1
Завладяване на Обетованата земя Ханаан (1:1-12:24)
Бог заповядва на Исус Навин да завладее Ханаан
1 След смъртта на Моисея, раб Господен. Господ каза на Навиновия Иисуса, служител Моисеев:
2 Мойсей, Моят раб, умря; затова стани, мини през този Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви.
3 Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея:
4 от пустинята и от тоя Ливан до голямата река, река Ефрат, цялата земя Хетейска, и до голямото море към залез-слънце ще бъдат вашите предели.
5 Никой не ще устои пред тебе през всички дни на твоя живот; и както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе: няма да отстъпя от тебе и няма да те оставя.
6 Бъди твърд и храбър, защото ти ще пр1 дадеш на тоя народ за владение земята, за която се клех на отците им да им я дам;
7 само бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон, който ти завеща Моят раб Мойсей; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, та да постъпваш благоразумно във всичките си предприятия.
8 Да се не отделя от устата ти тая книга на закона; но се поучавай от нея дене и ноще, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ти ще имаш сполука в пътищата си и ще постъпваш благоразумно.
9 Ето, Аз ти заповядвам: бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш.
Подготовка за преминаване на река Йордан
10 Тогава Иисус заповяда на народните надзорници и рече:
11 идете по стана и дайте заповед на народа и кажете: приготвяйте си храна за път, защото след три дни ще преминете този Йордан, и ще влезете да превземете земята, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава за наследство.
12 А на коляното Рувимово, Гадово и на полуколяното Манасиево Иисус каза:
13 спомнете си, що ви заповяда Мойсей, раб Господен, думайки: Господ, Бог ваш, ви успокои и ви даде тази земя;
14 жените ви, децата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Мойсей ви даде отсам Йордан; а вие всички, които можете да воювате, въоръжени тръгнете пред братята си и им помагайте,
15 докле Господ (Бог ваш) успокои братята ви, както и вас; докле и те наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава; тогава се върнете в наследството си и владейте земята, която Мойсей, раб Господен, ви даде отсам Йордан, към изгрев-слънце.
16 Те отговориха на Иисуса и казаха: всичко, що ни заповядаш, ще сторим, и където и да ни пратиш, ще отидем;
17 както слушахме Моисея, тъй ще слушаме и тебе; само Господ, Бог твой, да бъде с тебе, както беше с Моисея;
18 всеки, който се противи на твоята заповед и не послуша думите ти във всичко, каквото и да му заповядаш, ще бъде погубен. Само бъди твърд и храбър!
2
Изпращане на съгледвачи в Йерихон и постъпката на Раав
1 Иисус, син Навинов, прати тайно от Ситим двама съгледвачи и каза: идете, обгледайте земята и град Иерихон. (Двама момци) отидоха и дойдоха (в Иерихон и влязоха) в къщата на една блудница, на име Раав, и останаха да пренощуват там.
2 Тогава обадиха на иерихонския цар: ето, някаквиси човеци от синовете Израилеви дошли тук нощес, за да обгледат земята.
3 Иерихонският цар прати да кажат на Раав: предай човеците, които са дошли при тебе и влезли в къщата ти (нощес), понеже са дошли да обгледат цялата земя.
4 Но жената взе двамата ония човеци, скри ги и каза: идваха, наистина, при мене човеци, ала не зная отде бяха те;
5 когато пък на мръкване трябваше да се затворят портите, те излязоха; не зная къде отидоха; спуснете се по-скоро подире им, ще ги настигнете.
6 А сама ги заведе на покрива и ги скри в ленените гръстници, разстлани на покрива й.
7 Пратените се спуснаха подире им по пътя към Йордан до самия брод, а портите затвориха веднага, след като излезе по тях потерята.
8 Преди да си легнат да спят, Раав се качи при тях на покрива
9 и им каза: зная, че Господ е дал вам тая земя, понеже ужас ни облада от вас, и всички жители на тая земя се изплашиха от вас;
10 защото чухме, как Господ (Бог) изсушил пред вас водата на Червено море, когато сте идели от Египет, и как сте постъпили с двамата аморейски царе отвъд Йордан, Сихона и Ога, които сте погубили;
11 когато чухме това, сърце ни се сви, и в никого (от нас) дух не остана против вас; защото Господ, Бог ваш, е Бог на небето горе и на земята долу;
12 и тъй, закълнете ми се в Господа (вашия Бог), че, както аз ви сторих милост, тъй и вие ще сторите милост на бащиния ми дом, и дайте ми верен знак,
13 че ще запазите живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всички, крито са у тях, и ще избавите душите ни от смърт.
14 Тия човеци й казаха: душата си за вас ще предадем на смърт, стига само (сега) да не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ние ще бъдем към тебе милостиви и верни.
15 И тя ги спусна с въже през прозореца, понеже къщата й беше на градската стена, и тя живееше на стената;
16 и им каза: идете в планината, за да ви не срещне потерята, и крийте се там три дни, докле се върне потерята (тръгнала подир вас); а после си идете по пътя.
17 А човеците й казаха: ние ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни закле, ако не сториш тъй:
18 ето, кога дойдем в тая земя, ти превържи това червено въже о прозореца, през който ни спусна, и събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си - цялата си бащина челяд;
19 и ако някой излезе вън от вратата на своята къща, кръвта му да е върху главата му, и ние (ще бъдем) свободни (от твоята клетва); а който бъде с тебе в къщата (ти), кръвта му да бъде върху нашата глава, ако някоя ръка се докосне до него;
20 ако пък (някой ни обиди или) издадеш нашето дело, ние тъй също ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ни закле.
21 Тя отговори: нека бъде според думите ви! И ги пусна, и те си отидоха, а тя превърза о прозореца червеното въже.
22 Те тръгнаха и отидоха в планината и останаха там три дни, докато се върна потерята. Потерята ги търси по целия път и ги не намери.
23 Тъй двамата тия човеци си тръгнаха назад, слязоха от планината, преминаха (Йордан) и отидоха при Иисуса, Навинов син, и му разказаха всичко, що им се бе случило.
24 И казаха на Иисуса: Господ (Бог наш) предаде цялата тая земя в наши ръце, и всички жители на оная земя имат страх пред нас.
3
Преминаване на река Йордан
1 Тогава Иисус стана рано сутринта, и потеглиха от Ситим и дойдоха при Йордан, той и всички синове Израилеви, и нощуваха там, преди да го преминат.
2 След три дни тръгнаха надзорниците по стана
3 и дадоха на народа заповед, думайки: кога видите ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и свещениците (ни) левити да го носят, потеглете и вие от мястото си и вървете подире им.
4 Но разстоянието между вас и тях да бъде до две хиляди лакти; не се доближавайте до ковчега, за да знаете пътя, по който ще вървите; защото вие не сте ходили по тоя път ни вчера, ни завчера.
5 И каза Иисус на народа: очистете се за утре (заран), понеже утре Господ ще извърши между вас чудеса.
6 На свещениците пък Иисус каза: вземете ковчега на завета (Господен) и тръгнете пред народа. Свещениците взеха ковчега на завета (Господен) и тръгнаха пред народа.
7 Тогава Господ каза на Иисуса: днес ще почна да те прославям пред очите на всички синове Израилеви, за да узнаят, че, както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе;
8 а ти дай заповед на свещениците, които носят ковчега на завета, и кажи: щом влезете във водите на Йордан, спрете се в Йордан.
9 Иисус каза на синовете Израилеви: дойдете насам и чуйте думите на Господа, вашия Бог.
10 И каза Иисус: от това ще узнаете, че среди вас е живият Бог, Който ще прогони от вас хананейци и хетейци, евейци и ферезейци, гергесейци, аморейци и иевусейци:
11 ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя ще тръгне пред вас през Йордан;
12 и вземете си дванайсет човека от колената Израилеви, по един човек от коляно;
13 и щом нозете на свещениците, които носят ковчега на Господа, Владетеля на цялата земя, стъпят във водата на Йордан, водата йорданска ще пресъхне, а водата, що тече отгоре, ще се спре като стена.
14 И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан, и свещениците понесоха ковчега на завета (Господен) пред народа,
15 то, щом тия, които носеха ковчега (на завета Господен), влязоха в Йордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха във водата на Йордан (Йордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва),
16 водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адам, който е до Цартан; а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна.
17 И народът преминаваше срещу Иерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Йордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Йордан.
4
1 Когато целият народ премина Иордан. Господ каза на Иисуса:
2 вземете си от народа дванайсет души, по един човек от коляно,
3 и дайте им заповед и кажете: вземете си оттука, изсред Йордан, дето са стояли неподвижно нозете на свещениците, дванайсет камъка, пренесете ги със себе си и ги турете на мястото, дето ще пренощувате тая нощ.
4 Иисус повика дванайсет души, които избра от синовете Израилеви, по един човек от коляно,
5 и им каза: идете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Йордан и (вземете оттам и) турете всеки на рамото си по един камък, според броя на колената на синовете Израилеви,
6 за да бъдат у вас (завинаги) знак: кога ви попитат в по-сетнешно време синовете ви и кажат: "за какво са тия камъни у вас?" -
7 ще им кажете: "за спомен на това, че водата на Йордан се раздели пред ковчега на завета на Господа (Владетеля на цялата земя); когато той преминаваше Йордан, тогава водата йорданска се раздели"; по тоя начин тия камъни ще бъдат (у вас) за синовете Израилеви като паметник вовеки.
8 И синовете Израилеви сториха тъй, както заповяда Иисус: взеха дванайсет камъни от Йордан, както говори Господ на Иисуса, според броя на колената на синовете Израилеви, и ги пренесоха със себе си на нощувката и ги туриха там.
9 И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Йордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и доднес.
10 Свещениците, които носеха ковчега (на завета Господен), стояха сред Йордан, докле не бе свършено (от Иисуса) всичко, що Господ бе заповядал на Иисуса да каже на народа - тъй, както бе завещал Мойсей на Иисуса; а в това време народът бързо преминаваше.
11 Когато целият народ премина (Йордан), тогава премина и ковчегът (на завета) Господен и свещениците пред народа;
12 и Рувимовите синове и Гадовите синове и полуколяното Манасиево преминаха въоръжени пред синовете Израилеви, както им бе говорил Мойсей.
13 До четирийсет хиляди въоръжени за бой преминаха пред Господа на Иерихонските равнини, за да се бият.
14 В тоя ден Господ прослави Иисуса пред очите на цял Израил, и почнаха да се боят от него, както се бояха от Моисея, през всички дни на живота му.
15 И каза Господ на Иисуса, думайки:
16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на откровението, да излязат от Йордан.
17 Иисус заповяда на свещениците и каза: излезте от Йордан.
18 И когато свещениците, които носеха ковчега на завета Господен, излязоха от Йордан, и щом стъпалата на нозете им стъпиха на суша, водата на Йордан се спусна по своето място, потече, както вчера и завчера, над всичките си брегове.
19 И народът излезе от Йордан в десетия ден на първия месец и се разположи на стан в Галгал, на изток от Иерихон.
20 И дванайсетте камъка, които бяха взели от Йордан, Иисус постави в Галгал
21 и каза на синовете Израилеви: кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: "какво значат тия камъни?" -
22 кажете на вашите синове: "Израил премина тоя Йордан по сухо";
23 защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Йордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,
24 за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.
5
На стан в Галгал - обрязване и Пасха
1 Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Йордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Йордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха,) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви.
2 В това време Господ каза на Иисуса: направи си остри (каменни) ножове и обрежи синовете Израилеви втори път.
3 Тогава Иисус си направи остри (каменни) ножове и обряза синовете Израилеви на местността (наречена) Хълм на обрезанието.
4 Тази е причината, задето Иисус обряза (синовете Израилеви, които тогава се родиха по пътя, и които между излезлите из Египет не бяха тогава обрязани, всичките ги обряза Иисус): целият народ, който бе излязъл из Египет, от мъжки пол, всички способни за война умряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет;
5 всички излезли бяха обрязани, а всички, които се бяха родили в пустинята по пътя, след излизането из Египет, не бяха обрязани;
6 защото синовете Израилеви четирийсет (и две) години ходиха по пустинята (затова и мнозина не бяха обрязани), докле измряха всички способни за война, които бяха излезли из Египет, които не послушаха гласа Господен и на които Господ се кле, че няма да видят земята, за която Господ с клетва бе обещал на отците им, да даде нам земята, дето тече мед и мляко,
7 а вместо тях въздигна синовете им. Тях обряза Иисус, понеже те не бяха обрязани; защото тях, (като родени) по пътя, не обрязваха.
8 Целият народ, след като бе обрязан, си остана на мястото в стана, докле оздравее.
9 Тогава Господ рече на Иисуса: сега Аз снех от вас египетския позор. Поради това се и нарича онова място "Галгал" дори и доднес.
10 И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта;
11 и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя - безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден;
12 а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя.
13 Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?
14 Той отговори: не; аз съм вожд на войнството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?
15 Вождът на войнството Господне каза Иисуеу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.
16 А Иерихон беше укрепен и затворен от страх пред синовете Израилеви; никой не излизаше (от него) и никой не влизаше.
6
Превземане на Йерихон и спасяване на Раав
1 Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него):
2 обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;
3 и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;
4 щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.
5 И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен.
6 И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.
7 Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;
8 въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието.
9 На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: "викнете!" и тогава ще викнете.
10 Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.
11 (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;
12 и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.
13 Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.
14 На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.
15 Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!
16 Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата й; защото тя укри пратените, които пращахме;
17 но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие;
18 и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.
19 Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.
20 И предадоха на заклятие всичко, що беше в града, - мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, (всичко) с меч изтребиха.
21 А на двамата момци, които бяха обгледвали земята, Иисус рече: идете в къщата на оная блудница и изведете оттам нея и всички, които са у нея, понеже вие й се заклехте.
22 Тогава момците, които бяха обгледвали (града), отидоха (в къщата на жената) и изведоха (блудницата) Раав и баща й, майка й, братята й и всички, които бяха у нея, и всичките й роднини изведоха и ги туриха вън от израилския стан.
23 А градът и всичко, що беше в него, с огън изгориха; само среброто и златото, медните и железни съдове предадоха, (за да се внесат за Господа) в съкровищницата на дома Господен.
24 Блудницата Раав пък и бащината й челяд и всички, които бяха у нея, Иисус остави живи, и тя живее между Израиля доднес, защото укри пратените, които Иисус праща да обгледат Иерихон.
25 В онова време Иисус се закле и каза: проклет да бъде пред Господа оня, който издигне и построи тоя град Иерихон; върху първородния си син той ще положи основите му и върху най-малкия си син ще постави портите му. (Тъй и направи Азан, родом от Ветил: той го основа върху първородния си син Авирона и върху най-малкия, спасен, постави портите му.)
26 И Господ беше с Иисуса, и славата му се разнасяше по цяла земя.
7
Престъплението на Ахан
1 Но синовете Израилеви сториха (голямо) престъпление и взеха от заклетото. Ахан, син на Хармия, син на Завдия, Заров син, от Иудино коляно, взе от заклетото, и гневът Господен се разпали против синовете Израилеви.
2 От Иерихон Иисус изпрати люде в Гай, що е близо до Бет-Авен, на изток от Ветил, и им каза: идете, обгледайте земята. Те отидоха и обгледаха Гай.
3 И като се върнаха при Иисуса, казаха му: нека не отива целият народ, а да отидат до две или три хиляди души, и ще разбият Гай; не измъчвай целия народ нататък, понеже са малко (там).
4 И тъй, отидоха там от народа до три хиляди души, но те удариха на бяг пред гайските жители;
5 гайските жители убиха от тях до трийсет и шест души, преследваха ги от портите до Севарим и ги разбиха при спусъка на планината; от това нещо сърцето на народа се разтопи и стана като вода.
