас.
17 Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил?
18 Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки?
19 Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.
20 Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии,
21 да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покая-ли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.
13
Последни наставления и поздрави
1 Трети път вече ида при вас: "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума".
2 Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;
3 вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас.
4 Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас.
5 Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.
6 А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.
7 Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.
8 Защото ние сме силни не против истината, а за истината.
9 Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим - за ваше съвършенство.
10 Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.
11 И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
12 Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии.
13 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.
1
Благовестието е само едно
1 Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите,
2 и всички братя, които са с мене - до църквите Галатийски:
3 благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашето Иисуса Христа,
4 Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашето,
5 Комуто слава вовеки веков. Амин.
6 Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие;
7 не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово.
8 Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.
9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде.
Призоваването на Павел за апостол
10 У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб.
11 Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
12 защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
13 Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
14 и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
15 А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
16 да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
17 нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18 Отпосле, подир три години, възлязох в Йерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19 Другиго от апостолите не видях, освен Накова, брата Господен.
20 А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че на лъжа.
21 След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски.
22 На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат,
23 а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше.
24 И прославяха Бога за мене.
2
Апостолският събор
1 Сетне, след четиринайсет години,пак възлязох в Йерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2 А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видни-те, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
3 Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.
4 Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да под-глеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, -
5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
6 А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.
7 Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните
8 (понеже Оня, Който помогна на Пет-ра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните,
10 като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.
Петър и Павел в Антиохия
11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
12 Понеже, преди да пристигнат някои от Накова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.
13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?
15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;
16 обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
17 Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19 чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
20 и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.\
3
Закон или вяра
1 О неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?
2 Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата?
3 Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?
4 Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!
5 Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?
6 Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.
7 Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.
8 И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: "в тебе ще бъдат благославяни всички народи".
9 И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10 а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: "проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона".
11 А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото "праведният чрез вяра ще бъде жив".
12 А законът не иска вяра; но говори: "който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях".
13 Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: "проклет е всеки, който виси на дърво"),
14 та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
Законът и Божието обещание
15 Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
16 Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос.
17 Аз пък казвам, че закгнът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
18 Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
19 Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
20 Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
22 но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24 И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25 а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26 Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27 всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28 Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29 Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
4
Божии чеда чрез Христос и Духа, а не роби на Закона
1 Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;
2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.
3 Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;
4 но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6 А понеже вие сте синове. Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч. Отче!
7 Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
Безпокойството на Павел за галатяните
8 Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
9 а сега, като познахте Бога, или, по-до-бре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?
10 Тачите дни, месеци, времена и години.
11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:
13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,
14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.
15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.
16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?
17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.
18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.
19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,
20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
Агар и Сара - символи на двата завета
21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?
22 Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23 Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.
24 Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Йерусалим и робува с децата си;
26 а горният Йерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27 Защото писано е: "развесели се, не-плодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".
28 Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29 Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30 А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и-сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31 И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
5
Християнската свобода
1 И тъй, стойте твърдо в свободата,която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.
2 Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува.
3 Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон.
4 Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта,
5 а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.
6 Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.
7 Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината?
8 Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава.
9 Малко квас заквася цялото тесто.
10 Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда.
11 А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста.
12 О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват!
Плодът на Духа и делата на плътта
13 Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму.
14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си.
15 Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други.
16 Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта.
17 Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали.
18 Ако се водите по дух, вие не сте под закон.
19 Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство,
20 идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси,
21 завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.
22 А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23 кротост, въздържание. Против такива няма закон.
24 Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и пехотите.
25 Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
26 Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
6
Отношението на християните един към друг
1 Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
2 Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
3 Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.
4 Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго,
5 защото всеки ще понесе своето бреме.
6 Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява.
7 Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:
8 който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.
9 Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.
10 И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
Наставления и благословение
11 Вижте, колко много ви написах с ръката си.
12 Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
13 защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
14 а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашето Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
15 Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
16 На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.
17 Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса..
18 Благодатта на Господа нашето Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.