1
Увод (1:1-3:6)
Окончателно завладяване на Ханаан след Исус Навин
1 След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци - да воюва с тях?
2 Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето. Аз предавам земята в негови ръце.
3 Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.
4 Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.
5 Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.
6 Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
7 Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Йерусалим, дето и умря.
8 И воюваха Иудините синове против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.
9 След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
10 И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (по-преди Хев-рон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енако-вия род).
11 Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.
12 И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
13 Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.
14 Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
15 (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде й (Халев по желанието й) горните извори и долните извори.
16 И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.
17 И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Це-фат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.
18 Иуда превзе тъй също Газа с пределите й, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).
19 Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.
20 И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.
21 Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Йерусалим; иевусейци живеят със синовете на Ве-ниамина в Йерусалим и доднес.
22 И синовете Йосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.
23 (И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).
24 И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.
25 Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.
26 Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.
27 И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове.жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.
28 Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.
29 И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).
30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.
31 И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.
32 И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.
33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.
34 Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината.
35 И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици.
36 Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататьк.
2
1 Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: "няма да наруша Моя завет с вас довека;
2 вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете". Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
3 Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.
4 Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.
5 Поради това и наричат онова място Бохим. Там те принесоха жертва Господу.
Смърт и погребение на Исус Навин
6 След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя,
7 народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на ста-рейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля.
8 Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години,
9 и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш;
10 и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, -
Призоваване и мисия на съдиите
11 тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци;
12 оставиха Господа, Бога на отците си. Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;
13 оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.
14 Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.
15 Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.
16 Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители,
17 но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй.
18 Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха.
19 Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.
20 Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми,
21 и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, -
22 за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не?
23 И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Ииеуса.
3
1 Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни,
2 само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели:
3 петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат.
4 Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея.
5 И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезей-ци, евейци (гергесейци) и иевусейци,
6 и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове.
Управление на съдиите в Израел (3:7-16:31)
Първи съдия - Готониил
7 И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти.
8 Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Ху-сарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години.
9 След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, - Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов.
10 Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема.
11 И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син.
Втори съдия - Аод
12 Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа.
13 Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите.
14 И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години.
15 Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона.
16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро,
17 (и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен.
18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете,
19 сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него.
20 Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него).
21 (Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му,
22 тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части.
23 Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи.
24 След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая.
25 Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв.
26 Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истука-ните и се спаси в Сеират.
27 А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях.
28 И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви мо-авци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Йордан към Моав, и не пущаха никого да премине.
29 Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга.
30 Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.)
Трети съдия - Самегар
31 След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля.
4
Четвърти и пети съдия - Девора и Варак
1 Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа.
2 И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисара, който живееше в Харошет-Гоим.
3 И викнаха Израилевите синове към Господа; защото Иавин имаше деветстотин железни колесници, и жестоко притесняваше Израилевите синове през двайсет години.
4 В това време съдия над Израиля беше пророчица Девора, жена Лапидотова;
5 тя живееше под Деворина Палма, между Рама и Ветил, в Ефремова планина; и отиваха при нея (там) Израилевите синове да се съдят.
6 Девора прати та повика Авиноамо-вия син Варака, от Кедес Нефталимов, и му каза: Господ, Бог Израилев, (ти) заповядва: иди, възлез на планина Тавор и вземи със себе си десет хиляди души от Нефталимовите синове и от Завулоновите синове;
7 Аз пък ще доведа при тебе, при поток Кисон, Иавиновия военачалник Сисара, и колесниците му и многолюдната му (войска), и ще го предам в твои ръце.
8 Варак й каза: ако дойдеш с мене, ще отида; ако не дойдеш с мене, няма да отида; (защото не зная деня, в който Господ ще прати Ангела с мене).
9 Тя (му) отговори: добре, ще дойда с тебе; само (знай, че) твоя не ще бъде славата в пътя, по който ще вървиш; защото в женска ръка ще предаде Господ Сисара. И Девора стана и тръгна с Варака за Кедес.
10 Варак свика Завулоновци и Нефталимовци в Кедес, и подире му потеглиха десет хиляди души, и Девора тръгна с него.
11 Тогава кенеецът Евер се отдели от кенейците, синове на Ховава, Моисеев сродник, и разтегна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.
12 И обадиха на Сисара, че Авиноамо-вият син Варак е възлязъл на планина Тавор.
13 Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичкия народ, който беше с него, от Харошет-Гоим при поток Кисон.
14 И Девора каза на Варака: стани, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисара в ръцете ти; Сам Господ ще тръгне пред тебе. И Варак слезе от планина Тавор, и подире му - десет хиляди души.
15 Тогава Господ докара в смущение Сисара и всичките му колесници и цялото му опълчение пред Вараковия меч, и Сисара слезе от колесницата (си) и побягна пеша.
16 Варак подгони колесниците (му) и опълчението до Харошет-Гоим, и цялото опълчение Сисарово падна от меч, та не остана ни един.
17 А Сисара побягна пеша в шатрата на Иаил, жената на кенееца Хевера; защото между асорския цар Иавина и дома на кенееца Хевера имаше мир.
18 Тогава Иаил посрещна Сисара и му рече: влез, господарю мой, влез при мене, не бой се. Той влезе при нея в шатрата, и тя го зави с покривката (си).
19 Сисара й каза: дай ми малко вода да пия, жаден съм. Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го зави.
20 Сисара й каза: стой при входа на шатрата, и ако някой дойде да те попита, и ти каже: "няма ли някого тука?", ти кажи: "няма".
21 Иаил, Хеверова жена, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде при него полекичка, та заби кола в слепите му очи, тъй че влезе в земята; а той от умора спеше, - и издъхна.
22 И ето, Варак тичаше след Сисара. Иаил го посрещна и му каза: влез, аз ще ти покажа човека, когото търсиш. Той влезе при нея, и ето, Сисара лежи мъртъв, и колът в слепите му очи.
23 Тъй усмири (Господ) Бог в оня ден ханаанския цар Иавина пред синовете Из-раилеви.
24 Ръката на синовете Израилеви се усилваше повече и повече над ханаанския цар Иавина, докле те най-сетне изтребиха ханаанския цар Иавина.
5
1 В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи:
2 За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа!
3 Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев.
4 Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха;
5 планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев.
6 В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки.
7 Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля.
8 Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля?
9 Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа!
10 Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен!
11 Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на веждите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.
12 Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов!
13 Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите.
14 От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст.
15 И князете Исахарови с Девора, и Иеахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена - голямо разногласие.
16 Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Руви-мовите племена - голямо разногласие.
17 Галаад си живее спокойно отвъд Йордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища.
18 Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим - на полските височини.
19 Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха.
20 От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара.
21 Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата!
22 Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им.
23 Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите.
24 Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!
25 Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко.
26 Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната - към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.
27 При нозете й се сгърчи, падна и се простря, при нозете й се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.
28 През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни дворкини й отговарят, и сама тя отговаря на думите си:
30 навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.
31 Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! - И спокойна беше земята през четирийсет години.
6
Шести съдия - Гедеон
1 Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на мадиамци за седем години.
2 Тежка беше ръката на мадиамци над Израиля, и Израилевите синове поради мадиамци си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.
3 Колчем Израил посее, дойдат мадиамци и амаликитци и жителите от изток и нападат на него;
4 и стоят у тях на шатри, и изтребват земните плодове дори до Газа и не оставят за прехрана Израилю ни овца, ни вол, ни осел.
5 Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, идваха в голямо множество - като скакалци; те и камилите им брой нямаха, и ходеха по земята Израилева, за да я опустошават.
6 И твърде обедня Израил от мадиамци, и викнаха синовете Израилеви към Господа.
7 И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци,
8 Господ изпрати пророк при Израилевите синове и им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз ви изведох из Египет, изведох ви из дома на робството;
9 избавих ви от ръката на египтяни и от ръката на всички ваши потисници, прогоних ги от вас, и ви дадох земята им,
10 и ви казах: "Аз съм Господ, Бог ваш; не почитайте боговете на аморейци, в чиято земя живеете"; ала вие не послушахте гласа Ми.
11 Тогава дойде Ангел Господен и седна в Офра под дъба, който беше на Иоаса, потомък Авиазеров; син му Гедеон мла-теше жито в жлеба, за да се скрие от ма-диамци.
12 И яви му се Ангел Господен и му рече: с тебе е Господ, силний мъжо!
13 Гедеон му отговори: господарю мой! ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това (бедствие)? и де са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи, думайки: "Господ ни изведе из Египет"? Сега Господ ни остави и ни предаде в ръцете на мадиамци.
14 Господ го погледна и каза: иди с тая си сила и спаси Израиля от ръката на мадиамци: Аз те пращам.
15 Гедеон Му отговори: Господи! как ще спася Израиля? ето, и племето ми е най-бедно в коляното Манасиево, и аз съм най-малък в дома на баща си.
16 Господ му рече: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека.
17 Гедеон Му каза: ако съм придобил милост пред очите Ти, дай ми личба, че Ти говориш с мене:
18 не си отивай оттука, докле не дойда при Тебе, не донеса дара си и Ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш.
19 Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сечивото наля в гърне, донесе при Него под дъба и Му предложи.
20 И Ангел Божий му каза: вземи месото и погачата, и тури ги на тоя камък, и излей сечивото. Той така и направи.
21 Ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; й Ангел Господен се скри от очите му.
22 И видя Гедеон, че това беше Ангел Господен, и рече Гедеон: горко ми. Владико Господи! защото видях лице с лице Ангела Господен.
23 Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш.
24 И Гедеон съгради там жертвеник Господу и го нарече: Йехова Шалом. Той стои и доднес в Офра Авиазерова.
25 През оная нощ Господ му каза: вземи едно теле от бащиното си стадо и друго теле седемгодишно и разруши жертвеника Ваалов, който е у баща ти, отсечи свещеното дърво, що е при него,
26 и съгради, както трябва, жертвеник на твоя Господ Бог, (Който ти се яви) навръх тая скала, та вземи второто теле и го принеси всесъжение върху цепениците от дървото, което ще отсечеш.
27 Гедеон взе десет души свои слуги и направи, както му говори Господ; но понеже се боеше от домашните на баща си и от жителите градски да направи това денем, направи го нощем.
28 Когато сутринта градските жители станаха, ето, жертвеникът Ваалов разрушен, дървото при него отсечено и второто теле принесено всесъжение върху новосъградения жертвеник.
29 И си думаха един другиму: кой направи това? Търсиха, разпитваха и казаха: Иоасовият син Гедеон е направил това.
30 И градските жители казаха на Иоаса: изведи сина си; той трябва да умре, защото е разрушил Вааловия жертвеник и отсякъл дървото, що беше при него.
31 Иоас каза на всички дошли при него: вие ли ще се застъпвате за Ваала, вие ли ще го защищавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тая сутрин; ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, задето Гедеон е разрушил жертвеника му.
32 И почнаха да го наричат от тоя ден Иероваал, понеже Иоас бе казал: нека Ваал сам се разправи с него, задето е разрушил жертвеника му.
33 Между това всички мадиамци и амаликитци и жителите от изток се събраха наедно, преминаха (реката) и се разположиха на стан в долината Изреелска.
34 И Дух Господен обзе Гедеона; той затръби с тръба, и племето Авиезерово се събра да върви подире му.