6 Иисус раздра дрехите си и падна ничком наземи пред ковчега Господен и лежа дори до вечерта, той и старейшините Израилеви, и посипаха с пепел главите си.
7 И каза Иисус: о. Господи, Владико! защо преведе тоя народ през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейци и да ни погубиш? О, да бяхме си останали и живели отвъд Йордан!
8 О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред враговете си?
9 Хананейци и всички жители на страната ще чуят, ще ни заобиколят и ще изтребят името ни от земята. И какво ще сториш тогава за великото Си име?
10 Господ отговори на Иисуса: стани, защо си паднал ничком?
11 Израил съгреши, те престъпиха завета Ми, който им бях завещал; взеха от заклетото, откраднаха, потулиха и туриха между нещата си;
12 затова синовете Израилеви не можаха да устоят пред враговете си и им обърнаха гръб, понеже те подпаднаха под заклятие; няма да бъда вече с вас, ако не отмахнете изсред вас заклетото.
13 Стани, очисти народа и кажи: очистете се за утре, понеже тъй казва Господ, Бог Израилев: "заклетото е всред тебе, Израилю; затова ти не ще можеш да устоиш пред враговете си, докле не отмахнеш от себе си заклетото".
14 Минувайте утре (всички) според колената си; коляното пък, което Господ посочи, нека мине по родове; родът, който Господ посочи, нека мине по челяди; челядта, която посочи Господ, нека мине човек по човек;
15 който се улови, че е откраднал от заклетото, нека с огън изгорят него и всичко негово, задето е престъпил завета Господен и е извършил беззаконие сред Израиля.
16 Като стана сутринта рано, Иисус заповяда на Израиля да мине според колената си, и посочено бе Иудиното коляно;
17 после заповяда да минат родовете на Иуда, и посочен бе родът на Зара; заповяда на рода Заров да мине по челяди, и посочена бе челядта Завдиева;
18 заповяда на челядта му да мине човек по човек, и посочен бе Ахан, син на Хармия, син на Завдия, Заров син, от Иудино коляно.
19 Тогава Иисус каза на Ахана: синко! въздай слава на Господа, Бога Израилев, изповядай пред Него и ми обади, що си сторил: не крий от мене.
20 Ахан отговори на Иисуса и каза: истина, аз съгреших пред Господа, Бога Израилев, и направих туй и туй:
21 между плячката видях една хубава сенаарска дреха, двеста сикли сребро и един къс злато, тежък петдесет сикли; това ми се понрави, и аз го взех; и ето, то е скрито в земята сред шатрата ми, и среброто е под него (скрито).
22 Иисус изпрати човеци, и те се затекоха в шатрата (в стана); и ето, всичко това бе скрито в шатрата му, и среброто под него.
23 Те взеха това от шатрата, донесоха го при Иисуса и при всички синове Израилеви и туриха пред Господа.
24 Иисус и всички израилтяни с него взеха Заровия син Ахана, среброто, дрехата, и къса злато, синовете му и дъщерите му, воловете му и ослите му, овците му и шатрата му, и всичко негово, и ги отведоха (с всичко) в долина Ахор.
25 И каза Иисус: задето навлече върху нас бедствие. Господ напраща върху тебе бедствие в тоя ден. И всички израилтяни го убиха с камъни, изгориха него и нещата с огън, и нахвърлиха върху тях камъни.
26 И нахвърлиха върху него голяма грамада камъни, която е оцеляла и доднес. След това утихна яростта на гнева Господен. Поради туй онова място се нарича дори доднес "долина Ахор".
8
Завладяване на Гай
1 Господ каза на Иисуса: не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички мъже, способни за война, стани, иди към Гай; ето, Аз предавам в ръцете ти гайския цар и народа му, града му и земята му;
2 направи с Гай и царя му същото, каквото направи с Иерихон и царя му, само плячката и добитъка му си поделете; тури засада зад града.
3 Иисус и всички мъже, способни за война, станаха да идат към Гай, и избра Иисус трийсет хиляди души храбри и ги изпрати през нощта,
4 и даде им заповед, като каза: гледайте, вие ще бъдете на засада зад града; не се отдалечавайте от града и бъдете всички готови;
5 аз пък и всички мъже, които са с мене, ще се приближим до града и щом (жителите гайски) излязат срещу нас, както и по-напред, ние ще побегнем от тях;
6 те ще се втурнат подире ни, тъй че ние ще ги отвлечем от града, защото те ще кажат: "бягат от нас, както и по-напред"; кога побегнем от тях,
7 вие станете от засадата и завладейте града, и Господ, Бог ваш, ще го предаде в ръцете ви;
8 кога превземете града, запалете града с огън, направете според думата Господня; гледайте, аз ви заповядвам.
9 Тъй ги изпрати Иисус, и те отидоха в засада и заседнаха между Ветил и Гай, на запад от Гай; а Иисус пренощува оная нощ сред народа.
10 Като стана сутринта рано, Иисус прегледа народа и тръгна той и старейшините Израилеви пред народа за Гай;
11 и всички мъже, способни за война, които бяха с него, тръгнаха, приближиха се и дойдоха до града (откъм изток, а засадата беше на запад от града),
12 и разположиха стан на север от Гай, а между тях и Гай имаше долина. След това Иисус взе до пет хиляди души и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града.
13 И целия стан, който беше на север от града, народът си разположи тъй, че задната част беше на запад от града. А Иисус отиде оная нощ всред долината.
14 Щом гайският цар видя това, стана рано и излезе веднага с жителите градски против Израиля на бой, той и целият му народ, на определеното място пред равнината; но той не знаеше, че против него има засада зад града (му).
15 Иисус и цял Израил като че уж разбити от тях, побягнаха към пустинята;
16 а те извикаха целия народ, който беше в града, за да ги гонят, и, гонейки Иисуса, отдалечиха се от града;
17 и не остана в Гай и Ветил нито един човек, който да не бе се спуснал подир Израиля; а града си оставиха отворен, гонейки Израиля.
18 Тогава Господ каза на Иисуса: простри копието, що е в ръката ти, към Гай, понеже Аз ще го предам в ръцете ти (и засадата веднага ще стане от мястото си). Иисус простря към града (ръката си и) копието, що бе в ръката му.
19 А засадниците станаха веднага от мястото си и се втурнаха, щом той си простря ръката, влязоха в града, превзеха го и начаса предадоха града на огън.
20 Жителите гайски, като се озърнаха назад, видяха, че от града се дига дим към небето. И нямаше накъде да бягат - нито нататък, нито насам; защото народът, който бягаше към пустинята, обърна се срещу гонителите.
21 Иисус и цял Израил, като видяха, че засадниците превзеха града и от града се дига дим (към небето), върнаха се и почнаха да убиват гайчани;
22 а ония от града излязоха против тях тъй, че те се намираха посред израилтяните, от които едни бяха от една страна, а други от друга; тъй ги разбиха, че не оставиха от тях нито един жив, нито избягал;
23 а гайския цар хванаха жив и го доведоха при Иисуса.
24 Когато израилтяните избиха всички гайчани на полето, в пустинята, дето ги гониха, и след като те всички до един паднаха от острието на меча, тогава всички израилтяни се върнаха в Гай и го поразиха с острието на меча.
25 Погиналите в тоя ден мъже и жени, всички гайчани, бяха дванайсет хиляди.
26 Иисус не свали ръката си, която бе прострял с копието, докле не предаде на заклятие всички гайчани;
27 само добитъка и плячката от тоя град синовете Израилеви поделиха помежду си, според Господнята дума, която (Господ) бе казал на Иисуса.
28 Тогава Иисус изгори Гай и го обърна на вечни развалини, на пустиня доднес;
29 а гайския цар обеси на дърво (и го остави на дървото) до вечерта; след залез-слънце пък Иисус заповяда, та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го пред градските порти, и натрупаха върху му голяма грамада камъни, която е оцеляла и доднес.
30 Тогава Иисус съгради жертвеник на Господа, Бога Израилев, на планина Гевал,
31 както Мойсей, раб Господен, бе заповядал на синовете Израилеви, за което е писано в книгата на Моисеевия закон, - жертвеник от цели камъни, до които не се е допирало желязо; и принесоха върху него всесъжение Господу и извършиха мирни жертви.
32 И там на камъните (Иисус) написа препис от закона на Моисея, който тоя бе написал пред синовете Израилеви.
33 Цял Израил, старейшините му и надзорниците (му) и съдиите му, застанаха от едната и другата страна на ковчега срещу свещениците (и) левитите, които носеха ковчега на завета Господен, - както пришълците, така и природните жители, едната половина от тях при планина Гаризим, а Другата половина при планина Гевал, както по-преди Мойсей, раб Господен, бе заповядал да се благославя народът Израилев.
34 След това (Иисус) прочете всички думи на закона, благословията и проклятието, както е писано в книгата на закона;
35 от всичко, що Мойсей бе заповядал (на Иисуса), нямаше ни една дума, която Иисус да не прочете пред цялото Израилско събрание, пред (мъже и) жени и деца и пришълци, които се намираха между тях.
9
Хитростта на жителите на Гаваон и наказанието им
1 Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Йордан, по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан, - хетейци, аморейци, (гергесейци,) хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци,
2 събраха се заедно, за да се ударят единодушно с Иисуса и Израиля.
3 Но жителите гаваонски, като чуха, какво бе направил Иисус с Иерихон и Гай,
4 употребиха хитрост: отидоха та се снабдиха с храна за път и туриха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино;
5 и обущата на нозете им бяха вехти, закърпени, и дрехите им - вехти; и всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал (и натрошен).
6 Те дойдоха при Иисуса в стана (израилски) в Галгал и казаха нему и на всички израилтяни: ние сме дошли от много далечна земя; сключете прочее с нас съюз.
7 А израилтяните отговориха на евейци: вие, може би, живеете близо до нас; как ще сключим с вас съюз?
8 Те казаха на Иисуса: ние сме твои роби. А Иисус ги попита: кои сте вие и отде сте дошли?
9 Те му отговориха: от много далечна земя са дошли твоите роби в името на Господа, твоя Бог, защото чухме славата Му и всичко, що Той е направил в Египет,
10 и всичко, що направи на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сихона и на ваеанския цар Ога, който живееше в Астарот (и Едрея).
11 (Като чуваха това,) старейшините ни и всички жители на нашата страна ни казаха: вземете си в ръце хляб за път, идете насреща им и им кажете: "ние сме ваши роби; сключете прочее с нас съюз".
12 Тоя наш хляб взехме от къщите си топъл в деня, когато тръгнахме за към вас, а сега ето, той е изсъхнал и плесенясал;
13 и тия мехове с вино, които бяхме нови налели, ето скъсаха се; и тия наши дрехи и обуща овехтяха от много дългия път.
14 Израилтяните взеха хляба им, а Господа не попитаха.
15 Тогава Иисус сключи с тях мир и тури условие, че ще им запази живота; и началниците на народа им се заклеха.
16 А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях;
17 защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха): Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Иарим.
18 (Иисус и) Израилевите синове не ги погубиха, защото (всички) началници на народа бяха им се клели в Господа, Бога Израилев. Затова цялото общество (Израилево) заропта против началниците.
19 Всички началници казаха на целия народ: клели им сме се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да се докоснем до тях;
20 а ето какво ще сторим с тях: ще ги оставим живи, за да ни не постигне гняв поради клетвата, с която им се клехме.
21 И казаха им още началниците: нека живеят, но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. (И целият народ направи) тъй, както им казаха началниците.
22 Иисус ги повика и попита: защо ни измамихте, като казахте: "ние сме много далеч от вас", когато вие сте живеели близо до нас?
23 затова да сте проклети! вечно вие ще бъдете роби, ще сечете дърва и ще носите вода за (мене и за) дома на моя Бог!
24 Те отговориха на Иисуса и казаха: дошло бе до ушите на твоите роби, че Господ, Бог твой, е заповядал на Своя раб Моисея, да ви даде цялата земя и да погуби (нас и) всички жители на тая земя пред лицето ви; затова ние се много бояхме да не ни вземете живота, и извършихме това;
25 сега ето, ние сме в твоя ръка: както ти се стори за по-добре и по-справедливо да постъпиш с нас, тъй и постъпи.
26 И постъпи той с тях тъй: избави ги от ръцете на синовете Израилеви, и те не ги погубиха;
27 и в оня ден Иисус нареди, те да секат дърва и да носят вода за (цялото) общество и за жертвеника Господен; (поради това гаваонци станаха дървари и водари за жертвеника Божий) дори и доднес, на мястото, което и да избере (Господ).
10
Победата над петимата аморейски царе
1 Когато иерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус превзел Гай и го предал на заклятие, и че е постъпил с Гай и с царя му тъй, както постъпи с Иерихон и царя му, и че гаваонци сключили мир (с Иисуса и) с Израиля и останали между тях,
2 той се много уплаши, защото Гаваон (беше) голям град, като един от царските градове, и по-голям от Гай, и всичките му жители бяха юнаци.
3 Поради това иерусалимският цар Адониседек изпрати при хевронския цар Хохама, и при иармутския цар Фирама, и при лахиския цар Яфия, и при еглонския цар Девира да кажат:
4 дойдете при мене и ми помогнете да съсипем Гаваон, задето е сключил мир с Иисуса и синовете Израилеви.
5 Те се събраха и отидоха петимата аморейски царе: иерусалимският цар, хевронският цар, иармутският цар, лахиският цар, еглонският цар, те и всичкото им опълчение, и се разположиха на стан до Гаваон, за да воюват срещу него.
6 Гаваонци изпратиха до Иисуса в (израилския) стан, в Галгал, да кажат: не оттегляй ръката си от твоите роби; дойди по-скоро при нас, избави ни и ни помогни; защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят в планините.
7 Иисус тръгна от Галгал, той и с него всички способни за война, и всички храбри мъже.
8 Тогава Господ каза на Иисуса: не бой се от тях, защото Аз ги предадох в ръцете ти: никой от тях няма да устои пред лицето ти.
9 И нападна върху тях Иисус внезапно, (понеже) цялата нощ бе вървял от Галгал.
10 Господ ги докара в смущение пред израилтяните, и те им нанесоха голямо поражение в Гаваон, гониха ги по пътя към Веторонската височина и ги разбиваха до Азек и до Макед.
11 А когато бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях от небето големи камъни (градушка) до самия град Азек, и те умираха: умрелите от камъните на градушката бяха по-много, отколкото ония, които синовете Израилеви убиха с меч (в битката).
12 Иисус извика към Господа в оня ден, в който Господ (Бог) предаде Аморея в ръцете на Израиля, - след като ги изби в Гаваон, и те бяха избити пред лицето на синовете Израилеви, - и каза пред израилтяните: спри се, слънце, над Гаваон, и ти, месечино, над Айалонската долина!
13 И слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си. Нали това е писано в книгата на Праведния: слънцето стоеше сред небето и не бързаше да зайде почти цял ден?
14 Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас. Защото Господ воюваше за Израиля.
15 След това Иисус и цял Израил с него се върнаха в стана, в Галгал.
16 А петимата ония царе побягнаха и се скриха в пещерата в Макед.
17 Когато обадиха на Иисуса и казаха: "намериха се петте царе, те се крият в пещерата в Макед",
18 Иисус каза: "привалете големи камъни при входа на пещерата и поставете при нея люде да ги пазят;
19 а вие не се спирайте (тука), но гонете враговете си, изтребвайте задните части от войската им и не им давайте да отидат по градовете си, понеже Господ, Бог ваш, ги предаде в ръцете ви".
