26 Тогава нечистият дух, като го отърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.
27 И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват?
42 След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист.
43 И като го изгледа строго, Иисусначаса го отпрати,
44 и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Мойсей, тям за свидетелство.
45 А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде.
2
1 След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.
2 Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
3 И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица.
4 и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
5 Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:
7 какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
8 Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?
10 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):
11 тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
12 Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.
14 Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него.
15 И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.
16 Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?
17 Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
18 Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят?
19 Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят;
20 но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
21 Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопри шитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно.
22 Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.
23 И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.
24 А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?
25 Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?
26 Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
2 И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.
3 А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.
4 Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.
5 И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.
32 Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.
33 Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?
34 И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;
35 защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.
4
1 И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ. Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
12 за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
15 Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.
16 Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,
17 ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.
10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.
11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.
12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.
13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.
14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.
15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.
17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.
18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.
19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Йоана, брат Иаковов.
38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.
39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
2 Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?
3 Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите^ Му? И падаха в съблазън поради Него.
8 И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
9 но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
10 И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си .отидете оттам.
11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
12 Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
13 изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.
18 Защото Йоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.
19 А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.
20 Защото Ирод се страхуваше от Йоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.
21 И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на старейте галилейски,
22 дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.
23 И закле й се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, - дори и половината си царство.
35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Нега н казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;
36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.
37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.
39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.
40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.
41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.
42 И ядоха всички, и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.
47 Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.
48 И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.
49 Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се описаха и чудеха в себе си.
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.
54 Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,
55 бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.
56 И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.
3 Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;
4 и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.
5 След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?
6 Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.
3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
4 Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?
5 И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.
6 Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.
7 Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.
8 И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.
9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
10 И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
11 И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
31 И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38 Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
12 Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен.
25 А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
38 Тогава Йоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.
43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,
45 И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,
46 дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
47 И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,
1 Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Йорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
20 А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.
21 Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.
22 А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23 И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!
24 А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
27 Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
29 А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,
30 и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен.
31 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.
32 Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
33 ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;
42 А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
43 Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
44 и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
45 Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
46 След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.
2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
7 И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
8 А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
9 И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
14 И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.
15 Дойдоха в Йерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.
14 Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице. а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?
15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.
16 И ге донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.
17 Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.
18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
20 Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.
21 Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.
22 Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената,
23 И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.
24 Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?
25 Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.
26 А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"?
33 и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.
8 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.
9 Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
10 И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.
11 Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светии.
12 И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
14 А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
34 То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.
35 И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
36 та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
37 А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!
14
1 След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.
3 И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен иард, и, като счупи алабастрения съд, възлизаше върху главата Му.
18 И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
22 И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
43 И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и старейте.
69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
72 Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.
15
1 Веднага заранта първосвещениците със старейте и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
13 И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14 Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.