35 И изпрати пратеници по цялото коляно Манасиево, и то се отзова да върви подире му; тъй също изпрати пратеници до Асира, Завулона и Нефталима, и те дойдоха тям насреща.
36 И Гедеон каза Богу: ако спасиш Израиля чрез моя ръка, както Ти говори,
37 то ето, ще простра тук на гумното едно руно: ако има роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че Ти чрез моя ръка ще спасиш Израиля, както говори.
38 Тъй и стана: на заранта, като стана рано, взе да изцежда руното и изцеди роса от руното цяла чаша вода.
39 И Гедеон каза Богу: не гневи ми се, ако пак кажа и ако само още еднаж направя опит с руното: нека бъде сухо само на руното, а по цялата земя да има роса.
40 Тъй и направи Бог през оная нощ: само на руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса.
7
1 Иероваал, сиреч Гедеон, стана сутринта и целият народ, който беше с него, и се разположиха на стан при извора Харод; мадиамският пък стан беше на север от него, при хълм Море, в долината.
2 И Господ рече Гедеону: с тебе има твърде много народ, не мога да предам мадиамци в ръцете им, за да се не възгордее Израил пред Мене и каже: "моята ръка ме спаси";
3 затова, разгласи да чуе народът, и кажи: "който е страхлив и боязлив, нека се върне и си отиде назад от планина Галаад". И се върнаха двайсет и две хиляди души, а десет хиляди останаха.
4 И рече Господ Гедеону: народът е все още много; заведи ги при водата, там ще ти ги избера; за когото кажа: "да върви с тебе", нека върви с тебе; а за когото ти кажа: "не бива да върви с тебе", нека не върви.
5 Той заведе народа при водата. И рече Господ Гедеону: който лочи вода с езика си, както лочи куче, него туряй настрана, тъй също и всички ония, които коленичат, за да пият.
6 И броят на тия, които лочеха с уста от ръка, беше триста души; а целият останал народ коленичеха, за да пият вода.
7 И рече Господ на Гедеона: с тия триста, които лочеха, ще ви спася и ще предам мадиамци в ръцете ви, а целият народ нека си иде, всеки в своето място.
8 И те взеха за себе си храната от народа и тръбите им, и Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите и задържа" при себе си тристата души; мадиамският стан пък беше долу от него - в долината.
9 През оная нощ Господ му каза: стани, слез в стана, предавам го в твои ръце;
10 ако пък се боиш да идеш сам, върви в стана с Фура, слугата си;
11 и ще чуеш какво говорят, и тогава ще се укрепи ръката ти, и ще отидеш в стана. И слезе той и Фура, слугата му, до самите въоръжени, които бяха в стана.
12 А мадиамци и амаликитци и всички жители от изток се бяха разположили по долината в голямо множество, като скакалци; камилите им бяха безброй, бяха много - като пясъка на морския бряг.
13 Гедеон дойде. И ето, един разказва сън другиму и дума: сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и, като се притъркули до шатрата, удари о нея тъй, че тя падна, свали я, и шатрата се разтури.
14 Другият му отговори: това не е нищо друго, освен мечът на Гедеона, Иоасов син, израилтянин; Бог е предал в ръцете му мадиамци и целия стан.
15 Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони(Господу), върна се в израилския стан и рече: ставайте! Господ предаде в ръцете ви мадиамския стан.
16 И раздели тристата души на три чети и даде на всички им тръби и празни стомни и в стомните свещи.
17 И им каза: гледайте мене и правете същото; ето, ще се приближа при стана, и каквото правя аз, това правете и вие;
18 когато аз и тия, които са с мене, затръбим с тръба, тръбете и вие с вашите тръби около целия стан и викайте: (меч) Господен и Гедеонов!
19 И дойде Гедеон и сто души с него до стана, в начало на средната стража, разбудиха стражарите, затръбиха с тръбите и строшиха стомните, които бяха в ръцете им.
20 И затръбиха всички три чети с тръби, и строшиха стомните, и държаха в лява ръка свещите, а в дясна ръка тръбите, като тръбяха и викаха: меч Господен и Гедеонов!
21 И всеки стоеше на мястото си около стана; тогава в целия стан се разтичаха, развикаха и удариха на бяг.
22 Докато тристата души тръбяха с тръбите, Господ обърна меча на всекиго против другаря му по целия стан, и войската бега до Бетшита при Царера, до пределите на Авелмехола, близо до Табата.
23 Тогава израилтяните от коляното Нефталимово, Асирово и от цялото коляно Манасиево бидоха свикани и се впуснаха подир мадиамци.
24 А Гедеон изпрати пратеници по цялата планина Ефремова да кажат: излезте срещу мадиамци и завземете им бродовете през водите до Бетвара и Йордан. И свикани бяха всички Ефремовци, и завзеха бродовете през водите до Бетвара и Йордан;
25 и уловиха двамата мадиамски князе: Орива и Зива, Орива убиха в Цур-Орива, а Зива - в Иекев-Зива, и гониха мадиамци; главите пък на Орива и Зива занесоха на Гедеона отвъд Йордан.
8
1 И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него.
2 Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли бабер-ките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера?
3 Във ваши ръце Бог предаде мадиам-ските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи.
4 И дойде Гедеон при Йордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете.
5 И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана.
6 Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти?
7 Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили.
8 Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот.
9 Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула.
10 А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци.
11 Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно.
12 Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мади-амски царе Зевея и Салмана, и докара в смущение целия стан.
13 Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес.
14 И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и старейте сокхотски - седемдесет и седем души.
15 След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци?
16 И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските старей, жители на Сокхот,
17 и събори Пенуелската кула и изби градските жители.
18 И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе - всеки приличаше на царски син.
19 Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил.
20 И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад.
21 Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им.
22 И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци.
23 Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее.
24 Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.)
25 Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си.
26 Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сик-ли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им.
27 От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом.
28 Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона.
29 И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом.
30 Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени.
31 Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех.
32 И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова.
33 След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита;
34 и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове,
35 и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.
9
Авимелех - син на Гедеон
1 Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйните си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща и каза:
2 внушете на всички сихемски жители: кое е по-добро за вас, да ви владеят всички седемдесет синове Иероваалови, или да ви владее един? и спомнете си, че аз съм ваша кост и ваша плът.
3 Вуйките му внушиха на жителите сихемски всички тия думи за него; и сърцето на тия жители се склони към Авимелеха, понеже си казваха: той е наш брат.
4 И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му.
5 И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил.
6 Тогава се събраха всички сихемски жители и целият дом на Мило, и отидоха та поставиха за цар Авимелеха при дъба, що е близо до Сихем.
7 Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе!
8 Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
9 Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
10 Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
11 Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
12 И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
13 Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
14 Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
15 Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.
16 И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте?
17 За вас се би баща ми, не жалеше живота си и ви избави от ръцете на мадиам-ци;
18 а вие сега въстанахте против дома на баща ми и убихте седемдесетте синове на баща ми върху един камък и турихте за цар над жителите сихемски Авимелеха, сина на робинята му, защото е ваш брат.
19 Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас;
20 ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха.
21 И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха.
22 Авимелех пък царува над Израиля три години.
23 И изпрати Бог зъл дух между Авимелеха и жителите на Сихем, и почнаха жителите сихемски да се не покоряват на Авимелеха,
24 та по тоя начин да се отмъсти за седемдесетте синове Иероваалови, и кръвта им да се обърне против брата им Авимелеха, който ги уби, и против жителите сихемски, които подкрепиха ръката му, за да избие братята си.
25 Жителите сихемски туриха по планинските върхове против него засадници, които обираха всекиго, който минаваше край тях по пътя. За това бе обадено на Авимелеха.
26 В Сихем пристигна и Гаал, Еведов син, с братята си, и ходеха по Сихем, и жителите сихемски се ослониха на него.
27 И излязоха на полето, и беряха гроздето си, и тъпчеха го в жлебове и ликуваха, и отиваха в дома на своя бог, ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелеха.
28 Гаал, Еведов син, думаше: кой е Авимелех и що е Сихем, та да му служим? не е ли той Иероваалов син, и не е ли Зевул негов главен началник? служете по-добре на потомците на Емора, баща Сихемов, а нему защо да служим?
29 Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха. И казано бе на Авимелеха: увеличи войската си и излизай.
30 Зевул, началник на града, чу думите на Гаала, Еведов син, и се силно разгневи.
31 Той прати тайно пратеници при Авимелеха да му кажат: ето Гаал, Еведов син, и братята му дойдоха в Сихем, и на, бунтуват града против тебе;
32 затова стани нощес, ти и народът, който се намира с тебе, и постави засада на полето;
33 а сутринта, по изгрев-слънце, стани рано и пристъпи към града; и когато той и народът, който е с него, излязат срещу тебе, тогава прави с тях, що ти ръка може.
34 И Авимелех стана през нощта, и целият народ, който се намираше с него, и туриха в засада при Сихем четири дружини.
35 (Сутринта) Гаал, Еведов син, излезе и застана при градските порти; и стана Авимелех и народът, който бе с него, от засадата.
36 Гаал, като видя народа, каза на Зевула: ето, народът се спуща отвръх планините. А Зевул му каза: сянката на планините ти се струва човеци.
37 Гаал пак говори и каза: ето народът се спуща от височините, и една дружина иде откъм дъба Меоним.
38 И каза му Зевул: де ти са устата, които казваха: "кой е Авимелех, та да му служим?" това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него.
39 И тръгна Гаал пред жителите сихемски и се удари с Авимелеха.
40 И Авимелех се спусна подире му, а той побягна от него; и паднаха много убити до самите градски порти.
41 И Авимелех остана в Арум, а Гаала и братята му Зевул изгони, за да не живеят в Сихем.
42 На другия ден народът излезе в полето, и обадиха за това на Авимелеха.
43 Той взе народа си и го раздели на три дружини и ги тури в засада на полето. И като видя, че народът излезе от града, въстана против тях и ги изби.
44 Докле Авимелех и дружините, които бяха с него, пристъпиха и застанаха при градските порти, другите две дружини нападнаха на всички, които бяха на полето, и ги избиха.
45 И Авимелех се сражава с града целия оня ден, превзе града, изби народа, който беше в него, разруши града и го посея със сол.
46 Като чуха това, всички, които бяха в кулата Сихемска, отидоха в кулата на ка-пището на Воол-Верита.
47 Обадиха на Авимелеха, че там се събрали всички, които бяха в кулата Си- хемска.
48 Тогава Авимелех отиде на планина Селмон, той и целият народ, който беше с него, и взе Авимелех брадви със себе си, насече вейки от дърветата, тури ги на плещите си и каза на народа, който бе с него: вие видяхте, какво правих; скоро правете и вие същото, което и аз.
49 И всеки от целия народ насече вейки, тръгнаха след Авимелеха, натрупаха ги при кулата и изгориха с тях кулата с огън, и умряха всички, които бяха в кулата Сихемска, около хиляда мъже и жени.
50 После Авимелех отиде в Тевец и обсади го и го превзе.
51 Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата.
52 Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
53 Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на Авимелеха и му разби черепа.
54 Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза; извади меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му го прободе, и той умря.
55 Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, отидоха всеки в мястото си.
56 Тъй въздаде Бог на Авимелеха за злодеянието, което той направи на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 И всички злодеяния на сихемските жители Бог обърна върху главите им; и ги постигна клетвата на Иотама, Иероваалов син.
