1 Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа: благодат вам и мир от Бога Отца нашето и от Господа Иисуса Христа.

2 Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си

3 и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего.

4 Знаем, възлюбени братя, за вашето от Бога избиране,

5 защото нашето благовестие беше към вас не само със слово, но и със сила и с Духа Светаго, и с голяма увереност: сами знаете, какви бяхме за вас помежду ви.

6 И вие станахте подражатели нам и Господу, като при много скърби приехте словото с радост от Духа Светаго,

7 тъй че станахте образец за всички вярващи в Македония и Ахаия.

8 Защото от вас проехтя словото Господне не само в Македония и Ахаия, но и навред се пренесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да казваме.

9 Защото вярващите сами разгласят за нас, какво беше идването ни при вас, и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог,

10 и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Иисуса, Който ни избавя от идещия гняв.

1 Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:

2 макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.

3 Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;

4 но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5 Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!

6 Нито човешка слава дирехме - било от вас, било от други:

7 макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.

8 Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не сам'о благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.

9 Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.

10 Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,

11 защото знаете, че всекиго от вас. както баща децата си,

12 нае подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.

13 Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.

14 Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,

15 които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят,

16 които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.

17 А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.

18 Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.

19 Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?

20 Да, вие сте нашата слава и радост.

1 Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,

2 и изпроводихме Тимотея, наш брат, и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ги укрепи и утеши във вярата ви,

3 та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.

4 Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.

5 Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.

6 Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, -

7 ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;

8 защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.

9 Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,

10 като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!

11 А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.

12 Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,

13 за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашето, при дохождалото на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.

1 И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате е това;

2 защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса.

3 Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство,

4 всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест,

5 а не в пехотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога,

6 и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме.

7 Защото Бог не ни призва към нечистота,но към светост.

8 И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас.

9 А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго,

10 защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате,

11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме,

12 за да се държите благоприличие към външните и да нямате нужда от никого.

13 Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.

14 Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.

15 Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,

16 защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;

17 после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

18 Прочее, утешавайте се един други с тия думи.

1 А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише,

2 защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя.

3 Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болни постигат трудна жена, и няма да избягнат.

4 А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец.

5 Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината.

6 И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени.

7 Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват.

8 Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,

9 защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа,

10 Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.

11 Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите.

12 И молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват,

13 и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир помежду си.

14 Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълго-търпеливи към всички.

15 Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички.

16 Винаги се радвайте.

17 Непрестанно се молете.

18 За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса.

19 Духа не угасяйте.

20 Пророчествата не унижавайте.

21 Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте.

22 Въздържайте се от всякакво зло.

23 А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа.

24 Верен е Оня, Който ви призовава, Който и ще стори това.

25 Братя, молете се за нас.

26 Поздравете всички братя със свето целуване.

27 Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя.

28 Благодатта на Господа нашето Иисуса Христа да бъде с вас. Амин.