1 Вьзлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.

2 От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.

3 Влечи ме, ще се затечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!

4 Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.

5 Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя - моето собствено лозе не запазих.

6 Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?

7 Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.

8 Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!

9 Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия - с огърлиците;

10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.

11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.

12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.

13 Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.

14 Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.

15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е - зеленина.

16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни - кипариси.

1 Вьзлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!

2 Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.

3 Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката й обичам да седя, и плодовете й са сладки за гърлото ми.

4 Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.

5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.

6 Лявата му ръка ми е под главата, а Дясната ме прегръща.

7 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.

8 Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.

9 Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.

10 Моят възлюбен ми заговори: "стани, моя мила, моя хубавице, излез!

11 Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;

12 цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;

13 смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!

14 Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето м, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът та е сладък, и лицето ти приятно.

15 Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са Цъфнали."

16 Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък - нему; той пасе между кринове.

17 Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.

1 Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.

2 Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.

3 Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли - попитах ги - оногова, когото обича душата ми?

4 Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.

5 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.

6 Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?

7 Ето неговият одър - на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.

8 Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.

9 Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;

10 стълбците й е направил от сребро, облегалата й от злато, седалото й от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.

11 Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.

1 Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;

2 зъбите ти - като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;

3 устните ти - като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;

4 шията ти - като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове - все щитове на юнаци;

5 двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.

6 Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.

7 Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!

8 Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!

9 Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.

10 О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.

11 Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!

12 Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;

13 твоите разсадници са градина с нарове,с най-хубави плодове, кипери с нарди,

14 нард и шафран, тръстика и дьрчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;

15 ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.

16 Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове.

1 Възлюбеният.Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!

2 Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми - с нощна влага.

3 Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете ой, как да ги калям?

4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.

5 Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.

6 Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.

7 Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.

8 Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.

9 Хор. С какво е твоят възлюбен по-Добър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?

10 Възлюбената. Моят възлюбен е бял И румен, личен между десет хиляди други;

11 главата му - чисто злато; къдрите чу - вълнисти, черни като врана;

12 очите му - като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;

13 бузите му - ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му - крин, от който капе чиста смирна;

14 ръцете му - златни валяци, обсипани с топази; коремът му - като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;

15 нозете му - мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;

16 устата му - сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.

1 Хор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.

2 Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.

3 Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен - на мене; той пасе между криновете.

4 Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Йерусалим, страшна като войнство със знамена.

5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.

6 Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;

7 твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.

8 Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,

9 но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:

10 "Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?"

11 Слязох в ореховата градина да погледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?

12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.

1 Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?

2 Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;

3 коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти - купен пшеница, обиколен с кринове;

4 двете твои ненки - като две яренца, сърнински близначета;

5 шията ти - като стълб от слонова кост; очите ти - Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти - ливанска кула, обърната към Дамаск;

6 главата ти на тебе - като Кармил; и косата на главата ти - като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.

7 Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!

8 Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки - на гроздове.

9 Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните й; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри - като мирис от ябълка;

10 устата ти са като най-добро вино. - Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.

11 Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.

12 Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;

13 утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.

14 Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!

1 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.

2 Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.

3 Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.

4 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.

5 Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.

6 Положи ме като печат на сърцето си като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.

7 Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.

8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?

9 Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.

10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.

11 Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.

12 Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста - за пазачите на плодовете му.

13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.

14 Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!