20 След като Иисус и синовете Израилеви им нанасяха твърде голямо поражение, и останалите от тях побягнаха в укрепените градове,
21 целият народ се върна смиром в стана при Иисуса в Макед, и никой не обели зъб против синовете Израилеви.
22 Тогава Иисус каза: отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата петимата царе.
23 Тъй и сториха: доведоха при него от пещерата петимата царе: иерусалимския цар, хевронския цар, иармутския цар, лахиския цар и еглонския цар.
24 Когато изведоха тия царе пред Иисуса, Иисус свика всички израилтяни и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: приближете се, стъпете с нозете си върху вратовете на тия царе. Те се приближиха и стъпиха с нозете си върху вратовете им.
25 Иисус им каза: не бойте се и не се ужасявайте, бъдете твърди и храбри; защото тъй ще постъпи Господ с всички ваши врагове, с които ще воювате.
26 След това Иисус ги удари, уби ги, и , ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.
27 При залез-слънце Иисус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, в която се бяха крили, и към входа на пещерата притърколиха големи камъни, които са там и доднес.
28 В същия ден Иисус превзе Макед и порази с меч (него) и царя му, и предаде на заклятие тях и всичко живо, що се намираше в него: не остави никого, който да оцелее (и да избяга); и с македския цар постъпи тъй, както постъпи с иерихонския цар.
29 След това потегли Иисус и всички израилтяни с него от Макед за Ливна и воюва против Ливна;
30 и предаде Господ и нея в ръцете на Израиля, (и превзеха нея) и царя й, и я изтреби Иисус с меч и всичко живо, що се намираше в нея: не остави в нея никого, който да оцелее (и да избяга), а с царя им постъпи тъй, както постъпи с иерихонския цар.
31 От Ливна потегли Иисус и всички израилтяни с него за Лахис, разположи се пред него на стан и воюва против него;
32 и предаде Господ Лахис в ръцете на Израиля, и той го превзе на другия ден, и порази с меч него и всичко живо, що беше в него, (и го изтреби) тъй, както постъпи с Ливна.
33 Тогава на помощ на Лахис дойде газерският цар Хорам; но Иисус порази (с меч) и него и народа му тъй, че не остави от народа никого, който да оцелее (и да избяга).
34 И потегли Иисус и всички израилтяни с него от Лахис за Еглон, разположиха се пред него на стан и воюваха против него;
35 (предаде го Господ в ръцете на Израиля) и го превзеха в същия ден и го поразиха с меч, и всичко живо, що се намираше в него в оня ден, той предаде на заклятие, както постъпи с Лахис.
36 И потегли Иисус и всички израилтяни с него от Еглон за Хеврон и воюваха против него;
37 превзеха го и поразиха с меч него и царя му, всичките му градове и всичко живо, що се намираше в него; не остави никого, който да оцелее, както постъпи и с Еглон: предаде на заклятие него и всичко живо, що се намираше в него.
38 После обърна се Иисус и цял Израил с него към Давир и воюва против него;
39 превзеха него, царя му и всичките му градове, и ги поразиха с меч, и предадоха на заклятие (тях и) всичко живо, що се намираше в него: никого не остави, който да оцелее; както постъпи с Хеврон и царя му, с Ливна и царя й, тъй постъпи и с Давир и царя му.
40 И порази Иисус цялата планинска и южна земя, низините и земята покрай планините и всичките им царе: не остави никого, който да оцелее, и всичко живо предаде на заклятие, както бе заповядал Господ, Бог Израилев;
41 порази ги Иисус от Кадес-Варни до Газа и цялата земя Гошен дори до Гаваон;
42 и всички тия царе и земите им Иисус превзе наведнъж, понеже Господ, Бог Израилев, се сражаваше за Израиля.
43 След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в стана, в Галгал.
11
Покоряване на Северен Ханаан
1 Като чу това асорският цар Иавин, изпрати при мадонския цар Иовава и при шимронския цар, и при ахсафския цар,
2 и при царете, които живееха на север по планината и по равнината на юг от Хинарот, и по низините, и в Нафот-Дор на запад,
3 при хананейци, които живееха на изток и към морето, при аморейци и хетейци, при ферезейци и иевусейци, които живееха в планината, и при евейци, които живееха до Ермон, в земята Масиф.
4 И излязоха те и цялото им опълчение с тях, многоброен народ, който по множество се равняваше на пясъка по морския бряг; и коне и колесници имаше твърде много.
5 И всички тия царе се събраха, дойдоха и се разположиха на стан заедно при Меромските води, за да се ударят с Израиля.
6 Но Господ каза на Иисуса: не се бой от тях, защото утре, около това време, ще (ги) предам всички на синовете Израилеви, за да ги избият; а на конете им прережи жилите и колесниците им с огън изгори.
7 Иисус и с него всички способни за война излязоха внезапно против тях при Меромските води и ги нападнаха.
8 И Господ ги предаде в ръцете на израилтяните, и те ги разбиха и ги гониха до велики Сидон и до Мисрефот-Маим и до долина Мицфа на изток, и ги избиха, тъй че от тях не остана никой, който да оцелее (и избяга).
9 И постъпи Иисус с тях тъй, както му каза Господ: на конете им преряза жилите, а колесниците им с огън изгори.
10 В същото време Иисус, като се върна, превзе Асор и царя му уби с меч (Асор пък беше по-преди глава на всички тия царства);
11 и избиха с меч всичко живо, що беше в него, като предадоха (всичко) на заклятие: не остана нито една душа; а Асор той с огън изгори.
12 И всички градове на тия царе Иисус превзе, и царете им с меч изби, като предаде всичко на заклятие, както бе заповядал Мойсей, раб Господен;
13 обаче, ни един от градовете, разположени по хълмовете, израилтяните не изгориха, освен само Асор, който Иисус изгори.
14 А всичката плячка от тия градове и (всичкия) добитък си разграбиха синовете Израилеви; а всички люде избиха с меч, тъй че всички бяха изтребени: не оставиха (от тях) ни една душа.
15 Както бе заповядал Господ на Своя раб Моисея, тъй Мойсей заповяда на Иисуса, а Иисус тъй и направи: не отстъпи нито от една дума във всичко, що бе заповядал Господ на Моисея.
16 Тъй превзе Иисус цялата оная планинска земя, цялата южна земя, цялата земя Гошен и низините, и равнината, и планината Израилева, и низините (покрай планината),
17 от планина Халак, която се простира към Сеир, до Ваал-Гад в Ливанската долина, при планина Ермон, и всичките им царе хвана, порази ги и изби.
18 Дълго време Иисус воюва с всички тия царе.
19 Нямаше (ни един) град, който да сключи мир със синовете Израилеви, освен евейците, жители на Гаваон: всички те с бой превзеха;
20 защото от Господа беше това, дето те ожесточиха сърцето си и с бой посрещнаха Израиля, - за да бъдат предадени на заклятие и да няма за тях помилване, а да бъдат изтребени тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.
21 В същото време пристигна Иисус и порази (всички) енакимци на планината, в Хеврон, в Давир, в Анав, по цялата планина Иудина и по цялата планина Израилева; Иисус ги предаде на заклятие с градовете им.
22 От енакимци не остана (ни един) в земята на синовете Израилеви; останаха само в Газа, в Гет и в Азот.
23 Тъй превзе Иисус цялата земя, както бе говорил Господ на Моисея, и я предаде Иисус за дял на израилтяните, след като я подели между колената им. И земята се успокои от война.
12
Общ преглед на превзетата земя с 31 победени царе
1 Ето царете на оная земя, които синовете Израилеви поразиха и чиято земя те взеха в наследство отвъд Йордан към изгрев-слънце, от поток Арнон до планина Ермон, и цялата равнина на изток:
2 Сихон, аморейският цар, който живееше в Есевон и владееше от Ароер, що е при бреговете на поток Арнон, към средата на потока, половината Галаад, до поток Иавок, предел на амонитци,
3 и равнината дори до самото Хинеретско море на изток и до морето на равнината, Солено море, на изток по пътя за Бет-Иешимот, и на юг - местата при полите на Фасга;
4 съпределният нему васански цар Ог, последният от рефаимци, който живееше в Астарот и в Едрея,
5 и владееше планина Ермон и Салха, и цял Васан, до Гесурската и Маахската граница, и половината Галаад, до границата на есевонския цар Сихона.
6 Мойсей, раб Господен, и синовете Израилеви ги убиха; и даде я Мойсей, раб Господен, в наследство на коляното Рувимово и Гадово и на полуколяното Манасиево.
7 И ето царете на земята (Аморейска), които порази Иисус и синовете Израилеви отсам Йордан на запад, от Ваал-Гад в Ливанската долина до планина Халак, която се простира към Сеир, и чиято земя Иисус даде в наследство на колената Израилеви според разделението им,
8 по планината, по низините, по равнината, по местата, що са покрай планините, в пустинята, и на юг, дето живеят хетейци, аморейци, ханаяеици, ферезейци, евейци и иевусейци:
9 цар иерихонски, цар на Гай, що е близо до Ветил,
10 цар иерусалимски, цар хевронски,
11 цар иармутски, цар лахиски,
12 цар еглонски, цар газерски,
13 цар давирски, цар гадерски,
14 цар на Хорма, цар арадски,
15 цар на Ливна, цар одоламски,
16 цар на Макед, цар Ветилски,
17 цар тапуахски, цар хеферски,
18 цар афекски, цар шаронски,
19 цар мадонски, цар асорски,
20 цар на Шимрон-Мерон, цар ахсавски,
21 цар таанахски, цар мегидонски,
22 цар кедески, цар на Иокнеам при Кармил,
23 цар на Дор при Нафат-Дор, цар на Гоим в Галгал,
24 цар на Тирца. Всички: трийсет и един царе.
13
Разпределяне на Обетованата земя между Израелевите племена (13:1-21:45)
Разпределяне на Източен Ханаан
1 Когато Иисус остаря и беше в напреднали години. Господ му каза: ти остаря и си вече в напреднали години, а остава още твърде много земя да се завладява.
2 Остава тая земя: всички филистимски окръзи и цялата Гесурска (и Хананейска) земя.
3 От Сихор, който е пред Египет, до границите на Екрон на север, смятат се за ханаански петима филистимски владелци: газският, азотският, аскалонският, гетският, екронският и авейският;
4 на юг пък цялата Ханаанска земя от Меара Сидонска до Афек, до Аморейските граници,
5 тъй също земята (Филистимска) Гевла и цял Ливан към изгрев-слънце от Ваал-Гад, що е при планина Ермон, до входа в Емат.
6 Всички планински жители от Ливан до Мисрефот-Маим, всички сидонци Аз ще изгоня пред синовете Израилеви. Раздели я като дял на Израиля, както ти заповядах;
7 раздели тая земя като дял на деветте колена и на полуколяното Манасиево (от Йордан до голямото море на запад тям я дай: голямото море ще бъде граница).
8 А коляното Рувимово и Гадово с другото полуколяно Манасиево, получиха своя дял от Моисея отвъд Йордан, към изгрев-слънце, както им бе дал Мойсей, раб Господен,
9 от Ароер, който е до брега на поток Арнон, и града, който е всред потока, и цялата равнина Медева до Дивон;
10 тъй също всички градове на аморейския цар Сихона, който царуваше в Есевон до Амонитските граници,
11 също и Галаад и Гесурската и Маахската област, и цяла планина Ермон и цял Васан до Салха,
12 цялото царство на Ога Васански, който царуваше в Ащарот и в Едрея. Той едничък оставаше от рефаимци, които Мойсей разби и прогони.
13 Но Израилевите синове не изгониха жителите на Гесур и Мааха (и хананейци), и гесурци и маахци живеят всред Израиля и доднес.
14 Само на Левиевото коляно не даде дял: жертвите на Господа, Бога Израилев, са негов дял, както му бе казал Господ; (ето границите, които направи Мойсей на синовете Израилеви според племената им в Моавските равнини отвъд Йордан, срещу Иерихон:)
15 на коляното Рувимови синове според племената им Мойсей даде дял:
16 тяхна граница беше Ароер, що е до брега на поток Арнон, и градът, който е всред потока, и цялата равнина при Медева,
17 Есевон и всичките му градове в равнината, Дивон, Вамот-Ваал и Бет-Ваал-Меон,
18 Иааца, Кедемот и Мефаат.
19 Кириатаим, Сивма и Церет-Шахар на планина Емек,
20 Бет-Фехор и местата при полите на Фасга и Бет-Иешемот,
21 всички градове в равнината и цялото царство на аморейския цар Сихона, който царуваше в Есевон, и когото уби Мойсей, както и мадиамските воеводи Евия и Рехема, и Цури, Хура и Рева, Сихонови князе, които живееха в (оная) земя;
22 също и предсказвача Валаама, Веоров син, убиха с меч Израилевите синове между убитите от тях.
23 Границата на Рувимовите синове беше Йордан. Това беше делът на Рувимовите синове според племената им, - градовете и селата им.
24 Мойсей даде дял и на Гадовото коляно, на Гадовите синове, според племената им:
25 тяхна граница беше Иазер и всички галаадски градове и половината от земята на Амоновите синове до Ароер, що е пред Рава,
26 и земите от Есевон до Рамат-Мицфа и Ветоним и от Маханаим до границите Давирски,
27 и в долина Бет-Харам, Бет-Ним-ра, Сокхот и Цафон, остатък от царството на есевонския цар Сихона; негова граница беше Йордан до Хинеретското море отвъд Йордан, към изток.
28 Това беше делът на Гадовите синове според племената им, - градовете и селата им.
29 Мойсей даде дял и на полуколяното Манасиево, който стана собственост на полуколяното Манасиеви синове, според племената им;
30 тяхна граница беше: от Маханаим цял Васан, цялото царство на васанския цар Ога и всички селища Иаирови във Васан - шейсет града;
31 а половината от Галаад, и Астарот, и Едрея, царствени градове на Ога Васански, (бяха дадени) на синовете на Махира, Манасиев син, на половината Махирови синове, според племената им.
32 Това даде Мойсей за дял в Моавските равнини отвъд Йордан, срещу Иерихон към изток.
33 А на Левиевото коляно Мойсей дял не даде: Сам Господ, Бог Израилев, е техен дял, както Той им бе говорил.
14
Разпределяне на Западен Ханаан
1 Ето какво получиха за дял синовете Израилеви в Ханаанската земя и какво им поделиха на дялове свещеник Елеазар и Иисус, син Навинов, и родоначалниците в колената на синовете Израилеви;
2 на деветте колена и на полуколяното (Манасиево), те деляха по жребие, както бе заповядал Господ чрез Моисея,
3 защото на двете колена и на полуколяното (Манасиево) Мойсей даде дял отвъд Йордан; а на левитите не даде дял между тях,
4 понеже от Иосифовите синове произлязоха две колена: Манасиево и Ефремово; поради това те и не дадоха на левитите част в земята, (а само) градове за живеене с техните околини за добитъка им и за други техни потреби.
5 Както бе заповядал Господ на Моисея, тъй и направиха синовете Израилеви, когато деляха на дялове земята.