10
Седми съдия - Тола
1 След Авимелеха издигна се да избави Израиля Тола, син на Туя, син Додов, от Исахарово коляно. Той живееше в Шамир, на Ефремова планина.
2 Той беше съдия над Израиля двайсет и три години, и умря, и биде погребан в Шамир.
Осми съдия - Яир
3 След него се издигна Иаир от Галаад, който беше съдия над Израиля двайсет и две години.
4 Той имаше трийсет (и два) сина, които яздеха на трийсет (и две) ослета, и те имаха трийсет (и два) града, които и доднес се наричат Иаирови селища, що са в Галаадската земя.
5 И умря Иаир и биде погребан в Камон.
Девети съдия - Ефтай
6 Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти, и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха.
7 И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци и в ръцете на амонитци;
8 оттогава те притесняваха и мъчеха Израилевите синове осемнайсет години наред, всички Израилеви синове отвъд Йордан в Аморейската земя, която е в Галаад.
9 Най-сетне амонитци преминаха Йордан, за да воюват с Иуда и Вениамина и с дома Ефремов. И синовете Израилеви бидоха много притеснени.
10 И викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци.
11 И Господ рече на Израилевите синове: не угнетяваха ли ви египтяни и амо-рейци, амонитци и филистимци,
12 сидонци, амаликитци и моавци, и когато викнехте към Мене, не избавях ли ви от ръцете им?
13 а вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове; затова няма вече да ви избавям;
14 идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време.
15 Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега.
16 И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа. И не изтърпя душата Му страданията Израилеви.
17 Амонитци се събраха и разположиха стан в Галаад; събраха се тъй също Израилевите синове и разположиха стан в Масифа.
18 Народът и началниците Галаадски си казаха един другиму: който почне война против амонитци, той ще бъде началник на всички галаадски жители.
11
Тринадесети съдия - Самсон
1 Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада.
2 И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.
3 Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него.
4 След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля.
5 Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старей-шини да вземат Иефтая от земя Тов,
6 и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци.
7 Иефтай рече на галаадеките старей-шини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда?
8 Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски.
9 И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, - ще остана ли у вас началник?
10 Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти!
11 След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа.
12 Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми?
13 Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Йордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя).
14 (И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар
15 да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска;
16 защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес;
17 оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: "позволи ми да мина през земята ти"; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес.
18 И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав.
19 И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място.
20 Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля.
21 И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя;
22 и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Йордан.
23 И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш?
24 Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш.
25 Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях?
26 Израил живее вече триста години в .Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте?
27 Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци!
28 Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него.
29 И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци.
30 И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми,
31 то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение.
32 И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му;
33 и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви.
34 И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора: тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря.
35 Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека.
36 Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа - прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци.
37 И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки.
38 Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружките си и оплаква моминството си в планините.
39 След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброка си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля,
40 щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на га-лаадеца Иефтая, четири дена всяка година.
12
1 Ефремци се събраха, дойдоха в Севина и казаха на Иефтая: защо ти ходи да воюваш с амонитци, а нас не повика със себе си? Ние ще изгорим с огън дома ти заедно с тебе.
2 Иефтай им каза: аз и народът ми имахме с амонитци силна свада: аз ви виках, но вие не ме избавихте от ръцете им;
3 като видях, че вие няма да ме избавите, изложих живота си на опасност и отидох против амонитци, и Господ ги предаде в ръцете ми; защо сте дошли сега да воювате с мене?
4 Тогава Иефтай събра всички галаадски жители и се удари с ефремци, и жителите галаадски избиха ефремци, думайки: вие сте бежанци Ефремови, а Галаад е посред Ефрема и посред Манасия.
5 И галаадци завзеха брода през Йордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: "позволете ми да премина", жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: "не".
6 Те му казваха: "речи шиболет", а той казваше: "сиболет", и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Йордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди.
7 Иефтай беше съдия над Израиля шест години, и умря галаадецът Иефтай, и биде погребан в един от галаадските градове.
Десети съдия - Ивцан
8 След него беше съдия над Израиля Есевон от Витлеем.
9 Той имаше трийсет сина, и трийсет дъщери отпусна из дома (омъжени), а трийсет дъщери взе отвън за синовете си, и беше съдия над Израиля седем години.
10 Есевон умря и биде погребан във Витлеем.
Единадесети съдия - Елон
11 След него беше съдия над Израиля завулонецът Елон и съди Израиля десет години.
12 И умря завулонецът Елон и биде погребан в Айалон, в Завулоновата земя.
Дванадесети съдия - Авдон
13 След него беше съдия над Израиля Авдон, син на пиратонеца Хилела.
14 Той имаше четирийсет сина и трийсет внука, които яздеха на седемдесет осле-та; той съди Израиля осем години.
15 И умря Авдон, син на пиратонеца Хилела, и биде погребан в Пиратон, в земята Ефремова, в планината Амаликова.
13
1 Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на филистимци за през четирийсет години.
2 В онова време имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной; жена му беше безплодна и не раждаше.
3 И Ангел Господен се яви на жената и й рече: ето, ти си безплодна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син;
4 затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто;
5 защото ето, ще заченеш и ще родиш син, и бръснач няма да се докосне до главата му, понеже от самата майчина утроба тоя младенец ще бъде назорей Божий, и ще почне да избавя Израиля от филистимски ръце.
6 Жената дойде и каза на мъжа си: човек Божий идва при мене, който имаше вид на Ангел Божий, вид твърде почтен; аз го не попитах, отде е, и той ми не каза името си;
7 той ми каза: "ето, ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже младенецът от самата майчина утроба до смъртта си ще бъде назорей Божий".
8 Маной се помоли Господу и каза: Господи! нека дойде пак при нас човекът Божий, когото си пращал, и ни научи, какво да правим с младенеца, който ще се роди.
9 Бог чу гласа на Маноя, и Ангел Божий пак дойде при жената, когато тя беше на полето, и Маной, мъж й, не беше с нея.
10 Жената тоз час се затече и обади на мъжа си и му каза: ето, яви ми се човекът, който преди идва при мене.
11 Маной стана и тръгна с жена си, и дойде при оня човек и му каза: ти ли си човекът, който си говорил с тая жена? (Ангелът) каза: аз.
12 И рече Маной: и тъй, ако се изпълни думата ти, как да постъпваме с тоя младенец и какво да правим с него?
13 Ангел Господен каза на Маноя: нека той се пази от всичко, за което говорих на жената;
14 нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да пази всичко, каквото й заповядах.
15 И Маной рече на Ангела Господен: позволи да те задържа, докле ти сготвим козле.
16 Ангел Господен каза на Маноя: макар и да ме задържиш, аз няма да ям твоя хляб; ако ли пък искаш да извършиш всесъжение Господу, принеси го. Маной не знаеше, че това е Ангел Господен.
17 Маной попита Ангела Господен: как ти е името? за да те прославим, кога се изпълни думата ти.
18 Ангел Господен му отговори: защо питаш за името ми? то е чудно.
19 И взе Маной козлето и хлебния принос и принесе ги Господу върху камък. И Той стори чудо, което видяха Маной и жена му.
20 Когато пламъкът почна да се издига от жертвеника към небето. Ангел Господен се издигна в жертвения пламък. Като видяха това, Маной и жена му паднаха ничком на земята.
21 И Ангел Господен стана невидим за Маноя и жена му. Тогава Маной узна, че това беше Ангел Господен.
22 И рече Маной на жена си: бездруго ще умрем, понеже видяхме Бога.
23 Жена му каза: ако Господ искаше да ни умъртви, не би приел от ръцете ни все-съжение и хлебен принос, и не би ни показал всичко онова, и сега не би ни открил това.
24 И жената роди син и го нарече с име Самсон. И младенецът растеше, и Господ го благославяше.
25 И Дух Господен почна да действува в него в Дановия стан, между Цора и Естаол.
14
1 И отиде Самсон в Тимната и видя в Тимната жена от филистимските дъщери (и тя му се понрави).
2 Той отиде и обади на баща си и на майка си и каза: видях в Тимната жена от филистимските дъщери; вземете ми я за жена.
3 Баща му и майка му казаха: нима няма жени между дъщерите на братята ти и в целия ми народ, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон отговори на баща си: нея ми вземи, понеже тя ми се понрави.
4 Баща му и майка му не знаеха, че това е от Господа, и че той търси случай да отмъсти на филистимци. В това време филистимци владееха над Израиля.
5 И отиде Самсон с баща си и майка си в Тимната, и когато се приближаваха до Тимнатските лозя, ето един млад лъв, рикайки иде насреща му.
6 И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре; а в ръката му нямаше нищо. И не каза на баща си и на майка си, какво бе направил.
7 И дойде и поговори с жената, и тя се понрави на Самсона.
8 Подир няколко дена, той пак отиде, за да я вземе, и се отби да погледне лъво-вия труп, и ето, рой пчели в лъвовия труп и мед.
9 Той взе от меда в ръцете си, тръгна и яде из пътя; и когато дойде при баща си и майка си, даде и тям; и те ядоха; ала им не каза, че е взел тоя мед от лъвовия труп.
10 Дойде и баща му при жената, и там Самсон даде (седемдневна) гощавка, както обикновено правят младоженците.
11 И щом го видяха там, избраха трийсет брачни другари, които да бъдат при него.
12 И каза им Самсон: ще ви задам една гатанка; ако ми я отгатнете през седемте дена на гощавката и отгатнете вярно, ще ви дам трийсет синдона и трийсет премени;
13 ако ли пък не можете ми я отгатна, дайте ми вие трийсет синдона и трийсет премени. Те му казаха: задай гатанката си, ще послушаме.
14 И им каза: из ядача излезе ядиво, и из силния излезе сладко. И три дни не можаха да отгатнат гатанката.
15 На седмия ден те казаха на Самсоновата жена: придумай мъжа си, да ни отгатне гатанката; инак ще изгорим с огън тебе и бащиния ти дом; нима ни поканихте, за да ни оберете?
16 И плака пред Самсона жена му, думайки: ти ме мразиш и не ме обичаш; ти зададе гатанка на синовете на моя народ, а мен я не отгатваш. Той й каза: на баща си и на майка си я не отгатнах, та на тебе ли ще отгатна?
17 И плака тя пред него седем дена, докле трая гощавката им. Най-сетне на седмия ден той й я отгатна, понеже тя усилено го молеше. А тя отгатна гатанката на синовете на своя народ.
18 И на седмия ден преди залез-слънце казаха му гражданите: що е по-сладко от мед, и що е по-силно от лъв? Той им каза: да не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.
19 И Дух Господен слезе върху него, и той отиде в Аскалон, дето уби трийсет души, смъкна от тях дрехите, и даде премените им на ония, които бяха отгатнали гатанката.
20 А жената на Самсона се омъжи за сватбения му другар, който му беше приятел.
15
1 Подир няколко дена, по пшенична жетва, дойде Самсон да се повиди с жена си, като донесе със себе си едно яре; и когато каза: "ще вляза при жена си в спалнята", баща й му не даде да влезе.
2 И каза баща й: аз помислих, че ти си я намразил, и я дадох на приятеля ти; ето, по-малката сестра е по-хубава от нея; нека тя бъде твоя вместо нея.
