1
Начало на света и човечеството
Сътворението
1 В начало Бог сътвори небето и земята.
2 А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3 Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4 Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5 Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6 И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7 И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8 Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9 И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10 Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11 И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12 И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13 Биде вечер, биде утро - ден трети.
14 И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
15 да бъдат те светила; на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
16 И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
17 и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
18 да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
19 Биде вечер, биде утро - ден четвърти.
20 И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)
21 И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.
22 След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
23 Биде вечер, биде утро - ден пети.
24 И рече Бог; да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.
25 И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.
26 След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
27 И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
28 И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морски те риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.
29 И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;
30 а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.
31 И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.
2
1 Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство.
2 И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.
3 Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.
4 Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,
5 и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
6 но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.
7 И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
Адам и Ева в Едемската градина
8 И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.
9 И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота по сред рая, и дървото за познаване добро и зло
10 От Едем изтичаше река, за да на поява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.
11 Името на едната е Фисон тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;
12 златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.
13 Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш.
14 Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.
15 След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина да я обработва и да я пази.
16 И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17 а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.
18 И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
19 Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.
20 И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
21 И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
22 И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
23 И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
25 И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
3
Грехопадението
Каин и Авел
1 Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
2 Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
3 само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4 Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5 но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6 Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
7 Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
8 И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
9 И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
10 Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
11 И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
12 Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.
13 Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
14 И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
15 и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
16 На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
Потомството на Каин и Сит
17 А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
18 тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева;
19 с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
20 И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи.
21 И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.
22 И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
24 И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.
4
1 Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.
2 Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.
3 След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;
4 и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;
5 а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.
6 И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
7 Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.
8 И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.
9 И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?
10 И рече (Господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
11 и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;
12 когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.
13 И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:
14 ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.
15 И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.
16 И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.
18 На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.
19 Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).
20 Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.
21 Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.
22 Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.
23 И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;
24 ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем.
25 Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.
26 На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).
5
Потомството на Адам до потопа
1 Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,
2 мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.
3 Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит.
4 Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.
5 А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години;; и той умря.
6 Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса.
7 След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.
8 А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.
9 Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана.
10 След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.
11 А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря.
12 Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила.
13 След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.
14 А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря.
15 Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда.
16 След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.
17 А всички дни на Малелеила бяха осемстотин;; деветдесет и пет години; и той умря.
18 Иаред живя сто; шестдесет и две години и роди Еноха.
19 След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20 А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години;; и той умря.
21 Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.
22 И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
23 А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.
24 И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.
26 След Ламеховото рождение Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27 А всички дни Матусалови бяха деветстотин;; шестдесет и девет години; и той умря.
28 Ламех живя сто; осемдесет и две (188) години, роди син
29 и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
30 И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.
31 А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.
32 Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.
6
Покварата на човечеството
1 Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,
2 тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
3 И рече Господ (Бог); няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.
4 В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.
5 И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
6 и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7 И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот. гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.
8 А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).
9 Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога.
10 Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет.
11 Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства.
12 И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята.
Подготовката за потопа
13 И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.
14 Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградни в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола.
15 И го направи тъй: дължината на ковчега - триста лакти;; ширината му - петдесет лакти, а височината му - трийсет лакти.
16 И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (.кат).
17 И ето. Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот.
18 Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе - твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.
19 Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.
20 От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги по земята според рода им, - от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол).
21 А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях.
22 И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.
7
Потопът
1 И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род;
2 и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък - по две, от мъжки и женски пол;
3 тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя;
4 защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал.
5 Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.
6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята.
7 И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му.
8 И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята
9 влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.
10 След седемте дена потопните води дойдоха на земята.
11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;
12 и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.
13 В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.
14 Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,
15 влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;
16 и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).
17 И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;
18 а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.
19 И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:
20 водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.
21 И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;
22 всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.
23 Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.
24 А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.
8
1 И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
2 И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3 А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
4 И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
5 Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6 След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
7 и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
8 После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
9 но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
10 И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
11 Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
12 Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
13 В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
14 А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
Излизане от ковчега
15 И рече (Господ) Бог на Ноя:
16 излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
17 изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
18 Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
19 всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
20 И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
21 И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22 занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
9
Божият Завет с Ной
1 И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
2 да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
3 всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
4 само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;
5 Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
6 който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
7 а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
8 И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:
9 ето. Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,
10 и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;
11 сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.
12 И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
13 Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
14 И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
15 и ще си спомня Моя завет, който с между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
16 И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.
17 И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.
Синовете на Ной
18 Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Хайвана.
19 Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
20 Ной почна да обработва земята и насади лозе;
21 и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
22 И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
23 А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
24 Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
25 рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
26 После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
27 да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
28 И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
29 А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
10
Потомството на Ной
1 Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.
2 Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас.
3 Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма.
4 Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.
5 От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.
7 Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан.
8 Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята;
9 той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога).
10 Изпървом царството му се състоеше от; Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.
11 От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах
12 и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.
13 От Мицраима произлязоха Лудим, Анамим, Легавим, Навтухим,
14 Патрусим, Каслухим, отдето произлязоха филистимци, и Кафторим.
15 От Ханаана се родиха: Сидон, негов първенец, Хет,
16 Иевусей, Аморей, Гергесей,
17 Евей, Аркей, Синей,
18 Арвадей, Цемарей и Химатей. По-сетне племената ханаански се пръснаха,
19 и пределите на ханакейци бяха от Сидон към Герар до Газа, оттам към Содом, Гомора, Адма и Цевоим до Лаша.
20 Тия са Хамовите синове, според племената им, според езиците им, в земите им, в народите им.
21 Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.
22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан).
23 Арамови синове: У ц, Хул, Гетер и Маш.
24 Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера.
25 На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в негови дни земята бе разделена; името на брата му - Иоктан.
26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,
27 Гадорама, Узала, Дикла,
28 Овала, Авимаила, Шева,
29 Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.
30 Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.
31 Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им.
32 Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.
11
Вавилонската кула
1 По цялата земя; имаше един език и един говор.
2 Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
3 И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.
4 И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.
5 Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
6 И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
7 нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
8 И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
9 Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
Потомството на Сим
10 Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа;
11 след рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря).
12 Арфаксад живя трийсет и пет (135) години и роди Каинана. След рождението Каинаново Арфаксад живя триста и трийсет години и роди синове и дъщери, после умря. Каинаи живя сто и трийсет години и роди) Сала.
13 След рождението на Сала Арфаксад (Каинан) живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
14 Сала живя трийсет (130) години и роди Евера.
15 След рождението Еверово Сала живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
16 Евер живя трийсет и четири (134) години и роди Фалека.
17 След рождението Фалеково Евер живя четиристотин и трийсет (370) години и роди синове и дъщери (и умря).
18 Фалек живя трийсет (130) години и роди Рагава.
19 След рождението на Рагава Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери (и умря).
20 Рагав живя трийсет и две (132) години и роди Серуха.
21 След рождението Серухово Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери (и умря).
22 Серух живя трийсет (130) години и роди Нахора.
23 След рождението Нахорово Серух живя двеста години и роди синове и дъщери (и умря).
24 Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара.
25 След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери (и умря).
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
27 Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.
28 И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.
29 Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.
30 И Сара беше неплодна и бездетна.
31 Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.
32 И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.
12
Историята на Аврам (12:1-25:18)
Божият призив към Аврам
1 И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
2 и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
3 Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
4 И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
6 Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море: в тая земя тогава (живееха) хананейци.
7 И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
8 Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).
9 И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.
Аврам в Египет
10 И настана глад в оная земя. И слезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя.
11 А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава;
12 и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;
13 затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе.
14 И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена;
15 видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов.
16 И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили.
17 Но Господ порази с тежки удари фараона и дома му поради Сара, жената Аврамова.
18 Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? защо ми не обади, че тя е твоя жена?
19 Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви.
20 И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (и Лота с него).
13
Раздяла на Аврам и Лот
1 И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.
2 Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.
3 И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, - между Ветил и Гай.
4 до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.
5 И Лот, който пътуваше с Аврама, също имаше дребен и едър добитък и шатри.
6 И земята беше тясна за тях, за да живеят заедно, понеже имотът им беше тъй голям, че не можаха да живеят заедно.
7 И стана караница между пастирите на Аврамовия добитък и пастирите на Лотовия добитък; в оная земя живееха тогава хананейци и ферезейци.
8 И рече Аврам на Лота: не бива да има караница между мене и тебе, и между моите пастири и твоите, понеже сме роднина;
9 не е ли цялата земя пред тебе? отдели се от мене: ако идеш ти наляво, аз - надясно, ако пък ти - надясно, аз - наляво.
10 Лот дигна очи и видя цялата околност Йорданска,която,преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;
11 и Лот си избра цялата Йорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.
12 Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом.
13 А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа.
14 И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
15 защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека;
16 и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
17 стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
18 И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре, що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.
14
Аврам спасява Лот
1 И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, -
2 всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
3 Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
4 Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
5 В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
6 и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
7 И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
8 Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
9 с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.
10 А в долина Сидим имаше много смолени ями.; И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях; а останалите побягнаха в планините.
11 Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
12 Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.
13 А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре, брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.
14 Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
15 и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
16 и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.
Мелхиседек и Аврам
17 Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
18 и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,
19 и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
20 благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
21 И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.
22 Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
23 че дори нишка и ремик от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, -
24 освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.
15
Божият завет с Аврам
1 Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше;не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
2 Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
3 И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми.
4 И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
5 Па го изведе навън и (му) рече: по-гледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
6 Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
7 И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
8 Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
9 Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
10 Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
11 И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
12 По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
13 И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
14 но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
15 а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
16 в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.
17 Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.
18 В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
19 кенейци, кенезейци, кедмонейци,
20 хетейци, ферезейци, рефаимци,
21 аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.
16
Раждането на Исмаил
1 Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.
2 И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.
3 След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
4 Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
5 И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.
6 Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.
7 И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.
8 И рече (й Ангелът Господен); Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.
9 Ангелът Господен й рече: върни се при господарката си и й се покори.
10 И пак й рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
11 И още й рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
12 той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.
13 И нарече (Агар) Господа, Който й говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.
14 Затова тоя извор се нарече Беерлахай-рои. Той се намира между Кадес и Баред.
15 Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.
16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.
17
Обрязването на Аврам и дома му
1 Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;
2 и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
3 Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:
4 Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,
5 и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи
6 и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
7 И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
8 И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която; странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.
9 И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.
10 Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вае и между твоите потомци след тебе (в родовете им); целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;
11 обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
12 На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.
13 Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.
14 А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.
15 И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името й Сарра;
16 Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.
17 И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?
18 И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!
19 А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.
20 И за Измаила те послушах: ето. Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.
21 Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.
22 Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.
23 И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.
24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.
25 А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.
26 В оня съшия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,
27 и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от друго племенници.
18
Бог обещава на Авраам син
1 И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.
2 Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,
3 и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;
4 ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,
5 аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.
6 И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (й) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.
7 А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.
8 И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.
9 Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.
10 И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.
11 Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.
12 Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?
14 Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.
15 Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (й) рече: не, ти се засмя.
Гибелта на Содом и Гомор
16 И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.
17 И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?
18 От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,
19 защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.
20 И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
21 ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
22 И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
23 Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
24 В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
25 не може да бъде. Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
26 Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
27 Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
28 може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
29 Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
Произход на моавците и амонците
30 И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
31 Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори; няма да погубя и заради двайсетте.
32 Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж- може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
33 И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
19
1 И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи
2 и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умий те нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.
3 Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.
4 Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,
5 извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.
6 Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,
7 и рече (им): братя мои, не правете зло;
8 ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.
9 Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях, И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.
10 Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);
11 и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.
12 Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място,
13 защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.
14 Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но. на зетьовете му се стори, че се шегува.
15 Щом пукна зора. Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.
16 И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.
17 А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.
18 Но Лот им отговори: не. Господи,
19 ето. Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живо та; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;
20 ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.
21 И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за кой то ти говориш;
22 побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.
23 Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.
24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,
25 и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.
26 А Лотовата жена погледна назад и се превърна в солен стълб.
27 Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;
28 и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.
29 Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипиите, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.
30 Лот излезе от Сигор и заживя в планината, и с него заедно двете му дъщери, понеже се боеше да живее в Сигор. И живееше в пещера, и с него заедно двете му дъщери.
31 И по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя;
32 и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.
33 И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна, кога е легнала и кога е станала.
34 На другия ден по голямата рече на по малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.
35 И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна, кога е легнала и кога е станала.
36 И заченаха двете Лотови дъщери от баща си;
37 и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и доднес.
38 И по малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза. той е син на моя род). Той е баща на амонитци и доднес.
20
Авраам в Герар
1 Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;
2 и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра.
3 И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.
4 А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: Господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ?
5 Нали сам той ми рече: тя ми е се стра? И тя сама рече: той ми е брат Аз направих това с просто сърце и с чисти ръце.
6 И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;
7 а сега върни жената на мъжа й, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.
8 И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.
9 И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.
10 И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?
11 Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;
12 па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена;
13 когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз й рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.
14 Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.
15 И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.
16 А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.
17 И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;
18 защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.
21
Раждането на Исаак
1 И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
2 Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
3 и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
4 и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
8 Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.
Агар и синът й Исмаил
9 Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина й Исаака),
10 и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина й, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
11 Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).
12 Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата й, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;
13 и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.
14 Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като й тури на рамо: даде й и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;
15 водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,
16 и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (на далечко) срещу (него), и викна та заплака.
17 И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и й рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;
18 стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.
19 И Бог и отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.
20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.
21 Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.
Авраам в спор с Авимелех
22 И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;
23 а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
24 И рече Авраам: заклевам се.
25 Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.
26 А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.
27 И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.
28 И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
29 А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?
30 (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31 Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,
32 и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33 И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.
34 И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.
22
Принасяне на Исаак в жертва
1 Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
2 Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
3 Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
4 На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
5 И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
6 И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
8 Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
9 И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10 Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11 Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
12 Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
13 Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
14 И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.
15 И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето
16 и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
17 Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;
18 и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
19 И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.
20 След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:
21 Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,
22 Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;
23 от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;
24 и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.
23
Смърт и погребение на Сара
1 Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот;
2 и умря Сарра в Кириат-Арба (що е в долината), сега Хеврон, в Ханаанската земя. И дойде Авраам да плаче и ридае за Сарра.
3 И стана Авраам от своята покойница и рече на Хетовите синове, думайки:
4 аз съм у вас пришълец и заселник; дайте ми между вас място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си.
5 Хетовите синове отговориха Аврааму и му рекоха:
6 послушай ни, господарю наш; ти си княз Божий между нас; погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места; никой от нас няма да ти откаже погребално място, за да погребеш (там) своята покойница.
7 Авраам стана и се поклони на народа от оная земя, на Хетовите синове;
8 и говори им (Авраам), като рече: ако сте съгласни да погреба моята покойница, послушайте ме, помолете за мене Цохаровия син Ефрона,
9 да ми даде пещерата Махпела, която е накрай нивата му; нека с пълна цена ми я даде да си е моя, за гробница между вас.
10 А Ефрон седеше между Хетовите синове. И отговори хетеецът Ефрон Аврааму гласно пред Хетовите синове, пред всички, които влизаха във вратата на града му, и рече:
11 не, господарю, чуй ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; подарявам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.
12 Авраам се поклони пред народа на оная земя
13 и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.
14 Ефрон отговори Аврааму и му рече:
15 господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.
16 Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, - четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.
17 Тогава Ефроновата нива, що е при Махнела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха
18 владение Авраамово пред очите на Хетовите синове - на всички, които влизаха през вратата на града му.
19 Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.
20 Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.
24
Женитбата на Исаак за Ревека
1 Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.
2 И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми
3 и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,
4 а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.
5 Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?
6 Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;
7 Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден. Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, - Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);
8 ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.
9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.
10 И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;
11 и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),
12 и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;
13 ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;
14 и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) - тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).
15 Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;
16 момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.
17 А слугата се затече насреща й и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.
18 Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.
19 И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).
20 И тутакси изля водата от стомната си в поялото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.
21 Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.
22 Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато,
23 (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?
24 Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.
25 И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.
26 Тогава човекът се наведе, поклони се Господу
27 и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.
28 Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.
29 Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;
30 той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека.която казваше: така говори с мене тоя човек, - тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;
31 и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.
32 Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.
33 И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.
34 Той каза: аз съм Авраамов слуга;
35 Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;
36 господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;
37 и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,
38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.
39 Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.
40 Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;
41 тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.
42 И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,
43 то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,
44 и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, - тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).
45 Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз й казах: дай ми да пия.
46 Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.
47 Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз й турих обеца на лицето и гривни на ръцете й.
48 И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.
49 Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не?. Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.
50 Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;
51 ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.
52 Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.
53 Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата й, и на майка й.
54 Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.
55 Но брат й и майка й рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.
56 Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.
57 Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.
58 Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.
59 И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката й, и Авраамовия слуга, и човеците му.
60 И благословиха Ревека и и рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!
61 И стана Ревека и слугините й, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.
62 А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
63 Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.
64 Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.
65 И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.
66 Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.
67 И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).
25
Авраамовото потомство от Хетура
1 Авраам взе и друга жена, на име Хетура.
2 Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.
3 Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.
4 Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.
5 И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;
6 а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.
Смърт и погребение на Авраам
7 Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто; седемдесет и пет години;
8 почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.
9 И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,
10 в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там би доха погребани Авраам и жена му Сарра.
11 След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.
Родословие на Исмаил
Ето потомството на Авраамовия
12 Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;
13 и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,
14 Мишма, Дума, Маса,
15 Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.
16 Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.
17 Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.
18 И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.
Исаак и Яков (25:19-36:43)
Раждането на Яков и Исав
19 Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.
20 Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.
21 И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.
22 Синовете в утробата и взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.
23 Господ й рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.
24 Дойде й време да роди: и ето, близначета в утробата й.
25 Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.
26 Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).
27 Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков - човек кротък и живееше в шатри.
28 Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.
Исав продава първородството си
29 Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.
30 И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.
31 Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.
32 Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?
33 Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.
34 Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.
26
Исаак и Авимелех
1 Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар.
2 Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
3 постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;
4 ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,
5 задето (баща ти)Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бях заповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
6 И тъй, Исаак се засели в Герар.
7 Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, - защото се боеше да каже: жена ми е, - за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.
8 Но след като той бе преживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.
9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.
10 Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.
11 И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.
12 И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.
13 И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.
14 Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.
15 И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.
16 И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.
17 Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската долина, и там се засели.
18 И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).
19 И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.
20 И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек, защото се препираха с него.
21 (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна.
22 Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот; защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.
23 Оттам той премина във Вирсавия.
24 И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.
25 И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).
26 Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.
27 Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?
28 Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,
29 за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.
30 Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.
31 И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром.
32 В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.
33 И той го нарече Шива. Затова името на оня град и доднес е Беершива (Вирсавия).
Женитбата на Исав
34 Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Веера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.
35 И те станаха горчило за Исаауа и Ревека.
27
Яков присвоява благословението на баща си
1 Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!
2 (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;
3 вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,
4 сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
5 Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;
6 а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:
7 донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.
8 Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:
9 иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;
10 а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.
11 Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;
12 баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.
13 А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.
14 Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.
15 И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;
16 а ръцете му и гладката му шия увие ярешките кожи;
17 и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Накова.
18 Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?
19 Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослави душата ти.
20 И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.
21 И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.
22 Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попила и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови,
23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови
24 и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.
25 Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.
Благословението на Яков
26 Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.
27 Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна); нива, която Господ е благословил;
28 да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;
29 народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!
30 Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов.
31 Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32 А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.
33 И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.
34 Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!
35 Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.
36 И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?
37 Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?
38 Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.
39 И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;
40 ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.
Омразата на Исав към Яков
41 Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.
42 И обадиха на Ревека думите на по-стария й син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие;
43 затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан;
44 и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти,
45 докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви?
46 И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот?
28
Сънят на Яков във Ветил
1 Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери;
2 стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти;
3 а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;
4 и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!
5 И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава.
6 Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери;
7 и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.
8 И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,
9 и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова.
10 Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
11 и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
12 И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея
13 И ето. Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
14 и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към море то и към изток, към север и към юг: и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
15 и ето. Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
16 Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
17 И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
18 И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.
19 И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил; а предишното име на тоя град беше Луз.
20 И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме тази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21 и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -
22 то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.
29
Яков в дома на Лаван
1 И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава).
2 И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.
3 Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.
4 Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.
5 Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.
6 Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Рахил иде с овците.
7 И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.
8 Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.
9 Още говореше с тях, и ето, дойде Рахил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си).
10 Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.
11 Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.
12 Той обади на Рахил, че е бащин й сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това).
13 Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна,; па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.
14 А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15 И Лаван рече на Накова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?
16 А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.
17 Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.
20 И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.
21 И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.
22 Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.
23 А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.
24 И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?
26 Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;
27 свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.
28 Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.
29 И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.
Потомството на Яков
31 Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата й, а Рахил беше неплодна.
32 Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.
33 И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.
34 И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.
35 И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.
30
1 И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.
2 Иаков се разгневи на Рахил и (й) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата?
3 Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.
4 И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.
5 Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.
6 И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан.
7 И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.
8 И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.
9 Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея).
10 И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.
11 Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.
12 (И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.
13 И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир.
14 Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.
15 Но (Лия) й рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.
16 Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.
17 Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.
18 И рече Лия: Бог ми даде награда, задето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда).
19 И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син.
20 И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон.
21 После роди дъщеря и я нарече с име: Дина.
22 И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата й.
23 Тя зачена и роди (на Накова) син, и рече (Рахил); Бог отне от мене позора.
24 И го нарече с име Йосиф, като.каза: Господ ще ми даде и друг син.
Забогатяването на Яков
25 След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си;
26 дай (ми) жените и децата ми, за които ти слугувах, и ще си отида; защото ти знаеш работата ми, която ти върших.
27 И рече му Лаван: о, да бях намерил благоволение пред очите ти. Аз забелязвам, че поради тебе Господ ме благослови.
28 И рече: определи ми наградата си, и ще (ти) я дам.
29 И му рече (Иаков): ти знаеш как ти работих, и колко много стана твоят добитък при мене;
30 защото преди мене беше малко, а стана много; Господ те благослови с моето идване; а кога ще работя за моя дом?
31 И рече (му Лаван): какво да ти дам? Иаков (му) отговори: не ми давай нищо. Ако само ми сториш, каквото кажа, аз пак ще паса и пазя овците ти.
32 Ще премина днес през цялото ти овче стадо; отлъчи от него всеки капчест и петнист добитък, всяка черна брава от овците, а тъй също петнистите и капчестите от козите. Тоя добитък ще бъде наградата ми (и ще бъде мой).
33 И за мене ще говори пред тебе моята справедливост по-нататък, кога дойдеш да видиш наградата ми. Всяка некапчеста и непетниста коза и нечерна овца у мене, - това да се счита крадено.
34 Лаван (му) рече: добре, нека бъде според думата ти.
35 И в оня ден Лаван отдели шарените и петнистите козли, и всички капчести и петнисти кози, всички, по които имаше що-годе бяло, и всички черни овци, и ги даде в ръцете на синовете си;
36 и определи между себе си и Иакова разстояние на три дена път. А Иаков пасеше останалия дребен добитък на Лавана.
37 Тогава Иаков взе зелени пръти тополови, миндалови и яворови, па изряза по тях (Иаков) бели ивици, като махна кората до бялото на прътите;
38 и тури прътите с ивиците пред добитъка във водопоилните корита, дето добитъкът отиваше да пие, и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите.
39 И зачеваше добитъкът пред прътите, и се раждаше добитък шарен и с капки и с петна.
40 И отлъчваше Иаков агнетата и обръщаше добитъка с лице към шарения и към всичкия черен добитък на Лавана; и държеше стадото си отделно, и не го смесваше с Лавановия добитък.
41 Всеки път, колчем якият добитък зачеваше, Иаков туряше прътите в коритата пред очите на добитъка, та да зачева пред прътите.
42 А когато зачеваше слабият добитък, тогава не туряше. И оставаше слабият добитък за Лавана, а якият - за Иакова.
43 И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.
31
Яков бяга от Лаван
1 И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство.
2 И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера.
3 И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе.
4 Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък,
5 и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене;
6 вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви,
7 а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло.
8 Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени.
9 И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене.
10 Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна.
11 Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме.
12 Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе;
13 Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе).
14 Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си?
15 Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро;
16 затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.
17 И стана Иаков, та качи децата си и жените си на камили,
18 и взе със себе си всичкия си добитък и всичкото си богатство, което беше придобил, собствения си добитък, който беше придобил в Месопотамия (и всичко свое), за да отиде при баща си Исаака в Ханаанската земя.
19 А понеже Лаван бе отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна идолите, които бяха у баща й.
20 Иаков измами арамееца Лавана, като му не обади, че си отива.
21 И замина с всичкия си имот; и като стана, премина реката и се упъти към планина Галаад.
Лаван преследва Яков
22 На третия ден обадиха на Лавана (арамееца), че Иаков си заминал.
23 Тогава той взе със себе си (синовете и) сродниците си, гони го седем дена и го настигна на планина Галаад.
24 И дойде Бог при арамееца Лавана нощем насъне и му рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.
25 И настигна Лаван Иакова; а Иаков разпъна шатрата си на планината, и Лаван със сродниците си разпъна своята на планина Галаад.
Съюзът между Яков и Лаван
26 И рече Лаван на Иакова: какво стори ти? защо ме излъга и отвлече дъщерите ми, като с оръжие пленени?
27 Защо побягна тайно и се скри от мене и не ми обади? Аз щях да те изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли;
28 ти ми дори не даде да целуна внуците си и дъщерите си; неразумно ти постъпи.
29 В ръката ми има сила да ви сторя зло; но Бог на вашия баща вчера ми говори и рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.
30 Добре, тръгнал си, понеже с нетърпение желаеше да се намериш в бащиния си дом, - но защо си откраднал боговете ми?
31 Иаков отговори на Лавана и рече: боях се, защото мислех, да ми не отнемеш дъщерите си (и всичко мое).
32 (И рече Иаков): у когото намериш боговете си, той няма да бъде жив; пред нашите сродници узнай, какво (твое има) у мене, и си го вземи. (Но той нищо не намери у него.) Иаков не знаеше, че Рахил (жена му) ги бе откраднала.
33 И ходи Лаван в шатрата на Иакова и в шатрата на Лия и в шатрата на двете слугини (и ги претърси), но не намери. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.
34 А Рахил бе взела идолите и бе ги турила под седлото на една камила и бе седнала над тях. Лаван претърси цялата шатра, но не намери.
35 И тя рече на баща си: да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените. И (Лаван) търси (в цялата шатра), но не намери идолите.
36 Иаков се разсърди и се скара с Лавана. И заговори Иаков и рече на Лавана: каква е вината ми, какъв е грехът ми, та ме преследваш?
37 Ти прегледа у мене всичките вещи (у дома ми), какво намери от всичките вещи на твоя дом? Посочи тук пред моите сродници и пред твоите; нека те отсъдят между двама ни.
38 Ето, двайсет години аз бях при тебе; твоите овци и твоите кози не помятаха; овни от стадото ти не ядох;
39 разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба; ти от мене търсеше и денем изгубеното и нощем пропадналото;
40 денем се изнурявах от жега, а нощем - от студ, и сънят ми бягаше от очите ми.
41 Такива бяха моите двайсет години в твоя дом. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти; а ти десет пъти промени наградата ми.
42 Да не беше с мене бащиният ми Бог, Авраамовият Бог и страхът на Исаака, - ти щеше сега да ме изпратиш без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и се застъпи за мене вчера.
43 Отговори Лаван и рече на Иакова: дъщерите са мои дъщери; децата са мои деца; добитъкът е мой добитък и всичко, що виждаш, е мое: мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата им, които те са родили?
44 Сега нека аз и ти сключим съюз, и това ще бъде свидетелство между мене и тебе. (При това Иаков му рече: ето, при нас няма никого; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.)
45 И взе Иаков един камък и го постави за паметник.
46 И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Те сбраха камъни и направиха грамада, и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе.)
47 И нарече я Лаван: Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад.
48 И рече Лаван (на Иакова): днес тая грамада (и паметникът, който поставих) е свидетел между мене и тебе. Затова се и нарече с име Галаад,
49 а също и: Мицпа, защото Лаван рече: да нагледва Господ над мене и над тебе, след като се разделим един от друг;
50 ако постъпваш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, то, макар че няма човек между нас (който да види), гледай. Бог е свидетел между мене и тебе.
51 И рече Лаван на Накова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе;
52 тая грамада е свидетел, и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад тоя паметник;
53 Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака.
54 Тогава Иаков закла жертва на планината и повика сродниците си да ядат хляб; и те ядоха хляб (и пиха) и пренощуваха на планината.
55 А Лаван стана сутринта рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови; и тръгна, та се върна у тях си.
32
Яков се подготвя да срещне Исав
1 А Иаков тръгна по пътя си. (И кога - погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии.
2 Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим.
3 И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом,
4 па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава:ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега;
5 имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти.
6 И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души.
7 Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.
8 И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.
9 И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро!
10 Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Йордан, а сега имам два стана.
11 Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) майка с деца.
12 Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи.
13 И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава:
14 двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни,
15 трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийеет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.
16 И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго.
17 И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита: чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе?
18 ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас.
19 Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете;
20 и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме.
21 И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана.
Борбата на Яков с Бога
22 И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок;
23 и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше.
24 И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори;
25 и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Накова, когато се бореше с Него.
26 И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.
27 И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.
28 И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.
29 Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.
30 И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.
31 И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си.
32 Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.
33
Среща на Яков с Исав
1 Погледна Иаков и видя, и ето, Исав (брат му) иде, и с него четиристотин души. И раздели (Иаков) децата на Лия, Рахил и двете слугини.
2 И тури (двете) слугини с децата им напред, Лия с децата й подир тях, а Рахил с Иосифа най-подир.
3 А сам тръгна пред тях и седем пъти се поклони доземи, приближавайки се до брата си.
4 И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).
5 И погледна (Исав) и видя жените и децата и рече: какви ти са тия? Иаков отговори: деца, които Бог подари на твоя слуга.
6 Тогава се приближиха слугините с децата си и се поклониха;
7 приближиха се Лия и децата й и се поклониха; най-сетне приближиха се Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 И попита Исав: за какво ти е това множество, което аз срещнах? Отговори Иаков: за да придобие (твоят слуга) благоволение пред очите на господаря си.
9 Исав рече: аз имам много, братко; нека твоето остане у тебе.
10 Иаков рече: не, ако аз съм придобил благоволение пред очите ти, приеми моя дар от ръцете ми; защото видях лицето ти, като да бе някой видял лицето Божие, и ти биде благосклонен към мен;
11 приеми даровете ми, които ти съм донесъл, защото Бог ме е надарил, и всичко имам. Придума го. И той ги взе
12 и рече: да се дигнем и потеглим; и аз ще вървя пред тебе.
13 Иаков му рече: господарят ми знае, че децата ми са нежни, а дребният и едрият ми добитък е доен: ако го караме усилено един само ден, то ще измре всичкият добитък;
14 нека господарят ми тръгне пред своя слуга, а аз ще вървя бавно, според както върви добитъкът пред мен, и според както вървят децата, и ще дойда при господаря си в Сеир.
15 Исав рече: ще оставя с тебе неколцина от човеците, които са при мене. Иаков отвърна: та защо? стига ми само да придобия благоволение пред очите на господаря си!
16 И се върна Исав в същия ден по пътя си в Сеир.
17 А Иаков потегли за Сокхот, дето си направи дом, и за добитъка си направи колиби. Затова нарече мястото с име Сокхот.
18 Иаков, като се върна от Месопотамия, пристигна благополучно в град Сихем, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 И купи част от нивата, дето разпъна шатрата си, от синовете на Емора, Сихемовия баща, за сто монети.
20 И съгради там жертвеник; и призова името на Господа, Бога Израилев.
34
Отмъщението на Якововите синове
1 Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите на оная земя.
2 И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с нея, и я изнасили.
3 И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата и говореше по сърце на момата.
4 И рече Сихем на баща си Емора, думайки: вземи ми тая мома за жена.
5 Иаков чу, че (Еморовият син) обезчестил дъщеря му Дина; но, понеже синовете му бяха с добитъка в полето, Иаков мълча, докле дойдат.
6 Тогава Емор, Сихемов баща, излезе пред Иакова, да поговори с него.
7 А синовете на Иакова си дойдоха от полето, и, когато чуха, огорчиха се тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля, като преспал с дъщерята Иаковова: а тъй не трябваше да бъде.
8 Емор им заговори и рече: син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря ви; дайте му я прочее за жена;
9 сродете се е нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери (за вашите синове);
10 и живейте с нас; тая земя;; (пространна) е пред вас, живейте, поминувайте се на нея и я завладявайте.
11 А Сихем рече на баща й и на братята й: стига да намеря благоволение пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете;
12 искайте най-голямо вено и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте момата за жена.
13 И синовете Иаковови отговориха на Сихема и баща му Емора с лукавство; а говориха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина;
14 и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото това е безчестно за нас;
15 само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;
16 и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ;
17 ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.
19 Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.
20 И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да говорят към жителите на своя град и рекоха:
21 тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се поминуват на нея; а земята, ето,; пространна е пред тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.
22 Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те са обрязани.
23 Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само (в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.
24 И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите на града му;, и биде обрязан всичкият мъжки пол, - всички, които излизаха из портите на града му.
25 На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол;
26 убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.
27 Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).
28 Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето;
29 и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите.
30 Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.
31 А те рекоха; нима пък бива да постъпват със сестра ни като с блудница!
35
Бог благославя Яков във Ветил
1 Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
2 И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
3 да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
4 И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
5 Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
6 И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него.
7 и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
8 И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
9 И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
10 и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
11 Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
12 земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
13 И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
14 И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
15 и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил
16 И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
17 А когато се тя мъчеше при раждането, бабата й рече: не бой се, защото и това ти е син.
18 И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
19 И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
20 Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.
21 И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.
22 Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иаковв). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.
23 Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.
24 Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин.
25 Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.
26 Синове от Зелфа, Лиина слугиня:Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.
Смърт и погребение на Исаак
27 И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат-Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.
28 А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.
29 И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.
36
Родословие на Исав
1 Ето родословието на Исава, който е Едом.
2 Исав си взе жени от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на Елона хетееца, и Оливема, дъщеря на Ана, сина на евееца Цивеона,
3 и Васемата, дъщеря на Измаила, сестра Наваиотова.
4 Ада роди на Исава Елифаза, Васемата роди Рагуила.
5 Оливема роди Иеуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.
6 И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;
7 защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.
8 И засели се Исав на планина Сеир, Исав, които е Едом.
9 Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.
10 Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.
11 Елифаз имаше; синове; Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
12 А Тамна беше наложница на Елифаза, Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.
13 И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.
14 А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена; тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.
15 Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,
16 главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.
17 Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.
18 Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Исус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.
19 Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.
20 Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
21 Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
22 Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова - Тамна.
23 Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
24 Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
25 Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
26 Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
27 Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
28 Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
29 Тия са главатари у корейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
30 главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
31 Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
32 в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
33 И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
34 Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
35 И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
36 И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
37 И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.
38 Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
39 Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
40 Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им); главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
41 главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
42 главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
43 главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.
37
Йосиф и неговите братя (37:1-50:26)
Сънят на Йосиф и омразата на братята му
1 Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
2 Ето животът на Иакововото потомство. Йосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Йосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.
3 Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, - и му направи шарена дреха.
4 Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
5 И видя Йосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
6 Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
7 ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а ватите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
9 Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
11 Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
Йосиф продаден от братята си
12 Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
13 А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
14 (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
15 И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
16 Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
17 И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват да отидем в Дотан. И отиде Йосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
18 А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
19 И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
20 хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
21 Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
22 Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустиня та, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
23 Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
24 и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
25 И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
26 Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
27 Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
28 и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
29 Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
30 па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
31 И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
32 пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха намерихме то ва; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
33 Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Йосиф е разкъсан.
34 И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
35 И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
36 А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.
38
Грехът на Юда и Тамар
1 В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.
2 И съгледа там Иуда дъщерята;; на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.
3 Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.
4 И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.
5 Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.
6 И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
7 Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
8 Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
9 Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
10 А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
11 И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
12 Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
13 И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
14 А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
15 Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
16 Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
17 Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
18 Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
19 Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
21 И попита жителите на онова място и рече: да е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
22 Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
23 Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.
24 Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
26 Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.
27 Когато да ражда, оказа се, че в утробата и има близначета.
28 И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.
29 Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му, А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.
30 После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.
39
Йосиф като роб в Египет
1 А Йосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.
2 И Господ беше с Иосифа той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.
3 Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.
4 И спечели Йосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.
5 И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).
6 И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.
7 И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи е мене.
8 Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;
9 в тоя дом няма по-голям от мене; и той че ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога.
10 Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,
11 случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;
12 тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете й, затече се и избяга навън.
13 А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,
14 извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,
15 а той, като чу, че дигнах глас и за виках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.
16 И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.
17 Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);
18 но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.
19 Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, - пламна от гняв;
20 и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.
Йосиф в затвора
21 Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му; даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
22 И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.
23 Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Йосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше. Господ правеше да напредва.
40
1 После това виночерпецът на; египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.
2 Фараонът се разгневи на двамата си царедворци, на главния виночерпец и на главния хлебар,
3 и ги тури под стража в дома на началника на телопазителите, в тъмницата, в мястото, дето бе затворен Йосиф.
4 Началникът на телопазителите тури при тях Иосифа, и той им слугуваше. И престояха те под стража няколко време.
5 Еднъж виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на всекиго сънят бе с особено значение.
6 На сутринта дойде при тях Йосиф и ги видя, че бяха смутени.
7 И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни?
8 Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Йосиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги.
9 И главният виночерпец разказа на Иосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене;
10 на лозата имаше три пръчки; тя се разви, и цъфна, завърза грозде, което узря;
11 и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.
12 И рече му Йосиф: ето тълкуването му: трите пръчки - това са три дни;
13 след три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те върне на твоето място, и чашата на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец;
14 но, кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом;
15 защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.
16 Главният хлебар видя, че той изтълкува добре, и рече на Иосифа: и аз сънувах: ето, на главата ми три кошници;
17 в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците (небесни) ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.
18 И отговори Йосиф и (му) рече: ето тълкуването му: трите кошници - това са три дни;
19 след три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците (небесни) ще кълват плътта ти.
20 На третия ден, рождения ден на фараона, фараонът даде гощавка на всичките си слуги и си спомни за главния виночерпец, и за главния хлебар между слугите си;
21 и върна главния виночерпец на предишното му място, и той подаде чашата фараону в ръка;
22 а главния хлебар обеси (на дърво), според както бе изтълкувал Йосиф.
23 Но главният виночерпец си не спомни за Иосифа, а го забрави.
41
Йосиф разтълкува съня на фараона
1 Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката;
2 и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха а тръсталака;
3 но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг;
4 грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът,
5 и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло;
6 но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;
7 и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.
8 На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува.
9 Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;
10 фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите;
11 и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение;
12 там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня;
13 и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох; върнат на своето място, а оня биде обесен.
14 Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона.
15 Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.
16 Отговори Йосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона.
17 И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката;
18 и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;
19 но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях;
20 и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха;; влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих.
22 После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;
23 но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове;
24 и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува.
25 Тогава Йосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону.
26 Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един;
27 седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.
28 Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона.
29 Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя;
30 след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята,
31 и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък.
32 А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни.
33 А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя.
34 Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя;
35 нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят;
36 и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад.
Йосиф - управител на Египет
37 Това се допадна на фараона и на всичките му служители.
38 И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий?
39 И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе;
40 ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя.
42 Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка;
43 заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя.
44 И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя.
45 И фараонът нарече Иосифа с име Цафнатпанеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец.И тръгна Йосиф по Египетската земя.
Изпълнение на фараоновия сън
46 Йосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Йосиф от .лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.
47 А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.
48 И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.
49 И натрупа Йосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.
50 Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.
51 И на първородния Йосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.
52 А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,
54 и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Йосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.
55 Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.
56 И настана глад по цялата земя; тогава Йосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.
57 И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.
42
Йосифовите братя отиват за жито в Египет
1 Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?
2 И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.
3 Десетте Йосифови братя отидоха в Египет да купят жито;
4 а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.
5 И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.
6 А началник в оная земя беше Йосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.
7 И видя Йосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.
8 Йосиф позна братята си, ала те го не познаха.
9 И си спомни Йосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.
10 Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;
11 ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.
12 Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.
13 Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.
14 Тогава Йосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;
15 ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезе те оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;
16 пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.
17 И ги тури под стража за три дни.
18 А на третия ден Йосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:
19 ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;
20 а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.
21 И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.
22 Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.
23 А те не знаеха, че Йосиф разбира; понеже си служеха с преводач.
24 Тогава (Йосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.
Йосифовите братя се връщат в Ханаан
25 И заповяда Йосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.
26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.
27 И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,
28 и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?
29 И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:
30 началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.
31 Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;
32 ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.
33 А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си
34 и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.
35 А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха.
36 А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, - всичко това се струпа върху мене!
37 Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна.
38 Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.
43
Отиване в Египет с Вениамин
1 Гладът се усили в страната.
2 И когато те изядоха житото, що бяха донесли от Египет, баща им каза: идете пак, та ни купете малко храна.
3 А Иуда му каза: оня човек строго ни поръча, като рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
4 Ако пратиш е нас брата ни, ще отидем и ще ти купим храна;
5 ако пък го не пратиш, няма да отидем; защото оня човек ни рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
6 Израил рече: защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?
7 Те отговориха: оня човек разпитваше за нас и за рода ни, като думаше: жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си?
8 А Иуда каза на баща си Израиля: пусни момчето с мене, и ние ще станем и отидем, та да бъдем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни;
9 аз отговарям за него, от моите ръце ще го искаш; ако ти го не доведа и не изправя пред лицето ти, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си;
10 да не бяхме се бавили, досега щяхме да отидем два пъти.
11 Баща им Израил им каза: като е тъй, ето какво ще направите: вземете със себе си плодове от тая земя, и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, стиракса и смирна, фъстъци и миндали;
12 вземете и друго сребро в ръцете си; а среброто, което бе върнато; и турено при устата на чувалите ви, върнете с ръцете си: може да е станало грешка;
13 вземете и брата си, па станете и идете пак при оня човек;
14 а Всемогъщий Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек, та да ви отпусне и другия ви брат, и Вениамина; аз пък, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца.
15 И ония мъже взеха тия подаръци, взеха в ръце и двойно повече сребро, и Вениамина, па станаха та отидоха в Египет и се явиха пред Иосифа.
16 Йосиф, като видя между тях Вениамина (едноутробния си брат), рече на своя домакин: заведи тия люде у дома, заколи нещо от добитъка и приготви, защото тия люде ще ядат с мене на пладне.
17 Оня човек направи, както рече Йосиф, и заведе ония люде в Иосифовия дом.
18 Уплашиха се ония люде, задето ги въведоха в Иосифовия дом, и рекоха: карат ни заради среброто, върнато в чувалите ни, за да намерят предлог против нас, да ни нападнат, и да вземат роби нас и нашите осли.
19 И приближиха се до Иосифовия домакин, и заговориха му при къщните врата
20 и рекоха: послушай, господарю, ние вече идвахме и по-преди да купуваме храна,
21 па се случи, че, когато се спряхме на нощувка и отворихме чувалите си, - ето среброто на всекиго при устата на чувала му; среброто ни бе по теглото му, и ние го връщаме с ръцете си;
22 а за купуване храна донесохме друго сребро в ръцете си; ние не знаем, кой беше турил среброто ни в нашите чували.
23 Той отговори: бъдете спокойни, не бойте се; вашият Бог и бащиният ви Бог тури това имане в чувалите ви; среброто ви аз получих. И доведе при тях Симеона.
24 И оня човек въведе човеците в Иосифовия дом и даде вода, та умиха нозете си; даде и храна на техните осли.
25 И те приготвиха подаръците, докато дойде Йосиф на пладне,защото чуха, че там ще ядат хляб.
26 Дойде Йосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи.
27 Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?
28 Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.
29 И повдигна очите си (Йосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой!
30 Тогава Йосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.
31 И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.
32 И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните, които обядваха с него, отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.
33 И седнаха те пред него, първородният според първородството си, и най-малкият според младостта си, и се чудеха тия люде един пред други.
34 И ястията им се пращаха от него, и Вениминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И пиха, и доволно пиха с него.
44
1 Тогава заповяда (Йосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му;
2 а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Йосиф.
3 На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли.
4 Още не бяха отминали далеко от града, рече Йосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?
5 Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това.
6 Той ги настигна и им каза тия думи.
7 Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;
8 ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато?
9 у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар.
10 Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни.
11 Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал.
12 Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града.
14 Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него.
15 Йосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне?
16 Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.
17 Но (Йосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.
18 И приближи се Иуда при него и рече: господари, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът.
19 Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат?
20 Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича.
21 А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.
22 Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.
23 Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.
24 Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.
25 И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.
26 Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.
27 И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:
28 единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;
29 ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.
30 Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нае момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,
31 той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.
32 При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.
33 И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:
34 защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.
45
Йосиф се открива на братята си
1 Йосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
2 И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.
3 Йосиф каза на братята си: аз съм Йосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.
4 И рече Йосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Йосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;
5 но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;
6 защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;
7 Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.
8 И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.
9 Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Йосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;
10 ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;
11 и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.
12 И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;
13 а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.
14 И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.
15 И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.
Покана към Яков за преселване
16 Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фарона и на служителите му.
17 И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;
18 и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.
19 На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;
20 и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.
21 Тъй и направиха синовете Израилеви. Йосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път;
22 всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;
23 също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.
24 Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.
25 И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,
26 и му известиха, като рекоха: Йосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.
27 А когато му предадоха всичко, що им бе казал Йосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Йосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова,
28 и рече Израил: стига (ми това), син ми Йосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.
46
Яков се преселва в Египет
1 И тръгна Израил с всичко, що имаше, дойде във Вирсавия и принесе жертва на Бога на баща си Исаака.
2 И каза Бог на Израиля в нощно видение: Иакове, Иакове! Той рече: ето ме.
3 Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ;
4 Аз ще отида с тебе в Египет, Аз и ще те изведа назад; Йосиф с ръката си ще ти затвори очите.
5 Иаков тръгна от Вирсавия; и синовете Израилеви качиха баща си Накова, и децата си и жените си на колесниците, които фараонът бе пратил, за да го доведат.
6 И взеха добитъка си и имота си, който бяха спечелили в Ханаанската земя, и дойдоха в Египет, - Иаков и целият му род с него.
7 Той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си и целия си род.
8 Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет: Иаков и синовете му. Първороденият на Иакова Рувим.
9 Синове Рувимови: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми.
10 Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син от хананейката.
11 Синове Левиеви: Гирсон, Каат и Мерари.
12 Синове Иудини: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. Синове на Фареса бяха:; Есром и Хамул.
13 Синове Исахарови: Тола и Фува, Иов и Шимрон.
14 Синове Завулонови Серед, Елон и Иахлеил.
15 Тия са синове на Лия, които тя бе родила на Иакова в Месопотамия, заедно с дъщеря му Дина. Всички негови синове и дъщери бяха трийсет и трима души.
16 Синове Гадови: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Ароди и Арели.
17 Синове Асирови: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове Бриеви: Хевер и Малхиил.
18 Тия са синове от Зелфа, която Лаван бе дал на дъщеря си Лия; тя роди на Иакова шестнайсет души.
19 Синове от Рахил, жена на Иакова: Йосиф и Вениамин.
20 А на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фер.
21 Синове Вениаминови: Бела, Бехер и Ашбел; (синове на Бела бяха:) Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард.
22 Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, - всичко четиринайсет души.
23 Син Данов: Хушим.
24 Синове Нефталимови: Иахцеил и Гуни, Иецер и Шилем.
25 Тия са синове на Вала, която Лаван бе дал на дъщеря си Рахил; тя ги роди на Иакова - всичко седем души.
26 Всички, които дойдоха с Иакова в Египет и които бяха излезли от чреслата му, освен жените на Иакововите синове, бяха всичко шестдесет и шест души.
27 Иосифовите синове, които му се родиха в Египет, бяха двама души. Всички от Иакововия дом, дошли (с Иакова) в Египет, бяха седемдесет (и пет) души.
Заселване в египетската област Гесен
28 Той прати Иуда пред себе си при Иосифа, за да им посочи той пътя за в Гесем. И стигнаха в земя Гесем.
29 Тогава Йосиф впрегна колесницата си и излезе да посрещне баща си Израиля в Гесем и, щом го видя, хвърли се на шията му, и дълго плака на шията му.
30 И рече Израил на Иосифа: нека умра сега, след като видях лицето ти; защото ти си още жив.
31 И рече Йосиф на братята си и на бащината си челяд: ще отида да обадя на фараона и ще му кажа: братята ми и бащината ми челяд, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;
32 тия хора са пастири на овци, защото са скотовъдци; те са довели със себе си и дребния и едрия си добитък, и всичкия си имот.
33 Ако фараонът ви повика и попита: какво е вашето занятие?
34 вие кажете: ние, твои раби, сме скотовъдци от младини досега, и ние и бащите ни, - та да ви заселят в земя Гесем. Защото египтяните се гнусят от всеки овчар.
47
1 И дойде Йосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем.
2 И взе от братята си петима души и ги представи на фараона.
3 И попита фараонът братята му с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни.
4 И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем.
5 А фараонът рече на Иосифа; баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
6 Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.
7 Тогава Йосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона.
8 Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти?
9 Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване.
10 Иаков благослови фараона и си излезе.
11 Йосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът.
12 И доставяше храна Йосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд.
13 А жито нямаше по цялата земя, за щото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.
14 Йосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Йосиф в дома фараонов.
15 Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?
16 Йосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.
17 И докарваха добитъка си при Иосифа, а Йосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.
18 И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;
19 защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.
20 Тогава Йосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на Фараона.
21 И пороби той народа от единия край на Египет до другия.
22 Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя;; дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си.
23 И каза Йосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята;
24 по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.
25 Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови.
26 И нареди Йосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона.
Последното желание на Яков
27 А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.
28 Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годи ните на живота му бяха сто четирийсет и седем години.
29 Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет,
30 та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Йосиф рече: ще постъпя според думата ти.
31 И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката.
48
Яков благославя двамата синове на Йосиф
1 След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).
2 Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Йосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.
3 И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме
4 и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение.
5 И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои;
6 а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.
7 Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.
8 И видя Израил синовете Йосифови и попита: кои са тия?
9 Отговори Йосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя.
10 А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно Йосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 И рече Израил на Иосифа аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.
12 Тогава Йосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.
13 След това Йосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.
14 Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата - върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден.
15 И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес.
16 Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята.
17 И видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,
18 и рече Йосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.
19 Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ.
20 И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по горе от Мана сия.
21 Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;
22 аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.
49
Последни думи на Яков
1 И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя, какво ще се случи с вас занапред;
2 съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля.
3 Рувиме, първородни сине мой! ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество;
4 но ти буйствува като вода; не ще имаш преднина, защото ти се качи на бащиното си легло, ти оскверни постелката ми, (на която се) качи.
5 Симеон и Левий са братя, мечовете им са оръдия на жестокост;
6 в съвета им да не влезе душата ми, и в събранието им да не участвува славата ми; защото те в гнева си убиха човек и по своя прищявка прерязаха жилите на телец;
7 проклет е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя в Иакова и ще ги пръсна в Израиля.
8 Иудо! тебе ще възхвалят твоите бра тя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.
9 Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?
10 Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.
11 Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлете на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си;
12 блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.
13 Завулон ще живее при морския бряг и при корабно пристанище, а границата му е до Сидон.
14 Исахар е як осел, легнал сред кошари;
15 и видя той, че почивката е добра, и земята приятна: подложи плещите си да носи товар и заработи да изплаща данък.
16 Дан ще съди народа си като едно от Израилевите колена;
17 Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад.
18 На Твоята помощ се надявам, Господи!
19 Гада ще го напада тълпа, ала той ще я отблъсне по стъпките й.
20 За Асира - хлябът му е твърде тлъст, и той ще доставя царски ястия.
21 Нефталим е растовит теревинт, разпуснал прекрасни клони.
22 Йосиф е издънка на плодоносно дърво, издънка на плодоносно дърво над извор; клоните му се простират над стената;
23 огорчаваха го, и стреляха и враждуваха срещу него стрелци;
24 но твърд остана лъкът му, и силни са мишците на ръцете му, чрез ръцете на силния Бог Иаковов, на Пастира и твърдинята Израилева,
25 на бащиния ти Бог, Който и да ти помогне, и на Всемогъщия, Който и да те благослови отгоре с небесни благословии, с благословиите на лежащата долу бездна, с благословиите на гърдите и на утробата,
26 с благословиите на баща ти, които надминават благословиите на старите планини и приятностите на вечните хълмове; нека те бъдат над главата Йосифова и над темето на избрания между братята си.
27 Вениамин е граблив вълк/заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.
28 Това са всички дванайсет колена Израилеви, и това им каза техният баща, па ги благослови и им даде благословия, всекиму неговата.
Смърт и погребение на Яков
29 И заповяда им, като им рече: прибирам се при народа си; погребете ме при моите отци в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона,
30 в пещерата, която е в нивата на Махпела, пред Мамре, в земята Ханаанска, която (пещера) бе купил Авраам с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище;
31 там погребаха Авраама и жена му Сарра; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там аз погребах Лия;
32 тая нива и пещерата, що е в нея, е купена от Хетеевите синове.
33 И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.
50
1 Йосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.
2 И заповяда Йосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.
3 И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.
4 И когато изминаха дните на плач за него, Йосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:
5 баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)
6 А фараонът отговори :иди погреби баща си, както те е заклел.
7 Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
8 и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.
9 С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.
10 И дойдоха до Горен-хаатад, при Йордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Йосиф баща си седем дена.
11 Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Йордан.
12 И сториха синовете на Накова с него тъй, както им бе заповядал;
13 отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махнела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.
14 След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.
Йосиф успокоява братята си
15 Като видяха братята Йосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?
16 И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:
17 тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Йосиф плака, когато му говореха това.
18 Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.
19 Отговори Йосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.
20 Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;
21 затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.
Смъртта на Йосиф в Египет
22 И живя Йосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Йосиф живя всичко сто и десет години.
23 И видя Йосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.
24 Тогава Йосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Накова.
25 Па закле Йосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.
26 Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.
1
Възцаряване на Давид (1:1-4:12)
Вестта за смъртта на Саул
1 Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни,
2 ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони.
3 И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.
4 Давид пак го попита: какво етана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан.
5 Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?
6 И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.
7 Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме.
8 И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец.
9 Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене.
10 И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си.
11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,)
12 и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч.
13 И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец.
14 Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен?
15 И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря.
16 И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.
Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан
17 И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,
18 като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза:
19 Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!
20 Не разказвайте в Гет, не разгласяйте по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
21 Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по сас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан.
22 Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен.
23 Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.
24 Дъщери израилски! плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.
25 Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.
26 Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.
27 Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!
2
Помазване на Давид за цар над Юдея
1 След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон.
2 И Давид отиде там с двете си жени: изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена.
3 Давид заведе и людете, които бяха с него, всекиго с челядта му, и се заселиха в град Хеврон.
4 И дойдоха мъжете Иудини и там помазаха Давида за цар над Иудиния дом. И обадиха на Давида, че жителите от Иавис Галаадски погребали Саула.
5 И Давид прати пратеници до жителите на Иавис Галаадски да им кажат: благословени да сте пред Господа, задето сте сторили тая милост на господаря си Саула (помазаника Господен), и сте го погребали (и сина му Ионатана);
6 и сега нека Господ ви възнагради с милост и истина; и аз ще ви сторя добро, задето сте направили това;
7 сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, и домът Иудин помаза мене за цар над себе си.
Война между Юдея и Израел
8 Но Авенир, Ниров син и началник над Сауловата войска, взе Иевостея, Сауловия син, заведе го в Маханаим,
9 и го направи цар над Галаад, Ашур и Изреел, над Ефрема и Вениамина и над цял Израил.
10 Иевостей, Сауловият син, беше на четирийсет години, когато се възцари над Израиля, и царува две години. Само Иудиният дом остана с Давида.
11 Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеци.
12 И отиде Авенир, Нировият син, и слугите на Сауловия син Иевостея, от Маханаим в Гаваон.
13 Излезе и Иоав, син Саруев, с Давидовите слуги и се срещнаха при Гаваонския водоем, и застанаха едните на едната страна на водоема, а другите - на другата страна на водоема.
14 И Авенир каза на Иоава: нека станат момците и се поборят пред нас. И Иоав рече: нека станат.
15 И станаха, та отидоха дванайсет вениаминци от страна на Иевостея, Сауловия син, и дванайсет Давидови слуги.
16 Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно. И това място биде наречено Хелкат-Хацурим, което е в Гаваон.
17 И в оня ден стана много жестоко сражение, и Авенир с израилските люде биде поразен от Давидовите слуги.
18 Там бяха тримата синове на Саруя: Иоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше с леки нозе, като сърна в полето.
19 Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира.
20 Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, АсаилеРТой отговори: аз съм.
21 И Авенир му каза: отбий се надясно или наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи да го остави.
22 И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава?
23 (И бива ли това? Върни се при брата си Иоава.) Но оня не рачи да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него, и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха.
24 Иоав и Авеса гониха Авенира. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълм Ама, срещу Гиах, на пътя за Гаваонската пустиня.
25 И вениаминци се събраха около Авенира и съставиха войска и застанаха навръх един хълм.
26 И Авенир извика към Иоава и каза: вечно ли меч ще изтребва? Или не знаеш, че сетнините ще бъдат горчиви? И кога ще кажеш на людете си да престанат да гонят братята си?
27 И Иоав рече: жив Бог! ако ти не бе говорил инак, още тая заран людете щяха да престанат да гонят братята си.
28 И Иоав затръби с тръба, и целият народ се спря, и не гониха вече израилтяните; битката престана.
29 Авенир пък и людете му вървяха през равнината цялата оная нощ, преминаха Йордан, минаха през цял Битрон и стигнаха в Маханаим.
30 Върна се и Иоав от гонитбата на Авенира и събра всичкия народ, и от Давидовите слуги, освен Асаила, липсваха деветнайсет души.
31 А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шейсет души.
32 И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон.
3
1 Разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго. Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше.
2 На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон. Първороден му беше Амнон от изреелката Ахиноама,
3 а втори (син) му беше Далуйа от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети - Авесалом, син на Мааха, дъщеря на Талмая, гесурския цар;
4 четвърти - Адония, син от Агита; пети - Сафатия, син от Авитала;
5 шести - Иетераам от Егла, Давидова жена. Те се родиха на Давида в Хеврон.
6 Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.
7 Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница?
8 Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях.
9 Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него:
10 ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия.
11 И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него.
12 И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ.
13 И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно - ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене.
14 И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.
15 Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа й Фалтия, Лаишев син.
16 С нея тръгна и мъж й и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза. върни се. И той се върна.
17 И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар;
18 направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове.
19 Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом.
20 Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него.
21 И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром.
22 И ето. Давидовите слуги заедно с Иоава се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенира го нямаше вече при Давида в Хеврон, защото Давид го беше отпратил, и той си бе отишъл смиром.
23 Когато Иоав и цялата войска, която бе ходила с него, дойдоха, разказаха на Иоава: дохожда Авенир, Нировият син, при царя, и той го отпрати, и оня си отиде смиром.
24 И Иоав дойде при царя и каза: какво си направил? Ето, Авенир дохождал при тебе, защо си го отпратил, и той си е отишъл?
25 Ти знаеш Авенира, Нировия син: той е дохождал да те излъже, да узнае, къде влизаш и излизаш, и да разузнае всичко, що вършиш.
26 Иоав излезе от Давида и прати бързоходци след Авенира; и те го върнаха от кладенеца Сира, без да знае Давид.
27 Когато Авенир се върна в Хеврон, Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема. И Авенир умря за кръвта на Асаила, Иоавовия брат.
28 Отпосле, като чу Давид за това, каза: не съм виновен аз и царството ми пред Господа вовеки за кръвта на Авенира, Нировия син;
29 нека тя падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб.
30 А Иоав и брат му Авеса убиха Авенира, задето той уби брата им Асаила в битката при Гаваон.
31 И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му.
32 Когато погребаха Авенира в Хев рон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.
33 И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?
34 ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.
35 И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце.
36 И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.
37 И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.
38 И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля?
39 Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло. Господ да възвърне според злобата му.
4
1 Сауловият син (Иевостей), като чу, че Авенир умрял в Хеврон, отпаднаха му ръцете, и цял Израил се смути,
2 Сауловият син (Иевостей) имаше двама военачалници; единият се казваше Баана, а другият - Рихав, синове на бееротеца Ремон, от Вениаминовите потомци, понеже и Беерот се броеше към Вениамина.
3 И бееротци избягаха в Гитаим и там останаха като пришълци доднес.
4 Ионатан, Саулов син, имаше син хром. Синът беше на пет години, когато от Изреел дойде известие за Саула и Ионатана, и кърмачката, като го взела, побягнала. И, както тя бягала бързо, той паднал и станал хром. Името му беше Мемфивостей.
5 И синовете на бееротеца Ремона, Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Иевостея, който спеше по пладне в леглото си
6 (А вратарят на къщата, който чистеше пшеница, бе задрямал и заспал;) Рихав и брат му Баана влязоха вкъщи, уж да вземат пшеница, прободоха го в корема и побягнаха.
7 Когато те бяха влезли вкъщи, Иевостей лежеше на леглото си, в своята спалня; те го удариха и го убиха; отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха цяла нощ по пустинния път;
8 донесоха на Давида в Хеврон Иевостеевата глава и казаха на царя: ето главата на Иевостея, син на Саула, твоя неприятел, който търсеше душата ти; сега Господ отмъсти за моя господар-цар на Саула (твоя неприятел) и на потомството му.
9 Давид отговори на Рихава и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремона, и им каза: жив е Господ, Който избави душата ми от всяка скръб!
10 Ако тогава, който ми донесе известие, думайки: "ето, умря Саул (и Ионатан)", и който се мислеше за радостен вестител, аз хванах и го убих в Секелаг, вместо да му дам награда,
11 то сега, когато невредници убиха невинен човек в къщата му, в неговото легло, нима не ще изискам кръвта му от вашата ръка и не ще ви изтребя от земята?
12 И Давид заповяда на слугите, и те ги убиха, отсякоха ръцете и нозете им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Иевоцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях.
5
Укрепване на Давидовото царство (5:1-10:19)
Давид се възцарява над целия Израел
1 Тогава всички Израилеви колена дойдоха при Давида в Хеврон и казаха: ето, ние сме твои кости и твоя плът;
2 още вчера и завчера, докле Саул ца руваше над нас, ти извеждаше и въвеждаше Израиля; и Господ ти каза: ти ще пасеш Моя народ Израиля, и ти ще бъдещ вожд на Израиля.
3 Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон; и помазаха Давида за цар над (цял) Израил.
4 Давид беше на трийсет години, когато се възцари; той царува четирийсет години.
5 В Хеврон царува над Иуда седем години и шест месеца, и в Йерусалим царува трийсет и три години над цял Израил и над Иуда.
Йерусалим - столица на обединеното царство
6 Царят тръгна за Йерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна; но те думаха на Давида: ти няма да влезеш тук; слепи и хроми ще те пропъдят, - това значеше: Давид няма да влезе тук.
7 Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град.
8 И оня ден Давид каза: всеки, убивайки иевусейци, нека поразява с копие и хро ми и слепи, които мразят душата Давидова. Затова се и казва: сляп и хром няма да влезе в дома (Господен).
9 И Давид се засели в крепостта, и я нарече Давидов град, и застрои наоколо от Мило и навътре.
10 И Давид напредваше и се въздигаше, и Господ Бог Саваот беше с него.
11 Тирският цар Хирам проводи при Давида пратеници и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци, и те съградиха на Давида дом.
12 Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израиля и е въздигнал царството му заради Своя народ Израиля.
13 Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон.
14 И родиха се на Давида още синове и дъщери. Ето имената на ония, които му се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон,
15 Евеар, Елисуа, Нафек и Иафия,
16 Елисама, Елидае и Елифалет (Самае, Иосиват, Натан, Галамаан, Иеваар, Теисус, Елифалат, Нагев, Нафек, Ионатан, Леасамис, Ваалимат и Елифаат).
17 Когато филистимци чуха, че Давид е помазан за цар над Израиля, всички филистимци се подигнаха да търсят Давида. Давид чу и отиде в крепостта.
18 А филистимци дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.
19 И Давид попита Господа, думайки; да ида ли против филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете ми? И Господ отговори на Давида: иди, защото Аз ще предам филистимци в ръцете ти.
20 Тогава Давид отиде във Ваал-Перацим и там ги порази, и каза Давид- Господ отнесе пред мене враговете ми,както вода отниса. Поради това и онова място се нарече Ваал-Перацим.
21 Там (филистимци) оставиха истуканите си, а Давид с людете си ги взе (и заповяда да ги изгорят на огън).
22 Филистимци пак дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.
23 И Давид попита Господа: (да ида ли против филистимци, и ще ги предадеш ли в ръцете ми?) Той му отговори: недей излиза насреща им, а ги заобиколи изотзад и ги нападни откъм черничевата дъбрава;
24 и когато чуеш шум, като че някой минава по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ е тръгнал пред тебе, за да порази филистимската войска.
25 И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимци от Гавая дори до Газер.
6
Пренасяне на Божия ковчег на Завета в Йерусалим
1 Давид събра пак всички отбор люде от Израиля, трийсет хиляди.
2 И стана и тръгна Давид и целият народ, който беше с него, от Ваал Иудин, за Да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Саваота, Който седи на херувими.
3 И сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото. А синовете Аминадавови, Оза и Ахио, водеха новата колесница.
4 И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която беше на бърдото; и Ахио вървеше пред ковчега (Господен).
5 А Давид и всички Израилеви синове свиреха пред Господа на различни свирала от кипарисово дърво, на гусли, на псалтири, на тимпани, на систри и на кимвали/
6 И когато дойдоха до Нахоновото гумно, Оза присегна с ръка към Божия ковчег (за да го придържи), и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили.
7 Но Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го порази на същото място, и той умря там при Божия ковчег.
8 Давид се нажали, задето Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Озова пораза.
9 Него ден Давид се уплаши от Господа и каза: как ще влезе при мене ковчегът Господен?
10 И Давид не рачи да пренесе ковчега Господен у себе си, в Давидовия град, а го свърна в къщата на гетеца Аведар.
11 И стоя ковчегът Господен в къщата на гетеца Аведара три месеца, и Господ благослови Аведара и целия му дом.
12 Когато обадиха на цар Давида и му казаха: "Господ благослови Аведаровия дом и всичко в него, заради Божия ковчег", Давид отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град.
13 И колчем ония, които носеха ковчега Господен, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един юнец и по един овен.
14 Давид скачаше от все сила пред Господа, а беше облечен Давид с ленен ефод.
15 Тъй Давид и целият Израилев дом носеха ковчега Господен с възклицания и тръбни звукове.
16 Когато ковчегът Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да скача и да играе пред Господа, унижи го в сърцето си.
17 Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него; и Давид принесе всесъжения пред Господа и мирни жертви.
18 Когато Давид свърши да принася всесъжения и мирни жертви, той благослови народа в името на Господа Саваота;
19 и раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни (от Дан дори до Вирсавия), и на мъже и на жени, всекиму по един хляб, по къс печено месо и по една питка. И целият народ се разотиде, всеки в къщата си.
20 Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Мелхола, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне (поздрави го) и каза: колко се прослави днес царят Израилев, като се разголи пред очите на рабините на слугите си, както се разголва един невредник.
21 И каза Давид на Мелхола: пред Господа (ще играя; и благословен е Господ), Който ме предпочете пред баща ти и пред целия му дом. като ме постави за вожд на народа Господен, Израиля; пред Господа ще свиря и ще играя;
22 и още повече ще се унизя, и още по нищожен ще стана пред очите си, и при все това, пред слугините, за които говориш, аз ще бъда славен.
23 И Мелхола, Сауловата дъщеря, остана без рожба до деня на смъртта си.
7
Желанието на Давид да построи храм на Господа
1 Когато царят живееше в своя дом, и Господ бе го успокоил от всичките му околни врагове,
2 тогава царят каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег стои под шатра.
3 И Натан каза на царя: иди, върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.
4 Но в същата нощ биде слово Господне към Натана:
5 иди, кажи на Моя раб Давида: тъй го вори Господ, ти ще Ми съградиш дом, за да живея в него,
6 когато Аз не съм живял в дом, откак изведох синовете Израилеви из Египет, и доднес, но преминавах в шатра и в скиния?
7 Където и да ходих с всички синове Израилеви, казах ли поне дума на някое от колената, на което съм възлагал да пасе Моя народ Израиля: защо Ми не съгради те кедров дом?
8 И сега кажи тъй на Моя раб Давида тъй говори Господ Саваот: Аз те взех от овчето стадо, за да бъдеш вожд на Моя на род Израиля;
9 и вредом бях с тебе, където и да отиваше, изтребих пред лицето ти всички твои врагове, и възвеличих името ти, както името на великите люде на земята.
10 И Аз ще отредя място за Моя народ, за Израиля, ще го утвърдя, и той спо койно ще живее на мястото си и няма вече да се безпокои, и нечестиви люде няма вече да го притесняват, както по-преди,
11 от онова време, когато Аз отредих съдии над Моя народ Израиля, и Аз ще те успокоя от всичките ти врагове. И Господ ти възвестява, че Той ще ти въздигне дом.
12 А кога се навършат твоите дни, и ти починеш при отците си, Аз ще въздигна след тебе твоето семе, което ще произлезе от твоите чресла, и ще закрепя царството му.
13 Той ще съгради дом на името Ми, и Аз ще утвърдя престола на царството му довека.
14 Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син; и ако съгреши, ще го накажа с тояга на мъже и с удари на синове човешки;
15 ала милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от Саула, когото Аз отхвърлих пред лицето ти.
16 И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека.
17 Всички тия думи и цялото това видение Натан разказа на Давида.
18 И отиде цар Давид, застана пред лицето на Господа, и каза: кой съм аз, Госпо ди (мой). Господи, и що е домът ми, та тол кова ме възвеличи!
19 И това дори се показа малко в Твоите очи. Господи мой. Господи; но Ти възвести още за дома на Твоя раб далечна бъднина. Това е вече по човешки, Господи мой, Господи!
20 Какво още може да Ти каже Давид? Ти познаваш Твоя раб. Господи мой. Господи!
21 Ти вършиш това заради думата Си и по сърцето Си, като откриваш на Своя раб всичко това велико нещо.
22 По всичко си велик Ти, Господи мой, Господи, защото няма подобен на Тебе и няма бог, освен Тебе, по всичко, що сме слушали с ушите си.
23 И кой е подобен на Твоя народ Израиля, едничък на земята народ, за който е идвал Бог да Си го придобие за народ, да прослави името Си и да извърши велико и страшно пред Твоя народ, който Си Ти придоби от египтяни, като прогони народите и боговете им?
24 И Ти утвърди за Себе Си Твоя народ Израиля като Свой собствен народ довека, и Ти, Господи, стана негов Бог.
25 И сега. Господи Боже, утвърди довека думата, която си изрекъл за Твоя раб и за дома му, и изпълни, каквото си изрекъл.
26 И да се възвеличи името Ти довека, та да казват: Господ Саваот е Бог над Израиля. И домът на Твоя раб Давида да бъде твърд пред Твоето лице.
27 Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: "ще ти въздигна дом", Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва.
28 И тъй. Господи мой. Господи! Ти си Бог, и Твоите думи са неизменни, и Ти възвести на Твоя раб такова добро.
29 И сега почни и благослови дома на Твоя раб, та той да бъде вечно пред Твоето лице, защото Ти, Господи мой, Господи, си възвестил това, и с Твоя благословия домът на Твоя раб ще стане благословен (за Да бъде пред Тебе) довека.
8
Победа на Давид над околните езически племена
1 След това Давид порази филистимци и ги покори; и отне Давид Метег-Гаама от ръцете на филистимци.
2 Порази и моавци и ги измери с връв, като ги простря на земята ; и отмери две върви за убиване, една връв за оставяне живи. И станаха моавци на Давида роби, плащащи данък.
3 Давид порази Адраазара, сина на сувския цар Рехова, когато тоя отиваше да възстанови властта си при реката (Ефрат);
4 и взе Давид от него хиляда и седемстотин конници и двайсет хиляди пешаци; и преряза Давид жилите на всички колеснични коне, като (си) остави от тях за сто колесници.
5 Дойдоха сирийци от Дамаск да помогнат на сувския цар Адраазара; но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.
6 И Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, плащащи данък. И Господ пазеше Давида навред, където да отидеше той.
7 След това Давид взе златните щитове, които носеха Адраазаровите роби, и ги донесе в Йерусалим. (Тях отпосле взе египетският цар Сусаким, когато нападна Йерусалим, в дните на Соломоновия син Ровоама.)
8 А от Бет и Берот, Адраазарови градове, цар Давид взе твърде много мед (от която Соломон направи медно море, стълбове, умивалници и всички съдове).
9 И иматският цар Тоа чу, че Давид поразил цялата Адраазарова войска,
10 и Тоа прати сина си Иорама при цар Давида да го поздрави и да му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил; понеже Адраазар воюваше с Тоа. А в ръце Иорам имаше сребърни, златни и медни съдове.
11 Цар Давид посвети и тях на Господа, заедно със среброто и златото, което посвети от онова, що бе отнел от всички народи, които бе покорил:
12 от сирийци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци, и от онова, що бе отнето от Адраазара, сина на сувския цар Рехова.
13 И Давид си спечели име, като се връщаше от поражението на осемнайсет хиляди сирийци в Солна долина.
14 И постави стражи в Идумея; постави стражи по цяла Идумея, и всички идумейци станаха на Давида роби. И Господ пазеше Давида, където и да отидеше той.
15 И царува Давид над всички израилтяни, и съдеше и раздаваше правда на целия си народ.
16 А Иоав, син Саруев, беше началник над войската; и Иосафат, син Ахилудов, беше летописец,
17 Садок, син Ахитувов, и Ахимелех, син Авиатаров, бяха свещеници; Сераия беше писар;
18 и Ванея, син Иодаев, беше началник над хелетейци и фелетейци, а Давидовите синове бяха първи при двора.
9
Давид и Мемфивостей
1 И каза Давид: не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих му сторил милост заради Ионатана.
2 В Сауловия дом имаше един слуга, на име Сива; повикаха го при Давида, и царят го попита: ти ли си Сива? Оня отговори: аз, твоят раб.
3 И царят каза: няма ли още някой от Сауловия дом? Бих му сторил милост Божия. И Сива отговори на царя: има един Ионатанов син, който е хром.
4 И царят го попита: де е той? Сива отговори на царя: ето, той е в къщата на Махира, Амиелов син, в Лодевар.
5 И цар Давид прати, та го взеха от къщата на Махира, Амиелов син, от Лодевар.
6 И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб.
7 И каза му Давид: не бой се; аз ще ти сторя милост заради баща ти Ионатана и ще ти върна всичките ниви на дяда ти Саула, и всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.
8 Поклони се (Мемфивостей) и каза: какво е твоят раб, та погледна милостно на такова мъртво псе като мене?
9 И царят повика Сива, Сауловия слуга, и му каза: всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, давам на сина на твоя господар;
10 обработвай прочее за него земята, ти, твоите синове и твоите слуги, и донасяй плодовете й, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана; а Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще яде на моята трапеза. Сива имаше петнайсет синове и двайсет слуги.
11 И каза Сива на царя: всичко, що заповядва моят господар-цар на своя раб, рабът ти ще извърши. Мемфивостей ядеше на трапезата (Давидова) като един от царските синове.
12 Мемфивостей имаше малолетен син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха на Мемфивостея слуги.
13 И Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже всякога ядеше на царската трапеза. Той беше хром с двете си нозе.
10
Победа над амонците и сирийците
1 След няколко време умря амонитският цар, и вместо него се възцари син му Анон.
2 И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасовия син, за добрината, която ми стори баща му. И прати Давид слугите си да утешат Анона заради баща му. И Давидовите слуги отидоха в Амонитската земя.
3 Но амонитските князе казаха на господаря си Анона: нима мислиш, че Давид от уважение към баща ти е пратил при тебе утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да обгледат града и да изгледат в него всичко и сетне да го съсипят?
4 И Анон хвана Давидовите слуги и всекиму от тях обръсна половината брада и подряза дрехите им наполовина, до кръста, и ги пусна.
5 Когато обадиха това на Давида, той прати да ги пресрещнат, понеже бяха твърде много обезобразени. И царят заповяда да им кажат: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите и тогава се върнете.
6 Видяха амонитци, че станаха омразни на Давида; и пратиха амонитци да наемат сирийци от Бет-Рехов и сирийци от Сува - двайсет хиляди пешаци, от (амаликитския) цар Мааха хиляда души и от Истов дванайсет хиляди души.
7 Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска юнаци.
8 Излязоха амонитци и се разположиха за битка при портите, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха . се спряха отделно на полето.
9 Като видя Иоав, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпреде и отзаде, избра войници измежду всичкия отбор израилтяни, и ги нареди против сирийци;
10 а останалата част люде повери на брата си Авеса, за да ги нареди против амонитци.
11 И каза Иоав: ако сирийци почнат да ме надделяват, ти ше ми помогнеш; ако ли пък амонитци вземат да надделяват тебе, аз ще ти дойда на помощ;
12 бъди мъжествен, и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на нашия Бог, а Господ ще направи, каквото Му е угодно.
13 И влезе Иоав и народът, що беше с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.
14 Амонитци пък, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. И Иоав се върна от амонитци и дойде в Йерусалим.
15 Сирийци, като видяха, че израилтяните ги поразиха, събраха се наедно.
16 И Адраазар прати, та повика сирийците, които бяха отвъд рекат.а (Халамак), и те дойдоха до Елам; а Совак, Адраазаровият военачалник, ги предвождаше.
17 Когато обадиха за това на Давида, той свика всички израилтяни, премина Йордан и стигна до Елам. Сирийци се наредиха против Давида и се удариха с него.
18 Сирийци побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски колесници и четирийсет хиляди конници, порази и военачалника Совака, който и умря там.
19 Когато всички подвластни на Адраазара царе видяха, че израилтяните ги поразиха, сключиха с израилтяните мир и им се покориха. И сирийци се бояха вече да помагат на амонитци.
11
Грехът на Давид (11:1-12:31)
Давид и Витсавее
1 След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Йерусалим.
2 Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава.
3 Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия.
4 Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си.
5 Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм.
6 Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида.
7 Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава, за положението на народа и за хода на войната.
8 Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене.
9 Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си.
10 Обадиха на Давида и казаха: Урия не отиде у дома си. Давид каза на Урия: на, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си?
11 Урия отговори на Давида: ковчегът (Божий), Израил и Иуда са под шатри, и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя.
12 И Давид рече на Урия: остани тука и днес, а утре ще те отпусна. И Урия остана него ден в Йерусалим до сутринта.
13 И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде.
14 Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия.
15 В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре.
16 Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже.
17 Излязоха от града мъже, удариха се с Иоава, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит биде също и хетеецът Урия.
18 Тогава Иоав прати да обадят на Давида за целия ход на битката.
19 И заповяда на пратеника, думайки: кога разкажеш на царя за целия ход на битката
20 и видиш, че царят се гневи и ти каже: "защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаете ли, че върху вас ще хвърлят от стената?
21 Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената къс от воденичен камък (и го порази) и той умря в Тевец? А вие защо се приближихте до стената?" - тогава ти кажи: и твоят раб хетеецът Урия също (биде поразен и) умря.
22 Отиде (пратеникът от Иоава при царя в Йерусалим) и, като стигна, разказа на Давида за всичко, за което го бе пратил Иоав, за целия ход на битката. (Давид се разгневи на Иоава, и каза на пратеника: защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаехте ли, че върху вас ще хвърлят от стената? Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената воденичен камък, и той умря в Тевец? Защо се приближихте до стената?)
23 Тогава пратеникът каза на Давида: тия люде ни надделяваха и излязоха срещу нас на полето, и ние ги гонихме, до входа на портите;
24 тогава стрелците стреляха от стената върху рабите ти, и умряха някои от царските раби; умря и твоят раб хетеецът Урия.
25 Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи.
26 Уриевата жена чу, че мъж й Урия умрял, и плака за мъжа си.
27 Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа.
12
Изобличението на пророк Натан и покаянието на Давид
1 Господ прати Натана (пророка) при - Давида, и той отиде при него и му рече: в един град имаше двама човеци - единият богат, а другият сиромах;
2 богатият имаше твърде много дребен и едър добитък,
3 а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря;
4 при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви (обед) на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него.
5 Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! смърт заслужава оня човек, който е извършил това;
6 и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост.
7 Тогава Натан каза на Давида: ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови,
8 дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това (ти) е малко, бих ти придал още повече;
9 а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч, жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч;
10 затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.
11 Тъй говори Господ: ето. Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце;
12 ти извърши това тайно. Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден.
13 Тогава Давид казана Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида; и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш;
14 но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре.
15 Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.
16 И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
17 И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: "детето умря"? Той ще стори нещо лошо.
19 Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря.
20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.
21 И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи).
22 Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?
23 А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.
Раждането на Соломон
24 И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби
25 и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия, според словото Господне.
Победа над амонците
26 Иоав воюва против Рава Амонитска и току-речи превзе тоя царски град.
27 Иоав прати да кажат на Давида: аз нападах на Рава и завладях водата на града;
28 сега събери останалия народ и потегли към града, и го превземи; защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.
29 Давид събра целия народ, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.
30 Давид взе венеца на царя им от главата му, - а в него имаше талант злато и скъпоценен камък, - и го възложи Давид на своята глава, и изнесе из града много голяма плячка.
31 А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Йерусалим.
13
Изпитания и скърби на Давид (13:1-24:25)
Амнон опозорява сестра си Тамар
1 После се случи това: Давидовият син Авесалом имаше сестра хубавица, на има Тамар, и Амнон, Давидовият син, я залюби.
2 И Амнон толкова се мъчеше, че се разболя по сестра си Тамар; защото тя беше мома, и Амнон виждаше, че ще му бъде мъчно да й стори нещо.
3 Но Амнон имаше приятел, на име Ионадав, син на Самая, Давидов брат; и Ионадав беше човек много хитър.
4 И тоя му каза: защо тъй линееш от ден на ден, царски сине, - няма ли да ми откриеш? Амнон отговори: аз любя Тамар, сестрата на брата ми Авесалома.
5 Ионадав му каза: легни в леглото си и се престори на болен; и кога дойде баща ти да те види, кажи му: нека дойде сестра ми Тамар и ми даде да ям, като сготви пред очите ми ястието, тъй че да видя и да ям от ръцете й.
6 Амнон легна и се престори на болен. и царят дойде да го види; и Амнон каза на царя: да дойде сестра ми Тамар, и да опържи пред очите ми една-две питки, и да хапна от ръцете й.
7 Давид прати вкъщи да кажат на Тамар: иди в къщата на брата си Амнона и му сготви ястие.
8 Тя отиде в къщата на брата си Амнона, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси, приготви пред очите му и изпържи питки,
9 взе тиганя и ги изсипа пред него; но той не рачи да яде. И каза Амнон: нека излязат всички, които са при мене. И излязоха всички люде, които бяха при него.
10 И Амнон каза на Тамар: занеси ястието във вътрешната стая, и аз ще хапна от твоите ръце. Тамар взе питките, що бе приготвила, и ги занесе на брата си Амнона във вътрешната стая.
11 И когато тя му сложи да яде, той я хвана и й каза: дойди, легни с мене, сестро.
12 Но тя каза: не, братко, недей ме безчести, защото тъй се не постъпва у Израиля; не извършвай това безумие?
13 И аз къде ще се дяна с безчестието си? И ти, ти ще бъдеш безумник у Израиля; поговори с царя; той не ще откаже да ме даде на тебе.
14 Но той не рачи да чуе думите й, надви я и я изнасили, и лежа с нея.
15 Сетне Амнон я намрази твърде много, тъй че омразата му към нея беше по-силна от любовта, която имаше той към нея; и Амнон й каза: стани, върви си.
16 А Тамар му каза: не, (братко;) да ме изпъдиш е по-голямо от първото зло, що ми стори. Но той не искаше да я слуша.
17 И повика момъка си, който му слугуваше, и каза: изпъди тая навън и заключи вратата подире й.
18 Тя носеше шарена дреха, понеже такива горни дрехи носеха царските дъщери-девици. Слугата я изведе навън и заключи вратата подире й.
19 Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си, и тъй вървеше и викаше.
Отмъщението на Авесалом
20 А брат й Авесалом й каза: нали Амнон, брат ти, беше с тебе? но сега мълчи, сестро; той ти е брат; не късай сърцето си за тая работа. И Тамар живееше самотно в дома на брата си Авесалома.
21 Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи (ала не наскърби духа на сина си Амнона, понеже го обичаше, защото му беше първороден).
22 Авесалом пък не говори на Амнона ни лошо, ни добро; той намрази Амнона, задето обезчести сестра му Тамар.
23 След две години имаше стрижба на овци у Авесалома във Ваал-Хацор, който е у Ефрема, и Авесалом покани всички царски синове.
24 И дойде Авесалом при царя и каза: ето, у твоя раб има днес стрижба на овци, нека дойде царят и слугите му с твоя раб.
25 Но царят каза на Авесалома: не, синко, няма да дойдем всички, за да те не отегчим. И Авесалом го моли много; но той не рачи да иде и го благослови.
26 И Авесалом му каза: да дойде с нас поне брат ми Амнон. А царят му каза: защо да дойде с тебе?
27 Но Авесалом го придума, и той пусна с него Амнона и всички царски синове. (И Авесалом даде угощение, каквото угощение цар дава.)
28 Авесалом заповяда на момците си, като им каза: гледайте, кога се развесели сърцето на Амнона от виното, и аз ви кажа: "поразете Амнона", тогава го убийте, не се бойте; това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри.
29 Авесаломовите момци сториха с Амнона, както заповяда Авесалом. Тогава станаха всички царски синове, възседна всеки мулето си и избягаха.
30 Когато те бяха още на път, дойде слух до Давида, че Авесалом избил всички царски синове, и че от тях не останал ни един.
31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята, и всичките му слуги, които стояха при него, раздраха дрехите си.
32 Но Ионадав, син на Самая, Давидов брат, каза: да не мисли господарят ми (царят), че всички момци, царски синове, са избити: само Амнон е убит, защото Авесалом имаше тоя умисъл от деня, когато Амнон обезчести сестра му;
33 затова нека моят господар, царят, се не безпокои от мисълта, че уж всички царски синове са умрели; умрял е само Амнон.
34 И Авесалом избяга. Момъкът, който стоеше на стража, дигна очи и видя: ето, много народ върви из пътя по надолнището. (И дойде стражарят, та обади на царя, думайки: видях люде низ Оронския път по надолнището.)
35 Тогава Ионадав каза на царя: това са царските синове, които идат; както говори рабът ти, тъй е.
36 И щом той изговори това, ето, пристигнаха царските синове и викнаха да плачат. И сам царят и всичките му слуги плакаха твърде много.
37 Авесалом пък избяга и отиде при Талмая, син на гесурския цар Емиуда (в Хамаахадската земя). И (цар) Давид плачеше за сина си през всички дни.
38 Авесалом побягна, дойде в Гесур и там престоя три години.
39 И цар Давид престана да гони Авесалома, защото се утеши за смъртта на Амнона.
14
Застъпничество на Йоав за Авесалом
1 Саруевият син Иоав забеляза, че сърцето на царя се обърна към Авесалома.
2 Иоав прати в Текоя и доведе оттам една умна жена и каза й: престори се, че плачеш; облечи жалейна дреха, не се мажи с дървено масло, и се представи за жена, която е оплаквала много дни мъртвец;
3 па иди при царя и му кажи тъй и тъй. И Иоав вложи в устата и, какво да каже.
4 И жената текоянка влезе при царя, падна ничком наземи, поклони се и каза: помогни, царю, помогни!
5 Царят я попита: какво ти е? И тя отговори: вдовица съм (отколе), мъж ми умря;
6 рабинята ти имаше двама синове; те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, и единият удари другия и го уби.
7 И ето, целият род въстана против рабинята ти и казва: предай тогова, който уби брата си, ние ще го убием заради душата на брата му, която той погуби, и ще изтребим дори и наследника. И тъй, те ще угасят искрата, що ми още остава, за да не оставят на мъжа ми име и потомство по земното лице.
8 И царят каза на жената: иди си спокойно вкъщи, аз ще дам заповед за тебе.
9 Но жената текоянка каза на царя-върху мене, царю, мой господарю, да бъде вината и върху бащиния ми дом, а царят и престолът му са невинни.
10 И царят каза: доведи ми оногова, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.
11 Тя каза: закълни се, царю, в Господа, твоя Бог, че не ще се умножат отмъстителите за кръв и не ще погубят сина ми. И царят каза: жив ми Господ! ни косъм от твоя син няма да падне на земята.
12 И жената каза: позволи на рабинята си да каже още една дума на своя цар-господар.
13 Той рече: говори. И жената каза: защо мислиш тъй против Божия народ? Царят, като каза тая дума, сам се обвини, задето не връща своя изгнаник.
14 Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления.
15 И сега аз дойдох да кажа на царя, моя господар, тия думи, защото народът ме плаши; и твоята рабиня си каза: ще поговоря с царя, дали не ще постъпи той според думата на рабинята си;
16 царят бездруго ще изслуша и ще избави рабинята си от ръката на ония, които искат да ме премахнат, заедно със сина ми, от Божието наследие.
17 И твоята рабиня си каза: думата на моя господар-цар нека ми бъде утеха, защото моят господар-цар е като ангел Божий, и може да изслуша доброто и лошото. И Господ, Бог твой, ще бъде с тебе.
18 Царят отговори и каза на жената: не крий от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: говори, господарю мой, царю.
19 И царят каза: във всичко това не е ли с тебе ръката на Иоава? Жената отговори и каза: да ти е жива душата, господарю мой, царю; от това, що каза моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво; наистина, твоят раб Иоав ми заповяда и той вложи в устата на рабинята ти всички тия думи;
20 твоят раб Иоав ме научи, да дам чрез притча такъв изглед на тая работа. Но моят господар (царят) е мъдър, както е мъдър Ангел Божий, та знае всичко, що е на земята.
21 И царят каза на Иоава: ето, аз направих (според думата ти), иди, прочее, върни момъка Авесалома.
22 Тогава Иоав падна ничком наземи и се поклони, и благослови царя, думайки: сега рабът ти знае, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят постъпи според думата на своя раб.
23 И стана Иоав, та отиде в Гесур и доведе Авесалома в Йерусалим.
24 И царят каза: нека се върне в къщата си, но лицето ми да не вижда. И Авесалом отиде в къщата си, ала царското лице не видя.
25 Между всички израилтяни нямаше такъв хубавец, като Авесалома, и толкова похваляван като него: от ходилото на нозете до върха на главата му у него нямаше недостатък.
26 Когато острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, - то космите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка.
27 И на Авесалома се родиха трима синове и една дъщеря, на име Тамар; тя беше жена хубавица (и стана жена на Ровоама, Соломонов син, и му роди Авия).
28 И стоя Авесалом в Йерусалим две години, но царевото лице не видя.
29 И Авесалом прати за Иоава, за да го проводи при царя; но той не рачи да дойде при него. Проводи и втори път, но той не рачи да дойде.
30 И (Авесалом) каза на слугите си: виждате ли нивата на Иоава до моята? той има там ечемик; идете и я изгорете с огън. И Авесаломовите слуги изгориха с огън оная нива. (И дойдоха слугите на Иоава при него, раздраха дрехите си, и казаха: Авесаломовите слуги изгориха нивата ти с огън.)
31 И стана Иоав, и отиде при Авесалома вкъщи и му каза: защо твоите слуги са изгорили нивата ми с огън?