6 Иудините синове дойдоха в Галгал при Иисуса. И рече му кенезеецът Халев, Иефониев син: ти знаеш, що говори Господ на Моисея, човека Божий, за мене и за тебе в Кадес-Варни;
7 аз бях на четирийсет години, когато Мойсей, раб Господен, ме праща от Кадес- Варни да обгледам земята, и му донесох за отговор, каквото ми беше на сърце;
8 братята ми, които ходиха с мене, обезсърчиха народа, но аз точно следвах по Господа, моя Бог;
9 и кле се Мойсей оня ден, думайки: "земята, по която е ходила ногата ти, ще бъде дял за тебе и за децата ти навеки, понеже ти следва точно по Господа, моя Бог";
10 и тъй, ето, Господ ме запази жив, както бе говорил; четирийсет и пет години вече се минаха, откогато Господ бе казал на Моисея тия думи, и Израил ходи по пустинята; сега, ето, аз съм на осемдесет и пет години;
11 но и сега съм толкова крепък, както и тогава, когато ме праща Мойсей; колкото сила имах тогава, толкова имам и сега, да воювам, влизам и излизам;
12 затова, дай ми тая планина, за която бе говорил Господ оня ден; понеже ти чу оня ден, че там (живеят) Енаковите синове, и те имат градове големи и укрепени; може би. Господ (ще бъде) с мене, и аз ще ги изгоня, както е говорил Господ.
13 Иисус го благослови и даде Хеврон за дял на Иефониевия син Халева (кенезеец).
14 Тъй Хеврон остана и доднес за дял на Иефониевия син Халева, кенезеец, задето следва точно (заповедта) на Господа, Бога Израилев.
15 Името на Хеврон по-преди беше Кириат-Арба, както се наричаше един едър човек между синовете Енакови. Тъй земята се успокои от война.
15
1 На коляното Иудини синове, според племената им, се падна такова жребие: за граница с Идумея служеше пустиня Син, на юг, до края на Теман;
2 тяхна южна граница беше краят на Солено море от залива, който се простира на юг;
3 на юг тя върви към Акравимско бърдо, преминава Цин, възлиза от юг към Кадес-Варни, преминава Хецрон и като възлиза до Адар, (върви на запад от Кадес) и завива към Каркай,
4 сетне преминава Ацмон, върви към Египетския поток, тъй че краят на тая граница е морето. Това е южната им граница.
5 Границата на изток - (цялото) Солено море, до устието на Йордан; а границата на север се почва от залива на морето, от устието на Йордан;
6 оттука границата възлиза към Бет-Хогла, преминава на север към Бет-Арава и върви нагоре до камъка на Рувимовия син Бохана;
7 после границата възлиза към Давир от долина Ахор и на север завива към Галгал, който е срещу бърдо Адумим, на юг от потока; оттука границата преминава към водите на Ен-Шемеш и се свършва при Ен-Рогел;
8 оттука границата върви нагоре към долината на Еномовия син, на юг от Иевус, който е Йерусалим; и границата възлиза по върха на планината, що е на запад срещу Еномова долина, в края на Рефаимска долина към север;
9 от върха на планината границата завива към извора на водите Нефтоах и върви към градовете на планина Ефрон; и границата завива към Ваал, който е Кириат-Иарим;
10 сетне границата завива от Ваал към морето (и върви) към планина Сеир, върви на север от планина Иеарим, която е Кесалон, слиза към Ветсамис и преминава през Тимна;
11 оттука границата върви на север от Екрон; границата завива към Шикарон, преминава през планината на (земя) Ваал и стига до Иавнеил; и границата се завършва при морето. Западна граница е голямото море.
12 Това са околовръстните граници на Иудините синове с племената им.
13 И на Иефониевия син Халева (Иисус) даде една част между Иудините синове, както Господ бе заповядал Иисусу; (и даде му Иисус) Кириат-Арба, т. е. града на Арба, баща Енаков; това е град Хеврон.
14 (Иефониевият син) Халев изгони оттам тримата Енакови синове: Шешая, Ахимана и Талмая, Енакови деца.
15 Оттам (Халев) отиде против жителите на Давир (по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер).
16 И каза Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
17 И превзе го Хотониил, (малкият) син на Кеназа, брат Халевов, и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
18 Когато тя да замине, получиха я да поиска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
19 Тя отговори: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И той й даде горните извори и долните извори.
20 Ето делът на коляното Иудини синове, според племената им.
21 Откъм края на коляното Иудини синове градове, съседни с Идумея, на юг бяха: Кавцеил, Едер и Иагур,
22 Кина, Димона, Адада,
23 Кедес, Асор и Итнан,
24 Зиф, Телем и Валот,
25 Хацор-Хадата, Кириат, Хецрон, иначе Хацор,
26 Амам, Шема и Молада,
27 Хацар-Гада, Хешмон и Вет-Палет,
28 Хацар-Шуал, Вирсавия и Винотея, (и селата им и околините им),
29 Ваала, Иим и Ацем,
30 Елтолад, Кесил и Хорма,
31 Циклаг, Мадмана и Сансана,
32 Леваот, Шелихим, Аин и Римон: всичко двайсет и девет града със селата им.
33 В низините: Ещаол, Цора и Ашна,
34 Заноах, Ен-Ганим, Тапуах и Хае-нам,
35 Иармут, Одолам, (Немра,) Сохо и Азека,
36 Шаараим, Адктаим, Гедера или Гедеротаим; четиринайсет града със селата им.
37 Ценан, Хадаша, Мигдал, Гад,
38 Дилеан, Мицфе и Иоктеил,
39 Лахис, Боцкат и Еглон,
40 Хабон, Лахмас и Хитлис,
41 Гедерот, Бет-Дагон, Наема и Макед; шестнайсет града със селата им.
42 Ливна, Етер и Ашан,
43 Ивтах, Ашна и Нецив,
44 Кеила, Ахзив и Мареша (и Едом): девет града със селата им.
45 Екрон с подчинените нему градове и селата му,
46 и от Екрон към морето всичко, що се намира около Азот, със селата им.
47 Азот, подчинените нему градове и селата му. Газа, подчинените ней градове и селата й, до самия Египетски поток и до голямото море, което е предел.
48 По планините: Шамир, Иатир и Сохо,
49 Дана, Кириат-Сана, иначе Давир,
50 Анат, Ещемо и Аним,
51 Гошен, Холон и Гило: единайсет града със селата им.
52 Арав, Дума и Ешан,
53 Ианум, Бет-Тапуах и Афека,
54 Хумта, Кириат-Арба, иначе Хеврон, и Цихор: девет града със селата им.
55 Маон, Кармил, Зиф и Юта,
56 Изреел, Иокдам и Заноах,
57 Каин, Гива и Тимна: десет града със селата им.
58 Халхул, Бет-Цур и Гедор,
59 Маарат, Бет-Анот и Елтекон: шест града със селата им (Теко, Ефрата, иначе Витлеем, Фагор, Етам, Купон, Татами, Сорее, Карем, Галим, Ветир и Манохо; единайсет града със селата им).
60 Кириат-Ваал, иначе Кириат-Иарим, и Арава: два града със селата (и околините).
61 В пустинята: Бет-Арава, Мидин и Секаха,
62 Нившан, Ир-Мелах и Ен-Геди: шест града със селата им.
63 Но Иудините синове не можаха да изгонят иевусейци, жители на Йерусалим, и затова иевусейци живеят със синовете на Иуда в Йерусалим дори доднес.
16
1 После се падна жребието на Иосифовите синове: от Йордан при Иерихон, към Иерихонските води на изток, пустинята, която се простира от Иерихон към Ветилската планина;
2 от Ветил границата върви към Луз и преминава към предела Архи до Атарот,
3 спуска се към морето, към границата на Иафлет, до границата на долни Бет-Орон и до Газер и се свършва при морето.
4 Това получиха за дял Иоздфовите синове Манасия и Ефрем.
5 Границата на Ефремовите синове според племената им беше тая: откъм изток граница на техния дял беше Атарот-Адар до горни Бет-Орон (и Газара);
6 после границата върви към морето на север от Михметат, завива на изток към Таанат-Силом и го минава източно до Ианох;
7 от Ианох, като слиза към Атарот и Наарат, допира до Иерихон и стига до Йордан;
8 от Тапуах границата върви към морето, към поток Кана, и се свършва при морето. Това е делът на коляното Ефремови синове, според племената им.
9 Имаше отделени градове за Ефремовите синове и в дяла на Манасиевите синове, - и всички тия градове бяха със селата си.
10 Но (Ефремовци) не изгониха хананейците, които живееха в Газер; затова хананейци живеят между Ефремовци доднес и им плащат данък. (Най-сетне дойде египетският цар-фараон, превзе града, и с огън го изгори, а хананейци и ферезейци и жителите на Газер бидоха избити, и фараонът го даде вено на дъщеря си.)
17
1 И падна се жребието на коляното на Манасия, защото той беше Йосифов първороден син. На Манасиевия първороден син Махира, баща на Галаада, който беше храбър в битка, се падна Галаад и Васан.
2 Паднаха се дялове и на другите Манасиеви синове, според племената им; и на синовете Авиезерови, и на синовете Хелекови, и на синовете Асриилови, и на синовете Шехемови, и на синовете Хеферови, и на синовете Шемидови. Това са децата от мъжки пол на Иосифовия син Манасия, според племената им.
3 Салпаад пък, син на Хефера, който беше син на Галаада, а тоя - син на Махира, Манасиев син, нямаше синове, а (само) дъщери. Ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.
4 Те дойдоха при свещеник Елеазара и при Иисуса, син Навинов, и при началниците, и рекоха: Господ бе заповядал на Моисея да ни даде дял между нашите братя. И даде им се дял, по заповедта Господня, между братята на баща им.
5 И паднаха се на Манасия десет части, освен земята Галаадска и Васанска отвъд Йордан;
6 защото дъщерите (на синовете) на Манасия получиха дял между синовете му, а Галаадската земя се падна на останалите Манасиеви синове.
7 Границата (на синовете) Манасиеви върви от Асир към Михметат, който е срещу Сихем; оттука границата върви надясно към жителите на Ен-Тапуах.
8 Земята Тапуах се падна на Манасия, а градът Тапуах при Манасиевата граница - на Ефремовите синове.
9 Оттука границата слиза към поток Кана, на юг от потока. Тия градове принадлежат на Ефрема, макар и да са между градовете на Манасия. Манасиевата граница е на север от потока и се свършва при морето.
10 Което е на юг, то е Ефремово, а което е на север, то е Манасиево; морето пък беше тяхна граница; с Асира се допираха откъм север и с Исахара откъм изток.
11 На Манасия принадлежаха в земите на Исахара и Асира: Бет-Сан и подчинените нему селища, Ивлеам и подчинените нему селища, жителите на Дор и подчинените нему селища, жителите на Ен-Дор и подчинените нему селища, жителите на Та-анах и подчинените нему селища, жителита на Мегидон и подчинените нему селища и третата част от Нафет (със селата му).
12 Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тия градове, и хананейци останаха да живеят в тая земя.
13 Когато пък Израилевите синове се заселиха, направиха хананейците свои поданици, ала да ги изгонят - не ги изгониха.
14 Иосифовите синове говориха на Иисуса и казаха: защо ни даде за наследство едно жребие и един дял, когато ние сме многолюдни, понеже тъй ни е благословил Господ?
15 Иисус им отговори: ако сте многолюдни, идете в горите и там, в земята на ферезейци и рефаимци, си разчистете (място), щом планината Ефремова ви е тясна.
16 Иосифовите синове казаха: планината не ще можем удържа, защото хананейците, които живеят в долината, имат железни колесници, както тия, които са в Бет-Сан и в подчинените нему селища, тъй и ония, които са в Изреелската долина.
17 Но Иисус каза на Иосифовия дом, на Ефрема и Манасия: ти си многолюден и имаш голяма сила; не само едно жребие ще имаш:
18 и планината ще бъде твоя, и тая гора; ти ще я разчистиш, и тя ще бъде твоя до самия си край; понеже ти ще изгониш хананейци, макар те и да имат железни колесници, макар и да са силни (ти ще им надвиеш).
18
Разпределяне на останалата земя
1 Цялото общество Израилеви синове се събра в Силом, и поставиха там скинията на събранието, понеже земята бе покорена от тях.
2 А от синовете Израилеви оставаха седем колена, които още не бяха получили своя дял.
3 И каза Иисус на Израилевите синове: докога ще стоите небрежни, та не отидете да завладеете земята, която ви даде Господ, Бог на отците ви?
4 Дайте от себе си по троица от коляно; аз ще ги изпратя, и те ще станат, ще изходят земята и ще я опишат, според както ще трябва да им се раздели на дялове, и ще дойдат при мене;
5 нека я разделят на седем дяла: Иуда нека остане в пределите си на юг, а домът Йосифов да остане в пределите си на север;
6 а вие начертайте земята на седем дяла и ми представете тук; аз ще ви хвърля жребие тук пред лицето на Господа, нашия Бог;
7 а за левитите няма част между вас, понеже свещенството Господне е техен дял; Гад пък, Рувим и полуколяното Манасиево получиха отвъд Йордан, на изток, своя дял, който им даде Мойсей, раб Господен.
8 Тия люде станаха и отидоха. А на отишлите да описват земята Иисус даде такава заповед: идете, обходете земята, начертайте я и се върнете при мене; аз пък тук ще ви хвърля жребие пред лицето Господне, в Силом.
9 Те отидоха, изходиха земята (обгледаха я) и я начертаха на книга, според градовете й, на седем дяла, и дойдоха при Иисуса в стана, в Силом.
10 Иисус им хвърли жребие в Силом пред Господа, и раздели там Иисус земята между синовете Израилеви, според както се деляха.
11 (Първо) жребие излезе за коляното Вениаминови синове, според племената им. Според жребието границата им минаваше между синовете Иудини и между синовете Йосифови;
12 границата им на север се почва при Йордан, минава край Иерихон от север, възлиза по планината на запад и се свършва в пустиня Бетавен;
13 оттам границата отива към Луз, на юг от Луз, иначе Ветил, и границата слиза към Атарот-Адар, към планината, която е на юг от долни Бет-Орон;
14 после границата завива и се спуска към морската страна на юг от планината, която е на юг пред Бет-Орон и се свършва при Кириат-Ваал, иначе Кириат-Иарим, град на Иудините синове. Това е западната страна.
15 На юг пък от Кириат-Иарим границата отива към морето и стига до водния извор Нефтоах;
16 после границата слиза към края на планината, която е пред долината на Еномовия син, в долината на рефаимци, на север, слиза по долината на Енома към юг на Иевус и отива към Ен-Рогел;
17 сетне завива от север, отива към Ен-Шемеш, върви към Гелилот, който е срещу бърдо Адумим, и слиза към камъка на Рувимовия син Бохана;
18 после минава близо до равнината на север и слиза в равнината;
19 оттука границата минава край Бет-Хогла на север и се свършва при северния залив на Солено море, при южния край на Йордан. Това е южната граница. От изток пък за граница служи Йордан.
20 Ето делът на Вениаминовите синове, с околовръстните му граници според племената им.
21 На коляното Вениаминови синове, според племената им, принадлежаха тия градове: Иерихон, Бет-Хогла и Емек-Ке-циц,
22 Бет-Арава, Цемараим и Ветил,
23 Авим, Фара и Офра,
24 Кефар-Амонай, Афни и Гева: дванайсет града със селата им;
25 Гаваон, Рама и Берот,
26 Мицфе, Кефира и Моца,
27 Рекем, Ирфеил и Тарала,
28 Цела, Елеф и Иевус, иначе Йерусалим, Гивеат и Кириат: четиринайсет града със селата им. Това е делът на Вениаминовите синове, според племената им.
19
1 Второто жребие излезе за Симеона, за коляното Симеонови синове, според племената им; и делът им беше всред дела на Иудините синове.
2 В дела им бяха: Вирсавия или Шева, Молада,
3 Хасар-Шуал, Вала и Ацем,
4 Елтолад, Ветул и Хорма,
5 Циклаг, Бет-Маркавот и Хацар-Суса,
6 Бет-Леваот и Шарухен: тринайсет града със селата им;
7 Аин, Римон, Етер и Ашан: четири града със селата им,
8 и всички села около тия градове дори до Ваалат-Беер, или до южна Рама. Това е делът на коляното Симеонови синове, според племената им.