3 Но Самсон им рече: сега ще бъда прав пред филистимци, ако им сторя зло.
4 И отиде Самсон и налови триста лисици и, като взе свещи, свърза опашка с опашка и привърза по свещ между две опашки;
5 запали свещите, и пусна лисиците в посевите филистимски, та изгори и кръстци и непожънато жито, и лозя и маслинени градини.
6 И думаха филистимци: кой направи това? И казаха: Самсон, зетят на тимнате-ца, понеже той отнел жена му и я дал на другаря му. Тогава филистимпи отидоха и изгориха с огън нея и (дома ) баща й.
7 Самсон им каза: макар и да направихте това, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще се успокоя.
8 И той им пречупи пищялите и бедрата, и отиде та заседна в пролома на скала Етам.
9 И отидоха филистимци, разположиха стан в Иудея, и се простряха дори до Лехи.
10 И жителите на Иудея попитаха: защо сте излезли против нас? Те отговориха: дойдохме да вържем Самсона, за да постъпим с него тъй, както той постъпи с нас.
11 И три хиляди души иудеи отидоха при пролома на скала Етам и казаха на Самсона: нима не знаеш, че филистимци владеят над нас? Какво ни докара? Той им отговори: както те постъпиха с мене, тъй и аз постъпих с тях.
12 И му казаха: дойдохме да те свържем, за да те предадем в ръцете на филистимци. А Самсон им каза: закълнете ми се, че няма да ме убиете.
13 Те му отговориха: не, ние само ще те вържем и ще те предадем в ръцете им, но колкото за убиване, няма да те убием. И го свързаха с две нови въжета и го подкараха от пролома.
14 Когато приближи до Лехи, филистимци го посрещнаха с вик. И Дух Господен слезе върху него, и въжата на ръцете му станаха като прегорял лен, и връзките му паднаха от ръцете му.
15 Па намери прясна ослина челюст, протегна ръка, взе я и уби с нея хиляда души.
16 И рече Самсон: с ослина челюст убих тълпа, две тълпи, с ослина челюст убих хиляда души.
17 Като каза това, хвърли челюстта от ръката си и нарече това място: "Рамат-Лехи".
18 И усети силна жажда; викна към Господа и каза: Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление; а сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязаните.
19 И отвори Бог яма в Лехи, и потече от нея вода. Той се напи, духът му се върна, и той оживя; затова бе наречено това място: "извор на молещия се", който е в Лехи и доднес..
20 И той беше съдия над Израиля в дните на филистимци двайсет години.
16
Самсон и Далила
1 Веднъж Самсон дойде в Газа; там видя една блудница и влезе при нея.
2 Обадиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И обикаляха, причакваха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, думайки: до съмване ще чакаме и ще го убием.
3 А Самсон спа до среднощ; посред нощ стана, сграбчи вратите на градските порти с двата спонеца, подигна ги заедно със заверите, тури ги на плещите си и ги занесе навръх планината, която е на пътя за Хеврон (и ги сложи там).
4 След това той обикна една жена, която живееше в долина Сорек; името й беше Далида.
5 Дойдоха при нея филистимските владелци и й казаха: придумай го и узнай, в какво му е голямата сила, и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим; ние пък ще ти дадем за това всеки по хиляда и сто сикли сребро.
6 Тогава Далида попита Самсона: кажи ми, в какво ти е голямата сила, и с какво биха те вързали, за да те усмирят?
7 Самсон й отговори: ако ме вържат със седем сурови тетиви, още неизсъхнали, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
8 И донесоха й филистимските владелци седем сурови тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях;
9 в това време един седеше скрит в спалнята й; и тя каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. Той разкъса тетивите, както разкъсват кълчищен конец, кога го прегори огън. И не се узна силата му.
10 И Далида каза на Самсона: ето, ти ме измами и ми каза лъжа; кажи ми сега, с какво може да те вържат?
11 Той й отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
12 Далида взе нови въжа, върза го и му каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. (В това време един седеше скрит в спалнята.) И той ги скъса от ръцете си като конци.
13 И Далида каза на Самсона: ти все ме мамиш и ми говориш лъжа; кажи ми, с какво може да те свържат? Той отговори: ако втъчеш седемте плетеници на главата ми в тъканта и ги заковеш с гвоздей към кроеното (аз ще бъда безсилен като другите човеци).
14 И Далида (го приспа на коленете си. И когато той заспа, Далида взе седемте плетеници на главата му,) закова ги в кроеното и му рече: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и измъкна кроеното заедно с тъканта (и не се узна силата му).
15 И Далида му каза: защо думаш: "обичам те", а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила.
16 И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт.
17 И той й откри цялото си сърце, като и каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци.
Пленяването на Самсон
18 Далида, като видя, че той й откри цялото си сърце, изпрати и повика фили-стимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си.
19 И (Далида) го приспа на коленете си, па повика един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна.
20 Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него.
21 Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора.
22 Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат.
Отмъщението и смъртта на Самсон
23 Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона.
24 Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас.
25 И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете.
26 И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка; заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.)
27 А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона.
28 Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи.
29 И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата.
30 И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.
31 И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Изра-иля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.)
17
Време на граждански и религиозен смут (17:1-21:25)
1 Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.
2 Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!
3 И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него исту-кан и излян кумир; и тъй, давам ти го.
4 Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха.
5 И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.
6 В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право.
7 Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;
8 тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да преживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.
9 И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да преживея, дето намеря.
10 А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.
11 Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.
12 Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.
13 И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.
18
1 В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Из-раилевите колена.
2 И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.
3 Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука?
4 Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник.
5 Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали.
6 Свещеникът им каза: вървете сми-ром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали.
7 И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа.
8 И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте?
9 Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя;
10 кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята.
11 И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие.
12 Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и до-днес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим.
13 Оттука те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха.
14 И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? и тъй, помислете, какво да се прави.
15 И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.
16 А шестстотинте Данови синове, препасани с войнишко оръжие, стояха при вратата.
17 Петимата пък души, които бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и изления кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войнишко оръжие.
18 Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите?
19 Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе?
20 Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа.
21 Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи.
22 Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове
23 и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова?
24 Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е?
25 Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.
26 И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по-силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си.
27 А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън.
28 Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него,
29 като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а попреди оня град се наричаше Лаис.
30 И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък.син на Гирсона, Ма-насиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха;
31 и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом.
19
1 В ония дни, когато Израил нямаше цар, живееше един левит на склона на Ефремова планина. Той си взе наложница от Витлеем Иудейски.
2 Наложницата му се скара с него и си отиде в бащиния си дом във Витлеем Иудейски и остана там четири месеца.
3 Мъж й стана и отиде при нея, за да я придума и да я върне при себе си. С него беше слугата му и два осела. Тя го въведе в бащината си къща.
4 Тъстът му, бащата на тая млада жена, като го видя, посрещна го радостно и го задържа. И той прекара у него три дни: ядоха, пиха и нощуваха там.
5 На четвъртия ден станаха рано, стана и той, за да си върви. И бащата на младата жена каза на зетя си: подкрепи сърцето си с къшей хляб, и след това ще тръгнете.
6 Те останаха, и двамата заедно ядоха и пиха. И бащата на младата жена каза на тоя човек: остани още една нощ, и нека се повесели сърцето ти.
7 Човекът бе станал, за да си върви, но тъстът му го склони, и той пак нощува там.
8 На петия ден сутринта той стана, за да си върви. И бащата на младата жена каза: подкрепи сърцето си (с хляб), и почакайте, докле се превали денят. И ядоха двамата (и пиха).
9 И стана човекът да си върви, той, наложницата му и слугата му. И тъстът му, баща на младата жена, му каза: ето, взе да се мръква, пренощувайте, моля ви; ето, денят е на свършване, пренощувай тука, нека се повесели сърцето ти; утре ранко тръгнете на път, и ще си идеш у дома си.
10 Но мъжът не се съгласи да пренощува, стана и тръгна; и наближи до Иевус, който е сега Йерусалим; с него двата натоварени осела и наложницата му с него.
11 Когато бяха близо до Иевус, денят се беше вече превалил. И слугата каза на господаря си: да се отбием в тоя иевусей-ски град и да пренощуваме в него.
12 Господарят му отговори: не, няма да отидем в град на другоплеменници, които не са от синовете Израилеви, а ще гоним Гива.
13 И каза на слугата си: ще стигнем до едно от тия места и ще нощуваме в Гива, или в Рама.
14 И тръгнаха, и вървяха, и слънце ти залезе близо при Гива Вениаминова.
15 И те се отбиха там, за да идат да пренощуват в Гива. Като влезе, той седна на градската стъгда, ала никой ги не покани у дома си да пренощуват.
16 И ето, един старец си идваше вечерта от полска работа; той беше родом от Ефремова планина и живееше в Гива. Жителите пък от това място бяха Вениаминови синове.
17 Като подигна очи, той видя на градската стъгда пътника. И старецът попита: къде отиваш и отде идеш?
18 Той му отговори: от Витлеем Иудейски отиваме за Ефремова планина, отдето съм аз; ходих до Витлеем Иудейски, а сега отивам към дома Господен; и никой ме не поканва у дома си;
19 имаме си и слама и храна за ослите си; също хляб и вино за мене и за твоята рабиня и за тоя слуга има у твоите раби, за нищо нямаме нужда.
20 Старецът му каза: бъди спокоен: каквато нужда имаш, аз ще се погрижа, само на улицата не нощувай.
21 И го заведе у дома си и даде храна на ослите (му), а сами те умиха нозете си, ядоха и пиха.
22 Когато развеселиха сърцето си, ето, градските жители, развратници, заобиколиха къщата, захлопаха на вратата и думаха на стареца, стопанин на къщата: изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.
23 Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: не, братя мои, не правете зло, когато тоя човек е влязъл в къщата ми, не правете това безумие;
24 ето, аз. имам дъщеря мома, и той има наложница; ще ги изведа, опозорете ги и правете с тях, каквото ви е угодно; а с тоя човек не правете това безумие.
25 Но те не искаха да го слушат. Тогава мъжът взе наложницата си и я изведе при тях на улицата. Те я познаха и изнасилваха цяла нощ до сутринта. И я пуснаха призори.
26 И призори дойде жената, и падна при къщните врата на човека, у когото беше господарят й, и лежа до съмване.
27 Господарят й стана сутринта, отвори къщните врата и излезе, за да тръгне на път: и ето, наложницата му лежи пред къщните врата, и ръцете й на прага.
28 Той й каза: стани, ще вървим. Но отговор нямаше (защото тя бе умряла). Той я тури на осела, стана и замина за мястото си.
29 Като дойде у дома си, взе нож, улови наложницата си, наряза я по членовете й на дванайсет части и изпрати по всички предели Израилеви.
30 Всеки, който видя това, думаше; не е бивало и не е виждано такова нещо от деня, когато Израилевите синове излязоха из Египетската земя доднес. (На проведените пък от него човеци той заповяда и каза: тъй думайте по цял Израил: бивало ли е някога такова нещо?) Размислете за това, посъветвайте се и кажете.
20
Война между Израел и Вениаминовото племе
1 Тогава излязоха всички синове Израилеви, и се събра цялото общество като един човек от Дан до Вирсавия и Галаадската земя пред Господа в Масифа.
2 Събраха се (пред Господа) началниците на целия народ, всички колена Израилеви, в събранието на народа Божий, - четиристотин хиляди пешаци меченосци.
