1
Закони за жертвоприношенията
Посвещаване на Аарон и синовете му за свещеници
1 И повика Господ Моисея и му каза от скинията на събранието, думайки:
2 обади на синовете Израилеви и ум кажи: кога някой от вас иска да принесе Господу жертва, то, ако е от добитък, принасяйте жертвата си от едър и дребен добитък.
3 Ако жертвата му е всесъжение от едър добитък, нека я принесе от мъжко, що е без недостатък; нека я доведе при вратата на скинията на събранието, за да придобие благоволение пред Господа;
4 и да възложи ръката си върху главата на жертвата за всесъжение и ще придобие благоволение за очистване от греховете си;
5 и да заколи телеца пред Господа, а синовете Ааронови, свещениците, да донесат кръвта и да поръсят с кръвта околовръст жертвеника, що е при входа на скинията на събранието;
6 и да одере жертвата за всесъжение и да я разсече на части;
7 а синовете Ааронови, свещениците, да накладат на жертвеника огън и да наслагат на огъня дърва;
8 синовете Ааронови, свещениците, да наслагат частите, главата и тлъстината връз дървата, които са на огъня, върху жертвеника;
9 а вътрешностите на жертвата и нозете й да измие с вода, и свещеникът да изгори всичко върху жертвеника: това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.
10 Ако жертвата му за всесъжение (Господу) е от дребен добитък, овци или кози, нека я принесе от мъжко, що е без недостатък (и нека възложи ръката си върху главата й),
11 и да я заколи пред Господа отстрани на жертвеника към север, и синовете Ааронови, свещениците, да поръсят с кръвта й околовръст жертвеника;
12 и да я разсекат на части, като отделят главата й и тлъстината й; и свещеникът да ги наслага върху дървата, които са на огъня върху жертвеника;
13 а вътрешностите и нозете свещеникът да измие с вода и да донесе всичко и да го изгори върху жертвеника; това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.
14 Ако ли принася Господу всесъжение от птици, нека принесе жертвата си от гургулици, или от млади гълъби;
15 свещеникът да я донесе при жертвеника, да й извие главата, и да я изгори върху жертвеника, а кръвта да изцеди по стената на жертвеника;
16 да отдели гушата й заедно с перата й и да я хвърли до жертвеника към изток, на пепелището;
17 и да я скърши между крилете й, без да ги отделя, и свещеникът да я изгори на жертвеника, върху дървата, които са на огъня: това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.
2
1 Ако някой иска да принесе Господу хлебна жертва, нека принесе пшенично брашно, да го полее с елей и да тури върху му ливан;
2 и да го донесе на синовете Ааронови, свещениците, и свещеникът да вземе пълна шепа от брашното с елея и всичкия ливан и да изгори това на жертвеника за спомен: това е жертва, благоухание, приятно Господу;
3 а остатъците от хлебната жертва да бъдат за Аарона и за синовете му; това е велика светиня от жертвите Господни.
4 Ако пък жертвата ти е от хлебен принос, печен в пещ, принасяй безквасни пшенични хлябове, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей.
5 Ако жертвата ти е хлебен принос, печен в тава, тя трябва да бъде от пшенично брашно, замесено с елей, без квас;
6 разчупи го на късове и го полей с елей: това е хлебен принос (Господу).
7 Ако хлебната ти жертва е приготвена в подница, тя трябва да бъде от пшенично брашно с елей;
8 и приготвената от това жертва принеси Господу; представи я на свещеника, а той да я занесе при жертвеника;
9 и да вземе свещеникът част от тая жертва за спомен и да я изгори на жертвеника: това е жертва, благоухание, приятно Господу;
10 а остатъците от хлебната жертва да бъдат за Аарона и за синовете му; това е велика светиня от жертвите Господни.
11 Никаква хлебна жертва, която принасяте Господу, не правете квасна, защото нито квасно, нито мед не трябва да изгаряте за жертва Господу.
12 Тях принасяйте Господу като жертва от начатъци, а на жертвеника да се не слагат за приятно благоухание.
13 Всяка твоя хлебна жертва соли със сол и не оставяй жертвата си без солта на завета на твоя Бог: при всяка твоя жертва принасяй (на Господа, твоя Бог) сол.
14 Ако принасяш Господу хлебна жертва от първи плодове, принасяй за дар от първите си плодове очукани зърна от класове, изсушени на огън,
15 полей ги с елей и тури върху им ливан: това е хлебен принос;
16 и за спомен свещеникът да изгори част от зърната и елея е всичкия ливан: това е жертва Господу.
3
1 Ако жертвата на някого е мирна жертва, и ако той я принася от едър добитък, мъжко или женско, нека принесе Господу такава, която е без недостатък;
2 и да възложи той ръката си върху главата на жертвата си и да я заколи при вратата на скинията на събранието; а синовете Ааронови, свещениците, да поръсят с кръвта жертвеника околовръст.
3 И от мирната жертва той да принесе в жертва Господу тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,
4 двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците;
5 и синовете Ааронови да изгорят това на жертвеника, заедно с всесъжението, що е върху дървата, на огъня: това е жертва, благоухание, приятно Господу.
6 Ако пък принася Господу мирна жертва от дребен добитък, мъжко или женско, нека принесе такава, която е без недостатък.
7 Ако принася агне за своя жертва, нека го представи пред Господа,
8 да възложи ръката си върху главата на жертвата си и да я заколи пред скинията на събранието, а синовете Ааронови да поръсят с кръвта й жертвеника околовръст.
9 И от мирната жертва нека принесе в жертва Господу тлъстината й, цялата опашка, като я отреже до самата гръбначна кост, и тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,
10 и двата бъбрека, и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците;
11 свещеникът да изгори това на жертвеника: това е храна на огъня - жертва Господу.
12 Ако пък принася жертва от кози, нека я представи пред Господа,
13 и да възложи ръката си върху главата й, и да я заколи пред скинията на събранието, и синовете Ааронови да поръсят с кръвта й жертвеника околовръст.
14 От нея да принесе в дар, в жертва Господу, тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,
15 и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния Дроб; да отдели това заедно с бъбреците.
16 И свещеникът да ги изгори на жертвеника: това е храна на огъня- благоухание, приятно (Господу): всичката тлъстина е за Господа.
17 Това да е вечно узаконение в поколенията ви, във всичките ви жилища: да не ядете никаква тлъстина и никаква кръв.
4
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 кажи на синовете Израилеви кога някой неволно съгреши против каквито и да било заповеди Господни, и извърши нещо, което не бива да върши, -
3 ако помазаният свещеник е съгрешил и обвинил народа, то за греха си, с който е съгрешил, нека той от едрия добитък представи телец, без недостатък, Господу в жертва за грях,
4 и доведе телеца пред Господа при вратата на скинията на събранието, като възложи ръката си върху главата на телеца и заколи телеца пред Господа.
5 И да вземе помазаният свещеник (посветен чрез съвършено посвещение) от кръвта на телеца и да я внесе в скинията на събранието;
6 и да потопи той пръста си в кръвта и да поръси с кръвта седем пъти пред Господа пред завесата на светилището.
7 След това свещеникът да помаже с кръвта (от телеца) "ред Господа роговете на жертвеника за благовонните каления, който е в скинията на събранието, а останалата кръв на телеца да излее при подножието на жертвеника за всесъжение, който е при входа на скинията на събранието.
8 И да извади той от телеца за грях всичката му тлъстина, тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,
9 и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците,
10 както се отделя от телеца за мирна жертва; и свещеникът да ги изгори на жертвеника за всесъжение.
11 Кожата пък на телеца и всичкото му месо с главата и нозете му и вътрешността му и нечистотиите му,
12 целия телец да изнесе вън от стана на чисто място, дето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва в огън: дето се изсипва пепелта, там да бъде изгорен.
13 Ако пък цялото израилско общество неволно е съгрешило, и делото бъде скрито от очите на събранието, и извърши против заповедите Господни нещо, което не бива да върши, и стане виновно,
14 то, кога се узнае грехът, с който са съгрешили, нека представят от цялото общество телец из едрия добитък в жертва за грях и да го доведат пред скинията на събранието;
15 народните старей да възложат ръцете си върху главата на телеца пред Господа и да заколят телеца пред Господа.
16 А помазаният свещеник да внесе от кръвта на телеца в скинията на събранието
17 и, като потопи пръста си в кръвта (от телеца), да поръси седем пъти пред Господа пред завесата (на светилището);
18 и да помаже той с кръвта роговете на жертвеника (за благовонните кадения), що е пред лицето Господне в скинията на събранието, а останалата кръв да излее при подножието на жертвеника за всесъжение, който е при входа на скинията на събранието.
19 И да извади той от него всичката му тлъстина и да я изгори на жертвеника;
20 да извърши с телеца онова, което се извършва с телеца за грях; тъй трябва да направи с него, и тъй свещеникът ще ги очисти, и ще им се прости.
21 След това да изнесе телеца вън от стана и да го изгори тъй, както бе изгорил по-напрежния телец. Това е жертва за грях на народа.
22 Ако пък е съгрешил началник и неволно извършил нещо против заповедите на Господа, своя Бог, каквото не е трябвало да върши, и е станал виновен,
23 то, щом узнае греха си, с който е съгрешил, нека приведе за жертва козел без недостатък
24 и, като възложи ръката си върху главата на козела, да го заколи на мястото, дето се коли всесъжение пред Господа: това е жертва за грях.
25 Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на жертвата за грях и да помаже роговете на жертвеника за всесъжение, а останалата кръв да излее при подножието на същия жертвеник;
26 всичката му пък тлъстина да изгори на жертвеника, както тлъстината от мирната жертва. Тъй свещеникът ще го очисти от греха му, и ще му бъде простено.
27 Ако някой от народа на страната неволно е съгрешил и извършил нещо против заповедите Господни, каквото не е трябвало да прави, и е станал виновен,
28 то, щом узнае греха, с който е съгрешил, нека приведе за жертва коза без недостатък, за греха си, с който е съгрешил,
29 и, като възложи ръката си върху главата на жертвата за грях, да заколи (козата) в жертва за грях на мястото, (дето колят) жертва за всесъжение.
30 Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта й и да помаже роговете на жертвеника за всесъжение, а останалата й кръв да излее при подножието на жертвеника;
31 и да отдели той всичката й тлъстина, както се отделя тлъстината от мирната жертва, и да я изгори на жертвеника за приятно Господу благоухание. Тъй свещеникът ще го очисти, и ще му бъде простено.
32 Ако пък поиска да принесе жертва за грях от овчето стадо, нека принесе женско без недостатък
33 и, като възложи ръката си върху главата на жертвата за грях, да я заколи в жертва за грях на мястото, дето колят жертва за всесъжение.
34 Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на тая жертва за грях и да помаже роговете на жертвеника за всесъжение, а останалата й кръв да излее при подножието на жертвеника.
35 Всичката й пък тлъстина да отдели, както се отделя овчата тлъстина от мирната жертва, и да изгори това на жертвеника в жертва Господу. Тъй свещеникът ще го очисти от греха, с който е съгрешил, и ще му бъде простено.
5
1 Ако някой съгреши с това, че, бидейки запитан под клетва, не обади онова, на което е бил свидетел, що е видял, или знае, той взима върху си грях.
2 Или ако се допре до нещо нечисто, или до труп на нечист звяр, или до труп на нечист добитък, или до труп на нечист гад, без да е знаел за това, той е нечист и виновен.
3 Или ако се допре до човешка нечистота, каквато и да е нечистота, която осквернява, а не е знаел за това, но сетне узнае, - той е виновен.
4 Или ако някой безразсъдно се закълне с уста, че ще извърши нещо, без да знае, дали то е лошо, или добро, както обикновено човеците безразсъдно се кълнат, и сетне узнае, той е виновен в това.
5 Ако той е виновен в нещо от това и изповяда, какво е съгрешил,
6 нека принесе Господу за греха си, с който е съгрешил, жертва за вина от дребен добитък, овца или коза, за греха, и свещеникът ще го очисти от греха му.
7 Ако пък не е в състояние да принесе овца, то за греха си, с който е съгрешил, нека принесе Господу две гургулици, или два млади гълъба, единия - в жертва за грях, а другия - за всесъжение;
8 нека ги донесе на свещеника, и (свещеникът) да представи първом оная птица, която е за грях, и да й скърши главата от шията й, но да я не отделя;
9 и да поръси с кръвта от тая жертва за грях стената на жертвеника, а останалата кръв да изцеди при подножието на жертвеника: това е жертва за грях;
10 а другата да употреби за всесъжение според наредбите; тъй свещеникът ще го очисти от греха му, с който е съгрешил, и ще му се прости.
11 Ако пък не е в състояние да принесе две гургулици, или два млади гълъба, нека принесе за това, що е съгрешил, десета част от ефа пшенично брашно в жертва за грях; да го не полива с елей и да не туря отгоре му ливан, защото това е жертва за грях;
12 и да го донесе на свещеника, а свещеникът да вземе от него пълна шепа за спомен и да изгори върху жертвеника в жертва Господу: това е жертва за грях.
13 Тъй свещеникът ще го очисти от греха му, с който е съгрешил в някои от ония случаи, и ще му бъде простено; а (остатъкът) принадлежи на свещеника, като хлебен принос.
14 Говори още Господ на Моисея, думайки:
15 ако някой извърши престъпление и неволно съгреши против посветеното Господу, нека за вината си принесе Господу от овчето стадо овен без недостатък, по твоя оценка, в сребърни сикли, според свещената сикла, в жертва за вина;
16 за оная светиня, против която е съгрешил, да заплати, като прибави при това една пета част, и нека даде това на свещеника, и свещеникът ще го очисти чрез овена на жертвата за вина, и ще му се прости.
17 Ако някой съгреши и извърши против заповедите Господни нещо, което не е трябвало да върши, и по незнание стане виновен и вземе върху си грях,
18 нека донесе на свещеника в жертва за вина овен без недостатък, по твоя оценка, и свещеникът ще заглади простъпката му, която е извършил по незнание, и ще му се прости.
19 Това е жертва за вина: съгрешил е пред Господа.
6
1 И каза Господ на Моисея, думайки:
2 ако някой съгреши и извърши престъпление пред Господа и отрече пред ближния си онова, що му е било поверено, или у него оставено, или от него откраднато, или измами ближния си,
3 или намери нещо изгубено и отрече това и лъжливо се закълне за каквото и да е, което човеците вършат и чрез това грешат, -
4 то, като съгреши и стане виновен, той трябва да върне откраднатото, що е откраднал, или отнетото, що е отнел, или повереното, що му е било оставено, или изгубеното, що е намерил:
5 всичко това, за което лъжливо се е заклел, той трябва напълно да го върне и към това да прибави една пета част и даде ономува, комуто принадлежи, в деня, когато принася жертва за вина.
6 И за вината си нека принесе Господу при свещеника в жертва за вина от овчето стадо овен без недостатък, според твоя оценка,
7 а свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му бъде простено, каквото и да е сторил, всичко, в каквото се е той провинил.
8 Каза още Господ на Моисея, думайки:
9 заповядай на Аарона и на синовете му: ето законът за всесъжение: всесъжението нека стои върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта, и огънят нека гори върху жертвеника (и да не изгасва).
10 Нека свещеникът облече ленената си дреха, като надене също и долната ленена дреха, и нека снеме пепелта от всесъжението, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника.
11 След това нека съблече дрехите си и облече други дрехи и нека изнесе пепелта вън от стана на чисто място.
12 А огънят на жертвеника да гори (и) да не изгасва; нека свещеникът запалва върху него дърва всяка заран, да слага отгоре му всесъжение, и да изгаря на него тлъстината на мирната жертва;
13 нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.
14 Ето законът за хлебния принос: (свещениците) синовете Ааронови да го донасят пред Господа при жертвеника.
15 Нека (свещеникът) вземе с шепата си от хлебния принос и от пшеничното брашно и от елея и всичкия ливан, който е върху жертвата, и ги изгори на жертвеника: това е приятно благоухание, за спомен пред Господа.
16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно, на свето място; в двора на скинията на събранието да го ядат;
17 то не бива да се пече квасно. Това Аз им давам за дял от Моите жертви. Това е велика светиня, както жертвата за грях и жертвата за вина.
18 Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да я ядат. Това е вечен дял от жертвите Господни в поколенията ви. Всичко, що се допре до тях, ще че освети.
19 Каза още Господ на Моисея, думайки:
20 ето приносът от Аарона и от синовете му, който ще принесат Господу в деня, когато той бъде помазан: десета част от ефа пшенично брашно за постоянна жертва; едната половина от това за заран, а другата - за вечер.
21 Жертвата трябва да бъде приготвена в тава, с елей; напоена с елей, принасяй я на късове, както се начупва на късове хлебният принос; принасяй я за приятно Господу благоухание.
22 Това трябва да извършва свещеникът от синовете му, който е помазан вместо него: това е вечна Господня наредба. Жертвата трябва цяла да се изгаря.
23 И всеки хлебен свещеников принос трябва цял да се изгаря, а не да се изяда.
24 Каза още Господ на Моисея, думайки:
25 кажи на Аарона и на синовете му: ето законът за жертвата за грях: жертвата за грях трябва да се коли пред Господа на онова място, дето се коли всесъжението. Това е велика светиня.
26 Свещеникът, който извършва жертва за грях, нека я яде; тя трябва да се изяда на свето място - в двора на скинията на събранието.
27 Всичко, що се допре до месото й, ще се освети; и ако с кръвта й се опръска дрехата, изпери опръсканото на свето място.
28 Глиненият съд, в който тя се е варила, трябва да се строши; ако ли се е варила в меден съд, той трябва да се изчисти и измие с вода.
29 Всяко мъжко от свещенически род може да я яде: това е велика (Господня) светиня.
30 А всяка жертва за грях, от чиято кръв се внася в скинията на събранието за очистяне в светилището, не бива да се яде: тя трябва да се изгаря на огъня.
7
1 Този е законът за жертвата за вина: това е велика светиня.
2 Жертвата за вина трябва да се коли на онова място, дето се коли всесъжението, и с кръвта й да се ръси жертвеникът околовръст.
3 Приносителят трябва да представи всичката й тлъстина, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите,
4 и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; нека отдели това заедно с бъбреците;
5 а свещеникът да изгори това на жертвеника в жертва Господу: това е жертва за вина.
6 Всяко мъжко от свещенически род може да я яде. Тя трябва да се яде на свето място: това е велика светиня.
7 Един е законът както за жертвата за грях, тъй и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който чрез нея извършва очистянето.
8 И когато свещеникът принася чия да е жертва за всесъжение, кожата от жертвата за всесъжението, която принася, принадлежи на свещеника.
9 И всеки хлебен принос, печен в пещ, и всеки такъв, приготвен в подница или в тава, принадлежи на свещеника, който я принася.
10 И всеки хлебен принос, смесен с елей, както и сух, принадлежи на всички синове Ааронови, по равен дял всекиму от тях.
11 Този е пък законът за мирната жертва, която се принася Господу:
12 ако някой я принася от благодарност, то заедно с благодарствената жертва, да принесе безквасни хлябове, месени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и пшенично брашно, напоено с елей, хлябове, месени с елей.
13 При благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб.
14 От всичкия си принос нека принесе едно кое и да е като възношение Господу: това да принадлежи на свещеника, който ръси с кръвта от мирната жертва.
15 Месото от благодарствената мирна жертва да се изяде в деня, когато се принася; от него да се не оставя до сутринта.
16 Ако ли някой принася жертва по оброк или от усърдие, то жертвата му се яде в деня, когато се принася; останалото от нея може да се яде и на другия ден.
17 А каквото от жертвеното месо остане до третия ден, да се изгори на огъня.
18 Ако пък ядат месото от мирната жертва на третия ден, тя не ще бъде благоприятна; на оногова, който я принесе, тя няма да се зачете за нищо: това е осквернение, и който яде от нея, ще вземе грях върху си.
19 Ако това месо се допре до нещо нечисто, да се не яде, а да се изгори на огън; чистото пък месо може да яде всеки чист.
20 Ако ли някой има върху си нечистота и яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.
21 И ако някой, след като се е допрял да нещо нечисто, до човешка нечистота, или до нечист добитък, или до някой нечист гад, яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.
22 И рече Господ на Моисея, думайки:
23 кажи на синовете Израилеви: не яжте никаква тлъстина нито от вол, нито от овца, нито от коза.
24 Тлъстина от умряло и тлъстика от разкъсано от звяр може за всякакво нещо да се употребява; а колкото за ядене, не я яжте;
25 защото, който яде тлъстина от добитък, принесен в жертва Господу, ще бъде изтребен из народа си.
26 И никаква птича и добича кръв не яжте във всичките си жилища;
27 а който яде каква и да е кръв, ще бъде изтребен из народа си.
28 Говори още Господ на Моисея, думайки:
29 кажи на синовете Израилеви: който представя Господу мирната си жертва, да принесе част от мирната жертва като принос Господу;
30 с ръцете си да я принесе в жертва Господу: тлъстината заедно с гърдите да принесе (и булото на черния дроб), като полюшва гърдите пред лицето Господне.
31 Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гърдите принадлежат на Аарона и на синовете му.
32 И дясната плешка от вашите мирни жертви, като възношение, давайте на свещеника.
33 Който от синовете Ааронови принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, нему и принадлежи като дял дясната плешка.
34 Защото Аз вземам от синовете Израилеви измежду мирните им жертви полюлените гърди и плешката на възношението и ги давам на свещеник Аарона и на синовете му за вечен дял от синовете Израилеви.
35 Ето дялът на Аарона и дялът на синовете му от жертвите Господни от деня, когато застанат пред Господа да свещенодействуват,
36 що Господ заповяда да им дават синовете Израилеви от деня на помазването им. Това е вечна наредба в поколенията им.
37 Това е законът за всесъжение, хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва,
38 що Господ даде Моисею на Синай планина, когато заповяда на синовете Израилеви в Синайската пустиня да принасят Господу своите приноси.
8
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 вземи Аарона и синовете му с него, и одежди и помазен елей, и телец за жертва за грях и два овена, и кошница с безквасни хлябове,
3 и събери целия народ при входа на скинията на събранието.
4 Мойсей направи тъй, както му заповяда Господ, и народът се събра при входа на скинията на събранието.
5 И рече Мойсей на народа: ето що заповяда Господ да се направи.
6 И доведе Мойсей Аарона и синовете му и ги уми с вода;
7 облече Аарона с хитон, препаса му пояса, облече му горната риза, тури му ефода, препаса го с пояса на ефода, като с него му стегна ефода,
8 преметна му нагръдника, а върху нагръдника тури "урим" и "тумим",
9 възложи на главата му кидара и на кидара отпред тури златната плочица, венец на светинята, както бе заповядал Господ на Моисея.
10 Тогава Мойсей взе помазен елей и помаза скинията и всички неща, що бяха в нея, и ги освети;
11 поръси с него жертвеника седем пъти и помаза жертвеника и всичките му принадлежности, и умивалника и поднож ника му, за да ги освети.
12 И изля (Мойсей) от помазния елей върху главата на Аарона и го помаза, за да го освети.
13 Доведе Мойсей синовете Ааронови, облече им хитони, препаса им пояси, и им тури кидари, както бе заповядал Господ на Моисея.
14 И доведе (Мойсей) телеца за жертва за грях, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на телеца, принасяй за грях;
15 и закла го (Мойсей), па взе от кръвта и с пръст помаза роговете на жертвени ка околовръст, и очисти жертвеника, а останалата кръв изля при подножието на жертвеника, и го освети, за да го направи чист.
16 След това (Мойсей) взе всичката тлъстина, що е по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека и тлъстина та им и ги изгори на жертвеника;
17 а телеца - кожата му, месото му и нечистотата му - изгори на огън вън от стана, както бе заповядал Господ на Моисея.
18 И доведе (Мойсей) овена за всесъжение, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на овена;
19 след това Мойсей го закла и поръси с кръвта жертвеника околовръст,
20 разсече овена на части и изгори гла вата и частите и тлъстината;
21 а вътрешностите и нозете Мойсей изми с вода и изгори на жертвеника целия овен; това е всесъжение за приятно благоухание, това е жертва Господу, както бе за повядал Господ на Моисея.
22 И доведе (Мойсей) другия овен, овена на посвещението, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на овена;
23 и Мойсей го закла, и взе от кръвта му, и мазна края на дясното ухо на Аарона и палеца на дясната му ръка и големия пръст на дясната му нога.
24 И доведе Мойсей синовете Ааронови и мазна с кръв края на дясното им ухо и палеца на дясната им ръка и палеца на дясната им нога, и поръси Мойсей с кръвта жертвеника околовръст.
25 След това (Мойсей) взе тлъстината, опашката и всичката тлъстина, която е по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека и тлъстината им и дясната плешка;
26 и от кошницата с безквасните хлябове, която е пред Господа, взе един безквасен хляб и един хляб с елей и една питка, и ги сложи върху тлъстината и върху дясната плешка.
27 И всичко това тури в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, и го принесе, като го полюшваше пред лицето Господне.
28 И взе Мойсей това от ръцете им и го изгори на жертвеника заедно с всесъжението: това е жертва на посвещението за приятно благоухание, това е жертва Господу.
29 Взе Мойсей гърдите и ги принесе, като ги полюшваше пред лицето Господне: това беше Моисеев дял от овена на посвещението, както бе заповядал Господ на Моисея.
30 Взе Мойсей от помазния елей и от кръвта, която беше на жертвеника, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него; и тъй освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него.
31 И каза Мойсей на Аарона и на синовете му: сварете месото пред входа на скинията на събранието и там го яжте с хляба, който е в кошницата на посвещението, както ми бе заповядано и казано: Аарон и синовете му да го ядат;
32 а остатъците от месото и от хляба изгорете на огъня.
33 Седем дни не се отдалечавайте от вратата на скинията на събранието, докле не изтекат дните на вашето посвещение, защото посвещението ви трябва да се извършва през седем дена:
34 както днес бе направено, тъй ще се прави, по заповед Господня, за ваше очистване.
35 При входа на скинията на събранието стойте денем и нощем седем дена и бъдете на стража пред Господа, за да не умрете, защото тъй ми е заповядано (от Господа Бога).
36 Аарон и синовете му извършиха всичко, що бе заповядал Господ пред Моисея.
9
1 На осмия ден Мойсей повика Аарона и синовете му и старейте Израилеви
2 и каза на Аарона: вземи си измежду воловете телец за жертва за грях и овен за всесъжение, и двата без недостатък, и ги представи пред лицето Господне;
3 а на синовете Израилеви кажи: вземете козел за жертва за грях, (и овен,) и телец, и агне, едногодишни, без недостатък, за всесъжение,
4 и вол и овен за мирна жертва, за да се извърши жертвоприношение пред лицето Господне, и хлебен принос, месен с елей, защото днес ще ви се яви Господ.
5 И донесоха онова, що бе заповядал Мойсей, пред скинията на събранието, и дойде целият народ, та застана пред лицето Господне.
6 Мойсей рече: ето какво заповяда Господ да направите, и ще ви се яви славата Господня.
7 Мойсей рече на Аарона: пристъпи към жертвеника, принеси жертвата си за грях и всесъжението си, очисти себе си и народа; и принеси народната жертва и очисти народа, както заповяда Господ.
8 Тогава пристъпи Аарон до жертвеника и закла телеца, който беше за него, в жертва за грях:
9 синовете Ааронови му поднесоха кръвта, и той натопи пръста си в кръвта и намаза роговете на жертвеника, а останалата кръв изля при подножието на жертвеника;
10 тлъстината, бъбреците и булото на черния дроб от жертвата за грях изгори на жертвеника, както бе заповядал Господ на Моисея;
11 месото пък и кожата изгори на огън вън от стана.
12 И закла всесъжението, и Аароновите синове му поднесоха кръвта; той поръси с нея жертвеника околовръст;
13 и му донесоха всесъжерието на късове, и главата, и той ги изгори на жертвеника,
14 а вътрешностите и нозете изми и заедно с всесъжението изгори на жертвеника.
15 След това принесе принос от народа: взе козела, който беше за греха на народа, закла го и го принесе в жертва за грях, както и първия.
16 Принесе всесъжението и го извърши според наредбите.
17 Принесе хлебния принос и напълни с него шепите си, и освен утринното всесъжение изгори и него на жертвеника.
18 Закла вола и овена, които бяха от народа, за мирна жертва; а синовете на Аарона му поднесоха кръвта, и той поръси с нея жертвеника околовръст;
19 поднесоха и тлъстината от вола, и опашката от овена, и (тлъстината,) която покрива (вътрешностите), бъбреците и булото на черния дроб,
20 и сложиха тлъстината връз гьрдите, и той изгори тлъстината върху жертвеника;
21 а гърдите и дясната плешка Аарон принесе, като ги полюшваше пред лицето Господне, както заповяда Мойсей.
22 След това Аарон дигна ръце към народа, и го благослови, и слезна, след като извърши жертвата за грях, всесъжението и мирната жертва.
23 Тогава Мойсей и Аарон влязоха в скинията на събранието и, като излязоха, благословиха народа. И славата Господня се яви на целия народ:
24 и излезе огън от Господа и изгори върху жертвеника всесъжението и тлъстината; и целият народ, като видя, извика от радост и падна ничком.
10
1 Надав и Авиуд, синове Ааронови, взеха всеки своята кадилница, и туриха в тях огън, и на него посипаха кадиво, и донесоха пред Господа чужд огън, за който Той не бе им заповядал;
2 и излезе огън от Господа и ги изгори, и те умряха пред лицето Господне.
3 И каза Мойсей на Аарона: ето за кое говореше Господ, когато рече: в ония, които се приближават до Мене, ще се осветя и пред целия народ ще се прославя. Аарон мълчеше.
4 И повика Мойсей Мисаила и Елцафана, синове на Узиила, Ааронов чичо, и каза им: идете, изнесете братята си от светилището вън от стана.
5 Отидоха и ги изнесоха в хитоните им вън от стана, както каза Мойсей.
6 А на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара Мойсей каза: главите си не откривайте и дрехите си не раздирайте, за да не умрете и да не навлечете гняв върху цялото общество; но братята ви, целият дом Израилев, могат да оплакват изгорените, които Господ изгори;
7 и не излизайте от вратата на скинията на събранието, за да не умрете, защото помазният елей Господен е върху нас. И сториха според думите Моисееви.
8 И рече Господ на Аарона, думайки:
9 вино и силни пития да не пиеш, ти и синовете ти с тебе, когато влизате в скинията на събранието, (или пристъпвате към жертвеника,) за да не умрете; това е вечна наредба в поколенията ви,
10 за да може да отличавате свещено от несвещено и нечисто от чисто,
11 и да учите синовете Израилеви на всички наредби, които Господ им е казал чрез Моисея.
12 И каза Мойсей на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: вземете хлебния принос, останал от жертвите Господни, и го яжте безквасен при жертвеника, защото това е велика светиня;
13 яжте го на свето място, защото това е твой дял и дял на синовете ти от жертвите Господни: тъй ми е заповядано (от Господа).
14 Полюлените гърди и плешката на възношението яжте на чисто място, ти и синовете ти и дъщерите ти с тебе, защото това ти е дадено като твой дял и като дял. на синовете ти от мирните жертви на синовете Израилеви.
15 Плешката на възношението и полюлените гърди да принасят заедно с жертвите на тлъстината, като ги полюшват пред лицето Господне, и това да бъде вечен дял за тебе и за синовете ти (и за дъщерите ти) с тебе, както заповяда Господ (на Моисея).
16 И подири Мойсей козела за жертвата за грях, и ето, той бе изгорен. И разгневи се (Мойсей) на Елеазара и Итамара, останалите Ааронови синове, и каза:
17 защо не ядохте жертвата за грях на свето място? тя е велика светиня и ви е дадена, за да снемете греховете от обществото и да ги очиствате пред Господа:
18 ето, кръвта й не е внесена вътре в светилището, а вие трябваше да я ядете на свето място, както ми е заповядано.
19 Аарон каза на Моисея: ето, днес принесоха те жертвата си за грях и всесъжението си пред Господа, и такова нещо ми се случи; ако аз днес изям жертвата за грях, ще ли бъде това угодно Господу?
20 Чу Мойсей и одобри.
11
Закон за чистите и нечистите животни
1 Говори още Господ на Моисея и Аарона, като им каза:
2 кажете на синовете Израилеви: ето кои животни бива да ядете измежду всичкия добитък по земята:
3 яжте всеки добитък, който има раздвоени копита и на копитата - дълбок разрез, и който преживя.
4 Не яжте само тия от преживните и с раздвоени копита: камилата, защото тя преживя, но копитата й не са раздвоени; тя е нечиста за вас;
5 скокливата мишка, защото преживя, но копитата й не са раздвоени; тя е нечиста за вас;
6 заека, защото преживя, но копитата му не са раздвоени; той е нечист за вас;
7 свинята, защото копитата й са раздвоени, и на копитата си има дълбок разрез, но не преживя; тя е нечиста за вас.
8 Месото им не яжте и до труповете им не се допирайте; те са нечисти за вас.
9 От всички животни, които са във водата, яжте тия, които имат перки и люспи във водата, в моретата, или в реките; тях да ядете.
10 Всички пък плаващи във водата и живеещи в нея, било в морета, било в реки, които нямат перки и люспи, мръсни са за вас;
11 те трябва да бъдат мръсни за вас: месото им не яжте и от труповете им се гнусете;
12 всички животни, които нямат перки и люспи във водата, са мръсни за вас.
13 А измежду птиците гнусете се от тия: (не бива да ги ядете, те са мръсни,) от орел, гриф и морски орел,
14 пиляк и сокол с породата му,
15 всякакъв гарван с породата му,
16 камилска птица, кукумявка, чайка и ястреб с породата му,
17 бухал, рибар и ибис,
18 лебед, пеликан и сип,
19 щъркел, гушавец с породата му, папуняк и прилеп.
20 Всички крилати влечуги, ходещи на четири нозе, са мръсни за вас;
21 от всички крилати влечуги, ходещи на четири нозе, яжте само ония,- които имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята;
22 от тях яжте тия: скакалец с породата му, солам с породата му, харгол с породата му и хагаб с породата му.
23 Всяко друго крилато влечуго, с четири нозе, е мръсно за вас;
24 от тях ще се осквернявате: всеки, който се допре до трупа им, ще бъде нечист до вечерта;
25 и всеки, който понесе трупа им, да изпере дрехата си и да бъде нечист до вечерта.
26 Всеки добитък, който има раздвоени копита, но без дълбок разрез, и който не преживя, е нечист за вас: всеки, който се допре до него, да бъде нечист (до вечерта).
27 Ония от всички четвероноги зверове, които ходят на лапи, са нечисти за вас: всеки, който се докосне до трупа им, да бъде нечист до вечерта;
28 който понесе трупа им, да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта: те са нечисти за вас.
29 От животните, които пълзят по земята, ето кои са нечисти за вас: къртица, мишка, гущер с породата му;
30 анака, хамелеон, летаа, хомет и тин-шемет, -
31 от всички влечуги те са нечисти за вас: всеки, който се допре до трупа им, да бъде нечист до вечерта.
32 И всичко, връх каквото падне някое мъртво от тях, всеки дървен съд, или дреха, или кожа, или чувал, и всяка вещ, която се употребява в работа, да бъдат нечисти: те трябва да се турят във вода, и ще бъдат нечисти до вечерта, след това ще бъдат чисти;
33 ако ли някое от тях падне в какъв да е глинен съд, то каквото има в него, да бъде нечисто, и самия (съд) строшете.
34 Всяка храна, която е за ядене и на която се излее вода из такъв съд, да бъде (за вас) нечиста; и всяко питие, що е за пиене, в такъв съд да бъде нечисто.
35 Всичко, връх което падне нещо от трупа им, да бъде нечисто: пещ и огнище трябва да се разрушат, те са нечисти; и те трябва да бъдат нечисти за вас;
36 само извор и кладенец, дето има вода, си остават чисти; а който се докосне до трупа им, той е нечист.
37 И ако нещо от трупа им падне връх каквото и да е семе, което е за сеене, то е чисто за вас;
38 ако в това време, когато семето е поляно с вода, падне връх него нещо от трупа им, то е нечисто за вас.
39 И когато умре какъв да е добитък, който употребявате за храна, то оня, който се е допрял до трупа му, да бъде нечист до вечерта;
40 и оня, който яде мършата му, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта; и оня, който понесе трупа му, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта.
41 Всяко животно, що пълзи по земята, е мръсно за вас; не бива да го ядете;
42 всичко, що пълзи по корем, и всичко, що ходи на четири нозе, и многоногите измежду пълзящите по земята животни не яжте, защото са мръсни.
43 Не осквернявайте душите си с каквото и да е от пълзящите животни и не ставайте чрез тях нечисти; не се осквернявайте чрез тях,
44 защото Аз съм Господ, Бог ваш; осветявайте се и бъдете свети, защото Аз (Господ, Бог ваш) съм свет; и не осквернявайте душите си с каквото и да е пълзящо по земята животно,
45 защото Аз съм Господ, Който ви изведох от Египетската земя, за да бъда ваш Бог. И тъй, бъдете свети, защото Аз съм свет.
46 Това е законът за добитъка, за птиците, за всички животни, които живеят във водите, и за всички животни, които пълзят по земята,
47 за да различавате нечисто от чисто, и животните, които могат да се ядат, от животните, които не бива да се ядат.
12
Закон за очистване на родилка
1 И каза Господ на Моисея, думайки:
2 кажи на синовете Израилеви: жена, кога зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дена; тя ще бъде нечиста, както през дните на месечното си страдание от очистяне;
3 а на осмия ден да му обрежат крайната плът;
4 и трийсет и три дена тя трябва да седи, за да се очисти от кървите си; тя не бива да се допира до нищо свещено и не трябва да се доближава до светилището, докато не изтекат дните на очистянето й.
5 Ако пък роди женско, то през време на очистянето си да бъде нечиста две седмици, и шестдесет и шест дена да седи, за да се очисти от кървите си.
6 След като изтекат дните на очистянето й, за сина или дъщерята, тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях.
7 Той ще принесе това пред Господа и ще я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за оная, която е добила мъжко или женско.
8 Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста.
13
Наредби за кожни болести
1 Говори още Господ на Моисея и Аарона, думайки:
2 кога се появи някому по кожата на тялото оток, или лишеи, или петно, и по кожата на тялото му се покаже нещо, като рана от проказа, да го доведат при свещеник Аарона, или при едното от неговите синове, свещеници.
3 Свещеникът ще прегледа раната по кожата на тялото, и ако космите по раната са станали бели, и се вижда, че раната е задълбала в кожата на тялото му, то това е рана от проказа: свещеникът, като го прегледа, ще го обяви за нечист.
4 Ако пък по кожата на тялото му има бяло петно, но се види, че то не е задълбало в кожата, и космите по него не са станали бели, нека свещеникът затвори човека с раната за седем дена.
5 На седмия ден свещеникът да го прегледа, и ако раната не се изменя и не се уголемява по кожата, свещеникът да го затвори още за седем дена.
6 На седмия ден свещеникът пак ще го прегледа, и ако се забележи, че раната е станала по-малка и не се е уголемила по кожата, свещеникът да то обяви за чист: това са лишеи; нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.
7 Ако пък лишеите почнат да се уголемяват по кожата, след като той се е явявал пред свещеника за очистяне, трябва повторно да се покаже на свещеника.
8 Свещеникът, като види, че лишеите се уголемяват по кожата, да го обяви за нечист: това е проказа.
9 Ако някому излезе рана от проказа, неко го доведат при свещеника;
10 свещеникът да го прегледа, и ако отокът по кожата е бял, и косъмът е станал бял, и на отока има живо месо, -
11 това е застаряла проказа по кожата на тялото му; и свещеникът да го обяви за нечист и да го затвори, понеже е нечист.
12 Ако ли проказата се изрине по кожата, и проказата покрие цялата кожа на болния от главата до нозете, колкото могат да видят очите на свещеника,
13 и свещеникът види, че проказата е покрила цялото му тяло, да обяви болния за чист, понеже е станало бяло; той е чист.
14 Но щом се види, че по него има живо месо, той е нечист;
15 свещеникът, като види живо месо, да го обяви за нечист; живото месо е нечисто: това е проказа.
16 Ако ли живото месо се измени и стане бяло, нека той дойде при свещеника;
17 свещеникът да го прегледа, и ако раната е станала бяла, свещеникът да обяви болния за чист: той е чист.
18 Ако у някого по кожата на тялото е имало цирей, и е зараснал,
19 и на мястото на цирея се е показал бял оток, или петно бяло, или червеникаво, той трябва да се покаже на свещеника.
20 Свещеникът да го прегледа, и ако се види, че петното е по-дълбоко от кожата, и косъмът му е станал бял, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, тя се е изринала връх цирея.
21 Ако ли свещеникът види, че косъмът по него не е бял, и петното не е по-дълбоко от кожата, и освен това едвам се забелязва, свещеникът да го затвори за седем дена.
22 Ако петното почне да се разширява твърде много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана.
23 Ако ли петното остава на мястото си и не се разширява, това е възпаление на Цирея, и свещеникът да го обяви за чист.
24 Или ако някой има по кожата на тялото си изгорено, и върху заздравялото изгорено се появи червеникаво, или бяло петно,
25 и свещеникът види, че косъмът връх петното е станал бял, и то е задълбало в кожата, - това е проказа, тя се е изринала върху изгореното; и свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа.
26 Ако пък свещеникът види, че косъмът върху петното не е бял, и то не е по-дълбоко от кожата, и освен това едвам се забелязва, свещеникът да го затвори за седем дена.
27 На седмия ден свещеникът да го прегледа, и ако то се разширява твърде много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа.
28 Ако петното остава на мястото си и не се разширява по кожата, и освен това едвам се забелязва, това е оток от изгорено; свещеникът да го обяви за чист, понеже това е възпаление от изгорено.
29 Ако у мъж или жена излезе рана на главата или на брадата,
30 и свещеникът прегледа раната и види, че тя е задълбала в кожата, и че косъмът по нея е тънък, жълтеникав, свещеникът да ги обяви за нечисти: това е кел, проказа по главата или брадата.
31 Ако ли свещеникът прегледа раната от келя, и се окаже, че не е задълбала в кожата, и косъмът по нея не е черен, свещеникът да затвори келявия за седем дена.
32 На седмия ден свещеникът да прегледа раната, и ако келят се не разширява и по него няма жълтеникав косъм, и се види, че келят не е задълбал в кожата, -
33 болният да се остриже, но келявото място да се не остриже, и свещеникът повторно да затвори келявия за седем дена.
34 На седмия ден свещеникът да прегледа келя, и ако келят не се разширява по кожата, и се види, че не е задълбал в кожата, свещеникът да го обяви за чист: нека той изпере дрехите си и ще бъде чист.
35 След като се очисти, ако келят начене твърде много да се разширява по кожата,
36 и свещеникът види, че келят се разширява по кожата, то свещеникът да не търси жълтеникав косъм: той е нечист.
37 Ако пък келят си остава непроменен, и по него се вижда черен косъм, келят е преминал; той е чист, и свещеникът да го обяви за чист.
38 Ако у мъж или жена излязат по кожата на тялото им петна, беяи петна,
39 и свещеникът види, че по кожата на тялото им има бледно-бели петна, - това е лишей, който се е изринал по кожата: той е чист.
40 Ако някому са изпадали космите на главата, такъв с плешив: той е чист;
41 ако пък космите му са изпадали отпред на главата, такъв е лис: той е чист.
42 Ако ли по плешивото място или по лисото се появи бяло или червеникаво петно, то по плешивото място или по лисото му се е изринала проказа.
43 Свещеникът да го прегледа, и ако види, че отокът на раната е бял или червеникав по плешивото или по лисото му място и изглежда като проказа по кожата на тялото,
44 такъв е прокажен, той е нечист; свещеникът да го обяви за нечист: на главата му има рана.
45 На прокажения, който има тая рана, дрехата да се раздере, и главата му да бъде открита, и да бъде забулен до устата, и да вика: нечист, нечист!
46 През всичко време, докле трае раната му, той трябва да бъде нечист; той е нечист и трябва да живее отделно; неговото жилище да е вън от стана.
47 Ако се яви зараза от лроказа върху дреха, дреха вълнена, или дреха ленена,
48 или върху основа, или вътък ленен, или вълнен, или върху кожа, или върху каквото и да е кожено изделие,
49 и петното бъде зеленикаво или червеникаво върху дрехата, или кожата, или върху основата, или вътъка, или върху каквато и да е кожена вещ, - това е зараза от проказа: тя трябва да се покаже на свещеника.
50 Свещеникът да прегледа заразата и да затвори заразената вещ за седем дена.
51 На седмия ден свещеникът да прегледа заразеното, и ако заразата се е разширила по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по кожата, или по каквото и да е кожено изделие, това е люта проказа, нечиста рана.
52 Той трябва да изгори дрехата, било основата, било вълнения или ленения вътък, било каквато и да било кожена вещ, връх която бъде заразата, защото това е люта проказа: трябва да се изгори на огън.
53 Ако свещеникът види, че заразата не се е разширила по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по каквато и да било кожена вещ,
54 свещеникът да заповяда да се изпере онова, връх което има зараза, и повторно да го затвори за седем дена.
55 Ако след изпиране заразената вещ свещеникът види, че заразата не е променила вида си, то, дори и ако не се е разширила заразата, вещта е нечиста, и да се изгори на огън, това е изядена трапчинка върху лицето или върху опакото.
56 Ако ли пък свещеникът види, че след изпирането й заразата едвам се забелязва, то свещеникът нека я отдере от дрехата, или от кожата, от основата, или от вътъка.
57 Ако ли се появи пак върху дрехата, или върху основата, или върху вътъка, или върху каквато и да е кожена вещ, това е зараза, която се изринва; да се изгори на огън онова, върху което е заразата.
58 Ако след като изпереш дрехата, или основата, или вътъка, или каквато и да е кожена вещ, заразата се изгуби от тях, те трябва повторно да се изперат, и ще бъдат чисти.
59 Този е законът за заразата от проказа върху дреха вълнена или ленена, върху основа или вътък, или върху каквато и да е кожена вещ, - как да се обявява тя чиста или нечиста.
14
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 ето законът за прокажения, когато тоя трябва да бъде очистен: да го доведат при свещеника;
3 свещеникът да излезе вън от стана, и ако свещеникът види, че прокаженият се е изцерил от болестта проказа,
4 да заповяда да се вземат за оногова, който се очистя, две живи чисти птици, кедрово дърво, червена нишка и исоп.
5 И да заповяда свещеникът да се заколи едната птица над глинен съд, над жива вода;
6 а той сам да вземе живата птица, кедровото дърво, червената нишка и исопа, и да натопи тях и живата птица в кръвта от птицата, заклана над живата вода,
7 и да поръси седем пъти оногова, който се очистя от проказа, и да го обяви за чист, па да пусне живата птица в полето.
8 Оня, който се очистя, да изпере дрехите си, да остриже всичките си косми, да се умие с вода, и ще бъде чист; след това да влезе в стана и да престои седем дена вън от шатрата си.
9 На седмия ден той да си обръсне всичките косми, главата си, брадата си, веждите над очите си, всичките си косми да обръсне, да изпере дрехите си, да умие тялото си с вода, и ще бъде чист;
10 на осмия ден да вземе две мъжки шилета без недостатък, и едно женско шиле без недостатък, и три десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос, и един лог елей.
11 Свещеникът, който извършва очистянето, да постави оногова, който се очистя, заедно с тях пред Господа при входа на скинията на събранието.
12 И да вземе свещеникът едното мъжко шиле, и да го представи жертва за вина, и лога с елея, и да принесе това, като го полюшва пред Господа;
13 и да заколи мъжкото шиле на онова място, дето колят жертви за грях и всесъжение, на свето място, защото жертвата за вина, както и жертвата за грях, принадлежи на свещеника: това е велика светиня.
14 Свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за вина и да помаже крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога.
15 След това свещеникът да вземе елей от лога и да излее на лявата си длан,
16 да потопи десния си пръст в елея, що е на лявата му длан, и с пръста си да поръси от елея седем пъти пред лицето Господне.
17 А с останалия елей, що е на дланта му, свещеникът да помаже крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога, на местата, дето е кръвта от жертва за вина.
18 Останалия пък елей, що е на дланта на свещеника, той да излее върху главата на оногова, който се очистя, и свещеникът ще го очисти пред лицето Господне.
19 И свещеникът да извърши жертва за грях и да очисти оногова, който се очистя, от нечистотата му; след това да заколи жертвата за всесъжение;
20 свещеникът да сложи всесъжението и хлебния принос върху жертвеника; и да очисти той човека, и тоя ще бъде чист.
21 Ако пък е беден и му не стига ръка, нека вземе за полюляване един овен в жертва за вина, та да се очисти, и една десета част от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос, и един лог елей,
22 и две гургулици, или два млади гълъба, каквото намери, - една от тия птици в жертва за грях, а другата за всесъжение.
23 В осмия ден на очистянето си да ги донесе той на свещеника при входа на скинията на събранието, пред лицето Господне.
24 Свещеникът да вземе шилето за жертва за вина и лога с елея, и да принесе това свещеникът, като го полюшва пред Господа.
25 И след като заколи шилето в жертва за вина, свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за вина, да помаже крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, и палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога.
26 А от елея свещеникът да излее на лявата си длан;
27 и с елея, що е на лявата му длан, той да поръси с десния си пръст седем пъти пред лицето Господне.
28 И да помаже свещеникът с елея, що е на дланта му, крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога, на местата, дето е кръвта от жертвата за вина.
29 Останалия пък елей, що е на дланта му, да излее той върху главата на оногова, който се очистя, за да го очисти пред лицето Господне.
30 И да принесе свещеникът едната гургулица, или единия млад гълъб, каквото намери оня, който се очистя,
31 от онова, що му ръка стига, едната птица в жертва за грях, а другата за всесъжение, заедно с хлебния принос; и свещеникът да очисти оногова, който се очистя, пред лицето Господне.
32 Този е законът за прокажения, който през време на очистянето си няма достатъчно средства.
33 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:
34 кога влезете в Ханаанската земя, която ви давам да владеете, и пратя зараза от проказа по къщите в земята на вашето владение,
35 тогава оня, чиято е къщата, трябва да отиде при свещеника и да каже: като че зараза се е появила в къщата ми.
36 Тогава свещеникът да заповяда да изпразнят къщата, преди да влезе свещеникът да прегледа заразата, за да не стане нечисто всичко, що е в къщата; след това свещеникът да дойде да прегледа къщата.
37 Ако той, след като прегледа заразата, види, че заразата по стените на къщата се състои от зеленикави или червеникави трапчинки, които изглеждат вдлъбнати в стената,
38 свещеникът да излезе из къщата до вратата й и да затвори къщата за седем дена.
39 На седмия ден свещеникът пак да дойде и, ако види, че заразата се е разпространила по стените на къщата,
40 да заповяда да изкъртят камъните, по които има зараза, и да ги хвърлят вън от града на нечисто място;
41 а къщата извътре цяла да изстържат, и изстърганата мазилка да изхвърлят вън от града на нечисто място;
42 и да вземат други камъни и да ги зазидат вместо ония камъни, и да вземат друга мазилка, па да измажат къщата.
43 Ако заразата пак се появи и почне да вирее в къщата, след като са били изкъртени камъните и къщата изстъргана и измазана,
44 свещеникът да дойде и да прегледа, у ако заразата се е разпространила в къщата, това е люта проказа в оная къща; тя е нечиста.
45 Тая къща да се събори, а камъните й, дървата й и всичката мазилка от къщата да се изнесе вън от града на нечисто място.
46 Оня, който влиза в къщата през всичкото време, когато тя е била затворена, е нечист до вечерта;
47 и който спи в оная къща, трябва да изпере дрехите си (и да бъде нечист до вечерта); и който яде в оная къща, той трябва да изпере дрехите си (и да бъде нечист до вечерта).
48 Ако пък свещеникът дойде и види, че заразата в къщата не се е разпространила, след като къщата е била измазана, свещеникът да обяви къщата за чиста, понеже заразата е преминала.
49 И за да очисти къщата, да вземе две птици, кедрово дърво, червена нишка и исоп,
50 и да заколи едната птица ;над глинен съд, над жива вода.
51 След това да вземе кедровото дърво и исопа, червената нишка и живата птица, и да ги натопи в кръвта на закланата птица и в живата вода, па да поръси къщата седем пъти,
52 и да очисти къщата с кръвта на птицата и с живата вода, с живата птица и с кедровото дърво, с исопа и с червената нишка;
53 подир това да пусне живата птица в полето вън от града и да очисти къщата, и тя ще бъде чиста.
54 Този е законът за всяка зараза от проказа и за кел,
55 и за проказа по дрехи и по къщи, и за оток, и за лишеи и петна, -
56 за да се посочи, кога тия неща са нечисти и кога чисти: този е законът за проказата.
15
Предписания за телесна чистота при мъжа и жената
1 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:
2 обадете на синовете Израилеви и им кажете: ако някой има течение от тялото си, той е нечист поради течението си.
3 И ето (законът) за неговата нечистота от течението му: кога течението му изтича от тялото му, и кога течението му се задържа в тялото му, това е негова нечистота.
4 Всяка постелка, на която легне оня, който има течение, е нечиста; и всяка вещ, на която седне (оня, който има течение на семе), е нечиста.
5 И който се допре до постелката му, да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.
6 Който седне на някоя вещ, на която е седял оня, който има течение, да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.
7 И който се допре до тялото на оногова, който има течение, да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.
8 Ако оня, който има течение, плюне върху чист, то тоя да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.
9 И всяко седло, на което е седял оня, който има течение, нечисто (да бъде до вечерта);
10 и всеки, който се допре до какво и да е, що е било под него, нечист да бъде до вечерта; и който вдигне това, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.
11 И всеки, до когото се допре оня, който има течение и не си е умил ръцете с вода, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.
12 Глинен съд, до който се допре оня, който има течение, да се строши, а всеки дървен съд да се умие с вода (и да бъде чист).
13 А кога оня, който има течение, се освободи от течението си, да си отреди седем дена за очистянето си, да изпере дрехите си и да измие тялото си с жива вода, и да бъде чист;
14 и на осмия ден да си вземе две гургулици, или два млади гълъба, и да дойде пред лицето Господне при входа на скинията на събранието, и да ги даде на свещеника.
15 И свещеникът да принесе едната от тия птици в жертва за грях, а другата за всесъжение, и свещеникът да го очисти пред Господа от течението му.
16 Ако някому се случи изливане на семето, да измие с вода цялото си тяло и да бъде нечист до вечерта;
17 всяка дреха и всяка кожа, на която падне семе, трябва да се изпере с вода и да бъде нечиста до вечерта.
18 Ако мъж легне с жена и у него стане изливане на семе, те и двамата трябва да се измият с вода и да бъдат нечисти до вечерта.
19 Когато жена има кърваво течение, което тече из тялото й, да стои отделена седем дни, докле се очисти; и всеки, който се допре до нея, да бъде нечист до вечерта.
20 И всичко, на което тя легне, докато трае очистянето й, да е нечисто; и всичко, на което седне, да е нечисто.
21 И всеки, който се допре до постелката й, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.
22 И всеки, който се допре до каквато и да е вещ, на която тя е седяла, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.
23 И ако някой се допре до каквото и да е нещо върху постелката, или върху оная вещ, на която тя е седяла, да бъде нечист до вечерта.
24 Ако с нея преспи мъж, нечистотата й да бъде върху него: той да бъде нечист седем дена, и всяка постелка, на която той легне, да бъде нечиста.
25 Ако някоя жена има кръвотечение много дни не през време на очистянето си, или ако тя има течение по-дълготрайно от обикновеното й очистяне, то, докле тече нечистотата й, тя е нечиста, както през време на очистяието си.
26 Всяка постелка, на която тя легне, докле трае течението й, да бъде нечиста, както постелката през време на очистянето й; и всяко нещо, на което седне, да бъде нечисто, както е то нечисто през време на очистянето й.
27 И всеки, който се допре до тия неща, да бъде нечист, да изпере дрехите си и да се измие с вода, и да бъде нечист до вечерта.
28 А когато жената се освободи от течението си, да изброи седем дена и след това ще бъде чиста:
29 на осмия ден да си вземе две гургулици или два млади гълъба и да ги занесе на свещеника при входа на скинията на събранието;
30 и свещеникът да принесе една от птиците в жертва за грях, а другата - за всесъжение, и да я очисти пред Господа от течението на нечистотата й.
31 Тъй предпазвайте синовете Израилеви от тяхната нечистота, за да не умрат, поради нечистотата си, като оскверняват Моето жилище, що е между тях.
32 Този е законът за оногова, който има течение, и за оногова, комуто се случи изливане на семето, що го прави нечист,
33 и за оная, която страда от кръвотечение, и за ония, които имат течение, мъж или жена, и за мъжа, който преспи с нечиста.
16
Денят на умилостивението
1 И говори Господ на Моисея след смъртта на двамата Ааронови синове, когато те, след като пристъпиха (с чужд огън) пред лицето Господне, умряха,
2 и рече Господ на Моисея: кажи на брата си Аарона, да не влиза всяко време в светилището зад завесата пред очистилището, що е върху ковчега (на откровението), за да не умре, защото Аз ще се явявам над очистилището в облак.
3 Ето с какво трябва да влязва Аарон в светилището: с телец за жертва за грях и с овен за всесъжение;
4 той трябва да облича свещения ленен хитон, на долната половина на тялото му да бъде ленена дреха, и да се опасва с ленен пояс и да налага ленен кидар: това са свещени одежди; нека измива тялото си с вода и тогава да ги облича.
5 И от обществото на синовете Израилеви да вземе два козела (от козето стадо) в жертва за грях и един овен за всесъжение.
6 И да принесе Аарон телеца в жертва за грях за себе си и да очисти себе си и дома си.
7 Да вземе двата козела и да ги постави пред лицето Господне при входа на скинията на събранието.
8 Аарон да хвърли жребие за двата козела: едно жребие за Господа, а друго жребие за отпущане.
9 И да доведе Аарон козела, върху който е паднало жребието за Господа, и да го принесе в жертва за грях;
10 а козела, върху който е паднало жребието за отпущане, да остави жив пред Господа, за да извърши над него очистяне и да го изпрати в пустинята за отпущане (и той да понесе на себе си техните беззакония в непреходна земя).
11 След това Аарон да доведе телеца в жертва за грях за себе си, да очисти себе си и дома си и да заколи телеца в жертва за грях за себе си.
12 И да вземе кадилница, пълна с разгорени въглени от жертвеника, що е пред лицето Господне, и пълни шепи с благовонно ситносчукано кадиво, и да внесе зад завесата;
13 и да насипе кадивото върху огъня пред лицето Господне; и димът от кадивото ще покрие очистилището, що е над ковчега на откровението, за да не умре.
14 И да вземе от кръвта на телеца и с пръста си да поръси отпред очистилището и пред очистилището, седем пъти да поръси от кръвта с пръста си.
15 Тогава да заколи козела в жертва за грях за народа, и да внесе кръвта му зад завесата, и с кръвта му да извърши същото, каквото е извършил с кръвта на телеца, и да поръси с нея очистилището и пред очистилището, -
16 и да очисти светилището от нечистотиите на синовете Израилеви и от престьпленията им, във всичките им грехове. Тъй трябва да постъпи той и със скинията на събранието, която е между тях, сред нечистотиите им.
17 Кога влиза да очисти светилището и докато излезе, в скинията на събранието не бива да има никого другиго. Така той ще очисти себе си, дома си и цялото Израилево общество.
18 След това да пристъпи към жертвеника, що е пред лицето Господне, да го очисти и да вземе от кръвта на телеца и от кръвта на козела, та да помаже роговете на жертвеника околовръст,
19 и да го поръси с кръвта от пръста си седем пъти, да го очисти и да го освети от нечистотиите на синовете Израилеви.
20 И като очисти светилището, скинията на събранието и жертвеника (и като очисти свещениците), да доведе живия козел,
21 да възложи Аарон двете си ръце върху главата на живия козел, да изповяда над него всички беззакония на синовете Израилеви, всичките им престъпления и всичките им грехове, и да ги сложи върху главата на козела, па да го изпрати с нарочен човек в пустинята;
22 и козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в непреходна земя; тъй да пусне козела в пустинята.
23 Тогава Аарон да влезе в скинията на събранието, да съблече ленените одежди, които бе облякъл при влизането си в светилището, и там да ги остави,
24 и да измие тялото си с вода на свето място, да облече дрехите си, да излезе и да извърши всесъжение за себе си и всесъжение за народа, и да очисти себе си (дома си) и народа (и свещениците);
25 тлъстината пък от жертвата за грях да изгори с дим върху жертвеника.
26 А оня, който е отвеждал козела за отпущане, да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода, и тогава може да влезе в стана.
27 А телеца за грях и козела за грях, чиято кръв бе внесена за очистяне в светилището, да ги изнесат вън от стана, и да изгорят на огъня кожите им, месото им и нечистотата им;
28 който ги изгори, да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода, и тогава може да влезе в стана.
29 И това да бъде за вас вечна наредба: в седмия месец, на десетия (ден) от месеца, смирявайте душите си, и никаква работа не вършете, ни вие туземците, ни пришълецът, поселен между вас,
30 защото в тоя ден ви очистват, за да ви направят чисти от всички ваши грехове, та да станете чисти пред лицето Господне;
31 това е събота - почивка за вас: смирявайте душите си: това е вечна наредба.
32 А очистянето да извършва оня свещеник, който ще бъде помазан и посветен да свещенодействува вместо баща си: той да облече ленени одежди, одежди свещени,
33 да очисти святая-святих и скинията на събранието, жертвеника да очисти, и свещениците и целия събран народ да очисти.
34 Това да бъде за вас вечна наредба: да се извършва очистяне над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината. И Аарон направи тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.
17
Правила за жертвените животни и за кръвта
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 обади на Аарона и на синовете му и на всички синове Израилеви и им кажи: ето какво заповядва Господ:
3 ако някой от дома Израилев (или от пришълците, присъединени към вас) заколи телец или овца или коза в стана, или вън от стана,
4 а не доведе при входа на скинията на събранието, (за да принесе всесъжение или жертва за спасение, угодна Господу, за приятно благоухание, и ако някой заколи вън от стана и не донесе при входа на скинията на събранието,) за да представи за жертва Господу пред жилището Господне,то на оня човек да се вмени кръвта: той е пролял кръв, затова да се изтреби оня човек измежду народа си.
5 Това ще става, за да довеждат синовете Израилеви жертвите си, които колят на полето, да ги довеждат пред Господа при входа на скинията на събранието, при свещеника, и да ги колят Господу за мирни жертви,
6 и за да поръси свещеникът с кръвта жертвеника Господен при входа на скиния та на събранието и да изгори тлъстината за приятно Господу благоухание;
7 та занапред да не принасят жертвите си на идолите, подир които блудно ходят. Това да бъде за тях вечна наредба в поколенията им.
8 Кажи им още: ако някой от дома Израилев или от пришълците, които живеят между вас, принася веесъжение или жертва
9 и я не доведе при входа на скинията на събранието, за да я принесе Господу, то такъв човек да се изтреби измежду народа си.
10 Ако някой от дома Израилев и от пришълците, които живеят между вас, яде каквато и да е кръв, то ще обърна лицето Си против душата на оногова, който яде кръв, и ще я изтребя измежду народа й,
11 защото душата на тялото е в кръв та, и Аз съм ви я отредил за жертвеника, за да се извършва чрез нея очистяне на душите ви, понеже тая кръв очистя душата;
12 поради това и казах на синовете Израилеви: никоя душа между вас не бива да яде кръв, па и пришълецът, който живее между вас, не бива да яде кръв.
13 Ако някой от синовете Израилеви и от пришълците, които живеят между вас, хване на лов звяр или птица, която се яде, той да остави кръвта й да изтече и да я засипе с пръст;
14 защото душа на всяко тяло е кръвта му, тя е неговата душа; поради това казах на синовете Израилеви: не яжте кръв от никакво тяло, защото душа на всяко тяло е кръвта му: всеки, който я яде, ще бъде изтребен.
15 И всеки, който яде мърша или звероядина, туземец или пришълец, да изпере дрехите си, да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта, а след това ще бъде чист;
16 ако пък не изпере (дрехите си) и не измие тялото си, ще понесе върху си своето беззаконие.
18
Закони за брачното общуване
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 обади на синовете Израилеви и им кажи: Аз съм Господ, Бог ваш.
3 Не постъпвайте според делата на Египетската земя, в която живяхте, не постъпвайте и според делата на Ханаанската земя, в която ви водя, и не ходете според наредбите им:
4 изпълнявайте Моите закони, пазете Моите наредби, и според тях постъпвайте. Аз съм Господ, Бог ваш.
5 Пазете Моите наредби и Моите закони; който човек ги изпълнява, ще бъде жив. Аз съм Господ (Бог ваш).
6 Никой не бива да се приближава до сродница по плът, за да открие голотата й. Аз съм Господ.
7 Голотата на баща си и голотата на майка си не откривай: тя ти е майка, не откривай голотата й.
8 Голотата на бащината си жена не откривай: това е бащина ти голота.
9 Голотата на сестра си, бащина ти или майчина ти дъщеря, родена в къщи или вън от къщи, не откривай голотата им.
10 Голотата на синовата си дъщеря или на щеркината си дъщеря, не откривай голотата им, защото те са твоя голота.
11 Голотата на дъщерята от бащината ти жена, родена от баща ти, не откривай голотата й, тя ти е сестра (по баща).
12 Голотата на бащината си сестра не откривай; тя е еднокръвна с баща ти.
13 Голотата на майчината си сестра не откривай, защото тя е еднокръвна с майка ти.
14 Голотата на бащиния си брат не откривай и до жена му се не доближавай: тя ти е стрина.
15 Голотата на снаха си не откривай; тя е жена на сина ти, не откривай голотата й.
16 Голотата на братовата си жена не откривай, тя е братова ти голота.
17 Голотата на жена и на дъщеря й не откривай; дъщерята на сина й и дъщерята на дъщеря й не вземай, за да откриеш голотата им: те й са еднокръвни; това е беззаконие.
18 Не вземай жена заедно със сестра й, та да я направиш съперница, за да откриеш при нея голотата й, докато е жива.
19 И до жена, докле трае очистянето от нечистотиите й, не се доближавай, за да откриеш голотата й.
20 И с жената на ближния си не лягай, за да излееш семе и да се оскверниш с нея.
21 От децата си не давай за жертва на Молоха и не безчести името на твоя Бог. Аз съм Господ.
22 Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия.
23 И с никакъв добитък не лягай, за да излееш (семе) и да се оскверниш от него; и жена не бива да се подлага под добитък, за да се съвъкупи с него: това е гнусота.
24 Не се осквернявайте с нищо такова, защото с всичко това са се осквернили народите, които Аз прогонвам от вас:
25 и земята се оскверни, и Аз погледнах на беззаконието й, и земята изхвърли своите жители.
26 А вие пазете Моите наредби и Моите закони и не вършете всички тия гнусотии, нито вие туземците, нито пришълецът, който живее между вас,
27 защото всички тия гнусотии са вършили людете на тая земя, които бяха преди вас, и земята се оскверни;
28 та земята да не изхвърли и вас, когато почнете да я осквернявате, както тя изхвърли народите, които бяха преди вас.
29 Защото, ако някой върши всички тия гнусотии, то душите на ония, които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си.
30 И тъй, пазете Моите заповеди, за да не постъпвате според гнусните обичаи, както постъпваха преди вас, и да се не осквернявате с тях. Аз съм Господ, вашият Бог.
19
Закони за светостта и справедливостта
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 обади на цялото общество Израилеви синове и им кажи: бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет.
3 Всеки да се бои от майка си и баща си и да пази Моите съботи. Аз съм Господ, Бог ваш.
4 Не се обръщайте към идоли, и излени богове не си правете. Аз съм Господ, Бог ваш.
5 Кога принасяте Господу мирна жертва, принасяйте я, за да си придобиете благоволение.
6 Тя трябва да се яде в деня, когато я принасяте, и на втория ден, а каквото остане за третия ден, да се изгори на огън.
7 Ако някой я яде на третия ден, това е гнусно, това няма да бъде благоприятно.
8 Оня, който я яде, ще понесе грях върху си, понеже е осквернил светинята Господня, и такава душа ще бъде изтребена измежду народа си.
9 Кога жънете жетва на земята си, не дожънвай нивата си до края, а падналите при жетвата ти класове не събирай,
10 и лозето си не обирай досущ, и изпадалите в лозето зърна не събирай; оста ви това за сиромаха и пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш.
11 Не крадете, не лъжете и не се мамете един други.
12 Не се кълнете лъжливо в Мое име, и не осквернявай името на твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).
13 Не притеснявай ближния си и не бъди грабител. Заплатата на наемника не бива да остава у тебе до сутринта.
14 Глухия не хули и пред слепия не изпречвай нищо, о което може да се препъне; бой се от (Господа) твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).
15 Не вършете неправда, кога съдите; не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец; съди ближния си по правда.
16 Не ходи да клюкарствуваш между народа си и не въставай против живота на ближния си. Аз съм Господ (Бог ваш).
17 В сърцето си не враждувай против брата си; изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него.
18 Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ (Бог ваш).
19 Пазете Моите наредби; не свождай добитъка си с друга порода; не засявай ни вата си с два рода семена; дреха от разно родна прежда, от вълна и лен не обличай.
20 Ако някой преспи с жена, и тя е робиня, сгодена за мъж, но още неоткупена, или свобода още не й е дадена, да се накажат и двамата, ала не със смърт, защото тя не е била освободена:
21 нека той доведе Господу при входа на скинията на събранието жертва за вина, един овен в жертва за вината си;
22 и чрез овена за вината свещеникът да го очисти пред Господа от греха, що е извършил, и стореният грях ще му се прости.
23 Кога дойдете в земята, (която Господ Бог ще ви даде) и посадите какво и да е плодно дърво, считайте плодовете му за нечисти: три години те трябва да се считат за нечисти, не бива да се ядат;
24 а на четвъртата година всичките му плодове да бъдат посветени за хвала Господу;
25 на петата пък година можете да яде те плодовете му и да си берете всичката му рожба. Аз съм Господ, Бог ваш.
26 Не яжте нищо с кръв; не врачувайте и не гадайте.
27 Не стрижете главата си наоколо и не разваляйте края на брадата си.
28 Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви. Аз съм Господ (Бог ваш).
29 Не допущай дъщеря си да се оскверни с блудство, за да не изпадне земята в блудство, и да се не напълни земята с разврат.
30 Съботите Ми пазете и светилището Ми почитайте. Аз съм Господ.
31 Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш.
32 Пред побеляла глава ставай, почитай лицето на старец и бой се от (Господа) твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).
33 Кога пришълец се засели в земята ви, не го притеснявайте:
34 пришълецът, заселен между вас, да ви бъде също като ваш туземец; обичайте го като себе си; защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.
35 Не вършете неправда, кога съдите, кога мерите, кога теглите и кога измервате:
36 къпоните ви да бъдат верни, теглилките ви верни, ефата вярна и инът верен. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя.
37 Пазете всичките Ми наредби и всичките Ми закони и ги изпълнявайте. Аз съм Господ (Бог ваш).
20
Наказания за извършени грехове
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 кажи още на синовете Израилеви: който от синовете Израилеви и от пришълците, заселени между израилтяните, даде на Молоха от децата си, да се умъртви: народът на страната с камъни да го убие;
3 и Аз ще обърна лицето Си против оня човек и ще го изтребя измежду народа му, задето е дал на Молоха от децата си, за да оскверни Моето светилище и да обезчести Моето свето име.
4 И ако народът на страната закрива очи пред оня човек, когато даде на Молоха от децата си, и не го умъртви,
5 то Аз ще обърна лицето Си против оня човек и против рода му, и ще изтребя измежду народа му него и всички, които го последват в блудството и ходят блудно след Молоха.
6 И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа й.
7 Освещавайте се и бъдете свети, защото Аз съм Господ, (свет) Бог ваш.
8 Пазете Моите наредби и ги изпълнявайте, защото Аз съм Господ, Който ви освещавам.
9 Който хули баща си или майка си, да бъде умъртвен; той е хулил баща си и майка си: кръвта му е върху него.
10 Ако някой прелюбодействува с омъжена жена, ако някой прелюбодействува с жената на ближния си, - да бъдат умъртвени и прелюбодеецът и прелюбодейката.
11 Който легне с бащината си жена, той е открил голотата на баща си; и двамата да бъдат умъртвени: кръвта им е върху тях.
12 Ако някой легне със снаха си, и двамата да бъдат умъртвени: те са извършили мръсотия, кръвта им е върху тях.
13 Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.
14 Ако някой се ожени за дъщеря и майка, това е беззаконие; с огън да бъдат изгорени и той и те, за да няма беззаконие между вас.
15 Който се съвъкупи с добитък, да бъде умъртвен, и добитъка убийте.
16 Ако жена отиде при някой добитък, за да се съвъкупи с него, убий жената и добитъка: те трябва да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.
17 Ако някой вземе сестра си, бащина си дъщеря или майчина си дъщеря, и види голотата й, и тя види голотата му: това е срам; да бъдат изтребени пред очите на синовете на своя народ; той е открил голотата на сестра си: той да понесе греха си.
18 Ако някой легне с жена, кога е болна от крьвотечение, и открие голотата и, той е открил нейните течения, и тя е открила течението на кръвта си: и двамата да бъдат изтребени измежду народа си.
19 Голотата на майчината си сестра и голотата на бащината си сестра не откривай, защото такъв открива своята плът: такива да понесат греха си.
20 Който легне със стрина си, той е открил голотата на стрика си: те да понесат греха си, бездетни да умрат.
21 Ако някой вземе братова си жена: това е гнусно; той е открил голотата на брата си, те да бъдат бездетни.
22 Пазете всичките Ми наредби и всичките Ми закони и ги изпълнявайте, - за да ви не изхвърли земята, в която ви отвеждам да живеете.
23 Не постъпвайте според обичаите на народите, които ще прогоня отпред вас; защото те всичко това са вършили, и Аз възнегодувах против тях,
24 и ви казах: владейте земята им, и вам давам в наследство земята, дето тече мед и мляко. Аз съм Господ, Бог ваш. Който ви отделих от всички народи.