9 От дела на Иу дините синове бе отделено наследство (за коляното) на Симеоновите синове. Понеже делът на Иудините синове беше твърде голям за тях, то Симеоновите синове получиха наследство всред техния дял.
10 Третото жребие се падна на Завулоновите синове, според племената им и границата на техния дял се простираше до Сарид;
11 границата им възлиза към морето и Марала и се допира до Дабешет и се допира до потока, който е пред Иокнеам;
12 от Сарид отива назад към изток, дето слънце изгрява, до границата на Кислот-Тавор; оттук отива към Даврат и възлиза към Иафия;
13 оттам минава на изток в Гет-Хефер, в Иту-Кацин, и отива към Римон, Митоар и Нея;
14 от север границата завива към Ханатон и се свършва с долина Ифтах-Ел;
15 по-нататък обхваща: Катаф, Нахалал, Шимрон, Идеала и Витлеем: дванайсет града със селата им.
16 Това е делът на Завулоновите синове, според племената им; това са градовете и селата им.
17 Четвъртото жребие излезе за Исахара, за Исахаровите синове, според племената им;
18 тяхна граница беше: Изреел, Кесулот и Сунем,
19 Хафараим, Шион и Анахарат,
20 Равит, Кишион и Авец,
21 Ремет, Ен-Ганим, Ен-Хада и Бет-Пацец;
22 границата се допира до Тавор, Шахацима и Ветсамис, и се свършва при Йордан: шестнайсет града със селата им.
23 Това е делът на коляното Исахарови синове, според племената им; това са градовете и селата им.
24 Петото жребие излезе за коляното Асирови синове, според племената им;
25 тяхна граница бяха: Хелкат, Хали, Ветен и Ахсаф,
26 Аламелех, Амад и Мишал; границата се допира до Кармил откъм запад и до Шихор-Ливнат;
27 после отива назад към изгрев-слънце във Вет-Дагон, допира се до Завулон и до долина Ифтах-Ел от север (влиза в пределите на Асата) в Бет-Емек и Нейел, и отива при Кавул, отляво;
28 по-нататък обхваща: Еврон, Рехов, Хамон и Кана, до великий Сидон;
29 после границата се връща към Рама до укрепения град Тир, завива към Хоса, и се свършва при морето, в градец Ахзив;
30 по-нататък обхваща: Ума, Афек и Рехов: двайсет и два града със селата им.
31 Това е делът на коляното Асирови синове, според племената им; това са градовете и селата им.
32 Шесто жребие излезе за Нефталимовци, за синовете на Нефталима, според племената им;
33 границата им върви от Хелев (и) от дъбравата, що е в Цананим, към Адами-Некев и Иавнеил, до Лакум, и се свършва при Йордан;
34 оттук границата завива на запад към Азнот-Тавор и оттам отива към Хукок, и се допира до Завулон от юг, допира се и до Асир, от запад, и до Иуда при Йордан, откъм изгрев-слънце.
35 Укрепени градове бяха: Цидим, Цер, Хамат, Ракат и Хинерет,
36 Адама, Рама и Асор,
37 Кедес, Едрея и Ен-Хацор.
38 Иреон, Мигдал-Ел, Хорем, Бет-Анат и Ветсамис: деветнайсет града със селата им.
39 Това е делът на коляното Нефталимови синове, според племената им; това са градовете и селата им.
40 За коляното Данови синове, според племената им, излезе седмо жребие:
41 граница на техния дял бяха: Цора, Ещаол и Ир-Шемеш,
42 Шалавин, Айалон и Итла,
43 Елон, Тимната и Екрон,
44 Елтеке, Гиветон и Ваалат,
45 Ихуд, Бене-Верак и Гад-Римон,
46 Ме-Иаркон и Ракон с граница близо до Иопия. И делът на Дановите синове излезе малък за тях.
47 Тогава Дановите синове подигнаха война против Ласем, превзеха го и го поразиха с меч, завладяха го и се поселиха в него, и Ласем нарекоха Дан, по името на баща си Дана. (Аморейци оставаха да живеят в Елом и Саламин, но ръката Ефремова ги надви, и те станаха негови данници.)
48 Това е делът на коляното Данови синове, според племената им: това са градовете и селата им. (Дановите синове не изтребиха аморейци, които ги бяха стеснили в планината, и аморейци не им даваха да слизат в долината и отнеха им техния дял.)
49 След като свършиха дележа на земята, според границите й, синовете Израилеви дадоха между тях си дял на Иисуса, син Навинов:
50 по заповед Господня дадоха му град Тамнат-Сараи, който той искаше, на Ефремова планина; и той си съгради град и живееше в него.
51 Това са дяловете, които свещеник Елеазар, Иисус, син Навинов, и отценачалниците поделиха между колената на синовете Израилеви, по жребие, в Силом, пред лицето Господне, при входа на скинията на събранието. И свършиха с дележа на земята.
20
Определяне на градовете за убежище и делът на левитите
1 И рече Господ на Иисуса, думайки:
2 кажи на синовете Израилеви: отредете си градове за убежище, за което ви говорих чрез Моисея,
3 за да може да забягва там убиец, който е убил човек по погрешка, без умисъл; нека (тия градове) ви бъдат убежища (за да не умре убиецът) от отмъстителя за кръв (преди да излезе на съд пред общината).
4 И който забегне в един от тия градове, нека застане при портите на града и високо да разкаже делото си на градските старей; те да го приемат при себе си в града и да му дадат място, за да живее при тях;
5 и когато отмъстителят за кръв го сподири, те не бива да предават убиеца в ръцете му, защото той е убил ближния си без умисъл и не е имал към него омраза ни вчера, ни завчера;
6 нека си живее в оня град, докле излезе на съд пред общината, докле умре великият свещеник, който бъде в ония дни. А после нека убиецът се върне и отиде в града си и у дома си, в града, отдето е избягал.
7 И отредиха Кедес в Галилея, в Нефталимова планина, Сихем в Ефремова планина, и Кириат-Арба, инак Хеврон, в Иудина планина;
8 отвъд Йордан, срещу Иерихон на изток, отредиха: Бецер в пустинята, в равнината, от Рувимово коляно, Рамот в Галаад, от Гадово коляно, и Голан във Васан, от Манасиево коляно;
9 тия градове бидоха отредени за всички Израилеви синове и за пришълците, които живеят между тях, за да забягва там всеки, който по погрешка е убил човек, за да не умре от ръката на отмъстителя за кръв, преди да излезе (на съд) пред общината.
21
1 Левитските родоначалници дойдоха при свещеник Елеазара, при Иисуса, сина Навинов, и при родоначалниците на Израилевите синове,
2 и им говориха в Силом, в Ханаанската земя, като казаха: Господ бе заповядал чрез Моисея да ни дадете градове за живеене и околините им за добитъка ни.
3 И синовете Израилеви дадоха на левитите от дяловете си, според заповедта Господня, тия градове с околините им.
4 Излезе жребие за Каатовите племена и по жребие се паднаха на синовете на свещеник Аарона, които бяха левити, тринайсет града - от Иудино коляно, от Симеоново коляно и от Вениаминово коляно;
5 а на останалите Каатови синове се паднаха по жребие от племената на Ефремово коляно, от Даново коляно и от полуколяното Манасиево - десет града;
6 на Гирсоновите синове по жребие се паднаха от племената на Исахарово коляно, от Асирово коляно, от Нефталимово коляно и от полуколяното Манасиево във Васан - тринайсет града;
7 на Мерариевите синове, според племената им, от Рувимово коляно, от Гадово коляно и от Завулоново коляно - дванайсет града.
8 Синовете Израилеви дадоха на левитите тия градове с околините им по жребие, както бе заповядал Господ чрез Моисея.
9 От коляното Иудини синове и от коляното Симеонови синове (и от коляното Вениаминови синове) дадоха именуваните тук градове:
10 на Аароновите синове, от племената Каатови, от синовете Левиеви, (понеже тяхното жребие беше първо,)
11 дадоха Кириат-Арба, сиреч града на Арба, Енаков баща, инак град Хеврон, в Иудина планина, заедно с околините му;
12 а нивите на тоя град и селата му дадоха да ги владее Иефониевият син Халев.
13 И тъй, на свещеник-Аароновите синове дадоха град Хеврон с околината му,. град за убежище на убийци, Ливна с околината й,
14 Иатир с околината му, Ещмо с околината му,
15 Холон с околината му, Давир с околината му,
16 Аин с околината му, Юта с околината й, Бет-Шемеш с околината му - девет града от тия две колена;
17 а от Вениаминово коляно: Гаваон с околината му, Гева с околината й,
18 Анатот с околината му, Алмон с околината му - четири града.
19 Всички градове на синовете Ааронови, свещениците, са тринайсет града с околините им.
20 И на племената от Каатовите синове, левитите, - на останалите от Каатовите синове, според тяхното жребие се паднаха градове от коляното Ефремово:
21 дадоха им Сихем с околината му, град за убежище на убийци, в Ефремова планина, Гезер с околината му,
22 Кивцаим с околината му, Бет-Орон с околината му - четири града;
23 от Даново коляно: Елтеке с околината му, Гиветон с околината му,
24 Айалон с околината му, Гат-Римон с околината му - четири града;
25 от полуколяното Манасиево: Таа-нах с околината му, Гат-Римон с околината му - два града.
26 Всички градове, които се паднаха на останалите Каатови синове, са десет града , с околините им.
27 А на Гирсоновите синове от левитските племена дадоха: от полуколяното Манасиево Голан, с околината му, град за убежище на убийци, във Васан, и Беещера с околината й - два града;
28 от Исахарово коляно: Кишион с околината му, Даврат с околината му,
29 Иармут с околината му, Ен-Ганим с околината му - четири града;
30 от Асирово коляно: Мишалс околината му, Авдон с околината му,
31 Хелкат с околината му, Рехов с околината му - четири града;
32 от Нефталимово коляно: Кедес с околината му, - град за убежище на убийци, в Галилея, Хамот-Дор с околината му, Картан с околината му - три града.
33 Всички градове, които се паднаха на Гирсоновите синове, според племената им, са тринайсет града с околините им.
34 На останалите левити, именно на племената от Мерариевите синове, дадоха от Завулоново коляно Иокнеам с околината му. Карта с околината й,
35 Димна с околината й, Нахалал с околината му - четири града;
36 (отвъд Йордан срещу Иерихон) от Рувимово коляно (бе даден градът за убежище на убийци) Бецер (в пустиня Мисор) с околината му, Иааца с околината й,
37 Кедемот с околината му, Мефаат с околината му - четири града;
38 от Гадово коляно: Рамот с околината му, град за убежище на убийци, в Галаад, Маханаим с околината му,
39 Есевон с околината му, Иазер с околината му - всичко четири града.
40 Всички градове, които се паднаха по жребие на останалите левитски племена, именно на Мерариевите синове, според племената им, са дванайсет града.
41 Всички левитски градове всред владенията на синовете Израилеви бяха четирийсет и осем града с околините им.
42 При тия градове имаше около всеки град околина; тъй беше при всички тия градове. (Когато Иисус свърши дележа на земята според пределите й, Израилевите синове дадоха част на Иисуса по заповед Господня,дадоха му града.който сам искаше, дадоха му Тамнат-Сараи, в Ефремова планина; тогава Иисус съгради града, който бе поискал, и живееше в него. И взе Иисус каменните ножове, - с които бе обрязал Израилевите синове, родени по пътя в пустинята, понеже те не бяха обрязани в пустинята, - и ги постави в Тамнат-Сараи.)
43 Тъй Господ предаде на Израиля цялата земя, за която се бе клел на отците им да я даде; те я завладяха и се заселиха в нея.
44 И Господ им даде спокойствие отвред, както се бе клел на отците им, и никой от враговете им не устоя насреща им; всички техни врагове Господ предаде в ръцете им.
45 Не остана неизпълнена ни една дума от всички добри думи, които Господ говори на дома Израилев: всичко се сбъдна.
22
Прощалните слова на Исус Навин (22:1-24:33)
Две слова към Израелевите племена
1 Тогава Иисус повика Рувимовото и Гадовото коляно и Манасиевото полуколяно и им каза:
2 вие изпълнихте всичко, що ви бе заповядал Мойсей, раб Господен, и слушахте моите думи във всичко, що ви заповядах;
3 вие не напущахте братята си през много дни доднес и изпълнихте, каквото трябваше да изпълните по заповедта на Господа, вашия Бог:
4 сега Господ, Бог ваш, успокои братята ви, както им бе говорил; и тъй, върнете се и си идете в шатрите, в земята на вашето владение, която ви даде Мойсей, раб Господен, отвъд Йордан;
5 само залягайте грижливо да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Мойсей, раб Господен: да обичате Господа,вашия Бог,да ходите по всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с всичкото си сърце и с всичката си душа.
6 После Иисус ги благослови и ги отпусна, и те се разотидоха по шатрите си.
7 На едната половина от Манасиевото коляно Мойсей даде дял във Васан, а на другата му половина Иисус даде дял с братята му отвъд Йордан, на запад. И когато Иисус ги отпусна в шатрите им и ги благослови,
8 каза им: с голямо богатство се връщате в шатрите си, с голямо множество добитък, със сребро, със злато, с мед и с желязо, и с голямо множество дрехи; поделете с братята си плячката, взета от вашите врагове.
9 Тогава синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево се върнаха и потеглиха изсред синовете Израилеви от Силом, който е в Ханаанската земя, за да идат в земя Галаад, в земята на владението си, която получиха за владение по заповед Господня, дадена чрез Моисея.
10 Като дойдоха в околностите на Йордан, в Ханаанската земя, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха там, край Йордан, един жертвеник, жертвеник голям наглед.
11 И чуха Израилевите синове да се говори: ето, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха жертвеник в Ханаанската земя, в околностите на Йордан, насрещу Израилевите синове.
12 Щом чуха това Израилевите синове, събра се цялото общество синове Израилеви в Силом, за да идат на война против тях.
13 Първом обаче синовете Израилеви изпратиха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в Галаадската земя Финееса, син на свещеник Елеазара,
14 и с него десет началника, по един родоначалник от всички Израилеви колена; всеки от тях беше родоначалник в хилядите Израилеви.
15 И те дойдоха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в земя Галаад и им говориха и казаха:
16 тъй каза цялото общество Господне: какво престъпление сте направили пред (Господа) Бога Израилев, като сте отстъпили сега от Господа (Бога Израилев), съзидали сте си жертвеник и сте въстанали сега против Господа?
17 Нима е малко за нас беззаконието Фегорово, от което не сме се очистили доднес и поради което пораза сполетя обществото Господне?
18 а вие днес отстъпвате от Господа! Днес въставате против Господа, а утре (Господ) ще се разгневи на цялото общество Израилево;
19 ако пък земята на вашето владение ви се струва нечиста, минете в земята на владението Господне, в която се намира скинията Господня, вземете дял между нас, ала не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, съзиждайки си друг жертвеник, освен жертвеника на Господа, нашия Бог;
20 Заровият син Ахан не самичък ли извърши престъпление, като взе от заклетото, а гневът падна върху цялото общество Израилево? Не само той умря за беззаконието си.
21 В отговор на това синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево казваха на началниците на хилядите Израилеви:
22 Господ Бог на боговете, Господ Бог на боговете, Той знае, и Израил да знае! Ако въставаме и отстъпваме от Господа, нека Господ не ни пощади в тоя ден!
23 Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа (нашия Бог) или за да принасяме върху него всесъжение и хлебен принос и да извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ съди!