3 Вениаминовите синове чуха, че синовете Израилеви са дошли в Масифа. И Израилевите синове попитаха: кажете, как е станало това зло?
4 Левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: дойдох с наложницата си да пренощувам в Гива Вениаминова;
5 и дигнаха се против мене жителите на Гива и през нощта заобиколиха зарад мене къщата; мене крояха да убият, а наложницата ми изтощиха (след като я изнасилваха), тъй че тя умря;
6 аз взех наложницата си, нарязах я и я разпратих по всички области на владението Израилево, понеже те извършиха беззаконно и срамно дело в Израиля;
7 ето, всички вие, синове Израилеви, разгледайте това дело и решете тук.
8 И дигна се целият народ като един човек и каза: никой няма да отиде в шатрата си и никой няма да се върне у дома си;
9 и ето какво ще сторим сега с Гива: (да отидем) против нея по жребие;
10 ще вземем по десет души на сто от всички Израилеви колена, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна за народа, който ще иде против Гива Вениаминова да я накаже за срамотията, що е извършила против Израиля.
11 И всички израилтяни се събраха против града единодушно, като един човек.
12 И Израилевите колена пратиха да кажат на цялото Вениаминово коляно: каква гнусотия е извършена у вас!
13 Предайте ония развратници, които са в Гива; ние ще ги убием и ще изкореним злото от Израиля. Но синовете Вениаминови не искаха да послушат гласа на братята си, синове Израилеви;
14 и синовете Вениаминови от градовете се събраха в Гива, за да отидат на вой- на против синовете Израилеви.
15 И в оня ден Вениаминовите синове, които се бяха събрали от градовете, се наброяваха двайсет и шест хиляди души ме-ченосци; освен това от жителите на Гива имаше отбрани на брой седемстотин;
16 от целия тоя народ имаше седемстотин души отбрани, които бяха левичари, и те всички хвърляха с прашки камъни на косъм, без да погрешат.
17 А израилтяни, без Вениаминовите синове, се наброяваха четиристотин хиляди души меченосци; те всички бяха способни за война.
18 Тогава Израилевите синове станаха и отидоха в Божия дом и попитаха Бога, думайки: кой от нас първом ще иде на бой против синовете Вениаминови? И Господ отговори: Иуда първом (ще отиде).
19 На сутринта синовете Израилеви станаха и се разположиха на стан пред Гива;
20 и излязоха израилтяните на бой против Вениамина, и наредиха се синовете Израилеви в боен ред близо до Гива.
21 Тогава излязоха синовете Вениаминови из Гива и простряха на земята в оня ден двайсет и две хиляди израилтяни.
22 Но израилският народ се съвзе, и пак се нареди за бой на онова място, дето стояха предния ден.
23 И отидоха Израилевите синове и плакаха пред Господа до вечерта, и питаха Господа: да влезем ли пак в бой със синовете на брата си Вениамина? Господ каза: вървете против него.
24 И на втория ден синовете Израилеви настъпиха против синовете на Вениамина.
25 Вениамин излезе против тях из Гива на втория ден, и простряха на земята от синовете Израилеви още осемнайсет хиляди души меченосци.
26 Тогава всички Израилеви синове и целият народ тръгнаха и дойдоха в Божия дом, седяха там, плакаха пред Господа, постиха оня ден до вечерта, и принесоха Господу всесъжение и мирни жертви.
27 И питаха синовете Израилеви Господа (в това време ковчегът на завета Божий се намираше там,
28 и Финеес, син на Елеазара, сина Ааронов, стоеше пред него); да излезем ли пак на бой със синовете на брата си Вениамина или не? Господ каза: вървете. Утре ще го предам в ръцете ви.
29 И постави Израил засада около Гива.
30 На третия ден излязоха синовете Израилеви против синовете на Вениамина и се наредиха за бой пред Гива, както по-напред.
31 Вениаминовите синове излязоха против народа и се отдалечиха от града, и почнаха, както по-преди, да убиват от народа по пътищата, от които един води за Ветил, а друг за Гива, през полето, и убиха до трийсет души израилтяни.
32 И Вениаминовите синове си казаха: те падат пред нас, както по-преди. А Израилевите синове си рекоха: да бягаме от тях и да ги отвлечем от града на пътя. (Тъй и направиха.)
33 Всички израилтяни станаха от мястото си и се наредиха във Ваал-Тамара.А Израилевата засада се спускаше от мястото си от западна страна на Гива.
34 И се обърнаха срещу Гива десет хиляди души отбрани от цял Израил, и се почна жестока битка. Но Вениаминовите синове не знаеха, че ще ги сполети зло,
35 а Господ разби Вениамина пред израилтяните, и израилтяните простряха в оня ден от синовете Вениаминови двайсет и пет хиляди и сто души меченосци.
36 Защото, когато Вениаминовите синове помислиха, че са разбили израилтяните, които им сториха място, понеже израилтяните се надяваха на засадата, която бяха поставили близо до Гива,
37 засадата побърза и се спусна към Гива, - влезе и порази с меч целия град.
38 Израилтяните си бяха уговорили знак със засадата, да нападнат, кога се дигне дим от града.
39 И тъй, когато израилтяните отстъпиха от мястото на битката, и Вениамин почна да поразява и свали до трийсет души израилтяни, като казваше: "пак падат пред нас, както и в предишните битки",
40 тогава почна да се издига от града дим като стълб. Вениамин погледа назад, и ето, от целия град възлиза дим към небето.
41 Израилтяните се върнаха, а Вениамин се уплаши, понеже видя, че го е зло сполетяло.
42 И побягнаха синовете Вениаминови от израилтяните по пътя към пустинята, но бидоха преследвани със сеч, и ония, които излизаха от градовете, ги избиваха там;
43 заобиколиха Вениамина и го преследваха до Менуха и поразяваха до самата източна страна на Гива.
44 И от синовете Вениаминови паднаха осемнайсет хиляди души, силни мъже.
45 Останалите се обърнаха и се спуснаха към пустинята, към скала Римон, шестстотин души, и останаха там в каменната планина Римон четири месеца.
46 Всички пък Вениаминови синове, паднали него ден, бяха двайсет и пет хиляди души меченосци, и всички бяха силни мъже.
47 Останалите се обърнаха и побягнаха в пустинята, при скала Римон, и (израилтяните) избиха по пътищата още пет хиляди души; и ги гониха до Гидом и убиха от тях още две хиляди души.
48 А израилтяните се върнаха към синовете Вениаминови и ги поразиха с меч - и людете в града, и добитъка, и всичко, каквото се срещаше (във всички градове), и с огън изгориха всички градове, които се намираха по пътя.
21
Запазване на Вениаминовото племе
1 И заклеха се израилтяните в Масифа, като казаха: никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена.
2 И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха
3 и думаха: Господи, Боже Израилев! защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля?
4 На другия ден народът подрани, и издигнаха там жертвеник, и принесоха всесъ-жения и мирни жертви.
5 И казаха синовете Израилеви: кой от всички Израилеви колена не е дохождал на събранието пред Господа? Защото голяма клетва бе изречена върху ония, които не бяха дошли пред Господа в Масифа, и казано бе, че те ще бъдат предадени на смърт.
6 И синовете Израилеви се смилиха над брата си Вениамина и казаха: днес биде отсечено едно коляно от Израиля;
7 какво да сторим за жени на останалите от тях, когато сме се заклели в Господа да им не даваме дъщерите си за жени?
8 И казаха: няма ли някой от колената Израилеви, който да не е дохождал пред Господа в Масифа? И се оказа, че от Иавие Галаадски никой не бе дохождал на събранието в стана пред Господа.
9 Прегледаха народа, и ето, нямаше ни едното от жителите на Иавис Галаадски.
10 И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадоха заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените и децата;
11 и ето какво да направите: всеки мъж и всяка жена, познала мъжко легло, предайте на заклятие (а момите оставяйте живи. Тъй и направиха).
12 И намериха между жителите на Иавис Галаадски четиристотин моми, непо-знали мъжко легло, и ги доведоха в стана при Силом, който е в Ханаанската земя.
13 И цялото общество прати да поговорят със синовете Вениаминови, които бяха в скалата Римон, и им обяви мир.
14 Тогава Вениаминовите синове се върнаха (при израилтяните), и (израилтя-ните) им дадоха жени, които бяха оставили живи от жените на Иавис Галаадски; но излезе, че те не стигаха.
15 Народът пък жалеше за Вениамина, задето Господ не запази целостта на Изра-илевите колена.
16 И казаха си старейшините на обществото: какво да сторим за жени на останалите, понеже жените у Вениамина са изтребени?
17 И казаха: наследствената земя нека остане за оцелелите синове Вениаминови, за да не изчезне едно коляно от Израиля;
18 ала ние не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото синовете Изра-илеви се заклеха, като казаха: проклет да е, който даде жена на Вениамина.
19 И казаха: ето, всяка година става празник Господен в Силом, на север от Ве-тил и на изток от пътя, който води от Ветил за Сихем, и на юг от Левона.
20 И заповядаха на синовете Вениаминови, като казаха: идете и се скрийте в лозята,
21 и гледайте, кога излязат силомски-те моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениа-минова;
22 и кога дойдат бащите, или братята им да се оплачат при нас, ние ще им кажем: простете ни за тях, понеже ние не взехме за всекиго от тях жена през войната, и вие не им дадохте; сега вие сте виновни.
23 Тъй и направиха синовете Вениаминови, и взеха според броя си жени от ония, които бяха на хорото (и) които отведоха, па си тръгнаха и се върнаха в дела си, и съградиха градове и заживяха в тях.
24 В същото време израилтяните се разотидоха оттам всеки в коляното си и в племето си, и оттам отиде всеки в дела си.
25 В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право.
1
Изпитание на вярата
1 Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
4 търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5 Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.
6 Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
7 такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
8 Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
9 Униженият брат да се хвали със своята висота,
10 а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11 изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта нанейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
Причината за изкушението
12 Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
13 Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14 но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15 след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
17 Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18 Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като нача-тък на създанията Му.
Слушатели и последователи на учението
19 И тъй, възлюбени мои братя, чека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
20 защото човешкият гняв не върши Божия правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемайте насаденото слово, което може да спаси душите ви.
22 Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23 Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24 погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26 Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
2
Изпитание на братската любов
1 Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2 Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3 и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4 то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5 Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6 А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7 Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8 Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.
9 Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10 Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11 Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12 Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13 Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
Вяра и дела
14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
15 Ако един брат или сестра са голи й нямат дневната храна,
16 а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза?
17 Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19 Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
20 Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21 Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?
22 Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?
23 И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той биде наречен приятел Божий.
24 Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?
25 Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
26 Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.
3
Силата на езика
1 Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
2 защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
3 Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
5 тъй и езикът с мъничък член, но големя работи говори. Ето, малък огън, а кол-кава гора запаля;
6 и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
7 защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
8 а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
9 С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по добие Божие.
10 Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
12 Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.
Мъдростта на небето
13 Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
14 Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:
15 това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
16 защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
17 А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18 Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.
4
Предупреждение срещу раздорите
1 Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
2 Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.
3 Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия.
4 Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.
5 Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"?
6 Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".
7 И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
8 Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
9 Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга.
10 Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.
11 Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.
12 Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?
13 Чуйте сега вие. които казвате: "днес-утрс ще тръгнем за еди-кой си град и ще преживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим",
14 вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва.