25 Правете разлика между чист и нечист добитък, и между чиста и нечиста птица, и не осквернявайте душите си с добитък и птица и с всичко, що пълзи по земята, каквото съм отбелязал като нечисто.
26 Пред Мене бъдете свети, защото Аз съм свет Господ (Бог ваш), и Аз ви отделих от народите, за да бъдете Мои.
27 Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.
21
Предписания за святост на свещениците
1 И рече Господ на Моисея: обади на свещениците, синовете Ааронови, и им кажи: да не се оскверняват с допиране до мъртвец от народа си.
2 Само до близък свой роднина, до майка си и баща си, до сина си и дъщеря си, до брата си
3 и сестра си, мома, живееща при него и неженена, бива да се допира, без да се осквернява;
4 и не бива да се осквернява с допиране до кого и да е от народа си, за да не стане нечист.
5 Не бива да бръснат главата си, да подстригват края на брадата си и да правят резки по тялото си.
6 Те трябва да бъдат свети пред своя Бог и не бива да безчестят името на своя Бог; защото принасят жертви Господу, хляб на своя Бог, и поради това трябва да бъдат свети.
7 Те не бива да се женят за блудница и опорочена, не бива да се женят и за жена, напусната от мъжа си, защото те са свети пред (Господа) своя Бог.
8 Имай свещеника за свет, защото той принася хляб на (Господа) твоя Бог: да ти бъде той свет, защото съм свет Аз, Господ, Който ви освещавам.
9 Ако свещеническа дъщеря се оскверни с блудство, тя безчести баща си: с огън да бъде изгорена.
10 А великият свещеник измежду братята си, на чиято глава е излян помазен слей, и който е осветен, за да облича свещени одежди, не бива да открива главата си и да раздира дрехите си;
11 и до никакъв мъртвец не бива да се доближава: не бива да се осквернява с допиране дори до умрелия си баща и до майка си.
12 И от светилището не бива да се отдалечава и да безчести светилището на своя Бог, защото върху него има освещение чрез помазния елей на неговия Бог. Аз съм Господ.
13 За жена той трябва да вземе мома (от народа си);
14 не бива да взема вдовица, или напусната, или опорочена (или) блудница, а мома от народа си той трябва да взема за жена;
15 той не бива до опорочва своето потомство в народа си, защото Аз съм Господ (Бог), Който го освещавам.
16 Говори още Господ на Моисея, думайки:
17 кажи на Аарона: никой от твоето семе през всичките им родове, който има телесен недостатък, не бива да пристъпва, за да принася хляб на своя Бог.
18 Никой, който има телесен недостатък, не бива да пристъпва, нито човек сляп, нито хром, нито крънонос,
19 нито такъв, комуто ногата е строшена, или ръката строшена,
20 нито гърбав, нито дръглив, нито с белмо на окото, нито крастав, нито келяв, нито килав.
21 Никой човек от свещеник - Аароново семе, който е с телесен недостатък, не бива да пристъпва да принася жертви Господу; недостатък има върху него, затова не бива да пристъпва да принася хляб на своя Бог;
22 обаче хляба на своя Бог от великите светини и от светините той може да яде;
23 но до завесата не бива да се доближава и при жертвеника не бива да пристъпва, защото има недостатък върху него: той не бива да безчести Моето светилище, защото Аз съм Господ, Който го и освещавам.
24 И Мойсей обади това на Аарона и на синовете му и на всички синове Израилеви.
22
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 кажи на Аарона и на синовете му, да постъпват предпазливо със светините на синовете Израилеви и да не безчестят светото Мое име с това, що Ми посвещават. Аз съм Господ.
3 Кажи им: ако някой от цялото ви потомство във вашите родове, като има връх себе си нечистота, пристъпи към светините, които синовете Израилеви посветяват Господу, да се изтреби оная душа отпред лицето Ми. Аз съм Господ (Бог ваш).
4 Оня от семето Аароново, който е прокажен, или има течение, не бива да яде от светините, докле се не очисти: и който се допре до нещо нечисто от мъртвец, или комуто се случи изливане на семе,
5 или който се допре до някой нечист гад, и от него стане нечист, или до човек, и от него се оскверни от каквато и да е нечистота, -
6 тоя, който се е допрял до това, да бъде нечист до вечерта и не бива да яде от светините, преди да измие тялото си с вода;
7 но, щом залезе слънце, и той се очисти, тогава може да яде от светините, понеже това е негова храна.
8 Мърша или звероядина той не бива да яде, за да се не оскверни от това. Аз съм Господ.
9 Да пазят заповедите Ми, за да не понесат върху си грях и да не умрат в него, кога нарушат това. Аз съм Господ (Бог), Който ги освещавам.
10 Никой външен не бива да яде от светинята; който се е заселил у свещеник, както и наемникът, не бива да яде от светинята;
11 ако свещеникът си купи човек с пари, тоя може да яде от нея; също тъй и челядта му може да яде от неговия хляб.
12 Ако свещеническа дъщеря се омъжи за външен, тя не бива да яде от принасяните светини;
13 а кога свещеническа дъщеря остане вдовица, или бъде разведена, и няма деца, и се върне в бащината си къща, както е била в младините си, тогава тя може да яде хляба на баща си; но никой външен не бива да го яде.
14 Който по погрешка изяде нещо от светинята, трябва да върне на свещеника светинята и да прибави към нея петата й част.
15 Самите свещеници не бива да опорочват светините, принасяни Господу от синовете Израилеви,
16 и не бива да навличат върху си вина за престъпление, кога ядат светините си, защото Аз съм Господ, Който ги освещавам.
17 И рече Господ на Моисея, думайки:
18 обади на Аарона и на синовете му и на всички синове Израилеви и им кажи: ако някой от дома Израилев, или от пришълците (заселени) между израилтяните, било по някакъв оброк или от усърдие, принася своя жертва, каквато се принася Господу за всесъжение,
19 то, за да се придобие благоволение чрез това от Бога, жертвата трябва да бъде от едър добитък, от овци и от кози, мъжко, без недостатък;
20 никакво животно, което има недостатък, не принасяйте (Господу), защото с това няма да придобиете благоволение.
21 И ако някой принася Господу мирна жертва, изпълнявайки оброк, или от усърдие, (или през вашите празници) от едър или дребен добитък, то жертвата трябва да бъде без недостатък, за да бъде угодна Богу: тя не бива да има никакъв недостатък.
22 Животно сляпо, или хромо, или кърно, или болно, или краставо, или шугаво,-такива не принасяйте Господу и от тях не давайте за жертва на жертвеника Господен.
23 Телец и агне с несъразмерно дълги или къси членове можеш да принесеш в жертва от усърдие; но ако е по оброк, това няма да бъде угодно Богу.
24 Животно подвито, чукано, с извадени зърна или скопено, не принасяйте Господу; и в земята си не правете това.
25 И от ръцете на другоземци не приемайте никакви такива животни за дар на вашия Бог, защото те са с повреда, имат недостатък: с тях няма да придобиете благоволение.
26 И рече Господ на Моисея, думайки:
27 кога се роди теле, или агне, или яре, да престои при майка си седем дена, а от осмия ден и по-нататък ще бъде благоугодно за принасяне в жертва Господу;
28 но не колете нито крава, нито овца в един ден заедно с рожбата й.
29 Ако принасяте Господу благодарствена жертва, принасяйте я тъй, че да придобиете чрез нея благоволение;
30 тя трябва да се изяде в същия ден, не оставяйте от нея до сутринта. Аз съм Господ.
31 Пазете заповедите Ми и ги изпълнявайте. Аз съм Господ.
32 Не безчестете светото Мое име, за да бъда свет между синовете Израилеви. Аз съм Господ, Който ви освещавам
33 и Който ви изведох из Египетската земя, за да бъда ваш Бог. Аз съм Господ.
23
За Господните празници
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 обади на синовете Израилеви и им разправи за празниците Господни, през които трябва да се свикват свещени събрания. Ето Моите празници:
3 шест дни може да вършите работа, а седмият ден е събота за почивка, свещено събрание; никаква работа не вършете; това е събота Господня във всичките ви жилища.
4 Ето Господните празници, свещените събрания, които трябва да свиквате своевременно:
5 в първия месец, на четиринайсетия (ден) от месеца, вечерта е Пасха Господня.
6 А на петнайсетия ден от същия месец е празникът Господен Безквасници; седем дена яжте безквасни хлябове;
7 в първия ден имайте свещено събрание; не вършете никаква работа;
8 и през седемте дена принасяйте жертви Господу; в седмия ден също така да има свещено събрание; не вършете никаква работа.
9 Каза още Господ на Моисея, думайки:
10 обади на синовете Израилеви и им кажи: кога дойдете в земята, която ви давам, и почнете да жънете там жетва, първия сноп от жетвата си донесете на свещеника;
11 той ще подигне тоя сноп пред Господа, за да придобиете благоволение; на втория ден от празника свещеникът ще го подигне;
12 и в деня, кога се повдига сноп, принесете във всесъжение Господу шиле, без недостатък,
13 и заедно с него за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, в жертва Господу, за приятно благоухание, и за възлияние към него четвърт ин вино;
14 никакъв нов хляб, нито сушени зърна, нито сурови не яжте до деня, в който ще принесете приноса на вашия Бог: това е вечна наредба в родовете ви по всички ваши жилища.
15 Избройте си от първия ден след празника, от деня, в който принасяте снопа за полюшване, седем пълни седмици,
16 до първия ден след седмата седмица избройте петдесет дни, и тогава принесете Господу нов хлебен принос:
17 от жилищата си принасяйте, като пръв плод Господу, два хляба за издигане, които трябва да бъдат из две десети от ефа пшенично брашно и квасни, изпечени.
18 Заедно с хлябовете представете седем агнета без недостатък, едногодишни, и от едрия добитък един телец и два овена (без недостатък); да бъде това за всесъжение Господу, и хлебен принос и възлияние към тях, в жертва, за приятно Господу благоухание.
19 Пригответе също от козето стадо един козел в жертва за грях и две шилета за мирна жертва (заедно с хляба от първия плод).
20 Свещеникът трябва да принесе това, като го полюшва пред Господа, заедно с полюшваните хлябове от първия плод и с двете шилета, и това ще бъде светиня Господу; (това да бъде) за свещеника (който го принася).
21 И свиквайте народа в тоя ден, имайте свещено събрание, никаква работа не вършете: това е вечна наредба по всичките ви жилища в поколенията ви.
22 Кога жънете жетва в земята си, не дожънвай нивата си до края, кога жънеш, и останалото от твоята жетва не събирай: остави го за сиромаха и пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш.
23 И рече Господ на Моисея, думайки:
24 кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка, празник Тръби, свещено събрание (имайте);
25 никаква работа не вършете и принасяйте жертва Господу.
26 И рече Господ на Моисея, думайки:
27 и на деветия (ден) от същия седми месец, в деня Очищение, имайте свещено събрание; смирявайте душите си и принасяйте жертва Господу;
28 никаква работа не вършете в тоя ден, защото това е ден за очистяне, за да се очистите пред лицето на Господа, вашия Бог.
29 А всяка душа, която се не смири в тоя ден, ще бъде изтребена измежду народа си.
30 Ако ли някоя душа върши каква годе работа в тоя ден, тая душа ще изтребя измежду народа й.
31 Никаква работа не вършете: това е вечна наредба в поколенията ви, по всичките ви жилища;
32 това е за вас събота за почивка и смирявайте душите си, от вечерта на деветия (ден) от месеца; от вечерта до вечерта (на десетия ден от месеца) празнувайте вашата събота.
33 И рече Господ на Моисея, думайки:
34 кажи на синовете Израилеви: от петнайсетия ден на същия седми месец е празник Шатри, седем дни за Господа;
35 в първия ден да има свещено събрание, никаква работа да не вършите;
36 през седемте дена принасяйте жертва Господу; на осмия ден да имате свещено събрание, и принасяйте жертва Господу: това е отдание на празника, никаква работа да не вършите.
37 Тия са Господните празници, през които трябва да свиквате свещени събрания, за да принасяте в жертва Господу всесъжение, хлебен принос, клани жертви и възлияния, всяко в деня си,
38 освен съботите Господни, освен даровете ви и освен всичките ви оброци и всичко, принасят по ваше усърдие, що давате Господу.
39 А на петнайсетия ден от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен седем дена: в първия ден почивка и в осмия ден почивка.
40 В първия ден вземете си вейки от хубави дървета, вейки от палми и вейки от широколистни дървета и от речни върби, и веселете се пред Господа, вашия Бог, седем дена.
41 И празнувайте тоя Господен празник седем дена в годината: това е вечна наредба в поколенията ви; празнувайте го през седмия месец.
42 В сенници живейте седем дена; всеки туземец израилтянин трябва да живее в сенници,
43 за да знаят поколенията ви, че Аз в сенници поселих синовете Израилеви, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.
44 И Мойсей обади на синовете Израилеви за празниците Господни.
24
Закони за обредите и нравствеността
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 заповядай на синовете Израилеви да ти донесат елей чист, изцеден, за светиво, за да гори постоянно светилникът;
3 Аарон (и синовете му) трябва да го слагат пред Господа отвън завесата на ковчега на откровението в скинията на събранието всякога от вечер до заран: това е вечна наредба в поколенията ви;
4 на светилника от чисто злато да слагат кандилцата пред Господа всякога.
5 И вземи пшенично брашно и изпечи от него дванайсет хляба; във всеки хляб да има по две десети от ефа;
6 сложи ги в два реда, по шест в ред, на трапезата от чисто злато пред Господа.
7 И тури на (всеки) ред чист ливан (и сол); и това да бъде при хляба за спомен в жертва Господу.
8 Всеки съботен ден постоянно да се слагат тия хлябове пред Господа от страна на синовете Израилеви; това е вечен завет.
9 Те да принадлежат на Аарона и синовете му, които да ги ядат на свето място, защото това за тях е велика светиня от жертвите Господни: това е вечна наредба.
10 Тогава излезе пред синовете Израилеви синът на една израилтянка, когото бе родила от египтянин, и в стана се скара с един израилтянин;
11 синът на израилтянката хулеше името (Господне) и злословеше. И го доведоха при Моисея; (майка му се именуваше Саломит, Давриинова дъщеря, от Даново племе;)
12 и туриха го под стража, докле им се обяви волята Господня.
13 И рече Господ на Моисея, думайки:
14 изведи хулителя вън от стана, и всички, които са чули, нека турят ръцете си върху главата му, и цялото общество да го убие с камъни;
15 и на синовете Израилеви кажи: който хули своя Бог, ще понесе греха си;
16 който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество: бил пришълец, или туземец, ако почне да хули името (Господне), да бъде умъртвен.
17 Който убие човек, да бъде умъртвен.
18 Който убие добитък, да го заплати: добитък за добитък.
19 На оногова, който причини повреда върху тялото на ближния си, да се направи също, каквото е той направил:
20 строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; както той е причинил повреда на човека, тъй и нему да се направи.
21 Който убие добитък, да го заплати, а който убие човек, да бъде умъртвен.
22 Един съд да имате както за пришълеца, тъй и за туземеца, защото Аз съм Господ, Бог ваш.
23 Тогава Мойсей говори на синовете Израилеви; и изведоха хулителя вън от стана и го убиха с камъни, и синовете Израилеви направиха, както бе заповядал Господ Моисею.
25
Закони за съботната и юбилейната година
1 Говори още Господ на Моисея на планина Синай, думайки:
2 обади на синовете Израилеви и им кажи: кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня;
3 шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им;
4 а в седмата година нека бъде събота - почивка на земята, събота Господня: нивата си не засявай и лозето си не режи.
5 Каквото израсте само на нивата ти, не го пожънвай, и гроздето от нерязаните си лозя не обирай: нека това бъде година за почивка на земята;
6 и през почивката на земята това да бъде за храна на всички ви - на тебе и на твоя роб, на робинята ти, на наемника ти и на пришълеца, заселен при тебе;
7 на добитъка ти и на зверовете, които са на земята ти, да бъдат за храна всичките й произведения.
8 И изброй си седем съботни години, седем пъти по седем години, за да ти излязат в седемте съботни години четирийсет и девет години;
9 и затръби с тръба в седмия месец, в десетия (ден) от месеца, в деня Очищение затръбете с тръба по цялата ваша земя;
10 и осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките й жители: това да ви бъде юбилей; и всеки да се върне във владението си, и всеки да се върне между племето си.
11 Петдесетата година да ви бъде юбилей; не сейте и не жънете онова, което израсте само на земята, и не обирайте гроздето от нерязаните й лози,
12 защото това е юбилей: свещен да бъде той за вас; от нивата яжте произведенията й.
13 В юбилейната година всеки да се върне във владението си.
14 Ако продаваш нещо на ближния си, или купуваш нещо от ближния си, не се онеправдавайте един други;
15 ти трябва да купуваш от ближния си според броя на годините след юбилея, и според броя на годините на прихода той трябва да ти продава;
16 ако остават много години, дигни цената, ако остават малко години, смали цената, защото той ти продава жетвата за известно число години.
17 Не се онеправдавайте един други: бой се от твоя Бог, защото Аз съм Господ, Бог ваш.
18 Изпълнявайте наредбите Ми, пазете и изпълнявайте законите Ми, и спокойно ще живеете на земята;
19 и земята ще дава плода си, и ще ядете до насита и спокойно ще живеете на нея.
20 Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали произведенията си?
21 Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година, и тя ще принесе плод за три години;
22 и на осмата година ще сеете, но ще ядете от старите произведения до деветата година: докле не узреят произведенията й, ще ядете от старото.
23 Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници;
24 по цялата земя на вашето владение допущайте да се откупува земята.
25 Ако брат ти осиромашее и продаде от владението си, то да дойде близкият му роднина и да откупи продаденото от брата му.
26 Ако няма свой, който да му го откупи, но той сам се замогне и намери, колкото трябва за откупа,
27 то да пресметне годините от продажбата си и да върне останалото на оногова, комуто е продал, и отново да встъпи във владението си.
28 Ако ли не намери, колкото трябва, за да върне, продаденото да остане в ръцете на купувача до юбилейната година, а в юбилейната година да остане свободно, и отново да встъпи във владението си.
29 Ако някой продаде къща за живеене в град, ограден със стена, тя може да се изкупи докато изтече година от продажбата й: през годината тя може да се откупи.
30 Ако пък не се откупи докато изтече цялата година, къщата, която е в град със стена, ще си остане завинаги у купувача й в поколенията му и на юбилея няма да му бъде отнета.
31 А къщите в села, неоградени със стени, трябва да се считат като ниви: те (винаги) могат да се откупуват, и на юбилея те се отнемат.
32 А колкото до градовете на левитите, къщите в градовете на владението им, винаги могат да си откупуват левитите;
33 а който от левитите не откупи, то продадената къща в града на владението им ще бъде върната през юбилея, защото къщите в градовете на левитите са тяхно владение между синовете Израилеви;
34 и полето около техните градове не бива да се продава, защото то е тяхно вечно владение.
35 Ако брат ти осиромашее и изнемогне при тебе, подкрепи го, бил той пришълец или преселенец, та да живее при тебе.
36 Не вземай му лихва и печалба, и бой се от твоя Бог; (Аз съм Господ) нека брат ти живее при тебе.
37 Не давай му среброто си с лихва, нито храната си му давай за печалба.
38 Аз съм Господ, Бог ваш. Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя и да бъда ваш Бог.
39 Кога осиромашее у тебе брат ти, и ти се продаде, не го товари с робска работа:
40 той трябва да ти бъде като наемник, като преселенец; нека ти работи до юбилейната година,
41 а тогава нека си отиде от тебе, той сам и децата му с него, и да се върне между племето си и влезе пак във владението на бащите си, -
42 защото те са Мои роби, които Аз изведох из Египетската земя: те не бива да се продават, както се продават роби;
43 не бъди му жесток господар и бой се от твоя Бог.
44 А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви;
45 тъй също и от децата на преселенците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост;
46 можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари.
47 Ако твоят пришълец или твоят преселенец се замогне, а брат ти пред него осиромашее и се продаде на пришълеца, заселен при тебе, или някому от племето на пришълеца,
48 то след продажбата той може да бъде откупен: някой от братята му трябва да го откупи,
49 или стрико му или стриков му син трябва да го откупи, или който и да е от сродниците му, от племето му, да го откупи, или сам той, ако се замогне, да се откупи.
50 И да се разплати с купувача си, смятайки от годината, когато се е продал, до юбилейната година, и да върне среброто, за което се е продал според броя на годините, като се смята, че е бил у него временен наемник;
51 и ако остават още много години, то съразмерно с тях да върне за своя откуп среброто, за което е бил купен;
52 ако ли остават малко години до юбилейната година, да пресметне и съразмерно с годините да върне за своя откуп.
53 През всички години той да бъде при него като наемник; той не бива да му бъде жесток господар пред твоите очи.
54 Ако пък се не откупи по тоя начин, то в юбилейната година да излезе сам той и децата му с него,
55 защото синовете Израилеви са Мои роби; те са Мои роби, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.
26
Обещания и предупреждения
1 Не си правете идоли и истукани, и не си издигайте стълбове, и не изправяйте в земята си камъни с образи, за да им се покланяте, защото Аз съм Господ, Бог ваш.
2 Пазете Моите съботи и почитайте Моето светилище: Аз съм Господ.
3 Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате,
4 ще ви дам дъждове, когато потрябва, и земята ще даде рожбата си, и полските дървета ще дадат плода си.
5 И вършитбата ще трае у вас до гроздобер, гроздоберът ще трае до сеитба, и ще ядете хляба си до насита, и ще живеете на земята (си) безопасно.
6 Ще дам мир на земята (ви), ще легнете, и никой не ще ви обезпокои, ще пропъдя лютите зверове от земята (ви), и меч не ще мине през вашата земя.
7 И ще гоните враговете си, и те от меч ще паднат пред вас;
8 петима от вас ще прогонят сто души, и сто от вас ще прогонят десет хиляди, и враговете ви ще паднат от меч пред вас.
9 Ще погледна милостно към вас (и ще ви благословя), ще ви направя родливи, ще ви размножа, и ще утвърдя завета Си с вас.
10 И ще ядете от старото - ланското, и ще изхвърлите старото зарад новото.
11 Ще поставя жилището Си между вас, и душата Ми няма да се погнуси от вас.
12 Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ.
13 Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя, за да не бъдете там роби, и строших жеглите на ярема ви и ви поведох с дигнати глави.
14 Ако пък Ме не слушате и не изпълнявате всички тия заповеди,
15 ако презрете Моите наредби, и ако душата ви се погнуси от Моите закони, тъй че не ще изпълнявате всичките Ми заповеди, като нарушите завета Ми, -
16 то и Аз ще постъпя с вас тъй: ще ви пратя страхотии, изтощение и треска, от които ще ослабнат очите и ще се измъчи душата, и ще сеете семето си напразно, и вашите врагове ще го изядат.
17 Ще обърна лицето Си против вас, и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви, и вие ще бягате, кога ви никой не гони.
18 Ако и при всичко това Ме не послушате, седмократно ще увелича наказанието за греховете ви;
19 ще сломя гордата ви упоритост, ще направя небето ви като желязо, и земята ви като мед;
20 и напразно ще се изтощава силата ви, и земята ви не ще даде своята рожба, и дървесата на земята (ваша) не ще родят плодовете си.
21 Ако ли (след това) тръгнете против Мене и не поискате да Ме слушате, ще ви прибавя седмократни удари за греховете ви:
22 ще ви изпратя полски зверове, които ще ви лишат от децата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви намалят, тъй че ще запустеят пътищата ви.
23 Ако и след това се не поправите и тръгнете против Мене,
24 то и Аз ще тръгна (с ярост) против вас и ще ви поразя седмократно за греховете ви.
25 И ще пратя срещу вас отмъстителен меч в отмъщение заради завета; ако пък се скриете в градовете си, ще ви пратя мор, и ще паднете в ръцете на врага.
26 Хляба, който подкрепя, ще унищожа у вае; десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви дават хляба с теглилка; ще ядете и няма да бъдете сити.
27 Ако ли и след това Ме не послушате и тръгнете против Мене,
28 и Аз ще тръгна с ярост против вас и ще ви накажа седмократно за греховете ви,
29 и ще ядете плътта на синовете си, и плътта на дъщерите си ще ядете.
30 Ще разоря вашите оброчища, ще разруша стълбовете ви, и ще хвърля труповете ви върху развалините от вашите идоли, и душата Ми ще се погнуси от вас.
31 Градовете ви ще обърна на пустиня и ще опустоша светилищата ви, и няма да мириша приятно благоухание от вашите (жертви).
32 Ще опустоша земята (ви), тъй че ще се смаят над нея вашите врагове, които се заселят в нея;
33 вас пък ще разпилея между народите и ще изтръгна меч подире ви; земята ви ще бъде пуста, и градовете ви - разорени.
34 Тогава земята ще се възнагради за своите съботи през всички дни, докато бъде пуста; когато бъдете в земята на вашите врагове, земята ще си почива и ще се възнагради за своите съботи;
35 тя ще си почива през всички дни, докато бъде пуста, колкото не си е почивала през съботите ви, когато живяхте в нея.
36 На останалите от вас ще вселя в сърцата страх в земята на враговете им, и шумът от разлюлян лист ще ги подгоня, и ще бягат като от меч, и ще падат, когато никой ги не гони;
37 и ще се спъват един друг, като бягащи от меч, без да ги гони някой, и не ще имате сила да противостоите на враговете си.
38 И ще загинете между народите, и ще ви погълне земята на враговете ви;
39 а останалите от вас ще изтлеят поради беззаконията си в земите на вашите врагове и поради беззаконията на бащите си ще изчезнат.
40 Тогава ще изповядат своето беззаконие и беззаконието на бащите си, задето са вършили престъпления против Мене и са отивали срещу Мене,
41 за което и Аз отидох (с ярост) против тях и ги отведох в земята на враговете им; тогава ще се смири необрязаното им сърце, тогава за беззаконията си ще получат отплата.
42 И Аз ще спомня завета Си с Иакова и завета Си с Исаака, и завета Си с Авраама ще спомня, и земята ще спомня.
43 Когато земята бъде напусната от тях и ще се възнаграждава за своите съботи, като бъде опразнена от тях, и те ще получат отплата за беззаконията си, задето презираха законите Ми и душата им се гнусеше от наредбите Ми,
44 и когато те бъдат в земята на враговете си, - Аз няма да ги презра и няма да се погнуся от тях дотам, че да ги изтребя и да разваля завета Си с тях, защото Аз съм Господ, техен Бог.
45 Ще си спомня заради тях завета с техните прадеди, които Аз изведох из Египетската земя пред очите на народите, за да им бъда Бог. Аз съм Господ.
46 Това са наредбите, заповедите и законите, които Господ чрез Моисея нареди между Себе Си и синовете Израилеви на планина Синай.
27
Закон за даровете на Бога
1 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 обади на синовете Израилеви и им кажи: ако някой дава оброк да посвети Господу душа по твоя оценка,
3 оценката ти за мъж от двайсет до шейсет години да бъде петдесет сребърни сикли, според свещената сикла.
4 Ако ли е за жена, оценката ти да бъде трийсет сикли.
5 За мъжко от пет до двайсет години оценката ти да бъде двайсет сикли, а за женско - десет сикли.
6 За мъжко пък от месец до пет години оценката ти да бъде пет сребърни сикли, а за женско оценката ти - три сребърни сикли.
7 За мъж от шейсет години и нагоре оценката ти да бъде петнайсет сребърни сикли, а за жена - десет сикли.
8 Ако е сиромах и не му стига ръка да плати според оценката ти, нека го представят на свещеника, и свещеникът да го оцени: според състоянието на оногова, който е дал оброк, нека го оцени свещеникът.
9 Ако ли това бъде добиче от ония, които се принасят в жертва Господу, всичко, що се дава Господу, трябва да бъде свето;
10 то не бива да се променя и да се заменя добро с лошо, или лошо с добро; ако някой замени добиче с добиче, то и добичето и замяната му ще бъде светиня.
11 Ако това бъде някой нечист добитък, който се не принася в жертва Господу, такъв добитък да бъде представен на свещеника,
12 и свещеникът да го оцени, добър ли е той, или лош; както го оцени свещеникът, тъй и да бъде;
13 ако ли някой иска да го откупи, нека прибави към оценката ти една пета.
14 Ако някой посвещава Господу къщата си за светиня, нека свещеникът я оцени, добра ли е тя или лоша; както я оцени свещеникът, тъй и да бъде.
15 Ако оня, който я е посветил, поиска да откупи къщата си, нека прибави една пета част сребро от оценката ти, и тогава тя да бъде негова.
16 Ако някой посвети Господу от имота си нива, оценката ти да бъде съразмерна със засеяното: за един хомер посеян ечемик - петдесет сребърни сикли.
17 Ако някой посвещава нивата си от юбилейната година, трябва да стане според оценката ти.
18 Ако ли някой посвещава нивата си след юбилея, свещеникът да пресметне среброто съразмерно с годините, които остават до юбилейната година, и да спадне от оценката ти.
19 Ако ли оня, който е посветил нивата си, поиска да я откупи, нека прибави една пета част сребро от оценката ти, и тя да бъде негова.
20 Ако пък той не откупи нивата си, и нивата бъде продадена на друг човек, тя не може вече да се откупи:
21 тая нива, след като бъде освободена през юбилейната година, да бъде светиня Господня, като нива заклета; тя да бъде на свещеника имот.
22 Ако ли някой посвети Господу купена нива, която не е от нивите на имота му,
23 свещеникът да му пресметне количеството на оценката до юбилейната година, и той да я даде, според както е пресметнато, в същия ден, като светиня Господня;
24 а нивата в юбилейната година да мине пак на оногова, от когото е била купена и който владее оная земя.
25 Всяка твоя оценка да става според свещената сикла, двайсет гери трябва да бъдат в сиклата.
26 Само първородните измежду добитъка, които по първенство принадлежат Господу, никой не бива да посвещава: било вол, било дребен добитък, - те са Господни.
27 Ако пък добитъкът е нечист, да се откупува според оценката ти и да се прибавя към нея една пета част; ако се не откупи, да се продаде според оценката ти.
28 Само всичко заклето, което човек под клетва дава Господу от онова, що притежава, - било човек, добитък или нива от имота си, - не се продава и не се откупува: всичко заклето е велика светиня Господня;
29 всичко заклето, което човеци са заклели, не се откупува: то трябва да се предаде на смърт.
30 И всеки десетък по земята от земни семена и от дървесни плодове принадлежи Господу: това е светиня Господня;
31 ако някой поиска да откупи десетъка си, да прибави към цената му една пета част.
32 И всеки десетък от едър и дребен добитък, от всичко, което се падне под тоягата десето, трябва да бъде посветено Господу;
33 не бива да се гледа, добро ли е то, или лошо, и не бива да се заменя; ако ли някой го замени, тогава и то само и замяната му ще бъде светиня и не може да се откупи.
34 Това са заповедите, които Господ даде на Моисея за синовете Израилеви на планина Синай.
1
Призоваване на Йеремия за пророк
1 Думи на Иеремия, - син на Хелкия, един от свещениците в Анатот, в земята Вениаминова, -
2 към когото биде слово Господне в дните на Иосия, син на иудейския цар Амона, в тринайсетата година от царуването му,
3 и също в дните на Иоакима, син на иудейския цар Иосия, до края на единайсетата година на Седекия, син на иудейския цар Иосия, до преселението на Йерусалим в петия месец.
4 И биде към мене слово Господне:
5 преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите.
6 Аз пък отговорих: о, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад.
7 Но Господ ми рече: не казвай: "млад съм", защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш.
8 Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, рече Господ.
9 И протегна Господ ръка и се докосна до устата ми; и рече ми Господ: ето, Аз турих Моите думи в устата ти.
10 Гледай, Аз те поставих днес над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзидваш и насаждаш.
11 И биде слово Господне към мене: що виждаш, Иеремие? Отговорих: виждам клонче от миндално дърво.
12 Господ ми рече: добре виждаш, защото Аз бдя над Моето слово, за да се изпълни то скоро.
13 И биде слово Господне към мене втори път: що виждаш? Отговорих: виждам раздухван от вятъра котел, който ври, и лицето му е към север.
14 И рече ми Господ: от север ще нахлуе нещастието върху всички жители на тая земя.
15 Защото ето, Аз ще свикам всички племена на северните царства, говори Господ, и те ще дойдат, и ще тури всяко престола си при входа на иерусалимските порти, около всичките му стени и във всички иудейски градове.
16 И ще произнеса върху тях Моите присъди за всички техни беззакония, задето Ме оставиха и кадиха тамян на другоземни богове и се покланяха на изделия от свои ръце.
17 А ти препаши бедрата си и стани, та им кажи всичко, що ти заповядам; не бъди малодушен пред тях, за да те не поразя пред очите им.
18 И ето, Аз те поставих днес като укрепен град, като железен стълб и като медна стена против цялата тая земя, против царете на Иуда, против князете му, против свещениците му и против народа "а тая земя.
19 Те ще воюват против тебе, ала не ще ти надвият; защото Аз съм с тебе, за да те чзбавям, говори Господ.
2
Вероотстъпничеството на Израел
1 И биде слово Господне към мене:
2 иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя.
3 Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ.
4 Чуйте словото Господне, доме Иакоаов и всички родове на дома Израилев!
5 Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни;
6 и не рекоха: де е Господ, Който ни изивде из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по зе"я суха, по земя на смъртна сянка, по която никой не е ходил и дето човек не е живял?
7 И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете й и от благата й; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота.
8 Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познава"а, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваела и ходиха след ония, които не помагат.
9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя.
10 Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това?
11 Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага.
12 Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ.
13 Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.
14 Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка?
15 Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители.
16 И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето.
17 Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя?
18 И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките й?
19 Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот.
20 Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: "няма да служа на идоли", а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува.
21 Аз те посадих като благородна лоза - най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза?
22 Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, - твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог.
23 Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам-нататък!
24 Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца й ще я намерят.
25 Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти - да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях.
26 Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, - тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, -
27 думайки на дървото: "ти си мой баща", и на камъка: "ти ме роди"; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: "стани и ни избави!"
28 Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо!
29 Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ.
30 Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв поядаше пророците ви (и вие се не уплашихте).
31 О, роде! чуйте словото Господне; бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе?
32 Забравя ли девица украшението си, и невеста - накита си? а Моят народ Ме забрави - има вече безброй дни.
33 Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища.
34 Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това,
35 казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. - Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: "не съгреших".
36 Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия;
37 и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука.
3
Призив към покаяние
1 Казват: ако мъж напусне жена си, и тя го остави и стане жена на друг мъж, може ли тя да се върне при него? Не ще ли с това да се оскверни оная земя? А ти с мнозина любовници блудствува, - и при все туй върни се при Мене, казва Господ.
2 Дигни очи към оброчищата и разгледай, де не са блудствували с тебе? По пътища седеше ти заради тях като арабин в пустиня, и оскверни земята с твоя блуд и с твоето лукавство.
3 Заради това бидоха спрени дъждовете и нема късен дъжд; но ти имаше чело на блудница, - изгуби срама.
4 Не ще ли викаш отсега към Мене: Отче, Ти беше наставник на младостта ми!
5 Нима Той винаги ще бъде в гняв? и нима вечно ще го задържа в Себе Си? Ето, що говориш ти, а вършиш зло и в него успяваш.
6 Господ ми рече в дните на цар Иосия: видя ли ти, що върши отстъпницата дъщерята Израилева? Тя ходи на всяка висока планина и под всяко клонесто дърво, и там блудствува.
7 И след като тя вършеше всичко това, Аз казвах: върни се при Мене; но тя се не върна; и видя това вероломната й сестра Иудея.
8 И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и й дадох разводно писмо, вероломната й сестра, Иудея, не се побоя, а отиде и сама блудствува.
9 И с явно блудодейство тя оскверни земята, и прелюбодействуваше с камък и с дърво.
10 Но при все това вероломната й сестра Иудея не се обърна към Мене от все сърце, а само присторено, каза Господ.
11 И рече ми Господ: отстъпницата, дъщерята Израилева, излезе по-права, нежели вероломна Иудея.
12 Иди прогласи тия думи към север и речи: върни се, отстъпнице, дъще Израилева, казва Господ. Аз не ще излея върху вас Моя гняв; защото Аз съм милостив, казва Господ, - няма вечно да негодувам.
13 Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътствува с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ.
14 Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас, и ще взема от вас по едното от град и по двама от племе и ще ви заведа на Сион.
15 И ще ви дам по сърце Си пастири, които ще ви пасат със знание и благоразумие.
16 И кога се размножите и станете многоплодни по земята, тогава, казва Господ, не ще говорят вече: "ковчегът на завета Господен"; той и наум не ще им дойде, и не ще си спомнят за него, нито ще дохождат при него, нито пък ще го има вече.
17 В него време ще нарекат Йерусалим престол на Господа; и всички народи заради името Господне ще се съберат в Йерусалим и няма вече да постъпват по упорството на лошото си сърце.
18 В ония дни Иудиният дом ще дойде при Израилевия дом, и ще дойдат заедно из северната земя в земята, която Аз дадох за наследство на отците ви.
19 И казвах Аз: как да те причисля към децата и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи? И рекох: ти ще Ме наричаш твой отец и не ще отстъпиш от Мене.
20 Но, наистина, както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме Израилев, казва Господ.
21 Чува се глас по оброчищата, жален плач на Израилевите синове, задето те извратиха своя път, забравиха Господа, своя Бог.
22 Върнете се, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство. - Ето, ние идем при Тебе, защото Ти си Господ, Бог наш.
23 Наистина, напразно се надяваме на хълмовете и на многото планини; наистина, в нашия Господ Бог е Израилевото спасение!
24 От младините ни тая гнусота унищожаваше трудовете на нашите бащи, овците и воловете им, синовете и дъщерите им.
25 Ние лежим в своя срам, и нашият срам ни покрива, защото грешихме пред нашия Господ Бог, - ние и бащите ни, от младините ни и до тоя ден, - и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог.
4
1 Ако искаш да се обърнеш, Израилю, казва Господ, към Мене се обърни; и ако махнеш гнусотиите си от Моето лице, ти не ще се скиташ.
2 И ще се кълнеш: жив Господ! в истина, съд и правда; и народите от Него ще се благославят и с Него ще се хвалят.
3 Защото тъй казва Господ към мъжете на Иуда и на Йерусалим: разорете си нови ниви и не сейте между тръни.
4 Обрежете се заради Господа и снемете крайната плът от сърцето си, Иудини мъже и иерусалимски жители, да се не яви Моят гняв като огън и да не пламне неугасно поради вашите лоши наклонности.
Пророчество за падението на Юдея
5 Обявете в Иудея и разгласете в Йерусалим, говорете и тръбете с тръба по земята; викайте гръмко и казвайте: "съберете се, и да отидем в укрепените градове".
6 Издигнете знаме към Сион - бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам от север нещастие и голяма гибел.
7 Излиза лъв из своя гъстак, и тръгва изтребителят на народите: той излиза от мястото си, за да направи земята ти пустиня, градовете ти ще бъдат съсипани, ще останат без жители.
8 Затова препашете се с вретище, плачете и ридайте, защото яростта на Господния гняв не ще се отвърне от нас.
9 И в оня ден, казва Господ, ще замре сърцето на царя и сърцето на князете, ще се ужасят свещеници и ще се слисат пророци.
10 И рекох: о, Господи Боже! Нима Ти само лъга тоя народ и Йерусалим, като думаше: "мир ще бъде у вас"; а между това меч допря до душата?
11 В него време ще бъде казано на тоя народ и на Йерусалим: палещ вятър духа от пустинните височини върху пътя на дъщерята на Моя народ, не за да вее, нито да очистя.
12 И оттам ще дойде към Мене вятър по-силен от тоя, и Аз ще произнеса съд над тях.
13 Ето, подига се той като облак, и колесниците му са като вихър, конете му са по-бързи от орли; горко ни! защото ще бъдем съсипани.
14 Измий злото от сърце си, Иерусалиме, за да се спасиш: докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе?
15 Защото вече се носи глас от Дан, и гибелна вест - от Ефремова планина:
16 обадете на народите, известете на Йерусалим, че идат от далечна земя обсаждачи и с виковете си изпълнят градовете на Иудея.
17 Като пазачи на ниви те го обграждат отвред, защото той се дигна против Мене, казва Господ.
18 Това ти причиниха твоите пътища и твоите работи; от твоето нечестие ти е тъй горчиво, че достига до сърце ти.
19 Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.
20 Беда след беда: цяла земя се опустошава, внезапно се събориха, шатрите ми, мигновено - сенниците ми.
21 Дълго ли време ще гледам знаме, ще слушам тръбен звук?
22 Това произлиза оттам, че Моят народ е глупав, не Ме познава: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък: те са умни за зло, ала не умеят да вършат добро.
23 Гледам земята - и ето, тя е разорена и пуста, - небесата, и няма на тях светлина.
24 Гледам планините - и ето, те треперят, и всички хълмове се клатят.
25 Гледам - и ето, няма човек, и всички небесни птици са отлетели.
26 Гледам - и ето, Кармил е пустиня, и всичките му градове са съсипани от лицето Господне, от яростта на гнева Му.
27 Защото тъй рече Господ: цялата земя ще бъде опустошена, ала пълно изтребление няма да направя.
28 Ще заплаче земята поради това, и небесата ще се помрачат горе, защото Аз казах, Аз реших, и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.
29 От шума на конници и на стрелци ще се разбягат всички градове: те ще отидат в гъсти лесове и ще се възкачат по скали; всички градове ще бъдат напуснати, и в тях не ще има ни един жител.
30 А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се украсяваш със златни накити, изписваш с краски очите си - напразно се украсяваш: презряха те любовниците - те търсят душата ти.
31 Защото Аз слушам глас като на жена, кога ражда, стон като на тази, която ражда пръв път, глас на дъщерята Сионска; тя стене, простирайки ръце: "о, горко ми! душата ми чезне пред убийците".
5
Грехът на Йерусалим
1 Походете по иерусалимските улици, погледайте, разузнайте и потърсете по етъгдите му, не ще ли намерите човек, няма ли такъв, който да пази правда, който да търси истината? - Аз бих пощадил Йерусалим.
2 Макар те и да говорят: жив Господ! но се кълнат лъжливо.
3 О, Господи, Твоите очи не са ли обърнати към истината? Ти ги поразяваш, а те не усещат болка; Ти ги изтребяш, а те не искат да се вразумят; направили са лицата си по-твърди от камък - не искат да се обърнат.
4 И рекох си: това са, може би, сиромаси; те са глупави, защото не знаят пътя Господен, закона на своя Бог.
5 Ще ида при големците и ще поговоря с тях, защото те знаят пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те всички строшиха ярем, разкъсаха вериги.
6 Поради това лъв из гората ще ги порази, пустинен вълк ще ги изтреби, леопард ще ги дебне край градовете им: който излезе из тях, ще бъде разкъсан; защото се умножиха престъпленията им, усилиха се техните отстъпничества.
7 Как да ти простя това? Твоите синове Ме оставиха и се кълнат в ония, които не са богове. Аз ги насищах, а те прелюбодействуваха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.
8 Това са охранени коне: всеки от тях цвили подир жената на ближния си.
9 Нима не ще накажа заради туй? казва Господ; и душата Ми не ще ли отмъсти на такъв народ, като тоя?
10 Качвайте се на стените му и събаряйте, но не докрай; унищожете зъберите им, защото те не са Господни;
11 защото домът Израилев и домът Иудин постъпиха с Мене твърде вероломно, казва Господ:
12 те слъгаха против Господа и рекоха: "няма Го, беда не ще ни сполети, и ние не ще видим ни меч, ни глад.
13 И пророците са вятър, и слово (Господне) няма в тях, върху тях самите нека това се сбъдне".
14 Затова тъй казва Господ, Бог Саваот: задето говорите такива думи, ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ - дърва, и тоя огън ще ги погълне.
15 Ето, ще доведа против вас, доме Израилев, народ отдалеч, казва Господ, народ силен, народ стародавен, народ, чийто език не знаеш, и не ще разбираш, какво той говори.
16 Колчанът му е като отворен гроб; всички те са храбри люде.
17 И ще изядат жетвата ти и хляба ти, ще изядат синовете ти и дъщерите ти, ще изядат овците ти и воловете ти, ще изядат лозето ти и смокините ти; ще разрушат с меч укрепените ти градове, на които ти се надяваш.
18 Но и в ония дни, казва Господ, не ще ви изтребя докрай.
19 И ако кажете: защо нашият Господ Бог ни прави всичко това? отговори: понеже Ме оставихте и служихте на чужди богове в своя земя, то ще служите на чужденци не във ваша земя.
20 Обявете това в дома Иаковов, разгласете в Иудея, думайки:
21 чуй това, народе глупав и неразумен, който имаш очи, а не видиш, имаш уши, а не чуваш:
22 от Мене ли се не боите, казва Господ, пред Мене ли не треперите? Аз турих пясъка за граница на морето, за вечен предел, който то не ще премине; и макар вълните му да навалят, но не могат да надделеят; макар те да вилнеят, но не могат го прехвърли.
23 А тоя народ има сърце буйно и размирно: те отстъпиха и тръгнаха;
24 и не рекоха в сърцето си: да се уплашим от нашия Господ Бог, Който ни дава овреме дъжд ранен и късен, пази за нае седмиците, отредени за жетва.
25 Вашите беззакония отблъснаха това, и вашите грехове отстраниха от вас това добро.
26 Защото измежду Моя народ има нечестивци: пазят като птицеловци, нишат се по земята, залагат примка и улавят човеци.
27 Като клетка, пълна с птици, домовете им са пълни с измама: чрез това те се и въздигнаха и разбогатяха,
28 затлъстяха, угоиха се, преминаха дори всяка мярка на злото, не разгледват съдебни дела, дела на сираци; добруват и не отсъждат справедливите дела на сиромаси.
29 Нима не ще накажа заради това? казва Господ; и не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя?
30 Нещо изумително и ужасно става в тая земя:
31 пророци пророкуват лъжа, свещеници господаруват чрез тях - и Моят народ обича това. Какво прочее ще правите след всичко това?
6
Пророчество за обсадата на Йерусалим
1 Бягайте, деца Вениаминови, изсред Йерусалим, тръбете с тръба в Текоя и обадете чрез огън в Беткарем, защото откъм север се явява беда и голяма гибел.
2 Аз ще разруша дъщерята Сионова, гиздава и изнежена.
3 Ще дойдат при нея пастири със стадата си, ще разпънат шатри около нея; всеки ще пасе своя дял.
4 Гответе против нея война; ставайте да тръгнем попладне. Горко ни! денят вече преваля, стелят се вечерни сенки.
5 Ставайте, да вървим и нощем, и да съборим нейните чертози!
6 Защото тъй казва Господ Саваот: сечете дървета и дигайте насипи против Йерусалим; тоя град трябва да се накаже: в него се върши всякакво угнетение.
7 Както от извор блика вода, тъй и от него блика зло: в него се чуе насилие и грабеж, пред Моето лице има винаги обиди и рани.
8 Вразуми се, Иерусалиме, за да се не острани от тебе душата Ми и да те не направя пустиня, земя необитаема.
9 Тъй казва Господ Саваот: докрай ще оберат останките на Израиля, като грозде; работи с ръката си, както берач на грозде, кога пълни кошници.
10 Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно.
11 Поради това аз съм преизпълнен с Господня ярост, не мога да я държа в себе си; ще я излея върху децата на улицата и върху събранието на младежите; ще бъдат взети мъж с жена, старец с престарял.
12 И къщите им ще преминат у други, също нивите и жените; защото ще простра ръката Си върху жителите на тая земя, казва Господ.
13 Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на корист, и пророк и свещеник - всички действуват лъжливо;
14 лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: "мир! мир!", а мир няма.
15 Срамуват ли се те, като вършат гнусотии? Не, никак не се срамят и не се червят. Затова ще паднат между падналите, и във време на Моето посещение ще бъдат съборени, казва Господ.
16 Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим.
17 И поставих пазачи над вас, като рекох: слушайте тръбния звук. Но те казаха: няма да слушаме.
18 И тъй, чуйте народи, и знай, събрание, какво ще стане с тях.
19 Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха.
20 За какво Ми е ливан, който иде от Сава, и благовонна тръстика - от далечна страна? Вашите всесъжения не са Ми угодни, и вашите жертви не са Ми приятни.
21 Затова тъй казва Господ: ето, поставям пред тоя народ препънки, и ще се препънат о тях баща и деца заедно, съсед и негов приятел, и ще загинат.
22 Тъй казва Господ: ето, иде народ от северна земя, и голям народ се подига от земните краища;
23 в ръце държат лък и копие; те са жестоки и немилостиви, гласът им бучи като море, и летят на коне, наредени като един човек, за да се ударят с тебе, дъще Сионова.
24 Чухме вест за тях, и ръцете ни отпаднаха, скръб ни обзе, мъки - като жена при раждане.
25 Не излизайте на нива и по друм не ходете, защото неприятелски меч и ужас отвред.
26 Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син - горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник.
27 Поставих те за кула всред Моя народ, за стълб, за да знаеш и изследваш техните пътища.
28 Всички те са упорити отстъпници, живеят с клевета; това са мед и желязо - всички са развратители.
29 Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня; леярът топи напразно, защото злите не се отлъчиха;
30 ще ги нарекат отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.
7
Йеремия пророкува в храма за отхвърлянето на Израел
1 Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2 застани при вратата на дома Господен и обяви там това слово и кажи: чуйте словото Господне, всички иудеи, които влизате през тия врата да се покланяте на Господа.
3 Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: изправете вашите пътища и вашите дела, и Аз ще ви оставя да живеете на това място.
4 Не се уповавайте на лъжливите думи: "тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен".
5 Но ако изправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му,
6 не притеснявате другоземец,сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда,
7 Аз ще ви оставя да живеете на това място, в тая земя, която дадох на вашите отци от века до века.
8 Ето, вие се уповавате на лъжливи думи, които не ще ви принесат полза.
9 Как! вие крадете и убивате, прелюбодействувате и се кълнете в лъжа, кадите Ваалу и ходите след други богове, които не познавате,
10 и после дохаждате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате: "спасени сме", та занапред да вършите всички тия гнусотии!
11 Не обърна ли се във вашите очи на разбойнишки вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име? Ето, Аз видях това, казва Господ.
12 Но идете на Моето място в Силом, дето по-преди бях отредил да пребъдва Моето име, и вижте, какво направих с него поради нечестието на Моя народ Израил.
13 И сега, понеже вършите всички тия работи, казва Господ, и Аз ви говорих от ранно утро, а вие не слушахте, и виках ви, а вие не отговаряхте, -
14 то Аз също тъй ще постъпя с тоя дом, над който е призовано Моето име, на който вие се уповавате, и с мястото, което дадох вам и на бащите ви, както постъпих със Силом.
15 И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всички ваши братя, цялото Ефремово семе.
16 А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствувай пред Мене, защото няма да те чуя.
17 Не виждаш ли, какво вършат те в градовете на Иудея и по улиците иерусалимски?
18 Децата събират дърва, а бащите кладат огън, и жените месят тесто, за да правят банички за богинята на небето и да извършват възлияние на други богове, за да Ме огорчават.
19 Но Мене ли огорчават те? казва Господ; не себе си ли - за техен срам?
20 Затова тъй казва Господ Бог: ето, излива се Моят гняв и Моята ярост върху това място, върху люде и върху добитък, върху полски дървета и върху земни плодове, ще се запали и не ще угасне.
21 Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вашите всесъжения слагайте при вашите жертви и яжте месото;
22 защото Аз не говорих на бащите ви и не им давах заповеди за всесъжения и жертви в оня ден, когато ги изведох из Египетската земя,
23 а такава заповед им дадох: слушайте Моя глас и Аз ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ, и ходете по всякой път, който ви заповядвам, за да ви е добре.
24 Но те не послушаха и не наклониха ухо, и живяха по внушението и по упорството на злото си сърце, и обърнаха Ми гръб, а не лице.
25 От оня ден, когато бащите ви излязоха из Египетската земя, до днес пращах при вас всичките Мои раби - пророците, пращах всеки ден от ранно утро;
26 но те не Ме послушаха и не наклониха ухо, а I станаха твърдоглави, постъпваха по-зле от бащите си.
27 И когато ще им говориш всички тия думи, те не ще те послушат; и когато ще ги викаш, не ще ти отговорят.
28 Тогава им кажи: ето народ, който не слуша гласа на Господа, своя Бог, и не приема поука! Няма у тях истина, тя е отнета от устата им.
29 Острижи косата си и л хвърли, и надай плач по планините, защото Господ отхвърли и остави рода, който навлече гнева Му.
30 Защото синовете на Иуда вършат зло пред Моите очи, казва Господ; поставиха своите гнусотии в дома, над който е призовано Моето име, за да го осквернят;
31 и наредиха оброчища на Тофет в долината на Еномовите синове, за да изгарят в огън синовете си и дъщерите си, което не съм заповядал и което на ум не Ми е идвало.
32 Затова ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се вече нарича Тофет и долина на синовете Еномови, но долина на убийство, и в Тофет ще погребват по нямане на място.
33 И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесни птици и на земни зверове, и не ще има кой да ги пропъжда.
34 В градовете на Иудея и по улиците иерусалимски ще прекратя глас на тържество и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста; защото тая земя ще стане пустиня.
8
1 В него време, казва Господ, ще изхвърлят из гробовете костите на царете на Иуда, и костите на князете му, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите иерусалимски;
2 и ще ги разхвърлят пред слънцето и месечината и пред цялото небесно войнство, които са те обичали, на които са служили и след които са ходили, които са търсили и на които са се покланяли; те не ще ги съберат и не ще ги погребат: те ще бъдат тор на земята.
3 И ще предпочитат смърт пред живот всички ония, които останат от това зло племе навред, където ги Аз изгоня, казва Господ Саваот.
Грях и наказание
4 И кажи им: тъй казва Господ: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат?
5 Защо тоя народ иерусалимски стои в упорно отстъпничество? те се държат яко о измамата и не искат да се обърнат.
6 Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: "какво сторих?" всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка.
7 И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения.
8 Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа.
9 Посрамиха се мъдрите, смутиха се и се заплетоха в мрежа: ето, те отхвърлиха словото Господне; де е тогава тяхната мъдрост?
10 Затова жените им ще дам на други, нивята им - на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник - всички действуват лъжливо.
11 И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: "мир, мир!", а мир няма.
12 Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ.
13 Докрай ще ги обера, казва Господ: не ще остане ни един грозд на лоза, ни смокиня на смоковница, ще опадат и листата, и което им съм дал, ще отлети от тях.
14 "Защо стоим? Сбирайте се, да идем в укрепените градове и там да загинем; защото Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа."
15 Очакваме мир, а няма нищо добро, - време за излекуване, а ето ужаси.
16 От Дан се чуе пръхкане на конете му, от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя; ще дойдат и ще опустошат земята и всичко по нея, града и които живеят в него.
17 Защото, ето. Аз ще напратя върху ви змии, василиски, против които баилка няма, и те ще ви хапят, казва Господ.
18 Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи.
19 Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? - Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?
20 Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени.
21 Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.
22 Нима няма балсам в Галаад? нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?
9
Греховете на Юдея и наближаващото възмездие
1 О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми - извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ.
2 О, кой би ми дал в пустинята пътнишко пристанище! Бих оставил моя народ и бих забягнал от тях: защото те всички са прелюбодейци, сбирщина вероломници.
3 Като лък опъват езика си за лъжи, с неправда се усилят на земята; защото минуват от едно зло на друго и Мене не познават, казва Господ.
4 Пазете се всеки от приятеля си, и не се доверявайте никому от братята си; защото всеки брат туря препънка другиму, и всеки приятел разнася клевета.
5 Всеки лъже приятеля си, и правда не говорят: приучиха езика си да говори лъжа, лукавничат до умора.
6 Ти живееш всред коварство, поради коварство те се отричат да Ме познават, казва Господ.
7 Затова тъй казва Господ Саваот: ето, ще ги разтопя и ще ги изпитам; защото, как иначе да постъпя с дъщерята на Моя народ?
8 Езикът им - стрела смъртоносна, говори коварно; с уста говорят към ближния си дружелюбно, а в сърце си му примки кроят.
9 Нима не ще ги накажа за това, казва Господ? не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя?
10 За планините ще дигна плач и писък, и за степните пасбища - ридание, защото те са изгорени, тъй че през тях никой не минува, нито се чува блеене на стада: и птици небесни, и добитък - всичко се е пръснало и разбягало.
11 И ще обърна Йерусалим на купище камъни, жилище на чакали, и градовете на Иудея ще направя пустиня, без жители.
12 Има ли такъв мъдрец, който да разбере това? И оня, към когото говорят уста Господни - да обясни, защо загина страната и изгоря като пустиня, тъй че никой не минува през нея?
13 И рече Господ: за това, че оставиха Моя закон, който бях наредил за тях, не слушаха гласа Ми и не постъпваха според него,
14 а ходиха по упорството на сърцето си и след Вааловци, както ги научиха бащите им.
15 Заради това тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще нахраня тия люде с пелин, ще ги напоя с вода и жлъчка
16 и ще ги пръсна между народи, които не познаваха ни те, ни бащите им, и ще пратя подире им меч, докле ги изтребя.
17 Тъй казва Господ Саваот: потърсете и повикайте да дойдат оплаквачки; пратете да дойдат вещи жени е тая работа.
18 Нека побързат и дигнат плач заради нас, та из очите ни да се леят сълзи, и от клепките ни вода да тече.
19 Защото глас от плач се чуе откъм Сион: "как ни ограбиха! ние сме зле посрамени, защото оставяме земята: разрушиха ни жилищата".
20 И тъй, слушайте, жени, словото на Господа, и да внимава ухото ви на словото от устата Му; и учете дъщерите си на плач, и една друга - на плачевни песни.
21 Защото смъртта влиза през прозорците ни, втурва се в чертозите ни, за да изтреби децата от улицата, младежите от стъгдите.
22 Речи: тъй казва Господ: и ще бъдат хвърлени труповете на людете като тор на полето и като снопи зад жетваря, и не ще има кой да ги събере.
23 Тъй казва Господ: да се не хвали мъдър с мъдростта си, да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатството си.
24 Но който се хвали, нека се хвали с туй, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който върша милост, съд и правда на земята; защото само това Ми е благоугодно, казва Господ.
25 Ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя всички обрязани и необрязани:
26 Египет и Иудея, Едома и Амоновите синове, Моава и всички, които си стрижат скулуфите, които живеят в пустинята; защото всички тия народи са необрязани, а целият Израилев дом е с необрязано сърце.
10
За идолопоклонството и истинското богопочитание
1 Слушайте словото, което Господ ви казва, доме Израилев.
2 Тъй казва Господ: не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат.
3 Защото наредбите на народите са суета: отсичат дърво в гората, издялват го с брадва дърводелски ръце,
4 украсяват го със сребро и злато, прикрепяват с гвоздеи и с чук да се не клати.
5 Тези богове са като стълб, изгладен на струг, и не говорят; тях ги носят, защото не могат да ходят. Не плашете се от тях, защото те не могат да сторят зло, но и добро да сторят не могат.
6 Няма Тебе подобен, Господи! Ти си велик, и името Ти е велико чрез Твоята мощ.
7 Кой не ще се побои от Тебе, Царю на народите? защото само на Тебе се пада това; понеже между всички мъдреци у народите и във всички царства няма Тебе подобен.
8 Те всички до един са неразумни и глупави; суетно учение е дървото.
9 Кованото им на листи сребро е донесено от Тарсис, златото - от Уфаз, дело на художник и на леярски ръце; облеклото им - хиацинт и пурпур; всичко това е дело на изкусни люде.
10 А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. От гнева Му трепери земята, и народите не могат да издържат негодуването Му.
11 Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата.
12 Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.
13 По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, създава светкавици всред дъжда и изкарва вятъра из Своите клетове.
14 Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото излеяното от него е лъжа, и няма в него дух.
15 Това е пълна суета, дело на заблуда, във време на посещението им те ще изчезнат.
16 Делът на Накова не е като техния; защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му; името Му е Господ Саваот.
17 Прибери от земята имота си ти, която ще седиш в обсада;
18 защото тъй казва Господ: ето, тоя път ще изхвърля жителите на тая земя и ще ги закарам в тясно място, за да ги хванат.
19 Горко ми в моето съкрушение: люта е раната ми, но аз си казвам: "наистина, това е моя скръб, а аз ще я търпя;
20 шатрата ми е опустошена, и всичките ми върви скъсани; децата ми бягаха от мене, и няма ги: няма вече кой да разпъне шатрата ми и да разпростре завесите ми;
21 защото пастирите оглупяха и не търсиха Господа, а затова те и постъпваха безразсъдно, и цялото им стадо се разпръсна."
22 Слух се носи: ето, той иде, и голям шум от северна страна, за да направи градовете на Иудея пустиня, жилище на чакали.
23 Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на тоя, който върви, да оправя стъпките си.
24 Наказвай ме. Господи, но по правда, не в гнева Си, за да ме не умалиш.
25 Излей яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име; защото те изядоха Накова, погълнаха го и изтребиха го и жилището му опустошиха.
11
Слово за нарушаването на Завета
1 Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2 чуйте думите на тоя завет и кажете на мъжете от Иуда и на иерусалимските жители;
3 и речи им: тъй казва Господ, Бог Израилев: проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет,
4 който Аз заповядах на бащите ви, когато ги изведох из Египетската земя, из желязната пещ, думайки: слушайте гласа Ми и вършете, каквото ви заповядвам, - и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог,
5 за да изпълня клетвата, с която се клех на отците ви - да им дам земя, дето тече мед и мляко, както е сега. И отговорих и рекох: амин. Господи!
6 И рече ми Господ: разгласи всички тия думи по градовете на Иуда и по иерусалимските улици, и речи: слушайте думите на тоя завет и ги изпълнявайте.
7 Защото Аз постоянно увещавах бащите ви от оня ден, когато ги изведох из Египетската земя, дори доднес; увещавах ги от ранно утро, думайки: слушайте Моя глас.
8 Но те не слушаха и не дадоха ухо, а ходиха всеки по упорството на лошото си сърце; затова напратих върху им всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но те не изпълняваха.
9 И рече ми Господ: има съзаклятие между мъжете на Иуда и иерусалимските жители;
10 те пак се обърнаха към беззаконията на своите прадеди, които се отказаха да слушат думите Ми и тръгнаха след чужди богове, служейки им. Израилевият дом и Иудиният дом нарушиха Моя завет, който бях сключил с бащите им.
11 Затова тъй казва Господ: ето, ще напратя върху им нещастие, от което не могат се избави, и когато викнат към Мене, няма да ги чуя.
12 Тогава Иудините градове и иерусалимските жители ще идат и ще викнат към боговете, на които кадят; но те никак няма да им помогнат във време на тяхното нещастие.
13 Защото, колкото градове имаш, Иудо, толкова и богове имаш, и колкото улици има в Йерусалим, толкова жертвеници въздигнахте на онова, що е срамотно, жертвеници за кадение Ваалу.
14 А ти не моли за тоя народ и не въздигай за тях молитви и просби; защото няма да чуя, когато в нещастието си ще викат към Мене.
15 Какво търси Моят възлюбен в дома Ми, когато в него се извършват много срамотии? И свещените меса не ще ти помогнат, когато, вършейки зло, ти се радваш.
16 Зеленееща се маслина, която се краси с хубави плодове, те нарече Господ. А сега, при шума на големия смут. Той запали огън около нея, и клоните й се съкрушиха.
17 Господ Саваот, Който те посади, изрече върху тебе зло поради злото на дома Израилев и на дома Иудин, което те си причиниха с това, че Ме разгневиха с кадението си Ваалу.
18 Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела.
19 Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: "да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува".
20 Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело!
Иер 20,12 Иер 17,10 3Цар 8,39 Пс 7,10 Пс 43,22 Пс 138,13 При 15,11 Прем 1,6 Деян 1,24 Отк 2,23
21 Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце;
22 затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад.
23 И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя.
12
Обещание към Израелевите съседни народи
1 Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват?
2 Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но - далечен от сърцето им.
3 А мене. Господи, Ти знаеш. Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването.
4 Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите й; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас.
5 Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? и ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Йордан?
6 Защото и братята ти, и домът на баща ти, и те вероломно постъпват с тебе, и викат с висок глас подире ти. Недей им вярва, кога ти и добро говорят.
7 Аз оставих Моя дом; напуснах наследието Си; най-обичното на душата Ми отдадох в ръцете на враговете му.
8 Моето наследие стана за Мене като лъв у гора, издигна против Мене гласа си; затова го намразих.
9 Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вей страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете.
10 Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, -
11 направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце.
12 По всички планини в пустинята дойдоха опустошители; защото мечът Господен изпояда всичко от единия край на земята до другия: няма мир за никоя плът.
13 Те сяха пшеница, а пожънаха тръне; измъчиха се и никаква полза не придобиха; засрамете се прочее от такива ваши печалби поради пламенния гняв Господен.
14 Тъй казва Господ; за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им.
15 Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилувам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго - в земята му.
16 И ако научат пътищата на Моя народ, да се кълнат в Мое име, казвайки "жив Господ", както те научиха народа Ми да се кълне във Ваала, - ще се настанят всред Моя народ.
17 Ако пък не послушат, Аз ще изкореня и съвсем ще изтребя такъв народ, казва Господ.
13
Пет предупреждения към Юдея; поясът при Ефрат
1 Тъй ми рече Господ: иди си купи ленен пояс и препаши кръста си, но във вода го не туряй.
2 И аз купих пояс, както рече Господ, и препасах кръста си.
3 И биде към мене слово Господне втори път, и ми бе казано:
4 вземи пояса, що го купи, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат и го скрий там в някоя скална пукнатина.
5 Аз отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда Господ.
6 А като се изминаха много дни. Господ ми каза: стани, иди при Ефрат и вземи оттам пояса, който ти бях заповядал да скриеш там.
7 И аз дойдох при Ефрат, изкопах и взех пояса от мястото, дето го бях скрил, и ето - поясът беше развален и станал за нищо негоден.
8 И биде към мене слово Господне:
9 тъй казва Господ: така ще сломя гордостта на Иуда и голямата гордост на Йерусалим.
10 Тоя негоден народ, който не иска да слуша думите Ми, живее по упорството на сърцето си и ходи след други богове, за да им служи и да им се кланя, ще бъде като тоя пояс, който е за нищо негоден.
11 Защото, както поясът прилепва о кръста на човека, така и Аз прилепих към Себе Си целия Израилев дом и целия Иудин дом, казва Господ, за да бъдат Мой народ и Моя слава, хвала и украшение, но те не послушаха.
12 Затова кажи им тая дума: тъй казва Господ, Бог Израилев: всеки винен мях се пълни с вино. Те ще ти кажат: нима не знаем, че всеки винен мях се пълни с вино?
13 А ти им кажи: тъй ь. зва Господ: ето, Аз ще наситя с вино до опиване всички жители на тая земя и царете, които седят на Давидовия престол, свещеници и пророци и всички иерусалимски жители,
14 и ще ги разбия един о друг, бащи и синове заедно, казва Господ; няма да пощадя, няма да помилувам и не ще пожаля да ги изтребя.
15 Слушайте и внимавайте; не бъдете горди, защото Господ говори.
16 Въздайте слава на Господа, вашия Бог, докле Той още не е напратил тъмнота и докле още нозете ви не се спъват по тъмни планини; тогава вие ще очаквате светлина, а Той ще я обърне в смъртна сянка и ще я направи тъмнина.
17 Ако пък не послушате това, душата ми в потайни места ще оплаква вашата гордост, ще плаче горко, и очите ми сълзи ще леят; защото Господното стадо ще бъде в плен откарано.
18 " Кажи на царя и на царицата: смирете се, седнете по-ниско, защото падна от главите ви венецът на вашата слава.
19 Южните градове са затворени, и няма кой да ги отваря; цял Иуда в плен отвеждат, отвеждат го съвсем цял в плен.
20 Дигнете очи и вижте идещите откъм север: де е стадото, което ти беше дадено, прекрасното твое стадо?
21 Какво ще кажеш, дъще Сионска, кога Той те посети? Ти сама ги научи да началствуват над тебе: не ще ли те хванат болки като жена, кога ражда?
22 И ако речеш в сърце си: "защо ме постигна това?" - Поради многото ти беззакония твоята пола се подигна и твоите пети се оголиха.
23 Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард - петната си? Тъй и вие можете ли да вършите добро, като сте навикнали да вършите зло?
24 Затова ще ги развея като прах, разнасян от пустинен вятър.
25 Ето твоя жребий, частта, що съм ти отмерил, казва Господ, защото ти Ме забрави и се надяваше на лъжа.
26 Затова ще ти бъде дигната полата върху лицето ти, за да се види твоята срамота.
27 Видях твоето прелюбодейство и твоите бесни похоти, твоите разпътства и гнусотии по могилите в полето. Горко ти, Иерусалиме! ти и след това не ще се очистиш. А докога още?
14
Предсказание за суша, война и глад
1 Слово Господне, което биде към Иеремия по случай на суша.
2 Плаче Иуда, портите му се събориха, почерняха на земята, и писък се дигна в Йерусалим.
3 Велможи пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците и не намират вода; връщат се с празни съдове; посрамени и смутени, те покриват главите си.
4 Понеже почвата се е напукала от бездъждие на земята, то и земеделците са смутени и покриват главите си.
5 Дори и кошутата ражда в полето и оставя малките си, защото няма трева.
6 И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева.
7 Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе.
8 Надеждо на Израиля, негов Спасител в скръбно време! Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува?
9 Защо си като слисан човек, като юнак, който няма сила да спаси. И при все туй Ти, Господи, си посред нас, и Твоето име е призовано върху ни; не ни оставяй.
10 Тъй говори Господ към тоя народ: задето обичат да се скитат, не спират нозете си. Господ не благоволи към тях, спомня си сега беззаконията им и наказва греховете им.
11 И рече ми Господ: недей се моли за доброто на тоя народ.
12 Ако постят, няма да чуя писъка им; и ако възнесат всесъжения и дар, няма да ги приема; но с меч, с глад и с мор ще ги изтребя.
13 Тогава рекох: Господи Боже! ето пророците им казват: меч няма да видите, и глад не ще има у вас, но ще ви дам постоянен мир на това място.
14 И рече ми Господ: пророците пророкуват лъжа в Мое име; Аз не съм ги пращал и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил; те ви проповядват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце.
15 Затова тъй казва Господ за пророците: те пророкуват в Мое име, но Аз не съм ги пращал; те говорят: "меч и глад не ще има в тая земя"; с меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци,
16 и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици, и не ще има кой да ги погребе - тях и жените им, синовете им и дъщерите им; и Аз ще излея върху им тяхната лошотия.
17 И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ.
18 Излизам на полето, - и ето, убити с меч; влизам в града, - и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята.
19 Нима Ти съвсем отхвърли Иуда? Нима на душа Ти омръзна Сион? Защо ни тъй порази, че не можем да се изцерим? Чакаме мир - и няма нищо добро; чакаме време за изцеление - и ето, ужаси.
20 Съзнаваме, Господи, нечестието си, беззаконието на нашите бащи, че съгрешихме пред Тебе.
21 Не ни отхвърляй заради Твоето име; не унизявай престола на Твоята слава; спомни си, не разваляй Твоя завет с нас.
22 Има ли между суетните езически богове, които да произвеждат дъжд? или може ли небето от само себе си да дава проливен дъжд? не си ли Ти това, Господи, Боже наш? Тебе се надяваме ние, защото Ти твориш всичко това.
15
Присъдата над Юдея
1 И рече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми дори Мойсей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ; отпъди ги от лицето Ми - нека си отидат.
2 Ако пък те попитат: "къде да идем?" - кажи им: тъй казва Господ: който е за смърт, да иде на смърт; и който е за меч, - под меч; и който е за глад, - на глад; и който е за плен, - в плен.
3 И ще напратя върху им четири вида смърт, казва Господ: меч, за да убива, кучета, за да разпокъсват, небесни птици и полски зверове, за да изяждат и изтребват;
4 и ще направя да се озлобят против тях всички земни царства заради Манасия, син на иудейския цар Езекия, за онова, що той извърши в Йерусалим.
5 Защото, кой ще те пожали, Иерусалиме? кой ще изяви състрадание към тебе? и кой ще свърне при тебе да попита, добре ли си?
6 Ти ме остави, казва Господ, отстъпи назад; затова ще простра върху тебе ръката Си и ще те погубя; уморих се да показвам милост.
7 Аз ги отвявам с веячка при портите на страната; лишавам ги от деца, погубвам Моя народ; но те се не връщат от своите пътища.
8 Вдовиците им у Мене са повече от морския пясък; ще напратя върху тях, върху майката на младежите, опустошител по пладне; внезапно ще ги обхване страх и ужас.
9 Лежи изнемощяла тая, която е родила седем, предава дух; още през деня зайде нейното слънце; тя е смутена и посрамена. И останалите от тях ще предам на меч пред очите на враговете им, казва Господ.
Присъдата над Юдея
10 "Горко ми, моя майко, задето ме роди човек, който се препира и кара с цяла земя! никому не съм давал под лихва, и мене никой не е давал, а всинца ме проклинат."
11 Господ рече: краят ти ще бъде добър, и Аз ще принудя врага да постъпва с тебе добре във време на нещастие и във време на скръб.
12 Може ли желязо да счупи северно желязо и мед?
13 Твоя имот и твоите съкровища ще предам на разграбване, без цена, заради всички твои грехове, във всички твои предели;
14 и ще те изпратя с враговете ти в земя, която не познаваш; защото огън е пламнал в Моя гняв, - ще пламти върху ви.
15 О, Господи! Ти всичко знаеш; спомни си за мене и посети ме, и отмъсти за мене на моите гонители; по Своето дълготърпение недей ме погубва; Ти знаеш, че заради Тебе търпя хули.
16 Намерих Твоите думи и ги погълнах; и Твоето слово ми биде за радост и веселие на сърцето; защото Твоето име е призовано върху мене, Господи, Боже Саваот.