32 И Авесалом отговори на Иоава: ето, аз пращах за тебе и казах: дойди тука, и аз ще те проводя при царя да кажеш: защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да бъде да останех там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, убий ме.
33 Иоав отиде при царя и му разказа това. Царят повика Авесалома. Той дойде при царя, (поклони му се) и падна ничком наземи пред царя. И царят целуна Авесалома.
15
Въстанието на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим
1 След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци.
2 Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от еди-кое си Израилево коляно е твоят раб, -
3 тогава Авесалом му казваше: ето, твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша.
4 И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.
5 И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше.
6 Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните.
7 След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон.
8 Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва Господу.
9 И царят му каза: иди смиром.И той стана и отиде в Хеврон.
10 И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон.
11 От Йерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушие, без да знаят, каква е работата.
12 Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома.
13 И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.
14 И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Йерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града.
15 И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.
16 И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата.
17 И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.
18 И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци - до шестстотин души, - които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя.
19 И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.
20 Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!
21 И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб.
22 Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.
23 И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята.
24 Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града.
25 И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище.
26 Ако пък Той каже тъй: "нямам към тебе благоволение", то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно.
27 И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, - върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;
28 виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас.
29 Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.
30 А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха.
31 Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела.
32 Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах.
33 И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота;
34 но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: "царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга", ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела.
35 Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара.
36 Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете.
37 И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Йерусалим.
16
Управлението на Авесалом в Йерусалим
1 Когато Давид послезе от върха на планината, ето, насреща му Сива, слуга на Мемфивостея, с два натоварени осела с двеста хляба, сто вързопчета сухо грозде, сто низи смокини и с мях вино.
2 Царят попита Сива: защо ти е това? Сива отговори: ослите са за царския дом, за яздене, хлябът и плодовете са храна на момците, а виното за изнемощелите в пустинята.
3 Царят попита: де е синът на господаря ти? Сива отговори на царя: ето, той остана в Йерусалим и казва: тъкмо сега домът Израилев ще ми върне бащиното ми царство.
4 И каза на Сива: ето, твое е всичко, що има Мемфивостей. И Сива отговори, като се поклони: дано намеря милост пред очите на моя господар-цар!
5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син на Гера. Той вървеше и злословеше,
6 и хвърляше камъни върху Давида и върху всички цар Давидови слуги; а всички люде и всички храбри бяха отдясно и отляво (на царя).
7 Като го злословеше, Семей думаше тъй: махвай се, махвай се, убиецо, и беззаконнико!
8 Господ обърна против тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръцете на сина ти Авесалома; и ето, ти си в неволя, понеже си кръвопиец.
9 Тогава Авеса, Саруев син, каза на царя: защо това мъртво псе злослови господаря ми царя? Ще ида и ще му сваля главата.
10 Царят каза: какво ни е, мене и вам, Саруеви синове? (оставете го,) нека злослови, защото Господ му е заповядал да злослови Давида. А кой може да каже: защо правиш тъй?
11 И Давид каза на Авеса и на всичките си слуги: когато син ми, който е излязъл из моите чресла, търси душата ми, толкоз повече един син на вениаминец; оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал;
12 може би, Господ ще погледне милостивно на унижението ми, и ще ми въздаде Господ добро за днешното му злословие.
13 И вървяха Давид и людете му по пътя си, а Семей вървеше покрай планина, та, откъм неговата страна, вървеше, злословеше и хвърляше камъни и пръст към него.
14 И стигна царят и всичкият му народ, който беше с него, изморен, и там си почиваше.
15 Авесалом пък и целият израилски народ дойдоха в Йерусалим, и с него Ахитофел.
16 Когато архитенецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалома, каза му: да живее царят!
17 И Авесалом каза на Хусия: такова е то твоето усърдие към твоя приятел! защо не отиде с приятели си?
18 Хусий отговори на Авесалома: не, аз ще отида подир тогова, когото избра Господ и тоя народ и цял Израил; с него съм и аз, и с него ще остана.
19 И при това кому ще служа? Нали на сина му? както служих на баща ти, тъй ще служа и на тебе.
20 И Авесалом каза на Ахитофела: дайте съвет, какво да правим.
21 Ахитофел отговори на Авесалома: влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят дома му; и ще чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, и ще укрепнат ръцете на всички, които са с тебе.
22 И поставиха за Авесалома шатра на покрива, и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на цял Израил.
23 А съветите на Ахитофела, които той даваше, в онова време се смятаха, като кога някой би се допитвал до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давида, тъй и за Авесалома.
17
Война на Давид с Авесалом
1 И каза Ахитофел на Авесалома: ще избера дванайсет хиляди души и ще стана да отида да гоня тая нощ Давида;
2 ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце, и ще му вселя страх; и всички люде, които са с него, ще се разбягат; и аз ще убия само царя
3 и всички люде ще обърна към тебе; и кога изчезне един, чиято душа търсиш ти, тогава целият народ ще миряса.
4 Допаднаха се тия думи на Авесалома и на всички Израилеви старейшини.
5 И Авесалом каза: повикайте архитенеца Хусия; да чуем, какво ще каже той.
6 Дойде Хусий при Авесалома, и Авесалом му каза, думайки: ето какво казва Ахитофел; да постъпя ли според думите му? Ако ли не, говори ти.
7 И Хусий каза на Авесалома: тоя път не е добър съветът, който е дал Ахитофел.
8 И Хусий продължи: ти познаваш баща си и людете му; те са храбри и много раздразнени, като мечка в поле, чиито малки са грабнати, (и като свиреп глиган в поле,) и баща ти е човек войнствен; той няма да се спре да нощува с народа.
9 Ето, сега той се крие в някоя пещера или другаде, и ако някой падне при първото нападение върху тях, и чуят и кажат: "разбити са людете, които тръгнаха след Авесалома",
10 тогава и най-храбрият, чието сърце е като лъвско сърце, ще падне духом; защото на цял Израил е известно, колко е храбър баща ти, и колко са юнаци ония, които са с него.
11 Затова аз съветвам: нека се събере при тебе цял Израил, от Дан до Вирсавия, в множество, като пясък край море, и ти сам ще тръгнеш посред него;
12 и тогава ще идем против него, дето и да се намерва, и ще го нападнем, както роса пада на земята; и не ще му остане ни един човек от всички ония, които са с него;
13 ако пък влезе в някой град, то цял Израил ще донесе при тоя град въжа, и ние ще го завлечем в реката, тъй че камъче не ще остане.
14 И каза Авесалом и цял Израил: съветът на архитенеца Хусия е по-добър от Ахитофеловия съвет. Тъй Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Господ злочестина върху Авесалома.
15 И Хусий каза на свещениците Садока и Авиатара: тъй и тъй Ахитофел съветва Авесалома и старейшините Израилеви, аз пък посъветвах тъй и тъй.
16 И сега пратете по-скоро и кажете на Давида тъй: недей остава тая нощ на равнината в пустинята, а по-скоро мини отвъд, за да не загине царят и всички люде, които са с него.
17 Ионатан и Ахимаас стояха при извора Рогел. И отиде една слугиня, та им разказа, а те отидоха и обадиха на цар Давида; защото те не можеха да се вестят в града.
18 Видя ги един момък и обади на Авесалома; но те и двамата скоро заминаха и отидоха в Бахурим, в къщата на един човек, в чийто двор имаше кладенец, и те се спуснаха в него.
19 А жената взе, та простря върху устието на кладенеца покривка и насипа отгоре й грухано жито, тъй че нищо се не забелязваше.
20 Дойдоха Авесаломовите слуги вкъщи при жената и попитаха: де са Ахимаас и Ионатан? А жената им отговори: преминаха реката през брода. Те търсиха и не намериха, и се върнаха в Йерусалим.
21 Когато си заминаха, ония излязоха из кладенеца, отидоха и обадиха на цар Давида, като му казаха: ставайте и по-скоро преминете през водата, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет за вас.
22 Тогава Давид стана и всички люде, които бяха с него, и преминаха Йордан; на разсъмване не остана нито един, който да не беше преминал Йордан.
23 Ахитофел, като видя, че съветът му не бе изпълнен, оседла осела, приготви се, отиде у дома си, в своя град, направи завещание за дома си, и се обеси, и умря, и го погребаха в бащиния му гроб.
24 Давид стигна в Маханаим, а Авесалом премина Йордан, той и цял Израил с него.
25 Вместо Иоава Авесалом постави над войската Амесая. Амесай беше син на един човек, на име Иефер, от Изреел, който влезе при Авигея, Наасова дъщеря, Саруева сестра, Иоавова майка.
26 А Израил се разположи на стан с Авесалома в Галаадската земя.
27 Когато Давид стигна в Маханаим, Наасовият син Сови от Рава Амонитска, и Махир, Амиилов син, от Лодавар, и галаадецът Верзелий от Роглим,
28 донесоха (десет приготвени) постелки, (десет) блюда и пръстени съдове, пшеница и ечемик, брашно и грухано просо, боб и леща и пържени зърна,
29 мед и масло, овци и краве сирене,- донесоха за храна на Давида и на людете, които бяха с него; защото те казваха: народът е гладен и уморен и е жадувал в пустинята.
18
1 И Давид прегледа людете, които бяха с него, и постави над тях хилядоначалници и стотници.
2 Давид изпрати людете - една третина под воеводство на Иоава, една третина под воеводство на Авеса, син Саруев, брат Иоавов, една третина под воеводство на гетеца Етея. И царят каза на людете: и аз ще дойда с вас.
3 Но людете му отговориха: не дохождай, защото, ако ние и побегнем, това няма да се забележи; ако и половината от нас умре, тъй също няма да се забележи; ти, обаче, сам струваш, колкото десет хиляди от нас; и затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.
4 Царят им каза: каквото намерите за добро, това и ще сторя. И царят се спря при портите, и всичкият народ излизаше по стотини и по хиляди.
5 И царят заповяда на Иоава, Авеса и Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома. И всички чуваха, как заповядваше царят на всички началници за Авесалома.
6 И излязоха людете в полето срещу израилтяните, и стана битка в Ефремова гора.
7 И народът Израилев биде поразен от Давидовите слуги; тоя ден там стана голямо поражение, - избити бяха двайсет хиляди (души).
8 Битката се простря по цялата оная страна, и гората погуби повече народ, отколкото изтреби мечът в оня ден.
Смъртта на Авесалом и плачът на Давид за него
9 Авесалом се срещна с Давидовите слуги; той яздеше на муле. Когато мулето се вмъкна с него под клоните на един голям дъб, косата на Авесалома се заплете в клоните на дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето, което беше под него, избяга.
10 Някой си видя това и обади на Йоана, думайки: ето, аз видях Авесалома да виси на дъба.
11 Иоав каза на човека, който му обади това: ето, видял си; защо го не събори там на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.
12 И оня отговори на Иоава: да сложеха в ръцете ми и хиляда сикли сребро, и тогава не бих дигнал ръка върху царския син; защото ние чухме, как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома;
13 и ако бих постъпил инак с опасност за живота си, това не би останало скрито от царя, па и ти би застанал против мене.
14 Иоав каза: няма защо да се мая с тебе. И взе в ръце три стрели и ги заби в сърцето на Авесалома, който беше още жив на дъба.
15 Тогава заобиколиха Авесалома десет момци, Иоавови оръженосци, удариха го и го умъртвиха.
16 И затръби Иоав с тръба, и людете, които гонеха Израиля, се върнаха, понеже Иоав щадеше народа.
17 И взеха Авесалома, хвърлиха го в гората, в дълбока яма, и натрупаха отгоре му голяма грамада камъни. И всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си.
18 Още приживе Авесалом бе си въздигнал паметник в царската долина; защото казваше: аз нямам син, за да се запази спомен за името ми. И нарече паметника по името си. И доднес той се нарича "Авесаломов паметник".
19 Ахимаас, син Садоков, каза на Иоава: ще се затека да обадя на царя, че Господ чрез Своя съд го избави от ръцете на враговете му.
20 Но Иоав му каза: няма да бъдеш добър вестител днес; друг ден ще обадиш, а не днес, защото царевият син умря.
21 Иоав каза на Хусия: иди, обади на царя, каквото си видял. И Хусий се поклони на Иоава и се затече.
22 Но Ахимаас, Садоков син, настояваше и казваше на Иоава: каквото и да бъде, и аз ще се затека подир Хусия. А Иоав му отговори: що ти трябва да тичаш, синко? Добра вест няма да занесеш.
23 Ахимаас каза: нека тъй да бъде, но аз ще се затека. И (Иоав) му каза: тичай. И Ахимаас се затече по прекия път и изпревари Хусия.
24 В това време Давид седеше между двете порти. И стражарят възлезе на вратната стряха откъм стената, дигна очи и видя: ето, един човек тича.
25 И стражарят извика и обади на царя. И царят каза: ако е самичък, вест носу в устата си. А оня все повече и повече се приближаваше.
26 Стражарят видя и друг човек да тича; и стражарят извикана вратаря: ето, още един човек тича. Царят каза: и това е вестител.
27 Стражарят каза: виждам вървежа на първия, който прилича на вървежа на Ахимааса, Садоковия син. А царят каза: той е добър човек и иде с добра вест.
28 Ахимаас извика и каза на царя: мир! И поклони се на царя с лице доземи и каза: благословен Господ, Бог твой. Който предаде людете, що бяха дигнали ръка против моя господар, царя!
29 И царят попита: здрав ли е момъкът Авесалом? Ахимаас отговори: видях голямо вълнение, когато царският служител Иоав изпращаше твоя раб; ала не зная, какво ставаше (там).
30 Царят каза: отмести се и застани тука. И той се отмести и застана.
31 Ето, пристигна и Хусий (след него). И Хусий каза (на царя); добра вест за господаря ми, царя! Господ ти стори днес правда, като те избави от ръката на всички, които бяха въстанали против тебе.
32 И царят попита Хусия: здрав ли е момъкът Авесалом? Хусий отговори: дано с враговете на моя господар, царя, и с всички зломисленици против тебе се случи същото, което сполетя момъка!
33 Смути се царят и отиде в стаята над портите и плака и, когато отиваше, думаше тъй: сине Авесаломе! сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!
19
1 И обадиха на Иоава: ето, царят плаче и тъжи за Авесалома.
2 И победата на оня ден се обърна в плач за целия народ: защото него ден народът чу и казваше, че царят скърби за сина си.
3 Тогава народът влизаше в града скришом, както се спотайват от срам люде, побягнали от битка.
4 А царят закри лице и викаше високо: сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине!
5 И Иоав дойде при царя вкъщи и рече: ти днес посрами всичките си слуги, които избавиха днес живота ти, живота на твоите синове и дъщери, живота на твоите жени и живота на твоите наложници;
6 ти обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат, понеже днес показа, че за тебе са нищо и вождове и слуги; днес разбрах, че тебе щеше да бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели;
7 затова стани, излез и поговори по сърце на рабите си; защото, кълна се в Господа, че, ако не излезеш, тая нощ ни един човек не ще остане с тебе; и това ще бъде за тебе по-лошо от всички беди, каквито са те постигнали от младини доднес.
8 Стана царят и седна при портите, а на целия народ обадиха, че царят седи при портите. И целият народ дойде при царя (при портите); а израилтяните се разбягаха по шатрите си.
Давид се завръща в Йерусалим
9 И целият народ по всички колена Израилеви се препираше и казваше; цар (Давид) ни избави от ръцете на враговете ни и ни освободи от ръцете на филистимци, а сега сам побягна от тая земя (от царството си), от Авесалома.
10 Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в боя; а сега защо бавите, та не върнете царя? (Тия думи на цял Израил стигнаха до царя.)
11 И цар Давид прати да кажат на свещениците Садока и Авиатара: кажете на Иудините старейшини: защо искате да сте последни за връщането на царя у дома му, когато думите на цял Израил стигнаха до царя в неговия дом?
12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последни за връщането на царя в дома му?
13 А на Амесая кажете: не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако ти не станеш при мене завинаги военачалник вместо Иоава!
14 И склони сърцето на всички иудеи като на един човек. И те пратиха да кажат на царя: върни се ти и всички твои слуги.
15 Върна се царят и стигна до Йордан, а иудеите дойдоха в Галгал да посрещнат царя и да го преведат през Йордан
16 И Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с иудеите да посрещне цар Давида,
17 и заедно с него имаше хиляда души вениаминци, и Сива, слуга на Сауловия дом, с петнайсетте си синове и с двайсетте си слуги; те преминаха Йордан пред лицето на царя (и приготвиха да мине царят през Йордан).
18 Когато прекараха кораба, за да преведат челядта на царя и да му послужат, тогава Семей, син на Гера, падна (ничком) пред царя, щом той премина Йордан,
19 и каза на царя: господарю, не ми смятай за престъпление и не спомняй онова, което съгреши рабът ти в оня ден, когато моят господар-цар излизаше из Йерусалим, и не туряй това, царю, на сърце;
20 защото рабът ти знае, че е съгрешил; и ето, от целия Йосифов дом дойдох днес първи да посрещна господаря си царя.
21 Авеса, Саруев син, отговори и каза: нима Семей няма да умре, задето злослови помазаника Господен?
22 А Давид каза: какво е мене и вам, синове Саруеви, та сега ми ставате клеветници? Днес ли трябва да убивате кого и да било от Израиля? Не зная ли, че днес съм цар над Израиля?
23 И каза царят на Семея: ти няма да умреш. И царят му се закле.
24 Излезе да посрещне царя и Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син. Той си не беше мил нозете, (нито рязал ноктите,) не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си от оня ден, когато царят излезе, до деня, когато се завърна смиром.
25 Когато той излезе из Йерусалим да посрещне царя, царят го попита: Мемфи-востее, защо не дойде с мене?
26 Оня отговори: господарю мой, царю, моят слуга ме излъга, защото аз, рабът ти, си думах: "ще си оседлая осела, ще го възседна и ще отида с царя", понеже рабът ти е хром.
27 А той наклевети раба ти пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като ангел Божий; прави, що ти е воля;
28 макар и целият ми бащин дом да бе заслужил смърт пред моя господарцаря, но ти постави своя раб между твоите сътрапезници; какво право имам, прочее, още да се оплаквам пред царя?
29 А царят му каза: защо говориш всичко това? Аз казах, ти и Сива да разделите помежду си нивите.
30 Но Мемфивостей отговори на царя: нека той вземе дори всичко, след като моят господар-цар се завърна смиром у дома си.
31 Дойде от Роглим и галаадецът Верзелий и премина с царя Йордан, за да го придружи отвъд Йордан.
32 А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той хранеше царя, докле живееше в Маханаим, понеже беше заможен човек.
33 И царят каза на Верзелия: дойди с мене, и аз ще те храня в Йерусалим.
34 Но Верзелий отговори на царя: много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим?
35 Сега съм на осемдесет години; ще различа ли добро от лошо? Ще разбере ли рабът ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? И ще мога ли да чувам гласа на певците и на певиците? Защо, прочее, рабът ти да бъде тегота на своя цар-господар?
36 Рабът ти ще придружи още малко царя отвъд Йордан: за какво, прочее, царят ще ме награждава с такава милост?
37 Позволи на раба си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето, рабът ти, син ми Кимхам, нека отиде с моя цар-господар, и ти постъпи с него, както ти е воля.
38 И царят каза:, нека Кимхам дойде с мене, и аз ще направя за него, каквото ти е воля; и всичко, каквото ти би поискал от мене, ще направя за тебе.
39 И целият народ премина Йордан, и царят тъй също. И царят целуна Верзелия и го благослови, и той се върна у дома си.
40 И царят тръгна за Галгал; тръгна с него и Кимхам; и целият иудейски народ и половината израилски народ придружиха царя.
41 И ето, всички израилтяни дойдоха при царя и му казаха: защо нашите братя, мъжете Иудини, грабнаха тебе, и преведоха през Йордан царя и челядта му и заедно с него всички Давидови люде?
42 И всички Иудини мъже отговориха на израилтяните: затова, защото царят е нам близък; и за какво да се сърдите по ради това? нима сме изяли нещо от царя, или сме взели от него дарове? (или ни е освободил от данъци?)
43 И израилтяните отговориха на Иудините мъже и казаха: ние сме десет части у царя, тъй също и за Давида; (ние сме първенец, а не вие;) защо, прочее, ни унизиха? Нали нам се падаше първата дума, за да върнем нашия цар? Но думата на Иудините мъже беше по-силна от думата на израилтяните.
20
Въстанието на Савей
1 Случайно там се намираше един неверник, на име Савей, син на вениаминеца Бихри; той затръби с тръба и каза-за нас няма дял с Давида и няма за нас наследство с Иесеевия син; израилтяни, всич ки в шатрите!
2 И всички израилтяни се отделиха от Давида и отидоха подир Савея, син на Вихри, а иудеите останаха на страната на царя си, от Йордан до Йерусалим.
3 Давид дойде в дома си в Йерусалим; и взе царят десетте жени наложници, които бе оставил да пазят къщата; настани ги в отделна къща под надзор, и ги хранеше, ала не отиваше при тях. И те стояха там дори до смъртта си и живееха там като вдовици
4 И Давид каза на Амесая: свикай в три дни иудеите при мене и ти сам се яви тук.
5 И Амесай отиде да свика иудеите, но закъсня повече от даденото нему време
6 Тогава Давид каза на Авеса: Бихриевият син Савей сега ще ни докара повече злини, отколкото Авесалом; вземи слугите на господаря си и го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и да се скрие от очите ни.
7 И излязоха след него Иоавовите люде, и хелетейци и фелетейци, и всички юнаци тръгнаха от Йерусалим да преследват Бихриевия син Савея
8 И когато доближиха до големия камък, що е при Гаваон, срещна ги Амесай. Иоав бе облечен във военното си облекло и препасан с меч, който висеше на бедрото в ножница и който лесно се вадеше от нея и влазяше.
9 Иоав каза на Амесая: здрав ли си, брате? И Иоав улови с дясната си ръка бра дата на Амесая, за да го целуне.
10 Амесай обаче не се предпази от меча, що беше в ръката на Иоава, и тоя го прободе с него в корема, тъй че вътрешностите се изсипаха на земята, и не го удари втори път, и той умря. Иоав и брат му Авеса погнаха Савея, Бихриевия син.
11 Един от Иоавовите момци стоеше над Амесая и казваше: който е предан на Иоава и който е за Давида, нека върви подир Иоава!
12 А (мъртвият) Амесай лежеше в кръвта си насред пътя. И тоя човек, като виждаше, че всички люде се спират над него, отвлече Амесая от пътя в полето и метна върху него дреха, понеже видя, че всеки, който минеше, се спираше над него.
13 Но когато той бе отвлечен от пътя, целият народ Израилев тръгна след Иоава да гони Савея, Бихриевия син.
14 А той мина през всички израилски колена до Авел-Бет-Маах и през цял Берим; и (всички жители от градовете) се събираха и отиваха след него.
15 И дойдоха и го обсадиха в Авел-Бет-Маах; издигнаха насип пред града, приближиха до стената, и всички люде, които бяха с Иоава, залягаха да съборят стената.
16 Тогава една умна жена завика от градската стена: слушайте, слушайте, кажете на Иоава да дойде насам, и аз ще поговоря с него.
17 Иоав се приближи до нея, и жената попита: ти ли си Иоав? И тоя отговори: аз съм. Тя каза; чуй думите на рабинята си. И той отговори: слушам.
18 Тя рече: едно време казваха: който иска да пита, нека пита в Авел; и тъй решаваха делото. (Има ли още такива, които са се решили да си останат верни израилтяни? Нека попитат в Авел: има ли още?)
19 Аз съм от мирните, верни градове израилски, а ти искаш да съсипеш града, и то майката (на градовете) у Израиля. Защо да разоряваш наследието Господне?
20 Иоав отговори и каза: далеч от мене да съсипвам или разорявам!
21 Това не е тъй; но един човек от Ефремова планина, на име Савей, син на Бихри, дигна ръка против цар Давида; само него ми дайте, и аз ще отстъпя от града. И жената рече на Иоава: ето, неговата глава ще ти бъде хвърлена от стената.
22 Жената отиде при целия народ с умните си думи (и говори на цял град да отсекат главата на Савея, Бихриевия син). И отсякоха главата на Савея, Бихриевия син, и я хвърлиха на Иоава. Тогава (Иоав) затръби с тръба, и всички (люде) се разотидоха от града по шатрите си; а Иоав се върна в Йерусалим при царя.
23 Иоав биде поставен над цялата израилска войска, а Ванея, Иодаев син, над хелетейци и над фелетейци;
24 Адорам - над данъците; Иосафат, Ахилудов син, - за летописец;
25 Суса - за писар; Садок и Авиатар - за свещеници;
26 също и Ира иаритец беше свещеник при Давида.
21
Избиване на Сауловите потомци
1 В дните на Давида имаше по земята - три години глад, година след година. Давид попита Господа. И Господ каза: това е поради Саула и кръвнишкия му дом, задето изби гаваонци.
2 Тогава царят повика гаваонци и говори с тях. Гаваонци бяха не от Израилевите синове, а остатъци от аморейци; израилтяните им бяха дали клетва, ала Саул искаше да ги изтреби от ревност към потомците на Израиля и на Иуда.
3 И Давид каза на гаваонци: какво да направя за вас и с какво да ви примиря, за да благословите наследието Господне?
4 Гаваонци му отговориха: не ни трябва ни сребро, ни злато от Саула, ни от неговия дом, не ни трябва и да се убива кой да е от Израиля. Той попита: а какво искате? Аз ще сторя за вас.
5 Те отговориха на царя: от оня човек, който ни погубваше и искаше да ни изтреби, та да ни няма ни в един от Израилевите предели, -
6 от неговите потомци предай ни седем души, и ние ще ги обесим (посред бял ден) пред Господа в Гива, град на Саула, избраника Господен. И царят каза: ще предам.
7 Но царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана, Сауловия син, поради клетвата в името Господне, която беше между тях, между Давида и Сауловия син Ионатана.
8 И царят взе Армона и Мемфивостея, двамата синове на Рицпа, дъщеря на Айя, които тя бе родила на Саула, и петте синове на Мелхола, Саулова дъщеря, които бе родила на Адриела, син на мехолатеца Верзелия,
9 и ги предаде в ръцете на гаваонци, и те ги обесиха (посред бял ден) на планината пред Господа. И загинаха всички тия седем души заедно; те бяха погубени в първите дни на жетвата, начало на ечемичната жетва.
10 Тогава Рицпа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла си го на оная планина и седя отначало на жетвата, докле се изляха върху тях от небето Божиите води, и не оставяше да се докоснат до тях дене птиците небесни и ноще - полските зверове.
11 И обадиха на Давида, какво е сторила Рицпа, дъщеря на Айя, Саулова наложница. (И те изтляха; прибра ги Дан. син на Иоя, от потомците на исполините.)
12 Давид отиде, та прибра костите на Саула и костите на сина му Ионатана от жителите на Иавис Галаадски, които ги бяха тайно взели от стьгдата на Бет-Сан, дето филистимци ги бяха обесили, когато филистимци убиха Саула в Гелвуя.
13 Той пренесе оттам костите на Саула и костите на сина му Ионатана; и събраха костите на обесените (посред бял ден).
14 И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана, (и костите на обесените посред бял ден) в земята Вениаминова, в Цела, в гроба на баща му Киса. И извършиха всичко, което царят бе заповядал. И след това Бог се смили над страната.
Победи над филистимците
15 И захвана се пак война между филистимци и израилтяни. И излезе Давид и слугите му с него и воюваха с филистимци; и Давид се умори.
16 Тогава Иесвий, един от Рефаимовите потомци, чието копие тежеше триста сикли мед и който бе препасан с нов меч, искаше да погуби Давида.
17 Но Авеса, Саруев син, му помогна, (и Авеса избави Давида) и удари филистимеца и го уби. Тогава Давидовите люде се заклеха и казаха: ти няма вече да излезеш с нас на война, за да не угасне светилото Израилево.
18 Сетне пак имаше война с филистимци в Гоб; тогава хушатецът Совохай уби Сафута, един от Рефаимовите потомци.
19 Стана и друга битка в Гоб; тогава Елханан, синът на Ягаре-Оргима Витлеемски, уби гетеца Голиата, комуто дръжката на копието беше колкото тъкарско кроено.
20 Стана още една битка в Гет; и там имаше един едър човек, тъй също от Рефаимовите потомци, с по шест пръсти на ръцете и на нозете, всичко двайсет и четири.
21 Той хулеше израилтяните; но Ионатан, син на Сафая, Давидовия брат, го уби.
22 Тия четирмата бяха от рода на Рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и на слугите му.
22
Хвалебна песен на Давид
1 И Давид възпя песен Господу в деня, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саула, като каза:
2 Господ е моя твърдиня, моя крепост и мой избавител.
3 Моят Бог е моя скала; Нему се уповавам; мой щит, рог на моето спасение, моя защита и мое прибежище; Спасителю мой, Ти ме избави от беди!
4 Ще призова всехвалния Господа и от враговете си ще се избавя.
5 Вълни на смъртта ме обгърнаха, и потоци от беззаконие ме уплашиха;
6 вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха.
7 Но в стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя (свет) чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му.
8 Потресе се, разклати се земята, трепнаха и се разлюляха основите небесни, защото се разгневи (Господ на тях).
9 Дигна се дим от гнева Му и поядащ огън от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.
10 Той наведе небесата и слезе; и мрак беше под нозете Му;
11 седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле;
12 и с мрак се покри като с шатра, като сгъсти водите на облаците небесни;
13 от блясъка пред Него разпаляха се огнени въглени.
14 Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас;
15 пусна стрели и ги разпръсна; блясна със светкавица и ги изтреби.
16 Разкриха се изворите морски, показаха се основите на вселената от страшния глас на Господа, от духването на духа на Неговия гняв.
17 Простря Той ръка от височините, хвана ме и ме извлече из големите води;
18 избави ме от силния ми враг, от ония, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.
19 Те въстанаха против мене в деня на моята неволя; но Господ ми бе опора
20 и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.
21 Въздаде ми Господ според моята правда, възнагради ме според чистотата на ръцете ми.
22 Защото аз пазих пътищата Господни и не бях нечестив пред моя Бог,
23 понеже всичките Му заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах,
24 бях непорочен пред Него и се пазех да не съгреша.
25 И Господ ми въздаде според моята правда, според чистотата ми пред Неговите очи. .
26 С милостивия Ти постъпваш милостивно, с искрения мъж - искрено,
27 с чистия - чисто, а с лукавия - според лукавството му.
28 Ти спасяваш угнетените и с погледа Си унижаваш горделивите.
29 Ти, Господи, си мое светило; Господ просветлява моята тъмнина.
30 С Тебе поразявам войска; с моя Бог прескачам стена.
31 Бог! - непорочен е Неговият път, чисто е словото Господне, Той е щит за всички, които се надяват Нему,
32 защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме препасва със сила, приготвя ми верен път;
34 прави ми нозете като на елен, и поставя ме на висини;
35 учи ръцете ми на бой, и напряга мишците ми като меден лък.
36 Ти ми даваш щита на Твоето спасение, и Твоята милост ме възвеличава.
37 Ти разширяваш крачките ми под мене, и моите нозе се не люлеят.
38 Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа;
39 изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми.
40 Ти ме препасваш със сила за бой и поваляш отпреде ми въставащите против мене;
41 Ти обръщаш към мене гърба на моите врагове, и аз изтребвам ония, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави, - към Господа, ала Той ги не чува.
43 Стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.
44 Ти ме избави от буната на моя народ; Ти ме запази, за да бъда глава над другородци; народ, който не познавах, ми слугува.
45 Другородци ме ласкаят; щом чуят за мене, ми се покоряват.
46 Другородците бледнеят и треперят в своите крепости.
47 Жив е Господ и благословен моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог, прибежище на моето спасение,
48 Бог, Който отмъстява за мене. Който ми покорява народите
49 и Който ме избавя от враговете ми! Над ония, които въстават против мене. Ти ме въздигна; Ти ме избави от жестокия човек.
50 Затова ще прославя Тебе, Господи, между езичниците, и ще възпея Твоето име, -
51 Тебе, Който славно избавяш Своя цар и правиш милост на помазаника Си Давида и на потомството му довеки.
23
Последни слова на Давид
1 Ето последните Давидови думи, речта на Иесеевия син Давида, речта на оня мъж, който е високо поставен, на помазаника на Бога Иаковов и на сладкия певец Израилев:
2 Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми.
3 Каза Бог Израилев, говори за мене скалата Израилева: оня, който господарува над людете, ще бъде праведен, като господарува с Божи страх.
4 И както сутрин на разсъмване, при изгрев-слънце на безоблачно небе, от грее нето след дъжд и израства из земята трева,
5 тъй е и с моя дом у Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. Тъй изхожда от Него всичкото ми спасение и всичкото ми желание.
6 А нечестивите ще бъдат като изхвърлено тръне, което не хващат с ръка;
7 но който се докосва до него, въоръжава се с желязо или с дърво от копие, и на мястото в огън го изгарят.
Изброяване на храбрите Давидови войни
8 Ето имената на юнаците Давидови: ахаманец Исбосет, главен между тримата; той вдигна копието си против осемстотин души и ги порази наведнъж.
9 След него бе Елеазар, син на Додо, Ахохов син, един от тримата юнаци, които бяха с Давида и с укори предизвикваха филистимци, когато тия бяха се събрали да воюват;
10 израилтяните излязоха против тях, и той застана и поразяваше филистимци дотам, че ръката му се умори и прилепна към меча. И в оня ден Господ даде голяма победа, и народът тръгна подире му, само за да обира убитите.
11 След него - Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимци се събраха в Тирия, дето имаше нива, засята с леща, и народът побягна от филистимци,
12 той застана сред нивата и я защити и порази филистимци. И тогава Господ даде голяма победа.
13 Тия трима главни измежду трийсетте воеводи отидоха и влязоха по жетва при Давида в Одоламската пещера, когато филистимските тълпи стояха в долината на рефаимци.
14 Тогава Давид беше в укрепено място, а филистимската войска - във Витлеем.
15 Давид поиска да пие и каза: кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портите?
16 Тогава тия трима юнаци се промъкнаха през филистимския стан, извадиха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха та донесоха на Давида. Но той не рачи да я пие, а я изля за слава Господу
17 и каза: да ме пази Господ да сторя това! Не е ли това кръв на людете, които ходиха, с опасност за живота си? И не рачи да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци!
18 И Авеса, брат на Саруевия син Иоава, беше главен между тримата; той уби с копието си триста души и се прослави между тия трима.
19 От тримата той беше най-виден и началник беше, ала на ония трима не беше равен.
20 Ванея, син на храбрия мъж Иодая, от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариила Моавски; той същият слезе в един ров и уби лъв по снежно време;
21 пак той уби един египтянин, човек виден; египтянинът имаше в ръка копие, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката на египтянина и го уби с неговото копие, -
22 това именно извърши Иодаевият син Ванея, и беше славен между тримата юнаци;
23 той беше по-виден от трийсетте, ала на ония трима не беше равен. И Давид го постави за най-близък изпълнител на заповедите си.
24 Ето имената на силните при цар Давида: Асаил, брат на Иоава - в броя на трийсетте; Елханан, син на Додо, от Витлеем,
25 Шама хародитец, Елика хародитец,
26 Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша,
27 Евиезер анатотец, Мебунай хушатец,
28 Цалмон, ахохитец, Махарай нетофатец,
29 Хелев нетофатец, син на Баана, Итай, син на Рибая, от Гива на синовете Вениаминови,
30 Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш,
31 Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец,
32 Елияхба шалбонец; от синовете на Иашена - Ионатан,
33 Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара,
34 Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха, Елиам гилонец, син на Ахитофела,
35 Хецрай кармелитец, Паарай арбитец,
36 Игал, Натанов син, от Цоба, Бани гадитец,
37 Целек амонитец, Нахарай беротец, оръженосец на Иоава, Саруев син,
38 Ира итритец, Гареб итритец,
39 Урия хетеец. Всичко - трийсет и седем.
24
Преброяването на народа и Господният гняв
1 Гневът Господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй Израиля и Иуда.
2 И царят каза на военачалника Иоава, който беше при него: обиколи всички колена Израилеви (и Иудини) от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная, колко народ има.
3 Иоав каза на царя: Господ,. Бог твой, да умножи народа толкова, колкото е, и още стократно толкова, и очите на господаря ми царя да видят това; но защо моят цар-господар иска това нещо?
4 Но царската дума към Иоава и военачалниците надделя. И Иоав заедно с военачалниците излезе от царя да преброява израилския народ.
5 Те преминаха Йордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е сред долината Гадова, към Иазер;
6 и дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Ходши; и стигнаха в Дан-Яан и избиколиха Сидон;
7 дойдоха до Тирската крепост и във всички хивейски и хананейски градове, излязоха на юг от Иудея, във Вирсавия,
8 обходиха цялата страна и стигнаха в Йерусалим след девет месеца и двайсет дена.
9 Иоав подаде на царя списъка за народното преброяване; и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи - петстотин хиляди.
10 И след като Давид преброи народа, трепна му сърце. И каза Давид на Господа: тежко съгреших, дето постъпих тъй; и сега моля Ти се, Господи, прости греха на Твоя раб, защото аз постъпих твърде неразумно.
11 Когато Давид стана на другия ден сутринта, биде слово Господне към пророк Гада, Давидов ясновидец:
12 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си от тях едно, което да се изпълни над тебе.
13 И дойде Гад при Давида, обади му и му каза: избери си, глад ли да бъде в земята ти седем години, или три месеца да бягаш от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дни да върлува мор по твоята земя? Сега размисли и реши, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил.
14 Давид отговори на Гада: много ми е тежко; но нека падна в ръцете на Господа, защото е голямо Неговото милосърдие; само да не падна в човешки ръце. (И Давид си избра мор във време на пшенична жетва.)
15 И напрати Господ мор върху израилтяните от сутринта до определеното време; (и морът се начена у народа) и умряха от народа, от Дан до Вирсавия, седемдесет хиляди души.
16 И Ангел (Божий) простря ръката си над Йерусалим, за да го опустоши; но Господ се разкая за злото и каза на Ангела, който поразяваше народа: стига, сега спусни ръката си. А Божият Ангел беше тогава при гумното на иевусееца Орна.
17 Когато Давид видя Ангела, който поразяваше народа, каза Господу, думайки: ето, аз съгреших, аз (пастирът) постъпих беззаконие; но тия овци какво са сторили? Нека, прочее, Твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом.
18 И в оня ден дойде Гад при Давида и каза: иди, съгради жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.
19 И Давид отиде според думата на (пророка) Гада, както бе заповядал Господ.
20 Орна погледна и видя, че царят и слугите му идат при него; излезе Орна и се поклони на царя ничком доземи.
21 Орна попита: защо е дошъл моят цар-господар при своя раб? Давид отговори: да купи от тебе гумното, за да съгради жертвеник Господу, та да престане поразата у народа.
22 Орна каза на Давида: нека господарят ми цар вземе и принесе е жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете - за дърва.
23 Всичко това, царю. Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе!
24 Но царят каза на Орна: не, аз ще ти заплатя, колкото струва, и няма да принеса на Господа, моя Бог, жертва, взета даром. И Давид купи гумното и воловете за петдесет сикли сребро.
25 Давид съзида там жертвеник Господу и принесе всесъжение и мирни жертви. (Сетне Соломон разшири жертвеника, понеже беше малък.) И Господ се умилостиви над страната и поразата у израилтяните престана.
1
Краят на царуването на Давид (1:1-2:46)
1 Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.
2 Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, и ще бъде топло на нашия цар-господар.
3 И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.
4 Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна.
5 Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.
6 Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.
7 И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.
8 Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.
9 И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.
10 А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани.
11 Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?
Начало на царуването на Соломон
12 Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.
13 Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?
14 И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.
15 Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.
16 Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?
17 Тя. му отговори: господарю мой, царю! ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол.
18 А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.
19 Той заклал много волове, телци и овци и поканил всички царски синове, свещеник Авиатара и военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил.
20 Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него.
21 Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона.
22 Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан.
23 Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.
24 И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол?
25 Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!
26 А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани.
27 Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него?
Помазване на Соломон за цар
28 Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя.
29 Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда!
30 Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, - тъй ще и направя това днес.
31 Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!
32 И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя.
33 И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион,
34 нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон!
35 След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда.
36 Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар:
37 както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида!
38 Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион.
39 И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон!
40 И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му.
41 И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град?
42 Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест.
43 Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар;
44 и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле;
45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате.
46 И Соломон вече седна на царския престол.
47 А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си
48 и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това.
49 Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.
50 Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.
51 И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб.
52 И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре.
53 И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.
2
Завещание и смърт на Давид
1 Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки:
2 ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен
3 и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш,
4 та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.
5 Още: ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав, как постъпи с двамата воеводи на израилската войска, с Нировия син Авенира и с Иетеровия син Амесая, как ги уби и проля в мирно време кръв като в бой, и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си;
6 постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му смиром в преизподнята.
7 А на синовете на галаадеца Верзелия стори милост, та да бъдат между ония, които се хранят от твоята трапеза, понеже те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.
8 Ето, при тебе е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Йордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч.
9 Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята.
10 И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град.
11 Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Йерусалим царува трийсет и три години.
12 Тогава Соломон седна на престола на баща си Давида, и царуването му беше много крепко.
13 И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и й се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир.
14 И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай.
15 И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа.
16 Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори.
17 И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага.
18 Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе.
19 И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони й се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно
20 и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят й отговори: искай, майко, няма да ти откажа.
21 И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония.
22 Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел).
23 И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си.
24 А сега, - жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, - сега Адония трябва да умре.
25 И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря.
26 На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си;ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми.
27 И Соломон отстрани Авиатара от Господнето свещенство, и се изпълни словото на Господа, което бе казал, за Илиевия дом в Силом.
28 Дойде слух за това до Иоава, - понеже Иоав държеше страната на Адония, а не държеше страната на Соломона, - и Иоав побягна в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.
29 Обадиха на цар Соломона, че Иоав побягнал в Господната скиния и че е при, жертвеника. Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, думайки: иди, убий го (и го погреби).
30 Ванея дойде в Господнята скиния и му рече: тъй каза царят: излизай. А оня отговори: не, аз искам тук да умра. Ванея обади това на царя, като каза: тъй рече Иоав и тъй ми отговори.
31 Царят му рече: направи, както с той казал: убий го и го погреби, и проляната от Иоава невинна кръв ще умиеш от мене и от дома на баща ми;
32 Господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амееая, военачалник иудейски;
33 нека кръвта им се обърне върху главата на Иоава и върху главата на потомството му довека, а на Давида, и на потомството му, и на дома му, и на престола му нека бъде мир от Господа довека!
34 И отиде Иодаевият син Ванея, удари Иоава и го уби; и тоя биде погребан в къщата си, в пустинята.
35 Тогава цар Соломон постави Иодаевия син Ванея над войската вместо него; (а управлението на царството беше в Йерусалим,) свещеник Садока пък царят остави (за първосвещеник) вместо Авиатара. (Господ даде на Соломона разум, твърде голяма мъдрост и обширен ум като пясъка при морето. И Соломон имаше разум по-голям от разума на всички синове на Изток и на всички мъдри египтяни. Той си взе за жена фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си и, преди всичко, дома Господен и стените около Йерусалим; в седем години завърши той строежа. Соломон имаше седемдесет хиляди души преносвачи на товари и осемдесет хиляди каменоделци в планините. И Соломон направи море и подпорки, големи бани и стълбове, извор в двора и медно море, съгради кула и укрепленията й и раздели Давидовия град. Тогава фараоновата дъщеря мина от Давидовия град в своя дом, който той й построи; след това Соломон съгради стени около града. Соломон принасяше три пъти в годината всесъжение и мирни жертви върху жертвеника, който съгради Господу, и кадеше пред Господа върху него и завърши строежа на дома. Главните разпоредници над Соломоновите работи бяха три хиляди и шестстотин, и те управляваха народа, който извършваше работите. Той построи Асур и Магдон, Газер, Горний Веторон и Валалат; но тия градове той съгради, след като бе построил Господния дом и стените около Йерусалим. Още през живота си Давид завеща на Соломона, думайки: ето при тебе е Семей, син на Гера, Иеминиевсин от Бахурим; той ме хулеше с тежка хула, когато отивах за Маханаим; но той излезе насреща ми при Йордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч; но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш, какво трябва да сториш с него, за да свалиш седината му окървавена в преизподнята.)
36 Царят изпрати, та повика Семея и му каза: построй си дом в Йерусалим и живей тука и никъде на излизай оттука;
37 и знай, че в оня ден, в който излезеш и минеш поток Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.
38 И Семей каза на царя: добре; както заповяда моят цар-господар, тъй ще направи твоят раб. И Семей живя в Йерусалим дълго време.
39 Но след три години се случи, че двама Семееви роби избягаха при гетекия цар Анхуса, Маахов син. И обадиха на Семея, думайки; ето твоите роби са в Гет.
40 Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхуса да търси робите си. Семей се върна и доведе робите си от Гет.
41 И обадиха на Соломона, че Семей е ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.
42 Тогава царят изпрати, та повика Семея и му рече: не ти ли се заклех в Господа и не ти ли обявих, думайки: знай, че в оня ден, в който излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми отговори: добре;
43 а защо не спази заповедта, що ти дадох пред Господа с клетва?
44 И царят рече на Семея: ти знаеш и знае сърцето ти всичкото зло, което си сторил на баща ми Давида; нека прочее Господ обърне злобата ти върху твоята глава!
45 А цар Соломон да бъде благословен, и Давидовият престол да стои твърдо пред Господа довека!
46 И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея и той умря.
3
Царуването на Соломон(3:1-11:43)
Молитвата на Соломон за мъдрост
1 (Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона,) Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Йерусалим.
2 Народът още принасяше жертви по оброчищата, понеже до онова време не беше построен дом на името Господне.
3 Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
4 И царят отиде в Гаваон,за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляда всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник.
5 В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам.
6 Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес;
7 и днес, Господи, Боже мой. Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам.
8 И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа;
9 дай,прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ?
10 И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.
11 И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, -
12 ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе;
13 и това, което ти не поиска, Аз ти давам, - и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни;
14 и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.
15 Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Йерусалим, та застана (пред жертвеника) при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители.
Соломон съди с мъдрост
16 Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.
17 И едната жена каза: о, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;
18 на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.
19 През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,
20 и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;
21 сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.
22 Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя й казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.
23 Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.
24 И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.
25 И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.
26 И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата й вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте й това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.
27 И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.
28 И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.
4
Висшите служители на Соломон
1 Цар Соломон беше цар над цял Израил.
2 И ето кои бяха неговите началници: Азария, син на свещеник Садока;
3 Елихореф и Ахия, синове на Сива - писари; Иосафат, Ахилудов син - летописец;
4 Ванея, Иодаев син, - военачалник, Садок и Авиатар - свещеници;
5 Азария, Натанов син, - началник над разпоредниците, и Завут, син на свещеник Натана, - приятел на царя;
6 Ахисар, - началник на царския дом, и Адонирам, син на Авда - на данъците.
7 Соломон имаше дванайсет разпоредници над цял Израил, които доставяха храна на царя и на неговия дом; всеки беше длъжен да доставя храна по за един месец в годината.
8 Ето имената им: Бен-Хур - на Ефремова планина;
9 Бен-Декер - в Макац и в Шаалбим, във Ветсамис, в Елон и в Бет-Ханан;
10 Бен-Хесед - в Арюбот; нему също принадлежеше Соко и цялата земя Хефер;
11 Бен-Авинадав - над цял Нафат-Дор; Тафат, Соломонова дъщеря, беше негова жена;
12 Ваана, Ахилудов син, в Таанах и Мегидо и в цял Бет-Сан, който е близо до Цартан под Иезреел, от Бет-Сан до Абел-Мехол, и дори зад Иокнеам;
13 Бен-Гевер - в Рамот Галаадски; нему принадлежаха селата на Иаира, Манасиев син, които са в Галаад; нему принадлежеше област Аргов, във Васан, шейсет големи градове със стени и медни завори;
14 Ахинадав, Хидов син, в Маханаим;
15 Ахимаас, в земята Нефталимова; той си бе взел за жена Васемата, Соломо" нова дъщеря;
16 Ваана, Хушаев син, в земята Асирова и в Баалот;
17 Иосафат, Паруахов син, в земята Исахарова;
18 Шимей, син на Ела, в земята Вениаминова;
19 Гевер, Уриев син, в земята Галаадска, в земята на аморейския цар Сихона, и на васанския цар Ога. Той беше разпоредник в тая земя.
Величието на цар Соломон
20 Иуда и Израил, бидейки многобройни като пясъка при морето, ядяха, пиеха и се веселяха.
21 Соломон владееше всички царства от река Ефрат до Филистимската земя и до границата на Египет. Те принасяха дарове и служеха на Соломона през всички дни на живота му.
22 Всекидневната храна на Соломона беше; трийсет кора пшенично брашно и шейсет кора друго брашно,
23 десет угоени вола и двайсет вола от пасбището, и сто овци, освен елени и сърни, и диви кози, и угоени птици;
24 защото той господаруваше над цялата земя отсам реката, от Типсах до Газа, над всички царе отсам реката, и имаше мир с всички околни страни.
25 И живееха Иуда и Израил спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавия, през всички Соломонови дни.
26 Соломон имаше четирийсет хиляди ясли за колеснични коне и дванайсет хиляди за конница.
27 И разпоредниците доставяха на цар Соломона всичко, що трябваше за царската трапеза, всеки в своя месец, и не оставяха да има недостиг от нищо.
28 Също и ечемик, и слама за конете и за мулетата доставяше всеки поредно в мястото, дето се намираше царят.
29 А Бог даде на Соломона мъдрост, твърде голям разум и обширен ум като пясъка на морския бряг.
30 И Соломоновата мъдрост беше по-голяма от мъдростта на всички синове на Изток, и от всичката мъдрост на египтяни.
31 Той беше по-мъдър от всички люде, по-мъдър и от Етана езрахитеца и от Емана, и от Халкола и Дарва, Махолови синове, и името му се славеше по всички околни народи.
32 Той изрече три хиляди притчи, и песните му бяха хиляда и пет;
33 той говори и за дърветата, от кедъра, що е в Ливан, до исопа, който никне по стените; той говори и за животните, за птиците, за влечугите и за рибите.
34 И от всички народи дохождаха да послушат Соломоновата мъдрост, от всички земни царе, които бяха слушали за неговата мъдрост.
5
Построяване и освещаване на Йерусалимския храм (5:1-8:66)
Подготовка за построяването на храма
1 Хирам, тирски цар, прати служителите си при Соломона, като чу, че го помазали за цар вместо баща му, защото Хирам беше Давидов приятел през целия си живот.
2 Също и Соломон изпрати да кажат на Хирама:
3 ти знаеш, че баща ми Давид не можа да съгради дом на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докле Господ ги не покори под нозете му;
4 но сега Господ, Бог мой, ми даде спокойствие отвред: няма противник и няма вече спънки.
5 И ето, аз имам намерение да съградя дом на името на Господа, моя Бог, както бе казал Господ на баща ми Давида, думайки: твоят син, когото ще поставя на твоя престол вместо тебе, ще съгради дом на Моето име;
6 затова, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; и ето, моите слуги ще бъдат заедно с твоите слуги, и ще ти плащам за твоите слуги, каквото ти определиш, защото знаеш, че у нас няма люде, които да умеят да секат дървета тъй, както сидонци.
7 Когато Хирам чу думите на Соломона, много се зарадва и каза: благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида мъдър син, за да управлява тоя многоброен народ!
8 И Хирам прати при Соломона да кажат: изслушах това, за което беше пращал до мене; ще изпълня всичкото ти желание за кедровите и кипарисовите дървета:
9 слугите ми ще ги свлекат от Ливан при морето, и на салове ще ги докарат по море на мястото, което ще ми определиш; там ще ги стоваря, и ти ще ги вземеш; но и ти изпълни моето желание, да доставяш храна за моя дом.
10 И Хирам даваше на Соломона дървета кедрови и дървета кипарисови напълно според желанието му.
11 А Соломон даваше на Хирама двайсет хиляди кора пшеница за прехрана на неговия дом и двайсет кора цедено маслинено масло, - толкова Соломон даваше на Хирама всяка година.
12 Господ даде Соломону мъдрост, както бе му обещал. И между Хирама и Соломона имаше мир, и сключиха съюз помежду си.
13 Цар Соломон наложи тегоба върху цял Израил; а тегобата се състоеше в трийсет хиляди човеци.
14 Той ги пращаше на Ливан, по десет хиляди на месец, на смени; един месец биваха на Ливан, а два месеца - по домовете си. Адонирам пък беше техен началник.
15 Соломон имаше още седемдесет хиляди преносвачи на товари, и осемдесет хиляди каменоделци в планините,
16 вън от трите хиляди и триста началници, които Соломон беше поставил над работата, да наглеждат народа, който извършваше работите.
17 И царят заповяда да докарват големи камъни, скъпи камъни, за основата на дома, камъни дялани.
18 Дялаха ги пък Соломонови работници и Хирамови работници и гивлитци, и приготвяха дървета и камъни за постройката на дома (три години).
6
Строеж на храма
1 В четиристотин и осемдесетата година след излизане на Израилевите синове от Египетската земя, в четвъртата година на Соломоновото царуване над Израиля, в месец зиф, който е вторият месец, Соломон почна да гради храм Господу.
2 Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк - двайсет и висок - трийсет лакти;
3 притворът пред храма беше дълъг двайсет лакти, според ширината на храма, и широк - десет лакти пред храма.
4 В храма той направи прозорци наоткос с решетки.
5 И направи пристройка около стените на храма, около храма и лавира; и направи странични стаи околовръст.
6 Долният кат на пристройката беше широк пет лакти, средният - широк шест лакти, а третият - широк седем лакти; защото около храма извън бяха направени отстъпи, та пристройката да не допира до стените на храма.
7 Когато се градеше храмът, за градеж се употребяваха дялани камъни; ни чук, ни тесла, нито друго някакво желязно оръдие се чуваше в храма при градежа му.
8 Входът в средния кат беше отдясно на храма. По кръгли стълби се изкачваха на средния кат, а от средния - на третия.
9 Тъй съгради той храма, завърши го и го обложи с кедрови дъски.
10 И пристрои към целия храм странични стаи, високи пет лакти; те бяха прикрепени към храма с кедрови греди.
11 И биде слово Господне към Соломона, и му бе казано:
12 ето, ти градиш храм: ако ходиш по Моите устави, постъпваш по Моите наредби и пазиш всичките Ми заповеди, като постъпваш според тях, - Аз ще изпълня върху тебе словото Си, което бях казал на баща ти Давида,
13 и ще живея всред Израилевите синове и няма да оставя Моя народ Израиля.
14 Соломон съгради храма и го завърши.
15 И обложи стените на храма отвътре с кедрови дъски; от пода до потопа ги обложи отвътре с дърво, и пода на храма покри с кипарисови дъски.
16 А в задната страна на храма, на двайсет лакти от края, издигна стена и обложи стените и потона с кедрови дъски, и направи давир за Святая-Святих.
17 Храмът, сиреч предната част на храма, имаше четирийсет лакти.
18 По кедъра отвътре на храма имаше резби, подобни на краставички и разпукващи се цветове; всичко беше покрито с кедър, камък се не виждаше.
19 А вътре в храма той приготви давира, за да постави там ковчега на завета Господен.
20 Давирът беше дълъг двайсет лакти, широк двайсет лакти, и висок двайсет лакти; той го обкова с чисто злато; също обкова и кедровия жертвеник.
21 Извътре Соломон обкова храма с чисто злато, и протегна златни вериги пред давира, и го обкова със злато.
22 Целия храм той обкова със злато, целия храм докрай, и целия жертвеник, който е пред лавира, обкова със злато.
23 И в давира направи два херувима от маслинено дърво, високи десет лакти.
24 Едното крило на херувима беше Дълго пет лакти и другото крило на херувима - пет лакти; десет лакти имаше от единия край на крилете му до другия край на крилете му.
25 Десет лакти имаше и другият херувим; еднаква мярка и еднакъв вид имаха двата херувима.
26 Височината на единия херувим беше десет лакти, също и на другия херувим.
27 Той постави херувимите всред вътрешната част на храма. А крилете на херувимите бяха разперени, и крилото на единия се допираше до едната стена, а крилото на другия херувим допираше до другата стена; другите им пък криле се срещаха крило с крило всред храма.
28 Той обкова херувимите със злато.
29 И по всички стени на храма околовръст издълба изображения на херувими, палми и разпукващи се цветове, отвътре и отвън.
30 И пода на храма обкова със злато във вътрешната и предната част.
31 За входа на давира той направи врата от маслинено дърво с петоъгълни спонци.
32 На двете половини на вратата от маслинено дърво той издълба херувими, палми и разпукващи се цветове и ги обкова със злато; покри със злато и херувимите и палмите.
33 И при входа на храма той направи четириъгълни стълбове от маслинено дърво
34 и две врати от кипарисово дърво; двете половинки на едните врата бяха подвижни, и двете половинки на другите врата бяха също подвижни.
35 Издълба по тях херувими, палми и разпукващи се цветове и обкова резбата със злато.
36 И вътрешния двор направи от три реда дялани камъни и от ред кедрови греди.
37 На четвъртата година, в месец зиф, (втория месец,) той бе положил основите на храма Господен,
38 а на единайсетата година, в месец бул, - този е осмият месец, - той завърши храма с всичките му принадлежности и по всичките му предначертания: той го гради седем години.
7
Строеж на царския дворец
1 А своя дом Соломон гради тринайсет години, и свърши целия си дом.
2 Той съгради дома си от ливанско дърво, дълъг сто лакти, широк петдесет лакти, а висок трийсет лакти, на четири реда кедрови стълбове; и кедрови греди бяха положени върху стълбовете.
3 Подът беше постлан с кедър върху греди на четирийсет и пет стълба, по петнайсет в ред.
4 Прозоречни стълбове имаше три реда; имаше и три реда прозорци, прозорец срещу прозорец.
5 Всички врати и спонци бяха четириъгълни, прозорец срещу прозорец в три реда.
6 Той направи и притвор от стълбове, петдесет лакти дълъг, трийсет лакти широк, и пред тях - трем, стълбове, и праг пред тях.
7 Още направи и притвор с престол, от който той съдеше, притвор за съдилище, и всички подове покри с кедър.
8 В дома, дето живееше, имаше друг двор зад притвора, също тъй устроен. И в дома на фараоновата дъщеря, която Соломон си бе взел, направи също такъв притвор.
9 Всичко това беше направено от скъпи камъни, - дялани по размер, изрязани с трион отвътре и отвън, - от основата до издадките, и отвън до големия двор.
10 В основата бяха положени скъпи камъни, камъни големи, камъни от десет лакти и камъни от осем лакти,
11 и отгоре скъпи камъни, дялани по размер, и кедър.
12 Големият двор беше обграден околовръст с три реда дялани камъни и с един ред кедрови греди; също и вътрешният двор на храма Господен и храмовият притвор.
Описание на храмовите принадлежности
13 Цар Соломон изпрати и взе от Тир Хирама,
14 син на една вдовица от Нефталимово коляно. Баща му, тирянец, беше медникар; той беше способен и изкусен и умееше да прави всякакви вещи от мед. И той дойде при цар Соломона и правеше му всякакви работи:
15 той направи два медни стълба, всеки висок по осемнайсет лакти, и връв от дванайсет лакти обхващаше окръжността на единия и другия стълб;
16 той направи и два главуляка, излети от мед, за да ги тури върху стълбовете; пет лакти висок единият главуляк и пет лакти висок другият главуляк;
17 направи мрежи плетена работа и върви като верижки за главуляците, които бяха върху стълбовете: седем за единия главуляк и седем за другия главуляк.
18 Тъй направи той стълбовете и два реда нарове около мрежата, за да покрие главуляците, които са върху стълбовете; същото направи и за другия главуляк.
19 А в притвора главуляците върху стълбовете бяха направени подобно на крин, четири лакти;
20 и главуляците върху двата стълба отгоре бяха тъкмо над изпъкнатостта, която беше до мрежата; и върху другия главуляк на редове околовръст двеста нара.
21 И постави стълбовете на храмовия притвор; постави стълб отдясно и му даде име Иахин; постави стълб и отляво и го нарече Воаз.
22 И върху стълбовете положи главуляци, направени подобно на крин. Тъй се свърши работата над стълбовете.
23 И той направи излято от мед море - от единия му край до другия имаше десет лакти, - съвсем кръгло, пет лакти високо; и връв от трийсет лакти го обхващаше наоколо.
24 Под краищата му имаше околовръст подобия на краставички по десет на лакът; те обикаляха морето от всички страни в два реда; подобията на краставички бяха излети изедно с него.
25 То стоеше на дванайсет вола: три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг и три гледаха към изток; морето стоеше върху тях, и заднищата им бяха обърнати навътре под него.
26 Дебело беше то една длан, и краищата му, направени като краищата на чаша, приличаха на цъфнал крин. То събираше две хиляди бата.
27 Той направи и десет медни подставки; всяка подставка беше дълга четири лакти, широка - четири лакти, висока - три лакти.
28 Ето направата на подставките: те имаха страни, страни между наъгълните наставки.
29 Върху страните, които бяха между наъгълните наставки, имаше изобразени лъвове, волове и херувими; също и върху наъгълните наставки; а над лъвовете и воловете и под тях имаше висящи венци;
30 всяка подставка имаше по четири медни колела и медни оси. На четирите ъгъла имаше издадки като рамена, излети издадки, отдолу под умивалника, до всеки венец.
31 Отворът от вътрешния венец догоре имаше един лакът; отворът му беше кръгъл като подножието на стълбовете, лакът и половина, и при отвора му - изваяния; но страните бяха четириъгълни, не кръгли.
32 Под страните имаше четири колела и оси на колелата в подставките; всяко колело беше високо лакът и половина.
33 Направата на колелата беше също такава, както колелата на колесниците; осите им, наплатите им, спиците им и главините им - всичко беше излято.
34 Имаше четири издадки на четирите ъгъла на всяка подставка; от подставката излизаха издадките й.
35 И върху подставката имаше изпъкналост, половин лакът висока; а над подставката дръжките й и стените й бяха от едно с нея вещество.
36 Той извая върху дъсчиците на дръжката й и на стените й херувими, лъвове и палми, колкото позволяваше мястото, и наоколо - висящи венци.
37 Тъй направи той десет подставки: всички еднакво излети, еднаква мярка, еднакъв изглед.
38 Направи и десет медни умивалника; всеки умивалник събираше четирийсет бата; всеки умивалник имаше четири лакти; всеки умивалник стоеше на една от десетте подставки.
39 Той разположи подставките - пет отдясно на храма и пет отляво на храма, а морето постави отдясно на храма, на източната страна към юг.
40 Хирам направи умивалниците, лопатките и чашите. И свърши Хирам всичката работа, която вършеше при цар Соломона за храма Господен, именно:
41 два стълба и два пояса на главуляците, които са върху стълбовете, и две мрежи за покриване двата пояса на главуляците, които са върху стълбовете;
42 и четиристотин нара на двете мрежи; два реда нарове на всяка мрежа за покриване двата пояса на главуляците, които са върху стълбовете,
43 и десет подставки и десет умивалника на подставките;
44 едно море и дванайсет вола под морето;
45 и котли, и лопатки, и чаши. Всички вещи, които Хирам направи на цар Соломона за храма Господен, бяха от изгладена мед.
46 Царят ги излива в глинена пръст, в околността на Йордан, между Сокхот и Цартан.
47 Соломон постави всички тия вещи по местата им. Поради извънредното им множество теглото на медта не бе определено.
48 Соломон направи и всички вещи, които са в храма Господен: златен жертвеник и златна трапеза, на която се полагат хлябовете на предложението;
49 светилниците - пет отдясно и пет отляво, пред задното отделение на храма, от чисто злато, цветя, кандилца и щипки от злато;
50 и блюда, и ножове, и чаши, и под-носници и кадилници от чисто злато; скоби за вратите на вътрешния храм в Святая-Святих и за вратите в храма, също от злато.
51 Тъй бе свършена всичката работа, която вършеше цар Соломон за храма Господен. И принесе Соломон посветеното от баща му Давида; среброто, златото и вещите предаде в съкровищницата на храма Господен.
8
Пренасяне Ковчега на Завета в храма
1 Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион.
2 И събраха се на празника при цар Соломона всички израилтяни в месец атаним, който е седмият месец.
3 Дойдоха всички старейшини Израилеви; и свещениците вдигнаха ковчега
4 и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити.
5 А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им.
6 Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в лавира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите.
7 Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.
8 Върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха из светилището пред лавира, ала не излизаха навън; те са там и доднес.
9 В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Мойсей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя.
10 Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен.
11 И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен.
12 Тогава Соломон рече: Господ каза, че благоволи да живее в мъгла;
13 съградих храм Тебе за жилище, място, дето да пребиваваш довека.
Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма
14 И царят се обърна с лицето си, и благослови цялото събрание израилтяни - цялото събрание израилтяни стоеше -
15 и каза: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който каза с устата Си на баща ми Давида, и казаното днес изпълни с ръката Си! Той бе казал:
16 от оня ден, когато изведох Моя народ Израиля из Египет, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за да се построи дом, дето да пребъдва името Ми; (а избрах Йерусалим, та в него да пребъдва името Ми;) избрах Давида, той да бъде над Моя народ Израиля.
17 Баща ми Давид имаше на сърце да построи храм на името на Господа, Бога Израилев;
18 но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце;
19 обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който е излязъл от чреслата ти, - той ще съгради храм на името Ми.
20 И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл; аз се издигнах на мястото на баща си Давида и седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих храм на името на Господа, Бога Израилев;
21 и приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци, когато ги изведе из Египетската земя.
22 И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето
23 и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце.
24 Ти изпълни на Своя раб Давида, моя баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес го извърши с ръката Си.
25 И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, каквото бе му говорил, думайки: пред лицето Ми не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на Израилевия престол, стига само синовете ти да се държат о пътя си, ходейки пред Мене тъй, както ти ходеше пред Мене.
26 И сега. Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида, моя баща!
27 Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име);
28 но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му. Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес.
29 Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място.
30 Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.
31 Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и заради клетвата дойдат пред Твоя жертвеник в тоя храм,
32 тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби; обвини виновния, като стовариш върху главата му неговата постъпка, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му.
33 Когато Твоят народ Израил бъде поразен от неприятели, задето е съгрешил пред Тебе, и когато те се обърнат към Тебе и изповядат името Ти и искат и Те молят в тоя храм, -
34 чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля, и ги върни в земята, която си дал на отците им.
35 Кога се заключи небето и няма дъжд, задето ще съгрешат пред Тебе, и кога се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже си ги смирил, -
36 чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им покажеш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал народу Си за наследие.
37 Глад ли бъде по земята, или мор, палещ вятър ли, главня, скакалци, или гъсеници, неприятел ли го стесни в земята му, някаква неволя ли се появи, или болест, -
38 при всяка молитва, при всяка молба, която иде от който и да е човек у целия Твой народ Израиля, кога почувствуват болка в сърцето си и прострат ръце към тоя храм,
39 чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и помилувай; направи и въздай всекиму според пътищата му, както видиш сърцето му, понеже само Ти познаваш сърцата на всички човечески синове;
40 за да се боят от Тебе през всички дни, докле живеят на земята, която си дал на отците ни.
41 Ако и някой другородец, който не е от Твоя народ Израиля, дойде от далечна земя заради Твоето име, -
42 защото ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна ръка и за Твоята простряна мишца, - дойде и се помоли в тоя храм,
43 чуй от небето, от мястото на Своето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да знаят Твоето име, за да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, да знаят, че тоя храм, който съградих аз, е наречен на Твое име.
44 Кога Твоят народ излезе на война против своя враг по пътя, по който го пратиш, и се помоли Господу, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име,
45 тогава чуй от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.
46 Кога съгрешат пред Тебе, - защото няма човек, който да не греши, - и Ти им се разгневиш и ги предадеш на враговете, и ония, които са ги пленили, ги отведат в неприятелска земя, далечна или близка;
47 и кога в земята, дето ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на ония, които са ги пленили, думайки: "съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме";
48 и кога се обърнат към Тебе от всичкото си сърце и от всичката си душа в земята на враговете, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на отците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твое име, -
49 тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата и молбата им, стори, каквото е тям потребно;
50 и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към тях у ония, които са ги пленили, та да бъдат милостиви към тях:
51 защото те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе из Египет, из желязната пещ.
52 Нека (ушите Ти и) очите Ти бъдат отворени за молбата на Твоя раб и за молитвата на Твоя народ Израиля, за да ги чуваш всякога, кога Те призовават,
53 защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички земни народи, както си рекъл чрез Моисея, Твоя раб, когато изведе отците ни от Египет, Владико Господи!
54 След като Соломон произнесе към Господа цялата тая молитва и молба, както бе коленичил, стана отпред жертвеника Господен, с ръце прострени към небето.
55 И, изправен, благослови цялото събрание израилтяни, с висок глас думайки:
56 благословен да бъде Господ (Бог), Който даде спокойствие на Своя народ Израиля, както бе говорил! Не остана неизпълнена ни една дума от всички Негови благи думи, които бе изрекъл чрез Своя раб Моисея;
57 нека бъде с нас Господ, Бог наш, както бе с отците ни; да ни не оставя, да ни не напуща,
58 скланяйки сърцата ни към Себе Си, за да вървим по всичките Му пътища и да пазим заповедите Му, уставите Му и законите Му, които е заповядал на отците ни.
59 И тия думи, с които се молих пред Господа (днес), нека бъдат близки до Господа, нашия Бог, денем и нощем, за да върши Той, каквото е нужно за Неговия раб и за Неговия народ Израиля всеки ден,
60 та да познаят всички народи, че Господ е Бог, и тмлдруги, освен Него.
61 Нека сърцето ви бъде напълно предадено на Господа, нашия Бог, за да ходите по наредбите Му и да пазите заповедите Му, както днес.
62 Тогава царят и всички израилтяни с него принесоха жертва Господу.
63 Соломон закла за мирна жертва, която принесе Господу, двайсет .ч две хиляди едър добитък и сто и двайсет хиляди дребен добитък. Тъй царят и всички синове Израилеви осветиха храма Господу.
64 В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред храма Господен, като извърши там всесъжение и хлебен принос и като вьзнесе тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, който е пред Господа, беше малък да побере всесъженията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.
65 Така Соломон прави празник, и цял Израил с него - събор голям, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река, пред Господа, нашия Бог; правиха празник (и ядоха, и пиха и се молиха пред Господа, нашия Бог в съградения храм) седем дена и още седем дена, сиреч четиринайсет дена.
66 В осмия ден Соломон разпусна народа. Всички благословиха царя и си отидоха по шатрите си, като се радваха и веселяха в сърцето си за всичко добро, което Господ стори на Своя раб Давида и на Своя народ Израиля.
9
Божият завет със Соломон - обещание и предупреждение
1 След като Соломон свърши градежа на Господния храм, на царския дом и всичко, що бе пожелал да направи,
2 Господ повторно се яви на Соломона, както бе му се явил в Гаваон.
3 И Господ му каза: Аз чух твоята молитва и твоята молба, за което Ме моли, (направих всичко по твоята молитва,) осветих тоя храм, който ти съгради, за да пребъдва там името Ми довека, и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни.
4 И ако ходиш пред Моето лице, както ходи баща ти Давид, с чисто сърце и с правота, изпълнявайки всичко, що съм ти заповядал, и ако пазиш Моите устави и Моите закони,
5 Аз ще поставя царския ти трон над Израиля довека, както съм казал на баща ти Давида, думайки: не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на престола Израилев.
6 Ако вие и синовете ви отстъпите от Мене и не пазите Моите заповеди и Моите наредби, които ви съм дал, и тръгнете и почнете да служите на други богове и да им се покланяте,
7 Аз ще изтребя Израиля от лицето на земята, която му съм дал, и храма, който съм осветил на Мое име, ще отхвърля от лицето Си, и Израил ще стане за приказ и за присмех у всички народи.
8 И за тоя висок храм, всеки, който мине покрай него, ще се ужаси, ще подсвирне и ще каже: защо ли Господ е постъпил тъй с тая земя и с тоя храм?
9 И ще кажат: затова, че те оставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, и прегърнаха други богове, покланяха им се и им служеха, - затова Господ им напрати цялото това нещастие.
Управление на Соломон и неговите доходи
10 След като изминаха двайсет години, през които Соломон съгради два дома,-дома Господен и царския дом, -
11 за които тирският цар Хирам набавяше на Соломона кедрови дървета и кипарисови дървета и злато по желанието му, - цар Соломон даде на Хирама двайсет града в Галилейската земя.
12 И Хирам излезе из Тир да прегледа градовете, които му даде Соломон, и те му се не понравиха.
13 И той каза: какви са тия градове, които ти, брате мой, си ми дал? И ги нарече земя Кавул, както се наричат доднес.
14 И Хирам бе пратил на царя сто и двайсет таланта злато.
15 Оттука и разпоредбата за данъка, който наложи цар Соломон, за да съгради храма Господен и своя дом. Мило и стените иерусалимски, Хацор и Мегидо и Газер.
16 Фараонът, египетски цар, бе дошъл и превзел Газер, и с огън го бе изгорил, а хананейците, които живееха в града, бе избил, и го бе дал вено на дъщеря си, Соломоновата жена.
17 И тогава Соломон построи Газер и Долни Беторон,
18 Ваалат, Тадмор в пустинята,
19 и всички градове за житници, които имаше Соломон, и градовете за колесници, градовете за конница и всичко онова, що Соломон искаше да съгради в Йерусалим, на Ливан и по цялата земя на своето владение.
20 Всички люде, останали от амореици, хетейци, ферезейци (хананейци), евейци, иевусейци (и гергесейци), които не бяха от Израилевите синове,
21 децата им, останали след тях на земята, които Израилевите синове не можаха да изтребят, - Соломон направи поданни работници, каквито са доднес;
22 а синовете Израилеви Соломон не правеше работници; те бяха негови войници, служители, велможи, полководци и началници на неговите колесници и на неговите конници.
23 Главните пък разпоредници над Соломоновите работи, именно управниците на народа, които извършваха работата, бяха петстотин и петдесет.
24 Фараоновата дъщеря премина от Давидовия град в своя дом, който построи Соломон за нея. След това той построи Мило.
25 Соломон принасяше три пъти на година всесъжения и мирни жертви върху жертвеника, който бе съградил Господу, и кадеше върху него пред Господа. Тъй свърши градежа на дома.
26 Цар Соломон направи също и кораби в Ецион-Хавер, който е при Елот, на брега на Червено море, в Идумейската земя.
27 И Хирам прати на тия кораби свои поданици-корабници, които знаят морето, заедно със Соломонови поданици;
28 те отидоха в Офир и взеха оттам четиристотин и двайсет таланта злато и го докараха на цар Соломона.
10
Посещението на Савската царица при Соломон
1 Савската царица, като чу за славата Соломонова в името на Господа, дойде да го изпита с гатанки.
2 Тя дойде в Йерусалим с много голямо богатство: камили бяха натоварени с благовония, с твърде много злато и драгоценни камъни; тя дойде при Соломона и говори с него за всичко, що й беше на сърце.
3 Соломон й обясни всички нейни думи, и нямаше нищо непознато за царя, което да й не обясни.
4 Савската царица видя всичката мъдрост на Соломона, и дома, що бе той построил,
5 и ястията на трапезата му, и жилището на слугите му, и държането на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и всесъженията му, които принасяше в храма Господен. И повече не можа да се удържи
6 и каза на царя: истина е, което бях слушала в земята си за твоите дела и за твоята мъдрост;
7 но не вярвах на думи, докле не дойдох, и не видяха очите ми: и ето, мене и половината не ми е било казано; мъдрост и богатство ти имаш повече, отколкото съм слушала.
8 Блажени твоите люде, блажени и тия твои слуги, които стоят пред тебе винаги и слушат мъдростта ти!
9 Благословен да бъде Господ, Бог твой. Който е благоволил да те постави на Израилевия престол! Господ, поради вечната Си любов към Израиля, те е поставил за цар, за да вършиш съд и правда.
10 И тя подари на царя сто и двайсет таланта злато и голямо множество благовония и драгоценни камъни: никога още не бяха донасяли толкова много благовония, колкото Савската царица подари на цар Соломона.
11 И Хирамовите кораби, които докарваха злато от Офир, докараха от Офир голямо множество червено дърво и драгоценни камъни.
12 И царят направи от това червено дърво опирала за храма Господен и за царския дом, и гусли и псалтири за певците. Никога не бе донасяно толкова червено дърво и не бе видяно до тоя ден.
13 Тогава цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя пожела и що поиска, вън от онова, което цар Соломон й подари с ръцете си. И върна се тя в земята си, тя и всички нейни слуги.
Богатството на Соломон
14 Златото, което идеше на Соломона всяка година, тежеше шестстотин шейсет и шест таланта,
15 освен онова, що се получаваше от разносвачите на стока и от търгуването на търговците и от всички арабски царе и от областните началници.
16 Цар Соломон направи двеста големи щита от ковано злато, - по шестстотин сикли злато отиде за всеки щит;
17 и триста по-малки щита от ковано злато,-по три мини злато отиде за всеки щит; и царят ги постави в дома от ливанско дърво.
18 Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато;
19 пред престола имаше шест стъпала; изотзад върхът на престола бе закръглен, и от двете страни на седалото имаше облегала, а до облегалата стояха два лъва;
20 и още дванайсет лъва стояха там от двете страни на шестте стъпала. Подобно нещо не е имало ни в едно царство.
21 Всички съдове за пиене у цар Соломона бяха златни, и всички съдове в дома от ливанско дърво бяха от чисто злато; нищо нямаше от сребро, защото в дните на Соломона среброто не се смяташе за нищо;
22 защото царят имаше на морето тарсиски кораби заедно с Хирамовите кораби; в три години веднъж дохождаха тарсиските кораби и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
23 Цар Соломон надминаваше всички земни царе по богатство и мъдрост.
24 И всички земни царе търсеха да видят Соломона, за да послушат мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му.
25 И те му поднасяха, всеки от себе си, дар: сребърни съдове, златни съдове, облекло, оръжие и благовония, коне и мулета всяка година.
26 Соломон набра колесници и конници; той имаше хиляда и четиристотин колесници и дванайсет хиляди конници, които размести по колесничните градове и при царя в Йерусалим. (Той владееше над всички морета - от реката до Филистимската земя и до пределите на Египет.)
27 Царят направи среброто в Йерусалим равноценно с простите камъни, а кедрите, поради тяхното множество, направи равноценни със смоковниците, които растат по низините.
28 Коне пък докарваха за цар Соломона от Египет и от Кува; царски търговци ги купуваха от Кува с пари.
29 Купена и докарана от Египет, една колесница струваше шестстотин сикли сребро, а кон - сто и петдесет. По същия начин те със свои ръце доставяха всичко това на хетейските и арамейските царе.
11
Соломон нарушава Божия завет (11:1-43)
Увлечение по многоженство и идолопоклонство
1 Цар Соломон залюби, освен фараоновата дъщеря, и много жени чужденки - моавитки, амонитки, идумейки, сидонки и хетейки, -
2 от ония народи, за които Господ бе казал на Израилевите синове: не влизайте при тях, и те да не влизат при вас, за да не склонят сърцето ви към своите богове. Към тях се прилепи Соломон с любовта си.
3 Той имаше седемстотин жени и триста наложници: и неговите жени развратиха сърцето му.
4 Когато Соломон остаря, неговите жени склониха сърцето му към други богове, и сърцето му не бе напълно предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давида.
5 И Соломон започна да служи на Астарта, сидонско божество, и на Милхома, амонитска гнусотия.
6 И Соломон вършеше това, що бе неугодно пред очите на Господа, и не следваше напълно Господа като баща си Давида.
7 Тогава Соломон съгради капище на Хамоса, моавска гнусотия, на планината, която е пред Йерусалим, и на Молоха, амонитска гнусотия.
8 Тъй направи той за всичките си жени-чужденки, които кадяха и принасяха жертви на своите богове.
Божието предупреждение
9 И Господ се разгневи на Соломона, задето си отклони сърцето от Господа, Бога Израилев, Който два пъти бе му се явявал
10 и му бе заповядал да не върви след други богове, но той не изпълни това, що му бе заповядал Господ (Бог).
11 И Господ рече на Соломона: задето това се върши у тебе, и ти не запази Моя завет и Моите наредби, които ти бях заповядал, ще изтръгна царството от тебе и ще го дам на твоя раб;
12 но през твоите дни Аз няма да направя това заради баща ти Давида: от ръцете на сина ти ще го изтръгна;
13 ала не цялото царство ще изтръгна: едно коляно ще дам на сина ти заради Моя раб Давида и заради Йерусалим, който съм избрал.
Бог наказва Соломон
14 И Господ въздигна на Соломона противник - идумееца Адера, от идумейски царски род.
15 Когато Давид беше в Идумея, и военачалникът Иоав дойде да погребе убитите, след като бе избил всичко мъжко в Идумея, -
16 понеже Иоав и всички израилтяни прекараха там шест месеца, докле не изтребиха всичко мъжко в Идумея, -
17 тогава тоя Адер избяга в Египет и с него няколко идумейци, които бяха служили при баща му; Адер беше тогава малко дете.
18 Когато тръгнаха от Мадиам, те дойдоха във Фаран и взеха със себе си люде от Фаран и стигнаха в Египет при фараона - египетския цар; (Адер влезе при фараона, и) тоя му даде дом, назначи му заплата и му даде земя.
19 Адер придоби голяма милост у фараона, тъй че го ожени за сестрата на жена си, сестра на царица Тахпенеса.
20 Тахпенесината сестра му роди син Генуват. Тахпенеса го възпитаваше във фараоновия дом; и Генуват живееше във фараоновия дом заедно с фараоновите синове.
21 Когато Адер чу, че Давид починал при отците си и че военачалник Иоав умрял, каза на фараона: пусни ме да ида в земята си.
22 Фараонът му каза: нима се нуждаеш от нещо при мене, та искаш да идеш в земята си? Той отговори: не, но пусни ме. (И Адер се върна в земята си.)
23 Господ повдигна против Соломона и друг противник - Разона, Елиадов син, който бе избягал от господаря си Адраазара, сувски цар,
24 и, като събра около себе си люде, стана началник на шайка, след като Давид бе победил Адраазара; и те отидоха в Дамаск, настаниха се там и господаруваха в Дамаск.
25 Той бе противник на Израиля през всички дни на Соломона. Освен злото, сторено от Адера, той винаги пакостеше на Израиля и стана сирийски цар.
26 И Наватовият син Иеровоам, ефремец от Цареда, - името на майка му, вдовица, беше Церуа, - Соломонов слуга, дигна ръка против царя.
27 Ето по какъв повод той дигна ръка против царя: Соломон строеше Мило, поправяше повредите в града на баща си Давида.
28 Иеровоам беше силен човек. Соломон, като забележи, че този момък го бива за работа, постави го нагледник над поданните работници от Иосифовия дом.
29 В онова време случи се на Иеровоама да излезе от Йерусалим; по пътя го срещна пророк Ахия Силомец, облечен в нова дреха. Те бяха само двама в полето.
30 И Ахия взе новата дреха, която беше на него, разкъса я на дванайсет части
31 и рече на Иеровоама: вземи си десет части, защото тъй говори Господ, Бог Израилев: ето, изтръгвам царството от ръката на Соломона и десет колена давам на тебе,
32 а едно коляно ще остане нему заради Моя раб Давида и заради град Йерусалим, който избрах от всички Израилеви колена.
33 Това е, задето те Ме оставиха и почнаха да се кланят на Астарта, сидонско божество, и на Хамоса, моавски бог, и на Милхома, амонитски бог, и не ходиха по Моите пътища, за да вършат, каквото е угодно пред очите Ми, и да пазят Моите устави и Моите заповеди, като баща му Давида.
34 Аз не отнимам цялото царство от ръката му, а го оставям да владее през целия си живот заради Моя раб Давида, когото избрах и който пазеше Моите заповеди и Моите наредби;
35 но ще отнема царството от ръката на сина му и десет колена от него ще дам на тебе;
36 а на сина му ще дам едно коляно, за да остане светилото на Моя раб Давида през всички дни пред лицето Ми в град Йерусалим, който Си избрах, за да пребъдва там името Ми.
37 Тебе избирам, и ти ще владееш всичко, що пожелае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля;
38 и ако пазиш всичко, каквото ти заповядвам, вървиш по пътищата Ми и вършиш, каквото е угодно пред очите Ми, като пазиш Моите устави и Моите заповеди, както прави Моят раб Давид, Аз ще бъда с тебе и ще ти въздигна крепък дом, както създадох на Давида, и ще ти дам Израиля;
39 ще унижа Давидовия род за това, ала не завинаги.
40 А Соломон искаше да убие Иеровоама, но Иеровоам стана, та избяга в Египет при Сусакима, египетски цар, и живя в Египет до смъртта Соломонова.
Смъртта на Соломон
41 Останалите дела на Соломона и всичко, що той върши, и мъдростта му са описани в книгата на делата Соломонови.
42 Времето, през което Соломон царува в Йерусалим над цял Израил, беше четирийсет години.
43 И Соломон почина при отците си и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.
12
Разделяне на Соломоновото царство (12:1-14:20)
Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена
1 Ровоам отиде в Сихем, понеже в Сихем бяха дошли всички израилтяни, за да го възцарят.
2 Чу за това Наватовият син Иеровоам, когато се намираше още в Египет, където беше избягал от цар Соломона, и се върна от Египет;
3 пратиха за него и го повикаха. Тогава Иеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на (цар) Ровоама, думайки:
4 твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи ни жестокото робство от баща ти и тежкото иго, що ни е той наложил, и тогава ще ти служим.
5 Той им отговори: идете си и след три дни дойдете пак при мене. И народът се разотиде.
6 Цар Ровоам се съветва със старците, които предстояха при баща му Соломона, докле беше жив, и рече: как ще ме посъветвате да отговоря на тоя народ?
7 Те му отговориха и казаха: ако ти днес бъдеш слуга на тия люде и им услужиш, ако ги задоволиш и им говориш благи думи, те ще ти бъдат роби през всички дни.
8 Но той не послуша съвета, който старците му бяха дали, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него и които предстояха при него,
9 и им каза: какво ще ме посъветвате да отговоря на тия люде, които ми говориха и казаха: облекчи игото, което баща ти ни наложи?
10 Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха и казаха: тъй кажи на тия люде, които са ти говорили: "твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък ни облекчи"; тъй им кажи: кутлето ми е по-дебело от бедрата на баща ми;
11 и тъй, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпии.
12 Иеровоам и всички люде дойдоха при Ровоама на третия ден, както бе заповядал царят, думайки: дойдете при мене на третия ден.
13 И царят грубо отговори на народа и не послуша съвета, що му бяха дали старците;
14 и говори по съвета на младежите и рече: баща ми ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпии.
15 И царят не послуша народа, защото тъй бе съдено от Господа, за да се изпълни думата Му, която бе изрекъл Господ чрез Ахия Силомец на Наватовия син Иеровоама.
16 И всички израилтяни видяха, че царят ги не послуша. Тогава людете отговориха на царя и рекоха: какъв дял имаме у Давида? За нас няма дял у сина Иесеев; по шатрите си, Израилю! Сега знай своя дом, Давиде! И Израил се разотиде по шатрите си.
17 Ровоам царуваше само над Израилевите синове, които живееха в Иудините градове.
18 Цар Ровоам прати Адонирама, началника на данъците; но всички израилтяни го затрупаха с камъни, и той умря, а цар Ровоам бързо се качи в колесница, за да избяга в Йерусалим.
19 И Израил се отметна от Давидовия дом и до днес.
20 Когато всички израилтяни чуха, че Иеровоам се върнал (от Египет), пратиха та го повикаха в събранието и го възцариха над всички израилтяни. С Давидовия дом не остана никой, освен коляното Иудино (и Вениаминово).
21 Ровоам, като пристигна в Йерусалим, събра от целия Иудин дом и от коляното Вениаминово сто и осемдесет хиляди отбор войници, за да воюват с Израилевия дом и да възвърнат царството на Соломоновия син Ровоама.
22 И биде слово Божие към Самея, човек Божий, и биде казано:
23 кажи на Соломоновия син Ровоама, цар иудейски, и на целия Иудин и Вениаминов дом и на останалия народ:
24 тъй говори Господ: не ходете и не почвайте война с вашите братя, Израилевите синове; върнете се всякой у дома си, понеже това беше от Мене. И те послушаха Господните думи и се върнаха назад по словото Господне.
25 Иеровоам съгради Сихем на Ефремова планина и се засели в него; оттам тръгна и застрои Пенуил.
26 И Иеровоам си говореше в сърцето: царството може пак да премине към Давидовия дом;
27 ако тоя народ отива в Йерусалим да принася жертви в дома Господен, то сърцето на тоя народ ще се обърне към своя господар Ровоама, цар иудейски, ще ме убият и ще се върнат при Ровоама, цар иудейски.
28 И царят, като се посъветва, направи Два златни телеца и каза (на народа): не ви трябва да ходите в Йерусалим; ето твоите богове, Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
29 И единия постави във Ветил, а другия - в Дан.
30 Това доведе до грях, защото народът почна да ходи при единия от тях, даже в Дан (и оставиха храма Господен).
31 И съгради капише на оброчището и постави от народа свещеници, които не бяха от Левиевите синове.
32 Иеровоам установи празник в осмия месец, на петнайсетия ден на месеца, подобен на оня празник, какъвто имаше в Иудея, и принасяше жертви върху жертвеника; същото направи и във Ветил, за да се принасят жертви на телците, които направи. И постави във Ветил свещеници на оброчищата, които бе устроил,
33 и принесе жертви върху жертвеника, който бе съградил във Ветил, в петнайсетия ден на осмия месец, месец, който произволно назначи; и установи празник за синовете Израилеви и пристъпи към жертвеника, за да прикади.
13
Божият човек от Юдея и непослушанието му към Бога
1 И ето, по словото Господне, дойде един Божий човек из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника, за да прикади.
2 И произнесе към жертвеника слово Господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.
3 И в оня ден той показа личба, думайки: ето личба, че Господ е казал това: ето, тоя жертвеник ще се срути, и пепелта, що е на него, ще се разпилее.
4 Когато цар Иеровоам чу словото на Божия човек, произнесено към жертвеника във Ветил, простря си ръката от жертвеника и каза: хванете го. Тогава ръката му, що бе прострял към него, се сдърви и не можа да я дръпне към себе си.
5 И жертвеникът се срути, и пепелта от жертвеника се разпиля, според личбата, дадена от Божия човек чрез словото Господне.
6 И цар Иеровоам каза на Божия човек: умилостиви лицето на Господа, твоя Бог, и помоли се за мене, та ръката ми да може да се дръпне към мене. И Божият човек умилостиви лицето Господне и ръката на царя се дръпна към него и стана както по-преди.
7 Тогава царят каза на Божия човек: дойди с мене у дома, подкрепи се с ядене, и ще ти дам подарък.
8 Но Божият човек отговори на царя: да ми даваш и половината от дома си, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб и няма да пия вода в това място,
9 защото тъй ми е заповядано чрез словото Господне: не яж там хляб, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял.
10 И той тръгна по друг път и се не върна по оня път, по който бе дошъл във Ветил.
11 Във Ветил живееше един пророк-старец. Синовете му дойдоха и му разказаха всичко, що бе направил оня ден Божият човек във Ветил; те разказаха на баща си и думите, които той бе говорил на царя.
12 И баща им ги попита: по кой път си отиде? И синовете му показаха, по кой път тръгна Божият човек, който дохожда от Иудея.