15 Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова",
16 сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.
17 И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.
5
Предупреждение към богатите
1 Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас.
2 Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха.
3 Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни.
4 Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота.
5 Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение.
6 Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи.
Насърчаване към търпение
7 И тъй, братя, бъдете дълготьрпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен.
8 Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило.
9 Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето. Съдията стои пред вратата.
10 За пример на злострадание и дълго-търпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне.
11 Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.
12 А преди всичко, братя мои, не се кълнете ни в небе, ни в земя, нито с друга някоя клетва; думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане.
Усърдната молитва и изцелението
13 Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми.
14 Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.
15 И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.
16 Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника,
17 Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.
18 И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод.
19 Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне,
20 нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.
1
Живата надежда
1 Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани
2 по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва!
3 Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
4 за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,
5 които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време.
6 Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения,
7 та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос,
8 Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9 като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;
10 за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат,
11 като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава;
12 тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите.
Животът на вярващия
13 Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово.
14 Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение,
15 но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки.
16 Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет".
17 И ако вие наричате Отец "Готова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,
18 като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите,
19 но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,
20 Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас,
21 повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.
22 След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце,
23 като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки.
24 Защото "всяка плът е като трева, и всяка човешка слава - като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът й олетя;
25 но словото Господне пребъдва до-веки"; а това е словото, което е вам благовестено.
2
Божият дом и Божият народ
1 И тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета,
2 като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение,
3 защото вкусихте, че Господ е благ.
4 Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен,
5 и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа.
6 Ето защо в Писанието е казано: "ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами".
7 И така, за вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите - "Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла", и "Камък на препъване и Камък на съблазън",
8 о Който се те препъват, като се не покоряват на словото; за това са и отредени.
9 Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина;
10 вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани.
Задълженията към властниците
11 Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата,
12 имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението.
13 И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт,
14 било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.
15 Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци,
16 като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии.
17 Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте.
Примерът на Христовото страдание
18 Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.
19 Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.
20 Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу.
21 Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:
22 Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му;
23 кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;
24 Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".
25 Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.
3
Наставления към съпрузите
1 Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване,
2 като видят вашия чист богобоязлив живот.
3 Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени,
4 а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога.
5 Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;
6 както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо.
7 Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.
Страданието заради правда
8 Най-сетне, бъдете всички едно-мислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри;
9 не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.
10 "Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи,
11 нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него,
12 защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му-към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло, за да ги изтреби от земята."
13 И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро?
14 Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте;
15 Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда,
16 имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат по-срамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот.
17 Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло;
18 понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял но дух,
19 с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница,
20 и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата;
21 образът на тая вода - кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа,
22 Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.
4
Обновеният живот
1 И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши,
2 та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия.
3 Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение;
4 затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят;
5 те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви.
6 Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом.
7 Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви.
8 А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове".
9 Бъдете страннолюбиви един към други без ропот.
10 Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри раз-поредници на многоразличната Божия благодат.
11 Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.
Блажени в страданията
12 Възлюбени! не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка, странна за вас;
13 но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите.
14 Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша - прославян.
15 Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо;
16 но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ.
17 Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?
18 И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?
19 И тъй, ония, които страдат по волята на Бога, нека предадат Нему, като на верен Създател, душите си, правейки добро.
5
Пастирът и стадото
1 Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие:
2 пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие,
3 и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото;
4 и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата.
5 Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".
6 И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.
7 Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.
8 Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;
9 противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.
10 А Бог на всяка благодат, който е признал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.
11 Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.
Заключителни поздрави
12 Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.
13 Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.
14 Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.
1
Вярата и нейните плодове
1 Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашето и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:
2 благодат вам и мир да изобилна в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.
3 Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,
4 чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, -
5 затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,
6 към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,
7 към благочестието братолюбие, към братолюбието любов.
8 Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа.
9 А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове.
10 Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да по-грешите,
11 защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашето и Спасителя Иисуса Христа.
12 Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.
13 Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,
14 знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.
Свидетелството на пророците и апостолите
16 Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашето Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
17 Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
18 И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.
19 Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
20 като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.
21 Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци.
2
Опасността от лъжеучители
1 Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.
2 И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен.
3 И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме.
4 Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд,
5 и ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата,
6 и ако градовете Содомски и Гомор-ски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци,
7 а избави праведния Лот, който се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците
8 (защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше), -
9 то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден,
10 а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта,
11 когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа.
12 А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат,
13 като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас;
14 те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие;
15 те оставиха правия път и се заблудиха, като тръгнаха по стъпките на Восоровия син Валаама, който обикна неправедна заплата,
16 но биде изобличен за беззаконието си: безсловесната подяремница проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка.
17 Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки.
18 Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда.
19 Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен.
20 Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашето Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото.
21 За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед.
22 С тях се е случило, според истинската пословица: "псето се върна на своята бълвотина", и: "изкъпалата свиня - в тикната кал".
3
Идването на Господа
1 Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум,
2 за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли;
3 най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти
4 и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението.
5 Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово,
6 поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина.
7 А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.
8 Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден.
9 Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние.
10 И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят.
11 И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие,
12 които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят?
13 Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда.
Призив към търпение
14 Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни;
15 и дълготърпението на Господа нашето считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост,
16 както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел.
17 Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си,
18 но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса , Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.
1
Общение с въплътеното, вечно Слово
1 Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота
2 (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),
3 което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Йисуса Христа.
4 И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна.
Общение с Бога като светлина
5 И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината;
7 ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Йисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.
Признание за нашия грях
8 Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.
10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.
2
1 Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Йисуса Христа Праведника:
2 и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят.
Общение в любов
3 По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди.
4 Който казва: "познах Го", а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него;
5 а който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него.
6 Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.
7 Възлюбени, пиша ви не нова заповед, а заповед стара, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало.
8 Но все пак нова заповед ви пиша, - онова, що е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети.
9 Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината.
10 Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън.
11 А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му.
12 Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име.
13 Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца.
14 Писах вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало; писах вам, момци, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.
15 Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца.
16 Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.
17 И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.
Предпазване от антихристи
18 Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време.
19 Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.
20 И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.
21 Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.
22 Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.
23 Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
24 И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25 И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот.
26 Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.
27 И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.
28 И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.
29 Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.
3
Да живеем като Божии чеда
1 Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.
2 Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.
Скъсване с греха
3 И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
4 Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.
5 И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.
6 Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен.
8 Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.
9 Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
10 Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.
Живот в любов
11 Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, - да любим един другиго,
12 не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му - праведни.
13 Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.
14 Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.
15 Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.
16 Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.
17 А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов?
18 Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!
19 И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си;
20 защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.
21 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,
22 и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.
23 А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.
24 И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.
4
Предпазване от лъжеучителите
1 Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.
2 По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.
3 А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.
4 Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-го-лям от оногова, който е в света.
5 Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша.
6 Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.
Извор на любовта
7 Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога;
8 който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов,
9 Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него.
10 В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове.
11 Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.
12 Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго. Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.
13 Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух.
14 И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света.
15 Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога.
16 И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.
17 Любовта у нас се затуй съвършен-ствува, за да имаме дръзновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят.
18 В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта.
19 Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби.
20 Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?
21 И ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си.
5
Вярата - победа над света
1 Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него.
2 По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди.
3 Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки.
4 Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра.
5 Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?
6 Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина.
7 Защото Трима са. Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светии Дух; и Тия Тримата са Едно.
8 И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.
9 Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син.
10 Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син.
11 А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син.
12 Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот.
13 Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий.
14 И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни;
15 и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него.
16 Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли.
17 Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт.
18 Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва.
19 Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото.
20 Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен.
21 Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.
1
Истина, любов и бдителност
1 Аз, старецът - до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, - и не само аз, но и всички, които са познали истината, -
2 заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки:
3 да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.
4 Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца.
5 И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго.
6 А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея;
7 защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист.
8 Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда.
9 Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина.
10 Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте;
11 защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела.
12 Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна.
13 Поздравяват те чедата на избраната твоя сестра. Амин.
1
Наставления
1 Аз, старецът - до възлюбения Гаия, когото истински обичам.
2 Възлюбения, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти.
3 Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност - как ти ходиш в истината.
4 За мене няма по-голяма радост от тая - да чувам, че моите чеда ходят в истината.
5 Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците,
6 които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога,
7 защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците.
8 Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината.
9 Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.
10 Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.
11 Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога.
12 За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско.
13 Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо,
14 а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.
15 Мир на теб; поздравяват те приятелите; поздрави приятелите поименно. Амин.
1
Против лъжеучителите
1 Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа:
2 милост вам и мир и любов да изобилва.
3 Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите.
4 Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничния Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа.
5 Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха;
6 ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден.
7 Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, -
8 също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта.
9 А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани.
10 А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.
11 Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево.
12 Те са петно на вашите "вечери на любовта", като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени,
13 свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен.
14 За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,
15 за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници.
16 Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели.
Прослава на Бога
17 Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашето Иисуса Христа предрекоха;
18 те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти.
19 Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни - и нямат дух.
20 А вие, възлюбени, като се назидава-те в просветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светии,
21 запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашето Иисуса Христа, за вечен живот;
22 и към едни бивайте милостиви с разсъждение,
23 а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта.
24 А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, -
25 на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашето, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.
1
Поздрави от седемте църкви
1 Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро. И Той го яви, като го изпрати чрез Ангела Си на Своя раб Иоана,
2 който възвести словото Божие и свидетелството Иисус Христово, и всичко, що е видял.
3 Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо.
4 Иоан - до седемте църкви, които са в Асия: благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол,
5 и от Иисуса Христа, Който е верният свидетел, първороденият из мъртвите и началникът на земните царе. Нему, Който ни възлюби и уми от нашите грехове чрез Своята кръв
6 и Който ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници, - слава и владичество вовеки веков! Амин.
7 Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена. Да, амин!
8 Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.
9 Аз, Иоан, който съм и брат ваш и съучастник в скръбта и в царството и в търпението Иисус Христово, бях на острова, наречен Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово.
10 Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Аз съм Алфа и Омега, първият и последният;
11 и туй, що видиш, напиши на книга и изпрати на църквите, що са в Асия: в Ефес и в Смирна, в Пергам и в Тиатир, в Сарди, във Филаделфия и в Лаодикия.
12 И обърнах се да видя, отде иде гласът, който говореше с мене; и като се обърнах, видях седем златни светилника,
13 а сред седемте светилника едного, подобен на Син Човечески, облечен в дълга до нозете дреха и препасан до гърдите със златен пояс;
14 главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му - като огнен пламък;
15 нозете Му - подобни на лъскава мед, като в пещ нажежени, и гласът Му - като шум от много води;
16 Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше двуостър меч; лицето Му сияеше, както слънце сияе в силата си.
17 Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той тури върху ми дясната Си ръка и ми каза: не бой се; Аз съм първият и последният
18 и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта.
19 И тъй, напиши, което видя, което е и което има да стане след това.
20 Това е тайната на седемте звезди, които ти видя в десницата Ми, и на седемте златни светилници: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника, що видя, са седемте църкви.
2
До църквата в Ефес
1 На ангела на ефеската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи посред седемте златни светилника:
2 зная делата ти, труда ти и търпението ти, и че не можеш да търпиш лошите зная, че си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжци;
3 че си претърпял и имаш търпение, че за името Ми си се трудил и не си се уморил.
