4 гласно пред велможите и пред царските синове, гласно пред старейшините и гласно пред целия народ, от малък до голям, пред всички, които живееха във Вавилон на река Суд.
5 И те плакаха и постиха, молиха се пред Господа
6 и събраха сребро, всеки според силите си,
7 та пратиха в Йерусалим до първосвещеник Иоакима, син на Хелкия, Саломов син, до свещениците и до целия народ, който се намираше с него в Йерусалим,
8 когато Варух взе отнесените из храма съдове на Господния дом, за да ги върне в Иудейската земя, в десетия ден на месец сиуал, сребърните съдове, които бе направил иудейският цар Седекия, Иосиев син,
9 след като Навуходоносор, вавилонски цар, бе преселил от Йерусалим Иехония и князете, затворниците и велможите и народа на страната, и ги бе довел във Вавилон.
10 И казаха те: ето, ние ви пращаме сребро; купете за това сребро всесъжения, жертва за грях и тамян, пригответе дар и възнесете върху жертвеника на Господа, нашия Бог,
11 и молете се за живота на вавилонския цар Навуходоносора и за живота на сина му Валтасара, щото дните им на земята да бъдат като дни на небето.
12 И Господ ще ни даде сила и ще просвети очите ни, и ще живеем под закрила на вавилонския цар Навуходоносора и под закрила на сина му Валтасара, и ще им служим много дни и ще намерим милост у тях.
13 Молете се и за нас на Господа, нашия Бог, понеже ние съгрешихме пред Тоспода, нашия Бог, и не се отвърна от нас яростта на Господа и гневът Му доднес;
14 и прочитайте тая книга, която ви пращаме, та да се разглася в Господния дом в ден празничен и в дни бележити;
15 и кажете: у Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас - срам по лицата, като днес, у всеки иудеин и у живеещите в Йерусалим,
19 От оня ден, в който Господ изведе бащите ни из Египетската земя, и доднес ние бяхме непокорни пред Господа, нашия Бог, и не ни беше грижа, че не слушахме гласа Му.
20 Затова ни сполетяха бедствия и клетва, - както днес, - която Господ определи пред Своя раб Моисея в оня ден, в който изведе бащите ни из Египетската земя, за да ни даде земя, в която тече мед и мляко.
1 И Господ изпълни думата Си, която бе изрекъл против нас и против съдиите ни, които съдеха Израиля, и против царете ни, против князете ни и против всеки израилтянин и иудеин,
11 И сега. Господи, Боже Израилев, Ти, Който изведе Твоя народ из Египетската земя с яка ръка, с личби и чудеса, и с голяма сила и висока мишца, и Си създаде име като днес:
18 но човек, който скърби поради голямото бедствие, който ходи наведен и унил: очи потъмнели и изгладняла душа ще въздадат слава и правда на Тебе, Господи!
22 ако пък не послушате гласа на Господа, за да служите на вавилонския цар,
23 Аз ще направя да изчезне в иудейските градове и иерусалимските околности глас на веселие и глас на радост, глас на младоженец и глас на невеста, и не ще остане по цялата тая земя следа от обитатели.
24 Но ние не послушахме Твоя глас, за да служим на вавилонския цар, и Ти изпълни думите Си, които бе говорил чрез Твоите раби - пророците, за да бъдат изнесени костите на царете ни и костите на отците ни из своето място.
34 И Аз ще ги върна в земята, която с клетва обещах на отците им, на Авраама, Исаака и Иакова, и те ще я владеят; и ще ги умножа, - и не ще се намалят.
35 И ще сключа с тях вечен завет, че Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ, и вече не ще изгоня Моя народ Израиля из земята, която съм им дал.
4 Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия.
5 Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време,
6 защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи!
7 Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе.
8 Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог.
14 Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът.
15 Кой е намерил нейното място, и кой е влязъл в нейната съкровищница?
23 Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословните и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки.
24 Защото, както сега съжителите сионски видяха вашето пленение, тъй ще видят скоро вашето от Бога спасение, което ще ви дойде с голяма слава и величие от Вечния.