24 Но ние направихме това от страх, да не би в по-сетнешно време вашите синове да кажат на нашите синове: "какво имате вие с Господа, Бога Израилев!
25 Господ отреди Йордан за граница между нас и вас, синове Рувимови и синове Гадови, вие нямате част в Господа". Така синовете ви не биха допуснали нашите синове да почитат Господа.
26 Затова рекохме: да си съзидаме жертвеник не за всесъжение и не за жертви,
27 а за да бъде той между вас и нас, между по-сетнешните ни родове, свидетел, че ние можем да служим на Господа с наши всесъжения, с наши жертви и с наши благодарения, и за да не кажат в по-сетнешно време вашите синове на нашите синове: "вие нямате част в Господа".
28 Ние си думахме: ако тъй кажат нам и на нашите родове в по-сетнешно време, ние ще кажем: вижте подобието на жертвеника Господен, което са направили нашите бащи не за всесъжение и не за жертви, а за да бъде свидетел между вас и нас (и между синовете ни).
29 Далеч е от нас мисълта, да въставаме против Господа, и да отстъпяме сега от Господа, и да зидаме жертвеник за всесъжение и за хлебен принос, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.
30 Свещеник Финеес, (всички) началници на обществото и главатарите на хилядите Израилеви, които бяха с тях, като чуха думите, що говориха Рувимовите синове, Гадовете синове и Манасиевите синове, одобриха ги.
31 И Елеазаровият син свещеник Финеес рече на синовете Рувимови, на синовете Гадови и на синовете Манасиеви: днес узнахме, че Господ е между нас, че вие не сте извършили пред Господа това престъпление; сега избавихте синовете Израилеви от ръката Господня.
32 Тогава Елеазаровият син свещеник Финеес и началниците се върнаха от синовете Рувимови и от синовете Гадови (и от полуколяното Манасиево) в Ханаанската земя при синовете Израилеви и им донесоха отговор.
33 И Израилевите синове одобриха това, и благословиха синовете Израилеви Бога, като се отказаха да идат против тях на война, и да разорят земята, в която живееха синовете Рувимови и синовете Гадови (и полуколяното Манасиево).
34 И Рувимовите синове и Гадовете синове (и полуколяното Манасиево) нарекоха тоя жертвеник Ед, защото, казаха те, той е свидетел между нас, че Господ е Бог наш.
23
1 Подир много време, откак Господ (Бог) успокои Израиля от всичките му околни врагове, Иисус остаря, стигна напреднала възраст.
2 И свика Иисус всички (синове) Израилеви, старейшините им, началниците им, съдиите им и надзорниците им, и им каза: аз остарях, съм в напреднала възраст.
3 Вие видяхте всичко, което Господ, Бог ваш, направи пред лицето ви с всички тия народи, понеже Господ, Бог ваш, Сам се сражава за вас.
4 Ето, поделих ви по жребие тия останали народи за дялове на колената ви, всички народи, които изтребих от Йордан до голямото море, към залез-слънце.
5 Сам Господ, Бог ваш, ще ги прогони от вас (докле не загинат; и ще напрати върху им диви зверове, докле изтреби тях и царете им от лицето ви); ще ги изтреби пред вас, за да получите в наследство земята им, както Господ, Бог ваш, ви е говорил.
6 Затова залягайте най-точно да пазите и изпълнявате всичко написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно, ни наляво.
7 Не се сношавайте с народите, които останаха между вас, не поменувайте имената на техните богове, не се кълнете (в тях), не им служете и не им се покланяйте,
8 а се привържете към Господа, вашия Бог, както правихте доднес.
9 Господ прогони от вас големи и силни народи, и никой не устоя пред вас доднес;
10 един от вас прогони хиляда, понеже Сам Господ, Бог ваш, се бие за вас, както бе ви говорил.
11 Затова всякак се старайте да обичате Господа, вашия Бог.
12 Ако ли пък се отвърнете и пристанете към остатъците от тия народи, които останаха между вас, и се сродите с тях и ходите при тях, и те при вас,
13 знайте, че Господ, Бог ваш, няма вече да прогонва от вас тия народи, но те ще бъдат за вас примка и мрежа, бич за ребрата ви и трън за очите ви, докле бъдете изтребени от тая добра земя, която Господ, Бог ваш, ви даде.
14 Ето, сега аз заминавам, накъдето цял свят отива. А вие съзнавате от всичкото си сърце и от всичката си душа, че не биде напразно ни една дума от всичките добри думи, които говори за вас Господ, Бог ваш: всичко се сбъдна за вас, ни една дума не остана неизпълнена.
15 Но както се сбъдна над вас всяка добра дума, която ви говори Господ, Бог ваш, тъй Господ ще изпълни над вас всяка зла дума, докле ви изтреби от тая добра земя, която ви даде Господ, Бог ваш.
16 Ако престъпите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и отидете да служите на други богове и им се покланяте, то гневът Господен ще пламне върху ви, и скоро ще изчезнете от тая добра земя, която ви даде (Господ).
24
Завещанието на Исус Навин
1 Тогава Иисус събра всички колена Израилеви в Сихем и свика старейшините на Израиля и началниците му, съдиите му и надзорниците му, и предстанаха пред (Господа) Бога.
2 И рече Иисус на целия народ: тъй говори Господ, Бог Израилев: "вашите отци, Тара, баща Авраамов и баща Нахоров, в старо време живееха отвъд реката и служеха на други богове.
3 Но Аз взех отца ви Авраама изотвъд реката, водих го по цялата Ханаанска земя, и размножих семето му и му дадох Исаака.
4 На Исаака дадох Иакова и Исава. На Исава дадох в наследство планина Сеир; а Иаков и синовете му преминаха в Египет (и станаха там голям, силен и многоброен народ, и египтяни почнаха да ги притесняват).
5 Тогава изпратих Моисея и Аарона и поразих Египет с язви, които му причиних, и после ви изведох.
6 Изведох бащите ви от Египет, и вие дойдохте при Червено море. Тогава египтяни се спуснаха подир бащите ви с колесници и конници до Червено море;
7 но те викнаха към Господа, и Той тури (облак и) тъмнина между вас и египтяни и повдигна върху тях морето, което ги и покри. Очите ви видяха, какво направих Аз в Египет. След това дълго време прекарахте в пустинята.
8 И ви доведох в земята на аморейци, които живееха отвъд Йордан; те се удариха с вас, но Аз ги предадох в ръцете ви, и вие получихте за наследство земята им; Аз ги изтребих пред вас.
9 Подигна се Валак, син Сепфоров, моавски цар, и отиде с войска против Израиля, и прати та повика Веоровия син Валаама, за да ви прокълне;
10 но Аз не исках да слушам Валаама, - и той ви благослови, и Аз ви избавих от ръцете му.
11 Вие преминахте Йордан и дойдохте при Иерихон. И почнаха да воюват с вас жителите на Иерихон, аморейци и ферезейци, хананейци и хетейци, гергесейци, евейци и иевусейци, но Аз ги предадох в ръцете ви.
12 Аз пратих пред вас стършели, които изгониха от вас двамата аморейски царе; не с твоя меч и не с твоя лък бе направено това.
13 И дадох ви земя, над която вие не сте се трудили, и градове, които не сте градили, и вие живеете в тях; от лозята и маслинените градини, които не сте садили, ядете плодове."
14 И тъй, бойте се от Господа и Му служете с чистота и искреност; отхвърлете боговете, на които са служили бащите ви отвъд реката и в Египет, а служете Господу.
15 Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега, кому да служите: на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейци, в чиято земя живеете; пък аз и домът ми ще служим Господу (понеже Той е свет).
16 Отговори народът и каза: не, не може да бъде да оставим Господа и да почнем да служим на други богове!
17 Защото Господ е Бог наш; Той изведе нас и бащите ни от Египетската земя, от дома на робството, и прави пред очите ни големи личби и ни пази по целия път, по който вървяхме, и сред всички народи, през които минавахме.
18 Господ прогони от нас всички народи и аморейците, които живееха в тая земя. Затова и ние ще служим Господу, понеже Той е Бог наш.
19 Иисус каза на народа: не ще можете служи Господу (Богу), защото Той е свет Бог, Бог ревнител; Той няма да претърпи беззаконието ви и греховете ви.
20 Ако оставите Господа и служите на чужди богове, Той ще напрати върху вас зло и ще ви изтреби, след като ви е правил добро.
21 И народът отговори на Иисуса: не, ние ще служим Господу.
22 Иисус каза на народа: свидетели ли сте вие за себе си, че си избрахте Господа - да Му служите? Те отговориха: свидетели сме..
23 И тъй, отхвърлете чуждите богове, които са между вас, и обърнете сърцето си към Господа, Бога Израилев.
24 Народът рече на Иисуса: наТоспода, нашия Бог, ще служим и гласа Му ще слушаме.
25 И оня ден Иисус сключи с народа завет и му даде наредби и закон в Сихем (пред скинията на Господа, Бога Израилев).
26 И записа Иисус тия думи в книгата на закона Божий, и взе голям камък и го тури там под дъба, който е до светилището Господне.
27 И каза Иисус на целия народ: ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа, които Той говори с нас (днес); той да бъде свидетел против вас (в по-сетнешни дни), за да не излъжете пред (Господа) вашия Бог.
28 Тогава Иисус разпусна народа, всекиго в дела му.
Смърт и погребение на Исус Навин
29 След това умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години.
30 И погребаха го в пределите на дела му в Тамнат-Сараи, в Ефремова планина, на север от планина Гааш. (И туриха там с него в гроба, в който го погребаха, каменните ножове, с които Иисус бе обрязал Израилевите синове в Галгал, когато ги изведе от Египет, както бе заповядал Господ; и те са там дори доднес.)
31 И служи Израил Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса, и които видяха всички дела на Господа, що Той стори за Израиля.
Погребение на патриарх Йосиф и на първосвещеник Елеазар
32 И костите на Иосифа, които Израилевите синове изнесоха от Египет, погребаха в Сихем, в оная част на полето, което Иаков бе купил от синовете на Емора, баща Сихемов, за сто сребърника, и което се падна дял на Иосифовите синове.
33 (След това) умря и Аароновият син (първосвещеник) Елеазар, и го погребаха на могилата на сина му Финееса, която бе му дадена в Ефремова планина.
34 (В него ден Израилевите синове, като взеха ковчега Божий, носеха го със себе си, а Финеес беше свещеник вместо баща си Елеазара, докле умря и го погребаха в неговия град Гаваат.
35 И синовете Израилеви отидоха всякой в своето място и в своя град.
36 И почнаха Израилевите синове да служат на Астарта и Астарот и на боговете на околните народи; и Господ ги предаде в ръцете на моавския цар Еглона, който ги владя осемнайсет години.)
1
Прослава на Бога за спасението чрез Исус Христос
1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:
2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3 Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашето Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
4 както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,
5 както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,
6 за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
7 в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.
8 Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,
9 като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,
10 в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа.
11 Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си,
12 за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на -Христа;
13 чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светии Дух,
14 Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му.
Молитва за духовен напредък
15 Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии,
16 не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,
17 щото Бог на Господа нашето Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,
18 и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите,
19 и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила.
20 С тая сила Той действува в Христа, като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата,
21 по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия,
22 и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата,
23 която е Негово тяло, пълнота на Тогова. Който изпълня всичко във всичко.
2
Новият живот - благодатен дар
1 И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове.
2 в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието,
3 сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева, -
4 Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна,
5 макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени),
6 и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса,
7 за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса.
8 Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е;
9 не е от дела, за да не би някой да се похвали.
10 Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
Единството на църквата
11 И тъй, помнете, че вие, някогаш езичници по плът, които бяхте назовавани необрязани от тъй наричаните обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце,
12 че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света;
13 а сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова.
14 Защото Той е нашият мир. Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред,
15 като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир,
16 и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата;
17 и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки,
18 защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух.
19 И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога,
20 като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък,
21 върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа,
22 върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.
3
Служението на апостол Павел сред езичниците
1 Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас езичниците.
2 Вие чухте за разпоредбата на благодатта Божия, мене дадена за вас,
3 именно, че чрез откровение Бог ми възвести тайната (както и по-горе ви писах накратко,
4 от което, като четете, можете проумя, как съм схванал тайната на Христа),
5 която не беше възвестена на синовете човешки от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа Светаго.
6 Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло, и съпричастници на обещанието Божие в Христа Иисуса чрез благовестието,
7 на което станах служител според дара на благодатта Божия, дадена ми по действие на Неговата сила.
8 На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово
9 и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа,
10 та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни,
11 по предвечното определение, което Той е изпълнил в Христа Иисуса, Господа нашего,
12 у Когото, чрез вярата в Него, имаме дръзновение да се доближаваме към Бога с доверие.
13 Поради това моля ви, не падайте духом пред моите заради вас скърби, които са ваша слава.
Апостолската молитва за Христовата любов
14 Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа,
15 от Когото се именува всеки род на небесата и на земята,
16 да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,
17 и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви.
18 та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете Проумя с всички светии, що е ирина и дължина, дълбочина и височина,
19 и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия.
20 А на Тогова, Който може, според действуващата в нас сила, да извърши не-сравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме,
21 Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.
4
Многообразни дарове - една църква
1 И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани,
2 с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов
3 и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.
4 Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание;
5 един е Господ, една е вярата, едно е кръщението,
6 един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.
7 А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.
8 Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците".
9 А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?
10 Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.
11 И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, дуги за пастири и учители,
12 за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово,
13 докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,
14 та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата,
15 а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, - Христос,
16 от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарува-ни свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов.
Старият и новият човек
17 Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си,
18 бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им;
19 дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.
20 Но вие не тъй познахте Христа,
21 щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)
22 да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителки пехоти,
23 да се обновите с духа на своя ум
24 и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината.
Наставления за новия живот според Христовото учение
25 Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближнияси, понеже сме членове един другиму.
26 Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни;
27 нито давайте място на дявола.
28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.
29 Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите.
30 И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението.
31 Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба;
32 но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.
5
Задължения на съпруга и съпругата
1 И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени,
2 и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
3 А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии,
4 нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение.
5 Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.
6 Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверие-то;
7 и тъй, не ставайте техни съучастници.
8 Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
9 защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина -
10 и изпитвайте, що е благоугодно Богу.
11 Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.
12 Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.
13 А всичко, което се изобличава, от светлината става явно; понеже всичко, което бива явно, е светлина.
14 Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.
15 И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,
16 като скъпите времето, защото дните са лукави.
17 Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.
18 И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,
19 като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,
20 като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа,
21 като се покорявате един другиму в страх Божий.
22 Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа,
23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.
24 Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко.
25 Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея,
26 за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;
27 за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна.
28 Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича.
29 Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ - църквата,
30 понеже ние сме членове на тялото Му - от плътта Му и от костите Му.
31 "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът".
32 Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.
33 Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.
6
Деца и родители
1 Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо.
2 "Почитай баща си и майка си" (това е първа заповед с обещание),
3 "за да ти бъде добре, и да живееш дълго на земята".
4 И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.
Роби и господари
5 Вие, рабите, бъдете послушни на вашите по плът господари със страх и трепет, в простота на сърцето си, както на Христа,
6 не със слугуване само за очи като човекоугодници, а като Христови раби, изпълнявайки от душа волята Божия,
7 усърдно служейки, като че служите на Господа, а не на човеци,
8 и знаейки, че всеки, бил той роб или свободник, ще получи от Господа според доброто, което извърши.
9 И вие, господарите, също тъй се отнасяйте към тях и бъдете умерени в строгостта, знаейки, че и над сами вас и над тях има в небесата Господар, у Когото няма лицеприятие.