17 Не съм седял в събрание на шегобийци и не се веселих; под тежката върху мене Твоя ръка седях самин, защото Ти ме бе изпълнил с негодувание.
18 Защо е тъй дълготрайна болката ми, и раната ми тъй неизцерима, че не се под дава на лекуване? Нима Ти ще бъдеш за мене като лъжлив извор, като невярна вода?
19 На това тъй рече Господ: ако се обърнеш, ще те възстановя, и ще стоиш пред лицето Ми; и ако извлечеш скъпоценно от нищожно, ще бъдеш като Моите уста. Те сами ще се обръщат към тебе, а не ти ще се обръщаш към тях.
20 И ще те направя за тоя народ силна медна стена; те ще воюват против тебе, ала не ще те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те спасявам и избавям, казва Господ.
21 И ще те спася от ръцете на зли и ще те избавя от ръцете на притеснители.
16
Божията воля за Йеремия
1 И биде към мене слово Господне:
2 не си взимай жена, и да нямаш ни синове, ни дъщери на това място.
3 Защото тъй казва Господ за синовете и дъщерите, които ще се родят в това място, и за майките им, които ще ги родят, и за бащите им, които ще ги произведат в тая земя:
4 от тежка смърт ще умрат те и не ще бъдат ни оплакани, ни погребани; ще бъдат тор на земното лице; с меч и с глад ще бъдат изтребени, и труповете им ще бъдат храна на птиците небесни и зверовете земни.
5 Защото тъй казва Господ: не влизай в дома на ония, които тъгуват, и не ходи да плачеш и жалиш с тях; защото Аз отнех от тоя народ Моя мир, милост и съжаление, казва Господ.
6 И ще умрат големи и малки в тая земя; и не ще бъдат погребани, и не ще ги оплакват, нито ще се нараняват, нито ще се стрижат за тях.
7 И не ще разчупват зарад тях хляб в жалейно време, за утеха поради умрелия; и не ще им подадат утешна чаша, да пият за баща си и за майка си.
8 Не влизай също и в къща за пир, да седиш с тях, да ядеш и да пиеш;
9 защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще прекратя в това място пред ваши очи и във ваши дни глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста.
10 Когато разкажеш на тия люде всички тия думи, и те ти рекат: "защо Господ изрече върху нас цялото това голямо нещастие, и каква е нашата неправда, и кой е нашият грях, що съгрешихме пред нашия Господ Бог?" -
11 тогава речи им: затова, че вашите бащи Ме оставиха, казва Господ, и тръгнаха след други богове, тям служиха и тям се покланяха, а Мене оставиха, и Моя закон не пазиха.
12 А вие постъпвате още по-лошо от бащите си и живеете всеки по упорството на злото си сърце, за да Ме не слушате.
13 Поради това ще ви изхвърля от тая земя в земя, която не познавахте ни вие, ни бащите ви, и там ще служите на други богове денем и нощем; защото Аз няма да окажа милост към вас.
Предстоящо наказание на Юдея и възстановяване
14 Затова ето, идат дни, казва Господ, когато вече не ще казват: "жив е Господ, Който изведе Израилевите синове из Египетската земя",
15 а - "жив е Господ, Който изведе Израилевите синове из северната земя и из всички земи, в които ги бе прогонил", защото ще ги върна в земята им, която дадох на отците им.
16 Ето, Аз ще пратя много рибари, казва Господ, и ще ги ловят; а после ще пратя много ловци, и те ще ги спогнат от всяка планина и от всеки хълм и от скалните проломи.
17 Защото Моите очи са върху всички техни пътища; те не са скрити от Моето лице, и тяхната неправда не е скрита от очите Ми.
18 И ще им въздам преди всичко за тяхната неправда и за техния двоен грях, защото оскверниха земята Ми, с труповете на мръсотиите си и с гнусотиите си напълниха наследието Ми.
19 Господи! сило моя, крепост моя и прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: само лъжа наследиха нашите бащи, суета и това, от което няма никаква полза.
20 Може ли човек да си направи богове, които впрочем не са богове?
21 Затова ето, Аз ще им покажа сега, ще им покажа Своята ръка и Своята мощ, и ще узнаят, че името Ми е Господ.
17
1 Грехът на Иуда е написан с желязно длето, с диамантно острие е начертан върху скрижалите на сърцето им и върху роговете на техните жертвеници.
2 Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове.
3 Моята планина в полето, имота ти и всички твои съкровища ще предам на разграбване, и всички твои оброчища - за твоите грехове във всички твои предели.
4 И ти чрез себе си ще се лишиш от наследието си, що ти бях дал, и ще те дам в робство на твоите врагове, в земя, която ти не познаваш, защото вие разпалихте огъня на гнева Ми; той ще гори вечно.
5 Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа.
6 Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема.
7 Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ.
8 Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод.
9 Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?
10 Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на Делата му.
11 Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда придобива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си.
12 Престолът на славата, възвишен отначало, е място на нашето освещение.
13 Ти, Господи, си Израилева надежда; всички, които Те оставят, ще се посрамят. "Които отстъпват от Мене, ще бъдат на пръст написани, защото оставиха Господа, извора на жива вода."
14 Изцели ме, Господи, - и изцелен ще бъда; спаси ме, - и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала.
15 Ето, те ми казват: "де е словото Господне? нека дойде!"
16 Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден. Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице.
17 Не бъди страшен за мене. Ти си моя надежда в ден на неволя.
18 Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение.
19 Тъй ми каза Господ: иди и застани при портите на синовете народни, през които влизат иудейските царе и през които излизат, и при всички иерусалимски порти,
20 и казвай им: царе иудейски, цяла Иудео и всички иерусалимски жители, които влизате през тия порти, чуйте словото Господне.
21 Тъй казва Господ: пазете душите си и не носете товар в съботен ден и не го внасяйте през иерусалимските порти,
22 и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа, но светете съботния ден тъй, както съм заповядал на вашите бащи,
23 които впрочем не послушаха и не дадоха ухо, но станаха твърдоглави, за да не слушат и приемат поука.
24 И ако Ме послушате, казва Господ, да не носите товар в съботен ден през портите на тоя град и осветявате съботата, не вършейки тоя ден никаква работа,
25 то през портите на тоя град ще влизат царе и князе, които седят на Давидовия престол, които се возят на колесници и на коне, те и князете им, иудеи и иерусалимски жители, и тоя град ще бъде вечно обитаем.
26 И ще дохождат из градовете иудейски, из иерусалимските околности и из Вениаминовата земя, от равнини, от планини и от юг, и ще принасят всесъжение и жертва, хлебен принос, ливан и благодарствени жертви в дома Господен.
27 Ако пък не Ме послушате, за да осветявате съботния ден и да не носите товар, кога влизате в иерусалимските порти в съботен ден, то ще запаля огън в портите му, - и той ще погълне иерусалимските чертози и не ще изгасне.
18
Пророческо слово в дома на грънчаря
1 Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2 стани, та слез в дома на грънчаря, и там ще ти явя Моите думи.
3 И слязох в дома на грънчаря, и ето, той работеше своята работа на колелото.
4 И съдът, който грънчарят правеше от глина, се развали в ръцете му; и той изново направи от него друг съд, какъвто му текна да направи.
5 И биде слово Господне към мене:
6 доме Израилев, не мога ли постъпи с вас, както тоя грънчар? казва Господ. Ето, каквото е глината в ръцете на грънчаря, това сте и вие в Моите ръце, доме Израилев.
7 Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя;
8 но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела. Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя.
9 А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя;
10 но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам.
11 И тъй, кажи на мъжете Иудини и на жителите иерусалимски: тъй казва Господ: ето, Аз ви готвя зло и кроя нещо против вас; затова обърнете се всеки от лошия си път и изправете пътищата си и постъпките си.
12 Но те казват: "не се надявай; ние ще си живеем, според както си щем, и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце."
13 Затова тъй казва Господ: попитайте между народите, чувал ли е някой нещо подобно? твърде гнусни дела извърши Израилевата девица.
14 Напуска ли си ливанският сняг планинската скала? и пресекват ли по други места течащите студени води?
15 А Моят народ Ме остави; те кадят на суетните, препънаха се в пътищата си, оставиха древните пътища, за да ходят по пътеки, по непрокаран път,
16 за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се елиса и ще поклати глава.
17 Като източен вятър ще ги пръсна пред вражето лице; гърбом, а не с лице ще се обърна към тях в деня на тяхната неволя.
18 А те казаха: "дойдете да направим заговор против Иеремия; защото не е изчезнал закон у свещеника и съвет у мъдрия и думи у пророка; дойдете да го поразим с език и да не внимаваме на думите му".
19 Послушай ме, Господи, и чуй гласа на моите противници.
20 Трябва ли да се връща зло за добро? а те копаят яма за душата ми. Спомни си, че стоя пред Твоето лице, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоя гняв.
21 И тъй, предай синовете им на глад и подложи ги на меч; да бъдат жените им бездетни и вдовици, мъжете им да бъдат със смърт поразени, и младежите им - умъртвени с меч на война.
22 Да се чува от къщите им писък, кога внезапно напратиш върху им полковете-защото те копаят яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примка за нозете ми.
23 Но Ти, Господи, знаеш всичките им заговори против мене, за да ме умъртвят; недей прощава неправдите им, и греха им недей изглажда пред лицето Си; да бъдат повалени пред Тебе; действувай против тях, кога си гневен.
19
Счупеният глинен съд
1 Тъй рече Господ: иди, купи глинена стомна от грънчаря; и вземи със себе си най-старите от народа и свещеническите старейшини,
2 и излез в долината на Еномовите синове, която е пред Харшитски порти, и обяви там думите, които ще ти кажа,
3 и речи: царе иудейски и жители иерусалимски, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще напратя върху това място нещастие, - който чуе за него, ще му писнат ушите
4 задето Ме оставиха и чуждо направиха това място и кадят в него на други богове, които не познаваха ни те, ни бащите им, ни иудейските царе; напълниха това място с невинна кръв
5 и издигнаха оброчища Ваалу, за да горят синовете си с огън за всесъжение Ваалу, което Аз не съм заповядвал, не съм говорил, и което и наум не Ми е идвало;
6 затова ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се вече нарича Тофет или долина на Еномовите синове, но долина за убиване.
7 И ще унищожа съвета на Иуда и на Йерусалим в това място и ще ги поразя с меч пред лицето на враговете им и с ръката на тия, които искат душата им, и ще дам труповете им за храна на птиците небесни и на зверовете земни.
8 И ще направя тоя град ужас и гавра; всеки, който минува през него, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки многото му рани.
9 И ще ги нахраня с плътта на синовете им и с плътта на дъщерите им; и всеки Ще яде плътта на своя ближен, намирайки се в обсада и в утеснение, когато ги притиснат враговете им и ония, които искат Душата им.
10 И строши стомната пред очите на мъжете, които ще дойдат с тебе,
11 и кажи им: тъй казва Господ Саваот: тъй ще съкруша тоя народ и тоя град, както е строшен тоя грънчарски съд, който вече не може да стане цял, и ще ги погребват в Тофет, по нямане място за погребване.
12 Тъй ще постъпя с това място, казва Господ, и с неговите жители; и тоя град ще направя подобен на Тофет.
13 И къщите на Йерусалим и къщите на иудейските царе ще бъдат - като мястото Тофет - нечисти, защото върху покрива на всички къщи кадят на цялото войнство небесно и извършват възлияния на чужди богове.
14 И дойде Иеремия от Тофет, дето Господ го бе пращал да пророкува, и застана в двора на дома Господен и каза на целия народ:
15 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще напратя върху тоя град и върху всички техни градове цялото нещастие, което изрекох против него, защото те са твърдоглави и не слушат Моите думи.
20
Йеремия и Пасхор
1 Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил пророчески тия думи,
2 той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен.
3 Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор те нарече Господ, а Магор Мисавив.
4 Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази.
5 И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон - там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува!
Съдбата на пророка
7 Ти, Господи, ме увличаше, - и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене - и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене.
8 Защото, щом заговоря, - викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.
9 И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и-не можах.
10 Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха - отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: "може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим".
11 Но с мене е Господ като силен рато-борец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се по-срамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена.
12 Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си.
13 Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски.
14 Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!
15 Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: "роди ти се син" и с това го е много зарадвал.
16 И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне - ридание,
17 задето ме не уби в самата утроба - тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата й да останеше вечно бременна.
18 За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие?
21
Пророчество за поражението на Йерусалим
1 Слово, което биде от Господа към Иеремия, когато цар Седекия изпрати до него Пасхора, Молхиевия син, и свещеник Софония, син на Маасея, за да му кажат:
2 "попитай Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор воюва против нас; може би, Господ ще направи с нас някое от Своите чудеса, за да се оттегли оня от нас."
3 И рече им Иеремия: това кажете на Седекия:
4 тъй казва Господ, Бог Израилев: ето Аз ще обърна назад военните оръжия, които са във вашите ръце, с които се биете с вавилонския цар и с халдейците, които ви обсаждат извън стените, и ще ги събера сред тоя град;
5 и Сам ще воювам против вас с простряна ръка и с яка мишца, с гняв и с ярост и с голямо негодуване;
6 и ще поразя всичко, що живее в тоя град - и човеци, и добитък; от лют мор ще измрат те.
7 А след това, казва Господ, иудейския цар Седекия, слугите му, народа и избавените в тоя град от мор, от меч и от глад ще предам в ръцете на Навуходоносора, вавилонския цар, в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им; и той ще ги порази с остър меч и не ще ги пощади, не ще пожали и не ще се смили.
8 И кажи на тоя народ: тъй казва Господ: ето, Аз ви предлагам път към живот и път към смърт:
9 който остане в тоя град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще бъде жив, и душата му ще му бъде вместо печалба;
10 защото Аз обърнах лицето Си против тоя град, казва Господ, за зло, а не за добро; той ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, и тоя ще го с огън изгори.
11 И към дома на иудейския цар кажи: слушайте словото Господне:
12 доме Давидов! тъй казва Господ: от ранно утро извършвайте съд и оттървайте обидения от ръцете на обидника, за да не избухне като огън Моята ярост и да не се разпали поради вашите зли дела дотам, че никой да не може го угаси.
13 Ето, Аз съм против тебе, жителко на долината, скало в равнината, казва Господ, против вас съм, които казвате: "кой ще излезе против нас и кой ще влезе в нашите жилища?"
14 Но Аз ще ви накажа според плодовете на делата ви, казва Господ, и ще запаля огън във вашата гора, който ще погълне всичко около нея.
22
1 Тъй рече Господ: слез в дома на иудейския цар, кажи това слово
2 и речи: изслушай словото Господне, царю иудейски, който седиш на Давидовия престол, - и ти и твоите слуги и твоите люде, които влизат през тия порти.
3 Тъй казва Господ: извършвайте съд и правда и оттървайте обидения от ръцете на притеснителя, не обиждайте и не притеснявайте пришълец, сирак и вдовица, и не проливайте невинна кръв на това място.
4 Защото, ако изпълнявате това слово, през портите на тоя дом ще влизат царе, които седят вместо Давида на престола му, които се возят на колесница и на коне, - те и слугите им и людете им.
5 Ако пък не послушате тия думи, кълна се в Мене, казва Господ, че тоя дом ще запустее.
6 Защото тъй казва Господ за дома на иудейския цар: ти си за Мене Галаад и ливански връх; но Аз ще направя тебе пустиня, и градовете ти - необитаеми;
7 и ще приготвя против тебе изтребители, всеки със своето оръжие - и те ще изсекат най-хубавите твои кедри и ще ги хвърлят в огън.
8 И много народи ще преминават през тоя град и ще казват един другиму: "защо Господ тъй постъпи с тоя голям град?"
9 И ще отговорят: за това, че те оставиха завета на Господа, своя Бог, и се покланяха на други богове и тям служиха.
10 Не плачете за умрелия и не жалете за него; но горко плачете за оногова, който отива в плен, защото той вече няма да се върне и няма да види родината си.
11 Защото тъй казва Господ за Салума, син на иудейския цар Иосия, който царува след баща си Иосия и който излезе из това място: той вече няма да се върне тук,
12 но ще умре там, дето го откараха пленник, и вече няма да види тая земя.
13 Горко ономува, който гради своя дом с неправда и своите горници - с беззаконие, който принуждава ближния си да работи даром и не му дава платата му,
14 който казва: ще си построя голяма къща и широки горници, и който си отваря прозорци, обковава ги с кедър и багри с червена боя.
15 Мислиш ли цар да станеш, като си се обградил с кедър? Баща ти яде и пи, но върши съд и правда, и затова му беше добре.
16 Той разглеждаше делото на беден и на сиромах, и затова му беше добре. Не значи ли това, да Ме познаваш? казва Господ.
17 Но твоите очи и твоето сърце са обърнати само към корист за себе си и към проливане невинна кръв, за да притесняваш и насиляш.
18 Затова тъй казва Господ за Иоакима, син на иудейския цар Иосия: няма да го оплакват: "уви, брате!" и: "уви, сестро!" Няма да го оплакват: "уви, господари!" и; "уви, негово величие!"
19 Като осел ще бъде той погребан: ще го изкарат и ще го хвърлят далеч от иерусалимските порти.
20 Качи се на Ливан и викай, издигни гласа си на Васан и викай от Аварим, защото погубени са всички твои приятели.
21 Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам. Такова беше твоето поведение още от младини, че ти не слуша гласа Ми.
22 Всички твои пастири вятър ще отнесе, и твоите приятели в плен ще отидат, - и тогава ти ще бъдеш посрамен и постиден за всички твои злодеяния.
23 Ти, който живееш на Ливан, който си свил гнездо в кедрите! колко окаян ще бъдеш, кога те постигнат мъки като болки на жена, кога ражда!
24 Жив съм Аз, каза Господ: да беше иудейският цар Иехония, Иоакимовият син, пръстен на дясната Ми ръка, и оттам ще те откъсна
25 и ще те предам в ръцете на ония, които искат душата ти, и в ръцете на ония, от които се боиш, в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора и в ръцете на халдейци;
26 и ще изхвърля тебе и майка ти, която те е родила, в чужда земя, дето не сте се родили, и там ще умрете;
27 а в земята, дето душата им ще желае да се върне, там няма да ге върнат.
28 "Нима тоя човек, Иехония, е създание презряно, отхвърлено? или той е негодна съдина? защо са те изхвърлени - той и племето му-и хвърлени в земя, която не са познавали?"
29 О, земьо, земьо, земьо! слушай словото Господне.
30 Тъй казва Господ: запишете тоя човек като лишен от деца, като човек, злополучен в дните си, защото вече никой от племето му не ще седи на Давидовия престол и не ще владее в Иудея.
23
Надежда за бъдещето
1 Горко на пастирите, които погубват и разпъждат овците на Моето паство! казва Господ.
2 Затова тъй казва Господ, Бог Израилев, към пастирите, които пасат моя народ: вие разпръснахте Моите овци, прокудихте ги и не се грижите за тях; ето, Аз ще ви накажа за злите ви деяния, казва Господ.
3 И ще събера остатъка от Моето стадо из всички земи, където бях ги изгонил, и ще ги върна в кошарите им, - и ще се плодят и размножават.
4 И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат, и те вече не ще се боят и плашат и не ще се губят, казва Господ.
5 Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята.
6 В Негови дни Иуда ще се спаси, и Израил ще живее безопасно; и ето - Неговото име, с което ще Го наричат: "Господ - наше оправдание!"
7 Затова ето, настъпват дни, казва Господ, когато вече не ще говорят: "жив Господ, Който изведе Израилевите синове из Египетската земя",
8 а: "жив Господ, Който изведе и Който доведе племето на Израилевия дом от северната земя и от всички земи, където ги бе изгонил", и ще живеят в земята си.
Послание на Йеремия към пророците
9 За пророците. Сърцето ми се къса в мене, всичките ми кости се тресат; аз съм като пиян, като човек, комуто е надвило виното, заради Господа и заради Неговите свети думи,
10 защото земята се напълни с прелюбодейци, защото земята плаче от проклятие; изсъхнаха пустинни пасбища, защото стремежът им е зло, и силата им - неправда;
11 защото и пророк и свещеник са лицемерци; дори и в Моя дом Аз намерих нечестието им, казва Господ.
12 Затова пътят им ще бъде като плъзгави места в тъмнина: ще ги бутнат, - и те ще паднат там; защото Аз ще напратя върху тях бедствие в годината, когато ги посетя, казва Господ.
13 И у пророците на Самария Аз видях безумие; те пророкуваха в името на Ваала - и въведоха в заблуда Моя народ Израиля.
14 Но у пророците на Йерусалим виждам нещо ужасно: те прелюбодействуват и ходят в лъжа, подкрепят ръцете на злодейци, та никой да се не отвърне от нечестието си; те всички са пред Мене като Содом, и жителите му - като Гомора.
15 Затова тъй казва Господ Саваот за пророците: ето, ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с жлъчна вода, защото от иерусалимските пророци се разнесе нечестието по цяла земя.
16 Тъй казва Господ Саваот: не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: те ви лъжат, разказват измислици от сърцето си, а не това, що иде от уста Господни.
17 Те постоянно говорят на ония, които Ме не зачитат: "Господ рече: мир ще имате". И всекиму, който ходи по упорството на сърцето си, казват: "зло не ще ви сполети".
18 Защото кой е стоял в съвета на Господа и е виждал и слушал словото Му? Кой се е вслушвал в словото Му - и го е чул?
19 Ето, иде буря Господня с ярост, буря страшна, и ще се свие върху главата на нечестивците.
20 Гневът на Господа не ще се отвърне, докле Той не извърши и докле не изпълни намеренията на сърцето Си; в последните дни ясно ще разберете това.
21 Аз не съм пращал тия пророци, те сами са се разтичали; Аз не съм им говорил, а те пророкуваха.
22 Ако те биха стояли в Моя съвет, то щяха да обявят на Моя народ думите Ми и щяха да ги отклоняват от лошия им път и от лошите им дела.
23 Нима Аз съм Бог само отблизо, казва Господ, а не Бог и отдалеч?
24 Може ли се скри човек на тайно място, дето Аз не бих го видял? казва Господ. Не изпълням ли Аз небе и земя? казва Господ.
25 Аз слушах, какво говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа. Те казват: "присъни ми се, присъни ми се".
26 Дълго ли ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които пророкуват измама от сърцето си?
27 Мислят ли те чрез своите сънища, които разказват един другиму, да доведат Моя народ дотам, че да забрави името Ми, както бащите им забравиха името Ми заради Ваала?
28 Пророк, който е видял сън, нека го и разказва като сън, а у когото е Моето слово, нека говори вярно словото Ми. Какво общо има мекина с чисто зърно? казва Господ.
29 Моето слово не е ли като огън, казва Господ, и не е ли като чук, който разбива скала?
30 Затова ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които крадат думите Ми един от други.
31 Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които боравят със свой език, а казват: "Той рече".
32 Ето, Аз съм против пророците на лъжливи сънища, казва Господ, които ги разказват и чрез свои измами и лъстене заблуждават Моя народ, когато Аз не съм ги пращал, нито съм им заповядвал, и те не принасят никаква полза на тоя народ, казва Господ.
Товарът на Господа
33 Ако те попита тоя народ, или пророк, или свещеник: "какво е бремето от Господа", ти им кажи: "какво бреме? Аз ще ви напусна, казва Господ".
34 Ако пророк, или свещеник, или народ каже: "бреме от Господа", Аз ще накажа тоя човек и дома му.
35 Тъй говорете един другиму и брат брату: "какво отговори Господ?" или: "какво каза Господ?"
36 а тая дума: "бреме от Господа", занапред не употребявайте: защото на такъв човек бреме ще бъде думата му, понеже вие изопачавате думите на живия Бог, Господа Саваота, нашия Бог.
37 Тъй казвай на пророка: "какво ти отговори Господ?" или: "какво каза Господ?"
38 Ако пък все още казвате: "бреме от Господа", то тъй казва Господ: задето говорите тая дума: "бреме от Господа", когато Аз съм пратил да ви кажат: не говорете; "бреме от Господа", -
39 затова ето, Аз ще ви забравя съвсем, ще ви оставя, и ще отхвърля от лицето Си тоя град, който дадох вам и на отците ви,
40 и ще туря върху вас вечен позор и вечно безчестие, което не ще се забрави. твърде лоши, които поради лошавината им не можеха да се ядат.
24
Две кошници смокини пред храма
1 Господ ми показа: и ето, две кошници със смокини, турени пред храма Господен, - след като вавилонският цар Навуходоносор изведе из Иерусалим пленени иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и иудейските князе с дърводелците и ковачите и ги отведе във Вавилон:
2 едната кошница беше със смокини твърде добри, каквито биват ранните смокини, а другата кошница - със смокини, твърде лоши, които поради лошавината им не можаха да се ядат.
3 И попита ме Господ: що виждаш, Иеремие? - Аз отговорих: смокини; добрите смокини са твърде добри, а лошите - твърде лоши, тъй че не могат да се ядат, защото са твърде лоши.
4 И биде към мене слово Господне:
5 тъй казва Господ, Бог Израилев: като тия добри смокини Аз ще припозная добри иудейските преселници, които Аз изпратих от това място в Халдейската земя;
6 и ще обърна към тях Моите очи за тяхно добро и ще ги върна в тая земя, и ще ги уредя, а не съсипя, и ще ги посадя, а не изкореня;
7 и ще им дам сърце, да Ме познават, че Аз съм Господ, и те ще бъдат Мой народ, Аз пък ще бъда техен Бог; защото те ще се обърнат към Мене с все сърце.
8 А за лошите смокини, които и не могат да се ядат поради лошавината им, тъй казва Господ: такива Аз ще направя иудейския цар Седекия и князете му и другите иерусалимци, които остават в тая земя и които живеят в Египетската земя;
9 и ще ги предам за озлобение и за тежко страдание във всички земни царства, за поругание, за приказ, за присмех и за проклятие по всички места, където ще ги прогоня.
10 И ще напратя върху тях меч, глад и мор, докле ги не изтребя от земята, която дадох тям и на отците им.
25
Видение за предстоящия край на Юдея и за Божия съд над народите
1 Слово, което биде към Иеремия за цял иудейски народ, в четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, - тая беше първа година на вавилонския цар Навуходоносора, -
2 и което пророк Иеремия изрече към цял иудейски народ и към всички иерусалимски жители, като каза:
3 от тринайсетата година на иудейския цар Иосия, син Амонов, до днес, - ето вече двайсет и три години, - биде към мене слово Господе, и аз от ранно утро ви говорих, - и вие не послушахте.
4 Господ праща при вас всички Свои раби - пророците, от ранно утро праща, - и вие не послушахте и не наклонявахте ухо да слушате.
5 Вам казваха: "отвърнете се всеки от лошия си път и от лошите си дела и живейте в земята, която Господ даде вам и на вашите отци от века до века;
6 и не ходете след други богове, да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си, и не ще ви сторя зло".
7 Но вие Ме не послушахте, казва Господ, и Ме гневихте с делата на ръцете си, за зло на себе си.
8 Затова тъй казва Господ Саваот: задето не послушахте Моите думи,
9 ето, Аз ще пратя и ще взема всички северни племена, казва Господ, и ще пратя до вавилонския цар Навуходоносора, Моя раб, и ще ги доведа против тая земя и против жителите й и против всички околни народи; и съвсем ще ги изтребя и ще ги направя за ужас, за присмех и вечно запустение.
10 И ще прекратя у тях глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста, звук от воденични камъни и светлина от светило.
11 И цялата тая земя ще стане пустиня и ужас; и тия народи ще служат на вавилонския цар седемдесет години.
12 И когато се изпълнят седемдесет години, ще накажа вавилонския цар и онзи народ, казва Господ, за тяхното нечестие, и Халдейската земя, и ще я направя вечна пустиня.
13 И ще изпълня над тая земя всички Мои думи, които съм изрекъл против нея, всичко написано в тая книга, което Иеремия пророчески изрече против тия народи.
14 Защото и тях ще поробят многобройни народи и велики царе; и Аз ще им въздам според техните постъпки и според делата на ръцете им.
15 Защото тъй ми каза Господ, Бог Израилев: вземи из ръката Ми тая чаша с вино от ярост и напои от нея всички народи, при които те пращам.
16 И те ще пият - и ще политат и ще обезумеят, щом видят меча, който Аз ще пратя против тях.
17 И взех чашата из ръката Господня и напоих от нея всички народи, при които Господ ме прати:
18 Йерусалим и иудейските градове, и царете му и князете му, за да ги опустоша и направя ужас, присмех и проклятие, както се вижда сега,
19 фараона, египетския цар, слугите му, князете му и целия му народ,
20 целия смесен народ, и всички царе на земя Уц, и всички царе на Филистимската земя, Аскалон и Газа, Екрон и остатъците на Азот,
21 Едома, Моава и Амоновите синове,
22 всички царе на Тир и всички царе на Сидон, царете над островите, които са отвъд морето,
23 Дедана, Тема, Буза и всички, които стрижат скулуфите си,
24 всички царе на Арабия и всички царе на разноплеменните народи, които живеят в пустинята,
25 всички царе на Зимврия и всички царе на Елам, всички царе на Мидия,
26 всички царе на север, близки един до друг и далечни, и всички земни царства, що са по лицето на земята, а царят на Сесах ще пие след тях.
27 И кажи им: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: пийте и се опийте, и повръщайте и паднете, и не ставайте, кога видите меча, който ще пратя против вас.
28 Ако пък се откажат да вземат чашата из ръката ти, за да пият, то кажи им: тъй казва Господ Саваот: непременно ще пиете.
29 Защото, ето на тоя град, над който се призова Моето име. Аз почвам да нанасям нещастие; та вие ли ще останете ненаказани? Не, не ще останете ненаказани; защото Аз призовавам меч против всички, що живеят на земята, казва Господ Саваот.
30 Затова пророкувай им всички тия думи и им кажи: Господ ще прогърми от висинето и от Своето свето жилище ще издигне глас; страшно ще прогърми против Своето селище; както ония, що тъпчат в лин, ще извика против всички, що живеят по земята.
31 Шумът ще достигне земните краища, защото Господ се бори с народите: Той ще се съди с всяка плът, нечестивите ще предаде на меч, казва Господ.
32 Тъй казва Господ Саваот: ето, нещастието ще минава от народ към народ, и голям вихър ще се подигне от краищата земни.
33 И в оня ден поразени от Господа ще има от единия край на земята до другия; те не ще бъдат оплакани, нито прибрани и погребани, ще бъдат тор по земното лице.
34 Ридайте, пастири, и стенете, и посипете се с пепел, вождове на стадото: защото се изпълниха дните ви, за да бъдете заклани и разпилени, и ще паднете като скъпа съдина.
35 И не ще има убежище за пастирите и спасение - за вождовете на стадото.
36 Чува се писък от пастирите и ридание - от вождовете на стадото, понеже Господ опустоши пасбищата им.
37 Яростта на Господния гняв изтребя мирните селища.
38 Той остави жилището Си като лъв; и земята им стана пустиня от яростта на опустошителя и от пламенния Му гняв.
26
Йеремия предаден на смърт. Борба с лъжепророците
1 В начало на царуването на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде такова слово от Господа:
2 тъй казва Господ: застани в двора на Господния дом и кажи към всички градове на Иудея, които дохождат да се поклонят в Господния дом, всички ония думи, каквито ще ти заповядам да им кажеш; ни дума да не пропуснеш.
3 Може би, те ще послушат и ще се отвърнат всеки от лошия си път, и тогава Аз ще отменя бедствието, което мисля да им изпратя за лошите им работи.
4 И речи им: тъй казва Господ: ако Ме не послушате, и не ходите по Моя закон, който съм ви дал,
5 и не внимавате в думите на Моите раби - пророците, които пращам при вас, пращам ги от ранно утро, и които вие не слушате, -
6 то с тоя дом ще направя същото, каквото - със Силом, и тоя град ще предам за проклятие на всички земни народи.
7 Свещеници и пророци и цял народ слушаха Иеремия, когато говореше тия думи в дома Господен.
8 И когато Иеремия каза всичко, що Господ бе му заповядал да каже на целия народ, тогава свещениците и пророците и целият народ го хванаха и рекоха: "ти трябва да умреш;
9 защо пророкуваш в името на Господа и казваш: и тоя дом ще стане като Силом, и тоя град ще запустее, ще остане без жители?" И целият народ се струпа около Иеремия в дома Господен.
10 Когато иудейските князе чуха това, дойдоха от царския дом в дома Господен и седнаха при входа на новите порти на дома Господен.
11 Тогава свещениците и пророците рекоха тъй на князете и на целия народ: "тоя човек трябва да бъде осъден на смърт, защото пророкува против тоя град, както чухте с ушите си!"
12 И рече Иеремия на всички князе и на целия народ: "Господ ме прати да пророкувам против тоя дом и против тоя град всички тия думи, що чухте;
13 и тъй, оправете вашите пътища и вашите дела и послушайте гласа на Господа, вашия Бог, и Господ ще отмени бедствието, което изрече против вас;
14 а колкото за мене, - ето, аз съм във ваши ръце; правете с мене, каквото ви се стори добро и справедливо;
15 само знайте добре, че, ако ме умъртвите, невинна кръв ще вземете върху себе си и върху тоя град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да кажа на ушите ви всички тия думи."
16 Тогава князете и целият народ рекоха на свещениците и на пророците: тоя човек не подлежи на смъртна присъда, защото той ни говори в името на Господа, нашия Бог.
17 И някои местни старейшини станаха и казаха към цялото събрание народно:
18 "Михей Мораститец пророкува в дните на иудейския цар Езекия, и говори на целия иудейски народ: тъй казва Господ Саваот: Сион ще бъде разоран като нива, и Йерусалим ще стане куп развалини, и планината на тоя дом - като горист хълм.
19 Умъртви ли го заради това иудейският цар Езекия и цял Иуда? Не уплаши ли се тоя от Господа и не моли ли Господа? и Господ отмени бедствието, което беше изрекъл против тях; а ние да навлечем ли такова голямо зло на душите си?
20 Пророкува в името на Господа и някой си Урия, син на Шемая, от Кариатиарим, - пророкува и против тоя град, и против тая земя със същите думи, както Иеремия.
21 Когато чу думите му цар Иоаким и всички негови велможи и всички князе, царят поиска да го умъртви. Като чу това, Урия се уплаши и побягна, и се отдалечи в Египет.
22 Но цар Иоаким прати и в Египет люде: Елнатана, Ахборовия син, и други с него.
23 И изведоха Урия из Египет и доведоха го при цар Иоакима, и той го умъртви с меч и хвърли трупа му на простонародните гробища."
24 Но ръката на Сафановия син Ахикама опази Иеремия и не го даде в ръцете на народа да го убие.
27
Хомот на врата на Йеремия - символ на Вавилонския плен
1 В начало на царуването на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде от Господа това слово към Иеремия:
2 тъй ми рече Господ: направи си окови и хомот и си ги тури на шията;
3 и прати също такива на идумейския цар, на моавитския цар, на царя на Амоновите синове, на тирския цар и на сидонския цар, по пратеници, които са дошли в Йерусалим при иудейския цар Седекия,
4 и поръчай им да кажат на господарите си: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: тъй кажете на вашите господари:
5 Аз сътворих земята, човека и животните, които са по земното лице, с великата Си мощ и с пространната Си мишца, и я предадох, комуто Ми бе благоугодно.
6 И сега Аз предавам всички тия земи в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, Мой раб, дори и полските зверове му придавам, за да му служат.
7 И всички народи ще служат нему и на сина му, и на внука му, докле дойде време, и на земята му, и на самия него; и ще му служат много народи и велики царе.
8 И ако някой народ и царство не иска да служи на вавилонския цар Навуходоносора и не ще наведе врат под хомота на вавилонския цар, - тоя народ Аз ще накажа с меч, с глад и с мор, казва Господ, докле ги не изтребя чрез ръката му.
9 И вие не слушайте вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци, които ви казват: "няма да служите на вавилонския цар".
10 Защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви, та Аз да ви изгоня, и вие да загинете.
11 А народа, който наведе врат под хомота на вавилонския цар и му служи, ще оставя в земята му, казва Господ, и той ще я обработва и ще живее в нея.
12 И на иудейския цар Седекия аз говорих със същите тия думи, думайки: наведете врат под хомота на вавилонския цар и служете нему и на народа му - и ще бъдете живи.
13 Защо да умираш ти и народът ти от меч, от глад и от мор, както каза Господ за тоя народ, който не ще служи на вавилонския цар?
14 И не слушайте думите на пророците, които ви казват: "няма да служите на вавилонския цар"; защото те ви пророкуват лъжа.
15 Аз не съм ги пращал, казва Господ; и те лъжливо пророкуват в Мое име, за да ви изгоня, и да загинете, - вие и пророците ви, които ви пророкуват.
16 Говорих и на свещениците и на целия тоя народ: тъй казва Господ: не слушайте думите на вашите пророци, които ви пророкуват и казват: "ето, скоро ще бъдат върнати от Вавилон съдовете на дома Господен"; защото те ви пророкуват лъжа.
17 Недейте ги слуша, служете на вавилонския цар и живейте; защо да докарвате тоя град до опустошение?
18 Ако пък те са пророци, и ако у тях има слово Господне, нека ходатайствуват пред Господа Саваота, та съдовете, които остават в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Йерусалим, да не отиват във Вавилон.
19 Защото тъй казва Господ Саваот за стълбовете и за медното море, и за подножките и за другите вещи, които останаха в тоя град,
20 които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато отведе от Йерусалим във Вавилон иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички видни иудеи и иерусалимци,
21 защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, за съдовете, които останаха в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Йерусалим:
22 те ще бъдат отнесени във Вавилон и ще останат там, докато ги посетя, казва Господ, и ги изведа и ги върна на това място.
28
Йеремия и пророк Анания
1 В същата година - в начало на царуването на иудейския цар Седекия, - в четвъртата година, в петия месец, Анания, Азуров син, пророк от Гаваон, ми говори в дома Господен пред очите на свещениците и на целия народ, думайки:
2 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ще строша хомота на вавилонския цар:
3 подир две години ще върна на това място всички съдове на дома Господен, които вавилонският цар Навуходоносор взе оттук и ги отнесе във Вавилон;
4 и иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички пленени иудеи, които отидоха във Вавилон, ще върна на това място, казва Господ; защото ще строша хомота на вавилонския цар.
5 И рече пророк Иеремия на пророк Анания пред очите на свещениците и пред очите на целия народ, - които стояха в дома Господен, -
6 и рече пророк Иеремия: да бъде тъй, да извърши това Господ! да изпълни Господ твоите думи, що изрече за връщане от Вавилон на това място съдовете на дома Господен и всички пленници!
7 Само изслушай думата, която ще ти кажа, да чуеш ти, и да чуе целият народ;
8 пророците, които отдавна бяха преди мене и преди тебе, предсказваха на много земи и на големи царства война, бедствие и мор.
9 Ако някой пророк предсказвал мир, то само тогава бивал признат за пророк, наистина изпратен от Господа, когато се е сбъдвала думата на тоя пророк.
10 Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Иеремия и го строши.
11 И рече Анания пред очите на целия народ тия думи: "тъй казва Господ: тъй ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносора подир две години, като го снема от врата на всички народи". И отиде Иеремия по пътя си.
12 И биде слово Господне към Иеремия, след като пророк Анания строши хомота от врата на пророк Иеремия:
13 иди и кажи на Анания, тъй казва Господ: ти строши дървен хомот - но ще направиш вместо него хомот железен.
14 Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: железен хомот ще туря на врата на всички тия народи, за да работят на вавилонския цар Навуходоносора, и те ще му служат; дори и полските зверове нему предадох.
15 И рече пророк Иеремия на пророк Анания: чуй Анание: Господ не те е пращал, и ти лъжливо обнадеждваш тоя народ.
16 Затова тъй казва Господ: ето. Аз ще те изхвърля от земното лице; през тая година ще умреш, понеже говори против Господа.
17 И умря пророк Анания в оная година, в седмия месец.
29
Писмо на Йеремия до юдеите - заточени във Вавилон
1 И ето думите на писмото, което пророк Иеремия изпрати от Йерусалим до останалите старейшини между преселниците, до свещениците, до пророците и до целия народ, които Навуходоносор бе отвел от Йерусалим във Вавилон, -
2 след като бяха излезли от Йерусалим цар Иехония, царицата и скопците, князете на Иудея и на Йерусалим, дърводелците и ковачите, -
3 чрез Елеаса, Сафанов син, и чрез Гемария, Хелкиев син, които иудейският цар Седекия праща във Вавилон до вавилонския цар Навуходоносора:
4 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, на всички пленници, които Аз преселих от Йерусалим във Вавилон;
5 градете къщи и живейте е тях, садете градини и яжте плодовете им;
6 взимайте си жени и раждайте синове и дъщери; и на синовете си взимайте жени и дъщерите си омъжвайте, за да раждат синове и дъщери, и размножавайте се там, а не се намалявайте;
7 грижете се за доброто на града, в който ви преселих, и молете се за него Господу; защото, ако нему е добро, и вие ще имате мир.
8 Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате;
9 лъжливо ви пророкуват в Мое име; Аз не съм ги пращал, казва Господ.
10 Защото тъй казва Господ: когато изпълните във Вавилон седемдесет години, тогава ще ви посетя и ще изпълня Моето добро слово за вас, за да ви върна на това място.
11 Защото само Аз зная намеренията, конто имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда.
12 И ще викнете към Мене, ще отидете и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя;
13 ще Ме потърсите, и ще намерите, ако Ме потърсите от все сърце.
14 Ще Ме намерите, казва Господ, и ще ви върна от плен и ще ви събера измежду всички народи и от всички места, където ви прогоних, казва Господ, и ще ви върна там, отдето ви преселих.
15 Вие казвате: "Господ ни въздигна пророци и във Вавилон".
16 Тъй казва Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за целия народ, който живее в тоя град; за братята ви, които не са отведени с вас в плен, -
17 тъй казва за тях Господ Саваот: ето, Аз ще напратя върху тях меч, глад и мор, и ще ги направя като лошите смокини, които не могат да се ядат поради негодността им;
18 и ще ги преследвам с меч, глад и мор, и ще ги предам за озлобение у всички земни царства, за проклятие и ужас, за присмех и гавра между всички народи, където ги прогоня, -
19 задето те не слушаха Моите думи, казва Господ, с които пращах до тях Моите раби - пророците, пращах от ранно утро, ала те не слушаха, казва Господ.
20 А вие, всички преселници, които Аз пратих от Йерусалим във Вавилон, чуйте словото Господне:
21 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, за Ахава, син на Колия, и за Седекия, син на Маасея, които ви пророкуват лъжа в Мое име: ето. Аз ще ги предам в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще ги умъртви пред очите ви.
22 И всички иудейски преселници, които са във Вавилон, ще се научат от тях тъй да кълнат: "да ти стори Господ каквото на Седекия и на Ахава", които вавилонският цар на огън изпече,
23 задето вършиха гнусотии в Израиля: прелюбодействуваха с жените на ближните си и в Мое име лъжа говориха, което не съм им заповядвал; Аз знам това и Аз съм свидетел, казва Господ.
24 И на Шемая Нехеламитеца кажи:
25 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: задето праща писма от свое име до целия народ в Йерусалим и до свещеник Софония, Маасеев син, и до всички свещеници и писа:
26 Господ те е поставил свещеник вместо свещеник Иодая, за да бъдеш измежду надзирателите в дома Господен за всеки човек, който беснее и пророкува, и такъв да туряш в тъмница и в клада;
27 а защо не запретиш на Иеремия Анатотски да пророкува у вас?
28 Защото той и до нас във Вавилон прати да кажат: "пленението ще трае дълго: градете къщи и живейте в тях, садете градини и яжте плодовете им".
29 Когато свещеник Софония прочете на глас това писмо пророку Иеремию,
30 тогава биде слово Господне към Иеремия:
31 прати, та кажи на всички преселници: тъй казва Господ за Шемая Нехеламитеца: задето Шемая пророкува у вас, без да съм го пращал, и ви лъжливо обнадеждва, -
32 затова тъй казва Господ: ето, ще накажа Шемая Нехеламитеца и племето му; не ще има от него човек да живее всред тоя народ и не ще види доброто, което ще сторя на Моя народ, казва Господ; защото той говори против Господа.
30
Божиите обещания към Израел
1 Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2 тъй казва Господ, Бог Израилев: напиши си на книга всички думи, що ти говорих.
3 Защото ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен Моя народ, Израиля и Иуда, казва Господ; и ще ги доведа отново в земята, която дадох на отците им, и ще я владеят.
4 И ето думите, които Господ каза за Израиля и за Иуда.
5 Тъй каза Господ: глас от смут и ужас чуваме ние, а не мир.
6 Попитайте и разсъдете: ражда ли мъж? А защо виждам у всеки мъж ръцете на чреслата му като у жена, кога ражда, и лицата на всички са бледни?
7 О, горко! велик е оня ден, няма подобен нему; това е усилно време за Накова, но той ще бъде избавен от него.
8 И в оня ден, казва Господ Саваот, ще строша хомота му, що е на врата ти, и твоите окови ще разкъсам; и вече не ще служат на чужденци,
9 а ще служат на своя Господ Бог и на Царя си Давида, когото ще им възстановя.
10 И ти, Мой рабе Иакове, не бой се, казва Господ, и не се плаши, Израилю: защото ето, Аз ще избавя тебе от далечната земя и племето ти - от земята на плена; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва,
11 защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавям: Аз съвсем ще изтребя всички народи, между които те пръснах, а тебе не ще изтребя; Аз ще те наказвам с мярка, но ненаказан не ще те оставя.
12 Защото тъй казва Господ: раната ти е неизлечима, язвата ти е жестока;
13 никой не се грижи за твоето дело, за да излекува раната ти; за тебе няма лекарство;
14 всички твои приятели те забравиха, не те търсят; защото Аз те ударих с неприятелски удари, с жестоко наказание за многото твои беззакония, понеже твоите грехове се умножиха.
15 Защо викаш ти от раните си, от лютините на твоята болест? За многото твои беззакония ти сторих това, понеже твоите грехове се умножиха.
16 Но всички, които те поглъщат, ще бъдат погълнати; и всички твои врагове - всички ще отидат в плен, и твоите опустошители ще бъдат опустошени, и всички твои грабители ще предам на грабеж.
17 Ще те обложа с пластир и ще изцеря твоите рани, казва Господ. Тебе наричаха отхвърлен, думайки: "ето Сион, за който никой не пита";
18 тъй казва Господ: ето, ще върна пленените от шатрите на Накова и ще се смиля над селищата му, - и градът пак ще бъде построен на своя хълм, и храмът ще бъде възстановен, както си беше.
19 И ще се дигне от тях благодарност и глас на веселящи се; и Аз ще ги размножа - и не ще се намаляват, и ще ги прославя - и не ще бъдат унизени.
20 И синовете му ще бъдат, както преди, и събранието му ще предстои пред Мене, и ще накажа всичките му притеснители.
21 И ще излезе из самия него вожд, и владетелят му ще произлезе изсред него; и Аз ще го привлека, и ще дойде при Мене; защото кой се решава сам от себе си да приближи до Мене? казва Господ.
22 И вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще ви бъда Бог.
23 Ето, яростният вихър иде от Господа, вихър страшен; той ще падне върху главата на нечестивците.
24 Пламенният гняв на Господа не ще се отвърне, докле не извърши и не изпълни намерението на сърцето Си. В последните дни ще разберете това.
31
Пророческа утеха за Израел - възвръщане от плен и възстановяване
1 В него време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всички Израилеви племена, а те ще бъдат Мой народ.
2 Тъй казва Господ: народът, който оцеля от меч, намери милост в пустинята; отивам да успокоя Израиля.
3 Отдалеч ми се яви Господ и рече: с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение.
4 Аз пак ще те възстановя, и ти ще бъдеш възстановена, дево Израилева, пак ще се украсяваш с тимпаните си и ще излизаш на хорото на ликуващите;
5 пак ще садиш лозя по самарийските височини; лозарите, които ще ги садят, сами ще се и ползуват от тях.
6 Защото ще дойде ден, когато стражата по Ефремова планина ще извика: "ставайте, да възлезем на Сион при нашия Господ Бог".
7 Защото тъй казва Господ: радостно пейте за Иакова и възклицавайте пред главата на народите; възгласяйте, славете и казвайте: избави, Господи, Твоя народ, остатъка от Израиля!
8 Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от земните краища, сляп и хром, непразна и родилка заедно с тях, - голямо множество ще се върне тука.
9 Те отидоха със сълзи. Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден.
10 Чуйте, народи, словото Господне и разгласете по далечните острови и речете: Който разпиля Израиля, Той ще го и събере и ще го пази, както пастир - стадото си;
11 защото Господ ще изкупи Накова и ще го избави от ръцете на оногова, който беше по-силен от него.
12 И те ще дойдат и ще тържествуват на сионските височини; и ще се стекат към благата Господни, към пшеница, вино и елей, към агнета и волове; и душата им ще бъде като градина напоена с вода, и вече не ще се измъчват.
13 Тогава девица ще се весели на хорото, и младежи и старци заедно; и ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги зарадвам след тяхната скръб.
14 И ще нахраня душата на свещениците с тлъстина, и Моят народ ще се насити с Моите блага, казва Господ.
15 Тъй казва Господ: глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.
16 Тъй казва Господ: удържи гласа си от ридание и очите си - от сълзи, защото за твоя труд има награда, казва Господ, и те ще се върнат от неприятелската земя.
17 Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си.
18 Слушам Ефрема да плаче: "Ти ме наказа - и аз съм наказан като неукротим юнец; обърни ме - и ще се обърна, защото Ти си мой Господ Бог.
19 Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си".
20 Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ.
21 Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си вървяла; връщай се, дево Израилева, връщай се в тия твои градове.
22 Още ли ще се скиташ, дъще отстьпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа.
23 Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: занапред, кога върна пленниците им, ще казват в земята на Иуда и в градовете му тая дума: "Господ да те благослови, жилище на правдата, света планино!"
24 И ще се засели на нея Иуда и всичките му градове заедно, земеделци и ония, които ходят със стада.
25 Защото Аз ще напоя изморена душа и ще наситя всяка отмаляла душа.
26 След това се събудих и погледнах, и моят сън ми биде приятен.
27 Ето, идат дни, казва Господ, когато Ще засея дома Израилев и дома Иудин със семе човешко и със семе от добитък.
28 И както следих за тях, като изкоренявах и съкрушавах, като разрушавах, погубвах и повреждах, тъй ще следя за тях, като съзиждам и насаждам, казва Господ.
29 И тогава не ще казват вече: "бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха",
30 но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще скоминясат зъбите.
Новият завет
31 Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, -
32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.
33 Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.
34 И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: "познайте Господа", защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня.
35 Тъй казва Господ, Който даде слънцето да свети денем, наредби за месечината и звездите да светят нощем, Който вълнува морето, та вълните му реват; Господ Саваот е името Му.
36 Ако тия наредби престанат да действуват пред Мене, казва Господ, то и племето Израилево ще престане да бъде народ пред Мене завинаги.
37 Тъй казва Господ: ако може да се измери небето нагоре, и основите земни - да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево племе за всичко, що вършиха, казва Господ.
38 Ето, настъпват дни, казва Господ, когато градът ще бъде възстановен, за слава на Господа, от кулата на Анамеила до Ъгълни порти,
39 и земемерската връв ще отиде по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат.
40 И цялата долина на труповете и на пепелта, и цялото поле до поток Кедрон, до ъгъла на Конски порти към изток, ще бъде светиня на Господа; не ще се разруши и не ще се разсипе довека.
32
Славното възстановяване на Израел след плена
1 Слово, което биде от Господа към Иеремия в десетата година на иудейския цар Седекия; тая година беше осемнайсетата година на Навуходоносора.
2 Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Йерусалим, и пророк Иеремия беше затворен в стражарницата, която беше при дома на иудейския цар.
3 Иудейският цар Седекия го затвори там, като рече: "защо пророкуваш и казваш: тъй казва Господ: ето, Аз ще предам тоя град в ръцете на вавилонския цар, и той ще го превземе;
4 и Седекия, иудейският цар, не ще избегне от ръцете на халдейци, но бездруго ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, и ще говори с него уста в уста, и очите му ще видят неговите очи;
5 и той ще отведе Седекия във Вавилон, дето и ще остане, докле го не посетя, казва Господ. Ако воювате с халдейци, не ще имате успех"?
6 И рече Иеремия: такова беше към мене словото Господне:
7 ето Анамеил, син на чича ти Салума, иде при тебе да ти каже: купи моята нива, която е в Анатот, защото по роднинско право тебе се пада да я купиш.
8 И Анамеил, чичовият ми син, дойде при мене, по словото Господне, в стражарницата и ми каза: купи нивата ми в Анатот, във Вениаминовата земя, защото правото на наследство е твое, и купилното право е твое; купи си я. Тогава узнах, че това беше слово Господне.
9 И купих от Анамеила, чичовия ми син, нивата в Анатот и претеглих му седем сикли сребро и десет сребърника;
10 и записах на книга, запечатах я, повиках при това свидетели и претеглих на къпони среброто.
11 И взех купилния запис, както запечатания според закона и наредбата, тъй и отворения, -
12 и дадох тоя купилен запис на Варуха, син на Нирия, Маасеев син, пред очите на Анамеила, чичов син, и пред очите на свидетели, които подписаха тоя купилен запис пред очите на всички иудеи, които седяха в стражарницата;
13 и заповядах на Варуха в тяхно присъствие:
14 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вземи тия записи, - купилния запис, който е запечатан, и отворения запис, - и ги тури в глинен съд, за да останат там дълго време.
15 Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: в тая земя пак ще се купуват къщи, ниви и лозя.
16 И като предадох на Нириевия син Варуха купилния запис, аз се помолих Господу:
17 "о. Господи Боже! Ти сътвори небето и земята с Твоята голяма сила и простряна мишца; за Тебе няма нищо невъзможно;
18 Ти явяваш милост на хиляди и за беззаконието на бащите отплащаш в недрата на децата им след тях: Боже великий, силний, Комуто името е Господ Саваот!
19 Велик по мъдрост и силен по дела, Комуто очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки, за да отплащаш всекиму според пътищата му и според плодовете на делата му,
20 Който извърши чудеса и личби в Египетската земя и извършваш доднес и в Израиля и между всички люде, и Си създаде име, както в тоя ден,
21 и изведе Твоя народ Израиля из Египетската земя с личби и с чудеса, със силна ръка и простряна мишца при голям ужас,
22 и даде им тая земя, която с клетва бе обещал на отците им да им дадеш, - земя, дето тече мед и мляко.
23 Те влязоха и я завладяха, ала не слушаха Твоя глас и не ходеха по Твоя закон, не вършеха каквото им бе Ти заповядал да вършат, и заради това Ти напрати върху им цялото това нещастие.
24 Ето, насипите достигат до града, за да бъде превзет; и от меч, глад и мор градът се предава в ръцете на халдейци, които воюват против него; каквото Ти говори, се изпълня, и ето, Ти видиш това.
25 А Ти, Господи Боже, ми рече: купи си нива за сребро и привикай свидетели тогава, когато градът се предава в ръцете на халдейци".
26 И биде слово Господне към Иеремия:
27 ето. Аз съм Господ, Бог на всяка плът; има ли нещо невъзможно за Мене?
28 Затова тъй казва Господ: ето, Аз предавам тоя град в ръцете на халдейци и в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе,
29 и ще влязат халдейци, които обсаждат тоя град, ще запалят града с огън и ще изгорят него и къщите, по чиито стрехи се е възнасяло кадение Ваалу и се е извършвало възлияние на чужди богове, за да Ме разгневяват.
30 Защото синовете Израилеви и синовете Иудини още от младини само зло вършиха пред очите Ми; синовете Израилеви само Ме разгневяваха с делата на ръцете си, казва Господ.
31 И като че за Мой гняв и за Моя ярост съществува тоя град от самия ден на съграждането си до днес, за да го отхвърля от лицето Си
32 за всичкото зло на синовете Израилеви и синовете Иудини, което, за да Ме разгневяват, вършеха - те, царете им, князете им, свещениците им, пророците им, и мъжете на Иуда и жителите на Йерусалим.
33 Те се обърнаха към Мене гърбом, а не с лице; и когато ги учих, учих ги от ранно утро, те не искаха да приемат поука,
34 и в дома, върху който се призова Моето име, поставиха своите гнусотии и го оскверниха.
35 В долината на Еномовите синове съградиха капища Ваалу, за да прекарват през огън синовете си и дъщерите си в чест на Молоха, което Аз не съм им заповядвал, и на ум не Ми е идвало, че те ще вършат тая гнусотия, като вкарват в грях Иуда.
36 Но сега тъй казва Господ, Бог Израилев, за тоя град, за който вие казвате: "с меч, глад и мор се предава в ръцете на вавилонския цар", -
37 ето, Аз ще ги събера от всички страни, в които ги бях прогонил в гнева Си, в яростта Си и в голямото негодуване, и ще ги върна на това място и ще им дам да живеят безопасно.
38 Те ще бъдат Мой народ, и Аз ще им бъда Бог.
39 И ще им дам едно сърце и един път, за да се боят от Мене през всички дни на живота, за тяхно добро и за добро на децата им след тях.
40 И ще сключа с тях вечен завет, по който не ще се отвърна от тях, и ще им правя добро, и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене.
41 И ще се радвам за тях, като им правя добро, и ще ги насадя крепко на тая земя - от все сърце и от все душа.
42 Защото тъй казва Господ: както напратих върху тоя народ всичкото това голямо зло, тъй ще напратя върху тях всичко добро, що съм изрекъл за тях.
43 И те ще купуват ниви в тая земя, за която казвате: "това е пустиня, без люде, без добитък; тя е предадена в ръцете на халдейци";
44 ще купуват ниви за сребро, ще вписват в записи, ще запечатват и ще привикват свидетели - в земята Вениаминова, в иерусалимските околности и в Иудините градове, в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще върна пленниците им, казва Господ.
33
Пророчество за възстановяване на Юдея
1 И биде втори път слово Господне към - Иеремия, когато той беше още затворен в стражарницата:
2 тъй казва Господ, Който сътвори (земята), Господ, Който я уреди и утвърди, - Господ е името Му:
3 извикай към Мене - и Аз ще ти отговоря, ще ти покажа нещо велико и недостъпно, що ти не знаеш.
4 Защото тъй казва Господ, Бог Израилев, за къщите на тоя град и за къщите на иудейските царе, що събарят за окопи и за битка
5 ония, които дойдоха да воюват против халдейци, за да изпълнят домовете с трупове на люде, които Аз в гнева Си и в яростта Си ще поразя, и поради чиито всички беззакония Аз скрих лицето Си от тоя град.
6 Ето, Аз ще му туря пластир и лечебни средства, ще ги изцеря и ще им открия изобилие от мир и от истина,
7 ще върна пленниците на Иуда и пленниците на Израиля и ще ги устроя, както из първом,
8 ще ги очистя от всичкото им нечестие, с което те грешиха пред Мене, и ще простя всичките им беззакония, с които грешиха пред Мене и отстъпиха от Мене.
9 И ще бъде Йерусалим за Мене радостно име, хвала и чест пред всички земни народи, които ще чуят за всички блага, каквито ще му дам, и ще се смаят и ще потреперят от всички благодеяния и от всичкото добруване, което ще му доставя.
10 Тъй казва Господ: на това място, за което вие казвате: "то е пусто, без люде и без добитък", - в иудейските градове и в иерусалимските улици, които са пусти, без люде, без жители, без добитък, -
11 пак ще се чува глас от радост и глас от веселие, глас на младоженец и глас на невеста, глас на тия, които казват: "славете Господа Саваота, защото е благ Господ, защото милостта Му е вечна", и глас на ония, които принасят благодарствена жертва в дома Господен; защото Аз ще върна пленените от тая земя в предишното им състояние, казва Господ.
12 Тъй казва Господ Саваот: в това място, което е пусто - без люде, без добитък - и във всичките му градове пак ще има жилища на пастири, които ще докарват стадата си на почивка.
13 В планинските градове, в полските градове и в южните градове, в земята Вениаминова, в иерусалимските околности и в градовете Иудини пак ще минават стада под ръката на преброяча, казва Господ.
14 Ето, настъпват дни, казва Господ, когато ще изпълня това добро слово, що изрекох за Израилевия дом и за Иудиния дом.
15 В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка, - и Тя ще извършва съд и правда на земята.
16 В ония дни Иуда ще бъде спасен, и Йерусалим ще живее безопасно, и ще нарекат името Му: "Господ - наше оправдание!"
17 Защото тъй казва Господ: не ще се прекрати у Давида мъж, който да седи върху престола на дома Израилев,
18 и у левитските жертвоприносители не ще липсва пред лицето Ми мъж, който през всички дни да възнася всесъжение, да изгаря приноси и да извършва жертви.
19 И биде слово Господне към Иеремия:
20 тъй казва Господ: ако можете развали завета Ми с деня и завета Ми с нощта, тъй че ден и нощ да не идват на свое време,
21 то може да се развали и заветът Ми с Моя раб Давида, тъй че да няма у него син, който да царува на престола му, и също с левитите-свещеници, Мои служители.
22 Както е небесното войнство безчетно, и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат.
23 И биде слово Господне към Иеремия:
24 не видиш ли, че тоя народ казва: "двете племена, които Господ избра, Той отхвърли", и с това те презират Моя народ, като че ли той не беше вече народ в очите им?
25 Тъй казва Господ: ако не съм утвърдил Моя завет с деня и нощта и наредбите на небето и на земята,
26 то и племето на Накова и на Моя раб Давида ще отхвърля, за да не вземат вече от неговото племе владелци за племето на Авраама, Исаака и Накова, понеже ще върна пленниците им и ще ги помилувам.
34
Слово на Йеремия към юдейския цар Седекия
1 Слово, което биде към Иеремия от Господа, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички земни царства, подвластни на ръката му, и всички народи воюваха против Йерусалим и против всичките му градове:
2 тъй казва Господ, Бог Израилев: иди, кажи на иудейския цар Седекия, и речи му: тъй казва Господ: ето, Аз предавам тоя град в ръцете на вавилонския цар, - и той ще го изгори с огън;
3 и ти не ще избегнеш от ръцете му, но бездруго ще бъдеш хванат и предаден в ръцете му, и очите ти ще видят очите на вавилонския цар, и устата му ще говорят на твоите уста, и ще идеш във Вавилон.
4 Та слушай словото Господне, царю иудейски, Седекие! тъй казва Господ за тебе: ти не ще умреш от меч;
5 ти ще умреш в мир, и както за твоите отци, - предишните царе, които бяха преди тебе, - гориха при погребение благовония, тъй ще изгорят и за тебе и ще те оплачат: "уви, господарю!" защото Аз изрекох това слово, казва Господ.
6 Пророк Иеремия разказа всички тия думи на иудейския цар Седекия, в Йерусалим.
7 Между това войската на вавилонския цар воюваше против Йерусалим и против всички иудейски градове, които още оставаха, против Лахис и Азека; защото от иудейските градове само тия оставаха като градове укрепени.
Послание за освобождаване на робите
8 Слово, което биде към Иеремия от Господа, след като цар Седекия сключи завет с целия народ, що беше в Йерусалим, за да прогласят свобода,
9 та всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, евреин и еврейка, щото никой от тях да не държи в робство иудеина, своя брат.
10 И послушаха всички князе и целият народ, които бяха встъпили в завета, щото всеки да отпусне на свобода роба си и всеки - робинята си, та занапред да ги не държат за роби, - послушаха и отпуснаха ги;
11 но след това, като се размислиха, почнаха да взимат назад робите и робините, които бяха отпуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат роби и робини.
12 И биде от Господа слово Господне към Иеремия:
13 тъй казва Господ, Бог Израилев: Аз сключих завет с вашите бащи, когато ги изведох из Египетската земя, из дома на робството и рекох;
14 "в края на седмата година отпущай брата си евреина, който ти се е продал; нека ти работи шест години, а сетне отпусни го от себе си на свобода"; но бащите ви не дадоха ухо и Ме не послушаха.
15 Вие сега се обърнахте и постъпихте справедливо пред Моите очи, като обявихте всеки на ближния си свобода, и сключихте пред Мене завет в дома, над който се призова Моето име;
16 но сетне се пометнахте - и обезславихте името Ми - и взехте си назад всеки своя роб и всеки своята робиня, които бяхте отпуснали на свобода, кому където бе угодно, и принуждавате ги да ви бъдат роби и робини.
17 Затова тъй казва Господ: вие Ме не послушахте, щото всеки да обяви свобода на брата си и на ближния си; затова ето, Аз, казва Господ, обявявам ви свобода да се подложите на меч, на мор и на глад, и ще ви предам за озлобение по всички земни царства;
18 и ще предам ония, които престъпиха завета Ми и не изпълниха думите на завета, що сключиха пред лицето Ми, като разсякоха теле надве и минаха между разсечените му части, -
19 иудейските князе и иерусалимските князе, скопците и свещениците и целия народ на земята, който мина между разсечените части на телето, -
20 ще ги предам в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им, - и труповете им ще бъдат храна на птици небесни и на зверове земни.
21 И Седекия, иудейски цар, и князете му ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им, и в ръцете на войската на вавилонския цар, която отстъпи от вас.
22 Ето, Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към тоя град, и те ще го нападнат, ще го превземат и ще го изгорят с огън, и градовете на Иудея ще направя необитаема пустиня.
35
Верността на Рихавовците - пример за Юдея
1 Слово, което биде към Иеремия от Господа в дните на иудейския цар Иоакима, Иосиев син:
2 иди в дома на Рехавовци, поговори с тях и доведи ги в дома Господен, в една от стаите, и дай им да пият вино.
3 Аз взех Иазания, син на Иеремия, Авациниев син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехавовци,
4 и ги доведох в дома Господен, в стаята на синовете на Годолиевия син Анана, човека Божий, която е до стаята на князете, над стаята на Маасея, Селумов син, стражар при входа;
5 и турих пред синовете от дома на Рехавовци пълни шулци с вино и чаши, и им рекох: "пийте вино".
6 Но те рекоха: "ние вино не пием, защото нашият баща Ионадав, Рехавов син, ни е дал заповед, думайки: не пийте вино, нито вие, нито децата ви довеки;
7 и къщи не правете, и семена не сейте, и лозя не насаждайте и недейте ги има, но през всички дни на живота си живейте в шатри, за да преживеете дълго на тая земя, дето сте чужденци.
8 И ние послушахме гласа на нашия баща Ионадава, Рехавовия син, във всичко, що ни завеща, да не пием вино през всички наши дни, - ние и жените ни, синовете ни и дъщерите ни, -
9 и да не правим къщи за наше живеене; и ние нямаме ни лозя, ни ниви, нито посеви,
10 а живеем в шатри и във всичко се покоряваме и вършим всичко, що ни е заповядал нашият баща Ионадав.
11 А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тая земя, ние рекохме: да идем, да се оттеглим в Йерусалим от халдейската войска и от арамейската войска, - и ето, ние живеем в Йерусалим".
12 И биде слово Господне към Иеремия:
13 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: иди, кажи на Иу дините мъже и на иерусалимските жители: нима не ще вземете от това поука за себе си, да слушате думите Ми? говори Господ.
14 Изпълняват се думите на Ионадава, Рехавовия син, който завеща на синовете си да не пият вино, - и те не пият доднес, защото се покоряват на завещанието на своя баща; Аз пък постоянно ви говорих, говорих ви от ранно утро, - и вие не Ме послушахте.
15 Аз пращах при вас всички Мои раби - пророците, пращах ги от ранно утро и казвах: обърнете се всеки от злия си път и изправете поведението си и не ходете след други богове, да им служите, - и ще живеете в тая земя, която дадох вам и на бащите ви; но вие не дадохте ухо и не Ме послушахте.
16 Понеже синовете на Ионадава, Рехавов син, изпълняват заповедта на баща си, която им бе дал, а тоя народ Мене не слуша,
17 затова тъй говори Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ето. Аз ще напратя вър ху Иудея и върху всички иерусалимски жители всичкото онова зло, което изрекох върху тях, защото Аз им говорих, а те не слушаха, виках ги, а те не отговаряха.
18 А на дома на Рехавовци Иеремия рече: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: задето послушахте завещанието на вашия баща Ионадава, и пазите всичките му заповеди и във всичко постъпвате, както ви е завещал, -
19 затова, - тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, - не ще липса от Ионадава, Рехавов син, мъж, който да предстои пред Мое лице във всички дни.
36
Високомерието на юдейския цар Йоаким. Изгаряне на книгата на Йеремия
1 В четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде това слово към Иеремия от Господа:
2 вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих за Израиля, за Иуда и за всички народи от тоя ден, откато почнах да ти говоря, от дните на Иосия - до днес;
3 може би, домът Иудин ще чуе за всички бедствия, които мисля да им сторя, та те да се обърнат всеки от злия си път, и Аз да простя неправдата им и греха им.
4 И Иеремия повика Нириевия син Варуха, и написа Варух в свитъка книга от устата на Иеремия всички думи на Господа, които Той му бе говорил.
5 Тогава Иеремия заповяда на Варуха и рече: "аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен;
6 затова иди и прочети записаните от тебе в свитъка от устата ми думи Господни гласно пред народа в дома Господен в деня на поста; също прочети ги гласно и пред всички иудеи, дошли от градовете си;
7 може би, те ще възнесат смирена молба пред лицето Господне и ще се обърнат всеки от злия си път; защото голям е гневът и негодуването, което Господ изрече против тоя народ".
8 Варух, Нириев син, направи всичко, що му заповяда пророк Иеремия, да прочете в дома Господен записаните в свитъка думи Господни.
9 В петата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, в деветия месец, обявиха пред лицето Господне пост за целия народ иерусалимски и за целия народ, дошъл от иудейските градове в Йерусалим.
10 И Варух прочете гласно пред целия народ записаните в свитъка Иеремиеви думи в дома Господен, в стаята на писаря Гемария, Сафанов син, в горния двор при входа към новите порти на дома Господен.
11 Михей, син на Гемария, Сафанов син, чу всички Господни думи, записани в свитъка,
12 и слезе в дома на царя, в стаята на царевия писар, и ето, там седяха всички князе: Елисам, царев писар, Делаия, Семаев син, Елнатан, Ахборов син, Гемария, Сафанов син, Седекия, Ананиев син, и всички князе;
13 и разказа им Михей всички думи, които чу, когато Варух чете свитъка гласно пред народа.
14 Тогава всички князе пратиха при Варуха Иехудия, син на Натания, син на Селемия, Хусиев син, да му каже: "вземи в ръка свитъка, който чете гласно пред народа, и дойди". И взе Варух, Нириев син, свитъка в ръка и отиде при тях.
15 Те му казаха: "седни и прочети ни гласно". И Варух им прочете гласно.
16 Когато изслушаха всички думи, с ужас се спогледаха помежду си и рекоха на Варуха: "ние бездруго ще разкажем на царя всички тия думи".
17 И попитаха Варуха: "а кажи ни, как написа всички тия думи от устата му?"
18 И отговори им Варух: "той ми изговаряше с уста всички тия думи, пък аз ги записвах с мастило в тоя свитък".
19 Тогава князете рекоха на Варуха: "иди и се скрий, ти и Иеремия, та никой да не знае, де сте".
20 И отидоха при царя в двореца, а свитъка оставиха в стаята на Елисама, царев писар; и разказаха гласно пред царя всички тия думи.
21 Царят изпрати Иехудия да донесе свитъка, и тоя го взе от стаята на Елисама, царев писар; и чете го Иехудий гласно пред царя и гласно пред всички князе, които стояха около царя.
22 Царят в онова време, в деветия месец, стоеше в зимния дом и пред него - мангал с огън.
23 Когато Иехудий прочиташе три или четири стълбца, царят ги отрязваше с писарското ножче и хвърляше в огъня на мангала, докле биде унищожен целият свитък в огъня, който беше в мангала.
24 И не се уплашиха и не раздраха дрехите си нито царят, нито слугите му, които чуха всички тия думи.
25 Макар Елнатан, Делаия и Гемария да молиха царя да не изгаря свитъка, но той ги не послуша.
26 И царят заповяда на царевия син Иерамеила, на Сераия, Азриилов син, и на Селемия, Авдиилов син, да хванат писаря Варуха и пророка Иеремия. Но Господ ги скри.
27 И биде слово Господне към Иеремия, след като царят изгори свитъка и думите, които Варух бе написал от устата на Иеремия, и му бе казано:
28 "вземи си пак друг свитък и напиши в него всички предишни думи, що бяха в първия свитък, който иудейският цар Иоаким изгори;
29 а на иудейския цар Иоакима кажи: тъй казва Господ: ти изгори тоя свитък, като каза: защо написа в него: "бездруго ще дойде вавилонският цар и ще разори тая земя и ще изтреби по нея люде и добитък", -
30 затова тъй казва Господ за иудейския цар Иоакима: не ще има от него, кой да седи на Давидовия престол, и трупът му ще бъде хвърлен на дневния пек и на нощния студ;
31 и ще посетя него и племето му и слугите му за неправдите им, и ще напратя върху тях и върху иерусалимските жители и върху Иудините мъже всичкото зло, що изрекох върху тях, а те не послушаха".
32 И взе Иеремия друг свитък и даде го на писаря Варуха, Нириев син, и той написа в него от Иеремиевите уста всички думи на оня свитък, що изгори в огъня иудейският цар Иоаким; и прибави към тях още много подобни тям думи.
37
Йеремия в тъмница
1 Вместо Иехония, Иоакимов син, царуваше Седекия, Иосиев син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в Иудейската земя.
2 Ни той, ни слугите му, нито народът на страната не слушаха думите на Господа, които Той говори чрез пророк Иеремия.
3 Цар Седекия изпрати Иехухала, Селемиев син, и свещеник Софония, Маасеев син, при пророк Иеремия да кажат: "помоли се зарад нас на нашия Господ Бог".
4 Иеремия тогава още свободно влизаше и излизаше всред народа, защото не бяха го още затворили в тъмница.
5 Между това фараоновата войска излезе из Египет, и халдейци, които обсаждаха Йерусалим, като се научиха за това, оттеглиха се от Йерусалим.