13 И той каза на синовете си: оседлайте ми осела. Те му оседлаха осела, и той го възседна.
14 И тръгна след Божия човек, и го намери да седи под един дъб, и му каза: ти ли си Божият човек, който дохожда от Иудея? Оня отговори: аз съм.
15 И му каза: дойди при мене у дома и си похапни хляб.
16 Оня отговори: не мога да се върна с тебе и да дойда у тебе; няма да ям хляб и няма да пия вода у тебе на това място,
17 защото чрез словото Господне ми е казано: не яж хляб и не пий вода там, и се не връщай по пътя, по който си вървял.
18 Той му каза: и аз съм такъв пророк като теб, и Ангел ми говори чрез слово Господне и каза: върни го у дома си; нека похапне хляб и пийне вода. - Той го излъга.
19 И оня се върна с него, похапна хляб в къщата му и се напи с вода.
20 Когато те още седяха на трапезата, биде слово Господне към пророка, който го бе върнал.
21 И той изговори към Божия човек, който беше дошъл от Иудея, и рече: тъй казва Господ: задето се не покори на устата Господни и не спази заповедта, която бе ти дал Господ, Бог твой,
22 а се върна, яде хляб и пи вода на онова място, за което Той бе ти казал: "не яж хляб и не пий вода", тялото ти няма да влезе в гробницата на бащите ти.
23 След като оня яде хляб и се напи с вода, той оседла осела за пророка, когото бе върнал.
24 И оня си замина. На пътя го срещна лъв и го умъртви. Тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше до него, а лъвът стоеше до тялото.
25 И ето, минувачи видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъвът да стои до тялото; и отидоха, та разказаха в града, в който живееше пророкът-старец.
26 Като чу това пророкът, който го беше върнал от път, каза: това е оня човек Божий, който не послуша устата Господня; Господ го предаде на лъв, който го смачка и го умъртви, по словото Господне, що му бе казано.
27 И рече на синовете си: оседлайте ми осела. И го оседлаха.
28 Той отиде и намери тялото му захвърлено на пътя; а оселът и лъвът стояха до тялото; лъвът не беше изял тялото и не беше смачкал осела.
29 И пророкът дигна тялото на човека Божий, тури го на осела и го занесе назад. И пророкът-старец тръгна за града си, за да го оплаче и погребе.
30 И положи тялото му в своята гробница и плака за него: горко, брате мой!
31 След като го погреба, той каза на синовете си: кога умра, погребете ме в гробницата, в която е погребан Божият човек, до неговите кости положете моите кости,
32 защото ще се сбъдне словото, което по заповед Господня той произнесе за жертвеника във Ветил и за всички капища по оброчищата в самарийските градове.
Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом
33 И след това събитие Иеровоам се не отби от лошия си път, а продължаваше да поставя оброчищни свещеници от народа: който пожелаваше, него посвещаваше, и той ставаше оброчищен свещеник.
34 Това водеше Иеровоамовия дом към грях, към погибел и към изтребването му от земното лице.
14
1 В онова време се разболя Иеровоамовият син Авия.
2 И Иеровоам рече на жена си: стани и се преоблечи, за да те не познаят, че си Иеровоамова жена, па иди в Силом. Там е пророк Ахия, който ми предрече, че ще бъда цар на тоя народ.
3 Вземи със себе си (за Божия човек) десет хляба, питки и гърне мед, па иди при него; той ще ти каже, какво ще стане с детето.
4 Иеровоамовата жена тъй и направи: стана, отиде в Силом и влезе в къщата на Ахия. Ахия вече не можеше да вижда, защото очите му бяха станали неподвижни от старост.
5 И Господ рече на Ахия: ето Иеровоамовата жена иде да те пита за сина си, понеже е болен; кажи й тъй и тъй; тя ще дойде преоблечена.
6 Ахия, като чу шум от краката й, когато влезе през вратата, каза: влез, Иеровоамова жено; защо ти трябваше да се преобличаш? Аз съм страшен пратеник до тебе.
7 Иди кажи на Иеровоама: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те издигнах изсред простия народ и те поставих вожд на Моя народ Израиля,
8 изтръгнах царството от Давидовия дом и го дадох на тебе; ала ти не си такъв, какъвто беше Моят раб Давид, който пазеше заповедите Ми и който Ме последваше от все сърце, вършейки само онова, що е угодно пред очите Ми;
9 Ти постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди тебе, и отиде, та си направи други богове и истукани, за да Ме Дразниш, а Мене отхвърли зад гърба си;
10 затова Аз ще напратя бедствия върху Иеровоамовия дом и ще изтребя у Иеровоама дори и което мочи до стена, що е затворено и изоставено у Израиля, и ще измета Иеровоамовия дом досущ, както смет измитат;
11 който от Иеровоамовия дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре на полето, него птици небесни ще изкълват; тъй каза Господ.
12 Стани, та иди у дома си; и, щом кракът ти стъпи в града, детето ще умре;
13 всички израилтяни ще го оплачат и ще го погребат, защото само то от Иеровоамовия дом ще влезе в гроб, понеже у него, от целия Иеровоамов дом, се намери нещо добро пред Господа, Бога Израилев.
14 И Господ ще Си издигне над Израиля цар, който ще изтреби Иеровоамовия дом в оня ден; и какво? - даже днес!
15 И Господ ще порази Израиля, и той ще бъде като тръст, която се клати във водата, и ще изхвърли израилтяните от тая хубава земя, която даде на бащите им, и ще ги разпилее зад реката, задето си направиха идоли и дразнеха Господа;
16 и ще изостави (Господ) Израиля поради греховете на Иеровоама, които той сам стори, и с които вкара в грях Израиля.
17 Иеровоамовата жена стана, тръгна и дойде в Тирца; и, щом пристъпи къщния праг, детето умря.
18 И всички израилтяни го погребаха и оплакаха, по словото на Господа, което Той изрече чрез Своя раб, пророк Ахия.
19 Останалите дела на Иеровоама - как е воювал и как е царувал - са описани в летописите на израилските царе.
20 Времето, през което царува Иеровоам, беше двайсет и две години; и почина при отците си, и вместо него се възцари син му Нават.
Историята на разделеното царство (14:21-22:53)
Юдейското царство при Ровоам
21 Соломоновият син Ровоам царува в Иудея. Ровоам беше на четирийсет и една години, когато се възцари, и царува седемнайсет години в Йерусалим, в града, който Господ избра от всички Израилеви колена, за да пребъдва там името Му. Името на майка му беше Наама, амонитка.
22 Иуда вършеше, което беше неугодно пред очите на Господа, и Иудините синове Го дразнеха повече, отколкото бащите им с греховете си, които бяха правили.
23 Те си бяха издигнали оброчища, статуи и калища на всеки висок хълм и под всяко сенчесто дърво.
24 В тая земя имаше и блудници, които вършеха всички гнусотии на ония народи, които Господ бе прогонил от лицето на Израилевите синове.
25 На петата година от Ровоамовото царуване египетският цар Сусаким излезе против Йерусалим
26 и взе съкровищата на дома Господен и съкровищата на царския дом (и златните щитове, които Давид бе взел от рабите на сувския цар Адраазара и бе внесъл в Йерусалим). Всичко взе; взе и всички златни щитове, които бе направил Соломон.
27 И вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги даде в ръцете на началниците и телохранителите, които пазеха входа на царския дом.
28 Когато царят отиваше в дома Господен, телохранителите ги носеха, а после ги връщаха в жилището на телохранителите.
29 Останалото за Ровоама и за всичко, що е вършил, е описано в летописите на иудейските царе.
30 Между Ровоама и Иеровоама имаше война през всички дни на живота им.
31 Ровоам почина при отците си и биде погребан при тях в Давидовия град. Името на майка му беше Наама, амонитка. Вместо него се възцари син му Авия.
15
Юдейското царство при Авия
1 На осемнайсетата година от царуването на Наватовия син Иеровоама над иудеите се възцари Авия.
2 Той царува в Йерусалим три години; името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря.
3 Той ходеше във всички грехове на баща си, които тоя върши преди него, и сърцето му не бе предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на отца му Давида.
4 Но заради Давида неговият Господ Бог му бе дал светило в Йерусалим, като въздигна след него сина му и закрепи Йерусалим,
5 защото Давид вършеше, каквото бе угодно пред очите на Господа, и през всички дни на живота си не отстъпяше в нищо от онова, що му бе Той заповядал, освен постъпката с хетееца Урия.
6 Между Ровоама и Иеровоама имаше война през всички дни на живота им.
7 Останалите дела на Авия, всичко, що е вършил, е описано в летописите на иудейските царе. И имаше война между Авия и Иеровоама.
8 Авия почина при отците си и го погребаха в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Аса.
Юдейското царство при Аса
9 Аса се възцари над иудеите на двайсетата година от царуването на израилския цар Иеровоама
10 и царува в Йерусалим четирийсет и една година; името на майка му беше Ана, Авесаломова дъщеря.
11 Аса вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, както неговият отец Давид.
12 Той изгони блудниците от земята и отхвърли всички идоли, които бащите му бяха направили,
13 и дори майка си Ана лиши от званието царица, задето бе направила истукан на Астарта; и насече Аса нейния истукан и го изгори при поток Кедрон.
14 Оброчищата, наистина, не бяха премахнати. Но сърцето на Аса бе предадено Господу през всичките му дни.
15 И той внесе в Господния дом вещите, посветени от баща му, и вещите, посветени от него: сребро, злато и съдове.
16 Между Аса и израилекия цар Вааса имаше война чрез всичките'им дни.
17 Израилският цар Вааса излезе против Иудея и начена да гради Рама, та никой да не излиза, нито да отива при иудейския цар Аса.
18 Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, що бе останало в съкровищниците на дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и го даде в ръцете на слугите си; и цар Аса ги прати при Венадада, син на Тавримона, син Хезионов, цар сирийски, който живееше в Дамаск, като каза:
19 нека има съюз между мене и тебе, както имаше между моя баща и твоя баща; ето, изпращам ти в дар сребро и злато; скъсай съюза си с израилекия цар Вааса, та да се махне от мене.
20 Венадад послуша цар Аса, и прати военачалниците си против израилските градове и порази Аин, Дан, Авел-Бет-Мааха и цял Кинерот, по цялата Нефталимова земя.
21 Като чу това, Вааса престана да гради Рама и се върна в Тирца.
22 А цар Аса събра всички иудеи без изключение, и те изнесоха от Рама камъните и дърветата, които Вааса употребяваше за градеж. С тях цар Аса съгради Гива Вениаминова и Мицпа.
23 Всички останали дела на Аса, всички негови подвизи и всичко, що извърши, и градовете, що съгради, са описани в летописите на иудейските царе, освен туй, че на старини го боляха нозете.
24 Аса почина при отците си и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иосафат.
Израелското царство при Надав
25 А Иеровоамовият син Нават се възцари над Израиля във втората година на иудейския цар Аса и царува над Израиля две години.
26 Той върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, ходеше по пътя на баща си и в греховете му, с които той вкара в грях Израиля.
27 Против него направи съзаклятие Ахиевият син Вааса, от Исахаровия дом, и Вааса го уби при Гаватон филистимски, когато Нават и всички израилтяни обсаждаха Гаватон;
28 Вааса го уби в третата година на иудейския цар Аса и се възцари вместо него.
29 Когато се възцари, той изби целия Иеровоамов дом и не остави ни една душа у Иеровоама, докле го не изтреби, по словото на Господа, което Той бе изрекъл чрез своя раб Ахия Силомец,
30 поради греховете на Иеровоама, които той сам прави и с които вкара в грях Израиля, поради оскърблението, с което той прогневи Господа, Бога Израилев.
31 Останалите дела на Навата, всичко, що той е извършил, е описано в летописите на израилските царе.
32 Между Аса и израилекия цар Вааса имаше война през всичките им дни.
Израелското царство при Ваас
33 В третата година на иудейския цар Аса се възцари в Тирца над всички израилтяни Ахиевият син Вааса и царува двайсет и четири години.
34 Той върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на Иеровоама и в греховете му, с които той вкара в грях Израиля.
16
1 И биде елово Господне към Ананиевия син Иуя за Вааса:
2 задето те издигнах от праха и те направих вожд на Моя народ Израиля, а ти тръгна по пътя на Иеровоама и вкара в грях Моя народ Израиля, за да Ме гневи с греховете си, -
3 ето, Аз ще отхвърля дома на Вааса и дома на потомството му и ще направя с твоя дом тъй, както и с дома на Наватовия син Иеровоама;
4 който от Ваасовия дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре в полето, него птици небесни ще изкълват.
5 Останалите дела на Вааса, всичко, що е вършил, и подвизите му са описани в летописите на израилеките царе.
6 Вааса почина при отците си и биде погребан в Тирца. И вместо него се възцари син му Ила.
7 Но чрез Ананиевия син Иуя биде вече казано слово Господне за Вааса, за дома му и за всичко зло, що бе вършил пред очите на Господа, като Го дразнеше с делата на ръцете си, подражавайки на Иеровоамовия дом, за което той биде изтребен.
Израелското царство при Ила
8 Ваасовият син Ила се възцари над Израиля в Тирца в двайсет и шестата година на иудейския цар Аса и царува две години.
9 Против него направи съзаклятие Замврий, негов слуга и началник на половината колесници. Когато бе се напил в Тирца, у дома на Арса, нагледник на двореца в Тирца,
10 Замврий влезе, удари го и го уби, в двайсет и седмата година на иудейския цар Аса и се възцари вместо него.
11 Когато се възцари и седна на престола му, той изтреби целия дом на Вааса, като му не остави ни което до стена мочи, ни роднините му, ни приятелите му.
12 Замврий изтреби целия Ваасов дом, според словото на Господа, що бе Той изрекъл за Вааса чрез пророк Иуя,
13 за всички грехове на Вааса и за греховете на сина му Ила, които вършиха те сами и с които вкараха в грях Израиля, дразнейки Господа, Бога Израилев, със своите идоли.
14 Останалите дела на Ила, всичко, що е извършил, е описано в летописите на израилските царе.
Израелското царство при Зимрий
15 Замврий се възцари в двайсет и седмата година на иудейския цар Аса и царува седем дена в Тирца, когато народът обсаждаше Гаватон филистимски.
16 Когато народът, който обсаждаше, узна, че Замврий направил съзаклятие и убил царя, в същия ден в стана всички израилтяни възцариха над Израиля военачалника Амврия.
17 Амврий и всички израилтяни с него отстъпиха от Гаватон и обсадиха Тирца.
18 Когато Замврий видя, че градът е превзет, влезе във вътрешната стая на царския дом, подпали след себе си царския дом и загина
19 за своите грехове, с които бе съгрешил, като вършеше, което беше неугодно пред очите на Господа, ходейки по пътя на Иеровоама и в греховете му, които тоя извърши, за да вкара в грях Израиля.
20 Останалите дела на Замврия и съзаклятието му, което бе направил, са описани в летописите на израилеките царе.
Израелското царство при Амрий
21 Тогава израилският народ се раздели на две: половината народ беше към Гонатовия син Тамния, за да възцари него, а половината - към Амврия.
22 Надделя народът, който беше към Амврия, над народа, който беше към Гонатовия син Тамния; и Тамний умря, и се възцари Амврий.
23 Амврий се възцари над Израиля в трийсет и първата година на иудейския цар Аса и царува дванайсет години. Той царува в Тирца шест години.
24 Амврий купи от Семира планина Семерон за два таланта сребро, застрои планината и съградения от него град нарече Самария - по името на Семира, стопанин на планината.
25 И Амврий вършеше, което беше неугодно пред очите на Господа, и постъпваше по-лошо от всички свои предшественици.
26 Той във всичко ходеше по пътя на Наватовия син Иеровоама и в греховете му, с които тоя вкара в грях израилтяните, за да гневят Господа, Бога Израилев, със своите идоли.
27 Останалите дела на Амврия, които е сторил, и юнащината, която е показал, са описани в летописите на израилските царе.
28 Амврий почина при отците си и биде погребан в Самария, и вместо него се възцари син му Ахав.
Израелското царство при Ахаав
29 Амвриевият син Ахав се възцари над Израиля в трийсет и осмата година на иудейския цар Аса, и Амвриевият син Ахав царува в Самария над Израиля двайсет и две години.
30 Амвриевият син Ахав вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа повече от всички свои предшественици.
31 Не стигаше, дето той изпадна в греховете на Наватовия син Иеровоама, а си взе още за жена Иезавел, дъщеря на сидонския цар Етваала, и начена да служи на Ваала и да му се покланя;
32 и въздигна на Ваала жертвеник във Вааловото капище, което бе съградил в Самария.
33 Ахав направи дъбрава, и повече от всички израилски царе, които бяха преди него, Ахав върши това, що дразнеше Господа, Бога Израилев (и погуби душата си).
34 В негови дни ветилецът Ахиил съгради Иерихон: върху първородния си Авирама той тури основите му и върху най-малкия си син Сегуба тури портите му, по словото на Господа, което Той бе изрекъл чрез Навиновия син Иисуса.
17
Пророк Илия и сушата в Израел
1 И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.
2 И биде слово Господне към него;
3 тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Йордан;
4 от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.
5 И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Йордан.
6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.
7 След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.
Илия и вдовицата от Сарепта
8 И биде слово Господне към него:
9 стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.
10 И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.
11 Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.
12 Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.
13 А Илия й рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;
14 защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
15 Тя отиде и направи тъй, както й каза Илия; и храни се тя, и той и домът й няколко време.
16 Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.
17 След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.
18 Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
19 А той й отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;
20 и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?
21 И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!
22 И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.
23 Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.
24 Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.
18
Илия и Вааловите пророци
1 След като се изминаха много дни, биде слово Господне към Илия в третата година иди и се яви на Ахава, и Аз ще дам дъжд на земята.
2 Илия отиде да се яви на Ахава. А в Самария имаше голям глад.
3 И Ахав повика Авдия, началника на двореца. Авдий пък беше човек твърде богобоязлив:
4 когато Иезавел изтребваше пророците Господни, Авдий взе сто пророка и ги кри в пещери, по петдесет човека, и ги храни с хляб и вода.
5 И Ахав каза на Авдия: тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да си прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитъка.
6 И те разделиха помежду си земята, за да я обходят: Ахав тръгна отделно по един път, а Авдий тръгна отделно по друг път.
7 Когато Авдий вървеше по пътя, ето насреща му иде Илия. Той го позна, падна ничком и каза: ти ли си, господарю мой Илия?
8 Оня му отговори: аз съм; иди кажи на господаря си: Илия е тук.
9 Той каза: какво съм виновен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, за да ме убие?
10 Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господарят ми да те търси; и когато му казваха, че те няма, той вземаше клетва от онова царство и народ, че не са могли да те намерят;
11 а ти сега казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук.
12 Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава, и той не те намери, ще ме убие; а рабът ти е богобоязлив от младини.
13 Нима не е казано на моя господар, какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните пророци, как скривах в пещери сто Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с хляб и вода?
14 А ти сега казваш: иди кажи на твоя господар: Илия е тук; той ще ме убие.
15 Тогава Илия каза: жив Господ Саваот, пред Когото стоя! днес ще му се явя!
16 Авдий отиде да посрещне Ахава и да му обади. И Ахав отиде да посрещне Илия.
17 Щом Ахав видя Илия, рече му: ти ли си, който смущаваш Израиля?
18 Илия му отговори: не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци;
19 сега прати и събери при мене цял Израил на планина Кармил, и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци и четиристотинте дъбравни пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел.
20 И Ахав прати до всички Израилеви синове и събра всички пророци на планина Кармил.
21 Тогава Илия пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него. А народът му не отговори ни дума.
22 И рече Илия на народа: само аз останах пророк Господен, а Ваалови пророци има четиристотин и петдесет души (и четиристотин дъбравни пророци);
23 нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам;
24 тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на Господа, моя Бог. Оня Бог, Който отговори чрез огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй.)
25 И рече Илия на Вааловите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.
26 И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили.
27 По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи, - тъй ще се събуди!
28 И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодят с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях.
29 Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.)
30 Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен.
31 И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име.
32 И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна,
33 и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата
34 и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха.
35 И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода.
36 Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово.
37 Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си).
38 И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа.
39 Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог!
40 Тогава Илия им рече: хванете Вааловите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.
41 Илия рече на Ахава: иди, яж и пий, защото се чува шум от дъжд.
42 Ахав отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил, наведе се към земята, тури лицето си между коленете
43 и рече на слугата си: иди и погледни към морето. Той отиде, погледа и рече: нищо няма. Той каза: направи това седем пъти.
44 На седмия път той каза: ето от морето се подига малко облаче, колкото човешка длан. Той рече: иди, кажи на Ахава: впрегни (колесницата си) и тръгвай, да те не свари дъждът.
45 В това време небето потъмня от облаци и вятър, и заваля силен дъжд; Ахав пък седна в колесницата, (заплака) и тръгна за Изреел.
46 И ръката Господня беше върху Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахава до самия Изреел.
19
На планината Хорив
1 И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци.
2 А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях.
3 Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си;
4 а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече. Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си.
5 И легна, та заспа под хвойната. И ето. Ангел'се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).
6 Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.
7 Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.
8 Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив.
9 И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия?
10 Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
11 И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ;
12 след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър (и там е Господ).
13 Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тука, Илия?
14 Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
15 И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия,
16 а Ииуя, Намесиевия син, помажи за Цар над Израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си;
17 който избегне от Азаиловия меч, него ще убие Ииуй, а който се избави от меча на Ииуя, него ще убие Елисей.
18 Но все пак оставих между израилтяните седем хиляди (мъже); коленете на всички тия не са се препъвали пред Ваала, и устата на всички тия не са го целували.
Призоваването на Елисей
19 И той тръгна оттам и намери Сафатовия син Елисея, когато ореше; дванайсет рала (волове) имаше той и сам беше при дванайсетото. Минавайки край него, Илия хвърли кожуха си върху му.
20 И (Елисей) остави воловете си и се затече след Илия и каза: позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе. Той му отговори: иди и върни се, защото, какво съм ти сторил?
21 Той се върна от него, взе рало волове, закла ги и, като запали плуга на воловете, опече месото им и го раздаде на людете, и те ядоха. А сам той стана и тръгна след Илия и почна да му служи.
20
Война на Ахаав със Сирия
1 Сирийският цар Венадад събра цялата си войска, и с него имаше трийсет и двама царе, и коне и колесници, и отиде, та обсади Самария и воюва против нея.
2 И проводи пратеници до израилския цар Ахава в града
3 и му каза: тъй говори Венадад: твоето сребро и твоето злато са мои, и твоите жени и най-добрите твои синове са мои.
4 Израилският цар отговори и рече: нека бъде според думата ти, господарю мой, царю; аз и всичко мое е твое.
5 Пратениците пак дойдоха и казаха: тъй говори Венадад: пратих да ти кажат: дай ми среброто си и златото си, жените си и синовете си;
6 затова утре, по това време, ще пратя при тебе слугите си да претърсят твоята къща и къщите на твоите служители, и да вземат в ръце и изнесат всичко скъпо за очите ти.
7 Израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: забелязвайте и гледайте, той крои нещо зло; когато праща при мене за жените и синовете ми, за среброто и златото ми, аз му не отказах.
8 И всички старейшини и целият народ му отговориха: не слушай и не скланяй.
9 След това той отговори на Венададовите пратеници: кажете на моя господар, царя: всичко, за което ти праща първи път до твоя раб, готов съм да сторя, но това не мога да сторя. И пратениците си отидоха и му занесоха отговор.
10 И Венадад прати да му кажат: нека това и това ми сторят боговете и още повече да сторят, ако самарийската пепел стигне по една шепа за всички люде, които вървят подире ми.
11 Израилският цар отговори и рече: кажете: да се не хвали оня, който се опасва, като оня, който се разпасва.
12 Като чу тия думи Венадад, който пиеше в шатрите заедно с царете, каза на слугите си: обсаждайте града. И обсадиха града.
13 И ето, един пророк пристъпи към израилския цар Ахава и каза: тъй говори Господ: виждаш ли цялото това голямо пълчище? Ето днес ще го предам в твои ръце, за да знаеш, че Аз съм Господ.
14 Ахав попита: чрез кого? Той отговори: тъй казва Господ: чрез слугите на областните началници. И (Ахав) каза: кой ще почне битката? Той отговори: ти.
15 Ахав преброи слугите на областните началници, и се намериха, че са двеста трийсет и двама; след тях преброи целия народ, всички израилски синове, и те бяха седем хиляди.
16 И те потеглиха около пладне. А Венадад се беше напил в шатрите заедно с царете, с трийсет и двамата царе, които му помагаха.
17 Най-напред тръгнаха слугите на областните началници. И Венадад прати, и му обадиха, че люде излезли от Самария.
18 Той рече: ако са излезли за мир, хванете ги живи; ако ли са излезли да воюват, пак ги хванете живи.
19 Слугите на областните началници излязоха от града, а след тях и войската.
20 И всеки убиваше своя противник: сирийци удариха на бяг, а израилтяните ги погнаха. Сирийският цар Венадад се спаси на кон с конниците.
21 Израилският цар излезе, плени конете и колесниците и нанесе голямо поражение на сирийци.
22 Тогава пророкът пристъпи към израилския цар и му рече: иди, укрепи се, па знай и гледай, какво ще правиш, защото след година сирийският цар пак ще се опълчи срещу тебе.
23 И казаха на сирийския цар слугите му: техният Бог е Бог на планините, (а не Бог на долините,) затова ни надвиха; но ако се ударим с тях в равнина, бездруго ще ги надвием;
24 и тъй, ето какво да направиш: отстрани царете всекиго от мястото му и вместо тях постави областни началници;
25 и набери си толкова войска, колкото ти изгина, и коне, колкото имаше коне, и колесници, колкото колесници имаше; ще се ударим с тях в равнина и тогава бездруго ще ги надвием. Той послуша гласа им и стори така.
26 След година Венадад събра сирийци и потегли към Афек, за да се удари с Израиля.
27 Събрани бяха и Израилевите синове и, като си взеха храна, тръгнаха против тях. Израилевите синове се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а сирийци изпълниха земята.
28 Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: тъй говори Господ: понеже сирийци думат, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръцете ти цялото това голямо пълчище, за да знаете, че Аз съм Господ.
29 И те стояха на стан едни срещу други седем дена. На седмия ден почна боят, и Израилевите синове избиха сто хиляди пешаци сирийци в един ден.
30 Останалите избягаха в град Афек; там падна стената върху останалите двайсет и седем хиляди човеци. Венадад пък влезе в града и бягаше от една вътрешна стая в Друга.
31 Тогава неговите слуги му рекоха: слушали сме, че царете от Израилевия дом са царе милостиви; позволи ни да препашем с вретище кръста си, да положим върви на главите си и да отидем при израилския цар; може би, той ще пожали живота ти.
32 Те препасаха кръста си с вретище, положиха върви на главите си и дойдоха при израилския цар, та рекоха: твоят раб Венадад говори: пощади живота ми. Оня попита: нима той е жив? той ми е брат.
33 Тия човеци приеха това за добър знак и бързо подеха думата от устата му и казаха: Венадад е твой брат. А той рече: идете го доведете. Тогава Венадад излезе пред него, а тоя го качи при себе си в колесницата.
34 И рече му Венадад: градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще върна, и ти можеш да имаш за себе си стъгди в Дамаск, както имаше баща ми в Самария. Ахав отговори: след договора ще те пусна. И, като сключи договор с него, пусна го.
35 Тогава един от пророческите синове по слово Господне каза на едного: бий ме! Но тоя човек се не съгласи да го бие.
36 Тогава му каза: задето не слушаш Господния глас, ще те умъртви лъв, кога си отидеш от мене. Той си отиде от него, и лъв го срещна и го умъртви.
37 Намери той друг човек и каза: бий ме! Тоя човек го би дотолкова, че го израни с бой.
38 Тогава пророкът тръгна и застана пред царя на пътя, като прикри очите си с покривало.
39 Когато царят минаваше, той завика към царя и рече: твоят раб ходи в битка, и ето, един човек, като отмина на страна, доведе при мене едного и каза: варди тоя човек; ако го не увардиш, душата ти ще иде вместо неговата душа, или ще трябва да отмериш талант сребро.
40 Когато рабът ти се зае с тия и други работи, той се загуби. А израилският цар му каза: такава ти е присъдата; ти сам си я решил.
41 Той тутакси свали покривалото от очите си, и царят го позна, че е от пророците.
42 И му каза: тъй говори Господ: задето изпусна из ръцете си човека, когото бях предал на заклятие, твоята душа ще иде вместо неговата душа, твоят народ - вместо неговия народ.
43 Израилският цар замина за у дома си развълнуван и огорчен и пристигна в Самария.
21
Лозето на Навутей
1 Подир тия събития ето що се случи: изреелецът Навутей имаше в Изреел лозе до двореца на самарийския цар Ахава.
2 Ахав каза на Навутея, думайки: дай ми лозето си; то ще ми бъде овощник, понеже е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам лозе по-хубаво от това, или, ако обичаш, ще ти дам сребро, колкото то струва.
3 Ала Навутей отговори на Ахава: да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си.
4 Ахав се върна у дома си развълнуван и огорчен от думите, що му бе казал изреелецът Навутей, думайки: няма да ти дам наследството от бащите си. Духом смутен, легна на постелката си, обърна си лицето и не яде хляб.
5 При него влезе жена му Иезавел и му каза: защо си смутен духом, че и хляб не ядеш?
6 Той й отговори: когато заговорих на изреелеца Навутея и му казах: дай ми лозето си срещу сребро, или, ако обичаш, да ти дам друго лозе вместо него, - той ми отговори: не ти давам лозето си, наследството от бащите ми.
7 Тогава жена му Иезавел му рече: какво царство ще бъде у Израиля, ако ти тъй постъпваш? Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти доставя лозето на изреелеца Навутея.
8 И тя написа писма от името на Ахава, запечата ги с неговия печат и ги изпрати до старейшините и големците, които живееха с Навутея, в града му.
9 В писмата тя пишеше тъй: обявете пост и поставете Навутея начело на народа;
10 и срещу него турете двама негодници, които да свидетелствуват против него и да кажат: ти хули Бога и царя; и след това изведете го и го убийте с камъни, та да умре.
11 Тогава мъжете на неговия град, старейте и големците, които живееха в града му, направиха, както бе им заповядала Иезавел, тъй, както бе написано в писмото, що бе изпратила до тях.
12 Обявиха пост и поставиха Навутея начело на народа;
13 па се изстъпиха двама негодници, седнаха срещу него и свидетелствуваха против него пред народа и думаха: Навутей хули Бога и царя. Па го изведоха вън от града, убиха го с камъни, и той умря.
14 Пратиха да кажат на Иезавел: Навутей биде убит с камъни и умря.
15 Като чу, че Навутей е убит с камъни и умрял, Иезавел рече на Ахава: стани и завладей лозето на изреелеца Навутея, който не искаше да ти го даде за сребро, понеже Навутея няма между живите, той умря.
16 Като чу, че (изреелецът) Навутей бил убит, Ахав (раздра дрехите си, надяна вретище, а след това) стана да отиде на лозето на изреелеца Навутея и да го завладее.
17 И биде слово Господне към Тесвитеца Илия:
18 стани и посрещни израилския цар Ахава, който е в Самария, - ето, сега е в лозето на Навутея, дето е дошъл да го завладее, -
19 и му речи: тъй говори Господ: ти си убил, и още стъпваш в наследство! И му речи: тъй говори Господ: на онова място, дето псета лизаха Навутеевата кръв, псета ще лижат и твоята кръв.
20 Ахав каза на Илия: ти ме намери, мой враже! Той каза: намерих, понеже ти се предаде да вършиш, каквото е неугодно пред очите на Господа (и да Го дразниш);
21 (тъй говори Господ:) ето, ще ти напратя беди, ще измета след тебе и ще изтребя у Ахава и което до стена мочи, и що е затворено и изоставено у Израиля;
22 и ще постъпя с твоя дом тъй, както постъпих с дома на Наватовия син Иеровоам и с дома на Ахиевия син Вааса, за оскърблението, с което ти Ме раздразни и вкара в грях Израиля.
23 Също и за Иезавел Господ каза: псета ще изядат Иезавел зад изреелската стена;
24 който от Ахавовия дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре в полето, него птици небесни ще изкълват;
25 не е имало още такъв като Ахава, който да се е предавал да върши, каквото е неугодно пред очите на Господа, към което го подучваше жена му Иезавел;
26 той постъпваше твърде гнусно, следвайки идолите, както правеха амореите, които Господ изгони пред лицето на Израилевите синове.
27 Като изслуша всички тия думи, Ахав (се умили пред Господа, ходеше, и плачеше,) раздра дрехите си, покри тялото си с вретище, постеше и спеше във вретище, и ходеше печален.
28 И биде слово Господне към Илия Тесвитеца (за Ахава). И Господ рече:
29 виждаш ли, как се смири Ахав пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом.
22
Поход срещу Сирия и смъртта на Ахаав
1 Минаха се три години без да има война между Сирия и Израил.
2 На третата година иудейският цар Иосафат отиде при израилския цар.
3 Израилският цар каза на слугите си; знаете ли, че Рамот Галаадски е наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския цар.
4 И рече на Иосафата: ще дойдеш ли с мене на война против Рамот Галаадски? Иосафат отговори на израилския цар: както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите.
5 Иосафат рече на израилския цар: попитай днес, какво ще каже Господ.
6 Израилският цар събра пророците - до четиристотин души-и ги попита:да ида ли на война против Рамот Галаадски или не? Те отговориха: иди. Господ ще го предаде в ръцете на царя.
7 Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа?
8 Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, - той е Иемвлаевият син Михей. Иосафат каза: царю, не говори тъй.
9 Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей.
10 Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария, и всички пророци пророкуваха пред тях.
11 Хенаановият син Седекия си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци, докле ги изтребиш.
12 И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски; ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
13 Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея, му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро.
14 Михей отговори: жив ми Господ! ще изрека онова, което ми каже Господ.
15 И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
16 Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа.
17 Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си.
18 Израилският цар рече Иосафату: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо?
19 И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво;
20 и Господ рече: кой би склонил Ахава да иде и падне в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, а други - инак;
21 един дух се изстьпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво?
22 Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй.
23 И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо.
24 А Хенаановият син Седекия се доближи, удари Михея по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе?
25 Михей отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш.
26 Тогава израилският цар каза: вземете Михея и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса
27 и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром.
28 Михей каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде!
29 Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, тръгнаха за Рамот Галаадски.
30 Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой.
31 Сирийският цар заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки; не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилския цар.
32 Колесничните началници, като видяха Иосафата, помислиха: бездруго, това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат завика.
33 Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него.
34 А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен.
35 Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата.
36 И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой - в земята си.
37 Царят умря и биде докаран в Самария, и погребаха царя в Самария.
38 Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече.
39 Другите дела на Ахава, всичко, що е направил, и къщата от слонова кост, що е съградил, и всички градове, що е построил, са описани в летописите на израилските царе.
40 Ахав почина при отците си, и вместо него се възцари син му Охозия.
Възцаряване на Йосафат в Юдея
41 Иосафат, син Асов, се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава.
42 Иосафат беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, Салаилева дъщеря.
43 Във всичко той вървеше по пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа. Само оброчищата не бяха отменени. Народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
44 Иосафат сключи мир с израилския цар.
45 Останалите дела на Иосафата и подвизите му, каквито е извършил, и как е воювал, са описани в летописите на иудейските царе.
46 И колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса, той изтреби от земята.
47 В Идудея тогава нямаше цар; имаше царски наместник.
48 (Цар) Иосафат построи кораби на морето, за да ходи в Офир за злато; но те не стигнаха дотам, понеже се разбиха в Ецион-Гавер.
49 Тогава Ахавовият син Охозия каза на Иосафата: нека моите слуги отидат на кораби с твоите. Но Иосафат се не съгласи.
50 Иосафат почина при отците си, и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иорам.
Възцаряване на Охозия в Израел
51 Ахавовият син Охозия се възцари в Самария над Израиля в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува над израилтяните (в Самария) две години
52 и върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си и по пътя на Наватовия син Иеровоама, който вкара в грях Израиля:
53 той служеше на Ваала, покланяше му се и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му.
1
Пророк Илия и израелският цар Охозия
Възнасяне на Илия на небето
1 След смъртта на Ахава Моав се отметна от Израиля.
2 А Охозия падна през решетчестия прозорец на своята горница, която е в Самария, и заболя. И проводи пратеници и им каза: идете, попитайте Веелзевула, акаронското божество: ще оздравея ли от тая болест? (И те отидоха да питат.)
3 Тогава Ангел Господен каза на Илия Тесвитеца: стани, присрещни пратениците на самарийския цар и им кажи: нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акаронското божество?
4 Затова тъй казва Господ: от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш. И отиде Илия (и каза им).
5 Върнаха се пратениците при Охозия. И той ги попита: защо се върнахте?
6 И те му отговориха: присрещна ни един човек и ни каза: идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: тъй говори Господ: нима у Израиля няма Бог, та пращаш да питат Веелзевула, акаронското божество? Затова от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш.
7 И ги попита: какъв беше наглед оня човек, който ви присрещна и ви каза тия думи?
8 Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс. Той рече: това е Илия Тесвитец.
9 И проводи царят при него петдесетник с неговите петдесетмина. И той се изкачи при него, когато Илия седеше навръх планината, и му каза: човече Божий! царят каза: слез.
10 Отговори Илия и каза на петдесетника: ако съм аз човек Божий, нека падне огън от небето и да изгори тебе и твоите петдесетмина. И падна огън от небето и изгори и него и неговите петдесетмина.
11 Царят проводи при него друг петдесетник с неговите петдесетмина. И той му заговори и каза: човече Божий! тъй казва царят: слез по-скоро.
12 Илия отговори и му каза: ако съм аз човек Божий, нека падне огън от небето и да изгори тебе и твоите петдесетмина. И падна огън Божий от небето и изгори него и неговите петдесетмина.
Начало на служението на пророк Елисей
13 И проводи трети път петдесетник с неговите петдесетмина. Третият петдесетник стана, та дойде, и падна на колене пред Илия, молеше го и му думаше: човече Божий, да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби - тия петдесетмина - пред твоите очи;
14 ето, падна огън от небето и изгори двамата предишни петдесетници с техните петдесетмина; но сега да не бъде презряна душата ми пред твоите очи!
15 И рече Ангелът Господен на Илия: иди с него, не бой се от него. И той стана, та отиде с него при царя.
16 И му каза: тъй говори Господ: задето праща пратеници да питат Веелзевула, акаронското божество, като да нямаше в Израиля Бог да питаш за словото Му, - ти няма да се дигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш.
17 И той умря по словото Господне, което изрече Илия. И се възцари Иорам (брат на Охозия) вместо него, във втората година на Иорама, син Иосафатов, цар иудейски, понеже оня нямаше син.
18 Останалото за Охозия, каквото той е извършил, е писано в летописите на израилските царе.
2
1 В онова време, когато Господ щеше - да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал.
2 И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил.
3 И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете.
4 И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото Господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон.
5 Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ взима твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете.
6 И каза му Илия: остани тука, защото Господ ме праща на Йордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата.
7 Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Йордан.
8 И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъп, и преминаха двамата по сухо.
9 Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.
10 А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде.
11 Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето.
12 А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две.
13 И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Йордан;
14 взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза; де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина.
15 И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи
16 и му казаха: ето, у нас, твоите раби, има петдесет души силни мъже; нека идат те да подирят господаря ти; може би, Дух Господен го е отнесъл и го е хвърлил на някоя планина, или в някой дол. А той каза: недейте праща.
17 Но те настояваха пред него много, та му дотегнаха, и той каза: пратете. И пратиха петдесет души, които дириха три дни, ала го не намериха,
18 и се върнаха при него, докле той стоеше в Иерихон; и той им рече: не думах ли ви: не ходете?
19 Тогава жителите на града казаха на Елисея: ето, както виждаш, господарю, положението на тоя град е добро; но водата е лоша и земята безплодна.
20 И той каза: дайте ми нова чаша и турете в нея сол. И дадоха му.
21 И той отиде при извора на водата, хвърли в нея солта и каза: тъй говори Господ: Аз направих здрава тая вода; занапред няма да иде от нея ни смърт, ни безплодие.
22 И водата стана здрава доднес, според думата, която Елисей каза.
23 Оттам той отиде във Ветил. Когато вървеше по пътя, малки деца излязоха от града, присмиваха му се и му думаха: върви, плешивецо! върви, плешивецо!
24 Той се обърна, видя ги и ги прокле в име Господне. Тогава излязоха от гората две мечки и разкъсаха от тях четирийсет и две деца.
25 Оттук отиде на планина Кармил, а оттам се върна в Самария.
3
Царуване на Йорам в Израел - поход срещу Моав
1 Иорам, син Ахавов, се възцари над Израиля в Самария в осемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува дванайсет години.
2 Той върши, каквото беше неугодно в очите на Господа, макар и не тъй, както баща му и майка му, защото свали статуята на Ваала, която бе направил баща му;
3 при все това той се държеше о греховете на Иеровоама, Наватов син, който бе вкарал в грях Израиля, и не отстъпваше от тях.
4 Моавският цар Меса имаше много добитък и пращаше на израилския цар по сто хиляди овци и по сто хиляди неостригани овни.
5 Но, щом умря Ахав, моавският цар се отметна от израилския цар.
6 В онова време цар Иорам излезе от Самария и направи преглед на всички израилтяни,
7 па отиде и проводи да кажат на иудейския цар Иосафата: моавският цар се отметна от мене; отиваш ли с мене на война против Моава? Той отговори: отивам; както ще отидеш ти, тъй и аз, както твоят народ, тъй и моят народ, както твоите коне, тъй и моите коне.
8 И каза: по кой път да вървим? Той каза: по пътя на Едомската пустиня.
9 И тръгнаха израилският цар, иудейският цар и едомският цар, и вървяха по околен път седем дена, и нямаше вода за войската и за добитъка, който идеше подире им.
10 И каза израилският цар: ах! Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава.
11 И каза Иосафат: няма ли тук пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа? Отговори един от слугите на израилския цар и каза: тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
12 И каза Иосафат: у него има слово Господне. И отидоха при него израилският цар и Иосафат и едомският цар.
13 И каза Елисей на израилския цар: какво имаш ти с мене? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. И каза му израилският цар: не, защото Господ свика тук тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава.
14 И каза Елисей: жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Ако не почитах Иосафата, иудейския цар, не бих те погледнал и не бих те видял;
15 сега повикайте ми гуслар. И когато гусларят свиреше на гуслата, тогава ръката Господня се допря до Елисея,
16 и той каза: тъй говори Господ: направете тая долина яма до яма;
17 защото тъй говори Господ: няма да видите вятър и няма да видите дъжд, а тая долина ще се напълни с вода, от която ще пиете вие и дребният и едрият ви добитък;
18 но това е малко пред очите на Господа: Той и Моава ще предаде в ръцете ви,
19 и ще поразите всичкч укрепени градове и всички главни градове, и ще отсечете всички добри дървета, и ще заприщите всички извори, и всички добри ниви с камъни ще засилете.
20 Сутринта, когато се възнася хлебен принос, отведнъж потече вода по пътя от Едом, и земята се напълни с вода.
21 Като чуха моавци, че царете идат да воюват с тях, бидоха събрани всички, които носят пояс и по-стари, и застанаха на границата.
22 Сутринта станаха рано и, когато слънцето изгря над водата, на моавци се стори отдалеч тая вода червена като кръв.
23 И те казаха: това е кръв; сбили са се царете помежду си и се изтребили един Друг; сега на плячка, Моаве!
24 И те дойдоха до израилския стан. Станаха израилтяните и взеха да разбиват моавци, които се спуснаха да бягат от тях, а те продължаваха да налитат върху им и да ги поразяват.
25 И градовете разрушиха, и във всяка добра нива всеки хвърли по камък, и я засипаха, и всички водни извори заприщиха, и всички добри дървета отсякоха, тъй че в Кир-Харешет останаха само камъни. И го заобиколиха пращниците и го разрушиха.
26 И моавският цар видя, че губи битката, и взе със себе си седемстотин души, които боравеха с меч, за да се промъкнат към едомския цар, ала не можаха.
27 И той взе първородния си син, комуто се падаше да царува вместо него, и го принесе всесъжение върху стената. Това причини голямо негодувание у израилтяните, и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.
4
Пророк Елисей и чудото с маслото на вдовицата
1 Една от жените на пророческите синове с плач думаше на Елиеея: твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заимодавецът да вземе двете ми деца за роби.
2 Елисей й каза: какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? Тя отговори: рабинята ти няма нищо у дома си, освен един съд с дървено масло.
3 И той каза: иди си поискай съдове отвън, от всички твои съседи, празни съдове; събери доста,
4 и иди, затвори вратата след себе си и след синовете си и наливай във всички тия съдове; пълните туряй настрана.
5 Тя си отиде от него и затвори вратата след себе си и след синовете си. Те й подаваха, а тя наливаше.
6 Когато бяха напълнени съдовете, тя каза на сина си: дай ми още един съд. Той й каза: няма вече съдове. И дървеното масло пресекна.
7 Тя дойде и разправи на Божия човек. Той каза? иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си; а с това, което остане, ще живееш със синовете си.
Елисей възкресява сина на сунамката
8 Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.
9 И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет;
10 да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там.
11 Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там,
12 па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.
13 И му рече: кажи й: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.
14 Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж й е стар.
15 И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата.
16 Елисей й рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си.
17 И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както й каза Елисей.
18 Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите.
19 И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му.
20 Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута й до пладне и умря.
21 Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе,
22 па повика мъжа си и каза: прати ми едното от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.
23 Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.
24 И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.
25 И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка;
26 затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? - Тя отговори: здрави сме.
27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата й е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.
28 И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?
29 И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето.
30 И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире й.
31 Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.
32 И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.
33 И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;
34 след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.
35 Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си.
37 Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе.
Елисей извършва още две чудеса
38 А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад, и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: турни големия котел и свари сочиво за пророческите синове.
39 И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение, и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сечивото, защото не ги познаваха.
40 Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сечивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат.
41 А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно.
42 Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хлебен начатък - двайсет ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат.
43 И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, нека ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане.
44 Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне.
5
Елисей изцелява прокажения Нееман
1 Нееман, военачалник на сирийския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, защото чрез него Господ бе дал победа на сирийци; и тоя човек беше отличен войник, но прокажен.
2 Еднаж сирийци излязоха на чети и плениха от Израилската земя едно малко момиче, и то служеше на Неемановата жена.
3 И каза то на господарката си: о, да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, той щеше да снеме от него проказата!
4 Тогава Нееман отиде и разправи това на господаря си, думайки: тъй и тъй каза момичето, което е от Израилската земя.
5 И сирийският цар каза (на Неемана): стани, иди, пък аз ще пратя писмо до израилския цар. Той отиде, като взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет премени дрехи;
6 и занесе на израилския цар писмото, в което се казваше: заедно с това писмо, ето, пращам при тебе Неемана, моя слуга, да снемеш от него проказата му.
7 Израилският цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и каза: нима аз съм Бог, да умъртвявам и съживявам, та праща при мене да снема от тоя човек проказата му? Ето, знайте сега и вижте, че той дири повод за вражда против мене.
8 Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, прати да кажат на царя: защо раздра дрехите си? Нека дойде при мене и познае, че има пророк у Израиля.
9 И дойде Нееман с конете си и с колесницата си и се спря пред входа на Елисеевия дом.
10 Тогава Елисей прати при него слугата да каже: иди, окъпи се седем пъти в Йордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист.
11 Разгневи се Нееман и си тръгна, думайки: ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата;
12 нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя? Па се обърна и си отиде ядосан.
13 Доближиха се рабите му и му говориха, думайки: отче, да беше ти казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? още повече сега, когато ти каза само: окъпи се и ще бъдеш чист.
14 Той отиде и се потопи в Йордан седем пъти, според думите на Божия човек, и тялото му се обнови като тялото на малко дете и се очисти.
15 Тогава се върна при Божия човек той и всичките му придружници, дойде, застана пред него и каза: ето, познах, че по цяла земя няма Бог, освен у Израиля; приеми, прочее, дар от твоя раб.
16 Елисей отговори: жив Господ, пред Чието лице стоя! Не приемам. Оня го принуждаваше да вземе, но той се не съгласи.
17 И каза Нееман: щом е тъй, нека дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, защото занапред рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, освен на Господа;
18 само ето какво Господ да прости на твоя раб: когато моят господар иде в дома на Римона, за да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да прости на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона.
19 И каза му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя.
20 Тогава Гиезий, слугата на Божия човек Елисея, каза: ето, моят господар не рачи да вземе от ръката на тоя сириец Неемана, каквото бе донесъл. Жив Господ! ще се затека подире му и ще взема нещо от него.
21 И се затече Гиезий след Неемана. Нееман видя, че някой тича подире му, слезе от колесницата да го посрещне и каза: с мир ли?
22 Той отговори: с мир; моят господар ме прати да кажа: ето, сега дойдоха при мене от Ефремова планина двама момци от пророческите синове: дай им един талант сребро и две премени дрехи.
23 И Нееман каза: вземи, ако обичаш, два таланта. И го много молеше. Тогава той завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двамата си слуги, та ги понесоха пред него.
24 Когато той дойде до хълма, взе ги от ръцете им и ги скри у дома си. И отпусна людете, и те си отидоха.
25 Когато дойде и се яви пред господаря си, Елисей го попита: откъде идеш, Гиезие? Той отговори: никъде не е ходил твоят раб.
26 Той му каза: нима сърцето ми не те придружаваше, когато оня човек се върна от колесницата си да те посрещне? Време ли е да се взима сребро и да се взимат дрехи, или маслинени дървета и лозя, дребен или едър добитък, слуги или слугини?
27 Нека, прочее, Неемановата проказа се залепи на тебе и на потомството ти вовеки. И той излезе от него бял като сняг от проказа.
6
Чудото с брадвата
1 Тогава пророческите синове казаха на Елисея: ето, мястото, дето живеем при тебе, е тясно за нас;
2 да идем до Йордан, да вземем оттам всеки по една греда и си направим там жилище. Той каза: идете.
3 А един каза: стори милост, дойди и ти с твоите раби. И той отговори: ще дойда.
4 И тръгна с тях, и дойдоха до Йордан, и взеха да секат дървета.
5 И когато един поваляше греда, брадвата му падна във водата. Той завика и каза: ах, господарю! а тя беше взета назаем!
6 Божият човек попита: де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там, и брадвата изплува.
7 И каза: вземи си я. Той протегна ръка и я взе.
Сирийската армия е победена
8 Сирийският цар тръгна на война против израилтяните и се съветваше със слугите си, думайки: в еди-кое си и еди-кое си място ще разположа своя стан.
9 Божият човек праща да кажат на израилския цар: пази се да не минаваш през онова място, защото там сирийци са залегнали.
10 И израилският цар праща разузнавачи на онова място, за което му говореше Божият човек и го предпазваше; и се опази от там не веднъж и не дваж.
11 И смути се сърцето на сирийския цар поради това, и той повика слугите си и им каза: кажете ми, кой от нашите се сношава с израилския цар?
12 И каза един от слугите му: никой, господарю мой, царю; а пророк Елиеей, който е в Израиля, обажда на израилския цар и ония думи, които ти говориш в спалнята си.
13 И той каза: идете, узнайте, де е той, и аз ще пратя да го хванат. И му обадиха и казаха: ето, той е в Дотаим.
14 И изпрати там коне и колесници и много войска. Дойдоха нощем и обиколиха града.
15 Сутринта слугата на Божия човек стана и излезе. И ето, войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! какво да правим?
16 Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях.
17 Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея.
18 Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли Господу и каза: порази ги със слепота. И Господ ги порази със слепота, според думата Елисеева.
19 Елисей им каза: не е тоя пътят, не е и тоя градът; вървете подире ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария.
20 Когато дойдоха в Самария, Елисей каза: Господи! отвори им очите да видят. И Господ им отвори очите, и видяха, че са всред Самария.
21 Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой?
22 И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си.
23 Той им приготви голям обед, и те ядоха и пиха. Отпусна ги, и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в Израилевата земя.
Обсадата на Самария и чудното избавление
24 След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска, тръгна и обсади Самария.
25 И настана голям глад в Самария, когато я обсаждаха, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки - за пет сикли сребро.
26 Еднаж израилският цар вървеше по стената, и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю.
27 Той отговори: ако Господ ти не помогне, отде ще ти помогна аз? От гумното ли, от лина ли?
28 Попита я още царят: какво ти е? А тя отговори: тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.
29 И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз й казах: дай и ти сина си, да го изядем. Но тя скри сина си.
30 Царят, като чу думите на жената, раздра дрехите си; и, като вървеше по стената, народът видя, че той носи на самото си тяло вретище.
31 И царят каза: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако остане днес главата на Елисея, Сафатовия син, върху му.
32 А Елисей седеше у дома си, и старците седяха у него. И прати (царят) едного от своите хора. Преди да дойде пратеникът при него, Елисей каза на старците: видите ли, че тоя син на убиец прати да ми вземат главата? Гледайте, когато дойде пратеникът, затворете вратата и го притиснете с вратата. А ето и тропотът от нозете на господаря му след него!
33 Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?
7
1 Каза още Елисей: чуйте словото Господне! Тъй говори Господ: утре по това време една мяра чисто брашно ще струва една сикла, и две мери ечемик една сикла при портите на Самария.
2 А сановникът, върху чиято ръка се опираше царят, отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А тоя каза: ето, с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него.
3 Имаше при входа на портите четирима прокажени, и те си говореха един другиму: защо да седим тук, очаквайки смъртта?
4 Ако речем да идем в града, в града има глад, и ще умрем там; ако пък седим тук, пак ще умрем. По-добре да идем в сирийския стан: ако ни оставят живи, ще живеем; ако ли ни убият, ще умрем.
5 И станаха в сумрак, за да идат в сирийския стан. И дойдоха до края на сирийския стан, и ето, там няма ни един човек.
6 Защото Господ бе направил тъй, че в сирийския стан се чу тропот от колесници, цвилене от коне, шум от голяма войска. И сирийци си бяха казали един другиму: навярно, израилският цар е наел против нас хетейските и египетските царе, за да ни нападнат.
7 Затова бяха станали и избягали в мрачината и оставили шатрите си, и конете си, и ослите си - целия стан, както си беше, и бяха забягнали, за да се избавят.
8 И тия прокажени дойдоха до края на стана, влязоха в една шатра, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, и злато, и дрехи, па отидоха, та ги скриха. Влязоха и в друга шатра, и оттам взеха неща, па отидоха и ги скриха.
9 И си казаха един другиму: не правим добре. Тоя ден е ден за радостна вест; ако се забавим и чакаме да се съмне, виновни ще бъдем. Затова да идем и обадим в царския дом.
10 Дойдоха, повикаха градските вратари и им разправиха, думайки: ходихме в сирийския стан, и ето, там няма ни човек, ни глас човешки, а само вързани коне, и вързани осли, и шатрите, както си са.
11 Вратарите извикаха и обадиха вестта в самия царски дворец.
12 През нощта царят стана и каза на слугите си: ще ви кажа, какво правят с нас сирийци. Те знаят, че теглим от глад, та са излезли от стана, да се скрият в нивите, като мислят тъй: кога излязат от града, живи ще ги хванем и ще навлезем в града.
13 Отговори един от слугите му и каза: нека вземат пет от конете, които останаха в града, (от цялото израилско опълчение само това остана в него, от цялото опълчение на израилтяните, което загина,) та да пратим и да видим.
14 И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници. И царят прати подир сирийската войска, като каза: идете и вижте.
15 И вървяха подир тях до Йордан; и ето, целият път посеян с дрехи и вещи, които сирийци бяха нахвърляли в бързия си бяг. Върнаха се пратениците и обадиха на царя.
16 Тогава народът излезе и разграби сирийския стан, и една мяра чисто брашно стана за сикла, и две мери ечемик - за сикла, по словото Господне.
17 И царят остави при портите оня велможа, върху чиято ръка се опираше, и народът го стъпка при портите, и той умря, както бе казал Божият човек, който говори, когато царят ходи при него.
18 Когато Божият човек бе говорил на царя тъй: две мери ечемик за сикла, и една мяра чисто брашно за сикла ще бъде утре по това време пред портите на Самария,
19 тогава оня велможа отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А той му бе казал: с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него.
20 Тъй и стана с него: и стъпка го народът на портите, и той умря.
8
Сунамката и Елисей
1 И говори Елисей на жената, чийто син бе възкресил, и каза: стани и иди, ти и твоят дом, и поживей там, дето можеш да поживееш, защото Господ повика глада, и той ще дойде в тая земя за седем години.
2 Стана оная жена, и постъпи по думата на Божия човек, отиде тя и нейният дом, и живя във Филистимската земя седем години.
3 Като се изминаха седем години, върна се тая жена от Филистимската земя и дойде да моли царя за къщата си и нивата си.
4 Царят тогава се разговаряше с Гиезия, слугата на Божия човек, и каза: разкажи ми всичко бележито, което е извършил Елисей.
5 А в това време, когато разказваше на царя, че Елисей е възкресил един умрял, - жената, чийто син бе възкресил, молеше царя за къщата си, и нивата си. Тогава Гиезий каза: господарю мой, царю, тая е същата жена и този е същият й син, когото Елисей възкреси.
6 Царят попита жената, и тя му разказа. И даде й царят едного от царедворците и каза: да й се върне всичко нейно и всички приходи от нивата, от оня ден, когато е напуснала земята, досега.
Болестта на сирийския цар Венадад
7 И дойде Елисей в Дамаск, когато сирийският цар Венадад беше болен. Обадиха на Венадада и казаха: тук дойде Божият човек.
8 Тогава царят каза на Азаила: вземи в ръка дар и иди посрещни Божия човек и попитай чрез него Господа, думайки: ще оздравея ли от тая болест?
9 Азаил отиде да го посрещне и взе в ръка дар и всичко най-добро в Дамаск,колкото могат да носят четирийсет камили, па отиде и застана пред лицето му и каза: твоят син Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, да попитам: ще оздравея ли от тая болест?
10 Елисей му отговори: иди му кажи: ще оздравееш. Обаче Господ ми яви, че той ще умре.
11 И устреми Елисей върху него погледа си и тъй стоя, докле оня се смути; и заплака Божият човек.
12 И Азаил попита: защо плаче господарят ми? А той отговори: защото зная, какво зло ще сториш на Израилевите синове: крепостите им на огън ще предадеш, момците им с меч ще погубиш, кърмачетата им ще избиеш и непразните им жени ще разсечеш.
13 И каза Азаил: какво е твоят раб, (мъртво) псе, та да може направи такова голямо дело? И отговори Елисей: Господ ми показа в тебе царя на Сирия.
14 Той си отиде от Елисея и дойде при господаря си. И тоя го попита: какво ти говори Елиеей? Той отговори: каза ми, че ще оздравееш.
15 На другия ден обаче Азаил взе завивката, натопи я във вода и я тури на лицето му, и царят умря. И вместо него се възцари Азаил.
Юдейското царство при Йорам и Охозия
16 След иудейския цар Иосафат, се възцари Иосафатовият син Иорам, цар иудейски, в петата година на Ахавовия син Иорам, цар израилски.
17 Той беше на трийсет и две години, когато се възцари, и царува осем години в Йерусалим;
18 и ходеше по пътя на израилските царе тъй, както постъпваше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му беше жена, и правеше каквото беше неугодно в очите на Господа.
19 Обаче Господ не искаше да погуби Иуда, заради Своя раб Давида, защото Той бе обещал да му даде светило между децата му за всички времена.
20 В негови дни Едом се измъкна изпод ръката на Иуда и си постави цар.
21 И отиде Иорам в Цаир, и всички колесници с него; стана той през една нощ и порази идумейци, които го обикаляха, и началниците на колесниците, ала народът избяга в шатрите си.
22 И се измъкна Едом изпод ръката на Иуда доднес. В същото време се измъкна и Ливна.
23 Останалото за Иорама и всичко, що е извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
24 И почина Иорам при отците си, и биде погребан при отците си в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Охозия.
25 Охозия, син на иудейския цар Иорам, се възцари в дванайсетата година на Ахавовия син Иорам, израилски цар.
26 Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува една година в Йерусалим. А майка му се казваше Готолия, дъщеря на израилския цар Амврия.
27 Той ходеше по пътя на Ахавовия дом и правеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, както Ахавовият дом, защото беше в роднинство с Ахавовия дом.
28 Той отиде с Ахавовия син Иорам на война против сирийския цар Азаил в Рамот Галаадски, и сирийци раниха Иорама.
29 И цар Иорам се върна да се лекува в Изреел от раните, които сирийци му нанесоха в Рамот, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Охозия, Иорамовият син, иудейски цар, дойде да посети Ахавовия син Иорам в Изреел, понеже беше болен.
9
Възцаряване на Ииуй в Израел
1 Пророк Елисей повика едного от пророческите синове и му каза: препаши се през кръста, вземи в ръка тоя съд с елей, па иди в Рамот Галаадски;
2 като идеш там, намери там Ииуя, син на Иосафата, Намесиев син, пристъпи и му кажи да излезе изсред братята си и го въведи във вътрешната стая;
3 вземи тогава съда с елея, излей го върху главата му и кажи: тъч казва Господ: помазвам те за цар над Израиля. После отвори вратата, па бягап и не чакан.
4 Момъкът, слугата пророков, отиде в Рамот Галаадски,
5 и стигна. И ето, военачалниците насядали, а той каза: имам нещо да ти кажа, военачалнико. Ииуй попита: на кого от всички нас? Той отговори: на тебе, военачалнико.
6 Ииуй стана и влезе вкъщи. И момъкът изля елея върху главата му и му каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: помазвам те за цар над народа Господен, над Израиля,
7 и ти ще изтребиш дома на Ахава, твоя господар, за да отмъстя за кръвта на Моите раби - пророците, и за кръвта на всички раби Господни, паднали от ръката на Иезавел;
8 и ще погине целият дом Ахавов, и ще изтребя у Ахава всичко, що до стена мочи, и затворено, и изоставено у Израиля,
9 и ще направя дома на Ахава като дома на Наватовия син Иеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса;
10 а Иезавел щат псета да изядат на Изреелското поле, и никой не ще я погребе. Па отвори вратата и побягна.
11 И отиде Ииуй при слугите на господаря си, и те му казаха: с мир ли? Защо дохожда тоя безумец при тебе? И каза им: вие знаете тоя човек и какво той говори.
12 И казаха: не е истина, кажи ни. И той рече: това и това ми каза, думайки: тъй говори Господ: помазвам те за цар над Израиля.
13 Тогава те забързаха и всеки взе дрехата си, постлаха му на самите стъпала, затръбиха с тръба и казаха: Ииуй се възцари!
Ииуй убива цар Йорам
14 И подигна се Ииуй, синът на Намесиевия син Иосафат, против Иорама, а Иорам се намираше с всички израилтяни в Рамот Галаадски на стража против сирийския цар Азаил.
15 В това време сам цар Иорам се беше върнал да се лекува в Изреел от раните, които му нанесоха сирийци, когато воюва против сирийския цар Азаил. И каза Ииуй: ако сте съгласни (с мене), нека никой не излиза от града, за да иде да извести в Изреел.
16 Ииуй възседна кон и тръгна за Изреел, дето лежеше Иорам (цар израилски, за да се лекува от раните, които му бяха нанесли сирийци в Рамот, когато воюва против силния и мощен сирийски цар Азаил), и дето бе дошъл иудейският цар Охозия, за да посети Иорама.
17 На кулата в Изреел стоеше стражар, и съгледа Ииуевото пълчище, когато идеше, и каза: пълчище виждам. И каза Иорам: вземи конник, проводи насреща им, и нека попита: с мир ли?
18 И излезе конникът на кон насреща им и каза: тъй говори царят: с мир ли? И отговори Ииуй: какво ти е тебе - с мир ли ида? Тръгвай подире ми. И стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща.
19 Пратиха друг конник: той отиде при тях и каза: тъй говори царят: с мир ли? И каза Ииуй: какво ти е тебе - с мир ли ида? Тръгвай подире ми.
20 Стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща. А вървежът като че ли е на Намесиевия син Ииуй, защото той върви устремно.
21 Иорам каза: впрягай. И впрегнаха колесницата му. Излезе израилският цар Иорам и иудейският цар Охозия, всеки на колесницата си. Излязоха да посрещнат Ииуя, и се срещнаха с него в нивата на изреелеца Навутей.
22 Когато Иорам видя Ииуя, каза: с мир ли, Ииуе? Той отговори: какъв мир при блудството на майка ти Иезавел и при многото нейни магии?
23 Тогава Иорам обърна ръцете си и побягна, като каза на Охозия: измяна, Охозие!
24 А Ииуй опна с ръка лъка и удари Иорама между плешките му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна в колесницата си.
25 Ииуй каза на велможата си Бидекара: вземи, та го хвърли в нивата на изреелеца Навутей, защото спомни си, как ние с тебе вървяхме двама зад баща му Ахав, и как Господ изрече върху него такова пророчество:
26 наистина Аз видях вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, говори Господ, и ще ти отмъстя в тая нива. И тъй, вземи, та го хвърли в нивата, по словото Господне.
Убийството на юдейския цар Охозия
27 Иудейският цар Охозия, като видя това, побягна по пътя към къщата, която беше в градината. И спусна се подире му Ииуй и каза: удрете и него в колесницата. Това стана върху могилата Гур, близо до Ивлеам. И той побягна в Мегидон, и там умря.
28 Пренесоха го слугите му в Йерусалим и го погребаха в гробницата му, при отците му, в Давидовия град.
29 В единайсетата година на Ахавовия син Иорама се възцари в Иудея Охозия.
Избиване на дома на Ахаав
30 Ииуй пристигна в Изреел. А Иезавел, като получи известие, тури червило на лицето си, нагизди главата си и гледаше през прозореца.
31 Когато Ииуй влезе в портите, тя попита: ще има ли мир за Замврия, убиеца на господаря си?
32 Той дигна очи към прозореца и попита: кой е с мене, кой? И обърнаха поглед към него двама-трима скопци.
33 И той им каза: изхвърлете я. Те я изхвърлиха, и кръвта й бризна по стената и по конете, и я стъпкаха.
34 И дойде Ииуй, яде, пи и каза: намерете оная проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря.
35 Отидоха да я погребат, ала от нея не намериха нищо, а само череп, нозе и китки от ръцете.
36 Върнаха се и му обадиха. И той каза: такова беше словото на Господа, което Той изрече чрез раба Си тесвитеца Илия, думайки: Иезавелиния труп щат псета да изядат на Изреелското поле.
37 Иезавелиният труп ще бъде на Изреелското поле като тор на нива, та никой не ще каже: това е Иезавел.
10
1 Ахав имаше седемдесет синове в Самария. Ииуй написа и прати в Самария до израилските началници, старейшини и възпитатели на Ахавовите деца писма с такова съдържание:
2 кога стигне до вас това писмо, то, понеже са при вас синовете на господаря ви, а също у вас са и колесници и коне, и укрепен град и оръжие, -
3 изберете най-добрия и най-достойния от синовете на господаря си, поставете го на бащиния му престол и воювайте за дома на господаря си.
4 Те се уплашиха твърде много и казаха: ето, двама царе не устояха пред него, а как ще устоим ние?
5 Тогава началникът над царския дом, и градоначалникът, и старейшините, и възпитателите проводиха да кажат на Ииуя: ние сме твои раби и, каквото ни кажеш, ще направим; никого няма да поставим за цар; прави, що ти е воля.
6 Той повторно им писа такова писмо: ако сте мои и се покорявате на думата ми, вземете главите на синовете на вашия господар и дойдете утре по това време при мене в Изреел. (А царските синове бяха седемдесет души; възпитаваха ги най-видните в града.)
7 Когато стигна до тях писмото, те взеха царските синове и ги заклаха - седемдесет души, туриха главите им в кошници и му ги изпратиха в Изреел.
8 Дойде пратеникът, извести му и каза: донесохме главите на царските синове. И той каза: наредете ги на два купа при входа на портите до утре.
9 На сутринта той излезе, застана и каза на целия народ: вие сте виновни. Ето, аз въстанах против господаря си и го убих, а тия всичките кой ги уби?
10 А сега знайте, че няма да падне на земята нито едно слово на Господа, което Той бе изрекъл за Ахавовия дом; Господ направи това, що изрече чрез Своя раб Илия.
11 Ииуй изби всички останали от дома на Ахава в Изреел, и всичките му велможи, и близките му, и свещениците му, тъй че от него не оцеля нито един.
12 След това стана, тръгна и дойде в Самария. По пътя, когато се намираше близо до овчарския Бет-Екед,
13 Ииуй срещна братята на иудейския цар Охозия и попита: кои сте вие? Те отговориха: ние сме братя на Охозия, отиваме да се научим, здрави ли са синовете на царя и синовете на царицата.
14 А той каза: хванете ги живи. Хванаха ги живи и ги заклаха - четирийсет и двама души, при кладенеца на Бет-Екед, и не остана от тях нито един.
15 Оттам тръгна и се срещна с Рихавовия син Ионадав, който идеше насреща му; поздрави го и му каза: разположено ли е сърцето ти тъй, както моето сърце към твоето? Ионадав отговори: да. Ако е тъй, дай си ръката. И тоя си подаде ръката, а той го качи на колесницата при себе си.
16 И каза: тръгвай с мене и гледай моята ревност към Господа. И го наместиха в колесницата.
17 Като дойде в Самария, той уби всички, останали от Ахава в Самария, тъй че съвсем го изтреби, по словото на Господа, що бе казал на Илия.
Убийството на Вааловите пророци от Ииуй
18 Тогава Ииуй събра целия народ и каза: Ахав малко служи на Ваала; Ииуй ще му служи повече.
19 Затова, свикайте при мене всички пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му свещеници, - никой да не отсъствува, защото ще принеса голяма жертва Ваалу. А всеки, който не дойде, няма да остане жив. Ииуй правеше това с лукавство, за да изтреби Вааловите служители.
20 И каза Ииуй: наредете празничен събор за Ваала. И прогласиха събор.
21 Тогава Ииуй прати по цял Израил, и дойдоха всички Ваалови служители; не остана ни един да не дойде; и влязоха в дома на Ваала, и Вааловият дом се напълни открай докрай.
22 И каза на одеждопазителя: донеси одежди за всички Ваалови служители. И той им донесе одежди.
23 Ииуй влезе с Рихавовия син Ионадава в дома Ваалов и каза на Вааловите служители: разпитайте и разгледайте, дали не се намира някой от служителите на Господа, защото тук трябва да бъдат само Ваалови служители.
24 И те пристъпиха да принасят жертви и всесъжения. А Ииуй постави извън дома осемдесет души и каза: душата на оногова, от когото се избави някой от людете, които ви предавам в ръцете, ще бъде вместо душата на спасилия се.
25 Когато всесъжението бе извършено, Ииуй каза на бързоходците и началниците: идете, избийте ги, та нито един да не излезе. Избиха ги с острието на меча и ги изхвърлиха бързоходците и началниците, и отидоха в града, дето беше Вааловото капище,
26 изнесоха статуите от Вааловото капище и ги изгориха;
27 след това разбиха Рааловата статуя, разрушиха Вааловото капище и го обърнаха на място за нечистотии, дори до-днес.
28 Тъй изтреби Ииуй Ваала от Израилската земя.
29 Ала от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, от тях Ииуй не отстъпяше - от златните телци, които бяха във Ветил и в Дан.
30 И Господ каза на Ииуя: задето драговолно извърши, каквото беше праведно в очите Ми - изпълни над Ахавовия дом всичко, що Ми беше на сърце, твоите синове ще седят до четвърта рода на Израилевия престол.
31 Но Ииуй не залягаше да върви по закона на Господа, Бога Израилев, от все сърце. Той не отстъпваше от греховете на Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.
32 В ония дни Господ начена да къса части от израилтяните, и Азаил ги биеше по всички Израилски предели:
33 на изток от Йордан, цялата земя Галаад, коляното Гадово, Рувимово, Манасиево, като захванеш от Ароер, при поток Арнон, и Галаад и Васан.
34 Останалото за Ииуя и за всичко, което той извърши, и за юначните му подвизи е описано в летописите на израилските царе.
35 И почина Ииуй при отците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.
36 Ииуй царува над Израиля в Самария двайсет и осем години.
11
Царуване на Готолия в Юдея
1 Готолия, майка на Охозия, като ви пя, че син й умря, стана и изтреби целия царски род.
2 Но Иосавета, цар Иорамова дъщеря, сестра на Охозия, взе Охозиевия син Иоаса и тайно го отведе изсред убиваните царски синове, него и кърмачката му, в спалнята; и скриха го от Готолия, и той не биде убит.
3 И криха го с нея в Господния дом шест години, а в това време Готолия царуваше над земята.
4 На седмата година Иодай прати и взе стотниците от телохранителите и бързоходците, доведе ги при себе си в дома Господен, сключи с тях договор, взе от тях клетва в дома Господен и им показа царския син;
5 и даде им заповед, като каза: ето какво ще направите: едната третина от вас, коиго дохождате в събота, ще стоите на стража при царския дом;
6 другата третина - при Сурски порти; и третата третина - при портите зад телохранителите, и ще стоите на стража в дома, да не стане насилие.
7 И две части от вас, от всички, които си отиват в събота, ще стоят на стража при дома Господен, за царя;
8 и заобиколете царя от всички страни, всеки с оръжието си в ръка; който и да влезе в редовете, да бъде убит; и бъдете при царя, кога излиза и кога влиза.
9 Стотниците направиха всичко, що заповяда свещеник Иодай; всеки взе людете си, които дохождаха в събота и които си отиваха в събота, и дойдоха при свещеник Иодая.
10 И свещеникът раздаде на стотниците копията и щитовете цар Давидови, които се намираха в дома Господен.
11 И застанаха бързоходците, всеки с оръжие в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, при жертвеника и при дома около царя.
12 Тогава Иодай изведе царския син, тури му царски венец и накити, възцариха го, и го помазаха, ръкопляскаха и викаха: да живее царят!
13 Чу Готолия гласа на разтърчалия се народ и отиде при народа в дома Господен.
14 И гледа: ето, царят стои на възвишението, според обичая, и князете и тръбите до царя; целият народ на страната се весели, и тръбят с тръби. Готолия раздра дрехите си и завика: съзаклятие, съзаклятие!
15 Свещеник Иодай заповяда на стотниците, началници на войската, и им каза: изведете я извън редовете, а който тръгне подире й, убивайте го с меч, защото свещеникът си мислеше да не би да я убият в дома Господен.
16 Направиха й място, и тя мина през конския вход за царския двор, и там биде убита.
17 И сключи Иодай завет между Господа и между царя и народа, да бъдат те народ Господен, и между царя и народа.
18 Тогава целият народ на страната отиде в дома на Ваала, събориха жертвениците му, и кумирите му съвсем разбиха, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът установи надзорничество над дома Господен.
19 И взе стотниците и телохранителите и бързоходците и целия народ на страната, и придружиха царя от дома Господен, и отидоха по пътя през телохранителските порти в царския дом; и той седна на царския престол.
20 Целият народ на страната се весели, и градът се успокои. А Готолия убиха с меч в царския дом.
Царуване на Йоас в Юдея
21 Иоас беше на седем години, когато се възцари.
12
1 В седмата година на Ииуя се възцари - Иоас и царува в Йерусалим четирийсет години. Майка му се казваше Цивия, от Вирсавия.
2 И Иоас вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, през всичките си дни, докле го поучаваше свещеник Иодай;
3 само оброчищата не бяха премахнати; народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
4 И каза Иоас на свещениците: всичкото посвещавано сребро, което принасят в дома Господен, среброто от ония, които биват преброявани, среброто, което се внася за всяка душа според оценката, - всичкото сребро, колкото всекиму сърце дава, да се донесе в дома Господен;
5 нека свещениците го прибират, всеки от своя познат, и нека поправят повреденото в храма, навред, дето се намери повреда.
6 Но понеже до двайсет и третата година на цар Иоаса свещениците не поправяха повредите в храма,
7 цар Иоас повика свещеник Иодая и свещениците и им каза: защо не поправяте повредите в храма? Отсега няма вече да прибирате сребро от своите познати, а ще го оставяте за поправка на повредите в храма.
8 И свещениците се съгласиха да не прибират вече у себе си сребро от народа за поправка на повредите в храма.
9 Тогава свещеник Иодай взе едно ковчеже, направи отгоре му отвор и го сложи до жертвеника отдясно, дето влизаха в дома Господен. И свещениците, които стояха на стража при прага, пущаха там всичкото сребро, което се внасяше в дома Господен.
10 И колчем виждаха, че има много сребро в ковчежето, дохождаше царският писар и първосвещеникът, и завързваха е торби, и преброяваха среброто, което се намереше в дома Господен,
11 и преброеното сребро предаваха в ръцете на отредените при дома Господен разпоредници, а те го харчеха по дърводелци и градежници, които работеха в дома Господен,
12 и по зидари, и по каменоделци, и за купуване дървета и дялани камъни, за поправка на повредите в дома Господен, и за всичко, що се харчеше за поддържане на храма.
13 Но за дома Господен не бидоха направени сребърни блюда, щипци, чаши за ръсене, тръби, - никакви златни съдове, и сребърни съдове не бидоха направени от среброто, което се внасяше в дома Господен,
14 а го предаваха на разпоредниците, и те поправяха с него дома Господен.
15 И не искаха сметка от ония, на които поверяваха среброто за раздаване на разпоредниците, защото те постъпваха честно.
16 Среброто от жертва за вина и среброто от жертва за грях не се внасяше в дома Господен: то беше за свещениците.
17 Тогава сирийският цар Азаил тръгна в поход, отиде да воюва против Гет, и го превзе; па намисли след това Азаил да иде против Йерусалим.
18 Но иудейският цар Иоас взе всичко пожертвувано, което бяха пожертвували на храма негови отци, иудейските царе Иосафат, Иорам и Охозия, и което сам бе пожертвувал, и всичкото злато, намерено в съкровищниците в дома Господен и на царския дом, и прати на сирийския цар Азаил; и тоя се оттегли от Йерусалим.
19 Останалото за Иоаса и за всичко, което той извърши, е описано в летописите на иудейските царе.
20 И въстанаха слугите му, направиха съзаклятие и убиха Иоаса в дома Мило, на пътя за Сила.
21 Убиха го слугите му: Иозакар, син на Шимеата, и Иехозавад, син на Шомера, и той умря, и го погребаха при отците му в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Амасия.
13
Възцаряване на Йоахаз над Израел
1 В двайсет и третата година на Иоаса, син на иудейския цар Охозия, се възцари над Израиля в Самария Ииуевият син Иоахаз, и царува седемнайсет години;
2 той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше в греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, и не отстъпваше от тях.
3 И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаил и в ръката на Азаиловия син Венадад, през всички дни.
4 Иоахаз се помоли пред лицето на Господа, и Господ го чу, защото видя притеснението на израилтяните, как ги притесняваше сирийският цар.
5 И Господ даде на израилтяните избавител, и те се отърваха от ръката на сирийци, и живееха Израилевите синове в шатрите си, както вчера и завчера.
6 Обаче не отстъпваха от греховете на дома на Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля; ходеха в тях, и дъбравата стоеше в Самария.
7 На Иоахаза остана вопска само петдесет конника, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото сирийският цар ги беше изтребил и преобърнал в прах, който се тъпче.
8 Останалото за Иоахаза и за всичко, което том извърши, и за юнашките му подвизи, е описано в летописите на израилските царе.
9 И почина Иоахаз при отците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари син му Иоас.
Възцаряване на израелския цар Йоас
10 Иоахазовият син Иоас се възцари над Израиля в Самария в трийсет и седмата година на иудеиския цар Иоас царува шестнайсет години
11 и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа; не отстъпваше ни от един от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, но ходеше в тях.
12 Останалото за Иоаса и за всичко, което той извърши, и за юнашките му подвизи, как воюва с иудейския цар Амасия, е описано в летописите на израилските царе.
13 И почина Иоас при отците си, а на престола му седна Иеровоам. Иоас биде погребан в Самария, при израилските царе.
Боледуване и смърт на пророк Елисей
14 Елисей се разболя от болест, от която после и умря. Дойде при него израилският цар Иоас, плака над него, думайки: ртче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!
15 И каза му Елисей: вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.
16 И каза на израилския цар; тури ръката си на лъка. И той си тури ръката. Тогава Елисей сложи ръцете си върху царевите ръце
17 и рече: отвори прозореца към изток. И той отвори. Каза му Елисей: стреляй. И той стрелна. И каза: тая стрела за избавление е от Господа, тя е избавителна стрела против Сирия, и ти ще поразиш до крак еирийците в Афек.
18 И каза (Елисей): вземи стрели. И той взе. Каза пак на израилския цар: удари в земята. И той удари три пъти и спря.
19 И разгневи му се Божият човек и каза: трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш досущ сирийци, а сега ще поразиш сирийци само три пъти.
20 Умря Елисей и го погребаха. И на другата година моавски пълчища нахлуха в страната.
21 И ето, когато погребваха един човек, погребваните, като видяха това пълчище, хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб, и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си.
22 Сирийският цар Азаил притесняваше израилтяните през всички дни на Иоахаза.
23 Но Господ се смили над тях и ги помилува; обърна се към тях поради завета Си с Авраама, Исаака и Иакова, и не иска да ги изтреби, и не ги отхвърли от лицето Си доднес.
24 Сирийският цар Азаил умря, и вместо него се възцари син му Венадад.
25 Иоахазовият син Иоас взе назад от ръцете на Азаиловия син Венадад градовете, които той бе превзел е война от ръцете на баща му Иоахаз. Три пъти го разби Иоас, и върна Израилевите градове.
14
Царуване на юдейския цар Амасия
1 Във втората година на Иоаса, син на - израилския цар Иоахаза, се възцари Амасия, син на иудейския цар Иоас;
2 той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Йерусалим. Майка му се казваше Иехоадан, от Йерусалим.
3 И вършеше той, каквото беше угодно пред очите на Господа, но не тъй, както неговият отец Давид; във всичко той постъпваше като баща си Иоаса.
4 Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
5 Когато закрепна царството в ръцете му, той уби слугите си, които бяха убили Царя, баща му.
6 Но децата на убийците не уби, защото е писано в книгата на Моисеевия закон, в която Господ заповяда, думайки: бащите да не бъдат наказвани със смърт заради децата, и децата не трябва да бъдат наказвани със смърт зарад бащите, а всеки трябва да се наказва със смърт за своето престъпление.
7 Той порази десет хиляди идумейци в Солния дол, и взе града Села с война, и му даде име Иоктеил, което си остана и доднес.
8 Тогава Амасия изпрати пратеници до Иоаса, израилски цар, син на Иоахаза, Ииуев син, да кажат: излез да се видим лице с лице.
9 Тогава израилският цар Иоас прати до Амасия, иудейски цар, да кажат: трън ливански пратил при кедра ливански да каже: дай дъщеря си за жена на сина ми. Но минали диви зверове ливански и стъпкали тоя трън.
10 Ти порази идумейци, и сърцето ти се възгордя. Превъзнасяй се и стой у дома си. За какво ти е да предизвикваш разпра за твоя злочестина? Ще паднеш ти и Иуда с тебе.
11 Ала Амасия не послуша. Тогава Иоас, цар израилски, излезе, и се видяха лице с лице, той и Амасия, цар иудейски, във Ветсамис, що е в Иудея.
12 Иудеите бидоха разбити от израилтяните, и се разбягаха по шатрите си.
13 Израилският цар Иоас хвана във Ветсамис иудейския цар Амасия, син на Иоаса, Охозиев син, дойде в Йерусалим и събори четиристотин лакти от иерусалимската стена - от Ефремови порти до ъгловите порти.
14 И взе всичкото злато и сребро и всички съдове, каквито се намериха в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и заложници, и се върна в Самария.
15 Останалото за Иоаса, което той извърши, и за юнашките му подвизи, и как той воюва с иудейския цар Амасия, е описано в летописите на израилските царе.
16 И почина Иоас при отците си, и биде погребан в Самария, при израилските царе. Вместо него се възцари син му Иеровоам.
17 Амасия, син Иоасов, цар иудейски, живя подир смъртта на Иоахазовия син Иоас, цар израилски, петнайсет години.
18 Останалите дела на Амасия са записани в летописите на иудейските царе.
19 И направиха съзаклятие против него в Йерусалим, и той избяга в Лахис. Проводиха по него в Лахис, и там го убиха.
20 Донесоха го на коне, и биде погребан в Йерусалим при отците си, в Давидовия град.
21 Целият народ иудейски взе Азария, който беше на шестнайсет години, и го възцариха вместо баща му Амасия.
22 Той застрои Елат и го върна на Иуда, след като царят, баща му, почина при отците си.
Царуване на израелския цар Еровоам
23 Израилският цар Иеровоам, син Иоасов, се възцари в Самария в петнайсетата година на иудейския цар Амасия, Иоасов син, царува четирийсет и една години,
24 и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше ни от един грях на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.
25 Той възстанови границите на Израиля от входа в Емат до пустинното море, според словото на Господа, Бога Израилев, което Той бе изрекъл чрез раба Си Аматиевия син Йона, пророк от Гатхефер,
26 защото Господ видя неволята на Израиля, толкова горка, че нямаше ни затворен, ни свободен, който да бъде помощник у Израиля.
27 И не иска Господ да изкорени името на израилтяните от поднебесието, и ги избави чрез ръката на Иоасовия син Иеровоама.
28 Останалото за Иеровоама и за всичко, що е извършил, и за юнашките му подвизи, как е воювал и как е възвърнал на Израиля Дамаск и Емат, които беше на Иуда, е описано в летописите на израилските царе.
29 И почина Иеровоам при отците си, при израилските царе. И вместо него се възцари син му Захария.
15
Царуване на Азария в Юдея
1 Иудейският цар Азария, син Амасиев, се възцари в двайсет и седмата година на израилския цар Иеровоама;
2 той беше на шестнайсет години, когато се възцари, и петдесет и две години царува в Йерусалим. Майка му се казваше Иехолия, от Йерусалим.
3 Той вършеше, каквото беше угодно в очите на Господа, тъкмо както постъпваше баща му Амасия.
4 Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
5 Господ порази царя, и той беше болен от проказа до деня на смъртта си и живееше в отделен дом. А царевият син Иотам началствуваше над двореца и управляваше народа на страната.
6 Останалото за Азария и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе,
7 И почина Азария при отците си, и го погребаха при отците му в Давидовия град. А вместо него се възцари син му Иотам.
Израелското царство при Захария, Салум и Манаим
8 Захария, син на Иеровоама, се възцари над Израиля в Самария в трийсет и осмата година на иудейския цар Азария и царува шест месеца.
9 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, както правеха бащите му: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.
10 Селум, син на Иависа, направи съзаклятие против него, удари го пред народа и го уби, па се възцари вместо него.
11 Останалото за Захария е описано в летописите на израилските царе.
12 Такова беше словото на Господа, което Той бе казал на Ииуя, думайки: синовете ти ще седят на Израилевия престол до четвърта рода. Тъй и стана.
13 Иависовият син Селум се възцари в трийсет и деветата година на иудейския цар Азария и царува в Самария един месец.
14 Тогава Менаим, син на Галия от Тирца, тръгна и дойде в Самария, удари Иависовия син Селума в Самария, уби го и се възцари вместо него.
15 Останалото за Селума и за съзаклятието му, което той направи, е описано в летописите на израилските царе.
16 Менаим порази Типсах и всички, които бяха в него и в пределите му, като захванеш от Тирца, задето градът не отвори портите, разби го, и всички в него непразни жени разсече.
17 Менаим, син Гадиев, се възцари над Израиля в трийсет и деветата година на иудейския цар Азария и царува десет години в Самария;
18 той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа; не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, през всичките си дни.
19 Тогава асирийският цар Фул нападна земята (Израилева). И Менаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да бъдат ръцете му за него и да утвърди царството в своя ръка.
20 Менаим разхвърли това сребро върУ израилтяните, върху всички богати люде, по петдесет сикли сребро на всеки човек, за да ги даде на асирийския цар. И върна се назад асирийският цар, и не остана там в земята.
21 Останалото за Менаима и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на израилските царе.
22 И почина Менаим при отците си. И вместо него се възцари син му Факия.
Израелското царство при Факия и Факей
23 Менаимовият син Факия се възцари над Израиля в Самария в петдесетата година на иудейския цар Азария и царува две години;
24 той вършеше, каквото беше неу годно пред очите на Господа: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.
25 Против него направи съзаклятие Факей, син на Ремалия, негов велможа, нападна го в Самария, в покоите на царския дом, с Аргов и Арие, имайки със себе си и петдесет души галаадци, уби го и се възцари вместо него.
26 Останалото за Факея и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на израилските царе.
27 Ремалиевият син Факей се възцари над Израиля в Самария в петдесет и втората година на иудейския цар Азария и царува двайсет години;
28 той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.
29 В дните на израилския цар Факея дойде асирииският цар Теглатфеласар, превзе Йон, Авел-Бет-Мааха, Ианох, Кедес, Асор, Галаад, Галилея и цялата Нефталимова земя, и пресели жителите им в Асирия.
30 Осия, син на Ила, направи съзаклятие против Ремалиевия син Факей, удари го и го уби, па се възцари вместо него в двайсетата година на Озиевия син Иоатам.
31 Останалото за Факея и за всичко, що той е извършил, е описано в летописите на израилските царе.
Царуване на юдейския цар Йотам
32 Иоатам, син на иудейския цар Озия, се възцари във втората година на Ремалиевия син Факей, цар израилски;
33 тон беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим шестнайсет години. Майка му се казваше Иеруша, Садокова дъщеря.
34 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа: във всичко постъпваше тъй, както постъпваше баща му Озия.
35 Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. Той построи горните порти при дома Господен.
36 Останалото за Иоатама и за всичко, що е извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
37 В ония дни Господ начена да праща в Иудея сирийския цар Рецина и Ремалиевия син Факея.
38 И почина Иоатам при отците си, и биде погребан при отците си в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Ахаз.
16
Царуване на юдейския цар Ахаз
1 Ахаз, син на иудейския цар Иоатам, се възцари в седемнайсетата година на Ремалиевия син Факей;
2 Ахаз беше на двайсет години, когато се възцари; той царува шестнайсет години в Йерусалим, и не вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, своя Бог, като отца си Давида,
3 но ходеше по пътя на израилските царе, и дори сина си през огън прекара, подражавайки гнусотиите на народите, които Господ бе пропъдил отпред лицето на Израилевите синове,
4 принасяше жертви и кадеше по оброчища и по могили и под всяко сенчесто дърво.
5 Тогава сирийският цар Рецин и Ремалиевият син Факей, цар израилски, потеглиха против Йерусалим, за да го завладеят, и държаха Ахаза в обсада, но не можаха да надвият.
6 В онова време сирийският цар Рецин възвърна на Сирия Елат и изгони иудеите от Елат; и идумейци влязоха в Елат, дето живеят и доднес.
7 Ахаз прати пратеници до асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск да кажат: аз съм твой раб и твой син; дойди и ме защити от ръката на сирийския цар и от ръката на израилския цар, които са се дигнали против мене.
8 Ахаз взе сребро и злато, колкото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и го прати дар на асирийския цар.
9 Асирийският цар го послуша: и отиде асирийският цар в Дамаск, превзе го и пресели жителите му в Кир, а Рецина уби.
10 Цар Ахаз отиде да посрещне асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск и видя жертвеника, който беше в Дамаск, и прати цар Ахаз на свещеник Урия образа на жертвеника и чертежа на цялата му направа.