Духовното снаряжение за битка със злото
10 Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му;
11 облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни,
12 защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.
13 Заради това приемете Божието все-оръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите.
14 И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата,
15 и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира;
16 а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия;
17 вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;
18 с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии
19 и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, дръзновено да възвестявам тайната на благовестието,
20 заради което съм пратеник в окови, за да го проповядвам смело, както ми прилича.
21 А за да знаете и вие, как съм и що работя, за всичко ще ви извести Тихик, възлюбен брат и верен в Господа служител,
22 когото пратих при вас за това същото, за да узнаете за нас, и да утеши сърцата ви.
23 Мир на братята и любов с вяра от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа.
24 Благодатта да бъде с всички, неизменно любещи Господа нашето Иисуса Христа. Амин.
1
Благодарствена молитва за филипяните
1 Павел и Тимотей, раби Иисус Христови,-до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони:
2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3 Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас,
4 (като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,)
5 именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега,
6 като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа,
7 както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.
8 Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Ииеус Христова.
9 И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко,
10 за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов,
11 изпълнени с плодове на правда, даруваш чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия.
Ползата от затворничеството на апостола за Благовестието
12 Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието,
13 тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други,
14 и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие.
15 Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други-от добро разположение.
16 Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми;
17 другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието.
18 Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам,
19 защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов,
20 според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт.
21 Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка.
22 Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.
23 Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;
24 но да оставам в плътта е потребно за вас.
25 И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата,
26 та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас.
Съвети за твърдост във вярата
27 Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,
28 и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за по-гибел, а вам - за спасение. И това е от Бога,
29 защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,
30 като се подвизавате със същия подвиг, какъвто Ьидяхте у мене и сега чувате за мене.
2
Исус Христос - образец за живот
1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание,-
2 направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;
3 нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.
4 Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
5 Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6 Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7 но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8 смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9 Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10 та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11 и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Усърдие в доброто
12 Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,
13 защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.
14 Всичко вършете без ропот я съмнение,
15 за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,
16 имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.
17 Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;
18 тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.
Тимотей и Епафродит - апостолски сътрудници
19 А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.
20 Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,
21 защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;
22 а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.
23 Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;
24 и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.
25 Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,
26 понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.
27 Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.
28 Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.
29 Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,
30 понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.
3
Предпазване от лъжеучители
1 Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателна
2 Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване,
3 защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме,
4 макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз,
5 обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин,
6 по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен.
7 Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда.
8 Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,
9 и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра;
10 за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му,
11 та дано някак достигна възкресението на мъртвите.
Насърчение за съвършенство
12 Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.
13 Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене,
14 тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса.
15 Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие.
16 Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило.
17 Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас.
18 Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов;
19 техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното.
20 А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа,
21 Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.
4
1 И тъй, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господа, възлюбени.
Последни наставления
2 Моля Еводия, моля и Синтихия да имат единомислие в Господа;
3 па моля и тебе, искрени сътруднико, помагай тям, които се подвизаваха в благовестието заедно с мене и с Климента и с другите ми сътрудници, чиито имена са в книгата на живота.
4 Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.
5 Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо.
6 Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, -
7 и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.
8 Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете.
9 Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.
Благодарност за положените грижи
10 Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по-преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време.
11 Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам:
12 знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение.
13 Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.
14 При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб.
15 А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички;
16 защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми.
17 Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза.
18 Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благо угодна Богу.
19 Бог мой, по Своето богатство, да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христа Иисуса.
20 А на Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин.
21 Поздравете всеки светия в Христа Иисуса. Поздравяват ви братята, които са с мене.
22 Поздравяват ви всички светии, а особено които са от кесаревия дом.
23 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде е всички вас. Амин.
1
Благодарност към Бога за колосяните
1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, -
2 до светите и верни в Христа Иисуса братя в Колоса: благодат вам и мир от Бога Отца нашето и Господа Иисуса Христа.
3 Благодарим на Бога и Отца на Господа нашето Иисуса Христа, молейки се винаги за вас,
4 понеже чухме за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта ви към всички светии,
5 при надеждата на отреденото вам на небесата, за което по-преди чухте от истинското слово на благовестието,
6 що пребъдва у вас, както и в цял свят, и принася плод и расте, както и между вас от деня, когато чухте и познахте истински Божията благодат,
7 както се и научихте от Епафраса, нашия възлюбен сътрудник, който е верен служител Христов заради вас,
8 и ни извести за вашата чрез Духа любов.
Молитвата на апостола за колосяните
9 Затова и ние от деня, когато чухме това, не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране,
10 та да постъпвате достойно за Бога, като Му угождавате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и растете в познаването Бога,
11 като се укрепявате с всякаква сила чрез Неговата славна мощ за всяко търпение и великодушие с радост,
12 като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината,
13 избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син,
14 в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете,
15 и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар;
16 понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено;
17 Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.
18 И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;
19 понеже в Нето благоволи Отец, да обитава всичката пълнота,
20 и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Нето, с кръвта на кръста Му.
21 И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела,
22 сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си,
23 ако само пребъдвате във вярата твърди и непоколебими, и бъдете непоклатни в надеждата на проповяданото на всяка поднебесна твар благовестие, което чухте и на което аз, Павел, станах служител.
Служението на апостола
24 Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата,
25 на която аз станах служител по Божия наредба, мен възложена за вас, за да изпълня словото Божие, -
26 тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му,
27 на които Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно, че Христос, упование-то на славата, е във вас;
28 Него ние проповядваме, като вразумяваме всички човеци и ги учим на всяка премъдрост, та всички тях да представим съвършени в Христа Иисуса;
29 за това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене.
2
Предпазване от лъжеучители
1 Желая да знаете, в каква голяма борба съм заради вас и заради ония, които са в Лаодикия и в Иерапол, и заради всички, които не са ме видели лично,
2 за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа,
3 в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието.
4 А това казвам, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи;
5 защото ако и да отсъствувам тялом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба и вашата твърда вяра в Христа.
6 Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него,
7 вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.
8 Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа;
9 понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството,
10 и вие сте пълни чрез Него, Който е Глава на всяко началство и власт:
11 в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово,
12 като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.
13 И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си. Той оживи заедно с Него, като ви прости всички грехове;
14 а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста;
15 като отне силата от началства и власти. Гой ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях.
Свобода чрез Христос
16 И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота:
17 това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос.
18 Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум
19 и не се придържа о Главата - Христа, от Когото цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога.
20 И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления:
21 "не се докосвай, не вкусвай, не пипай"
22 (които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), - според човешки заповеди и учения?
23 Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.
3
Обновен живот чрез Христос
1 И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога;
2 за небесното мислете, а не за земното.
3 Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога;
4 а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава.
Наставления за святост
5 И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение.
6 Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието,
7 сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци.
8 А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си;
9 не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му
10 и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател,
11 дето няма ни елин ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.
12 И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение,
13 като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие.
14 А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството, -
15 и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете.
16 Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си.
17 И всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца.
Правила за семеен живот
18 Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както подобава, в името на Господа.
19 Вие, мъжете, обичайте жените си и не ги огорчавайте.
20 Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу.
21 Бащи, не дразнете чедата си, за да не падат духом.
22 Вие, робите, бъдете послушни във всичко на вашите по плът господари, слугувайте им не само за очи като човеко-угодници, а простосърдечно, като се боите от Бога.
23 И всичко, що вършите, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци,
24 знаейки, че като награда от Господа ще получите наследство, понеже на Господа Христа служите.
25 А който върши неправда, ще получи според неправдата си: лицеприятие няма.
4
1 Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.
Наставления за молитва и мъдрост
2 Постоянствувайте в молитвата, като бодърствувате в нея с благодарност;
3 молете се също и за нас, за да ни отвори Бог врата на словото да разгласим Христовата тайна, заради която съм и в окови,
4 та да я открия, както ми подобава да говоря.
5 С външните се отнасяйте благоразумно, като скъпите времето.
6 Словото ви да бъде винаги с прият-ност, със сол подправено, за да знаете, как трябва да отговаряте всекиму.
Сътрудници в апостолското дело. Заключителни поздрави
7 Колкото за мене, всичко ще ви съобщи Тихик, възлюбеният брат и верен служител и сътрудник в Господа,
8 когото тъкмо за това изпратих при вас, за да узнае, как сте, и да утеши сърцата ви,
9 заедно с Онисима, верния и възлюбен наш брат, който е от вас: те ще ви разкажат за всичко, що става тука.
10 Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете го),
11 също и Иисус, наричан Юст; те са от обрязаните и са едничките сътрудници за царството Божие, които ми бяха утеха.
12 Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия.
13 Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол.
14 Поздравява ви Лука, многообич-ният лекар, и Димас.
15 Поздравете братята в Лаодикия, също Нимфана, и домашната му църква.
16 След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаоди-кийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие.
17 Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа.
18 Саморъчен поздрав от мене, Павла. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
1
Животът и вярата на солунските християни
1 Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа: благодат вам и мир от Бога Отца нашето и от Господа Иисуса Христа.
2 Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си
3 и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего.
4 Знаем, възлюбени братя, за вашето от Бога избиране,
5 защото нашето благовестие беше към вас не само със слово, но и със сила и с Духа Светаго, и с голяма увереност: сами знаете, какви бяхме за вас помежду ви.
6 И вие станахте подражатели нам и Господу, като при много скърби приехте словото с радост от Духа Светаго,
7 тъй че станахте образец за всички вярващи в Македония и Ахаия.
8 Защото от вас проехтя словото Господне не само в Македония и Ахаия, но и навред се пренесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да казваме.
9 Защото вярващите сами разгласят за нас, какво беше идването ни при вас, и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог,
10 и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Иисуса, Който ни избавя от идещия гняв.
2
Дейността на апостола в Солун
1 Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:
2 макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.
3 Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;
4 но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
5 Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!
6 Нито човешка слава дирехме - било от вас, било от други:
7 макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.
8 Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не сам'о благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.
9 Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.
10 Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,
11 защото знаете, че всекиго от вас. както баща децата си,
12 нае подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.
13 Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.
14 Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,
15 които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят,
16 които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.
Апостолът желае да посети солунската църква
17 А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.
18 Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.
19 Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?
20 Да, вие сте нашата слава и радост.
3
1 Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,
2 и изпроводихме Тимотея, наш брат, и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ги укрепи и утеши във вярата ви,
3 та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.
4 Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.
5 Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.
6 Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, -
7 ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;
8 защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.
9 Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,
10 като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!
11 А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.
12 Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,
13 за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашето, при дохождалото на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.
4
Наставление за християнски живот
1 И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате е това;
2 защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса.
3 Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство,
4 всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест,
5 а не в пехотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога,
6 и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме.
7 Защото Бог не ни призва към нечистота,но към светост.
8 И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас.
9 А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго,
10 защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате,
11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме,
12 за да се държите благоприличие към външните и да нямате нужда от никого.
Възкресението на мъртвите
13 Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.
14 Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.
15 Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,
16 защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;
17 после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.
18 Прочее, утешавайте се един други с тия думи.
5
Постоянна готовност за Господния ден
1 А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише,
2 защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя.
3 Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болни постигат трудна жена, и няма да избягнат.
4 А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец.
5 Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината.
6 И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени.
7 Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват.
8 Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,
9 защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа,
10 Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.
11 Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите.
Заключителни наставления и поздрави
12 И молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват,
13 и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир помежду си.
14 Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълго-търпеливи към всички.
15 Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички.
16 Винаги се радвайте.
17 Непрестанно се молете.
18 За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса.
19 Духа не угасяйте.
20 Пророчествата не унижавайте.
21 Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте.
22 Въздържайте се от всякакво зло.
23 А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа.
24 Верен е Оня, Който ви призовава, Който и ще стори това.
25 Братя, молете се за нас.
26 Поздравете всички братя със свето целуване.
27 Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя.
28 Благодатта на Господа нашето Иисуса Христа да бъде с вас. Амин.
1
Идващият Божий Съд
1 Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашето и в Господа Иисуса Христа:
2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3 Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едното от всички вас тъй изобилна,
4 че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте;
5 това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате.
6 Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,
7 а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила,
8 в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа
9 и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество,
10 когато Гой дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.
11 За това се и молим винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата,
12 та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа.
2
Антихристът и краят на света
1 А колкото за пришествието на Господа нашето Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя,
2 да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.
3 Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,
4 който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.
5 Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това?
6 И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време.
7 Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, -
8 тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби
9 тогава, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса,
10 и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.
11 И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата,
12 та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.
Придържане към апостолските предания
13 Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение,
14 към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа.
15 И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.
16 А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда,
17 да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.
3
Призив за молитва
1 И тъй, молете се за нас, братя, щото словото Господне да се разпространява и се слави навред, както и у вас,
2 и да се избавим от безчинни и лукави човеци, защото не всички имат вяра.
3 Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия.
4 Ние сме уверени за вас в Господа, че вършите и ще вършите, що ви заповядваме.
5 А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово.
Задължения за ежедневен труд
6 Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки'брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас.
7 Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме при вас,
8 нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощи, за да не отегчим някого от вас, -
9 и не за това, че нямахме власт, а за да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате.
10 Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде.
11 Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи;
12 на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат.
13 А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро.
14 Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами;
15 и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат.
16 А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!
17 Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй:
18 благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
1
Против лъжеучителите
1 Павел, апостол Иисус Христов по повеление на Бога, нашия Спасител, и на Господа Иисуса Христа, нашата надежда, -
2 до Тимотея, истинско по вяра чедо: благодат, милост, мир от Бога, нашия Отец, и от Христа Иисуса, нашия Господ.
3 Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да поръчаш на някои да не проповядват друго учение,
4 нито да се занимавате басни и безкрайни родословия, които причиняват по-скоро препирни, отколкото назидание Божие във вярата.
5 А целта на поръчването е - да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра;
6 някои, като не постигнаха тия неща, отклониха се в празнословие,
7 желаейки да бъдат законоучители, без да разбират ни какво говорят, ни какво утвърждават.
8 А ние знаем, че законът е добър, ако някой го употребява законно,
9 като знае, че законът е установен не за праведник, а за беззаконници и непослушници, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за ония, които оскърбяват баща си и майка си, за човеко-убийци,
10 за блудници, мъжеложци, разбойници, клеветници, скотоложци, лъжци, клетвопрестьпници и за всичко друго, що е противно на здравото учение,
11 по славното благовестие на блажения Бог, що ми бе поверено.
Благодарността на апостола
12 Благодаря на Христа Иисуса, нашия Господ, Който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене,
13 който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилуван, защото, без да зная, вършех това в неверие;
14 а с вяра и любов в Христа Иисуса се преумножи благодатта на нашия Господ.
15 Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз.
16 Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен.
17 А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.
Отговорността на Тимотей
18 Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин,
19 имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата;
20 от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват
2
Молитва за всички
1 И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци,
2 за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота;
3 защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога,
4 Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.
5 Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус,
6 Който отдаде Себе Си откуп за всички - нещо в свое време засвидетелствувано,
7 за което аз съм поставен проповедник и апостол (истина казвам в Христа, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината.
За скромността на жените
8 И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение;
9 също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетейки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи,
10 а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие.
11 Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство.
12 На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие.
13 Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева;
14 и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление;
15 но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.
3
Изисквания към епископите и дяконите
1 Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае.
2 Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив;
3 не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив;
4 да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност;
5 защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?
6 Да не е новопокръстен, за да се ие възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола.
7 Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.
8 Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба,
9 да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.
10 И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони.
11 Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко.
12 Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си.
13 Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзнове-ние във вярата, що имат в Христа Иисуса.