4 Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов.
5 Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.
6 Но ти имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
7 Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай.
До църквата в Смирна
8 И на ангела на смирненската църква напиши: тъй казва Първият и Последният, Който биде мъртъв и оживя:
9 зная твоите дела, скръб и сиромашия (но ти си богат), и хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище.
10 Не бой се никак от онова, което има да претеглиш. Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси, и ще имате скръб десетина дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.
11 Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите; който побеждава, няма да бъде повреден от втората смърт.
До църквата в Пергам
12 И на ангела на пергамската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи двуострия меч:
13 зная делата ти, и де живееш, там, дето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата Ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, среди които живее сатаната.
14 Но имам малко нещо против тебе, задето имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да вкара в грях синовете Израилеви, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.
15 Тъй и ти имаш някои, които държат николаитското учение, което мразя.
16 Покай се; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще вляза в бой против тях с меча на устата Си.
17 Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава.
До църквата в Тиатир
18 И на ангела на тиатирската църква напиши; тъй казва Син Божий, Чиито очи са като огнен пламък, и нозете подобни на лъскава мед:
19 зная твоите дела, и любов, и служба, и вяра, и търпение, и че последните ти дела са по-много от първите.
20 Но имам малко нещо против тебе, задето допускаш жената Иезавела, която нарича себе си пророчица, да учи и прелъстява рабите Ми да блудствуват и да ядат идоложертвено.
21 И дадох и време да се покае за блудството си, но тя се не покая.
22 Ето, нея хвърлям на постелка, а прелюбодействуващите с нея - в голяма скръб, ако се не покаят за делата си;
23 и чедата и ще поразя със смърт, и всички църкви ще узнаят, че Аз съм. Който изпитвам сърца и вътрешност; и всекиму от вас ще въздам според делата му.
24 А вам и на другите в Тиатир, които не държат това учение и не са узнали така наричаните дълбини сатанински, казвам: няма да ви наложа друго бреме;
25 само това, що имате, дръжте, докле дойда.
26 И който побеждава и пази делата Ми докрай, нему ще дам власт над езичниците,
27 и ще ги пасе с жезъл железен; като глинени съдове ще се строшат, както и Аз получих власт от Отца Си;
28 и ще му дам утринната звезда.
29 Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.
3
До църквата в Сардис
1 И на ангела на сардийската църква напиши: тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии и седемте звезди: зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв.
2 Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.
3 Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай. Ако ли не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец, и няма да узнаеш, в кой час ще дойда върху тебе.
4 Но в Сарди имаш няколко души, които не са осквернили дрехите си; те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни.
5 Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи, и няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите Ангели.
6 Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.
До църквата във Филаделфия
7 И на ангела на филаделфийската църква напиши: тъй казва Светият, Истинният, Оня, Който има ключа Давилов, Който отваря, и никой не ще затвори, - затваря, и никой не ще отвори:
8 зная твоите дела; ето, дадох ти врата отворени, и никой не може да ги затвори; ти имаш малка сила и запази словото Ми и се не отрече от името Ми.
9 Ето, ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те обикнах.
10 Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята.
11 Ето, ида скоро; дръж, що имаш, за да не вземе никой венеца ти.
12 Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог, и той няма вече да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, на новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име.
13 Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.
До църквата в Лаодикия
14 И на ангела на лаодикийската църква напиши: тъй казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание:
15 зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ!
16 Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.
17 Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, -
18 съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш.
19 Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се по-кай.
20 Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
21 На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.
22 Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.
4
Небесното богослужение
1 След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.
2 И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой;
3 Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.
4 Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.
5 И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове;
6 и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола - четири животни, отпред и отзад пълни с очи:
7 първото животно приличаше на лъв, второто животно - на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.
8 И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи, и без почивка денем и нощем възклицаваха: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил. Който е и Който иде.
9 А когато животните въздаваха слава, чест и благодарност на Седналия на престола, на Живеещия вовеки веков,
10 двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:
11 достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено.
5
1 И видях в десницата на Оногова, Която седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.
2 И видях силен Ангел, който викаше с висок глас: кой е достоен да разгърне книгата и да снеме печатите й?
3 И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгърне книгата, нито да я гледа.
4 И аз плаках много, че никой се не намери достоен да разгърне и прочете тая книга, нито да я гледа.
5 И един от старците ми рече: не плачи; ето, лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов, победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте и печата.
6 Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя.
7 Той дойде и взе книгата от десницата на Оногова, Който седеше на престола.
8 И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите;
9 и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите й, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе,
10 и ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята.
11 След това видях и чух гласа на много Ангели около престола и около животните и старците (и броят им беше много милиони),
12 които говореха с висок глас: достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението.
13 И всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето, и всичко, що е в тях, чувах да говори: на Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца - благословение и чест, слава и владичество вовеки веков.
14 И четирите животни казваха: амин. И двайсет и четирите старци паднаха и се поклониха на Живеещия вовеки веков.
6
Снемането на шестте печата
1 И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай!
2 И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.
3 А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!
4 И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.
5 А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка.
6 И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш.
7 А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: доиди и гледай!
8 И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята - да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.
9 А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;
10 и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светии и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?
11 И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.
12 И видях, когато сне шестия печат, и сто, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв;
13 звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини;
14 и небето се дръпна и се нави като свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си;
15 и земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали,
16 казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от-гнева на Агнеца,
17 защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?
7
Запечатаните избрани
1 След туй видях четири Ангела да стоят на четирите ъгли на земята, държейки четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито на земята, нито на морето, вито на някое дърво.
2 И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки:
3 не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог.
4 И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всички колена на синовете Из-раилеви.
5 От Иудино коляно отбелязани с печат - дванайсет хиляди; от Рувимово коляно - дванайсет хиляди; от Гадово коляно - дванайсет хиляди;
6 от Асирово коляно - дванайсет хиляди; от Нефталимово коляно - дванайсет хиляди; от Манасиино коляно - дванайсет хиляди;
7 от Симеоново коляно - дванайсет хиляди; от Левиино коляно - дванайсет хиляди; от Исахарово коляно - дванайсет хиляди;
8 от Завулоново коляно - дванайсет хиляди; от Иосифово коляно - дванайсет хиляди; от Вениаминово коляно - дванайсет хиляди.
9 След туй видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, - от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце.
10 И възклицаваха с висок глас, думайки: спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!
11 А всички Ангели стояха около престола, старците и четирите животни, и паднаха ничком пред престола и се поклониха Богу,
12 думайки: амин! благословение и слава, премъдрост и благодарение, чест и сила и могъщество на нашия Бог вовеки веков! Амин.
13 А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?
14 Аз му отговорих: ти знаеш, госпо-дарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.
15 Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях;
16 няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;
17 защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им.
8
Седмият печат
1 Когато сне седмия печат, настана тишина на небето, около половина час.
2 И видях седемте Ангели, които стояха пред Бога, и дадоха им се седем тръби.
3 Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола.
4 Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога.
5 Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус.
Първите четири ангела тръбят
6 И седемте Ангели, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.
7 Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря.
8 Затръби и вторият Ангел, и като че голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв,
9 и умря третата част от морските твари, които имаха душа; и третата част от корабите загина.
10 Затръби и третият Ангел, и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори;
11 и името на тая звезда е пелин; и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили.
12 Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети.
13 И видях и чух един Ангел, да хвърка посред небето и да вика с висок глас: горко, горко, горко на живеещите по земята от останалите тръбни гласове на тримата Ангели, които ще тръбят.
9
Петият ангел тръби
1 Затръби и петият Ангел, я видях звезда, паднала от небето на земята; и даде и се ключът от кладенеца на бездната:
2 тя отвори кладенеца на бездната, н излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца.
3 И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии.
4 И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си.
5 И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях еж като мъки от скорпия, кога ужили човека.
6 В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях.
7 По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки;
8 имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове;
9 имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война;
10 имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца.
11 За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки - Аполион.
12 Едното "горко" мина, ето, след него идат още две "горко".
Шестият ангел тръби
13 И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога;
14 гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат.
15 И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците.
16 Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им.
17 И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
18 От тия три язви - огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците;
19 защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им - прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха.
20 И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
21 и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.
10
Ангелът с малкия свитък
1 И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове;
2 в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия - на земята;
3 и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове.
4 И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа.
5 И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето
6 и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, - че не ще вече да има време;
7 но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на-Своите раби - пророците.
8 И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята.
9 И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10 И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема.
11 И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.
11
Двамата Божии свидетели
1 И даде ми се тръст, подобна на жезъл, и ми се каза: стани и измери Божия храм и жертвеника и ония, които се покланят в него;
2 а външния двор на храма изключи и го не измервай, понеже е даден на езичниците: те ще тъпчат светия град четирийсет и два месеца.
3 И ще дам на двамата Мои свидетели, и те, облечени във вретище, ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена.
4 Това са двете маслинени дървета и двата светилника, що стоят пред Бога, Господа на земята.
5 И ако някой иска да ги увреди, огън ще излезе из устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да ги увреди, така трябва той да бъде убит.
6 Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразят земята с всякаква пораза, колчем поискат.
7 И когато завършат свидетелствуването си, звярът, който излиза из бездната, ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие,
8 а труповете им ще остави по стъгдите на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат.
9 Мнозина от народите и колената, от езиците и племената ще гледат труповете им три дена и половина и не ще оставят да бъдат положени труповете им в гробове.
10 Жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята.
11 Но след трите и половина дни у тях ще влезе дух на живот от Бога и те ще се изправят на нозете си, и голям страх ще обземе ония, които ги гледат.
12 Тогава ще чуят висок глас от небето да им казва: възлезте тука. И ще възлязат на небето в облак, и враговете им ще ги видят.
13 В оня час ще стане голям трус, и десетата част на града ще падне; а от труса ще загинат седем хиляди имена човешки; останалите пък ще се изплашат и ще въздадат слава на Небесния Бог.
14 Второто "горко" мина; ето, скоро иде третото "горко".
Седмият ангел тръби
15 Затръби и седмият Ангел, и се разнесоха по небето силни гласове, които викаха: царството на света стана царство на Господа нашего и на Неговия Христос, и Той ще царува вовеки веков.
16 И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу,
17 казвайки: благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си. Който си бил и Който идеш, задето си проявил Твоята голяма сила и си се възцарил!
18 И разлютиха се народите, и дойде гневът Ти и времето да бъдат съдени мъртвите, и да дадеш отплата на Твоите раби - на пророците, на светиите и на ония, които се боят от името Ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.
19 Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви ковчегът на завета Му в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка.
12
Жената и змеят
1 И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце; под нозете й - месечината, а на главата й - венец от дванайсет звезди;
2 тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
3 След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му - седем корони;
4 опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето й.
5 И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето й бе грабнатои занесено при Бога в престола Му.
6 А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена.
7 И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,
8 но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.
9 И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.
10 И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.
11 Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.
12 Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време.
13 А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете.
14 И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията.
15 И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката.
16 Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си.
17 И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.
13
Звярът, излязъл от морете
1 След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му - богохулни имена.
2 Звярът, който видях, приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му - като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт.
