1 Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашето и в Господа Иисуса Христа:

2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

3 Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едното от всички вас тъй изобилна,

4 че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте;

5 това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате.

6 Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,

7 а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила,

8 в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа

9 и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество,

10 когато Гой дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.

11 За това се и молим винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата,

12 та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа.

1 А колкото за пришествието на Господа нашето Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя,

2 да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.

3 Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,

4 който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.

5 Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това?

6 И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време.

7 Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, -

8 тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби

9 тогава, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса,

10 и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.

11 И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата,

12 та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.

13 Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение,

14 към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа.

15 И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.

16 А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда,

17 да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.

1 И тъй, молете се за нас, братя, щото словото Господне да се разпространява и се слави навред, както и у вас,

2 и да се избавим от безчинни и лукави човеци, защото не всички имат вяра.

3 Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия.

4 Ние сме уверени за вас в Господа, че вършите и ще вършите, що ви заповядваме.

5 А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово.

6 Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки'брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас.

7 Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме при вас,

8 нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощи, за да не отегчим някого от вас, -

9 и не за това, че нямахме власт, а за да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате.

10 Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде.

11 Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи;

12 на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат.

13 А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро.

14 Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами;

15 и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат.

16 А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!

17 Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй:

18 благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.