11 А свещеник Урия съгради жертвеник по образеца, който цар Ахаз прати от Дамаск; това направи свещеник Урия, преди да пристигне от Дамаск цар Ахаз.
12 Дойде царят от Дамаск, видя жертвеника, доближи се той до жертвеника и принесе върху него жертва;
13 и изгори всесъжението си и хлебния принос, извърши възлиянието си и поръси жертвеника с кръвта на мирната си жертва.
14 А медния жертвеник, който беше пред лицето Господне, премести от предната страна на храма, от мястото между новия жертвеник и дома Господен, и го тури отстрани на тоя жертвеник към север.
15 И заповяда цар Ахаз на свещеник Урия и каза: върху големия жертвеник изгаряй утринното всесъжение и вечерния хлебен принос, всесъжението от царя и хлебния принос от него, всесъжението от всички люде на страната и хлебния принос от тях, и възлиянието от тях, и ръси жертвеника с кръвта на всяко всесъжение и с кръвта на всяка жертва, а медният жертвеник да остане, докато аз реша.
16 Свещеник Урия направи всичко тъй, както заповяда цар Ахаз.
17 И строши цар Ахаз краищниците на подставките, сне от тях умивалниците, сне и морето от медните волове, които бяха под него, и го постави на каменен под.
18 И вдигна покрития съботен вход, който бе построен при храма, и външния царски вход в дома Господен, заради асирийския цар.
19 Останалото за Ахаза, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
20 И почина Ахаз при отците си, и биде погребан при отците си в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Езекия.
17
Цар Осия и пленяване на Израел от Асирия
1 Осия, син на Ила, се възцари в Самария над Израиля в дванайсетата година на иудейския цар Ахаз, царува девет години
2 и вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа, ала не тъй, както израилските царе, които бяха преди него.
3 Против него излезе асирийският цар Салманасар, и Осия му стана подвластен и му даваше данък.
4 Асирийският цар забеляза в Осия измяна, защото тоя бе пращал пратеници при египетския цар Сигор и не даваше данъка на асирийския цар всяка година; тогава асирийският цар го взе под стража и го затвори в тъмница.
5 И подигна се асирийският цар против цялата страна, приближи до Самария и я държа в обсада три години.
6 В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, пресели израилтяните в Асирия и ги засели в Хапах и в Хавор, при река Гозан, и в мидийските градове.
7 А това стана, защото Израилевите синове почнаха да грешат пред Господа, своя Бог, Който ги изведе из Египетската земя, изпод ръката на египетския цар-фараон, и взеха да почитат други богове,
8 и почнаха да постъпват според обичаите на народите, които Господ бе прогонил отпред лицето на Израилевите синове, и според обичаите на израилските царе, както те постъпваха;
9 и Почнаха Израилевите синове да вършат работи, неугодни на Господа,своя Бог, издигнаха си оброчища по всичките си градове, като захванеш от стражарска кула до укрепен град,
10 и поставиха си статуи и образи на Астарта върху всяка висока могила и под всяко сенчесто дърво,
11 па наченаха да извършват там кадения по всички оброчища, както народите, които бе прогонил от тях Господ, и правеха лоши работи, които прогневяваха Господа,
12 и служеха на идолите, за които им бе говорил Господ: не вършете това.
13 Тогава Господ чрез всичките Си пророци, чрез всеки ясновидец предпазваше Израиля и Иуда, думайки: върнете се от лошите си пътища и пазете заповедите Ми, наредбите Ми, според всичкото учение, което съм заповядал на отците ви, и което съм ви предал чрез Моите раби, пророците.
14 Но те не слушаха и останаха твърдоглави, каквито бяха твърдоглави бащите им, които не вярваха в Господа, своя Бог;
15 те презираха наредбите Му и завета Му, който Той бе сключил с отците им, и откровенията Му, с каквито ги бе предпазвал, и тръгнаха подир суетата - станаха суетни - и подир околните народи, за които Господ им бе заповядал да не постъпват като тях;
16 те оставиха всички заповеди на Господа,своя Бог,направиха си излети образи на два телеца, направиха си и дъбрава, покланяха се на цялото небесно войнство, служеха на Ваала,
17 прекарваха през огън синовете си и дъщерите си, гадаеха и правеха магии, и предадоха се да вършат, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и да Го разгневяват.
18 Затова Господ силно се разгневи на израилтяните и ги отхвърли от лицето Си. Не остана никой, освен едно Иудино коляно.
19 Но и Иуда не пазеше заповедите на Господа, своя Бог, и постъпваше според обичаите на израилтяните, както тия постъпваха.
20 И Господ се отвърна от всички потомци на Израиля, унизи ги и ги предаваше в ръцете на грабители и, найсетне, ги отхвърли от лицето Си.
21 Израилтяните се бяха отцепили от Давидовия дом и бяха възцарили Навато-вия син Иеровоам. Иеровоам отклони израилтяните от Господа и ги вкара в голям грях.
22 И синовете Израилеви ходеха по всички грехове на Иеровоама, каквито той правеше, и не отстъпваха от тях,
23 докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както бе говорил чрез всичките Си раби, пророците. И Израил биде преселен от земята си в Асирия, дето е и доднес.
24 Асирийският цар преведе люде от Вавилон, и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове, вместо Израилевите синове. И те владееха Самария и почнаха да живеят в градовете й.
25 И понеже в началото на своето живеене там те не почитаха Господа, то Господ им напращаше лъвове, които ги погубваха.
26 Обадиха на асирийския цар и казаха: народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не знаят закона на Бога на тая страна, и затова Той им напраща лъвове, и ето, те ги погубват, защото не знаят закона на Бога на оная страна.
27 И асирийският цар заповяда и каза: пратете там едного от свещениците, които изселихте оттам; нека иде и живее там, и той ще ги просвети в закона на Бога на оная страна.
28 И дойде един от свещениците, които бяха изселени от Самария, и живееше във Ветил, и ги учеше, как да почитат Господа.
29 При това всеки народ си направи и свои богове и ги тури в капища по оброчищата, каквито самаряните си бяха направили, - всеки народ в градовете си, дето живееше:
30 вавилонци направиха Сукот-Бенот, кутийци направиха Нергал, ематци направиха Ашима,
31 авийци направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън синовете си в чест на Адрамелеха и Анамелеха, богове сепарваимски.
32 Между това почитаха и Господа и туриха из средата си свещеници по оброчищата, и те им служеха по оброчищните капища.
33 Те почитаха Господа и на боговете си служеха по обичая на народите, изсред които ги изселиха.
34 Те постъпват и доднес по прежните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват по наредбите, по обредите, по закона и по заповедите, що Господ даде на синовете на Иакова, комуто даде име Израил.
35 Господ сключи с тях завет и им заповяда, думайки: не почитайте други богове и не им се покланяйте, недейте им служи и недейте им принася жертви,
36 а Господа, Който ви изведе из Египетската земя с велика сила и простряна мишца, Него почитайте, Нему се покланяйте и Нему принасяйте жертви;
37 уставите и наредбите, закона и заповедите, които Той ви написа, залягайте да ги изпълнявате през всички дни, и не почитайте други богове;
38 не забравяйте завета, който съм сключил с вас, и не почитайте други богове;
39 почитайте само Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от ръцете на всичките ви врагове.
40 Но те не послушаха, а постъпваха според прежните си обичаи.
41 Тия народи почитаха Господа, но и на своите истукани служеха. Па и децата им и внуците им доднес постъпват тъй, както постъпваха бащите им.
18
Царуване на Езекия и нашествие на асирийския цар Сенахирим
1 В третата година на Осия, син на Ила, цар израилски, се възцари Езекия, син на иудейския цар Ахаз.
2 Той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Йерусалим; майка му се казваше Ави, дъщеря на Захария.
3 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, по всичко тъй, както правеше неговият отец Давид.
4 Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Мойсей бе направил; защото дори до ония дни Израилевите синове й кадяха и я наричаха Нехущан.
5 На Господа, Бога Израилев, той се уповаваше; и като него нямаше между всички иудейски царе - и подир него и преди него.
6 Той се привърза към Господа, не отстъпваше от Него и пазеше заповедите Му, които Господ бе дал на Моисея.
7 И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно. И отметна се той от асирийския цар и престана да му служи.
8 Той порази филистимци до Газа и в нейните предели: от стражарска кула до укрепен град.
9 В четвъртата година на цар Езекия, сиреч в седмата година на Осия, син на Ила, цар израилски, асирийският цар Салманасар потегли против Самария, обсади я
10 и след три години я превзе, - в шестата година на Езекия, сиреч в деветата година на израилския цар Осия биде превзета Самария.
11 И асирийският цар пресели израилтяните в Асирия, и ги засели в Хапах и Хавор, при река Дозан, и в мидийските градове,
12 защото те не слушаха гласа на Господа, своя Бог, и престъпиха завета Му: всичко, що бе заповядал Мойсей, раб Господен, те нито слушаха, нито изпълняваха.
13 В четиринайсетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Иуда и ги превзе.
14 Тогава иудейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: виновен съм; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще внеса. И асирийският цар наложи на иудейския цар Езекия триста таланта сребро и трийсет таланта злато.
15 И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом.
16 Тогава Езекия сне златото от вратата на дома Господен и от вратните стълбове, които той, иудейският цар Езекия, бе позлатил, и го даде на асирийския цар.
17 И асирийският цар проводи Тартана, Рабсариса и Рабсака от Лахис при цар Езекия в Йерусалим с голяма войска. И тръгнаха и стигнаха до Йерусалим; тръгнаха, стигнаха и се спряха при водопровода на горния водоем, който е по пътя за нивата на тепавичаря.
18 И повикаха царя. И излезе пред тях Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и писарят Севна, и Асафовият син Иоах, летописец.
19 И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй говори великият цар, асирийският цар: какво е това упование, на което ти се осланяш?
20 Ти говори само празни думи: за война са потребни ум и сила. А сега на кого се осланяш, та се отметна от мене?
21 Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая пречупена тръстика, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще му я промуши. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се надяват на него.
22 Ако пък ми кажете: на Господа, нашия Бог, се уповаваме, то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници Езекия премахна, като каза на Иуда и на Йерусалим: само пред тоя жертвеник се кланяйте в Йерусалим?
23 И тъй, сключи съюз с моя господар, асирийския цар; ще ти дам две хиляди коне; можеш ли си намери за тях конници?
24 Как ще надделееш ти и на един вожд от най-малките слуги на господаря ми? А се осланяш на Египет заради колесници и коне?
25 При това нима аз без воля Господня съм тръгнал против това място, за да го съсипя? Господ ми каза: иди против тая земя и я съсипи.
26 И каза Хелкиевият син Елиаким, и Севна, и Иоах на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по иудейски да чува народът, който е на стената.
27 И каза им Рабсак: нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас.
28 И стана Рабсак, извика със силен глас по иудейски и говори, думайки: чуйте думите на великия цар, на асирийския цар!
29 Тъй говори царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може да ви избави от моята ръка;
30 и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: Господ ще ни избави, и няма да бъде предаден тоя град в ръката на асирийския цар.
31 Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец,
32 докле дойда и ви заведа в такава също земя, като вашата земя, в земя с хляб и вино, в земя с плодове и лозя, в земя с маслинени дървета и мед, и ще живеете, и няма да умрете. Затова не слушайте Езекия, който ви мами и казва: Господ ще ни избави.
33 Избавиха ли боговете народите, всеки земята си, от ръката на асирийския цар?
34 Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми?
35 Кой от всички богове на тия земи избави земята си от моята ръка? Та нима Господ ще избави Йерусалим от моята ръка?
36 Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте.
37 И дойде Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и Севна, писарят, и Асафовият син Иоах, летописец, при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха Рабсаковите думи.
19
Бог избавя Йерусалим от асирийската опасност
1 Когато чу това цар Езекия, раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в дома Господен.
2 И прати Елиакима, началника на двореца, писаря Севна и по-старите свещеници, покрити с вретища, при Амосовия син пророк Исаия.
3 Те му казаха: тъй говори Езекия: ден за скръб, за наказание и за срам е тоя ден; защото младенците дойдоха до отвора на майчината утроба, но родилна сила няма.
4 Може би Господ, Бог твой, ще чуе всички думи на Рабсака, когото господарят му асирийският цар прати да хули живия Бог и да безчести с думи, каквито чу Господ, Бог твой. Затова отправи молитва за останалите, които са още живи.
5 Слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,
6 и рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.
7 Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.
8 Върна се Рабсак и намери асирийския цар, че воюва против Ливна, защото беше чул, че оня бил потеглил от Лахис.
9 Чу царят и за етиопския цар Тирхак; за него му казаха: ето, той излезе да се удари с тебе. И пак проводи пратеници при Езекия да кажат:
10 тъй кажете на иудейския цар Езекия: нека те не лъже твоят Бог, Комуто се уповаваш, мислейки, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
11 Нали си чувал, какво направиха асирийските царе с всички земи, като ги туриха под заклятие, - та ти ли ще оцелееш?
12 Боговете на ония народи, които бащите ми съсипаха, избавиха ли ги? Избавиха ли Гозан, и Харан, и Рецеф, и синовете на Еден, който е в Таласар?
13 Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, на Ена и на Ива?
14 Тогава Езекия взе писмото от ръцете на пратениците, прочете го, отиде в дома Господен, и го разгърна Езекия пред лицето Господне;
15 и молеше се Езекия пред лицето Господне и казваше:Господи,Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти един си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.
16 Наклони, Господи, ухото Си и чуч (ме); отвори. Господи, очите Си и погледни, и чуй думите на Сенахирима, който е пратил да хулят (Тебе,) живия Бог!
17 Наистина, о, Господи, царете асирийски съсипаха народите и земите им,
18 и нахвърлиха боговете им в огън, но това не бяха богове, а изделие на човешки ръце, - дърво и камък, затова ги и изтребиха.
19 И сега, Господи Боже наш, избави ни от ръцете му, и всички земни царства ще познаят, че Ти, Господи, си Бог един.
20 Тогава Исаия, син Амосов, прати да кажат на Езекия: тъй говори Господ, Бог Израилев: чух онова, за което ти Ми се моли против асирийския цар Сенахирим.
21 Ето словото, що Господ изрече за него: ще те презре, ще се присмее над тебе девствената Сионова дъщеря, подире ти ще поклати глава дъщерята Иерусалимска.
22 Кого кореше и хулеше ти? И против кого издигна глас и тъй високо дигна очи? Против Светия Израилев!
23 Чрез твоите пратеници ти хулеше Господа и казваше: с многото си колесници се качих на планинските височини, по хълбоците на Ливан, изсякох високите му кедри и прекрасните му кипариси и стигнах до най-крайното му пристанище, в гъстака на градината му;
24 изкопах и пих чужда вода, и пресуших със стъпалата на нозете си всички египетски реки.
25 Нима не си чувал, че Аз отдавна съм .сторил това, в стародавни дни съм го предначертал, а сега го изпълних, чрез туй, че ти опустошаваш укрепени градове, преобръщайки в купища развалини?
26 И жителите им изнемогнаха, треперят и се срамуват. Те станаха като полска трева и крехък злак, като растлини по покривите и припламнало жито преди да изкласи.
27 Седнеш ли, излезеш ли, или влезеш, Аз всичко зная; зная и дързостта ти против Мене.
28 За твоята дързост против Мене и задето гордостта ти достигна до ушите Ми, ще туря халката Си в твоите ноздри и юздата Си в твоите уста, и ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.
29 И ето ти личба (Езекие): яжте тая година изникналото от паднало зърно, догодина - самораслото, а на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.
30 И оцелялото в Иудиния дом, останалото пак ще пусне корен отдолу и ще даде плод отгоре,
31 защото от Йерусалим ще произлезе остатъкът, и спасеното - от Сион планина. Ревността на Господа Саваота ще направи това.
32 Затова тъй говори Господ за асирийския цар: той няма да влезе в тоя град, няма да хвърли в него стрела, няма да пристъпи с щит към него и няма да насипе окоп против него.
33 По същия път, по който е дошъл, ще се върне, и няма да влезе в тоя град, говори Господ.
34 Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида.
35 И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето - все мъртви тела.
36 Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия.
37 И когато се кланяше в дома на Нисроха, своя бог, убиха го с меч синовете му Адрамелех и Шарецер, а сами избягаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.
20
Болестта на цар Езекия и чудото със сянката на слънцето
1 В ония дни се разболя Езекия на смърт; и дойде при него Амосовият син пророк Исаия и му каза: тъй говори Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш.
2 Обърна се (Езекия) с лицето си към стената и се помоли Господу, думайки:
3 о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно.
4 Исаия още не беше излязъл от средния двор, и биде слово Господне към него:
5 върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: тъй говори Господ, Бог на твоя отец Давид: чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, Аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома Господен;
6 и ще прибавя към дните ти петнайсет години, и ще избавя от ръцете на асирийския цар тебе и тоя град, и ще защитя тоя град зарад Себе Си и зарад Моя раб Давида.
7 И каза Исаия: вземете смачкани смокини. И взеха, и наложиха на цирея; и той оздравя.
8 Езекия каза на Исаия: каква е личбата, че Господ ще ме изцери и че на третия ден ще ида в дома Господен?
9 Исаия отговори: ето ти личба от Господа, че ще изпълни Господ словото, що е изрекъл: напред ли да иде сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала?
10 И каза Езекия: лесно е да се помести сянката десет стъпала напред; не, нека се върне сянката десет стъпала назад.
11 Викна пророк Исаия към Господа, и Той върна сянката назад десет стъпала по Ахазовите стъпала, по които се спускаше.
12 В онова време вавилонският цар Беродах Баладан, син на Баладана, прати писма и подаръци на Езекия, защото бе чул, че Езекия бил болен.
13 Езекия, като изслуша пратениците, показа им клетовете си, среброто и златото, и ароматите, и скъпоценните масла, и цялата си оръжница и всичко, що се намираше в съкровищниците му; не остана нищо, което да не им показа Езекия в дома си и в цялото си владение.
14 Пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: какво говориха тия люде, и откъде дойдоха при тебе? Езекия отговори: от далечна земя дойдоха те, от Вавилон.
15 Исаия пак попита: какво видяха те в Дома ти? Езекия отговори: видяха всичко, Що е в моя дом; не остана нищо, което да не им покажа в съкровищниците си.
16 Тогава Исаия рече на Езекия: чуй словото Господне:
17 ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти доднес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, говори Господ.
18 Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.
19 И Езекия каза на Исаия: добро е словото Господне, което ти изрече. И про дължи: да бъде мир и доброчестина през моите дни!
20 Останалото за Езекия, за всичките му подвизи, как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, е описано в летописите на иудейските царе.
21 И почина Езекия при отците си, и вместо него се възцари син му Манасия.
21
Царуването на Манасия и предсказание за падането на Йерусалим
1 Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим петдесет години; майка му се казваше Хефциба.
2 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ бе прогонил пред лицето на Израилевите синове.
3 Той отново издигна оброчищата, които баща му Езекия бе унищожил, въздигна жертвеници на Ваала и направи дъбрава, както стори израилският цар Ахав; кланяше се на всичкото небесно войнство и му служеше;
4 и съзида жертвеници в дома Господен, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще туря името Си.
5 Той съгради жертвеници за цялото небесно войнство в двата двора на дома Господен;
6 прекара през огън сина си, гадаеше и врачуваше; набави си извиквачи на мъртъвци и магьосници и извърши много неугодно пред очите на Господа, за да Го разгневи.
7 Той направи истукан на Астарта и го постави в дома, за който Господ бе говорил на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Йерусалим, който Аз избрах измежду всички Израилеви колена, турям името Си навеки;
8 и занапред няма да оставя ногата на Израиля да излезе из земята, която съм дал на отците им, само ако те залягат да постъпват според всичко онова, що съм заповядал, и според целия закон, който им даде Моят раб Мойсей.
9 Но те не послушаха; и Манасия ги разврати дотам, че те постъпваха по-лошо и от ония народи, които Господ бе изтребил отпред лицето на Израилевите синове.
10 И говори Господ чрез Своите раби - пророците, и каза:
11 задето иудейският цар Манасия извърши тия гнусотии, по-лоши от всичко онова, що вършиха аморейци, които бяха преди него, и вкара Иуда в грях със своите идоли,
12 затова тъй говори Господ, Бог Израилев: ето, ще напратя върху Йерусалим и върху Иуда такова зло, че който чуе за него, ще му писнат и двете уши;
13 и ще простра над Йерусалим мерилната връв на Самария и отвеса на Ахавовия дом, и ще изтрия Йерусалим тъй, както изтриват паница, - изтриват я и я захлупват;
14 ще отхвърля остатъка от Моя дял и ще ги предам в ръцете на враговете им, и те ще бъдат разграбени и плячкосани от всичките си неприятели,
15 задето вършеха, каквото беше неугодно пред очите Ми и Ме разгневяваха от оня ден, в който отците им излязоха из Египет, дори доднес.
16 А при това Манасия проля и твърде много невинна кръв, та напълни с нея Йерусалим открай докрай, освен своя грях, дето въвлече Иуда в грях, да върши неугодно пред очите Господни.
17 Останалото за Манасия и за всичко, що е той извършил, и за греховете му, с които е съгрешил, е описано в летописите на иудейските царе.
18 И почина Манасия при отците си, и биде погребан в градината при дома му, в градината на Уза. И вместо него се възцари син му Амон.
Царуване на Амон
19 Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим две години; майка му се казваше Мешулемет, дъщеря на Харуца, от Ятба.
20 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, тъй, както вършеше баща му Манасия:
21 ходеше тъкмо по същия път, по кой то ходеше баща му; служеше на идолите, на които служеше баща му, и им се кланяше;
22 той остави Господа, Бога на отците си, и не ходеше по пътя Господен.
23 Амоновите слуги направиха съзаклятие против него и убиха царя в дома му.
24 Ала народът на страната изби всички съзаклятници против цар Амона; и народът на страната възцари вместо него сина му Иосия.
25 Останалото за Амона, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
26 И погребаха го в гробницата му, в градината на Уза. И вместо него се възцари син му Иосия.
22
Намиране на Книгата на Закона
1 Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Йерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа.
2 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво.
3 Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече:
4 иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага,
5 и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома 1 Господен за поправка на повредите в дома,
6 на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;
7 но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно.
8 И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете.
9 Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен.
10 Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя.
11 Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.
12 И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки:
13 идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам.
14 И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, - а тя живееше в Йерусалим, във втората част, - и говориха с нея.
15 И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене:
16 тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му - всички думи на книгата, която иудейският цар е чел.
17 Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне.
18 А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша:
19 задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и прослятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, - Аз те чух, говори Господ.
20 Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш .турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора.
23
Духовни реформи на цар Йосия
1 Тогава царят прати, та събраха при него всички старейшини на Иуда и на Йерусалим.
2 И отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и всички иерусалимски жители, и свещеници, и пророци, и целият народ, от малък до голям, и им прочете гласно всички думи на книгата на завета, която се намери в дома Господен.
3 После царят застана на високо място и сключи пред лицето Господне завет,-да следва Господа и да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, от все сърце и душа, за да изпълни думите на тоя завет, написани в тая книга. И целият народ встъпи в завета.
4 Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия и на вторите свещеници и на пазачите при прага да изнесат от храма Господен всички вещи, направени за Ваала и за Астарта и за цялото небесно войнство, и ги изгори извън Йерусалим, в Кедронския дол, и заповяда да пренесат пепелта им във Ветил.
5 И отстрани жреците, които иудейските царе бяха поставили да извършват кадения по оброчищата в иудейските градове и в околностите на Йерусалим, и ония, които кадяха на Ваала, на слънцето, на месеца, на съзвездията и на цялото небесно войнство;
6 и изнесе той Астарта из дома Господен вън от Йерусалим, при поток Кедрон, и я изгори при поток Кедрон, стри я на прах и хвърли праха й в общонародните гробища;
7 и разори блуднишките домове, които бяха при храма Господен, дето жени тъчеха дрехи за Астарта;
8 и извади всички жреци из иудейските градове, оскверни оброчищата, по които жреците извършваха кадения, от Гева до Вирсавия, и разори оброчищата пред портите, - онова при входа към портите на Иисуса градоначалника, и онова отляво при градските порти.
9 Жреците обаче на оброчищата не принасяха жертви върху жертвеника Господен в Йерусалим, а ядяха безквасници заедно с братята си.
10 И той оскверни Тофет, що е в дола на Еномовите синове, та никой да не прекарва през огън сина си и дъщеря си е чест на Молоха;
11 и премахна конете, които иудейските царе туряха е чест на слънцето пред входа в дома Господен, близо до стаите на скопеца Нетан-Мелех, във Фарурим, а колесниците на слънцето изгори с огън.
12 И жертвениците върху покрива на Ахавовата горница, които иудейските царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двата двора на дома Господен, царят ги събори и свали оттам, и прахът им хвърли в поток Кедрон.
13 И оброчищата пред Йерусалим, надясно от маслинената планина, които Соломон, цар Израилев, бе съградил на Астарта, сидонска гнусота, и на Хамос, моавска гнусота, и на Милхом, амонитска гнусота, царят оскверни;
14 и изпочупи статуите, и изсече дъбравите, и напълни мястото им с човешки кости.
15 Също и жертвеника, който беше във Ветил, и оброчището, съградено от Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, - също и тоя жертвеник и оброчището разори, и изгори това оброчище, направи го на прах, изгори и дъбравата.
16 Иосия погледна и видя гробовете, които бяха там на планината, па проводи и взе костите от гробовете, изгори ги върху жертвеника и го оскверни, според словото Господне, що възвести човекът Божий, който бе предсказал тия събития, (когато Иеровоам стоеше на празника пред жертвеника. После се обърна и видя гроба на Божия човек, който бе предсказал тия събития,)
17 и Иосия попита: какъв е тоя паметник, който виждам? Отговориха му градските жители: това е гробът на Божия човек, който дойде от Иудея и възвести туй, което ти вършиш над Ветилския жертвеник.
18 И той каза: оставете го на мира, никой да не безпокои костите му. И запазиха костите му заедно с костите на пророка, който бе дошъл от Самария.
19 Също и всички капища по оброчищата в самарийските градове, които израилските царе бяха съградили, разгневявайки Господа, Иосия разруши и направи с тях същото, каквото направи във Ветил;
20 и закла всички оброчищни жреци, които бяха там, върху жертвениците, и изгори върху им човешки кости, па се върна в Йерусалим.
21 Тогава царят заповяда на целия народ, и каза: "извършете Пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тая книга на завета".
22 Защото такава Пасха не бе извър. швана от дните на съдиите, които съдеха Израиля, и през всички дни на израилските царе, и на иудейските царе;
23 а тая Пасха биде извършена Господу в Йерусалим в осемнайсетата година на цар Иосия.
24 Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Йерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен.
25 Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.
26 Но Господ не отложи голямата ярост на гнева Си, с която гневът Му се бе разпалил против Иуда за всички оскърбления, с които Манасия Го бе разгневил.
27 И Господ каза: и Иуда ще отритна от лицето Си, както отритнах Израиля, и ще отхвърля тоя град Йерусалим, който съм избрал, и дома, за който бях казал: там ще бъде името Ми.
28 Останалото за Иосия и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
29 В негови дни египетският цар фараон Нехао потегли против асирийския цар на река Ефрат. Цар Иосия излезе насреща му, и оня го уби в Мегидон, щом го видя.
30 Слугите му го дигнаха мъртъв от Мегидон, пренесоха го в Йерусалим и го погребаха в гробницата му. И народът на страната взе Иосиевия син Иоахаза, помазаха го и го възцариха вместо баща му.
Царуване на Йоахаз
31 Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна.
32 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.
33 Фараон Нехао го задържа в Ривла, в Ематската земя, за да не царува в Йерусалим, и наложи глоба на страната сто таланта сребро и (сто) таланта злато.
34 И фараон Нехао възцари Иосиевия син Елиакима, вместо баща му Иосия, и му промени името на Иоаким, а Иоахаза взе и отведе в Египет, дето и умря.
Първо превземане на Йерусалим от Навуходоносор
35 Иоаким даваше на фараона сребро и злато; той оцени земята, за да внася среброто по заповед на фараона;той изискваше от всекиго из народа на страната, според оценката му, сребро и злато, за да дава на фараон Нехао.
36 Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува единайсет години в Йерусалим; майка му се казваше Зебуда, дъщеря на Федаия, от Рума.
37 И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.
24
1 В негови дни се дигна вавилонският цар Навуходоносор, и Иоаким му стана подвластен за три години, но после се отметна от него.
2 И Господ праща против него пълчища халдейци, и пълчища сирийци, и пълчища моавци, и пълчища амонитци, - праща ги против Иуда, за да го погуби, според словото на Господа, що бе изрекъл чрез Своите раби - пророците.
3 Това ставаше с Иуда по заповед на Господа, за да го отхвърли от лицето Си за греховете на Манасия, за всичко, що той бе извършил;
4 и за невинната кръв, която той проля, като изпълни Йерусалим с невинна кръв. Господ не искаше да прости.
5 Останалото за Иоакима и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
6 И почина Иоаким при отците си, и вместо него се възцари син му Иехония.
7 Египетският цар вече не излизаше от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, от Египетския поток до река Ефрат, що принадлежеше на египетския цар.
Второ превземане на Йерусалим от Навуходоносор
8 Иехония беше на осемнайсет години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим; майка му се казваше Нехуща, дъщеря на Елнатана, от Йерусалим.
9 И той вършеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, във всичко тъй, както вършеше баща му.
10 В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносора настъпиха към Йерусалим, и градът биде обсаден.
11 Вавилонският цар Навуходоносор дойде до града, когато слугите му го обсаждаха.
12 Тогава иудейският цар Иехония отиде при вавилонския цар, той, и майка му, и слугите му, и князете му, и скопците му, - и зароби го вавилонският цар в осмата година на царуването си,
13 и изнесе оттам всички съкровища на дома Господен и съкровищата на царския дом; и строши, както бе казал Господ, всички златни съдове, които Соломон, цар Израилев, бе направил в храма Господен;
14 и изсели цял Йерусалим, и всички князе, и цялата храбра войска, - преселени бяха десет хиляди, - и всички дърводелци и ковачи; никой не остана, освен сиромасите на тая страна.
15 Той пресели Иехония във Вавилон; също и майката на царя, и жените на царя, и скопците му, и велможите на страната отведе от Йерусалим да ги засели във Вавилон.
16 И цялата войска, на брой седем хиляди, и художници, и градежници хиляда, всички юнаци, способни за война, отведе вавилонският цар да ги засели във Вавилон.
17 И вавилонският цар възцари Матания, чича на Иехония, вместо него, и му промени името на Седекия.
Царуване на Седекия
18 Седекия беше на двайсет и една година, когато се възцари, и царува единайсет години в Йерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна.
19 И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеше Иоаким.
20 Гневът на Господа над Йерусалим и над Иуда беше толкова голям, че Той ги отхвърли от лицето Си. И Седекия се отметна от вавилонския цар.
25
1 В деветата година от царуването си, - в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде с всичката си войска пред Йерусалим, обсади го и направи около него окоп.
2 И градът стоя в обсада до единайсетата година на цар Седекия.
3 На деветия ден от месеца гладът се усили в града, и народът на страната нямаше хляб.
4 Градът бе превзет, и всички военни побягнаха ноще по пътя към портите, между двете стени, които са до царската градина; а халдеите стояха около града, и царят отиде по пътя към равнината.
5 Халдейската войска се спусна след царя и го застигна в Иерихонските равнини, и всичката му войска се разбяга от него.
6 Тогава хванаха царя, отведоха го при вавилонския цар в Ривла и извършиха над него съд;
7 синовете на Седекия ги заклаха пред очите му, а на самия Седекия избодоха очите, оковаха го в окови и го отведоха във Вавилон.
Падането на Йерусалим и разрушаването на храма
8 На петия месец, на седмия ден от месеца, сиреч в деветнайсетата година на вавилонския цар Навуходоносора, дойде Навузардан, началник на телопазителите, слуга на вавилонския цар, в Йерусалим
9 и изгори дома Господен и царския дом, и всички къщи в Йерусалим, и всички големи къщи изгори с огън;
10 и стените около Йерусалим бидоха съборени от халдейската войска, която беше с началника на телопазителите.
11 И другия народ, който бе останал в града, и отметниците, които се предадоха на вавилонския цар, и останалия прост народ изсели Навузардан, началник на телопазителите.
12 Само малцина от сиромасите на тая страна началникът на телопазителите остави за работници в лозята и за земеделци.
13 И медните стълбове на дома Господен, и подставките, и медното море в дома Господен халдейците изпочупиха и отнесоха медта им във Вавилон;
14 и котли, и лопати, и щипци, и лъжици, и всички медни съдове, които се употребяваха в службата, задигнаха;
15 и кадилници, и блюда, - каквото имаше златно, и каквото имаше сребърно, взе началникът на телопазителите:
16 стълбове два, море едно, и подставките, които Соломон бе направил в дома Господен, - медта във всички тия неща нямаше тегло.
17 Единият стълб беше висок осемнайсет лакти, главулякът му беше от мед, а височината на главуляка - три лакти, и мрежата и наровете около главуляка - всичко от мед. Същото имаше и другият стълб с мрежата.
18 Началникът на телопазителите взе първосвещеника Сераия, втория свещеник Цефания и тримата пазачи при прага.
19 От града той взе един скопец, който беше началник над военните люде, и петте души, които стояха пред царското лице и се намираха в града, и главния писар на войската, който записваше във войската народа на страната, и шейсет души от народа на страната, които се намираха в града.
20 Взе ги Навузардан, началник на телопазителите, и ги отведе при вавилонския цар в Ривла.
21 И вавилонският цар ги порази и ги погуби в Ривла, в земята Емат. И иудеите бидоха изселени из земята си.
22 А над народа, оставен в Иудейската земя, вавилонският цар Навуходоносор постави за началник Годолия, син на Ахикама, Шафанов син.
23 Когато всички военачалници, те и людете им, чуха, че вавилонският цар оставил за началник Годолия, дойдоха при Годолия в Масифа, о именно: Исмаил, син на Нетания, Иоханан, син на Карея, Сераия, син на Танхумета от Нетофат, и Иезания, син на маахитеца, те и людете им.
24 И се закле Годолия тям и на людете им и им каза: не боите се да бъдете подвластни на халдеите; заселвайте се в земята, служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.
25 Но в седмия месец дойде Исмаил, син на Нетания, Елишамов син, от царския род, с десет души, порази Годолия, и той умря, също и иудеите, и халдеите, които бяха в Масифа.
26 Тогава се дигна целият народ, от мало до голямо, и военачалниците, и отидоха в Египет, защото се бояха от халдеите.
27 В трийсет и седмата година от преселението на иудейския цар Иехония, в дванайсетия месец, на двайсет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, извади от тъмницата иудейекия цар Иехония,
28 говори с него приятелски и постави престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон;
29 и промени тъмничарските му дрехи; и винаги Иехония ядеше с него, през всички дни на живота си.
30 И издръжката му, издръжка постоянна, му се даваше от царя, всеки ден, през всички дни на живота му.
1
Родословие на Божия народ (1:1-9:44)
От Адам до Израел
1 Адам, Сит, Енос,
2 Каинан, Малелеил, Иаред,
3 Енох, Матусал, Ламех,
4 Ной, Сим, Хам и Иафет.
5 Синове Иафетови: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса,) Тувал, Мешех и Тирас.
6 Синове Гомерови: Аскеназ, Рифат и Тогарма.
7 Синове Иаванови: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.
8 Синове Хамови: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.
9 Синове Хушови: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Синове Раамови: Шева и Дедан.
10 Хуш роди също Нимрода; тоя начена да става силен на земята.
11 Мицраим роди: Лудима, Анамима, Лехавима, Навтухима,
12 Патрусима, Каслухима, от когото произлязоха филистимци, и Кафторима.
13 Ханаан роди Сидона, своя първенец, Хета,
14 Иевусея, Аморея, Гергесея,
15 Евея, Аркея, Синея,
16 Арвадея, Цемарея и Хаматея.
17 Синове Симови: Елам, Асур, Арфаксад. Луд и Арам, (синове Арамови:) Уц, Хул, Гетер и Мешех.
18 Арфаксад (роди Каинана, а Каинан) роди Сала, Сала пък роди Евера.
19 На Евера се родиха двама сина: единият се казваше Фалек, защото в негови дни се раздели земята; брат му се казваше Иоктан.
20 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,
21 Хадорама, Узала, Дикла,
22 Евала, Авимаила, Шева,
23 Офира, Хавила и Иовава. Всички тия бяха Иоктанови синове.
24 (А синове Симови:) Арфаксад, Каинан, Сала,
25 Евер, Фалек, Рагав,
26 Серуг, Нахор, Тара,
27 Аврам, той е и Авраам.
28 Синове Авраамови: Исаак и Измаил.
29 Ето родословието им: Наваиот, първенец Измаилов, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,
30 Мишма, Дума, Маса, Хадад, Тема,
31 Иетур, Нафиш и Кедма. Това са Измаиловите синове.
32 Синове на Хетура, Авраамова наложница: тя роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха. Синове Иокшанови: Шева и Дедан. (Синове Деданови: Рагуил, Навдеил, Асуриим, Астусиим и Асомин.)
33 Синове Мадианови: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.
34 И роди Авраам Исаака. Синове Исаакови: Исав и Израил.
35 Синове Исавови: Елифаз, Рагуил, Иеус, Иеглом и Корей.
36 Синове Елифазови: Теман, Омар, Цефо, Гатам, Кеназ, (а Тимна, Елифазова наложница, му роди) Амалика.
37 Синове Рагуилови: Нахат, Зерах, Шама и Миза.
38 Синове Сеирови: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана, Дишон, Ецер и Дишан.
39 Синове Лотанови: Хори и Хемам; а сестра Лотанова: Тимна.
40 Синове Шовалови: Алеан, Манахат, Евал, Шефо и Онам. Синове Цивеонови: Аиа и Ана.
41 Деца Анови: Дишон (и Оливема, Анова дъщеря). Синове Дишонови: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
42 Синове Ецерови: Билхан, Зааван и Акан. Синове Дишанови: У ц и Аран.
43 Ето и царете, които царуваха в земята Едомова, преди да се възцари цар над синовете Израилеви: Бела, син Веоров, а градът му се казваше Динхава.
44 Умря Бела, и след него се възцари Иовав, син Зерахов от Восора.
45 Умря Иовав, и след него се възцари Хушам, от земята на теманци.
46 Умря Хушам, и след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиамци на Моавското поле. Неговият град се казваше Авив.
47 Умря Хадад, и след него се възцари Самла, от Масрека.
48 Умря Самла, и след него се възцари Саул, от Реховот, който е при реката.
49 Умря Саул, и след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
50 Умря Баал-Ханан, и след него се възцари Хадар; градът му се казваше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, Мезахавова дъщеря.
51 И умря Хадар. Главатари едомски бяха: главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
52 главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
53 главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
54 главатар Магдиил, главатар Ирам. Това бяха главатарите идумейски.
2
1 Ето синовете на Израиля: Рувим, Симеон, Левий, Иуда, Исахар, Завулон,
2 Дан, Йосиф, Вениамин, Нефталим, Гад и Асир.
Юдовото племе
3 Синове Иудини: Ир, Онан и Силом, - тримата му се родиха от дъщерята Шуева, хананейка. Ир, първенецът Иудин, беше неугоден в очите на Господа, и Той го умъртви.
4 Тамар, негова снаха, му роди Фареса и Зара. Всички синове на Иуда бяха пет.
5 Синове Фаресови: Есром и Хамул.
6 Синове Зарови: Зимри, Етан, Еман, Халкол и Дара, - всичко пет.
7 Синове на Харми: Ахар, който навлече беда върху Израиля, като наруши заклятието.
8 Син Етанов: Азария.
9 Синове Есромови, които му се родиха: Иерахмеил, Арам и Хелувай.
10 Арам пък роди Аминадава; Аминадав роди Наасона, княз на Иудините синове;
11 Наасон роди Салмона, Салмон роди Вооза;
12 Вооз роди Овида, Овид роди Иесея;
13 Иесей роди свой първи син Елиава, втори - Аминадава, трети - Сама,
14 четвърти - Натанаила, пети - Радая,
15 шести - Оцема, седми - Давида.
16 Техни сестри: Саруия и Авигея. Синове Саруини: Авеса, Иоав и Азаил, - трима.
17 Авигея роди Амеса; а баща на Амеса беше Иетер, измаилтянин.
18 Халев, син Есромов, роди от жена си Азува и от Иериота, и ето синовете му: Иешер, Шовав и Ардон.
19 Умря Азува, и Халев си взе (жена) Ефрата, и тя му роди Хура.
20 Хур роди Урия, Урий роди Веселиила.
21 След това Есром влезе при дъщерята на Махира, Галаадов баща, и я взе, когато той беше на шейсет години, и тя му роди Сегува.
22 Сегув роди Иаира; тоя имаше двайсет и три града в Галаадската земя.
23 Но гесурци и сирийци взеха от тях селищата Иаирови, Кенат и подчинените нему градове, - шейсет града. Всички тия градове бяха на синовете на Махира, Галаадов баща.
24 Като умря Есром в Халев-Ефрата, Есромовата жена Авия му роди Ашхура, баща на Текоя.
25 Синове на Иерахмеила, Есромов първенец, бяха: първенец Рам, след него Вуна. Орен, Оцем и Ахия.
26 Иерахмеил имаше и друга жена, на име Атара; тя беше майка на Онама.
27 Синовете на Рама, първенец Иерахмеилов, бяха: Маац, Иамин и Екер.
28 Синове Онамови бяха: Шамай и Иада. Синове Шамаеви: Надав и Авишур.
29 Жената Авишурова се казваше Авихаил, и тя му роди Ахбана и Молида.
30 Синове Надавови: Селед и Афаим. Селед умря бездетен.
31 Афаимовият син беше Иший, Ишиевият син - Шешан, Шешановият син - Ахлай.
32 Синове на Иада, Шамаев брат: Иетер и Ионатан. Иетер умря бездетен.
33 Синове Ионатанови: Пелет и Заза. Това са синовете Иерахмеилови.
34 Шешан нямаше синове, а само дъщери. Шешан имаше един роб, египтянин, на име Иарха.
35 Шешан даде дъщеря си за жена на (своя роб) Иарха, и тя му роди Атая.
36 Атай роди Натана, Натан роди Завада;
37 Завад роди Ефлала, Ефлал роди Овида;
38 Овид роди Иеуя, Иеуй роди Азария;
39 Азария роди Хелеца, Хелец роди Елеаса;
40 Елеаса роди Сисмая, Сисмай роди Салума;
41 Салум роди Иекамия, Иекамия роди Елишама.
42 Синове на Халева, брат Иерахмеилов, бяха: Меша, негов първенец, който е баща на Зифа, и синовете на Мареша, Хевронов баща.
43 Синове Хевронови: Корей и Тапуах, Рекем и Шема.
44 Шема роди Рахама, Иоркеамов баща, а Рекем роди Шамая.
45 Шамаевият син беше Маон, а Маон беше баща на Бет-Цура.
46 А Ефа, наложница Халевова, роди Харана, Моца и Газеза.
47 Синове Иегдаеви: Регем, Иотам, Гешан, Пелет, Ефа и Шааф.
48 Мааха, наложница Халевова, роди Шевера и Тирхана;
49 тя също роди Шаафа, баща на Мадмана. Шева, баща на Махбена и баща на Гивея. А дъщеря Халевова беше Ахса.
50 Ето синовете Халевови: син Хур, първенец от Ефрата; Шовал, баща на Кириат-Иарима;
51 Салма, Витлеемов баща; Харев, Бедгадеров баща.
52 Шовал, Кириат-Иаримов баща, имаше синове: Харое, Хаци, Халменюхот.
53 Кириат-Иаримови племена: итрийци, футийци, шуматци и мидраитци. От тия произлязоха цорци и ещаолци.
54 Синове на Салма: витлеемци и нетофатци, венецът на Иоавовия дом, и половината от менухотците - цорци,
55 племената на соферийците, които живееха в Иабец, тирейци, шимейци и сухайци; това са кинейците, произлезли от Хамата, Бетрехавов баща.
3
1 Синовете на Давида, които му се родиха в Хеврон, бяха: първенец Амнон, от Ахиноама, изреелка; втори - Далуия, от Авигея, кармилка;
2 трети - Авесалом, син от Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; четвърти - Адония, син на Агита;
3 пети - Сафатия, от Авитала; шести - Итреам, от жена му Аглая, -
4 шестима, които му се родиха в Хеврон; той царува там седем години и шест месеца; а трийсет и три години царува в Йерусалим.
5 Тия пък му се родиха в Йерусалим: Шима, Шовав, Натан и Соломон - четиримата от Вирсавия, дъщеря Амиилова;
6 Ивхар, Елишама, Елифалет,
7 Ногаг, Нефег, Иафия,
8 Елишама, Елиада и Елифелет - деветима.
9 Това са всички синове Давидови, освен синовете от наложниците. Сестра им беше Тамар.
10 Соломонов син бе Ровоам, негов син - Авия, негов син - Аса, негов син-Иосафат,
11 негов син - Иорам, негов син - Охозия, негов син - Иоас,
12 негов син - Амасия, негов син - Азария, негов син - Иотам,
13 негов син - Ахаз, негов син - Езекия, негов син - Манасия,
14 негов син - Амон, негов син - Иосия.
15 Синове Иосиеви: първенец Иоахаз, втори - Иоаким, трети - Седекия, четвърти - Селум.
16 Синове Иоакимови: Иехония, син му; Седекия, негов син.
17 Синове Иехониеви: Асир, Салатиил, негов син;
18 Малкирам, Федаия, Шенацар, Иезекия, Хошама и Савадия.
19 И синове Федаеви: Зоровавел и Шимей. А синове на Зоровавеля: Мешулам и Ханания, и сестра им Шеломита,
20 и още петима: Хашува, Охел, Берехия, Хасадия и Иушав-Хесед.
21 И синове Хананиеви: Фелатия и Исаия; негов син Рефаия, негов син Арнан, негов син Овадия, негов син Шехания.
22 Син Шеханиев: Шемаия; синове Шемаиеви: Хатуш, Игеал, Бариах, Неария и Шафат - шестима.
23 Синове Неариеви: Елиоенай, Езекия и Азрикам - трима.
24 Синове Елиоенаеви: Ходавяху, Елеашив, Фелаия, Акув, Иоханан, Делаия и Анани, - седмина.
4
1 Синове Иудини: Фарес, Есром, Харми, Хур и Шовал.
2 Реаия, Шовалов син, роди Иахата; Иахат роди Ахума и Лахада: от тях са родовете на цорци.
3 А тия са синове Етамови: Изреел, Ишма и Идбаш, и сестра им, на име Гацлелпони.
4 Пенуел, баща на Гедора, и Езер, баща на Хуша. Това са синове на Хура, първенец Ефратин, баща Витлеемов.
5 Ахшур, баща на Текоя, имаше две жени: Хела и Наара.
6 Наара му роди Ахузама, Хефера, Тимни и Ахаштари: това са синове от Наара.
7 Синове от Хела: Церет, Цохар и Етнан.
8 Коц роди: Анува и Цовева и родовете на Ахархела, Харумов син.
9 Иавис беше по-прочут от своите братя. Майка му го нарече Иавис, като каза: родих го с болки.
10 И викна Иавис към Бога Израилев, като каза: о, да ме благословеше с Твое благословение, да разширеше границите ми, да беше ръката Ти с мене и да ме пазеше от зло, та да не тъгувам!... И Бог му даде, за каквото молеше.
11 А Хелув, брат на Шуха, роди Махира; той е баща на Ещона.
12 Ещон роди Бет-Рафа, Пасеаха и Техина, баща на град Нааса (брат на Селома кенезееца и на Ахаза); това са жители на Реха.
13 Синове Кеназови: Готониил и Сераия. Син Готониилов: Хатат.
14 Меонотай роди Офра, а Сераия роди Иоава, родоначалник на долината на дърводелците, защото бяха дърводелци.
15 Синове на Халева, Иефониев син: Ир, Ила и Наам. Син на Ила: Кеназ.
16 Синове на Иехалелела: Зиф, Зифа, Тирия и Асареел.
17 Синове Езрови: Иетер, Меред, Ефер и Иалон; Иетер пък роди Мерома, Шамая и Ишбана, баща на Ещемоя.
18 А жена^1у Иудия роди Иереда, Гедоров баща, и Хевера, баща на Сохо, и Иекутиила, баща на Занаоха. Това бяха синове на фараоновата дъщеря Бития, която бе взел Меред.
19 Синове на жена му Ходия, сестра Нахамова, баща Кеилов: Гарми и Ещемоа - маахатец.
20 Синове Симеонови: Амнон, Рина, Бенханан и Тилон. Синове Ишиеви: Зохев и Бензохет.
21 Синове на Силома, син Иудин: Ир, баща на Леха, и Лаеда, баща на Мареша, и челядите на тия, които обработваха висон, от Ашбеевия дом,
22 и Иоким, и жителите на Хозева, и Иоаш, и Сараф, които имаха владения в Моав, и Иашувилихем; но това са отдавнашни работи.
23 Те бяха грънчари, като живееха и в градините и при садищата; живееха там при царя, за да му работят.
Симеоновото племе
24 Синове Симеонови: Немуил, Иамин, Иарив, Зерах и Саул.
25 Негов син Шалум; негов син Мивсам; негов син Мишма.
26 Синовете на Мишма: Хамуил, син му; негов син Закур, негов син Шимей.
27 Шимей имаше шестнайсет синове и шест дъщери, но братята му нямаха много синове, и целият им род не беше тъй многоброен, както родът на синовете Иудини.
28 Те живееха във Вирсавия, Молада и Хацаршуал,
29 в Билха, в Ецем, в Толад,
30 в Бетуил, в Хорма, в Циклаг,
31 в Бет-Маркавот, в Хацар-Сусим, в Бет-Бирей и в Шаарим. Това са градовете им до царуването на Давида,
32 със селищата им: Етам, Аин, Римон, Токен и Ашан, - пет града,
33 и всичките им села, които бяха около тия градове до Ваал; това са техните живелища и родословия.
34 А Мешовав, Иамлех и Иосия, син на Амасия,
35 Иоил и Иеху, син на Иошива, син на Сераия, син Асиилов,
36 Елиоенай, Иакова, Ишохаия, Асаия, Адиил, Ишимиил и Ванея,
37 и Зиза, син на Шифия, син на Алона, син на Иедаия, син на Шимрия, син Шемаиев, -
38 всички тия упоменати бяха князе над своите родове, и домът на бащите им се разклони много.
39 Те отиваха до Герара и до източната страна на долината, за да намерят пасбища за стадата си;
40 и намериха тлъсти и хубави пасбища и широка земя, мирна и безопасна, защото до тях живееха само малцина от Хамовци.
41 И дойдоха тия, написани поименно, в дните на иудейския цар Езекия, па избиха скитниците и заседналите, които се намираха там, изтребиха ги завинаги и се заселиха на мястото им, защото там имаше пасбища за стадата им.
42 А от тях, от Симеоновите синове, петстотин души отидоха към планина Сеир; главатари им бяха: Фелатия, Неария, Рефаия и Узиил, синове на Ишия;
43 и избиха оцелелите останки от амаликитци, и живеят там доднес.
5
Рувимовото и Гадовото племе
1 Синове на Рувима, първородния Израилев, - той беше първороден; но след като оскверни постелята на баща си, първенството му биде дадено на синовете на Иосифа, сина Израилев, с условие обаче, да се не пишат първородни;
2 понеже Иуда беше най-силен между братята си, то и вождът от него излизаше, ала първенството беше пренесено на Иосифа, -
3 синове на Рувима, първородния Израилев, бяха: Ханох, Фалу, Хецрон и Харми.
4 Синове Иоилеви: Шемая, негов син; негов син Гог; негов син Шимей,
5 негов син Миха, негов син Реаия, негов син Ваал,
6 негов син Веера, когото асирийският цар Теглатфеласар отведе в плен. Той беше княз на рувимци.
7 И братята му, според родовете им, според родословния им списък, бяха: Иеиел - главен, после Захария
8 и Бела, син на Азаза, син на Шема, син Иоилев; той обитаваше в Ароер, до Нево и до Ваал-Меон;
9 а към изток той обитаваше до входа в пустинята, която иде от река Ефрат, защото стадата им бяха многобройни в земята Галаадска.
10 В дните на Саула те водеха война с агаряните, които паднаха от ръцете им, а те се настаниха в шатрите им по цялата източна страна Галаадска.
11 Синовете Гадови живееха насреща им в земята Васанска, до Салха:
12 във Васан главен беше Иоил, втори - Шафан, после Иаанай и Шафат.
13 Братята им с челядите си бяха седем: Михаил, Мешулам, Шева, Иорай, Иаакан, Зия и Евер.
14 Ето синовете на Авихаила, син на Хурия, син на Иароаха, син на Галаада, син на Михаила, син на Иешишая, син на Иахдо, син Бузов.
15 Ахи, син на Авдиила, син Гуниев, беше глава на своя род.
16 Те живееха в Галаад, във Васан и в подчинените нему градове и във всички околности на Сарон, до пределите им.
17 Те всички бяха преброени в дните на иудейския цар Иоатама и в дните на израилския цар Иеровоама.
Източните племена
18 Между потомците на Рувима и Гада и полуплемето Манасиево имаше войнствени люде, мъже, носещи щит и меч, стрелящи с лък и навикнали на битка, - четирийсет и четири хиляди седемстотин и шейсет души, които излизаха на война.
19 Те воюваха с агаряните, с Иетура, Нафиша и Надава.
20 И помощ им бе дадена против тях, и агаряните бидоха предадени в ръцете им с всичко, що имаха, защото във време на битката те призоваха Бога, и Той ги послуша, защото Нему се уповаваха.
21 И взеха стадата им: петдесет хиляди камили, дребен добитък двеста и петдесет хиляди, осли две хиляди и сто хиляди човеци,
22 защото убити паднаха много, тъй като битката беше от Бога. И живяха на тяхното място до преселението.
23 Потомците от полуколяното Манасиево живееха в тая земя - от Васан до Ваал-Ермон и Сенир и до планина Ермон; и те бяха много.
24 Ето техните отценачалници: Ефер, Иши, Елиил, Азриил, Иеремия, Ходавия и Иахдиил, мъже силни, мъже именити, глави на родовете си.
25 Но когато съгрешиха против Бога на отците си и наченаха да ходят блудно след боговете на народите в оная земя, които Бог бе изгонил отпред лицето им,
26 тогава Бог Израилев възбуди духа на асирийския цар Фула и духа на асирийския цар Теглатфеласара, и той изсели рувимци и гадовци и полуколяното Манасиево и ги отведе в Халах, Хавор и Ара и на река Гозан, - дето са и доднес.
6
Левиевото племе
1 Синове Левиеви бяха: Гирсон, Каат и Мерари.
2 Синове Каатови: Амрам, Ицхар, Хеврон и Узиил.
3 Деца Амрамови: Аарон, Мойсей и Мариам. Синове Ааронови: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.
4 Елеазар роди Финееса, Финеес роди Авишуя;
5 Авишуй роди Букия, Букий роди Озия;
6 Озия роди Зерахия, Зерахия роди Мераиота;
7 Мераиот роди Амария, Амария роди Ахитува;
8 Ахитув роди Садока, Садок роди Ахимааса;
9 Ахимаас роди Азария, Азария роди Иоанана;
10 Иоанан роди Азария, - той е оня, който беше свещеник в съградения от Соломона храм в Йерусалим.
11 Азария роди Амария, Амария роди Ахитува;
12 Ахитув роди Садока, Садок роди Селума;
13 Селум роди Хелкия, Хелкия роди Азария;
14 Азария роди Сераия, Сераия роди Иоседека.
15 Иоседек отиде е плен, когато Господ пресели иудеите и иерусалимците чрез ръката Навуходоносорова.
16 И тъй, синове Левиеви са: Гирсон, Каат и Мерари.
17 Ето имената на Гирсоновите синове: Ливни и Шимей.
18 Синове Каатови: Амрам, Ицхар, Хеврон и Узиил.
19 Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са потомците Левиеви според родовете им.
20 Гирсон имаше: Ливни, негов син; Иахав, негов син; Зима, негов син;
21 Иоах, негов син; Идо, негов син; Зерах, негов син; Иеатрай, негов син.
22 Синове Каатови: Аминадав, негов син; Корей, негов син; Асир, негов син;
23 Елкана, негов син; Евиасаф, негов син; Асир, негов син;
24 Тахат, негов син; Уриил, негов син; Узия, негов син; Саул, негов син.
25 Синове на Елкана: Амасай и Ахимот.
26 Елкана, негов син; Цотай, негов син; Нахат, негов син;
27 Елиаф, негов син; Иерохам, негов син; Елкана, негов син (Самуил, негов син).
28 Синове Самуилови: първороден Иоил, втори Авия.
29 Синове Мерариеви: Махли; Ливни, негов син; Шимей, негов син; Уза, негов син;
30 Шима, негов син; Хагия, негов син; Асаия, негов син.
31 Ето, тия постави Давид началници над певците в Господния дом, откак внесе в него ковчега.
32 Те служеха като певци пред скинията на събранието, докле Соломон построи дома Господен в Йерусалим. Те встъпваха в службата си според устава си.
33 Ето тия, които встъпваха със синовете си: от синовете Каатови - Еман, певец, син на Иоиля, син на Самуила,
34 син на Елкана, син на Иерохама, син на Елиила, син на Тоаха,
35 син на Цуфа, син на Елкана, син на Махата, син на Амасая,
36 син на Елкана, син на Иоиля, син на Азария, син на Цефания,
37 син на Тахата, син на Асира, син на Авиасафа, син на Корея,
38 син на Ицхара, син на Каата, син на Левия, син Израилев;
39 и брат му Асаф, който стоеше на Дясната му страна, - Асаф, син на Берехия, син на Шима,
40 син на Михаила, син на Ваасея, син на Малхия,
41 син на Етния, син на Зераха, син на Адаия,
42 син на Етана, син на Зима, син на Шимия,
43 син на Иахата, син на Гирсона, син Левиев.
44 А от синовете на Мерари, техни братя, - на лява страна: Етан, син на Кишия, син на Авдия, син на Малуха,
45 син на Хашавия, син на Амасия, син на Хелкия,
46 син на Амция, син на Вания, син на Шемера,
47 син на Махлия, син на Мушия, син на Мерари, син Левиев.
48 Братята им, левити, бяха определени за всякаква служба при Божия дом;
49 Аарон пък и синовете му изгаряха приносите върху жертвеника за всесъжения и върху кадилния жертвеник, и извършваха всяко свещенодействие в Святая-Святих и за очистяне на Израиля във всичко, както бе заповядал Божият раб Мойсей.
50 Ето синовете Ааронови: Елеазар, негов син; Финеес, негов син; Авиуд, негов син;
51 Букий, негов син; Узий, негов син; Зерахия, негов син;
52 Мераиот, негов син; Амария, негов син; Ахитув, негов син;
53 Садок, негов син; Ахимаас, негов син.
54 Ето и техните жилища според селищата им в техните предели: на синовете Ааронови от рода Каатов, според както им се падна по жребие,
55 дадоха Хеврон, в земята Иудина, и околината му;
56 а нивите на тоя град и селата му дадоха на Халева, син Иефониев.
57 На Аароновите синове дадоха и прибежищните градове: Хеврон и Ливна с околините им, Иатир и Ещемоа с околината му,
58 Хилен и околината му, Давир и околината му,
59 Ашан с околината му и Ветсамис с околината му;
60 а от коляното Вениаминово - Гева и околината й, Алемет с околината му и Анатот с околината му; всички техни градове в родовете им бяха тринайсет града.
61 На останалите синове Каатови от челядите на това коляно дадоха по жребие десет града от дела на полуколяното Манасиево.
62 На синовете Гирсонови, според родовете им, от коляно Исахарово, от коляно Асирово, от коляно Нефталимово и от коляно Манасиево във Васан дадоха тринайсет града.
63 На синовете Мерариеви, според родовете им, от коляно Рувимово, от коляно Гадово и от коляно Завулоново дадоха по жребие дванайсет града.
64 Тъй синовете Израилеви раздадоха на левитите градове с околините им.
65 Дадоха по жребие от коляното на Иудините синове, от коляното на Симеоновите синове и от коляното на Вениаминовите синове ония градове, които те нарекоха поименно.
66 А на някои родове от Каатовите синове бяха дадени градове от Ефремовото коляно.
67 И дадоха им прибежищните градове: Сихем и околината му на планина Ефремова, Гезер и околината му,
68 Иокмеам и околината му, Бет-Орон и околината му,
69 Аиалон с околината му и Гат-Риман с околината му;
70 от полуколяното Манасиево - Анер с околината му и Билеам с околината му. Това за поколението на останалите синове Каатови.
71 На синовете Гирсонови от полуколяното Манасиево дадоха Голан Васански с околината му и Ащарот с околината му;
72 от коляното Исахарово - Кедес и околината му, Даврат и околината му,
73 Рамот с околината му и Анем с околината му;
74 от коляното Асирово - Машал и околината му, Авдон и околината му,
75 Хукок с околината му и Рехов с околината му;
76 от коляното Нефталимово - Кедес в Галилея и околината му, Хамон с околината му и Кириатаим с околината му.
77 А на останалите синове Мерариеви - от коляното Завулоново Римон с околината му и Тавор с околината му.
78 Отвъд Йордан, срещу Иерихон, на изток от Йордан, от коляното Рувимово дадоха Восор в пустинята и околината му, Иааца и околината му.
79 Кедемот с околината му и Мефаат с околината му;
80 от коляното Гадово - Рамот в Галаад и околината му, Маханаим и околината му,
81 Есевон с околината му и Иазер с околината му.
7
Исахаровото, Вениаминовото и Дановото племе
1 Синове Исахарови бяха: Тола, Фуа, Иашув и Шимрон - четирима.
2 Синове Толови: Узий, Рефаия, Иериил, Иахмай, Ивсам и Самуил, главни в "Головите поколения, мъже войнствени в своите родове; броят им в Давидови дни беше двайсет и две хиляди и шестстотин.
3 Узиев син: Израхия; а Израхиеви синове: Михаил, Овадия, Иоил и Ишия - петима. Те всички бяха главни.
4 Те имаха, според родовете си и поколенията си, трийсет и шест хиляди готова за битка войска, защото имаха много жени и синове.
5 А братята им във всички поколения Исахарови бяха до осемдесет и седем хиляди, мъже войнствени, записани в родословните списъци.
6 Вениамин имаше: Бела, Бехер и Иедиаил - трима.
7 Синове на Бела: Ецбон, Узий, Узиил, Иеримот и Ири - петима, отценачалници, мъже войнствени. В родословните списъци са записани двайсет и две хиляди трийсет и четири.
8 Синове Бехерови: Земира, Иоаш, Елиезер, Елиоенай, Омри, Иремот, Авия, Анатот и Алемет; всички тия са синове Бехерови.
9 В родословните списъци от тях са записани, по родове и по отценачалници, мъже войнствени - двайсет хиляди и двеста.
10 Иедиаилов син: Билхан; синове Билханови: Иеус, Вениамин, Ехуд, Хенаана, Зетан, Тарсис и Ахишахар.
11 Всички тия синове Иедиаилови бяха отценачалници, мъже войнствени, които излизаха на война, бяха седемнайсет хиляди и двеста.
12 Шупим и Хупим бяха синове Ирови; Хушим беше син Ахеров;
Поколение на Нефталим, Манасия, Ефрем и Асир
13 а синовете Нефталимови: Иахцеил, Гуни, Иецер и Шилем бяха деца от Вала.
14 Синове Манасиеви: Асриил, когото роди наложницата му арамейка; тя още роди Махира, Галаадов баща.
15 Махир взе за жена сестрата на Хупима и Шупима, - сестра им се казваше Мааха; вторият син на Манасия се казваше Салпаад. Салпаад имаше само дъщери.
16 Мааха, жена Махирова, роди син и го нарече Кереш, а брат му се казваше Шереш. Негови синове: Улам и Рекем.
17 Уламов син: Бедан. Това бяха синове на Галаада, син на Махира, син Манасиев.
18 Сестра му Молехет роди Ишхода, Авиезера и Махла.
19 Шемидови синове бяха: Ахиан, Шехем, Ликхи и Аниам.
20 Ефремови синове: Шутелах; и Берсд, негов син, Тахат, негов син, Елеада, негов син, Тахат, негов син,
21 Завад, негов син, Шутелах, негов син, Езер и Елеад. Тях убиха жителите гетски, родени в оная земя, задето бяха отишли да заграбват стадата им.
22 И баща им Ефрем плака за тях много дни, а братята му идваха да го утешават.
23 После той влезе при жена си; тя зачена и роди син, и той го нарече Берия, защото злочестина бе постигнала дома му.
24 Имаше той и дъщеря Шеера. Тя построи Долни и Горни Бет-Орон и Узен-Шеера.
25 И негов син бе Рефай; негови синове Решеф и Телах; Тахан, негов син,
26 Лаедан, негов син, Амиуд, негов син, Елишама, негов син,
27 Нон, негов син, и Иисус, негов син.
28 Владенията им и живелищата им бяха: Ветил и подчинените нему градове: към изток Нааран, към запад Тезер и подчинените нему градове; Сихем и подчинените нему градове дори до Газа с подчинените ней градове.
29 А откъм Манасиевите синове: Бетсан и подчинените нему градове, Таанах и подчинените нему градове, Мегидо и подчинените нему градове, Дор и подчинените нему градове. В тях живееха синовете на Иосифа, Израилев син.
30 Синове Асирови: Имна, Ишва, Ишви, Берия и сестра им Серах.
31 Синове Бериеви: Хевер и Малхиил. Той е баща на Бирзаита.
32 Хевер роди Иафлета, Шомера, Хо тама и сестра им Шуя.
33 Синове Иафлетови: Пасах, Бимхал и Ашват. Това бяха синове Иафлетови.
34 Синове Шемерови: Ахи, Рохга, Ихуба и Арам.
35 Синове на Хелема, негов брат: Цофах, Имна, Шелеш и Амал.
36 Синове Цофахови: Суах, Харнефер, Шуал, Бери, Имра,
37 Бецер, Ход, Шама, Шилша, Итран и Веера.
38 Синове Иетерови; Иефуни, Фиспа и Ара.
39 Синове на Ула: Арах, Ханиил и Риция.
40 Всички тия бяха синове Асирови, отценачалници, отбор мъже, войнствени, главни началници. Записани бяха в техните родословни списъци във войската, за война, на брой двайсет и шест хиляди души.
8
Вениаминово племе
1 Вениамин роди Бела, своя първенец, Ашбела - втори, Ахрая - трети,
2 Ноха - четвърти и Рафа - пети.
3 Синове на Бела бяха: Адар, Гера, Авиуд,
4 Авишуа, Нааман, Ахоах,
5 Гера, Шефуфан и Хурам.
6 Ето синовете на Ехуда, които бяха глави на родовете, що живееха в Гева и бяха преселени в Манахат:
7 Нааман, Ахия и Гера, който ги пресели; той роди У за и Ахихуда.
8 Шехараим роди деца в Моавската земя, след като напусна жените си Хушима и Баара.
9 Той роди от жена си Ходеша: Иовава, Цивия, Меша, Малхама,
10 Иеуца, Щахия и Мирма; това са негови синове, отценачалници.
11 От Хушима той роди Авитува и Елпаала.
12 Синове Елпаалови: Евер, Мишам, Шемер, - който построи Оно, Лод и подчинените нему градове, -
13 Берия и Шема. Те бяха отценачалници на Аиалонските жители. Те изгониха гетските жители.
14 Ахио, Шашак, Иремот,
15 Зевадия, Арад, Едер,
16 Михаил, Ишва и Иоха бяха Бериеви синове.
17 Зевадия, Мешулам, Хизкий, Хевер,
18 Ишмерай, Излия и Иовав бяха синове Елпаалови.
19 Иаким, Зихрий, Завдий,
20 Елиенай, Цилтай, Елиил,
21 Адаия, Бераия и Шимрат бяха синове Шимееви.
22 Ишпан, Евер, Елиил,
23 Авдон, Зихрий, Ханан,
24 Ханания, Елам, Антотия,
25 Ифдия и Фенуил бяха синове Шашакови.
26 Шамшерай, Шехария, Аталия,
27 Иаарешия, Елия и Зихрий бяха синове Иерохамови.
28 Тия бяха отценачалници, главни в родовете си. Те живееха в Йерусалим.
29 В Гаваон живееха: (Иеил,) бащата на гаваонци, -жена му се казваше Мааха, -
30 и първородният му син Авдон, след него: Цур, Кис, Ваал, Надав, (Нер,)
31 Гедор, Ахио, Зехер и Миклот.
32 Миклот роди Шимея. И те живееха до братята си в Йерусалим, заедно с братята си.
33 Нер роди Киса; Кис роди Саула; Саул роди Ионатана, Мелхисуа, Авинадава и Ешбаала.
34 Ионатанов син бе Мерибаал; Мерибаал роди Миха.
35 Синове на Миха: Питон, Мелех, Таарея и Ахаз.
36 Ахаз роди Иоиада; Иоиада роди Алемета, Азмавета и Замврия; Замврий роди Моца;
37 Моца роди Бинея; Рефая беше негов син; Елеаса, негов син; Ацел, негов син.
38 Ацел имаше шестима синове, и ето имената им: Азрикам, Бохру, Исмаил, Шеария, Овадия и Ханан; те всички бяха синове Ацелови.
39 Синове на Ешека, негов брат: Улам, негов първороден, втори - Иеуш, трети - Елифелет.
40 Синовете Уламови бяха мъже войнствени, стрелци с лък, имаха много синове и внуци: сто и петдесет. Те всички бяха от синовете Вениаминови.
9
Юдеи, възвърнали се от вавилонския плен
1 Тъй бяха преброени според родовете си всички израилтяни, и ето те са записани в книгата на израилските царе. А иудеите заради беззаконията си бидоха преселени във Вавилон.
2 Първите жители, които живееха в своите владения, по израилските градове, бяха израилтяни, свещеници, левити и нетинеи.
3 В Йерусалим живееха някои от Иудините синове и от синовете Вениаминови, както и от синовете Ефремови и Манасиеви:
4 Утай, син на Амиуда, син на Омри, син на Имрия, син Ваниев, - от синовете на Фареса, Иудиния син;
5 от синовете Шилонови - Асаия, първороден, и синовете му;
6 от синовете на Зара - Иеуил и братята им, - шестстотин и деветдесет;
7 от синовете Вениаминови - Салу, син на Мешулама, син на Ходавия, син Хасенуев;
8 Ивния, син Иерохамов, Ела, син на Узия, син Михриев; Мешулам, син на Шефатия, син на Регуила, син Ивниев,
9 и братята им според родовете им: деветстотин петдесет и шест, всички тия мъже бяха глави на родовете в поколенията си.
10 А от свещениците: Иедаия, Иоиарив, Иахин,
11 Азария, син на Хелкия, син на Мешулама, син на Садока, син на Мераиота, син на Ахитува, който беше началник в Божия дом;
12 Адаия, син на Иерохама, син на Пашхура, син Малхиев; Маасай, син на Адиела, син на Иахзера, син на Мешулама, син на Мешилемита, син Имеров,
13 и братята им, глави на родовете си: хиляда седемстотин и шейсет, - мъже отлични по службата си в Божия дом.
14 А от левитите: Шемаия, син на Хашува, син на Азрикама, син Хашавиев, - от синовете Мерариеви;
15 Вакбакар, Хереш, Галал и Матания, син на Миха, син на Зихрия, син Асафов;
16 Овадия, син на Шемаия, син на Галала, син на Идитуна, и Берехия, син на Аса, син на Елкана, който живееше в Нетофатските селища.
17 А вратари: Шалум, Акуб, Талмон, Ахиман и братята им; Шалум беше главен.
18 Тия са и доднес вратари при царските врата към изток и поддържат стражата на синовете Левиеви.
19 Шалум, син на Коре, син на Евиасафа, син на Корея, и братята му от неговия род, - Кореевци, по службата си бяха стражари при праговете на скинията, а бащите им пазеха входа в Господния стан.
20 Финеес, син Елеазаров, беше изпреди началник над тях, и Господ беше с него.
21 Захария, син Мешелемиев, беше вратар при вратите на скинията на събранието.
22 Всички тия, избрани за вратари при праговете, бяха двеста и дванайсет. Те са записани в списъка според техните селища. Тях поставиха Давид и Самуил ясновидец заради верността им.
23 Те и синовете им пазеха стража при вратите на дома Господен, при дома на скинията.
24 Вратари имаше на четирите страни: на източната, западната, северната и южната.
25 А братята им живееха в своите селища и дохождаха сегиз-тогиз при тях за седем дена.
26 Тия четирима началници на вратарите, левити, бяха доверени лица: те също бяха поставени при жилищата и съкровищата на Божия дом.
27 Те прекарваха и нощем около Божия дом, понеже тям бе възложено да го пазят, и те бяха длъжни всяка сутрин да отварят вратите.
28 Едни от тях бяха поставени при служебните съдове, които приемаха с брой и даваха с брой.
29 На други от тях бяха поверени останалите съдове и всички свещени потреби: най-чисто брашно, вино, елей, тамян и благовония.
30 А някои от свещеническите синове приготвяха миро от благовонни вещества.
31 А на левита Мататия, първороден на корееца Селума, беше поверено онова, що се приготовлява в тиган.
32 На някои от братята им, от синовете Каатови, бе поверено да приготовляват хлябовете на предложението, за да ги пред ставят всяка събота.
33 А певците, главните в левитските поколения, в стаите на храма бяха свободни от занятие, защото бяха длъжни да се занимават денем и нощем със своето изкуство.
34 Това са левитските отценачалници, главни в родовете си. Те живееха в Йерусалим.
Родословието на Саул
35 В Гаваон живееха: Иеил, баща на гаваонци, - жена му се казваше Мааха, -
36 и първородният му син Авдон; след него: Цур, Кис, Ваал, Нер, Надав,
37 Гедор, Ахио, Захария и Миклот.
38 Миклот роди Шимеама. И те живееха до братята си в Йерусалим, заедно с братята си.
39 Нер роди Киса, Кис роди Саула, Саул роди Ионатана, Мелхисуа, Авинадава и Ешбаала.
40 Ионатанов син беше Мерибаал; Мерибаал роди Миха.
41 Синове на Миха: Питон, Малех, Тарей (и Ахаз).
42 Ахаз роди Иаера; Иаера роди Алемета, Азмавета и Замврия, Замврий роди Моца.
43 Моца роди Бинея; Рефаия бе негов син; Елеаса, негов син, Ацел, негов син.
44 Ацел имаше шестима синове, и ето имената им: Азрикам, Бохру, Исмаил, Шеария, Овадия и Ханан. Това са синовете Ацелови.
10
Царуване на Давид (10:1-29:30)
Последни дни и смърт на Саул
1 Филистимци воюваха с Израиля, и израилтяните побягнаха от филистимци и падаха поразени на планина Гелвуя.
2 Фйлистимци погнаха Саула и синовете му и убиха Ионатана, Авинадава и Мелхисуя, синове Саулови.
3 Битката против Саула се усили, и стрелците се спуснаха върху него, тъй че той бе изранен от стрелците.
4 Саул каза. на своя оръженосец: извади меча си и ме заколи с него, за да не дойдат тия необрязани и се поругаят над мене. Но оръженосецът не се решаваше, защото се беше много уплашил. Тогава Саул взе меча си и падна върху него.
5 Оръженосецът му, като видя, че Саул умря, и сам падна върху меча си и умря.
6 Умря Саул и тримата му синове, и целият му дом умря заедно с него.
7 Когато израилтяните, които бяха в долината, видяха, че всички бягат и че Саул и синовете му бяха умрели, напуснаха градовете си и се разбягаха; а филистимци дойдоха и се заселиха в тях.
8 На другия ден филистимци дойдоха да обират убитите и намериха Саула и синовете му, паднали на Гелвуйската планина,
9 съблякоха Саула и му взеха главата и оръжието, като пратиха по земята Филистимска да разгласят за това пред своите идоли и пред народа.
10 Оръжието му туриха в капището на своите богове, и главата му натъкнаха в дома на Дагона.
11 И цял Иавис Галаадски чу всичко, що бяха извършили филистимци със Саула.
12 След това станаха всички силни мъже, взеха тялото Саулово и телата на синовете му и ги занесоха в Иавис; те заровиха костите им под дъба в Иавис и постиха седем дни.
13 Тъй умря Саул поради своето беззаконие, що стори пред Господа, задето не спази думите Господни и се допитва до магьосница,
14 а не потърси Господа. Затова Той го и умъртви и царството предаде на Давида, Иесеевия син.
11
Възцаряване на Давид над цял Израел
1 Събраха се всички израилтяни при Давида в Хеврон и казаха: ето, ние сме кост твоя и плът твоя;
2 и вчера и завчера, когато Саул беше още цар, ти извеждаше и въвеждаше Израиля, и Господ, Бог твой, ти каза: ти ще пасеш Моя народ Израил и ти ще бъдеш вожд на Моя народ Израил.
3 Тогава всички старейшини Израилеви дойдоха при царя в Хеврон, и Давид сключи с тях завет в Хеврон пред лицето Господне, и те помазаха Давида за цар над Израиля, според словото Господне чрез Самуила.
4 И тръгна Давид и цял Израил за Йерусалим, сиреч за Иевус. А там бяха иевусейците, жители на оная земя.
5 Жителите на Иевус казаха Давиду: няма да влезеш тука. Но Давид превзе крепостта Сион: това е градът Давидов.
6 И рече Давид: който от всички най-напред победи иевусейци, ще стане главатар и военачалник. Най-напред от всички възлезе Иоав, Саруев син, и стана главатар.
7 Давид живееше в тая крепост, затова я и наричаха Давидов град.
8 Той застрои околовръст града, начевайки от Мило, цялата окръжност; Иоав пък поднови другите части на града.
9 Давид напредваше и се въздигаше повече и повече, и Господ Саваот беше с него.
10 Ето главните от Давидовите юнаци, които се подвизаваха крепко с него в царството му,заедно с цял Израил, за да го възцарят над Израиля по словото Господне,
11 ето и числото на юнаците, които бяха при Давида: Иесваал, син Ахаманиев, главният от трийсетте: той вдигна копието си срещу триста души и ги порази наведнъж.
12 След него Елеазар, син на ахохиеца Додо - от тримата юнаци:
13 той беше с Давида във Фасдамим, дето филистимци се бяха събрали на война. Там част от полето беше засеяна с ечемик, и народът побягна от филистимци;
14 но те се спряха сред полето, запазиха го и поразиха филистимци. И Господ даде голямо спасение!
15 Тия трима главни от трийсетте вожда се качиха на скалата при Давида в пещерата Одолам, а пък филистимският стан бе разположен в Рефаимската долина.
16 Давид в това време беше в укрепено място, а стражата филистимска беше тогава във Витлеем.
17 Давид ожъдня и каза: кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, що е при портите?
18 Тогава тия трима се промъкнаха през филистимския стан, гребнаха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха, та донесоха Давиду. Но Давид не рачи да я пие, а я изля за слава Господня
19 и каза: да ме пази Господ, да сторя това! Нима ще пия кръвта на тия мъже, които излагаха душите си! Защото с опасност за живота си те донесоха водата. И не рачи да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци.
20 И Авеса, брат Иоавов, беше главен между тримата: той уби с копието си триста души и се прослави между тия трима.
21 От тримата той беше най-виден и началник беше, ала на ония трима не беше равен.
22 Ванея, син на храбрия мъж Иодая, велик по дела, родом от Кавцеил, порази двамата синове на Ариила Моавски; той същият слезе и уби лъв в един ров по снежно време;
23 пак той уби един египтянин, който беше пет лакти висок: египтянинът имаше в ръка копие колкото тъкарско кроено, а той пристъпи към него с тояга и, като измъкна копието от ръката" на египтянина, уби го с неговото копие.
24 Това именно извърши Иодаевият син Ванея, и беше славен между тия трима юнаци;
25 той беше по-виден от трийсетте, ала на ония трима не беше равен, и Давид го постави за най-близък изпълнител на своите заповеди.
26 А главни от ратниците бяха: Асаил, брат на Иоава; Елханам, син на Додо, от Витлеем;
27 Шама хародитец; Херец пелонитец;
28 Ира, син Икешев, текоитец; Евиезер анатотец;
29 Сивхай хушатец; Илай ахохиец;
30 Махарай нетофатец; Хелец, син на Ваана, нетофатец;
31 Итай, син Рибаев, от Гива Вениаминова; Ванея пиратонец;
32 Хурай от Нахале-Гааш; Авиел от Арава;
33 Азмавет бахарумиец; Елияхба шаалбонец.
34 Синове на гизонеца Хашема: Ионатан, син на Шаге, харарец;
35 Ахиам, син Сахаров, харарец; Елифал, син на Ура;
36 Хефер от Махера; Ахия пелонитец;
37 Хецрой кармилец; Наарай, син Езбаев;
38 Иоил, брат Натанов; Мивхар, син Хагриев;
39 Целек амонец; Накарай беротец, оръженосец на Иоава, син Саруев;
40 Ира итриец; Гареб итриец;
41 Урия хетеец; Завад, син Ахлаев;
42 Адида, син на Шиза, рувимец, глава на Рувимовци, и той имаше трийсет;
43 Ханан, син на Мааха; Иосафат митниец;
44 Узия аштеротец; Шама и Иеиел, синове на ароереца Хотам;
45 Иедиаел, син Шимриев, и Иоха, негов брат, тициянец;
46 Елиел от Махавим, и Иеривай и Иошавия, синове Елиаамови, и Итма моавец;
47 Елиел, Овед и Иасиел от Мецовая.
12
1 Ето и тия, които тъй също дойдоха при Давида в Секелаг, когато той още се криеше от Кисовия син Саула; те бяха от юнаците, които помагаха в битка,
2 въоръжени с лък, хвърляха с дясна и лява ръка камъни и пущаха стрели с лък, бяха от братята Саулови, от Вениамина;
3 главен беше Ахизер, след него Иоас, синове Шемаеви от Гива; Иезиел и Фелет, синове Азмаветови; Бераха и Иеху от Анатот;
4 Ишмаия гаваонец, юнак от трийсетте и главатар на трийсетте; Иеремия, Иахазиил, Иоханан и Иозават от Гедера;
5 Елузай, Иеримот, Веалия, Шемария, Сафатия харитиец;
6 Елкана, Ишияху, Азариил, Иоезер и Иошавам, Кореевци;
7 и Иоела и Зевадия, синове на Иерохама, от Гедор.
8 При Давида в крепостта, в пустинята, дойдоха и от Гадовци мъже юнаци, войнствени, въоръжени с щит и копие; лицата им - лица лъвски, и те бързи като. сърни в планините.
9 Главен беше Езер, втори - Овадия, трети - Елиав,
10 четвърти - Мишмана, пети - Иеремия,
11 шести - Атай, седми - Елиел,
12 осми - Иоханан, девети - Елзават,
13 десети - Иеремия, единайсети - Махбанай.
14 Те, синове Гадови, бяха главатари във войската: най-малкият над сто души, а най-големият над хиляда.
15 Те именно минаха през Йордан в първия месец, когато той излиза от бреговете си, и прогониха всички ония, които живееха в долините към изток и запад.
16 Също и от синовете Вениаминови и Иудини дойдоха в крепостта при Давида.
17 Давид излезе да ги посрещне и им рече: ако сте дошли с мир при мене, за да ми помагате, то аз и вие да имаме едно сърце; но ако идвате, за да ме предадете с коварство на враговете ми, когато няма в ръцете ми неправда, нека Бог на отците ни види и съди.
18 И дух обгърна Амасия, главатаря над трийсетте, и той каза: мир на тебе, Давиде, мир и с тебе, сине Иесеев! мир на тебе, мир и на твоите помощници! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие и ги постави начело на войската.
19 И от Манасиевото коляно преминаха някои към Давида, когато отиваше на война с филистимци против Саула. Ала Давид не помогна на филиетимци, защото воеводите филистимски, след като се посъветваха, отпратиха го, казвайки: за наша беда той ще мине към своя господар Саула.
20 Когато се връщаше в Секелаг, преминаха към него манасиевците: Аднах, Иозавад, Иедиаел, Михаил, Иозавад, Елиху и Цилтай, хилядници у манасиевци.
21 Те помагаха на Давида против пълчищата, защото всички бяха мъже храбри и бяха началници на войската.
22 Тъй всеки ден прииждаха към Давида на помощ дотолкова, че неговото опълчение стана голямо като опълчение Божие.
23 Ето броят на главните във войската, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да му предадат царството Саулово, според словото Господне:
24 Иудини синове, носещи щит и копие, имаше готови за война шест хиляди и осемстотин;
25 от синовете Симеонови, мъже храбри, имаше във войската седем хиляди и сто;
26 от синовете Левиеви - четири хиляди и шестстотин;
27 дойде и Иодай, княз от Аароновия род, и с него три хиляди и седемстотин;
28 и Садок, храбър юнак, и родът му - двайсет и двама началници;
29 от синовете Вениаминови, братя Саулови, дойдоха три хиляди; но още много от тях държаха със Сауловия дом;
30 от синовете Ефремови - двайсет хиляди и осемстотин храбри юнаци, мъже именити в родовете си;
31 от полуколяното Манасиево - осемнайсет хиляди, които бяха повикани поименно, за да идат да възцарят Давида;
32 от синовете Исахарови дойдоха мъже разумни, които знаеха, кога какво трябва да върши Израил; те бяха двеста главни, и всичките им братя вървяха по думите им;
33 от коляното Завулоново имаше готови за битка, въоръжени с всякакви военни оръжия, петдесет хиляди, в строй, единодушни;
34 от коляното Нефталимово - хиляда воеводи и с тях трийсет и седем хиляди с щитове и копия;
35 от коляното Даново - двайсет и осем хиляди и шестстотин, готови за война;
36 от Асира - четирийсет хиляди войници, готови за битка;
37 от отвъд Йордан, от коляното Рувимово и Гадово и от полуколяното Манасиево - сто и двайсет хиляди, с всякакво военно оръжие.
38 Всички тия ратници, наредени в строй, дойдоха с пълно сърце в Хеврон, за да възцарят Давида над цял Израил. Па и всички други израилтяни бяха единодушни да възцарят Давида.
39 И прекараха там при Давида три дни, ядоха и пиха, защото братята им бяха всичко приготвили за тях;
40 па и които бяха по-близо до тях, дори до Исахарово, Завулоново и Нефталимово коляно, донасяха им на осли, камили, мулета и волове всичко за ядене: брашно, смокини, сухо грозде, вино и дървено масло, както и много едър и дребен добитък, понеже радост беше голяма за Израиля.
13
Давид и Ковчегът на Завета
1 Давид се съветва с хилядници, стотници и всички воеводи,
2 и каза на цялото събрание израилско: ако ви е угодно, и ако благоизволи Господ,Бог наш,нека пратим до другите наши братя навред по цялата Израилска земя, а също и до свещениците и левитите в градовете и селата им, за да се съберат при нас,
3 и да пренесем ковчега на нашия Бог при нас, защото в Саулови дни се не обръщахме към него.
4 И цялото събрание каза: тъй да бъде; защото това нещо се видя справедливо на целия народ.
5 Тъй Давид събра всички израилтяни, от Шихор Египетски до входа в Емат, за да пренесат ковчега Божий от Кириатиарим.
6 И отиде Давид и цял Израил в Кириатиарим, що е в Иудея, за да пренесат оттам ковчега на Бога Господа, седящ на херувими, върху който се призовава Неговото име.
7 И повезоха ковчега Божий на нова колесница от дома Аминадавов, а Оза и Ахия водеха колесницата.
8 Давид пък и всички израилтяни свиреха с все сила пред Бога, с пение, на гусли, псалтири, тимпани, кимвали и тръби.
9 Когато стигнаха до Хидоновото гумно, Оза присегна с ръка да придържи ковчега, понеже воловете го бяха наклонили.
10 Но Господ се разгневи на Оза и го порази, задето присегна с ръка към ковчега, и той умря на мястото пред Божието лице.
11 Давид се нажали, задето Господ порази Оза. И нарече това място Озова пораза; тъй се нарича то и доднес.
12 И в оня ден Давид се уплаши от Бога и каза: как ще внеса при себе си ковчега Божий?
13 И не пренесе Давид ковчега при себе си в Давидовия град, а го свърна към къщата на гетеца Аведара.
14 И стоя ковчегът Божий у Аведара в къщата му три месеца, и Господ благослови Аведаровия дом и всичко, що имаше.
14
Давид в Йерусалим
1 Тирският цар Хирам проводи при Давида пратеници, и кедрови дървета, и каменоделци, и дърводелци, за да му съградят дом.
2 Като разбра Давид, че Господ го утвърди за цар над Израиля, че царството му се въздигна високо, заради народа му Израил,
3 той си взе още жени в Йерусалим, и му се родиха още синове и дъщери.
4 Ето имената на ония, които му се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан, Соломон,
5 Евеар, Елисуа, Елфалет,
6 Ногах, Нафек, Иафия,
7 Елисама, Веелиада и Елифалет.
Победа над филистимците
8 И чуха филистимци, че Давид бил помазан за цар над цял Израил, и се дигнаха те всички да търсят Давида. А Давид, като чу, излезе против тях.
9 Филистимци дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.
10 Давид попита Бога, думайки: да ида ли против филистимци, и ще ги предадеш ли в ръцете ми? Господ му отговори: иди, и Аз ще ги предам в ръцете ти.
11 Те отидоха във Ваал-Перацим, и там ги порази Давид. И каза Давид: Бог пресече моите врагове чрез ръката ми като воден пролом. Затова и нарекоха онова място Ваал-Перацим.
12 И филистимци оставиха боговете си там, а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.
13 И дойдоха пак филистимци и се разположиха в долината.
14 Давид пак попита Бога, и Бог му отговори: не отивай право насреща им, а се отклони от тях и върви към тях откъм черниците;
15 и кога чуеш шум като от вървеж по черничните вършини, тогава захвани битката, защото Бог ще е излязъл пред тебе, за да порази филистимския стан.
16 Давид направи, както му заповяда Бог, и порази филистимския стан, от Гаваон до Газер.
17 И Давидовото име се разнесе по всички земи, и Господ го направи страшно за всички народи.
15
Подготовка и преместване на Ковчега на Завета в Йерусалим
1 И съгради си той палати в Давидовия град, приготви място за ковчега Божий и направи скиния за него.
2 Тогава каза Давид: никой не бива да носи ковчега Божий, освен левитите, понеже тях избра Господ, за да носят ковчега на Бога и да Му служат вовеки.
3 И събра Давид всички израилтяни в Йерусалим, за да внесат ковчега Господен на мястото му, което бе приготвил за него.
4 Па свика Давид синовете Ааронови и левитите:
5 от синовете Каатови, началника Уриила и братята му - сто и двайсет души;
6 от синовете Мерариеви, началника Асаия и братята му - двеста и двайсет души;
7 от синовете Гирсонови, началника Иоиля и братята му - сто и трийсет души;
8 от синовете Елисафанови, началника Шемаия и братята му - двеста;
9 от синовете Хевронови, началника Елиела и братята му - осемдесет;
10 от синовете Узиилови, началника Аминадава и братята му - сто и дванайсет.
11 И повика Давид свещениците: Садока и Авиатара, и левитите: Уриила, Асаия, Иоиля, Шемаия, Елиеела и Аминадава,
12 и им каза: вие, началници на левитските родове, осветете си, вие и братята ви, и занесете ковчега на Господа, Бога Израилев, на мястото, което съм му приготвил;
13 и защото по-преди не вие вършехте това, Господ, Бог наш, ни порази, задето Го не търсихме, както трябваше.