3 защото Бог ще покаже на цялото поднебесие твоята слава.
4 Навеки Бог ще те нарече: мир на правда и слава на благочестие.
5 Стани, Иерусалиме, и застани на висота, обърни се към изток и погледни децата си, събрани от заникслънце до изток по думата на Светия, обрадвани, че Бог си е спомнил за тях.
6 Те излязоха от тебе пеша, карани от враговете, но Бог ще ги доведе при тебе, носени в слава като царски синове;
7 защото Бог е определил, всяка висока планина и вечните хълмове да се снишат, а долините да се изпълнят, за да се уравни земята, та Израил да върви твърдо с Божия слава,
1 Препис от посланието, що Иеремия изпрати до ония, които щяха да бъдат отведени пленници във Вавилон от вавилонския цар, за да им извести, каквото му бе заповядано от Бога.
2 Заради греховете, с които съгрешихте пред Бога, ще бъдете отведени пленници във Вавилон от Навуходоносора, вавилонски цар.
3 Като влезете във Вавилон, вие ще стоите там много години, и дълго време, дори до седем рода, а след това Аз ще ви изведа оттам с мир.
4 Сега ще видите във Вавилон богове сребърни, златни и дървени, на рамена носени, които внушават страх на езичниците.
5 Пазете се, да не заприличате и вие на Другоплеменниците, и страхът пред тях да не обхване и вас. Като видите тълпата отпреде и отзаде им да се покланя пред тях, кажете си в ума: Тебе трябва да се покланяме, Владико!
6 Защото Моят Ангел е с вас, и той е защитник на вашите души.
8 И като за девица, която обича украшения, езичниците взимат злато и правят венци върху главите на своите богове.
9 Бива и това, че жреците крадат от своите богове златото и среброто и го употребяват за себе си;
10 отделят от него и на блудниците под техния покрив; украсяват тия златни, сребърни и дървени богове с дрехи като люде.
11 Но те се не избавят от ръжда и молец, макар и да са облечени в пурпурна дреха.
12 В капището изтриват от лицето им праха, който по тях е твърде много.
13 Ето един, който има и скиптър като човек - съдия на страната, но той не може да умъртви виновния пред него.
14 Има меч в дясна ръка и секира, а сам себе си не може защити от войска и разбойници; оттук се познава, че те не са богове; и тъй, не бойте се от тях.
15 Защото, както строшен съд става безполезен за човека, тъй и техните богове.
16 Откак ги турят в калищата, очите им са пълни с прах от нозете на влизащите.
17 И както у оногова, който е оскърбил царя, се затварят входовете на жилището, кога го отвеждат на смърт, тъй техните капища пазят жреците им с врати, брави и завери, за да ги не ограбят разбойници;
18 жреците палят за тях свещници, и повече отколкото за себе си, а те ни едного от тях не могат да видят.
19 Те са като греда вкъщи; сърцата им, казват, ги ядат червеи земни и сяждат тях сами и дрехата им - а те не усещат.
20 Лицата им са черни от кадежа в капищата.
21 По тялото им и по главите им кацат прилепи, лястовици и други птици, лазят по тях и котки.
22 От това ще разберете, че те не са богове; затова не се бойте от тях.
23 Ако някой не очисти от ръжда златото, с което са обковани за украса, те няма да лъщят; и когато са ги изливали, те не са усещали.
24 За висока цена са купени, а дух у тях няма.
25 Бидейки безноги, биват носени на рамена, като показват с това своята нищожност пред людете; засрамват се и ония, които им служат;
26 защото, ако паднат наземи, те сами не могат да станат; също, ако някой ги постави прави, не могат сами да се движат и, ако някой ги наведе, не могат да се изправят; но турят отпреде им дарове, като пред мъртви.
36 на сляп човек зрение не ще възвърнат; на човек в нужда не ще помогнат;
37 към вдовица не ще покажат състрадание и на сирак не ще направят добро.
38 Тия дървени и обковани със сребро и злато богове са като планински камъни, - и които им служат, ще се посрамят.
39 Та как може да се помисли или каже, че те са богове?