3 И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра,
4 поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него?
5 Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства; даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца.
6 Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето.
7 И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ.
8 И му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца, заклан от създание-мира.
9 Който има ухо, нека чуе.
10 Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит. Тук е търпението и вярата на светиите.
Втори звяр от земята. Печатът на антихриста
11 И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей.
12 И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла;
13 и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците.
14 И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив.
15 И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ.
16 И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,
17 та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.
18 Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.
14
Песента на изкупените 144 000 души
1 След това видях: ето. Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец.
2 И чух глас от небето като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си
3 и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.
4 Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца,
5 и в устата им лъст се не намери: те са непорочни пред престола Божий.
Трима ангели възвестяват съд
6 И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ;
7 той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.
8 И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.
9 И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си,
10 той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, каляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца.
11 Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.
12 Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса.
13 И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.
Земята е узряла за съд
14 И видях: ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката - остър сърп.
15 И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла.
16 И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната.
17 И друг Ангел, също така с остър сърп, излезе от храма, който се намираше на небето.
18 И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки: прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.
19 И Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв.
20 И отъпкан биде линът вън от града, и Потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии.
15
Седемте ангела с чашите на Божия гняв
1 И видях друга поличба на небето, голяма и чудна: седем Ангели, които държаха седемте последни порази, защото с тях се свърши Божият гняв.
2 И видях като че ли стъклено море, смесено с огън; а ония, които победиха звяра и образа му, белега му и числото на името му, стояха на това стъклено море и държаха гусли Божии.
3 И пееха песента на Моисея, Божия раб, и песента на Агнеца, думайки: велики и чудни са Твоите дела. Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на светиите!
4 Кой не ще се побои от Тебе, Господи, и не ще да прослави Твоето име? Защото само Ти си свет; защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе; защото Твоите присъди станаха явни.
5 След това видях: ето, на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството.
6 И излязоха от храма седемте Ангели, които държаха седемте порази, облечени с чисти и светли ленени дрехи и опасани през гърдите със златни пояси.
7 И едно от четирите животни даде на седемте Ангели седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вовеки веков.
8 И напълни се храмът с дим от славата на Бога и от силата Му, и никой не можеше да влезе в храма, докле се не свършиха седемте порази на седемте Ангели.
16
Изливане на седемте чаши с Божия гняв
1 И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий.
2 Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.
3 Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.
4 Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.
5 След това чух Ангела на водите да казва: праведен си. Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,
6 понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.
7 И чух другиго да говори от жертвеника: да. Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.
8 Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.
9 И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.
10 Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка
11 и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.
12 Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътят за царете от изгрев слънце.
13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:
14 това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.
15 (Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)
16 И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
17 Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!
18 И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.
19 Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.
20 Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;
21 едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.
17
Съд над великия Вавилон
1 След това дойде един от седемте Ангели, които имаха седемте чаши, и говори с мене, като ми каза: дойди, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над многото води;
2 с нея блудствуваха земните царе, и с виното на блудството й се опиха жителите на земята.
3 И ме отнесе духом в пустиня; и видях една жена да седи на червен звяр, който беше пълен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога.
4 А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери; в ръка си държеше златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота от блудството й;
5 и на челото й бе написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните гнусотии.
6 Видях, че жената беше пияна от кръвта на светиите и от кръвта на свидетелите Иисусови, и, като я видях, почудих се твърде много.
7 И каза ми Ангелът: какво се чудиш? Аз ще ти кажа тайната на жената и на тоя звяр, който я носи и има седем глави и десет рога.
8 Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува.
9 Тук се иска ум, който да има мъдрост. Седемте глави са седем планини, върху които седи жената,
10 и са седем царе, от които петима паднаха, единият стои, а другият още не е дошъл; когато пък дойде, той ще трябва малко да остане.
11 И звярът, който беше и който го няма, е осмий; той е от седемте, и ще загине.
12 А десетте рога, що видя, са десет царе, които още не са получили царство, но като царе ще получат власт само за един час заедно със звяра.
13 Те имат една мисъл и ще предадат своята сила и власт на звяра;
14 те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете, и ония, които са с Него, са звани, избрани и верни.
15 И казва ми: водите, които видя, дето седи блудницата, са народи и тълпи, племена и езици.
16 А десетте рога, що видя на звяра, те ще намразят блудницата, ще я направят пуста и гола, плътта й ще изядат, а сама нея на огън ще изгорят,
17 защото Бог им тури на сърце да изпълнят волята Му, да се сговорят и да дадат царството си на звяра, докле се изпълнят думите Божии.
18 И жената, която ти видя, е големият град, който царува над земните царе.
18
Падането на великия Вавилон
1 След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма власт; и земята светна от неговия блясък.
2 И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон - великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи,
3 и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия и разкош.
4 И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й:
5 защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите й.
6 Отвърнете й тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете й двойно за делата й; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно.
7 Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб й върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя.
8 Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди.
Оплакване на великия Вавилон
9 Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й,
10 като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда!
11 И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува,
12 стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор,
13 дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки.
14 И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от тебе, и всичко тлъсто и светло изчезна за тебе, и няма вече да го намериш.
15 Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките й, като плачат, ридаят
16 и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери,
17 защото в един час пропадна толкова голямо богатство! И всеки корабоначалник, и всички пътници по корабите, и моряци, и ония, които търгуват по море, застанаха отдалеч
18 и викаха, като гледаха дима от изгарянето му, думайки: кой град е подобен на великия град?
19 И посипаха с пепел главите си, и с плач и ридание викаха и казваха: горко ти, горко ти, граде велики, с чиито драгоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море: защото в един час запустя!
20 Весели се за това, небе, и вие, свети апостоли и пророци, защото Бог е отсъдил вашата съдба с него.
21 Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече;
22 глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе;
23 светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи.
24 И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята.
19
Хвалебна песен в небесата
1 След това чух висок глас като от много народ на небето, който казваше: алилуия, спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог,
2 защото присъдите Му са истинни и праведни; защото Той осъди великата блудница, която със своето блудство направи да се разтлее земята, и отмъсти за кръвта на рабите Си, загинали от ръката и.
3 И повторно казаха: алилуия! А димът й възлизаше вовеки веков.
4 Тогава паднаха двайсет и четирите старци и четирите животни, та се поклониха Богу, Който седеше на престола, като казваха: амин, алилуия!
5 И от престола излезе глас, който казваше: хвалете нашия Бог всички Негови раби и вие, които Му се боите, малки и големи.
6 И чух глас като че ли от много народ, глас като че от много води, и глас като че от силни гръмотевици, които казваха: алилуия, защото се възцари Господ, Бог Вседържител;
7 да се радваме и веселим и да Му въздадем слава: защото дойде сватбата на Агнеца, и жена Му се приготви. -
8 И даде й се да се облече в чист и светъл висон; а висонът е праведност на светиите.
9 Тогава Ангелът ми каза: напиши: блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца. Каза ми още: тия са истински думи Божии.
10 И паднах пред нозете му да му се поклоня: но той ми рече: стой, не прави това! аз съм съслужител твой и на твоите братя, които имат свидетелството Иисусово; Богу се поклони, защото свидетелството Иисусово е духът на пророчеството.
Победата на Словото над звяра и лъжепророка
11 И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва;
12 очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше.
13 Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му - Слово Божие.
14 А небесните войнства, облечени в бял и чист висок, следваха подире Му на бели коне.
15 От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя.
16 На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.
17 След това видях един Ангел да стои на слънцето; той извика с висок глас и каза на всички птици, хвърчащи сред небето: долетете и се съберете на великата вечеря Божия,
18 за да ядете плът на царе, плът на хилядоначалници, плът на юнаци, плът на коне и на ездачите им, и плът на всички - свободници и роби, малки и големи.
19 Тогава видях звяра и царете земни и техните войнства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и войнството Му.
20 Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел;
21 останалите пък бидоха убити с меча, излизащ из устата на Оногова, Който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта им.
20
Хилядагодишното царство
1 Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си;
2 той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана - и го свърза за хиляда години;
3 след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършеха на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.
4 И видях престоли и седналите на тях, на които бе дадено да съдят; видях и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие, и ония, които се не поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години;
5 останалите пък от умрелите не оживяха, докле се не свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
6 Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години.
Последният страшен съд Господен
7 А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си,
8 и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък.
9 Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбения град; падна от Бога огън небесен и ги погълна;
10 а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.
11 И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери.
12 След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга - книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.
13 Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си;
14 а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт.
15 И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.
21
Новото небе и новата земя
1 И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.
2 Тогава аз, Йоан, видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
3 И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог.
4 И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина.
5 И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. И ми казва: напиши, защото тия думи са истински и верни.
6 След това ми рече: свърши се! Аз съм Алфа и Омега, началото и краят; на жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода.
7 Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син.
8 А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.
Новият Йерусалим
9 Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, проговори ми и рече: дойди, ще ти покажа жената - невеста на Агнеца.
10 Па ме отнесе духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от небето-от Бога,
11 и имаше Божия слава; светилото му приличаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис;
12 той имаше големи и високи стени, дванайсет порти, а на тях дванайсет Ангели и написани имената на дванайсетте колена на синовете Израилеви:
13 откъм изток три порти, откъм север - три порти, откъм юг - три порти, откъм запад - три порти.
14 Стените на града имаха дванайсет основи, и върху тях - имената на дванайсетте апостоли на Агнеца.
15 И който говореше с мене, имаше златна тръст, за да измери града и портите му и стените му.
16 Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му - равни.
17 После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска.
18 Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло.
19 Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа - яспис, втората - сапфир, третата - халкидон, четвъртата - смарагд,
20 петата - сардоникс, шестата - сардий, седмата - хрисолит, осмата - берял, деветата - топаз, десетата - хрисопрас, единайсетата - хиацинт, дванайсетата - аметист.
21 А дванайсетте порти бяха дванайсет бисери: всяка порта беше от по един бисер. Стьгдите на града - чисто злато като прозрачно стъкло.
22 Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.
23 И градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът.
24 И спасените народи ще ходят в светлината му, и земните царе ще принесат в него своята слава и чест.
25 И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там.
26 И ще принесат в него славата и честта на народите;
27 и няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца.
22
Блажена участ за избраните
1 И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.
2 Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите.
3 И не ще има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат
4 и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им.
5 И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков.
Верност и истинност на това пророчество
6 И рече ми: тия думи са верни и истински; Господ, Бог на светите пророци, изпрати Ангела Си, за да покаже на Своите раби, какво трябва да стане наскоро.
7 Ето, ида скоро: блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга.
8 И аз, Йоан, гледах и чувах това. А когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на Ангела, който ми казваше това;
9 а той ми казваше: Стой, не прави това! понеже аз съм съслужител твой и на братята ти пророци и на ония, които пазят думите на тая книга; Богу се поклони.
10 И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко.
11 Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.
12 Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.
13 Аз съм Алфа и Омега, начало и край. Първият и Последният.
14 Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.
15 А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа.
Свидетелството на Исус Христос
16 Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давилов, утрената и светла звезда.
17 И Духът и невестата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.
18 И аз свидетелствувам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга: ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга;
19 и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество. Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.
20 Който свидетелствува за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди. Господи Иисусе!
21 Благодатта на Господа нашето Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.