14 И осветиха се свещениците и левитите, за да носят ковчега на Господа, Бога Израилев.
15 И синовете левитски понесоха ковчега Божий, както бе заповядал Мойсей по словото Господне, на рамена, с върлини.
16 Тогава Давид заповяда на левитските началници да поставят братята си певци със свирала - псалтири, гусли и кимвали, да възгласят нависоко радостен глас.
17 Левитите поставиха Иоилевия син Емана, и от братята му - Верехиевия син Асафа, а от синовете Мерариеви, техни братя - Кушаиевия син Етана;
18 и с тях братята им, второстепенни: Захария, Бена, Иаазиила, Шемирамота, Иехиила. Уния, Елиава, Ванея, Маасея, Мататия, Елифлеуя, Микнея и ОведЕдома и Иеиела, вратари.
19 Еман, Асаф и Етан свиреха високо на медни кимвали,
20 а Захария, Азиил, Шемирамот, Иехиил. Унии, Елиав, Маасея и Ванея - на псалтири, с тънък глас.
21 А Мататия, Елифлуй, Микней, Овед-Едом, Иеиел и Азазия - на гусли, за да -захващат.
22 Хенания пък, началник левитски, беше учител по пение, защото беше изкусен по него.
23 Верския и Елкана бяха вратари при ковчега.
24 Шевания, Иосафат, Натанаил, Амасай, Захария, Ванея и Елиезер, свещеници, тръбяха с тръби пред ковчега Божий. Овед-Едом и Иехия бяха вратари при ковчега.
25 Тъй Давид и старейшините Израилеви и хилядниците отидоха да пренесат ковчега на завета Господен от дома Овед-Едомов с веселие.
26 И когато Бог помогна на левитите, които носеха ковчега на завета Господен, заклаха жертва седем телци и седем овена.
27 Давид беше облечен с висонна одежда, а също и всички левити, които носеха ковчега, и певците, и Хенания, началник на свирачите и певците. Давид носеше и ленен ефод.
28 Тъй цял Израил внасяше ковчега на завета с възклицания, при звукове от рог, тръби и кимвали, свирейки на псалтири и гусли.
29 Когато ковчегът на завета Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Саулова дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да играе и да се весели, унизи го в сърцето си.
16
1 Донесоха ковчега Божий и го поставиха сред скинията, която Давид бе направил за него, и принесоха Богу всесъжения и мирни жертви.
2 Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне,
3 и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.
4 И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев:
5 Асафа - за главен, втори след него - Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа - да свири на кимвали,
6 а Ванея и Озиила, свещениците, - да тръбят постоянно пред ковчега на Завета Божий.
Благодарствена песен на Давид
7 В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му:
8 славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите;
9 пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса;
10 хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа;
11 потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му,
12 спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му,
13 вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови!
14 Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя.
15 Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове,
16 онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака,
17 и което постави на Накова за закон и на Израиля за вечен завет,
18 думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял.
19 Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея,
20 и прохождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ;
21 но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете:
22 не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци.
23 Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му.
24 Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му,
25 защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове.
26 Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори.
27 Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място.
28 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест,
29 въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му.
30 Трепери пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати.
31 Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!
32 Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него.
33 Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди.
34 Славете Господа, защото милостта Му е вовеки,
35 и кажете: спаси ни. Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хва лим с Твоята слава!
36 Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия!
37 Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден,
38 и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса - за вратари;
39 а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господното жилище, що беше на висината в Гаваон,
40 за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно - сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля;
41 и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки.
42 При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата.
43 И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом.
17
Желанието на Давид да построи храм
1 Когато Давид живееше в своя дом, каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а ковчегът на завета Господен е под шатра.
2 И Натан каза на Давида: върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.
3 Но в същата нощ биде слово Божие към Натана:
4 иди и кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ: не ти ще Ми съградиш дом, дето да обитавам,
5 защото Аз не съм живял в дом от деня, когато изведох синовете Израилеви, и доднес, а ходих от шатра в шатра и от жилище е жилище.
6 Където и да ходих с целия Израил, казах ли, макар и дума, някому от съдиите израилски, на които бях заповядал да пасат Моя народ: защо Ми не съградите кедров дом?
7 И сега тъй кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ Саваот: взех те от овчето стадо, за да те направя вожд на Моя народ Израиля;
8 бях с тебе навред, дето и да ходи, изтребих всички твои врагове пред лицето ти и направих името ти като името на великите по земята;
9 приготвих място за Моя народ Израиля, укорених го, и той ще живее спокойно на своето място, и няма вече да го смущават, нечестивите няма вече да го притесняват, както изпреди,
10 в ония дни, когато Аз бях поставил съдии над Моя народ Израиля, и Аз бях смирил всички твои врагове, и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.
11 Кога се изпълнят твоите дни, и ти се прибереш при отците си, тогава ще въздигна твоето семе след тебе, което ще бъде от синовете ти, и ще закрепя царството му.
12 Той ще Ми съгради дом, и ще закрепя престола му вовеки.
13 Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син, и милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от оногова, който беше преди тебе.
14 Ще го поставя в Моя дом и в Моето царство навеки, и престолът му ще бъде вечно крепък.
15 Всички тия думи и цялото видение Натан точно разказа на Давида.
16 Цар Давид дойде, застана пред лицето Господне и каза: кой съм аз. Господи Боже, и какво е моят дом, та си ме толкоз въздигнал?
17 Но и това се показа малко в Твоите очи. Боже; Ти възвестяваш за дома на Твоя раб далечна бъдника и гледаш на мене като на велик човек, Господи Боже!
18 Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се възвеличи Твоят раб? Ти знаеш Своя раб!
19 Господи, за Твоя раб, според сърцето Си, Ти вършиш всички тия велики дела, за да явиш всяко величие.
20 Господи, по всичко, що сме слушали с ушите си, подобен на Тебе няма и няма бог, освен Тебе.
21 И кой е подобен на Твоя народ Израил, едничък народ на земята, при който е идвал Бог, да го изкупи за Свой народ, за да Си направи име чрез велико и страшно дело, - чрез прогонване народите от лицето на Своя народ, който Ти избави от Египет.
22 Ти направи Твоя народ Израиля Свой собствен народ навеки и Ти, Господи, стана негов Бог.
23 И тъй, сега, о. Господи, утвърди навеки словото, що си казал за Твоя раб и за неговия дом, и стори, според както си казал.
24 Да пребъде и да се възвеличи Твоето име вовеки, за да казват: Господ Саваот, Бог Израилев, е Бог над Израиля, и домът на Твоя раб Давида да бъде крепък пред Твоето лице.
25 Защото Ти, Боже мой, яви на Твоя раб, че ще му уредиш дом, затова и Твоят раб се осмели да се моли пред Тебе.
26 И сега, Господи, Ти си Бог, и Ти изрече за Твоя раб това добро.
27 Прочее, почни да благославяш дома на Твоя раб, за да бъде вечно пред Твоето лице; защото, ако Ти, Господи, го благословиш, ще бъде благословен довека.
18
Победни войни на Давид
1 След това Давид порази филистимци и ги покори и превзе Гет и подчинените нему градове от ръцете на филистимци.
2 Той порази и моавци, и моавци станаха роби на Давида и му даваха данък.
3 Давид порази и сувския цар Адраазара в Емат, когато тоя отиваше да утвърди властта си при река Ефрат.
4 И взе Давид от него хиляда колесници, седем хиляди конници и двайсет хиляди пешаци; и разруши Давид всички колесници, като остави от тях само сто.
5 Дамаските сирийци щяха да дойдат на помощ на сувския цар Адраазара, но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.
6 Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, като му даваха данък. Тъй помагаше Господ Давиду навред, дето и да идеше.
7 Давид отне златните щитове, които Адраазаровите роби носеха, и ги донесе в Йерусалим.
8 А от Тивхата и Кун, Адраазарови градове, Давид отнесе твърде много мед. От нея Соломон направи медното море и стълбовете, и медните съдове.
9 Като чу иматският цар Тоа, че Давид порази цялата войска на сувския цар Адраазара,
10 прати сина си Иорама при цар Давида, да го поздрави и му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил - защото Тоа беше във война с Адраазара, - и с него прати всякакви съдове златни, сребърни и медни.
11 Цар Давид ги посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всички народи: идумейци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци.
12 И Саруевият син Авеса порази в Солна долина осемнайсет хиляди идумейци;
13 и постави в Идумея стража, и всички идумейци станаха роби Давиду. Господ помагаше Давиду навред, дето и да идеше.
14 И царува Давид над цял Израил и раздаваше съд и правда на целия си народ.
15 Иоав, Саруев син, беше началник на войската, Иосафат, Ахилудов син - летописец,
16 Садок, син Ахитувов, и Авимелех, син Авиатаров, бяха свещеници, а Суса - писар,
17 Ванея, син Иодаиев, беше над хелетейците и фелетейците, а синовете Давидови бяха първи при царя.
19
Давид побеждава амонци и сирийци
1 След това умря Наас, цар амонитски, и вместо него се възцари син му.
2 И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасов син, заради доброто, що ми е сторил баща му. И Давид прати пратеници да го утешат за баща му. Давидовите слуги дойдоха в земята Амонитска при Анона, за да го утешат.
3 Но амонитските князе казаха на Анона: нима мислиш, че от уважение към баща ти е пратил Давид при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли при тебе да разузнаят и разгледат земята, та да я разорят?
4 Тогава Анон хвана слугите Давидови и ги обръсна и подряза дрехите им на половина, до кръста, и ги отпрати.
5 И те си отидоха. Като обадиха на Давида за тия човеци, той прати насреща им, понеже бяха твърде много обезобразени, да им кажат от царя: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите, тогава се върнете.
6 Когато амонитци видяха, че са станали омразни на Давида, тогава Анон и амонитци пратиха хиляда таланта сребро, да си наемат колесници и конници от Сирия Месопотамска, от Сирия Маахова и от Сува.
7 И наеха си трийсет и две хиляди колесници и царя Мааха с народа му, които дойдоха и се разположиха на стан пред Медева. Събраха се и амонитци от градовете си и излязоха на война.
8 Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска - юнаци.
9 Амонитци излязоха и се наредиха за битка пред градските порти, а царете, които бяха дошли, - отделно в полето.
10 Иоав, като видя, че му предстои сражение отпред и отзад, избра всички отбор войници у Израиля и ги нареди срещу сирийци.
11 А останалата част от народа повери на брата си Авеса, да се наредят срещу амонитци.
12 И каза: ако сирийци почнат да ме надделяват, ще ми помогнеш ти; ако пък амонитци земат да надделяват тебе, аз ще ти помогна.
13 Бъди мъжествен и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на нашия Бог, и Господ нека стори, каквото Му е угодно.
14 Влезе Иоав и людете, които бяха с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.
15 Амонитци пък, щом видяха, че сирийци бягат, побягнаха и те от брата му Авеса, и навлязоха в града. Тогава Иоав си отиде в Йерусалим.
16 Сирийци, като видяха, че са победени от израилтяните, пратиха пратеници и изведоха сирийците, които бяха отвъд реката; предвождаше ги Совак, военачалник Адраазаров.
17 Когато обадиха за това на Давида, той събра всички израилтяни, премина Йордан и, като дойде при тях, построи се насреща им. И влезе Давид в битка със сирийци, и те се удариха с него.
18 И сирийци побягнаха от израилтяните, и Давид изтреби седем хиляди колесници на сирийци и четирийсет хиляди пешаци, а военачалника Совака уби.
19 Като видяха слугите Адраазарови, че ги поразиха израилтяните, сключиха с Давида мир и му се подчиниха. И не искаха вече сирийци да помагат на амонитци.
20
Давид превзема Рава и побеждава филистимците
1 След година, през времето, когато царете излизат на война, Иоав изведе войската и почна да опустошава Амонитската земя, и отиде, та обсади Рава. А Давид си оставаше в Йерусалим. Иоав завоюва Рава и я разруши.
2 И взе Давид венеца на царя им от главата му; в него се намери талант злато на тегло, и скъпоценни камъни имаше по него; възложиха я на главата Давидова. И твърде голяма плячка изнесоха от града.
3 А людете, които бяха в него, извеждаше и ги затриваше с триони, с железни млатове и брадви. Тъй постъпи Давид с всички амонитски градове; па се върна Давид и целият народ в Йерусалим.
4 След това се начена война с филистимците в Газер. Тогава Совахай хушатец уби Сафа, един от Рефаимовите потомци. И те се усмириха.
5 И пак имаше война с филистимци. Тогава Елханам, син Иаиров, уби Лахмия, Голиатов брат, гетец, у когото дръжката на копието беше колкото тъкарско кроено.
6 Имаше битка и в Гет. Там имаше един човек с голям ръст, комуто пръстите бяха по шест - всичко двайсет и четири. И той също беше от Рефаимовите потомци.
7 Той хулеше Израиля, но Ионатан, син на Давидовия брат Шима, го уби.
8 Тия бяха се родили от рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и от ръцете на слугите му.
21
Преброяване на народа и Божието наказание
1 Подигна се сатана против Израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните.
2 И Давид каза на Иоава и на началниците народни: идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан, и ми представете да зная броя им.
3 Иоав каза: да наспори Господ Своя народ сто пъти повече, отколкото е. Те всички, господарю мой, царю, не са ли раби на моя господар? Защо иска това моят господар? За да се сметне това за грях на Израиля ли?
4 Но царската дума надделя над Иоава. И отиде Иоав, та обходи цял Израил, и дойде в Йерусалим.
5 И даде Иоав на Давида списък на преброения народ. Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже меченосци, а иудеи - четиристотин и седемдесет хиляди меченосци.
6 А левитите и вениаминците не преброи с тях, защото царската дума бе отвратителна на Иоава.
7 Това нещо не беше угодно в очите на Бога, и Той порази Израиля.
8 И Давид каза Богу: твърде съгреших, че сторих това. Сега прости вината на Твоя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.
9 И говори Господ на Гада, ясновидец Давидов, и рече:
10 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си едно от тях, и Аз ще го пратя върху ти.
11 Дойде Гад при Давида и му каза: тъй говори Господ: избери си:
12 или три години глад, или три месеца да бъдеш преследван от твоите неприятели, и мечът на твоите врагове да се допира до тебе; или три дни меч Господен и мор по земята и Ангел Господен да погубва по всички предели на Израиля. И тъй, виж, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил с тия думи.
13 Давид отговори на Гада: много ми е мъчно, ала нека по-добре падна в ръцете на Господа, защото милосърдието Му е твърде голямо, - само да не падна в ръце човешки.
14 И проводи Господ мор на Израиля, и умряха седемдесет хиляди души израилтяни.
15 Па проводи Господ Ангела в Йерусалим, за да го изтребва. И когато начена да изтребва. Господ видя и се разкая за това бедствие, и каза на Ангела-изтребителя: стига! Сега спусни ръката си. А Ангелът стоеше тогава над гумното на иевусееца Орна.
16 Давид подигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Йерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.
17 И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш.
18 И Ангелът Господен рече на Гада, за да каже на Давида: нека Давид дойде и постави жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.
19 Давид отиде, според думите на Гада, който му говори от име Господне.
20 Орна се обърна, видя Ангела, и четиримата му синове се скриха с него. Орна вършееше тогава пшеница.
21 Дойде Давид при Орна. Орна, като погледна и видя Давида, излезе от гумното и се поклони Давиду Мичком доземи.
22 Давид рече на Орна: дай ми мястото на гумното, аз ще съградя върху него жертвеник Господу; дай ми го за колкото струва, за да се прекрати изтребата у народа.
23 Орна отговори на Давида: вземи си го; нека моят цар-господар прави каквото му е воля; ето, давам и воловете за всесъжение, и диканите - за дърва, и пшеницата - за принос; всичко туй давам даром.
24 Цар Давид каза на Орна: не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото не ще принасям Господу твой имот и не ще принасям всесъжение нещо, взето даром.
25 И Давид даде на Орна за онова място шестстотин сикли злато.
26 И съзида там Давид жертвеник Господу и принесе всесъжения и мирни жертви; и призва Господа, и Той го послуша, като прати огън от небето върху всесъженния жертвеник.
27 И Господ каза на Ангела: върни меча си в ножницата му.
28 В това време Давид, като видя, че Господ го послуша на гумното на иевусееца Орна, принесе там жертва.
29 А Господнята скиния, която Мойсей бе направил в пустинята, и всесъженния жертвеник се намираха в онова време на Гаваонската висина.
30 И Давид не можеше да иде там, за да потърси Бога, защото беше уплашен от меча на Ангела Господен.
22
1 И рече Давид: ето домът на Господа Бога, ето и жертвеникът за всесъженията на Израиля.
2 И заповяда Давид да съберат пришълците, които бяха в земята Израилска, и отреди каменоделци да дялат камъни за съграждане Божия дом.
3 Давид приготви още много желязо за гвоздеи по крилата на вратите и за скоби, и много мед - без тегло,
4 и кедрови дървета безброй, защото сидонци и тирци доставиха на Давида много кедрови дървета.
5 И каза Давид: син ми Соломон е млад и слаб, а домът, който ще се съгради Господу, трябва да бъде твърде величествен, за слава и за приказ по всички земи; затова аз ще приготвям за него. И приготви Давид до смъртта си много.
6 И повика сина си Соломона и му завеща да построи дом на Господа, Бога Израилев.
7 И каза Давид на Соломона: сине, имах насърце да построя дом на името на Господа, моя Бог,
8 но биде към мене слово Господне и ми се каза: ти си пролял много кръв и си водил големи войни; ти не бива да градиш дом на името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред лицето Ми.
9 Ето, ще ти се роди син: той ще бъде мирен човек; ще му дам спокойствие откъм всички околни врагове, затова името му ще бъде Соломон. В негови дни ще дам на Израиля и мир и спокойствие.
10 Той ще построи дом на името Ми и ще Ми бъде син, пък Аз нему - баща, и ще закрепя престола на царството му над Израиля довека.
11 Сега, сине, нека Господ бъде с тебе, та да имаш сполука и да построиш дом на Господа, твоя Бог, според както Той говори за тебе.
12 Да ти даде Господ мъдрост и разум и да те постави над Израиля; и запази закона на Господа, твоя Бог.
13 Тогава ще имаш сполука, когато залягаш да изпълняваш наредбите и законите, които Господ заповяда Моисею за Израиля. Бъди твърд и юначен, не бой се и не падай духом!
14 И ето, аз при оскудията си приготвих за дома Господен сто хиляди таланта злато, хиляда хиляди таланта сребро, а мед и желязо тегло нямат, защото са голямо множество; дървета и камъни тъй също приготвих, и ти притури към това още.
15 Имаш работници много, и каменоделци, и резбари, и дърводелци, и всякакви изкусници за всякаква работа.
16 Злато, сребро, мед и желязо - безброй: захвани и работи; Господ ще бъде с тебе.
17 И завеща Давид на всички князе израилски да помагат на сина му Соломона:
18 нали с вае е Господ, Бог наш. Който ви даде спокойствие Отвсякъде? Защото Той предаде в мои ръце жителите на тая страна, и страната се покори пред Господа и пред Неговия народ.
19 И тъй, разположете сърцето си и душата си, за да потърсите Господа, вашия Бог. Станете и съградете светилище Господу Богу, за да принесете ковчега на завета Господен и свещените съдове Божии в дома, който се гради на името Господне.
23
Служението на левитите
1 Като остаря и се насити на живота, Давид възцари над Израиля сина си Соломона.
2 И събра всички князе израилски, свещеници и левити;
3 и левитите от трийсет години и нагоре бяха преброени: броят им, на всички до един, беше трийсет и осем хиляди души.
4 От тях бидоха назначени на работа в дома Господен двайсет и четири хиляди, писари и съдии - шест хиляди,
5 четири хиляди вратари и четири хиляди, които славеха Господа със свирала, направени от Давида за славене Господа.
6 И раздели ги Давид на смени според Левиевите синове - Гирсона, Каата и Мерари.
7 От гирсоновци бяха Лаедан и Шимей.
8 Синове Лаеданови: първи Иехиил, Зетам и Иоил - трима.
9 Синове Шимееви: Шеломит, Хазиил и Харан - трима. Те бяха Лаеданови отценачалници.
10 И още синове Шимееви: Иахат, Зиза, Иеуш и Берия. Това бяха синове Шимееви - четирима.
11 Иахат беше главен, Зиза втори; Иеуш и Берия имаха малко деца, затова бяха преброени заедно с бащиния си дом.
12 Синове Каатови: Амрам, Ицхар, Хеврон и Озиил - четирима.
13 Синове Амрамови: Аарон и Мойсей. Аарон беше определен да бъде посветен при Святая-Святих довека, той и синовете му, за да кадят пред лицето на Господа, да Му служат и да благославят Неговото име довека.
14 А Мойсей, човек Божий, и синовете му бяха причислени към Левиевото коляно.
15 Синове Моисееви: Гирсон и Елиезер.
16 Синове Гирсонови: пръв беше Шевуил.
17 Синове Елиезерови бяха: първи Рехавия. Други синове нямаше Елиезер; а Рехавия имаше твърде много синове.
18 Синове Ицхарови: първи Шеломит.
19 Синове Хевронови: първи Иерия, втори Амария, трети Иахазиил и четвърти Иекамам.
20 Синове Озиилови: първи Миха и втори Ишия.
21 Синове Мерариеви: Махли и Муши. Синове Махлиеви: Елеазар и Кис.
22 Елеазар умря и нямаше синове, а само дъщери; и ожениха се за тях синовете Кисови, техни братовчеди.
23 Синове Мушиеви: Махли, Едер и Иремот - трима.
24 Това бяха синовете Левиеви според домовете на бащите им, глави на челяди, както бяха преброени поименно, всички до един, които вършеха службите в дома Господен, от двайсет години и нагоре.
25 Защото Давид каза: Господ, Бог Израилев, даде спокойствие на Своя народ и го въдвори в Йерусалим навеки,
26 та левитите не ще има нужда да носят скинията и всякакви нейни вещи за служене в нея.
27 Затова, според последните Давидови заповеди, бидоха преброени левитите от двайсет години и нагоре,
28 за да бъдат при синовете Ааронови, да служат в дома Господен, в двора и в пристройките, да спазват чистота в цялото светилище и да изпълняват всяка служба при Божия дом;
29 да нагледват хлябовете на предложението, пшеничното брашно за хлебен принос, пресните питки, печеното и пърженото и всички мерки и теглилки;
30 да застават всяко утро да благодарят и славословят Господа, както и вечер,
31 при всички всесъжения, принасяни Господу в съботни дни, в новомесечия и в празници според броя, както е наредено за тях, - постоянно пред лицето на Господа, -
32 и да пазят скинията на откровението, светилището и синовете Ааронови, техни братя, при службите в дома Господен.
24
Задължения на свещениците
1 Ето и разпределението на синовете Ааронови: Ааронови синове: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.
2 Надав и Авиуд умряха преди баща си, а синове нямаха, затова свещенствуваха Елеазар и Итамар.
3 И Давид ги разпредели: Садока - от синовете Елеазарови, и Ахимелеха - от синовете Итамарови, по ред на службата им.
4 И намери се, че между синовете Елеазарови имаше повече отценачалници, нежели между синовете Итамарови. И той ги разпредели тъй: от синовете Елеазарови - шестнайсет челядни глави, а от синовете Итамарови - осем.
5 А разпределяше ги по жребие, защото главните в светилището и главните пред Бога бяха от синовете Елеазарови и от синовете Итамарови;
6 записваше ги Шемаия, син Натанаилов, писар от левитите, пред лицето на царя и князете и пред свещениците Садока и Ахимелеха, Авиатаров син, и пред главите на свещеническите и левитските челяди: кога се хвърляше жребие, вземаха една челяд от Елеазаровия род, след това вземаха от Итамаровия род.
7 Първо жребие излезе за Иехоиарива, второ - за Иедаия,
8 трето - за Харима, четвърто - за Сеорима,
9 пето - за Малхия, шесто - за Миямина,
10 седмо - за Хакоца, осмо - за Авия,
11 девето - за Иешуа, десето - за Шехания,
12 единайсето - за Елиашива, дванайсето - за Иакима,
13 тринайсето - за Хушая, четиринайсето - за Иешевава,
14 петнайсето - за Вилга, шестнайсето-за Имера,
15 седемнайсето - за Хезира, осемнайсето - за Хапицеца,
16 деветнайсето - за Петахия, двайсето - за Иезекииля,
17 двайсет и първо - за Иахина, двайсет и второ - за Гамула,
18 двайсет и трето - за Делаия, двайсет и четвърто - за Маазия.
19 Тоя беше техният ред при службата им за дохождане в дома Господен, според устава им, нареден от баща им Аарона, както му бе заповядал Господ, Бог Израилев.
20 У другите Левиеви синове разпределението беше: от синовете Амрамови - Шуваил; от Шуваиловите синове - Иедия;
21 от Рехавия и от Рехавиевите синове Ишия беше първи;
22 от Ицхара - Шеломот; от Шеломотовите синове - Иахав;
23 от синовете Хевронови: първи беше Иерия, втори - Амария, трети - Иахазиил, четвърти - Иекамам.
24 От Озииловите синове - Миха; от Миховите синове - Шамир.
25 Брат на Миха беше Ишия; от Ишиевите синове - Захария.
26 От синовете Мерариеви - Махли и Муши; от синовете на Иаазия - Бено.
27 Синове Мерариеви от Иаазия - Бено, Шохам, Закур и Иври.
28 От Махлия - Елеазар: той нямаше синове.
29 От Киса и от синовете Кисови - Иерахмиил;
30 синове Мушиеви - Махли, Едер и Иеримот. Това бяха синовете левитски според поколенията им.
31 И те хвърляха жребие наравно с братята си, Ааронови синове, пред лицето на цар Давида и Садока и Ахимелеха и главите на свещеническите и левитските челяди: главата на челядта наравно с по-малкия си брат.
25
Храмовите музиканти
1 Давид и началниците на войнството отделиха за служба синовете Асафови, Еманови и Идитунови, за да песнопеят на гусли, псалтири и кимвали; отредени бяха за работа в службата си:
2 от синовете Асафови: Закур, Йосиф, Нетания и Ашарела, синове Асафови, под ръководство на Асафа, който свиреше по упътване на царя.
3 От Идитуна - синовете Идитунови: Гедалия, Цери, Исаия, Семей, Хашавия и Мататия, шестима, под ръководство на баща си Идитуна, който свиреше на гусла, за слава и хвала на Господа.
4 От Емана - синовете Еманови: Букия, Матания, Озиил, Шевуил, Еримот, Ханания, Ханани, Елиата, Гидалти, Ромамти-Езер, Иошбекаша, Малоти, Хотир и Махазиот.
5 Всички тия бяха синове на Емана, царски ясновидец, отредени по думите Божии, да възнасят слава. Бог бе дал Еману четиринайсет сина и три дъщери.
6 Те всички под ръководство на баща си пееха в дома Господен с кимвали, псалтири и гусли при службата в дома Божий по упътване на царя, или на Асафа, Идитуна и Емана.
7 Броят им, заедно с братята им, обучени да пеят пред Господа, на всички, които знаеха това изкуство, беше двеста осемдесет и осем.
8 И хвърлиха жребие за смените на службата, малки наравно с големи, учители наравно с ученици.
9 Първо жребие излезе на Асафа за Иосифа; второ - на Гедалия с братята му и синовете му; те бяха дванайсет;
10 трето - на Закура със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
11 четвърто - на Ицрия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
12 пето - на Нетания със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
13 шесто - на Букия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
14 седмо - на Иесарела със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
15 осмо - на Исаия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
16 девето - на Матания със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
17 десето - на Шимея със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
18 единайсето - на Азариила със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
19 дванайсето - на Хашавия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
20 тринайсето - на Шуваила със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
21 четиринайсето - на Мататия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
22 петнайсето - на Иеримота със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
23 шестнайсето - на Ханания със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
24 седемнайсето - на Иошбекаша със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
25 осемнайсето - на Ханани със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
26 деветнайсето - на Малотия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
27 двайсето - на Елиата със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
28 двайсет и първо - на Хотира със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
29 двайсет и второ - на Гидалтия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
30 двайсет и трето - на Махазиота със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;
31 двайсет и четвърто - на Ромамти-Езера със синовете му и братята му; те бяха дванайсет.
26
Храмовата стража и други служби
1 Ето разпределението на вратарите: от Кореевци: Мешелемия, Кореев син, от синовете Асафови.
2 Синове Мешелемиеви: първороден Захария, втори - Иедиаил, трети - Зевадия, четвърти - Иатниил,
3 пети - Елам, шести - Иехоханан, седми - Елиехоенай.
4 Синове Овед-Едомови: първороден Шемаия, втори - Иехозавад, трети - Иоах, четвърти - Сахар, пети - Натанаил,
5 шести - Амиил, седми - Исахар, осми - Пеултай, защото Бог го беше благословил.
6 На сина му Шемаия се родиха тъй също синове, които бяха началници в рода си, понеже бяха мъже силни.
7 Синове Шемаиеви: Отни, Рефаил, Овед и Елзавад, и негови братя, мъже силни: Елия, Семахия (и Иеваком).
8 Всички тия бяха от синовете на Овед-Едома; те и синовете им и братята им бяха мъже прилежни и за служба способни: Овед-Едом ги имаше шейсет и двама.
9 Мешелемий имаше синове и братя, мъже способни - осемнайсет.
10 Хоса, от синовете Мерариеви, имаше синове: Шимри, главен, макар да не беше първороден, но баща му го беше поставил за главен;
11 втори - Хелкия, трети - Тевалия, четвърти - Захария; всички синове и братя на Хоса бяха тринайсет.
12 Това беше разпределението на вратарите според челядните глави, способни за служба заедно с братята си, за да служат в дома Господен.
13 Те хвърлиха жребие, както малък, тъй и голям, според челядите си, за всяка врата.
14 Жребието за източната се падна на Шелемия; хвърлиха жребие и за сина му Захария, умен съветник, и жребието му се падна за северната.
15 Овед-Едому - за южната, а на синовете му - при клетовете.
16 На Шупима и Хоса - на запад при Шелехетски врата, дето пътят се подема нагоре и дето стои стража срещу стража.
17 Към изток имаше по шестима левити, към север - по четирима, към юг - по четирима, а при клетовете - по двама.
18 Към запад на пътя при притвора - по четирима, а при самия притвор - по двама.
19 Това беше разпределението на вратарите от синовете Корееви и синовете Мерариеви.
20 А братята им левити нагледваха съкровището на дома Божий и съкровищниците на посветените вещи.
21 Между синовете на Лаедана, Герсонов син, между челядните глави от Лаедана Герсонски, беше Иехиел.
22 И синовете Иехиелови: Зетам и брат му Иоил нагледваха съкровищата на Господния дом,
23 заедно с потомците на Амрама, Ицхара, Хеврона и Озиила.
24 Шевуил, син на Гирсона, Моисеев син, беше главен надзорник на съкровищниците. )
25 Брат му Елиезер имаше син Рехавия, а тоя - син Исаия, а тоя - син Иорам, а тоя - син Зихрий, а тоя - син Шеломит.
26 Шеломит и братята му нагледваха всички съкровищници на посветените вещи, които беше посветил цар Давид и челядните глави и хилядниците, стотниците и предводителите на войската.
27 От завоевания и плячки те посветяваха за поддържане дома Господен.
28 И всичко, що бе посветил Самуил пророк, и Саул, син Кисов, и Авенир, син Ниров, и Иоав, син Саруев, всичко посветено беше под ръцете на Шеломита и братята му.
29 От рода Ицхаров: Хенания и синовете му бяха отредени за външна служба у израилтяните, за писари и съдии.
30 От рода Хевронов: Хашавия и братята му, храбри мъже, хиляда и седемстотин, имаха надзор над Израиля отсам Йордан, към запад, за всички работи по службата Господня и по царската служба.
31 В рода Хевронов Иерия беше глава на хевронци, в техните родове, в поколенията им. Те бяха преброени в четирийсетата година от Давидовото царуване, и помежду им се намериха юнаци мъже в Иазер Галаадски.
32 И братята му, мъже способни, две хиляди и седемстотин, бяха челядни глави. Тях постави цар Давид над коляното Рувимово и Гадово и полуколяното Манасиево за всички работи Божии и работи царски.
27
Организация на военачалниците и длъжностните лица
1 Ето синовете Израилеви по техния брой, челядните глави, хилядниците, стотниците и управителите, които по отделения служеха на царя за всички работи, дохождайки и отхождайки всеки месец, през всички месеци на годината. Във всяко отделение те бяха по двайсет и четири хиляди.
2 Над първото отделение, за първия месец, беше началник Иашовам, син Завдиилов; в отделението му имаше двайсет и четири хиляди;
3 той беше от Фаресовите синове и главен над всички военачалници в първия месец.
4 Над отделението за втория месец беше Додай, ахохиец; в отделението му беше и княз Миклот; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.
5 Трети главен военачалник, за третия месец, беше Ванея, син на свещеник Иодая; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди;
6 тоя Ванея беше един от трийсетте юнаци и техен началник, и в неговото отделение се намираше син му Амизавад.
7 Четвърти, за четвъртия месец, беше Асаил, Иоавов брат, и след него син му Завадия; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.
8 Пети, за петия месец, беше княз Шамхут, израхитец; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.
9 Шести, за шестия месец, беше Ира, Икешов син, текоец; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.
10 Седми, за седмия месец, беше Хелец, пелонитец, от Ефремовите синове; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.
11 Осми, за осмия месец, беше Совохай, хушатец, от Заровия род; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.
12 Девети, за деветия месец, беше Авиезер, анатотец, от синовете Вениаминови; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.
13 Десети, за десетия месец, беше Махарай, нетофатец, от Заровия род; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди души.
14 Единайсети, за единайсетия месец, беше Ванея, пиратонец, от синовете Ефремови; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.
15 Дванайсети, за дванайсетия месец, беше Хелдай, нетофатец, от потомците Хотониилови; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.
16 А над Израилевите колена главни началници бяха: у рувимовци - Елиезер, син Захриев; у симеоновци - Сафатия, син Маахиев;
17 у левиевци - Хашавия, син Кемуилов; у аароновци - Садок;
18 у иудовци - Елиав, от Давидовите братя; у исахаровци - Омри, Михайлов син;
19 у завулоновци - Ишмаия, Овадиев син; у нефталимовци - Иеримот, Азриилов син;
20 у Ефремовите синове - Осия, Азазиев син; на полуколяното Манасиево - Иоил, Федаиев син;
21 в полуколяното Манасиево в Галаад - Идо, Захариев син; у вениаминовци - Иаасиил, Авениров син;
22 у дановци - Азариил, Иерохамов син. Това бяха вождовете на Израилевите колена.
23 Давид не преброи ония, които бяха от двайсет години и по-долу, защото Господ бе казал, че ще умножи Израиля като звездите небесни.
24 Саруевият син Иоав начена преброяването, ала го не довърши, и гняв Божий дойде върху Израиля поради това преброяване, и то не влезе в летописите на цар Давида.
25 Над царските съкровища беше Азмавет, Адиилов син, а над складовете в полето, в градовете, в селата и в кулите - Ионатан, Узиев син;
26 а над ония, които боравеха с полски работи, със земеделие, беше Езрий, Хелувов син;
27 над лозята - Шимей от Рама, а над винните складове в лозята - Завдий от Шефам;
28 над маслините и смокините в долината - гедеритецът Баал-Ханан, а над складовете с дървено масло - Иоас;
29 над едрия добитък, що пасеше в Шарон - шаронецът Шитрай, а над добитъка в долините - Адлаевият син Шафат;
30 над камилите - исмаилецът Овил; над ослиците - меронитецът Иехдия;
31 над дребния добитък - агаритецът Иазис. Всички тия бяха началници над цар Давидовия имот;
32 Ионатан, Давидов чичо, беше съветник, човек умен и книжовен; и Иехиил, Хахмониев син, беше при царските синове;
33 Ахитофел беше царев съветник; архитецът Хусий - царев приятел;
34 а след Ахитофела бяха Иодай, син Ваниев, и Авиатар; Иоав пък беше царев военачалник.
28
Инструкциите на Давид за храма
1 Давид събра в Йерусалим всички израилски вождове, началници на колената, началници на отделите, които служеха на царя, хилядници и стотници и ония, които бяха над всички имоти и стада на царя, синовете му със скопците, военачалниците и всички храбри мъже.
2 И стана цар Давид на нозе и рече: чуйте ме, братя мои и народе мой! Беше ми на сърце да построя дом за покой на ковчега на завета Господен, и за подножие на нозете на нашия Бог, и приготвих потребното за градеж.
3 Но Бог ми каза: не гради дом на името Ми, защото си човек войнствен и си кръв проливал.
4 Обаче Господ, Бог Израилев, избра мене от целия ми бащин дом, за да бъда вечно цар над Израиля;защото Той избра Иуда за княз, а в дома на Иуда - дома на баща ми, а от синовете на баща ми благоволи да постави мене за цар над цял Израил;
5 а от всичките ми синове, - защото Господ ми даде много синове, - Той избра сина ми Соломона да седи върху престола на Господното царство над Израиля,
6 и ми каза: син ти Соломон ще построи Моя дом и Моите двори, защото съм Си го избрал за син, и ще му бъда баща;
7 и ще утвърдя царството му навеки, ако той твърдо изпълнява Моите заповеди и Моите наредби, както доднес.
8 И сега пред очите на цял Израил, събрание Господне, и в ушите на нашия Бог казвам: пазете и дръжте всички заповеди на Господа, вашия Бог, за да владеете тая хубава земя и да я оставите след себе си в наследство на децата си навеки.
9 И ти, сине Соломоне, да познаваш Бога, твоя баща, и да Му служиш от все сърце и от все душа, защото Господ изпитва всички сърца и знае всички движения на мислите. Ако Го търсиш, ще Го намериш; ако Го оставиш, Той ще те остави завинаги.
10 Внимавай! щом Господ те е избрал да Му построиш дом за светилище, бъди твърд и работи.
11 Тогава Давид даде на сина си Соломона чертеж за притвора и за сградите му, за клетовете му, за горниците му и вътрешните му стаи и за дома на ковчега,
12 и чертеж за всичко, що му беше на душа, за дворовете на дома Господен, за всички стаи наоколо, за съкровищниците на Божия дом и за съкровищниците на посветените предмети,
13 за свещенишките и левитските отделения, за всякаква служебна работа в дома Господен, за всички служебни съдове в дома Господен,
14 за златните вещи, с означение теглото, за всеки служебен съд, за всички сребърни вещи, с означение теглото на всеки служебен съд.
15 И даде злато за светилниците и за златните им кандилца, като означи теглото на всеки светилник и неговото кандилце, също и за сребърните светилници, като означи теглото на всеки светилник и неговите кандилка, според служебното назначение на всеки светилник;
16 даде и злато за трапезите на хлябовете на предложението, за всяка златна трапеза, и сребро за сребърните трапези,
17 за вилици, чаши и ръсилници от чисто злато, за златни блюда, с означение теглото на всяко блюдо, за сребърни блюда, с означение теглото на всяко блюдо,
18 за кадилния жертвеник от ляно злато, с означение теглото, и за направа на колесница със златни херувими, разперили крила и надвесени над ковчега на завета Господен.
19 Всичко това е писано от Господа, казваше Давид, както Той ме е вразумил по всичките работи на постройката.
20 И каза Давид на сина си Соломона: бъди твърд и мъжествен и се залови за работа; не бой се и не се плаши, защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; Той няма да отстъпи от тебе и няма да те остави, докле не свършиш цялата нужна работа по дома Господен.
21 Ето отделите на свещениците и левитите за всяка служба при Божия дом. Имаш за всяка работа ревностни мъже, изкусни за всяка работа, и началници и цял народ са готови за всички твои заповеди.
29
Последни слова на Давид
1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: син ми Соломон, едничкият, когото Бог избра, е млад и нежен, а делото е велико, защото това здание не е за човек, а за Господа Бога.
2 С всички сили приготвих за дома на моя Бог злато за златните работи, сребро за сребърните и мед за медните, желязо за железните и дървета за дървените, ониксови камъни и камъни за влагане, камъни хубави и шарени, всякакви скъпи камъни и много мрамор;
3 и още, от любов към дома на моя Бог, що имам собствено съкровище от злато и сребро, и него давам за дома на моя Бог, вън от всичко, що съм приготвил за светия дом:
4 три хиляди таланта злато, офирско злато, и седем хиляди таланта чисто сребро за облепяне стените на сградите,
5 за всички златни вещи, за всички сребърни и за всички изделия от художнишки ръце. Не ще ли още някой драговолно да пожертвува днес за Господа?
6 Тогава родоначалниците и коленоначалниците израилски, хилядници и стотници и цареви икономи заподнасяха драговолни приноси.
7 И дадоха за уреждане Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнайсет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.
8 И които имаха драгоценни камъни, даваха и тях в съкровищницата на дома Господен, в ръцете на герсонеца Иехиила.
9 И народът се радваше на тяхното усърдие, защото те от все сърце жертвуваха Господу, па и Давид се много радваше.
10 И благослови Давид Господа пред цялото събрание и рече: благословен си, Господи, Боже на нашия отец Израиля, от века и до века!
11 Твое е. Господи, и величие, и сила, и слава, и победа, и блясък; и всичко, що е на небето и на земята, е Твое; Твое е. Господи, царството, и Ти стоиш над всичко отгоре като Властител.
12 От Тебе е и богатство и слава; Ти владичествуваш над всичко, в Твоя ръка е и сила и крепост, и в Твоя власт е да въздигнеш и укрепиш всичко.
13 Сега, Боже наш. Те славословим и хвалим Твоето величествено име.
14 Защото, кой съм аз, и кой е моят народ, та можахме да пожертвуваме толкова? Но от Тебе е всичко, и полученото от Твоята ръка Ти дадохме;
15 защото ние сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни отци; нашите дни са като сянка на земята, и няма нищо трайно.
16 Господи, Боже наш! всичко това богатство, което приготвихме, за да съградим дом на Тебе, на Твоето свето име, е от Твоя ръка, и всичко е Твое.
17 Зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и обичаш чистосърдечието; аз от чисто сърце пожертвувах всичко това, и сега виждам, че и Твоят народ, който е събран тука, с радост Ти жертвува.
18 Господи, Боже на Авраама, Исаака и Израиля, нашите отци! запази това довека, това разположение на сърдечните мисли у Твоя народ, и насочи сърцето им към Тебе.
19 А на сина ми Соломона дай праведно сърце, за да спазва Твоите заповеди, Твоите откровения и Твоите наредби, да изпълни всичко това и да съгради зданието, за което съм всичко приготвил.
20 А на цялото събрание Давид каза: благословете Господа, нашия Бог. И цялото събрание благослови Господа, Бога на отците си, па коленичиха и се поклониха на Господа и на царя.
21 На другия ден след това принесоха жертва Господу и възнесоха всесъжение Господу: хиляда телци, хиляда овни и хиляда агнета с възлиянията им, и много жертви от цял Израил.
22 И ядоха и пиха пред Господа в оня ден с голяма радост, и втори път прогласиха Соломона, сина Давидов, за цар и го помазаха пред Господа за върховен владетел, а Садока за свещеник.
23 И седна Соломон на престола Господен като цар, вместо баща си Давида, и преуспяваше, и цял Израил му се покоряваше.
24 И всички началници и велможи, както и всички синове цар Давидови се покориха на цар Соломона.
25 И Господ възвеличи Соломона пред очите на цял Израил и му дарува царска слава, каквато не бе имал преди него ни един цар израилски.
26 Давид, син Иесеев, царува над цял Израил.
27 Той царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години, и в Йерусалим царува трийсет и три години.
28 И умря в дълбока старост, сит на живот, богатство и слава; вместо него се възцари син му Соломон.
29 Делата на цар Давида, първите и последните, са описани в записките на ясновидеца Самуила, в записките на пророк Натана и в записките на ясновидеца Гада,
30 както и цялото му царуване, юначеството му и събитията, които станаха с него, с Израиля и с всички земни царства.
1
Царуване на Соломон (1:1-9:31)
Мъдростта и богатството на Соломон
1 Соломон, син Давидов, се утвърди в царството си, и Господ, неговият Бог, беше с него и го въздигна високо.
2 И заповяда Соломон на цял Израил да се съберат: хилядници, стотници, съдии и всички началници в цял Израил - отценачалници.
3 Па отидоха Соломон и цялото събрание с него на висината в Гаваон, понеже там беше Божията скиния на събранието, която Мойсей, раб Господен, бе направил в пустинята.
4 Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириатиарим на онова място, що му беше приготвил, като направи за него скиния в Йерусалим.
5 А медният жертвеник, що бе направил Веселиил, син на Урия, Оров син, си оставаше там пред скинията Господня; него потърсиха Соломон и събранието.
6 И там, пред лицето на Господа, върху медния жертвеник, който беше пред скинията на събранието, Соломон принесе хиляда всесъжения.
7 В оная нощ яви се Господ на Соломона и му каза: искай, каквото желаеш, за да ти дам.
8 Соломон отговори Богу: Ти стори на баща им Давида голяма милост и ме по стави цар вместо него.
9 Нека сега, Господи Боже, се изпълни словото Ти към баща ми Давида. Понеже ме възцари над народ многоброен, като земния прах,
10 дай ми сега мъдрост и разум, за да излизам и влизам пред тоя народ; защото, кой може да управлява тоя Твой голям народ?
11 И рече Бог на Соломона: задето си имал това на сърце и не поиска богатство, имот и слава, нито душите на твоите неприятели, нито пък поиска много дни, а си поиска мъдрост и разум, за да управляваш Моя народ, над който те поставих за цар, -
12 мъдрост и разум ти се дава, а богатство, имот и слава ще ти дам такива, каквито у царете преди тебе не е имало, нито ще има след тебе.
13 Тогава Соломон се върна от висината в Гаваон, от скинията на събранието, в Йерусалим, и царуваше над Израиля.
14 И събра Соломон колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници и дванайсет хиляди конника, които настани по колесничните градове и при царя в Йерусалим.
15 И направи царят в Йерусалим среброто и златото равноценно с камъните, а кедрите по тяхното множество направи равноценни със смоковниците в низините.
16 Коне довеждаха Соломону от Египет и от Кува; царски търговци ги с пари купуваха от Кува:
17 една колесница се купуваше и докарваше от Египет за шестстотин сикли сребро, а един кон - за сто и петдесет. Така те доставяха това чрез свои ръце на всички царе хетейски и царе арамейски.
2
Подготовка за построяването на храма
1 И реши Соломон да построи дом на името Господне и царски дом за себе си.
2 И отброи Соломон седемдесет хиляди носачи и осемдесет хиляди каменоделци в планините и нагледници над тях - три хиляди и шестстотин.
3 Па проводи Соломон да кажат на тирския цар Хирама: както правеше с баща ми Давида и му пращаше кедри, за да си съгради дом за живеене, тъй направи и с мене.
4 Ето аз градя дом на името на Господа, моя Бог, да го посветя Нему, за да се кади пред Него благовонно кадиво, да се поднасят постоянно хлябовете на предложението и да се вьзнасят там всесъжения сутрин и вечер в съботите, новомесечията и празниците на Господа, нашия Бог, което е заповядано завинаги на Израиля.
5 Домът, който градя, е велик, защото е велик нашият Бог, погоре от всички богове.
6 И ще смогне ли някой да Му съгради дом, когато небето и небесата на небесата Го не побират? И кой съм аз, та да мога да' Му съградя дом, освен за кадене пред лицето Му?
7 И тъй, прати ми човек, който знае да работи изделия от злато, от сребро, от мед и от желязо и от пурпурна, червена и синя прежда, и който знае да реже резбарски работи, заедно с художниците, каквито имам в Иудея и в Йерусалим, които приготви баща ми Давид.
8 И прати ми кедрови дървета и кипарис и певгово дърво от Ливан, защото зная, че твоите слуги умеят да секат ливански дървета. И ето, моите слуги ще идат с твоите слуги,
9 за да ми приготвят много дървета, защото домът, който градя, е голям и чуден.
10 А на дърводелците, твои слуги, които ще секат дървета, ще дам за храна: двайсет хиляди кора пшеница и двайсет хиляди кора ечемик, двайсет хиляди бата вино и двайсет хиляди бата дървено масло.
11 И Хирам, цар тирски, отговори с писмо, което прати Соломону: от любов към Своя народ Господ те постави цар над него.
12 И още каза Хирам: благословен Господ, Бог Израилев, Който е създал небето и земята и е дал Давиду син мъдър, умен и разумен, който тъкми да строи дом Господу и дом царски за себе си.
13 И тъй, пращам (ти) човек умен, надарен със знания - Хирам-Авия,
14 син на жена от Дановите дъщери, а баща му е тирец; той знае да работи изделия от злато и от сребро, от мед и от желязо, от камъни и от дърво, от пурпурна и синя прежда, от виеон и от багреница и да изрязва всякаква резба и да извършва всичко, що му бъде поръчано, заедно с твоите художници и с художниците на моя господар Давида, твоя баща.
15 А пшеницата и ечемика, дървеното масло и виното, за които говориш, господарю мой, прати на своите слуги.
16 Ние пък ще насечем дървета от Ливан, колкото ти трябва, и ще ги докараме на салове по море в Яфа, а ти ще ги откараш в Йерусалим.
17 И преброи Соломон всички пришълци, които бяха тогава в Израилската земя, след като ги беше преброил баща му Давид, - и излязоха сто петдесет и три хиляди и шестстотин.
18 От тях Соломон отреди седемдесет хиляди за носачи, осемдесет хиляди за каменоделци в планините и три хиляди и шестстотин за нагледници, за да подканят народа към работа.
3
Построяване на храма
1 И начена Соломон да строи дома Господен в Йерусалим, на планина Мория, която бе посочена на баща му Давида, на онова място, що бе приготвил Давид, върху гумното на иевусееца Орна.
2 А начена да го строи на втория ден от втория месец през четвъртата година на своето царуване.
3 Основата, положена от Соломона при граденото на дома Божий, беше тая: дължина шейсет лакти, по старата мярка, а широчина - двайсет лакти;
4 а притворът пред дома беше дълъг колкото ширината на дома - двайсет лакти, висок пък - сто и двайсет. И отвътре го обкова с чисто злато.
5 А главния дом облече с кипарисово дърво, обкова го с най-хубаво злато и изработи по него палми и верижки.
6 И украси дома с драгоценни камъни за хубост; а златото беше парваимско злато.
7 И обкова със злато дома, гредите, праговете, стените му (и прозорците) и вратите му, и по стените извая херувими.
8 И направи Святая-Святих: дължината й според широчината на дома - двайсет лакти, и широчината й - двайсет лакти; и покри я с шестстотин таланта най-добро злато.
9 Тежината на гвоздеите беше петдесет сикли злато (всякой гвоздей). Горниците тъй също обкова със злато.
10 А в Святая-Святих направи два херувима, резбарска работа, и ги обкова със злато.
11 Крилата на херувимите бяха надлъж двайсет лакти: едното крило, пет лакти, се допираше до стената на дома, а другото крило, също пет лакти, се срещаше с крилото на другия херувим;
12 също и едното крило на другия херувим, пет лакти, се допираше до стената на дома, а другото крило, пет лакти, се срещаше с крилото на другия херувим.
13 Крилата на херувимите бяха разперени на двайсет лакти; а тия стояха на нозете си с лице към храма.
14 И направи завеса от син, пурпурен и багрен плат я от висон, и на нея изобрази херувими.
15 И пред храма направи два стълба, високи по трийсет и пет лакти, и главуляк отгоре на всеки пет лакти.
16 И направи верижки, както в светилището, и ги положи върху стълбовете, и направи сто нара, които тури на верижките.
17 И постави стълбовете пред храма: единия отдясно, другия отляво, и нарече десния Иахин, а левия Воаз.
4
Принадлежности на храма
1 И направи меден жертвеник: двайсет лакти дълъг, двайсет лакти широк и десет лакти висок.
2 И направи изляно море - от единия му край до другия десет лакти - цялото кръгло, високо пет лакти, а наоколо го обхващаше връв от трийсет лакти;
3 наоколо му под него от всички страни имаше изляни образи волски; на десет лакти наоколо обикаляха морето два реда волове, изляни заедно с него.
4 То стоеше върху дванайсет вола: три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг и три гледаха към изток, и морето върху тях отгоре; заднищата им пък бяха обърнати навътре под него.
5 Дебело беше една длан, и краищата му, направени като краищата на чаша, приличаха на цъфнал крин. То събираше до три хиляди бата.
6 Направи и десет умивалници и постави пет отдясно и пет отляво, за да мият в тях, - миеха в тях приготвеното за всесъжения; а морето - за свещениците, за да се мият в него.
7 Направи и десет златни светилници, каквито трябваше да бъдат, и ги постави в храма - пет отдясно и пет отляво.
8 Направи и десет трапези и ги постави в храма - пет отдясно и пет отляво; направи и сто златни чаши.
9 Направи още и свещенически двор, и голям двор, и врати към двора, а стожерите им обкова с мед.
10 Морето постави на дясна страна, към югоизток.
11 И направи Хирам котли, лопатки, чаши (кадилници и всички жертвени съдове). И свърши Хирам работата, която вършеше за цар Соломона в Божия дом:
12 два стълба и два пояса около главуляците върху стълбовете и две мрежи, за да покриват двата пояса около главуляците, които бяха върху стълбовете,
13 и четиристотин нара на двете мрежи - два реда нарове за всяка мрежа, за да покриват двата пояса около главуляците върху стълбовете.
14 Направи и подставки, направи и умивалници над под ставките;
15 едно море и дванайсет вола под него,
16 и котли, и лопатки, и вилици; целия тоя прибор Хирам-Авий направи на цар Соломона за дома Господен от изгладена мед.
17 Царят ги излива в глинена пръст в околността на Йордан, между Сокхот и Цереда.
18 Соломон направи всички тия вещи в голямо множество, тъй че не се знаеше теглото на медта.
19 Направи Соломон и всички други вещи за Божия дом: и златен жертвеник, и трапези за хлябовете на предложението,
20 и светилници, и кандилцата им, за да ги палят по устава пред давира, - от чисто злато;
21 и цветя, и кандилца, и щипци от злато, от най-чисто злато,
22 и ножове, и ръсилници, и чаши, и пепелници от най-чисто злато; и храмовите двери - вътрешните двери за Святая-Святих, и храмовите двери за светилището - от злато.
5
1 И свърши се всичката работа, която извърши Соломон за дома Господен. И внесе Соломон посветеното от баща му Давида сребро и злато, и всички вещи предаде в съкровищниците на Божия дом.
Пренасяне на Ковчега на Завета в храма
2 Тогава Соломон свика в Йерусалим старейшините израилски и всички коленоначалници и отценачалници у Израилевите синове, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч от Сион.
3 И събраха се при царя всички израилтяни на празника, в седмия месец.
4 И дойдоха всички старейшини Израилеви. Левитите дигнаха ковчега;
5 и понесоха ковчега и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията, - понесоха ги свещеници и левити.
6 А цар Соломон и цялото Израилево общество, което се бе събрало при него пред ковчега, принасяха жертви - овци и волове, толкова много, че не бе възможно да се изброят и сметнат.
7 И свещениците донесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма - в Святая-Святих, под крилата на херувимите.
8 Херувимите простираха крила над мястото на ковчега и покриваха ковчега и върлините му отгоре.
9 И върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха пред давира, ала не излизаха навън; те са там и доднес.
10 В ковчега нямаше нищо, освен двете скрижали, които Мойсей бе положил на Хорив, когато Господ сключи завет с Израилевите синове, след излизането им из Египет.
11 Когато свещениците излязоха из светилището, - защото всички свещеници, които бяха там, се осветиха, без разлика на отдели;
12 когато всички певци-левити: Асаф, Еман, Идитун и синовете им и братята им, облечени във висон, с кимвали, псалтири и гусли стояха на източната страна на жертвеника, и с тях заедно сто и двайсет свещеника тръбяха с тръби,
13 тръбяха и пееха като един, издавайки един глас за хвала и славословие Господу; когато екна звукът от тръби, кимвали и други свирала, и всички хвалеха Господа, че Той е благ, че милостта Му е вовеки, - тогава домът, домът Господен, се изпълни с облак,
14 и поради облака свещениците не можеха да стоят при службата, защото слава Господня изпълни Божия дом.
6
Молитвата на Соломон
1 Тогава Соломон рече: Господ бе казал, че ще благоволи да обитава в мъгла,
2 но аз (о, Светий,) Ти построих дом за жилище, място за вечно Твое пребъдване.
3 И обърна царят лицето си, та благослови цялото събрание израилтяни - цялото събрание израилтяни стоеше, -
4 и каза: благословен Господ, Бог Израилев. Който свърши сега със светата Си ръка това, що бе казал с устата Си на баща ми Давида! Той бе казал:
5 от оня ден, когато изведох Моя народ из Египетската земя. Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за съграждане дом, дето да пребъдва името Ми, нито избрах мъж, който да е управител на Моя народ Израиля,
6 а избрах Йерусалим, та името Ми там да пребъдва, избрах Давида, та той да бъде над Моя народ Израиля.
7 Баща ми Давид имаше на сърце да построи дом на името на Господа, Бога Израилев.
8 Но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце.
9 Обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който ще произлезе от бедрата ти, - той ще построи храм на името Ми.
10 И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл: аз стъпих на мястото на баща си Давида, седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих дом на името на Господа, Бога Израилев.
11 И положих там ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил със синовете Израилеви.
12 Па застана Соломон при жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце, -
13 защото Соломон бе направил меден амвон, дълъг пет лакти, широк пет лакти и висок три лакти, и го бе поставил посред двора; на него той застана, коленичи пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето, -
14 и каза: Господи, Боже Израилев! Няма Бог, подобен на Тебе, нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и милостта към рабите Си, които ходят пред Тебе с всичкото си сърце;
15 Ти изпълни на Своя раб Давида, мой баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл е устата Си, днес изпълни е ръката Си.
16 И сега. Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, онова, що му бе рекъл, думайки: няма да ти се прекрати мъж, който да седи пред лицето Ми на престола Израилев, само ако твоите синове внимават за пътищата си, като ходят по Моя закон тъй, както си ходил ти пред Мене.
17 И сега. Господи, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида!
18 Наистина, Бог ли ще обитава с човеците на земята? Ако небето и небесата на небесата Те не побират, толкова по-малко тоя храм, що съм построил.
19 Но погледни милостивно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! Чуй зова и молитвата, с която Твоят раб се моли пред Тебе.
20 Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към мястото, в което си обещал да туриш името Си, за да слушаш молитвата, с която рабът Ти ще се моли на това място.
21 Чуй молбите на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, с които ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай!
22 Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и тая клетва бъде извършвана пред Твоя жертвеник в тоя храм,
23 тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби, въздай на виновния, като стовариш постъпката му върху главата му, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му.
24 Кога Твоят народ Израил бъде поразен от неприятеля, задето е съгрешил пред Тебе, и кога те се обърнат към Тебе, и изповядат името Ти с молба и молитва пред Тебе в тоя храм,
25 чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля и ги върни в земята, която си дал тям и на отците им.
26 Кога се заключи небето и няма дъжд, задето са съгрешили пред Тебе, и се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от своя грях, защото си ги смирил,
27 чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им посочиш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал на народа Си за наследие.
28 Глад ли бъде по земята или мор, палещ вятър или главня, скакалци или гъсеници, или го притиснат неприятелите му в земята, що владее, някое бедствие ли бъде или някаква болест,
29 всяка молитва, всяка молба от който и да е човек, или от целия народ Твой Израил, кога всякой усети неволята си и тъгата си и простре ръце към Твоя храм,
30 чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и прости и въздай всекиму според всичките му пътища, както познаваш сърцето му, - защото само Ти познаваш сърцата на синовете човечески, -
31 за да се боят от Тебе и да ходят по Твоите пътища през всички дни, докато живеят на земята, що си дал на отците ни.
32 Дори и другородец, който не е от Твоя народ Израил, кога дойде от далечна земя заради Твоето велико име. Твоята мощна ръка и Твоята простряна мишца, - дойде и се помоли в тоя храм,
33 чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да познаят Твоето име и да Ти се боят, както и Твоят народ Израил, и да знаят, че тоя дом, който аз съградих, е наречен на Твое име.
34 Кога Твоят народ излезе на война против неприятелите си по пътя, по който го пратиш Ти, и Ти се помоли, като се обърне към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твоето име,
35 тогава послушай от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.
36 Кога съгрешат пред Тебе, - защото няма човек, който не би съгрешил, - и Ти им се разгневиш и ги предадеш на неприятеля, и ония, които са ги пленили, ги отведат в далечна или близка земя,
37 кога в земята, в която бъдат пленени, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на своето пленство, думайки: съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме, -
38 и се обърнат към Тебе с всичкото си сърце и с всичката си душа, в земята на своето пленство, дето бъдат откарани в плен, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на отците им, и към града, който си избрал, и към храма, който съградих на Твоето име, -
39 тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата им и молбата им, стори, каквото е тям потребно, и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе.
40 Боже мой, нека очите Ти бъдат отворени и ушите Ти внимателни към молитвата на това място!
41 И сега, Господи Боже, застани в Твоето покоище, Ти и ковчегът на Твоята мощ! Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение, и Твоите преподобни да се насладят с блага.
42 Господи Боже, не отвръщай лице от помазаника Си, спомни милостите към Своя раб Давида!
7
Освещаването на храма
1 Когато Соломон свърши молитвата, слезе огън от небето и погълна всесъженията и жертвите, и слава Господня изпълни дома.
2 И свещениците не можаха да влязат в дома Господен, защото слава Господня изпълни дома Господен.
3 И всички синове Израилеви, като видяха, как слезе огън и слава Господня върху дома, паднаха ничком на земята, на плочника, поклониха се и славословиха Господа, защото е благ, защото милостта Му е довека.
4 А царят и целият народ запринасяха жертви пред лицето на Господа.
5 И принесе цар Соломон в жертва двайсет и две хиляди вола и сто и двайсет хиляди овци: тъй осветиха Божия дом царят и целият народ.
6 Свещениците стояха на службата си, а левитите, с Давидовите песни в ръце, стояха с Господни свирала, които бе направил цар Давид за прослава на Господа, защото милостта Му е вечна; и тръбяха свещениците срещу тях, и цял Израил стоеше.
7 Соломон освети и вътрешната част на двора, която е пред дома Господен: там принесе всесъженията и тлъстината от мирните жертви, защото медният жертвеник, направен от Соломона, не можеше да побере всесъженията, хлебните приноси и тлъстините.
8 И направи Соломон в онова време седмодневен празник, и празнуваше с него цял Израил, - твърде голям сбор, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река;
9 а на осмия ден направиха следпразненство, защото осветяването на жертвеника правиха седем дена и празника - седем дена.
10 И на двайсет и третия ден от седмия месец царят разпусна народа по шатрите им, всички радостни и весели в сърцето поради доброто, което Господ стори на Давида и Соломона и на Своя народ Израил.
11 И свърши Соломон дома Господен и дома царски, свърши успешно всичко, що кроеше в сърцето си да извърши в Господния дом и в своя дом.
Бог отново говори на Соломон
12 И Господ се яви Соломону нощем и му каза: чух твоята молитва и Си избрах това място за дом на жертвоприношения.
13 Ако заключа небето и няма дъжд, ако заповядам на скакалци да изпоядат земята, или напратя мор върху Моя народ,
14 и Моят народ, който се именува с Мое име, се смири, почне да се моли, да търси лицето Ми и се отвърне от лошите си пътища, Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му.
15 Сега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата в това място.
16 И сега Аз избрах и осветих тоя дом, та името Ми да бъде там довека; и очите Ми, и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни.
17 И ако ти ходиш пред лицето Ми, както ходеше баща ти Давид, и вършиш всичко, що съм ти заповядал, и пазиш уставите Ми и законите Ми,
18 Аз ще утвърдя престола на царството ти, както бях обещал на баща ти Давида, думайки: няма да ти се прекрати мъж, който да владее над Израиля.
19 Но, ако отстъпите и напуснете наредбите Ми и заповедите Ми, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте,
20 Аз ще изтребя Израиля от лицето на Моята земя, която съм му дал, и тоя храм, който съм осветил на Мое име, ще отхвърля от лицето Си и ще го сторя за приказ и за присмех у всички народи.
21 И за тоя храм, тъй висок, всякой, който минува край него, ще се ужаси и ще каже: защо ли Господ е постъпил тъй с тая земя и с тоя храм?
22 И ще кажат: затова, че те оставиха Господа, Бога на отците си. Който ги изведе из Египетската земя, и се прилепиха към други богове, покланяха им се и им служеха, - затова Той им напрати цялото това нещастие.
8
Делата на Соломон и неговата слава
1 След като изминаха двайсет години, през които Соломон гради дома Господен и своя дом,
2 Соломон застрои и градовете, които Хирам му бе дал, и насели в тях синове Израилеви.
3 И отиде Соломон против Емат-Сува и го превзе.
4 И съгради Тадмор в пустинята и всички градове за складове, каквито основа в Емат.
5 Обстрои Горни Веторон и Долни Веторон, градове, укрепени със стени, порти и заверки,
6 и Ваалат и всички градове за складове, които имаше Соломон, и всички градове за колесници и градове за конници, и всичко, що искаше да съгради Соломон в Йерусалим и на Ливан и по цялата земя на своето владение.
7 Всички люде, останали от хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и иевусейци, които не бяха от синовете Израилеви, -
8 децата им, останали след тях на земята, които синовете Израилеви не бяха изтребили, - Соломон направи поданици и доднес.
9 А синовете Израилеви Соломон не правеше работници за свои работи; те бяха войници и началници на телопазителите му и предводители на колесниците и конниците му.
10 Главни разпоредници, които управляваха народа при цар Соломона, бяха двеста и петдесет.
11 Соломон преведе дъщерята фараонова от Давидовия град в дома, който построи за нея, защото, казваше той, жена не бива да живее при мене в дома на Израилевия цар Давида, понеже домът е свет: в него е влязъл ковчегът Господен.
12 Тогава Соломон начена да принася всесъжения Господу върху жертвеника Господен, който бе издигнал пред притвора,
13 за принасяне веесъжения, според наредбите за всеки ден, както бе заповядал Мойсей, в съботите и новомесечията и в празниците три пъти на годината: в празника на Безквасниците, в празника на Седмиците и в празника на Шатрите.
14 И установи, според разпоредбата на баща си Давида, смените на свещениците според службата им, на левитите според стражите им, за да славословят и служат при свещениците според устава за всеки ден, и на вратарите според смените им, при всяка врата, понеже такова беше завещанието на Давида, Божия човек.
15 И не отстъпиха от царевите заповеди за свещениците и за левитите в нищо, нито пък за съкровищата.
16 Тъй бе уредено цялото дело на Соломона от деня, когато се основа домът Господен, до пълното му свършване.
17 Тогава отиде Соломон в Ецион-Гевер и в Елат, що е на морския бряг, в земята Идумейска.
18 И Хирам му прати по свои слуги кораби и роби, които знаеха морето, и те отидоха със слугите Соломонови в Офир, отдето изкараха четиристотин и петдесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.
9
Соломон и Савската царица
1 Савската царица, като чу за славата Соломонова, дойде в Йерусалим да изпита Соломона с гатанки; дойде с много голямо богатство и с камили, натоварени с благовония, много злато и драгоценни камъни. Дойде при Соломона и говори с него за всичко, що й беше на сърце.
2 Соломон й обясни всички нейни думи, и не се намери нищо непознато на Соломона, което да не й обясни.
3 Савската царица, като видя мъдростта на Соломона и дома, що той бе построил,
4 и ястията на трапезата му, и жилищата на слугите му, благочинието на прислужниците му и облеклото им.виночерпците и облеклото им, и хода, с който той влизаше в дома Господен, - беше извън себе си.
5 И каза на царя: истина е, което бях слушала в земята си за твоите дела и за твоята мъдрост;
6 но аз не вярвах на думите за тях, докле не дойдох и не видях с очите си. И ето, нито половината не бе ми казано за голямата твоя мъдрост: ти надминаваш мълвата, която бях чула.
7 Блажени твоите люде, блажени тия твои слуги, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти!
8 Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който е благоволил да те постави на Своя престол за цар пред Господа, твоя Бог. Поради любовта на твоя Бог към Израиля, за да го утвърди навеки. Той те постави цар над него, - да даваш съд и правда.
9 И тя подари на царя сто и двайсет таланта злато и голямо множество благовония и драгоценни камъни: такива благовония, каквито Савската царица подари на цар Соломона, не е имало.
10 Слугите Хирамови и слугите Соломонови, които докараха злато от Офир, докараха и червено дърво и драгоценни камъни.
11 И царят направи от това червено дърво стълби за дома Господен и за царския дом, и китари и псалтири за певците. Такова нещо не беше виждано преди в земята Иудейска.
12 А цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя пожела и що поиска, освен такива работи, каквито беше тя донесла на царя. И тя се върна в своята земя със слугите си.
Богатството, мъдростта и смъртта на Соломон
13 Теглото на златото, що идеше на Соломона в една година, беше шестстотин шейсет и шест таланта злато.
14 Освен това, принасяха още посланици и търговци, и всички царе арабски и областни началници принасяха злато и сребро на Соломона.
15 И направи цар Соломон двеста големи щита от ковано злато - по шестстотин сикли ковано злато отиде за всеки щит, -
16 и триста по-малки щита от ковано злато, по триста сикли злато отиде за всеки щит; и царят ги постави в дома от ливанско дърво.
17 Царят направи и голям престол от слонова кост, и го обкова с чисто злато,
18 и шест стъпала към престола и златно подножие, пристроено към престола, и опирала от двете страни на седалото, и два лъва, които стояха до опиралата,
19 и още дванайсет лъва, които стояха там от двете страни на шестте стъпала. Такъв (престол) нямаше в никое царство.
20 Всички съдове за пиене у цар Соломона бяха от злато, и всички съдове в дома от ливанско дърво бяха от чисто злато; среброто в Соломоново време се не ценеше за нищо,
21 защото царски кораби ходеха в Тарсис със слугите Хирамови и всеки три години корабите се връщаха от Тарсис, та донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
22 И цар Соломон надмина всички земни царе по богатство и мъдрост.
23 И всички земни царе търсеха да видят Соломона, за да послушат мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му.
24 И всякой от тях поднасяше от себе си дар: сребърни съдове и златни съдове, облекла, оръжия, благовония, коне и мъски - всяка година.
25 Соломон имаше четири хиляди обори за коне и колесници и дванайсет хиляди конници; настанил ги беше по колесничните градове и при царя - в Йерусалим;
26 и владееше над всички царе - от река Ефрат до Филистимската земя и до Египетските предели.
27 И направи царят (златото и) среброто в Йерусалим равноценно с простите камъни, а кедрите, поради тяхното множество, направи равноценни със смоковниците в низините.
28 Коне докарваха на Соломона от Египет и от всички земи.
29 Другите дела Соломонови, първи и последни, са описани в записките на пророк Натана и в пророчеството на силомеца Ахия и във виденията на ясновидеца Иоиля за Иеровоама, Наватовия син.
30 Соломон царува в Йерусалим над цял Израил четирийсет години.
31 И почина Соломон при отците си, и го погребаха в града на баща му Давида. И вместо него се възцари син му Ровоам.
10
Юдейското царство след Соломон до Вавилонския плен (10:1-36:23)
Разделение на царството при Ровоам
1 Ровоам отиде в Сихем, защото в Сихем се бяха събрали всички израилтяни, за да го направят цар.
2 Когато чу за това Иеровоам, син Наватов, - той се намираше в Египет, дето беше побягнал от цар Соломона, - той се върна от Египет.
3 И пратиха да го викат. Дойде Иеровоам и цял Израил, и говориха на Ровоама тъй:
4 твоят баща ни наложи тежко иго; ти пък ни облекчи жестокото робство от баща ти и тежкото иго, що ни е наложил той, и ние ще ти служим.
5 Ровоам им отговори: след три дни дойдете пак при мене. И народът се разотиде.
6 И посъветва се цар Ровоам със старейшините, които предстояха при баща му Соломона, докле беше жив, и рече: как ще ме посъветвате да отговоря на тоя народ?
7 Те му отговориха: ако бъдеш (сега) добър към тоя народ и му угодиш, ако му говориш благи думи, той ще ти бъде роб през всички дни.
8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му даваха, и взе да се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него и предстояха при него;
9 и им каза: какво ще ме посъветвате да отговоря на тия люде, които ми говориха тъй: облекчи игото, що ни е наложил баща ти?
10 Младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха и казаха: тъй кажи на тия люде, които са ти говорили: твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък ни облекчи, - тъй им кажи: кутлето ми е по-дебело от бедрата на баща ми.
11 Баща ми ви е наложил тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък (ще ви бия) със скорпии.
12 Дойде Иеровоам и всички люде при Ровоама на третия ден, както им бе заповядал царят, думайки: дойдете при мене пак след три дни.
13 Тогава царят им отговори грубо, понеже цар Ровоам отхвърли съвета на старейшините, и им говори според съвета на младежите тъй:
14 баща ми ви е наложил тежко иго, аз пък ще го увелича; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък (ще ви бия) със скорпии.
15 И царят не послуша народа, защото тъй било наредено от Бога, за да изпълни Господ думата Си, която бе изрекъл чрез силомеца Ахия на Наватовия син Иеровоама.
16 Когато цял Израил видя, че царят не го слуша, народът отговори на царя, думайки: какъв дял имаме у Давида? За нас няма дял у сина Иесеев; по шатрите си, Израилю! Сега знай своя дом, Давиде! И разотидоха се всички израилтяни по шатрите си.
17 А Ровоам остана цар само над синовете Израилеви, които живееха в Иудините градове.
18 Цар Ровоам проводи Адонирама, началник на данъците, а синовете Израилеви го затрупаха с камъни, и той умря. А цар Ровоам побърза да седне в колесницата, за да избяга в Йерусалим.
19 Тъй се отметнаха израилтяните от дома Давидов и доднес.
11
1 Ровоам пристигна в Йерусалим и свика от Иудиния и Вениаминовия дом сто и осемдесет хиляди отбор войници, за да воюват с Израиля и да възвърнат на Ровоама царството.
2 И биде слово Господне към Самея, човека Божий, и биде казано:
3 кажи на Соломоновия син Ровоама, цар иудейски, и на цял Израил в Иудиното и Вениаминовото коляно:
4 тъй говори Господ: не отивайте и не почвайте война с братята си; върнете се всякой у дома си, защото Аз сторих това. Те послушаха думите Господни и се върнаха от похода против Иеровоама.
5 Ровоам живееше в Йерусалим и обгради градовете в Иудея със стени.
6 Укрепи Витлеем, Етам, Техоя,
7 Ветцур, Сохо, Одолам,
8 Гет, Мареша, Зиф,
9 Адораим, Лахис, Азека,
10 Цора, Аиалон и Хеврон, които бяха в Иудиното и Вениаминовото коляно.
11 Укрепи тия твърдини и нареди в тях началници и складове за жито, дървено масло и вино.
12 И на всеки град даде щитове и копия и ги укрепи твърде здраво. За него останаха Иуда и Вениамин.
13 Свещениците и левитите, колкото имаше по цялата земя Израилска, се събраха при него от всички краища,
14 защото левитите оставиха градските си околини и владенията си и дойдоха в Иудея и в Йерусалим, понеже Иеровоам и синовете му ги отстраниха от свещенството Господне
15 и си поставиха жреци за оброчищата, за козлите и за телците, които той направи.
16 А след тях и от всички колена Израилеви, които имаха разположено сърце да търсят Господа, Бога Израялев, идеха в Йерусалим, за да принасят жертви на Господа, Бога на отците си.
17 Те закрепиха царството Иудино и поддържаха Соломоновия син Ровоама три години, защото ходеха по пътя на Давида и Соломона в тия три години.
18 Ровоам си взе за жена Махалата, дъщеря на Еримота, сина Даввдов, и на Авихаил, дъщеря на Елиава, сина Иесеев,
19 и тя му роди синове: Иеуса, Шемария и Захама.
20 След нея той взе Мааха, дъщеря Авесаломова, и тя му роди Авия, Атая, Зиза и Шеломита.
21 Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници, защото той имаше осемнайсет жени и шейсет наложници, и роди двайсет и осем синове и шейсет дъщери.
22 Ровоам постави Авия, Маахин син, за глава (и) княз над братята му, защото искаше да го възцари.
23 Работейки благоразумно, той разпрати всичките си синове по всички земи на Иуда и Вениамина, по всички укрепени градове, даде им голяма издръжка и за тях доведе много жени.
12
1 Когато царството на Ровоама се утвърди, и той стана силен, остави закона Господен, а заедно с него и цял Израил.
2 На петата година от Ровоамовото царуване Сусаким, египетски цар, дигна се против Йерусалим, - защото бяха отстъпили от Господа, -
3 с хиляда и двеста колесници и шейсет хиляди конници; а дошлият от Египет с него народ: ливийци, сукхити и етиопци, - брой нямаше;
4 и превзе укрепените градове в Иудея и стигна до Йерусалим.
5 Тогава пророк Самей дойде при Ровоама и при иудейските князе, които се бяха събрали в Йерусалим, за да се спасят от Сусакима, и им каза: тъй говори Господ: вие Ме оставихте, затова и Аз ви оставям в ръцете на Сусакима.
6 Князете Израилеви и царят се смириха и казаха: праведен е Господ!
7 Като видя Господ, че те се смириха, биде слово Господне към Самея и бе казано: те се смириха; няма да ги погубя, а скоро ще им дам избавление, и Моят гняв няма да се излее върху Йерусалим чрез ръката Сусакимова;
8 обаче те ще му станат слуги, за да знаят, какво е да служат на Мене и да служат на земни царства.
9 Египетският цар Сусаким дойде в ИеРусалим и отне съкровищата на дома Господен и съкровищата на царския дом; отне всичко, отне и златните щитове, които бе направил Соломон.
10 И цар Ровоам направи вместо тях медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците, на телопазителите, които пазеха входа на царския дом.
11 Кога отиваше царят в Господния дом, дохождаха телопазителите и ги носеха, а после пак ги отнасяха в жилището на телопазителите.
12 И когато той се смири, гневът Господен се отвърна от него и го не погуби докрай; па и в Иудея имаше нещо добро.
13 Укрепи се цар Ровоам в Йерусалим и царуваше. Когато се възцари, той беше на четирийсет и една година, а царува седемнайсет години в Йерусалим, в града, който Господ избра между всички колена Израилеви, за да пребъдва там името Му. Майка му се казваше Наама, амонитка.
14 И вършеше зло, защото не беше разположил сърцето си да потърси Господа.
15 Делата на Ровоама, първи и последни, са описани в записките на пророк Самея и ясновидеца Ада при родословията. Ровоам имаше войни с Иеровоама през всички дни.
16 Ровоам почина при отците си и биде погребан в Давидовия град. Вместо него се възцари син му Авия.
13
Царуване на Авия
1 В осемнайсетата година от царуването на Иеровоама се възцари Авия над Иуда;
2 той царува три години в Йерусалим; майка му се казваше Михаия, дъщеря Уриилова, от Гива. И Авия води война с Иеровоама.
3 Авия изкара на война войска от храбри люде четиристотин хиляди души отбрани, а Иеровоам излезе против него на бой с осемстотин хиляди души, тъй също отбор юнаци.
4 И застана Авия навръх планина Цемараим, една от Ефремовите планини, и каза: чуйте ме, Иеровоаме и всички израилтяни!
5 Не знаете ли, че Господ, Бог Израилев, даде Давиду царството над Израиля навеки, нему и на синовете му, според солния (вечен) завет?
6 Но бе въстанал Иеровоам, син на Навата, раб на Давидовия син Соломона, и се възбунтува против господаря си.
7 И събраха се около него люде долни, развратници и се укрепиха против Ровоама, сина Соломонов; а Ровоам беше млад и със слабо сърце и не устоя насреща им.
8 И сега вие мислите да устоите против царството Господне, що е в ръцете на Давидовите синове, защото сте голямо множество и защото имате златни телци, които Иеровоам ви направи за богове.
9 Не вие ли изгонихте свещениците Господни, синовете Ааронови, и левитите, и си поставихте свещеници, каквито са у народите на другите земи? Всякой, който идва за свое посвещение с телец и седем овена, той става у вас свещеник на лъжебоговете.
10 А у нас - Господ е наш Бог; ние не сме Го оставили, и Господу служат като свещеници синовете Ааронови, и левитите са при своята работа.
11 И изгарят Господу всесъжения всяка сутрин и всяка вечер, и благовонно кадиво, слагат хлябовете един върху други на чиста трапеза и палят златния светилник и кандилцата му, за да горят всяка вечер, защото ние пазим наредбата на Господа, нашия Бог, а вие сте Го оставили.
12 И ето, нам начело е Бог и Неговите свещеници и гръмогласните тръби, за да гърмят против вас. Синове Израилеви! не воювайте с Господа, Бога на вашите отци, защото няма да успеете.
13 В туй време Иеровоам проводи засада зад тила им, тъй че сам беше пред иудеите, а засадата - зад тях.
14 И кога се озърнаха иудеите, - ето им битка отпред и отзад; и викнаха към Господа, а свещениците затръбиха с тръби.
15 И нададоха вик иудеите. И когато иудеите завикаха, Бог порази Иеровоама и всички израилтяни пред Авия и Иуда.
16 И синовете Израилеви удариха на бяг пред иудеите; и Бог ги предаде в ръцете им.
17 Авия и народът му ги люто поразиха; и паднаха от Израиля петстотин хиляди отбор юнаци.
18 Тогава синовете Израилеви се смириха, а синовете Иудини станаха силни, защото се уповаваха на Господа, Бога на отците си.
19 Авия гони Иеровоама и му отне градовете: Ветил и подчинените нему градове, Иешана с подчинените нему градове и Ефрон с подчинените нему градове.
20 И Иеровоам не се съвзе вече в дните на Авия. Господ го порази, и той умря.
21 Авия пък се усили; взе си четиринайсет жени и роди двайсет и два сина и шестнайсет дъщери.
22 Другите дела на Авия, постъпките му и словата му са описани в записките на пророк Ада.
14
Цар Аса побеждава етиопците
1 И почина Авия при отците си и го погребаха в Давидовия град. Вместо него се възцари син му Аса. В негови дни земята беше спокойна десет години.
2 Аса вършеше, каквото беше добро и угодно в очите на своя Господ Бог:
3 той премахна жертвениците на чуждите богове и оброчищата, строши статуите и изсече дъбравите;
4 и заповяда на иудеите да потърсят Господа, Бога на отците си, и да изпълняват закона (Му) и заповедите;
5 и премахна от всички градове Иудини оброчищата и статуите на слънцето. И царството беше спокойно при него.
6 И понеже беше спокойна земята, той построи крепости в Иудея; той не воюва през ония години, защото Господ му бе дал спокойствие.
7 И каза на иудеите: да съградим тия градове и да ги обиколим със стени и кули, с порти и заверки; земята е още наша, защото ние потърсихме Господа, нашия Бог; ние Го потърсихме и Той ни даде спокойствие от всички страни. И почнаха да градят, и успяваха.
8 Военната сила на Аса беше: от Иудино коляно триста хиляди въоръжени с щитове и копия, от Вениаминово коляно двеста и осемдесет хиляди юнаци, въоръжени с щитове и стрелящи с лък.
9 И дигна се против тях Зарай, етиопец, с хиляда хиляди войска и триста колесници, и стигна до Мареша.
10 Излезе Аса насреща му, и се наредиха за битка в Цефатската долина при Мареша.
11 Викна Аса към Господа, своя Бог, и рече: Господи, нали е в Твоя сила да помагаш на силни и слаби? Тогава помогни нам, Господи, Боже наш, защото ние на Тебе се уповаваме и в Твое име излязохме против това множество, Господи, Ти си наш Бог: да не бъде човек по-силен от Тебе.
12 И Господ порази етиопци пред Аса и пред Иуда, и етиопци побягнаха.
13 Аса пък и народът с него ги гони до Герар; етиопци паднаха толкова, че ни един не остана жив, защото бяха поразени пред Господа и пред неговото войнство. И събраха твърде голяма плячка.
14 И разрушиха всички градове около Герар, защото ужас от Господа връхлетя върху им; и разграбиха всички градове и изнесоха от тях твърде голяма плячка.
15 Разрушиха и пастирските колиби, откараха много стада дребен добитък и камили, и се върнаха в Йерусалим.
15
Реформите на цар Аса
1 Тогава Дух Божий слезе върху Аза рия, син Одедов,
2 и той излезе да посрещне Аса и му каза: послушай ме. Аса и всички иудеи и вениаминци: Господ е с вас, когато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; ако пък Го оставите, и Той ще ви остави.
3 Много дни Израил ще бъде без истиннаго Бога, без свещеник, който да поучава, и без закон;
4 но когато в утеснението си се обърне към Господа, Бога Израилев, и Го потърси, Той ще им се намери.
5 В ония времена няма да има мир ни за излизащи, ни за влизащи; защото ще има големи смутове между всички жители земни;
6 народ ще се бие с народ, и град е град, защото ще ги смути Бог с всякакви неволи.
7 Ала вие се дръжте твърдо, и ръцете ви да не ослабват, защото ще има награда за делата ви.
8 Като чу Аса тия думи и пророчества на Азария, син на пророк Одеда, той се охрабри и премахна езическите гнусотии из цялата земя Иудейска и Вениаминова, и от градовете, които бе превзел по Ефремовата планина, и поднови жертвеника Господен, що беше пред Господния притвор.
9 И събра всички иудеи и вениаминци и преселниците от Ефрема, Манасия и Симеона, които живееха с тях; защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него.
10 И събраха се в Йерусалим в третия месец на петнайсетата година от царуването на Аса;
11 и принесоха в оня ден жертва Господу от плячката, която докараха: от едрия добитък седемстотин и от дребния - седем хиляди.
12 И сключиха завет да търсят Господа, Бога на отците си, от все сърце и душа;
13 а всякой, който не потърси Господа, Бога Израилев, да умре - бил той малък или голям, мъж или жена.
14 И заклеха се в Господа гръмогласно с възклицание и при звука на тръби и рогове.
15 И всички иудеи се радваха на тая клетва, защото се клеха от все сърце и с пълно усърдие търсеха Господа, и Той им се намери. И Господ им даде спокойствие от всички страни.
16 А майка си Мааха цар Аса лиши от царско достойнство, задето бе направила истукан за дъбравата. Аса катурна идола й, насече го на късове и го изгори в Кедронския дол.
17 Макар че оброчищата не бяха премахнати у Израиля, но сърцето на Аса беше напълно предадено Господу през всичките му дни.
18 Той внесе посветеното от баща си и своето посветено в Божия дом: сребро, злато и съдове.
19 И война нямаше до трийсет и петата година от царуването на Аса.
16
Последните години и смъртта на цар Аса
1 В трийсет и шестата година от царуването на Аса, израилският цар Вааса се подигна против Иудея и начена да гради Рама, за да не позволи никому нито да излиза от иудейския цар Аса, нито да дохожда при него.
2 Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищниците на дома Господен и на царския дом и проводи до сирийския цар Венадада, който живееше в Дамаск, думайки:
3 да бъде съюз между мене и тебе, както беше между баща ми и баща ти; ето, пращам ти сребро и злато: иди и скъсай съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от мене.
4 Венадад послуша цар Аса и проводи военачалници, които имаше при себе си против израилските градове, и те опустошиха Йон и Дан и Авелмаим и всички складове в Нефталимовите градове.
5 Като чу за това Вааса, престана да гради Рама и прекъсна работата си.
6 А цар Аса събра всички иудеи, и те изкараха от Рама камъните и дърветата, които употребяваше Вааса за градеж, и съгради с тях Гева и Мицфа.
7 В това време дойде ясновидецът Ананий при иудейския цар Аса и му каза: понеже ти си се облегнал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, твоя Бог, затова се спаси от ръцете ти войската на сирийския цар.
8 Етиопци и пивници не бяха ли с по-голяма сила и с много повече колесници и конници? Но щом се ти упова на Господа, и Той ги предаде в твоя ръка,
9 защото очите Господни обгледват цялата земя, за да помагат на ония, чието сърце е напълно предадено Нему. Ти постъпи сега безразсъдно; затова отсега ще имаш войни.
10 Но Аса се разсърди на ясновидеца и го затвори в тъмница, понеже беше раздразнен от това против него; в него време Аса притесняваше и някои от народа.
11 Ето, делата на Аса, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.
12 На трийсет и деветата година от царуването си Аса заболя в нозете, и болестта му възлезе до горните части на тялото; но в болестта си не потърси Господа, а лекари.
13 И почина Аса при отците си и умря на четирийсет и първа година от царуването си.
14 Погребаха го в гробницата, която сам беше си съградил в Давидовия град; и положиха го на одър, отрупан с благовония и с разни изкуствени масти, каквито изгориха голямо множество за него.
17
Възцаряване и величие на Йосафат
1 И възцари се вместо него син му Иосафат, който се укрепи против израилтяните.
2 Той разположи войски по всички укрепени градове на Иудея и настани стражи по земята Иудейска и по градовете Ефремови, които бе завладял баща му Аса.
3 И Господ беше с Иосафата,, защото ходеше по първите пътища на отца си Давида и не потърси Вааловци,
4 но потърси Бога на баща си и постъпваше по Неговите заповеди, а не по деянията на израилтяните.
5 И Господ утвърди царството в ръцете му; всички иудеи носеха дарове Иосафату, и той придоби голямо богатство и слава.
6 Сърцето му се възвиси в Господните пътища; при това той премахна оброчищата и дъбравите в Иудея.
7 А на третата година от царуването си разпрати князете си Бенхаила, Овадия, Захария, Натанаила и Михея да поучават народа по Иудините градове,
8 и с тях левитите: Шемая, Нетания, Зевадия, Азаила, Шемирамота, Ионатана, Адония, Товия и Тов-Адония, а с тях още и свещениците Елишама и Иорама.
9 Те поучаваха иудеите, имайки със себе си книгата на закона Господен; и обикаляха всички иудейски градове и учеха народа.
10 И обвзе страх Господен всички земни царства около Иудея, и не воюваха с Иосафата.
11 А от филистимци носеха Иоасафату дарове и сребро за данък; също и араби му докарваха дребен добитък: седем хиляди и седемстотин овни и седем хиляди и седемстотин козли.
12 И въздвигаше се Иосафат все повече и повече, и съгради в Иудея крепости и градове за складове.
13 Той имаше много складове в иудейските градове, а в Йерусалим - храбри ратници.
14 Ето техния списък според поколенията им: от Иуда хилядоначалници: Адна началник, който имаше триста хиляди отлични войници;
15 след него Иоханан началник, който имаше двеста и осемдесет хиляди;
16 след него Амасия, Зихриев син, който се беше посветил Господу; и той имаше двеста хиляди отлични войници.
17 От Вениамина: отличен ратник Елиада, който имаше двеста хиляди въоръжени с лък и щит;
18 след него Иехозавад, и той имаше сто и осемдесет хиляди въоръжени войници.
19 Ето, тия служеха на царя, вън от ония, които беше разположил царят в укрепените градове по цяла Иудея.
18
Йосафат при Ахав, смъртта на Ахав
Реформите на Йосафат
1 Иосафат имаше много богатство и слава; и сроди се с Ахава.
2 И след няколко години отиде при Ахава в Самария; и закла Ахав много добитък, дребен и едър, за него и за людете му с него и го убеждаваше да идат против Рамот Галаадски.
3 И думаше Ахав, цар израилски, на Иосафата, цар иудейски: ще дойдеш ли с мене в Рамот Галаадски? Той му отговори: както ти ще идеш, тъй и аз, както твоят народ, тъй и моят народ: ще дойда с тебе на война!