6 И биде слово Господне към пророк Иеремия:
7 тъй казва Господ, Бог Израилев: тъй кажете на иудейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: ето, фараоновата войска, която ви дойде на помощ, ще се върне в земята си, в Египет;
8 а халдейци пак ще дойдат и ще воюват против тоя град, ще го превземат и ще го изгорят с огън.
9 Тъй казва Господ: не лъжете себе си, думайки: "бездруго ще си отидат от нас халдейци", защото не ще си отидат;
10 дори да разбиехте и цялата войска на халдейци, които воюват против вас, и да останеха у тях само ранени, то и те биха станали, всеки от шатрата си, и биха изгорили с огън тоя град.
11 И в това време, когато халдейската войска се оттегли от Йерусалим, поради фараоновата войска,
12 Иеремия тръгна от Йерусалим, да иде в земята Вениаминова, като се измъкваше оттам между народа.
13 Но когато той беше във Вениаминовв порти, тамошният началник на стражата, на име Иреия, син на Селемия, Ананиев син, задържа пророка Иеремия и рече: "ти искаш да бягаш при халдейци ли?"
14 Иеремия отговори: лъжа е това; аз не искам да бягам при халдейци. Но Иреия го не послуша, хвана Иеремия и го заведе при князете.
15 Князете се разгневиха на Иеремия, биха го и го затвориха в тъмница, в къщата на писаря Ионатана, защото я бяха направили тъмница.
16 Когато Иеремия влезе в тъмницата и в избата и там престоя много дни, -
17 цар Седекия прати и го взе. И царят го питаше в дома си тайно, думайки: "няма ли слово от Господа?" Иеремия отговори: "има", и прибави: "ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар".
18 Тогава Иеремия каза на цар Седекия: "какво съгреших пред тебе, пред слугите ти и пред тоя народ, та ме хвърлихте в тъмница?
19 и де са вашите пророци, които ви пророкуваха, думайки: "вавилонският цар не ще дойде против вас и против тая земя?"
20 И сега чуй, господарю мой, царю, нека бъде приета молбата ми пред твоето лице; не ме връщай в къщата на писаря Ионатана, за да не умра там".
21 Тогава цар Седекия заповяда да затворят Иеремия в стражарницата, и му даваха по късче хляб на ден от улицата на хлебарите, докле се не свърши всичкият хляб в града. И тъй остана Иеремия в стражарницата.
38
Йеремия хвърлен в яма
1 И чуха Сафатия, Матанов син, Годо- лия, Пасхоров син, Юхал, Селепиев син, и Пасхор, Малхиев син, думите, които Иеремия изрече към народа, като казваше:
2 "тъй казва Господ: който остане в тоя град, ще умре от меч, глад и мор; а който отиде при халдейци, ще бъде жив, и неговата душа ще му бъде вместо плячка, и той ще остане жив.
3 Тъй казва Господ: бездруго тоя град ще бъде предаден в ръцете на войската на вавилонския цар, и той ще го превземе".
4 Тогава князете казаха на царя: "тоя човек да бъде предаден на смърт, защото прави да отслабват ръцете на войниците, които остават в тоя град, ръцете на целия народ, като им говори такива ду ми; защото тоя човек желае не добруване на тоя народ, а злощастие".
5 И рече цар Седекия: "ето, той е във ваши ръце, защото царят нищо не може да направи против вас".
6 Тогава хванаха Иеремия и го хвърлиха в ямата на Малхия, царев син, която беше в стражарницата, и пуснаха Иеремия с въже; в ямата нямаше вода, а само тиня, и Иеремия потъна в тинята.
7 И чу Авдемелех Етиопец, един от скопците, които се намираха в царския дом, че хвърлили Иеремия в ямата; а царят тогава седеше при Вениаминови порти.
8 И излезе Авдемелех из царския дом и каза на царя:
9 "господарю мой, царю! зле сториха тия люде, като постъпиха тъй с пророк Иеремия, когото хвърлиха в ямата; той ще умре там от глад, защото в града вече няма хляб".
10 Царят заповяда на Авдемелеха Етиопеца и каза: "вземи със себе си оттук трийсет човека и извлечи пророк Иеремия от ямата, докле не е умрял".
11 Авдемелех взе людете със себе си и влезе в царския дом под клетовете, и взе оттам вехти непотребни дрипи и вехти непотребни парцали и ги пусна с въже в ямата при Иеремия.
12 И рече Авдемелех Етиопец на Иеремия: "подложи тия вехти хвърлени дрипи и парцали под мишниците на ръцете си, под въжето". И Иеремия направи тъй.
13 И потеглиха Иеремия с въжето и изтеглиха го из ямата; и остана Иеремия в стражарницата.
14 Тогава цар Седекия прати, та повика при себе си Иеремия, при третия вход на дома Господен; и рече царят на Иеремия: "ще те попитам нещо; не скривай нищо от мене".
15 И рече Иеремия на Седекия: "ако ти открия, не ще ли ме предадеш на смърт? и ако те посъветвам, ти не ще ме послушаш .
16 И закле се тайно цар Седекия на Иеремия, думайки: "жив Господ, Който ни сътвори душата, няма да те предам на смърт и няма да те предам в ръцете на тия люде, които искат душата ти".
17 Тогава Иеремия рече на Седекия: "тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ако отидеш при князете на вавилонския цар, душата ти ще остане жива, и тоя град не ще бъде с огън изгорен, и ти ще бъдеш жив, и домът ти;
18 ако пък не отидеш при князете на вавилонския цар, тоя град ще бъде предаден в ръцете на халдейци, и те с огън ще го изгорят, и ти не ще избегнеш от ръцете им".
19 И рече цар Седекия на Иеремия: "боя се от иудеите, които минаха към халдейци, да не би халдейци да ме предадат в ръцете им, та тия да се поругаят с мене".
20 И рече Иеремия: "не ще те предадат; послушай гласа Господен за това, което ти говоря, и добре ще ти бъде, и жива ще бъде душата ти.
21 Ако пък не пожелаеш да отидеш, ето словото, което ми откри Господ:
22 ето, всички жени, останали в дома на иудейския цар, ще бъдат отведени при князете на вавилонския цар, и ще рекат: "тебе те излъгаха и ти надвиха твоите приятели; нозете ти потънаха в тиня, и те бягаха от тебе", -
23 и всички твои жени и твои деца ще отведат при халдейци, и ти не ще избегнеш от ръцете им; а ще бъдеш грабнат от ръката на вавилонския цар и ще направиш тоя град да бъде с огън изгорен".
24 И рече Седекия на Иеремия: "никой не бива да знае тия думи, и тогава ти не ще умреш;
25 и ако ли чуят князете, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: "кажи ни, що говори на царя, не крий от нас, и ние не ще те умъртвим, - и онова, що ти говори царят",
26 то кажи им: аз представих пред лицето на царя моята молба, да ме не връща в дома на Ионатана, за да не умра там".
27 И дойдоха всички князе при Иеремия и питаха го, и той им отговори тъкмо според думите, които царят бе заповядал да каже, и те мълком го оставиха, защото не узнаха казаното на царя.
28 И остана Иеремия в стражарницата до деня, в който Йерусалим биде превзет. И Йерусалим биде превзет.
39
Превземане на Йерусалим от Навуходоносор. Съдбата на пророка
1 В деветата година на Седекия, иудейски цар, в десетия месец, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, с цялата си войска до Йерусалим, и го обсадиха.
2 А в единайсетата година на Седекия в четвъртия месец, в деветия ден на месеца, градът биде превзет.
3 И влязоха е него князете на вавилонския цар, - Нергал-Шарецер, Самгар-Не-во, Сарсехим, началник на скопците, Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички други князе на вавилонския цар и се разположиха до средните порти.
4 Когато Седекия, иудейски цар, и всички военни люде ги видяха, - побягнаха, и през нощта излязоха из града през царската градина, през портите между двете стени, и тръгнаха по пътя към равнината.
5 Но халдейската войска се спусна подире им; и достигнаха Седекия в иерихонските равнини; хванаха го и заведоха при вавилонския цар Навуходоносора в Ривла, в земята Емат, дето той произнесе съд над него.
6 И вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му, и всички иудейски велможи закла вавилонският цар;
7 а на Седекия извади очите и го обкова в окови, за да го отведе във Вавилон.
8 Дома на царя и домовете на народа халдейци изгориха с огън и разрушиха иерусалимските стени.
9 А остатъка от народа, който остана в града, и отметниците, които минаха към него, и другия останал народ Навузардан, началник на телопазителите, пресели във Вавилон.
10 А бедните от народа, които нямаха нищо, Навузардан, началник на телопазителите, остави в Иудейската земя и даде им още тогава лозя и ниви.
11 А за Иеремия Навуходоносор, вавилонски цар, даде такава заповед на Навузардана, началник на телопазителите:
12 "вземи го, имай грижи за него, и недей му прави нищо лошо, а постъпвай с него тъй, както той ти каже".
13 И прати Навузардан, началник на телопазителите, и Навузазван, началник на скопците, и Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички князе на вавилонския цар
14 пратиха и взеха Иеремия от стражарницата и го повериха на Годолия, син на Ахикама, син на Сафана, да го отведе дома си. И той остана да живее между народа.
15 Когато Иеремия още беше затворен в тъмничния двор, биде към него слово Господне:
16 иди, речи на Авдемелеха Етиопеца: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще изпълня думите Си за тоя град за зло, а не за добро нему, и те ще се сбъднат в оня ден пред твоите очи;
17 но тебе ще избавя в оня ден, казва Господ, и не ще бъдеш предаден в ръцете на людете, от които се боиш.
18 Аз ще те избавя, и ти няма да паднеш от меч, и душата ти ще ти остане вместо плячка, защото се на Мене упова, каза Господ.
40
Йеремия в Юдея
1 Слово, което биде към Иеремия от Господа, след като Навузардан, началник на телопазителите, го отпусна из Рама, дето го бе взел окован във вериги изсред другите пленени иерусалимци и иудеи, преселвани във Вавилон.
2 Началникът на телопазителите взе Иеремия и му каза: "твоят Господ Бог изрече това нещастие върху туй място,
3 и папрати го Господ и направи, каквото каза: защото вие съгрешихте пред Господа и не слушахте гласа Му, ето защо ви и постигна това.
4 И тъй, ето, аз днес те освобождавам от веригите, що са на ръцете ти, ако ти е угодно да дойдеш с мене във Вавилон, дойди, и аз ще се грижа за тебе; ако пък не ти е угодно да дойдеш с мене във Вавилон, - остани си. Ето, цяла земя е пред тебе; където ти е угодно, и където ти се ревне да идеш, там иди".
5 Докато той още не тръгваше, Навузардан каза: "иди при Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, когото вавилонският цар постави началник над иудейските градове, и остани си с него всред народа; или иди, където ти се ревне да идеш". И началникът на телопазителите му даде храна и подарък и го отпусна.
6 И дойде Иеремия при Годолия, Ахикамов син, в Масифа, и живя с него между народа, който бе останал в страната.
7 Когато всички военачалници, които бяха на полето, те и людете им, чуха, че вавилонският цар тури Годолия, Ахикамов син, началник над страната и му повери мъже, жени и деца и ония бедни в страната, които не бяха преселени във Вавилон, -
8 тогава дойдоха в Масифа при Годолия Исмаил, Натаниев син, Иоанан и Ионатан, Карееви синове, Сераия, Танасметов син, синовете на Офа от Нетофата и Иезония, син на Махата, те и дружината им.
9 Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, се кле тям и на людете им, думайки: "не бойте се да служите на халдейци, останете си в земята и служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре;
10 аз пък ще остана в Масифа, за да се застъпвам пред лицето на халдейци, които ще идат при нас; а вие събирайте вино, летни плодове и дървено масло, събирайте във вашите съдове и живейте в градовете си, които завзехте".
11 Също и всички иудеи, които се намираха в Моавската земя, между синовете на Амона, в Идумея и по всички страни, чуха, че вавилонският цар оставил част от иудеите и поставил над тях Годолия, син на Ахикама, Сафанов син;
12 и върнаха се всички тия иудеи от всички места, където бяха прогонени, и дойдоха в Иудейската земя при Годолия в Масифа, и събраха доста много вино и летни плодове.
13 Между това Иоанан, син на Карея, и всички военни началници, които бяха на полето, дойдоха при Годолия в Масифа
14 и му казаха: "знаеш ли ти, че Ваалис, цар на Амоновите синове, изпрати Натаниевия син Исмаила да те убие?" Но Годолия, Ахикамов син, не им повярва.
15 Тогава Кареевият син Иоанан каза тайно на Годолия в Масифа: "позволи ми, да ида и да убия Исмаила, Натаниевия син, и никой няма да узнае; защо да допуснеш да те убие и да се разпилеят всички събрани при тебе иудеи, и да загине остатъкът от Иуда?"
16 Но Годолия, Ахикамов син, рече на Кареевия син Иоанан: "не прави това, защото, което говориш за Исмаила, не е истина".
41
Убийството на Годолия, управител на Юдея
1 И в седмия месец, Исмаил, син на Натания, Елисамов син, от царски род и велможа на царя, и десет души с него дойдоха в Масифа при Годолия, Ахикамов син, и там, в Масифа, ядоха заедно хляб.
2 И стана Исмаил, Натаниев син, и десетте души с него и поразиха с меч Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, и убиха оногова, когото вавилонският цар бе поставил началник над страната.
3 Исмаил уби и всички иудеи, които бяха с Годолия в Масифа, и халдейците, военни люде, които се намериха там.
4 На другия ден след убиването на Годолия, докато никой не знаеше за това,
5 дойдоха от Сихем, Силом и Самария осемдесет души, които си бяха обръснали брадите и раздрали дрехите и се бяха изпоранили, с дарове и ливан в ръце, за да ги принесат в дома Господен.
6 Исмаил, Натаниев син, излезе из Масифа да ги посрещне, като вървеше и плачеше, и, когато ги срещна, рече им: "идете при Годолия, Ахикамовия син".
7 И щом влязоха сред грла, Исмаил, Натаниев син, заедно с ония, които бяха с него, ги уби и хвърли в ров.
8 Но намериха се помежду им десет души, които казаха на Исмаила: "не ни убивай, защото имаме в полето скрити клетове с пшеница и ечемик, дървено масло и мед". И той се въздържа и не ги уби с другите им братя.
9 А ровът, дето Исмаил хвърли всички трупове на людете, които уби поради Годолия, беше същият, който цар Аса направи, от страх пред Вааса, израилски цар; него напълни с убити Исмаил, Натаниев син.
10 Тогава Исмаил подбра целия останал народ в Масифа, царските дъщери и всичкия останал в Масифа народ, който Навузардан, началник на телопазителите, бе поверил на Годолия, Ахикамов син, подбра ги Исмаил, Натаниев син, и потегли към Амоновите синове.
11 Но когато Иоанан, синнаКарея,и всички с него военни началници чуха за всички злодеяния, що бе извършил Исмаил, Натаниев син,
12 те взеха всички люде и отидоха да се бият с Исмаила, Натаниев син, и го настигнаха при големите води, в Гаваон.
13 И когато целият народ, който бе с Исмаила, видя Иоанана, Кареев син, и всички с него военни началници, той се зарадва;
14 тогава целият народ, който Исмаил бе пленил от Масифа, се отвърна и обърна, та отиде при Иоанана, син на Карея;
15 а Исмаил, Натаниев син, побягна от Иоанана с осем души и отиде при Амоновите синове.
16 Тогава Иоанан, Кареев син, и всички с него военни началници взеха от Масифа целия останал народ, който той освободи от Исмаила, Натаниев син, - след като тоя бе убил Годолия, Ахикамов син, - мъже, военни люде, жени, деца и скопци, които бе извел от Гаваон;
17 и отидоха, та се спряха в селище Химам, близо до Витлеем, за да избягат в Египет
18 от халдейци, понеже се бояха от тях, защото Исмаил, Натаниев син, уби Ахикамовия син Годолия, когото вавилонският цар бе поставил началник над страната.
42
Молбата на юдеите и Божият отговор
1 И дойдоха всички военни началници и Иоанан, син на Карея, и Иезания, син на Хошаия, и целият народ - от малък до голям,
2 и рекоха на пророк Иеремия: "да падне молбата ни пред лицето ти, помоли се за нас на твоя Господ Бог за всичкия тоя остатък, защото от много останахме малко, както ни виждат твоите очи,
3 та твоят Господ Бог да ни посочи пътя, по който да вървим, и това, що трябва да правим".
4 И рече им пророк Иеремия: "чувам, ще се помоля на вашия Господ Бог, според думите ви, и всичко, що Господ ви отговори, ще ви явя, ни дума няма да скрия от вас".
5 Те рекоха на Иеремия: "Господ нека бъде помежду ни верен и истинен свидетел на това, че ние ще изпълним точно всичко, с каквото твоят Господ Бог те прати при нас:
6 добро ли, лошо ли бъде то, но ще послушаме гласа на нашия Господ Бог, при Когото те пращаме, та да ни бъде добре, кога бъдем послушни на гласа на Господа, нашия Бог".
7 След десет дена биде слово Господне към Иеремия.
8 Той повика при себе си Кареевия син Иоанана, всички с него военни началници и целия народ - от малък до голям,
9 и рече им: тъй казва Господ, Бог Израилев, до Когото ме пратихте да поднеса пред Него вашата молба:
10 ако останете в тая земя, Аз ще ви уредя и не ще ви разоря, ще ви посадя и не ще ви изкореня, защото съжалявам за бедствието, що ви сторих.
11 Не бойте се от вавилонския цар, от когото ви е страх, не бойте се от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, да ви спасявам и ви избавям от ръката му.
12 И ще покажа към вас милост, и той ще се смили над вас и ще ви върне във вашата земя.
13 Ако пък кажете: "не щем да живеем в тая земя" и не послушате гласа на Господа, вашия Бог, думайки:
14 "не, ние ще отидем в Египетската земя, дето няма да видим война и няма да чуем тръбен глас, и няма да гладуваме, и там ще живеем", -
15 то изслушайте сега словото Господне, вие, остатък от Иуда: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ако решително обърнете лице да идете в Египет, и отидете, за да живеете там,
16 то мечът, от който се боите, ще ви застигне там, в Египетската земя, и гладът, от който се страхувате, винаги ще ви следи в Египет, и там ще умрете.
17 И всички, които обърнат лицето си да идат в Египет и там да живеят, ще умрат от меч, глад и мор, и ни един от тях не ще остане и не ще избегне бедствието, което ще напратя върху им.
18 Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: както се изля гневът Ми и яростта Ми върху иерусалимските жители, тъй ще се излее яростта Ми върху вас, кога влезете в Египет, и ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и укор, и няма вече да видите това място.
19 Към вас, остатък от Иуда, изрече Господ: не отивайте в Египет; наздраве знайте, че днес съм ви предпазвал;
20 защото вие съгрешихте против сами себе си: вие ме пратихте до Господа, нашия Бог, и рекохте: "помоли се за нас на Господа, нашия Бог, и всичко, що каже Господ, Бог наш, обади ни, - и ще извършим".
21 Аз днес ви обадих; но вие не послушахте гласа на Господа, нашия Бог, и всичко онова, с което Той ме прати до вас.
22 И тъй, знайте, че ще умрете от меч, глад и мор в онова място, дето искате да отидете, за да живеете там.
43
Йеремия отведен в Египет
1 Когато Иеремия предаде на целия народ всички думи на техния Господ Бог, всички тия думи, - с които техният Господ Бог го прати до тях,
2 тогава рече Азария, син Осаиев, и Иоанан, син Кареев, и всички дръзки люде казаха на Иеремия: "това, що говориш, не е истина; Господ, Бог наш, не те е пращал да кажеш: "не отивайте в Египет, за да живеете там";
3 а Варух, Нириев син, те възбужда против нас, за да ни предаде в ръце на халдейци, та да ни умъртвят, или да ни отведат пленници във Вавилон".
4 И Иоанан, Кареев син, всички военни началници и целият народ не послушаха гласа Господен, за да останат в Иудейската земя.
5 Тогава Иоанан, Кареев син, и всички военни началници взеха всичкия остатък от иудеите, които се бяха върнали измежду всички народи, където бяха прогонени, за да живеят в Иудейската земя,
6 мъже, жени, деца, царевите дъщери и всички ония, които Навузардан, началник на телопазителите, остави с Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, и пророка Иеремия, и Варуха, Нириев син;
7 и отидоха в Египетската земя, защото не послушаха гласа Господен, и стигнаха до Тафнис.
8 И биде слово Господне към Иеремия в Тафнис;
9 вземи в ръцете си големи камъни и ги скрий в омесена глина при входа на фараоновия дом в Тафнис, пред очите на иудеите,
10 и кажи им: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще пратя и ще взема Навуходоносора, вавилонския цар. Моя раб, и ще туря престола му върху тия скрити от Мене камъни, и той ще разпъне над тях великолепната си шатра
11 и ще дойде и ще порази Египетската земя: който е за смърт, ще бъде предаден на смърт; и който е за плен, ще отиде в плен, и който за под меч - под меч.
12 И ще запаля огън в калищата на боговете на египтяни; и той ще ги изгори, а тях ще плени, и ще надене Египетската земя както пастир намята дрехата си, и ще излезе оттам спокойно;
13 и ще събори статуите на Бетсамис, що е в Египетската земя, и калищата на египетските богове с огън ще изгори.
44
Слово Господне за юдеите, поселили се в Египет
1 Слово, което биде към Иеремия за всички иудеи, които живеят в Египетската земя, заселени в Магдол, Тафнис, Ноф и в земята Патрос:
2 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вие видяхте всичкото бедствие, което напратих върху Йерусалим и върху всички иудейски градове; ето, те сега са запустели, и никой не живее в тях
3 поради тяхното нечестие, що вършиха, като Ме разгневяваха, ходейки да кадят и да служат на други богове, които не познаваха ни те, ни вие, ни бащите ви.
4 Аз пращах при вас всички Мои раби - пророците, пращах ги от ранно утро, за да кажат: "не вършете това гнусно дело, което Ми е омразно".
5 Но те не дадоха ухо и не слушаха, за да се отвърнат от своето нечестие, да не кадят на други богове.
6 И Моята ярост и Моят гняв се изля и се разгоря в градовете на Иудея и в иерусалимските улици, и те станаха развалини и пустиня, както виждате сега.
7 И сега, тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: защо вършите туй голямо зло на душите си, като изтребвате помежду си мъже и жени, възрастни деца и младенци изсред Иудея, та да си не оставите остатък,
8 и като Ме разгневявате с изделието на ръцете си, с кадение пред други богове в Египетската земя, дето дойдохте да живеете, та да погубите себе си и да станете за проклятие и укор у всички народи по земята?
9 Нима забравихте нечестното на вашите бащи и нечестието на иудейските царе, вашето собствено нечестие и нечестието на вашите жени, що вършеха в Иудейската земя и по иерусалимските улици?
10 Не се смириха те и доднес, не се боят и не ходят по Моя закон и по Моите наредби, които дадох вам и на бащите ви.
11 Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще обърна против вас лицето Си за гибел, и за изгреба на цяла Иудея,
12 и ще взема останалите иудеи, които обърнаха лице да отидат в Египетската земя и да живеят там, и всички те ще бъдат изтребени, ще паднат в Египетската земя; с меч и глад ще бъдат изтребени; мало и голямо ще умрат от меч и глад и ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор.
13 Ще посетя ония, които живеят в Египетската земя, както посетих Йерусалим, с меч, глад и мор,
14 и никой не ще избегне и не ще оцелее от остатъка на иудеите, които дойдоха в Египетската земя да поживеят там и после да се върнат в Иудейската земя, където те от вседуша желаят да се върнат, за да живеят там; никой не ще се върне освен ония, които побягнат оттам.
15 И всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там в голямо множество, и целият народ, който живееше в Египетската земя, в Патрос, отговориха на Иеремия и казаха:
16 "думата, що ни говори в име Господне, ние не слушаме от тебе;
17 но бездруго ще вършим всичко, що с излязло из нашите уста: да кадим на богинята на небето и да й правим възлияния, както сме вършили, ние и бащите ни, царете ни и князете ни, в градовете на Иудея и по иерусалимските улици, защото тогава бяхме сити и честити и беди не видяхме;
18 а откак прекратихме да кадим на богинята на небето и да й правим възлияния, търпим във всичко оскъдия и гинем от меч и глад.
19 И когато кадяхме на богинята на небето и правехме й възлияния, нима без знание на нашите мъже й правехме питки с нейния образ и правехме й възлияния?"
20 Тогава Иеремия каза на целия народ, на мъже и жени, и на целия народ, който тъй му отговаряше:
21 "нали това кадене, което извършвахте в иудейските градове и по иерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви, князете ви и народът на страната, си спомни Господ? И нали то възлезе в сърцето Му?
22 Господ не можа вече да търпи вашите лоши дела и гнусотиите, що вършихте; затова и земята ви стана пустиня, ужас и проклятие, без жители, както виждате сега.
23 Понеже вие, като извършвахте това кадене, грешехте пред Господа, не слушахте гласа на Господа и не ходехте по закона Му, по наредбите Му и по заповедите Му, затова ви и постигна това нещастие, както виждате сега".
24 Тогава Иеремия рече на целия народ и на всички жени: чуйте словото Господне, вие, всички иудеи, които сте в Египетската земя:
25 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: каквото с уста говорихте, това и с ръце вършихте вие и жените ви; вие казвате: "нека изпълняваме нашите обещания, що обещахме, да кадим на богинята на небето и да й правим възлияния", - дръжте се твърдо о вашите обети, изпълнявайте точно вашите обещания.
26 Затова изслушайте словото Господне, вие, всички иудеи, които живеете в Египетската земя: ето. Аз се заклех във великото Мое име, казва Господ, че в цяла Египетска земя не ще се вече произнася Моето име от устата на кой и да било иудеин, който да казва: "жив Господ Бог!"
27 Ето, Аз ще бдя над вас за гибел, а не за добро; и всички в Египетската земя иудеи ще загиват от меч и глад, докле бъдат съвсем изтребени.
28 Само малцина отървани от меча ще се върнат от Египетската земя в Иудейската, и всички останали иудеи, които отидоха в Египетската земя, да поживеят там, ще узнаят, чия дума ще се сбъдне: Моята ли, или тяхната.
29 И ето ви личба, казва Господ, че ще ви посетя на това място, за да знаете, че ще се сбъднат думите Ми за вас, вам за гибел.
30 Тъй казва Господ: ето, Аз ще предам египетския цар фараона Вафрия в ръцете на враговете му и в ръцете на ония, които искат душата му, както предадох иудейския цар Седекия в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, негов враг, който иска душата му.
45
Божието обещание към Варух
1 Слово, което пророк Иеремия каза на Варуха, Нириев син, когато тоя записа в книга тия думи из устата на Иеремия, в четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син:
2 тъй казва Господ, Бог Израилев, към тебе, Варухе:
3 ти казваш: "горко ми! защото Господ притури скръб към болката ми; аз изнемогнах от въздишки, и покой не намирам".
4 Тъй му кажи: тъй казва Господ: ето, каквото съм построил, ще съборя, и каквото съм посадил, ще изкореня - цялата тая земя.
5 А ти искаш за себе си нещо голямо; не искай; защото ето, Аз ще напратя нещастие върху всяка плът, казва Господ, а вместо плячка ще оставя душата ти навред, дето и да отидеш.
46
Пророчества за Египет
1 Слово Господне, което биде към пророк Иеремия за езическите народи:
2 за Египет, за войската на фараона Нехао, египетски цар, която беше при река Ефрат в Кархамис и която разби Навуходоносор, вавилонски цар, в четвъртата година на Иоакима, Иосиев син, иудейски цар.
3 Гответе щитове и копия и влизайте в битка;
4 оседлавайте коне и възсядайте, конници, и нареждайте се в шлемове; острете копия, надявайте брони.
5 А защо, гледам, те се уплашиха и се обърнаха назад? юнаците им са разбити и бягат, без да поглеждат назад: отвред ужас, казва Господ.
6 Не ще убегне бързоногият, и не ще се избави юнакът; на север, при река Ефрат, ще се спънат и ще паднат.
7 Кой се подига като река, и като потоци се вълнуват водите му?
8 Подига се Египет като река, и като потоци се развълнуваха водите му, и казва: Ще се подигна и ще покрия земята, ще погубя града и жителите му.
9 Възсядайте коне и припкайте с колесници, излизайте, юнаци, етиопци и ливийци, въоръжени с щит, и лидийци, които държите и опъвате лъкове;
10 защото тоя ден е за Господа, Бога Саваота, ден за отмъщение, за да отмъсти на враговете Си; и меч ще пояжда, ще се насити и ще се опие с кръвта им; защото това ще бъде за Господа, Бога Саваота, жертвен принос в северната земя, при река Ефрат.
11 Иди в Галаад и вземи балсам, дево, египетска щерко; напусто ще трупаш лекарства - изцеление за тебе няма.
12 Чуха народите твоята посрама, и твоят писък изпълни земята; защото юнак се с юнак удари, и двамата заедно паднаха.
13 Слово, което Господ рече на пророка Иеремия за нашествието на Навуходоносора, вавилонски цар, за да порази Египетската земя:
14 известете в Египет, и обадете в Магдол, обадете в Ноф и в Тафнис; кажете: "стани и готви се, защото меч пояжда твоите околности!"
15 Защо твоят юнак е свален? - Не устоя, защото Господ го погна.
16 Той умножи падащите, дори падаха един върху друг и думаха: "ставай да си вървим при нашия народ в родната си земя - далеч от пагубния меч".
17 А там викат: "фараонът, царят на Египет, се смути; той пропусна уреченото време".
18 Жив съм Аз, казва Царят, Комуто името е Господ Саваот: както е Тавор всред планините и както е Кармил край морето, тъй бездруго ще дойде той.
19 Готви си нужното за преселване, щерко - Египетска жителко, защото Ноф ще бъде опустошен, разорен, та не ще остане нито един жител.
20 Египет е прекрасна телица; но гибел иде, иде от север.
21 И наемниците му сред него са като угоени телци, - и сами удариха на бяг, побягнаха всички, не устояха, защото дойде върху им техният гибелен ден, времето да ги посетя.
22 Гласът му съска като на змия; те идат с войска, ще дойдат върху него с брадви като дървари;
23 ще изсекат леса му, казва Господ, защото те са безчетни; те са повече от скакалци, и брой нямат.
24 Посрамена е дъщерята Египетска, предадена е в ръцете на северния народ.
25 Господ Саваот, Бог Израилев, казва: ето, Аз ще посетя Амона, който е в Но, фараона и Египет, боговете му и царете му, фараона и ония, които нему се надяват;
26 и ще ги предам в ръцете на ония, които искат душата им, и в ръцете на Навуходоносора, вавилонски цар, и в ръцете на рабите му; но след това той ще бъде населен, както и в предишни дни, казва Господ.
27 А ти не бой се, рабе Мой Иакове, и не се плаши, Израилю: защото, ето, Аз ще те избавя от далечната земя, и семето ти - от земята на плена им; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва.
28 Не бой се, рабе Мой Иакове, казва Господ, защото Аз съм с тебе; Аз ще изтребя всички народи, при които те прогоних, но тебе не ще изтребя; а само ще те накажа с мярка; но ненаказан не ще те оставя.
47
Пророчество за филистимците
1 Слово Господне, което биде към пророк Иеремия, за филистимци, преди фараонът да съсипе Газа.
2 Тъй казва Господ: ето, подигат се от север води, ще се обърнат на буен поток и ще потопят земята и всичко, що я изпълня, града и живеещите в него; тогава ще викнат людете и ще заридаят всички обитатели на страната.
3 От шумния тропот на копитата на силните му коне и от тропота на колесниците му, от тътнежа на колелата му бащите не ще обърнат поглед към децата си, защото ръцете им ще отпаднат
4 от оня ден, който ще дойде да изтреби всички филистимци, да отнеме от Тир и Сидон всички останали техни помощници, защото Господ ще разори филистимци, остатък от остров Кафтор.
5 Оплешивя Газа, гине Аскалон, остатък от долината им.
6 Докога ще сечеш, о, мечо Господен! кога ще се успокоиш? върни се в ножницата си, престани и почини си.
7 Но как да си починеш, когато Господ даде заповед против Аскалон и против морския бряг? натам го Той насочи.
48
Пророчество за Моав
1 За Моава тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: горко на Нево! той е опустошен; Кариатаим е посрамен и превзет: Мизгав е посрамен и съкрушен.
2 Няма вече славата на Моава; в Есевон кроят зло против него: "да идем, да го изтребим измежду народите. И ти, Мадмено, ще загинеш; меч те следи.
3 Чува се писък от Оронаим, опустошение и разрушение голямо!
4 Съкрушен е Моав; писък дигнаха децата му.
5 На възхода за Лухит се дига плач след плач; и на спуска от Оронаим неприятелят слуша писък от разорение.
6 Бягайте, спасявайте живота си и бъдете като оголено дърво в пустиня.
7 Понеже ти се надяваше на делата си и на съкровищата си, то ще бъдеш хванат, и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и с князете си.
8 И ще дойде опустошител върху всеки град, и град не ще оцелее; ще загине долината и ще запустее равнината, както каза Господ.
9 Дайте крила на Моава, за да може улетя; градовете му ще станат пустиня, защото не ще има кой да живее в тях.
10 Проклет, който върши нехайно делото на Господа, и проклет, който удържа меча Му от кръв.
11 От младини Моав си беше в покой, седеше на дрождието си и не е бивал преливан от съд в съд и в плен не е ходил; затова си оставаше в него вкусът му, и миризмата му се не изменяше.
12 Затова ето, идат дни, казва Господ, когато ще пратя при него преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му и ще разбият стомните му.
13 И ще бъде посрамен Моав заради Хамоса, както Израилевият дом биде посрамен заради Ветил, негова надежда.
14 Как вие казвате: "ние сме люде храбри и силни за война"?
15 Опустошен е Моав, и градовете му горят, и отборните му младежи отведоха на клане, казва Царят - Господ Савот е името Му.
16 Близка е гибелта на Моава, и бързо иде нещастието му.
17 Съжалете го всички негови съседи, и всички, които знаете името му, кажете: "как се строши мощният жезъл и славната патерица!"
18 Слез от висината на величието и седни в жадната земя, щерко - жителко на Дивон, защото опустошителят на Моава ще дойде при тебе и ще разруши твоите крепости.
19 Застани на пътя и разгледай, жителко Ароерска, питай бягащия и спасяващия се: "какво стана?"
20 Посрамен е Моав, защото е съкрушен; ридайте и викайте, явете в Арнон, че Моав е опустошен.
22 И съд дойде върху равнината, върху Халон, върху Яаца и върху Мофат,
21 върху Девон, върху Нево и върху Бет-Дивлатаим,
23 върху Кариатаим, върху Бет-Гамул и върху Бет-Маон,
24 върху Кериот, върху Восор и върху всички градове на Моавската земя, далечни и близки.
25 Отсечен е рогът на Моава, и съкрушена е мишцата му, казва Господ.
26 Опийте го, защото той се дигна против Господа; нека Моав се валя в бълвотината си, и сам ще стане за присмех.
27 Не беше ли у тебе Израил за присмех? нима той между крадци биде хванат, та ти, щом само заговореше за него, клатеше глава?
28 Жители моавски, оставете градовете и живейте по скалите и бъдете като гълъби, които вият гнезда при входа на пещера.
29 Чухме за гордостта на Моава, гордост извънмерна, за неговото високомерие и неговата надменност, за неговото перчене и горделивото му сърце.
30 Зная Аз дързостта му, казва Господ, но това е безнадеждно; празни са думите му: не ще сторят нищо.
31 Затова ще ридая за Моава и ще пищя за целия Моав; ще въздишат за кирхареските мъже.
32 Ще плача за тебе, севамско лозе, както плача за Иазера; твоите лозини прехвърляха морето, достигаха до езеро Иазерско; опустошителят нападна твоите летни плодове и узрялото лозе.
33 Радост и веселие се отне от Кармил и от земята Моавска. Аз ще направя да се свърши виното в линовете; не ще тъпчат вече в тях с песни; боен вик ще има, а не радостен вик.
34 От писъка на Есевон до Елеала и до Иааца те ще подигнат глас от Сихор до Оронаим, до трета Егла, защото и водите на Нимрим ще пресекнат.
35 Ще изтребя у Моава, казва Господ, ония, които принасят жертви по оброчища и които кадят на боговете му.
36 Затова сърцето ми като пищялка стене за Моава; за кирхареските жители стене сърцето ми като пищялка, защото придобитите от тях богатства загинаха:
37 всекиму главата е гола и всекиму брадата е остригана, у всички на ръцете - драсканици, и на кръста - вретище.
38 По всички покриви на Моава и по улиците му всичко плаче, защото Аз съкруших Моава като непотребен съд, казва Господ.
39 Как е съкрушен той, ще казват, ридаейки; как Моав се покри със срам, като обърна тил! и ще бъде Моав за присмех и ужас за всички, които го окръжават,
40 защото тъй казва Господ: ето, като орел ще полети той и ще простре крила над Моава.
41 Градовете ще бъдат превзети, и крепостите завладяни, и сърцето на храбрите моавци ще бъде в оня ден като сърце на жена, измъчвана при раждане.
42 И ще бъде изтребен Моав измежду народите, защото въстана против Господа.
43 Ужас, яма и клопка - за тебе, моавски жителю, каза Господ.
44 Който избегне ужаса, ще падне в яма; а който излезе из ямата, ще падне в примка; защото ще напратя върху него, върху Моава, годината на тяхното наказание, казва Господ.
45 Под сянката на Есевон се спряха ония, които отпаднали бягаха; но огън излезе из Есевон, и пламък - изсред Сихон, и ще изгори хълбока на Моава и темето на размирните синове.
46 Горко ти, Моаве! загина народът хамоски, защото синовете ти заграбиха в плен, и дъщерите ти - в плен.
47 Но в последните дни ще върна моавските пленници, казва Господ. Дотук е съдът над Моава.
49
Пророчества за амонците, Едом, Дамаск, Кидар, Асор и Елам
1 За Амоновите синове тъй казва Господ: нима Израил няма синове? нима той няма наследник? Защо тогава Малхом завладя Гад, и народът му живее в градовете му?
2 Затова ето, идат дни, казва Господ, когато вРава на Амоновите синове ще се чува боен вик, и тя ще стане купище развалини, и градовете й ще бъдат с огън изгорени, и Израил ще завладее ония, които го владяха, казва Господ.
3 Ридай, Есевоне, защото Гад е опустошен; викайте, дъщери равски, опашете се с вретище, плачете и се скитайте по кошарите, защото Малхом ще иде в плен заедно със свещениците и князете си.
4 Защо се хвалиш с долините? Твоята долина с кръв ще се облее, вероломна дъще, която се уповаваш на съкровищата си, думайки: "кой ще дойде против мене?"
5 Ето, Аз ще напратя върху тебе ужас от всички твои околности, казва Господ, Бог Саваот; разбягайте се, кой където може, и никой не ще събере разбягалите се.
6 Но след това Аз ще върна пленниците - Амонови синове, казва Господ.
7 За Едом тъй казва Господ Саваот: нима вече няма мъдрост в Теман? Нима изчезна благоразумието у разумните? Нима оскъдя тяхната мъдрост?
8 Бягайте, обръщайте гръб, крийте се в пещерите, дедански жители, защото Аз ще напратя върху него Исавовата гибел, - времето, когато го посетя.
9 Ако берачите на лозе биха дошли при тебе, то навярно биха оставили някои необрани чепки. И ако крадци биха дошли през нощта, те биха откраднали, колкото им е нужно.
10 Аз пък доголо ще обера Исава, ще открия скришните му места, и не ще може да се скрие. Ще бъде изтребено племето му, и братята му, и съседите му; и не ще го има.
11 Остави сираците си. Аз ще подкрепя живота им, и твоите вдовици нека се Мен надяват.
12 Защото тъй казва Господ: ето и ония, на които не бе съдено да пият чашата, бездруго ще я пият, та ти ли ще останеш ненаказан? Не, не ще останеш ненаказан, но бездруго ще пиеш чашата.
13 Защото кълна се в Мене Си, казва Господ, че Восор ще стане за ужас, за присмех, пустиня и проклятие, и всичките му градове ще станат вечни пустини.
14 Чух глас от Господа, и пратеник е пратен при народите да каже: съберете се и идете против него, дигайте се за война.
15 Защото ето, ще те направя малък между народите, презрян между людете.
16 Ужасното ти положение и гордостта на сърцето ти измамиха тебе, който живееш .в скални пукнатини и завземаш върховете на хълмовете. Но макар и като орел Да би свил високо гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ.
17 И ще стане Едом за ужас; всеки, който минава край него, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки всичките му рани.
18 Както бяха разорени Содом и Гомора и съседните им градове, казва Господ, тъй и там не ще живее ни един човек, и човешки син не ще престои в него.
19 Ето, той възлиза като лъв от висините Йордански към укрепените жилища; но Аз ще ги принудя да излязат бързо из Идумея, и който е избран, него ще поставя над нея. Защото, кой е Мен подобен? и кой ще поиска отговор от Мене? и кой пастир ще Ми се опре?
20 И тъй, изслушайте решението на Господа, което Той постанови за Едома, и намеренията Му, които Той има за теманските жители: наистина, тях, най-малките от стадата, ще ги повлекат и ще опустошат жилищата им.
21 От шума на тяхното падане ще се потресе земята, и екът от техния вик ще се чуе до Червено море.
22 Ето, като орел ще се подига той, ще полети и ще разпери крила над Восор; и сърцето на храбрите идумейци ще бъде в оня ден като сърце на жена, кога ражда.
23 За Дамаск. - Посрамиха се Емат и Арпад, защото, щом чуха скръбната вест, отпаднаха духом; като тревожно море, не могат да се успокоят.
24 Изплаши се Дамаск и се обърна на бяг; страх го обзе; болка и мъки го хванаха като жена, кога ражда.
25 Как не оцеля градът на славата, градът на моята радост?
26 И тъй, ще падат младежите му на улиците му, и всички войници ще загинат в оня ден, казва Господ Саваот.
27 И ще запаля огън в стените Дамаски, - и ще унищожи дворците Венададови.
28 За Кидар и за асорските царства, които порази Навуходоносор, вавилонски цар, тъй казва Господ: ставайте, вървете против Кидар и съсипвайте синовете на Изток?
29 Шатрите им и овците им ще вземат за себе си, и покривките им и цялата им покъщнина, и камилите им ще вземат и ще им викат: ужас отвред!
30 Бягайте, махайте се по-скоро, скрийте се в пропасти, асорски жители, казва Господ, защото Навуходоносор, вавилонски цар, взе решение за вас и замисли заговор против вас.
31 Ставайте, вървете против мирния народ, който си живее безгрижно, казва Господ; у него няма ни врати, ни заверки; живеят уединено.
32 Камилите им ще бъдат плячкосани, и многото им стада - разграбени; и ще ги разпилея по всички ветрове, тях, които си стрижат скулуфите, и от всичките им страни ще напратя върху тях гибел, казва Господ.
33 И ще стане Асор жилище на чакали, вечна пустиня; човек не ще живее там, и човешки син не ще се спира в него.
34 Слово Господне, което биде към пророк Иеремия против Елама в начало на царуването на Седекия, иудейски цар:
35 тъй казва Господ Саваот: ето, ще счупя лъка на Елама, главната им сила;
36 и ще напратя върху Елама четири вятъра от четирите краища на небето, и ще развея еламци по всички тия ветрове, и няма да има народ, където да не отидат прокудени еламци;
37 и ще поразя еламци със страх пред враговете им и пред тия, които искат душата им; и ще напратя върху тях бедствие, Моя гняв, казва Господ, и ще изпратя след тях меч, докле ги не изтребя;
38 и ще поставя престола Си в Елам, и ще изтребя там царя и князете, казва Господ.
39 Но в последните дни ще върна Еламовите пленени, казва Господ.
50
Пророчества за Вавилон
1 Слово, което Господ изрече чрез пророк Иеремия за Вавилон и за Халдейската земя:
2 явете и разгласете между народите, дигнете знаме, обявете, не скривайте, думайте: Вавилон е превзет. Вил е посрамен, Меродах е съкрушен, истуканите му са посрамени, идолите му са съборени.
3 Защото откъм север се подигна върху него народ, който ще направи земята му пустиня, и никой не ще живее там, - и човек, и добитък, всички ще се вдигнат и ще си отидат.
4 В ония дни и в онова време, казва Господ, ще дойдат Израилевите синове, те и Иудините синове заедно, ще ходят, ще плачат и ще потърсят своя Господ Бог;
5 ще питат за пътя към Сион и, обърнати с лице към него, ще думат: идете и се присъединете към Господа с вечен съюз, който не ще се забрави.
6 Моят народ беше като загинали овци; пастирите им ги отвърнаха от пътя, разгониха ги по планини; скитаха се те от планина на хълм, забравиха леглото си.
7 Всички, които ги намираха, ги изяждаха, и притеснителите им казваха: "ние не сме виновни, защото те съгрешиха пред Господа, пред жилището на правдата, и пред Господа, надеждата на отците им.
8 Бягайте изсред Вавилон, отивайте си от Халдейската земя и бъдете като козли пред овче стадо.
9 Защото ето. Аз ще подигна и ще доведа върху Вавилон сбирщина големи народи от северната земя, и ще се разположат срещу него, и той ще бъде превзет: стрелите им, като у изкусен воин, напразно не се връщат.
10 И Халдея ще стане тяхна плячка: и опустошителите й ще се наситят, казва Господ.
11 Защото вие, грабители на Моето наследство, се веселихте, тържествувахте, скачахте от радост, като телица на трева, и цвилехте като бойни коне.
12 В голям срам ще бъде майка ви, ще се зачерви, която ви е родила: ето, бъднината на тия народи - пустиня, суха земя и степ.
13 От Господния гняв тя ще стане необитаема и цяла ще запустее; всеки, който минава през Вавилон, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки всичките му рани.
14 Наредете се в боен ред около Вавилон; всички, които опъвате лък, стреляйте в него, не жалете стрели, защото той съгреши против Господа;
15 дигнете вик против него от всички страни; той простря ръка; паднаха твърдините му, засъбаряха се стените му, защото това е Господня отплата; отмъщавайте му както той постъпваше, тъй и вие постъпвайте с него;
16 изтребете във Вавилон и сеяч, и оногова, който работи със сърп по жетва; от страх пред пагубния меч нека всеки се върне у народа си и нека всеки бяга в земята си.
17 Израил е пръснато стадо; лъвове го разгониха; първом го гризеше асирийският цар, а отпосле Навуходоносор, вавилонски цар, и костите му строши.
18 Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще посетя вавилонския цар и земята му, както посетих асирийския цар;
19 и ще върна Израиля на неговото пасбище, и ще пасе по Кармил и по Васан и душата му ще се насища на Ефремова планина и в Галаад.
20 В ония дни и в онова време, казва Господ, ще търсят неправдата Израилева, и не ще я има, и - греховете на Иуда, и не ще се намерят; защото ще опростя ония, които оставя живи.
21 Иди против нея, против размирната земя, и накажи нейните жители: опустошавай и изтребвай всичко след тях, казва Господ, и направи всичко, що ти заповядах.
22 Шум от битка по земята и голямо разрушение!
23 Как е разбит и съкрушен чукът на Цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!
24 Аз поставих примки за тебе, и хванах те, Вавилоне, без да предвидиш това; ти си намерен и хванат, защото въстана против Господа.
25 Господ отвори оръжницата Си и взе оттам оръдията на гнева Си, защото Господ, Бог Саваот, има работа в Халдейската земя.
26 Отивайте против нея от всички краища, разтваряйте житниците й, тъпчете я като снопи, съвсем я изтребете, та нищо да не остане от нея;
27 убивайте всичките й волове, нека идат на клане; горко им! защото дойде денят им, времето на тяхното посещение.
28 Чува се глас от бягащи и от ония, които се спасяват от Вавилонската земя, за да възвестят в Сион отмъщението на Господа, нашия Бог, отмъщение за Неговия храм.
29 Свикайте против Вавилон стрелци; всички, които опъвате лък, разположете се на стан около него, за да не се избави никой из него, въздайте му според делата му; както той постъпваше, тъй постъпете и с него, защото той се дигна против Господа, против Светия Израилев.
30 Затова неговите младежи ще паднат на улиците му, и всичките му войници ще бъдат изтребени в оня ден, казва Господ.
31 Ето, Аз съм против тебе, о, гордост, казва Господ, Бог Саваот; защото дойде денят ти, времето на твоето посещение.
32 И ще се препъне тая гордост и ще падне, и никой не ще я дигне; и ще запаля огън в градовете й, и той ще унищожи всичко около нея.
33 Тъй казва Господ Саваот: угнетени са синовете Израилеви, както и синовете Иудини, и всички, които ги плениха, яко ги държат и не искат да ги отпуснат.
34 Но Изкупителят им е силен. Господ Саваот е името Му; Той ще разгледа делото им, за да умири земята и да докара в трепет вавилонските жители.
35 Меч против халдейци, казва Господ, и против жителите на Вавилон, и против князете му, и против мъдреците му,
36 меч против магьосниците му, и те ще обезумеят; меч против войниците му, и те ще се изплашат;
37 меч против конете му, против колесниците му и против всички разноплеменни народи посред него, и те ще бъдат като жени; меч против съкровищата му, и те ще бъдат разграбени;
38 суша за водите му, и те ще пресекнат; защото това е земя на истукани, и те се хвалят с идолските си страшилища.
39 И ще се заселят там пустинни зверове с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род.
40 Както Бог съсипа Содом и Гомора и съседните им градове, казва Господ, тъй и тук не ще живее ни един човек, и човешки син не ще се спира там.
41 Ето, иде народ откъм север, и народ голям, и много царе се дигат от земните краища;
42 държат в ръце лък и копие; те са жестоки и немилосърдни; гласът им бучи като море; носят се на коне, наредили се като един човек, за да се ударят с тебе, дъще вавилонска!
43 Чу вавилонският цар вест за тях, и ръцете му отмаляха; скръб го обзе, мъки - като на жена, кога ражда.
44 Ето, възлиза той като лъв от висините Йордански към укрепените жилища; но Аз ще ги принудя да излезнат бързо от него; и който е избран, нему ще го поверя, защото кой е Мене подобен? и кой ще поиска отговор от Мене? И кой пастир ще Ми се опре?
45 И тъй, изслушайте решението на Господа, което Той взе против Вавилон, и намеренията Му, които Той има за Халдейската земя; наистина, тях, най-малките от стадата, ще ги повлекат; наистина. Той ще опустоши жилищата им с тях.
46 От шума при превзимането на Вавилон ще се потресе земята, и писък ще се чуе измежду народите.
51
1 Тъй казва Господ: ето. Аз ще подигна разрушителен вятър против Вавилон и против живеещите в него Мои противници;
2 и ще пратя против Вавилон веячи, които ще го развеят, и ще опустошат земята му, защото в деня на бедствието ще нападнат върху него от вей страни.
3 Нека стрелец изопва лък против оногова, който изопва лък, и против тогози, който се гордее с бронята си; и не щадете младежите му, изтребете цялата му войска.
4 Ударените нека паднат на Халдейската земя и пронизаните - по пътищата й.
5 Защото не е овдовял Израил, нито Иуда от своя Бог, Господа Саваота, макар че и земята им е пълна с грехове пред Светия Израилев.
6 Бягайте изсред Вавилон и спасявайте всеки душата си, за да не загинете от беззаконията му, защото това време е отмъщение за Господа: Той му отплаща, каквото е заслужил.
7 Вавилон биде в ръката Господня златна чаша, която опиваше цяла земя; народите пиха от нея вино, и обезумяха.
8 Внезапно падна Вавилон и се разби; ридайте за него, вземете балсам за раните му, може би той ще оздравее.
9 Лекувахме Вавилон, ала не оздравя; оставете го, и да идем всеки в земята си, защото присъдата за него стигна до небесата и се издигна до облаците.
10 Господ изкара наяве нашата правда; нека идем и възвестим в Сион делото на нашия Господ Бог.
11 Острете стрели, пълнете колчани; Господ възбуди духа на мидийските царе; защото Той замисля нещо против Вавилон, та да го унищожи, понеже това е отмъщение на Господа, отмъщение за Неговия храм.
12 Срещу вавилонските стени издигнете знаме, усилете надзора, разположете стражи, пригответе засади, защото, както Господ е помислил, тъй и ще направи онова, което изрече против вавилонските жители.
13 О, ти, който живееш при големите води, който изобилствуваш със съкровища! дойде краят ти, пределът на твоята алчност!
14 Господ Саваот се закле Сам в Себе Си: истина казвам, че ще те напълня с люде като със скакалци, и ще подигнат вик против тебе.
15 Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.
16 По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, произвежда светкавици всред дъжд и изкарва вятъра из Своите клетове.
17 Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото истуканът му е лъжа, и няма в него дух.
18 Това е пълна суета, дело на заблуда; във време на тяхното наказание те ще изчезнат.
19 Дялът на Накова не е като техния, защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му, името Му е Господ Саваот.
20 Ти беше мой чук, бойно оръжие; с тебе народи поразявах и с тебе царства съсипвах;
21 с тебе поразявах кон и ездача му, и с тебе поразявах колесница и возача й;
22 с тебе поразявах мъж и жена, с тебе поразявах и стар, и млад, с тебе поразявах и момък, и мома;
23 с тебе поразявах пастира и стадото му, с тебе поразявах и земеделец и работния му добитък, с тебе поразявах и областни началници и градски управители.
24 И ще отплатя на Вавилон и на всички жители халдейски за всичкото онова зло, Що сториха на Сион пред ваши очи, казва Господ.
25 Ето, Аз съм против тебе, пагубна планино, казва Господ, която разоряваш Цяла земя; и ще простра против тебе ръката Си, ще те съборя от скалите и ще те направя обгоряла планина.
26 И не ще вземат от тебе камък за ъгли, ни камък за основи, а ще бъдеш вечна пустош, казва Господ.
27 Издигнете знаме на земята, тръбете с тръба всред народите, въоръжете против него народите, свикайте против него царства араратски, минийски и аскеназки, поставете вожд против него, нагонете коне като страшни скакалци.
28 Въоръжете против него народите, царете на Мидия, нейните областни началници и всички нейни градски управители и цялата ней подчинена земя.
29 Земята се тресе и трепери, защото над Вавилон се сбъдват намеренията на Господа да направи земята Вавилонска пустиня без жители.
30 Престанаха да се бият вавилонските юнаци, седят в своите крепости; изтощи се силата им, станаха като жени, жилищата им са изгорени, заверите им са строшени.
31 Бързоходец тича срещу бързоходец, и вестител - срещу вестител, да обадят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всички краища,
32 и бродовете са захванати, и оградите са изгорени с огън, и войниците от страх са поразени.
33 Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: дъщерята вавилонска е като на гумно, кога вършеят на него; още малко, и ще дойде време за жетвата й.
34 Яде ме и ме гриза Навуходоносор, вавилонският цар; направи ме празен съд; поглъща ме като змей; пълни утробата си с моите сласти, захвърля ме.
35 Оскърблението над мене и плътта ми да бъде върху Вавилон, ще каже обитателката Сионова, и кръвта ми - върху жителите халдейски, ще каже Йерусалим.
36 Затова тъй казва Господ: ето. Аз ще се застъпя за твоето дело и ще отмъстя за тебе, и ще пресуша морето му и ще изсуша каналите му.
37 И Вавилон ще стане купище развалини, жилище на чакали, за ужас и за присмех, без жители.
38 Като лъвове ще завият те всички и ще зареват като малки лъвчета.
39 Кога се разпалят, ще им дам гощавка и ще ги опия, да се развеселят, да заспят вечен сън и да се не пробудят, казва Господ.
40 Ще ги подкарам като агнета на клане, като овни заедно с козли.
41 Как биде превзет Сесах, и биде завоювана славата на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!
42 Втурна се върху Вавилон морето; той е покрит от многото му вълни.
43 Градовете му станаха пустиня, суха земя, степ, земя, дето не живее ни един човек и дето човешки син не минава.
44 И ще посетя Вила във Вавилон и ще изтръгна из устата му, що е погълнал, и народите не ще вече да се стичат към него, дори и вавилонските стени ще паднат.
45 Излез изсред него, народе мой, и спасявайте всеки душата си от яростния гняв Господен.
46 Да не отслабва сърцето ви, и не бойте се от мълвата, която ще се чуе по земята; мълвата ще дойде в една година и после в друга година, и на земята ще има насилие, властник ще въстане против властник.
47 Затова ето, идат дни, когато ще посетя идолите на Вавилон и цялата му земя ще се посрами, и всичките му поразени ще паднат всред него.
48 И ще възтържествуват над Вавилон небе и земя и всичко по тях; защото от север ще му дойдат опустошители, казва Господ.
49 Както Вавилон поваляше (наземи) поразените израилтяни, тъй във Вавилон ще бъдат повалени поразените по цялата страна.
50 Вие, които се отървахте от меч, бягайте и се не спирайте, спомнете си отдалеч за Господа, и да дойде Йерусалим на сърцето ви.
51 Срам ни беше, когато слушахме ругатни; безчестие покриваше лицата ни, когато чужденци влязоха в светилището на Господния дом.
52 Затова ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя истуканите му, и по цялата му земя ще стенат ранените.
53 Макар и да би се въздигнал Вавилон до небеса и макар да би на високо укрепил твърдината си, - от Мене ще му дойдат опустошители, казва Господ.
54 Екот и писък ще се понесе от Вавилон, и разрушение голямо - от Халдейската земя,
55 защото Господ ще опустоши Вавилон и ще тури край на горделивия му глас. Ще зашумят вълните им като големи води, ще заечи шумния! им глас.
56 Защото ще дойде върху него, върху Вавилон, опустошител, и хванати ще бъдат ратоборците му, сломени ще бъдат лъковете им; защото Господ, Бог на отплатата, ще отплати.
57 И ще опият князете му и мъдреците му, областните му началници и градските му управители, и войниците му, и ще заспят вечен сън и не ще се пробудят, казва Царят, - Господ Саваот е името Му.
58 Тъй казва Господ Саваот: дебелите вавилонски стени ще бъдат разрушени до основи, и високите му порти ще бъдат с огън изгорени; и тъй, напразно се трудиха народите и племената се мъчиха за огъня.
Последно пророчество на Йеремия
59 Слово, което пророк Иеремия заповяда на Сераия, син на Нирия, Маасеев син, когато тоя тръгваше за Вавилон със Седекия, иудейски цар, в четвъртата година на царуването му; Сераия беше главен постелник.
60 Иеремия вписа в една книга всички злополуки, които трябваше да сполетят Вавилон, всички тия речи, написани против Вавилон.
61 И рече Иеремия на Сераия: кога влезеш във Вавилон, гледай, прочети всички тия речи
62 и кажи: Господи! Ти каза за това място, че ще го унищожиш тъй, че не ще остане в него ни човек, ни добитък, а ще стане вечна пустиня.
63 И кога свършиш да четеш тая книга, привържи към нея камък, хвърли я всред Ефрат
64 и кажи: тъй ще потъне Вавилон и не ще се подигне от това бедствие, което Аз ще напратя върху него, и те съвсем ще отмалеят. Дотук са речите на Иеремия.
52
Падането на Йерусалим и отвеждането в плен
1 Седекия беше на двайсет и една година, когато почна да царува, и царува в Йерусалим единайсет години; името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Иеремия от Ливна.
2 И той върши зло пред очите на Господа, всичко това, що извърши Иоаким;
3 заради туй гневът Господен биде над Йерусалим и над Иуда, докле ги отхвърли от лицето Си; и Седекия се отметна от вавилонския цар.
4 И в деветата година от царуването му, в десетия месец, в десетия ден на месеца, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, той и цялата му войска против Йерусалим, и обсадиха го и издигнаха около него насипи.
5 И стоя градът обсаден до единайсетата година на цар Седекия.
6 В четвъртия месец, в деветия ден на месеца, се усили гладът в града, и народът на страната нямаше хляб.
7 Биде направен пролом в града, и всички военни избягаха из града нощем през портите, които се намираха между двете стени до царската градина, и отидоха по пътя към степта; а халдеите бяха около града.
8 Халдейската войска се спусна подир царя, и настигнаха Седекия в иерихонските равнини, и цялата му войска се разбяга от него.
9 И хванаха царя и го доведоха пред вавилонския цар в Ривла, в земя Емат, дето той произнесе съд над него.
10 И закла вавилонският цар синовете на Седекия пред очите му, закла и всички иудейски князе в Ривла.
11 А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и заведе го вавилонският цар във Вавилон и го тури в стражарницата до деня на смъртта му.
12 В петия месец, в десетия ден на месеца, - тая беше деветнайсета година на вавилонския цар Навуходоносора, - дойде в Йерусалим Навузардан, началник на телопазителите, който предстоеше пред вавилонския цар,
13 и изгори дома Господен, царския дом и всички къщи в Йерусалим, и всички големи къщи с огън изгори.
14 И цялата войска халдейска, която беше с началника на телопазителите, събори всички стени около Йерусалим.
15 Навузардан, началник на телопазителите, изсели бедните от народа и другия народ, останал в града, и отметниците, които се предадоха на вавилонския цар, и изобщо останалия прост народ.
16 Само неколцина от бедния народ на страната Навузардан, началник на телопазителите, остави за лозари и земеделци.
17 Халдейци изпочупиха и медните стълбове, които бяха в дома Господен, и подставите, и медното море, което беше в Господния дом, и отнесоха всичката им мед във Вавилон.
18 И взеха котли, лопатки, ножове, чаши, лъжици и всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението;
19 началникът на телопазителите взе и блюда, и щипци, и чаши, и котлета, и кандилца, и кадилници, и шулци, - всичко, що беше от злато и що беше от сребро;
20 също - два стълба, едно море, дванайсет медни вола, които служеха за подстави, които цар Соломон направи в дома Господен, - медта на всички тия вещи не беше възможно да се претегли.
21 Всеки от тия стълбове беше висок осемнайсет лакти, и връв от дванайсет лакти го обгръщаше, вътре беше кух, а стените му бяха дебели четири пръста.
22 И имаше на него главулек меден, а главулекът беше висок пет лакти; и мрежицата и наровете наоколо бяха всички медни; същото беше и на другия стълб с наровете.
23 Наровете на всички страни бяха деветдесет и шест; всички нарове около мрежицата - сто.
24 Началникът на телопазителите взе също Сераия първосвещеника и Цефания, втория свещеник, и трима пазачи на прага.
25 И от града взе един скопец, който беше началник над военните люде, и седем мъже, които предстояха пред лицето на царя, които се намираха в града, и главния писар във войската, който записваше народа на страната във войската, и шейсет мъже - от народа на страната, намерени в града.
26 И взе ги Навузардан, началник на телопазителите, и отведе ги при вавилонския цар в Ривла.
27 И порази ги вавилонският цар и ги умъртви в Ривла, в земя Емат; и изселен биде Иуда из земята си.
28 Ето народа, които Навуходоносор изсели: в седмата година три хиляди двайсет и три иудеи;
29 в осемнайсетата година на Навуходоносора бяха изселени от Йерусалим осемстотин трийсет и двама души;
30 в двайсет и третата година на Навуходоносора Навузардан, началник на телопазителите, изсели седемстотин четирийсет и пет души иудеи; всичко - четири хиляди и шестстотин души.
31 В трийсет и седмата година след преселението на иудейския цар Иоакима, в дванайсетия месец, в двайсет и петия ден на месеца, Евилмеродах, вавилонски цар, в първата година от царуването си, издигна иудейския цар Иоакима и го изведе из тъмницата;
32 и се разговаря с него приятелски, и тури престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон;
33 и промени тъмничните му дрехи, и той винаги с него обядваше през всички дни на живота си.
34 И разноските му, разноски постоянни, му се даваха от царя всеки ден до деня на смъртта му, през всички дни на живота му.
1
Скръб за разорения Йерусалим
1 Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.
2 Горко плаче той нощем, и сълзите му са по страните му. Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител; всички негови приятели му изневериха, станаха му врагове.
3 Иуда се пресели поради бедствие и тежко робство, посели се между езичници, и не намери покой; всички, които го преследваха, настигнаха го в тесни места.
4 Пътищата на Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празник; всичките му порти запустяха; свещениците му въздишат, девиците му са печални, горко и на самия него!
5 Враговете му застанаха начело, неприятелите му добруват, защото Господ папрати върху му тъга заради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред врага.
6 И отлетя от дъщерята Сионова всичкото й великолепие; князете й са като елени, които не намират паша; обезсилени, те тръгнаха пред карача.
7 Спомни си Йерусалим през дните на своето бедствие и на своите страдания за всички свои драгоценности, каквито имаше в предишни дни, а пък народът му падна от вража ръка, и никой му не помага; неприятелите гледат на него и се смеят над неговите съботи.
8 Тежко съгреши Йерусалим, затова и стана отвратителен; всички, които го прославяха, го гледат с презрение, защото видяха голотата му; и сам той въздиша и се обръща назад.
9 По полата му имаше нечистота, но той не помисляше за своята бъдника, и поради това извънредно се унизи и няма за него утешител. "Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!"
10 Врагът простря ръка върху всичко нему най-драгоценно; той вижда, как езичници влизат в неговото светилище, за което си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание.
11 Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна - душа да подкрепи. "Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!"
12 Дано не ви сполети това всички вас, минаващи по пътя! погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато мене е постигнала, каквато Господ напрати върху мене в деня на пламенния Си гняв?
13 Той прати отгоре огън в костите ми, и тоя ги обхвана; разстла мрежа за нозете ми, повали ме, направи ме да бедствувам и да чезна всеки ден.
14 Ярема на беззаконията ми стегна с ръката Си; те са оплетени и се качиха на врата ми; Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръце, от които не мога да се изправя.
15 Всички мои силни Господ повали сред мене, свика против мене събрание, за да изтреби момците ми, като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Иуда.
16 Затова аз плача;окото ми,окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.
17 Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Накова на враговете му да го обкръжат; Йерусалим стана гнусота между тях.
18 Праведен е Господ, защото аз не бях покорен на словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка; момите ми и момците ми отидоха в плен.
19 Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна - душа да подкрепят.
20 Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи - смърт.
21 Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене!
22 Нека да предстане пред лицето Ти цялата им злоба; и постъпи с тях, както постъпи с мене за всичките ми грехове, защото тежки са моите стенания, и сърцето ми изнемогва.
2
Разрушаването на Йерусалим
1 Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали наземи красотата Израилева и не си спом ни за подножието на нозете Си в деня на Своя гняв.
2 Погуби Господ всички жилища на Иакова, не пощади, разруши в яростта Си крепостите на дъщерята Иудина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти;
3 в гневен разгар сломи всички рогове Израилеви, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали против Иакова като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо;
4 изопна Своя лък като неприятел, насочи десницата Си като враг и уби всичко, що е мило за очите; върху скинията на дъщерята Сионова изля като огън яростта Си.
5 Господ стана като неприятел, изтреби Израиля, разори всичките му чертози, разруши крепостите му и разпространи у дъщерята Иудина тъга и плач.
6 И премахна като от градина Своята ограда; разори Своето място на събранията, Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи; и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
7 Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден.
8 Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени.
9 Портите й в земя затънаха; Той разруши и строши заверите им; царят й и князете й са сред езичниците; няма вече закон, и пророците й се не удостояват с видения от Господа.
10 Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски.
11 Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.
12 Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: "де има жито и вино?" - и предават душите си в майчините си прегръдки.
13 Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери?
14 Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.
15 Ръце пляскат за тебе всички минава Щи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: "това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?"
16 Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: "погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!"
17 Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели
18 Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.
19 Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
20 "Погледни, Господи, и виж" кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод - младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?
21 Деца и старци лежат наземи по улиците; момите ми и момците ми паднаха от меч; Ти ги убиваше в деня на Твоя гняв, колеше безмилостно."
22 Ти свика отвред като на празник моите ужаси, и в деня на Господния гняв никой се не спаси, никой не оцеля; ония, които бях откърмила и отгледала, врагът ми изтреби.
3
Ридание на пророка за Сион - надежда въпреки бедствията
1 Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
2 Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3 Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
4 Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
5 загради ме и обиколи с горчила и теглила;
6 тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
7 обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
8 и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
9 с камъни прегради пътищата ми, из криви пътеките ми;
10 Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
12 изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
13 устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
14 Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
15 Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
16 разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
17 И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
18 и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
19 Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
20 Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
21 Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
22 по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
23 то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
24 Господ е моя част, казва душата ми, и тъй. Нему ще се надявам.
25 Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
26 Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 Добре е човеку, кога носи иго на младини.
28 Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
29 Туря устата си в прах, мислейки: "може би, има още надежда";
30 подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
31 понеже не навеки оставя Господ.
32 Пратил ли е неволя. Той и ще помилува по великата Си благост.
33 Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
34 Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
35 кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36 кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
37 Кой казва: "и това бива, що Господ не е заповядал да бъде"?
38 Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
39 За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
40 Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42 ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45 смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 Ужас и яма, опустошение и разорение - това е наш дял.
48 Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
50 докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
51 Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
52 Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
53 захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: "загинах".
55 Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
58 Ти защищаваше. Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
59 Ти виждаш. Господи, моето угнетеиие; отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
61 Ти чуваш. Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
62 речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
63 Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
64 Отплати им. Господи, според делата на ръцете им;
65 прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
66 преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!
4
Причини за наказанието на Йерусалим
1 Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища.
2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!
3 Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;
4 езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.
5 Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.
6 Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.
7 Князете й бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;
8 а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.
9 Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.
10 Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.
11 Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.
13 Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.
15 "Отстранете се, нечисти!" викаха им; "отстранете се, отстранете се, не се допирайте"; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: "тях няма да ги има вече!"
16 Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.
17 Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.
18 А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.
19 Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.
20 Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.
21 Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.
22 Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова. Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.
5
Молитва за Божия милост над Израел: "Възвърни ни към Себе Си"
1 Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2 нашето наследство у чужди премина, нашите къщи - у другоплеменници;
3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4 Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5 Бият ни по врата, работим - и отдих за нас няма.
6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8 Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота - пред меч в пустинята.
10 Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11 Жени безчестят на Сион, девици - в градовете иудейски.
12 Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15 Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга
16 Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17 От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19 Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20 Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21 Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?
1
1 Думи на книгата, която написа Варух, син на Нирия, син на Маасея, син на Седекия, син на Асадия, Хелкиев син, във Вавилон,
2 в петата година, в седмия ден на месеца, в онуй време, когато халдеите превзеха Йерусалим и го с огън изгориха.
3 И прочете Варух думите на тая книга гласно пред Иехония, син Иоакимов, иудейски цар, гласно пред целия народ, дошъл да слуша книгата,
4 гласно пред велможите и пред царските синове, гласно пред старейшините и гласно пред целия народ, от малък до голям, пред всички, които живееха във Вавилон на река Суд.
5 И те плакаха и постиха, молиха се пред Господа
6 и събраха сребро, всеки според силите си,
7 та пратиха в Йерусалим до първосвещеник Иоакима, син на Хелкия, Саломов син, до свещениците и до целия народ, който се намираше с него в Йерусалим,
8 когато Варух взе отнесените из храма съдове на Господния дом, за да ги върне в Иудейската земя, в десетия ден на месец сиуал, сребърните съдове, които бе направил иудейският цар Седекия, Иосиев син,
9 след като Навуходоносор, вавилонски цар, бе преселил от Йерусалим Иехония и князете, затворниците и велможите и народа на страната, и ги бе довел във Вавилон.
10 И казаха те: ето, ние ви пращаме сребро; купете за това сребро всесъжения, жертва за грях и тамян, пригответе дар и възнесете върху жертвеника на Господа, нашия Бог,
11 и молете се за живота на вавилонския цар Навуходоносора и за живота на сина му Валтасара, щото дните им на земята да бъдат като дни на небето.
12 И Господ ще ни даде сила и ще просвети очите ни, и ще живеем под закрила на вавилонския цар Навуходоносора и под закрила на сина му Валтасара, и ще им служим много дни и ще намерим милост у тях.
13 Молете се и за нас на Господа, нашия Бог, понеже ние съгрешихме пред Тоспода, нашия Бог, и не се отвърна от нас яростта на Господа и гневът Му доднес;
14 и прочитайте тая книга, която ви пращаме, та да се разглася в Господния дом в ден празничен и в дни бележити;
15 и кажете: у Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас - срам по лицата, като днес, у всеки иудеин и у живеещите в Йерусалим,
16 у царете ни и у князете ни, у свещениците ни, у пророците ни и у бащите ни,
17 задето съгрешихме пред Господа,
18 и Му се не покорявахме, и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, за да ходим според заповедите на Господа, които е дал пред лицето ни.
19 От оня ден, в който Господ изведе бащите ни из Египетската земя, и доднес ние бяхме непокорни пред Господа, нашия Бог, и не ни беше грижа, че не слушахме гласа Му.
20 Затова ни сполетяха бедствия и клетва, - както днес, - която Господ определи пред Своя раб Моисея в оня ден, в който изведе бащите ни из Египетската земя, за да ни даде земя, в която тече мед и мляко.
21 И не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, във всички думи на пророците, които Той праща при нас,
22 и ходехме всеки според мислите на своето зло сърце, служейки на други богове, вършейки зли дела пред очите на Господа, нашия Бог.
2
1 И Господ изпълни думата Си, която бе изрекъл против нас и против съдиите ни, които съдеха Израиля, и против царете ни, против князете ни и против всеки израилтянин и иудеин,
2 че ще напрати върху нас големи бедствия, каквито не е имало под цялото небе, както направи в Йерусалим, според писаното в Моисеевия закон,
3 че ние ще ядем - един плътта на сина си, а друг - плътта на дъщеря си.
4 И Той ги стори поданици на всички царства около нас, за поругание и опустошение у всички околни народи, между които ги разпръсна Господ.
5 И ние се намерихме долу, а не на върха, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог, не слушайки гласа Му.
6 У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нае и бащите ни - срам по лицата, като днес.
7 Всички ония бедствия, каквито Господ изрече върху нас, ни сполетяха.
8 Ние се не молихме пред лицето на Господа, да отвърне всекиго от помислите на злото му сърце.
9 И Господ следеше тия бедствия и ги напрати върху нас, защото Господ е праведен във всичко, каквото ни заповяда нам.
10 Ала ние не слушахме гласа Му, за да ходим по заповедите Господни, които е дал пред лицето ни.