Тайнството на вярата
14 Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша за
15 в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината.
16 И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.
4
Поява на лъжеучители в последните времена
1 А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения
2 чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест,
3 които забраняват да се встъпва в брак и съветват въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината.
4 Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение,
5 понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва.
6 Като съветваш на това братята, ще бъдеш добър служител на Иисуса Христа, хранен с думите на вярата и на доброто учение, което си последвал.
7 От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие,
8 защото телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.
9 Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане.
10 Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните.
11 Поръчвай това и поучавай.
12 Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота.
13 Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване.
14 Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството.
15 За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.
16 Внимавай на себе си и на учението; постоянствувай в тия неща, защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат.
5
Отношение към старите хора и вдовиците
1 Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя,
2 старите жени - като майки, младите - като сестри, с всяка чистота.
3 Вдовици почитай - истинските вдовици.
4 Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци, нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога.
5 А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем;
6 оная пък, която живее разпуснато, приживе е умряла.
7 Наръчвай им още и това, да бъдат безпорочни.
8 Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник.
9 За вдовица да се приема жена не по-долу от шейсет години, водила един мъж,
10 известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.
11 А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят.
12 Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание;
13 освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава.
14 И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула;
15 защото някои вече се повлякоха подир сатаната.
16 Ако някой верен или вярна имат е къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици.
Отношение към презвитерите
17 Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение.
18 Защото Писанието казва: "не вър-звай устата на вол, който вършее", и: "работникът заслужава своята заплата".
19 Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели.
20 Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.
21 Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.
22 Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист.
23 Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания.
24 Греховете на едни човеци са явни и. ги предварят в съд, а на някои отсетне се явяват.
25 Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.
6
За робите
1 Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението.
2 Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай.
За лъжеучителите
3 Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие,
4 той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения,
5 зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива.
6 Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си.
7 Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем.
8 Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.
9 А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел.
10 Защото корен на всички злини с сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки.
Подвигът на вярата
11 Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.
12 Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели.
13 Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата,
14 да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа нашего Иисуса Христа,
15 което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите,
16 Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина. Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.
Наставления към богатите
17 Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада;
18 да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни,
19 като по този начин си събират съкровище - добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот.
20 О, Тимотее! пази онова, що ти е предадено, и се отвърщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука,
21 с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата. Благодатта да бъде с тебе. Амин.
1
Насърчение към Тимотей
1 Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяваме обещания живот в Христа Иисуса,
2 до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего.
3 Благодаря Богу, Комуто още от прародители служа с чиста съвест, задето непрестанно те споменувам в молитвите си денем и нощем,
4 като, при спомена за твоите сълзи, копнея да те видя, за да се изпълня с радост,
5 и като си спомням за твоята нелицемерна вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и в тебе.
6 Затова ти напомням да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане.
7 Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие.
8 И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене. Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога,
9 Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена,
10 а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и не-тление чрез благовестието,
11 за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците.
12 Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден.
13 Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса.
14 Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас.
Верните и неверните сътрудници на апостола
15 Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген.
16 Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми,
17 но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери.
18 Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.
2
Самоотвержено служение в църквата
1 И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса,
2 и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат.
3 И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов.
4 Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника.
5 Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.
6 Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.
7 Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко.
8 Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие,
9 заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва.
10 Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.
11 Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем.
12 Ако търпим, с Него ще и царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас;
13 ако ние сме неверни. Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си.
14 Това напомняй на всички, като ги заклеваш пред Господа, да не влизат в препирни, които никак не ползуват, а служат за гибел на слушателите.
15 Залягай да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който вярно преподава словото на истината.
16 А скверните празнодумства отбягвай, защото ония, които ги изговарят, още повече ще напреднат в нечестие,
17 и словото им ще се разпространява като живеница. Такива са Именей и Филит,
18 които отстъпиха от истината, говорейки, че възкресението е вече станало, и разрушават вярата у някои.
19 Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: "позна Господ Своите"; и: "да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне".
20 В голяма къща има не само златни и сребърни съдове, а и дървени и глинени; и едни са за почетна употреба, а други за долна.
21 И тъй, ако някой се очисти от тия, той ще бъде почетен съд, осветен, приспособен за употреба на Господаря и приготвен за всяко добро дело.
22 Отбягвай също и младежки похоти и стреми се към правда, вяра, любов и мир с ония, които призовават Господа от чисто сърце.
23 А глупави и невежествени разисквания отбягвай, като знаеш, че те пораждат крамоли;
24 а Господният раб не бива да влиза в крамоли, но да бъде към всички кротък, поучлив и търпелив;
25 с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината
26 и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му.
3
Нравствен упадък в последните дни
1 И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена.
2 Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви; хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни,
3 непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци,
4 предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци,
5 които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай!
6 Към тях принадлежат ония, които се примъкват в къщите и прелъстяват женуря, претоварени с грехове и обзети от различни похоти, -
7 женуря, които всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината.
8 И както Ианий и Иамврий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата.
9 Ала няма да успеят повече, защото безумието им ще се открие пред всички, както се откри безумието и на ония.
Твърдост при гоненията за вярата
10 А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение,
11 моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ.
12 Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.
13 А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани.
14 Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен;
15 пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.
16 Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,
17 за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело.
4
Последни наставления
1 И тъй, заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи царството Му:
2 проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука.
3 Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха;
4 те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.
5 Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.
Очакване на близката кончина
6 Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи.
7 С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих;
8 прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.
9 Побързай да дойдеш при мене скоро.
10 Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене.
11 Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата.
12 Тихика изпроводих в Ефес.
13 Кога дойдеш, донеси фелона, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените.
14 Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му!
15 От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни.
16 При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях!
17 Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва.
18 Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин.
Заключителни поздрави
19 Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.
20 Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит.
21 Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя.
22 Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.
1
За епископското служение
1 Павел, раб Божий и апостол на Иисуса Христа за вярата на Божиите избраници и за познаване истината на благочестието,
2 с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена,
3 а в свое време яви словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога, -
4 до Тита, истинско по общата вяра чедо: благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, нашия Спасител.
5 Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:
6 който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.
7 Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,
8 но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,
9 да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.
Срещу лъжеучителите
10 Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните,
11 на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба.
12 Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.
13 Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата,
14 като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.
15 За чисти всичко е чисто, а за осквер-нени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.
16 Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.
2
Наставления към различни християни
1 Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:
2 старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението;
3 стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро,
4 за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си,
5 да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие.
6 Увещавай също младежите да бъдат целомъдри,
7 като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност,
8 слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас.
9 Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат,
10 не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.
Божията благодат
11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци,
12 като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век,
13 и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос,
14 Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.
15 Това говори, увещавай и изобличавай с пълна власт; никой да те не презира.
3
Задължения на християните в обществото
1 Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело,
2 никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци.
3 Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един други.
4 А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,
5 Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго,
6 Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител,
7 та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.
8 Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците.
9 А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.
10 Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,
11 знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.
12 Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам.
13 Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда.
14 Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни.
15 Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
1
1 Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, - до възлюбения Филимона, наш сътрудник,
2 и до Апфия, възлюбена сестра, и до Архипа, наш съратник, и до домашната ти църква:
3 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4 Благодаря на моя Бог винаги, кога те споменувам в молитвите си,
5 понеже слушам за твоята любов и вяра, която имаш към Господа Иисуса и към всички светии,
6 и моля, щото общността на твоята вяра с нашата да се покаже на дело в познание на всяко у вас добро в Христа Иисуса.
7 Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите.
Молба за Онисим
8 Затова, макар че имам голямо в Христа дръзновение да ти заповядвам, каквото трябва,
9 все пак от любов към тебе, моля те аз, какъвто съм старец Павел, а сега и окованик Иисус Христов,
10 моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:
11 той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене,и го пращам назад;
12 а ти го приеми като мое сърце.
13 Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието;
14 ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.
15 Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги,
16 не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе - и по плът, и в Господа.
17 И тъй, ако ме имат за съучастник, приеми го като мене.
18 Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка.
19 Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя, за да ти не кажа, че ти и самичък цял си ми длъжен.
20 Да, брате, дано да получа от тебе в Господа, което прося: успокой сърцето ми в Господа.
21 Убеден в твоята послушност, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.
22 А с това заедно приготви ми подслон; защото се надявам, че с вашите молитви ще ви бъда подарен.
Заключителни поздрави
23 Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса, Марко, Аристарх, Димас, Лука - мои сътрудници.
24 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин.
1
1 Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2 в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3 и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4 й стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5 Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"?
6 Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии".
7 За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък";
8 а за Сина: "Твоят престол. Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9 Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова. Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници".
10 И пак: "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11 те ще загинат. Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12 ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
13 А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
14 Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?
2
Пътят към спасението
1 Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.
2 Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3 как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
4 когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
5 Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6 а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: "що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7 Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8 всичко си покорил под нозете му". А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9 но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10 Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
11 Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12 "ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13 И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14 А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15 и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16 Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17 затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18 Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
3
Исус Христос превъзхожда Моисей
1 Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;
2 Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Мойсей - в целия Му дом.
3 Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;
4 защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.
5 И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.
6 А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.
Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ
7 Поради това, както Светии Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му,
8 да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,
9 дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.
10 Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.
11 Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище".
12 Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.
13 Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва "днес", за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;
14 защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да залазим докрай наченатата вяра,
15 докле се казва: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте".
16 Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.
17 Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?
18 А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?
19 И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.
4
Вярващите и Божието обещание
1 Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.
2 Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.
3 А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: "затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище", макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.
4 Защото нейде е казано за седмия ден тъй: "и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела".
5 И пак там: "не ще влязат в покоището Ми".
6 И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,
7 пак определя един ден, "днес", думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си".
8 Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.
9 Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.
10 Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.
11 И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.
12 Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.
13 И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник. Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.
15 Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв. Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
16 И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.
5
1 Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове,
2 и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;
3 и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.
4 И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.
5 Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих";
6 както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".
7 Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,
8 макар и да е Син, Гой се научи на послушание чрез онова, което претърпя,
9 и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина ва вечно спасение,
10 като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.
Наставления за постоянство в Христовото учение
11 По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане.
12 Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
13 Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото с младенец;
14 а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.
6
1 Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,
2 на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.
3 И това ще направим, ако Бог позволи.
4 Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
5 и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
6 са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.
7 Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;
8 а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
9 От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
11 А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12 за да се не алените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
Божието обещание е надеждно
13 Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
14 думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа".
15 И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
16 Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
17 Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18 та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19 която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20 където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
7
Свещенството на Мелхиседек
1 Защото тоя Мелхиседек, - цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,
2 комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,
3 без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, - пребъдва завинаги свещеник.
4 Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.
5 Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.
6 Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.
7 Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.
8 Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив.
9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.
11 И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?
12 Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.
13 А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;
14 защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Мойсей нищо не е казал.
Свещеник като Мелхиседек
15 И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиеедека се въздига друг Свещеник,
16 Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.
17 Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".
18 А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност,
19 защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.
20 И доколкото това ставаше не без клетва
21 (защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя - с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: "кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков"),
22 дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус.
23 Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;
24 а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.
25 Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.
26 Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,
27 Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.
28 Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.
8
Исус Христос е небесният Първосвещеник
1 А главно в туй, що говорим е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,
2 и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.
3 Всеки Първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе.
4 Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона
5 и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: "гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината".
6 А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания.
7 Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.
8 Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, -
9 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.
10 Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.
11 И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят,
12 понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня".
13 Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.
9
Старозаветните жертвоприношения
1 Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2 защото скинията биде стькмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая".
3 А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих";
4 в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5 а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6 При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7 а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
8 Чрез това Дух Светии показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,
9 която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,
10 а само с ястия и пития и с разни умивалия и телесни обреди са установени, докле настане направлението.
Съвършената жертва на Исус Христос
11 Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,
12 нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.
13 Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсваме осветява осквернените, за да се очистя плътта,
14 колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
15 И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
16 Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;
17 понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.
18 Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.
19 Защото Мойсей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и червена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,
20 думайки: "тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог".
21 Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.
22 И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.
23 И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно - с по-добри от тия жертви.
24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,
25 и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26 (инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.
27 И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд,
28 тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си е жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.
10
Превъзходството на Христовата жертва
1 Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяли постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.
2 Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.
3 Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,
4 защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.
5 Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
6 Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.
7 Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля".
8 Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни",
9 сетне рече: "ето, ида. Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто.
10 По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.
11 И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;
12 а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу.
13 очаквайки по-нататьк, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.
14 Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.
15 А свидетелствува ни и Дух Светии; защото, след като по-рано рече:
16 "този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя:
17 "и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня".
18 А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.
Новият път на вярата
19 И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,
20 който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием Тялото с чиста вода;
23 нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;
24 и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,
25 като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят сьдни.
Опасност от отстъпничество
26 Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,
27 а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.
28 Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,
29 колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30 Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: "отмъщението е Мое, Аз ще отплатя", казва Господ. И пак: "Господ ще съди Своя народ".
31 Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!
Наставления за постоянство и търпение
32 Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,
33 ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;
34 защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.
35 И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.
36 Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;
37 защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави.
38 А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".
39 Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.
11
Силата на вярата
1 А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.
2 Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните.
3 Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.
4 С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори.
5 Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят.
7 Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.
8 С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива.
9 С вяра се пресели той в обетованата земя, като в чужда, и се настани под шатри с Исаака и Иакова, сънаследници на същото обещание;
10 защото той очакваше оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог.
11 Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал.
12 И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг.
13 Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята;
14 защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество.
15 И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат;
16 но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.
17 С вяра Авраам, бидейки изкушавай, принесе е жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,
18 за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име";
19 защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.
20 С вяра Исаак благослови Накова и Исава за онова, що имаше да стане.
21 С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му".
22 С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.
23 С вяра Мойсей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.
24 С вяра Мойсей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря,
25 и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,
26 и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.
27 С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.
28 С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях.
29 С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха.
30 Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни.
31 С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).
32 И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци,
33 които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове,
34 угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,
35 жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;
36 други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор,
37 с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани
38 (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.
39 И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното,
40 защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
12
Примерът на Исус Христос
1 Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,
2 имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.
3 Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.
Ползата от Божиите наказания
4 В борбата си против греха още не сте се противили до кръв
5 и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.
6 Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема".
7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8 Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове.
9 При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
10 Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.
11 Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.
Наставления за мир и чистота
12 Затова "укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене"
13 и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а по-скоро да се изцери.
14 Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа,
15 като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина;
16 да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си.
17 Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи.
Превъзходството на небесния Йерусалим
18 Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря,
19 и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на който молеха да им се не говори вече,
20 защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян".
21 И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Мойсей рече: "ужасен съм и треперя".
22 Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди Ангели,
23 към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство,
24 и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсваме, която по-добре говори от Авелевата.
25 Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата,
26 Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: "още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето".
27 Думите: "още веднъж" означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото.
28 И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх,
29 защото нашият Бог е огън, който изтребя.
13
Задълженията на християнина
1 Братолюбието да пребъдва между вас;
2 страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели.
3 Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло.
4 Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.
5 Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна";
6 тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?"
Съвети към търсещите бъдещия град
7 Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8 Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
9 Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.
10 Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.
11 Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,
12 затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.
13 И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;
14 защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.
15 Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.
16 А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
17 Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.
18 Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре.
19 Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро.
Заключителен благослов и поздрави
20 А Бог на мира. Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа),
21 нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугод-но, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.
22 Моля ви, братя, приемете търпеливо това увещателно слово: накратко и ви писах.
23 Знайте, че брат Тимотей е пуснат, с него (ако той скоро дойде) ще ви видя.
24 Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
25 Благодатта да бъде с всички вас. Амин.