4 Още каза Иосафат на царя израилски: попитай днес, какво ще каже Господ.
5 Събра царят израилски четиристотин души пророци и им каза: да идем ли на война против Рамот Галаадски, или да си стоим? Те отговориха: иди, и Господ ще го предаде в ръката на царя.
6 Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, да попитаме и него?
7 Отговори царят израилски на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа; но аз го не обичам, защото той не пророкува добро за мене, а винаги пророкува лошо; той е Михей, син Иемвлаев. Иосафат каза: не говори тъй, царю.
8 Царят израилски повика един скопец и каза: иди скоро повикай Михея, сина Иемвлаев.
9 А царят израилски и Иосафат, цар иудейски, седяха всеки на престола си, облечени в царски одежди, седяха на стъгдата пред Самарийските порти, и всички пророци пророкуваха пред тях.
10 Седекия, син на Хенаана, си беше направил железни рога и каза: тъй говори Господ: с тия ще избодеш сирийците, докле ги изтребиш.
11 И всички пророци пророкуваха същото, думайки: иди против Рамот Галаадски; ще имаш успех, и Господ ще го предаде в ръката на царя.
12 Пратеникът, който отиде да повика Михея, му думаше: ето, пророците едногласно предричат добро на царя; нека и твоята дума бъде такава, като на всекиго от тях: изречи и ти добро.
13 Михей отговори: жив Господ! Каквото ми каже Бог мой, това ще изрека.
14 Дойде при царя, и царят му каза: Михее, да идем ли на война против Рамот Галаадски, или да си стоим? А той отговори: идете, ще имате успех, и те ще бъдат предадени в ръцете ви.
15 Царят му каза: колко пъти ще те заклевам да ми не говориш нищо, освен истината в име Господне?
16 Тогава Михей рече: видях всички синове на Израиля, пръснати по планините като овци без пастир, - и Господ каза: те нямат началник, нека се върне всеки смиром у дома си.
17 Царят израилски каза на Иосафата: не казвах ли ти, че той ми не пророкува добро, а само лошо?
18 Михей пак рече: чуйте тогава Господнята дума: видях Господа, седнал на Своя престол, а всичкото небесно войнство стоеше Нему отдясно и отляво.
19 И каза Господ: кой би подмамил Ахава, израилския цар, да иде и да загине в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, други казваше инак.
20 Изстъпи се един дух, застана пред лицето на Господа и каза: аз ще го подмамя. И Господ го попита: с какво?
21 Оня отговори: ще изляза и ще стана дух на лъжата в устата на всичките му пророци. И каза Той: ти ще го подмамиш и ще сполучиш; иди и стори тъй.
22 И сега, ето, Господ допусна да влезе духът на лъжата в устата на тия твои пророци, но Господ изрече недобро за тебе.
23 Тогава пристъпи Селския, син на Хенаана, та удари на Михея плесница и каза: по кой път премина от мене Духът Господен, за да говори в тебе?
24 А Михей рече: ето, ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се укриеш.
25 Тогава царят израилски каза: вземете Михея и го заведете при градоначалник Амона и при Иоаса, царевия син,
26 и кажете: тъй казва царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докле се върна смиром.
27 А Михей рече: ако се върнеш смиром, то не е говорил Господ чрез мене. И пак рече: чуйте това всички люде!
28 И тръгна царят израилски и Иосафат, цар иудейски, към Рамот Галаадски.
29 И царят израилски каза на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в битка, а ти облечи царските си одежди. И преоблече се царят израилски, и влязоха в битка.
30 А сирийският цар заповяда на своите колеснични началници и каза: не бийте се ни с малък, ни с голям, а само с израилския цар.
31 И когато колесничните началници видяха Иосафата, помислиха: това е царят израилски, - и го заобиколиха, за да се ударят с него. Но Иосафат извика, и Господ му помогна, и Бог ги отвърна от него.
32 Щом видяха колесничните началници, че не беше израилският цар, върнаха се от него.
33 В това време един човек напъна случайно лъка си и рани израилския цар през ставата на бронята му. И той каза на возача: върни назад и ме изведи из войската, защото съм ранен.
34 Но сражението в оня ден се усили; и царят израилски стоя на колесницата срещу сирийци до вечерта и умря по заник слънце.
19
1 Иосафат, цар иудейски, се връщаше смиром у дома си в Йерусалим.
2 Излезе да го посрещне ясновидецът Ииуй, син Ананиев, и каза на цар Иоасафата: трябваше ли да помагаш на нечестивеца и да обичаш тия, които мразят Господа? Затова гневът Господен е върху тебе.
3 Но и добро се намери у тебе, защото ти изтреби кумирите в земята (Иудейска) и разположи сърцето си да потърсиш Бога.
4 Иосафат живееше в Йерусалим. И пак начена да обхожда народа си от Вирсавия до Ефремова планина, и ги обръщаше към Господа, Бога на отците им.
5 И постави съдии в земята по всички укрепени градове на Иудея, във всеки град,
6 и каза на съдиите: внимавайте какво вършите; вие вършите не съд човешки, а съд Господен; и в съдийската работа Бог е с вас.
7 Затова нека страхът Господен бъде върху вас: работете внимателно, защото у Господа, нашия Бог, няма неправда, ни лицеприятие, нито дароприятие.
8 Иосафат постави и в Йерусалим някои левити и свещеници и отценачалници у Израиля - за съд Господен и за тъжби. И върнаха се в Йерусалим.
9 И заповяда им, думайки: тъй работете със страх Господен, с вярност и с чисто сърце;
10 при всяка разпра, каквато дойде при вас от братята ви, които живеят по градовете си, било за кръвника, или за закон, заповед, устави и обреди, поучавайте ги да не сгрешат пред Господа, та да не дойде гневът Му върху вас и върху братята ви: тъй работете, и няма да сбъркате.
11 И ето, първосвещеник Амария е над вас при всяка Господня работа, а Зевадия, син Исмаилов, княз на Иудиния дом, - при всяка царска работа, и надзорниците левити са пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще бъде с добрия.
20
Войната с едомците и краят на Йосафатовото царуване
1 След това моавци и амонитци, а с тях и някои от земята Маонска, отидоха на война против Иосафата.
2 Дойдоха и обадиха на Иосафата, думайки: против тебе иде голямо множество от през море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, тоест в Енгеди.
3 Иосафат се уплаши и обърна лицето си да търси Господа и обяви пост по цяла Иудея.
4 Събраха се иудеите да молят за помощ от Господа; дойдоха да молят Господа от всички Иудини градове.
5 И застана Иосафат в събранието на иудеите и на иерусалимци в дома Господен, пред новия двор,
6 и каза: Господи, Боже на отците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Ти владееш над всички царства на народите, и в Твоя ръка е сила и крепост, и никой не може да устои насреща Ти!
7 Не Ти ли, Боже наш, изгони жителите на тая земя пред лицето на Твоя народ Израиля и я даде навеки на семето на Твоя възлюбен Авраама?
8 И те се поселиха в нея и Ти съградиха в нея светилище в Твое име, думайки:
9 ако дойде върху нас неволя: меч-губител, или мор, или глад, ще застанем пред тоя дом и пред Твоето лице, защото името Ти е в тоя дом; и в утеснението си ще викнем към Тебе, и Ти ще чуеш и избавиш.
10 И сега ето, амонитци и моавци и жителите на Сеир-планина, през чиито земи не позволи да преминат израилтяните, когато идеха от Египетската земя, та затова те ги отминаха и ги не съсипаха, -
11 ето, те ни отплащат с това, че са дошли да ни изгонят от Твоето наследствено владение, което си ни дал.
12 Боже наш! Съди ги Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало и не знаем, какво да правим; но очите ни са към Тебе.
13 И всички иудеи стояха пред лицето Господне, и малките им деца, жените им и синовете им.
14 Тогава Дух Господен слезе сред събранието върху Иозиила, син на Захария, син на Ванея, син на Иеиела, син Матаниев, левит от Асафовите синове,
15 и каза; чуйте всички иудеи и жители иерусалимски, и ти, царю Иосафате! Тъй казва Господ вам: не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия.
16 Утре излезте против тях: ето, те възлизат по бърдото Циц, вие ще ги намерите накрай долината, пред пустиня Иеруил.
17 Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас.
18 Иосафат се поклони с лице доземи, и всички иудеи и жителите иерусалимски паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.
19 А левитите от синовете Каатови и от синовете Корееви наченаха да хвалят Господа, Бога Израилев, с много висок глас.
20 На сутринта станаха рано и тръгнаха към Текойската пустиня, и когато потеглиха, застана Иосафат и каза: чуйте ме, иудеи и жители иерусалимски! Вярвайте на Господа, вашия Бог, и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му, и ще имате успех.
21 Посъветва се с народа и постави певци на Господа, щото те със свето благолепие, вървейки пред въоръжените, да славословят и да казват: хвалете Господа, защото милостта Му е довека!
22 И когато наченаха да възклицават и славословят. Господ възбуди несъгласие между амонитци, моавци и жителите на Сеирпланина, които бяха нападнали Иудея, и те бидоха разбити:
23 защото амонитци и моавци се дигнаха против жителите на Сеирпланина, и ги биеха и требеха, а когато свършиха с жителите на Сеир, наченаха да се изтребват един други.
24 И когато иудеите дойдоха на бърдото при пустинята и погледнаха онова множество, и ето - трупове, прострени по земята, и никой се не бе избавил.
25 Дойде Иосафат и народът му да събират плячка, намериха у тях твърде много и богатство, и облекла, и драгоценни вещи, и си набраха толкова, че не можеха да ги носят. Три дни събираха плячка - толкова много беше тя!
26 А на четвъртия ден се събраха в долината на благословението, понеже там благословиха Господа. Затова туй място се нарича долина на благословението и доднес.
27 Тогава всички иудеи и иерусалимци, начело с Иосафата, тръгнаха да се върнат в Йерусалим радостно, защото Господ им даде тържество над враговете им.
28 И дойдоха в Йерусалим с псалтири, гусли и тръби пред дома Господен.
29 И страх Божий нападна върху всички царства земни, когато чуха, че Сам Господ воювал против враговете на Израиля.
30 И царството Иосафатово се успокои, и Господ му даде спокойствие от всички страни.
31 Тъй царува Иосафат над Иудея: когато се възцари, беше на трийсет и пет години, и царува в Йерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря Салаилова.
32 Той ходеше по пътя на баща си Аса и се не отби от него, вършейки угодно пред очите Господни.
33 Само оброчищата не бяха още премахнати, и народът не беше още обърнал напълно сърцето си към Бога на отците си.
34 Останалите дела Иосафатови, първи и последни, са описани в записките на Ииуя, Ананиев син, които са внесени в книгата на израилските царе.
35 Но след това Иосафат, цар иудейски, се сдружи с Охозия, цар израилски, който постъпваше беззаконие;
36 и се съедини с него, за да построят кораби, които да пращат в Тарсис; и построиха кораби в Ецион-Гавер.
37 Тогава Елиезер, син на Додава от Мареша, изрече пророчество над Иосафата и каза: понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело. - И корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.
21
Царуване на Йорам
1 И почина Иосафат при отците си и биде погребан с отците си в Давидовия град. Вместо него се възцари син му Иорам.
2 Той имаше братя, синове Иосафатови: Азария, Иехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия: всички тия бяха синове на Израилевия цар Иосафата.
3 И даде им техният баща големи подаръци в сребро,злато и драгоценности,заедно с укрепени градове в Иудея; а царството предаде на Иорама, понеже той беше първороден.
4 Иорам възлезе на бащиния си престол, утвърди се и умъртви с меч всичките си братя, а тъй също и някои Израилеви князе;
5 Иорам беше на трийсет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим осем години;
6 той ходеше по пътя на израилските царе, както постъпваше домът Ахавов, защото Ахавовата дъщеря му беше жена, - и вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни.
7 Но пак Господ не искаше да погуби дома Давидов поради завета, що бе сключил с Давида, и защото бе обещал да даде светилник нему и на синовете му за всички времена.
8 В негови дни Едом се измъкна изпод властта Иудина и си постави цар.
9 Тръгна Иорам със своите военачалници, и всички колесници с него; и като стана нощем, порази идумейци, които го бяха заобиколили, и колесничните началници (и народът побягна в жилищата си).
10 Но все пак Едом се измъкна изпод властта на Иуда и доднес. В същото време се измъкна и Ливна изпод властта му, защото бе оставил Господа, Бога на отците си.
11 Също и оброчища направи по планините иудейски, въведе в блудство иерусалимските жители и съблазни Иудея.
12 И дойде му писмо от пророк Илия, в което се казваше: тъй говори Господ, Бог на отца ти Давида: задето не тръгна по пътищата на баща си Иосафата и по пътищата на Аса, царя иудейски,
13 а тръгна по пътя на израилските царе и въведе в блудство Иудея и иерусалимските жители, както въвеждаше в блудство домът Ахавов, а още и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе, ти умъртви,
14 затова, ето, Господ ще порази с голямо поражение твоя народ и синовете ти, и жените ти, и всичкия ти имот,
15 а пък тебе - с люта болест, с болест в твоите вътрешности, тъй че от болест ще изпаднат твоите вътрешности от ден на ден.
16 И възбуди Господ против Иорама духа на филистимци и араби, съседи на етиопци;
17 и те се дигнаха против Иудея, нахълтаха в нея и заграбиха всичкия имот, що беше в дома на царя, а също и синовете му и жените му, та му не остана други син, освен Охозия, най-малкия от синовете му.
18 След всичко това Господ порази вътрешностите му с неизлечима болест.
19 Тъй вървеше от ден на ден, а към края на втората година му изпадаха вътрешностите от болестта му, и той умря в жестоки страдания; и народът не запали за него благовонни, както правеше за бащите му;
20 той беше на трийсет и две години, когато се възцари, царува в Йерусалим осем години, и отиде неоплакан; погребаха го в Давидовия град, ала не в царските гробници.
22
Царуване на Охозия
1 Жителите иерусалимски поставиха вместо него за цар Охозия, най-малкия му син, понеже всички по-стари бяха избити от пълчищата, които се примъкваха към стана с араби, - и възцари се Охозия, син на иудейския цар Иорама.
2 Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим една година; майка му се казваше Готолия, дъщеря на Амврия.
3 И той също ходеше по пътищата на Ахавовия дом, защото майка му беше негова съветница в беззаконните дела.
4 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, както домът Ахавов, защото след смъртта на баща му тоя дом му беше съветник, за негова гибел.
5 И, следвайки техния съвет, Охозия отиде с израилския цар Иорама, син Ахавов, на война против Азаила, сирийски цар, в Рамот Галаадски. И сирийци раниха Иорама;
6 той се върна в Изреел да се лекува от раните, що му нанесоха в Рама, когато воюваше с Азаила, сирийски цар. И Охозия, син Иорамов, цар иудейски, дойде да посети Иорама, син Ахавов, в Изреел, понеже тоя беше болен.
7 Това беше от Бога за гибел на Охозия, дето той дойде при Иорама; защото, след като дойде, излезе с Иорама против Ииуя, син Намесиев, когото Господ бе помазал за изтреба на дома Ахавов.
8 Когато Ииуй извършваше съд над дома Ахавов, намери князете иудейски и синовете на Охозиевите братя, които служеха на Охозия, и ги умъртви.
9 И заповяда да търсят Охозия; уловиха го, когато се криеше в Самария; доведоха го при Ииуя, умъртвиха го и го погребаха, защото казваха: той е син на Иосафата, който търсеше Господа от всичкото си сърце. И не остана в дома Охозиев никой, който би могъл да царува.
10 А Готолия, Охозиева майка, като видя, че син й е умрял, стана и погуби целия царски род на Иудиния дом.
11 Но царската дъщеря Иосавет взе Охозиевия син Иоаса, грабна го изпомежду царските синове, когато ги убиваха, и го скри с кърмачката му в спалнята. По тоя начин Иосавет, дъщеря на цар Иорама, жена на свещеник Иодая, сестра на Охозия, скри Иоаса от Готолия, и тя го не уби.
12 И криха го у тях в дома Божий шест години; а над страната царуваше Готолия.
23
1 Но на седмата година Иодай се ободри и взе в съюз със себе си стоначалниците: Азария, син Иерохамов, Исмаила, син Иехоханамов, Азария, син Оведов, Маасея, син Адаиев, и Елишафата, син Зихриев.
2 Те обходиха Иудея, събраха левитите от всички градове на Иудея и Израилевите отценачалници и дойдоха в Йерусалим.
3 И цялото събрание сключи съюз с царя в дома Божий. И Иодай им каза: ето, царевият син трябва да бъде цар, както е казал Господ за синовете Давидови.
4 Ето какво ще правите: една третина от вас, свещеници и левити, които дохождат в събота, ще бъдат вратари при праговете,
5 една третина-при царския дом и една третина - при портите на Иесод, а целият народ ще бъде в дворовете на дома Господен.
6 И никой да не влиза в дома Господен, освен свещениците и ония от левитите, които служат. Те могат да влязат, защото са осветени; а целият народ нека стои на стража Господня.
7 И нека левитите обиколят царя от всички страни, всякой с оръжието си в ръка, и който влезе в дома Господен, да бъде убит. И бъдете при царя, кога влиза и излиза.
8 Направиха левитите и всички иудеи, каквото заповяда свещеник Иодай; и всякой взе своите човеци, които дохождаха в събота, заедно с ония, които си отиваха в събота, защото свещеник Иодай не разпусна смените.
9 Свещеник Иодай раздаде на стотниците копията и малките и големите цар Давидови щитове, които бяха в Божия дом;
10 и постави целия народ, всеки с оръжието си в ръка, от дясна страна на храма до лявата страна на храма, при жертвеника и при дома около царя.
11 Тогава изведоха царския син, възложиха му венец и накити и го обявиха за цар; помазаха го Иодай и синовете му и извикаха: да живее царят!
12 Като чу Готолия гласа на разтичалия се народ, който възхваляше царя, излезе при народа в дома Господен
13 и видя: ето, царят стои на своето възвишение при входа, а при царя - князе и тръби, и целият народ на страната се весели, тръбят с тръби и със свирала певци, изкусни в славословие. Тогава Готолия раздра дрехите си и завика: съзаклятие! съзаклятие!
14 А свещеник Иодай извика стоначалниците, които началствуваха над войската, и им каза: изведете я навън (от храма), и който тръгне след нея, да бъде с меч убит. Защото свещеникът каза: не я убивайте в дома Господен.
15 И сториха й път; а когато тя дойде при входа на конските врата на царския дом, убиха я там.
16 Иодай сключи завет с целия народ и с царя, за да бъдат народ Господен.
17 И целият народ отиде във Вааловото капище, та го разруши, и жертвениците му и истуканите му изпотрошиха, а Матана, Вааловия жрец, убиха пред жертвениците.
18 И повери Иодай делата на Господния дом на свещениците и на левитите (и поднови дневните свещенически и левитски смени), както ги бе разпределил Давид в дома Господен, да възнасят всесъжение Господу, както е писано в закона Моисеев, с радост и пение, по Давидовата наредба.
19 И постави вратари при вратата на дома Господен, за да не влиза никой нечист от каквото и да е.
20 И взе стоначалниците и велможите, началниците народни и целия народ на страната, и всички съпроводиха царя от дома Господен; те минаха през горните врати в царския дом и туриха царя да седне на царския престол.
21 И веселеше се целият народ на страната, и градът се умири. А Готолия убиха с меч.
24
Царуване на Йоас
1 Иоас беше на седем години, когато се възцари, и царува в Йерусалим четирийсет години; майка му се казваше Цивия, от Вирсавия.
2 Иоас вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, през всички дни на свещеник Иодая.
3 Иодай му взе две жени, и той имаше от тях синове и дъщери.
4 След това Иоас намисли да поднови дома Господен,
5 и събра свещениците и левитите и им каза: идете по градовете на Иудея и всяка година събирайте от всички израилтяни сребро за поддържане дома на вашия Бог, и побързайте в тая работа. Но левитите не побързаха.
6 И царят повика Иодая, техния глава, и му каза: защо не искаш от левитите да донасят от Иудея и Йерусалим данъка, установен за скинията на събранието от Моисея, раб Господен, и от Израилското събрание?
7 Защото нечестивата Готолия и синовете й бяха разорили дома Божий, и всичко, посветено за дома Господен, бяха употребили за Вааловци.
8 И царят заповяда, та направиха едно ковчеже и го поставиха при входа на дома Господен, отвън.
9 И разгласиха по Иудея и Йерусалим, да принасят Господу данъка, наложен от Моисея, раб Божий, на израилтяните в пустинята.
10 Зарадваха се всички началници и целият народ, и принасяха и пущаха в ковчежето, докле се напълни.
11 И когато левитите донасяха ковчежето при царските чиновници, и тия виждаха, че има много сребро, дохождаше царският писар и довереникът на първосвещеника, изпразняха ковчежето, отнасяха го и го туряха на мястото му. Тъй правеха всеки ден, и събраха много сребро.
12 Царят и Иодай го предаваха на разпоредниците по дома Господен, и те наемаха каменоделци и дърводелци за подновяване дома Господен, също и ковачи и медникари, за да поправят дома Господен.
13 Разпоредниците работеха, и с техните ръце се свърши поправката, и докараха дома Божий в прежното му състояние и го поправиха.
14 И като свършиха всичко, занесоха на царя и на Иодая останалото сребро. И направиха от него съдове за дома Господен, съдове за служба и за всесъжения, чаши и други съдове, златни и сребърни. И принасяха всесъжения в дома Господен постоянно през всички дни на Иодая.
15 Иодай остаря и, след като се насити на живот, умря: той беше на сто и трийсет години, когато умря.
16 Погребаха го в Давидовия град при царете, понеже той прави добро у Израиля - и за Бога, и за дома Му.
17 Но след смъртта на Иодая дойдоха иудейските князе и се поклониха на царя; оттогава царят почна да ги слуша.
18 И оставиха дома на Господа, Бога на отците си, и почнаха да служат на посветените дървета и на идолите; за тая тяхна вина биде гняв Господен върху Иуда и Йерусалим.
19 Той им праща пророци да ги обърнат към Господа; те ги убеждаваха, ала тия не слушаха.
20 И Дух Божий обгърна Захарин, син на свещеник Иодая, и той застана на възвишението пред народа и им каза: тъй говори Господ: защо престъпяте Господните заповеди? Успех няма да имате: както вие оставихте Господа, тъй и Той ще ви остави.
21 Тогава се сговориха против него и го убиха с камъни, по заповед на царя (Иоаса), в двора на Господния дом.
22 Цар Иоас си не спомни доброто, що му беше сторил Иодай, бащата на Захарин, а уби сина му. И той, умирайки, думаше: нека Господ види и изиска!
23 Като измина годината, излезе против него сирийска войска, и влязоха в Иудея и Йерусалим и изтребиха от народа всички князе народни и всичката плячка, взета от тях, пратиха на царя в Дамаск.
24 Макар сирийската войска да беше дошла в малък брой, но Господ предаде в ръцете им твърде многобройна сила, задето бяха оставили Господа, Бога на отците си. Те извършиха съд и над Иоаса;
25 и когато си отидоха от него, след като го оставиха в тежка болест, слугите му направиха против него съзаклятие, заради кръвта на сина на свещеник Иодая, и го убиха в леглото му, и той умря. Погребаха го в Давидовия град, ала го не погребаха в царските гробници.
26 А съзаклятници против него бяха: Завад, син на амонитката Шимеата, и Иехозавад, син на моавката Шимрита.
27 За синовете му, за многото пророчества против него и за поправката на Божия дом е писано в книгата на царете. Вместо него се възцари син му Амасия.
25
Царуване на Амасия
1 Амасия се възцари на двайсет и пет години и царува в Йерусалим двайсет и девет години; майка му се казваше Иехоадан, от Йерусалим.
2 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни.ала не от пълно сърце.
3 Когато се утвърди на царството, той изби слугите си, които бяха убили царя, баща му.
4 Но децата им не изби, понеже е писано в закона, в книгата Моисеева, дето е заповядал Господ, думайки: да не бъдат убивани бащи зарад деца, и деца да не бъдат убивани зарад бащи, а всеки трябва да умре за своето престъпление.
5 Амасия събра иудеите и ги нареди според племената им под властта на хилядници и стотници - всички иудеи и вениаминци, и ги преброи от двайсет години и нагоре, и намери ги триста хиляди души отборни, които ходят на война и държат копие и щит.
6 Той нае от израилтяните още сто хиляди храбри войници за сто таланта сребро.
7 Но дойде при него човек Божий и каза: царю, нека не ходи с тебе израилска войска, защото Господ не е с израилтяните, не е с никого от Ефремовите синове,
8 а иди самичък, върши работа, подвизавай се храбро във войната. Иначе, ще те хвърли Бог пред врага, защото у Бога има сила да подкрепи и да събори.
9 Амасия отговори на Божия човек: а какво да се прави със стоте таланта, които дадох на израилската войска? Божият човек каза: Господ може да ти даде повече от това.
10 И Амасия ги отдели, - войската, която беше дошла при него от земята Ефремова, - да си отидат в своето място. И те се разгневиха силно против Иудея и се върнаха в своето място много ядосани.
11 Амасия пък се осмели и поведе народа си, та отиде в Солна долина и изби десет хиляди синове Сеирови;
12 и десет хиляди плениха живи синовете Иудини и ги заведоха навръх скалата, та ги катурнаха отвръх скалата, и те всички се разбиха съвсем.
13 А войската, която Амасия върна, за да не ходи с него на война, се пръсна по иудейските градове от Самария до Веторон, в който уби три хиляди души и награби много плячка.
14 Като си дойде Амасия след поражението на идумейци, пренесе боговете на Сеировите синове, постави ги у себе си за богове и пред тях се кланяше и им кадеше.
15 Затова се разпали гневът Господен против Амасия, и Той му прати пророк, който му каза: защо прибягваш към боговете на тоя народ, които не избавиха своя народ от ръката ти?
16 Докле той говореше, царят отговори: нима са те поставили царски съветник? Престани, да те не убият. И пророкът престана, като каза: зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти направи това и не слушаш моя съвет.
17 Посъветва се Амасия, цар иудейски, и проводи да кажат на израилския цар Иоаса, син на Иоахаза, Ииуев син: излез да се видим лице с лице.
18 Тогава израилският цар Иоас прати до иудейския цар Амасия да кажат: трън ливански пратил да кажат на кедра ливански: дай дъщеря си на сина ми за жена. Но минали диви зверове ливански и стъпкали тоя трън.
19 Ти казваш: ето, избих идумейци, - и сърцето ти се възгордя до пустославие. Седи по-добре у дома си. Защо да захващаш опасна работа? Ще паднеш ти, и Иудея с тебе.
20 Но Амасия не послуша, понеже това беше от Бога, - за да ги предаде в ръката на Иоаса, задето взеха да прибягват към идумейските богове.
21 Излезе Иоас, цар израилски, и се видяха лице с лице, той и Амасия, цар иудейски, във Ветсамис Иудейски.
22 И бидоха разбити иудеите от израилтяните, и се разбягаха всеки в шатрата си.
23 И улови Иоас, цар израилски, Амасия, царя иудейски, сина на Иоаса, Иоахазов син, във Ветсамис, доведе го в Йерусалим и събори иерусалимската стена на четиристотин лакти - от Ефремови порти до ъгълните порти;
24 и взе всичкото злато и сребро и всички съдове, които бяха в дома Божий в Овед-Едом, и съкровищата на царския дом, и заложниците, и се върна в Самария.
25 Амасия, син Иоасов, цар иудейски, живя след смъртта на израилския цар Иоаса, Иоахазов син, петнайсет години.
26 Останалите Амасиеви дела, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.
27 След онова време, откак Амасия отстъпи от Господа, направиха съзаклятие против него в Йерусалим, и той побягна в Лахис. И пратиха по него в Лахис, и го убиха там.
28 И донесоха го на коне, та го погребаха при отците му в Иудиния град.
26
Царуване на Озия
1 И целият народ иудейски взе Озия, който беше на шестнайсет години, та го постави за цар вместо баща му Амасия.
2 Той застрои Елат и го върна на Иудея, след като царят, баща му, почина при отците си.
3 Озия беше на шестнайсет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим петдесет и две години; майка му се казваше Иехолия от Йерусалим.
4 Той вършеше каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо тъй, както вършеше и баща му Амасия;
5 прибягваше към Бога в дните на Захария, който учеше на страх Божий; и в ония дни, докато прибягваше към Господа, Бог му помагаше.
6 И той излезе и се удари с филистимци и разруши стените на Гет, и стените на Иавния, и стените на Азот; и съгради градове в Азотската област и у филистимци.
7 И Бог му помагаше против филистимци и против араби, които живееха в Гур-Ваал, и против меунците.
8 И амонитци плащаха данък на Озия; и прочу се името му дори до Египетските предели, защото беше много силен.
9 Озия съгради кули в Йерусалим над ъгълните порти, над портите към долината и на ъгъла, и ги укрепи.
10 Съгради кули и в пустинята, и изкопа много кладенци, понеже той имаше много добитък, както в низините, тъй и в равнината, и земеделци и градинари по планините и на Кармил, понеже обичаше земеделието.
11 Озия имаше и войска, която излизаше на война по отделения, според както бяха изброени в списък, съставен от ръката на писаря Иеиела и надзирателя Маасея, под водителство на Ханания, главен царски сановник.
12 Всички отценачалници, храбри войници, бяха на брой две хиляди и шестстотин,
13 и под ръката им имаше военна сила триста и седем хиляди и петстотин души, които бяха влизали в битка с воинска храброст, да помагат на царя против неприятеля.
14 И приготви Озия за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.
15 И направи в Йерусалим изкусно измислени машини, да стоят на кулите и на ъглите, за да се хвърлят с тях стрели и големи камъни. И прочу се името му далече, защото беше се укрепил чудно и станал беше силен.
16 Но като стана силен, възгордя се сърцето му за негова гибел, и той стана престъпник пред Господа, своя Бог, защото влезе в храма Господен да запали тамян на. кадилния жертвеник.
17 След него отиде свещеник Азария и с него осемдесет Господни свещеници, отлични човеци,
18 и те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: не е твоя работа, Озие, да кадиш Господу; това е работа на свещениците, синове Ааронови, посветени за кадене; излез от светилището, защото постъпи беззаконно, и това не ще ти е за чест от Господа Бога.
19 Разсърди се Озия, - а в ръката му имаше кадилница за кадене, и когато се разсърди на свещениците, появи се проказа на челото му, пред лицето на свещениците в дома Господен, при кадилния жертвеник.
20 Погледна го първосвещеник Азария и всички свещеници; и ето, имаше проказа на челото си. Принудиха го да излезе оттам, па и сам той бързаше да се отстрани, защото го порази Господ.
21 И остана си прокажен цар Озия до деня на смъртта си, и живееше в отделна къща и биде отлъчен от дома Господен. А Иоатам, негов син, началствуваше над царския дом и управляваше народа на страната.
22 Останалите дела Озиеви, първи и последни, е описал пророк Исаия, син Амосов.
23 И почина Озия при отците си, и го погребаха при отците му в полето при царските гробници, защото, казваха, той е прокажен. А вместо него се възцари син му Иоатам.
27
Царуване на Йотам
1 Иоатам беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим шестнайсет години; майка му се казваше Иеруша, Садокова дъщеря.
2 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше и Озия, баща му, само че не влизаше в Господния храм, и народът все още грешеше.
3 Той съгради горните врата на дома Господен и съгради много нещо в стената Офелова;
4 съгради и градове в Иудейската планина, а в горите съгради дворци и кули.
5 Той воюва с царя на амонитци и ги победи, и амонитци му дадоха оная година сто таланта сребро и десет хиляди кора пшеница и десет хиляди ечемик. Това му даваха амонитци и втората и третата година.
6 Иоатам беше затова тъй силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа, своя Бог.
7 Останалите дела на Иоатама и всичките му войни и обноските му са описани в книгата на царете израилски и иудейски;
8 той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува шестнайсет години в Йерусалим.
9 И почина Иоатам при отците си, и го погребаха в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Ахаз.
28
Царуване на Ахаз
1 Ахаз беше на двайсет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим шестнайсет години; и той не вършеше угодното в очите Господни, както правеше отец му Давид;
2 той ходеше по пътя на израилските царе, и дори направи излети статуи на Вааловци;
3 и той кадеше в долината на Еномовите синове, и прекарваше през огън синовете си, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ прогони пред лицето на Израилевите синове;
4 и той принасяше жертви и кадеше по оброчища и по хълмове и под всяко клонесто дърво.
5 Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръката на сирийския цар, и сирийци го разбиха и му взеха много пленници, които отведоха в Дамаск. Беше предаден също и в ръцете на израилския цар, и тоя му нанесе голямо поражение.
6 Факей, син Ремалиев (цар израилски) изби в един ден сто и двайсет хиляди иудеи, човеци войнствени, защото бяха оставили Господа, Бога на отците си.
7 А Зихрий, силен юнак от ефремците, уби Маасея, царевия син, и Азрикама, дворцовия началник, и Елкана, втори подир царя.
8 И взеха синовете Израилеви от братята си, иудеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери; награбиха и много плячка от тях, и откараха плячката в Самария.
9 Там имаше пророк Господен, на име Одед. Той излезе пред войската, която отиваше в Самария, и им каза: ето. Господ, Бог на отците ви, в гнева Си против иудеите, ги предаде във ваша ръка, и вие ги избихте с такава ярост, която стигна до небеса.
10 И сега мислите да направите синовете на Иуда и Йерусалим ваши роби и робини. А нима нямате и вие вина пред Господа, вашия Бог?
11 Затова, послушайте ме, и върнете пленниците, които сте заробили от братята си, защото пламъкът на гнева Господен е върху вас.
12 И някои от началниците на синовете Ефремови: Азария, син Иехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу идещите от война
13 и казаха им: не вкарвайте тука пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима мислите да притурите още към греховете ни и към престъпленията ни? Нашата вина е голяма, и пламъкът на гнева (Господен) е върху Израиля.
14 И въоръжените оставиха пленниците и плячката при военачалниците и при цялото събрание.
15 И станаха споменатите по име мъже, взеха пленниците, и всички голи от тях облякоха от плячката, - и облякоха ги, и обуха ги, и нахраниха ги, и напоиха ги, и помазаха ги с дървено масло, и качиха на осли всички слаби от тях, и ги изпратиха в Иерихон, град на палмите, при братята им, и се върнаха в Самария.
16 В това време цар Ахаз проводи до асирийските царе да му помогнат,
17 защото идумейци още налитаха и мнозина избиха и плениха в Иудея;
18 а филистимци се пръснаха по градовете на низината и на южна Иудея и превзеха Ветсамис и Аиалон, Гедерот и Сохо с подчинените нему градове, Тимна с подчинените ней градове и Гимзо с подчинените нему градове, и се заселиха там.
19 Тъй унизи Господ Иудея поради Ахаза, цар иудейски, защото той разврати Иудея и тежко грешеше пред Господа.
20 И дойде при него асирийският цар Теглатфеласар, ала му беше в тягост, вместо да му помогне,
21 защото Ахаз взе съкровищата от дома Господен, от царския дом и от князете, и всичко даде на асирийския цар, ала не си помогна.
22 И в това утеснено за себе си време той продължаваше да върши беззакония пред Господа, той - цар Ахаз.
23 И принасяше жертви на дамаските богове, мислейки, че те го поразиха, и казваше: боговете на сирийските царе им помагат; ще им принеса жертва, и те ще ми помогнат. Но те бяха за падение нему и на Цял Израил.
24 Събра Ахаз съдовете на дома Божий и ги разби, затвори вратата на дома Господен и съгради си жертвеници по всички ъгли на Йерусалим,
25 и по всички градове Иудини направи оброчища, за да кади на чужди богове, и дразнеше Господа, Бога на отците си.
26 Останалите дела и всичките му постъпки, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.
27 И почина Ахаз при отците си, и го погребаха в града, в Йерусалим, ала го не внесоха в гробниците на израилските царе. И вместо него се възцари син му Езекия.
29
Цар Езекия очиства храма и го освещава
1 Езекия се възцари на двайсет и пет години, и царува в Йерусалим двайсет и девет години; майка му се казваше Авия, Захариева дъщеря.
2 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше отец му Давид.
3 Още в първата година на царуването си, в първия месец, той отвори вратата на дома Господен и ги поднови,
4 и заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източната стъгда
5 и им каза: послушайте ме, левити! Сега се осветете, осветете и дома на Господа, Бога на отците ви, и изхвърлете нечистотата от светилището.
6 Защото бащите ни постъпваха беззаконно и вършеха, каквото беше неугодно пред очите на Господа, нашия Бог, оставиха Го, отвърнаха лицето си от Господнето жилище и обърнаха гръб,
7 затвориха вратата на притвора, угасиха светилниците, не палеха кадиво и не възнасяха всесъжения в светилището на Бога Израилев.
8 И гневът на Господа биде върху Иудея и върху Йерусалим, и Той ги предаде на позор, на опустошение и на присмех, както виждате с очите си.
9 И ето, бащите ни паднаха от меч, а синовете ни, и дъщерите ни, и жените ни за това са в плен (в чужда земя) досега.
10 Сега имам на сърце да сключа завет с Господа, Бога Израилев, та да отвърне от нас пламъка на гнева Си.
11 Деца мои! Не бивайте нехайни, защото Господ ви избра да предстоите пред лицето Му, да Му служите и да Му бъдете служители и да кадите.
12 Тогава станаха левитите: Махат, син Амасаев, и Иоел, син Азариев, - от синовете Каатови; и от синовете Мерариеви: Кис, син Авдиев, и Азария, син Иехалелов; и от племето Гирсоново: Иоах, син на Зима, и Еден, син Иоахов;
13 и от синовете Елицафанови: Шимри и Иеиел; и от синовете Асафови: Захария и Матания;
14 и от синовете Еманови: Иехиел и Шимей; и от синовете Идитунови: Шемаия и Узиел.
15 Те събраха братята си, осветиха се и отидоха по заповед на царя да очистят дома Господен, според словото Господне.
16 И влязоха свещениците вътре в дома Господен, за да го очистят, и всичко нечисто, каквото намериха в храма Господен, изнесоха на двора на дома Господен, а левитите взеха това да го изнесат навън към поток Кедрон.
17 И наченаха да осветяват на първия ден от първия месец, и на осмия ден от същия месец влязоха в притвора Господен; освещаваха дома Господен осем дена, и на шестнайсетия ден от първия месец свършиха.
18 Тогава дойдоха в дома при цар Езекия и казаха: очистихме дома Господен и жертвеника за всесъжения, и всичките му съдове, и трапезата за хлябовете на предложението, и всичките й съдове;
19 и всички съдове, които бе захвърлил цар Ахаз през царуването си, в своето беззаконие, приготвихме и осветихме, и ето, те са пред Господния жертвеник.
20 Сутринта рано цар Езекия стана, събра градските началници и отиде в дома Господен.
21 И докараха седем телци, седем овена, седем агнета и седем козела - да ги принесат в жертва за грях, за царството, за светилището и за Иудея; и заповяда на свещениците, синове Ааронови, да принесат всесъжение върху Господния жертвеник.
22 Па заклаха телците, и свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и поръсиха с кръв жертвеника; заклаха агнетата и поръсиха с кръв жертвеника.
23 Докараха и козлите за грях пред царя и събранието, и те възложиха върху тях ръцете си.
24 Свещениците ги заклаха и очистиха с кръвта им жертвеника, за да се загладят греховете на цял Израил, защото царят бе заповядал да се принесе веесъжение и жертва за грях за цял Израил.
25 И постави левити в дома Господен с кимвали, псалтири и гусли, според наредбите на Давида и Гада, ясновидеца царски, и на пророк Натана, понеже тоя устав беше даден от Господа чрез пророците Му.
26 И застанаха левитите с Давидовите свирала и свещениците с тръби.
27 Тогава Езекия заповяда да принесат всесъжение върху жертвеника. И когато се начена всееъжението, начена се пение Господу при звука на тръбите и свиралата на Давида, цар Израилев.
28 И цялото събрание се молеше, певците пееха и тръбите тръбяха, докле се свърши всееъжението.
29 А като се свърши всееъжението, царят и всички, които бяха при него, се наведоха и се поклониха.
30 Цар Езекия и князете казаха на левитите да славят Господа с думите на Давида и ясновидеца Асафа; и те славеха с радост и се навеждаха и се покланяха.
31 Продължи Езекия и каза: сега вие се посветихте Господу: пристъпяйте и принасяйте жертви и благодарствени приноси в дома Господен. И цялото събрание заподнася жертви и благодарствени приноси, а комуто сърцето беше разположено - всесъжения.
32 А броят на всесъженията, които събранието докара, беше: седемдесет вола, сто овена, двеста агнета - всичко това за всесъжение Господу.
33 Други свещени жертви имаше: шестстотин глави едър добитък и три хиляди дребен добитък.
34 Но свещениците бяха малко и не можеха да одират кожите от всички всесъжения, и им помагаха братята им левити, докле се свърши работата и докле се осветиха другите свещеници, защото левитите бяха по-внимателни в освещението си, нежели свещениците.
35 А при това имаше много всесъжения с тлъстини от мирните жертви и с възлияния при всееъжението. Тъй биде възстановена службата в дома Господен.
36 И радваше се Езекия и целият народ, задето Бог тъй разположи народа, понеже това стана неочаквано.
30
Цар Езекия възстановява празнуването на Пасха
1 И проводи Езекия по цялата земя Израилска и Иудея, писа и писма до Ефрема и Манасия, да дойдат в дома Господен в Йерусалим, за да направят Пасха на Господа, Бога Израилев.
2 А в съвета царят и князете и цялото събрание в Йерусалим решиха да направят Пасха на втория месец,
3 понеже не можаха да я направят на времето й, защото нямаше още достатъчен брой осветени свещеници, па и народът не беше се събрал в Йерусалим.
4 Това се понрави на царя и на цялото събрание.
5 И решиха да разгласят по цял Израил, от Вирсавия до Дан, да отидат в Йерусалим да направят Пасха на Господа, Бога Израилев, защото отдавна не бяха я правили, както е наредено.
6 И тръгнаха бързоходци с писма от царя и от князете му по цялата земя Израилска и Иудея, и по заповед на царя казваха: деца Израилеви! Обърнете се към Господа, Бога Авраамов, Исааков и Израилев, и Той ще се обърне към тия, що са оцелели между вас от ръката на асирийските царе.
7 И не бивайте като бащите си и братята си, които постъпваха беззаконие пред Господа, Бога на отците си, и Той ги предаде на изтребление, както виждате.
8 Сега не бивайте твърдоглави като бащите си, покорете се Господу и дохождайте в светилището Му, което Той освети навеки; служете на Господа, нашия Бог, и Той ще отвърне от вас пламъка на гнева Си.
9 Кога се обърнете към Господа, братята ви и децата ви ще намерят милост у тия, които са ги пленили, и ще се върнат в тая земя; защото Господ, Бог наш, е благ и милосърден и няма да отвърне лице от вас, ако се обърнете към Него.
10 Скороходците ходиха от град на град по земята Ефремова и Манасиева, дори до Завулоновата, ала им се смееха и ги подиграваха.
11 Но пак някои от коляното Асирово, Манасиево и Завулоново се смириха и дойдоха в Йерусалим.
12 А над Иудея беше ръка Божия, та им даде едно сърце, за да изпълнят заповедта на царя и на князете, според словото Господне.
13 И събра се в Йерусалим много народ, за да празнуват празника на Безквасниците през втория месец; събранието бе твърде многобройно.
14 Па станаха та разтуриха жертвениците, които бяха в Йерусалим, и всичко, върху което кадяха (на идолите), изпотрошиха и хвърлиха в поток Кедрон,
15 и заклаха пасхалното агне на четиринайсетия ден от втория месец. Свещениците и левитите, засрамени, се осветиха и принесоха всесъжение в дома Господен,
16 и застанаха по местата си, според устава си, по закона на Моисея, Божий човек. Свещениците ръсеха с кръв (като я вземаха) от ръцете на левитите.
17 А понеже в събранието имаше мнозина, които не бяха се осветили, то, наместо тия нечисти, колеха пасхалното агне левитите, за да го посветят на Господа.
18 Мнозина от народа, повечето от коляното Ефремово и Манасиево, Исахарово и Завулоново, не се очистиха; но и те ядоха пасха, не според устава.
19 Но Езекия се помоли за тях и каза: Благий Господ да прости всекиго, който си е разположил сърцето да търси Господа Бога, Бога на отците си, макар и без свещено очистяне.
20 И Господ послуша Езекия и прости народа.
21 Тъй синовете Израилеви, които бяха в Йерусалим, извършиха празника на Безквасниците през седем дена с голямо веселие; всеки ден левитите и свещениците славеха Господа със свирала, нагласени за славословене Господа.
22 И говори Езекия по сърце на всички левити, които знаеха добре да служат Господу. И ядоха празничното седем дена, принасяйки мирни жертви и славейки Господа, Бога на отците си.
23 И цялото събрание реши да празнуват други седем дена, и прекараха тия седем дена във веселие,
24 защото Езекия, цар иудейски, докара за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък, а и велможите докараха за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък; и осветиха се вече доста много свещеници.
25 И веселиха се всички събрани от Иудея, свещеници и левити, и цялото събрание, стекло се от Израил, и пришълците, които бяха дошли от Израилската земя и които живееха в Иудея.
26 И стана голямо веселие в Йерусалим, защото от дните на Соломона, сина Давидов, цар Израилев, не беше ставало такова нещо в Йерусалим.
27 Тогава станаха свещениците и левитите и благословиха народа; и техният глас беше чут от Господа, и молитвата им възлезе към небесата, в светото Негово жилище.
31
Религиозни реформи на Езекия
1 След като се свърши всичко това, всички израилтяни, които се намираха там. отидоха по иудейските градове, та изпотрошиха статуите, изсякоха посветените дървета, разрушиха оброчищата и жертвениците докрай по цяла Иудея и в земята Вениаминова, Ефремова и Манасиева. След това се върнаха всички синове Израилеви, всякой във владението си, в градовете си.
2 И нареди Езекия свещеническите и левитските смени, според разпределението им, всеки при своята работа, свещеническа и левитска, при всесъжение и при мирни жертви, за служба, за хваление и славословие, при вратата на дома Господен.
3 И определи царят част от имота си за всесъжения: за утрени и вечерни всесъжения, за всесъжения в съботите, по новомесечията и празниците, както е писано в закона Господен.
4 Заповяда още на народа в Йерусалим да дава определена издръжка на свещениците и левитите, за да бъдат ревностни в закона Господен.
5 Когато се разгласи тая заповед, синовете Израилеви надонесоха много начатки от: жито, вино, дървено масло, мед и всякакви полски произведения; донесоха още десятък от всичко в изобилие.
6 Израилтяните и иудеите, които живееха по иудейските градове, тъй също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от пожертвуванията, посветени на техния Господ Бог; и натрупаха купища, купища.
7 Наченаха в третия месец да трупат купища, и свършиха в седмия месец.
8 И дойдоха Езекия и велможите и видяха купищата, благословиха Господа и народа Му Израиля.
9 Тогава попита Езекия свещениците и левитите за тия купища.
10 Отговори му Азария, първосвещеник от дома Садоков, и каза: откак наченаха да носят приноси в домаГосподен,ядохме до насита и пак остана много, защото Господ благослови народа Си. Туй голямо множество е от остатъка.
11 Тогава Езекия заповяда да приготвят стаи при дома Господен. И приготвиха.
12 И пренесоха там приносите, десятъците и пожертвуванията с голяма точност. Началник при тях беше левит Хонания, а брат му Симей държеше второ място.
13 А Иехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Иеримот, Иозавад, Елиел, Исмахия, Махат и Бенания бяха нагледници под ръката на Хонания и брата му Симея, - според заповедта на цар Езекия и Азария, началник при Божия дом.
14 Коре, син на Имна, левит, вратар на източната страна, беше при доброволните приноси Богу, за да раздава принесеното Господу и найважните посветени вещи.
15 Под негова ръка бяха: Еден, Миниамин, Иешуа, Шемаия, Амария и Шехания в свещеническите градове, за да раздават части на братята си точно, както на големи, тъй и на малки,
16 вън от списъка им, на всички от мъжки пол от три години и нагоре, на всички, които отиват в дома Господен за всекидневни работи, - за службата им, според длъжностите им и според отделите им;
17 на записаните в списъка свещеници, според поколенията им, на левитите от двайсет години и нагоре, според длъжностите им, по отделите им,
18 и на записаните в списъка с всичките им малолетни, с жените им, синовете им и дъщерите им, - на цялата община, понеже те с пълна вярност се посветиха на свещената служба.
19 А за синовете Ааронови, свещеници в селата около градовете им, при всеки град бяха поставени мъже именувани да раздават дяловете на всички от мъжки пол при свещениците и на всички, записани в списъка при левитите.
20 Ето какво направи Езекия по цяла Иудея; той правеше, каквото е добро и право, и истинско пред Господа, своя Бог.
21 И във всичко, каквото предприемаше, за да служи на Божия дом и да запази закона и заповедите, мислейки за своя Бог, той действуваше от все сърце, и имаше успех.
32
Божията победа над асирийците
1 След такива дела и такава вярност дойде Сенахирим, цар асирийски, навлезе в Иудея, обсади укрепените градове и мислеше да си ги присвои.
2 Като видя Езекия, че Сенахирим е дошъл с цел да воюва против Йерусалим,
3 реши с князете си и с военните си люде да засипят водните извори извън града; и те му помогнаха.
4 Събра се много народ и засипаха всички извори и потока, който течеше през страната, казвайки: като дойдат асирийските царе, да не намерят много вода (и да се не укрепят).
5 И укрепи се Езекия, поправи всичката рухнала стена и я издигна до кулата, а извън сьгради друга стена, укрепи Мило в Давидовия град и приготви много оръжие и щитове.
6 Нареди военачалници над народа и ги събра при себе си на стъгдата при градските порти, па им говори по сърце, думайки:
7 бъдете твърди и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от цялото множество, което е с него, защото с нас има повече, нежели с него;
8 с него е плътска мишца, а с нас е Господ,Бог наш,за да ни помага и да се сражава в битките ни. И народът се охрабри от думите на Езекия, царя иудейски.
9 След това асирийският цар Сенахирим прати свои слуги в Йерусалим,-той сам беше срещу Лахис и цялата му сила с него, - до иудейския цар Езекия и до всички иудеи в Йерусалим, да кажат:
10 тъй казва Сенахирим, цар асирийски: на какво се надявате и седите в Иерусалимската крепост?
11 Не мами ли ви Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва; Господ, Бог наш, ще ни спаси от ръката на асирийския цар?
12 Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и каза на Иудея и на Йерусалим: пред един жертвеник се покланяйте и върху него кадете!
13 Нима не знаете, какво сторих аз и бащите ми с всички народи земни? Можаха ли боговете на земните народи да избавят земята си от ръката ми?
14 Кой от всички богове на народите, които моите бащи са изтребили, можа да избави своя народ от ръката ми? Ще може ли и вашият Бог да спаси вас от ръката ми?
15 И сега, нека ви не мами Езекия и да ви не отвлича тъй; не му вярвайте: ако ни един бог нито на един народ и царство не беше в сила да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми, то и вашият Бог няма да избави вас от ръката ми.
16 И много още говориха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Негов раб.
17 Той писа и писма, е които хулеше Господа, Бога Израилев, и говореше против Него такива думи: както боговете на земните народи не спасиха своите народи от ръката ми, тъй и Езекиевият Бог няма да спаси Своя народ от ръката ми.
18 И викаха с висок глас на иудейски език към иерусалимския народ, който беше по стените, за да го застрашат и наплашат, та да превземат града.
19 И говореха за Бога Иерусалимски като за боговете на земните народи, - изделие на човешки ръце.
20 А цар Езекия и пророк Исаия, син Амосов, се помолиха и издигнаха глас към небето.
21 И Господ прати Ангел, който погуби всички юнаци, главния началник и началниците на войската на асирийския цар, и тоя се върна посрамен в земята си. И когато дойде в дома на своя бог, там го убиха с меч излезлите от чреслата му.
22 Тъй избави Господ Езекия и иерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирима и от ръцете на всички, и ги пазеше отвред.
23 Тогава мнозина запринасяха дарове Господу в Йерусалим и скъпи работи на иудейския цар Езекия. И той се издигна след това в очите на всички народи.
Край на царуването на Езекия
24 В ония дни разболя се Езекия на смърт. И помоли се Господу, и Той го послуша и му даде личба.
25 Ала Езекия не въздаде за сторените му добрини, защото сърцето му се възгордя. Затова гневът Божий падна върху него, върху Иудея и Йерусалим.
26 Но щом Езекия се смири в гордостта на сърцето си, - той и иерусалимските жители, - то гневът Господен не падна върху тях в Езекиеви дни.
27 Езекия имаше твърде много богатство и слава; и направи си скривалища за сребро, злато и драгоценни камъни, както и за благовония, щитове и за всякакви скъпи съдове;
28 и клетове за земни [произведения: жито, вино и дървено масло, и обори за всякакъв добитък и огради за стада.
29 Съгради си и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше мвого, защото Бог му беше дал твърде голям имот.
30 Пак той, Езекия, заприщи горния приток на Геонските води и ги оправи надолу.западно от Давидовия град. И във всяка своя работа Езекия работеше успешно.
31 Само при посланиците на вавилонските царе, които бяха пратили до него да питат за една личба, станала на земята, Господ го остави, за да го изпита и да открие всичко, що му беше на сърцето.
32 Останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, син Амосов, и в книгата на царете иудейски и израилски.
33 И почина Езекия при отците си, и го погребаха над гробниците на Давидовите синове, а след смъртта му всички иудеи и жители иерусалимски му направиха почести. И вместо него се възцари син му Манасия.
33
Царуване на Манасия
1 Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим петдесет и пет години.
2 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, като подражаваше гнусотиите на народите, които Господ бе прогонил от лицето на синовете Израилеви:
3 съгради пак оброчищата, които бе съборил баща му Езекия, въздигна жертвеници на Вааловци, уреди дъбравите и се кланяше на цялото небесно войнство и му служеше;
4 съгради жертвеници в Господния дом, за който Господ бе казал: в Йерусалим ще пребъде името Ми вечно;
5 съгради и жертвеници на цялото небесно войнство в двата двора на Господния дом.
6 Пак той прекарваше през огън синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и магьосваше; и нареди извиквачи на мъртъвци и вълшебници: той вършеше много неугодно в очите на Господа, за да Го прогневи.
7 Направи още изваян идол и го постави в Господния дом, за който Бог бе казал на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Йерусалим, който избрах измежду всички колена Израилеви, ще положа името Си навеки;
8 и не ще оставя занапред да излезе ногата Израилева от тая земя, която утвърдих за отците им, само ако те залягат да вършат всичко, що съм им заповядал по всичкия закон и наредбите, и заповедите, дадени чрез ръката Моисеева.
9 Но Манасия доведе Иудея и иерусалимските жители дотам, че постъпваха полошо и от ония народи, които Господ изтреби отпред лицето на Израилевите синове.
10 И Господ говори на Манасия и на людете му, ала те не послушаха.
11 Затова Господ напрати против тях военачалниците на асирийския цар, които оковаха Манасия в окови, свързаха го с вериги и го откараха във Вавилон.
12 И в утеснението си начена да моли Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на отците си.
13 И помоли се Нему, и Бог се приклони към него, чу молбата му и го възвърна в Йерусалим на царството му. И разбра Манасия, че Господ е Бог.
14 След това той съгради външната стена на Давидовия град, западно от Геон, по дола и до входа на Рибни порти, и прекара я около Офел и я издигна високо. И постави военачалници по всички укрепени градове в Иудея,
15 премахна чуждите богове, идола от Господния дом и всички капища, които беше съградил върху планината на Господния дом и в Йерусалим, и ги изхвърли извън града.
16 И поднови жертвеника Господен и принесе върху него жертви, мирни и хвалебни, и поръча на иудеите да служат на Господа, Бога Израилев.
17 Ала народът още принасяше жертви по оброчищата, макар и на Господа, своя Бог.
18 Останалите дела Манасиеви, молитвата му към своя Бог, и думите на ясновидците, които му говориха от името на Господа, Бога Израилев, се намират в записките на царете Израилеви.
19 И молитвата му, и това, че Господ се приклони към него, и всичките му грехове и беззаконията му, и местата, по които бе въздигнал оброчища и поставил образи на Астарта и истукани, преди да се смири, - са описани в записките на Хозая.
20 И почина Манасия при отците си, и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари син му Амон.
Царуване на Амон
21 Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим две години.
22 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни тъй, както вършеше баща му Манасия: на всички истукани, които бе направил баща му Манасия, Амон принасяше жертва и им служеше.
23 И се не смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; напротив, Амон умножи греховете си.
24 Слугите му направиха съзаклятие против него и го убиха в дома му.
25 Ала народът на страната изби всички, които бяха в съзаклятието против цар Амона; и вместо него народът на страната възцари сина му Иосия.
34
Йосия възстановява завета с Бога
1 Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Йерусалим трийсет и една година.
2 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, ходеше по пътищата на отца си Давида и се не отбиваше ни надясно, ни наляво.
3 На осмата година от царуването си, бидейки още момче, начена да прибягва към Бога на отца си Давида, а на дванайсетата година захвана да чисти Иудея и Йерусалим от оброчищата, от посветените дървета и от ваяните и леяни кумири.
4 Разрушиха пред лицето му жертвениците на Вааловци и статуите, които се издигаха над тях; отсече посветените дървета, и изваяните леяни кумири строши и разби на прах, като разпиля по гробовете на ония, които им бяха принасяли жертви;
5 костите на жреците изгори върху техните жертвеници, и очисти Иудея и Йерусалим;
6 и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, дори до коляното Нефталимово, и в техните опустошени околности,
7 той събори жертвениците и посветените дървета, разби на прах кумирите и строши всички статуи по цялата Израилска земя, и се върна в Йерусалим.
8 На осемнайсетата година от царуването си, след като биде очистена страната и Божият дом, той прати Шафана, сина Ацалиев, Маасея, градоначалника, и Иоаха, сина Иоахазов, летописец, да подновят дома на Господа, своя Бог.
9 Те отидоха при първосвещеник Хелкия и предадоха принесеното в Божия дом сребро, що бяха събрали левитите, стражари при прага, от ръцете на Манасия, Ефрема, от всички останали израилтяни, от цял Иуда и Вениамина и от жителите иерусалимски,
10 и дадоха го в ръцете на разпоредниците, отредени при дома Господен, да го раздават на работниците, които работеха в Господния дом при поправката и подновяването на дома.
11 И те раздаваха на дърводелци и зидари, за да купуват дялани камъни и дървета за свръзки и за покриване зданията, които иудейските царе бяха съсипали.
12 Тия човеци действуваха честно при работата, и за надзор над тях бяха поставени Иахат и Овадия, левити от Мерариевите синове, и Захария и Мешулам от Каатовите синове, и всички левити, които умееха да свирят на свирала.
13 Пак те бяха отредени над носачите и нагледваха всички работници при всяка работа; пак левити бяха и писари, и разпоредници, и вратари.
14 Когато изваждаха среброто, що беше принесено в Господния дом, свещеник Хелкия намери книгата на закона Господен, дадена чрез Моисеева ръка.
15 Заговори Хелкия, та каза на писаря Шафана: намерих книгата на закона в дома Господен. И Хелкия подаде книгата Шафану.
16 Шафан отнесе книгата при царя и при това донесе на царя тая вест: твоите раби вършат всичко, що е тям поръчано.
17 Изсипаха среброто, което се намери в дома Господен, и го предадоха в ръцете на отредените и в ръцете на разпоредниците.
18 Писарят Шафан обади още на царя и рече: тая книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я прочете пред царя.
19 Като чу царят думите на закона, Раздра дрехите си.
20 И заповяда царят на Хелкия и на Ахикама, сина Шафанов, на Авдона, сина Михеев, и на писаря Шафана и на царския слуга Асаия, като каза:
21 Идете и попитайте Господа за мене, за останалите в Израил и за Иуда върху Думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който е пламнал върху ни, задето бащите ни не опазиха Господните думи, за да постъпват по всичко, Що е писано в тая книга.
22 Тогава Хелкия и ония, които бяха от Царя, отидоха при пророчица Олдама, жена на Шалума, син на Тавкегата, син на Хасра, дрехопазител, - а тя живееше във втората част на Йерусалим, - и говориха с нея по това.
23 И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на оня човек, който ви е пратил при мене,
24 тъй говори Господ: ето, ще напратя бедствия върху това място и върху жителите му - всички проклятия, писани в книгата, която четоха пред лицето на иудейския цар,
25 задето Ме оставиха и кадиха на други богове, за да Ме прогневят с всички работи на ръцете си. Затова гневът Ми ще се разпали над това място и няма да угасне.
26 А на царя иудейски, който ви е пратил да попитате Бога, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които си чул:
27 понеже сърцето ти се смекчи, и ти се смири пред Господа, като чу, какво казва Той за това място и за жителите му, и ти се смири пред Мене и раздра дрехите си и плака пред Мене, - то и Аз те чух, казва Господ.
28 Ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш положен смиром в гробницата си, и очите ти няма да видят всичката оная неволя, която ще напратя върху това място и върху жителите му. И занесоха на царя отговора.
29 Тогава царят проводи, та събра всички старейшини от Иудея и Йерусалим,
30 и отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и жители иерусалимски, и свещеници, и левити, и цял народ, от голям до малък; и прочете им той гласно всички думи от книгата на завета, намерена в дома Господен.
31 След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред лицето на Господа-да последват Господа и да запазят от все сърце и душа заповедите Му, откровенията Му и уставите Му, та да изпълнят думите на завета, написани в тая книга.
32 И царят заповяда на всички, които бяха в Йерусалим и в земята Вениаминова, да потвърдят това; и захванаха жителите иерусалимски да постъпват според завета на Бога, Бога на отците си.
33 И премахна Иосия всички гнусотии от всички земи на Израилевите синове, и заповяда на всички в земята Израилева да служат на Господа, своя Бог. И през всички дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на отците си.
35
1 Иосия направи Пасха на Господа в Йерусалим, и заклаха пасхалното агне на четиринайсетия ден от първия месец.
2 И настани свещениците по местата им и ги насърчаваше да служат в дома Господен;
3 и каза на левитите, посветени Господу и наставници на всички израилтяни: поставете светия ковчег в храма, който съгради Соломон, син Давидов, цар Израилев; няма нужда да го носите на рамена; служете сега на Господа, нашия Бог, и на народа Му Израиля;
4 застанете според родовете си, според смените си, както е заповядано от Давида, цар Израилев, и както е заповядано от сина му Соломона,
5 стойте в светилището, според както са разпределени родовете на вашите братя, синовете народни, и според както са разделени левитските родове,
6 заколете пасхалното агне, осветете се и го пригответе за братята си, като постъпвате съгласно Господното слово чрез Моисея.
7 И подари Иосия на синовете народни, на всички, които бяха там, от дребния добитък агънца и козлета, все за пасхална жертва, на брой трийсет хиляди, и три хиляди вола. Това беше от царския имот.
8 И князете му усърдно даваха принос за народа; а свещениците и левитите: Хелкия, Захария и Иехиил, началници на Божия дом, дадоха на свещениците за жертва пасхална две хиляди и шестстотин (овци, агърца и козлета) и триста вола;
9 Хонания, Шемаия и Натанаил, негови братя, Хашавия, Иеиел и Иозавад, левитски началници, подариха на левитите за пасхална жертва пет хиляди овци и петстотин вола.
10 Тъй се приготви службата, и по царева заповед свещениците застанаха на местата си и левитите според смените си;
11 заклаха пасхалното агне, и свещениците ръсеха с кръвта, която вземаха от ръцете на левитите, а левитите деряха кожите;
12 и разпределиха отреденото за всесъжение, за да го раздадат по отделения на родовете на синовете народни, за принос Господу, както е писано в Моисеевата книга. Също тъй направиха и с воловете.
13 И опекоха на огън пасхалното агне, според устава; и свещените жертви свариха в котли, гърнета и тави, и бързо раздадоха на целия народ,
14 а след това приготвиха за себе си и за свещениците, защото свещениците, синове Ааронови, бяха заети с принасяме всесъжения и тлъстини до нощта; затова левитите готвеха и за себе си и за свещениците, синове Ааронови.
15 И певците, синове Асафови, си оставаха по местата, според наредбите на Давида и Асафа, Емана и Идитуна, царевия ясновидец, .и вратарите при всяка врата: нямаше защо да напущат службата си, понеже братята им левити готвеха за тях.
16 Тъй беше наредена цялата служба Господу в оня ден, за да направят Пасха и да принесат всесъжения върху Господния жертвеник, по заповед на цар Иосия.
17 И Израилевите синове, които бяха там, правиха Пасха в онова време и празника на Безквасниците през седем дена.
18 Такава Пасха не беше правена у Израиля от дните на пророк Самуила; и от всички Израилеви царе ни един не бе правил такава Пасха, каквато извърши Иосия, свещениците, левитите и всички иудеи и израилтяни, които бяха там, и жителите иерусалимски.
19 Тая Пасха биде извършена в осемнайсетата година от царуването на Иосия.
Край на царуването на Йосия
20 После всичко това, което стори Иосия в Божия дом (той изгори на огън и чревовещатели, и магьосници, и калища, и идоли, и дъбрави, които имаше в Йерусалим и в Иудея, за да утвърди думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен; и нямаше подобен нему преди него, който да се обърне към Господа от все сърце и душа и с все сила, съгласно с целия закон Моисеев; не се издигна и след него подобен нему. Но пак Господ се не отвърна от голямата ярост на гнева Си, - ярост, с каквато Господ се бе разгневил на Иудея за всички оскърбления, с които Го прогневи Манасия. И бе казал Господ: ще отхвърля и Иуда от лицето Си, както отхвърлих дома Израилев, ще отхвърля и град Йерусалим, който бях избрал, и храма, за който бях казал: там ще бъде името Ми), излезе Нехао, египетски Цар, на война към Кархемис, на Ефрат; и Иосия излезе насреща му.
21 Нехао проводи при него пратеници да кажат: какво има между мене и тебе, царю иудейски? Против тебе сега не съм тръгнал, а за там, дето имам война. Бог ми заповяда да бързам; недей се противи на Бога, Който е с мене, за да те не погуби.
22 Но Иосия не отстъпи пред него, а се приготви да се срази с него; и не послуша думите на Нехао, що бяха от Бога, а излезе на бой в долина Мегидо.
23 И стрелнаха стрелците в цар Иосия, и царят каза на слугите си: отведете ме, защото съм тежко ранен.
24 Слугите му го снеха от колесницата, качиха го в друга негова кола и го откараха в Йерусалим. И той умря, и биде погребан в гробниците на отците си. Цяла Иудея и Йерусалим оплакаха Иосия.
25 Иосия биде оплакан и от Иеремия в плачевна песен; него споменуваха всички певци и певици в плачевните си песни, известни и доднес, които предадоха за употреба в Израил; и ето, те са писани в книгата на плачевните песни.
26 Останалите дела на Иосия и добродетелите му, съгласни със заповяданото в закона Господен,
27 и неговите дела, първи и последни, са описани в книгата на царете израилски и иудейски.
36
Падане под Вавилонско владичество и освобождаване
1 Народът на страната взе Иоахаза, сина Иосиев, (помаза го) и го възцари вместо баща му в Йерусалим.
2 Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува в Йерусалим три месеца. (Майка му се казваше Амигал, дъщеря Иеремиева, от Ловна. Той стори лукаво дело пред Господа по всичко тъй, както вършеха бащите му. И окова го фараон Нехао в Девлат, в Ематската земя, за да не царува в Йерусалим.)
3 Египетският цар го свали от престола в Йерусалим (откара го в Египет) и наложи на земята глоба сто таланта сребро и един талант злато.
4 Египетският цар постави брата му Елиакима за цар над Иудея и над Йерусалим, и промени името му на Иоаким, а брата му Иоахаза Нехао взе и го отведе в Египет (дето и умря. Той даваше на фараона и сребро и злато: тогава страната захвана да дава сребро по заповедта на фараона, и всеки, според властта си, искаше сребро и злато от народа на страната за данък на фараон Нехао).
5 Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим единайсет години. (Майка му се казваше Зехора, дъщеря Нириева, от Рама.) Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, своя Бог (по всичко, що вършеха бащите му. В негови дни Навуходоносор, цар вавилонски, нападна на страната; той му служи три години, и се отметна от него. И проводи Господ против тях халдеите, и разбойници сирски, и разбойници моавитски, и синовете Амонови и самарийски, и те отстъпиха според оная дума - според думата на Господа чрез устата на рабите Му - пророците. Но гневът на Господа падна върху Иуда, за да го отблъсне от лицето Му, поради многото грехове, що бе сторил Манасия, и поради невинната кръв, която проля Иоаким, та напълни Йерусалим с невинна кръв. Ала Господ не пожела да ги изкорени).
6 Против него излезе Навуходоносор, цар вавилонски, и го окова в окови, за да го откара във Вавилон.
7 Част от съдовете на Господния дом пренесе Навуходоносор във Вавилон и ги тури в своето капище във Вавилон.
8 Останалите дела на Иоакима и гнусотиите, които извърши и каквито се намериха у него, са описани в книгата на царете израилски и иудейски. (И почина Иоаким при отците си и биде погребан в Ганозан с отците си.) Вместо него се възцари син му Иехония.
9 Иехония беше на осемнайсет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим три месеца и десет дена. Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни.
10 След като изтече годината, цар Навуходоносор прати и заповяда да го доведат във Вавилон заедно с драгоценните съдове на Господния дом, и възцари над Иудея и Йерусалим брата му Седекия.
11 Седекия беше на двайсет и една година, когато се възцари, и царува в Йерусалим единайсет години;
12 и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, своя Бог. Той се не смири пред пророк Иеремия, който пророкуваше от Господни уста,
13 и се отметна от цар Навуходоносора, който бе взел клетва от него е име Божие, - показа се твърдоглав и ожесточи сърцето си дотам, че не се обърна към Господа, Бога Израилев.
14 Па и всички началници над свещениците и над народа грешаха много, подражавайки всички гнусотии на езичниците, и мърсяха дома на Господа, който Той бе осветил в Йерусалим.
15 Господ, Бог на техните отци, им пращаше Свои посланици още от ранно утро, защото съжаляваше Своя народ и Своето жилище.
16 Но те се подиграваха с пратените от Бога и нехаеха за думите Му, гавреха се с пророците Му, докле гневът на Господа не падна върху народа Му, та нямаше за него спасение.
17 И Той напрати върху им халдейския цар, и тоя уби с меч младежите им в дома на тяхната светиня, и не пощади (ни Седекия,) ни момък, ни девица, ни старец, ни беловлас: всичко предаде Бог в ръката му.
18 И всички съдове на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на дома Господен, и съкровищата на царя и князете му, - всичко отнесе във Вавилон.
19 Па изгориха Божия дом, събориха стените на Йерусалим и всичките му палати с огън изгориха и всичките му драгоценности изтребиха.
20 А избавените от меч Навуходоносор пресели във Вавилон, и те бяха роби нему и на синовете му, до възцаряването на персийския цар,
21 докато, за да се изпълни думата Господня, казана чрез устата на Иеремия, земята не отпразнува своите съботи. През всички дни на запустението си тя съботничеше, докато се изпълниха седемдесет години.
22 А в първата година на персийския цар Кира, за да се изпълни думата Господня, казана чрез устата на Иеремия, Господ подбуди духа на Кира, персийския цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено, и да кажат:
23 тъй казва Кир, цар персийски: Господ, Бог Небесен, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Йерусалим, в Иудея. Който между вас е от целия Негов народ. Господ, неговият Бог, (да бъде) с него, и нека той иде там.
24 Молитва на иудейския цар Манасия, когато е бил в плен във Вавилон: Господи, Вседържителю, Боже на отците ни, на Авраама, Исаака, Иакова и на тяхното праведно потомство, Който си сътворил небето и земята с всичкото им благолепие. Който си свързал морето с думата на Твоята заповед, заключил си бездната и си я запечатал със страшното и славно Твое име, от което всички се боят, и треперят от лицето на силата Ти, защото никой не може да устои пред великолепието на славата Ти, и неизтьрпим е гневът при Твоята заплаха против грешниците! Но безмерна и неизследна е милостта на Твоето обещание, защото Ти си Господ всевишен, благ, дълготьрпелив, многомилостив и съжаляващ за човеческите злини. Ти, Господи, по голямата Си благост, си обещал покаяние и прошка на ония, които са Ти прегрешили, и по многото Си щедрости си определил покаяние на грешниците, за спасение. И тъй. Господи, Боже на праведните, Ти не си отредил покаяние за праведните - Авраама, Исаака и Иакова, които не съгрешиха пред Тебе, а си отредил покаяние за мене, грешника, защото аз сторих грехове повече от броя на морския пясък. Многобройни са моите беззакония, Господи, многобройни са беззаконията ми, и аз не съм достоен да погледна и да видя висината небесна поради многото мои неправди. Аз съм прегърбен от многото железни окови, та не мога глава да подигна, и няма почивка за мене, защото Те прогневих и сторих зло пред Тебе; не изпълних волята Ти, не спазих заповедите Ти, поставих гнусотии и умножих съблазните. И сега прекланям колената на сърцето си и Те моля за благост. Съгреших, Господи, съгреших и зная беззаконията си, но прося и Ти се моля: прости ми, Господи, прости ми, и не ме погубвай с беззаконията ми, не ме осъждай в преизподнята. Защото Ти си, Боже, Бог на каещите се, и върху ми покажи всичката Си благост, като спасиш мене недостойния по голямата Си милост, и аз ще Те прославям през всички дни на живота си, защото Тебе славят всички сили небесни, и Твоя е славата во веки веков. Амин.
1
Връщане от Вавилонски плен в Обетованата земя (1:1-2:70)
Персийският цар Кир освобождава евреите
1 В първата година на персийския цар - Кира, за да се изпълни словото Господне от устата на Иеремия, възбуди Господ духа на Кира, персийски цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено:
2 тъй говори Кир, цар персийски: Господ, Бог небесний, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Йерусалим, що е в Иудея.
3 Който между всички вас е от Неговия народ, - неговият Бог да бъде с него, - нека иде в Йерусалим, що е в Иудея, и да гради дом на Господа, Бога Израилев, на Оня Бог, Който е в Йерусалим.
4 А всички, които са останали по всички места, дето той и да живее, нека му помогнат жителите на онова място със сребро, със злато, с друг имот, с добитък и доброволни приноси за Божия дом, що е в Йерусалим.
5 Тогава станаха отценачалниците Иудини и Вениаминови, свещениците и левитите, всякой, чийто дух бе възбудил Бог, да идат да градят Господния дом, що е в Йерусалим.
6 И всички техни съседи им помагаха със сребърни съдове, със злато, с друг имот и с добитък и със скъпи вещи, освен доброволните приноси за храма.
7 А цар Кир извади съдовете на Господния дом, които Навуходоносор бе отнел от Йерусалим и ги бе поставил в дома на своя бог, -
8 изнесе ги Кир, цар персийски, с ръката на Митридата, ковчежника, а тоя ги предаде с брой на Шешбацара, княз Иудин.
9 И ето броя им: златни блюда - трийсет, сребърни блюда - хиляда, ножове - двайсет и девет,
10 златни чаши - трийсет, сребърни чаши, двойни - четиристотин и десет, други съдове - хиляда;
11 всичко съдове, златни и сребърни, - пет хиляди и четиристотин. Всичко това взе със себе си Шешбацар, когато преселниците тръгнаха от Вавилон за Йерусалим.
2
Преброяване на възвърналите се със Зоровавел
1 Ето синовете на страната от преселените пленници, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал във Вавилон, които се върнаха в Йерусалим и Иудея, всеки в своя град,
2 и които дойдоха със Зоровавеля, Иисуса, Неемия, Сараия, Реелая, Мардохея, Вилшана, Мисфара, Бигвая, Рехума, Ваана. Ето броя на людете от народа Израилев:
3 синове Парошеви - две хиляди сто седемдесет и двама;
4 синове Сафатиеви - триста седемдесет и двама;
5 синове Арахови - седемстотин седемдесет и пет;
6 синове Пахат-Моавови - от синовете Иисусови (и) Иоавови - две хиляди осемстотин и дванайсет;
7 синове Еламови - хиляда двеста петдесет и четири;
8 синове Затуеви - деветстотин четирийсет и пет;
9 синове Закхаеви - седемстотин и шейсет;
10 синове Ваниеви - шестстотин четирийсет и двама;
11 синове Бебаеви - шестстотин двайсет и трима;
12 синове Азгадови - хиляда двеста двайсет и двама;
13 синове Адоникамови - шестстотин шейсет и шест;
14 синове Бигваеви - две хиляди петдесет и шест;
15 синове Адинови - четиристотин петдесет и четири;
16 синове Атерови - от дома Езекиев, - деветдесет и осем;
17 синове Бецаеви - триста двайсет и трима;
18 синове Иорови - сто и дванайсет;
19 синове Хашумови - двеста двайсет и трима;
20 синове Гибарови - деветдесет и пет;
21 родени във Витлеем - сто двайсет и трима;
22 жители от Нетофа - петдесет и шест;
23 жители от Анатот - сто двайсет и осем;
24 родени в Азмавет - четирийсет и двама;
25 родени в Кириат-Иарим, Кефира и Беерот - седемстотин четирийсет и трима;
26 родени в Рама и Гева - шестстотин двайсет и един;
27 жители от Михмас - сто двайсет и двама;
28 жители от Ветия и Гай - двеста двайсет и трима;
29 родени в Нево - петдесет и двама;
30 родени в Магбиш - сто петдесет и шест;
31 синове на другия Елам - хиляда двеста петдесет и четири;
32 синове Харимови - триста и двайсет;
33 родени в Лида, Хадид и Оно - седемстотин двайсет и пет;
34 родени в Иерихон - триста четирийсет и пет;
35 родени в Сенаи-три хиляди шестстотин и трийсет.
36 Свещеници: синове Иедаеви от дома Иисусов - деветстотин седемдесет и трима;
37 синове Имерови - хиляда петдесет и двама;
38 синове Пашхурови - хиляда двеста четирийсет и седем;
39 синове Харимови - хиляда и седемнайсет.
40 Левити: синове на Иисуса и Кадмиила, от синовете Годавиеви, - седемдесет и четири;
41 певци: синове Асафови - сто двайсет и осем;
42 синове на вратари: синове Шалумови, синове Атерови, синове Талмонови, синове Акувови, синове на Хатита, синове Шоваеви - всичко сто трийсет и девет.
43 Нетинеи: синове на Циха, синове на Хасуфа, синове Табаотови,
44 синове Керосови, синове на Сиаха, синове Фадонови,
45 синове на Лебана, синове на Хагаба, синове Акувови,
46 синове Хагавови, синове Шамлаеви, синове Хананови,
47 синове Гиделови, синове Гахарови, синове Реаиеви,
48 синове Рецинови, синове на Некода, синове Газамови,
49 синове на Уза, синове Пасеахови, синове Бесаеви,
50 синове на Асна, синове Меунимови, синове Нефисимови,
51 синове Бакбукови, синове на Хакуфа, синове Хархурови,
52 синове Бацлутови, синове на Мехида, синове на Харша,
53 синове Баркосови, синове на Сисра, синове Тамахови,
54 синове Нециахови, синове на Хатифа.
55 Синове на Соломоновите слуги: синове Сотаеви, синове Гасоферетови, синове на Феруда,
56 синове на Иаала, синове Дарконови, синове Гиделови,
57 синове Сефатиеви, синове Хатилови, синове ПохеретТацебайимови, синове Амиеви.-
58 всичко нетинеи и синове на Соломоновите слуги - триста деветдесет и двама.
59 А ето излезлите от Телмелах, Тел-Харша, Херуб-Адан-Имер, които не можеха да покажат ни поколението си, ни рода си - дали са от Израил:
60 синове Делаиеви, синове Товиеви, синове на Некода - шестстотин петдесет и двама.
61 А от синовете свещенически: синове Хабаиеви, синове Хакоцови, синове на Верзелия, който взе жена от дъщерите на галаадеца Верзелия и почна да се нарича на тяхно име.
62 Те търсиха своята родословна записка, и я не намериха, затова бидоха изключени от свещенството.
63 И Тиршата им каза да не ядат от великата светиня, докле не се издигне свещеник с урим и тумим.
64 Цялото общество заедно се състоеше от четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,
65 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях - двеста певци и певици.
66 Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски - двеста четирийсет и пет,
67 камили имаха четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет.
68 Някои от отценачалниците, като дойдоха при дома Господен, що е в Йерусалим, на драго сърце даряваха за дома Божий, за да го възобновят върху основите му.
69 Колкото им стигаше ръка, те дадоха в съкровищницата за работа шейсет и една хиляди драхми злато, и пет хиляди мнаси сребро и сто свещенически одежди.
70 Тъй си заживяха пак и свещеници и левити, и народ и певци, и вратари и нетинеи, и цял Израил в градовете си.
3
Възстановяване на Йерусалимския храм (3:1-6:22)
Възстановяване на богослуженията и начало на храмовия строеж
1 Когато настъпи седмият месец, и синовете Израилеви вече бяха по градовете, народът се събра като един човек в Йерусалим.
2 Тогава стана Иисус, син Иоседеков, и братята му, свещеници, и Зоровавел, син Салатиилев, и братята му, и съградиха на Бога Израилев жертвеник, за да възнасят върху него всесъжения, както е писано в закона на Моисея, човека Божий.
3 Поставиха жертвеника върху основите му, понеже се бояха от другоземните народи; и почнаха да възнасят върху него всесъжения Господу, всесъжения утрени и вечерни.
4 И празнуваха празника Шатри, както бе заповядано, с всекидневни всесъжения в определен брой по устава за всеки ден.
5 След това извършваха редовно всесъжение и в новомесечия, и във всички празници, посветени Господу, както и доброволни приноси Господу от всекиго, който желаеше.
6 А от първия ден на седмия месец наченаха да възнасят всесъжения Господу. Но на Господния храм още не бяха турени основите.
7 И наченаха да дават пари на каменоделци и дърводелци, и ястие, питие и дървено масло на сидонци и тирци, за да доставят кедрово дърво от Ливан по море в Яфа, с позволение на Кира, цар персийски.
8 На втората година след идването си при дома Господен в Йерусалим, на втория месец, Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и другите им братя, свещеници и левити, и всички, дошли от плен в Йерусалим, туриха начало и поставиха левити от двайсет години и нагоре, които да надзирават работите при дома Господен.
9 И залегнаха Иисус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, - синове Иудини - като един човек да надзирават работниците при дома Господен, а тъй също и синовете Хенадодови, синовете им и братята им - левити.
10 Когато зидарите положиха основите на храма Господен, поставиха свещеници, с одеждите им и с тръби, и левити - сииове Асафови - с кимвали, за да славят Господа по наредбите на Давида, цар Израилев.
11 И наченаха да пеят по зареда "хвалете" и "славете Господа", "защото е благ, защото милостта Му към Израиля е довека". И целият народ възклицаваше гръмогласно, славейки Господа, задето се туриха основите на Господния дом.
12 Обаче мнозина свещеници и левити и отценачалници, старци, които бяха видели прежния храм, сега, като се основаваше новият храм пред очите им, плакаха с глас, но мнозина и възклицаваха гръмогласно от радост.
13 И народът не можеше да различи радостните възклицания от плачевния вик народен, защото народът възклицаваше високо, и гласът се чуваше надалеко.
4
Съпротива при възстановяване на храма и града
1 Враговете Иудини и Вениаминови - чуха, че върналите се от плен градят храм на Господа, Бога Израилев;
2 и дойдоха те при Зоровавеля и при отценачалниците и им казаха: ще градим и ние с вас, защото и ние като вас прибягваме към вашия Бог, и Нему принасяме жертви от дните на Асардана, сирийски цар, който ни пресели тук.
3 Отговориха им Зоровавел, Иисус и другите отценачалници израилски: не бива да градите заедно с нас дом на нашия Бог; ние сами ще градим дом на Господа, Бога Израилев, както ни заповяда Кир, цар персийски.
4 Тогава народът на оная земя взе да ослабя ръцете на иудейския народ и да му пречи в градежа;
5 и подкупваха съветници против тях, за да разрушат предприятието им през всички дни на Кира, цар персийски, до царуването на Дария, цар персийски.
6 А в царуването на Ахашвероша - в началото на царуването му - написаха обвинение против жителите на Иудея и на Йерусалим.
7 Също и в дните на Артаксеркса писаха Бишлам, Митридат, Табеел и други техни другари до Артаксеркса, цар персийски. Писмото бе написано със сирийски букви и на сирийски език.
8 Рехум, съветник, и Шимшай, писар, писаха такова писмо против Йерусалим до цар Артаксеркса:
9 Едикога си, Рехум, съветник, и Шимшай, писар, и други техни другари, - динейци, афарсахейци, тарпелейци, апарси, арехейци, вавилонци, сусанци, даги, еламитци,
10 и други народи, които пресели великият и славният Аснафар (Сенахирим) и засели в градовете самарийски и в другите градове отвъд реката, и прочее.
11 Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее.
12 Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Йерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха.
13 Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба.
14 А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя:
15 нека потърсят в паметната книга на бащите ти, - и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя. град биде и опустошен.
16 Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката.
17 Царят проводи отговор на Рехума, съветника, и Шимшая, писаря, и на другите им другари, които живеят в Самария и е другите градове отвъд реката: Мир... и прочее.
18 Писмото, що ми пратихте, биде ми разумливо прочетено;
19 и аз заповядах, - и търсиха и намериха, че тоя град още от старо време се бунтувал против царете, и в него ставали размирици и вълнения,
20 и че в Йерусалим имало силни царе, които владеели цялата задречна област и които взимали данък, берии и мито.
21 И тъй, дайте заповед, тия човеци да престанат да работят, и тоя град да се не гради, докле не заповядам аз.
22 Бъдете внимателни, да не изпуснете нещо отпред очите си. Защо да се допуска да расте злото във вреда на царете?
23 Щом писмото на цар Артаксеркса биде прочетено пред Рехума и Шимшая, писар, и другарите им, те незабавно отидоха в Йерусалим при иудеите и със силно въоръжена ръка им спряха работата.
5
Начало на храмовия строеж
1 Но пророк Агей и пророк Захария, син на Ада, говореха на иудеите в Иудея и Йерусалим пророчески речи в името на Бога Израилев.
2 Тогава станаха Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и почнаха да градят Божия дом в Йерусалим, и с тях Божиите пророци, които ги подкрепяха.
3 В това време дойдоха при тях Татнай, областен началник отвъд реката, и Шетар-Бознай, с другарите си, и им казаха тъй: кой ви позволи да градите тоя дом и да доправяте тия стени?
4 Тогава ние им казахме имената на човеците, които градяха това здание.
5 Но окото на техния Бог беше над старейшините иудейски, и ония не им запретиха, докле работата не отиде до Дария, и докле не дойде решение по тая работа.
6 Ето съдържанието на писмото, което прати Татнай, задречен областен началник, и Шетар-Бознай с другарите си - афарсахейци, отвъд реката, до цар Дария.
7 В съобщението, което пратиха до него, ето що бе написано: до цар Дария - всякакъв мир!
8 Да знаеш, царю, че ние ходихме в Иерусалимската област при дома на великия Бог; градят го с големи камъни, а в стените турят дървета; тая работа върви бързо и успява в ръцете им.
9 Тогава попитахме ония старейшини и им казахме тъй: кой ви позволи да градите Тоя дом и да доправяте тия стени?
10 Освен това, попитахме ги и за имената им, за да ти обадим и напишем имената на главните от тях.
11 Те ни отговориха с такива думи: ние сме раби на Бога на небето и земята и градим дом, който беше съграден много години преди това, - и великият цар Израилев го строи и довърши.
12 А когато бащите ни разгневиха Бога небесни. Той ги предаде в ръката на Навуходоносора, цар вавилонски, халдеец; той разруши тоя дом и пресели народа във Вавилон.
13 Но в първата година на Кира, цар вавилонски, цар Кир позволи да се построи тоя дом Божий;
14 още и съдовете на Божия дом, златки и сребърни, които Навуходоносор бе изнесъл из иерусалимския храм, и занесъл беше във вавилонския храм, - цар Кир изнесе от вавилонския храм и ги даде с брой на Шешбацара, когото назначи за областен началник,
15 и му каза:вземи тия съдове, па иди ги занеси в иерусалимския храм, и нека Божият дом се строи на своето място.
16 Тогава тоя Шешбацар дойде и тури основите на Божия дом в Йерусалим; оттогава и досега се строи и още не е свършен.
17 И тъй, ако е на царя благоугодно, нека потърсят в дома на царските съкровища, там във Вавилон, наистина ли цар Кир е позволил да се гради тоя дом Божий в Йерусалим, и нека ни допратят царската воля върху това.
6
Завършване и освещаване на храма
1 Тогава цар Дарий даде заповед, и търсиха във Вавилон и в книгохранилището, дето туряха съкровищата.
2 И намериха в Екбатана, в двореца, който е в област Мидия, един свитък, и в него писано тъй: да се помни:
3 в първата година на цар Кира, цар Кир даде заповед за дома Господен в Йерусалим: нека се гради дом на онова място, дето принасят жертви, и нека му се турят здрави основи; висината му - шейсет лакти, ширината му - шейсет лакти;
4 три реда големи камъни, един ред дървета; а разноските нека се дават от царския дом.
5 Още и съдовете на Божия дом, златни и сребърни, които Навуходоносор е изнесъл из иерусалимския храм и отнесъл във Вавилон, нека се върнат и занесат в иерусалимския храм и да бъдат наместени в Божия дом, всякой на своето място.
6 Затова, Татнаие, задречен областен началнико, и Шетар-Бознаие, с другарите си афарсахейци отзад реката, - отстранете се оттам!
7 Не спирайте работата при Божия дом; нека иудейският областен началник и иудейските старейшини да градят тоя Божий дом на мястото му.
8 И от мен се дава заповед, с какво трябва да помагате на тия старейшини иудейски в градежа на тоя дом Божий, а именно: от царския имот - от задречния данък - веднага взимайте и давайте на тия човеци, та да се не спира работата;
9 и колкото трябва - телци ли, овни или агнета за всесъжение на Бога небесни, също и пшеница, сол, вино и дървено масло, според както кажат свещениците иерусалимски, нека им се дава всякой ден без задръжка,
10 та да принасят жертва, приятна на Бога небесни, и да се молят за живота на царя и синовете му.
11 Пък аз давам заповед - който човек измени тая наредба, да извадят греда от къщата му, да го издигнат и приковат на нея, а къщата му поради това да се обърне в развалини.
12 И Бог, Чието име обитава там, да повали всеки цар и народ, който би протегнал ръка да измени това за вреда на тоя дом Божий в Йерусалим. Аз, Дарий, дадох тая заповед; да бъде точно изпълнявана.
13 Тогава Татнай, задречен областен началник, Шетар-Бознай и другарите им, вършеха точно тъй, както заповяда цар Дарий.
14 И иудейските старейшини градяха и успяваха според пророчеството на пророк Агея и Захария, син на Ада. Съградиха и свършиха според волята на Бога Израилев и според волята на Кира, Дария и Артаксеркса, царе персийски.
15 Свършен биде тоя дом на третия ден от месец адар, в шестата година от царуването на цар Дария.
16 И синовете Израилеви, свещеници, левити и други, които се бяха върнали от плен, извършиха с радост освещението на тоя Божий дом.
17 И принесоха при освещението на тоя Божий дом: сто вола, двеста овена, четиристотин агнета и дванайсет козли в жертва за грях за цял Израил, според броя на колената Израилеви.