11 И сега. Господи, Боже Израилев, Ти, Който изведе Твоя народ из Египетската земя с яка ръка, с личби и чудеса, и с голяма сила и висока мишца, и Си създаде име като днес:
12 ние съгрешихме, постъпвахме нечестиво, неправедно против всички Твои наредби, Господи, Боже наш!
13 Нека се отвърне от нас Твоята ярост, защото малко останахме сред народите, между които ни разпръсна.
14 Чуй, Господи, нашата молитва и нашата просба, и избави ни заради Тебе и дай ни милост пред лицето на ония, които ни преселиха,
15 та да познае цяла земя, че Ти си, Господи, Бог наш, защото Твоето име се призовава над Израиля и над рода му.
16 Погледни, Господи, от светия Твой дом и си спомни за нас, приклони, Господи, ухото Си и чуй!
17 Отвори очите Си, виж, защото не мъртвите в ада, чиито дух е взет из техните вътрешности, ще въздадат слава и хвала Господу,
18 но човек, който скърби поради голямото бедствие, който ходи наведен и унил: очи потъмнели и изгладняла душа ще въздадат слава и правда на Тебе, Господи!
19 Не според правдата на отците ни и на царете ни ние поднасяме тая молба пред Твоето лице. Господи, Боже наш;
20 защото върху нас Ти изпрати Твоята ярост и Твоя гняв, както бе говорил чрез Твоите раби, пророците.
21 Тъй казва Господ: наведете рамената си, за да работите на вавилонския цар, и ще живеете на земята, която дадох на отците ви;
22 ако пък не послушате гласа на Господа, за да служите на вавилонския цар,
23 Аз ще направя да изчезне в иудейските градове и иерусалимските околности глас на веселие и глас на радост, глас на младоженец и глас на невеста, и не ще остане по цялата тая земя следа от обитатели.
24 Но ние не послушахме Твоя глас, за да служим на вавилонския цар, и Ти изпълни думите Си, които бе говорил чрез Твоите раби - пророците, за да бъдат изнесени костите на царете ни и костите на отците ни из своето място.
25 И ето, те са изхвърлени на дневния пек и на нощния студ, а умряха от лоши болести, от глад, от меч и от изгнание.
26 Ти остави дома, върху който се призовава Твоето име, като днес, поради нечестие на дома Израилев и дома Иудин.
27 Ти, Господи, Боже наш, постъпи с нас по всичкото Си снизхождение и по всичкото Си голямо милосърдие,
28 както Ти каза чрез Твоя раб Моисея в оня ден, в който му заповяда да напише Твоя закон пред Израилевите синове, думайки:
29 ако не послушате Моя глас, то туй голямо и многобройно множество народ ще се обърне в малко сред народите, между които ще ги разпръсна.
30 Аз зная, че те не ще Ме послушат, защото са упорит народ; но те ще се обърнат към сърцето си в земята на своето преселение,
31 и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог. И Аз ще им дам сърце, - и ще разумеят, и уши, - и ще чуят.
32 И ще Ме прославят в земята на своето преселение, ще си спомнят Моето име
33 и ще се отвърнат от упорството си и от лошите си работи, защото ще си спомнят пътя на бащите си, които съгрешиха пред Господа.
34 И Аз ще ги върна в земята, която с клетва обещах на отците им, на Авраама, Исаака и Иакова, и те ще я владеят; и ще ги умножа, - и не ще се намалят.
35 И ще сключа с тях вечен завет, че Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ, и вече не ще изгоня Моя народ Израиля из земята, която съм им дал.
3
1 Господи, Вседържителю, Боже Израилев! утеснена душа и унил дух вика към Тебе:
2 чуй, Господи, и помилувай, защото Ти си Бог милосърден; помилувай, защото съгрешихме пред Тебе;
3 Ти вечно пребъдваш, а ние вечно гинем.
4 Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия.
5 Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време,
6 защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи!
7 Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе.
8 Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог.
9 Чуй, Израилю, заповедите на живота, внимавайте, за да разумеете мъдростта.
10 Що значи туй, Израилю, че ти се намираш в земята на враговете? Остаря ти в чужда земя, оскверни се заедно с мъртвите,
11 причислен си към тия, които са в ада,
12 оставил си източника на премъдростта.
13 Ако беше ходил по Божия път, щеше да живееш мирно довека.
14 Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът.
15 Кой е намерил нейното място, и кой е влязъл в нейната съкровищница?
16 Де са князете на народите и ония, които владееха над зверове земни, които се" забавляваха с птици небесни
17 И събираха сребро и злато, на които се надяват людете, и чиито имоти край нямат? I
18 Де са ония, които се занимаваха със сребърни изделия, и чиито изделия брой нямат?
19 Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха.
20 По-сетнешните видяха светлина и живяха на земята, но пътя на мъдростта не познаха;
21 не разбраха пътеките й, и техните синове я не достигнаха; те бяха далеч от нейния път.
22 И не се чуваше за нея в Ханаан, нито я виждаха в Теман.
23 Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословните и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки.
24 О, Израилю! колко е голям Божият дом, и колко е пространно мястото на неговото владение!
25 Голям е той и няма край, висок е и неизмерим.
26 Там отначало имаше прочути исполини, твърде големи, изкусни във война.
27 Но не тях избра Бог, и не тям откри пътя на премъдростта;
28 и те загинаха затова, че нямаха мъдрост, загинаха от своето безумие.
29 Кой се качи на небето, и я взе и свали от облаците?
30 Кой премина морета и я намери, и кой ще донесе нея - по-добрата от чисто злато?
31 Никой не знае пътя й, ни помисля за пътеките й.
32 Но Знаешият всичко я знае; Той я откри със Своя разум. Оня, Който направи земята за вечни времена и я изпълни с четириноги животни,
33 Който праща светлината, - и тя иде, повика я, и тя го послуша с трепет;
34 и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха.
35 Той ги повика, и те казаха: "ето ни", и заблестяха от радост пред своя Творец.
36 Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него.
37 Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля.
38 След това Той се яви на земята и живя между людете.
4
1 Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат.
2 Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й!
3 Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ.
4 Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.
5 Дерзай, народе мой, паметнико Израилев!
6 Вие сте предадени на езичници не да загинете, а задето разгневявахте Бога; вие сте предадени на враговете,
7 защото раздразнихте Тогова, Който ви създаде, като принасяхте жертви на бесове, а не Богу.
8 Вие забравихте вечния Бог, Който ви храни, а също огорчихте и Йерусалим, който ви отгледа,
9 защото той видя пратения от Бога върху вас гняв и каза: чуйте, съжители сионски. Бог напрати върху ми голяма скръб,
10 защото аз видях пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху тях.
11 Аз ги храних с радост, а отпуснах с плач и жалост.
12 Никой да се не радва за мене вдовеца и оставен от мнозина; аз запустях заради греховете на моите деца, защото те се отклониха от Божия закон;
13 не познаха наредбите на Бога, не ходиха по пътя на Божиите заповеди и не стъпиха в пътеките към учението за Неговата правда.
14 Дойдете, съжители сионски, и си спомнете пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху им.
15 Защото Той напрати върху им народ отдалеч, народ безсрамен и другоезичен, понеже се не засрамиха от старец и не пожалиха младенец,
16 и отведоха на вдовица милите синове и лишиха самотната от дъщерите.
17 Аз пък с какво мога да ви помогна?
18 Който напрати върху вас тия бедствия, Той ще ви и избави от ръцете на враговете ви.
19 Дойдете, деца, дойдете, защото аз запустях.
20 Аз снех от себе си дрехата на мира и надянах вретището на моята молитва; ще викам към Вечния през дните си.
21 Дерзайте, деца, викайте към Бога, и Той ще ви избави от насилие, от вражи ръце.
22 Защото от Вечния очаквах аз вашето спасение, и върху мене дойде от Светия радост за милостта, която скоро ще ви дойде от Вечния, Спасителя наш.
23 Аз ви отпущах с печал и жалост, но Бог ще ми върне вас с радост и веселие навеки.
24 Защото, както сега съжителите сионски видяха вашето пленение, тъй ще видят скоро вашето от Бога спасение, което ще ви дойде с голяма слава и величие от Вечния.
25 Деца, потърпете Божия гняв, който ви е постигнал: преследвал те е враг, но ти скоро ще видиш неговата гибел и ще стъпиш на врата му.
26 Тия, които съм отгледал в нега, тръгнаха по грапави пътища, хванати като стадо, разграбено от врагове.
27 Дерзайте, деца, и викайте към Бога, защото за вас ще си спомни Оня, Който ви напрати това.
28 Каквато беше вашата решителност да се отдалечите от Бога, увеличете я десетократно да се обърнете и Го подирите,
29 защото Оня, Който ви напрати тия бедствия, ще напрати върху ви вечно веселие със спасение.
30 Дерзай, Иерусалиме! Този, Който ти е име дарувал, ще те утеши.
31 Клети са ония, които те оскърбяваха и се радваха на твоето падане.
32 Клети са градовете, на които служиха твоите деца; клета е земята, която прие твоите синове;
33 защото, както тя се радва за твоето падане и се весели за твоето поражение, тъй ще скърби за своето опустошение.
34 Аз ще я направя да се не радва на много народ, и хвалбите й ще се обърнат в печал;
35 защото ще дойде върху нея огън от Вечния за дълги дни, и дълго, дълго време ще я обитават бесове.
36 Озърни се, Иерусалиме, на изток и виж радостта, която ти иде от Бога.
37 Ето, идат твоите синове, които си отпуснал, идат събрани от изток до запад с думата на Светия, обрадвани за Божията слава.
5
1 Иерусалиме! снеми от себе си дрехата на плача и на твоето огорчение и се облечи с благолепие на слава от Бога навеки!
2 Облечи се с дреха на правда от Бога, тури на глава си венец на слава от Вечния,
3 защото Бог ще покаже на цялото поднебесие твоята слава.
4 Навеки Бог ще те нарече: мир на правда и слава на благочестие.
5 Стани, Иерусалиме, и застани на висота, обърни се към изток и погледни децата си, събрани от заникслънце до изток по думата на Светия, обрадвани, че Бог си е спомнил за тях.
6 Те излязоха от тебе пеша, карани от враговете, но Бог ще ги доведе при тебе, носени в слава като царски синове;
7 защото Бог е определил, всяка висока планина и вечните хълмове да се снишат, а долините да се изпълнят, за да се уравни земята, та Израил да върви твърдо с Божия слава,
8 а горите и всяко благовонно дърво да правят сянка Израилю, по Божия повеля.
6
1 Препис от посланието, що Иеремия изпрати до ония, които щяха да бъдат отведени пленници във Вавилон от вавилонския цар, за да им извести, каквото му бе заповядано от Бога.
2 Заради греховете, с които съгрешихте пред Бога, ще бъдете отведени пленници във Вавилон от Навуходоносора, вавилонски цар.
3 Като влезете във Вавилон, вие ще стоите там много години, и дълго време, дори до седем рода, а след това Аз ще ви изведа оттам с мир.
4 Сега ще видите във Вавилон богове сребърни, златни и дървени, на рамена носени, които внушават страх на езичниците.
5 Пазете се, да не заприличате и вие на Другоплеменниците, и страхът пред тях да не обхване и вас. Като видите тълпата отпреде и отзаде им да се покланя пред тях, кажете си в ума: Тебе трябва да се покланяме, Владико!
6 Защото Моят Ангел е с вас, и той е защитник на вашите души.
7 Езикът на тия богове е издялан от художник, и те сами са обковани със злато и сребро; но те са лъжливи и не могат да говорят.
8 И като за девица, която обича украшения, езичниците взимат злато и правят венци върху главите на своите богове.
9 Бива и това, че жреците крадат от своите богове златото и среброто и го употребяват за себе си;
10 отделят от него и на блудниците под техния покрив; украсяват тия златни, сребърни и дървени богове с дрехи като люде.
11 Но те се не избавят от ръжда и молец, макар и да са облечени в пурпурна дреха.
12 В капището изтриват от лицето им праха, който по тях е твърде много.
13 Ето един, който има и скиптър като човек - съдия на страната, но той не може да умъртви виновния пред него.
14 Има меч в дясна ръка и секира, а сам себе си не може защити от войска и разбойници; оттук се познава, че те не са богове; и тъй, не бойте се от тях.
15 Защото, както строшен съд става безполезен за човека, тъй и техните богове.
16 Откак ги турят в калищата, очите им са пълни с прах от нозете на влизащите.
17 И както у оногова, който е оскърбил царя, се затварят входовете на жилището, кога го отвеждат на смърт, тъй техните капища пазят жреците им с врати, брави и завери, за да ги не ограбят разбойници;
18 жреците палят за тях свещници, и повече отколкото за себе си, а те ни едного от тях не могат да видят.
19 Те са като греда вкъщи; сърцата им, казват, ги ядат червеи земни и сяждат тях сами и дрехата им - а те не усещат.
20 Лицата им са черни от кадежа в капищата.
21 По тялото им и по главите им кацат прилепи, лястовици и други птици, лазят по тях и котки.
22 От това ще разберете, че те не са богове; затова не се бойте от тях.
23 Ако някой не очисти от ръжда златото, с което са обковани за украса, те няма да лъщят; и когато са ги изливали, те не са усещали.
24 За висока цена са купени, а дух у тях няма.
25 Бидейки безноги, биват носени на рамена, като показват с това своята нищожност пред людете; засрамват се и ония, които им служат;
26 защото, ако паднат наземи, те сами не могат да станат; също, ако някой ги постави прави, не могат сами да се движат и, ако някой ги наведе, не могат да се изправят; но турят отпреде им дарове, като пред мъртви.
27 Жреците продават жертвите им и злоупотребяват с тях; също и жените им солят част от тях и нищо не отделят ни за сиромах, ни за болен.
28 До жертвите им се допират жени нечисти и родилки. И тъй, след като узнахте от това, че те не са богове, не бойте се от тях.
29 Та как да ги наречем богове? Жени принасят жертви на тия сребърни, златни и дървени богове.
30 И в капищата им жреците седят с раздрани дрехи, с обръснати глави и бради и с непокрити глави;
31 реват те с писък пред своите богове, както други на помен за умрели.
32 Някои от техните дрехи жреците си вземат и обличат с тях жените и децата си.
33 Ако изпитват от някого зло или добро, - не могат да отплатят; не могат да поставят цар, ни да го свалят.
34 Също ни богатство, ни дори дребна медна монета те не могат да дадат. Ако някой им обещае оброк и го не даде, - не го изискват.
35 От смърт човека не избавят, нито слаб от силен отърват;
36 на сляп човек зрение не ще възвърнат; на човек в нужда не ще помогнат;
37 към вдовица не ще покажат състрадание и на сирак не ще направят добро.
38 Тия дървени и обковани със сребро и злато богове са като планински камъни, - и които им служат, ще се посрамят.
39 Та как може да се помисли или каже, че те са богове?
40 При това и самите халдейци ги не зачитат: кога видят ням, който не може да говори, довеждат го при Ваала и молят да проговори, като че Ваал може да чувствува.
41 И като забележат това, не могат да ги оставят, защото са неразумни.
42 Жените, превързани с тръстикови връзки, седят на улиците, палейки кадиво от маслинени трици.
43 И кога някоя от тях, увлечена от минувача, преспи с него - укорява другарката си, че не се е удостоила със същото, като нея, и че превръзката й не е скъсана.
44 Всичко, което се върши у тях, е лъжливо. Затова как може да се мисли или говори, че те са богове?
45 Направени са те от художници и златари; нищо друго не стават, освен това, каквото художниците са искали да ги направят.
46 И които ги правят, не са дълговечни;
47 та как направените от тях могат да бъдат богове? Те оставиха след себе си лъжа и срам на своите потомци.
48 Кога ги сполети война и бедствия, жреците се съветват помежду си, де да се скрият с тях.
49 Та как да се не разбере, че ония, които сами се не спасяват ни от войни, ни от бедствия, не са богове?
50 Понеже те са дървени и обковани със злато и сребро, може да се познае, че те са лъжа; на всички народи и царе ще стане ясно, че те не са богове, а работа на човешки ръце, и в тях няма никакво божествено действие.
51 Та кой след това не ще разбере, че те не са богове?
52 Цар на страната те не поставят, дъжд на людете не дават;
53 съд не отсъждат, обиден не защищават, понеже са безсилни
54 като врани, които се намират между небе и земя. Защото и тогава, кога пламне капището на боговете дървени или обковани със злато и сребро, жреците им ще избягат и ще се спасят, - а те сами, като греди посред, ще изгорят.
55 Ни на цар, ни на врагове те не могат се опря. Та как може да се приеме или помисли, че те са богове?
56 Ни от крадци, ни от грабители не могат опази себе си тия богове, дървени и обковани със сребро и злато:
57 като ги надминават по сила, те свалят златото, среброто и дрехите, които са на тях, и отиват си с плячката, а тия не могат сами на себе си да помогнат.
58 Затова, по-добре е цар, който показва храброст, или полезен вкъщи съд, който стопанинът употребява, нежели лъжливи богове; или по-добре е врата вкъщи, която пази в нея имота, нежели лъжливи богове, или по-добре е дървен стълб в царски палат, нежели лъжливи богове.
59 Слънце, месечина и звезди, бидейки светли и пращани за потреба, са благопослушни.
60 Тъй и светкавицата всеки път, кога се явява, се вижда ясно; тъй и вятърът на всяка страна вее.
61 И облаците, кога им Бог заповяда да минат над цяла вселена, изпълнят заповедта.
62 Също огънят, който се праща отгоре да изтреби планини и гори, извършва отреденото; а тия не приличат на тях ни по вид, ни по сила.
63 Та как може да се помисли или каже, че те са богове, когато не са силни ни съд да съдят, ни добро да правят на людете?
64 И тъй, като знаете, че те не са богове, не бойте се от тях.
65 Царе те не ще прокълнат, нито благословят;
66 личби не ще покажат на небето и пред народите; не ще осветлят като слънцето и не ще озарят като месечината.
67 Зверовете са по-добри от тях: като избягнат под заслон, могат да си помогнат.
68 И тъй, от нищо ние не виждаме, че те са богове; затуй не бойте се от тях.
69 Както плашило в градина нищо не овардя, тъй и техните дървени, обковани със злато и сребро богове.
70 Също тъй техните дървени, обковани със злато и сребро богове, са като трънов храст в градина, върху който кацат всякакви птици, тъй и на труп, хвърлен в тъмнина.
71 От пурпура и багреницата, които се скапват на тях, вие може да разумеете, че те не са богове; та най-после и те сами ще бъдат сядени и ще бъдат за позор в страната.
72 И тъй, по-добре е човек праведен, който няма идоли, защото той е далеч от позор.
9 Бог ще предвожда радостно Израиля със светлата Си слава, със Своята милост и правда.
1
Видение за Божията слава
1 В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата - и аз видях Божии видения.
2 В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),
3 биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.
4 И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, -
5 а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, - и такъв беше видът им: приличаха на човек,
6 и всяко имаше четири лица, и всяко от тях - четири крила;
7 а нозете им - нозе прави, и стъпалата на нозете им - като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).
8 И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;
9 и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.
10 Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна - лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.
11 И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.
12 И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.
13 И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади; огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.
14 И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.
15 И гледах животните, - и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.
16 Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.
17 Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.
18 А наплатите им - високи и страшни бяха те; наплатите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.
19 И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.
20 Където духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.
21 Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.
22 Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен . кристал, прострян отгоре над главите им.
23 А под свода се простираха крилата им ) право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.
24 И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.
25 И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.
26 А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.
27 И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо - от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.
28 Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.
2
Неверието на народа
1 Такова беше видението на отблясъка - от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: "сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе".
2 И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.
3 И Той ми каза: "сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.
4 И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, - при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!
5 Ще слушат ли те, или не, - понеже те са размирен дом - но нека знаят, че е имало пророк между тях.
6 А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, - не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
7 и говори им Моите думи, - слушат ли те, или не, - понеже те са упорити.
8 А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам".
9 И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея - книжен свитък.
10 И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: "плач, охкане и тъга".
3
1 И каза ми: "сине човешки! изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев".
2 Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;
3 и каза ми: "сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам", - и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.
4 И Той ми каза: "сине човешки! стани, та иди у дома Израилев, и говори им с Моите думи;
5 защото се пращаш не у народ с неразбрана реч и непонятен език, но у дома Израилев,
6 не у много народи с неразбрана реч и непонятен език, чиито думи не би разбрал; пък да бях те пратил и при тях, те биха те послушали;
7 а домът Израилев не ще иска да те слуша, защото те не искат да Ме слушат, понеже целият дом Израилев е с твърд лоб и с жестоко сърце.
8 Ето, Аз направих и твоето лице твърдо наспроти техните лица, и твоето чело твърдо наспроти техния лоб.
9 Като диамант, който е по-твърд от камък, направих челото ти; не бой се от тях и не се страхувай пред тяхното лице, защото те са дом размирен".
10 И каза ми: "сине човешки! всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми със сърцето си и изслушай с ушите си;
11 стани, та иди при преселниците, при синовете на твоя народ, говори им и кажи им: тъй казва Господ Бог! па слушат ли те, или не".
12 И подигна ме духът; и чух зад мене си голям гръмовен глас: "благословена славата на Господа от мястото си!"
13 и също шум от крилата на животните, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях и звук от силен гръм.
14 И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.
15 И дойдох при преселниците в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и спрях се там, дето те живееха, и прекарах у тях седем дена в почуда.
Йезекиил - страж на Израелевия дом
16 А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне:
17 "сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене.
18 Кога кажа на беззаконника: "бездруго ще умреш!" а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, - тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.
19 Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си.
20 И ако праведник отстъпи от правдата си и постъпи беззаконие, когато Аз туря отпреде му препънка, и умре, то, ако не си го вразумявал, той ще умре поради греха си, и не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил; но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.
21 Ако пък ти вразумяваш праведника, за да не съгреши тоя праведник, и той не съгреши, то и той ще бъде жив, защото е бил разумен, и ти си спасил душата си".
22 И биде върху мене там ръката на Господа, и Той ми каза: стани, та излез на полето, и Аз ще говоря там с тебе.
23 И станах, та излязох на полето; и ето, там беше славата Господня, като славата, която видях при река Ховар; и паднах ничком.
24 И влезе в мене духът и изправи ме на нозете ми, и Той говори с мене и ми каза: иди и затвори се в дома си.
25 И ти, сине човешки, - ето, ще ти турят окови, и ще те свържат с тях, и не ще се движиш сред тях.
26 И Аз ще прилепя езика ти о небцето ти, и ще онемееш и не ще им бъдеш изобличител, защото те са дом размирен.
27 И когато ще говоря Аз с тебе, тогава ще отворя устата ти, и ти ще им говориш: "тъй казва Господ Бог!" Който иска да слуша, - нека слуша; а който не иска да слуша, - да не слуша: защото те са дом размирен.
4
Пророчество за обсадата и разрушаването на Йерусалим от Вавилон
1 И ти, сине човешки, вземи една тухла, тури я пред себе си и начертай на нея град Йерусалим;
2 нареди обсада против него, направи укрепление против него, насипи насип около него, разположи стан против него и тури наоколо срещу него стенобойни машини,
3 вземи желязна дъска и я тури като желязна стена между тебе и града, обърни се е лице към него, и той ще бъде обсаден, и ти го обсаждай. Това ще бъде личба за дома Израилев.
4 Ти пък легни на лявата си страна и тури върху нея беззаконието на дома Израилев: според числото на дните, през които ще лежиш върху нея, ще носиш беззаконието им.
5 И Аз ти определих годините на беззаконието им според числото на дните: триста и деветдесет дни ще носиш беззаконието на дома Израилев.
6 И когато ги изпълниш, повторно легни вече на дясната си страна, и четирийсет дена носи върху себе си беззаконието на дома Иудин, ден за година, ден за година ти определих.
7 И обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Йерусалим, и пророкувай против него.
8 Ето, Аз турих върху тебе окови, и ти не ще се обърнеш от едната си страна на Другата, докле не изпълниш дните на твоята обсада.
9 Вземи си пшеница и ечемик, боб и леща, просо и лимец, и изсипи ги в един съд, и направи си от тях хлябове, според числото на дните, през които ще лежиш на страната си, триста и деветдесет дни ще ги ядеш.
10 И храната си, с която ще се храниш, яж с теглилка, по двайсет сикли на Ден; от време на време яж това.
11 И вода пий с мярка, по шеста част от хин пий; от време на време тъй пий.
12 И яж ги като ечемични питки и печи ги пред очите им на човешки тор.
13 И каза Господ: тъй Израилевите синове ще ядат хляба си нечист всред ония народи, у които ще ги прогоня.
14 Тогава казах: о, Господи Боже! душата ми никога не се е осквернявала, и от младини до сега не съм ял мърша и разкъсано от звяр; и никакво нечисто месо не е влизало в устата ми.
15 И каза ми Той: Аз ти позволявам, вместо човешки тор, говежди тор, и на него приготвяй хляба си.
16 И каза ми: сине човешки! ето. Аз ще сломя в Йерусалим хлебната подпора, и ще ядат хляб с теглилка и в печал, и вода ще пият с мярка и в тъга;
17 защото у тях ще има оскъдица на хляб и вода, и те с ужас ще се гледат един друг и ще изтлеят в беззаконието си.
5
1 А ти, сине човешки, вземи си остър нож, вземи си бръснарски брич, прекарай го по главата си и брадата си и вземи къпони, та раздели космите на части.
2 Трета част изгори на огън всред града, когато се навършат дните на обсадата; трета част вземи и насечи с нож в околностите му; и трета част развей по вятъра; Аз пък ще изтегля меч подир тях.
3 И вземи от това малка част, и завържи ги в полите си.
4 Но и от това още вземи и хвърли в огън, и го изгори в огъня. Оттам ще излезе огън върху целия дом Израилев.
5 Тъй казва Господ Бог: това е Йерусалим! Аз го поставих в средата на народите, и наоколо му - земи.
6 А той се отнесе против Моите наредби по-нечестиво от езичниците, и против Моите повели - по-лошо от земите около него; защото те отхвърлиха наредбите Ми и не постъпват по Моите повели.
7 Затова тъй казва Господ Бог: задето вие умножихте беззаконията си повече от езичниците, които са около вас, по Моите устави не ходите и Моите наредби не изпълнявате, и дори не ходите и по наредбите на езичниците, които са около вас,
8 затова тъй казва Господ Бог: ето, и Аз съм против тебе, Аз Сам, и ще извърша сред тебе съд пред очите на езичниците.
9 И заради всички твои гнусотии ще извърша върху тебе, каквото Аз никога не съм вършил и каквото занапред няма да върша.
10 Затова бащи ще ядат синове сред тебе, и синове ще ядат бащите си; и ще извърша над тебе съд и целия твой остатък ще развея по всички ветрове.
11 Затова жив съм Аз, казва Господ Бог: задето ти оскверни Моето светилище с всичките си гнусотии и с всичките си мръсотии, Аз ще те умаля, и Моето око не ще те пожали, и Аз не ще се смиля над тебе.
12 Трета част у тебе от мор ще умре и от глад ще загине сред тебе; трета част ще падне от меч в твоите околности; а трета част ще развея по всички ветрове, и ще изтегля меч подир тях.
13 И ще се изпълни Моят гняв, и ще утоля Моята ярост над тях, и ще бъда удовлетворен; и кога се излее върху тях Моята ярост, ще узнаят, че Аз, Господ, съм говорил в ревността Си.
14 И ще те направя на пустиня и за поругание сред народите, които са около тебе, пред очите на всеки минувач.
15 И ще бъдеш за присмех и поругание, за показ и ужас у околните на тебе народи, кога извърша над тебе съд в гняв и ярост, и чрез яростни порази, - Аз, Господ, изрекох това, -
16 и кога пратя върху им лютите стрели на глада, които ще изтребват, кога ги пратя за ваша гибел и усиля у вас глада, и унищожа хлебна подпора у вас,
17 и пратя върху вас глад и люти зверове, които ще те лишат от деца; и мор, и кръв ще мине през тебе, и ще напратя меч върху тебе; Аз, Господ, изрекох това.
6
Бог осъжда идолопоклонството
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! обърни лицето си към планините Израилеви и пророкувай против тях,
3 и кажи: планини Израилеви! чуйте словото на Господа Бога. Тъй казва Господ Бог на планини и хълмове, на долини и долища: ето, Аз ще напратя меч върху вас и ще съборя вашите оброчища;
4 и жертвениците ви ще бъдат опустошени, стълбовете ви в чест на слънцето ще бъдат строшени, и вашите убити ще хвърля пред вашите идоли;
5 и ще туря труповете на синовете Израилеви пред техните идоли и ще разпилея костите ви около вашите жертвеници.
6 Навред, дето живеете, градовете ще бъдат опустошени, и оброчищата съборени, за да бъдат опустошени и съборени вашите жертвеници, за да бъдат разбити и унищожени вашите идоли, и строшени вашите слънчеви стълбове, и да се заличат вашите произведения.
7 И всред вас ще паднат убити, и ще узнаете, че Аз съм Господ.
8 Но Аз ще запазя остатък, тъй че всред народите ще останат от вас оцелели от меч, кога бъдете разпилени по земите.
9 И вашите оцелели ще си спомнят за Мене сред народите, дето ще бъдат отведени в плен, кога Аз сломя блудното им сърце, което се отметна от Мене, и очите им, които са блудствували след идолите; и те ще почувствуват отвращение към себе си за онова зло, що са вършили във всичките си гнусотии;
10 и ще узнаят, че Аз съм Господ; не напразно говорих Аз, че ще напратя върху тях такова бедствие.
11 Тъй казва Господ Бог: плесни с рътете си, тропни с ногата си и кажи: горко за всичките гнусни злодеяния на дома Израилев! ще паднат те от меч, глад и мор.
12 Който е далеч, ще умре от мор; а който е близо, ще падне от меч; а който е останал и оцелял, от глад ще умре; тъй ще завърша Моя гняв върху тях.
13 И ще узнаете, че Аз съм Господ, кога поразените ще лежат между своите идоли около жертвениците им, на всеки висок хълм, на всички планински върхове, под всяко зелено дърво и под всеки клонест дъб, там, дето принасяха благовонни кадива на всичките си идоли.
14 И ще простра върху тях ръката Си и ще направя земята пустиня и степ повече от пустиня Дивлат, навред дето живеят, и Ще узнаят, че Аз съм Господ.
7
Близкият край на Израел
1 И биде към мене слово Господне:
2 и ти, сине човешки (кажи): тъй казва Господ Бог: свършек на земята Израилева, - дойде свършекът върху четирите земни краища.
3 Ето, дойде свършек за тебе; и ще пратя върху тебе Своя гняв, и ще те съдя според твоите пътища, и ще стоваря върху ти всички твои гнусотии.
4 И Моето око не ще те пожали, и не ще се смиля, и ще ти отплатя според твоите пътища, и твоите гнусотии ще бъдат е тебе, и ще узнаете, че Аз съм Господ.
5 Тъй казва Господ Бог: беда единствена, ето иде бедата.
6 Свършек дойде, дойде свършек, дигна се против тебе; ето дойде,
7 дойде напаст до тебе, жителю на страната! иде време, приближава ден на смут, а не на весели викове по планини.
8 Ето, скоро ще излея върху тебе яростта Си и ще завърша над тебе Своя гняв, ще те съдя според твоите пътища и ще стоваря върху тебе всички твои гнусотии.
9 И окото Ми не ще те пожали, и не ще се смиля. Според твоите пътища ще ти отплатя, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе; и ще узнаете, че Аз съм Господ, Който наказва.
10 Ето денят! ето дойде, настъпи напастта! жезълът покара, гордостта напъпи.
11 Силата въстава против жезъла на нечестието; нищо не ще остане от тях - ни от богатството им, ни от шума им, ни от разкоша им.
12 Дойде време, настъпи ден; купувачо, не се радвай, продавачо, не плачи, защото гневът е върху цялото им множество.
13 Защото, който е продал, не ще се върне при продаденото, макар да остане жив; защото пророческото видение за цялото им множество не ще се отмени, и никой с беззаконието си не ще закрепи живота си.
14 Тръбят с тръба, и всичко се готви, но никой не отива на война; защото Моят гняв е върху цялото им множество.
15 Вън от къщи - меч, а вкъщи - мор и глад. Който е на полето, от меч ще умре, а който е в града, него ще погълне глад и мор!
16 А оцелелите от тях ще избягат и ще бъдат в планините като долински гълъби; те всички ще стенат, всеки за своето беззаконие.
17 На всички ръцете ще отпаднат, и на всички коленете като вода ще затреперят.
18 Тогава те ще се опашат с вретище, и трепет ще ги обхване; и у всички по лицата ще бъде срам, и у всички по главите - плешивост.
19 Среброто си ще изхвърлят по улици, и златото не ще зачитат. Среброто им и златото им не ще бъде в сила да ги спаси в деня на Господнята ярост. Те не ще наситят с тях душите си и не ще напълнят утробите си, защото то биде повод за беззаконието им.
20 И в гиздавите си накити те се гордееха с него и правеха от него изображение на гнусните си истукани; затова ще го направя нечисто за тях
21 и ще го дам плячка в ръцете на чужденци и на беззаконници земни да го разграбят, и те ще го осквернят.
22 И ще отвърна от тях лицето Си, и ще осквернят Моето съкровено място; и ще влязат там грабители и ще го осквернят.
23 Готви верига, защото тая земя е пълна с кървави злодейства, и градът е пълен с насилия.
24 Аз ще доведа най-зли народи, и ще завладеят домовете им. И ще туря край на гордостта на силните, и ще бъдат осквернени светините им.
25 Иде гибел; ще търсят мир, и не ще намерят.
26 Беда ще дойде след беда, и вест след вест; и ще търсят у пророка видения, и не ще има учение у свещеници и съвет у старци.
27 Царят ще тъжи, и князът ще се облече в ужас, и у народа на страната ще треперят ръцете. Ще постъпя с тях според техните пътища, според техния съд ще ги съдя; и ще узнаят, че Аз съм Господ.
8
Идолопоклонство в Йерусалим
1 В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога.
2 И видях: и ето подобие (на мъж), като че огнено, и от кръста и надолу - огън, а от кръста му и нагоре - като че сияние, като че светлина от пламък.
3 И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Йерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване.
4 И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето.
5 И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността.
6 И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.
7 И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука.
8 И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата.
9 И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук.
10 Влязох, и гледам, и ето - всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо.
11 И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка - своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре.
12 И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: "не ни вижда Господ, Господ остави тая земя".
13 И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.
14 И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза,
15 и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.
16 И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето.
17 И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си.
18 Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, - не ще ги чуя.
9
Наказание на идолопоклонниците
1 И извика на ушите ми със силен глас и каза: нека се приближат тия, които ще накажат града, всеки със своето пагубно оръжие в ръце.
2 И ето, шестима души идат от горните врата, обърнати към север, и у всекиго в ръка пагубното му сечиво, и между тях един, облечен с ленена дреха, и на пояса му дивит. И дойдоха и застанаха до медния жертвеник.
3 И славата на Бога Израилев слезе от Херувима, на който беше, върху прага на Дома. И повика Бог човека, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс.
4 И каза му Господ: мини презсред града, презсред Йерусалим, и тури знак по челата на людете, които скърбят, които въздишат за всички гнусотии, що се вършат сред него.
5 А на ония чух да каже: идете след него в града и убивайте; нека вашето око не жали, и не щадете;
6 старец, момък и девица, младенец и жени бийте до смърт, ала не закачайте ни едного човека, който има знак, и почнете от Моето светилище. И почнаха те от тия старейшини, които бяха пред Дома.
7 И каза им: осквернете Дома, напълнете дверите с убити и излезте. Те излязоха и почнаха да убиват в града.
8 И когато убиваха, аз останах и паднах ничком, извиках и казах: о. Господи Боже! нима Ти ще изтребиш целия остатък на Израиля, като изливаш гнева Си върху Йерусалим?
9 И каза ми Той: нечестието на дома Израилев и Иудин е голямо, твърде голямо; и тая земя е пълна с кръв, и градът е изпълнен с неправда; защото те казват: "Господ остави тая земя, Господ не вижда".
10 Затова и окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; ще обърна поведението им върху техните глави.
11 И ето, човекът, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс, даде отговор и каза: аз извърших, както ми заповяда.
10
Божията слава напуска храма
1 И видях, и ето на свода, който е над главите на Херувимите, като че камък сапфир, като че нещо прилично на престол се виждаше над тях.
2 И говори Той на човека, облечен с ленена дреха, и каза: влез между колелата под Херувимите, вземи пълна шепа разпалени въглища измежду Херувимите и разхвърли ги върху града; и той влезе пред очите ми.
3 Херувимите пък стояха от дясна страна на Дома, когато влезе оня човек, и облак изпълняше вътрешния двор.
4 И славата Господня се подигна от Херувима към прага на Дома, и Домът се изпълни с облак, и дворът се изпълни със сияние от славата Господня.
5 И шумът от крилата на Херувимите се чуваше дори на външния двор, като че глас на Бога Всемогъщи, кога Той говори.
6 И когато Той даде заповед на човека, облечен с ленена дреха, и каза: "вземи огън измежду колелата, измежду Херувимите", и когато той влезе и застана между колелата,
7 тогава изсред Херувимите един Херувим простря ръката си към огъня, който бе между Херувимите, и взе, та даде в шепата на облечения с ленена дреха. Тоя взе и излезе.
8 И под крилата на Херувимите се виждаше подобие на човешки ръце.
9 И видях: и ето четири колела до Херувимите, по едно колело до всеки Херувим, и колелата наглед бяха като от камък топаз.
10 И на вид всички четири еднакви като че ли колело се намираше в колело.
11 Когато те вървяха, вървяха на четирите си страни; когато вървяха, не се обръщаха, но отиваха към онова място, накъдето беше обърната главата; като вървяха, не се обръщаха.
12 И цялото им тяло, и гърбът им, и ръцете им, и крилата им, и колелата наоколо бяха пълни с очи, - всичките им четири колела.
13 На тия колела чух да се казва: галгал.
14 И всяко животно имаше четири лица: първото лице - лице херувимско, второто лице - лице човешко, третото лице - лице лъвско и четвъртото - лице орлово.
15 Херувимите се подигнаха. Това бяха същите животни, които видях при река Ховар.
16 Когато вървяха Херувимите, вървяха до тях и колелата; когато Херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отделяха, а бяха при тях.
17 Когато те стояха, стояха и ония; когато те се подигаха, подигаха се и ония, защото в тях беше духът на животните.
18 И славата Господня се отмахна от прага на Дома и застана над Херувимите.
19 И подигнаха Херувимите крилата си и се издигнаха пред очите ми от земята; когато те тръгваха, и колелата бяха до тях; и застанаха при входа на източните врата на Господния Дом, и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
20 Това бяха същите животни, които видях в подножието на Бога Израилев при река Ховар. И аз познах, че това са Херувими.
21 Всеки имаше по четири лица и всеки-по четири крила, а под крилата им подобие на човешки ръце.
22 А лицата им приличаха като ония лица, които видях при река Ховар, - същият вид, същите те. Всеки вървеше право в тая посока, която беше пред лицето му.
11
Наказанието на нечестивите първенци на народа
1 И дигна ме духът и ме доведе при из- точните врата на Дома Господен, които гледаха към изток. И ето, - при входа на вратата двайсет и пет човека; и между тях видях Иазания, син Азуров, и Фалтия, син Ванеев, князе народни.
2 И Той ми каза: сине човешки! ето людете, които имат наум беззаконие и които дават лош съвет в тоя град,
3 думайки: "още е далеч; нека градим домове; той е котел, а ние - месо".
4 Затова изречи против тях пророчество, пророкувай, сине човешки.
5 И слезе върху мене Дух Господен и ми каза: кажи, тъй казва Господ: което говорите вие, доме Израилев, и което ви наум идва, това Аз зная.
6 Много ваши убити сложихте в тоя град, и улиците му изпълнихте с трупове.
7 Затова тъй казва Господ Бог: вашите убити, които сложихте сред него, са месо, а той - котел; но вас Аз ще изведа из него.
8 Вие се боите от меч, и Аз ще напратя върху ви меч, казва Господ Бог.
9 И ще ви изведа из него, ще ви предам в ръцете на чужденци и ще извърша съд върху вас.
10 От меч ще паднете; на Израилевите предели ще ви съдя, ще познаете, че Аз съм Господ.
11 Той не ще бъде за вас котел, и вие не ще бъдете месо в него; на Израилевите предели ще ви съдя.
12 И ще познаете, че Аз съм Господ; защото по Моите заповеди не ходихте, и Моите наредби не изпълнихте, а ходихте по наредбите на околните вам народи.
13 И ето, когато аз пророкувах, Фалтия, Ванеевият син, умря. И паднах ничком, викнах със силен глас и казах: о. Господи Боже! нима искаш докрай да изтребиш остатъка на Израиля?
14 И биде към мене слово Господне:
15 сине човешки! на твоите братя, на твоите братя, на твоите еднокръвни и на целия Израилев дом, - на всички тях, живеещите в Йерусалим, казват: "живейте далеч от Господа, тая земя е дадена нам да я владеем".
16 На това кажи: тъй казва Господ Бог: макар и да ги отдалечих между народите и макар да ги пръснах по земите, обаче Аз ще бъда за тях като светилище в ония земи, където отидоха.
17 После кажи: тъй казва Господ Бог: Аз ще ви събера измежду народите и ще ви върна от земите, в които сте разпилени; и ще ви дам земята Израилева.
18 И ще дойдат там, и ще изхвърлят из нея всичките й гнусотии и всичките й мръсотии.
19 И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът,
20 за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог.
21 А чието сърце се повлече по гнусотиите им и мръсотиите им, тяхното поведение ще обърна върху главите им, казва Господ Бог.
22 Тогава Херувимите дигнаха крилата си, и колелата бяха до тях; и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
23 И дигна се славата Господня изсред града и се спря над планината, която е на изток от града.
24 И духът ме подигна и ме пренесе във видение, чрез Божия Дух, в Халдея при преселниците. И видението, което видях, избягна от мене.
25 И аз разказах на преселниците всички думи на Господа, които Той ми откри.
12
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! ти живееш всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен.
3 А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване и сред ден пресели се пред очите им, пресели се от твоето място на друго място пред очите им; може би те ще разберат, макар и да са дом размирен;
4 и вещите си изнеси като вещи нужни при преселване, денем пред очите им, и сам излез вечерта пред очите им, както излизат за преселване.
5 Пред очите им си пробий отвор в стената, и изнасяй през него.
6 Пред очите им вземи товара си на рамо, по мръкнало го изнеси, закрий си лицето, за да не видиш земята; защото Аз те поставих за личба на дома Израилев.
7 И извърших, както ми бе заповядано; вещите си като вещи нужни при преселване изнесох денем, а вечерта прокопах си с ръка отвор в стената, по мръкнало изнесох товара и го дигнах на рамо пред очите им.
8 И на сутринта биде към мене слово Господне:
9 сине човешки! не каза ли ти Израилевият дом, домът размирен: какво вър шиш?
10 Кажи им: тъй казва Господ Бог: това е предвестие за началника в Йерусалим и за целия дом Израилев, който е там.
11 Кажи: аз съм личба за вас; което аз върша, то ще бъде с тях, - в преселение, в плен ще отидат те.
12 И началникът, който е сред тях, по мръкнало ще дигне товара на рамо и ще излезе. Стената ще пробият, за да го прекарат през нея; той ще закрие лицето си, тъй че не ще види с очи тая земя.
13 И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон, в Халдейската земя, но той не ще я види, и там ще умре.
14 А всички, които са около него, неговите сподвижници и цялата му войска ще развея по всички ветрове, и ще извадя меч подир тях.
15 И ще познаят, че Аз съм Господ, ко гато ги разпилея между народите и ги развея по земите.
16 Но едно малко число тях Аз ще запазя от меч, глад и мор, за да разказват на народите, при които ще отидат, всичките си гнусотии; и ще познаят, че Аз съм Господ.
17 И биде към мене слово Господне:
18 сине човешки хляба си яж с трепет и водата си пий с треперене и с печал.
19 И кажи към народа на страната: тъй казва Господ Бог за жителите на Йерусалим, за Израилевата земя: те ще ядат хляба си с печал и водата си ще пият в униние, защото, поради неправдата на всички, що живеят в нея, земята му ще бъде лишена от всичкото изобилие.
20 И ще бъдат разорени населените градове, и земята ще стане пуста, и ще познаете, че Аз съм Господ.
21 И биде към мене слово Господне:
22 сине човешки! каква е тая поговорка у вас, в Израилевата земя: "много дни ще минат, и всяко пророческо видение ще изчезне"?
23 Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: ще унищожа тая поговорка, и не ще употребяват вече такава поговорка у Израиля; но кажи им: близки са дните и изпълнянето на всяко пророческо видение.
24 Защото вече не ще остане напусто никое пророческо видение, и ни едно предвестие не ще бъде лъжливо в дома Израилев
25 Защото Аз, Господ, Аз говоря: и думата, която Аз говоря, ще се изпълни, и не ще бъде отложена; във ваши дни, доме размирен, изрекох дума, и ще я изпълня, казва Господ Бог.
26 И биде към мене слово Господне:
27 сине човешки! ето, домът Израилев казва: "пророческото видение, което той видя, ще се сбъдне след много дни, и той пророкува за далечни времена".
28 Затова кажи им тъй казва Господ Бог: ни една Моя дума вече не ще бъде отсрочена, но думата, която Аз кажа, ще се сбъдне, казва Господ Бог.
13
Лъжепророците
1 И биде към мене слово Господне
2 сине човешки! изречи пророчество против Израилевите пророци, които пророкуват, и кажи на ония, които пророкуват от свое сърце: чуйте словото Господне!
3 Тъй казва Господ Бог: горко на безумните пророци, които се водят от свой дух, и нищо не са видели!
4 Твоите пророци, Израилю, са като лисици в развалини.
5 В проломи вие не влизате и не ограждате със стена дома Израилев, за да стои твърдо в битка в деня Господен.
6 Те виждат суета и предсказват лъжа, думайки: "Господ каза", а Господ не ги е изпратил; и дават надежда, че словото ще се сбъдне.
7 Не суетно ли видение видяхте вие? и не лъжливо ли предвестие изричате, думайки: "Господ каза", пък Аз не съм казвал?
8 Затова тъй казва Господ Бог: понеже говорите суета и виждате във виденията лъжа, Аз съм против вас, казва Господ Бог.
9 И ще бъде ръката Ми против тия пророци, които виждат суета и предсказват лъжа; в съвета на Моя народ те не ще бъдат, в списъка на дома Израилев не ще бъдат вписани и в земята Израилева не ще влязат; и ще познаете, че Аз съм Господ Бог.
10 Задето въвеждат Моя народ в заблуда, думайки: "мир", а пък мир няма; и когато той гради стена, те я с кал мажат,
11 кажи на тия, които мажат стената с кал, че тя ще падне. Ще ливне проливен дъжд, и ти, каменна градушко, ще удариш, и силен вятър ще я разкъса.
12 И ето, стената ще падне; тогава не ще ли ви кажат: "де е мазилката, с която мазахте?"
13 Затова тъй казва Господ Бог: ще пусна силен вятър в гнева Си, и ще ливне проливен дъжд в яростта Ми, и каменна градушка в яда Ми за изтреба.
14 Ще срутя стената, която мажехте с кал, и ще я хвърля на земята; ще се открие основата й, и ще падне, и вие заедно с нея ще загинете, и ще познаете, че Аз съм Господ.
15 И ще излея яростта Си върху стената и върху ония, които я мажат с кал, и ще ви кажа: няма стена, и няма ония, които я мажеха -
16 пророците Израилеви, които пророкуваха на Йерусалим и му възвестяваха мирни видения, когато мир няма, - казва Господ Бог.
17 А ти, сине човешки, обърни лицето си към дъщерите на твоя народ, които пророкуват от свое сърце, изречи против тях пророчество
18 и кажи: тъй казва Господ Бог: горко на ония, които пришиват магийски кесийки под мишниците си и правят покривала на глава за всеки ръст, души да ловят! Нима, като улавяте душите на Моя народ, вие ще спасите вашите души?
19 И Ме безчестите пред Моя народ за шепа ечемик и за късове хляб, умъртвявайки души, които не трябва да умират, и оставяйки да живеят души, които не трябва да живеят, като лъжете народа, който слуша лъжа.
20 Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против вашите магийски кесийки, с които там ловите души като птички, и ще ги изтръгна изпод мишниците ви и ще пусна на свобода душите, които вие ловите като птички.
21 Ще раздера вашите покривала и ще избавя народа Си от ръцете ви; те не ще бъдат вече плячка във ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ.
22 Задето с лъжа разтъжвате сърцето на праведника, което Аз не исках да разтъжвам, и поддържате ръцете на беззаконника, та той да се не обърне от порочния си път и да не запази живота си, -
23 затова вече не ще имате суетни видения и занапред не ще предугаждате; и Аз ще избавя Моя народ от ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ.
14
Идолопоклонството на Израелевите старейшини
1 И дойдоха при мене неколцина Израилеви старейшини и седнаха пред лицето ми.
2 И биде към мене слово Господне:
3 сине човешки! тия люде допуснаха своите идоли в сърцето си и поставиха съблазънта на своето нечестие пред лицето си: мога ли Аз да им отговарям?
4 Затова говори с тях и кажи им: тъй казва Господ Бог: ако някой от дома Израилев допусне своите идоли в сърцето си и постави съблазънта на своето нечестие пред лицето си и дойде при пророка, - то Аз, Господ, мога ли, при многото му идоли, да му дам отговор?
5 Нека домът Израилев проумее в сърцето си, че те всички със своите идоли станаха чужди за Мене.
6 Затова кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: обърнете се и отвърнете се от вашите идоли, и от всички ваши гнусотии отвърнете лицето си.
7 Защото, ако някой от дома Израилев и от пришълците, които живеят у Израиля, се отметне от Мене и допусне своите идоли в сърцето си, и постави съблазънта на своето нечестие пред лицето си и дойде при пророка да Ме попита чрез него, - то Аз, Господ, ще му дам ли отговор от Себе Си?
8 Аз ще обърна лицето Си против тоя човек, ще го съкруша за личба и приказ и ще го премахна из Моя народ, и ще познаете, че Аз съм Господ.
9 Ако пък пророк допусне да се измами и каже дума тъй, като че ли Аз, Господ, съм научил тоя пророк, то Аз ще простра против него Моята ръка и ще го премахна из Моя народ Израиля.
10 И ще понесат вината за беззаконието си. Каквато е вината на запитвача, такава ще бъде и вината на пророка,
11 та занапред домът Израилев да не се отклонява от Мене, и вече да не оскверняват себе си с всякакви свои беззакония, а ай бъдат Мой народ, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Бог.
12 И биде към мене слово Господне:
13 сине човешки! ако някоя земя съгрешеше пред Мене, като вероломно отстъпеше от Мене, и Аз прострех върху нея ръката Си, унищожех у нея хлебната подпора, пратех върху нея глад и почнех да погубвам по нея люде и добитък,
14 и ако се намереха в нея тия трима мъже: Ной, Даниил и Иов, - то те със своята праведност биха спасили само своите души, казва Господ Бог.
15 Или, ако пратех върху тая земя люти зверове, които биха я осиротили, и тя поради зверовете станеше пуста и непреходна,
16 то тия трима мъже сред нея, жив съм Аз, казва Господ Бог, - не биха спасили ни синове, ни дъщери, а те, само те биха се спасили, земята пак би станала пустиня.
17 Или, ако напратех върху тая земя меч и кажех: "мечо, мини през земята!" и почнеше да изтребя по нея люде и добитък,
18 то тия трима мъже сред нея, жив съм Аз, казва Господ Бог, - не биха спасили ни синове, ни дъщери, а само те биха се спасили.
19 Или, ако напратех върху тая земя мор и излеех върху нея яростта Си в кръвопролитие, за да изтребя в нея люде и добитък,
20 то Ной, Даниил и Иов сред нея, - жив съм Аз, казва Господ Бог, - не биха спасили ни синове, ни дъщери; със своята праведност те биха спасили само своите души.
21 Защото тъй казва Господ Бог: ако и четирите Мои тежки порази - меч и глад, люти зверове и мор - пратя върху Йерусалим, за да изтребят в него люде и добитък,
22 и тогава ще остане в него остатък синове и дъщери, които ще бъдат изведени оттам; ето, те ще дойдат при вас, и вие ще видите поведението им и делата им и ще се утешите за онова бедствие, що съм напратил върху Йерусалим, за всичко, що съм напратил върху него.
23 Те ще ви утешат, кога видите поведението им и делата им; и ще познаете, че Аз не напразно съм извършил всичко онова, що извърших в него, казва Господ Бог.
15
Притчата за лозата
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! кое предимство има дървото на лозата пред всяко друго Дърво, и пръчките на лозата - пред дърветата в гората?
3 Взимат ли от него къс за някое изделие? Взимат ли от него поне за клечка, да окачват на нея някоя вещ?
4 Ето, хвърлят го в огъня да изгори; двата му края огън пояда, и обгоря средата му; става ли то за някакво изделие?
5 И когато то беше цяло, не ставаше за никакво изделие; още повече, когато огънят го пояде, и то обгоря, става ли то за някакво изделие?
6 Затова тъй казва Господ Бог: както лозовото дърво между горските дървета предадох на огън, за да изгори, тъй нему ще предам и иерусалимските жители.
7 И ще обърна лицето Си против тях; из един огън ще излязат, и друг огън ще ги погълне, - и ще познаете, че Аз съм Господ, кога обърна против тях лицето Си.
8 И ще направя тая земя пустиня, задето те вероломно постъпваха, казва Господ Бог.
16
За мерзостите на Йерусалим като невярна жена
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! изкажи на Йерусалим неговите гнусотии
3 и речи: тъй казва Господ Бог на дъщерята Иерусалимова: твоят корен и твоята родина с в Ханаанската земя; баща ти е амореец, и майка ти - хетеянка;
4 при твоето рождение - в деня, когато ти се роди - пъпа ти не отрязаха, с вода те не умиха за о чистяне, със сол те не посолиха и с пелени не повиха.
5 Ничие око не се смили над тебе, та от милост към тебе да ти направят нещо от това; но те изхвърлиха на полето от презрение към живота ти, в деня на твоето раждане.
6 И минавах Аз покрай тебе и те видях, захвърлена да те тъпчат в кръвта ти, и ти казах: "в кръвта си живей!" Тъй ти казах Аз: "в кръвта си живей!"
7 Размножих те като полските растения; ти порасна, стана голяма и достигна превъзходна красота: твоите гърди се надигнаха, и косата ти порасна; но ти беше гола и непокрита.
8 И минавах Аз покрай тебе и те видях, и ето, това беше времето ти, време за любов; и прострях полите на дрехите Си върху тебе и покрих твоята голота; и заклех ти се и встъпих в съюз с тебе, казва Господ Бог, - и ти стана Моя.
9 Умих те с вода, измих от тебе кръвта ти и те с елей помазах.
10 Облякох ти пъстрошити дрехи и ти обух червени сандали, опасах те с висон и те покрих със свилено покривало.
11 Окичих те с накити и турих на ръцете ти гривни и на шията ти - огърлие.
12 И турих пръстен на носа ти, обеци - на ушите ти, и на главата ти - прекрасен венец.
13 Тъй се гиздеше ти със злато и сребро, и дрехата ти беше висон, свила и пъстрошита тъкан; хранеше се ти с хляб от най-добро пшенично брашно, с мед и дървено масло и беше извънредно красива и достигна царствено величие.
14 И разнесе се славата ти между народите поради твоята красота, защото тя беше в пълно съвършенство при тоя великолепен накит, с който Аз те накитих, казва Господ Бог.
15 Но ти се довери на красотата си и, ползувайки се от славата си, почна да блудствуваш, и живееше безпътно с всеки минувач, като му се отдаваше.
16 И взе от дрехите си и си направи шарени оброчища и блудствува на тях, както никога не ще се случи и не ще бъде.
17 И взе своите накити от Мое злато и от Мое сребро, които Аз ти дадох, и си направи мъжки образи и блудствува с тях.
18 И взе своите пъстрошити дрехи, облече ги с тях, и тури пред тях Моя елей, Моя тамян;
19 и Моя хляб, който ти давах, пшеничното брашно, елея и меда, с които Аз те храних, ти ги туряше пред тях в приятно благоухание; и това стана, казва Господ Бог.
20 И взе синовете си и дъщерите си, които ти Ми роди, и ги принасяше жертва, за да бъдат погълнати. Малко ли ти блудствува?
21 Но ти и Моите синове колеше и им ги даваше, прекарвайки ги през огън.
22 И при всички твои гнусотии и твои блудствувания, ти не си спомни за дните на твоята младост, когато беше гола и непокрита и хвърлена да бъдеш тъпкана в кръвта си.
23 И след всички тия злодеяния, - горко, горко ти! казва Господ Бог, -
24 ти си построи блудилища и си направи на всяка стъгда оброчища;
25 в началото на всеки път си направи оброчища, позореше красотата си и размяташе нозете си за всеки минувач; и умножи своите блудствувания.
26 Блудствува с египетските синове - с твоите съседи, люде снажни - умножаваше блудствуванията си и Ме разгневяваше.
27 И ето. Аз прострях върху тебе ръката Си, умалих назначеното за тебе и те предадох на произвола на дъщерите филистимски, които те мразеха и които се засрамиха от твоето срамно поведение.
28 Ти блудствува със синовете на Асур - и не се насити, блудствува с тях, но с това не се задоволи;
29 ти умножи блудствуванията си в Ханаанската земя до Халдея, но и с това се не задоволи.
30 Колко изнурено трябва да е сърцето ти, казва Господ Бог, когато ти всичко това върши като необуздана блудница!
31 Когато ти строи блудилища в началото на всеки път и си прави оброчища на всяка стъгда, ти беше не като блудница, защото отхвърляше подаръци,
32 но като прелюбодейна жена, която вместо своя мъж прибира чужди.
33 На всички блудници дават подаръци, а ти сама дава подаръци на всичките си любовници и ги подкупва, та да дохождат при тебе от всички страни, за да блудствуват с тебе.
34 У тебе в твоите блудствувания ставаше обратно на това, което става с жени: не към тебе припкаха, а ти даваше подаръци, пък на тебе не даваха подаръци; и затова ти постъпваше обратно на другите.
35 Затова изслушай, блуднице, словото Господне!
36 Тъй казва Господ Бог: задето тъй пръска парите си, и в твоите блудствувания биваше разкривана твоята голота пред твоите любовници и пред всички твои гнусни идоли, и за кръвта на твоите синове, които ти им даваше, -
37 затова ето, Аз ще събера всички твои любовници, с които ти се наслаждава и които ти люби, с всички ония, които мрази, и ще ги събера отвред против тебе и ще разкрия пред тях твоята голота, и ще видят всичкия ти срам.
38 Аз ще те съдя, както съдят прелюбодейки и ония, които кръв проливат, - и ще те предам на кървава ярост и ревност
39 ще те предам в ръцете им, - и те ще разрушат твоите блудилища и ще разхвърлят твоите оброчища, ще свлекат от тебе твоите дрехи, ще вземат твоите накити и ще те оставят гола и непокрита.
40 Ще свикат против тебе събрание, ще те убият с камъни и ще те разсекат с мечовете си.
41 Ще изгорят с огън твоите къщи и ще извършат над тебе съд пред очите на много жени; и ще туря край на твоето блудство, и не ще даваш вече подаръци.
42 Ще утоля над тебе Моя гняв, и ще отстъпи от тебе Моето негодуване, ще се успокоя и вече не ще се гневя.
43 Задето не спомни дните на младостта си и с всичко това Ме дразни, ето, и Аз ще обърна поведението ти върху твоята глава, казва Господ Бог, за да не се предаваш вече на разврат след всички твои гнусотии.
44 Ето, всеки, който говори с притчи, може да каже за тебе: "каквато майката, такава и дъщерята".
45 Ти си дъщеря като майка си, която е оставила мъжа си и децата си, и ти си сестра като сестрите си, които са оставили мъжете си и децата си. Вашата майка е хетеянка и баща ви амореец.
46 Твоя пък по-голяма сестра е Самария, която с дъщерите си живее наляво от тебе, и по-малка твоя сестра, която живее надясно от тебе, е Содома с дъщерите си.
47 Но ти и по техните пътища не ходи и по техните гнусотии не постъпва; това бе малко: ти постъпваше по-развратно от тях във всички твои пътища.
48 Жив съм Аз, казва Господ Бог; дори Содома, сестра ти, и дъщерите й не вършиха това, що ти върши и твоите дъщери.
49 Ето в какво се състоеше беззаконието на сестра ти Содома и на дъщерите й: в гордост, пресищане, празност, и тя не подкрепяше ръката на сиромах и нужделив.
50 И възгордяха се те и вършиха гнусотии пред Моето лице, и, като видях това, Аз ги отхвърлих.
51 Самария и половината от твоите грехове не извърши; ти ги надмина с твоите гнусотии, и чрез твоите мръсотии, които извърши, твоите сестри се оказаха поправи от тебе.
52 Носи тогава срама си и ти, която осъждаше сестрите си; според твоите грехове, с които ти опозори себе си повече от тях, те са по-прави от тебе. Черви се тогава от срам и ти и носи срама си като тъй оправда сестрите си.
53 Но Аз ще върна пленниците им, пленниците на Содома и на дъщерите й, пленниците на Самария и на дъщерите й и твоите в плен пленени между тях,
54 за да носиш срама си и да се срамуваш от всичко това, що върши, като им бъдеш утеха.
55 И твоите сестри, Содома и дъщерите й, ще се върнат в предишното си състояние; също Самария и дъщерите й ще се върнат в предишното си състояние; и ти и твоите дъщери ще се върнете в предишното си състояние.
56 За сестра ти Содома и помен няма в устата ти в дните на твоята гордост,
57 докле още не беше открито твоето нечестие, както във времето, когато ти беше посрамена от сирийските дъщери и от всички, които я окръжаваха, от филистимските дъщери, които гледаха на тебе отвред с презрение.
58 Поради твоя разврат и поради твоите гнусотии ти търпиш, казва Господ.
59 Защото тъй казва Господ Бог: Аз ще постъпя с тебе, както постъпи ти, като презря клетвата, нарушавайки съюза.
60 Но Аз ще си спомня Моя съюз с тебе в дните на твоята младост и ще възстановя с тебе вечен съюз.
61 И ти ще си спомниш за твоите пътища, и ще те е срам, кога почнеш да приемаш сестрите си, по-големите от тебе, както и по-малките от тебе, и кога почна да ти ги давам за дъщери, но не от твоя съюз.
62 Аз ще възстановя Моя съюз с тебе, и ще познаеш, че Аз съм Господ,
63 за да помниш и да се срамуваш, и занапред да не можеш да отвориш от срам и уста, кога ти простя всичко, що ти върши, казва Господ Бог.
17
Притча за двата орела и кедъра
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! предложи гатанка и кажи притча към дома Израилев.
3 Кажи: тъй казва Господ Бог: голям орел с големи крила, с дълги пера, бухлест, пъстър прилетя на Ливан и отне върха на един кедър,
4 откърши най-горния от младите му клончета, донесе го в Ханаанската земя и го тури в града на търговците;
5 взе от семето на тая земя, пося го в годна земя и го постави до голяма вода, както садят върба.
6 И то израсна и стана лоза, широка, ниска на ръст, чиито пръчки се навеждаха към нея, и корените й бяха под нея, и стана лоза - и пусна филизи и даде пръчки.
7 И още имаше друг орел с големи крила и бухлест; и ето, тая лоза се провлече към него с корените си и простря към него пръчките си, за да я полива из браздите на разсадника си.
8 Тя биде посадена на добра земя, при голяма вода, тъй че можа да пуска пръчки и да дава плод, да стане великолепна лоза.
9 Кажи: тъй казва Господ Бог: ще успее ли тя? Не ще ли изтръгнат корените й, не ще ли изпокъсат плодовете й, тъй че тя да изсъхне? всички млади пръчки, израсли от нея, ще изсъхнат. И не с голяма сила и не с много люде ще я изтръгнат с корените й.
10 И ето, макар да е посадена, но ще успее ли тя? Не ще ли изсъхне тя, щом я лъхне източен вятър? ще изсъхне тя в лехите, дето е израсла.
11 И биде към мене слово Господне:
12 кажи на размирния дом: нима не знаете, що значи това? - Кажи: ето, дойде вавилонският цар в Йерусалим, хвана царя му и князете му и ги отведе при себе си във Вавилон.
13 И хвана другиго от царския род, сключи с него съюз и го обвърза с клетва, като взе със себе си силните на тая страна,
14 за да бъде покорно царството, да не може да се подигне, за да се пази съюзът и да стои твърдо.
15 Но той се отметна от него, като прати свои пратеници в Египет, за да му дадат коне и много люде. Ще успее ли той? Ще оцелее ли този, който върши това.? Той наруши съюза - и ще оцелее ли?
16 Жив съм Аз, казва Господ Бог; в пребивалището на царя, който го постави за цар и комуто дадената клетва той презря и наруши съюза си с него, той ще умре у него във Вавилон.
17 С голямата сила и с многобройния народ фараонът нищо не ще направи за него в тая война, когато бъде насипан обкопът и бъдат съградени обсадните кули за гибел на много души.
18 Той презря клетвата, за да наруши съюза, и ето, подаде ръката си и извърши всичко това; той не ще оцелее.
19 Затова тъй казва Господ Бог: жив съм Аз! Моята клетва, която той презря, и Моя съюз, който той наруши, Аз ще обърна върху главата му.
20 Ще хвърля върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки; ще го доведа във Вавилон и там ще се съдя с него за вероломството му против Мене.
21 А всичките му бежанци от всичките му полкове ще паднат от меч, а останалите ще бъдат разпилени по всички ветрове; и ще познаете, че Аз, Господ, съм казал това.
22 Тъй казва Господ Бог: и ще взема от върха на висок кедър - и ще посадя; от най-горните му клони ще откъсна нежно клонче и ще го посадя на висока и величествена планина.
23 На високата Израилева планина ще го посадя, - и то ще пусне клони, ще даде лод и ще стане величествен кедър; и ще обитават под него всякакви птици, всякакви пернати ще обитават под сянката на клоните му.
24 И ще познаят всички полски дървета, че Аз, Господ, високо дърво снишавам, ниско дърво издигам, зелено дърво изсушавам, а сухо дърво раззеленявам; Аз, Господ, казах - и ще направя.
18
Вина, справедливост и възмездие
1 И биде към мене слово Господне:
2 защо употребявате в Израилевата земя тая пословица, думайки: "бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоминясаха"?
3 Жив съм Аз! казва Господ Бог, - занапред не ще говорят тая пословица в Израиля.
4 Защото ето, всички души са Мои: както душата на бащата, тъй и душата на сина са Мои: която душа греши, тя ще умре.
5 Ако някой е праведен и върши съд и правда,
6 по планините жертвено не яде и към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява и до жена си, кога се очистя от своята нечистота, не се приближава,
7 никого не притеснява, на длъжник връща залога му и грабежи не върши, хляба си дава на гладния и голия облича с дреха,
8 под лихва не дава и лихва не взима, въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човек с човек,
9 постъпя според Моите заповеди и пази искрено Моите наредби, - то той е праведник, той бездруго ще бъде жив, казва Господ Бог.
10 Но ако му се е родил син разбойник, който пролива кръв и върши какво и да било от всичко това,
11 което той сам никак не е вършил: и по планини яде жертвено, и жената на ближния си осквернява,
12 беден и сиромах притеснява, отнима насила, залог не връща и към идоли обръща очи, върши гнусота,
13 дава под лихва и взима лихва, - ще бъде ли той жив? Не, той не ще бъде жив. Който върши всички такива гнусотии, той бездруго ще умре, кръвта му ще бъде върху него.
14 Но ако някому се е родил син, който, виждайки всички грехове на баща си, каквито той върши, вижда - и не върши подобни работи:
15 по планини жертвено не яде, към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява
16 и човек не притеснява, залог не взима и насила не отнима, хляба си дава на гладен и гол с дреха облича,
17 върху беден ръка не дига, връхнини и лихви не взима, изпълнява Моите повели и постъпва по Моите заповеди, - тоя не ще умре заради беззаконието на баща си; той ще бъде жив.
18 А баща му, понеже е жестоко притеснявал, брата ограбвал и вършил недобро сред народа си, ето - той ще умре поради своето беззаконие.
19 Вие казвате: "защо пък синът не носи вината на баща си?" - Защото синът постъпва законно и праведно, пази всички Мои наредби и ги изпълнява: той ще бъде жив.
20 Душа, която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава.
21 И беззаконник, ако се обърне от всички свои грехове, каквито е вършил, ако пази всички Мои устави и постъпва законно и праведно, ще бъде жив, не ще умре.
22 Всички негови престъпления, каквито е вършил, не ще му се спомнят; в своята правда, която ще върши, той ще бъде жив.
23 Нима Аз искам смъртта на беззаконника? казва Господ Бог. Нали това искам - той да се обърне от пътищата си и да бъде жив?
24 И праведник, ако отстъпи от своята правда и постъпва неправедно, ако върши всички тия гнусотии, що върши беззаконник, ще бъде ли жив? Всички негови добри дела, каквито е вършил, не ще бъдат спомнени: поради беззаконието си, що е вършил, и поради греховете си, е които е грешил, той ще умре.
25 Но вие казвате; "не е прав пътят Господен". Послушайте, доме Израилев! Моят ли път не е прав? Не са ли вашите пътища неправи?
26 Ако праведник отстъпва от правдата си и върши беззаконие и затова умира, той умира поради беззаконието, що е извършил.
27 И беззаконник, ако се обръща от беззаконието си, що е вършил, и извършва съд и правда, - ще върне душата си към живот.
28 Защото той е видял и се е отвърнал от всички свои престъпления, каквито е вършил; той ще бъде жив, не ще умре.
29 А домът Израилев казва: "не е прав пътят Господен!" Моите ли пътища са неправи, доме Израилев? Не са ли вашите пътища неправи?
30 Затова Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според неговите пътища, казва Господ Бог; покайте се и се отвърнете от всички ваши престъпления, та нечестието да ви не бъде препънка.
31 Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев?
32 Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се-и живейте!
19
Плач за Израелевите първенци
1 А ти подеми плач за Израилевите князе
2 и кажи: каква лъвица е майка ти? разположила се сред лъвове, между млади лъвове отгледа своите лъвчета.
3 И отхрани тя едно от своите лъвчета; то стана млад лъв и се научи плячка да лови, люде ядеше.
4 И чуха за него народите; той биде хванат в тяхната яма, и във вериги го отведоха в земята Египетска.
5 И след като почака и видя, че надеждата й пропадна, тя взе друго свое лъвче и го направи млад лъв.
6 И като стана млад лъв, той почна да ходи между лъвове и се научи плячка да лови, люде ядеше,
7 оскверняваше вдовиците им и градовете им опустошаваше; и запустя земята и всичките й селища от неговия рик.
8 Тогава се подигнаха против него народите от околните области и простряха му мрежата си; той биде хванат в тяхната яма.
9 И туриха го в клетка във вериги и заведоха го при вавилонския цар; заведоха го в крепостта, за да не се чува вече по Израилевите планини гласът му.
10 Твоята майка биде като лоза, посадена при вода; плодовита и клонеста биде тя от многото вода.
11 И имаше у нея пръчки силни за скиптри на владетели, и високо се издигна стволът й между гъстите пръчки; и изпъкваше с височината си,с многото си пръчки.
12 Но в гняв тя биде изтръгната, хвърлена наземи, и източният вятър изсуши плода й; откъснати и изсъхнали са силните и пръчки, огън ги погълна.
13 А сега тя е пресадена в пустинята, в земя суха и жадна.
14 И излезе огън от ствола на нейните пръчки, погълна плодовете й, и не останаха по нея силни пръчки за скиптър на владетеля. Това е жална песен, и ще остане за плач.
20
Грехът на Израел
1 В седмата година, петия месец, десетия ден от месеца, дойдоха някои Израилеви старейшини да питат Господа и седнаха пред мене.
2 И биде към мене слово Господне:
3 сине човешки! говори с Израилевите старейшини и им кажи: тъй казва Господ Бог: дошли сте да Ме питате ли? Жив съм Аз - няма да ви дам отговор, казва Господ Бог.
4 Искаш ли да се съдиш с тях, искаш ли да се съдиш, сине човешки? изкажи им гнусотиите на техните бащи
5 и им кажи: тъй казва Господ Бог: в оня ден, в който избрах Израиля и, като подигнах ръката Си, заклех се в племето на Иакововия дом, открих им се в земята Египетска и, като подигнах ръка, казах им: "Аз съм Господ, Бог ваш", -
6 в оня ден, като подигнах ръката Си, Аз им се заклех да ги изведа из земята Египетска в земя, която Аз за тях избрах, в която тече мед и мляко, украса на всички земи,
7 и им казах: отхвърлете всички гнусотии от вашите очи и не се осквернявайте с египетски идоли: Аз съм Господ, Бог ваш.
8 Но те се възмутиха против Мене и не щяха да Ме слушат; никой не отхвърли гнусотиите от очите си и не остави египетските идоли. И Аз казах: ще излея върху тях гнева Си, ще изчерпя върху тях яростта Си сред земята Египетска.
9 Но Аз постъпих зарад Моето име, та да не се хули то пред народите, между които се те намираха, и пред чиито очи Аз им се открих, за да ги изведа из земята Египетска.
10 И Аз ги изведох из земята Египетска и ги доведох в пустинята,
11 дадох им Моите заповеди и им обявих Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълни, ще бъде жив;
12 дадох им също Моите съботи, за да бъдат те личба между Мене и тях, та да знаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава.
13 Но домът Израилев се побуни против Мене в пустинята: по Моите заповеди не постъпваха и отхвърлиха Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълнява, би бил жив, и Моите съботи нарушаваха, - и Аз казах: ще излея върху тях Моята ярост в пустинята, за да ги изтребя.
14 Но аз постъпих заради Моето име, за да се не хули то пред народите, пред чиито очи ги изведох.
