16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35 Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
15 Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
16 И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.
25 Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светии беше върху него.
36 Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе преживяла с мъжа си седем години след девството си;
37 тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
52 Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.
3
1 А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, - четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний - четвъртовластник над Авилиния,
4 както е писано в книгата с речите напророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;
5 всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;
6 и всяка плът ще види спасението Божие".
7 Йоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
8 Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.
9 И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.
10 И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?
11 Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.
12 Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?
13 А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
14 Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.
15 Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Йоана, дали не е той Христос,
16 Йоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.
22 и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!
17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
18 "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,
23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
24 И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
25 Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
41 Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.
12 Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
13 Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него.
14 И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Мойсей, тям за свидетелство.
17 Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Йерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, -
22 Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
24 Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения); тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.
25 И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
34 Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът?
35 Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
36 При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата.
37 И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят;
38 но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.
39 И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.
15 Матся и Тома, Накова Алфеев и Симона, наричан Зилот,
16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.
17 И като слезе заедно с тях. Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Йерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
35 Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към Злите.
38 давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, отърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
41 А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?
42 Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
43 Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
46 И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?
48 Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
49 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.
7
1 Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше. Той влезе в Капернаум.
6 Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;
7 затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
9 Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
19 Йоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
20 А те, като дойдоха при Него, рекоха; Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
21 А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
22 И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
24 След като заминаха изпратените от Йоана, Той почна да говори към народа за Йоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 Този е, за когото е писано: "ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
32 Те приличат на деца, които седят ма тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
33 Защото дойде Йоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.
34 Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.
35 И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.
37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38 и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39 Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае,коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40 Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи. Учителю!
41 Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет;
42 но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43 Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44 И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозеге Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47 Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
10 Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
12 а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;
13 а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;
14 а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;
15 а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
16 И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
23 Когато плуваха. Той заспа. На езерото се политна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
24 Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.
25 Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?
27 А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
28 Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
29 Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъйчсговързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
30 Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
32 А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
33 Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
35 И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
36 А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
37 И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
41 И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,
42 защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
43 И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едното,
44 приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението и престана.
45 И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
46 Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
48 А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
49 Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
50 Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
10 Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; я Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида.
11 Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.
13 Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, - освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.
14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.
15 И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.
16 А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
17 И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи - дванайсет коша.
18 По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
22 като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
33 И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
34 Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
47 А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,
48 и рече им: който приеме това дете в Мое име. Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11 и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12 Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
21 В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е. Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
22 И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.
23 И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.
26 А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
27 Той отговори и рече; "Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".
29 Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?
30 Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31 Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
32 Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
33 Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,
34 и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
36 И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
37 Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.
38 И както вървяха. Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
1 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.
2 А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
17 Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;
18 ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.
19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
20 Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.
24 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох,
26 тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
27 А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
30 защото, както Йона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.
31 Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
42 Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
45 На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това. Ти и нас обиждаш.
46 Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.
53 И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,
54 като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.
12
1 Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други. Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
23 душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото.
24 Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!
25 Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?
26 И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?
27 Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.
28 И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ. Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!
29 Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте,
30 защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това;
31 но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.
32 Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.
33 Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;
37 Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.
43 Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
44 истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
45 Ако пък оня слуга каже в сърцето си; скоро няма да дойде господарят ми, н почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, -
46 господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните.
47 А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много;
48 който пък не е знаял м е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.
49 Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!
55 а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива.
56 Лицемерни, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате?
57 А защо и сами от себе си не съдите, що е право?
58 Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница;
14 При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
15 Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
24 подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
25 След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. -
34 Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
9 и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.
10 Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;
11 защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
12 А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата.
13 Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,
17 и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
18 И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
19 Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
20 Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21 И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
22 И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
23 И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24 Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.
25 С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:
26 ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;
28 Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването и,
29 та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,
30 и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?
31 Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?
32 Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир
33 Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.
7 Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ; се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26 и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27 Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29 Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31 А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
1 А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;
2 и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.
3 Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;
4 сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.
5 И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?
6 Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.
7 После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.
8 И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.
15 Той им рече; вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.
19 Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво.
20 Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
21 и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
22 Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
23 и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
25 Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
29 Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11 Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14 Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
22 Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8 А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
29 И когато наближи до Витфагия и Виталия, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
30 и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
31 И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
32 Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
34 Те отговориха: то е потребно Господу.
35 И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
36 И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
37 А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
20 И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
8 А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им.
9 А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят.
12 А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
24 и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.
36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
37 защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
47 Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна. Той е.
48 А Иисус му рече: Иудо, с целуваме ли предаваш Сина Човечески?
49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изпери го.
52 А на първосвещениците и началниците на храма и на старейте, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна; човече, не съм.
59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
61 Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
2 и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Йерусалим.
8 А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
14 каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
18 Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
44 И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.