40 При това и самите халдейци ги не зачитат: кога видят ням, който не може да говори, довеждат го при Ваала и молят да проговори, като че Ваал може да чувствува.
41 И като забележат това, не могат да ги оставят, защото са неразумни.
42 Жените, превързани с тръстикови връзки, седят на улиците, палейки кадиво от маслинени трици.
43 И кога някоя от тях, увлечена от минувача, преспи с него - укорява другарката си, че не се е удостоила със същото, като нея, и че превръзката й не е скъсана.
44 Всичко, което се върши у тях, е лъжливо. Затова как може да се мисли или говори, че те са богове?
45 Направени са те от художници и златари; нищо друго не стават, освен това, каквото художниците са искали да ги направят.
46 И които ги правят, не са дълговечни;
47 та как направените от тях могат да бъдат богове? Те оставиха след себе си лъжа и срам на своите потомци.
48 Кога ги сполети война и бедствия, жреците се съветват помежду си, де да се скрият с тях.
49 Та как да се не разбере, че ония, които сами се не спасяват ни от войни, ни от бедствия, не са богове?
50 Понеже те са дървени и обковани със злато и сребро, може да се познае, че те са лъжа; на всички народи и царе ще стане ясно, че те не са богове, а работа на човешки ръце, и в тях няма никакво божествено действие.
51 Та кой след това не ще разбере, че те не са богове?
52 Цар на страната те не поставят, дъжд на людете не дават;
53 съд не отсъждат, обиден не защищават, понеже са безсилни
54 като врани, които се намират между небе и земя. Защото и тогава, кога пламне капището на боговете дървени или обковани със злато и сребро, жреците им ще избягат и ще се спасят, - а те сами, като греди посред, ще изгорят.
55 Ни на цар, ни на врагове те не могат се опря. Та как може да се приеме или помисли, че те са богове?
56 Ни от крадци, ни от грабители не могат опази себе си тия богове, дървени и обковани със сребро и злато:
57 като ги надминават по сила, те свалят златото, среброто и дрехите, които са на тях, и отиват си с плячката, а тия не могат сами на себе си да помогнат.
58 Затова, по-добре е цар, който показва храброст, или полезен вкъщи съд, който стопанинът употребява, нежели лъжливи богове; или по-добре е врата вкъщи, която пази в нея имота, нежели лъжливи богове, или по-добре е дървен стълб в царски палат, нежели лъжливи богове.
59 Слънце, месечина и звезди, бидейки светли и пращани за потреба, са благопослушни.
60 Тъй и светкавицата всеки път, кога се явява, се вижда ясно; тъй и вятърът на всяка страна вее.
61 И облаците, кога им Бог заповяда да минат над цяла вселена, изпълнят заповедта.
62 Също огънят, който се праща отгоре да изтреби планини и гори, извършва отреденото; а тия не приличат на тях ни по вид, ни по сила.
63 Та как може да се помисли или каже, че те са богове, когато не са силни ни съд да съдят, ни добро да правят на людете?
64 И тъй, като знаете, че те не са богове, не бойте се от тях.
65 Царе те не ще прокълнат, нито благословят;
66 личби не ще покажат на небето и пред народите; не ще осветлят като слънцето и не ще озарят като месечината.
67 Зверовете са по-добри от тях: като избягнат под заслон, могат да си помогнат.
68 И тъй, от нищо ние не виждаме, че те са богове; затуй не бойте се от тях.
69 Както плашило в градина нищо не овардя, тъй и техните дървени, обковани със злато и сребро богове.
70 Също тъй техните дървени, обковани със злато и сребро богове, са като трънов храст в градина, върху който кацат всякакви птици, тъй и на труп, хвърлен в тъмнина.
71 От пурпура и багреницата, които се скапват на тях, вие може да разумеете, че те не са богове; та най-после и те сами ще бъдат сядени и ще бъдат за позор в страната.
72 И тъй, по-добре е човек праведен, който няма идоли, защото той е далеч от позор.
9 Бог ще предвожда радостно Израиля със светлата Си слава, със Своята милост и правда.