15 Дори и като подигнах ръка против тях в пустинята, заклех се, че не ще ги въведа в земята, която бях отредил, - в която тече мед и мляко, украса на всички земи, -
16 задето те отхвърлиха Моите наредби, не постъпваха по Моите заповеди и нарушаваха Моите съботи; защото тяхното сърце теглеше към идолите им.
17 Но Моето око се смили и ги не погуби; и Аз ги не изтребих в пустинята.
18 И говорих на синовете им в пустинята: не ходете по правилата на вашите бащи, не пазете уредбите им и не се осквернявайте с техните идоли.
19 Аз съм Господ, Бог ваш: по Моите заповеди постъпвайте. Моите устави пазете и ги изпълнявайте.
20 И светете Моите съботи, за да бъдат личба между Мене и вас, та да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
21 Но и синовете се побуниха против Мене: по Моите заповеди не постъпваха и Моите устави не пазеха, не изпълняваха това, чрез което човек, като го изпълнява, би бил жив, нарушаваха Моите съботи, - и Аз казах: ще излея върху тях Моя гняв, ще изчерпя над тях Моята ярост в пустинята;
22 но Аз отклоних ръката Си и постъпих заради Моето име, за да не се хули то пред народите, пред чиито очи ги изведох.
23 Също, като подигнах ръката Си в пустинята. Аз се заклех да ги разпилея между народите и да ги развея по земите,
24 задето те Моите наредби не изпълняваха, Моите заповеди отхвърлиха и нарушаваха Моите съботи, а очите им се обръщаха към идолите на бащите им.
25 И допуснах им закони не добри и наредби, от които те не можаха да бъдат живи,
26 и допуснах им да се осквернят със своите жертвоприношения, когато те почнаха да прекарват през огън всеки пръв плод на утробата, за да ги разоря, та да знаят, че Аз съм Господ.
27 Затова говори на дома Израилев, сине човешки, и кажи им: тъй ,казва Господ Бог: ето с какво още Ме хулиха вашите бащи, като постъпваха вероломно против Мене:
28 Аз ги заведох в земята, която с клетва се обещах да им дам, като подигнах ръката Си, - а те, щом съгледваха някой висок хълм и някое клонесто дърво, почваха да колят там жертвите си, туряха там обидните за Мене свои приноси и свои благовонни кадива и извършваха там своите възлияния.
29 И Аз им говорих: каква е тая височина, където ходите? Затова с името Бама тя се нарича и до ден днешен.
30 Ето защо, кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: не осквернявате ли себе си по примера на бащите си и не блудствувате ли подир гнусотиите им?
31 Като принасяте даровете си и като прекарвате синовете си през огън, вие се осквернявате с всички ваши идоли до тоя ден - и искате да Ме питате, доме Израилев? Жив съм Аз, казва Господ Бог, няма да ви дам отговор.
32 И което ви идва наум, никак не ще се сбъдне. Вие казвате: ще служим на дърво и на камък, като езичниците, като другоземните племена.
33 Жив съм Аз, казва Господ Бог; със силна ръка и постряна мишца, изливайки ярост, ще господарувам над вас.
34 И ще ви изведа измежду народите и из страните, по които сте пръснати, и ще ви събера със силна ръка и с простряна мишца, изливайки ярост.
35 И ще ви доведа в пустинята на народите и там ще се съдя с вас лице с лице.
36 Както Аз се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, тъй ще се съдя и с вас, казва Господ Бог.
37 И ще ви прекарам под тояга и ще ви въведа в оковите на завета.
38 И ще отделя от вас размирниците и непокорните Мене. Ще ги изведа из земята, дето живеят, но в Израилевата земя те не ще влязат, - и ще познаете, че Аз съм Господ.
39 А вие, доме Израилев, - тъй казва Господ Бог, - идете всеки при идолите си и им служете, щом Мене не слушате, но не осквернявайте повече светото Мое име с вашите дарове и с вашите идоли,
40 защото на Моята света планина, на високата Израилева планина, - казва Господ Бог, - там ще Ми служи целият Израилев дом - целият, колкото е на земята; там Аз с благоволение ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първоберките ви с всички ваши светини.
41 Ще ви приема като благовонно кадиво, когато ви изведа измежду народите и ви събера из страните, по които сте пръснати, - и ще се светя у вас пред очите на народите.
42 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви въведа в земята Израилева - в земята, за която се клех да дам на отците ви, като подигнах ръката Си.
43 И ще си спомните там за вашите пътища и за всички ваши дела, с които сквернехте себе си, и ще се погнусите от вае сами за всички ваши злодеяния, които сте вършили.
44 И ще познаете, че Аз съм Господ, кога почна да постъпвам с вас заради Моето име не по вашите лоши пътища и вашите развратни дела, доме Израилев, - казва Господ Бог.
45 И биде към мене слово Господне:
46 сине човешки! обърни лицето си на пътя към юг и кажи слово против пладне и изречи пророчество върху гората на южното поле.
47 И кажи на южната гора: чуй словото Господне: тъй казва Господ Бог: ето. Аз ще запаля в тебе огън, и той ще погълне всяко зелено дърво и всяко сухо дърво в тебе; не ще угасне буйният пламък, и той ще опали всичко от юг до север.
48 И всяка плът ще види, че Аз, Господ, го запалих, и той не ще угасне.
49 И казах: о. Господи Боже! те казват за мене: "не говори ли той притчи?"
21
Пророчество за Вавилон, Божият меч
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! обърни лицето си към Йерусалим и кажи слово против светилищата, изречи пророчество против земята Израилева
3 и кажи на земята Израилева: тъй казва Господ Бог: ето. Аз съм против тебе, и Ще извадя Моя меч из ножницата му и Ще изтребя у тебе праведен и нечестив.
4 А за да изтребя у тебе праведен и нечестив, Моят меч ще излезе из ножницата си против всяка плът от юг до север.
5 И всяка плът ще узнае, че Аз, Господ,съм изтеглил Моя меч из ножницата му, и той вече няма да се върне.
6 Ти пък, сине човешки, стени и съкрушавай бедрата си, и от жалост стени пред очите им.
7 И кога те попитат: "защо стенеш?" кажи: "от слуха, който иде", - и ще се стопи всяко сърце, и всички ръце ще отмалеят, и всеки дух ще се сломи, и всички колена ще затреперят като вода. Ето, това ще дойде и ще се сбъдне, казва Господ Бог.
8 И биде към мене слово Господне:
9 сине човешки! изречи пророчество и кажи; тъй казва Господ Бог: кажи: меч, меч е наострен и лъснат,
10 наострен, за да коли повече; лъснат, за да бляска като светкавица. Да се радваме ли, че жезълът на Моя син презира всяко дърво?
11 Дадох да го лъснат, за да го взема в ръка; вече е наточен тоя меч и лъснат, за да го дам в ръката на убиеца.
12 Стени и ридай, сине човешки, защото той е против Моя народ, против всички Израилеви князе: те ще бъдат на меч предадени с Моя народ: затова бий се по бедрата.
13 Защото той е вече изпитан. И какво, ако той презира и жезъла? Тоя не ще устои, казва Господ Бог.
14 Ти пък, сине човешки, пророкувай и удряй ръка о ръка, - и ще се удвои мечът и ще се утрои; мечът за поражаваните, мечът за поражение на великия, меч, който прониква във вътрешността на техните жилища.
15 За да се стопят сърцата, и за да бъдат повече падналите, Аз при всичките им порти ще туря страшен меч, уви! който бляска като светкавица, наострен за клане.
16 Стъкми се, мечо, и иди надясно или наляво, накъдето и да се обърне лицето ти.
17 И Аз ще ръкопляскам и ще утоля Моя гняв; Аз, Господ, казах.
18 И биде към мене слово Господне:
19 и ти, сине човешки, представи си два пътя, по които трябва да мине мечът на вавилонския цар, - и двата трябва да излизат из една земя, - и начертай ръка, начертай при разкола на пътищата за градовете.
20 Представи си път, по който мечът да мине в Рава на Амоновите синове и в Иудея, в укрепения Йерусалим, -
21 защото вавилонският цар се спря на разкола, при началото на двата пътя, за да гадае: потресва стрели, пита терафимите, разглежда черен дроб.
22 В дясната му ръка е гаданието: "в Йерусалим", дето трябва да постави тарани, да отвори уста за сеч, да издигне глас за боен вик, да докара тарани до портите, да насипе окоп, да построи обсадни кули.
23 Туй гадание се видя в очите им лъжовно; но понеже се бяха клели с клетва, той, като си припомни тяхното вероломство, реши да го превземе.
24 Затова тъй казва Господ Бог: понеже вие сами напомняте вашето беззаконие, като правите явни вашите престъпления и явявате вашите грехове в делата си, и сами напомняте това, то вие ще бъдете с ръце хванати.
25 И ти, недостойни, престъпни Израилев вожде, комуто днес дойде денят, когато на неговото нечестие ще бъде турен край!
26 Тъй казва Господ Бог: снеми от себе си короната и свали венеца: това не ще го бъде вече; униженото ще се въздигне, и високото ще се унизи.
27 Ще поваля, ще поваля, ще поваля, - и него не ще го има, докле не дойде Оня, Комуто той принадлежи, и Нему ще го дам.
28 И ти, сине човешки, изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог за Амоновите синове и за тяхната похула, и кажи: меч, меч е изваден за клане, лъснат за изтреба, за да святка като светкавица, -
29 та, докато ти представят суетни видения и лъжливо ти гадаят, и тебе да тури при обезглавените нечестивци, чийто ден дойде, когато на нечестието им бъде турен край.
30 Да го върна ли в ножницата му? На мястото, дето ти си сътворен, на земята, отдето ти си произлязъл, ще те съдя:
31 и ще излея върху тебе Моето негодуване, ще духна върху тебе с огъня на яростта Си и ще те предам в ръце на люде свирепи, опитни в убийство.
32 Ти ще станеш храна на огъня, твоята кръв ще остане на земята; не ще и да си припомнят за тебе; защото Аз, Господ, казах това.
22
Престъпленията на Йерусалим и Божият съд
1 И биде към мене слово Господне:
2 и ти, сине човешки, искаш ли да съдиш, да съдиш кървавия град? изкажи му всички негови гнусотии
3 и кажи: тъй казва Господ Бог: о, граде, който проливаш кръв сред себе си, за да дойде времето ти, и който си правиш идоли, за да се оскверняваш!
4 С кръвта, която ти си пролял, ти се обвини, и с идолите, които си направил, ти оскверни себе си, приближи дните си и достигна времето си. Затова ще те предам за присмех на народите, за поругание на всички земи.
5 Близки и далечни твои ще се ругаят над тебе, който оскверни името си, който се прочу с буйство.
6 Ето, началниците у Израиля, всеки според силите си, бяха у тебе, кръв да проливат.
7 У тебе баща и майка хулят, пришълец обиждат сред тебе, сирак и вдовица притесняват у тебе.
8 Моите светини не уважаваш и Моите съботи нарушаваш.
9 У тебе има клеветници, кръв да проливат, и по планините ядат у тебе идоложертвено, сред тебе вършат гнусотии.
10 У тебе откриват на баща голотата, у тебе изнасилят жена през време, кога тя се очистя от нечистотиите си.
11 Един върши гнусотии с жената на ближния си, друг оскверни снаха си, друг изнасиля сестра си, дъщерята на баща си.
12 У тебе взимат подкуп, кръв да проливат; ти взимаш лихва и връхнина и с насилие изнудваш облага от ближния си, а Мене забрави, казва Господ Бог.
13 И ето, Аз плеснах с ръце за твоето користолюбие, което се разкрива у тебе, и за кръвнината, която се извършва сред тебе.
14 Ще устои ли твоето сърце, ще бъдат ли твърди твоите ръце в дните, когато ще действувам против тебе? Аз, Господ, казах - и ще извърша.
15 Ще те разпилея измежду народите, ще те развея по земите и ще туря край на твоите гнусотии сред тебе.
16 И сам ще направиш да бъдеш презрян пред очите на народите, и ще познаеш, че Аз съм Господ.
17 И биде към мене слово Господне:
18 сине човешки! Домът Израилев стана у Мене сгурия; те всички са калай, мед, желязо и олово в горнило; станаха като сребърна сгурия.
19 Затова тъй казва Господ Бог: понеже всички вие станахте сгурия, затова, ето, Аз ще ви събера в Йерусалим.
20 Както в горнило турят заедно сребро, мед, желязо, олово и калай, за да раздухат върху тях огън и разтопят, тъй в гнева Си и в яростта Си ще ви съборя, туря и разтопя.
21 Ще ви събера и ще духна върху вас огъня на Моето негодуване, и ще се разтопите сред него.
22 Както сребро се топи в горнило, тъй Ще се разтопите и вие сред него, и ще познаете, че Аз, Господ, излях яростта Си върху вас.
Греховете на духовните водачи на Израел
23 И биде към мене слово Господне:
24 сине човешки! кажи му: ти си земя неочистена, ненапоявана с дъжд в гневния ден.
25 Съзаклятието на пророците й сред нея е като лъв, който рика, който разкъсва плячка; те сяждат души, обират имоти и скъпоценности и умножават броя на вдовиците.
26 Свещениците й нарушават Моя закон и оскверняват Моите светини, не отделят свето от несвето и не правят разлика между чисто и нечисто; от Моите съботи закриха очите си, и Аз съм унизен сред тях.
27 Князете й са като вълци, които грабят плячка, проливат кръв, погубват души, за да придобият корист.
28 А пророците й всичко замазват с кал, виждат суетното и предсказват им лъжливото, думайки: "тъй казва Господ Бог", когато Господ не е говорил.
29 А в народа се угнетяват един друг, грабят и притесняват беден и сиромах, и несправедливо угнетяват пришълец.
30 Аз дирих у тях човек, който да тури стена и да застане пред Мене в пролома заради тая земя, за да я не погубя, но не намерих.
31 И тъй, ще излея върху тях Моето негодуване, с огъня на Моята ярост ще ги изтребя, поведението им ще обърна върху главата им, казва Господ Бог.
23
Притча за блудните сестри
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! имаше две жени, дъщери на една майка,
3 и блудствуваха в Египет, блудствуваха на младини; там измачкаха гърдите им, и там изгнетиха девствените им ненки.
4 Имената им: на голямата - Охола, а на сестра й - Охолива. И те бяха Мои и раждаха синове и дъщери; и Охола се наричаше Самария, а Охолива - Йерусалим.
5 И почна Охола да Ми изневерява и се пристрасти към любовниците си, към асирийци, към съседите си,
6 към ония, които се обличаха с дрехи яхонтов цвят, към областни началници и градски управители, към всички хубави момци, конници, които яздят на коне;
7 и живееше безпътно с всички отбор синове на Асура и оскверняваше себе си с всички идоли на всекиго, към когото се пристрастеше;
8 не преставаше да блудствува и с египтяни, защото те спаха с нея в младостта й и мачкаха девствените й ненки, и изливаха върху нея своята похот.
9 Затуй и Аз я предадох в ръцете на любовниците й, в ръцете на Асуровите синове, към които тя се пристрасти.
10 Те откриха голотата й, взеха синовете и дъщерите й, а нея убиха с меч. И тя стана за позор между жените, когато изпълниха върху нея присъдата.
11 Сестра й Охолива видя това и още по-развратна биде в любовта си, и блудството й надмина блудството на сестра й.
12 Тя се пристрасти към Асуровите синове, към областни началници и градски управители, нейни съседи, богато облечени, към конници, които яздят на коне, към всички отбор момци.
13 И Аз видях, че тя се оскверни, и че двете вървят в един път.
14 Но тая още умножи блудствуванията си, защото, като видя издълбани на стената мъже, нарисувани с бои изображения на халдейци,
15 които бяха с пояс опасани през кръста и с богати на глава превръзки и които изглеждаха на военачалници, прилични на вавилонски синове, чието отечество е Халдейската земя,
16 тя се влюби в тях от един поглед на очите си и прати при тях в Халдея пратеници.
17 И вавилонските синове дойдоха при нея на любовното легло и я оскверниха със своето блудствуване, и чрез тях тя се оскверни; и душата й се отвърна от тях.
18 Когато пък тя явно се предаде на своите блудствувания и откри голотата си, тогава от нея се отвърна и Моята душа, както се отвърна душата Ми от сестра й.
19 И тя умножаваше своите блудствувания, спомняйки дните на младостта си, когато блудствуваше в Египетската земя;
20 е се пристрасти към своите любовници, чиято плът е плът оселска, и похотта - като у жребци.
21 Тъй ти си припомни разпътството на твоята младост, когато египтяни стискаха твоите ненки, заради твоите девствени гърди.
Божият съд над двете блудни сестри
22 Заради туй, Охоливо, тъй казва Господ Бог: ето. Аз ще възбудя против тебе твоите любовници, от които се отвърна душата ти, и ще ги доведа против тебе от вей страни;
23 синовете на Вавилон и всички халдейци, от Пеход, от Шоа и Коа, и с тях всички Асурови синове, хубави момци областни началници и градски управители, сановници и именити, всички изкусни ездачи.
24 И ще дойдат против тебе с оръжие, с коне, с колесници и с много народ и ще те обсадят отвред с ризници, с щитове и в шлемове, и ще те предам тям на съд, и ще те съдят със свой съд.
25 И ще обърна Моята ревност против тебе, и ще постъпят с тебе яростно: ще ти отрежат носа и ушите, а каквото ти остане ще падне от меч; ще вземат твоите синове и твоите дъщери, а каквото ти остане, огън ще погълне;
26 ще ти съблекат твоите дрехи и ще вземат твоите накити.
27 И ще туря край на твоето разпътство и на твоето блудствуване, пренесено из Египетската земя, и не ще обръщаш към тях очите си, и за Египет не ще си вече спомниш.
28 Защото тъй казва Господ Бог: ето, Аз те предавам в ръцете на ония, които ти намрази, в ръцете на ония, от които се отвърна душата ти.
29 И ще постъпят с тебе жестоко; ще ти вземат всичко, спечелено с труд, ще те оставят гола и непокрита, и ще бъде открита твоята срамна голота, твоето разпътство и твоето блудствуване.
30 Това ще стане с тебе поради твоето блудствуване с народите, с чиито идоли ти се оскверни.
31 Ти ходи по пътя на сестра си; затова и ще ти дам в ръка нейната чаша.
32 Тъй казва Господ Бог: ти ще пиеш дълбоката и широката чаша на сестра си и ще се изложиш на присмех и позор поради голямата й вместимост.
33 С пиянство и тъга ще бъдеш изпълнена: от чашата на ужаса и опустошението, чаша на сестра ти Самария!
34 И ще я изпиеш и пресушиш, чирепите й ще оближеш и гърдите си ще разкъсаш; защото Аз рекох това, казва Господ Бог.
35 Затова тъй казва Господ Бог: понеже ти Ме забрави и се отвърна от Мене, то и търпи заради своето беззаконие и заради своето блудствуване.
36 И каза ми Господ: сине човешки! искаш ли да съдиш Охола и Охолива? изкажи им техните гнусотии;
37 защото те прелюбодействуваха, и кръв има по ръцете им, и със своите идоли прелюбодействуваха, и синовете си, които Ми родиха, чрез огън прекарваха тям за храна.
38 Ето какво още Ми те правиха: скверняха светилището Ми в същия ден и нарушаваха съботите Ми;
39 защото, когато те колеха децата си за своите идоли, в същия ден дохождаха в светилището Ми, за да го сквернят; ето как постъпваха те в Моя дом!
40 Освен това, пращаха за люде, които идеха отдалеч; при тях пращаха пратеници, и ето, те дохождаха, и ти за тях се измиваше, враносваше очите си и с накити се накичваше,
41 и сядаше на великолепно легло, пред което се нареждаше маса, и на нея туряше Моите благовонни кадива и Моя елей.
42 И чуваше се гласът на народа, който ликуваше у нея, и при людете от народната тълпа въвеждаха пияници из пустинята; и те туряха на ръцете им гривни и на главите им - гиздави венци.
43 Тогава казах Аз за остарялата в прелюбодейство: сега ще се свършат блудствуванията й заедно с нея.
44 Но дохождаха при нея: както дохождаха при жена блудница, тъй дохождаха при Охола и Охолива, при тия разпътиици жени.
45 Но праведни мъже ще ги съдят; те ще ги съдят със съд на прелюбодейки и със съд на кръвопроливачки, защото те са прелюбодейки, и тям по ръцете има кръв.
46 Защото тъй казва Господ Бог: да се свика против тях събрание и да ги предадат на озлобение и грабеж.
47 И събранието ще ги избие с камъни и ще ги изпосече с мечовете си, ще убие синовете им и дъщерите им и с огън ще изгори къщите им.
48 Тъй ще туря край на разпътството в тая земя, и всички жени ще вземат урок и не ще вършат като вас срамотии работи;
49 и ще стоварят върху ви вашето разпътство, и ще претърпите наказание за греховете с вашите идоли, и ще познаете, че Аз съм Господ Бог.
24
Притча за врящия котел
1 И биде към мене слово Господне в деветата година, десетия месец, в десетия ден на месеца:
2 сине човешки! запиши си името на тоя ден, на тоя същи ден: в тоя същи ден вавилонският цар ще настъпи против Йерусалим.
3 И изречи против размирния дом притча, и кажи им: тъй казва Господ Бог: тури котел, тури и налей в него вода;
4 тури в него късове месо, всички най-добри късове, бедра и плешки, и напълни с отбор кости;
5 вземи отбор овци, и чаклади под тях кости и вари, докато и костите се разварят в него.
6 Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! горко на котела, в който има бигор и от който бигорът му не се махва! къс по къс го изхвърляйте из него, без да избирате по жребие.
7 Защото кръвта му е сред него; той я остави на гола скала; не върху земята я пролива, дето би могла да се покрие с прах.
8 За да възбудя гняв за извършване отмъщението, Аз оставих кръвта му на голата скала, за да се не укрие тя.
9 Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! и Аз ще наклада голям огън.
10 Притури дърва, разпали огън, развари месото; нека всичко се сгъсти, и костите да се изгорят.
11 И кога котелът остане празен, тури го върху въглища, да се нагорещи, и да се нажежи медта му, и нечистотата му да се стопи в него, и всичкият му бигор да изчезне.
12 Трудът ще бъде тежък; но многото му бигор не ще се махне от него; и в огъня бигорът му ще остане на него.
13 В твоята нечистота има такава гнусотия, че колкото и да те чистя, ти все си нечист; от твоята нечистота ти и занапред не ще се очистиш, докле не утоля върху тебе яростта Си.
14 Аз, Господ, Аз говоря: това ще дойде, и Аз ще го извърша; не ще отменя, не ще пощадя и не ще се смиля. Според твоите пътища и според твоите дела ще те съдя, казва Господ Бог.
15 И биде към мене слово Господне:
16 сине човешки! ето. Аз чрез пораза ще ти взема утехата на твоите очи; но ти не тъжи и не плачи, и сълзи не проливай;
17 въздишай мълчаливо, не оплаквай умрелите; но си връзвай превръзка и обувай нозете си с твоите обуща, брадата си не закривай и хляб от чужди не яж.
18 И след като сутринта говорих на народа, вечерта умря жена ми, и на другия ден направих тъй, както ми биде заповядано.
19 И каза ми народът: няма ли да ни кажеш, какво значение има за нас това, що вършиш?
20 И отговорих им: към мене биде слово Господне:
21 кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отдам на поругание Моето светилище, опора на силата ви, утеха на очите ви и радост на душите ви, а вашите синове и вашите дъщери, които оставихте, ще паднат от меч.
22 И вие ще вършите същото, що върших аз; брадата не ще закривате и хляб от чужди не ще ядете;
23 и превръзките ви ще бъдат на главите ви, и обущата ви - на нозете ви; не ще тъжите и плачете, а ще чезнете от вашите грехове и ще въздишате един пред други.
24 И ще ви бъде Иезекиил личба; всичко, що той е вършил, и вие ще вършите; и кога се сбъдне това, ще познаете, че Аз съм Господ Бог.
25 А колкото за тебе, сине човешки, то в оня ден, кога взема от тях украсата на славата им, утехата на очите им и радостта на душите им, синовете им и дъщерите им, -
26 в оня ден ще дойде при тебе спасилият се оттам, за да ти извести в ушите.
27 В оня ден при тоя спасилия се ще се отворят устата ти, и ти ще говориш и не ще бъдеш вече безмълвен, и ще бъдеш тям личба, и ще познаят, че Аз съм Господ.
25
Пророчество за амонците
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! обърни лицето си към Амоновите синове и изречи против тях пророчество,
3 и кажи на синовете Амонови: чуйте словото на Господа Бога: тъй казва Господ Бог: задето за Моето светилище казват: охохо! охохо! понеже то е поругано - и за Израилевата земя, понеже тя е опустошена, и за дома Иудин, понеже те в плен отидоха, -
4 затова ето. Аз ще те дам наследие на синовете на Изток, и ще построят у тебе кошарите си, ще разпънат у тебе шатрите си, ще ядат плодовете ти и ще пият млякото ти.
5 Ще направя Рава обор за камили, и Амоновите синове - овчари, и ще познаете, че Аз съм Господ.
6 Защото тъй казва Господ Бог: задето ти ръкопляска и тропа с нога, и с всичко презрение към земята Израилева ти се душевно радва, -
7 затова ето, ще простра ръката Си против тебе и ще те предам да те разграбят народите, ще те изтребя из числото на народите и ще те излича из числото на земите; ще те съкруша, и ще познаеш, че Аз съм Господ.
Пророчество за Моав
8 Тъй казва Господ Бог: задето Моав и Сеир казват: "ето, и Иудиният дом е като всички народи!"
9 ето. Аз, начевайки от градовете, от всичките му погранични градове, украса на земята, от Бет-Иешимот, Ваалмеон и Кириатаим, ще открия хълбока на Моава
10 за синовете на Изток и ще им го дам за наследие, заедно с Амоновите синове, та Амоновите синове да се не споменуват вече сред народите.
11 И над Моав ще произведа съд, и ще познаят, че Аз съм Господ.
Пророчество за Едом
12 Тъй казва Господ Бог: задето Едом жестоко отмъщаваше на дома Иудин и тежко съгреши, като си тям отмъщаваше,
13 тъй казва Господ Бог: ще простра ръката Си против Едом, ще изтребя у него люде и добитък и ще го направя пустиня; от Теман до Дедан всички от меч ще паднат.
14 И ще си отмъстя над Едом чрез ръката на Моя народ Израиля; и те ще действуват в Идумея по Моя гняв и по Моето негодувание, и ще познаят Моето отмъщение, казва Господ Бог.
Пророчество за филистимците
15 Тъй казва Господ Бог: задето филистимци постъпиха отмъстително и отмъщаваха с презрение в душа за гибел, с вечна омраза, -
16 тъй казва Господ Бог: ето, ще простра ръката Си над филистимци, ще изтребя критяни и ще унищожа остатъка им на морския бряг;
17 и ще извърша над тях голямо отмъщение с яростни наказания; и ще познаят, че Аз съм Господ, кога извърша над тях Моето отмъщение.
26
Пророчество за Тир и Сидон
1 В единайсетата година, в първия ден на първия месец биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! задето Тир казва за Йерусалим: "охохо! съкрушен е той - вратата на народите; той се обръща към мене; ще се напълня; той е опустошен",
3 тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе. Тире, и ще подигна против тебе много народи, както морето подига вълните си.
4 И ще разбият стените на Тир и ще разрушат кулите му; и ще измета из него праха му и ще го направя гола скала.
5 Място за простиране мрежи ще бъде той всред морето; защото Аз казах това, говори Господ Бог: и ще бъде за разграбване от народите.
6 А дъщерите му, които са на земята, ще бъдат с меч убити, и ще познаят, че Аз съм Господ.
7 Защото тъй казва Господ Бог: ето, ще доведа против Тир от север Навуходоносора, вавилонски цар, цар на царете, с коне и с колесници, с конници и с войска и с многоброен народ.
8 Той с меч ще избие твоите дъщери на земята, ще издигне против тебе обсадни кули, ще направи окоп против тебе и ще постави щитове против тебе;
9 ще докара стенобойни машини до стените ти и ще разруши твоите кули със секирите си.
10 От многото му коне прах ще те покрие, от шума на ездачите, на колелата и на колесниците ще се потресат стените ти, когато той ще влиза в твоите порти, както влизат в разбит град.
11 С копитата на конете си той ще изпотъпче всички твои улици, народа ти с меч ще избие и паметниците на твоята мощ наземи ще събори.
12 И ще разграбят твоето богатство, ще плячкосат твоята стока, ще разрушат твоите стени, ще съборят твоите гиздави домове, твоите камъни и твоите дървета, и твоята земя във вода ще хвърлят.
13 И ще прекратя шума от твоите песни, и звукът от твоите гусли няма вече да се чува.
14 И ще те направя гола скала, ще станеш място за простиране мрежи; не ще бъдеш построен изново, защото Аз, Господ, казах туй, говори Господ Бог.
15 Тъй казва Господ Бог към Тир: от шума на твоето падане, от стона на ранените, когато ще става в тебе избиването, не ще ли потреперат островите?
16 И ще слязат от престолите си всички князе на морето, ще свалят от себе си своите мантии, ще снемат от себе си своите пъстрошити дрехи, ще се облекат в трепет, ще седнат наземи и всяка минута ще треперят и ще се учудват заради тебе.
17 И ще викнат да плачат за тебе и ще ти кажат: "как загина ти, населен с мореходци, знаменити граде, който беше силен по море, ти и твоите жители, които нанасяха страх на всичките му обитатели!"
18 Сега, в деня на твоето падане, потрепераха островите, морските острови се смутиха от твоята гибел.
19 Защото тъй казва Господ Бог: кога те направя град запустял като необитаваните градове, кога подигна против тебе бездната, и те покрият големи води, -
20 тогава ще те сваля с ония, които слизат в гроба, при отдавна съществувал народ, и ще те туря в преизподнята земна, във вечните пустини, със слезлите в гроба за да не бъдеш вече населен; и ще явя славата в земята на живите.
21 За ужас ще те направя, и не ще те има; ще те дирят, но вече не ще те намерят никога, казва Господ Бог.
27
1 И биде към мене слово Господне:
2 и ти, сине човешки, викни, та заплачи за Тир
3 и кажи на Тир, който се е поселил на издаднините в морето, който търгува с народите от много острови: тъй казва Господ Бог: Тире! ти казваш: "аз съм съвършена красота!"
4 Твоите предели са в сърцето на моретата; твоите строители направиха съвършена твоята красота;
5 от сенирски кипариси направиха всички твои подове; вземаха от Ливан кедри, за да ти правят мачти;
6 от васански дъбове весла правехастолове ти правеха от буково дърво, нашарени със слонова кост от Китимски острови,
7 пъстрошити платна египетски употребяваха у тебе за ветрила и служеха за препор; сини и пурпурни тъкани от островите Елиски бяха ти покривала.
8 Жители сидонски и арватски ти бяха гребци; Тире, ти си имаше вещи люде: те ти бяха кърмилари.
9 Старейте от Гевал и вещите му люде бяха у тебе, за да ти пробойни поправят. Всякакви морски кораби и корабниците им бяха у тебе, за да ти въртят търговията.
10 Перси, лидийци и ливийци се намираха в твоята войска и ти бяха ратници,окачаха по тебе щит и шлем; те ти придаваха величие.
11 Синовете на Арват с твоята собствена войска стояха наоколо по твоите стени; и гамадимци стояха на кулите ти; те окачваха колчаните си наоколо по твоите стени; те завършваха твоята красота.
12 Тарсис, твоят търговец, по многото си различно богатство, плащаше срещу твоите стоки сребро, желязо, олово и калай.
13 Иаван, Тувал и Мешех търгуваха с тебе, разменявайки твоите стоки за човешки души и медни съдове.
14 От дома на Тогарма ти доставяха за твоите стоки коне, конници и мъски.
15 Синовете на Дедан търгуваха с тебе; много острови правеха с тебе размяна, плащаха ти със слонова кост и абанос.
16 Поради голямото ти търговско производство търгуваха с тебе арамейци; за твоите стоки ти плащаха карбункул, пурпурови пъстрошити тъкани и висон, корали и рубини.
17 Иудея и Израилевата земя търгуваха с тебе; за твоята стока ти плащаха с минитска пшеница, сладкиши и мед, дървено масло и балсам.
18 Дамаск, поради голямото ти търговско производство, поради изобилието на всякакво богатство, донасяше ти хелбонско вино и бяла вълна.
19 Дан и Иаван от Узал ти плащаха за твоите стоки изработено желязо; касия и благовонна тръстика ти идваха за размяна.
20 С тебе Дедан търгуваше със скъпоценни покривки за седла.
21 Арабия и всички кидарски князе правеха с тебе размяна: агнета, овни и козли ти разменяваха.
22 Търговци из Сава и Раема търгуваха с тебе с всякакви най-добри благовония и с всякакви драгоценни камъни, и злато плащаха за твоите стоки.
23 Харан, Хане и Еден, савейски търговци, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.
24 Те търгуваха с тебе със скъпоценни дрехи, със свилени и пъстрошити материи, които те докарваха на твоите пазари в скъпи сандъци, направени от кедър и добре обвързани.
25 Тарсиските кораби бяха твои кервани в търговията ти, и ти стана богат и твърде славен сред моретата.
26 Твоите гребци те заведоха в големите води; източният вятър те разби сред моретата.
27 Твоето богатство и твоите стоки, всички твои складове, твоите корабници и твоите кърмилари, които ти запушваха пробойни и се разпореждаха с твоята търговия, всички твои ратници, каквито ти имаше, и всичкото множество народ у тебе в деня на твоето падане ще падне в сърцето на моретата.
28 От писъка на твоите кърмилари ще потреперят околностите.
29 И от корабите си ще слезнат всички гребци, корабници, всички кърмилари морски и ще излязат на земята;
30 с висок глас ще заридаят за тебе и горко ще застенат, като посипят с пепел главите си и валяйки се в прах;
31 ще острижат за тебе коса до голо, ще се опашат с вретища и с горчив плач ще заплачат за тебе от душевна скръб;
32 и в тъгата си ще подемат за тебе плачевна песен и тъй ще заридаят за тебе: "кой е като Тир, тъй разрушен посред моретата!
33 Когато дохождаха от моретата твоите стоки, ти насищаше много народи; с многото си богатство и с търговията си обогатяваше царете на земята.
34 А когато ти биде разбит от моретата във водната бездна, твоите стоки и всичко отрупано у тебе потъна.
35 Всички обитатели на островите се вцепениха за тебе, и царете им трепнаха, лице измениха.
36 Търговците на другите народи подсвирнаха за тебе; ти стана за ужас, - и няма да те има навеки."
28
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! кажи на началника на Тир: тъй казва Господ Бог: задето се надигна сърцето ти и казваш: "аз съм бог, седя на божие седалище, в сърцето на моретата", и, бидейки човек, а не Бог, туряш твоя ум наравно с Божия ум, -
3 ето, ти си по-мъдър от Даниила, няма тайна, скрита от тебе;
4 с мъдростта си и с разума си ти си спечели богатство и в своите съкровищници събра злато и сребро;
5 с голямата си мъдрост, чрез търговията си, ти умножи богатството си, и умът ти се възгордя с твоето богатство, -
6 затова тъй казва Господ Бог: понеже ти туряш твоя ум наравно с Божия ум,
7 ето. Аз ще доведа против тебе другоземци, най-върлите измежду народите, и те ще извадят мечовете си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък;
8 те ще те в гроб свалят, и ще умреш в сърцето на моретата със смърт на убити.
9 Ще кажеш ли тогава пред твоя убиец: "аз съм бог", когато в ръката на оногова, който те убива, ти ще бъдеш човек, а не бог?
10 Ти ще умреш от ръката на другоземци със смърт на необрязани; защото Аз рекох това, казва Господ Бог.
11 И биде към мене слово Господне:
12 сине човешки! плачи за тирския цар и му кажи: тъй казва Господ Бог: ти си печат на съвършенство, пълнота на мъдрост и венец на красота.
13 Ти беше в Едем, в Божията градина; твоите дрехи бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни; рубин, топаз, елмаз, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул изумруд и злато, всичко изкусно натъкмено у тебе в гнезденца и нанизано на тебе, беше приготвено в деня, когато ти бе сътворен.
14 Ти беше помазан Херувим, за да осеняваш, и Аз те поставих за това; ти беше на светата Божия планина, ходеше посред огнени камъни.
15 Ти бе съвършен в пътищата си от деня, когато бе сътворен, докле не се намери в тебе беззаконие.
16 От твоята широка търговия твоята вътрешност се изпълни с неправда, и ти съгреши; и Аз те свалих като нечист от Божията планина, изгоних те, осеняващи Херувиме, изсред огнените камъни.
17 От хубостта ти се възгордя сърцето ти, от тщеславието си ти погуби мъдростта си: затова Аз ще те сваля наземи, ще те предам на позор пред царе.
18 С многото си беззакония в неправедната твоя търговия ти оскверни твоите светилища; и Аз ще извлека изсред тебе огън, който ще те и погълне; и Аз ще те обърна в пепел на земята пред очите на всички, които те видят.
19 Всички, които те знаеха между народите, ще се слисат за тебе; ти ще станеш за ужас, и няма да те има навеки.
20 И биде към мене слово Господне:
21 сине човешки! обърни лицето си към Сидон, изречи против него пророчество
22 и кажи: ето. Аз съм против тебе, Сидоне, и ще се прославя сред тебе, и ще познаят, че Аз съм Господ, кога произведа съд над него и явя в него Моята светост;
23 и ще пратя против него мор и кръвопролитие по улиците му, и ще паднат сред него убити от меч, който отвред го поглъща; и ще познаят, че Аз съм Господ.
24 И занапред той не ще бъде за дома Израилев бодлив трън и причиняващ болка бодил, повече от всички съседи, които му зло желаят, и ще познаят, че Аз съм Господ Бог.
25 Тъй казва Господ Бог: когато събера дома Израилев измежду народите, сред които те са пръснати, и явя у тях светостта Си пред очите на племената, и те заживеят в земята си, която дадох на Моя раб Иакова,
26 тогава ще живеят на нея безопасно и ще построят къщи, ще насадят лозя и ще живеят в безопасност, защото Аз ще произведа съд над всичките им зложелатели около тях, и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог.
29
Пророчество за Египет
1 В десетата година, десетия месец, на дванайсетия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! обърни лицето си към фараона, египетски цар, и изречи пророчество против него и против цял Египет.
3 Говори и кажи: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, големи крокодиле, който лежиш всред реките си и казваш: "моя е реката, и аз я създадох заради себе си".
4 Но Аз ще туря кука в твоите челюсти и към твоите люспи ще прилепя рибите из твоите реки и ще те изтегля из твоите реки с всичката риба на твоите реки, прилепнала о твоите люспи;
5 ще те хвърля в пустинята, тебе и всичката риба из твоите реки; ти ще паднеш на открито поле, не ще те съберат, нито приберат; ще те дам да те изядат зверове земни и птици небесни.
6 И ще познаят всички обитатели на Египет, че Аз съм Господ; защото те бяха на дома Израилев тръстикова подпорка.
7 Когато те се хванаха с ръка о тебе, ти се разчупи и цялото им рамо избоде; и когато се опряха о тебе, ти се сломи и израни всичките им чресла.
8 Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще напратя върху тебе меч и ще изтребя у тебе люде и добитък.
9 И ще стане Египетската земя пустиня и степ; и ще познаят, че Аз съм Господ. Понеже той казва: моя е реката, и аз я създадох,
10 то ето, Аз съм против твоите реки, и ще направя земята Египетска пустиня над пустините от Мигдол до Сиена, до самия предел на Етиопия.
11 Не ще да ходи по нея човешка нога, и добишки крак не ще стъпя по нея, и не ще се живее на нея през четирийсет години.
12 И ще направя земята Египетска пустиня всред опустошените земи; и градовете й всред опустошените градове ще бъдат пусти четирийсет години, и ще разпилея египтяни между народите и ще ги развея по земите.
13 Защото тъй казва Господ Бог: след като изминат четирийсет години, Аз ще събера египтяните измежду народите, между които ще бъдат разпилени;
14 и ще възвърна египетските пленници и ще ги доведа назад в земята Патрос, в земята на техния произход, и там те ще бъдат слабо царство.
15 То ще бъде по-слабо от другите царства и не ще се вече превъзнася над народите; Аз ще ги намаля, за да не владеят над народите.
16 И занапред те не ще бъдат на дома Израилев опора, напомняща тяхното беззаконие, когато се обръщаха към него; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог.
17 В двайсет и седмата година, първия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
18 сине човешки! Навуходоносор, вавилонски цар, изнури войската си с големи работи при Тир; всички глави оплешивяха, и всички рамена се протриха; а ни за него, ни за войската му няма награда от Тир за труда, който той бе употребил против него.
19 Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз давам на вавилонския цар Навуходоносора земята Египетска, за да обере богатството й, да извърши грабеж в нея, и да отнеме, що е тя ограбила, и това ще бъде награда на войската му.
20 Като награда за работата, която той извърши в него, Аз му предавам земята Египетска, защото те вършиха това заради Мене, казва Господ Бог.
21 В оня ден ще върна на дома Израилев рога и на тебе ще отворя устата всред тях, и ще познаят, че Аз съм Господ.
30
Близката гибел на Египет
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! изречи пророчество л кажи: тъй казва Господ Бог: ридайте! о, ден злочест!
3 Защото близък е денят, да, близък е денят Господен, ден мрачен; часът на народите иде.
4 И ще тръгне меч против Египет, и ужас ще се разпространи в Етиопия, когато в Египет ще падат поразените, когато вземат богатството му, и основите му бъдат разрушени;
5 Етиопия, Ливия, Лидия, целият смесен народ и Хуб, и синовете на заветната земя заедно с тях ще паднат от меч.
6 Тъй казва Господ Бог: ще паднат подпорите на Египет, и ще падне гордостта на неговата мощ; от Мигдол до Сиена ще падат в него от меч, каза Господ Бог.
7 И той ще опустее сред опустошени земи, и градовете му ще бъдат сред опустошени градове.
8 И ще познаят, че Аз съм Господ, кога пратя огън върху Египет, и всичките му подпори бъдат сломени.
9 В оня ден ще тръгнат от Мене вестители с кораби, за да уплашат безгрижните етиопци, и ще се разпространи между тях ужас, както в деня на Египет; защото ето, той иде.
10 Тъй казва Господ Бог: на египетското многолюдство ще туря край чрез ръката на Навуходоносора, вавилонски цар.
11 Той и народът му с него, най-лют между народите, ще бъдат доведени за гибел на тая земя, и ще извадят мечовете си против Египет и ще изпълнят земята с убити.
12 Ще пресуша реките и ще предам земята в ръцете на злите и чрез ръката на другоземци ще опустоша земята и всичко, що я пълни. Аз, Господ, казах това.
13 Тъй казва Господ Бог: ще изтребя идолите и ще унищожа лъжливите богове в Мемфис, и от земята Египетска не ще има вече властник, и ще напратя страх на земята Египетска.
14 Ще опустоша Патрос, ще пратя огън върху Цоан и ще произведа съд над Но.
15 Ще излея яростта Си връз Син, египетска крепост, и ще изтребя многолюдието в Но.
16 Ще пратя огън върху Египет, ще потрепери Син, и Но ще бъде разрушен, и върху Мемфис ще нападнат врагове сред бял ден.
17 Младите люде на Он и на Бубаст ще паднат от меч, а останалите " е отидат в плен.
18 И в Тафнис ще се помрачи денят, кога там сломя ярема египетски, и ще се прекрати в него гордата му мощ. Облак ще го покрие, и дъщерите му в плен ще отидат.
19 Тъй ще произведа съд над Египет, и ще познаят, че Аз съм Господ.
20 В единайсетата година, първия месец, на седмия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
21 сине човешки! Аз вече сломих мишцата на фараона, египетски цар; и ето, тя още не е превързана, за да бъде излекувана, и не е обвита с лекарски превръзки, от които би получила сила - меч да държи.
22 Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против фараона, египетски цар, и ще съкруша мишците му, здравата и сломената, тъй че мечът ще падне от ръцете му.
23 И ще разпилея египтяни между народите и ще ги развея по земите.
24 А мишците на вавилонския цар ще направя яки, ще му дам в ръка Моя меч, мишците пък на фараона ще съкруша, и той изранен ще стене силно пред него.
25 Ще укрепя мишците на вавилонския цар, а мишците на фараона ще отпаднат; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог, когато дам меча Си в ръката на вавилонския цар, и той го простре върху земята Египетска.
26 Ще разпилея египтяни между народите и ще ги развея по земите, и те ще познаят, че Аз съм Господ.
31
Притча за падането на кедъра (Египет)
1 В единайсетата година, третия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! кажи на фараона, египетски цар, и на народа му: с кого се сравняваш ти в твоето величие?
3 Ето, Асур беше кедър ливански с гиздави ветви, кичест и висок; върхът му - сред гъсти облаци.
4 Водите го правеха да расте, бездната го подигаше, реките й окръжаваха неговото садище, и тя пращаше потоците си към всички полски дървета.
5 Затова височината му надмина всички полски дървета; на него имаше много клони; ветвите му се умножаваха, и клоните му ставаха дълги от многото води, когато той растеше.
6 В клоните му виеха гнезда всякакви небесни птици, под ветвите му раждаха малки всякакви полски зверове, а под сянката му живееха всякакви многобройни народи.
7 Той хубавееше с високия си ръст, с дългите си ветви, защото коренът му лежеше край големи води.
8 Кедрите в Божията градина не го засеняха; кипарисите не се изравняха с клоните му, и кестените не бяха високи колкото неговите ветви; ни едно дърво в Божията градина не се равнеше с него по хубостта си.
9 Аз го украсих с многото му ветви, тъй че всички едемски дървета в Божията градина му завиждаха.
10 Затова тъй казва Господ Бог: задето израсте висок и си издигна върха сред дебелите клони, и сърцето му се възгордя от величието му, -
11 затова Аз го предадох в ръцете на властника на народите; той постъпи с него, както трябваше; за неговото беззаконие Аз го отхвърлих.
12 И съсякоха го чужденци, най-люти измежду народите, и го хвърлиха в планините; и по вей долини паднаха ветвите му; клоните му се изпочупиха по всички долища земни, и изпод сянката му избягаха всички народи на страната и го оставиха.
13 На неговите обломъци се наместиха всякакви небесни птици, и в клоните му бяха всякакви п ски зверове.
14 Това беше, за да се не големеят с високия си ръст никакви дървета край води, да не подигат върховете си до гъстите облаци и да не прилепват към него поради височината им дървета, които пият вода; защото те всички ще бъдат предадени на смърт в преизподнята страна заедно със синовете човешки, слезли в гроба.
15 Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато той слезна в гроба, Аз направих да тъжат за него, затворих заради него бездната и спрях реките й, задържах големите води и помрачих за него Ливан, и всички полски дървета тъгуваха за него.
16 С трясъка от падането му Аз докарах в трепет народите, когато го свалиха в преизподнята, при слезлите в гроба, и се зарадваха в преизподнята страна всички дървета едемски, отборните и най-добрите на Ливан, всички, които пият вода;
17 защото и те с него слязоха в преизподнята при убитите с меч, както и неговите съюзници, които живееха под сянката му сред народите.
18 И тъй, с кое от едемските дървета се равняваше ти по слава и величие? Но сега наравно с едемските дървета ти ще бъдеш свален в преизподнята, ще лежиш сред необрязани, с убити от меч. Това е фараонът и цялото му множество народ, казва Господ Бог.
32
Плач за фараона
1 В дванайсетата година, дванайсетия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! викни, та заплачи за фараона, египетски цар, и му кажи: ти като млад лъв между народите и като чудовище в моретата се хвърляш в реките си и мътиш с нозете си водите, и газиш потоците им.
3 Тъй казва Господ Бог: Аз ще хвърля върху тебе Моята мрежа в събранието на много народи, и те ще те извлекат с Моята мрежа.
4 И ще те изхвърля на земята, на открито поле ще те хвърля, и ще кацат по тебе всякакви небесни птици, и ще се насищат от тебе зверовете на цяла земя.
5 И ще разхвърлям месата ти по планини, и долини ще напълня с твоите трупове.
6 И земята, дето плуваш, ще напоя с твоята кръв до самите планини; и ровините (от потоци) ще бъдат напълнени с тебе.
7 И кога угаснеш, ще закрия небесата и звездите им ще помрача, слънцето с облак ще закрия, и месечината не ще свети със светлината си.
8 Всички светила, които светят на небето, ще помрача над тебе, и върху твоята земя тъмнина ще напратя, казва Господ Бог.
9 Ще докарам в смущение сърцето на много народи, кога разглася за твоето падане между народите по земите, които ти не познаваше.
10 И чрез тебе ще докарам в ужас много народи, и царете им ще трепнат за тебе в страх, кога размахна меча Си пред лицето им, и всяка минута ще треперят всеки за душата си в деня на твоето падане.
11 Защото тъй казва Господ Бог: мечът на вавилонския цар ще дойде върху тебе.
12 От меча на силни ще падне твоят народ; те всички са най-люти от народите: ще унищожат гордостта на Египет и цялото му множество ще погине.
13 И ще изтребя всичкия му добитък при големите води, и занапред не ще ги размътва човешка нога, нито добишки копита ще ги размътват.
14 Тогава ще дам покой на водите им и ще направя реките им да потекат като масло, казва Господ Бог.
15 Кога направя Египетската земя пустиня; кога земята се лиши от всичко, що я изпълня; кога поразя всички, които живеят по нея, - тогава ще познаят, че Аз съм Господ.
16 Ето плачевната песен, която ще пеят; дъщерите на народите ще я пеят; за Египет и за цялото му множество ще я пеят, казва Господ Бог.
17 В дванайсетата година, на петнайсетия ден от същия месец, биде към мене слово Господне:
18 сине човешки! оплачи египетския народ и свали го, него и дъщерите на знаменитите народи в преизподнята, заедно с тия, които слизат в гроб.
19 Кого ти надминаваш? слез и лежи с необрязани.
20 Те ще паднат всред убити с меч, и той е на меч предаден; влечете него и цялото му множество.
21 Всред преизподнята ще говорят за него и за съюзниците му, първи измежду юнаците; те паднаха и лежат там между необрязани, убити с меч.
22 Там е Асур и цялото му пълчище, около него са гробовете им; те всички са поразени, паднали от меч.
23 Гробница му туриха в самата длъб на преизподнята, и пълчището му е около гробницата му; всички са поразени, паднали от меч, всички, които разпространяваха ужас по земята на живите.
24 Там е Елам с цялото си множество около гробницата му; всички те са поразени и паднали от меч; те необрязани слязоха в преизподнята, те, които разпространяваха чрез себе си ужас по земята на живите и носят позора си със слезлите в гроб.
25 Всред поразените му дадоха легло с цялото му множество; около него са гробовете им: всички необрязани са поразени с меч, понеже разпространяваха ужас в земята на живите; те и носят върху си позора наравно с ония, които са слезли в гроб и са положени между поразените.
26 Там са Мешех и Тувал с цялото си множество; около него са гробовете им: всички необрязани, поразени с меч; защото разпространяваха ужас в земята на живите.
27 Не трябва те да лежат с падналите необрязани юнаци, които с бойното си оръжие слязоха в преизподнята и туриха своите мечове под главите си; тяхното беззаконие остана върху костите им, понеже те, бидейки силни, бяха ужас в земята на живите.
28 И ти ще бъдеш смазан всред необрязаните и ще лежиш с поразените от меч.
29 Там е Едом, царете му и всичките му князе, които при всичката си храброст са положени всред поразените с меч, те лежат с необрязаните и със слезлите в гроб.
30 Там са владелците на Север, те всички и всички сидонци, които слязоха там с поразените, които бидоха посрамени в своята мощ, която нанасяше ужас, - и лежат те с необрязани, с поразени от меч, и носят позора си със слезлите в гроб.
31 Ще ги види фараонът и ще се утеши за цялото си множество, поразен с меч, фараонът и цялата му войска, казва Господ Бог.
32 Защото Аз ще простра Моя страх в земята на живите, и фараонът с цялото си множество ще бъде положен сред необрязани, с поразени от меч, казва Господ Бог.
33
Йезекиил - страж на Израелевия дом
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! изречи дума към синовете на твоя народ и им кажи: ако Аз напратя върху някоя земя меч, и народът на тая земя вземе измежду себе си човек и си го постави за стражар,
3 и тоя, като види меча, който иде върху земята, затръби с тръба и предупреди народа,
4 и ако някой чуе тръбния глас, но не се предпази, то, кога мечът дойде и го застигне, кръвта му ще падне върху главата му.
5 Тръбния глас той е чул, ала не се е предпазил, затова кръвта му ще падне върху него; а който се предпази, той ще спаси живота си.
6 Ако пък стражарят види идещия меч и не затръби с тръба, и народът не бъде предупреден, то, кога дойде мечът и вземе някому от тях живота, тоя ще бъде застигнат заради греха си, но кръвта му ще изискам от стражаря.
7 И тебе, сине човешки. Аз поставих страж на дома Израилев: ти ще слушаш из Моите уста слово и ще ги вразумяваш от Мене.
8 Кога кажа на беззаконника: "беззаконнико! бездруго ще умреш", а ти не кажеш нищо, за да предпазиш беззаконника от пътя му, - тоя беззаконник ще умре за своя грях, но кръвта му ще изискам от ръката ти.
9 Ако пък си предпазвал беззаконника от пътя му, за да се отвърне от него, но той не се е отвърнал от пътя си, - той ще умре за своя грях, а ти ще спасиш душата си.
10 И ти, сине човешки, кажи на дома Израилев: вие казвате тъй "нашите престъпления и нашите грехове са върху нас, и ние чезнем в тях: как тогава можем да живеем?"
11 Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие, доме Израилев?
12 И ти, сине човешки, кажи на синовете на твоя народ: праведността не ще спаси праведника в деня на престъпление то му, и беззаконник за беззаконието си не ще падне в деня, кога се отвърне от безза конието си, също както и праведник в деня, кога съгреши, не може да остане между живите заради своята праведност.
13 Кога Аз кажа на праведник, че той ще бъде жив, а той се уповава на праведността си и извърши неправда, то всички те му праведни дела не ще се спомнят, - и той ще умре от неправдата си, която е извършил.
14 А кога кажа на беззаконник: "без друго ще умреш", и той се отвърне от греховете си и върши съд и правда,
15 ако тоя беззаконник върне залога, заплати за ограбено, ходи по закона на жи вота, не върши нищо лошо, - той ще живее, няма да умре.
16 Ни един от греховете му, които е из вършил, не ще му се спомни; той е почнал да върши съд и правда, той ще бъде жив.
17 А синовете на твоя народ казват: "не е прав пътят Господен", когато тъкмо техният път не е прав.
18 Кога праведник отстъпи от праведността си и почне да върши беззаконие, той ще умре за това.
19 И кога беззаконник се отвърне от беззаконието си и почне да върши съд и правда, той ще бъде жив за това.
20 А вие казвате: "не е прав пътят Господен!" Аз ще ви съдя.доме Израилев, всекиго според пътищата му.
21 В дванайсетата година на нашето преселение, десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мене един от избавилите се из Йерусалим и каза: "разрушен е градът!"
22 Но още преди да дойде избавилият се, вечерта биде върху мене ръката на Господа, и Той отвори устата ми, преди оня да дойде при мене сутринта. И отвориха ми се устата, и аз вече не останах безмълвен.
23 И биде към мене слово Господне:
24 сине човешки! тия, които живеят в опустелите места на Израилевата земя, казват: Авраам беше един - и получи да владее тая земя, а ние сме много; и тъй, нам е дадена тая земя за владение.
25 Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: вие ядете с кръв, подигате очи към вашите идоли и проливате кръв, - и искате да владеете земята?
26 Вие се опирате на меча си, вършите гнусотии, скверните жената на ближния си, - и искате да владеете земята?
27 Ето какво ще им кажеш, тъй казва Господ Бог: жив съм Аз! ония, които са по разорени места, ще паднат от меч, а който е на поле, ще го дам зверове да го изядат; а които са в крепости и в пещери, те ще умрат от чума.
28 И ще направя земята пустиня над пустините, и гордата й мощ ще престане, и Ще опустеят Израилевите планини, тъй че не ще има кой да ги минава.
29 И ще познаят, че Аз съм Господ, кога направя земята пустиня над пустините заради всичките им гнусотии, що са извършили.
30 А за тебе, сине човешки, синовете на твоя народ приказват при стените и при вратата на къщите и говорят един другиму, брат брату: идете и послушайте, какво слово излезе от Господа.
31 И те дохождат при тебе като на сборище народно, и Моят народ сяда пред лицето ти, и слушат думите ти, ала ги не изпълняват; защото те в устата си правят от това забава, и сърцето им се увлича след техните користи.
32 И ето, ти си за тях като забавен певец с приятен глас и който хубаво свири: те слушат твоите думи, ала ги не изпълняват.
33 Но кога се сбъдне, - ето, вече се и сбъдва, - тогава ще познаят, че между тях е имало пророк.
34
Пророчеството за Израелевите пастири
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! изречи пророчество против Израилевите пастири, изречи пророчество и кажи на тях, на пастирите: тъй казва Господ Бог: горко на Израилевите пастири, които пасоха сами себе си! Нали стадото пастирите трябва да пасат?
3 Вие ядохте тлъстина и се обличахте с вълна, клахте угоени овци, а стадото не пасохте.
4 Слабите не подкрепяхте, болна овца не лекувахте, ранена не превързвахте, прокудена не връщахте и изгубена не дирехте, а ги управлявахте с насилие и жестокост.
5 И пръснаха се те без пастир и, като се пръснаха, станаха плячка на всички полски зверове.
6 Скитат се Моите овци по всички планини и по всеки висок хълм, и по цялото земно лице се пръснаха Моите овци, и никой не попитва за тях, никой не ги дири.
7 Затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.
8 Жив съм Аз! казва Господ Бог; задето Моите овци бяха оставени да бъдат разграбвани и, нямайки пастир, станаха плячка на всички полски зверове, и задето Моите пастири не търсиха овците Ми, понеже те пасоха сами себе си, а Моите овци не пасоха, -
9 затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.
10 Тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против пастирите, и ще изискам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците, и пастирите няма вече да пасат сами себе си, и ще изтръгна Моите овци из техните челюсти, и те не ще бъдат тяхна храна.
11 Защото тъй казва Господ Бог: ето, Аз Сам ще издиря Моите овци и ще ги прегледам.
12 Както пастир проверява стадото си в деня, кога се намира всред своето пръснато стадо, тъй ще прегледам Аз Моите овци и ще ги освободя от всички места, дето бяха пръснати в ден облачен и мрачен.
13 Ще ги изведа измежду народите и ще ги събера от страните, ще ги доведа в земята им и ще ги паса по планините Израилеви, край потоци и по всички обитаеми места на тая земя.
14 Ще ги паса на добро пасбище, и кошара ще имат на високите Израилеви планини; там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тучно пасбище - по Израилевите планини.
15 Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам, казва Господ Бог.
16 Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще превържа и болна ще укрепя, а затлъстяла и буйна ще изтребя; ще ги паса с правда.
17 Вас пък, Мои овци, - тъй казва Господ Бог, - ето, вас ще съдя между овца и овца, между овен и козел.
18 Нима ви е малко това, че пасете на добро пасбище, а между това тъпчете с нозе останалото от вашето пасбище, пиете чистата вода, а останалата мътите с нозете си,
19 та овците Ми трябва да ядат, що са нозете ви измънкали, и да пият, що са нозете ви размътили?
20 Затова тъй им казва Господ Бог: ето, Аз Сам ще съдя между овца тлъста и овца мършава.
21 Понеже вие блъскате с хълбок и с рамо, и с рогата си бодете всички слаби, докле ги изтласкате навън,
22 то Аз ще спася Моите овци, и те не ще бъдат вече разграбвани, и ще отсъдя между овца и овца.
23 И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе. Моя раб Давида; той ще ги пасе и той ще им бъде пастир.
24 И Аз, Господ, ще бъда техен Бог, и Моят раб Давид ще бъде княз сред тях. Аз, Господ, казах това.
25 И ще сключа с тях завет за мир и ще премахна от страната лютите зверове, тъй че безопасно ще живеят в степта и ще спят в горите.
26 Ще даря тям и на околностите на Моя хълм благословение и ще пращам овреме дъжд; това ще бъдат дъждове на благословия.
27 И полското дърво ще дава своя плод, и земята ще дава своите произведе ния; и те ще бъдат безопасни на земята си, и ще познаят, че Аз съм Господ, кога скъсам връзките на ярема им и ги освободя от ръцете на техните потисници.
28 Те не ще бъдат вече плячка за народите, и полските зверове не ще ги ядат; те ще живеят безопасно, и никой не ще ги заплашва.
29 И ще произведа у тях славно садище, вече не ще загиват от глад на земята и не ще търпят срам от народите.
30 И ще познаят, че Аз, техен Господ Бог, съм с тях, и че те, дом Израилев, са Мой народ, казва Господ Бог,
31 и че вие сте Мои овци, овци на Моето паство; вие сте човеци, пък Аз съм ваш Бог, казва Господ Бог.
35
Пророчество за Едом
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! обърни лицето си към планина Сеир, изречи против нея пророчество
3 и кажи й: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, Сеир планино! ще простра против тебе ръката Си и ще те направя пуста и необитаема.
4 Градовете ти ще обърна на развалини, и ти сама ще запустееш и ще познаеш, че Аз съм Господ.
5 Понеже у тебе има вечна вражда, и ти предаваше Израилевите синове на меч във време на нещастието им, във време на крайната гибел, -
6 затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще те направя на кръв, и кръв ще те преследва; понеже кръв не си мразела, то кръв ще те и преследва.
7 Ще направя Сеир планина пуста и безлюдна степ и ще изтребя по нея идещ и отходещ.
8 И ще напълня оброчищата й с нейните убити; по твоите хълмове и твоите долини и по всички твои ровини ще падат поразени от меч.
9 Ще те направя вечна пустиня, и в твоите градове не ще се живее, и ще познаете, че Аз съм Господ.
10 Понеже ти казваше: тия два народа и тия две земи ще бъдат мои, и ние ще ги завладеем, макар и Господ да е там,
11 затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще постъпя с тебе според мярката на твоята омраза и твоята завист, която ти изказа от омраза към тях, и ще им се явя, когато ще те съдя.
12 И ще познаеш, че Аз, Господ, чух всички твои хули, които ти произнасяше върху Израилевите планини, думайки: "запустяха! нам са дадени да ги поядем!"
13 Вие се големеехте пред Мене с езика си и умножавахте речите си против Мене; Аз чух това.
14 Тъй казва Господ Бог: когато цяла земя ще се радва. Аз ще те направя пустиня.
15 Както ти се радваше, задето дялът на Израилевия дом запустя, тъй и с тебе ще направя: ще бъдеш опустошена, Сеир планино, и цяла Идумея заедно, - и ще познаят, че Аз съм Господ.
36
Пророчество за Израелевите планини
1 И ти, сине човешки, изречи пророчество за планините Израилеви и кажи: планини Израилеви! чуйте словото Господне.
2 Тъй казва Господ Бог: понеже врагът казва за вас: "охохо! охохо! и вечните оброчища се паднаха нам за дял",
3 то изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог: тъкмо задето ви опустошават и ви поглъщат от вей страни, за да станете притежание на другите народи и да се изложите на людски укори и глуми, -
4 затова, планини Израилеви, изслушайте словото на Господа Бога: тъй казва Господ Бог на планини и на хълмове, на долища и долини, и на опустели развалини и напуснати градове, които станаха плячка и гавра за другите околни народи;
5 затова тъй казва Господ Бог: в разпалената Си ревност изрекох слово против Другите народи и против цяла Идумея, които си отредиха земята Ми за владение, като я обричаха себе за плячка със сърдечна радост и с презрение в душа.
6 Затова изречи пророчество за земята Израилева и кажи на планини и хълмове, на долища и долини: тъй казва Господ Бог: ето. Аз изрекох това в ревността Си и в яростта Си, защото вие носите на себе присмеха от народите.
7 Затова тъй казва Господ Бог: Аз подигнах ръката Си с клетва, че народите, които са около вас, сами ще понесат своя срам.
8 А вие, планини Израилеви, ще развиете клоните си и ще принасяте плодовете си на Моя народ Израиля, защото те скоро ще дойдат.
9 Защото ето, към вас ще се обърна, и вие ще бъдете обработвани и засявани.
10 И ще заселя у вас много люде, целия дом Израилев, целия, и градовете ще бъдат заселени, и развалините - застроени.
11 Ще умножа у вас люде и добитък, и те ще се плодят и размножават, ще ви населя, както беше в предишните ваши времена, ще ви правя добро повече, отколкото в предишните ваши времена, - и ще познаете, че Аз съм Господ.
12 Ще доведа у вас люде, Моя народ Израиля, и те ще те владеят, земьо! Ти ще бъдеш тяхно наследие и вече не ще ги оставяш бездетни.
13 Тъй казва Господ Бог: задето казват за вас: "ти си земя, която пояждаш людете и която правиш народа си бездетен", -
14 затова вече не ще пояждаш людете и занапред не ще правиш народа си бездетен, казва Господ Бог.
15 И вече не ще слушаш присмех от народите, и вече не ще понесеш върху себе си хули от племената, и занапред не ще правиш народа си бездетен, казва Господ Бог.
16 И биде към мене слово Господне:
17 сине човешки! когато домът Израилев живееше в земята си, той я сквернеше с поведението си и с делата си; пътят им беше пред Моето лице като нечистота на жена, кога се очистя.
18 И Аз излях върху тях гнева Си за кръвта, която те проливаха в тая земя, и задето те я скверняха със своите идоли.
19 И Аз ги разпилях между народите, и те са развеяни по земите; Аз ги съдих според техните пътища и според техните дела.
20 И дойдоха те при народите, където отидоха, и обезславиха Моето свето име, защото за тях казват: "те са народ на Господа и излязоха от Неговата земя".
21 И пожалих Аз Моето свето име, което домът Израилев обезслави у народите, където отидоха.
22 Затова кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: не заради вас ще направя това, доме Израилев, а заради Моето свето име, което вие обезславихте у народите, където отидохте.
23 И ще осветя великото Си име, обезславено у народите, сред които го обезславихте, и ще познаят народите, че Аз съм Господ, казва Господ Бог, когато покажа върху вас светостта Си пред очите им.
24 Ще ви взема из народите, ще ви съ бера от всички страни и ще ви доведа във вашата земя.
25 Ще ви поръся с чиста вода, - и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя.
26 Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът.
27 Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби.
28 И ще живеете на земята, която дадох на отците ви, и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог.
29 Ще ви освободя от всички ваши нечистотии, ще призова житото и ще го умножа и не ще ви оставя да търпите глад.
30 Ще умножа дървесните плодове и полските произведения, та занапред да не търпите хули от народите поради глад.
31 Тогава ще си спомните за лошите си пътища и за недобрите си дела и ще почувствувате погнуса към сами себе за беззаконията си и за гнусотиите си.
32 Не заради вас ще сторя това, казва Господ Бог, нека ви бъде известно. Червете се и се срамувайте от вашите пътища, доме Израилев.
33 Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато ви очистя от всичките ви беззакония и населя градовете, и бъдат застроени развалините,
34 и опустошената земя, която беше пустиня в очите на всеки минувач, бъде разработена, -
35 тогава ще кажат: "тая запустяла земя стана като Едемска градина, и тия съсипани, запустели и разорени градове се укрепиха и заселиха".
36 И ще познаят народите, които ще останат около вас, че Аз, Господ, изново съграждам разрушено, засаждам запустяло. Аз, Господ, казах - и извърших.
37 Тъй казва Господ Бог: ето, още и в това ще явя милостта Си към дома Израилев, ще ги умножа с люде като стадо.
38 Както има много жертвени овци в Йерусалим във време на празниците му, тъй ще бъдат пълни с люде запустелите градове, и ще познаят, че Аз съм Господ.
37
Пророчество за възкресението - видение за поле със сухи кости
1 Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, - а то беше пълно с кости, -
2 и проведе ме около тях, и ето имаше доста много кости по полето, и те бяха съвсем сухи.
3 И каза ми: сине човешки! ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това.
4 И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: "сухи кости! чуйте словото Господне!"
Юда и Израел - едно царство
5 Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето. Аз ще въведа във вас дух - и ще оживеете.
6 Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, - и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ.
7 Аз изрекох това пророчество, както ми бе заповядано, и когато пророчествувах, произлезе шум, и ето - движение, и почнаха да се сближават костите, кост до своя кост.
8 И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях.
9 Тогава Той ми каза: изречи пророчество за духа, изречи пророчество, сине човешки, и кажи на духа: тъй казва Господ Бог: дойди от четирите ветрове, душе, и Духни върху тия убити, и те ще оживеят.
10 И аз изрекох това пророчество, както Той ми заповяда, и влезе в тях дух, - и те оживяха и се изправиха на нозете си - твърде, твърде голямо опълчение.
11 И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: "изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати".
12 Затова изречи пророчество и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето. Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева.
13 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе Мой, из гробовете ви;
14 ще вложа във вас Моя Дух, и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя - и ще познаете, че Аз, Господ, казах това - и извърших, казва Господ.
15 И биде към мене слово Господне:
16 а ти, сине човешки, вземи един жезъл и напиши на него: "на Иуда и на синовете Израилеви, негови съюзници", и пак вземи един жезъл и напиши на него: "на Иосифа"; това е жезълът на Ефрема и на целия Израилев дом, негов съюзник.
17 И съедини ги у себе си един с друг в един жезъл, та в ръката ти да бъдат едно.
18 И кога те попитат синовете на твоя народ: "не ще ли ни обясниш, що значи това?"
19 тогава кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще взема Иосифовия жезъл, що е в ръката на Ефрема и на съюзните с него Израилеви колена, и ще ги прибавя към него, към жезъла на Иуда, и ще ги направя един жезъл, и ще бъдат едно в Моята ръка.
20 Когато пък двата жезъла, на които ти ще напишеш, бъдат в твоята ръка пред очите им,
21 то кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя.
22 В тая земя, на планините Израилеви, Аз ще ги направя един народ, и един Цар ще бъде цар на всички тях, и не ще бъдат вече два народа и занапред вече не ще се делят на две царства.
23 И вече не ще се сквернят със своите идоли, със своите гнусотии и с разните си пороци; ще ги измъкна от всичките им живелища, дето са грешили, и ще ги очистя, - и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог.
24 А Моят раб Давид ще бъде Цар над тях и Пастир на всички тях; те ще ходят по Моите заповеди и Моите устави ще пазят и ще ги изпълняват.
25 И ще живеят в земята, която дадох на Моя раб Иакова, в която живяха отците им; там ще живеят навеки, те и децата им и внуците им; и Моят раб Давид ще бъде княз у тях навеки.
26 И ще сключа с тях завет за мир, вечен завет ще бъде с тях. И ще ги уредя, ще ги размножа и ще туря сред тях Моето светилище навеки.
27 И ще бъде у тях Моето жилище, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.
28 И ще познаят народите, че Аз съм Господ, Който освещава Израиля, когато Моето светилище бъде сред тях навеки.
38
Пророчество за Гог и Магог
1 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! обърни лицето си към Гога в земя Магог, към княза на Рош, Мешех и Тувал, изречи против него пророчество
3 и кажи: тъй говори Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рош, Мешех и Тувал!
4 Ще те върна и ще туря халка на твоите челюсти; ще изведа тебе и цялата твоя войска, коне и ездачи, всички добре въоръжени, голямо пълчище, в брони и с щитове, всички въоръжени с мечове,
5 перси, етиопци и ливийци с тях, всички с щитове и в шлемове,
6 Гомера с всичките му полкове, дома на Тогарма от северните предеди, с всичките му полкове, много народи с тебе.
7 Готви се и тъкми се, - ти и всичките твои пълчища, събрани при тебе, - и бъди им вожд.
8 След много дни ти ще потрябваш; в последните години ще дойдеш в земя, избавена от меч, събрана измежду много народи, на Израилевите планини, които бяха дълго време запустели, но сега жителите й ще бъдат възвърнати измежду народите, и те всички ще живеят безопасно.
9 И ще се подигнеш като буря, ще тръгнеш като черен облак, за да покриеш земята, - ти и всички твои пълчища и много народи с тебе.
10 Тъй казва Господ Бог: в оня ден ще ти дойдат на сърцето мисли, и ти ще замислиш зло предприятие
11 и ще кажеш: аз ще се подигна против неоградената земя, ще ида против спокойните, живеещи безгрижно, - те всички живеят без стени, и няма у тях ни затворки, ни врата, -
12 за да грабиш и да набереш плячка, да туриш ръка върху изново заселените развалини и върху народа, събран измежду народите, който се занимава със стопанство и с търговия, който живее на пъпа на земята.
13 Сава и Дедан и тарсиските търговци с всички техни млади лъвове ще ти кажат: ти дойде да извършиш грабеж, събра твоето пълчище, за да набереш плячка, да вземеш сребро и злато, да отнемеш добитък и имот, да заграбиш голяма плячка ли?
14 Затова изречи пророчество, сине човешки, и кажи на Гога: тъй казва Господ Бог: не е ли тъй? в оня ден, когато Моят народ Израил заживее безопасно, ти ще познаеш това;
15 и ще тръгнеш от твоето място, от северните предели, - ти и много народи с тебе, всички на коне, голямо сборище и многобройна войска.
16 И ще се дигнеш против Моя народ, против Израиля, като черен облак, за да покриеш земята: това ще бъде в последните дни, и Аз ще те доведа в Моята земя, та народите да Ме познаят, когато Аз явя над тебе, Гоге, Моята светост пред очите им.
17 Тъй казва Господ Бог: не си ли ти оня същият, за когото Аз говорих в стародавни дни чрез Моите раби, Израилевите пророци, които пророкуваха тогава, че Аз ще те доведа против тях?
18 И в оня ден, кога дойде Гог против Израилевата земя, казва Господ Бог, Моят гняв ще пламне в Моята ярост.
19 И в Моята ревност, в огъня на Моето негодуване Аз казах: наистина, в оня ден ще стане голяма потреса в Израилевата земя.