18 И поставиха свещениците според отделенията им и левитите според сметките им за Божия служба в Йерусалим, както бе заповядано в книгата Моисеева.
19 И върналите се от плен направиха Пасха в четиринайсетия ден на първия месец,
20 защото свещениците и левитите се бяха очистили, - те всички до един бяха чисти; и заклаха пасхални агнета за всички върнали се от плен, за своите братя свещеници и за себе си.
21 И ядоха синовете Израилеви, които се бяха върнали от преселението, и всички, които се бяха отделили към тях от нечистотата на земните народи, за да прибягват към Господа, Бога Израилев.
22 И празнуваха с радост празника Безквасници седем дена, защото Господ ги зарадва и обърна към тях сърцето на асирийския цар, за да подкрепи ръцете им при граденото на дома на Господа, Бога Израилев.
7
За връщане на Ездра в Йерусалим(7:1-10:44)
Родословие на Ездра
1 След тия събития, в царуването на Артаксеркса, цар персийски, Ездра - син на Сераия, син на Азария, син на Хелкия,
2 син на Шалума, син на Садока, син на Ахитува,
3 син на Амария, син на Азария, син на Мараиота,
4 син на Захария, син на Узия, син на Букия,
5 син на Авишуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеник Аарона, -
6 този Ездра излезе от Вавилон. Той беше книжник и знаеше закона Моисеев, даден от Господа, Бога Израилев. Царят му даде всичко по желанието му, защото ръката на Господа, неговия Бог, беше над него.
7 С него отидоха в Йерусалим и някои синове Израилеви, и свещеници, и левити, и певци, и вратари, и нетинеи в седмата година на цар Артаксеркса.
8 Той дойде в Йерусалим на петия месец, в седмата година на царя.
9 Защото в първия ден на първия месец бе почнало излизането от Вавилон, а в първия ден на петия месец той дойде в Йерусалим: благодетелната ръка на неговия Бог беше над него,
10 защото Ездра бе разположил сърцето си да изучава закона Господен, да го изпълнява и да учи в Израиля на закон и правда.
Указ на Артаксеркс за мисията на Ездра
11 Ето съдържанието на писмото, което цар Артаксеркс даде на Ездра, свещеник и книжник, който учеше в Израиля на заповедите Господни и на законите Му:
12 Артаксеркс, цар на царете, до Ездра свещеника, съвършения учител по закона на небесния Бог и прочее.
13 Дадох заповед, щото в царството ми всеки от народа Израилев и от неговите свещеници и левити, който желае да иде в Йерусалим, да тръгне с тебе.
14 Понеже се пращаш от царя и от седемте му съветници, да разгледаш Иудея и Йерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,
15 и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му пожертвуваха на Бога Израилев, Чието жилище е в Йерусалим,
16 и всичкото сребро и злато, което ще събереш по цялата област Вавилонска, заедно с доброволните приноси от народа и свещениците, които пожертвуват за дома на своя Бог, който е в Йерусалим, -
17 то веднага купи за тия пари волове, овни, агнета и хлебни приноси към тях, и възлияния за тях, и ги принеси върху жертвеника в дома на вашия Бог в Йерусалим.
18 А каквото ти и братята ти намерите за добре да направите от останалото сребро и злато, по волята на вашия Бог правете.
19 Съдовете пък, които ти се дадоха за служби е дома на твоя Бог, сложи пред Бога Иерусалимски.
20 И друго, що е потребно за дома на твоя Бог, каквото признаваш за нужно, давай от дома на царските съкровища.
21 И аз, цар Артаксеркс, давам заповед до всички ковчежници, които са отвъд реката: всичко, що поиска от вас Ездра, свещеник и учител по закона на Бога небесни, незабавно давайте:
22 сребро до сто таланта, пшеница до сто кора, вино до сто бата и пак до сто бата дървено масло, а сол - без да се определя количеството.
23 Всичко, що е заповядано от Бога небесни, трябва да се върши грижливо за Неговия дом, (гледайте, да не протегне някой ръка върху дома на Бога небесни) за да не падне гневът Му върху царството, царя и синовете му.
24 Казваме ви да знаете, че на никого от свещениците и левитите, певците, вратарите, нетинеите и служещите при тоя дом Божий не бива да се налага ни данък, ни берия, ни мито.
25 А ти, Ездра, според мъдростта на твоя Бог, която е в ръката ти, постави управители и съдии, за да съдят целия народ отвъд реката, - всички, които знаят законите на твоя Бог, а които не знаят, учете ги.
26 А който не изпълнява закона на твоя Бог и закона царски, той незабавно да се осъжда, било на смърт, било на заточение, било на парична глоба, или на затвор в тъмница.
27 Благословен да бъде Господ, Бог на отците ни, Който вложи в сърцето на царя да украси дома Господен, що е в Йерусалим,
28 и Който склони към мене милостта на царя, на съветниците му и на всички силни князе цареви! И аз се ободрих, понеже ръката на Господа, моя Бог, беше над мене, и събрах главатарите Израилеви, за да отидат с мене.
8
Спътници на Ездра и пристигане в Йерусалим
1 Ето отценачалниците и родословието на ония, които излязоха с мене от Вавилон, в царуването на цар Артаксеркса:
2 от Финеесовите синове - Гирсон; от Итамаровите синове - Даниил; от Давидовите синове - Хатуш;
3 от Шеханиевите синове, от Парошевите синове - Захария и с него по родословния списък сто и петдесет души от мъжки пол;
4 от Пахат-Моавовите синове - Елехоенай, син Зерахиев, и с него двеста души от мъжки пол;
5 от синовете на Затоя - Шехания, син Яхазиилов, и с него триста души от мъжки пол;
6 от Адиновите синове - Евед, син Ионатанов, и с него петдесет души от мъжки пол;
7 от Еламовите синове - Иешаия, син на Аталия, и с него седемдесет души от мъжки пол;
8 от Сафатиевите синове - Зевадия, син Михайлов, и с него осемдесет души от мъжки пол;
9 от Иоавовите синове - Овадия, син Иехиелов, и с него двеста и осемдесет души от мъжки пол;
10 от синовете на Ваания - Шеломит, син на Иосифия, и с него сто и шейсет души от мъжки пол;
11 от Беваевите синове - Захария, син Беваев, и с него двайсет и осем души от мъжки пол;
12 от Азгадовите синове - Иоханан, син Хакатанов, и с него сто и десет души от мъжки пол;
13 от синовете Адоникамови излязоха последните от тях; ето имената им: Елифелет, Иеиел и Шемаия, и с тях шейсет души от мъжки пол;
14 от Бигваевите синове - Утай и Забуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол.
15 Събрах ги при реката, която се втича в Ахава, и там престояхме три дни, и, когато прегледах народа и свещениците, не намерих там никого от Левиевите синове.
16 Тогава пратих да повикат Елиезера, Ариела, Шемаия, Елнатана, Иарива, Елнатана, Натана, Захария и Мешулама - главните, и Иоярива и Елнатана - учените;
17 и дадох им поръка до Идо, главния в местността Касифия, и научих ги, какво да говорят на Идо и братята му, нетинеи в местността Касифия, за да ни доведат служители за дома на нашия Бог.
18 И те ни доведоха - понеже благодетелната ръка на нашия Бог беше над нас - един умен човек от синовете на Махлия, син на Левия, син на Израиля, именно Шеревия със синовете му и братята му - осемнайсет души;
19 и Хашавия и с него Иешаия от синовете Мерариеви, неговите братя и техните синове - двайсет;
20 и от нетинеите, които бе дал Давид и князете му за прислуга на левитите, двеста и двайсет нетинеи; всички те бяха означени поименно.
21 Тогава прогласих там пост при река Ахава, за да се смирим пред лицето на нашия Бог и да измолим от Него честит път за себе си, за децата си и за всичкия наш имот,
22 понеже ми беше срамно да искам от царя войска и конници да ни пазят от врага по пътя, защото ние, когато говорехме с царя, казахме: ръката на нашия Бог е благодетелна за всички, които прибягват към Него, а над всички, които Го оставят, стои силата Му и гневът Му!
23 И тъй, ние постихме и молихме нашия Бог за това, и Той ни послуша.
24 Тогава отделих дванайсет души от началниците над свещениците: Шеревия и Хашавия, и с тях десетмина от братята им;
25 и предадох им с теглилка среброто и златото и съдовете, - всичко, що бе пожертвувано за дома на нашия Бог, каквото пожертвуваха царят, съветниците му, князете му и всички израилтяни, които бяха там.
26 И предадох в ръцете им с теглилка: сребро - шестстотин и петдесет таланта, и сребърни съдове - за сто таланта, злато - сто таланта,
27 златни чаши - двайсет, за хиляда драхми, и два съда от най-добра, бляскава мед, ценима като злато.
28 И казах им: вие сте светиня Господу, и съдовете са светиня, и среброто и златото - доброволен принос на Господа, Бога на отците ви.
29 Бдете и запазете това. докле го предадете с теглилка на началниците над свещениците, левитите и отценачалниците Израилеви в Йерусалим, в съкровищницата при дома Господен.
30 Свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Йерусалим, в дома на нашия Бог.
31 Тогава тръгнахме от река Ахава на Дванайсетия ден от първия месец, за да идем в Йерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и ни завардяше от неприятелска ръка и от ония, които ни причакваха по пътя.
32 И стигнахме в Йерусалим, дето престояхме три дни.
33 На четвъртия ден предадохме с тегло среброто, златото и съдовете в дома на нашия Бог в ръцете на свещеник Меремота, син Уриев, и с него на Елеазара, син Финеесов, и с тях на Иозавада, син Иисусов, и на Ноадия, син Винуев - левити,
34 всичко с брой и с тегло. И всичко претеглено бе същевременно записано.
35 Дошлите от плен преселници принесоха всесъжение Богу Израилеву дванайсет телци за цял Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и Дванайсет козела в жертва за грях: всичко това за всесъжение Господу.
36 И предадоха царските заповеди на Царските сатрапи и на задречните областеначалници, и те почетоха народа и дома Божий.
9
Реформите на Ездра за браковете с езичници
1 Като се свърши това, началниците се приближиха до мене и казаха: народът Израилев и свещениците и левитите не са се отделили от другоплеменните народи с техните гнусотии, от хананейци, хетейци, ферезейци, иевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци,
2 защото взеха техни дъщери за себе си и за синовете си, светото семе се смеси с другоплеменни народи, и при това ръката на най-видните и най-главните беше първа в това беззаконие.
3 Като чух тия думи, раздрах долната си и горна дреха, скубех космите на главата си и на брадата си и седях печален.
4 Тогава се събраха при мене всички, които се побояха от думите на Бога Израилев поради престъпленията на преселниците, и аз седях печален до вечерната жертва.
5 А през време на вечерната жертва станах от мястото на моето тъгуване и с раздрана долна и горна дреха паднах на колене и прострях ръце към Господа, моя Бог,
6 и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата.
7 От дните на отците ни до днес ние сме в голяма вина, и поради нашите беззакония бидохме предадени ние, царете ни, свещениците ни, - в ръцете на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и похула, както е и сега.
8 И ето, след малко време, ни се дарува милост от Господа, нашия Бог, Който остави у нас неколцина оцелели и ни даде да се утвърдим в мястото на светинята Му; просвети ни очите нашият Бог и ни даде да се съживим малко в робството си.
9 Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни остави. Той наведе към нас милостта на персийските царе, да ни дадат да се съживим, да въздигнем дома на нашия Бог, да го подновим от развалините му, и дадоха ни ограда в Иудея и в Йерусалим.
10 А сега, какво да кажем. Боже наш, след това? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди,
11 които ни даде чрез Твоите раби, пророците, като каза: земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от край до край с мръсотиите си.
12 Затова не давайте дъщерите си за синовете им, и дъщерите им не взимайте за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им довека, за да се утвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си довека.
13 И след всичко, що ни сполетя поради лошите ни дела и поради голямата наша вина, и, - защото Ти, Боже наш, ни пощади не според беззаконието ни и ни даде такова избавление, -
14 нима пак ще нарушаваме Твоите заповеди и ще влизаме в родство с тия отвратителни народи? Не ще ли се прогневиш нам дори до погубване, тъй че да няма оцелели и да няма спасени?
15 Господи, Боже Израилев! Ти си праведен, защото ние оцеляхме доднес; и ето, ние сме в беззаконията си пред Твоето лице, макар че след това не би трябвало да стоим пред Твоето лице.
10
1 Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.
2 Тогава се обади Шехания, син Иехиилов от синовете Еламови, и каза на Ездра: прегрешихме пред нашия Бог, че си взехме другоплеменни жени от народите на тая земя, но има още надежда за Израиля в тая работа;
3 да слючим сега завет с нашия Бог, че, по съвета на моя господар и на ония, които благоговеят пред заповедите на нашия Бог, ще напуснем всички жени и родените от тях деца, - и да бъде по закона!
4 Стани, защото това е твое дело, и ние сме с тебе: бъди бодър и работи!
5 Тогава стана Ездра и поръча на началниците над свещениците, левитите и цял Израил да положат клетва, че ще направят тъй. И те положиха клетва.
6 Стана Ездра и тръгна от Божия дом за в жилището на Иоханана, Елияшивовия син, и стигна там. Хляб не ядеше и вода не пиеше, защото плачеше за престъпленията на преселниците.
7 И разгласиха в Иудея и в Йерусалим на всички, които бяха в плен, да се съберат в Йерусалим,
8 а който не дойде в три дни, ще бъде наложено заклятие, по решение на началниците и старейшините, върху целия му имот, и сам той ще бъде отлъчен от обществото на преселниците.
9 И в тия три дни събраха се в Йерусалим всички жители на Иудея и на земята Вениаминова. Това беше в деветия месец на двайсетия ден от месеца. Седеше целият народ на стъгдата пред Божия дом и трепереше, както поради тая работа, тъй и от дъждовете.
10 Тогава свещеник Ездра стана и им каза: вие направихте престъпление, като си взехте другоплеменни жени и с това увеличихте вината на Израиля;
11 затова, локайте се пред Господа, Бога на вашите отци, и изпълнете волята Му, отлъчете се от народите на тая земя и от другоплеменните жени.
12 Цялото събрание отговори и каза с висок глас: както каза, тъй ще и направим.
13 Но народът е многоброен, и времето е сега дъждовно, та не може да се стои на улицата. Па и тая работа не е ни за ден, нито за два, защото ние съгрешихме много в тая работа.
14 Нека нашите началници бъдат заместници на цялото общество, и всички в нашите градове, които са взели другоплеменни жени, да идват тука в уреченото време заедно със старейте и съдиите на всеки град, докле се не отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.
15 Тогава се заеха с това Ионатан, син Асаилов, и Яхзеия, син Тиквов, а Мешулам и Шавтай, левит, бяха техни помощници.
16 Тъй сториха излезлите из плен. Отредени бяха за това: свещеник Ездра, отценачалниците от всяко тяхно поколение, и всички бяха именувани по име. Те се събраха на заседание в първия ден на десетия месец, за да изследват тая работа;
17 и свършиха изследването за всички, които бяха взели другоплеменни жени, към първия ден на първия месец.
18 И намериха се от свещеническите синове, които бяха взели другоплеменни жени, - от синовете на Иисуса, сина Иоседеков, и братята му: Маасея, Елиезер, Иарив и Гедалия;
19 те дадоха ръката си за уверение, че ще напуснат жените си, и че, като виновни, Ще принесат жертва един овен за вината си;
20 от Имеровите синове: Хананий и Завадия;
21 от Харимовите синове: Маасея, Елия, Шемаия, Иехиил и Узия;
22 от Пашхуровите синове: Елиоенай, Маасея, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа;
23 от левитите: Иозавад, Шимей и Келаия, той е и Клита, Патахия, Иуда и Елиезер;
24 от певците: Елияшив; от вратарите: Шалум, Телем и Урий;
25 а от израилтяните, - от Парошовите синове: Рамаия, Изия, Малхия, Миямин, Елеазар, Малхия и Венаия;
26 от синовете Еламови: Матания, Захария, Иехиел, Авдий, Иремот и Елия;
27 от синовете Затови: Елиоенай, Елияшив, Матания, Иремот, Завад и Азиса;
28 от синовете Беваеви: Иоханан, Ханания, Забвай и Атлай;
29 от синовете Ваниеви: Мешулам, Малух, Адая, Иашув, Шеал и Иерамот;
30 от синовете на Пахат-Моава: Адна, Хелал, Венаия, Маасея, Матания, Веселиил, Бинуй и Манасия;
31 от синовете Харимови: Елиезер, Ишия, Малхия, Шемаия, Симеон,
32 Вениамин, Малух, Шемария;
33 от синовете Хашумови: Матнай, Матата, Завад, Елифелет, Иеремай, Манасия и Шимей;
34 от синовете Ваниеви: Маадай, Амрам и Уел,
35 Бенаия, Бидия, Келухи,
36 Ванея, Меремот, Елиашив,
37 Матания, Матнай, Иаасай,
38 Ваний, Бинуй, Шимей,
39 Шелемия, Натан, Адаия,
40 Махнадбай, Шашай, Шарай,
41 Азариел, Шелемияху, Шемария,
42 Шалум, Амария и Йосиф;
43 от синовете Невови: Иеиел, Мататия, Завад, Зевина, Иадай, Иоел и Бенаия.
44 Всички тия бяха си взели другоплеменни жени, и някои от тия жени бяха им родили деца.
1
Подготовка на Неемия в Персия за завръщане в Обетованата земя
1 Думи на Неемия, сина Ахалиев. През месец кислев, в двайсетата година, аз бях в престолния град Суза.
2 Тогава дойде Ханани, един от моите братя, - той и няколко души от Иудея. И аз ги попитах за оцелелите иудеи, които не отидоха в плен, и за Йерусалим.
3 И те ми казаха: останалите, които не отидоха в плен, се намират там, в земята си, в голяма неволя и унижение; а стените на Йерусалим - срутени, и портите му-с огън изгорени.
4 Като чух тия думи, седнах и заплаках, и бях печален няколко дена, постих и молих се пред Бога небесни,
5 и думах: Господи, Боже небесний, Боже великий и страшний, Който пазиш завет и милост към ония, които Те обичат и пазят Твоите заповеди!
6 Ушите Ти да бъдат внимателни и очите Ти отворени, за да чуят молитвата на Твоя раб, с която сега се моля денем и нощем пред Тебе за синовете Израилеви, Твои раби, и се изповядвам за греховете на синовете Израилеви, с които съгрешихме пред Тебе, съгрешихме - и аз и домът на отца ми.
7 Ние станахме престъпници пред Тебе и не спазихме ония заповеди, устави и наредби, които бе дал на Моисея, Твоя раб.
8 Но спомни си думата, която бе дал на Моисея, Твоя раб, като каза: ако станете престъпници, ще ви разпилея между народите,
9 а кога се обърнете към Мене и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, то да сте изгонени и на крайнебе, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, що съм избрал, за да въдворя там името Си.
10 А те са Твои раби и Твой народ, що си изкупил с великата Си сила и с мощната Си ръка.
11 Моля Ти се. Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на Твоя раб и към молитвата на Твоите раби, които охотно благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Твоя раб и го въведи в милост пред тоя човек. - Аз бях виночерпец при царя.
2
Неемия решава да възстанови градските стени
1 В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан, имаше пред него вино. Аз взех виното и подадох на царя, и, сякаш, не бях тъжен пред него.
2 Но царят ме попита: защо ти е тъжно лицето? Ти не си болен, такова нещо няма, а навярно имаш тъга на сърце. Аз се много уплаших
3 и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!
4 И царят ми рече: а какво желаеш? Аз се помолих на Бога небесни
5 и отговорих на царя: ако е угодно на Царя, и ако твоят раб е намерил благоволение пред лицето ти, то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за Да го иззидам.
6 И рече ми царят и царицата, която седеше до него: колко време ще трае пътят ти, и кога ще се върнеш? И царят благоволи да ме прати, след като определих времето.
7 Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея,
8 и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене.
9 Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници.
10 Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви.
11 И пристигнах в Йерусалим. И престоях там три дни,
12 па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Йерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех.
13 Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноишни порти и разгледах разрушените стени на Йерусалим и изгорелите му с огън порти.
14 И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;
15 и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.
16 А началниците не знаеха, къде ходих и какво правех: дотогава не бях нищо открил ни на иудеите, нито на свещениците, ни на първенците, нито на началниците, нито на другите работници.
17 И казах им: виждате в каква неволя се намираме; Йерусалим запустял, и портите му с огън изгорени; да идем и да съградим стените на Йерусалим, та да не бъдем занапред в такова унижение.
18 И разказах им, как благодейната ръка на моя Бог беше над мене, - и за думите на царя, които ми говори. И те казаха: ще градим, - и укрепиха ръцете си за добро дело.
19 Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не мислите ли вече да се бунтувате против царя?
20 Аз им отговорих и рекох: Бог небесни, Той ще ни помогне, и ние, раби Негови, ще почнем да зидаме, а за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Йерусалим.
3
Начало на строежа - участници
1 И стана Елияшив. великият свещеник, и братята му, свещеници, и съградиха Овчи порти: осветиха ги и вставиха вратите им и от кулата Меа ги осветиха до кулата Хананела.
2 До него градяха иерихонци, а до тях градеше Закхур, син Имриев.
3 Рибни порти градяха родените в Сенаи: те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заверките им.
4 До тях Меремот, син на У рия, син Хакоцов, поправяше стената; до тях поправяше Мешулам, син на Берехия, син Мешизабелов; до тях поправяше Садок, син на Баана.
5 До тях поправяха текойци; впрочем по-видните от тях не превиха врат да поработят за своя Господ.
6 Старите порти поправяха Иоиада, син Пасеахов, и Мешулам, син Бесодиев; те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заверките им.
7 До тях поправяше Мелатия, гаваонец, и Иадон от Меронот, с жителите от Гаваон и Мицфа, подвластни на задречния областеначалник.
8 До него поправяше Узиил, син Хархаев, златар, а до него поправяше Ханания, син Харакахимов. Те възстановиха Йерусалим до широката стена.
9 До тях поправяше Рефаия, син Хуров, началник на Иерусалимския полуокръг.
10 До тях и срещу къщата си поправяше Иедаия, син Харумафов, а до него поправяше Хатуш, син Хашавниев.
11 На втората част поправяше Малхия, син Харимов, и Хашув, ПахатМоавов син; те също поправяха и Пещната кула.
12 До тях поправяше Шалум, Халохешов син, началник на Иерусалимския полуокръг, - той и дъщерите му.
13 Долински порти поправяше Ханун, и жителите от Заноах; те ги съградиха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им; те още поправяха и хиляда лакти от стената до Гноищни порти.
14 А Гноищни порти поправяше Малхия, Рехавов син, началник на Беткаремския окръг: той ги съгради и встави вратите им, ключалките им и заверките им.
15 Изворни порти поправяше Шалум, Колхозеев син, началник на окръг Мицфа: той ги съгради, покри ги и встави вратите им, ключалките им и заверките им; той поправяше и стената при водоем Селах, срещу градската градина и до стъпалата, които слизат от Давидовия град.
16 След него поправяше Неемия, Азбуков син, началник на Бетцурския полуокръг, до Давидовите гробници и до изкопаното езеро и до къщата на храбрите.
17 След тях поправяха левитите: Рехум, Ваниев син; до него поправяше, за свой окръг, Хашавия, началник на Кеилския полуокръг.
18 След тях поправяха братята им: Бавай, Хенададов син, началник на Кеилския полуокръг.
19 А до него поправяше Езер, Иисусов син, началник на Мицфа, на втората част, срещу възхода към оръжницата на ъгъла.
20 След него ревностно поправяше Варух, Забваев син, на втората част, от ъгъла до къщните врата на Елияшива, великия свещеник.
21 След него поправяше Меремот, син на Урия, син Хакоцов, на втората част, от къщните врата Елияшивови до края на Елияшивовата къща.
22 След него поправяха свещениците от околността.
23 След тях поправяха Вениамин и Хашув срещу своята къща; след тях поправяше Азария, син на Маасея, Ананиев син, до къщата си.
24 След него поправяше Бинуй, син Хенададов, на втората част, от Азариевата къща до ъгъла и завоя.
25 След него - Фалал, Узаев син, срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дом при тъмничния двор. След него Федаия, Парошов син.
26 А нетинеите, които живееха в Офел, поправяха срещу Водни порти към изток и до издадената кула.
27 След тях поправяха текойци, на втората част, от мястото срещу голямата издадена кула до Офелската стена.
28 От Конски порти нататък поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.
29 След тях поправяше Садок, Имеров син, срещу къщата си, а след него поправяше Шемаия, Шеханиев син, пазач на Източни порти.
30 След него поправяше Ханания, Шелемиев син, и Ханун, шести син Цалафов, на втората част. След него поправяше Мешулам, Берехиев син, срещу стаята си.
31 След него поправяше Малхия, ХаЦорфиев син, до къщата на нетинеите и търговците, срещу Хамифкадски порти дори до ъгълната горница.
32 А между ъгълната горница и Овчи порти поправяха златари и търговци.
4
Съпротива при построяването на стената
1 Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите;
2 и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?
3 А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени.
4 Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,
5 не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите.
6 Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината й. И на народа беше присърце да работи.
7 Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.
8 И сговориха се да идат заедно да воюват против Йерусалим и да го разрушат.
9 А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.
10 Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.
11 А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.
12 Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,
13 тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си.
15 Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа.
16 От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.
17 Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с друга държаха копие.
18 Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.
19 И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;
20 затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас.
21 Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.
22 Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Йерусалим всички със слугите си, - и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.
23 И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.
5
Неемия решава възникналите проблеми
1 Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.
2 Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем.
3 Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад.
4 Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си;
5 ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други.
6 Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах.
7 Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание
8 и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят.
9 Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове?
10 И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг.
11 Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях.
12 А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй.
13 Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума.
14 От оня ден, когато бях отреден за техен областеначалник в Иудейската земя, от двайсетата година до трийсет и втората година на цар Артаксеркса, през дванайсет години, аз и братята ми не ядохме областеначалнишки хляб.
15 А предишните областеначалници, които бяха преди мене, обременяваха народа и вземаха от него жито и вино, освен четирийсетте сикли сребро; дори и слугите им владееха над народа. Но аз не правех тъй от страх Божий.
16 При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа.
17 При мене на трапезата биваха по сто и петдесет души иудеи и началници, освен тия, които прихождаха при нас от околните народи.
18 И ето какво се приготвяше за един ден: един бик, шест отбрани овци и птици се готвеха у мене; и всеки десет дена се потребяваха различни вина в изобилие. И при всичко това аз не исках областеначалнишки хляб, защото тежка работа лежеше върху тоя народ.
19 Боже мой, помени мен за добро всичко, що направих за тоя народ!
6
Заговор срещу Неемия
1 Когато чуха Санавалат, Товия и Гешем, арабец, и другите наши неприятели, че аз иззидах стената, и повреда на нея не остана - до това време обаче не бях поставил още врата на портите, -
2 тогава Санавалат и Гешем пратиха да ми кажат: дойди, и ще се срещнем в едно от селата в равнината Оно. Те крояха да ми сторят зло.
3 Но аз проводих пратеници да им кажат: зает съм с голяма работа, не мога да сляза; работата ще спре, ако я оставя и сляза при вас.
4 Четири пъти пращаха при мене все с такава покана, и аз им отговарях същото.
5 Тогава Санавалат прати при мене, за пети път, слугата си с отворено писмо в ръката му.
6 В него беше писано: мълва се носи между народите, и Гешем казва, че уж ти и иудеите сте намислили да се отцепите, поради което и зидаш стената и искаш да им бъдеш цар, според същата мълва;
7 поставил си и пророци да разгласяват за тебе в Йерусалим и да казват: цар иудейски! А такива думи ще дойдат до царя. Затова дойди, и ще се посъветваме заедно.
8 Но аз пратих да му кажат: нищо такова не е имало, за каквото говориш; сам си го измислил с ума си.
9 Защото те всички ни плашеха, думайки: ще им клепнат ръцете от тая работа, и тя няма да се свърши; но аз още повече укрепих ръцете си.
10 Отидох в къщата на Шемая, син на Делая, син Мехетавелов, и той се заключи и каза: да идем в Божия дом, вътре в храма, и Да заключим подире си храмовите врата, защото ще дойдат да те убият, ще дойдат да те убият нощем.
11 Но аз отговорих: бива ли да бяга такъв човек като мене? Бива ли такъв като мене да влезе в храма, за да остане жив? Не отивам.
12 Аз знаех, че не го бе пратил Бог, - макар че ми говореше пророчески, - но че Товия и Санавалат го бяха подкупили.
13 Той беше подкупен, за да ме уплаши, да сторя тъй и да съгреша, та да имат за мене лошо мнение и да ме преследват за това с укори.
14 Помни, Боже мой, Товия и Санавалата според тези им дела, а също и пророчица Ноадия и другите пророци, които искаха да ме уплашат!
Завършване на стенат
15 Стената биде свършена в двайсет и петия ден на месец елул, за петдесет и два дена.
16 Като чуха за това всички наши неприятели, и видяха това всички околни нам народи, много се обезсърчиха и познаха, че тая работа е извършена от нашия Бог.
17 Освен това, в ония дни по-видните иудеи писаха много писма и ги пращаха до Товия, а Товиевите писма отиваха при тях.
18 Защото мнозина в Иудея бяха в клетвен съюз с него, понеже той беше зет на Шехания, син Арахов, а син му Иоханан беше женен за дъщерята на Мешулама, син Верехиев.
19 Те говореха пред мене дори и за неговата доброта, а моите думи се донасяха нему. Товия ми пращаше писма, за да ме уплаши.
7
1 Когато стената биде съзидана, и вставих вратите, а и вратарите бяха поставени на службата си, и певците и левитите,
2 тогава заповядах на брата си Ханани и на началника на иерусалимската крепост Ханания, понеже той беше от много други по-верен и богобоязлив,
3 и им казах: нека не отварят иерусалимските порти, докле не напече слънцето; и вечер, докле вратарите стоят, нека затварят и заключват портите. И наредих за стражари жителите иерусалимски, всекиго на своя стража и всекиго срещу къщата му.
Списък на завърналите се от Вавилонския плен
4 Но градът беше широк и голям, а народ в него имаше малко, и къщите не бяха построени.
5 И Бог мой ми вложи в сърцето да събера първенците и началниците и народа, за да направя преброяване. Па намерих родословния списък на ония, които бяха първом дошли; в него беше писано:
И Иудея, всеки в своя град, -
7 ония, които тръгнаха със Зоровавеля, Иисуса, Неемия, Азария, Раамия, Нахмания, Мардохея, Билшана, Мисферета, Бигвая, Нехума, Ваана. Броят на людете от народа Израилев:
8 синове Парошеви - две хиляди сто седемдесет и двама.
9 Синове Сафатиеви - триста седемдесет и двама.
10 Синове Арахови - шестстотин петдесет и двама.
11 Синове ПахатМоавови, от синове • те на Иисуса и Иоава, две хиляди осемстотин и осемнайсет.
12 Синове Еламови - хиляда двеста петдесет и четири.
13 Синове Затови - осемстотин четирийсет и пет.
14 Синове Закхаеви - седемстотин и шейсет.
15 Синове Бинуеви - шестстотин четирийсет и осем.
16 Синове Беваеви - шестстотин двайсет и осем.
17 Синове Азгадови - две хиляди триста двайсет и двама.
18 Синове Адоникамови - шестстотин шейсет и седем.
19 Синове Бигваеви - две хиляди шестстотин и седем.
20 Синове Адинови - шестстотин петдесет и пет.
21 Синове Атерови, от Езекиевия дом - деветдесет и осем.
22 Синове Хашумови - триста двайсет и осем.
23 Синове Вецаеви - триста двайсет и четири.
24 Синове Харихови - сто и дванайсет.
25 Родени в Гаваон - деветдесет и пет.
26 Жители от Витлеем и Нетофа - сто осемдесет и осем.
27 Жители от Анатот - сто двайсет и осем.
28 Жители от Бет-Азмавет - четирийсет и двама.
29 Жители от Кириатиарим, Кефера и Беерот - седемстотин четирийсет и трима.
30 Жители от Рама и Гева - шестстотин двайсет и един.
31 Жители от Михмас - сто двайсет и двама.
32 Жители от Ветил и Гай - сто двайсет и трима.
33 Жители от другия Нево - петдесет и двама.
34 Синове от другия Елама - хиляда двеста петдесет и четири.
35 Синове Харимови - триста и двайсет.
36 Родени в Иерихон - триста четирийсет и пет.
37 Родени в Лод, Хадид и Оно - седемстотин двайсет и един.
38 Родени в Сеная - три хиляди деветстотин и трийсет.
39 Свещеници: синове Едаеви, от Иисусовия дом - деветстотин седемдесет и трима.
40 Синове Имерови - хиляда петдесет и двама.
41 Синове Пашхурови - хиляда двеста четирийсет и седем.
42 Синове Харимови - хиляда и седемнайсет.
43 Левити: синове Иисусови, от Кадмииловия дом, от дома на Гедовите синове - седемдесет и четири.
44 Певци: синове Асафови - сто четирийсет и осем.
45 Вратари: синове Шалумови, синове Атерови, синове Талмонови, синове Акувови, синове Хатитови, синове Шоваеви - сто трийсет и осем.
46 Нетинеи: синове на Циха, синове на Хасуфа, синове Табаотови,
47 синове Киросови, синове на Сия, синове Фадонови,
48 синове на Левана, синове на Хагава, синове Салмаеви,
49 синове Хананови, синове Гиделови, синове Гахарови,
50 синове Реаиеви, синове Рецинови, синове на Некода,
51 синове Газамови, синове на Уза, синове Пасеахови,
52 синове Весаеви, синове Меунимови, синове Нефишсимови,
53 синове Ваквукови, синове на Хакуфа, синове Хархурови,
54 синове Вацлитови, синове на МехиДа, синове на Харша,
55 синове Варкосови, синове на Сисара, синове Тамахови,
56 синове Нециахови, синове на Хатифа.
57 Синове на слугите Соломонови: синове Сотаеви, синове Соферетови, синове на Ферида,
58 синове на Иаала, синове Дарконови, синове Гиделови,
59 синове Сафатиеви, синове Хатилови, синове Похерет-Гацеваимови, синове Амонови.
60 Всички нетинеи и синове от слугите Соломонови - триста деветдесет и двама.
61 Ето и тия, които излязоха от Телмелех, Телхарши, Херув-Адон и Имер, но не можаха да посочат поколението си и рода си, дали са и те от Израиля:
62 синове Делаиеви, синове Товиеви, синове на Некода - шестстотин четирийсет и двама.
63 А от свещениците: синове Ховаиеви, синове Хакоцови, синове на Верзелия, който бе женен за дъщеря на галаадеца Верзелия и взе да се нарича по тяхно име.
64 Те търсиха родословната си записка, ала се не намери, затова бидоха изключени от свещенството.
65 И Тиршата им каза да не ядат великата светиня, докле се не издигне свещеник с урим и тумим.
66 Цялото общество заедно беше четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,
67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях певци и певици - двеста четирийеет и пет.
68 Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски имаха двеста четирийсет и пет,
69 камили - четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет.
70 Някои отценачалници дадоха приноси, за да се карат работите. Тиршата даде в съкровищницата хиляда драхми злато, петстотин чаши, петстотин и трийсет свещенически одежди.
71 А някои от отценачалниците дадоха в съкровищницата, за да се карат работите, двайсет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мнаси сребро.
72 Други от народа дадоха двайсет хиляди драхми злато и две хиляди мнаси сребро и шейсет и седем свещенически одежди.
73 И заживяха в градовете си свещеници и левити, и вратари и певци, и народ и нетинеи, и цял Израил.
8
Четене и тълкуване на Закона
1 Когато настана седмият месец, и синовете Израилеви живееха по градовете си, събра се целият народ като един човек на стъгдата, що е пред Водни порти, и казаха на книжник Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе дал на Израиля.
2 И свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които можеха да разбират, в първия ден на седмия месец;
3 и чете от него на стьгдата, що е пред Водни порти, от съмване до пладне, пред мъжете, жените и всички, които можеха да разбират; и ушите на всички люде бяха насочени към книгата на закона.
4 Книжник Ездра стоеше на дървено възвишение, което направиха за това, а до него отдясно стояха Мататия, Шема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасея, а нему отляво - Федаия, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Зарахия и Мешулам.
5 Отвори Ездра книгата пред очите на целия народ, защото той стоеше по-високо от целия народ. А когато я отвори, целият народ стана.
6 Тогава Ездра благослови Господа, Бога велики. И целият народ отговаряше: амин, амин, - като дигаше ръце нагоре, като се кланяше и падаше ничком доземи пред Господа.
7 Иисус, Ванаия, Шеревия, Иамин, Акув, Шавтай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Иозавад, Ханан, Фелаия и левитите обясняваха народу закона, а народът стоеше по местата си.
8 И четяха разборно от книгите, от закона Божий, и прибавяха тълкуване, и народът разбираше прочетеното.
9 Тогава Неемия, който е и Тиршата, и книжник Ездра, свещеник, и левитите, които учеха народа, казаха на целия народ: тоя ден е свет пред Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете, - защото целият народ плачеше, слушайки думите на закона.
10 И каза им: идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и провеждайте дялове на ония, които нямат приготвено, защото тоя ден е свет пред нашия Господ. Не тъжете, защото радостта пред Господа е подкрепа за вас.
11 И левитите утешаваха целия народ, думайки: престанете, защото тоя ден е свет, не тъжете.
12 И отиде целият народ да яде и да пие и да провежда дялове и да празнува с голямо веселие, защото разбраха думите, що им казаха.
13 На другия ден се събраха отценачалниците от цял народ, свещениците и левитите при книжник Ездра, за да им обясни думите на закона.
14 И намериха написаното в закона, който Господ бе дал чрез Моисея, че на празника в седмия месец синовете Израилеви трябва да живеят в сенници.
15 Затова обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Йерусалим, думайки: идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите сенници според писаното.
16 Отиде народът и донесоха, та си направиха сенници, всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, и на стъгдата при Водни порти, и на стъгдата при Ефремови порти.
17 Цялото общество от ония, които се бяха върнали от плен, направи сенници и живееха в сенници. От дните на Иисуса, син Навинов, та до тоя ден не бяха правили тъй синовете Израилеви. Радостта беше твърде голяма.
18 И четяха в книгата на закона Божий всеки ден, от първия ден до последния. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден - следпразненството по устава.
9
Признаване на греховете и молитва за покаяние
1 На двайсет и четвъртия ден от тоя месец се събраха всички синове Израилеви, постейки, във вретища и с пепел на главите си.
2 И отдели се Израилевото семе от всички другородци, и станаха, та изповядаха греховете си и престъпленията на бащите си.
3 И стояха по местата си, и четвърт ден четоха от книгата на закона на Господа, своя Бог, и друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.
4 И застанаха на възвишеното левитско място: Иисус, Вания, Кадмиил, Шеваиия, Вуний, Шеревия, Вания, Хенани и високо викаха към Господа, своя Бог.
5 И казаха левитите - Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания, Петахия: станете, славете Господа, вашия Бог, от века и до века. Да славословят преславното Твое име, което е по-високо от всяко славословие и хвала!
6 (И каза Ездра:) Ти, Господи, си един, Ти създаде небето, небесата на небесата и всичкото им войнство, земята и всичко, що е по нея, морята и всичко, що е в тях, и Ти оживяваш всичко това, и небесните войнства Ти се кланят.
7 Ти Сам, Господи Боже, избра Аврама, изведе го из Ур Халдейски и му даде име Авраам,
8 и намери сърцето му вярно пред Тебе, и сключи с него завет, за да дадеш (нему и) на семето му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, иевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.
9 Ти видя неволята на бащите ни в Египет и чу техния поплак при Червено море,
10 и показа личби и чудеса над фараона и над всичките му служители и над целия народ от земята, му, понеже Ти знаеше, че те постъпяха горделиво с тях, и Ти Си създаде име доднес.
11 Ти разсече пред тях морето, и те минаха посред морето по сухо, а ония, които ги гонеха, Ти хвърли в дълбините като камък в силни води.
12 В облачен стълб Ти ги води денем и в огнен стълб - нощем, за да им осветляваш пътя, по който да ходят.
13 И слезе Ти на Синай планина и говори с тях от небето, даде им праведен съд, истински закони, устави и добри заповеди.
14 И показа им Твоята света събота и чрез Твоя раб Моисея даде им заповеди, наредби и закон.
15 И когато гладуваха. Ти им дава хляб от небето, и когато жадуваха, извади им вода от камък, и каза им да идат и завладеят земята, която Ти, като дигна ръка, се закле да им дадеш.
16 Но те, нашите бащи, упорствуваха, показаха се вироглави и не слушаха Твоите заповеди;
17 не искаха да се покоряват и не си спомниха Твоите чудни дела, които бе правил с тях, станаха вироглави и със своето упорство поставиха над себе си вожд, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и Ти ги не остави.
18 И макар да бяха си излели телец и бяха казали: ето твоя бог, който те изведе из Египет, - и макар да правеха големи оскърбления,
19 Ти, поради голямото Си милосърдие, ги не остави в пустинята; облачният стълб не се отделяше от тях денем, за да ги води по пътя, и огненият стълб - нощем, за да им свети по пътя, по който да ходят.
20 Ти им даде Твоя благ Дух, за да ги поучава, и не отнимаше маната Си от устата им, па и вода им даваше за утоление на жаждата им.
21 Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не стичаха.
22 И Ти им даде царства и народи и им ги раздели, и те завладяха земята на Сихона и земята на есевонския цар, и земята на Ога, цар васански.
23 И умножи синовете им като небесните звезди и ги въведе в земята, за която бе говорил на отците им, че ще дойдат да я владеят.
24 И синовете им влязоха и завладяха земята. И Ти им подчини жителите на страната - хананейци, и предаде ги в техни ръце с царете им и народите на страната, за да постъпват с тях по волята си.
25 И те завзеха укрепените градове и плодородната земя, и завладяха къщи, пълни с всякакво имане, водоеми, издялани от камък, лозя и маслинени градини и много плодни дървета за храна. Те ядоха, насищаха се, тлъстееха и се наслаждаваха по Твоята голяма благост;
26 и те станаха упорити и се дигнаха против Тебе, презряха Твоя закон, убиваха Твоите пророци, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и правеха големи оскърбления.
27 И Ти ги предаде в ръцете на враговете им, които ги угнетяваха. Но колчем, в усилно за тях време, викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, даваше им спасители, които ги спасяваха от ръцете на враговете им.
28 А кога се успокояваха, пак захващаха да правят зло пред Твоето лице, и Ти ги предаваше в ръцете на враговете им, и те ги владееха. Но кога пак викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, много пъти ги избавяше.
29 Ти им напомняше да се обърнат към Твоя закон, но те упорствуваха и не слушаха Твоите заповеди, отклоняваха се от Твоите устави, чрез които би живял човек, ако ги изпълняваше, втвърдиха гръбнак, показаха се вироглави и не слушаха.
30 Чакайки да се обърнат, Ти отлага много години и им напомняше с Твоя Дух чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава ги предаде в ръцете на другоземни народи.
31 Но, по голямото Си милосърдие, Ти ги не изтреби докрай и ги не оставяше, понеже Ти си Бог благ и милостив.
32 И сега. Боже наш, Боже великий, силний, страшний, пазещ завет и милост! Да не бъде малко пред лицето Ти всичкото страдание, що е постигнало нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от дните на асирийските царе до днес.
33 Във всичко, що ни постигна, Ти си праведен, защото Ти върши по правда, а ние сме виновни.
34 Царете ни, князете ни, свещениците ни и бащите ни не изпълняваха Твоя закон и не даваха внимание на Твоите заповеди и Твоите напомняния, с които ги подсещаше.
35 И в своето царство, при Твоето голямо благо, що им даваше, и в широката и плодородна земя, която им отдели, те Ти не служеха и се не отвръщаха от лошите си работи.
36 И ето, сега сме роби; в тая земя, която Ти даде на отците ни, за да се хранят от плодовете й и от благата й, ето, ние робуваме.
37 И своите плодове тя изобилно принася за царете, на които ни подчини заради греховете ни. И те по свой произвол владеят над телата ни, и над добитъка ни, и ние сме в голямо утеснение.
Завет/договор на Израел
38 Поради всичко това даваме твърдо задължение и подписваме, и на подписа е печатът на князете ни, левитите ни и свещениците ни.
10
1 Ония, които удариха печат, бяха: Неемия-Тиршата, син Хахалиев, и Седекия,
2 Сераия, Аз ария, Иеремия,
3 Пашхур, Амария, Малхия,
4 Хатуш, Шевания, Малух,
5 Харим, Меремот, Овадия,
6 Даниил, Гинетон, Варух,
7 Мешулам, Авия, Миямин,
8 Маазия, Вилгай, Шемаия; това са свещеници.
9 Левити: Иисус, син Азаниев, Бинуй, от синовете Хенададови, и Кадмиил;
10 и братята им: Шевания, Ходия, Клита, Фелаия, Ханан,
11 Миха, Рехов, Хашавия,
12 Закхур, Шеревия, Шевания,
13 Ходия, Ваний, Венинуй.
14 Народни главатари: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания,
15 Вуний, Азгад, Бевай,
16 Адония, Бигвай, Адин,
17 Атер, Езекия, Азур,
18 Ходия, Хашум, Бецай,
19 Хариф, Анатот, Невай,
20 Магпиаш, Мешулам, Хезир,
21 Мешезавел, Садок, Иадуй,
22 Фелатия, Ханан, Анаия,
23 Осия, Ханания, Хашув,
24 Лохеш, Пилха, Шовек,
25 Рехум, Хашавна, Маасея,
26 Ахия, Ханан, Анан,
27 Малух, Харим, Ваана.
28 И останалият народ, свещеници, левити, вратари, певци, нетинеи и всички, които бяха минали от другоземните народи към закона Божий, жените им, синовете им, дъщерите им, всички, които можеха да разбират,
29 присъединиха се към братята си, към най-почтените от тях, и се задължиха с клетва и проклятие - да постъпват по Божия закон, даден чрез ръката на Божия раб Моисея, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, и повелите Му и наредбите Му.
30 И да не дават дъщерите си на другоземни народи, и техните дъщери да не взимат за синовете си;
31 и кога другоземни народи докарват стока и всичко за Продан в събота, да не взимат от тях в събота и в свещения ден, и на седмата година да прощават всякакви дългове.
32 И поставихме си за закон да даваме от себе си по една трета сикла на година за нуждите в дома на нашия Бог:
33 за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос и за постоянното всесъжение, за съботите, за новомесечията, за празниците, за свещените вещи и за жертвите за грях за очистяне на Израиля, и за всичко, що се върши в дома на нашия Бог.
34 И хвърлихме жребие ние, свещеници, левити и народ, за доставяне дърва, кога кое наше поколение в определените времена на всяка година, да ги докарва в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в закона.
35 Задължихме се още да принасяме всяка година в дома Господен първоберката от земята си и първоберката от плода на всяко дърво;
36 тъй също - да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служеха в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е писано в закона, - първородните от едрия и дребния си добитък.
37 И първоберката от мляното наше жито, и нашите приноси, и плодове от всяко дърво, и вино, и дървено масло ще доставяме на свещениците в клетовете при дома на нашия Бог, и десятък от земята си - на левитите. Те, левитите, ще събират десятък по всички градове, дето имаме земеделие.
38 При левитите, кога събират левитския десятък, ще се намира свещеник, син Ааронов, та левитите да откарват десятък от своя десятък в дома на нашия Бог, в стаите, определени за клетове.
39 Защото в тия стаи както Израилевите синове, тъй и левитите са длъжни да докарват, що се принася в дар: жито, вино и дървено масло. Там са и свещените съдове, и служещите свещеници, и вратарите, и певците. И ние няма да оставим дома на нашия Бог.
11
Новите жители на Йерусалим и на другите градове
1 Началниците народни живееха в Йерусалим, а другите от народа хвърлиха жребие, щото една от десетте им части да иде да живее в град Йерусалим, а деветте - в останалите градове.
2 И народът благослови всички, които доброволно се съгласиха да живеят в Йерусалим.
3 Ето главатарите на страната, които живееха в Йерусалим, - а в градовете на Иудея живееха всеки в своето владение, по градовете си: израилтяни, свещеници, левити и нетинеи, и синовете на Соломоновите слуги.
4 В Йерусалим живееха от синовете Иудини и от синовете Вениаминови; от Иудините синове: Атаия, син на Узия, син на Захария, син на Амария, син на Сафатия, син Малелеилов, от синовете Фаресови,
5 и Маасея, син на Варуха, син на Колхозея, син на Хазаия, син на Адаия, син на Иоиарива, син на Захария, син Шилониев.
6 Всички Фаресови синове, които живееха в Йерусалим, бяха четиристотин шейсет и осем, отлични мъже.
7 И ето синовете Вениаминови: Салу, син на Мешулама, син на Иоеда, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасея, син на Итиила, син Исаиев,
8 и след него Габай, Салай - деветстотин двайсет и осем.
9 Иоил, син Зихриев, беше началник над тях, а Иуда, син Сенуев, беше втори над града.
10 От свещениците: Иедаия, син Иоиаривов, Иахин,
11 Сераия, син на Хелкия, син на Мешулама, син на Садока, син на Мераиота, син Ахитувов, началник на Божия дом,
12 и техните братя, които вършеха служба в Божия дом - осемстотин двайсет и двама; и Адаия, син на Иерохама, син на Фелалия, син на Амция, син на Захария, син на Пашхура, син Малхиев,
13 и братята му, отценачалници - двеста четирийсет и двама; и Амашсай, син на Азариила, син на Ахзая, син на Мешилимота, син Имеров,
14 и братята му, мъже отлични - сто двайсет и осем. Началник им беше Завдиил, син Хагедолимов.
15 А от левитите: Шемаия, син на Хашува, син на Азрикама, син на Хашавия, син Вуниев,
16 и Шавтай, и Иозавад от левитските началници за външните работи на Божия дом,
17 и Матания, син на Миха, син на Завдия, син Асафов, главен запевач на славословието при молитвата, и Бакбукия, втори след него от братята му, и Авда, син на Шамуя, син на Галала, син Идитунов.
18 Всички левити от светия град бяха двеста осемдесет и четири.
19 А вратари: Акув, Талмон и братята им, стражари при портите - сто седемдесет и двама.
20 Другите израилтяни, свещениците и левитите, живееха по всички градове на Иудея, всеки в своя дял.
21 А нетинеите живееха в Офел: над нетинеите бяха Циха и Гишфа.
22 Началник над левитите в Йерусалим беше Узий, син на Вания, син на Хашавия, син на Матания, син на Миха, от синовете Асафови, които бяха певци при службата в Божия дом,
23 защото от царя имаше за тях особена заповед, и отредена беше за всеки ден определена заплата за певците.
24 И Петахия, син Мешезавелов, от синовете на Зара, Иудин син, беше довереник на царя за всички работи, досягащи народа.
25 От живеещите пък по селата, по нивите си, Иудините синове живееха в Кириат-Арба и в подчинените ней градове, в Дивон и в подчинените му градове, в Иекавцеил и в селата му,
26 в Иешуа, в Молада и в Бет-Палет
27 в Хацар-Шуал, във Вирсавия и в подчинените ней градове,
28 в Секелаг, в Мекона и в подчинените ней градове,
29 в Ен-Римон, в Цора и в Ярмут,
30 в Заноах, Одолам и селата им, в Лахис и полята му, в Азека и в подчинените ней градове; те бяха се разположили от Вирсавия дори до Еномовата долина.
31 Синовете Вениаминови - начевайки от Гева, в Михмас, Хая, Ветил и в подчинените му градове,
32 в Анатот, Нов, Анания,
33 Хацор, Рама, Гитаим,
34 Хадид, Цевоим, Невалат,
35 Лод, Оно, в Харашимската долина.
36 В дяловете на Иуда и Вениамина имаха свои жилища и левити.
12
Родословията на свещениците и левитите
1 Ето свещениците и левитите, които дойдоха със Зоровавеля, син Салатиилев, и с Иисуса: Сераия, Иеремия, Ездра,
2 Амария, Малух, Хатуш,
3 Шехания, Рехум, Меремот,
4 Идо, Гинетой, Авия,
5 Миямин, Маадия, Вилга,
6 Шемаия, Иоиарив, Иедаия,
7 Салу, Амок, Хелкия, Иедаия. Това са началниците на свещениците и братята им в дните на Иисуса.
8 А левити: Иисус, Бинуй, Кадмиил, Шеревия, Иуда, Матания, главен при славословията, той и братята му,
9 и Бакбукия и Унии, техни братя, които наред с тях пазеха стража.
10 Иисус родиИоакима, Иоаким роди Елиашива, Елиашив роди Иоияда,
11 Иоияда роди Ионатана, Ионатан роди Иадуя.
12 В дните на Иоакима бяха свещеници, отценачалници: от Сераиевия дом - Мераия, от Иеремиевия дом - Ханания,
13 от Ездровия дом - Мешулам, от Амариевия дом - Иоханан,
14 от Мелиховия дом - Ионатан, от Шеваниевия дом - Йосиф,
15 от Харимовия дом - Адна, от Мераиотовия дом - Хелкия,
16 от Идовия дом - Захария, от Гинетоновия дом - Мешулам,
17 от Авиевия дом - Зихрий, от Мениаминовия дом и Моадиевия дом - Пилтай,
18 от Вилгиевия дом - Шамуй, от Шемаиовия дом - Ионатан,
19 от Иоиаривовия дом - Матнай, от Иедаиевия дом - Узий,
20 от Салаевия дом - Калай, от Амоковия дом - Евер,
21 от Хелкиевия дом - Хашавия, от Иедаиевия дом - Натанаил.
22 Левитите, отценачалници, бяха записани в списъка в дните на Елиашива, Иоиада, Иоханана и Ядуя, а също и свещениците в царуването на Дария Персийски.
23 Синовете Левиеви, отценачалници, са вписани в летописа до дните на Иоханана, Елиашивов син.
24 Началници на левитите бяха: Хашавия, Шеревия и Иисус, Кадмиилов син, и братята им, при тях поставени за славословие при благодарствията, според наредбата на Давида, Божия човек, - смяна след смяна.
25 Матания, Бакбукия, Овадия, Мешулам, Талмон и Акув бяха вратари, които пазеха стража при вратните прагове.
26 Те бяха в дните на Иоакима, син на Иисуса, Иоседеков син, и в дните на областеначалника Неемия и на книжника свещеник Ездра.
Освещаване на градската стена на Йерусалим
27 Когато да се осветяват иерусалимските стени, повикаха левитите от всички места, като им заповядаха да дойдат в Йерусалим, за да се извърши освещаването и радостното празнуване със славословия и песни, при звука на кимвали, псалтири и гусли.
28 Събраха се синовете на певците от Иерусалимски окръг и от селата Нетофатски,
29 и от Бет-Хагилгали, и от полята Гевски и Азмаветски, защото певците си бяха построили села в околността на Йерусалим.
30 И очистиха се свещениците и левитите, очистиха и народа, и портите, и стените.
31 Тогава възведох на стената иудейските началници и поставих два големи хора за шествието, и единият от тях вървеше отдясно по стената към Гноищни порти.
32 След тях вървеше Хошаия и половината иудейски началници:
33 Азария, Ездра, Мешулам,
34 Иуда, Вениамин, Шемаия и Иеремия;
35 а от синовете свещенически с тръби: Захария, син на Ионатана, син на Шемаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, Асафов син,
36 и братята му: Шемаия, Азариил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Иуда и Хананий със свиралата на Давида, Божия човек, и книжник Ездра пред тях.
37 До Изворни порти, срещу тях, те възлязоха по стъпалата на Давидовия град, по стълбата, водеща на стената над Давидовия дом до Водни порти на изток.
38 Другият хор вървеше насрещу тях, а след него аз и половината народ, по стената от Пещната кула до широката стена,
39 и от Ефремови порти, покрай старите порти и Рибни порти и кулата Хананелова, и кулата Меа, към Овчи порти, и се спряхме при Тъмнични порти.
40 След това и двата хора застанаха пред Божия дом, и аз и половината началници с мене,
41 и свещениците: Елиаким, Маасея, Миниамин, Михей, Елиоенай, Захария, Ханания с тръбите,
42 Маасея, Шемаия, Елеазар, Узий, Иоханан, Малхия, Елам и Езер. А певците пееха високо; главен им беше Израхия.
43 В оня ден принесоха големи жертви и се веселиха, защото Бог им бе дал голяма радост. Веселяха се и жени, и деца, и веселбата иерусалимска се чуваше надалеч.
44 В същия ден бяха поставени люде над клетовете за приноси от първоберки и десятъци, за да събират от нивите при градовете дялове, определени от закона за свещениците и левитите, защото на иудеите беше драго да гледат стоещите свещеници и левити,
45 които вършеха служба на своя Бог и работите около очищението и бяха певци и вратари, според наредбата на Давида и сина му Соломона.
46 Защото отдавна, в дните на Давида и Асафа, бяха установени главни певци, както и песни Богу, хвалебни и благодарствени.
47 Всички израилтяни в дните на Зоровавеля и в дните на Неемия даваха дялове на певците и на вратарите за всеки ден, и даваха светини на левитите, а левитите даваха светини на Аароновите синове.
13
Реформите на Неемия
1 Тоя ден четоха от Моисеевата книга гласно пред народа и намериха написано в нея: амонитец и моавец не бива да влиза в Божието общество дори довека,
2 защото те не посрещнаха синовете на Израиля с хляб и вода, а наеха против него Валаама, за да го прокълне; ала Бог наш обърна клетвата в благословия.
3 Като чуха тоя закон, те отлъчиха от Израиля всичко другоплеменно.
4 А преди това свещеник Елиашив, поставен над стаите при дома на нашия Бог, близък роднина на Товия,
5 нареди за него една голяма стая, в която преди туряха хлебния принос, ливана и съдовете, и десятъка от жито, вино и дървено масло, определени от закона за левитите, певците и вратарите, и приносите за свещениците.
6 Когато ставаше всичко това, аз не бях в Йерусалим, защото през трийсет и втората година на вавилонския цар Артаксеркса ходих при царя и след няколко дена пак се измолих от царя.
7 Когато дойдох в Йерусалим и узнах за злото, което бе направил Елиашив, като наредил за Товия стая в двора на Божия дом,
8 стана ми твърде неприятно, и аз изхвърлих всичката Товиева покъщнина навън от стаята,
9 и казах да изчистят стаята и поръчах да внесат пак там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.
10 Узнах още, че на левитите се не давали дяловете, и че левитите и певците, които вършеха службата си, се разбягали всеки на нивата си.
11 Аз смъмрих за това началниците и рекох: защо сме напуснали Божия дом? И аз ги събрах и ги поставих по местата им.
12 И всички иудеи наченаха да принасят десятък от жито, вино и дървено масло в клетовете.
13 И поставих над клетовете свещеник Шелемия и книжник Садока, и Федаия от левитите, и при тях Ханана, син на Закхура, син Матаниев, защото се смятаха за верни. И тям беше възложено да раздават дялове на братята си.
14 Помени ме. Боже мой, за това, и не заличавай усърдните ми работи, които сторих за дома на моя Бог и за службата при него!
15 В ония дни видях в Иудея, че в събота тъпчеха линове, возеха снопи и товареха осли с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и откарваха съботен ден в Йерусалим. И аз ги смъмрих строго в същия ден, когато продаваха това ядиво.
16 И тирци живееха в Иудея и докарваха риба и всякаква стока и я продаваха в събота на иудейските жители и в Йерусалим.
17 Аз смъмрих първенците иудеи и им казах: защо вършите такова зло и скверните съботния ден?
18 Нали тъй правеха бащите ви, та затова Бог наш папрати върху нас и върху тоя град всичката тая неволя? А вие увеличавате гнева Му против Израиля, като скверните съботата.
19 След това, щом зайдеше слънце зад иерусалимските порти, срещу събота, заповядвах да затварят вратите и поръчвах да ги не отварят до сутринта след събота. А при портите поставях слугите си, че никакъв товар да не премине съботен ден.
20 Тъй търговците и продавачите на всякаква стока нощуваха веднъж и дваж отвън Йерусалим.
21 Но аз ги смъмрих строго и им рекох: защо нощувате до стената? Ако сторите това още веднъж, ще туря ръка на вас. Оттогава те не идваха в събота.
22 И казах на левитите, да се очистят и да дойдат да пазят стража при портите, за да светят съботния ден. Помени ме и за това, Боже мой, и пощади ме по голямата Си милост!
23 В ония дни видях още иудеи, които си бяха взели жени азотки, амонитки и моавки;
24 и затова синовете им говорят наполовина по азотски, или по езика на другите народи, а по иудейски не знаеха да говорят.
25 Аз ги смъмрих за това и ги проклинах, а някои мъже бих, косата им скубах и заклевах ги в Бога, да не дават дъщерите си за синовете им и да не взимат дъщерите им за синовете си и за себе си.
26 Не поради туй ли, думах си, е грешил и Соломон, цар Израилев? У много народи не е имало такъв цар като него. Той беше любимец на своя Бог, и Бог го постави цар над всички израилтяни; но пак другоземни жени вкараха в грях и него.
27 И възможно ли ни е да слушаме за вас, че вършите всичко това голямо зло, че грешите пред нашия Бог, като вземате в съжителство другоземни жени?
28 Един от синовете на Иоиада, син на великия свещеник Елиашив, беше зет на Санавалата Хоронита. Аз го прогоних от себе си.
29 Напомни им, Боже мой, че те опорочиха свещенството и завета свещенишки и левитски!
30 Тъй ги очистих от всичко другоземно и възстанових службите на свещениците и левитите, всекиму в неговата работа,
31 и привоза на дърва в определени времена и начатъците. Помени ме, Боже мой, за мое добро!
1
1 Книга за разказите на Товита, сина Товиилов, Ананиилов, Адуилов, Гаваилов, от Асииловия род, Нефталимово коляно,
2 който в дните на асирийския цар Енемесара бе взет в плен из Тисва, която се намира надясно от Кидий Нефталимов, в Галилея, над Асир. Аз, Товит, през всички дни на живота си ходих по пътя на истината и правдата
3 и правих много добрини на моите братя и на моя народ, който бе дошъл с мене в асирийската страна, в Ниневия.
4 Когато живеех в моята страна, в земята на Израиля, още като момък, цялото коляно на отца ми Нефталима бе се отцепило от иерусалимския дом, избран от всички Израилеви колена да принасят всички жертва там. дето е осветен храмът на жилището на Всевишния, и утвърден във всички родове навеки.
5 Както всички отцепили се колена принасяха жертва на Ваала и на юницата, тъй и домът на отца ми Нефталима.
6 Аз пък сам често ходех в Йерусалим на празниците, както с вечна наредба е заповядано на цял Израил с първоберки и с десятъци от земните произведения и с начатьци от овчата вълна,
7 и давах това на свещениците, синове Ааронови, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Йерусалим; другия десятък продавах, и всяка година ходех и го харчех в Йерусалим;
8 а третия давах, комуто трябваше, както ми заповяда Девора, бащина ми майка, когато след баща си останах сирак.
9 Когато станах мъж, взех за жена Ана, от бащиния наш род, и родих от нея Товия.
10 Когато бях отведен пленник в Ниневия, всички мои братя и мои еднородни ядяха от езическите ястия,
11 но аз пазех душата си и не ядях,
12 защото помнех Бога от все душа.
13 И подари ми Всевишният милост и благоволение пред Енемесара, и аз бях у него доставчик;
14 и ходих в Мидия, в Рага Мидийска, и дадох на Гаваила, брат на Гаврия, десет таланта сребро, за да го пази.
15 А когато умря Енемесар, вместо него се възцари син му Сенахирим, чиито пътища не бяха постоянни, и аз вече не можех да ходя в Мидия.
16 В дните на Енемесара аз правих много добрини на моите братя:
17 на гладни давах хляба си, на голи-дрехите си и. кога виждах някого от моя род умрял и хвърлен зад стената ниневийска, погребвах го.
18 Тайно погребвах и ония, които цар Сенахирим убиваше, когато, подгонен, се върна из Иудея. А той умъртви мнозина в яростта си. И царят диреше труповете, ала ги не намираха.
19 Един ниневиец отиде и обади на царя, че аз ги погребвам; тогава се скрих. Като узнах пък, че ме дирят да ме убият, от страх побягнах от града.
20 И разграбиха всичкия ми имот, и ми не остана нищо друго, освен жена ми Ана и син ми Товия.
21 Ала не се минаха петдесет дена, и Двамата му сина го убиха и побягнаха в Араратските планини. И вместо него се възцари син му Сахердан, който постави братовия ми син Ахиахара-Анаила над цялото сметководство в царството си и над цялото домакинство.
22 Ахнаха? ходатайствува за мене, и аз се върнах в Ниневия. Ахнаха? пък беше и виночерпец, и пазител на пръстена, и домакин, и ковчежник; и Сахердан го постави втори след себе си; той беше братов ми син.
2
1 Когато се върнах у дома си, и ми бяха върнали жена ми Ана и син ми Товия, в празник Петдесетница, в светата седмица на седмиците, биде приготвен у дома добър обяд, и седнах да ям.
2 Като видях много ястия, казах на сина си: иди и доведи, когото намериш беден от нашите братя, който помни Господа, пък аз ще те почакам.
3 Той се върна и рече: татко, един от нашия род удушен е хвърлен на стъгдата.
4 Тогава аз, преди да почна да ям, бързо излязох и го прибрах в едно жилище, до заник слънце.
5 Като се върнах, умих се и ядох хляба си натъжен.
6 И спомних си пророчеството на Амоса, как бе той казал: празниците ви ще се обърнат в скръб, и всичките ви веселби в плач.
7 И плаках. А щом зайде слънце, отидох, изкопах гроб и го погребах.
8 Съседите ми се присмиваха и думаха: той още се не бои, че ще бъде убит за тая работа; вече бяга, и ето пак погребва мъртви.
9 В тая съща нощ, като се върнах от погребението и бидейки нечист, легнах да спя зад стената на двора, и лицето ми не беше покрито.
10 И не забележих, че на стената имало врабци. Когато очите ми бяха отворени, врабците пуснаха нещо топло на очите ми, и се появиха в очите ми бели петна. И ходих при лекарите, ала те не ми помогнаха. Ахиахар ми доставяше прехрана, докле отидох в Елимаида.
11 А жена ми Ана в женските отделения предеше вълна
12 и пращаше на богати люде, които й плащаха, а веднъж в прибавка й дадоха козле.
13 Когато го донесоха при мене, то заврещя; и аз попитах жена си: отде е това козле? да не е откраднато? върни го, чието е! защото не е позволено да се яде крадено.
14 Тя отговори: това ми подариха вън от платата. Но аз й не вярвах и настоявах да го върне, чието е, и разсърдих й се. А тя отговори и ми рече: а де са твоите милостини и праведни дела? Ето как те всички се проявиха към тебе!
3
1 Като се разтъжих, заплаках и със скръб се молих, думайки:
2 праведен си Ти, Господи, и всички Твои дела и всички Твои пътища са милост и истина, и с праведен и истинен съд съдиш Ти вовеки!
3 Спомни си за мене и погледни ме милостиво: не ме наказвай за моите грехове и за заблужденията мои и на бащите ми, с които са съгрешили пред Тебе!
4 Защото те не послушаха Твоите заповеди, и Ти ни предаде на разграбване, плен и смърт и в притча за укор пред всички народи, между които сме пръснати.
5 И, наистина, много и праведни са Твоите съдби да вършиш с мене според моите грехове и греховете на моите бащи, защото не изпълнявахме Твоите заповеди и не постъпвахме по правда пред Тебе.
6 И тъй, прави с мене, що Ти е благоугодно; заповядай да бъде взет духът ми, за да се освободя и да се обърна на пръст, защото по-добре е за мене да умра, нежели да живея, понеже слушам лъжливи укори, и скръбта ми е голяма! Заповядай да бъда освободен от тая тегота, за да ида във вечната обител, и не отвръщай лицето Си от мене.
7 В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мидийска, да търпи укори от бащините си слугини,
8 задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена. Те й думали: нима не ти е съвестно, че си удушила мъжете си? Седмина има вече ти, а не се нарече с името ни на едного от тях!
9 Защо нас да бият за тях? Те умряха: иди и ти след тях, да не виждаме твой син или дъщеря вовеки!
10 Като чула това, тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята.
11 И почнала да се моли при прозореца, думайки: благословен Ти, Господи, Боже мой, и благословено Твоето име свето и славно вовеки: да Те благославят всички Твои творения вовеки!
12 И сега обръщам към Тебе, Господи, очите си и лицето си;
13 моля, вземи ме от тая земя и не оставяй да слушам вече укори!
14 Ти знаеш. Господи, че аз съм чиста от всеки грях с мъж
15 и не обезчестих името си, нито името на баща си в земята на моето пленство; аз съм едничка на баща си, той няма син, който да го наследи, ни близък брат ни братов син, за когото бих могла да се запазя за жена; седмина ми вече загинаха. За какво ли да живея? Ако пък не Ти е угодно да ме умъртвиш, благоволи, погледни към мене милостиво и ме помилувай,та да не слушам вече укори!
16 Биде чута молитвата на тия двама пред славата на великия Бог, и биде пратен Рафаил да изцери и двамата;
17 да махне белите петна от очите на Товита и да даде Рагуиловата дъщеря Сара за жена на Товия, син Товитов, като върже злия дух Асмодея; защото бе предназначено да я наследи Товия. - И в едно и също време Товит, като се върна, влезе у дома си, а Рагуиловата дъщеря Сара слезе от своята горнила.
4
1 О оня ден Товит си спомни за сребро то, което бе дал на Гаваила в Рага Мидийска да го пази,
2 и си каза: аз исках смърт, а защо да не повикам сина си Товия, да му обадя това, докле не съм умрял?
3 И като го повика, рече: сине, кога умра, погреби ме и не оставяй майка си; почитай я през всички дни на живота си, угаждай й и не я огорчавай.
4 Помни, сине, че тя е много претеглила за тебе още през бременността. Кога умре, погреби я до мене в един гроб.
5 През всички дни помни, сине. Господа, Бога наш, и не желай да грешиш и да престъпяш заповедите Му. През всички дни на живота си върши правда и не ходи в пътищата на беззаконието.
6 Защото, ако постъпваш по истината, в делата ти ще има успех, както у всички, които по правда постъпват.
7 От имота си давай милостиня, и да не жали окото ти, кога правиш милостиня. От никой сиромах не отвръщай лицето си, тогава и от тебе не ще се отвърне Божието лице.
8 Кога имаш много, давай от него милостиня, и кога малко имаш, не бой се да правиш милостиня и по малко:
9 ти ще си сбереш богато съкровище за в ден на нужда,
10 защото милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата.
11 Милостинята е богат дар за всички, които я правят пред Всевишния.
12 Пази се, сине, от всякакво блудство. Вземи си жена от рода на бащите си, а не вземай жена другоземка, която не е от коляното на баща ти, защото ние сме синове на пророци. От старо време наши отци са Ной, Авраам, Исаак и Иаков. Помни, сине, че те всички взимаха жени измежду своите братя и благословени бяха в децата си, и потомството им ще наследи земята.
13 И тъй, сине, обичай братята си и не се гордей в сърцето си пред братята си и пред синовете и дъщерите на твоя народ дотам, че да си не вземеш от тях жена, защото от гордостта произлиза гибел и голяма неуредица, а от разврата - оскъдност и разорение: развратът е майка на глада.
14 Заплатата на надничар,който ти работи, да не пренощува у тебе, а давай я веднага: и тебе ще се върне, ако служиш Богу. Бъди внимателен, сине, във всичките си постъпки и бъди благоразумен във всяка твоя обноска.
15 Което е тебе омразно, недей го прави другиму. Не пий вино до опиване, и пиянство да не ходи с тебе в пътя ти.
16 Давай на гладния от хляба си и на голия от дрехите си; от всичко, що имаш в изобилие, прави милостиня, и на окото ти да се не свиди, кога правиш милостиня.
17 Раздавай хлябовете си при гроба на праведните, ала не давай на грешници.
18 От всеки благоразумен искай съвет и полезен съвет не пренебрегвай.
19 Във всяко време благославяй Господа Бога и проси от Него, да бъдат твоите пътища прави и всички твои дела и намерения успешни, защото ни един народ не е властен в успеха на начинанията, но Сам Господ изпраща всяко добро и, когото иска, унижава по волята Си. Помни, сине, моите заповеди, и да се не изличат те от сърцето ти!
20 Сега ще ти открия, че оставих десет таланта сребро за пазене у Гавриевия син Гаваила, в Рага Мидийска.
21 Не бой се, сине, че сме осиромашели, ти ще имаш много, ако се боиш от Господа и, като бягаш от всеки грях, вършиш онова, що е Нему угодно.
5
1 Товия му отговори и рече: татко, ще изпълня всичко, що ми завещаваш.
2 Но как ще мога взе среброто, като не познавам оногова човека?
3 Тогава баща му му даде разписка и рече: намери си човек, който да те придружи; аз ще му платя, докле съм още жив, и вървете за среброто.
4 И той отиде да дири човек и срещна Рафаила. Това беше Ангел, но той не знаеше.
5 И рече му: можеш ли да дойдеш с мене в Рага Мидийска и знаеш ли тия места?
6 Ангелът отговори: мога да дойда с тебе и пътя зная; аз вече съм слизал у Гаваила, брата наш.
7 И рече му Товия: почакай ме, ще кажа на баща си.
8 Оня отговори: върви, само се не бави.
9 Той дойде и каза на баща си: ето, намерих си другар. Баща му рече: покани го при мене: аз ще узная, от кое е коляно и дали ще ти бъде верен другар.
10 Повика го, и той влезе: и се поздравиха един други.
11 Товит попита: кажи ми, брате, от кое си коляно и от кой род?
12 Той отговори: коляно и род ли търсиш, или наемник, който да иде със сина ти? Отговори му Товит: брате, иска ми се да зная твоя род и твоето име.
13 Той рече: аз съм Азария, от рода на Анания Велики, от твоите братя.
14 Тогава Товит му каза: брате, върви благополучно и ми се не сърди, че питах за коляното и за рода ти. Ти ми се падаш брат от честен и добър род. Аз познавах Анания и Ионатана, синове на Семея Велики: ние заедно ходихме в Йерусалим на поклонение с първородните и с десятъците на земните произведения, защото не се увличахме от заблуждението на нашите братя. Ти, брате, си от добър корен.
15 Но кажи ми: какво ще трябва да ти платя? Ще ти дам по драхма на ден и всичко потребно за тебе и за сина ми,
16 и към тая заплата ще ти прибавя още, ако се върнете благополучно.
17 Тъй се и условиха. Тогава той каза на Товия: приготви се за път, и тръгнете благополучно. И приготви син му нужното за път. Тогава баща му каза: върви с тоя човек! А Бог, Който живее на небесата, да насочи към сполука вашия път, и Ангелът Му да ви придружава. - Тръгнаха двамата, и кучето на момъка с тях.
18 Ана, майка му, заплака и рече на Товита: защо пусна нашия син? Не беше ли той опора на ръцете ни, кога влизаше и излизаше пред нас?
19 Не предпочитай сребро пред сребро; нека то бъде като измет, е сравнение с нашия син!
20 Защото, колкото Господ ни е определил да живеем, за това си имаме доволно.
21 Товит й рече: не тъжи, сестро: той ще си дойде здрав, и очите ти ще го видят,
22 защото ще го придружава добър Ангел: пътят му ще бъде благополучен, и той ще се върне здрав.
6
1 И тя престана да плаче.
2 А пътниците стигнаха вечерта при река Тигър и се спряха там да пренощуват.
3 Момъкът отиде да се умие, ала от реката се показа риба и искаше да го глътне.
4 Тогава Ангелът му рече: улови тая риба. И момъкът хвана рибата и я извлече на земята.
5 И рече му Ангелът: разпори рибата, вземи сърцето, черния дроб и жлъчката и ги запази!
6 Момъкът тъй и направи, както му каза Ангелът; а рибата опекоха и изядоха; и отидоха по-нататък и дойдоха до Екбатана.
7 И момъкът попита Ангела: брате Азарие, за какво е тоя черен дроб, сърцето и жлъчката от рибата?
8 Той отговори: ако някого мъчи демон или зъл дух, то със сърцето и с черния дроб да се кади пред такъв мъж или жена, и вече не ще се мъчи;
9 а с жлъчката да се намаже човек, който има бели петна в очите, и той ще се изцери.
10 Кога се приближаваха до Рага,
11 Ангелът каза на момъка: брате, днес ще пренощуваме у Рагуила, твоя сродник който има дъщеря, на име Сара.
12 Аз ще поговоря за нея, да ти я дадат за жена, защото нейното наследство е тебе предназначено, понеже си от нейния род, а девицата е прекрасна и умна.
13 И тъй, послушай ме; аз ще поговоря с баща й и, кога се върнем от Рага, ще направим сватба. Аз познавам Рагуила; той никога няма да я даде на чужди мъж против Моисеевия закон, иначе, ще заслужи смърт, понеже наследството трябва ти да получиш, а не друг някой.
14 Тогава момъкът каза на Ангела: брате Азарие, слушал съм, че тая девойка давали на седем мъжа, но те всички загивали в брачната стая;
15 пък аз съм един на баща и се боя да не би, като вляза при нея. да умра като предимните; нея люби демон, който никому не пакости, освен на ония, които се приближават до нея. Затова се и боя да не умра и Да не сваля живота на баща си и на майка си в гроба им от скръб за мене; а друг син, който да ги погребе, те нямат.
16 Ангелът му отговори: нима забрави Думите, които ти заповяда баща ти, да вземеш жена от твоя род? Послушай ме, брате: тя трябва да бъде твоя жена, а за демона се не безпокой; още тая нощ ще ти я дадат за жена.
17 Само щом влезеш в брачната стая, вземи кадилница, тури в нея сърцето и черния дроб на рибата и покади;
18 и демонът ще подуши миризмата и ще побегне, и никога не ще се върне. А кога да се приближиш до нея, застанете двама, повикайте към милосърдния Бога, и Той ще ви спаси и помилува. Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; и тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца. Като изслуша това Товия, обикна я, и душата му се крепко прилепи към нея. - И дойдоха в Екбатана.
7
1 Приближиха се до Рагуиловия дом. Сара ги посрещна и поздрави, и те - нея, и ги въведе в дома.
2 И рече Рагуил на жена си Една: колко прилича тоя момък на Товита, братовия ми син!
3 Рагуил ги попита: отде сте вие, братя? Те му отговориха: ние сме от Нефталимовите синове, пленени в Ниневия.
4 Попита ги още: познавате ли нашия брат Товита? Те отговориха: познаваме. После попита: здрав ли е той? Те отговориха: жив и здрав е.
5 А Товия рече: той е мой баща.
6 И спусна се към него Рагуил, целува го и плака.
7 И благослови го и рече: ти си син на честен и добър човек. Но, като чу, че Товит изгубил зрение, разтъжи се и плака;
8 плакаха и жена му Една, и дъщеря му Сара. И ги приеха много любезно,
9 па заклаха овен и сложиха обилни ястия. А Товия рече на Рафаила: брате Азария, поприказвай, за което говори по пътя: нека се уреди тая работа!
10 И той обади на Рагуила тия думи, а Рагуил рече на Товия: яж, пий и весели се, защото ти трябва да вземеш дъщеря ми. Обаче ще ти кажа правото:
11 давах дъщеря си на седем мъже, и, когато влизаха при нея, в същата нощ умираха. Но ти сега бъди весел! Товия отговори: тука не ще ям нищо, докле не се сговорите и условите с мене! Рагуил рече: вземи я ей сега по право; ти си неин брат, и тя е твоя; Бог Милосърдния да ви нареди най-добре!
12 Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде на Товия за жена, думайки: ето, по закона Моисеев, вземи и я води при баща си. И ги благослови.
13 Повика и жена си Една, взе свитък, написа договор и го запечата.
14 И почнаха да ядат.
15 И Рагуил повика жена си Една и рече й: приготви, сестро, друга спалня и я въведи.
16 Тя направи, както той каза: въведе я. там, па заплака и прие взаимно сълзите на дъщеря си, като й рече:
17 успокой се, дъще: Господ, Бог на небето и на земята, ще ти даде радост вместо скръб. Успокой се, дъще!
8
1 Като се навечеряха, въведоха при нея Товия.
2 А той, като отиваше, припомни си Рафаиловите думи и взе кадилница, тури сърцето и черния дроб на рибата и покади.
3 Демонът, като подуши тая миризма, избяга в горните страни на Египет, и Ангелът го върза.
4 Когато останаха в стаята двама, Товия стана от постелката и рече: стани, сестро, да се помолим, за да ни помилува Господ.
5 И почна да говори Товия; благословен Ти, Боже на отците ни, и благословено Твоето свето и славно име вовеки! Да Те благославят небесата и всички Твои творения!
6 Ти сътвори Адама и даде му Ева за помощница, жена му - за подпорка. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: не е добре да бъде човек сам: да сътворим помощник, подобен нему.
7 И сега. Господи, взимам тая моя сестра не по плътска похот, а наистина като жена: благоволи да ме помилуваш и дай ми да остарея с нея!
8 И тя рече с него: амин.
9 И двамата спаха спокойно нея нощ. Между това Рагуил стана и отиде, та изкопа гроб,
10 думайки: не е ли умрял и тоя?
11 И дойде Рагуил в дома си
12 и рече на жена си Една: прати една слугиня да види, жив ли е той; ако не е, да го погребем, и никой не ще знае.
13 Слугинята отвори вратата, влезе и видя, че двамата спят.
14 Излезе и им обади, че той е жив.
15 И Рагуил благослови Бога, думайки: благословен Ти, Боже, с всяко благословение чисто и свето! Да Те благославят Твоите светии, всички Твои създания, всички Твои Ангели, и всички Твои избрани, да Те благославят вовеки!
16 Благословен Ти, че ме развесели, и се не случи с мене тъй, както мислех, а постъпи с нас по великата Си милост!
17 Благословен Ти, че помилува двама еднородни! Довърши, Владико, милостта над тях: дай им да свършат живота със здраве, с веселие и с милост!
18 И заповяда на слугите си да заринат гроба.
19 И прави за тях сватба четиринайсет дена.
20 И рече му Рагуил с клетва, преди да се изминат дните на сватбата: не си отивай докле не изминат четиринайсетте сватбени дни;
21 а тогава, като вземеш половината имот, иди благополучно към баща си; останалото ще получиш, кога умра аз и жена ми.
9
1 Товия повика Рафаила и му рече:
2 брате Азарие, вземи със себе един слуга и две камили и иди в Рага Мидийска при Гаваила; донеси ми среброто, а него доведи при мене на сватбата;
3 защото Рагуил ме свърза с клетва, да си не отивам;
4 между това баща ми брои дните и, ако се забавя дълго, много ще тъгува.
5 Рафаил отиде и слезе у Гаваила, па му даде разписката; а тоя донесе торбички запечатани и му ги предаде.
6 Сутринта станаха рано заедно и отидоха на сватбата. И Товия благослови жена си.
10
1 Товит, баща му, броеше дните. И когато изминаха дните на пътуването, а той се не връщаше,
2 Товит рече: дали не са ги задържали? дали не е умрял Гаваил, и няма кой да им даде среброто?
3 И много тъгуваше.
4 А жена му каза: загинал е син ни, затова и не дохожда. И почна да плаче за него и думаше:
5 горко ми, чедо, понеже аз те пуснах, о светило на очите ми!
6 Товит й каза: мълчи, не се вълнувай, той е здрав.
7 А тя му рече: ти мълчи, недей ме мами; загина момчето ми. - И всеки ден отиваше извън града на пътя, по който бяха заминали; денем хляб не ядеше, а нощем непрестанно плачеше за сина си Товия, докле не изтекоха четиринайсетте сватбени дни, за които Рагуил го бе заклел да преседи там. Тогава Товия рече на Рагуила: пусни ме, защото баща ми и майка ми вече се не надяват да ме видят.
8 А тъстът му каза: постой у мене, ще пратя до баща ти да му обадят за тебе.
9 А Товия казва: не, пусни ме при баЩа ми.
10 Рагуил стана и даде му Сара, жена му, половината имот, слуги и добитък и сребро
11 и, като ги благослови, пусна ги и рече; деца, да ви помага Бог Небесний, преди да умра.
12 После каза на дъщеря си: почитай твоя свекър и свекърва; сега те са твои родители; желая да слушам добро за тебе. И я целуна. И Една рече на Товия: любезний брате, да те въздигне Господ Небесний и да ми подари да видя деца от Сара, моята дъщеря, за да се зарадвам пред Господа. И ето давам ти дъщеря си да я пазиш; недей я огорчава.
13 След това Товия тръгна, благославяйки Бога, че Той насочи към добро пътя му; той благославяше и Рагуила и жена му Една. И, продължавайки пътя си, наближиха до Ниневия.
11
1 И рече Рафаил на Товия: ти знаеш, брате, в какво положение остави баща си;
2 да идем напред, преди жена ти, и да приготвим жилище,
3 а ти вземи в ръка и рибената жлъчка. И тръгнаха: след тях затърча и кучето.
4 В това време Ана седеше и се вглеждаше по пътя за сина си,
5 и, като забележи, че иде, каза на баща му: ето, иде син ти и човекът, който тръгна с него.
6 Рафаил рече: зная, Товие, че на баща ти ще се отворят очите; ти само намажи с жлъчката очите му, и той, като усети лютина, ще ги отрие, и ще паднат белите петна, и той ще те види.
8 Ана се затече, хвърли се сину си на шията и му рече: видях те, чедо, - сега мога и да умра. И двамата заплакаха.
9 А Товит дойде при вратата и се спъна, но син му се притече до него и подхвана баща си,
10 и натърка с жлъчката очите на баща си и рече: ободри се, татко!
11 Залютя му на очите, и той ги отри,
12 и белите петна паднаха от краищата на очите му. Като видя сина си, той падна на шията му,
13 заплака и рече: благословен Ти, Боже, и благословено Твоето име вовеки, и благословени всичките Твои свети Ангели!
14 Защото Ти ме наказа и помилува. Ето, виждам сина си Товия. - И син му влезе радостно и разказа на баща си за чудните работи, що се бяха случили с него в Мидия.
15 И Товит излезе, та посрещна снака си при портите на Ниневия, като се радваше и благославяше Бога. Ония, които видяха, че той иде, чудеха се, как е прогледал.
16 И Товит изповяда пред тях, че Бог го е помилувал. Когато се приближи Товит до снаха си Сара, благослови я и каза: добре дошла, дъще! Благословен Бог, Който те доведе при нас, и благословени баща ти и майка ти! Зарадваха се и всичките му братя в Ниневия.
17 И дойде Ахнаха? и братанецът му Насвас
18 и весело празнуваха сватбата на Товия седем дена.
12
1 Товит повика сина си Товия и му рече; приготви, синко,заплатата на човека, който ходи с тебе; трябва да му се придаде още.
2 Той отговори: татко, не ще бъда ощетен, ако му дам половината от всичко, що донесох;
3 защото той ме доведе при тебе здрав, и жена ми излекува, и среброто ми донесе, и тебе също изцери.
4 Старецът рече: той заслужава това.
5 И повика Ангела и му каза: вземи половината от всичко, що сте донесли и иди си смиром.
6 Тогава Ангелът повика двамата настрана и им рече: благославяйте Бога, прославяйте Го, признавайте величието Му и изповядвайте пред всички живеещи това, що Той направи за вас. Добро е да се благославя Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела; и вие не преставайте да Го прославяте.
7 Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално. Вършете добро, и зло няма да ви сполети.
8 Добро нещо е молитва с пост, с милостиня и справедливост. По-добре малко със справедливост, нежели много с неправда; по-добре да правиш милостиня, нежели да събираш злато,
9 защото милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях. Ония, които вършат милостиня и праведни дела, ще бъдат дълголетни.
10 А ония, които грешат, са врагове на живота си.
11 Няма да скрия от вас нищо; казах вече: царска тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално.
12 Когато се молеше ти и снаха ти Сара, аз възнасях вашата молитва пред Светия, и кога ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе.
13 И когато ти се не полени да станеш и да оставиш обеда си, за да идеш и прибереш мъртвия, твоята благотворителност се не укри от мене: аз бях с тебе.
14 И сега Бог ме прати да изцеря тебе и снаха ти Сара.
15 Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия.
16 Тогава и двамата се смутиха и паднаха ничком, защото се уплашиха.
17 Но той им рече: не бойте се, мир ще имате. Благославяйте Бога довека.
18 Защото аз дойдох не по мое щение, а по волята на Бога наш; затова и благославяйте Го довека.
19 През всички дни вие ме виждахте, но аз не ядох и не пих, - само наглед ви се струваше тъй.
20 И тъй, прославяйте сега Бога, защото аз възлизам при Оногова, Който ме е пратил; напишете на книга всичко станало.
21 Те станаха и вече го не видяха.
22 И почнаха да разказват за великите и чудни дела Божии, и как им се явил Ангел Господен.
13
1 Тогава в радостта си Товит написа молитва с тия думи: благословен Бог, Който вечно живее, и благословено царството Му!
2 Защото Той наказва и милува, сваля до ада и издига, и няма никой, който би избегнал от ръката Му.
3 Синове Израилеви! прославяйте Го пред езичниците, защото Той ни разпръсна между тях.
4 Там възвестявайте величието Му, превъзнасяйте Го пред всички живеещи, защото Той е Господ наш и Бог Отец наш през всички векове;
5 ще ни накаже за нашите неправди, и пак ще ни помилува и ще ни събере измежду всички народи, дето и да сме пръснати между тях.
6 Ако се обръщате към Него от все сърце и душа, за да постъпвате пред Него по истина. Той ще се обърне към вас и не ще скрие от вас лицето Си. Ще видите, какво ще направи с вас. Прославяйте Го с всички думи на устата си и благославяйте Господа на правдата и превъзнасяйте Царя на вековете. Аз Го прославям в земята на моя плен и проповядвам силата и величието Му на народ от грешници. Обърнете се, грешници, и вършете правда пред Него. Кой знае, може би. Той ще благоволи за вас и Ще ви стори милост!
7 Аз превъзнасям Бога мой, и душата ми Небесния Цар, и се радва за величието Му.
8 Нека всички възвестяват за Него и Го прославят в Йерусалим.
9 Иерусалиме, светии граде! Той ще те накаже за делата на твоите синове и пак ще помилува праведните синове.
10 Слави усърдно Господа и благославяй Царя на вековете, та изново да бъде издигната скинията Му в тебе с радост, за да развесели Той всред тебе пленените и да възлюби в тебе нещастните във всички родове довека.
11 Много народи отдалеч ще дойдат при името на Господа Бога с дарове в ръце, с дарове на Небесния Цар; родове на родове ще те възхвалят с радостни възклицания.
12 Проклети да бъдат всички, които те мразят, благословени довека всички, които те обичат.
13 Радвай се и весели се за праведните синове, защото те ще се съберат и ще благославят Господа на праведните.
14 О, блажени ония, които те обичат! Те ще се зарадват за твоя мир. Блажени, които скърбят за всички твои бедствия, защото ще се възрадват за тебе, кога видят всичката твоя слава и вечно ще се веселят.
15 Да благославя душата ми Бога, Царя велики,
16 защото Йерусалим ще бъде иззидан от сапфир и смарагд и от драгоценни камъни: стените ти, кулите и укрепленията - от чисто злато;
17 и иерусалимските стъгди ще бъдат постлани с берил, антракс и офирски камък.
18 По всичките му улици ще се разнася; алилуия,-и ще славословят думайки: благословен Бог, Който въздигна Йерусалим за всички векове!