20 И от Моето лице ще се разтреперят морски риби и небесни птици, и полски зверове и всичко, що се влече, що пълзи по земята, и всички люде, що са по лицето на земята; ще се съборят планини, ще изпадат скали, и всички стени ще паднат на земята.
21 И по всички Мои планини ще повикам меч против него, казва Господ Бог; мечът на всеки човек ще бъде против брата му.
22 И ще съдя с тях чрез мор и кръвопролитие, ще излея върху него и върху полковете му и върху многото народи, които са с него, всепотапящ дъжд и каменна градушка, огън и сяра;
23 ще покажа Моето величие и Моята светост и ще явя Себе Си пред очите на много народи - и ще познаят, че Аз съм Господ.
39
1 Ти пък, сине човешки, изречи пророчество против Гога и кажи: тъй казва Господ Бог: ето. Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рош, Мешех и Тувал!
2 Ще те върна и ще те поведа, ще те изведа от северните краища и ще те доведа на Израилевите планини.
3 Ще избия лъка ти из твоята лява ръка и ще изхвърля стрелите ти из твоята дясна ръка.
4 Ще паднеш на Израилевите планини, ти и всички твои полкове и народите, които са с тебе; ще дам да те изядат всякакви грабливи птици и полски зверове.
5 Ще паднеш на открито поле; защото Аз рекох това, казва Господ Бог.
6 И ще пратя огън върху земя Магог и върху жителите на островите, които живеят безгрижно, и ще познаят, че Аз съм Господ.
7 Ще явя светото Си име сред Моя народ Израиля, и занапред не ще оставя да безславят светото Ми име, - и ще познаят народите, че Аз съм Господ, Светият у Израиля.
8 Ето, това ще дойде и ще се сбъдне, казва Господ Бог, това е денят, за който говорих.
9 Тогава жителите на Израилевите градове ще излязат, ще накладат огън и ще изгорят оръжие, щитове и железни ризници, лъкове и стрели, боздугани и копия; седем години ще ги горят.
10 И не ще носят дърва от полето, нито ще секат от горите, а ще горят само оръжие; ще ограбят своите грабители и ще оберат своите обирачи, казва Господ Бог.
11 В оня ден ще дам на Гога място за гробница в Израиля долината на пътниците, източно от морето, и тя ще задържа пътниците; там ще погребват Гога и цялото му пълчище и ще я наричат долина на Готовото пълчище.
12 Израилевият дом ще ги погребва седем месеца, за да очисти страната.
13 Целият народ на страната ще ги погребва, и знаменит ще бъде у тях денят, в който Аз ще прославя Себе Си, казва Господ Бог.
14 И ще определят люде, които постоянно да обикалят страната и с помощ на пътниците да погребват останалите по земното лице, - за да я очистят; след седем месеца те ще почнат да претърсват,
15 и кога някой от ония, които обикалят страната, види човешка кост, ще тури до нея знак, докле погребвачите не я заровят в долината на Готовото пълчище.
16 И името на града ще бъде: Хамона (пълчище). Така те ще очистят страната.
17 Ти пък, сине човешки, - тъй казва Господ Бог, - кажи на всички родове птици и на всички полски зверове: събирайте се и дойдете, от вей страни се стичайте към Моята жертва, която Аз ще заколя за вас, към великата жертва на Израилевите планини, - и ще ядете месо и ще пиете кръв:
18 месо на силни мъже ще ядете и ще пиете кръв на земни князе, на овни, на агнета, на козли и на телци, - всички угоени на Васан,
19 ще ядете тлъстина до насита и ще пиете кръв до опиване от Моята жертва, която Аз ще заколя за вас.
20 И на Моята трапеза ще се наситите на коне и ездачи, на мъже силни и на всякакви военни люде, казва Господ Бог.
Възстановяване на Израел
21 Ще явя славата Си между народите, и всички народи ще видят Моя съд, който Аз ще произведа, и Моята ръка, която Аз ще сложа върху им.
22 И ще знае домът Израилев, че Аз съм техен Господ Бог, от тоя ден и занапред.
23 Ще познаят народите, че домът Израилев биде преселен поради своята неправда; задето те постъпиха вероломно пред Мене, Аз скрих от тях Моето лице и ги предадох в ръцете на враговете им, - и те всички паднаха от меч.
24 Поради нечистотиите им и поради беззаконията им Аз направих това с тях и скрих от тях Моето лице.
25 Затова тъй казва Господ Бог: сега ще върна Иакововите пленници, ще се смиля над целия дом Израилев и ще заревнувам за Моето свето име.
26 И ще почувствуват те своето безчестие и всички свои беззакония, които вършиха пред Мене, кога заживеят в земята си безопасно, и никой не ще ги застрашава,
27 кога ги върна измежду народите и ги събера от земите на враговете им и явя в тях светостта Си пред очите на много народи.
28 И ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог, когато, след като ги пръснах между народите, изново ги събера в тяхната земя и не оставя вече там ни едного от тях.
29 И вече не ще скривам от тях лицето Си, защото Аз ще излея Моя Дух върху дома Израилев, казва Господ Бог.
40
Видение за възстановения Йерусалим - новото Божие царство. Устройство на новия храм в Йерусалим
1 В двайсет и петата година след нашето преселение, в начало на годината, на десетия ден от месеца, в четиринайсетата година след разрушението на града, в същия оня ден биде върху мене ръката на Господа, и Той ме поведе затам.
2 Във видения Божии ме заведе Той в земята Израилева и ме постави на гнърде висока планина, и на нея откъм юг имаше като че градски здания.
3 Заведе ме там, и ето, мъж, който изглеждаше като светла мед, а в ръка му ленена връв и тръст за мерене, - и той стоеше при портите.
4 И каза ми тоя мъж: сине човешки! гледай с очи и чуй с уши и вземай присърце всичко, каквото ще ти показвам, защото ти затова си и доведен тук, за да ти покажа това; всичко, което ще видиш, извести на дома Израилев.
5 И ето, извън храма имаше околовръст стена, и в ръката на тоя мъж - тръст за мерене от шест лакти, смятайки всеки лакът по лакът и длан, и измери той това здание - една тръст широчина и една тръст височина.
6 После отиде при портите, които гледаха към изток, изкачи се по стъпалата им и намери, че единият праг на портите беше една тръст широчина, и другият праг - пак една тръст широчина.
7 И всяка странична стая беше една тръст дълга и една тръст широка, а между стаите имаше пет лакти, и прагът на портите в притвора на портите отвътре беше пак една тръст.
8 И измери той притвора на портите отвътре - една тръст,
9 а притвора при портите - осем лакти, и стълбовете - два лакти. Тоя притвор при портите беше отстрани на храма.
10 Стаите отстрани при източните врата бяха три от едната страна и три от другата; една мярка имаха всички три, и една мярка имаха стълбовете от едната страна и от другата.
11 Той измери отворите на вратите: те бяха десет лакти ширина, а дължината на вратите - тринайсет лакти.
12 А пред стаите имаше издаднина - един лакът от едната страна и един лакът - от другата; тия стаи имаха от едната страна шест лакти и от другата шест лакти.
13 После измери той вратите от стряхата на една стая до стряхата на друга - двайсет и пет лакти ширина: врата срещу врата.
14 А и стълбовете той измери: шейсет лакти - всеки стълб около двора и при вратите;
15 и от предната страна на входа във вратите до предната страна на вътрешните врата - петдесет лакти.
16 Решетчести прозорци имаше и в стаите отстрани и в стълбовете им, отвътре на вратите наоколо; също и в притворите имаше наоколо прозорци на вътрешната страна, а на стълбовете - палми.
17 И заведе ме той във външния двор, и ето, там - стаи, и имаше направен каменен плочник около двора; трийсет стаи имаше на тоя плочник.
18 И тоя плочник беше по страните на вратите, според дължината на вратите; тоя плочник беше по-нисък.
19 И измери той нашир от долните врата до външния край на вътрешния двор: сто лакти - към изток и към север.
20 Измери също дължината и широчината на вратите на външния двор, обърнати към север,
21 и при тях стаите отстрани, три от едната страна и три от другата; и стълбовете им и издаднините им имаха същата мярка, както и първите врата: дълги петдесет лакти, а широки двайсет и пет лакти.
22 И прозорците им, и издаднините им, и палмите им имаха същата мярка, както и вратите, обърнати към изток; и се влиза към тях по седем стъпала, и пред тях - изДаднини.
23 И във вътрешния двор има врата срещу северните и източните врата; и измери той от врата до врата сто лакти.
24 И ме поведе към юг, и ето, там имаше южни врата: и измери той на стълбовете и на издаднините същата мярка.
25 И прозорците в тях и в преддверията им бяха също такива, както ония прозорци: дълги петдесет лакти, а широки двайсет и пет лакти.
26 Възходът към тях - седем стъпала, и преддверия имаше пред тях; и палмови украшения имаше на стълбовете им: едно от едната страна и едно от другата.
27 И във вътрешния двор имаше южни врата; и измери той от врата до врата южно сто лакти.
28 И доведе ме той през южните врата във вътрешния двор; и измери в южните врата същата мярка.
29 И стаите им отстрани, и стълбовете им, и притворите им - същата мярка, и имаше прозорци в тях и в притворите им наоколо; всичко дължина - петдесет лакти, а ширина - двайсет и пет лакти.
30 Притвори имаше наоколо: надлъж - двайсет и пет лакти, а нашир - пет лакти.
31 И притворите бяха откъм външния двор, и палми имаше на стълбовете им; възходът към тях - осем стъпала.
32 И поведе ме през източните врата във вътрешния двор; и измери в тия врата същата мярка.
33 И стаите им отстрани, стълбовете им и притворите им имаха същата мярка; имаше и прозорци в тях и в притворите им наоколо; всичко дължина - петдесет лакти, а ширина двайсет и пет лакти.
34 Притворите им бяха откъм външния двор, и на стълбовете им имаше палми от едната и от другата страна; възходът към тях - осем стъпала.
35 После ме доведе при северните врата и измери в тях същата мярка.
36 Страничните им стаи, стълбовете им, притворите им и прозорците в тях бяха наоколо; всичко дължина - петдесет лакти, и ширина - двайсет и пет лакти.
37 Притворите им бяха откъм външния двор, и на стълбовете им имаше палми от едната и от другата страна; възходът към тях - осем стъпала.
38 Имаше също стая, с вход в нея, при стълбовете на вратата: там умиват жертвите за всесъжение.
39 А в притвора при вратите имаше две маси от едната страна и две от другата страна, за да колят на тях жертви за всесъжение и жертви за грях и жертви за престъпление.
40 И отвън, отстрани при входа в отвора на северните врата, имаше две маси, и от другата страна до притвора при вратата - две маси.
41 Четири маси имаше от едната страна и четири маси - от другата, отстрани на вратите: всичко осем маси, на които колят жертви.
42 Имаше и четири маси за приготвяне всесъжение - от дялан камък, дълги един и половина лакът и широки един и половина лакът, а високи един лакът; върху тях турят сечива за клане жертва за всесъжение и други жертви.
43 И куки колкото една длан бяха приковани в стените на зданието наоколо, а на масите туряха жертвеното месо.
44 Отвън на вътрешните врата бяха стаите за певци; на вътрешния двор, отстрани на северните врата, една бе обърната с лице към юг, а друга, отстрани на южните врата, обърната с лице към север.
45 И каза ми той: тази стая, която е с лице към юг, е за свещениците, които бдят на стража в храма;
46 а стаята, която е с лице към север - за свещениците, които бдят на стража при жертвеника: това са синовете на Садока, които еднички от синовете Левиеви се приближават към Господа, за да Му служат.
47 И измери той двора: сто лакти надлъж и сто лакти нашир; той беше четириъгълен; а пред храма стоеше жертвеникът.
48 И доведе ме в притвора на храма и измери стълбовете на притвора: пет лакти от едната страна и пет лакти от другата; а вратите - три лакти широки от едната страна и три лакти от другата.
49 Притворът беше дълъг двайсет лакти, а широк единайсет, и възходът към него - десет стъпала; и имаше подпорки у стълбовете: една - от едната страна, а друга - от другата.
41
Описание на новия храм
1 После ме въведе в храма и измери стълбовете: шест лакти широки от едната страна и шест лакти широки от другата, колкото бе широка скинията.
2 Вратите - десет лакти широки, и отстрани на вратите - пет лакти от едната страна и пет лакти от другата; измери и дължината на храма - четирийсет лакти, а широчината - дванайсет лакти.
3 И влезе вътре, и измери стълбовете при вратите - два лакти, и вратите - шест лакти, а ширината на вратата - седем лакти.
4 И отмери в храма двайсет лакти надлъж и двайсет лакти нашир, и ми каза: това е Святаясвятих.
5 И измери стената на храма - шест лакти, а ширината в стаите наоколо храма - по четири лакти.
6 Странични стаи имаше трийсет и три, стая до стая; те се вдават в стената, която е в храма около стените, тъй че са във връзка с нея, но до стената на самия храм не се допират.
7 И храмът повече и повече се разширяваше наоколо над страничните стаи, защото окръжността му се издигаше по-горе и по-горе наоколо, и затова храмът беше много широк горе, и от долния кат се качваха на горния през средния.
8 И аз видях върха на Дома в цялата му окръжност; страничните стаи в основата имаха там мярка - цяла тръст, шест пълни лакти.
9 Ширината на стената на страничните стаи, които излизаха навън - пет лакти, н до страничните стаи на храма имаше свободно пространство.
10 И между стаите имаше разстояние - двайсет лакти около целия храм.
11 Вратите на страничните стаи извеждат на свободното пространство, едни врата - на северна страна, а други врата - на южна страна; а ширината на това свободно пространство бе пет лакти наоколо.
12 Зданието пред площада на западна страна (бе) широко седемдесет лакти; а стената на това здание - пет лакти широка наоколо, а дълга деветнайсет лакти.
13 И измери той храма - сто лакти дължина, и площада и пристройката, и стените му - също сто лакти дължина.
14 И ширината на храма отпред с площада от изток - пак сто лакти.
15 И измери дължината на зданието пред площада на задната му страна със страничните му стаи по едната и по Другата страна - сто лакти, от вътрешността на храма и притворите на двора.
16 Вратните спонци, решетчестите прозорци и страничните стаи наоколо, във всичките три ката, срещу праговете бяха обковани с дърво от пода до прозорците; прозорците бяха затворени.
17 От горнището на вратата, както отвътре в храма, тъй и отвън, и по цялата стена наоколо, отвътре и отвън, имаше резбарски изображения,
18 бяха направени Херувими и палми: палма между два Херувима, и у всеки Херувим - две лица.
19 От едната страна към палмата имаше обърнато лице човешко, а от другата страна към палмата - лице лъвско; тъй беше направено наоколо в целия храм.
20 От пода до върха на вратата бяха направени Херувими и палми, също и по стената на храма.
21 В храма имаше четириъгълни вратни спонци, и светилището имаше същия изглед, както аз виждах.
22 Жертвеникът беше дървен - три лакти висок и два лакти дълъг; и ъглите му, и подножието му, и страните му - от дърво; и каза ми той: това е трапезата, която е пред Господа.
23 В храма и в светилището имаше по две врати,
24 и тия врати имаха по две крила; двете крила бяха подвижни: две у едната врата и две крила у другата;
25 на тях, на храмовите врата, бяха изработени Херувими и палми също такива, каквито бяха изработени по стените; а пред притвора отвън имаше дървен под.
26 И решетчести прозорци с палми от едната и от другата страна имаше по страните на притвора и на храмовите странични стаи, и по дървената обковка.
42
Стаи за свещениците във външния двор
1 И изведе ме към външния двор по северния път и ме доведе при стаите, които бяха срещу площада и срещу зданието на север,
2 до онова място, което при северните врата е дълго сто лакти, а широко петдесет лакти.
3 Срещу двайсетте лакти на вътрешния двор и срещу плочника, който е откъм външния двор, имаше трем срещу трем в три ката.
4 А пред стаите имаше ходник - десет лакти широк, а вътре - един лакът; вратите им бяха обърнати към север.
5 Горните стаи бяха по-тесни, защото тремовете отнемат от тях наспротив долните и средните стаи на зданието.
6 Стаите бяха на три ката, и такива стълбове, каквито има в дворовете, нямаше в тях; затова те са и направени по-тесни наспротив долните и средните стаи, начевайки от пода.
7 А външната стена срещу тия стаи от външния двор, която съставя предната страна на стаите, е дълга петдесет лакти;
8 защото и стаите на външния двор заемат дължина само петдесет лакти, и ето, пред храма - сто лакти.
9 А долу имаше ходник към тия стаи от източна страна, когато се дохожда към тях от външния двор.
10 По ширината на стената на двора към изток пред площада и пред зданието имаше стаи.
11 А ходникът пред тях беше също такъв, какъвто и у ония стаи, които са обърнати към север, такава съща дължина, както и у ония, и такава съща ширина; и всичките им изходи, и направата им, и вратите им бяха също такива, както и у ония.
12 Такива също врати имаше, както и в стаите, които са на юг; и за вход в тях имаше врати при самия път, който отиваше надлъж по източната стена.
13 И каза ми той: северните стаи и южните стаи, що са пред площада, са стаи свещени, в които свещениците, приближаващи се до Господа, изяждат най-свещените жертви; също там те турят най-свещените жертви и хлебния принос, жертвата за грях и жертвата за престъпление, понеже това е свето място.
14 Когато влязат там свещениците, те не трябва да излизат от това свето място на външния двор, докле не оставят там одеждите си, с които са служили, защото те са свещени; трябва да облекат други одежди, и тогава да излизат пред народа.
15 Когато свърши той измерването на вътрешния храм, изведе ме през вратите, обърнати към изток, и почна да го измеря наоколо.
16 Той измери източната страна с мярката тръст и измери с нея всичко петстотин тръсти;
17 в северната страна със същата мярка тръст измери всичко петстотин тръсти;
18 в южната страна измери с мярката тръст също петстотин тръсти.
19 Като се обърна към западна страна, измери с мярката тръст петстотин тръсти.
20 От всички четири страни той го измери; около него имаше стена, дълга петстотин трьсти и петстотин трьсти широка, за да отдели светото място от несветото.
43
Господнята слава в храма
1 И доведе ме при вратата, при ония врата, които гледат към изток.
2 И ето, славата на Бога Израилев идеше от изток, и гласът Му беше като шум от много води, и земята светна от славата Му.
3 Това видение беше същото, каквото аз видях по-преди, също такова, каквото видях, когато идвах да известя гибелта на града; тия видения бяха подобни на виденията, каквито видях при река Ховар. И аз паднах ничком.
4 И славата на Господа влезе в храма през вратата, обърнати към изток.
5 И подигна ме духът и ме въведе във вътрешния двор, и ето, славата Господня бе изпълнила целия храм.
6 И аз чух някого си, който ми говореше от храма, а оня мъж стоеше до мене,
7 и каза ми: сине човешки! това е мястото на Моя престол и мястото на стъпките на Моите нозе, дето ще живея навеки сред Израилевите синове; и домът Израилев не ще вече да осквернява Моето свето име, ни те, ни царете им, с блудствуването си и с труповете на царете си по техните оброчища.
8 Те туряха прага си до Моя праг и спонците на вратите си до Моите спонци, тъй че една стена имаше между Мене и тях, и скверняха Моето свето име с гнусотиите си, които вършеха, и затова ги погубих в гнева Си.
9 А сега те ще отдалечат от Мене своето блудствуване и труповете на своите Царе, и Аз ще живея сред тях навеки.
10 Ти, сине човешки, обади на дома Израилев за тоя храм, та да се засрамят от своите беззакония, и да му измерят мярката.
11 И ако те се засрамят от всичко това, що извършиха, покажи им вида на храма и разположението му, изходите му и входовете му, всичките му очертания и всичките му устави, всичките му образи и всичките му закони, и напиши пред очите им, та те Да запазят всичките му очертания и всичките му устави и да постъпват според тях.
12 Ето закона на храма: навръх планината всичкото му пространство наоколо е Святаясвятих; това е законът на храма.
13 И ето размерите на жертвеника в лакти, като се смята за лакът лакът и длан: основата лакът, ширината пак лакът, и поясът по всичките му краища една педя; и това е задната страна на жертвеника.
14 От основата, която е в земята, до долната издаднина - два лакти, а широк е той един лакът; от малката издаднина до голямата издаднина - четири лакти, а широк е един лакът.
15 Самият жертвеник е висок четири лакти; и от жертвеника се издигат нагоре четири рога.
16 Жертвеникът е дванайсет лакти дълъг и дванайсет широк; той е четириъгълен от всичките си четири страни.
17 А площадката му е четиринайсет лакти дълга и четиринайсет широка от всичките й четири страни, и около нея поясът е половина лакът, а основата й - лакът наоколо; стъпалата пък към него са от изток.
18 И каза ми той: сине човешки, тъй казва Господ Бог: ето наредбите за жертвеника в оня ден, когато бъде направен, за да се принасят върху него всесъжения и да ръсят върху него с кръв.
19 На свещениците от Левиево коляно, от племето на Садока, които се приближават до Мене, за да Ми служат, казва Господ Бог, дай юнец от чердата волове жертва за грях;
20 и вземи кръвта му, та поръси четирите му рога и четирите ъгли на площадката, и пояса наоколо, и тъй очисти го и го освети.
21 И вземи юнеца жертва за грях и го изгори на определеното място на Дома вън от светилището.
22 А на другия ден принеси жертва за грях от козето стадо козел без недостатък, и нека очистят жертвеника тъй, както (го) очистяха с юнеца.
23 Когато пък свършиш очистянето, доведи от чердата волове юнец без недостатък, и от овчето стадо - овен без недостатък;
24 и принеси ги пред лицето на Господа; и свещениците ще хвърлят върху тях сол и ще ги възнесат всесъжение Господу.
25 Седем дена принасяй жертва за грях по козел в ден; също нека принасят жертва по юнец от чердата волове и по овен от овчето стадо без недостатък.
26 Седем дена те трябва да очистват жертвеника и да го осветяват, и да пълнят ръцете си.
27 След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.
44
Затворената външна порта
1 И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени.
2 И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.
3 Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе.
За левитите и свещениците
4 После ме доведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.
5 И каза ми Господ: сине човешки! взимай присърце всичко, гледай с очите си и слушай с ушите си всичко, що ти говоря за всички наредби на Господния Дом и за всичките му закони; внимавай добре за входа на храма и за всички изходи от светилището.
6 И кажи на размирния дом Израилев: тъй казва Господ Бог: доме Израилев, престанете да вършите всички ваши гнусотии,
7 да въвеждате синове на чужденка, необрязани по сърце и необрязани по плът, за да бъдат в Моето светилище и да сквернят Моя храм, да поднасяте Моя хляб, тлъстина и кръв, и да разваляте Моя завет с вашите всякакви гнусотии.
8 Вие не стояхте на стража при Моите светини, а поставяхте тях за стража вместо вас при Моето светилище.
9 Тъй казва Господ Бог: никой син на чужденка, необрязан по сърце и необрязан по плът, не бива да влиза в Моето светилище, дори и оня син на чужденка, която живее сред синовете Израилеви.
10 Също и левитите, които се отдалечиха от Мене във време на Израилевото отстъпничество и, като Ме оставиха, блуждаха след идолите си, ще претърпят наказание за вината си.
11 Те ще служат в Моето светилище като стража при вратите на храма и прислужници в храма; те ще колят за людете всесъжения и други жертви и ще стоят пред тях, за да им служат.
12 Задето те им служиха пред техните идоли и бяха за дома Израилев съблазън към нечестие, Аз подигнах върху тях ръката Си, казва Господ Бог, и те ще претърпят наказание за вината си;
13 те не ще се приближават до Мене, за да свещенодействуват пред Мене и да пристъпят до всички Мои светини, до Святая-святих, но ще носят на себе си срама си и гнусотиите си, които вършиха.
14 Ще ги направя пазачи на храма за всичките му служби и за всичко, що става в него.
15 А свещениците от коляното Левиево, синове на Садока, които постоянно пазеха Моето светилище, когато Израилевите синове отстьпяха от Мене, ще се приближават до Мене, за да Ми служат, и ще предстояват пред лицето Ми, за да Ми принасят тлъстина и кръв, казва Господ Бог.
16 Те ще влизат в Моето светилище и ще се приближават до Моята трапеза, за да Ми служат и да Ми пазят стража.
17 Кога дойдат до вратите на вътрешния двор, тогава ще се облекат в ленени одежди, а вълнено не бива да има на тях, през време на службата във вратите на вътрешния двор и вътре в храма.
18 Превозите на главите им трябва да бъдат също ленени; и долното облекло на чреслата им трябва да бъде също ленено; те не трябва да се опасват с нищо, от което биха се потили.
19 А кога трябва да излязат на външния двор, на външния двор пред народа, тогава те трябва да съблекат одеждите си, с които са служили, и да ги оставят в свещените стаи и да облекат други дрехи, та със свещените одежди да се не допират до народа.
20 И главата си не бива да бръснат и не бива да отпущат коса, а непременно да стрижат главите си.
21 И вино не бива да пие никой свещеник, кога влиза във вътрешния двор.
22 Ни вдовица, ни разведена от мъж не бива да си вземат за жена, а само могат да си взимат девици из племето на дома Израилев и вдовица, овдовяла от свещеник.
23 Те трябва да учат Моя народ да отличава свещено от несвещено и да им обясняват, кое е нечисто и кое чисто.
24 В разпри те трябва да присъствуват в съда и според Моите наредби да ги съдят, и да пазят Моите закони и Моите наредби за всички Мои празници и свето да пазят Моите съботи.
25 До мъртъв човек никой не бива да се Доближава, за да не стане нечист; само заради баща и майка, заради син и дъщеря, брат и сестра, която не е била женена, могат да станат те нечисти.
26 На такъв, след като се очисти, трябва да се отброят още седем дена.
27 И в оня ден, кога му бъде нужно да пристъпи до светинята във вътрешния Двор, за да служи при светинята, той трябва да принесе жертва за грях, казва Господ Бог.
28 А колкото за дела им. Аз съм техен Дял. И владение не им давайте в Израиля: Аз съм тяхно владение.
29 Те ще ядат от хлебния принос, от жертвата за грях и от жертвата за престъпление: и всичко заклето в Израиля тям принадлежи.
30 И първоберките от всички ваши плодове и от всеки род принос, каквито и да бъдат вашите приноси, принадлежат на свещениците; и първака на смляното ви давайте на свещеника, за да има благословия върху твоя дом.
31 Свещениците не бива да ядат никаква мърша и нищо разкъсано от звяр, било птица или добитък.
45
Дял от земята на свещениците и за княза
1 Когато по жребие делите земята на дялове, отделете свещената част Господу - двайсет и пет хиляди тръста надлъж и десет хиляди нашир; да бъде свето Това място в целия си обем наоколо.
2 От него към светилището ще мине четириъгълник по петстотин трьсти наоколо и около него стъгда петдесет лакти.
3 От тая мяра отмери двайсет и пет хиляди трьсти надлъж и десет хиляди нашир, дето ще се намира светилището, Святая-святих.
4 Тая свещена част земя ще принадлежи на свещениците, служителите на светилището, които пристъпят да служат Господу: това ще бъде тям място за къщи и светиня за светилището.
5 Двайсет и пет хиляди трьсти надлъж и десет хиляди нашир ще принадлежи на левитите, служители на храма, като тяхно владение, дето да живеят.
6 Дайте и на града да владее пет хиляди трьсти нашир и двайсет и пет хиляди надлъж, срещу свещеното място, отредено за Господа; това трябва да принадлежи на целия дом Израилев.
7 И на княза дайте част от едната и от другата страна, както до свещеното място, отредено за Господа, тъй и до градското владение, към запад от западна страна и към изток от източна страна, надлъж равна с един от ония дялове от западния предел до източния.
8 Това е негова земя, негово владение в Израиля, та занапред Моите князе да не притесняват народа Ми, и земята да предоставят на дома Израилев според колената му.
9 Тъй казва Господ Бог: стига, Израилеви князе! оставете насилия и притеснения и вършете съд и правда; престанете да изтиквате Моя народ из владенията му, казва Господ Бог.
10 Имайте верни къпони, вярна ефа и верен бат.
11 Ефата и батьт трябва да имат еднаква мяра, тъй че батът да съдържа една десета хомер, и ефата - една десета хомер; мярката им трябва да се определи според хомера.
12 В сикла трябва да има двайсет гери; а двайсет сикли, двайсет и пет сикли и петнайсет сикли ще съставят у вас мина.
Предписания за приноси и жертви
13 Ето данъка, който трябва да давате на княза: една шеста част ефа от хомер пшеница и една шеста част ефа от хомер ечемик;
14 наредба за дървеното масло: от кор дървено масло една десета част от бат; десет бата ще съставят хомер; защото в хомера има десет бата;
15 една овца за стадо от двеста овци от тучното пасбище на Израиля; всичко това за хлебен принос, за всесъжение и за благодарствена жертва, за тяхно очистяне, казва Господ Бог.
16 Целият народ на страната е длъжен да прави тоя принос на княза в Израиля.
17 А като длъжност на княза ще бъдат всесъжения и хлебен принос, възлияние в празници, в новолуние и в съботи през всички тържества на дома Израилев; той ще трябва да принася жертва за грях и хлебен принос, всесъжение и благодарствена жертва, за очистяне на дома Израилев.
18 Тъй казва Господ Бог: в първия месец, на първия ден от месеца, вземи из чердата волове един юнец без недостатък и очисти светилището.
19 Нека свещеникът вземе кръв от тая жертва за грях и да поръси с нея вратните спонци на храма и на четирите ъгъла площадката на жертвеника, и вратните спонци на вътрешния двор.
20 Същото направи и в седмия ден на месеца за ония, които умишлено и от простота еъгрешават, и тъй очистяйте храма.
21 В първия месец, на четиринайсетия ден от месеца, трябва да бъде у вас Пасха, седмодневен празник, когато трябва да се ядат безквасници.
22 В тоя ден князът ще принесе за себе си и за целия народ в страната един юнец жертва за грях.
23 И в тия седем дни на празника той трябва да принася Господу всесъжение всеки ден по седем юнеца и по седем овена без недостатък, и жертва за грях всеки ден - по козел от козето стадо.
24 Хлебен принос той трябва да принася по ефа на юнец и по ефа на овен, и по хин елей на ефа.
25 В седмия месец, на петнайсетия ден от месеца, в празник, през седем дена той трябва да принася същото: такава жертва за грях, такова всесъжение, и толкова хлебен принос и толкова слей.
46
1 Тъй казва Господ Бог: вратата на вътрешния двор, обърнати към изток, трябва да бъдат затворени през шестте работни дни, а в съботния ден те трябва да бъдат отворени, също и в ден на новолуние трябва да бъдат отворени.
2 Князът ще мине през външния притвор на вратата и ще застане при спонците на тия врата; и свещениците ще извършват неговото всесъжение и неговата благодарствена жертва; и той при прага на вратата ще се поклони Господу и ще излезе, а вратата ще останат незатворени до вечерта.
3 И народът на страната ще се покланя пред Господа, при входа на вратата, в събота и новолуние.
4 Всесъжението, което князът ще принесе Господу в съботен ден, трябва да бъде шест агнета без недостатък и овен без недостатък;
5 хлебният принос ще бъде ефа на овен, а на агнета хлебен принос - колкото му ръка дава, и елей - хин на ефа.
6 В ден на новолуние той ще принася от чердата волове един юнец без недостатък, също шест агнета и овен без недостатък.
7 Хлебен принос ще принесе ефа на юнец и ефа на овен, а на агнета - колкото му ръка дава, и елей - хин на ефа.
8 И кога дохожда князът, той трябва да влиза през притвора на тия врата и по тоя същи път да излиза.
9 А кога народът на страната дохожда пред лицето на Господа в празници, влезлият за поклонение през северните врата трябва да излиза през южните врата, а влезлият през южните врата трябва да излиза през северните врата; той не бива да излиза през същите врата, през които е влязъл, а трябва да излиза през срещуположните.
10 И князът трябва да се намира сред тях; кога влизат те, влиза и той; и кога излизат те, излиза и той.
11 И в празници и в тържествени дни на хлебния принос от него трябва да има по ефа на юнец и по ефа на овен, а на агнета - колкото му ръка дава, и елей - по чин на ефа.
12 Ако пък князът, по усърдието си, поиска да принесе всесъжение или благодарствена жертва Господу, то трябва да му отворят вратата, обърнати към изток, и той Ще извърши своето всесъжение и своята благодарствена жертва, както е извършил в съботния ден, и след това той ще излезе, и след като излезе, вратата ще се затворят.
13 Всеки ден принасяй Господу всесъжение едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин го принасяй.
14 А хлебен принос притуряй към него всяка сутрин една шеста ефа и елей една трета хин, за да се разкваси брашното; такава е вечната наредба за хлебния принос Господу, завинаги.
15 Нека постоянно, всяка сутрин, принасят всесъжения агне, хлебен принос и елей.
16 Тъй казва Господ Бог: ако князът Даде някому от своите синове подарък, това трябва да мине в наследство и на синовете му: това тяхно владение трябва да бъде наследствено.
17 Ако ли пък той даде от наследието си подарък някому от своите раби, туй ще принадлежи само до годината на освобождението, и тогава ще се върне у княза. Само на неговите синове трябва да остава наследието му.
18 Но князът не може да взима от наследствения дял на народа, пъдейки людете от владенията им; само от своето владение той може да дава на децата си, та никой от Моя народ да не бъде изгонван из своето владение.
19 И доведе ме той през ходника, който е отстрани на вратите, в свещените стаи за свещениците, обърнати към север, и ето, там имаше едно място в дъното към запад.
20 И каза ми: това е мястото, дето свещениците трябва да варят жертвата за престъпление и жертвата за грях, дето трябва да пекат хлебния принос, без да го изнасят на външния двор, за освещение на народа.
21 И изведе ме на външния двор и проведе ме по четирите ъгла на двора, и ето, във всеки дворен ъгъл имаше пак двор.
22 Във всички четири дворни ъгла имаше покрити дворове, четирийсет лакти надлъж и трийсет нашир, от една мярка всички четири ъгла.
23 И около всички тия четири имаше стени, а при стените бе направено огнище наоколо.
24 И каза ми: ето готварниците, в които служителите на храма варят народните жертви.
47
Животворният поток изпод храма
1 След това ме доведе назад при вратата на храма, и ето, изпод прага на храма тече вода към изток, защото храмът стоеше с лице към изток, и водата течеше изпод дясната страна на храма, на юг от жертвеника.
2 И изведе ме през северните врата, и отвън ме заведе към външните врата, по пътя, обърнат към изток; и ето, вода тече от дясната страна.
3 Когато оня мъж отиде към изток, държеше в ръката си връв; той отмери хиляда лакти и преведе ме през водата; водата беше до глезени.
4 И отмери още хиляда и ме преведе през водата; водата беше до колене. И отмери още хиляда и ме преведе; водата беше до пояс.
5 И отмери още хиляда, и вече там имаше такъв поток, през който аз не можех да мина, понеже водата беше толкова висока, че трябваше да плувам, а не можеше да се гази тоя поток.
6 И каза ми: видя ли, сине човешки? и поведе ме назад към брега на тоя поток.
7 И когато се върнах назад, ето, на бреговете на потока от едната страна и от другата имаше много дървета.
8 И каза ми: тая вода тече към източната част на страната, ще слезе в равнината и ще се влее в морето; и водите му ще станат здрави.
9 И всяко живеещо същество, що пълзи там, дето ще се вливат две струи, ще бъде здраво; и риби ще има твърде много, защото ще се влее там тая вода, и водите е морето ще станат здрави, и където се влее тоя поток, там всичко ще бъде живо.
10 И до него ще стоят рибари от Ен-Гади до Еглаим, ще хвърлят мрежи. Риба ще има всякаква и, както в голямото море, ще има твърде много риба.
11 Блатата му и локвите му, които не станат здрави, ще бъдат оставени за сол.
12 По бреговете край потока от едната страна и от другата ще растат всякакви дървета, които дават храна; листата им не ще увяхват, и плодовете по тях не ще се привършват; всеки месец ще узряват нови, защото водата за тях тече из светилището; плодовете им ще се употребяват за храна, а листата - за лек.
Граници и разпределение на земята
13 Тъй казва Господ Бог: ето разпредялбата, според която вие трябва да разделите земята в наследство между дванайсетте Израилеви колена: на Иосифа два дяла.
14 И наследете я, както единият, тъй и другият; понеже Аз, като подигах ръката Си, клех се да я дам на отците ви, и тая земя ще бъде ваше наследие.
15 И ето пределът на страната: откъм север, начевайки от голямото море, през Хетлон, по пътя за в Цедад,
16 Емат, Берот, Сивраим, който се намира между Дамаската и Ематската област, Хацар-Тихон, що е на Авранската граница.
17 И ще бъде границата от морето до Хацар-Енон, граница с Дамаск, и по-нататък на север областта Емат; това е северният край.
18 Чертата на източния край прокарайте между Авран и Дамаск, между Галаад и земята Израилска, по Йордан, от северния край до източното море; това е източният край.
19 А южният край откъм юг от Тамара до водите на Разпря при Кадис, и по течението на потока до голямото море; това е южният край към юг.
20 Западният пък предел ще бъде великото море, от южната граница до мястото срещу Емат; това е западният край.
21 И разделете си тая земя на дялове според Израилевите колена.
22 И разделете я по жребие за наследство на себе си и на другоземците, които живеят у вас, които са родили у вас деца; и те между Израилевите синове трябва да се считат наравно с туземците, и те с вас ще вземат дял между Израилевите колена.
23 В което коляно живее другоземец, в него му и дайте неговото наследие, казва Господ Бог.
48
1 Ето имената на колената. На северния край по пътя от Хетлон, който води за Емат, Хацар-Енон, от северната граница на Дамаск по пътя за Емат: всичко това от изток до морето един дял за Дана.
2 До границата на Дана, от източния край до западния, това е един дял за Асира.
3 До границата на Асира, от източния край до западния, това е един дял за Нефталима.
4 До границата на Нефталима, от източния край до западния, това е един дял за Манасия.
5 До границата на Манасия, от източния край до западния, това е един дял за Ефрема.
6 До границата на Ефрема, от източния край до западния, това е един дял за Рувима.
7 До границата на Рувима, от източния Фай до западния, това е един дял за Иуда.
8 А до границата на Иуда, от източния край до западния, е свещеният дял, широк двайсет и пет хиляди трьсти, а дълъг колкото другите дялове, от източния край до западния; сред него ще бъде светилището.
9 Делът, който ще посветите Господу, Ще бъде дълъг двайсет и пет хиляди кръсти, а широк десет хиляди.
10 И тоя свещен дял трябва да принадлежи на свещениците, откъм север дълъг Двайсет и пет хиляди трьсти, и откъм морето широк десет хиляди, и откъм изток широк десет хиляди, а откъм юг дълъг двайсет и пет хиляди, и сред него ще бъде светилището Господне.
11 Това посветете на свещениците от синовете на Садока, които Ми стояха на стража, когато отстъпваха Израилевите синове, те не отстъпиха от Мене, както отстъпиха другите левити.
12 Тям ще принадлежи тая част земя от свещения дял, светиня над светините, в предела на левитите.
13 И левитите ще получат също в свещеническия предел двайсет и пет хиляди трьсти надлъж и десет хиляди нашир; всичката дължина - двайсет и пет хиляди, а ширина десет хиляди трьсти.
14 И от тая част те не могат ни да продадат, ни да заменят; и първоберките от земята не могат да преминават у други, защото това е Господня светиня.
15 А останалите пет хиляди трьсти нашир с двайсет и пет хиляди надльж се отреждат за обща употреба на града, за заселване и за околини; градът ще бъде в средата.
16 И ето размерите му: северната страна - четири хиляди и петстотин трьсти, и южната страна четири хиляди и петстотин, източната страна четири хиляди и петстотин и западната страна четири хиляди и петстотин.
17 А околините на града откъм север ще бъдат двеста и петдесет трьсти, откъм изток двеста и петдесет, откъм юг двеста и петдесет и откъм запад двеста и петдесет.
18 А което остава от дължината срещу свещения дял - десет хиляди към изток и десет хиляди към запад срещу свещения дял, произведенията от тая земя трябва да служат за прехрана на работниците в града.
19 В града пък могат да работят работници от всички Израилеви колена.
20 Целия отделен дял от двайсет и пет хиляди трьсти надлъж и двайсет и пет хиляди нашир, четириъгълен, отделете за свещен дял, като включите владенията на града;
21 а останалото за княза. Както откъм свещения дял, тъй и откъм владенията на града, срещу двайсет и петте хиляди трьсти до източната граница на дела, и на запад срещу двайсет и петте хиляди на западната граница съразмерно с тия дялове, е делът на княза, тъй че свещеният дял и светилището ще бъдат в средата му.
22 И онова, що остава от левитските владения и от владенията на града в междината, принадлежи също на княза; междината между границата на Иуда и между границата на Вениамина ще принадлежи на княза.
23 Останалото пък от колената, от източния край до западния - един дял за Вениамина.
24 До границите на Вениамина, от източния край до западния - един дял за Симеона.
25 До границите на Симеона, от източния край до западния - един дял за Исахара.
26 До границите на Исахара, от източния край до западния - един дял за Завулона.
27 До границите на Завулона, от източния край до западния - един дял за Гада.
28 А до границите на Гада на южната страна върви южният предел от Тамара до водите на Разпря при Кадис, надлъж потока до голямото море.
29 Ето земята, която по жребие ще разделите между Израилевите колена, и ето дяловете им, казва Господ Бог.
Портите на святия Йерусалим
30 И ето изходите на града: откъм северна страна - четири хиляди и петстотин мерки,
31 и портите на града се наричат с имената на Израилевите колена; към север три порти: едни порти Рувимови, едни порти Иудини, едни порти Левиеви.
32 И откъм източната страна - четири хиляди и петстотин мерки, и три порти: едни порти Йосифови, едни порти Вениаминови, едни порти Данови;
33 и откъм южната страна - четири хиляди и петстотин мерки, и три порти: едни порти Симеонови, едни порти Исахарови, едни порти Завулонови.
34 Откъм морето - четири хиляди и петстотин мерки; тука също три порти: едни порти Гадови, едни порти Асирови, едни порти Нефталимови.
35 Всичко наоколо - осемнайсет хиляди. А от онзи ден името на града ще бъде; Господ е там.
1
Даниил в царския палат на Навуходоносор
1 В третата година от царуването на иудейския цар Иоакима дигна се вавилонският цар Навуходоносор против Йерусалим и го обсади.
2 И предаде Господ в ръката му иудейския цар Иоакима и част от съдовете на Дома Божий, и той ги изпрати в земя Сенаар, в дома на своя бог, и внесе тия съдове в съкровищницата на своя бог.
3 И каза царят на Асфеназа, началник на скопците му, да доведе от синовете Израилеви, от царски и княжески род,
4 момци, които нямат никакъв телесен недостатък, хубавци наглед и способни за всякаква наука, разбиращи науки и разумни и сръчни да служат в царските палати, и да ги научи на халдейски книги и език.
5 И отреди им царят всекидневна храна от царската трапеза и вино, което сам пиеше, и заповяда да ги възпитават три години, след изтичане на които те трябваше да застанат пред царя.
6 Между тях бяха от Иудините синове Даниил, Анания, Мисаил и Азария.
7 Тогава началникът на скопците ги преименува: Даниила нарече Валтасар, Анания - Седрах, Мисаила - Мисах и Азария - Авденаго.
8 Даниил тури на сърце си да се не осквернява с ястията от царската трапеза и от виното, що пиеше царят, и затова измоли от началника на скопците да го не принуждава да се осквернява.
9 Бог даде на Даниила милост и благосклонност у началника на скопците;
10 и началникът на скопците каза на Даниила: "боя се от господаря си, царя който сам ви отреди храна и питие: ако той види лицата ви по-мършави, отколкото у момците, ваши връстници, вие ще турите главата ми в опасност пред царя".
11 Тогава Даниил рече на Амелсара, когото началникът на скопците бе поставил при Даниила, Анания, Мисаила и Азария:
12 "направи опит над рабите си: нека десет дни ни дават овошки за храна и вода за питие;
13 и после нека се явят пред тебе нашите лица и лицата на ония момци, които се хранят от царската храна, и след това постъпвай с рабите си, според както видиш".
14 Той ги послуша в това и направи опит с тях десет дена.
15 Подир десетте дена лицата им се показаха по-хубави, и по тяло бяха по-пълни от всички ония момци, които се хранеха с царски ястия.
16 Тогава Амелсар взимаше тяхното ястие и виното за пиене и даваше им овошки.
17 И дарува Бог на четиримата тия момци знание и разбиране всяка книга и мъдрост, а на Даниила дарува още да разбира и всякакви видения и сънища.
18 След свършека на дните, когато царят бе заповядал да ги представят, началникът на скопците ги представи на Навуходоносора.
19 Царят говори с тях, и от всички момци не се намери нито един като Даниила, Анания, Мисаила и Азария, и почнаха те да служат пред царя.
20 И във всичко, за което се искаше мъдрост и разбиране, за каквото и да ги питаше царят, намираше ги десеторно по-високо от всички тайноведци и влъхви, каквито имаше в цялото му царство.
21 И остана там Даниил до първата година на цар Кира.
2
Сънят на Навуходоносор и тълкуването му
1 На втората година от царуването си Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути, и сънят побягна от него.
2 И заповяда царят да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя.
3 И рече им царят: "сънувах сън, и духът ми се вълнува; желая да зная тоя сън".
4 Тогава халдейците казаха на царя по арамейски: "царю! да си жив довеки! кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи".
5 Отговори царят и рече на халдейците: "сънят избяга от мене; ако ми не кажете съня, и какво той значи, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини;
6 ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй, кажете ми съня, и какво той значи".
7 Те повторно отговориха и рекоха: "нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи той".
8 Отговори царят и рече: "добре зная, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че сънят избяга от мене.
9 Понеже не явявате съня ми, вие имате някой умисъл: готвите се да ми кажете лъжа и измама, докле мине време; и тъй, разкажете ми съня, и тогава ще позная, че вие можете ми обясни, и какво той значи".
10 Халдейците отговориха на царя и казаха: "на земята няма човек, който да може откри на царя това дело, и затова ни един цар, велик и силен, не е поисквал подобно нещо от никой тайноведец, гледач и халдеец;
11 делото, което изисква царят, е толкоз трудно, че никой друг не може го откри на царя, освен боговете, които не живеят със смъртните".
12 Царят разсвирепя и силно се ядоса на това и заповяда да изтребят всички мъдреци вавилонски.
13 Когато излезе тая повеля да убиват мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги умъртвят.
14 Тогава Даниил се обърна с предпазливост и мъдрост към Ариоха, началник на царските телопазители, който беше излязъл да убива вавилонските мъдреци,
15 и попита Ариоха, който беше силен при царя: "защо такава страшна повеля от царя?" Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа.
16 И Даниил влезе и измоли от царя да му даде време, за да представи на царя тълкуването на съня.
17 Даниил отиде у дома си и разказа работата на другарите си Анания, Мисаила и Азария,
18 за да просят милост от Бога ; Небесни за тази тайна, та Даниил и другарите му да не загинат с другите мъдреци вавилонски.
19 И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни.
20 И рече Даниил: "да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила;
21 Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни;
22 Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него.
23 Славя Те и величая. Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост и сила и ми откри онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри делото на царя".
24 Подир това Даниил отиде при Ариха, комуто царят бе заповядал да умъртви мъдреците вавилонски, влезе и му каза: "не убивай мъдреците вавилонски; заведи ме при царя, и аз ще му открия, що значи сънят".
25 Тогава Ариох незабавно заведе Даниила при царя и му каза: "намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят".
26 Царят рече на Даниила, който бе наречен Валтасар: "можеш ли ми каза съня, който видях, и какво значи той?"
27 Даниил отговори на царя и рече: тайната, за която царят пита, не могат откри на царя ни мъдреци, ни магьосници, ни тайноведци, ни гледачи.
28 Но на небесата има Бог, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносора, какво ще бъде в последните дни. Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това:
29 ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде.
30 Но мене тая тайна биде открита, не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да бъде на царя открит смисълът, и за да узнаеш помислите на сърцето си.
31 Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.
32 Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му-от сребро, коремът и бедрата му - медни,
33 пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.
34 Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.
35 Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.
36 Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.
37 Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува царство, власт, сила и слава,
38 и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, - ти си тая златна глава!
39 После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя.
40 А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава.
41 А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина.
42 И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко.
43 А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.
44 И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само ще стои вечно,
45 понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"
46 Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива;
47 и каза царят на Даниила: "наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете. Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!"
48 Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски.
49 Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.
3
Златната статуя и чудото в огнената пещ
1 Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;
2 и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи,върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.
3 И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.
4 Тогава глашатай високо се провикна; "обажда ви се вам, народи, племена и езици:
5 щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;
6 а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ".
7 Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.
8 В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.
9 Те казаха на цар Навуходоносора: "царю, да си жив довека!
10 Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;
11 а който не падне и не се поклони той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
12 Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят".
13 Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя.
14 Навуходоносор им каза: "с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?
15 Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?"
16 Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: "няма нужда да ти отговаряме на това.
17 Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.
18 Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним".
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;
20 и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.
21 Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.
22 И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго.
23 А тримата тия мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - паднаха в горящата огнена пещ вързани.
24 (И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.
25 Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:
26 "благословен си. Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.
27 Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински. Твоите пътища - прави и Твоите всички съдби - истински.
28 Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Йерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.
29 Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконие, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;
30 Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.
31 И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд,
32 и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.
33 И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.
34 Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.
35 Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака. Твоя раб, и Израиля, светия Твой,
36 на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.
37 Намалени сме. Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,
38 и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.
39 Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.
40 Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.
41 И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.
42 Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;
43 избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,
44 та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,
45 за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена."
46 А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,
47 и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти
48 и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.
49 Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,
50 и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.
51 Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога;
52 "благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.
53 Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.
54 Благословен си Ти, Който видиш бездната. Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.
55 Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.
56 Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.
57 Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
58 Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
59 Благословете, небеса. Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
60 Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.
61 Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
62 Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.
63 Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
64 Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.
65 Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.
66 Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.
67 Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.
68 Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.
69 Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.
70 Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.
71 Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.
72 Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.
73 Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.
74 Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.
75 Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.
76 Благословете Господа,всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.
77 Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.
78 Благословете Господа, моря и реки пейте и Го прославяйте вовеки.
79 Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.
80 Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
81 Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.
82 Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.
83 Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.
84 Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
85 Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
86 Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.
87 Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.
88 Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.
89 Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.
90 Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки".)
91 Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: "нали трима души вързани хвърлихме в огъня?" Те отговориха на царя: "наистина тъй, царю!"
92 На това той рече: "ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий".
93 Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: "Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!" Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
94 И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.
95 Тогава Навуходоносор рече: благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов. Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!
96 И от мене се дава повеля: който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя".
97 Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).
98 Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!
99 Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.
100 Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му - из рода в род.
4
Втори съд на Навуходоносор за дървото - тълкуване и сбъдване
1 Аз Навуходоносор бях спокоен в дома си и добрувах в чертозите си.
2 Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
3 И дадох повеля да доведат при мене всички мъдреци вавилонски, за да ми кажат, какво значи сънят.
4 Тогава дойдоха тайноведци, магьосници, халдейци и гледачи, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми обяснят, какво значи.
5 Най-после влезе при мене Даниил, чието име беше Валтасар - по името на моя бог, и в когото е Духът на Бога Светии; нему разказах съня.
6 Валтасаре, глава на мъдреците! зная, че в тебе е Духът на Бога Светии, и никаква тайна не те затруднява; обясни ми видението на моя сън, що видях, и какво значи.
7 А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях - ето, сред земята дърво твърде високо.
8 Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цяла земя.
9 Листата му - прекрасни, и плодове по него - много, и храна на него - за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.
10 И видях във виденията на главата ми върху леглото ми, и ето, от небесата слезе Будният и Светият.
11 Като извика високо. Той каза; "отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му; нека избягат зверовете изпод него и птиците от клоните му;
12 но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева.
13 Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена.
14 По повеля на Будните е това определено, и по присъда от Светиите е отредено, да знаят живите, че Всевишният владичествува над човешкото царство и го дава, комуто си иска, и поставя над него унизения между людете".
15 Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи, какво значи сънят, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да обясни, какво значи той, а ти можеш, защото в тебе е Духът на Светия Бог.
16 Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана слисан около час, и мислите му го смущаваха. Царят заговори и каза: "Валтасаре! да те не смущава тоя сън и значението му". Валтасар отговори и рече: "господарю мой! тоя сън нека бъде за твоите ненавистници, и значението му - за твоите врагове!
17 Дървото, което си видял, което било голямо и яко, с височината си достигнало до небесата и се виждало по цяла земя,
18 на което имало листа прекрасни и много плодове и прехрана за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони виели гнезда птиците небесни,
19 това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти - до краищата земни.
20 А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена, -
21 ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар - царя:
22 тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверов. с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска.
23 А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт.
24 Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си-с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир".
25 Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора.
26 Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон,
27 царят каза: "не е ли това величественият Вавилон,който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!"
28 Тая дума беше още на царя в уста та, и от небето биде глас: "тебе думат, царю Навуходоносоре: царството побягна от тебе!
29 И ще те отлъчат от людете, и ще живееш с полските зверове; с трева ще те хранят като вол, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владее над човешкото царство и го Дава, комуто си иска!"
30 Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица.
31 След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род.
32 И всички живеещи на земята нищо не значат; Той .действува по Свое щение както в небесното войнство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти?
33 В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси.
34 Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.
5
Пирът на Валтасар и тайнственият надпис
1 Цар Валтасар даде голям пир на хиляда свои велможи и пред очите на хилядата пи вино.
2 Като вкуси от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които Навуходоносор, баща му, бе изнесъл из Иерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му.
3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха взети из светилището на Дома Божий в Йерусалим; и пиеха от тях царят и велможите му, жените му и наложниците му,
4 пиеха вино, и славеха боговете златни и сребърни, медни и железни, дървени и каменни.
5 В този същи час подадоха се пръсти от човешка ръка и пишеха срещу светилника върху мазилката на стената на царския дворец, и царят видя пръстите на ръката, която пишеше.
6 Тогава царят промени лице: мислите му го смутиха, ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му взеха да се удрят едно о друго.
7 Завика царят силно, за да доведат магьосници, халдейци и гледачи: царят проговори и каза на мъдреците вавилонски: "който прочете това, що е написано, и ми обясни, какво значи то, ще бъде облечен в багреница, и на шията му ще бъде златна верижка, и в царството ми ще бъде трети властник".
8 И влязоха всички мъдреци цареви, ала не можаха да прочетат написаното и да обяснят на царя значението му.
9 Цар Валтасар се развълнува твърде много, и видът на лицето му се измени, и велможите му се смутиха.
10 А царицата, по повод думите на царя и на велможите му, влезе в стаята, дето беше пирът; проговори царицата и рече: "царю, жив да си вовеки! да те не смущават мислите ти, и да се не изменя видът на лицето ти.
11 В царството ти има мъж, в когото е Духът на Бога Светии; в дните на баща ти намери се в него светлина, разум и мъдрост, като мъдростта на боговете, и цар Навуходоносор, баща ти, го постави глава на тайноведците, магьосниците, халдейците и гледачите, - сам баща ти, царят,
12 защото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум, способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да развързва възли. Затова нека повикат Даниила, - и той ще обясни значението".
13 Тогава въведоха Даниила при царя, и царят проговори и каза на Даниила: "ти ли си Даниил, един от пленените синове иудейски, които баща ми - царят - доведе от Иудея?
14 Слушал съм за тебе, че в тебе има Дух Божий, и светлина, и разум, и висока мъдрост се намира в тебе.
15 Ето, доведоха ми мъдреци и магьосници, за да прочетат това, що е написано, и да ми обяснят, какво значи то; но те не можаха да ми го обяснят.
16 А за тебе съм слушал, че можеш да обясняваш значението и да развързваш възли; и тъй, ако можеш да прочетеш това, що е написано, и ми обясниш, какво значи, ще бъдеш облечен в багреница, и на шията ти ще бъде златна верижка, и в царството ще бъдеш трети властник".
17 Тогава Даниил отговори и рече на царя: "даровете ти нека останат у тебе, и почестите отдай другиму; а написаното ще прочета на царя и значението ще му обясня.
18 Царю, Всевишният Бог бе дарувал на баща ти Навуходоносора царство, величие, чест и слава.
19 Пред величието, що му бе дал Той, всички народи, племена и езици трепереха и му се бояха: когото си искаше, убиваше, и когото си искаше, оставяше го жив; когото си искаше, въздигаше, и когото си искаше, унижаваше.
20 Но когато сърцето му се възгордя, и духът му се ожесточи до дързост, той биде свален от царския си престол и лишен от славата си,
21 и биде отлъчен от синовете човешки, и сърцето му заприлича на зверско, и живя той с диви осли; храниха го с трева като вол, и тялото му се оросяваше от небесна роса, докле позна, че над човешкото царство владичествува Всевишният Бог и поставя над него, когото си иска.
22 И ти, негов сине, Валтасаре, не смири сърцето си, ако и да знаеше всичко това,
23 а се въздигна против Господа Небесни, и съдовете от Дома Му ти донесоха, и ти и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте от тях вино, и ти славеше боговете сребърни и златни, медни и железни, дървени и каменни, които нито виждат, нито слушат, нито разумяват; а Бога, в Чиито ръце е твоето дишане, и у Когото са всички твои пътища, ти не прослави.
24 Заради това са и проведени от Него тия ръчни пръсти и е начертано това писмо.
25 И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.
26 Ето и значението на думите: мене- изброи Бог царството ти и му тури край;
27 текел - претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек;
28 перес - царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси".
29 Тогава по заповед на Валтасара облякоха Даниила в багреница и туриха на шията му златна верижка и го провъзгласиха трети властник в царството.
30 В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит,
31 и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години.
6
Даниил в ямата с лъвовете
1 Угодно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за Да бъдат в цялото царство,
2 а над тях трима князе, - един от които беше Даниил, - за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.
3 Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и Царят кроеше вече да го постави над цялото царство.
4 Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.
5 И тия люде казаха: "ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог".
6 Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: "цар Дарие, жив да си вовеки!
7 Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.
8 И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена".
9 Цар Дарий подписа решението и заповедта.
10 А Даниил, като узна, че е подписа на такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Йерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и по-напред.
11 Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;
12 после отидоха и казаха на царя за царската заповед: "нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?" Царят отговори и рече: "тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения".
13 Тогава те отговориха и казаха на царя: "Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви".
14 Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.
15 Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: "знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена".
16 Тогава царят заповяда, и доведоха Даниила и го хвърлиха в лъвовата яма; при това царят каза на Даниила: "твоят Бог, Комуто неизменно служиш, Той ще те избави!"
17 И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да се не промени нищо в разпоредбата за Даниила.
18 След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.
19 А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;
20 и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: "Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?"
21 Тогава Даниил отговори на царя: "царю, жив да си вовеки!
22 Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление."
23 Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.
24 Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.
25 След това цар Д арии написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: "мирът да ви се умножи!
26 От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и вечно живеещ, и Неговото царство е нескрушимо, и Неговото владичество е безкрайно.
27 Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя; Той избави Даниила от силата на лъвовете".
28 Тъй Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира Персийски.
7
Видение за четирите звяра, за Стария по дни и за Човешкия Син
1 В първата година на Валтасара, вавилонския цар, Даниил видя сън и пророчески видения в главата си върху своето легло. Тогава той записа тоя сън, като изложи главното.
2 Заговори Даниил и рече: гледах в нощното си видение, и ето, четирите ветрове небесни се бореха на голямото море,
3 и четири големи звяра излязоха от морето, неприлични един на други.
4 Първият беше като лъв, но крилете му орлови: гледах, докле му изскубаха крилете, и биде дигнат от земята и се изправи на нозе като човек, и даде му се човешко сърце.
5 И ето, още един звяр, втори, приличен на мечка, стоеше откъм едната страна, и три глика в устата му, между зъбите му; нему бе казано тъй: "стани, яж много месо!"
6 После видях: ето, още един звяр, като леопард: на гърба му четири птичи крила, и четири глави имаше тоя звяр, и дадена му бе власт.
7 След това гледах в нощните видения, и ето, четвърти звяр, страшен и ужасен и твърде силен; имаше големи железни зъби; той пояжда и троши, а остатъците тъпче с нозе; той се отличаваше от всички предишни зверове, и имаше десет рога.
8 Гледах тия рогове, и ето, измежду тях излезе още един малък рог, и три от предишните рогове бяха с корен изтръгнати пред него; и ето, на тоя рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надуто.
9 Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му - като чиста вълна; престолът Му - като огнен пламък, колелата Му - като пламтящ огън.
10 Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха "ред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха.
11 Видях тогава, че за изречените горделиви думи, каквито рогът говори, звярът биде убит пред очите ми, и тялото му смазано и предадено на огън,за да изгори.
12 И от другите зверове биде отнета властта им, и животът им се продължи само до време и до срок.
13 Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него.
14 И Нему бе дадена власт, слава и Царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и Царството Му не ще се разруши.
15 Духът ми се разтрепери в мене, Даниила, в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.
16 Приближих се до едного от предстоещите и го попитах за истинското значение на всичко това, и той заговори с мене и ми обясни смисъла на казаното:
17 "тия големи зверове, които са четири, означават, че четирма царе ще се издигнат от земята.
18 След това светиите на Всевишния Ще вземат царството и ще го владеят вовеки и вовеки веков".
19 Тогава поисках точно обяснение за четвъртия звяр, който се отличаваше от всички и беше твърде страшен, с железни зъби и медни нокти, пояждаше и трошеше, а остатъците с нозе тъпчеше,
20 и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия, новоизлезлия, пред който паднаха три, - за оня същия рог, на който имаше очи и уста, що говореха горделиво, и който наглед стана по-голям от Другите.
21 Гледах, как тоя рог водеше борба със светиите и ги надвиваше,
22 докле най-после, дойде Старият по дни, и съд биде даден на светиите на Всевишния, и настъпи време, светиите да завладеят царството.
23 Върху това той каза: "четвъртият звяр значи: четвърто царство ще има на земята, отлично от всички царства, което ще пояжда цялата земя, ще я тъпче и ще съкрушава.
24 А десетте рога значат, .че от това царство ще се издигнат десет царя, и след това ще се издигне друг, отличен от предишните, и ще унижи трима царе,
25 и против Всевишния ще произнася думи и ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона, и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и полувреме.
26 После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта да погубва и да изтребва докрай,
27 а царството и властта и царственото величие по цялото поднебесие ще се даде на народа от светиите на Всевишния, Чието царство е царство вечно, и всички властници ще служат и ще се покоряват Нему".
28 Тук е краят на словото. Мене, Даниила, силно ме смущаваха размишленията ми, и лицето ми се измени, но словото запазих в сърцето си.
8
Видение за овена и козела и тълкуванието на ангел Гавриил
1 В третата година от царуването на цар Валтасара, аз, Даниил, имах друго видение след онова, що ми се бе явило по-преди.
2 И видях във видението, - и когато видях, аз бях в Суза, столица на Еламската област, - и видях във видението, сякаш да бях при река Улан.
3 Дигнах очи и видях: ето, един овен стои при реката; той имаше два рога, и рогове високи, но единият бе по-висок от другия, и по-високият се издигна отсетне.
4 Видях, как тоя овен бодеше към запад, към север и към юг, и никой звяр не можеше да устои против него, и никой не можеше да се избави от него; той вършеше, що си искаше, и се големееше.
5 Внимателно гледах това и ето, от запад идеше козел, който премина лицето на цялата земя, без да се допира до нея; и тоя козел имаше бележит рог между очите си.
6 Той се впусна върху оня овен, който имаше рог и когото видях да стои при реката, и се хвърли върху му в силната си ярост.
7 И видях, как той, като се приближи до овена, разсвирепя срещу него, порази овена и счупи двата му рога; и на овена сили не стигнаха да устои против него, и той го повали на земята и го стъпка, и нямаше никой, който да избави овена от него.
8 Тогава козелът твърде много се възгордя; но когато той се усили, големият рог се счупи, и на мястото му излязоха четири, обърнати към четирите вятъра небесни.
9 Из единия от тях излезе неголям рог, който нарасна твърде много към юг и към изток, и към прекрасната страна,
10 издигна се до войнството небесно, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги стъпка;
11 издигна се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и поруга мястото на Неговата светиня;
12 и войнството биде предадено заедно с всекидневната жертва поради нечестие; а той, като повали истината върху земята, действуваше и успяваше.
13 И чух един светия да говори, и каза тоя светия някому, който питаше: "колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светинята и войнството бъдат тъпкани?"
14 И каза ми: "две хиляди и триста вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти".
15 И когато аз, Даниил, гледах това видение и търсех значението му, ето, отпреде ми застана сякаш образ на мъж.
16 И чух изсред Улай човешки глас, който извика и рече: "Гаврииле, обясни му това видение!"
17 И приближи се той до мястото, дето стоях, и когато дойде, аз се ужасих и паднах ничком; и каза ми той: "знай, сине човешки, че видението се отнася към края на времето!"
18 И когато говореше той с мене, аз лежах без чувства ничком на земята; но той се допря до мене, постави ме на мястото ми
19 и каза:"ето, откривам ти, какво ще бъде в последните дни на гнева; защото това се отнася към края на определеното време.
20 Овенът с двата рога, който ти видя, това са мидийският цар и персийският.
21 А косматият козел е царят на Гърция, а големият рог, що е между очите му, това е първият й цар;
22 той се строши, и вместо него излязоха други четири: това е - четири царства ще се въздигнат из тоя народ, но не с негова сила.
23 А към края на царството им, кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство;
24 неговата мощ ще се укрепи, макар и не с неговата сила; той ще върши чудни опустошения и ще успява, ще действува и ще погубва юнаците и народа на светиите;
25 при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде съкрушен - не с ръка.
26 А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена".
27 И аз, Даниил, изнемогнах и бях болен няколко дни; после станах и взех да се занимавам с царските работи; бях изумен от това видение и не го разбирах.
9
Молитвата на Даниил за Израел
1 В първата година на Дария, син на Асуира, от мидийски род, който биде поставен за цар над халдейското царство,
2 в първата година на неговото царуване аз, Даниил, разбрах по книгите числото на годините, за което беше словото Господне към пророк Иеремия, че седемдесет години ще се изпълнят над опустошения Йерусалим.
3 И обърнах лице към Господа Бога с молитва и моление, в пост, вретище и пепел,
4 и молих се на Господа, моя Бог, изповядах се и рекох: "моля Те, Господи, Боже великий и дивний, Който пазиш завет и милост за ония, които Те обичат и които пазят Твоите заповеди!
5 Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действувахме нечестиво, упорствувахме и отстъпихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби
6 и не слушахме Твоите раби, пророците, които от Твое име говориха на царете ни и велможите ни, на бащите ни и на целия народ на страната.
7 У Тебе, Господи, има правда, а у нас - срам на лицата, както е днес у всеки иудеин, у жителите на Йерусалим и у цял Израил, и у ближни и далечни, по всички страни, където си ги прокудил за тяхното отстъпление, с което отстъпиха от Тебе.
8 Господи, у нас на лицата има срам, у Царете ни, у князете ни и у бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе.
9 А у Господа, нашия Бог, има милосърдие и прощение, защото ние въстанахме против Него
10 и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, за да постъпваме по Неговите закони, които ни е дал чрез Своите раби - пророците.
11 И цял Израил престъпи Твоя закон и се отвърна, за да не слуша Твоя глас; и затова върху нас се изляха проклятие и клетва, които са написани в закона на Моисея, раб Божий: защото съгрешихме пред Него.
12 И той изпълни думите Си, що изрече против нас и против нашите съдии, които ни съдеха, като напрати против нас голямо бедствие, каквото не е бивало под небесата и каквото се извърши над Йерусалим.
13 Както е писано в закона Моисеев, тъй ни постигна цялото това нещастие; но не молихме Господа, нашия Бог, за да се отървем от беззаконията си и да разумеем Твоята истина.
14 Господ бдеше над това злощастие и го напрати върху нас: защото праведен е Господ, Бог наш, във всичките Си дела, които върши, но ние не слушахме гласа Му.
15 И сега. Господи, Боже наш. Който изведе народа Си из Египетската земя със силна ръка, и Който яви славата Си, както днес! съгрешихме, постъпвахме нечестиво.
16 Господи! по всичката Твоя правда нека се отвърне гневът Ти и негодуването Ти от Твоя град, Йерусалим, от светата Твоя планина; защото за греховете ни и за беззаконията на бащите ни, Йерусалим и Твоят народ са в поругание у всички, които ни окръжават.
17 И сега чуй. Боже наш, молитвата на Твоя раб и неговото моление и заради Тебе, Господи, погледни със светото Си лице опустошеното Твое светилище.
18 Приклони, Боже мой, ухото Си и чуй, отвори очите Си и погледни нашите опустошения и града, над който се призова Твоето име; защото ние поднасяме моленията си пред Тебе, надявайки се не на нашата праведност, а на Твоето велико милосърдие.
19 Господи, чуй! Господи, прости! Господи, дай внимание и свърши, не бави се заради Тебе Самия, Боже мой, защото Твоето име се призова над Твоя град и Твоя народ!"
Откровение за седемдесетте седмици и тълкуванието му от ангел Гавриил
20 Докле говорех и се молех и изповядвах греховете си и греховете на моя народ Израиля и поднасях молбата си пред Господа, моя Бог, за светата планина на моя Бог, -
21 докле продължавах молитвата, мъж Гавриил, когото бях видял по-преди във видение, като прилетя бързо, допря се до мене по време на вечерната жертва,
22 вразуми ме, говори с мене и рече: "Данииле, сега излязох, за да те науча да разбираш.
23 В началото на твоето моление излезе слово, и аз дойдох да ти го явя, защото ти си мъж желан; и тъй, вникни в словото и разбери видението.
24 Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за светия твой град, за да бъде покрито престъплението, да бъдат запечатани греховете и загладени беззаконията, за да бъде доведена вечната правда, да бъдат запечатани видение и пророк и да бъде помазан Светият на светиите.
25 И тъй, знай и разбери: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Йерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици; и ще се върне народът, и отново ще се съградят улици и стени, но в усилни времена.
26 И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт, и съд не ще има; а градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, и свършекът му ще бъде като от наводнение, и до края на войната ще има опустошение.
27 И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел ще постигне опустошителя".
10
Ангел укрепва пророка при река Тигър
1 В третата година на персийския цар Кира биде откровение Даниилу, който се наричаше с име Валтасар; и истинско беше това откровение и от голяма сила. Той разбра това откровение и разумя това видение.
2 В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици.
3 Вкусен хляб не ядох; месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици.
4 А в двайсет и четвъртия ден на първия месец бях при брега на голямата река Тигър;
5 дигнах очи и видях: ето един мъж, облечен в ленени дрехи, и кръстът му бе препасан със злато от Уфаз.
6 Тялото му беше като топаз, лицето му - като вида на светкавица, очите му - като запалени светила, ръцете му и нозете му по вид - като лъскава мед, и гласът на думите му - като глас на множество люде.
7 И само един аз, Даниил, видях това видение, а които люде бяха с мене, не видяха това видение; но силен страх нападна върху тях, и те избягаха, за да се скрият;
8 и останах сам и гледах на това велико видение, но в мене сила не остана, и видът на лицето ми се измени твърде много не остана в мене бодрост.
9 И чух гласа на думите му; и, щом чух гласа на думите му, вцепенен паднах ничком и лежах с лице към земята.
10 Но ето, ръка се допря до мене и ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
11 И каза ми той: "Данииле, желани мъжо! вникни в думите, които ще ти кажа, ч стани право на нозете си, защото при тебе съм проведен днес". Като ми каза тия Думи, аз се изправих разтреперан.
12 Но той ми каза: "не бой се, Данииле; от първия ден, когато разположи сърцето си, да достигнеш разбиране и да се смириш пред твоя Бог, твоите думи бяха чути, ч аз щях да дойда според думите ти,
13 но князът на персийското царство стоя срещу мене двайсет и един ден; ала ето, Михаил, един от първите князе, дойде Да ми помогне, и аз останах там при персийските царе.
14 А сега дойдох да ти явя, какво ще бъде с твоя народ в последните времена, защото видението се отнася към далечни дни".
15 Докле ми говореше такива думи, паднах ничком на земята и онемях.
16 Но ето, един, по вид приличен на синовете човешки, се допря до устните ми, и аз отворих устата си, заговорих и рекох ономува, който стоеше пред мене: "господарю мой, от това видение моите вътрешности се превърнаха в мене, и у мене сила не остана.
17 И как може рабът на такъв мой господар да говори с тоя мой господар? защото у мене няма сила, и дишането спря в мене".
18 Тогава пак се допря до мене тоя човешки образ, укрепи ме
19 и рече: "не бой се, желани мъжо! мир тебе; дерзай, дерзай!" И когато той говореше с мене, аз се укрепих и рекох: "говори, господарю мой, защото ти ме укрепи".
20 И той ми каза: "знаеш ли, защо дойдох при тебе? Сега ще се върна, за да се боря с персийския княз; а кога изляза, ето, ще Дойде гръцкият княз.
21 Но аз ще ти обадя, какво е начертано в истинското писание; и няма никой, който би ме поддържал в това, освен Михаил, вашия княз.
11
1 И тъй, от първата година на Дария Мидянина аз му станах подпора и подкрепа.
Откровение за южното и северното царство
2 Сега ще ти обадя истината: ето, още троица царе ще се издигнат в Персия; после четвърти ще надмине всичките с голямо богатство, и кога се усили с богатството си, ще подигне всички против гръцкото царство.
3 И ще се издигне цар мощен, който ще владее с голяма власт и ще действува по своя воля.
4 Но кога той се издигне, царството му ще се разруши и ще се раздели по четирите вятъра небесни и не у неговите потомци ще премине, и не с оная власт, с която той е властвувал; защото царството му ще се раздроби и ще се падне на други, а не на тия.
5 И южният цар ще се усили, и един от неговите князе ще се усили повече от него и ще властвува, и властта му ще бъде голяма.
6 Но подир няколко години те ще се сближат, и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар да уреди правилни отношения помежду им; но тя не ще удържи силата в ръцете си, не ще устои и нейният род, но ще бъдат предадени както тя, тъй и ония, които я придружават, и роденият от нея и които са й помагали в ония времена.
7 Но ще се издигне издънка от корена й, ще дойде при войската, ще влезе в укрепленията на северния цар, ще действува в тях и ще се усили,
8 дори и боговете им, истуканите им с драгоценните им съдове, сребърни и златни, ще откара в плен в Египет и няколко години ще стои по-високо от северния цар.
9 Тоя, ако и да нахлуе в царството на южния цар, ще се върне в земята си.
10 После ще се въоръжат синовете му и ще съберат многобройна войска; един из тях бързо ще замине, ще наводни и замине, и после, връщайки се, ще се сражава с него до укрепленията му.
11 И южният цар ще се разлюти и ще излезе, ще се удари с него, със северния цар, и ще извади голяма войска, и войската ще бъде предадена в ръцете му.
12 Тогава войската ще се ободри, и сърцето на царя ще се въздигне; той ще свали много хиляди, но от това няма да стане по-силен,
13 защото северният цар ще се върне и ще извади войска повече от напрежната и подир няколко години бързо ще дойде с огромна войска и с голямо богатство.
14 В ония времена мнозина ще въстанат против южния цар, и размирниците измежду синовете на твоя народ ще се подигнат, за да се изпълни видението, и ще паднат.
15 И ще дойде северният цар, ще направи окоп и ще завладее укрепения град, и няма да устоят мишците югови, нито неговата отбор войска: не ще има сила да противостои.
16 И който излезе насреща му, ще действува по негова воля, и никой не ще устои пред него; и стана си ще постави на славната земя, и тя ще пострада от ръката му.
17 И ще стори намерение да влезе с всички сили на царството си, и праведните с него, и ще извърши това; и ще му даде за жена дъщеря от жените си, за да го погуби, но тоя кроеж не ще се изпълни, и той не ще има полза от това.
18 После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един вожд ще прекрати нанесения от него позор и дори своя позор ще обърне върху него.
19 След това ще обърне лицето си към крепостите на своята земя, но ще се препъне, ще падне и не ще го има.
20 На мястото му ще се издигне друг, който ще проводи данъчния бирник да мине по царството на славата; но и той подир не много дни ще загине, и не от въстание, нито в битка.
Нечестивият цар на Сирия и гонението на юдеите
21 И на мястото му ще се издигне презреният, и не ще му въздадат царски почести; но той ще дойде без шум и с ласкателство ще завладее царството;
22 всепотопяващите пълчища ще бъдат потопени и съкрушени от него, дори и сам вождът на завета.
23 Защото откак встъпи в съюз с него, той ще действува с измама, и ще се възкачи и ще удържи връх с малко народ.
24 Той ще влезе в мирни и плодоносни страни и ще извърши това, което не са вършили бащите му и бащите на бащите му; плячката, награбения имот и богатство ще разпилява като свое и за крепостите ще има свои кроежи, но само до време.
25 После ще възбуди силите и духа си с многобройна войска против южния цар; южният цар ще излезе на война с голяма и още по-силна войска, но не ще устои, защото против него ще има коварство.
26 Дори и сътрапезниците му ще станат негови убийци, войската му ще се разпилее, и много убити ще паднат.
27 В сърцето на двамата тия царе ще има коварство, и на една трапеза ще говорят лъжа, но успех не ще има, защото краят е още отложен до време.
28 И ще иде той в земята си с голямо богатство и с враждебно намерение против светия завет, и той ще го изпълни и ще се върне в земята си.
29 В уреченото време той пак ще отиде против юг; но последният поход не ще бъде като предишния,
30 защото едновременно с него ще дойдат китимските кораби; той ще падне духом и ще се върне, ще се озлоби против светия завет, ще изпълни намерението си и пак ще се сговори с отстъпниците от светия завет.
31 И ще постави една част войска, която ще оскверни светилището на силата, ще прекрати всекидневната жертва и ще постави мерзостта на запустението.
32 Към себе си ще привлече с лъст ония, които постъпват нечестиво против завета; но людете, които почитат своя Бог, Ще се усилят и ще действуват.
33 И разумните от народа ще вразумят мнозина, ако и няколко време да страдат от меч и огън, от плен и грабеж;
34 и във време на страданието си ще имат някоя помощ, и мнозина ще се присъединят към тях, но присторено.
35 И от разумните някои ще пострадат, за да ги изпитат, очистят и избелят за последното време, защото има още време До срока.
36 И ще постъпва тоя цар по свое щение, ще се въздигне и възвеличи по-високо от всяко божество, ще вземе да говори хулно за Бога на боговете и ще има успех, докле се не изпълни гневът: защото, което е предопределено, то ще се изпълни.
37 За боговете на бащите си не ще помисли, ни желание на жени, нито дори някакво божество ще уважи, защото ще въз величи себе си по-горе от всички.
38 Но ще въздава чест на бога на крепостите в неговото място, и тоя бог, когото не познаваха бащите му, ще чествува със злато и сребро, и със скъпи камъни и разни драгоценности,
39 и ще устрои яка крепост с чужди бог: на ония, които го признаят, ще увеличи почестите, ще им даде власт над мнозина и ще раздаде земя за награда.
40 Към свършека на времето южният цар ще се удари с него, и северният цар ще се впусне като буря върху него с колесници, конници и многобройни кораби, ще нападне на областите, ще ги наводни и ще премине през тях.
41 И ще влезе в най-хубавата от земите, и много области ще пострадат, и от ръката му ще се спасят само Едом, Моав и голяма част от синовете Амонови.
42 Ще простре ръката си върху разни страни; няма да се спаси и земята Египетска.
43 Ще завладее златните и сребърни съкровища и разните драгоценности на Египет; ливийци и етиопци ще тръгнат подире му.
44 Но слухове от изток и север ще го смутят, и ще излезе той с най-голяма ярост, за да изтребва и погубва мнозина,
45 и ще разпъне царските си шатри между морето и планината на преславното светилище; но ще дойде към свършека си, и никой не ще му помогне.
12
1 И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата.
Пророчество за края на времената
2 И много от спещите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама.
3 И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда - като звездите, вовеки, за всякога.
4 А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи".
5 Тогава аз, Даниил, погледнах, и ето, стоят двама други - един на отсамния бряг на реката, друг на отвъдния бряг на реката.
6 Единият рече на мъжа с ленената дреха, който стоеше над речните води: "кога ще бъде краят на тия чудни случки?"
7 И чух, как мъжът с ленената дреха, който се намираше над речните води, като дигна дясна и лява ръка към небето, закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето и след съвършеното сваляне силата на светия народ.
8 Аз чух това, ала не разбрах, и затова попитах: "господарю мой, какво ще бъде подир това?"
9 И той отговори: "иди си, Данииле: защото тия думи са скрити и запечатани до последното време.
10 Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени е изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат.
11 От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена.
12 Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена.
13 А ти иди към своя край, и ще се успокоиш, и ще станеш да получиш жребия си в края на дните."
13
1 Във Вавилон живееше мъж, на име Иоаким.
2 И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива.
3 Родителите й бяха праведни и научиха дъщеря си на закона Моисеев.
4 Иоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха иудеите, защото той беше най-почтен от всички.
5 В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините-съдии, които бяха уж управници на народа.
6 Те постоянно биваха в дома Иоакимов, и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела.
7 Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка.
8 И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи похот към нея,
9 и извратиха ума си и отклониха очите си, да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби.
10 Те и двамата бидоха наранени от похот към нея, но не откриваха един другиму болката си,
11 защото се срамуваха да открият пожеланието си, че искат да се съединят с нея.
12 И те прилежно вардеха всеки ден, да я видят, и си казваха един другиму:
13 "да си вървим, защото е време за обед", - и, като излезеха, разделяха се един от друг;
14 но, кога се върнеха, идваха на това същото място и, като се запитваха един други за причината на това, най-после, признаха се в похотта си и тогава заедно назначиха време, кога биха могли да я намерят сама.
15 И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо.
16 А там нямаше никого, освен двамата старейшини, които се бяха потулили и я вардеха.
17 И каза тя на слугините: "донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя".
18 Те тъй и сториха, както тя каза: затвориха градинските врата и излязоха през страничните врата, за да донесат, което им бе заповядано, и не видяха старейшините, понеже тия се бяха потулили.
19 И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха:
20 "ето, градинските врата са затворени, и никой ни не види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас.
21 Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си".
22 Тогава застена Сусана и каза: "натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за чене; ако ли не сторя, няма да избегна из Ръцете ви.
23 За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа".
24 И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея,
25 а единият припна и отвори градинските врата.
26 И когато намиращите се вкъщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея.
27 Когато старейшините казаха думите си, слугите й се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана.
28 И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Иоакима, нейния мъж, Дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен умисъл против Сусана, за да я предадат на смърт.
29 И казаха те пред народа: "проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима", и проводиха.
30 Дойде тя и родителите й, децата й и всичките й сродници.
31 Сусана беше много нежна и хубава на лице.
32 А ония беззаконници заповядаха да и открият лицето, защото беше покрито, за да се наситят на хубостта й.
33 Сродниците й пък и всички, които я гледаха, плачеха.
34 А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата й.
35 Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето й се уповаваше на Господа.
36 И казаха старейшините: "когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините;
37 и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея.
38 Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме такова беззаконие, припнахме към тях
39 и видяхме ги да се съединяват. Оногова не можахме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи,
40 но тая хванахме и разпитвахме: кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме".
41 И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт.
42 Викна Сусана с висок глас и каза: "Боже Вечний, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие!
43 Ти знаеш, че те лъжливо свидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене".
44 И чу Господ гласа й,
45 и, когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниила,
46 и завика той с висок глас: "чист съм от кръвта й!"
47 Тогава се обърна към него целият народ и каза: "каква е тая дума, която ти изрече?"
48 Тогава той застана сред тях и каза: "толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева?
49 Върнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея".
50 И веднага целият народ се върна, и старейте му казаха: "седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството".
51 Тогава Даниил им каза: "отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитам".
52 А когато бяха отделени един от друг, той повика единия и му каза: "остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди,
53 произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато Господ казва: невинен и прав не умъртвявай.
54 И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?" Той каза: "под мастиковото".
55 Даниил рече: "наистина, излъга ти за главата си; защото ето. Ангел Божий, който е взел решение от Бога, ще те разсече наполовина".
56 Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: "семе Ханааново, а не Иудино! хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти.
57 Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Иуда не понесе беззаконието ви.
58 И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?" Той отговори: "под зеления дъб".
59 Даниил му каза: "наистина, излъга и ти за главата си; защото Ангел Божий с меч чака, да те разсече наполовина, за да ви изтреби".
60 Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, Който спасява надяващите се Нему,
61 и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха;
62 и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв.
63 А Хелкия и жена му прославиха Бога за дъщеря си Сусана с Иоакима, нейния мъж, и с всички сродници, защото не бе намерено в нея. срамотно дело.
64 И Даниил стана велик пред народа от тоя ден и после.
14
1 Цар Астиаг се прибра при бащите си, и Кир, персиец, прие царството му.
2 И Даниил живееше заедно с царя и беше по-славен от всичките си приятели.
3 У вавилонци имаше идол, на име Вил, за който потрошаваха всеки ден двайсет големи мери пшенично брашно, четирийсет овци и шест мери вино.
4 Царят го почиташе и ходеше всеки ден да му се покланя; а Даниил се покланяше на своя Бог. И каза му царят: "защо се не покланяш на Вила?"
5 Той отговори: "защото се не покланям на идоли, направени от ръце, а се покланям на Бога Живий, Който е сътворил небето и земята и Който владее над всяка плът".
6 Царят рече: "нима ти мислиш, че Вил не е жив бог? не виждаш ли, колко той яде и пие всеки ден?"
7 Като се позасмя, Даниил каза: "не се мами, царю; защото той отвътре е глина, а отвън - мед, и никога не е ял, нито пил".
8 Тогава царят, като се разгневи, повика жреците си и им каза: "ако ми не кажете, кой изяжда всичко това, ще умрете.
9 Ако пък ми докажете, че Вил изяжда това, то Даниил ще умре, защото произнесе хула против Вила". И каза Даниил на царя: "да бъде по твоята дума".
10 Жреците на Вила бяха седемдесет, освен жени и деца.
11 И дойде царят с Даниила в храма на Вила, и жреците на Вила казаха: "ето, ние ще излезем вън, а ти, царю, тури храна и, като налееш вино, затвори вратата и запечатай с пръстена си.
12 И ако утре дойдеш и не намериш, че всичко е изял Вил, ние ще умрем - или Даниил, който е лъгал за нас".
13 Тях ги не беше твърде грижа за това, понеже под трапезата бяха направили таен вход и през него винаги влизаха и изяждаха това.
14 Когато те излязоха, царят тури храна пред Вила, а Даниил заповяда на слугите си, и те донесоха пепел и посипаха целия храм в присъствие само на царя; като излязоха, затвориха вратата, запечатаха я царския пръстен и си отидоха.
15 А жреците, по обичая си, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха ч изпиха всичко.
16 На другия ден царят стана рано и дойде, и Даниил с него,
17 и царят попита: "цели ли са печатите, Данииле?" Той рече: "цели, царю".
18 И щом бяха отворени вратата, царят, като погледна трапезата, извика с висок глас: "велик си ти, Виле, и няма никаква измама в тебе!"
19 Като се позасмя, Даниил задържа паря, за да не влезе вътре, и рече: "погледни на пода и забележи, чии са тия следи".
20 Царят каза: "виждам следи от мъже, жени и деца".
21 И като се разгневи, царят заповяда да уловят жреците, жените и децата, и те показаха тайните врата, през които влизали и изяждали, каквото имало на трапезата.
22 Тогава царят заповяда да ги умъртвят и предаде Вила на Даниила, и той разРуши него и храма му.
23 На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха.
24 И каза царят на Даниила: "няма ли Да кажеш и за тоя, че той е мед? ето, той е ив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се".
25 Даниил каза: "на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив.
26 Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга". Царят рече: "давам ти".
27 Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и, като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече Даниил: "ето вашите светини!"
28 Когато пък вавилонци чуха за това, силно възнегодуваха и се дигнаха против царя и казваха: "царят стана иудеин, разруши Вила, уби змея и жреците предаде на смърт";
29 и, като дойдоха при царя, казаха: "предай ни Даниила, инак ще умъртвим тебе и дома ти".
30 И когато царят видя, че те силно настояват, принуден биде да им предаде Даниила;
31 и те го хвърлиха в лъвовата яма, дето той преседя шест дена.
32 В ямата имаше седем лъва, и даваше им се всекидневно по две тела и по две овци; в това време не им ги даваха, за да изядат Даниила.
33 В Иудея имаше един пророк, на име Авакум, който, като бе сварил чорба и надробил хляб в паница, отиваше на нивата, за да занесе това на жетварите.
34 Но Ангел Господен каза на Авакума: "занеси тоя обяд, който е у тебе, във Вавилон на Даниила, в лъвовата яма".
35 Авакум каза: "господине, аз никога не съм виждал Вавилон и не зная ямата".
36 Тогава Ангел Господен го улови за темето и, като го подигна за косата на главата му, постави го във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
37 И Авакум извика и каза: "Данииле, Данииле! вземи обяда, който Бог ти проводи".
38 Даниил рече: "спомнил си Си за мене, Боже, и не си оставил ония, които Те обичат".
39 И стана Даниил и яде; а Ангел Божий в миг постави Авакума на мястото му.
40 На седмия ден дойде царят, за да потъжи за Даниила и, като приближи до ямата, погледна в нея, и ето, Даниил седи.
41 И викна царят с висок глас и каза: "велик си Ти, Господи, Боже Даниилов, и няма друг освен Тебе!"
42 И заповяда да извадят Даниила, а виновниците на неговата погуба да хвърлят в ямата, - и те в същия час бидоха изядени в негово присъствие.
1
Семейството на Осия
1 Слово Господне, което биде към Осия, син Беериев, в дните на иудеиските царе Озия, Иоатама, Ахаза, Езекия, и в дните на израилския цар Иеровоама, син Иоасов.
2 Начало на словото Господне към Осия. Рече Господ на Осия: "иди, вземи си жена блудница и деца от блудство; защото твърде много блудствува тая земя, след като отстъпи от Господа".
3 И отиде, та взе Гомер, дъщеря на Дивлаима; и тя зачена и му роди син.
4 И Господ му рече: "наречи му името Изреел, защото още малко ще се мине, и Аз ще отмъстя на дома Ииуев за кръвта, пролята в Изреел и ще прекратя царството на дома Израилев;
5 в оня ден ще съкруша лъка Израилев в долина Изреел".
6 И зачена пак и роди дъщеря, и Той му рече: "наречи й името Лорухама, защото Аз няма вече да помилувам дома Израилев, та да им прощавам.
7 А дома Иудин ще помилувам и ще ги спася чрез техния Господ Бог, ще ги спася не с лък, нито с меч, нито с война, нито с коне и конници".
8 И, като откърми Непомилувана, тя зачена и роди син.
9 И рече Той: "наречи му името Лоами, защото вие не сте Мой народ, и Аз няма да бъда ваш (Бог).
Неверният Израел - невярната Гомер
10 Но броят на синовете Израилеви ще бъде като морския пясък, който не може нито да се измери, нито да се изброи; и там, дето им говореха: вие сте не Мой народ, ще им казват: вие сте синове на Бога Живий.
11 И ще се съберат синовете Иудини и синовете Израилеви наедно и ще си поставят един главатар и ще излязат из земята на преселението, защото велик е денят на Изрееля!
2
1 Казвайте на братята си: Мой народ, и на сестрите си: Помилувана.
2 Съдете се с майка си, съдете се; защото тя не е Моя жена, и Аз не съм й мъж; нека тя да махне блудството от лицето си и прелюбодейството от гърдите си,
3 та да не я съблека до голо и да я изложа, както в деня на рождението й, да я не направя пустиня, да я не обърна в суха земя и да я не уморя с жажда.
4 И децата й няма да помилувам, понеже те са деца от блудство.
5 Защото майка им блудствува, осрами се оная, която ги зачена, понеже казваше: ще тръгна подир любовниците си, които ми дават хляб и вода, вълна и лен, дървено масло и питиета.
6 Затова ето, Аз ще препреча пътя й с тръне и ще я заградя с ограда, и тя няма да намери пътеките си;
7 ще се впусне подир любовниците си, ала не ще ги догони; ще ги търси, ала няма Да ги намери и ще рече: ще отида и ще се върна при първия си мъж; защото тогава ми беше по-добре, нежели сега.
8 А тя не знаеше, че Аз, Аз й давах хляб, вино и дървено масло и умножих й среброто и златото, от което направиха истукан на Ваала.
9 Затова ще взема назад хляба Си на времето му и виното Си на времето му и ще отнема вълната и лена Си, с която се покрива голотата й.
10 И сега ще открия срамотата й пред очите на любовниците й, и никой не ще я изтръгне от ръката Ми.
11 И ще прекъсна у нея всяка веселба, празниците й и новомесечията й, съботите й и всичките й тържества.
12 И ще опустоша лозите й и смоковниците й, за които тя казва: това ми са подаръци, с които ме надариха моите любовници; и Аз ще ги превърна на гори, и полските зверове ще ги изядат.
13 И ще я накажа за дните, прекарани в служене на Вааловци, когато тя им кадеше и, като се накичи с обеци и огърлици, ходеше подир любовниците си, а Мене забрави, казва Господ.
Любовта на Бога към Неговия народ
14 Поради това и Аз ще я отвлека, ще я доведа в пустиня и ще й говоря по сърце.
15 И ще й дам оттам лозята й и долина Ахор за преддверие на надежда; и там тя ще пее, както в дните на младините си и както в деня, когато излезе из Египетската земя.
16 И в оня ден, казва Господ, ти ще Ми викаш: мъжо мой, и няма вече да Ми викаш: Ваали.
17 И ще премахна имената на Вааловци от устата й, и няма вече да се споменават имената им.
18 И ще сключа в онова време зарад тях съюз с полските зверове, с птиците небесни и с влечугите по земята; и лък, и меч, и война ще изтребя от оная земя, и ще им дам да живеят в безопасност.
19 И ще те сгодя за Себе Си вовеки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд, в благост и милосърдие;
20 ще те сгодя за Себе Си във вярност, и ти ще познаеш Господа.
21 И в оня ден Аз ще чуя, казва Господ, ще чуя небето, и то ще чуе земята,
22 и земята ще чуе хляба и виното и дървеното масло; а тия ще чуят Изреел.
23 И ще я посея за Себе Си на земята, и ще помилувам Непомилувана и ще кажа на неМойнарод: ти си Мой народ, а той ще рече: Ти си мой Бог!"
3
Осия и невярната му жена
1 И каза ми Господ: иди още и полюби жена, обичана от мъж, но прелюбодейница, също тъй, както Господ люби синовете Израилеви, а те се обръщат към други богове и обичат гроздените им питки.
2 И придобих си я за петнайсет сребърника, за хомер и полухомер ечемик;
3 и рекох й: "остани у мене много дни; не блудствувай и не бивай с други; също и аз ще бъда за тебе.
4 Защото дълго време синовете Израилеви ще останат без цар, без княз и без жертви, без жертвеник, без ефод и терафим.
5 След това ще се обърнат синовете Израилеви и ще потърсят Господа, своя Бог, и Давида, своя цар, и ще благоговеят пред Господа и пред благостта Му в последните дни".
4
Духовното отстъпничество на Израел
1 Чуйте словото Господне, синове Израилеви; защото Господ има съд с жителите на тая земя, понеже няма нито истина, нито милосърдие, нито богопознание на земята.
2 Клетва и измама, убийство, кражба и прелюбодейство твърде много се разпространиха, и кръвнина върви след кръвнина.
3 Затова ще се разплаче тая земя, и ще изнемощеят всички, които живеят на нея, с полските зверове и небесните птици; дори и морските риби ще загинат.
4 Но никой да не спори, никой да не изобличава другиго; и твоят народ е като ония, които спорят със свещеника.
5 Ти ще паднеш денем; с тебе и пророкът ще падне нощем, и Аз ще погубя майка ти.
6 Изтребен ще бъде Моят народ, защото му знание не достига: понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля от свещенодействие пред Мене; и понеже ти забрави закона на твоя Бог, и Аз ще забравя децата ти.
7 Колкото повече те се умножават, толкова повече грешат против Мене; славата им ще обърна в безславие.
8 Те се хранят от греховете на Моя народ, и към неговото беззаконие се стреми душата им.
9 И каквото стане с народа, това ще стане и със свещеника; ще го накажа според пътищата му и ще му въздам според делата му.
10 Ще ядат - и няма да се наситят; ще блудствуват - и няма да се размножат, защото престанаха да служат на Господа.
11 Блудство, вино и питиета завладяха сърцата им.
12 Моят народ пита дървото си, и неговият жезъл му дава отговор; защото духът на блудството ги е въвел в заблуда, и, блудствувайки, отстъпиха от своя Бог.
13 Повръх планини принасят жертви и по ридове кадят под дъб, топола и теревинт, защото им е хубава сянката; затова дъщерите ви блудствуват, и снахите ви прелюбодействуват.
14 Аз ще оставя да наказвам дъщерите ви, кога блудствуват, и снахите ви, кога прелюбодействуват, защото вие сами сте откъм блудниците и с любодейци принасяте жертви, а невежият народ гине.
15 Ако ти, Израилю, блудствуваш, поне Иуда да не грешеше; и не отивайте в Галгал и не възлизайте на БетАвен и не се кълнете: жив е Господ!
16 Защото като упорита телица упорствува Израил; затова Господ ще ги пасе ли сега като агнета на широко пасбище?
17 Привързал се към идолите Ефрем; остави го!
18 Отвратително е пиянството им,съвсем са се предали на блудство; князете им обичат, що е срамотно.
19 Ще ги обхване вятърът с крилата си, и ще се засрамят от жертвите си.
5
Бог предупреждава Израел
1 Чуйте това, свещеници, внимавайте, доме Израилев, и приклони ухо, доме царев; защото ще има съд за вас, понеже бяхте примка в Масифа и изопната мрежа на Тавор.
2 Дълбоко потънаха те в разпътство, но Аз ще накажа всички тях.
3 Ефрема Аз познавам, и Израил не е скрит от Мене; защото ти блудствуваш, Ефреме, и Израил се оскверни.
4 Делата им не ги оставят да се обърнат към своя Бог, защото духът на блудството е вътре в тях, и Господа те не познаха.
5 И гордостта на Израиля е унизена в очите им; и Израил и Ефрем ще паднат поради нечестието си; ще падне и Иуда с тях.
6 Със своите овци и с воловете си ще тръгнат да търсят Господа и няма да Го намерят: Той се оттегли от тях.
7 Те изневериха Господу, защото родиха чужди деца; сега новият месец ще ги погълне с имотите им.
8 Затръбете с рог в Гива, с тръба в Рама; провиквайте се в БетАвен: след тебе, Вениамине!
9 Ефрем ще стане пустиня в деня на наказанието; Аз възвестих това между колената Израилеви.
10 Вождовете Иудини станаха като ония, които преместят межди: ще излея като вода върху тях Моя гняв.
11 Угнетен е Ефрем, поразен е чрез съд, защото пожела да върви подир суетното.
12 И ще бъда като молец за Ефрема и като червей за дома Иудин.
13 И видя Ефрем болестта си, и Иуда - раната си; и тръгна Ефрем за Асур и прати при цар Иарева; но той не ще може да ви изцери, и няма да ви излекува от раната.
14 Защото Аз съм като лъв за Ефрема и като лъвче за дома Иудин; Аз, Аз ще разкъсам и ще замина; ще отнеса - и никой няма да спаси.
15 Ще тръгна, ще се върна в Моето място, докле те не се признаят за виновни и не потърсят лицето Ми.
6
Призив към покаяние
1 В скръбта си те от ранно утро ще Ме търсят и ще казват: да идем и да се върнем при Господа! защото Той ни нарании Той ще ни изцели, порази - и ще превърже раните ни;
2 ще ни оживи в два дни, в третия ден ще ни издигне, и ние ще живеем пред лицето Му.
3 И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята.
4 Какво да ти сторя, Ефреме? Какво да ти сторя, Иудо? благочестието ви е като утринна мъгла и като роса, която скоро изчезва.
5 Затова Аз ги поразявах чрез пророците и биех ги с думи на устата Си, и съдът Ми е като изгряваща светлина.
6 Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения.
7 И те, като Адама, нарушиха завета и там Ми изневериха.
8 Галаад е град на нечестивци, опръскай с кръв.
9 Както разбойници причакват човека, тъй сбирщина свещеници убиват по пътя за Сихем и вършат мръсотии.
10 В дома на Израиля Аз виждам ужасно нещо; там Ефрем блудствува, оскверни се Израил.
11 И за тебе, Иудо, е назначена жътва, когауо върна от плен Моя народ.
7
Греховете на Израел и Самария
1 Докато лекувах Израиля, откри се неправдата на Ефрема и злодейството на Самария; защото те лъжат; и крадец се вмъква, и разбойник граби по улици.
2 Не помислят те в сърце си, че Аз помня всичките им злодейства; сега ги обикалят делата им; те са пред лицето Ми.
3 Със злодейството си веселят царя и с лъжите си - князете.
4 Те всички горят от прелюбодейство, като пещ, опалена от хлебаря, който престава да я подклажда, щом замеси тестото, и то възкисне.
5 "Денят е на нашия цар!" казват князете, разпалени до болест от вино, а той протяга ръка към кощунците.
6 Защото с коварството си те правят сърцето си подобно на пещ; хлебарят им спи цяла нощ, а заран тя гори като пламтящ огън.
7 Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат, и никой от тях не вика към Мене.
8 Ефрем се смеси с народите, Ефрем стана като пита необърната.
9 Чуждите поглъщаха силата му-и той не забеляза; седина го покри, а той не знае.
10 И гордостта на Израиля е унизена в очите им - и при все това те се не обърнаха към Господа, своя Бог, и Го не потърсиха.
11 И Ефрем стана като глупав гълъб - без сърце: призовават египтяни, отиват в Асирия.
12 Кога отидат. Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля; ще ги накажа, както бе казано в тяхното събрание.
13 Горко им, задето отстъпиха от Мене; гибел тям, задето се отметнаха от Мене! Аз ги спасявах, а те говореха лъжа против Мене.
14 И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват.
15 Аз ги вразумявах и укрепях мишците им, а те замисляха зло против Мене.
16 Те се обръщаха, но не към Всевишния, станаха като неверен лък; ще паднат от меч князете им зарад дързостта на езика си; това ще бъде гавра над тях в земята Египетска.
8
Божията присъда над Израел
1 Турни тръбата на уста си! Неприятелят като орел ще налети върху дома Господен, задето те нарушиха завета Ми и престъпиха закона Ми.
2 Към Мене ще викат: "Боже мой! ние Те познахме, ние сме Израил".
3 Отхвърли Израил доброто; враг ще го преследва.
4 Поставяха си сами царе, без Мене; туряха си князе, но без Мое знание; от среброто си и златото си направиха идоли: оттам е гибелта.
5 Остави те телецът ти, Самарийо! разпали се гневът Ми против тях; докога не ще могат се очисти?
6 Защото и той е дело на Израиля. Художник го е направил, и затова той не е бог; на късове ще стане самарийският телец!
7 Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат; жито на корен той не ще има, зърното няма да даде брашно, ако пък и даде, чужди ще го погълнат.
8 Погълнат е Израил; сега те ще бъдат между народите като негоден съсъд.
9 Те отидоха при Асур като див осел, който се скита самотен; Ефрем придобиваше разположение към себе си чрез подаръци.
10 Ако и да пращаха дарове на народите, Аз скоро ще ги събера, и те ще поччзт да страдат от времето на царя на князете;
11 защото Ефрем насъзида много жертвеници за грях, - за грях му и послужиха тия жертвеници.
12 Аз му написах важните Мои закочи, но той ги счете за чужди.
13 В жертвените приноси към Мене те принасят месо и го ядат; Господу те са неугодни; сега Той ще си спомни тяхното нечестие и ще ги накаже за греховете им: те Ще се върнат в Египет.
14 Забрави Израил Създателя си и съзида капища, и Иуда насъгради много укрепени градове; но Аз ще пратя огън върху градовете му-и той ще погълне дворците му.
9
Наказанието на Израел
1 Не се радвай, Израилю, до възторг, както другите народи, защото ти блудствуваш, след като отстъпи от твоя Бог: обичаш блудодейни дарове по всички гумна.
2 Гумно и лин няма да ги хранят, и надеждата на лозов сок ще ги излъже.
3 Няма да живеят те на земята Господня: Ефрем ще се върне в Египет, и в Асирия ще ядат нечисто.
4 Няма да правят възлияния Господу от вино, и неугодни ще Му бъдат жертвите им; те ще бъдат за тях като хляб за жалейка: всички, които го ядат, ще се осквернят, защото техният хляб е за душите им, а в дома Господен той няма да влезе.
5 Какво ще правите в деня на тържеството и в деня на празника Господен?
6 Защото ето, те ще си отидат поради опустошението; Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе; сребърните им драгоценности коприва ще заглуши; бодил ще има в шатрите им.
7 Дойдоха дни на посещение, дойдоха дни за отплата. Нека узнае Израил, че глупав е предсказвачът, безумен е оня, който се издава за вдъхновен, поради многото ти беззакония и голямата враждебност!
8 Ефрем е страж до моя Бог; пророкът е мрежа на птицеловци по всичките му пътища; съблазън има в дома на неговия Бог.
9 Дълбоко паднаха те, развратиха се, както в дните на Гива; Той ще си спомни тяхното нечестие, ще ги накаже за греховете им.
10 Като грозде в пустиня Аз намерих Израиля; като пръв плод на смоковница, в първото й време, видях Аз бащите ви, но те отидоха при Ваал-Фегора и се предадоха на срамотии, и сами станаха мръсни като ония, които бяха обикнали.
11 От Ефремовци като птица ще отлети славата (на детородието): ни раждане, ни бременност, нито зачеване (ще има).
12 А макар и да са възпитали децата си, ще ги отнема; защото горко им, когато се отдръпна от тях!
13 Ефрем, както го видях Аз до Тир, е насаден на хубава местност; обаче Ефрем ще изведе децата си при убиец.
14 Дай им. Господи... какво ще им дадеш? Дай им утроба, която да не ражда, и - сухи ненки.
15 Всичкото им зло е в Галгал: там ги Аз намразих за лошите им дела; ще ги изгоня от Моя дом, няма вече да ги обичам; всичките им князе са отстъпници.
16 Поразен е Ефрем; изсъхна коренът им - няма да принасят плод; ако пък и раждат, Аз ще умъртвя желания плод на утробата им.
17 Ще ги отхвърли моят Бог, защото те Го не послушаха, и ще бъдат скитници между народите.
10
Идолопоклонството на Израел
1 Израил е клонеста лоза, умножава плода си; колкото повече той има плод, толкова повече умножава жертвениците; колкото по-добра е земята му, толкова повече те украсяват кумирите.
2 Раздели се сърцето им, затова и ще бъдат наказани: Той ще разруши техните жертвеници, ще разбие кумирите им.
3 Сега те казват: "нямаме цар, понеже се не побояхме от Господа! а царят, - какво ще ни стори той?"
4 Говорят празни думи, кълнат се лъжливо, сключват съюзи; затова ще се яви съд над тях, както отровна трева по браздите на нива.
5 За телеца на Бет-Авен ще затреперят жителите на Самария; ще се разплаче за него народът му, и жреците му, които се радваха за него, ще плачат за славата му, защото тя ще побегне от него.
6 И сам той ще бъде занесен в Асирия - в дар на цар Иарева; посрамен ще бъде Ефрем, и ще се посрами Израил от своя заговор.
7 Ще изчезне в Самария царят й - като пяна върху водна повърхност.
8 И ще бъдат изтребени оброчищата на Авен - грехът на Израиля; с тръни и бодили ще обраснат жертвениците им и ще кажат на планините: "покрийте ни", и на хълмовете: "паднете върху ни!"
9 Повече, отколкото в дните на Гива, си грешил, Израилю; там те устояха; войната в Гаваон против синовете на нечестието ги не постигна.
10 По Мое желание ще ги накажа; ще се съберат против тях народите, и те ще бъдат свързани за двойното им престъпление.
11 Ефрем е обучена телица, навикнала да вършее, и Аз Сам ще туря хомота на тлъстата му шия; Ефрема ще яздат, Иуда ще оре, Иаков ще брани.
12 Сейте си в правда - и ще пожънете милост; разоравайте си целина, защото време е да потърсите Господа, та Той, кога дойде, да ви одъжди с правда.
13 Отгледвахте нечестие - жънете беззаконие, ядете плода на лъжата, защото ти се надяваше на своя път, на многото си ратници.
14 И ще се появи смут в твоя народ, и всички твои твърдини ще бъдат разрушени, както Салман разруши Бет-Арбел в деня на битката: майка биде убита с децата.
15 Ето какво ще ви стори Ветил заради крайното ви нечестие.
11
Божията любов към Израел
1 Призори ще загине царят Израилев! Когато Израил беше млад. Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си.
2 Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; принасяха жертва на Вааловци и кадяха на истукани.
3 Аз Сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете Си, а те не съзнаваха, че ги лекувам.
4 Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов. Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им, и кротко им храна подлагах.
5 Няма да се върне той в Египет; но Асур - той ще му бъде цар, защото те не поискаха да се обърнат към Мене.
6 И ще падне меч върху града му, ще унищожи неговите защитници и ще ги погълне за техните замисли.
7 Народът Ми упорствува в отцепването си от Мене, и макар да го призовават към възвишено, той се не издига единодушно.
8 Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Ще постъпя ли с тебе, както с Адама? Ще ти сторя ли, каквото и на Севоим? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!
9 Няма да постъпя според яростта на гнева Си, няма да изтребя Ефрема, защото Аз съм Бог, а не човек; сред тебе е Светият; Аз няма да вляза в града.
10 Подир Господа те ще тръгнат. Като лъв Той ще издаде гласа Си, ще издаде гласа Си - и ще побързат към Него синовете от запад,
11 ще полетят от Египет като птици, и от земята Асирийска - като гълъби, и ще ги поселя в домовете им, казва Господ.
Неверността и наказанието на Ефрем
12 Окръжил Ме е Ефрем с лъжа, и домът Израилев - с лукавство; Иуда се държеше още о Бога и верен беше със светиите.
12
1 Ефрем пасе вятър и тича подир източния вятър, всеки ден умножава лъжа и разорение, сключват те съюз с Асур, и в Египет се отпраща дървено масло.
2 Но и с Иуда Господ има съд, - и Той ще споходи Иакова по пътищата му, и ще му въздаде по делата му.
3 Още в майчината си утроба той спъваше брата си, а като порасна, бори се с Бога.
4 Той се бори с Ангела - и надделя; плака и Го моли; във Ветил Той ни намери и там говори с нас.
5 А Господ е Бог Саваот; Йехова е името Му.
6 Обърни се и ти към твоя Бог; спазвай милост и съд и уповавай се всякога на твоя Бог.
7 Хананеец с неверни къпони в ръка обича да онеправдава;
8 и Ефрем казва: "обаче аз разбогатях; натрупах си имоти, макар че във всичките ми трудове няма да намерят нищо незаконно, което да бъде грях".
9 Пък Аз, Господ, Бог твой, от самата земя Египетска, пак ще те поселя в сенници, както в дните на празника.
10 Аз говорих към пророците и умножавах виденията и чрез пророците употребявах притчи.
11 Ако Галаад стана Авен, то и те станаха суетни, в Галгал колеха за жертва телци, и жертвениците им стояха като купища камъни по бразди на нива.
12 Избяга Иаков на нивите сирийски, и служи Израил за жена и за жена овци пази.
13 Чрез пророк изведе Господ Израиля из Египет и чрез пророк го Той пази.
14 Силно разсърди Ефрем Господа, и затова кръвта му Господ ще остави върху него и поруганието му ще обърне върху него.
13
Последният съд над Израел
1 Когато Ефрем говореше, всички трепереха. Той беше висок в Израиля; но провини се чрез Ваала - и загина.
2 И сега притуриха към греха: направиха си излени истукани от среброто си, според както разбираха, - изцяло работа на художници, - и казват на людете, които принасят жертва: "целувайте телци!"
3 Поради това те ще бъдат като утринна мъгла, като роса, която скоро изчезва, като мекина, отвявана от гумното, като дим от комин.
4 Но Аз съм Господ, Бог твой, от земята Египетска, - и ти не трябва да познаваш други бог, освен Мене, и няма спасител, освен Мене.
5 Аз те признах в пустинята, в жадната земя.
6 Имайки паша, те бяха сити; а когато се насищаха, възгордяваше се сърцето им, и поради това Ме забравяха.
7 И Аз ще бъда за тях като лъв, като лъвче ще причаквам на пътя.
8 Ще нападам върху тях като мечка, на която малките са ограбени; ще раздирам булото на сърцата им и ще ги изядам там като лъвица; полски зверове ще ги разкъсват.
9 Ти погуби себе си, Израилю, защото само в Мене е твоята опора!
10 Де е царят ти сега? Нека той те спаси във всички твои градове! Де са твоите съдии, за които казваше: "дай ни цар и началници"?
11 И Аз ти дадох цар в гнева Си и го отнех в негодуването Си.
12 Вързано е във възел беззаконието на Ефрема, запазен е грехът му.
13 Мъки родилни ще го постигнат; той е син неразумен, инак, не би стоял дълго в положението на раждащо се дете.
14 От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? разкаяние за това не ще имам.
15 Ако и да е плодовит Ефрем между братята, но ще дойде източен вятър, ще се дигне вятърът Господен от пустинята, и ще пресъхне кладенецът му, ще пресекне изворът му: той ще ограби съкровищницата с всички драгоценни съдове.
14
Призив за покаяние и обещание за благоволение
1 Опустошена ще бъде Самария, защото въстана срещу своя Бог: от меч ще паднат те, младенците им ще бъдат о камък разбити, и непразните им жени ще бъдат разсечени.
2 Обърни се, Израилю, към Господа, твоя Бог; защото ти падна поради нечестието си.
3 Вземете със себе си молитвени думи и се обърнете към Господа; речете Му: "отнеми всяко беззаконие и приеми ни за добро, и ние ще принесем жертва от устата си.
4 Асур няма вече да ни спасява; няма да се качваме на кон и няма вече да казваме към изделието на нашите ръце: о, богове наши; защото у Тебе има милосърдие към сираци".
5 Ще излекувам отмятането им, ще ги обикна по благоволение; защото гневът Ми се отвърна от тях.
6 Аз ще бъда роса за Израиля; той ще цъфне като крин, и ще разпусне корените си, както Ливан.
7 Ще се разширят клоните му, и хубостта му ще бъде като на маслина, и благоуханието от него като от ливан.
8 Ще се върнат ония, които седяха под сянката му, ще имат жито в изобилие - и ще цъфнат като лоза, ще бъдат славни като вино ливанско.
9 "Каква работа имам още с идолите?" ще рече Ефрем. - Аз ще го чуя и милостно ще погледна на него; Аз ще бъда като зелен кипарис: от Мене ще ти бъдат плодовете.
10 Кой е мъдър, за да разбере това? Кой е разумен, за да познае това? защото прави са пътищата Господни, и праведници ходят по тях, а беззаконниците ще паднат на тях.
1
Бедствия в Юдея - скакалци и суша
1 Слово Господне, което биде към Иоиля, син Витуилов.
2 Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на тая земя: бивало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?
3 Разказвайте за него на децата си; а Децата ви да разказват на децата си, а техните деца - на следния род:
4 каквото остана от гъсеници, изядоха скакалци; каквото остана от скакалци, изядоха червеи; а що остана от червеи, доядоха бръмбари.
5 Събудете се, пияници, плачете и ридайте всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!
6 Защото дойде против земята ми народ силен и безброен; зъбите му - зъби лъвски, и челюстите му - като на лъвица.
7 Опустоши той лозата ми, и смоковницата ми изпочупи, обели я до голо и хвърли; станаха бели клоните й.
8 Плачи, както плаче млада жена, препасана с вретище, за мъжа на младините си!
9 Прекрати се хлебен принос и възлияние в дома Господен; плачат свещениците, служители Господни.
10 Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок, повяхна маслина.
11 Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина,
12 лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката - всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна.
Призив за пост и молитва
13 Препашете се с вретище и плачете, свещеници! ридайте, служители на олтара! влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние.
14 Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог - и викайте към Господа.
15 О, какъв ден! защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемощния ще дойде той.
16 Не пред наши очи ли се отнима храната, и от дома на нашия Бог - веселба и радост?
17 Изгниха зърна под буците си, запустяха житници, срутени са клетове, защото няма вече жито.
18 Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.
19 Към Тебе, Господи, викам, защото огън погълна злачните пасбища на пустинята, и пламък опърли всички дървета на полето.
20 Дори и животните на полето викат към Тебе, защото пресъхнаха водните потоци, и огън изтреби пасбищата в пустинята.
2
Великият ден Господен
1 Тръбете с тръба на Сион и бийте тревога на светата Ми планина; нека треперят всички жители земни, защото настъпва денят Господен, понеже е близо той -
2 денят на тъма и мрак, ден облачен и мъглив: като утринна зора се шири по планини народ многоброен и силен, какъвто не е имало отвека и няма да бъде след това от рода в род.
3 Пред него огън поглъща, а зад него пламък пали; пред него земята е като градина Едемска, а зад него ще бъде опустошена степ, и за никого няма да има спасение от него.
4 Видът му е като вид на коне, и скачат те като конници;
5 скачат по планински върхове като че с тропот от колесници, като че с прасък от огнен пламък, който поглъща слама, - като силен народ, построен за бой.
6 Щом се появи, ще затреперят народи; на всички лицата ще побледнеят.
7 Като борци те тичат и като храбри воини се катерят по стени, и всеки върви по своя път и не се отбива от пътя си.
8 Не се тласкат един други, всеки върви по пътя си, и падат върху копия, но остават невредими.
9 Тичат по града, качват се по стени, възлизат на къщи, влизат в прозорци като крадци.
10 Пред тях ще се потресе земята, ще се разклати небето, слънце и месечина ще потъмнеят и звездите ще загубят светлината си.
11 И Господ ще издаде гласа Си пред Своето войнство, защото твърде многобройно е Неговото опълчение, и мощен е изпълнителят на словото Му; защото велик е денят Господен и твърде страшен, и кой ще го изтърпи?
Призив за покаяние
12 Но и сега още казва Господ: обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание.
13 Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината.
14 Кой знае, дали Той не ще се смили и не ще остави подир Себе Си благословение - хлебен принос и възлияние на Господа, вашия Бог?
15 Затръбете с тръба на Сион, наредете пост и обявете тържествено събрание.
16 Съберете народа, свикайте събрание, поканете старци, съберете деца и кърмачета; нека излезе младоженец от своя чертог, и невеста - от своята горница.
17 Между притвора и жертвеника нека плачат свещениците, служители Господни и да казват: "смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание, та да се не подиграват с него народите! Защо да казват между народите: де е техният Бог?"
18 Тогава Господ ще възревнува за земята Си и ще се смили над народа Си.
19 И ще отговори Господ и ще рече на Своя народ: ето. Аз ще ви пратя хляб, вино и дървено масло, и ще се насищате с тях, и вече няма да ви предам за поругание на народите.
20 И дошлия от север ще махна от вас и ще го изгоня в безводна и пуста земя: предното му пълчише - в източното море, а задното - в западното море, и ще се понесе от него зловонно и ще се дигне от него смрад, понеже той направи голямо зло.
21 Не се бой, земьо: радвай се и се весели, защото Господ е велик, за да направи това.
22 Не се бойте, полски добитъци, защото пасбищата на пустинята ще се покрият с трева, дървото ще даде своя плод, смоковницата и лозата ще покажат силата си.
23 И вие, чеда Сионови, радвайте се и се веселете у Господа, вашия Бог; защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както попреди.
24 И ще се напълнят гумна с жито и ще се препълнят чебри с гроздов сок и дървено масло.
25 И ще ви отщетя за ония години, който изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници - голямата Ми войска, която пратих върху вас.
26 И до насита ще ядете и ще се насищате и славите името на Господа, вашия Бог, Който чудно нещо извърши с вас, и няма да се посрами Моят народ вовеки.
27 И ще познаете, че Аз съм посред Израиля и Аз съм Господ, Бог ваш, и няма Други, и Моят народ няма да се посрами вовеки.
Обещание за изливане на Духа
28 И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения.
29 Също и върху роби и робини в ония Дни ще излея от Моя Дух.
30 И ще покажа личби на небе и земя: кръв, огън и стълбове дим.
31 Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен.
32 И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси; защото на планина Сион и в Йерусалим ще бъде спасението, както казва Господ, и у останалите, които ще повика Господ.
3
Бог ще съди народите
1 Защото ето, в ония дни и в онова същото време, когато върна пленството на Иуда и Йерусалим,
2 ще събера всички народи и ще ги доведа в долината на Иосафата, и там ще произведа над тях съд за Моя народ и за Моето наследство - Израиля, когото те разпиляха между народите, и разделиха земята Ми.
3 И за Моя народ те хвърляха жребие и даваха момче за блудница, и продаваха момиче за вино и пиеха.
4 И какво сте Ми вие. Тире и Сидоне и всички окръзи филистимски? Искате ли да Ми отплатите? искате ли да Ми въздадете? Лесно и скоро Аз ще обърна отплатата ви върху вашите глави,
5 защото вие взехте среброто Ми и златото Ми, и най-добрите Ми скъпоценности внесохте в капищата си;
6 синовете на Иуда и синовете на Йерусалим продавахте на синовете елински, за да ги отстраните от пределите им.
7 Ето, Аз ще ги дигна от онова място, дето ги продадохте, и ще обърна вашата отплата върху главите ви.
8 И ще предам синовете ви и дъщерите ви в ръцете на синовете Иудини, и те ще ги продадат на савейци, народ далечен; тъй е казал Господ.
9 Прогласете за това между народите, пригответе се за война, дигнете юнаците; нека излязат, нека се подигнат всички ратоборци.
10 Прековете ралата си на мечове и сърповете си - на копия; слабият нека казва: силен съм.
11 Бързайте и се стичайте, всички околни народи, .и се съберете; натам, Господи, води юнаците Си.
12 Нека станат народите и слязат в долината на Иосафата; защото там Аз ще седна, за да съдя народите отвред.
13 Турете на работа сърпове, защото жътвата е узряла; идете, спуснете се, защото линът е пълен, и чебрите се препълват, понеже злобата им е голяма.
14 Тълпи,тълпи в съдната долина!защото близо е денят Господен в съдната долина!
15 Слънце и месечина ще потъмнеят, и звездите ще изгубят блясъка си.
Бог ще благослови Своя народ
16 И ще загърми Господ от Сион и ще издаде гласа Си от Йерусалим; ще потреперят небе и земя; но Господ ще бъде защита на Своя народ и отбрана за синовете Израилеви.
17 Тогава ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който обитава на Сион, на светата Моя планина; и ще стане Йерусалим светиня, и няма вече другоплеменници да преминават през него.
18 И ето, в оня ден от планините вино ще капе, и от ридовете мляко ще потече, и всички долища иудейски ще се напълнят с вода, а от дома Господен ще излезе извор и ще напоява долина Ситим.
19 Египет ще стане пустиня, и Едом ще стане пуста степ, задето те притесняваха синовете Иудини и проливаха невинна кръв в земята им.
20 А Иуда ще живее вечно, и Йерусалим - от рода в род.
21 Аз ще измия кръвта им, която не съм измил още, и Господ ще обитава на Сион.
1
Божият съд над езическите народи
1 Думи на Амоса, един от пастирите текойски, думи, които той чу във видение за Израиля в дните на иудейския чар Озия, и в дните на израилския цар Иеровоама, син Иоасов, две години преди труса.
2 И рече той: Господ ще загърми от Сион и ще издаде гласа Си из Йерусалим, - и Ще се разплачат хижите пастирски, и ще изсъхне върхът на Кармил.
3 Тъй казва Господ: за три престъпления на Дамаск и за четири няма да го пощадя, защото те вършаха Галаад с железни дикани.
4 И ще пратя огън върху дома на Азаила - и той ще погълне дворците на Вена-Дада.
5 И ще разбия заверките на Дамаск и ще изтребя жителите на долина Авен и оногова, който държи скиптър, из дома Еденов; народът арамейски ще отиде в плен в Кир, казва Господ.
6 Тъй казва Господ: за три престъпления на Газа и за четири няма да я пощадя, защото те откараха всички в плен, за да ги предадат на Едома.
7 И ще пратя огън в стените на Газа - и ще погълне дворците й.
8 И ще изтребя жителите на Азот и оногова, който държи скиптър в Аскалон, и Ще обърна ръката Си против Екрон, - и ще загине остатъкът филистимци, казва Господ Бог.
9 Тъй казва Господ: за три престъпления на Тир и за четири няма да го пощадя, защото те предадоха на Едома всички пленници, и не си спомниха за братския съюз.
10 Ще пратя огън в стените на Тир - и ще погълне дворците му.
11 Тъй казва Господ: за три престъпления на Едома и за четири няма да го пощадя, защото той преследва брата си с меч, потъпка родствените чувства, свирепствува постоянно в гнева си и всякога запазваше яростта си.
12 И ще пратя огън върху Теман, - и той ще погълне дворците на Восор.
13 Тъй казва Господ: за три престъпления на синовете Амонови и за четири няма да ги пощадя, защото те разсичаха непразни в Галаад, за да разширят границите си.
14 И ще запаля огън в стените на Рава - и той ще погълне дворците й сред крясък в деня на битката, с вихър в деня на бурята.
15 И ще отиде царят им в плен, той и князете му наедно с него, казва Господ.
2
1 Тъй казва Господ: за три престъпления на Моава и за четири няма да го пощадя, защото той изгори костите на царя едомски и ги направи вар.
2 И ще пратя огън върху Моава - и той ще погълне дворците кериотски, и ще загине Моав всред поразия с шум, при тръбен звук.
3 Ще изтребя съдията изсред него и ще умъртвя всичките му князе наедно с него, казва Господ.
Божият съд над Израел и Юда
4 Тъй казва Господ: за три престъпления на Иуда и за четири няма да го пощадя, защото отхвърлиха закона на Господа и наредбите Му не спазиха, и идолите им, след които ходеха бащите им, ги отклониха от пътя.
5 И ще пратя огън върху Иуда - и той ще погълне дворците иерусалимски.
6 Тъй казва Господ: за три престъпления на Израиля и за четири няма да го пощадя, защото продават праведен за сребро и сиромаха - за двои сандали.
7 Жадуват да видят земния прах върху главата на сиромаха, и пътя на кротките изкривяват; дори баща и син ходят при една жена, за да безчестят светото Ми име.
8 Лежат при всеки жертвеник върху дрехи, взети в залог, и вино, изнудено от обвинени, пият в дома на боговете си
9 Но Аз изтребих пред лицето им Аморея, чиято височина беше като височина на кедър, и който беше як като дъб; Аз изтребих плода му горе, а коренете му - долу.
10 А вас пък изведох из земята Египетска и ви водих по пустинята четирийсет години, за да наследите земята Аморейска.
11 От вашите синове избирах за пророци и от момците ваши - за назореи; не е ли това тъй, синове Израилеви? казва Господ.
12 А поихте назореите с вино и на пророците заповядахте, думайки: не пророкувайте.
13 Ето, Аз ще ви стегна, както се стяга кола, натоварена със снопи, -
14 и бързият не ще има сила да бяга, якият не ще издържи якостта си и храбрият не ще спаси живота си;
15 нито оня, който стреля с лък, ще устои, нито бързоходец ще избяга, нито яхналият на кон ще спаси живота си
16 И най-юначният от храбрите ще избяга гол в оня ден, казва Господ.
3
1 Чуйте това слово, което Господ изрече против вас, синове Израилеви, - против цялото племе, което изведох из земята Египетска, - думайки:
2 само вас признах Аз от всички земни племена, затова и ще изискам от вас за всички ваши беззакония.
Присъдата на целия Яковов дом
3 Тръгват ли двама наедно, без да се сговорят помежду си?
4 Реве ли лъв в гора, когато няма пред него плячка? издава ли гласа си лъвче от леговището си, когато нищо не е уловило?
5 Улавя ли се птица в примка на земята, когато няма мрежа за нея? Ще се дигне ли от земята примката, когато нищо не се е уловило в нея?
6 Тръби ли в град тръба, и да се не изплаши народът? Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ?
7 Защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите раби - пророците.
8 Лъв зарика, - кой няма да трепне? Господ Бог каза, - кой няма да пророкува?
9 Прогласете от покривите в Азот и от покривите в земята Египетска и кажете: съберете се по планините на Самария и погледнете голямото безчинство в нея и наеилията всред нея.
10 Те не знаят да постъпват справедливо, казва Господ: с насилие и грабеж събират съкровища в чертозите си.
11 Затова тъй казва Господ Бог: ето неприятелят, и при това - около цялата земя! Той ще свали твоята мощ, и твоите чертози ще бъдат ограбени.
12 Тъй казва Господ: както понякога пастирът изтръгва от лъвските уста два пищяла или част от ухо, тъй ще бъдат спасени синовете Израилеви, които седят в Самария в ъгъла на постелката и в Дамаск на легло.
13 Слушайте и бъдете свидетели против дома Иаковов, казва Господ Бог, Бог Саваот.
14 Защото в оня ден, когато изискам от Израиля за престъпленията му, ще изискам и за жертвениците във Ветил; ще бъдат отсечени роговете на олтара и ще паднат на земята.
15 Ще поразя зимния дом наедно с летния дом, и ще изчезнат домове с украшения от слонова кост, ще изчезнат много домове, казва Господ.
4
1 Чуйте това слово, телици васански, които сте на Самарийска планина, - вие, които притеснявате сиромаси, угнетявате бедни и казвате на господарите си: "поднасяйте, а ние ще пием!"
2 Кле се Господ Бог в Своята светост, че ето, ще дойдат върху ви дни, когато ще ви повлекат с куки и останалите от вас - с въдици.
3 И ще излезете през проломите на стените, всяка - както се случи, и ще хвърлите всички украшения от чертозите, казва Господ.
Упорството на Израел
4 Идете във Ветил - и грешете, в Галгал - и умножавайте престъпленията, принасяйте жертвите си всяко утро, десятъците си поне през всеки три дни.
5 Принасяйте за благодарствена жертва квасно, обаждайте за доброволните си приноси и разгласяйте за тях, защото вие това обичате, синове Израилеви, казва Господ Бог.
6 Затова ви и дадох чисти зъби във всички ваши градове и недостиг от хляб във всички ваши селища; но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.
7 И задържах от вас дъжда три месеца до жътва; проливах дъжд върху един град, а върху други град не проливах дъжд; една част беше напоявана с дъжд, а друга, непоръсена с дъжд, изсъхваше.
8 И събираха се два, три града в един град, за да се напият с вода, и не можаха до ситост да се напият; но и тогава вие се не обърнахте към мене, казва Господ.
9 Поразявах ви с главня и жълтеница по житата; многото ви градини и лозя, смоковници и маслини пояждаше гъсеница, - и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.
10 Пращах ви мор, като египетския, избивах с меч момците ви, като откарвах конете в плен, тъй че смрад от вашите станове се подигаше в ноздрите ви, - и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.
11 Извършвах сред вас разрушение, както Бог разруши Содом и Гомора, и вие бяхте изтеглени като главня из огън, - и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.
12 Затова тъй ще постъпя с тебе, Израилю; и понеже тъй ще постъпя с тебе, приготви се да посрещнеш Бога твой, Израилю,
13 защото ето. Той е, Който образува планини и създава вятъра и обявява на човека намеренията му, утринната светлина обръща на мрак и върви високо над земята. Господ Бог Саваот е името Му.
5
Призив към покаяние
1 Слушайте това слово, с което ще дигна плач за вас, доме Израилев.
2 Падна, няма вече да стане девицата Израилева! Свалена е на своята земя, и няма кой да я дигне.
3 Защото тъй казва Господ Бог: град, който изваждаше хиляда, ще остане само със сто, а който изваждаше сто, ще остане с десет в дома Израилев.
4 Защото тъй казва Господ на дома Израилев: потърсете Ме - и ще бъдете живи.
5 Не търсете Ветил, не ходете в Галгал и за Вирсавия не пътувайте, защото цял Галгал ще отиде в плен, и Ветил ще се обърне на нищо.
6 Потърсете Господа - и ще бъдете живи, за да се не устреми Той срещу дома Йосифов като огън, който ще го погълне, и не ще има кой да го изгаси във Ветил.
7 О, вие, които превръщате правосъдието в отрова и правдата хвърляте наземи!
8 Кой е сътворил седмозвездието и Орион и превръща смъртната сянка в ясно утро, а деня прави тъмен като нощ, извиква морските води и ги разлива по лицето на земята? Господ е името Му!
9 Той подкрепя опустошителя против силния, и опустошителят влиза в крепостта.
10 А те мразят оногова, който изобличава при портите, и се гнусят от оногова, който говори правда.
11 И тъй, задето тъпчите сиромаха и вземате от него подаръци жито, вие ще построите домове от дялан камък, ала няма да живеете в тях; ще насадите хубави лозя, ала вино от тях няма да пиете.
12 Защото Аз зная, колко многобройни са вашите престъпления, и колко тежки са вашите грехове; вие сте врагове на правия, вземате подкуп и изопачавате в съда делата на сиромасите.
13 Поради това разумният е безмълвен в това време, защото времето е лошо.
14 Търсете доброто, а не злото, за да останете живи - и тогава Господ Бог Саваот ще бъде с вас, както вие казвате.
15 Намразете злото, обикнете доброто и възстановете правосъдие при портите; може би, Господ Бог Саваот ще помилува остатъка Йосифов.
16 Затова тъй казва Господ Бог Саваот, Вседържител: по всички улици ще има плач, и по всички пътища ще викат: уви, уви! И ще повикат земеделеца да жалее и изкусните в плачевни песни - да плачат,
17 и по всички лозя ще има плач, защото Аз ще премина посред тебе, казва Господ.
18 Горко на ония, които желаят деня Господен! Защо ви е тоя ден Господен? Той е тъма, а не светлина, -
19 също, както ако някой побегнеше от лъв - и го срещнеше мечка, или ако дойдеше вкъщи и се опреше с ръка о стената - и го ухапеше змия.
20 Нима денят Господен не е мрак, а светлина? Той е тъма, и няма в него блясък.
21 Мразя, отхвърлям празниците ви и не помирисвам жертвите ви през време на тържествените ви събрания.
22 Ако Ми принесете всесъжения и хлебен принос, няма да ги приема и няма да погледна милостиво на благодарствената жертва от тлъстите ви телци.
23 Отстрани от Мене шума на твоите песни, защото звуците на твоите гусли няма да слушам.
24 Нека тече като вода правосъдието, и правдата, като силен поток!
25 Принасяхте ли Ми жертви и хлебни дарове в пустинята през четирийсет години, доме Израилев?
26 Вие носихте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфан - образи, които направихте за себе си.
27 Затова Аз ще ви преселя зад Дамаск, казва Господ; Бог Саваот е името Му.
6
Опустошението на Израел
1 Горко на безгрижните в Сион и на надяващите се на планината Самарийска големци от първенствуващия народ, при които дохожда домът Израилев!
2 Минете в Калне и вижте, оттам преминете в Емат велики и спуснете се в Гет Филистимски: не са ли те по-добри от тия царства? не са ли по-широки техните предели от вашите предели?
3 Горко вам, които смятате, че е далеч злочестият ден, и правите да се приближи тържеството на насилието,
4 които лежите на одрове от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото и телета от тлъсто пасбище,
5 пеете под звука на гусли, мислейки, че владеете свиралото като Давида,
6 пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърце за злополуката на Иосифа!
7 Затова сега те ще отидат в плен начело на пленниците, и ще се свърши ликуването на изнежените.
8 Кълне се Господ Бог Сам в Себе Си и тъй казва Господ Бог Саваот: гнуся се от високомерието на Иакова и мразя чертозите му, и ще предам града и всичко, що го пълни.
9 И ако в някоя къща останат десет души, и те ще умрат;
10 ще ги вземе роднината им или съжителят, за да изнесе костите им из къщи, и ще попита оногова, който стои при къщата: "имаш ли още някого?" Той ще отговори: "нямам никого". И тоя ще рече: "мълчи! защото не бива да се споменува името Господне".
11 Защото ето, Господ ще даде заповед и ще съсипе големите къщи чрез разцепвания, а малките чрез пропуквания.
12 Тичат ли коне по скала? Може ли се разора тя с волове? Вие пък превръщате правосъдието в отрова, а плода на правдата-в горчило,
13 вие, които се възхищавате от нищо и никакви неща и казвате: "нали със своя сила спечелихме си мощ?"
14 Ето, Аз, казва Господ Бог Саваот, ще подигна народ против вас, доме Израилев, и ще ви изтикват от входа в Емат до потока в пустинята.
7
Видения за приближаващия Божий съд - скакалци, огън и отвес
1 Такова видение ми откри Господ Бог: ето, Той създаде скакалци, когато почна да никне късната трева, и това беше трева след царската коситба.
2 И ето, когато те свършиха да ядат тревата на земята, рекох: Господи Боже, смили се; как ще устои Иаков? Той е твърде малък.
3 И Господ съжали за това: "няма това да бъде", рече Господ.
4 Такова видение ми откри Господ Бог: ето, Господ Бог произведе огън за съд - и той погълна голяма бездна, погълна и част от земята.
5 И рекох: Господи Боже, спри; как ще устои Иаков? той е твърде малък.
6 И Господ съжали за това: "и това няма да бъде", рече Господ Бог.
7 Такова видение ми Той откри: ето, Господ стоеше на отвесна стена, и в ръката Му имаше оловен отвее.
8 И рече ми Господ: "какво виждаш, Амосе?" Аз отговорих: "отвее". И Господ рече: "ето, ще туря отвее сред Моя народ Израиля; няма вече да му прощавам.
9 Опустошени ще бъдат мсертвените оброчища Исаакови и разрушени ще бъдат светилищата Израилеви, и ще въстана с меч против дома Иеровоамов".
10 И Амасия, свещеник ветилски, прати при израилския цар Иеровоама, да кажат: Амос дига бунт против тебе сред дома Израилев; земята не може да търпи неговите думи,
11 защото тъй казва той: от меч ще умре Иеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от земята си
12 И рече Амасия на Амоса: ясновидецо, иди и се отстрани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай,
13 а във Ветил вече не пророкувай: защото той е светиня царева и е царски дом.
14 Отговори Амос и рече на Амасия: аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир и събирах диви смокви.
15 Но Господ ме взе от овците и ми рече: иди, пророкувай при Моя народ Израиля.
16 Сега изслушай словото Господне. Ти казваш: не пророкувай против Израиля и не произнасяй думи против дома Исааков.
17 Затова ето що казва Господ: жена ти ще бъде обезчестена в града, твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си.
8
Видение за кошница със зрели плодове
1 Такова видение ми откри Господ Бог: ето, кошница с узрели плодове.
2 И рече Той: какво виждаш, Амосе? Отговорих: кошница с узрели плодове. Тогава Господ ми рече: дойде краят на Моя народ Израиля: няма вече да му прощавам.
3 Песните в чертозите през оня ден ще се обърнат на ридание, казва Господ Бог; много трупове ще има, навред ще ги хвърлят мълком.
4 Изслушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедни и да погубите сиромаси, -
5 вие, които казвате: кога ще премине новолунието, за да продаваме жито, и събота - да отворим житниците, да намалим мярката, да уголемим цената на сиклата и да измамваме с неверни къпони,
6 да прикупваме неимотни със сребро, и сиромаси за двои обуща, а отсевки от жито да продаваме?
7 Кле се Господ в славата на Иакова: наистина няма навеки да забравя нито едно от делата им!
8 Няма ли да се потресе земята от това, и няма ли да заплаче всеки живеещ на нея? Тя цяла ще се развълнува като река, и ще се подига и спуща като реката Египетска.
9 И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден;
10 ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни - на плач; ще туря вретище на всички чресла и плешивост - на всяка глава; и ще произведа в страната плач като за едничък син, и краят й ще бъде като тъжовен ден.
11 Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад - не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни.
12 И ще ходят от море до море, ще се .скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят.
13 В оня ден ще премират от жажда хубавите девици и момци,
14 които се кълнат в греха самарийски и казват: жив е твоят бог, Дане, и жив е пътят за Вирсавия! - Те ще паднат и вече няма да станат.
9
Видение за разрушаването на Йерусалимския храм
1 Видях Господа да стои над жертвеника, и каза: удари в горния праг на вратата, за да се разтърсят спонците, и ги срути върху главите на всички тях, а останалите от тях ще избия Аз с меч: никой от тях, който бяга, няма да избяга, и никой от тях, който иска да се спаси, няма да се спаси.
2 Макар да се заровят в преизподнята, и оттам ръката Ми ще ги вземе; макар да се покачат на небето, и оттам ще ги сваля.
3 Макар да се скрият навръх Кармил, и там ще ги намеря и ще ги взема; макар да се скрият от очите Ми в морското дъно, и там ще заповядам на морския змей да ги ухапе.
4 И ако отидат в плен пред враговете си, ще заповядам на меча и там да ги избие. Ще обърна върху тях очите Си тям за зло, а не за добро.
5 Защото Господ Бог Саваот ще се допре до земята, и тя ще се разтопи, и ще се Разплачат всички живеещи на нея; ще се подигне тя цяла като река, и ще се спусне като реката Египетска.
6 Той съгради горните Си чертози на небесата и свода Си закрепи на земята; повика морските води и ги излива по лицето на земята; Господ е името Му.
7 Вие, синове Израилеви, не сте ли за Мене като синове етиопски? казва Господ. Нали Аз изведох Израиля из земята Египетска и филистимци - из Кафтор и арамяни - из Кир?
8 Ето, очите на Господа Бога са върху грешното царство, и Аз ще го изтребя от земното лице, но дома Иаковов няма съвсем да изтребя, казва Господ.
9 Защото ето. Аз ще заповядам и ще пръсна дома Израилев по всички народи, както се пръскат зърна в решето, и нито едно не пада на земята.
10 От меч ще умрат всички грешници измежду Моя народ, които казват: "няма да ни постигне и няма да дойде при нас това зло!"
Надежда за благословение чрез Месия
11 В оня ден Аз ще възстановя падналата скиния Давидова, ще запълня нейните пукнатини, срутеното ще въздигна и ще уредя, както в стародавни дни,
12 за да завладеят остатъка от Едома и всички народи, между които ще се възвести името Ми, казва Господ, Който върши всичко това.
13 Ето, ще настъпят дни, казва Господ, когато орач ще заваря още жътваря и тъпчещият грозде - сеяча; и планините ще пущат гроздов сок, и от всички хълмове ще потече.
14 Ще върна от плен Моя народ Израиля; те ще застроят опустелите градове и ще се поселят в тях; ще насадят лозя и ще пият вино от тях, ще си уредят градини и ще ядат плодове от тях.
15 И ще ги настаня в земята им, и те няма да бъдат вече изтръгвани от земята си, която Аз им дадох, казва Господ, Бог твой.
1
Божият съд над Едом
1 Видение на Авдйя. Тъй казва Господ Бог за Едома: вест чухме от Господа, и пратеник е пратен да яви на народите: "ставайте, и да излезем против него на война!"
2 Ето, Аз те направих малък между народите, и ти си в голямо презрение.
3 Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и говориш в сърце си: "кой ще ме свали на земята?"
4 Но макар и като орел да се издигнеш високо и сред звездите да устроиш гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ.
5 Дали крадци не са идвали при тебе, дали не нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат, колкото им е нужно. Да бяха навлезли у тебе гроздоберци, не щяха ли и те да оставят баберки?
6 Как е обрано всичко у Исава и как са претършувани скривалищата му!
7 До границите ще те отпратят всички твои съюзници, ще те измамят, ще те надвият живеещите с тебе в мир, ония, които ти ядат хляба, ще ти нанесат удар, без да забележиш това.
8 Няма ли това да бъде в оня ден, казва Господ, когато ще изтребя мъдрите в Едом и благоразумните - в планината Исавова?
9 Поразени ще бъдат от страх твоите юнаци. Темане, та всички в планината Иса-вова да бъдат изтребени с убийство.
10 Задето притесняваше брата си Иакова, срам ще те покрие, и ти ще бъдеш изтребен завсякога.
11 В деня, когато ти стоеше насреща, в оня ден, когато чужденци отвеждаха в плен войската му, и другоплеменници влязоха в портите му и хвърляха жребий за Йерусалим, ти беше като един от тях.
12 Не трябваше ти злорадно да гледаш на братовия си ден, на деня на неговото отчуждение; не трябваше да се радваш за синовете Иудини в деня на тяхната гибел, нито да разтваряш уста в бедствения ден.
13 Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злополучието му в деня на неговата гибел, нито да се допираш до имотите му в бедствения му ден,
14 нито да стоиш по кръстопътища да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден,
Победата на Израел
15 защото близък е денят Господен за всички народи: както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти.
16 Защото както вие пихте на светата Моя планина, тъй всички народи всякога ще пият, ще пият, ще гълтат и ще бъдат - като да не са били.
17 А на планина Сион ще бъде спасение, и тя ще бъде светиня; и домът Иаковов ще получи във владение своето наследие.
18 И домът Иаковов ще бъде огън, домът Йосифов - пламък, а домът Исавов - слама: ще го запалят и ще го изтребят, и няма никой да остане из дома Исавов, защото Господ каза това.
19 И ония, които са на юг, ще завладеят планината Исавова, а ония, които са в долината - филистимците; и ще завладеят полето на Ефрема и полето на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад.
20 И преселниците из войската на синовете Израилеви ще завладеят Ханаан-ската земя до Сарепта, а преселниците из Йерусалим, които се намират в Сефарад, ще получат за владение южните градове.
21 И ще дойдат спасители на планина Сион, за да съдят планината Исавова, - и царството ще бъде Господне.
1
Йона не се подчинява на Бога
1 И биде слово Господне към Йона, син - Аматиев:
2 "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене".
3 И стана Йона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.
4 Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие.
5 Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Йона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал.
6 Дойде при него началникът на кораба и му рече: "защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би. Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем".
7 И рекоха един другиму: "нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда". Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Йона.
8 Тогава му рекоха: "кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?"
9 Той им рече: "аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата".
10 Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: "защо направи това?" - защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, - както той сам им бе обадил.
11 И рекоха му: "какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?" Защото морето все се вълнуваше.
12 Тогава той им рече: "вземете ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря".
13 Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.
14 Тогава извикаха към Господа и рекоха: "молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи си направил, което е Тебе угодно!"
15 И взеха Йона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост.
16 И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.
2
Молитвата на Йона
1 И заповяда Господ на един голям кит да глътне Йона; и биде Йона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.
2 И помоли се Йона на своя Господ Бог чз китовата утроба
3 и рече: "към Господа извиках в моя скръб, - и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, - и Ти чу гласа ми.
4 Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Гвои води и Твои вълни минуваха над мене.
5 И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.
6 Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми.
7 До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.
8 Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм.
9 Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден,
10 но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!"
11 И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Йона на суша.
3
Йона се подчинява на Бога
1 И биде слово Господне към Йона втори път:
2 "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах".
3 Стана Йона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход.
4 И почна Йона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: "още четирийсет дена-и Ниневия ще бъде разрушена!"
5 И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.
6 Тая дума дойде до царя на Ниневия, - и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,
7 като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;
8 човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.
9 Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем".
10 И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.
4
Божиите гняв и милост
1 От това Йона се силно огорчи и възнегодува.
2 И моли се той Господу и рече: о. Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.
3 И сега. Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
4 И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?
5 И излезе Йона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.
6 И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Йона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Йона твърде много се зарадва на това растение.
7 И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.
8 А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Йона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: "по-добре да умра, нежели да живея".
9 И рече Бог на Йона: "нима тъй силно се огорчи за растението?" Той рече: "твърде се огорчих, дори до смърт".
10 Тогава Господ рече: "тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.
11 Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, - и много добитък?"