14
1 Товит свърши славословието.
2 Той беше на осемдесет и осем години, когато изгуби зрението, и след осем години прогледа. И правеше милостиня и продължаваше да благоговее пред Господа Бога и да Го прославя.
3 Найсетне, той остаря твърде много и повика сина си и шестте му сина и му рече: сине, вземи синовете си; ето аз остарях и вече съм при края на живота си.
4 Иди в Мидия, сине, защото съм уверен, че Ниневия ще бъде разорена, както говори пророк Йона; а в Мидия ще бъде по-спокойно до някое време. Нашите братя, които се намират в прадедската земя, ще бъдат пръснати вън от тая добра земя; Йерусалим ще стане пустиня, и домът Божий в него ще бъде изгорен и до някое време ще остане пуст.
5 Но Бог пак ще ги помилува и ще ги върне в земята; и те ще издигнат дом Божий, - не такъв като предишния, - докле се изпълни времето на вековете. И след това ще се върнат от плен и ще построят Йерусалим великолепно, и, домът Божий ще бъде обновен в него за всички родове на вековете, - сграда величествена, както говориха за него пророците.
6 И всички народи ще се обърнат и истински ще благоговеят пред Господа Бога и ще съборят идолите си;
7 и всички народи ще благославят Господа. И Неговият народ ще прославя Бога, и Господ ще въздигне Своя народ; и всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, ще се радват, като правят милост на нашите братя.
8 И тъй, сине, излез из Ниневия, защото бездруго ще се изпълни това, което говори пророк Йона.
9 Но ти пази закона и заповедите и бъди милостив и справедлив, за да ти бъде добре.
10 Погреби ме прилично, и майка си с мене, и после не оставайте в Ниневия. Сине, гледай, какво направи Аман с Ахиахара, който го възпита: как той от светлина го въведе в тъмнина, и как му биде отвърнато. Ахиахар биде спасен, а оня получи достойна награда - слезе в тъмнина. Манасия прави милостиня, и биде спасен от смъртната мрежа, която му бяха поставили; Аман пък падна в мрежата и загина.
11 И тъй, деца, знайте, какво милостиня върши и как справедливост спасява. - Като каза това, душата му го напусна в леглото; той беше на сто петдесет и осем години, и син му го погреба с чест.
12 Когато умря Ана, той погреба и нея заедно с баща си. След това Товия с жена си и децата си отиде в Екбатана при тъста си Рагуила,
13 и достигна честна старост, и погреба прилично тъста и тъща си и наследи имота им и имота на баща си Товита,
14 и умря на сто двайсет и седем години в Екбатана Мидийска.
15 Но преди да умре, той чу за гибелта на Ниневия, която плени Навуходоносор и Асуир, и пред смъртта си се възрадва поради Ниневия.
1
1 В дванайсетата година от царуването на Навуходоносора, който царува над асирийците във великия град Ниневия, в дните на Арфаксада, който царуваше над мидяните в Екбатана
2 и изгради около Екбатана стена от Дялани камъни, широки три лакти, а дълги вест лакти; и направи стената висока седемдесет, а широка петдесет лакти,
3 и издигна над портите кули високи сто лакти, които в основата бяха до шейсет лакти широки;
4 а портите, направени от него да излизат силните му войски и редовете на пехотата му, се издигаха на височина седемдесет лакти, а широки бяха четирийсет лакти;
5 в тия дни цар Навуходоносор начена война против цар Арфаксада във великата равнина, която е в пределите на Рагав.
6 При него се събраха всички, които живееха в планинската страна, и всички, които живееха край Ефрат, Тигър и Идаспис, а от равнината Ариох - елимейският Цар; и събраха се твърде много народи в опълчението на Хелеудовите синове.
7 И прати Навуходоносор, асирийски Цар, до всички, които живееха в Персия, и До всички, които живееха на запад, до ония, които живееха в Киликия и Дамаск, Ливан и Антиливан, и до всички, които живееха в предната страна на приморието,
8 и между народите на Кармил и Галаад и в горна Галилея и на великата равнина Ездрилон,
9 и до всички, които живееха в Самария и в градовете й, и отвъд Йордан до Йерусалим, и до Ветан и Хел, и до Кадис и Египетската река, и до Тафна и Рамеса и по цялата Гесемска земя
10 до входа на горни Танис и Мемфис, и до всички, които живееха в Египет до входа в пределите на Етиопия.
11 Но всички обитатели по цялата тая земя презряха думата на асирийския цар Навуходоносора и не се събраха при него за война, защото се не бояха от него: той за тях беше като един от тях; те върнаха пратениците му без нищо, с безчестие.
12 Навуходоносор се много разгневи на цялата тая земя и се закле в престола и царството си да отмъсти на всички области в Киликия, Дамаск и Сирия, и е меча си да умъртви всички, които живееха в земята на Моава, и синовете на Амона и цяла Иудея и всички, които живееха в Египет до входа в пределите на двете морета.
13 Й в седемнайсетата година той се опълчи с войската си против цар Арфаксада, надви му в сражението и обърна в бяг цялата войска на Арфаксада, цялата му конница и всичките му колесници;
14 завладя градовете му, дойде до Екбатана, превзе укрепленията, опустоши улиците на града и красотата му обърна в позор.
15 А Арфаксада хвана в Рагавските планини и, като го прониза с копието си, в същия ден го погуби.
16 После се върна със своите си в Ниневия - той и всичките му съюзници - твърде голямо множество ратници: там почива и пирува с войската си сто и двайсет дена.
2
1 В осемнайсетата година, в двайсет и втория ден от първия месец, в дома на Навуходоносора, асирийски цар, излезе заповед - да се отмъсти, както той бе казал, на цялата земя.
2 Като повика всички служители и всичките си сановници, той им откри тайното си намерение и със свои уста определи всякакви злини за оная земя.
3 И те решиха да погубят всички, които се не бяха покорили на думата от устата му.
4 Като се свърши съвещанието му, Навуходоносор, асирийски цар, повика главния вожд на войската си, Олоферна, който беше втори след него, и му рече:
5 тъй казва великият цар, господар на цялата земя: ето, ще идеш от мое лице и ще вземеш със себе си мъже, уверени в силата си, - пешаци сто и двайсет хиляди и много коне с дванайсет хиляди конника, -
6 и ще излезеш против цялата земя на запад, задето не се покориха на думата от устата ми.
7 И ще им обявиш, да приготвят земя и вода, защото ще излеза с гняв против тях, ще покрия цялото лице на земята им с нозете на войската си и ще ги предам на разграбване.
8 Долищата и потоците ще се напълнят с техни ранени, и реката, заприщена с труповете им, ще прелее;
9 а техните пленници ще пръсна по краищата на цялата земя.
10 Ти пък, като отидеш, завладей за мене всичките им области: които сами ти се предадат, тях запази до деня на тяхното изобличение;
11 а непокорните да не пощади окото ти: предай ги на смърт и на разграбване по цялата твоя земя.
12 Защото - жив съм аз, и силно е царството ми; което съм казал, ще извърша с ръката си.
13 Прочее не престьпвай в нищо думите на господаря си, а бездруго изпълни, както ти заповядах, и неотложно изпълни.
14 Олоферн, като излезе отпред лицето на господаря си, повика при себе всички сановници, пълководци и началници на асирийската войска,
15 преброи за битка отбор мъже, както му заповяда господарят му, сто и двайсет хиляди, и конници стрелци дванайсет хиляди,
16 и нареди ги в такъв ред, както се нарежда войска, кога отива на битка.
17 Той взе голямо множество камили, осли и мулета за обоза им, а овци, волове и кози, тям за ядене - безброй,
18 и много храна за всички, и твърде много злато и сребро от царския дом.
19 И потегли на поход с цялата си войска, за да изпревари цар Навуходоносора и да покрие цялото земно лице на запад с колесници, конница и със своята отбор пехота.
20 И с него тръгнаха съюзници твърде много - като скакалци и като земния пясък, тъй че поради множеството не можеха и да се преброят.
21 Като изминаха три дена път от Ниневия до предната страна на равнина Вектелет, те възвиха от Вектелет, близо до планината, която лежи наляво от горна Киликия.
22 Оттам, като взе цялата си войска пешаци, конници и колесниците си, отиде в планинската страна,
23 разби фудяните и лудяните и оплени всички синове на Расиса и синовете на Исмаила, които живееха в пустинята на юг към земята Хелеонска.
24 После, като преброди Ефрат, той мина през Месопотамия и разруши всички високи градове при поток Аврон до входа в морето.
25 Като превзе областите на Киликия, изби всички, които му се противиха, дойде до областите на Иафета, които лежаха към юг пред Арабия,
26 обиколи всички синове на Мадиам, изгори жилищата им и разграби стадата им.
27 После се спусна в равнината на Дамаск, по пшенична жетва, изгори всичките им ниви, изтреби стадата овци и волове, разграби градовете им, опустоши полетата им и изби с острието на меч всичките им момци.
28 Страх и ужас обзе жителите в приморската страна, които живееха в Сидон и Тир, жителите на Сур и Окина и всички жители на Иемнаан, - и всички обитатели на Азот и Аскалон силно се уплашиха от него.
3
1 И пратиха до него пратеници с такова предложение за мир:
2 ето, ние, раби на великия цар Навуходоносора, падаме пред тебе: прави с нас, що ти е воля.
3 Ето пред тебе са: и заселищата ни, и всичките ни места и всички ниви с пшеница, и стада овци и волове, и всички наши жилищни постройки: употребявай ги, както щеш.
4 Ето и градовете ни и жителите им твои раби: иди и прави с тях, както бъде угодно на очите ти.
5 Дойдоха при Олоферна мъжете и му предадоха тия думи.
6 Тогава той отиде в приморската страна с войската си, заобиколи със стража високите градове и взе от тях отбор мъже за свои съратници.
7 А те и цялата им околност го посрещнаха с венци, радостни викове и тимпани.
8 А той разори всичките им оброчища и изсече дъбравите им: нему бе заповядано да изтреби всички богове на оная земя, та всички народи да служат едному Навуходоносору, и всички народи и всички техни племена го призоваваха като бог.
9 Като дойде при Ездрилон, близо до Дотея, която лежи срещу голямата Иудейска теснина,
10 той се разположи на стан между Гавай и града на скитите и остана там цял месец, за да събере всичкия обоз на войската си.
4
1 Израилевите синове, които живееха в Иудея, като чуха за всичко, що извърши с народите Олоферн, военачалник на асирийския цар Навуходоносора, и как разграби всичките им светилища и ги предаде на унижение,
2 твърде много се уплашиха от него и трепереха за Йерусалим и за храма на своя Господ Бог;
3 защото неотдавна се бяха върнали от плен, неотдавна се бе събрал целият иудейски народ и бяха осветени от осквернение съдовете, жертвеникът и домът Господен.
4 Те пратиха по всички предели на Самария, Кония, Ветерон, Велмен и Иерихон, и в Хова, Есора и в Салимската равнина,
5 завзеха всички върхове по високите планини, оградиха със стени намиращите се в тях заселища и скътаха запаси от жито за в случай на война, понеже нивите им бяха неотдавна пожънати.
6 А великият свещеник Иоаким, който беше ония дни в Йерусалим, написа до жителите на Ветилуя и на Ветоместем, срещу Ездрилон, в предната страна на равнината, близо до Дотаим, -
7 да завземат проходите в планинската страна, защото през тях се влизаше в Иудея, и лесно им беше да попречат на приходящите, понеже проходът беше тесен дори за двама души.
8 Израилевите синове направиха тъй, както им заповяда великият свещеник Иоаким и старейшините на цял израилски народ, които бяха в Йерусалим.
9 И с голямо усърдие викнаха към Бога всички мъже на Израиля и смириха душите си с голямо усърдие:
10 те и жените им, и децата им, и добиЛькът им; а всеки пришълец и наемник и купен за сребро препасаха с вретище кръста си.
11 И всеки израилски мъж и всяка жена, деца и жители на Йерусалим паднаха пред храма, посипаха с пепел главите си, разстлаха пред Господа вретищата си,
12 облякоха жертвеника във вретище и прилежно и единодушно викаха към Бога Израилев, щото Той да не предаде, за радост на езичниците, децата им на разграбване, жените им на плячка, градовете от тяхното наследие на разорение, светините им на осквернение и поругание.
13 И Господ чу гласа им и погледна милостиво на скръбта им; и в цяла Иудея и в Йерусалим народът много дни пости пред светилището на Господа Вседържителя.
14 А Иоаким, великият свещеник, и всички предстояващи пред Господа свещеници, Негови служители, препасани с вретипк през кръста, принасяха непрестанни всесъжения, обети и драговолни дарове от народа.
15 На кидарите им имаше пепел, и те с все сила викаха към Господа, да посети с милост целия дом Израилев.
5
1 Между това, на Олоферна, военачалник на асирийската войска, биде обадено, че Израилевите синове се приготвили за война: затворили проходите в планинската страна и укрепили със стени всеки връх на високата планина, а в равнините направили прегради.
2 Той се много разгневи и, като повика всички началници моавски и вождове амонски и всички управители на приморската страна, каза им:
3 кажете ми, синове ханаански, какъв е тоя народ, който живее в планинската страна, какви са населените от тях градове, имат ли много войска, в какво се състои тяхната сила и крепост, кой е турен тям за цар, предводител на войската им,
4 и защо те повече от всички, които живеят на запад, упорствуват да излязат да ме посрещнат?
5 Ахиор, предводител на всички синове амонски, му рече; изслушай, господарю мой, дума от устата на твоя раб; аз ще ти кажа истината за тоя народ, който живее близо до тебе в тая планинска страна, и не ще излезе лъжа из устата на твоя раб.
6 Тоя народ произхожда от халдеите.
7 Те се бяха заселили преди в Месопотамия, понеже не искаха да служат на боговете на бащите си, които бяха в Халдейската земя,
8 отклониха се от пътя на своите прадеди и почнаха да се кланят на Бога Небесни, на Бога, Когото те познаха; и халдеите ги изгониха от лицето на своите богове,-и те побягнаха в Месопотамия и дълго живяха там.
9 Но техният Бог каза да излязат из мястото на преселението и да отидат в Ханаанската земя; те се заселиха там и твърде много се обогатиха със злато, сребро и с много добитък.
10 Оттам те отидоха в Египет, понеже глад покри лицето на Ханаанската земя, и останаха там, доде намираха прехрана, и се умножиха там дотолкова, че родът им нямаше брой.
11 Против тях се подигна египетският цар, употреби срещу им хитрост, като ги обременяваше с работа и с правене тухли, и ги обърна на роби.
12 Тогава те викнаха към своя Бог, и Той порази цялата Египетска земя с неизлечими язви, и египтяни ги прогониха от себе си.
13 Бог изсуши пред тях Червено море
14 и ги води по пътя за Синай и за Кадис-Варни: те изгониха всички жители в тая пустиня,
15 заселиха се в земята на аморейци, със силата си изтребиха всички есевонци, преминаха Йордан, завладяха цялата планинска страна
16 и, като пропъдиха от себе си хананеици, ферезейци, иевусейци, сихемци и всички гергесейци, живяха в нея много дни.
17 И докле не съгрешиха пред своя Бог, щастието беше с тях, защото с тях беше Бог, Който мрази неправдата.
18 Но, щом се отклониха от пътя, който Той им завеща, претърпяха в много войни твърде силни поражения, откарани бяха в плен в чужда земя, храмът на техния Бог биде разрушен, и градовете им превзеха неприятели.
19 А сега, като се обърнаха към своя Бог, те се върнаха от местата, дето бяха пръснати, завладяха Йерусалим, в който е светилището им, и се заселиха в планинската страна, понеже беше пуста.
20 И сега, повелителю-господарю, ако Тоя народ е в заблуждение и те грешат пред своя Бог, и ние забележим, че в тях има тая съблазън, ние ще идем и ще ги победим.
21 Ако пък у тоя народ няма беззаконие, нека се отдалечи моят господар, да не би да ги защити Господ, и техният Бог да бъде с тях, та да станем за срам на цялата земя.
22 Когато Ахиор свърши тая реч, целият народ, който стоеше около шатрата, възропта, а велможите на Олоферна и всички, които населяваха приморието и земята Моавска, задумаха: да бъде веднага убит;
23 защото ние не ще се уплашим от Израилевите синове: това е народ, който няма ни войска, ни сила, за да се опълчи здраво.
24 И тъй, да вървим, повелителю Олоферне, те ще станат плячка на цялата ти войска.
6
1 Когато утихна шумът около събранието, Олоферн, военачалник на асирийската войска, рече на Ахиора пред целия народ другоплеменници и пред всички синове Моавски:
2 кой си ти, Ахиоре, с наемниците Ефремови, дето ни напророкува днес и рече, да не воюваме с израилския народ, понеже техният Бог ги защищава? А кой е Бог, та не Навуходоносор? Той ще прати силата си и ще ги изличи от лицето на земята, - и техният Бог не ще ги избави.
3 А ние, негови раби, ще ги поразим като едного човека, и те не ще устоят срещу силата на конете ни.
4 Ние ще ги сгазим; планините им ще бъдат напоени с тяхна кръв, равнините им ще се напълнят с техни трупове, и стъпка от нозете им няма да противостои пред нашето лице, но с гибел ще погинат те, говори цар Навуходоносор, господар на цялата земя. Защото той рече, - и не напразно ще бъдат думите на заповедите му.
5 А ти, Ахиоре, наемник амонски, който изрече тия думи в деня на твоята неправда, от днес не ще видиш вече лицето ми, докле не отмъстя на тоя народ, дошъл от Египет.
6 Когато пък се върна, мечът на моята войска и тълпа от мои слуги ще мине по твоите ребра, - и ти ще паднеш между техните ранени.
7 Моите раби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в един от градовете на височините,
8 и там няма да умреш, докле не бъдеш с тях изтребен.
9 Ако пък се надяваш в сърцето си, че те не ще бъдат превзети, да не посърне лицето ти. Аз казах, и ни една от думите ми не ще пропадне.
10 И заповяда Олоферн на рабите си, които прислужваха в шатрата му, да хванат Ахиора, да го отведат във Ветилуя и предадат в ръцете на Израилевите синове.
11 Рабите му го хванаха и изведоха вън от стана на полето, а от средата на равнището се изкачиха в планинската страна и дойдоха при изворите, които бяха под Ветилуя.
12 Когато жителите от града навръх планината ги съзряха, грабнаха оръжието си и, като излязоха вън от града навръх планината, всички мъжепрашници пазеха прохода си и хвърляха върху тях камъни.
13 А те, като се приближиха до планината, вързаха Ахиора, оставиха го хвърлен при полите на планината и се върнаха при господаря си.
14 А синовете Израилеви, които бяха излезли из града си, спряха се над него, развързаха го, доведоха го във Ветилуя и го представиха на градските си началници,
15 каквито през ония дни бяха Озия, син на Миха от Симеоновото коляно, Хаврий, син на Готониила, и Хармий, син на Мелхиила.
16 Те свикаха всички градски старейшини; и стекоха се на събранието всичките им момци и жени, и изправиха Ахиора всред целия свой народ, и Озия го попита за случката.
17 В отговор той им предаде думите на Олоферновото събрание и всички думи, които Олоферн издума посред началниците на Асуровите синове, и всички високомерни речи на Олоферна за Израилевия дом.
18 Тогава народът падна, поклони се Богу и извика:
19 Господи, Боже Небесний, погледни тяхната гордост и помилувай смирението на нашия род, и погледни милостиво към лицето на осветените за Тебе в тоя ден.
20 И утешиха Ахиора и го похвалиха.
21 После Озия го взе от събранието у дома си и направи гощавка за старейшините, - и цялата оная нощ те призоваваха на помощ Бога Израилев,
7
1 На другия ден Олоферн заповяда на цялата си войска и на целия си народ, който му бе дошъл на помощ, да се приближат до Ветилуя, да завземат височините на планинската страна и да почнат война против Израилевите синове.
2 И в същия ден се дигнаха всичките им силни мъже: войската им се състоеше от сто и седемдесет хиляди ратници, пешаци, и дванайсет хиляди конници, освен обоза и пешаците, които бяха при тях, - а тия бяха голямо множество.
3 Като се спряха в долината близо до Ветилуя, при извора, те се простряха нашир от Дотаим до Велтем, а надлъж от Ветилуя до Киамон, който е срещу Ездрилон.
4 А Израилевите синове, като видяха множеството им, много се смутиха, и всеки говореше на ближния си: сега ще опустошат цялата земя, и нито високите планини, ни долините, нито хълмовете не ще издържат тежината им.
5 И всеки взе бойното си оръжие, запалиха огньове по кулите си и цялата нощ прекараха на стража.
6 На другия ден Олоферн изкара всичката си конница пред лицето на Израилевите синове, които бяха във Ветилуя,
7 разгледа проходите към града им, обиколи и завзе изворите на водите им и, като ги огради с войници, върна се при своя народ.
8 Но дойдоха при него всички началници на синовете Исавови и всички вождове на моавския народ и всички военачалници от приморието и рекоха:
9 изслушай, господарю наш, думата, за да няма загуба във войската ти.
10 Тоя народ от Израилеви синове се надява не на своите копия, а на височината на своите планини, дето живеят, защото не е лесно качването навръх планините им.
11 Затова, господарю, не воювай с тях тъй, както става обикновената война, - и нито един мъж от твоя народ няма да падне.
12 Ти остани в стана си, за да запазиш всеки мъж от войската си, а нека момците ти завземат водния извор, който изтича из полите на планината;
13 защото оттам взимат вода всички жители на Ветилуя, - и жажда ще ги измори, и те ще предадат града си; а ние с нашия народ ще се изкачим на ближните планински височини и ще се разположим там на стража, за да не излезе ни един човек из града.
14 И те ще се мъчат от глад, и жените им и децата им, и, преди да се допре до тях меч, ще паднат по улиците на своето местоживелище.
15 И ти ще им отвърнеш със зло, задето се възмутиха и те не посрещнаха с мир.
16 Поправиха се тия техни думи на Олоферна и на всичките му слуги, и той реши да постъпи тъй, както те казаха.
17 И дигна се полкът на Амоновите синове и с тях пет хиляди Асурови синове и, като се разположиха в долината, завзеха водите и водните извори на Израилевите синове.
18 А Исавовите синове и Амоновите синове се изкачиха и завзеха планинската област срещу Дотаим и изпратиха част от тях си на юг и на изток срещу Екревил, близо до Хус, който е при поток Мохмур; останалата пък асирийска войска се разположи в равнината и покри цялото земно лице: шатрите и обозът им с много народ обхвана твърде голямо пространство.
19 Израилевите синове извикаха към Господа, Бога свой, защото паднаха в униние, понеже всичките им врагове ги бяха заобиколили, и не можеха да побягнат от тях.
20 Около тях стоя цялата асирийска войска - пешаци, колесници и конницата им, трийсет и четири дена; у всички ветилуйски жители се изпразниха всички съдове с вода,
21 запустяха водоемите, и ни един ден не можаха да пият вода до насита, защото им даваха да пият с мярка.
22 И отпаднаха децата им и жените им и момците, и в изнемога от жажда падаха по градските улици и по праговете на вратите, и вече у тях не остана сила.
23 Тогава целият народ - момци, жени и деца - се събра при Озия и при градските началници и с висок плач казваха на всички старейшини:
24 Бог да съди между вас и нас; вие ни сторихте голяма неправда, понеже не предложихте мир на Асуровите синове;
25 и сега ние нямаме помощник: Бог ни предаде в техни ръце, за да бъдем погубени от жажда и голяма гибел.
26 Повикайте ги сега и оставете народа на Олоферна и всичката му войска да разграби целия град,
27 защото по-добре ще ни бъде да станем тям за плячка: макар че ще бъдем техни роби, но пък душата ни ще бъде жива, и очите ни не ще видят смъртта на нашите младенци, на жените и децата ни, които се с душа разделят.
28 Призоваваме пред вас за свидетели небето и земята, Бога наши и Господа на отците ни, Който ни наказва за нашите грехове и за греховете на бащите ни; дано не постъпи по тия думи в днешния ден.
29 И те единодушно дигнаха голям плач всред събранието и високо викаха към Господа Бога.
30 Озия им рече: не падайте духом, братя! Нека потьрпим още пет дена, в които Господ Бог наш ще обърне милостта Си към нас, защото Той не ще ни остави докрай.
31 Ако пък те изминат, и помощ не ни дойде, ще сторя по вашите думи.
32 И отпусна народа в техния стан, и те отидоха по стените и по кулите на своя град, а жените и децата прати по домовете им; и оставаха в града в голяма скръб.
8
1 В ония дни чу това Иудит, дъщеря - на Мерария, син на Окса, син на Иосифа, син на Озиила, син на Елкия, син на Анания, син на Гедеона, син на Рафаина, син на Акитона, син на Илия, син на Елиава, син на Натанаила, син на Саламиила, син на Саласадая, син на Иеиля.
2 Мъж й Манасия, от едно с нея коляно и род, умря по ечемичена жетва;
3 защото, когато беше на нивата при сноповързачите, слънчаса и легна на постелка и умря в града си Ветилуя; погребаха го при бащите му, на нивата между Дотаим и Валамон.
4 Иудит стоя вдовица у дома си три години и четири месеца.
5 Тя си направи върху покрива на къщата си шатра, надяна на бедрата си вретище и носеше вдовишки дрехи.
6 Тя пости през всички дни на вдовството си, освен дните срещу събота и съботите, дните пред новомесечие и новомесечията, празниците и тържествата на Израилевия дом.
7 Тя беше хубавица на лице и твърде привлекателна наглед; мъж й Манасия беше й оставил злато и сребро, слуги и слугини, добитък и ниви, които тя и владееше.
8 И никой я не укори със зла дума, защото беше твърде богобоязлива.
9 Тя чу за лошите думи на народа против началника, защото те бяха станали малодушни поради липса на вода; чу Иудит и за всички думи, които Озия бе им казал, как той бе им се заклел, че след пет дена ще предаде града на асирийци.
10 И прати слугинята си, която се разпореждаше с целия неин имот, да повика Озия, Хаврина и Хармина, старейшини в нейния град.
11 Те дойдоха, - и тя им рече: изслушайте ме, началници на ветилуйските жители! Не е права вашата дума, която днес казахте пред народа; вие положихте клетва, която изрекохте между Бога и вас, и казахте, че ще предадете града на нашите врагове, ако в тия дни Господ не ни помогне.
12 А кои сте вие, които изкушавате днес Бога и се поставихте вместо Бога посред синовете човешки?
13 Ето, вие сега изпитвате Господа Вседържителя, ала никога нищо няма да узнаете;
14 защото вие не можете да постигнете дълбочината на сърцето у човека, нито да разберете думите на мислите му: как тогава ще изпитате Бога, Който е сътворил всичко това, и ще узнаете ума Му и ще разберете мисълта Му? Не, братя, не гневете Господа, Бога наш!
15 Защото, ако не поиска да ни помогне в тия пет дена. Той има власт да ни защити, в които си ще дни, или да ни порази пред лицето на нашите врагове.
16 Затова, не давайте в залог намеренията на Господа Бога наши: не бива да заплашваме Бога като човек, не бива и да Му се посочва като на син човешки.
17 Ето защо, като очакваме от Него спасение, нека Го призоваваме на помощ нам, и Той ще чуе гласа ни, ако Му бъде това угодно.
18 Защото не е имало в нашите родове, и няма в днешно време ни коляно, ни племе, ни народ, ни град у нас, които да се кланят на ръкотворни богове, както беше в предишни дни,
19 за което бащите ни бяха предадени на меч и грабеж и паднаха с голямо падане пред враговете ни.
20 Ала ние не знаем другиго Бога освен Него, затова се и надяваме, че Той не ще презре нас и никого от нашия род.
21 Защото с нашето пленение ще падне и цяла Иудея, и светините ни ще бъдат разграбени, и Той ще поиска сметка за осквернението им от нашите уста,
22 и убиването на нашите братя и пленението на земята и опустошението на нашето наследие ще обърне върху нашата глава между народите, които ще ни поробят, и ще бъдем за съблазън и срам у ония които ще ни завладеят;
23 защото робството ще ни послужи за чест, но Господ, Бог наш, ще го сметне за безчестие.
24 И тъй, братя, нека покажем на нашите братя, че от нас зависи техният живот, и върху нас се крепят и светините, и домът Господен, и жертвеникът.
25 За всичко това да поблагодарим на Господа, Бога наш. Който изпитва нас, както и нашите отци.
26 Спомнете си, какво Той направи с Авраама, с какво изкушава Исаака, що стана с Накова в Сирска Месопотамия, когато пасеше овците на Лавана, майчиния си брат;
27 както Той ги изкушаваше не за да мъчи сърцата им, тъй и нам не отмъщава, а само за вразумяване наказва Господ ония които се приближават до Него.
28 Озия й рече: всичко, което ти каза каза от добро сърце, и никой не ще се противи на твоите думи,
29 защото не само от днешния ден е известна твоята мъдрост, но от начало на твоите дни цял народ знае твоя разум и доброто разположение на сърцето ти.
30 Но народът се измъчи от жажда и ни принуди да постъпим тъй, както им казахме, и ни обвърза с клетва, която няма да нарушим.
31 Помоли се прочее за нас, защото ти си жена благочестива, и Господ ще прати дъжд, за да се изпълнят нашите водохранилища, и ние вече не ще се измъчваме от жажда.
32 Иудит им рече: послушайте ме, - и аз ще извърша дело, което синовете на нашия народ ще разнесат от род в род.
33 Застанете тая нощ при портите - и аз ще изляза с моята слугиня, и през дните, след които решихте да предадете града на нашите врагове. Господ ще посети Израиля чрез моята ръка.
34 Само не разпитвайте за моето предприятие, защото няма да ви кажа, докле се не извърши онова, което съм намислила да извърша.
35 И рече й Озия и началниците: върви смиром, и Господ Бог да бъде пред тебе за отмъщение на нашите врагове!
36 И излязоха от шатрата й и отидоха при полковете си.
9
1 А Иудит падна ничком, посипа с пепел главата си и хвърли от себе си вретището, с което беше облечена; и щом закадиха вечерния тамян в Йерусалим, в Господния дом, Иудит извика с висок глас към Господа и рече:
2 Господи, Боже на отца ми Симеона, комуто Ти даде в ръката меч да отмъсти на Другоплеменниците, които разкриха девича утроба за оскърбление, разгалиха бедро за позор и оскверниха утроба за срам! Ти рече: да не бъде това, а те го извършиха.
3 И заради това Ти предаде князете им да ги убият, постелката им, която бе видяла тяхната измама, обагри с кръв и порази робите до владетелите, а владетелите върху троновете им,
4 и предаде жените им на разграбване, дъщерите им в плен и цялата плячка в делба на синовете, възлюбени от Тебе, които възревнуваха с Твоя ревност, погнусиха се от осквернението на кръвта им и призоваха Тебе на помощ. Боже, Боже мой, чуй мене вдовица!
5 Ти си направил онова, що беше преди това, и това и което иде след него, и си имал наум сегашното и бъдещото и, каквото си намислил, това и стана;
6 каквото определи, това се и яви и каза: ето ме. Защото всички Твои пътища са готови, и Твоят съд е предвиден от Тебе.
7 Ето, асирийци се умножиха в силата си, гордеят се с коне и с ездачи, пустохвалят се с мишцата на пешаците, надяват се на щит и на копие, на лък и на прашка, а не знаят, че Ти си Господ, Който войни съкрушава.
8 Господ е Твоето име; сломи мощта им със силата Си и унищожи силата им чрез Твоя гняв, защото те намислиха да осквернят Твоето светилище, да се поругаят с мирното жилище, дето е името на Твоята слава, и с желязо да съкрушат рога на Твоя жертвеник.
9 Погледни на високомерието им, прати Твоя гняв върху главите им, дай на вдовишката ми ръка сила за това, което съм намислила.
10 Чрез устата на моята хитрост порази роба наред с вожда, и вожда наред с роба му, и съкруши тяхната гордост чрез женска ръка;
11 защото не е в множеството Твоята сила и не в мощните - Твоята мощ; но Ти си Бог на смирените, Ти си помощник на унизени, застъпник на немощни, покровител на паднали духом, спасител на безнадеждни.
12 Тъй, тъй, Боже на отца ми и Боже на Израилевото наследие, Владико на небето и на земята, Творче на водите, Царю на всяко Твое създание! Чуй моята молитва,
13 направи моята дума и моята хитрост рана и язва за тия, които намислиха нещо жестоко против Твоя завет, светия Твой дом, Сионската височина и против дома на наследието на Твоите синове.
14 Вразуми целия Твой народ и всяко племе, за да видят, че Ти си Бог, Бог на всяка сила и крепост, и няма друг защитник Израилевият род, освен Тебе.
10
1 Когато престана да вика към Бога Израилев и свърши всички тия думи,
2 тя се изправи на нозе, повика слугинята си и влезе в дома, дето прекарваше съботните дни и празниците си.
3 Тук тя сне от себе си вретището, което надяваше, съблече и дрехите на вдовството си, уми тялото си с вода и се намаза със скъпоценно миро, причеса косата и тури на главата си превръзка, облече дрехите на веселите си дни, в които се гиздеше през живота на мъжа си Манасия;
4 обу на нозете си сандали и тури на себе си верижки, гривни, пръстени, обеци и всички свои накити, и се украси, за да прелъсти мъжки очи, които я видят.
5 И даде на слугинята си мех с вино и съд с дървено масло, напълни торба с брашно и сушени плодове и чисти хлябове и, като загъна всичко това свое ядиво, тури го върху нея.
6 Когато излязоха при портите на град Ветилуя, намериха, че при тях стоят Озия и градските старейшини Хаврин и Хармин.
7 Като я видяха тъй променена на лице и нагиздена, твърде много се чудиха на хубостта й и казаха й:
8 Бог, Бог на нашите отци, да ти даде благодат и да изпълни твоите намерения за радост на синовете Израилеви и за прослава на Йерусалим. Тя се поклони Богу
9 и им рече: заповядайте да ми отворят градските порти; аз излизам да извърша делото, за което говорихте с мене. И заповядаха на момците да й отворят, както тя каза.
10 Те сториха това. Иудит излезе и с нея слугинята й; а градските мъже гледаха след нея, докле тя слизаше по стръмнината, докле минуваше долината и докле се скри от очите им.
11 Те вървяха направо през долината и предната стража на асирийците срещна Иудит,
12 хванаха я и попитаха: чия си ти откъде идеш и накъде отиваш? Тя каза: аз съм дъщеря на евреите и бягам от тях, защото те ще бъдат предадени вам за погубване.
13 Отивам при Олоферна, вожда на вашата войска, за да обадя истински думи и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, тъй че да не загине от мъжете му ни един човек и ни една жива душа.
14 Когато тия люде слушаха думите й и се вглеждаха в лицето й, - тя им се показа чудна хубавица, и те й казаха:
15 ти спаси душата си, като побързала дойдеш при нашия господар; върви прочее в шатрата му, а нашите ще те придружат докле те предадат в ръцете му.
16 Кога се явиш пред него, не бой се в сърцето си, но кажи си думите, - и той ще те облагодетелствува.
17 И, като избраха измежду си сто души, присъединиха ги към нея и към слугинята й, и те ги поведоха към шатрата на Олоферна.
18 В целия стан произлезе движение защото вестта за дохождането й се разнесе по шатрите: стеклите се я заобиколиха, понеже тя стоеше извън шатрата на Олоферна, докле да му известят за нея;
19 и се чудеха на нейната хубост, а покрай нея се чудеха и на синовете Израилеви, и говореха всеки на ближния си: кой ще пренебрегне такъв народ, който има у себе си такива жени! Не е благоразумно да оставим от тях ни един мъж, защото останалите ще бъдат в състояние да надхитрят цялата земя.
20 Между това, ония, които спяха при Олоферна, и всичките му служители излязоха и я въведоха в шатрата.
21 Олоферн почиваше на постелката си зад завеса, украсена с пурпур, злато, изумруд и скъпоценни камъни.
22 Като му обадиха за нея, той излезе в предното отделение на шатрата, а пред него носеха сребърни кандила.
23 Когато Иудит се яви пред него и пред служителите му, всички останаха почудени от хубостта на лицето й. Тя падна ничком, поклони му се, и служителите му я подигнаха.
11
1 Олоферн й каза: ободри се, жено; не бой се в сърцето си, защото аз не съм направил зло никому, който доброволно се е решил да служи на Навуходоносора, цар на цялата земя.
2 И сега, ако твоят народ, който живее в планинската страна, не бе ме пренебрегнал, аз не бих подигнал върху тях копието си; ала те сами си направиха това.
3 Но кажи ми: защо побягна от тях и дойде при нас? Ти тук ще намериш за себе си спасение; не бой се; ти ще бъдеш жива тая нощ и после,
4 защото никой няма да те обиди, - напротив, всеки ще ти прави добро, както бива с рабите на моя господар, цар Навуходоносора.
5 Иудит му рече: изслушай думите на твоята рабиня; нека рабинята говори пред твоето лице: аз не ще кажа лъжа на моя господар тая нощ.
6 И ако последваш думите на твоята рабиня, Бог ще извърши чрез тебе дело, и моят господар не ще се излъже в своите предприятия.
7 Да живее Навуходоносор, цар на цялата земя! и да живее държавата на оногова, който те прати да поправиш всяка душа, защото чрез тебе не само людете ще му служат, но и полските зверове и добитъкът и птиците небесни чрез твоята сила ще живеят под властта на Навуходоносора и на целия му дом.
8 Защото ние сме слушали за твоята мъдрост и за хитростта на твоя ум, и цялата земя знае, че само ти си добър в цялото царство, силен в знание и дивен във воински подвизи.
9 А каквото говори Ахиор в твоето събрание, ние чухме думите му, защото ветилуйските мъже го оставиха жив, и той им разказа всичко, що бе говорил на тебе.
10 Затова, владетелюгосподарю, не оставяй без внимание думата му, но я тури на сърцето си, защото тя е истинска: нашият род не бива наказван, меч над тях сила няма, ако те не грешат пред своя Бог.
11 И тъй, за да не бъде моят господар отблъснат и без успех, и за да ги постигне смърт, облада ги грях, с който прогневяват своя Бог, вършейки това, що не трябва;
12 и ето, понеже у тях храната се свърши, и всичката вода се изчерпа, решиха да се нахвърлят върху добитъка си и мислят да се хранят с всичко, що Бог е строго запретил в закона Си да употребяват за храна.
13 Дори и първоберките от пшеницата и десятъците от вино и дървено масло, които, след освещението, се пазят за свещениците, предстоящи пред лицето на Бога наш в Йерусалим, те решиха да употребят, когато и с ръце да ги допре никому от народа не е позволено.
14 Те пратиха в Йерусалим, понеже и тамошните жители правеха същото, да им донесат разрешение за това от събранието на старейшините.
15 И щом им дойде известие, и те извършат това, в същия ден ще бъдат предадени теб за погубване.
16 Ето защо аз, твоя рабиня, като узнах всичко това, побягнах от тях, и Бог ме прати да извърша заедно с тебе такива дела, от които ще се слиса цялата земя, дето само чуят за тях,
17 защото твоята рабиня е благочестива и дене и ноще служи на Бога Небесни. Сега, господари мой, аз ще остана при тебе; само че рабинята ти ще излиза ноще в долината да се моли Богу, - и Той ще ми открие, кога ще извършат те престъплението си.
18 Аз ще дойда и ще ти явя, и ти тогава излез с всичката си войска, - и никой от тях не ще ти се опре.
19 Аз ще те преведа през Иудея, докле дойдем в Йерусалим, всред него ще поставя твоето седалище, и ти ще ги спогнеш като овци без пастир, та и куче не ще мръдне против тебе езика си. Това ми е казано по откровение и ми е обявено, и аз съм пратена да ти обадя.
20 Поправиха се думите й на Олоферна и на всичките му слуги. Те се чудеха на мъдростта й и казваха:
21 от единия край на земята до другия няма такава жена по хубост на лице и по разумни думи.
22 Олоферн й рече: добре стори Бог, че те прати преди тоя народ, та в наши ръце да бъде силата, а гибел всред ония, които презряха моя господар.
23 Прекрасна си ти на лице, и добри са твоите думи. Ако извършиш, каквото каза, твоят Бог ще бъде мой Бог; ти ще живееш в дома на цар Навуходоносора и ще бъдеш прочута по цяла земя.
12
1 И заповяда да я въведат там, дето се пазеха сребърните му съдове, и поръча да се ползува тя с храна от неговата трапеза и да пие от неговото вино.
2 Но Иудит рече: няма да ям това, за да няма съблазън, но нека ми дават онова, що е донесено с мене.
3 Олоферн й каза: а кога се свърши онова, що е с тебе, отде ще вземем да ти даваме същото? защото между нас няма ни едното от твоя род.
4 Иудит му отговори: да ти е жива душата, господарю мой; рабинята ти няма да потреби, каквото е с мене, преди Господ да извърши чрез ръката ми това, що е определил.
5 Тогава Олоферновите слуги я въведоха в шатрата, и тя спа до среднощ; а към утринна стража стана
6 и прати да кажат на Олоферна: нека моят господар заповяда, да позволят на рабинята ти да излиза на молитва.
7 Олоферн заповяда на телопазителите си да й не пречат. И тя преседя в стана три дни, а през нощите излизаше в долината Ветилуйска, умиваше се на водния извор при стана,
8 и, като излизаше, молеше се на Господа, Бога Израилев, да насочи пътя й към избавяне синовете на Неговия народ.
9 След завръщане тя оставаше чиста в шатрата, а привечер й донасяха храна.
10 На четвъртия ден Олоферн даде гощавка само за слугите си и не покани да прислужват никого от отредените на служба.
11 И рече на скопеца Вагоя, който беше поставен над всичко негово: иди придумай еврейската жена, която е у тебе, да дойде при нас да яде и да пие с нас;
12 срамота е за нас да оставим такава жена, без да се поразговорим с нея; тя ще ни се присмее, ако я не поканим.
13 Като излезе от Олоферна, Вагой отиде при нея и рече: недей отказва, млада хубавице, да дойдеш при моя господар, за да получиш чест пред лицето му и да пиеш заедно с нас вино във веселие и да бъдеш днес като една от Асуровите дъщери, които предстоят в дома на Навуходоносора.
14 Иудит му рече: коя съм аз, та да противореча на моя господар? Ще побързам да извърша всичко, що е угодно на моя господар, и това ще ми служи за утеха до деня на смъртта ми.
15 Тя стана и се премени с дрехи и с всички женски накити; а слугинята й дойде и постла за нея по земята пред Олоферна килими, които бе получила от Вагоя за всякогашна употреба, да яде възлегнала на тях.
16 След това Иудит дойде и седна на трапезата. Разпали се сърцето на Олоферна за нея, и душата му се развълнува: той силно пожела да се събере с нея и диреше случай да я прелъсти от деня, когато я видя.
17 И рече й Олоферн: пий и се весели заедно с нас.
18 А Иудит рече: ще пия, господарю, защото днес животът ми се възвеличи в мене повече, отколкото през всички дни от рождението ми.
19 И тя взе, яде и пи пред него, което слугинята й бе приготвила;
20 а Олоферн я гледаше с драгост и пи вино твърде много, колкото не беше пил никога - ни в един ден от рождението си.
13
1 Когато стана късно, рабите му побързаха да се отдалечат, а Вагой, като отпусна тия, които прислужваха пред лицето на господаря му, затвори шатрата отвън, и те отидоха на постелките си, понеже всички бяха уморени от дългия пир.
2 В шатрата остана само Иудит с Олоферна, който бе паднал на леглото си, понеже виного го беше обладало.
3 Иудит заповяда на слугинята си да стои извън спалнята й и да я чака да излезе, както биваше всеки ден, като каза, че ще излезе на молитва. Същото каза тя и на Вагоя.
4 Когато всички си отидоха от нея, и никой не остана в спалнята, - ни малък, ни голям, Иудит застана при постелката на Олоферна и каза в сърцето си: Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостивно в тоя час върху делата на моите ръце за въздигане на Йерусалим,
5 защото сега е време да защитиш Своето наследие и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които въстанаха против нас.
6 После, като се приближи до стълбеца на постелката, който беше при главата на Олоферна, свали от него меча му,
7 приближи се до постелката, хвана косата на главата му и рече: Господи, Боже Израилев, укрепи ме в тоя ден!
8 И с всичка сила удари два пъти Олоферна по шията и му отсече главата,
9 па, като хвърли от постелката тялото му, откачи от стълбовете завесата. След малко тя излезе и даде на слугинята си главата на Олоферна,
10 а тя я тури в торбата с ядивата, - и двете заедно излязоха, по обичая си, на молитва. Като минаха през стана, те обико лиха устието, възлязоха по планината към Ветилуя, и дойдоха до портите й.
11 Иудит викаше отдалеч на стражарите при портите: отворете, отворете портите! с нас е Бог, наш Бог, за да дари още сила на Израиля и победа над враговете, както дарува Той и днес.
12 Щом градските мъже чуха гласа й, затекоха се при градските порти и свикаха градските старейшини.
13 Стекоха се всички - мало и голямо, понеже нейното идване беше за тях съвсем неочаквано, и отвориха портите, приеха ги, запалиха огън да свети и ги заобиколиха.
14 А тя им рече с висок глас: хвалете Господа, хвалете, хвалете Господа, че Той не отклони милостта Си от Израилевия дом, но в тая нощ сломи нашите врагове чрез моята ръка.
15 И извади главата из торбата, показа я и им рече: ето главата на Олоферна, вожда на асирийската войска, и ето завесата му, зад която той лежеше пиян, - и Господ го порази чрез женска ръка.
16 Жив Господ, Който ме запази в пътя, по който вървях! защото лицето ми прелъсти Олоферна за негова гибел, ала той не извърши с мене мръсен и срамен грях.
17 Целият народ твърде много се почуди; паднаха, поклониха се Богу и единодушно казаха: благословен Ти, Боже наш, Който унизи днес враговете на Твоя народ!
18 А Озия й рече: благословена ти, дъще, от Всевишния Бог повече от всички жени на земята, и благословен Господ Бог, Който създаде небето и земята и те научи да отсечеш главата на началника на враговете ни;
19 защото твоята надежда не ще отстъпи от сърцето на людете, които помнят силата Божия довека.
20 Нека Бог ти сметне това за вечна слава и да те награди с добрини, задето ти не пожали живота си при унижението на нашия народ, а излезе напред, когато ние падахме, - ти, която право ходи пред нашия Бог. И целият народ рече: да бъде, да бъде!.
14
1 Иудит им рече: послушайте ме, братя, вземете тая глава и окачете я на зъберите на вашата стена.
2 А кога настане утро и слънце изгрее над земята, вземете всеки бойното си оръжие, идете всички силни вън от града и дайте им повод да мислят, като че слизате в равнината против предната стража на Асуровите синове, ала не слизайте.
3 Тогава те ще вземат всичкото си оръжие, ще идат в стана си, ще разбудят вождовете на асирийската войска и ще се стекат при шатрата но Олоферна, ала не ще го намерят; от това ще ги обхване страх, и те ще побягнат от вас.
4 А вие и всички, които живеят по всички Израилеви предели, гонете ги и ги поразявайте из пътя.
5 Но преди да сторите това, повикайте при мене Ахиора амонеца; нека той види и познае оногова, който унижаваше Израилевия дом и прати него при нас като на смърт.
6 И повикаха Ахиора от къщата на Озия. Когато дойде и видя Олоферновата глава в ръцете на един мъж всред събранието на народа, - той падна на лицето си и изгуби свяст.
7 А когато го подигнаха, той падна пред нозете на Иудит, поклони й се и рече: благословена ти във всяко Иудино селище и у всеки народ, дето, като чуят за твоето име, ще се почудят.
8 Разкажи ми сега, какво върши тия дни. И Иудит му разказа всред народа всичко, що е извършила от оня ден, когато излезе, до деня, когато говореше с тях.
9 Когато престана да говори, народът извика високо, и радостният му вик се разнесе по града.
10 Ахиор пък, като видя всичко, що извърши Бог Израилев, искрено повярва в Бога, обряза крайната си плът и се присъедини към Израилевия дом дори доднес.
11 Като настана утро, окачиха Олоферновата глава на стената; всеки мъж грабна оръжието си и излязоха на чети по планинските проходи.
12 Синовете Асурови, като ги видяха пратиха до своите началници, а те отидоха при вождовете, хилядоначалниците и при всеки свой предводител.
13 Като дойдоха до шатрата на Олоферна, казаха на оня, който беше над всичкия му имот: събуди нашия господар, защото тия роби се осмелиха да излязат на бой с нас, за да бъдат съвсем изтребени.
14 Вагой влезе и почука на вратата на шатрата, понеже мислеше, че той спи с Иудит.
15 Когато никой му се не обади, отвори, влезе в спалнята и намери, че Олоферн лежи мъртъв на прага, и главата му отсечена.
16 И той високо завика с плач, охкане и силен рев и раздра дрехите си.
17 След това влезе в шатрата, дето бе седяла Иудит, и я не намери. Тогава изскочи при народа и завика:
18 робите постъпиха вероломно: една еврейка опозори дома на цар Навуходоносора, защото ето Олоферн на земята, и главата му няма.
19 Когато началниците на асирийската войска чуха тия думи, раздраха дрехите си, и душата им се силно смути, и у тях всред стана се подигна вик и твърде голям рев.
15
1 Когато ония, които бяха в шатрите, чуха станалото, смутиха се,
2 и обвзе ги страх и трепет, и от тях ни един с един се не видяха, а всички удариха на бяг по всички пътища на равнището и на планинската страна.
3 И ония, които бяха се разположили на стан в планинската страна около Ветилуя, също се разбягаха. Тогава Израилевите синове, всеки войнствен мъж от тях, се спуснаха подире им.
4 Озия прати във Ветомастем, Вивая, Ховая и Хола и по всички предели Израилски, да известят за станалото, и всички да се спуснат подир неприятелите и да ги изтребят.
5 Щом чуха това Израилевите синове, всички дружно ги нападнаха и ги избиваха До Хова; също и дошлите от Йерусалим и от цялата планинска страна, понеже им беше известена случката в стана на враговете им, и от Галаад и Галилея - от всички страни им нанасяха голямо поражение, докле те не преминаха зад Дамаск и зад пределите му.
6 Останалите ветилуйски жители нападнаха асирийския стан, разграбиха го и много се обогатиха.
7 А Израилевите синове.които се върнаха от сечта, завладяха останалото; и села и селища в планинската страна и в равнината взеха голяма плячка, понеже я имаше в твърде голямо множество.
8 Великият свещеник Иоаким и старейшините на синовете Израилеви, които живееха в Йерусалим, дойдоха да погледат, какво добро е сторил Господ за Израиля, да видят Иудит и да я поздравят.
9 Щом влязоха при нея, всички единодушно я благословиха и казаха й: ти си величие на Израиля, ти си голяма радост на Израиля, ти си голяма слава на нашия народ!
10 Всичко това ти извърши с твоя ръка; ти стори добро на Израиля, и нека Бог благоволи към него; бъди благословена от Господа Вседържителя за вечни времена! - И целият народ рече: да бъде!
11 Народът граби стана трийсет дена наред, и на Иудит дадоха шатрата на Олоферна и всички сребърни съдове и постелки и чаши и цялата му покъщнина. Тя взе това, натовари мулето си, впрегна колесниците си и натуря отгоре.
12 И стекоха се всички израилски жени да я видят, и благославяха я и съставиха от тях си за нея хор; а тя взе в ръцете си обвити с лозови листа пръчки и даде на жените, които бяха с нея.
13 И туриха си на главата маслинени венци - тя и ония, които бяха с нея. Тя вървеше пред целия народ в хора и водеше след себе си всички жени; подир нея вървяха всички израилски мъже - въоръжени, с венци и с тържествени песни в уста.
14 Иудит почна пред цял Израил благодарствена песен, и цял народ подхващаше тая песен.
16
1 И Иудит рече: почнете Богу моему на тимпани, пейте Господу моему на кимвали, пейте Му стройно песен нова, възнасяйте и призовавайте Неговото име;
2 защото Той е Бог Господ, Който съкрушава битки, понеже Той се опълчи за мене всред народа и ме изтръгна из ръцете на моите гонители.
3 Дойде Асур от северните планини, дойде с десетки хиляди своя войска, и множеството им заприщи водата в изворите, и конницата им покри хълмовете.
4 Той каза: пределите ми ще изгори, момците ми с меч ще изтреби, кърмачетата о земи ще удари, децата ми ще разграби, девиците ми ще плени.
5 Но Господ Вседържител ги повали чрез женска ръка.
6 Не от момци падна техният силен, не синове на титани го поразиха, и не високи исполини го натиснаха, а Иудит, дъщеря на Мерария, чрез хубостта на лицето си го погуби;
7 защото тя, за да въздигне ония, които бедствуваха в Израил, съблече вдовишките си дрехи, помаза лицето си с благоуханна маз,
8 украси косата си с накити за глава, надяна ленена дреха, за да го прелъсти.
9 Нейните сандали възхитиха погледа му, и хубостта й плени душата му; меч мина по шията му.
10 Персите се ужасиха от юначеството й, и мидяните се слисаха от смелостта й.
11 Тогава моите унизени възкликнаха, - и те се уплашиха; моите немощни извикаха, - и те се смутиха; издигнаха гласа си, - и те удариха на бяг.
12 Синовете на млади жени ги клаха и, като на деца на бягащи роби, им рани нанасяха; те загинаха от полковете на моя Господ.
13 Ще възпея на моя Господ песен нова. Велик си Ти, Господи, и славен, дивен със сила и непобедим!
14 Нека Ти служи всяко Твое създание: защото Ти рече - и се свърши; Ти прати Твоя Дух, - и се уреди; и няма никой, който да противостои на Твоя глас.
15 Планини с води от основи ще се поместят, и камъни като восък ще се разтопят от Твоето лице, ала към тия, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив.
16 Малка е всяка жертва за благоухание, и всяка тлъстина е нищожна за всесъжение Тебе; но който се бои от Господа, винаги е велик.
17 Горко на народите, които въстават против моя народ: Господ Вседържител ще им отмъсти в съдния ден, ще прати огън и червеи върху телата им, - и ще чувствуват болка и вечно ще плачат.
18 Като дойдоха в Йерусалим, те се поклониха Богу, и когато народът се очисти, възнесоха всесъженията си, доброволните си жертви к даровете си.
19 А Иудит принесе всички съдове Олофернови, които й даде народът, и завесата, която бе взела от спалнята му, даде в жертва Господу.
20 Народът се весели в Йерусалим пред светилището три месеца, и Иудит оставаше заедно с тях.
21 Но след тия дни всеки се върна в своя дял, а Иудит отиде във Ветилуя, дето прекарваше в имението си, и по времето си беше славна по цяла земя.
22 Мнозина я искаха, но мъж я не позна през всички дни на живота й от оня ден, когато мъж й Манасия умря и се прибра към своя народ.
23 Тя придоби голяма слава и остаря в дома на мъжа си, като преживя до сто и пет години и отпусна на свобода слугинята си. Тя умря във Ветилуя, и погребаха я в пещерата на мъжа й Манасия.
24 Израилевият дом я оплаква седем дни. А своя имот преди смъртта си тя раздели между роднините на мъжа си Манасия и между близките на своя род.
25 И никой вече не заплашваше Израилевите синове в дните на Иудит и много дни след смъртта й.
1.0
1a Във втората година от царуването на Артаксеркса Велики, в първия Ден на месец нисан, сън видя Мардохей, син Иаиров, Семеев, Кисеев, от Вениаминово коляно,
1b иудеин, който живееше в град Суза, човек големец, който служеше в Царския палат.
1c Той беше от пленниците, които Навуходоносор, цар вавилонски, плени от Йерусалим с иудейския цар Иехония.
1d А сънят му беше такъв: ужасен шум, гръм, трус и смут по земята;
1e и ето, излязоха две големи змии, готови да се бият една с друга; и голям беше техният вой,
1f и по воя им всички народи се приготвиха за война, за да поразят народа на праведните;
1g и ето настана ден на тъмнина и мрак, скръб и притеснение, страдание и голям смут по земята.
1h Смути се целият народ на праведните и, страхувайки се от беди за себе си, се приготвиха да загинат и завикаха към Господа;
1i от виковете им произлезе, като от малък извор, голяма река с много вода;
1k огря светлина и слънце, въздигнаха се смирените и изтребиха пустославните. -
1l Мардохей, като се пробуди след тоя сън, който изображаваше, какво Бог искаше да извърши, задържа тоя сън в сърце и желаеше да го проумее във всичките му части, до другата нощ.
1m Мардохей живееше в палата заедно с двама царски скопци Гавата и Тара, които пазеха палата,
1n и като чу разговорите им и разпита за кроежите им, узна, че те се готвят да турят ръка върху цар Артаксеркса, и обади за тях на царя;
1o а царят разпита тия двама скопци и, след като се признаха, бидоха погубени.
1p Царят записа това събитие за спомен, записа и Мардохей това събитие.
1q И царят заповяда на Мардохея да служи в палата и му даде подаръци за това.
1r Пред царя тогава се беше издигнал Аман, син Амадатов, вугеец; той гледаше да напакости на Мардохея и на народа му поради двамата царски скопци.
1
1 След това в дните на Артаксеркса, - тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия, - в това време, когато цар Артаксеркс седеше на царския си престол, който е в столица Суза,
2 в третата година на царуването си той даде угощение на всичките си князе и служители при него, на главните началници на персийската и мидийската войска и на областните си управители,
3 показвайки през много дни, сто и осемдесет дена, голямото богатство на царството си и големия блясък на величието си.
4 След като се свършиха тия дни, царят направи за народа си, който се намираше в столицата Суза, за мало и голямо, седемдневна гощавка в градинския двор на царския дом.
5 Бели, памучни и с яхонтов цвят вълнени платове, прикрепени с висонни и пурпурни върви, висяха на сребърни халки и мраморни стълбове.
6 Имаше златни и сребърни одъри на плочника, постлан със зелени камъни и с мрамор, със седеф и черни камъни.
7 Питиетата се подаваха в златни съдове и съдове разнообразни, на цена трийсет хиляди таланта; и царското вино беше изобилно, според богатството на царя. Пиенето беше свободно: никой не принуждаваше, понеже царят беше заповядал на всичките си домоуправители, да постъпват по волята на всекиго.
8 И царица Астин направи също угощение за жените в царския дом на цар Артаксеркса.
9 На седмия ден, когато сърцето на царя се развесели от виното, той каза на Мегумана, Бизта, Харбона, Бигта, Авагта, Зетара и Каркаса - седем скопци, които служеха пред цар Артаксеркса,
11 да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава.
12 Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците.
13 Царят се много разгневи, и яростта му пламна в него. И рече царят на мъдреците, които познаваха предишните времена, - защото царските дела се вършеха пред всички, които знаеха закон и правда, -
14 а негови приближени бяха тогава: Каршена, Шетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, Мемухан - седем персийски и мидийски князе, които можеха да гледат лицето на царя и седяха на първо място в царството:
15 как да постъпим според закона с царица Астин, задето не изпълни думата на цар Артаксеркса, съобщена по скопците?
16 И рече Мемухан пред лицето на царя и на князете: не само пред царя е виновна царица Астин, а пред всички князе и пред всички народи по всички области на цар Артаксеркса;
17 защото царицината постъпка ще узнаят всички жени и ще почнат да небрежат за мъжете си и да думат: цар Артаксеркс заповядал да доведат пред него царица Астин, но тя не отишла.
18 Сега персийските и мидийските княгини, които чуят за царицината постъпка, ще говорят същото на всички царски князе; и небрежения и огорчения ще има доста.
19 Ако е на царя угодно, нека издаде царска заповед, която да се впише в персийските и мидийските закони и да се не отменя, че Астин няма да излиза пред лицето на цар Артаксеркса, а царското й достойнство царят ще предаде на друга, по-добра от нея.
20 Кога чуят за тая царска заповед, която ще се пръсне по цялото му царство колкото то и да е голямо, всички жени ще почитат мъжете си, от най-голям до най-малък.
21 Тия думи се поправиха на царя и на князете; и царят направи според думите на Мемухана:
22 разпрати по всички царски области писма, писани за всяка област с писмената й и за всеки народ на езика му, щото всеки мъж да бъде господар в дома си, и това да се обяви всекиму на родния му език.
2
1 След като утихна гневът на цар Артаксеркса, той си спомни за Астин и за онова, що тя направи, и какво бе решено за нея.
2 И рекоха царевите момци, които му слугуваха: да биха се подирили за царя млади хубави девойки,
3 и царят да назначеше по всички области на царството си съгледници, които да съберат всички млади и хубави наглед девойки в столица Суза, в женския дом под надзор на царския скопец Хегая, пазач на жените, и да им дадеха мазила (и друго, що е нужно).
4 И която девойка се поправи на царя нека стане царица вместо Астин. Понравиха се на царя тия думи, и той направи тъй.
5 Имаше в столица Суза един иудеин, на име Мардохей, син на Иаира, син на Семея, син Кисеев, от Вениаминово коляно.
6 Той беше преселен от Йерусалим заедно с пленниците, изведени с иудейския Цар Иехония, които бе преселил вавилонският цар Навуходоносор.
7 И той беше възпитател на Хадаса - тя е и Естир - дъщеря на чича му, понеже тя нямаше ни баща, ни майка. Тая девойка имаше гиздава снага и хубаво лице. И след смъртта на баща й и майка й, Мардохей я прибра при себе си вместо дъщеря.
8 Когато биде обявена заповедта на царя и указът му, и когато бидоха събрани много девойки в столица Суза под надзора на Хегая, тогава бе взета и Естир в царския дом под надзор на Хегая, пазач на жените.
9 Тая девойка му се понрави и спечели неговото благоволение, и той прибърза да й даде мазила и всичко, що й се падаше, и да й определи седем девойки, достойни да бъдат при нея, из царския дом, и премести нея и девойките й в най-доброто отделение на женския дом.
10 Естир не изказваше ни народа си, ни произхода си, понеже Мардохей й бе заповядал да не говори.
11 И всеки ден Мардохей дохождаше при двора на женския дом, да узнае за здравето на Естир и какво става с нея.
12 Кога идеше време на всяка девойка да влезе при цар Артаксеркса, след като дванайсет месеца наред биваше извършвано над нея всичко, определено за жените, - защото толкова време се продължаваха дните на мазането им: шест месеца със смирново масло и шест месеца с благовония и с други женски мазила, -
13 тогава девойката влизаше при царя. Каквото и да поискаше, даваха й всичко, кога излизаше от женския дом в дома на царя.
14 Вечерта тя влизаше и сутринта се връщаше в други женски дом под надзор на царския скопец Шаазгаза, пазач на наложниците; и вече не влизаше при царя, - освен ако царят я пожелаеше, и биха я повикали по име.
15 Като дойде време за Естир, дъщеря на Аминадава, чичо на Мардохея, който я бе прибрал при себе си вместо дъщеря, - да иде при царя, тя не поиска нищо, освен онова, което й каза царският скопец Хегай, пазач на жените. И Естир спечели разположение в очите на всички, които я видяха.
16 И взета бе Естир при цар Артаксеркса в царския му дом в десетия месец, сиреч, в месец тебет, в седмата година на царуването му.
17 И царят обикна Естир повече от всички жени, и тя спечели неговото благоволение и благоразположение повече от всички девойки; и той тури на главата й царски венец и я направи царица вместо Астин.
18 И царят даде голямо угощение на всички свои князе и служители при него, - угощение поради Естир, и даде облекчение на областите и раздаде дарове с царска щедрост.
19 И когато втори път бяха събрани девойките, и Мардохей седеше при царските врата,
20 Естир все още не говореше за произхода си и за народа си, според както й бе заповядал Мардохей; и думата на Мардохея Естир изпълняваше и сега тъй, както и когато беше при него на възпитание.
21 В това време, когато Мардохей седеше при царските врата, двамата царски скопци Гавата и Тара, които пазеха прага, се озлобиха (задето бе предпочетен Мардохей), и кроеха да турят ръка върху цар Артаксеркса.
22 Като узна това, Мардохей съобщи на царица Естир, а Естир каза на царя от името на Мардохея.
23 Делото се изследва и се намери вярно, и тях двамата обесиха на дърво. И Мардохеевото благодеяние биде записано в книгата на дневните царски бележки.
3
1 След това цар Артаксеркс възвеличи вугееца Амана, син Амадатов, въздигна го и тури седалището му по-горе от всички свои князе;
2 и всички служители на царя, при царските врата, се покланяха и падаха ничком пред Амана, понеже тъй бе заповядал царят. Но Мардохей се не покланяше и не падаше ничком.
3 И думаха на Мардохея царевите служители при царските врата: защо престъпваш царевата заповед?
4 И понеже му думаха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, да видят, ще устои ли на думата си Мардохей, понеже им бе явил, че е иудеин.
5 Като видя Аман, че Мардохей се не покланя и не пада ничком пред него, изпълни се с гняв.
6 И стори му се, че не струва да тури ръка само на Мардохея; но понеже му казаха, от кой народ е Мардохей, Аман намисли да изтреби всички иудеи в цялото Артаксерксово царство, като народ Мардохеев.
7 (И направи съвет) в първия месец, който е месец нисан, в дванайсетата година на цар Артаксеркса, и хвърляха пур, сиреч, жребие, пред Амана от ден на ден и от месец на месец, (щото в един ден да погубят Мардохеевия народ, падна се жребие) на дванайсетия месец, сиреч на месец адар.
8 И Аман рече на цар Артаксеркса: има един народ, разхвърлян и разпръснат между народите по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи, и царските закони те не изпълняват; и не трябва царят тъй да ги оставя.
9 Ако е на царя угодно, нека заповяда да бъдат изтребени, и десет хиляди таланта сребро ще отмеря в ръцете на разпоредниците, за да ги внесат в царското съкровище.
10 Тогава царят извади от ръката пръстена си и даде го на вугееца Амана, син Амадатов, за да подпечата повелята против иудеите.
11 И рече царят на Амана: предавам тебе това сребро и народа; прави с тях, каквото желаеш.
12 И бидоха свикани царските писари в първия месец, в тринайсетия му ден, и биде написано, както заповяда Аман, до царските сатрапи и до началниците на всяка област (от Индийската област до Етиопия, над сто двайсет и седем области) и до князете на всеки народ, - на всяка област с нейните писмена, и до всеки народ на езика му: всичко биде написано от име на цар Артаксеркса и подпечатано с царския пръстен.
13 И разпратени бидоха писма чрез бързоходци по всички царски области, да бъдат избити, погубени и изтребени всички иудеи, малък и голям, деца и жени в един ден, в тринайсетия ден на дванайсетия месец, сиреч месец адар, и имотът им да бъде разграбен.
13a(Ето препис от това писмо: великият цар Артаксеркс - до началниците от Индия до Етиопия над сто двайсет и седем области и до подчинените тям наместници.
13b Царувайки над много народи и владеейки над цялата вселена, аз исках, - без да се гордея с властта,. а управлявайки винаги кротко и тихо - да направя живота на поданиците винаги спокоен и, като запазвам царството си мирно и леснопроходимо до пределите му, да възстановя желания за всички люде мир.
13c Но когато попитах съветниците, по какъв начин да изпълня това, то оня, който у нас се отличава с мъдрост и се ползува с неизменно благоволение и който доказа твърда вярност и получи втора след царя чест,
13d Аман, ни обясни, че между всички племена на вселената се е вмъкнал един враждебен народ, който поради законите си е омразен на всеки народ и който постоянно пренебрегва царските заповеди, за да се не благоустрои безукоризнено ръководеното от нас управление.
13e И тьй, като узнах, че само тоя народ винаги се противи на всеки човек, води живот, чужд на законите, и, като се противи на нашите разпоредби, извършва най-големи злодеяния, та нашето царство да не достигне благосъстояние,
13f ние заповядахме посочените вам в грамотите на Амана, поставен над работите и втори наш баща, всички с жените и децата изцяло да бъдат изтребени с вражески меч, без всяко съжаление и пощада, в тринайсетия ден на дванайсетия месец адар тая година,
13g щото тия и преди и сега враждебни люде, бидейки в един ден насилствено свалени в преизподнята, да не ни пречат отсега нататък да живеем живот мирно и спокойно докрай.)
14 Препис от повелята да се изпрати във всяка област, като закон, който се обявява на всички народи, за да бъдат готови за оня ден.
15 Скороходци тръгнаха бързо с царската заповед. Повелята биде обявена и в столица Су за; и царят и Аман седяха и пиеха, а град Суза беше в смущение.
4
1 Когато Мардохей узна всичко, що се вършеше, раздра дрехите си, тури на себе вретище и пепел, излезе всред града и викаше високо и горко (:изтребва се народ в нищо невиновен!)
2 И дойде до царските врата (и се спря), понеже не можеше да влезе в царските врата с вретище (и с пепел).
3 Също тъй и във всяка област и място, дето и да пристигнеше заповедта на царя и повелята му, наставаше голямо тъгуване у иудеите, и пост, и плач, и вик; вретище и пепел служеха за постелка на мнозина.
4 Дойдоха слугините и скопците на Естир и разказаха й; царицата се силно развълнува. Тя прати дрехи, за да ги облече Мардохей и да снеме от себе си вретището. Ала той не прие.
5 Тогава Естир повика Хатаха, един от скопците на царя, когото той бе отредил при нея, и го прати при Мардохея да узнае: какво значи това и защо е?
6 Хатах отиде при Мардохея на градската стъгда, що беше пред царските врата.
7 Мардохей му разказа за всичко, що се беше случило с него, и за определеното количество сребро, което Аман обещал да отмери в царското съкровище, за да бъдат изтребени иудеите;
8 и връчи му препис от повелята, обнародвана в Суза, за изтребването им, за да я покаже на Естир, та тя да узнае всичко; при това поръчваше й да отиде при царя и да му се примоли за помилване и да го моли за своя народ (като си спомни дните на своето нищожество, когато тя се възпитаваше под моя ръка - защото Аман, втори след царя, ни осъди на смърт - и да призове Господа и да каже за нас на царя, да ни избави от смърт).
9 Хатах дойде и предаде на Естир Мардохеевите думи.
10 И рече Естир на Хатаха и го прати да каже на Мардохея:
11 всички служители при царя и народите в царските области знаят, че всекиго, бил той мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, очаква го един съд - смърт; само този, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя ето вече трийсет дена.
12 И предадоха Мардохею думите на Естир.
13 И рече Мардохей в отговор на Естир: не мисли, че ти едничка от всички иудеи ще се спасиш в царския дом.
14 Ако ти премълчиш в това време, то свободата и избавлението на иудеите ще дойде отдругаде, а ти и домът на баща ти ще загинете. И кой знае, дали не за такова време си достигнала царско достойнство?
15 И отговори Естир на Мардохея и рече:
16 иди, събери всички иудеи, които се намират в Суза, и постете за мене, и не яжте, нито пийте три дни ни денем, ни нощем, и аз със слугините си също ще постя и след това ще ида при царя, макар това и да е против закона, па ако загина - да загина.
17 Отиде Мардохей и направи, както му заповяда Естир.
17a (И моли се той Господу, като си спомняше всички Господни дела и думаше;
17b Господи, Господи, Царю, Вседържителю! Всички са в Твоя власт, и няма кой да Ти се противи, кога поискаш да спасиш Израиля;
17c Ти създаде небето и земята и всичко чудно в поднебесието; Ти си Господ на всички, и няма такъв, който би се противил на Тебе, на Господа.
17d Ти знаеш всичко; Ти знаеш. Господи, че не за обида и не от гордост и не от пустославие аз вършех това, дето не се покланях на пустославния Амана, защото аз драговолно бих целувал стъпките на нозете му за спасение на Израиля;
17e но аз вършех това, за да не въздам на човек слава по-горе от Божията слава и да се не покланям никому, освен на Тебе, моя Господ, и аз не ще върша това от гордост.
17f И сега. Господи Боже, Царю, Боже Авраамов, пощади Твоя народ; защото нам кроят гибел и искат да изтребят исконното Твое наследие;
17g недей презира Твоето достояние, което Ти избави за Себе Си из Египетската земя;
17h чуй моята молитва и смили се над Твоето наследие и обърни тъгата ни във веселие, та, като живеем, да възпяваме Твоето име, Господи, и не погубвай устата, които Те прославят, Господи.-
17i И всички израилтяни викаха с все сила, защото тяхната смърт беше пред очите им.
17k И царица Естир прибягна към Господа, обвзета от смъртна горест, и, като съблече дрехите на славата си, облече дрехи за скръб и тъга и вместо скъпоценни масла посипа с пепел и прах главата си и твърде много изнури тялото си, и всяко място, украсявано във веселите й дни, покри с разпуснатата си коса и молеше се на Господа, Бога Израилев, думайки:
17l Господи мой! Ти едничък си наш Цар; помогни на мене, която съм сама и нямам помощник, освен Тебе! защото моята неволя е близо до мене.
17m Слушала съм, Господи, от баща си в моето родно коляно, че Ти, Господи, си Си избрал Израиля от всички народи, и нашите отци - от всичките им прадеди, за вечно наследие, и си извършил за тях това, за което си им говорил.
17n Сега ние съгрешихме пред Тебе, и Ти ни предаде в ръцете на нашите врагове, задето славехме техните богове: праведен си Ти, Господи!
17o Но сега те не се задоволиха с нашето горко робство, а туриха ръцете си в ръцете на своите идоли, за да унищожат заповедта на Твоите уста, да изтребят Твоето наследие, да запушат устата на ония, които Те възпяват, да угасят славата на Твоя храм и на Твоя жертвеник
17p и да отворят устата на народите за прослава на лъжовните богове, и плътският цар да се величае довека.
17q Не предавай, Господи,Твоя скиптър на несъществуващи богове, и нека се не радват на нашето падане, а обърни кроежа им върху тях самите, и клеветника против нас - предай на позор.
17r Спомни си, Господи, яви се нам във време на скръбта ни и дай ми мъжество. Царю на боговете и Владико на всяко началство,
17s подари на устата ми благоприятна дума пред тоя лъв и изпълни сърцето му с омраза към оня, който ни преследва, за гибел нему и на неговите едномисленици:
17t нас пък избави чрез Твоята ръка и помогни на мене, която съм сама и нямам помощник, освен Тебе, Господи!
17u Ти всичко познаваш и знаеш, че мразя славата на беззаконни и се гнуся от леглото на необрязани и от всеки другоплеменник;
17v Ти знаеш, че аз съм принудена да се гнуся от знака на моята гордост, който стои на главата ми, когато се появявам, -
17w гнуся се от него като от дреха, омърсена с кръв, и го не нося в дните на уединението си.
17x И Твоята рабиня не е вкусила от трапезата на Амана и не е много ценила царско угощение, не е пила идоложертвено вино
17y и не се е веселила Твоята рабиня от деня, когато се промени моята съдба доднес, освен за Тебе, Господи, Боже Авраамов,
17z Боже, Който имаш сила над всички, чуй гласа на безнадеждните и спаси ни от ръцете на ония, които кроят зло, и избави ме от моя страх.)
5
1 На третия ден Естир облече се по царски. Тя застана във вътрешния двор на царския дом пред дома на царя; а царят седеше тогава на царския си престол в царския дом, право срещу входа в дома.
2 Когато царят видя, че царица Естир стои на двора, тя намери милост в очите му. И царят простря към Естир златния скиптър, който беше в ръката му. Естир се приближи и се допря до края на скиптъра.
3 И попита я царят: що ти е, царице Естир, и каква е твоята молба? Дори половината царство ще ти бъде дадено.
4 Тогава Естир рече: (днес имам празник) ако е царю угодно, нека дойде царят с Амана на угощението, което съм му приготвила.
5 И царят рече: идете по-скоро за Амана, за да стане по думите на Естир. И дойде царят с Амана на угощението, което Естир бе приготвила.
6 И когато царят да пие вино, попита Естир: какво ти е желанието? то ще бъде изпълнено; и каква е твоята молба? макар и за половината царство, тя ще бъде изпълнена.
7 Отговори Естир и рече: ето моето желание и моята молба:
8 ако съм намерила благоволение в очите на царя и ако на царя е угодно да удовлетвори желанието ми и да изпълни молбата ми, то нека дойде царят с Амана (и утре) на угощението, което ще приготвя за тях и утре ще изпълня царската дума.
9 В него ден Аман излезе весел и разположен. Но когато Аман видя Мардохея при царските врата, и тоя не стана и не се мръдна от мястото пред него, Аман се изпълни с гняв против Мардохея.
10 Но Аман пак се удържа. А когато дойде у дома си, прати, та повика приятелите си и жена си Зереш.
11 Аман им разказва за голямото си богатство, за многото свои синове и за всичко това, как царят го е възвеличил и как го е въздигнал над князете и слугите царски.
12 И рече Аман: та и царица Естир никого не повика с царя на угощението, което е приготвила, освен мене; тъй и утре съм канен при нея с царя.
13 Но всичко това ме не задоволява, доде виждам иудеина Мардохея да седи при царските врата.
14 И рече му жена му Зереш, и всичките му приятели: нека приготвят дърво, високо петдесет лакти, и утре кажи на царя да обесят Мардохея на него, и тогава иди весело на угощението с царя. Поправиха се на Амана тия думи, и той приготви дървото.
6
1 През нощта-Господ не даде сън на царя, и той заповяда (на слугата) да донесе паметната книга за дневни бележки; и четоха ги пред царя,
2 и намери се записано там, как Мардохей бе обадил за двамата царски скопци Гават и Тара, които пазеха прага и крееха да турят ръка върху цар Артаксеркса.
3 Царят попита: каква почит и отличие е дадено на Мардохея за това? Царевите момци, които му служеха, отговориха: нищо не му е направено.
4 (Когато царят разпитваше за Мардохеевото благодеяние, дойде в двора Аман, и) попита царят: кой е на двора? Аман пък тогава бе дошъл във външния двор на царския дом да поговори с царя, за да обесят Мардохея на дървото, което бе приготвил за него.
5 Момците отговориха на царя: ето, Аман стои на двора. Царят рече: нека влезе.
6 И Аман влезе. Царят го попита: какво да се направи на такъв човек, когото царят иска да отличи с почести? Аман си помисли в сърцето: кого другиго би пожелал царят да почете освен мене?
7 И Аман отговори на царя: на такъв човек, когото царят иска да почете,
8 нека донесат царско облекло, с което царят се облича, и да доведат коня, на който царят язди, да възложат царски венец на главата му,
9 и нека дадат облеклото и коня в ръцете на едното от първите царски князе и да облекат човека, когото царят иска да почете, да го изведат на кон на градската стъгда и да възгласят пред него: тъй се прави на оногова човека, когото царят иска да отличи с почести!
10 Тогава царят рече на Амана: (добре каза;) веднага вземи облеклото и коня, както каза, и направи това на иудеина Мардохея, който седи при царските врата; нищо да не пропуснеш от това, което говори.
11 Взе Аман облеклото и коня, облече Мардохея, изведе го на кон на градската стъгда и възгласяше пред него: тъй се прави на човека, когото царят иска да почете!
12 Мардохей се върна при царските врата. Аман пък припна у дома си, натъжен и с наведена глава.
13 И разказа Аман на жена си Зереш и на всичките си приятели всичко, що се случи с него. Тогава мъдреците му и жена му Зереш му казаха: ако Мардохей, поради когото ти почна да падаш, е от иудейско племе, ти не ще му надделееш, а навярно ще паднеш пред него (понеже с него е Бог Живий).
14 Те още разговаряха с него, и царски скопци дойдоха и заподканяха Амана да върви на угощението, което Естир бе приготвила.
7
1 И дойде царят с Амана на угощението у царица Естир.
2 Царят попита Естир също и в тоя втори ден през време на угощението: какво е желанието ти, царице Естир? То ще бъде удовлетворено; и каква ти е молбата? макар и за половината царство, тя ще бъде изпълнена.
3 Царица Естир отговори и рече: ако съм намерила благоволение в твоите очи, царю, и ако на царя е угодно, нека ми бъдат подарени моят живот, по мое желание, и моят народ, по моя молба!
4 Защото аз и моят народ сме продадени да бъдем изтребени, избити и изгинали. Да бяхме продадени за роби и робини, аз бих мълчала, макар врагът да не би възнаградил щетата на царя.
5 Отговори цар Артаксеркс и попита Царица Естир: кой е тоя и де е тоя, който се е осмелил в сърцето си да постъпи тъй?
6 Отговори Естир: врагът и неприятелят е тоя злобен Аман! И Аман затрепера пред царя и царицата.
7 И в гнева си царят стана от угощението и отиде в градината при двореца; Аман пък остана да моли за живота си царица Естир, защото видя, че царят му е определил зла участ.
8 Когато царят се върна от градината при двореца в дома на угощението, Аман бе се навел към леглото, на което седеше Естир. И царят рече: иска дори и да насилва царицата в къщата ми! Излезе думата из царевите уста, - и покриха лицето на Амана.
9 И рече Харбона, един от царските скопци: ето и дървото, що бе приготвил Аман за Мардохея, който говори добро за царя, стои в дома на Амана, високо петдесет лакти. И рече царят: обесете го на него.
10 И обесиха Амана на дървото, което той бе приготвил за Мардохея. И гневът на царя утихна.
8
1 В оня ден цар Артаксеркс даде на царица Естир дома на Амана, врага на иудеите; а Мардохей влезе пред лицето на царя, защото Естир бе обадила какъв й е той.
2 И царят извади пръстена си, който бе отнел от Амана, и го даде на Мардохея;а Естир тури Мардохея нагледник над Амановия дом.
3 И Естир говори още пред царя, падна пред нозете му, плака и го моли да отмени злобата на вугееца Амана и кроежа му, що бе скроил против иудеите.
4 Царят простря към Естир златния скиптър; изправи се Естир, застана пред лицето на царя
5 и рече: ако е на царя угодно, ако съм намерила благоволение пред неговото лице, и това дело бъде справедливо пред лицето на царя, и ако аз се нравя в очите му, нека се напише, да се върнат писмата по кроежа на вугееца Амана, син Амадатов, който бе писал за погубване на иудеите по всички цареви области;
6 защото как бих могла да гледам неволята, която ще постигне моя народ, и как бих могла да гледам загиването на моите сродници?
7 И цар Артаксеркс рече на царица Естир и на иудеина Мардохея: ето, аз дадох на Естир дома на Амана, и него самия обесиха на дърво, задето бе дигнал ръка против иудеите;
8 напишете и вие за иудеите, каквото ви е угодно, от името на царя и го подпечатайте с царския пръстен, защото писмо, написано от името на царя и подпечатано с царския пръстен, не може да се измени.
9 Тогава бяха повикани царските писари в третия месец, сиреч в месец сиван, на двайсет и третия му ден, и биде написано всичко тъй, както заповяда Мардохей, до иудеите и до сатрапите, до областеначалниците, до управителите на областите от Индия до Етиопия - сто двайсет и седем области, на всяка област с нейните писмена и до всеки народ на негов език и до иудеите с техните писмена и на техен език.
10 И той написа от името на цар Артаксеркса, подпечата с царския пръстен и прати писма по бързоходци на коне, на камили и на царски мулета,
11 че царят позволява на иудеите, които се намират във всеки град, да се съберат и защитят живота си, да изтребят, избият и погубят всички силни у народа и в областта, които враждуват с тях, децата и жените, а имението им да разграбят
12 в един ден по всички области на цар Артаксеркса, в тринайсетия ден на дванайсетия месец, сиреч месец адар.
12a (Преписът на тая повеля е тоя:
12b великият цар Артаксеркс до началниците от Индия до Етиопия над сто двайсет и седем области и до властителите, нам доброжелатели, здравейте!
12c Мнозина, по извънредната доброта на благодетелите, щедро награждавани с почести, извънмерно се възгордяха
12d и не само искат да причиняват зло на нашите поданици, но, като не могат да наситят гордостта, опитват се да коват козни против самите си благодетели, не само губят чувството на човешка признателност, но, като се кичат с гордостта на безумните, престъпно мислят да избягнат съда на Бога, Който всичко и винаги вижда.
12e Но често и мнозина, бидейски облечени с власт, за да уреждат работите на доверилите се тям приятели, със своето убеждение ги правят виновници в проливане невинна кръв и подхвъргат на непоправими бедствия,
12f като с хитро оплетени коварни лъжи мамят непорочното добромислие на държавниците.
12g Това може да се види не толкова от древните истории, както рекохме, колкото от делата, престъпно извършвани пред вас със злобата на недостойно властвуващите.
12h Затова, занапред трябва да се погрижим да уредим царството спокойно за всички човеци в мир,
12i като не допущаме изменения, но появяваните дела да обсъждаме с нужната предпазливост.
12k Тъй Аман Амадатов, македонец, по право чужд на персийската кръв и твърде далеч от нашата благост, бидейки приет у нас гост,
12l удостои се с благосклонността, която имаме към всеки народ, дотолкова, че биде прогласен за наш баща и почитан от всички, като представяше второ лице при царския престол; 12m но, като не обузда гордостта, кроеше да ни лиши от власт и душа,
12n а нашия спасител и всякогашен благодетел Мардохея и непорочната съучастница на царството Естир с целия им народ се стремеше да погуби с разни коварни мерки.
12o По тоя начин той мислеше да ни обезлюди, а персийската държава да предаде на македонците.
12p Но ние намираме, че иудеите, осъдени от тоя злодей на изтребяне, не са зловредни, а живеят по най-справедливите закони,
12q като синове на Вишния, величайшия, живия Бог, Който подари нам и на нашите прадеди царството в най-добро състояние.
12r Затова, добре ще сторите, да не изпълните писмата,които Аман Амадатов прати; защото той, който извърши това, биде обесен с целия си дом при Сузските порти, по волята на Бога, Който господарува над всичко и Който скоро му въздава заслужен съд.
12s А като изложите явно на всяко място препис от тая повеля, оставете иудеите да се ползуват със своите закони и спомагайте им, щото на ония, които въстанат против тях във време на скръбта, да могат отмъсти в тринайсетия ден на дванайсетия месец адар,
12t в същия оня ден. Защото Бог, Който владее над всичко, вместо гибел на избрания род, приготви им такава радост.
12u И вие, между видните ваши празници, прекарвайте и тоя знаменит ден с всяко веселие, та сега и после да бъде паметно спасението за нас и за благоразположените към нас перси и за гибел на ония, които ни коваха козни.
12x Всеки град или област изобщо, която не изпълни това, ще бъде безмилостно опустошена с меч и огън и ще стане не само необитаема за човеци, но и отвратителна за зверове и птици завинаги.)
13 Препис от тая повеля да се изпрати във всяка област, като закон, обявен за всички народи, та иудеите да бъдат готови за тоя ден да отмъщават на враговете си.
14 Бързоходци, яхнали на бързи царски коне, припнаха скоро и бързо с царската заповед. Повелята биде обявена и в столица Суза.
15 И Мардохей си излезе от царя в царски яхонтови и бели дрехи, с голям златен венец и във висонена и пурпурена мантия. И град Суза се развесели и зарадва.
16 У иудеите пък имаше тогава осветление и радост, веселба и тържество.
17 И във всяка област, във всеки град и всяко място, дето стигнеше заповедта на царя и повелята му, биваше радост у иудеите, веселба, гощавка и празник. И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи, защото ги бе обзел страх пред иудеите.
9
1 В дванайсетия месец, сиреч в месец адар, на тринайсетия му ден, когато Дойде време да се изпълни заповедта на царя и повелята му, в оня ден, когато неприятелите на иудеите се надяваха да вземат власт над тях, а излезе наопаки, че самите иудеи взеха власт над своите врагове, -
2 събраха се иудеите в градовете си по всички области на цар Артаксеркса, да турят ръка върху своите зложелатели, и никой не можа да устои пред лицето им, защото страх от тях бе обзел всички народи.
3 И всички князе по областите и сатрапи и областеначалници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от Мардохея.
4 Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.
5 Иудеите погубваха всичките си врагове, като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля.
6 В столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души;
7 и Паршандата, и Далфона, и Асфата,
8 и Пората, и Адалия, и Аридата,
9 и Пармаща, и Арисая, и Аридая, и Ваиезата, -
10 десетте сина на Амадатовия син Амана, враг на иудеите, убиха, но за грабеж ръка не простряха.
11 В същия ден съобщиха на царя броя на умъртвените в столица Суза.
12 И рече царят на царица Естир: в столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души и десетте Аманови синове; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена.
13 Естир отговори: ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво.
14 И царят заповяда да направят тъй; и издадена бе за това повеля в Суза, и обесиха десетте Аманови синове.
15 Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар и умъртвиха в Суза триста души, но за грабеж ръка не простряха.
16 И другите иудеи, които се намираха в царските области, се събраха да защищават живота си и да бъдат спокойни откъм своите врагове, и умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди, но за грабеж ръка не простряха.
17 Това стана на тринайсетия ден от месец адар; а на четиринайсетия ден от тоя месец те се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.
18 А иудеите, които бяха в Суза, се събираха на тринайсетия му ден и на четиринайсетия му ден, а на петнайсетия му ден се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.
19 Затова иудеите селяни, които живеят в открити села, прекарват четиринайсетия ден на месец адар във веселби и гощавки, като празник, и взаимно си пращат подаръци (, а ония, които живеят по главните градове, прекарват и петнайсетия ден на адар в добра веселба и прашат подаръци на ближните).
20 Мардохей описа тия случки и прати писма до всички иудеи в областите на цар Артаксеркса, до близки и далечни,
21 за да установят да празнуват всяка година четиринайсетия ден на месец адар и петнайсетия му ден,
22 като дни, в които иудеите се успокоиха откъм своите врагове, и като такъв месец, в който се преобърна у тях скръбта на радост и тъгата - на празник, - за да ги направят дни за гощавки и веселби, като взаимно си прашат подаръци и дарове на бедните.
23 И иудеите приеха това, което вече сами бяха почнали да вършат и за което Мардохей им писа,
24 как вугеецът Аман, Амадатов син, враг на всички иудеи, мислеше да погуби иудеите и хвърля пур, сиреч жребие, за да ги изтреби и погуби,
25 и как Естир дойде при царя, и как царят заповяда с ново писмо, щото злият кроеж на Амана, който бе намислил за иудеите, да се обърне върху главата му, и да обесят на дърво него и синовете му.
26 Затова и нарекоха тия дни Пурим, от думата пур (жребие, защото по езика им пурим значи жребие). Ето защо, съгласно с всички думи на това писмо и с онова, което сами видяха и изпатиха,
27 иудеите постановиха и приеха за себе и за децата си, и за всички, които се присъединяват към тях, неотменно да празнуват тия два дена, според заповяданото за тях и на времето им, всяка година;
28 и да бъдат тия дни паметни и празнувани във всички родове, във всяко племе, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не отменят у иудеите, и споменът за тях да не изчезне у децата им.
29 Писа и царица Естир, дъщеря на Абихаила, и иудеинът Мардохей, най-настойчиво, да изпълняват това ново писмо за Пурим;
30 и пратиха писма с думи на мир и правда до всички иудеи в сто двайсет и седемте области на цар Артаксеркса,
31 за да пазят твърдо тия дни Пурим на времето им, както е установил за тях иудеинът Мардохей и царица Естир и както те сами ги определиха за себе си и за децата си, в дни на пост и плач.
32 Тъй заповедта на Естир потвърди тая наредба за Пурим, и тя биде записана в книгата.
10
1 След това цар Артаксеркс наложи данък на страната и на морските острови.
2 Всички пък дела на силата му и могъществото му и обстойното показание за величието на Мардохея, с което царят го възвеличи, са записани в книгата за дневни бележки на мидийските и персийските царе,
3 както и това, че иудеинът Мардохей беше втори след цар Артаксеркса, велик у иудеите и любим у много свои братя, защото търсеше доброто на своя народ и говореше за благото на цялото свое племе.